АЕЛ ХАЗАТОРА

Египетски Оракул и Мистик
от времето на Тут (Тутанкамон)

Мъдростта е висшето убежище на Духа и без нея Духът няма жилище.

Мъдростта винаги се превръща във Вдъхновение.

Мъдрият се движи от неизменност към неизменност и с това задълбочава своята Вечност.

Само неизменността позволява да се живее вечно и само Мъдрият знае как да минава през промените на живота.

Всяка Мъдрост се нуждае от задълбочаване.

Мъдрият може да опознава себе си само в дълбочината.

Мъдростта, това е Могъществото на Всевишния в човека.

Силата принадлежи на знанието, а Могъществото и Смирението - на Мъдростта. Мъдростта се постига по пътя на една дълбока вътрешна революция. При тази революция всички не-разумни желания отпадат и остава само Сиянието на Всевишния.

Желанието на човека да познае Тайната на Живота е път, по който се образува връзката с други светове.

Мъдрият се изменя от дълбочина в дълбочина.

Промените в живота на Мъдрия са придобиване на нови Истини. Промените са подход на Милостта към собственото си творение.

Пътят на Мъдрия е път на освобождаване от всички космически енергии и влияния.

Само Мъдрият знае как да бъде предан, защото предаността е призоваване на човешкия Дух, а само човешкият Дух може да постигне единство със Святата Тайна.

Само човешкият Дух може да заведе съществата при Святата Тайна.

Любовта е силата, която слезе от Светлината на извънкосмическата Мъдрост. В тази си сфера Мъдростта е недостижима.

Мъдростта е вътрешната сила на Светостта.

За да намериш себе си в себепознанието, трябва да се изгубиш в безкрайните глъбини на Святата Тайна.

На знанието не е дадена дълбочина, защото знанието е изменчиво, а Мъдростта е винаги неизменна и на нея принадлежи дълбочината.

Знанието не може да осветява пътя на човека, защото то няма реална Светлина.

Целта на страданията е да поведат човека към дълбоките измерения на Живота.

Страданието е загадка на Святата Тайна на Духа. Без страданието човек не може да придобие дял в Святата Тайна на Всевишния.

В страданието е скрита дълбока Мъдрост, тя е вътрешната неизказана заповед на Всевишния.

В страданието са заключени вътрешните тайни на Живота.

Страданието може да се избегне само от този, който е изпълнен само с чисти желания; чистите желания се явяват като резултат от пробуждането на Окото на душата - а това става само по Милостта на Всевишния.

Духът на Мълчанието е много близко до жилището на Истината.

Докосването до Истината е винаги трансформация.

Чистите и святи желания са свързани тясно с явлението “Вдъхновение”.

Вдъхновението е изливане на чиста енергия от Небето на Духа.

Да желаеш Вдъхновение, това значи да носиш отговорността за една много висша Истина; това желание винаги се превръща в дълг.

Единството е свързано с най-вътрешната и творческа енергия. Без единение никой не може да твори.

Има преводи на Свещени Писания, които са по-добри от самите оригинали; това се извършва от специалните духовни сили на явлението “Вдъхновение”.

Произходът на Вдъхновението е дълбоко вътрешен и неизмерим. Човек е вдъхновен, когато е в истинската Реалност.

Вдъхновението е най-силното лице на Вечността, но Духът има и други, по-дълбоки Реалности.

Да се молиш на Бога за лични блага, това означава да си без вяра.

Вдъхновението трансформира човека в Дух, то е висша алхимическа сила, която очиства простран-ството.

Жертвата е проявеният образ на Любовта, а Вдъх-новението е новият път на тази Любов.

Вдъхновението е духовна Светлина, която символизира познаването на Вечността.

Вдъхновеният човек трябва да се разглежда като присъствие на Вечността.

Вдъхновението е това, което се е освободило от земното мислене и се е върнало в своя корен.

Който има Вдъхновение на земята, той ще има Истината на небето.

Любовта е създадена за душата, а Вдъхновението - за Духа и когато Любовта и Вдъхновението се слеят, те образуват жилището на Всевишния.

Всичко, което човек е себеродил в себе си отвътре, става негова духовна вселена.

Човекът е същество, което е произлязло отвътре навън, и това, което се е родило отвътре, става живот навън.

Понеже човекът е произлязъл отвътре, той може да навлиза навътре.

Щом се раздвояваш, ти се отделяш от живота.

Ако човек знае каква цел да има в живота си, той ще се освободи от всичко ненужно.

Да имаш Свещена цел в живота си, означава да се освободиш от земната гравитация и да освободиш себе си от външната светлина на света.

Свещената цел надминава скоростта на Светлината. Свещената цел организира вътрешния път на човешката душа. Чистата енергия в човека е космическо средство по пътя към Дървото на Живота.

Най-дълбоката Тайна на Живота се съдържа в удивителната дълбочина на човека.

Всички хора, които не познават себе си, са земни, а които познават себе си, виждат своя неземен произход и благославят Всевишния.

Когато човек определи Свещената цел на живота си, той се свързва с един неизчерпаем източник на Живот.

Името на Живота е скрито Слово.

Любовта е Прамайката на Живота. Тя е мигновено проникваща и вечно помагаща.

Да се вглъбяваш в своя Дух, това е Свято Тайнство.

Любовта е Вечният Образ на Живота; това е Образ, който няма Лице, защото е Вечно Присъствие.

Любовта е Свещеното Писание на Всевишния.

Любовта не говори чрез знанието, а чрез Присъствието. Само Присъствието може да оправдае знанието. Любовта е вечното благоухание на Тайната.

Когато Любовта ти проговори, тя създава нови измерения в тебе, а когато знанието ти говори, то те ограбва, защото то е крадец.

Дълбокото разбиране е извън времето, извън ума, извън света.

Без молитвата не можеш да имаш личен духовен опит и среща с Истината. Молитвата е уникалната възможност на човека за среща с Истината.

Молитвата е символ на един свещен начин на мисле-не; този начин на мислене е нематериален, той е из-вън сферата на земята.

Молитвата е първичният език, първичният подход към Живота. Молитвата отваря врата за въплъщение на Милостта.

Колкото повече опознаваш Любовта, толкова повече се сливаш с нейната безграничност.

Любовта е универсалният закон за проникване във всички светове.

Любовта е проникновената сила в ръцете на Мъдрия.

Да си неизменен, значи да обладаваш Любов и Вечност.

Любовта е вечно настояще, а да живееш в миналото и бъдещето, значи да внасяш илюзията в себе си.

Ако Мъдростта е в тебе, ти живееш вечно в своя Дом, в своя Храм.

Мъдрецът притежава благословената сила на търпението.

При голямото и интензивно страдание Духът е вътре в човека и Той търси своето място в мрака на самото страдание.

Понеже всичко е произлязло от Бога, това означава, че Той е вътре във всичко и че трябва да се открие.

Името на Всевишния, това е величието на Святата Истина. Истината е символът на думата Бог.

Една искрена и дълбока изповед е пълно заличаване на миналото на човека.

Бог е отдясно на човека, Сатана е отляво, а самият човек - това са неговите минали и сегашни избори.

Познаването на Любовта прави човека мъдър и неуязвим.

Алеф е първото излъчване, първото послание - това е началото, което освещава всичко, до което се докосне.

Ти трябва да си добър в своя скрит живот, а не отвън в привидността.

Видимото дърво зависи от своята невидима част, от своите невидими корени; но нито видимото, нито невидимото са цялата Тайна, защото Тайната на Живота е една велика външна и вътрешна неделимост.

Ценно е само това, което е постоянно, което е вечно и непознаваемо. Непознаваемото е дълбокият корен на човешката същност и от този корен човек черпи храна за своите клони и листа, за своите пъпки и цветове и за своите плодове, които са реалните вечни добродетели.

Душата е стар странник, тя много е странствала и сега още е странник. Тя може да странства със своя придружител - ума, който е като паразит и винаги се старае да изсмуква нейните сокове, а може да странства и с Духа, Който е нейният вечен благодетел. Когато умът е напълно пречистен и овладян, тогава душата има благословени прераждания и не може да бъде подведена в своя път.

Когато душата се преражда и Духът е неин водач, тогава тя изживява красотата на живота и на земята. Когато Духът е с душата, тогава душата е въвлечена в един по-висш живот, а трудните условия са без значение.

Мечът е едновременно и оръжие, и благодат. Срещу невежеството Мечът е оръжие, но към Мъдростта Мечът има друго лице.

Истината си създава от противоположностите ново разбиране, нова Светлина и, внасяйки в човека новото, го прави богат.

Богатството на човека е в неговото благородство и то е мярката, че неговите желания са добри. Без благородство в доброто желание няма живот, няма душа.

Добрите желания не идват от знанието, те са плодове от Дървото на Живота.

Злото винаги руши само̀ себе си, а Божественото е винаги недосегаемо. Ако не се страхуваш от злото, това означава, че за теб има друга Реалност, която е по-висша. По-висшата Реалност винаги освобождава човека.

Всичко около тебе е невидимо, но е придобило образ, излязло е навън и затова ти го виждаш.

Ако си пробуден, ще видиш, че окръжаващата среда е илюзия. Ти трябва да минеш тези граници, за да се освободиш от измамите на привидността.

АЛТОТАС

Мистичен Учител, живял в Сирия.
Името означава “Син на Тайната”.

Само Реалността може да ти помогне да растеш в дълбочина.

Реалността не е нито светлина, нито тъмнина. Реалността е дълбочина незнайна.

Когато си любящ, си реален.

Реалността изисква да минеш през голям огън, за да познаеш своя Божествен произход.

Ако не си Божествен, ти не можеш да бъдеш ценен за Битието.

Божествеността никога не идва отвън.

Ако искаш да си Божествен, трябва да заплатиш цената. Цената, това е твоят живот.

Мъдрият е Божествено същество, защото е минал през хаоса и е извадил от него Живота. В хаоса той е открил своята Божественост.

Който не е открил своя произход, своята Божественост, остава да живее в своето щастливо невежество.

Животът, това си ти, но трябва да откриеш своя произход.

Само когато човек е искрен, той може да види своите заблуждения. Искреността е Светлина. Без искреност не можеш да проникнеш в своите вкаменени заблуждения.

Смъртта има мисия да отнема заблужденията на хората. Заблужденията са безполезни, а смъртта не обича празните неща.

Искреността е духовна Светлина, тя не е явление от този свят.

Искреността има връзка с уникалната Праматерия и затова тя дава виждане на душата. Това виждане е освобождението.

Когато познаеш Истината, ти се отделяш от света. Ти ставаш сам. Ти вече не принадлежиш на света, защото Истината е твоят единствен път. Който иска да се насочи към големия връх на Живота - Истината, трябва да потегли по този път абсолютно сам.

Който няма будност, пропада в Любовта.

В своя Съкровен Храм човек е абсолютно сам. Истината е Съкровеното място.

Истината може да говори с тебе само когато си изцяло в своя Съкровен Храм и само когато си съвършено сам. Само при това условие можеш да се слееш с Истината.

Истината се ражда само в Храма на Съкровеното.

Съкровеното място в човека е вечно чисто и никой никога не е влизал там, защото то е мястото, определено за Истината.

Никой не може да общува с Истината, ако няма цялостно отношение към нея. Само когато си тотален, можеш да бъдеш едно с Истината.

Човешкият Дух е нещо изключително, но Абсолютният Незнаен е извън неговите предели.

Защо Абсолютният Незнаен е необходим? - Защото е зад пределите на всичко.

Във Великия Незнаен няма ум, няма сърце, няма душа. Има само съществувание. То е тайната на Живота.

Ако постигнеш чистотата, няма какво друго да постигаш, тогава тайната на Живота сама идва при тебе.

Истината е дълбочината на всяко съзнание.

Искай Бог да те ръководи, за да нямаш човешки цели.

Животът е дълбока Истина, която трябва да откриеш в своята сърцевина, в своята тайнственост.

Искаш ли Бог да идва в твоя живот, трябва постоянно да обичаш. Щом обичаш постоянно, Бог ще те преобразява.

Истината се появява само там, където има постоянна жажда за нея. Това е жаждата на душата за Божес-твото.

Когато познаеш себе си, ставаш Светлината на света.

Бог и Вечността идват при човека само тогава, когато той стане истинен. Животът е свят, когато си познал своята душа. Животът е велик, когато си познал своя Дух. Животът е мистерия

и дълбочина, когато те докосне Незнайният.

Когато познаеш себе си, Животът ти гласува своето вечно доверие.

Животът се намира в тебе, но ти още не си открил себе си.

Животът, това означава да се приближиш много близко до Съкровения олтар на Незнайния.

Когато човек не е познал Незнайния, той има много знания и много цели. Когато човек е преживял нещо от тайната на Живота, той вече няма знания и цели - тогава Великият му говори на Своя Съкровен език и нищо вече не е така необходимо.

Съкровеният Живот е твоят истински приятел.

Който се е докоснал до Незнайния, той е станал тих и дълбок като тишината на Съкровеното.

Човек живее само когато е избрал Истината за свой вечен път, а когато не е избрал Истината, той стъпва върху своите собствени руини. Ако ти си Истината, тогава целият ти Живот е една ярка слънчева Светлина.

Ако ти си истинолюбив, ще утолиш своята жажда при извора.

Когато живееш в Истината, ти нямаш съдба и не очакваш дарове, защото ти сам си дар за всичко, което те обикаля.

АТОРА МАГАХИРИ

Мъдрец и Мистик, живял в Египет.

Най-великата Реалност се обяснява с Мълчание и то-ва Мълчание е толкова дълбоко, че няма какво да се разбере.

Вътре в сърцето се разиграва мистичната игра на Пътя и когато сърцето утихне напълно, то вече има Път.

Когато сърцето се пречисти напълно, то се превръща във вътрешен елексир и душата пие вечно от него.

Мъдростта дава познаване на Мълчанието. Мъл-чанието е Учителят на Вселената.

Мълчанието е по-висша сила от магията на Словото.

В Мълчанието не можеш да мислиш, че знаеш; то поглъща знанието и просветлява Духа.

Мълчанието е дълбочина, до която знанието не може да стигне.

Мълчанието е предшествало Словото. В Началото бе Мълчанието и то съхранява Единството на Живота.

В Мълчанието противоположностите се разтварят. Тук те се обединяват в Единство, както две бучки захар в една чаша с вода. Мълчанието е дълбоката вода на Живота. Има ли дълбочина, няма противоположности.

Не можеш да създадеш Мълчанието, можеш само да влезеш в неговата дълбока вода. Мълчанието е било, преди ти да си бил.

Понеже Мълчанието е Началото на Живота, то привлича душата, която му е сродна... и отстранява ума, който е вторичен. Умът говори, понеже не може да живее в Единство.

В дълбоко Мълчание е скрит Източникът на Живота. Той е Изворът, който дава и не говори. Великият Извор на Живота е роден от Този, Който не говори.

Мълчанието е Светлината на пътя на душата. Мъл-чанието само̀ по себе си е Светлина, а душата сама по себе си е Път, в който трябва да се вдълбочиш.

Когато навлезеш в Безпределното, там няма глас, има само Мълчание. Мълчанието е богатството на Безпределността. Колкото повече говориш, толкова повече пропускаш Светлината на Мълчанието.

Мълчанието е дълбочината на човека, това е неговата душа.

Има едно Мълчание, което е врата за Истината. Истината идва само през вратата.

Когато мислиш в Мълчание, създава се Светлина.

Мълчанието е по-мъдро от знанието.

Говоренето е произлязло от Мълчанието. Мълчанието е произлязло от душата. Душата е произлязла от Нероденото.

Само в дълбоко Мълчание ще намериш себе си и сво-ята Истина.

В Мълчанието ще се учиш да се сливаш и когато постигнеш пълното сливане, ще разбереш Пътя на своята Вечност.

В пълното сливане няма какво да слушаш. Тук е толкова пълно с Дух, че глас няма и ето, ти вече си у дома. Да бъдеш у дома, това няма цена. В пълното сливане е твоят дом. Само тук ти оживяваш.

Всяко интензивно страдание съдържа в себе си отворена врата към Бога. Хората страдат, защото са изгубили вратата.

Да излезеш от едно интензивно страдание, означава да си придобил ново съзнание. Новото съзнание означава, че си намерил вратата.

Страданието и Божествената Любов са едно цяло, но на земята е дълъг пътят, докато страданието се превър-не в нектара на безсмъртната Любов.

БААЛ ШЕМ ТОВ

(1700-1760)
Еврейски Мистик и Учител, основател на
Хасидизма

Словото на Синай е проява на Древния Незнаен и това Слово е началото на това, което ще звучи до края на всички времена и светове.

Словото на Синай се е проявило в своя кристален вид, а в световете то е в разсеян вид. В световете то е загубило своята кристализация.

По пътя на продължителни молитви, придружени от искреност и благоговение, Словото отново ще се кристализира и ще придобие своето древно Сияние.

Мъдрият Праведник е форма на кристализираното Слово на Синай. Той е този, който е чул Словото с Духа си.

Да пиеш Любовта - няма по-хубаво от това, защото жаждата ти наистина е утолена.

Когато с Любов посрещаш смъртта, ти се изпълваш с мир и благоговение. Така живяха Мъдреците и това послание ни оставиха Старците.

Да се прощаваш с живота, не означава да се разделяш с Бога. За мъдрия Праведник раздялата с живота е при-добиване на по-висши състояния на Божественост.

Словото е Учител на душата.

Когато същността на Словото е изпусната, душата няма свой собствен път.

Когато човек страда с цялото си същество, и пробуждането му е цялостно. Благоговение е, когато страданието те обхване цялостно.

Чрез страданието човек се завръща към себе си.

Страданието е път към самия тебе и затова трябва да му отвориш врата.

Когато се пробудиш, Словото става твой Учител и твой Път.

Не търси утешение, а пробуждане. Не търси смисъла на живота, а живей в молитва. Когато молитвата те организира, ти ще се пробудиш и сърцето ти ще засияе, а смисълът сам ще дойде да посети душата ти. Словото е винаги значимо. Тишината е винаги уютен дом.

Словото живее в движението. Тишината живее в неподвижността. Човекът живее в молитвата, която съединява движението с неподвижността.

Бог е пътят от движението към неподвижността. Бог движи човека към Себе Си.

В Своята неподвижност Бог обхваща всичко.

Когато сърцето на мъдрия Праведник спре своето движение, тогава той се ражда в тишината. Тишината му разкрива своята душа.

Словото е Началото на Творението.

Изначалното Слово е пътят, по който Бог слиза в нас.

В Дървото на Живота живеят тези, които изпълняват Божията Воля.

Когато човек е познал тайната на Словото, тогава Бог му е разкрил една съкровена Истина.

Слънцето символизира молитвения Дух на Вечността. Без Любов към Бога човек си създава един могъщ вятър, който помита живота му.

Молитвата означава да оживееш в сърцевината на Словото.

Без молитва човек пие отровата на своето ежедневие по незабелязан за него път.

Когато се моля, аз се освобождавам от отровата на злото и пия съкровеното вино на Божието Слово.

Бог е моето вино.

Злото е враг, по-силен от мен, но когато пия от виното на Любовта, аз забравям, че имам враг.

Когато си изпълнен с Духа на молитвата, ти се свързваш със Святите лъчи на Древния.

Единственото възкресение е, когато знаеш как да умреш в Любовта.

Когато умреш с Любов, тогава Бог става твоето възкресение.

Благият език е нектар от Дървото на Живота. Благата дума е чисто действие. Злото се страхува от благата дума.

Благата дума е убийствена сила срещу злото, защото в нея няма условия за развитие на злото.

Благата дума дели своите съкровени тайни с Дървото на Живота.

Благата дума е израз на поклонение към Бога.

Благите думи са път, по който можеш да придобиеш своя вътрешен покой.

Благите думи са деяния Божествени.

Благата реч е птицата на твоята душа.

Чрез благата дума ти всеки миг вкусваш от живата вода на Бога.

Благата реч е пътешествие към ключа на Живота.

Благата реч е обител на покоя, с нея можеш да обхождаш върховете на всички планини.

Благата реч е източник на свежа вода. Там, където няма блага реч, човек потъмнява като злото. Този, който потъмнява, не може да освети сво-ята душа.

Благата реч издига човека до самите небеса.

Нечистото слово гори в пламъка на своето отчаяние.

Колкото по-блага е твоята реч, толкова повече тя ти помага да се взираш в Лицето на Древния.

Благата реч оросява живота с розова вода.

Ако искаш изцеление, благата реч ще те заведе при целителя на сърцата.

Благата реч е облечена в одеянието на живота.

Най-великото Слово живее на трона на уединението.

Нямаш ли Любов към Святото Слово, ти се възвръщаш към мрака на неорганизирания хаос.

Благата реч е узряло Слово, тя носи в себе си покоя на мирната радост.

Нямаш ли Любов към Бога, търси надежда в мъката си.

Нямаш ли Любов към Бога, ти си призовал бедствие за своята душа.

Бедствието никога не закъснява да посети този, който се е отрекъл от Благия Бог.

Благият Бог идва като тихия прилив на морските вълни, но ако ти си твърд като скала, тогава всяка вълна ще бъде за теб едно разрушение.

Благият Бог обича странстващата душа и за нея Той е създал морските вълни. Ден и нощ тези вълни са устремени към душата.

Изостави себе си, за да намериш Благия Бог в своята душа.

Колкото повече се молиш, толкова повече се разделяш със своето минало.

Когато съм искрен и се моля, аз виждам ясно своя Път и Пътят ме вижда.

Аз съм роден, за да ме види Вечният Път.

Да виждаш ясно Пътя си, значи да ти е дадено право на Вечност.

Словото е съвършена Справедливост, която прониква във всички краища на Творението.

Ежедневно трябва да възнасяш молитвено Слово към Благия Отец.

Само постоянната молитва осъществява желанията на Божественото сърце.

Словото на Благия Бог е винаги истинно. И нищо дру-го не може да насити душата, освен истинността.

Благата реч е райската градина на твоята душа.

Благата реч е път навътре, а лошата реч е движение навън. Пътят е истинно прозорлив, а лошата реч винаги заслепява.

Благата молитва е реално видение на Истината.

В благата молитва Светлината достига до своя предел.

Молитвата е възкресение за душата и покой за сърцето.

Благата реч е уподобяване на Благия Старец.

Без Любов към Благия Старец сърцето на човека излиза от пътя на своето развитие.

Благият Старец е пълнотата на всяко съществуване.

Благата реч е истинното отношение на душата към Тайната на Живота.

Благата реч е път, по който можеш да стигнеш до центъра на своята същност.

Търсенето на Истината е съкровището на будния.

Молитвата и благата реч пробуждат човека. Когато човек е пробуден, той може да влезе в своето мълчание и да види своя път.

Обикнеш ли искрено мълчанието, то се превръща в твои очи по пътя към видението на Благостта.

Само в мълчанието можеш да сееш семена на Любов-та.

Когато мълча, аз се уча. Когато се моля, аз се издигам. А когато обичам, аз се сливам в едно с Благостта. Когато обичаш изцяло Благия Старец, ти приемаш Неговото Сияние.

В говоренето понякога можеш да изгубиш своята надежда, но в мълчанието винаги има път.

Лошите думи са пренебрежение към собствения живот.

Мълчанието е брат на душата.

В дълбоко молитвено мълчание жизнената сила на злото се опустошава.

Чрез молитва и искреност душата се намира в своето гнездо.

Мълчанието ще те облече с одеянието на Мъдростта.

Мълчанието помага на душата да израсне отново.

Любовта е най-дълбоката следа, която е оставил Благият Старец на душите.

Молитвата, това са краката на човека. Всеки трябва със свои крака да стигне до своята душа.

Може винаги да си далеч от съвършенството, но до сливането с Благия Старец си винаги на една крачка.

Когато има пълно доверие, винаги се явява една ис-кра, която осветява твоето разбиране и твоя път.

Да видиш Благия Старец, значи да станеш Светлината на света.

Хората се страхуват от Истината, защото тя е непредсказуема, но който я приеме напълно, тогава Благият Старец му открива Своето Лице и обогатява вечния път на душата му.

Да страдаш без Любов, това означава да пилееш духовните сили на своята душа.

Страдай с Любов, за да разбереш пътя на душата си!

БИЧУРИН, НИКИТА ЯКОВЛЕВИЧ

(в монашество - Иакинф)
(1777-1853)
Руски Мистик, ориенталист

Святи хора са съвършеномъдрите.

Съвършеномъдрите, съхранявайки първосъществуващата чистота на душата неувредена, съставляват единно естество с Небето; те са същността на самото Небе, самият естествен закон.

Задачата на изпратените от Небето на Земята - Святи-те, или Съвършеномъдрите - се явява помагане на хо-рата в достигането на същото нравствено съвършенство.

Предвечната Сила няма нито начало, нито предели, действа във въздуха Ци и е неотделима от него.

Въздухът Ци е същество просто, нямащо видим образ, но до времето на миросъзданието съдържащо в неви-дим зародиш всички образи на нещата във видимия свят.

Движението е волята на Предвечната Сила, разгърнало зародиша във веществен образ.

ВАН БИ

(226-249)
Китайски Мъдрец

Наличието се ражда от отсъствието. Битието се ражда от Небитието.

Небитието е единна, централна, пределна и господстваща Първосъщност.

Дао е Универсално Господство.

Стремежите се реализират преди всичко във времето.

ВАН ЧУН

(ок. 27 - 107)
Китайски Мъдрец и енциклопедист

Небето е нематериално струпване на енергия. А в духовен смисъл Небето не се явява като енергия.

Единството на света е обусловено от универсалната динамична субстанция.

Първоначалната субстанция представлява есенциална изтънченост на Небето и Земята и лежи в основата на самозараждането на всички материални и духовни явления, които се различават по степента на нейната чистота и гъстота.

Животът и психиката са присъщи на есенциалното състояние на енергията.

В човека енергията се въплъщава като носеща в себе си неизменното предопределение на “индивидуалната природа”.

ВАН ЯНМИН

(1472-1529)
Китайски Мъдрец

Проверяването на нещата става в собственото сърце.

Сърцето е и Принципът.

Благомислие е това, което човек знае без разсъждения.

Благомислието е тъждествено на сърцето... То е самородно, надиндивидуално, присъщо на всеки и в същото време интимно, т.е. не може да бъде предадено на другите. То се отъждествява с Великата Пустота, обуславя всяко знание и познание; явява се средоточие на Небесните Принципи, основа на вроденото нравствено чувство.

Благомислието е най-пълно въплъщение в живота на висшите нравствени идеали.

Отсъствието на добро и зло - такава е същността на сърцето. Наличието на добро и зло - такова е движението на помислите. Познаването на доброто и злото - такова е Благомислието. Извършването на доброто и отстраняването на злото - такова е проверяването на нещата.

ДЖАО МАСАРА

(ок. VII век)
Китайски Даос

Дао е красноречиво като слънцето, винаги е засмяно, а не говори. Когато слънцето иска да каже нещо ху-баво, то засиява.

Когато Дао сияе, говорът му е тих. Тихият говор е властелин на цялата земя.

Когато Дао е разсърдено, то се смее и радва и мисля си, че Дао е непобедим щастливец, защото нищо не отнема радостта му.

Не можеш да отнемеш радостта на Дао, защото радостта му не е човешка.

На света има много царе, но само Дао е Царят. Защо е така? Мисля си, царството на Дао е увековечено, а другите царе не са могли да се увековечат. И мисля си още, може би нямат неговото величие и са превъзнесли себе си. Сега разбирам защо са изгубили царството - защото не са възвеличили Дао. А кой може да възвеличи Дао? Дао е толкова скромно, че не можеш да го възвеличиш. Ето защо Дао е Царят, а царете са негови слуги. Дао няма одеяние, няма дворец, а винаги стои на царския престол и хиляди години стои, и мисля си, никой не го вижда. Дао е незабележимо. Ето защо е Цар на всеки престол.

Когато Дао иска да воюва, оказва се, че няма врагове. Защо няма врагове? Мисля си, защото те са сковани от сън и сега разбирам защо Дао не може да воюва. Когато враговете са будни, Дао е незабележимо и тогава враговете се уморяват да го търсят и отново заспиват, а заспят ли, мигом се явява Дао и отново е непобедимо, и мисля си, защо ли му са на Дао враговете?

Не е възможно да победиш незабележимото Дао, а когато го забележиш, е вече твърде късно за победа. Защо е късно? Защото когато го видиш, се влюбваш толкова силно, че то става твой вечен път.

Дао снема царства в съответствие със своята усмивка и когато царството е снето, всички се радват, на всички е толкова леко. Само аз плача. Защо плача? Защото ново царство ще има.

Колко много търсих Дао и накрая Дао ме намери.

Когато Дао живее в мен, лъчезарна светлина ме озарява и започвам да разбирам, че съм храм, а щом съм храм, има кой да ме осветява. А когато не съм храм, какво да правя? Не ми остава нищо друго, освен да по-жъна благословенията на света. Ето как разруших своя храм. Не можах да устоя на толкова благослове-ния и се върнах отново при Дао.

Когато се върнах при Дао, видях, че отново съм храм и разбрах - вече не трябва да търся други благословения, защото от благословения изгубих пътя си и реших в себе си: ще бъда вечен храм на Дао и така поне няма да се изгубя.

Светът вярва, че деянията са щастие, но аз си мисля: нека Дао не ме дарява с деяния, има други по-достойни.

Дао е бедно, а слънцата около него са пълни със съкровища. От кого получиха слънцата своите съкровища? От бедното Дао, защото Дао не се нуждае от съкровища - ето защо те са раздадени. И аз искам да съм беден като Дао.

Дао в един миг раздава безбройни богатства и не оставя нищо за себе си. Да нямаш несметни богатства, толкова е леко и поносимо. И аз разбрах - да даваш, значи да имаш море от несметни съкровища.

Ако съм натрупал несметни съкровища, явно съм се заблудил, защото Дао не ме поглежда.

Когато съм богат - морските глъбини са против мене, небето не ме поглежда, слънцето залязва, вятърът ме удря и казвам си: забогатях, но явно съм се заблудил, защото всичко е против мене. И тогава реших в себе си и казах си: ще обеднея като Дао - и тогава морето ме повика да се радвам на вълните му, слънцето, гледам, започна да изгрява, вятърът започна да ме милва като приятел. И казах си: когато съм с Дао, не съм се заблудил и ето, сега нямам несметни богатства, а съм толкова богат. Защо съм богат? Защото Дао е в мене и ме пази от несметните богатства.

Когато хората натрупаха много деяния, аз се замислих и разбрах, че молитвата е създадена за хората. Дао не се моли, защото няма деяния.

Дао ме удостои да живея в покой.

Когато хората ми носят радостна вест, усмивката ми помръква и мисля си: Защо Дао ме напусна? И разбирам - причината е в радостната вест. И мисля си, Дао ще ме спаси от радостната вест на хората и ето, възрадвах се в себе си, а хората се наскърбиха, защото те не раз-браха

Дао, което е моята радостна вест. Отказах се от скръбта, отказах се от рая, отказах се и от седмото небе и казах си: Щом имам Дао, защо ми е скръбта и какво да правя в рая; щом имам Дао, какво да правя на седмото небе? Не пожелах Дао да ме спусне

на седмото небе... Изглежда имах опасения.

В света хората си желаят щастие и благополучие, а аз плача и мисля си: Защо му е на времето щастие? Та нали то ще изтече и после хората ще се питат къде изтече, а аз ще им кажа: изтече в света, защото светът не е храм на Дао. И разбрах аз, че Дао не дава щастието си на света и помислих си, че защо да изтича?

И мислех си какво да поискам от Дао. И казах си пожелание: Дао вечно да ме учи, а аз винаги да бъда невежа. И зарадвах се в сърцето си, защото Дао ми стана вечен път и нямах проблеми с невежеството си, защото Дао винаги ме учи.

Колко е опасно да съм вечно знаещ. Защо? Защото няма кой да ме учи.

Да служиш на света, значи да се лишиш от Дао. Защо ми е това знание?

Знание, което ме лишава от Дао, е невежество; а невежество, което води към Дао, е път. И защо да се лишавам от път, защо да се лишавам от това невежество - та то е подобно на щастие. И реших да се хвана за това щастие - та то било надежда.