СЮЙ ХЕН

(1209-1281)
Китайски Мъдрец

Дао е източник на всичко съществуващо, а “Великият Предел” е пораждане на Дао.

Съдържащата се във “Великия Предел” единна енергия се дели на качествено противоположни субстанции - енергията ин и енергията ян, които раждат “Небето, Земята и десетте хиляди неща”, а най-драгоценното нещо се явява човекът.

Принципът (като тъждествен на понятието “Небе”) е предшественик на нещата: има Принцип и след това вече има неща.

Принципът и човешкото сърце - съзнание и психика - се пронизват от Единното, от Дао, което позволява на човека да се разпорежда с “десетте хиляди неща”, да контролира “десетте хиляди дела”.

Индивидуалната природа на човека е предопределе-на от Небето и е изначално добра.

Качеството на енергията в човека може да бъде изменено чрез възстановяване на изконната доброта на човешката природа, запазваща в човека “Небесния Принцип”.

Като цяло възпитанието на човека се свежда към подчинение на Принципа.

Истинското знание представлява действие. Знанието и действието съществуват двете заедно, допълвайки се и издигайки се едно друго.

В основата на света лежи изначалната субстанция - основание на всички изменения, ставащи във Вселената. Тя е абсолютна, единствена, неделима, намира се вън от пространството и времето.

Ставащата в изначалната субстанция трансформация се свежда към два основни процеса: “закриване” и “разкриване”. В хода на “закриването” се образува закостеняло статично производство: вещество-материя. Паралелният процес “разкриване” образува духовното. То е присъщо на всички неща, разликата е само в степента на “разкриване” на изначалната субстанция, която степен е по-висока у човека. Тези две тенденции реализират взаимопревръщането на духа и материята.

“Основата” е абсолютност и отсъствие на форма.

Задачата на човека е да познае изначалната субстанция чрез разкриване на “изначалното сърце” в себе си, отличаващо се от основаващото се на опита и усещанията “придобито сърце”.

“Изначалното сърце” в основата си е интуитивно и ирационално, то дава на човека съзнание за единство с Вселената.

“Изначалното сърце” се намира чрез самоусъвършенстване на човека, развитие на съзнанието и очистването му от лъжливи възгледи.

Умирането на “изначалното сърце” е загуба на духа на творческите способности.

ТАКУАН СОХО

(1573-1645)
Японски монах и Дзен-Учител

Аз, като майстор на бойните изкуства, не се бия за победа, не ме засягат сила или слабост и нито напредвам с крачка, нито отстъпвам с крачка. Врагът не ме вижда.

Аз не виждам врага. Като прониквам в мястото, където небето и земята все още не са разделени, където Ин и Ян все още не са пристигнали, аз постигам ефекта бързо.

Хората лесно виждат “аз”-а, възприеман от сетивата. Рядко им се случва да различат истинския “Аз”. Затова аз казвам: “Врагът не ме вижда.”

Истинският “Аз” е онзи “Аз”, който е съществувал преди разделянето на небето и земята и преди да са били родени баща ми и майка ми. Този “Аз” е “Аз”-ът вътре в мен, в птиците и зверовете, в тревите и дърветата и във всичко съществуващо.

Този “Аз” няма каквато и да е форма, няма рождение, няма смърт. Това не е “Аз”, който може да се види с помощта на сегашните ти физически очи. Само човекът, получил Просветление, е способен да го види. За човека, който вижда това, се казва, че е прозрял в собствената си природа и е станал Буда.

Ако някой постави някъде огледало, формата на всичко, което се случва пред него, ще се отразява в него и ще се вижда. Тъй като огледалото прави това несъзнателно, различните форми се отразяват ясно, без всякакво намерение да се разделя това от онова. Ако постави Духа си изцяло като огледало, човекът, практикуващ бойните изкуства, няма да има намерение да разделя вярно от грешно, но съгласно яснотата на огледалото на Духа му преценката, кое е вярно, кое - грешно, ще се възприема, без той изобщо да мисли за това.

Тайа е името на древна китайска сабя, която няма равна на себе си. Под небето няма нищо, способно да срещне острието ѝ. Човекът, сдобил се с тази несътворена тайнствена способност, е неспособен да падне под властта на командир на огромни армии или на стохилядна вражеска сила. Това е, все едно да няма нищо, което да е способно да попречи на острието на тази знаменита сабя. И така, аз наричам силата на тази тайнствена способност “Сабята Тайа”.

Всички хора са въоръжени с тази остра сабя и във всекиго тя е съвършено цялостна. Тя не е дадена само на определени хора. Всеки без изключение е въоръжен с нея.

Духът не е роден с раждането ти и няма да умре със смъртта ти. Затова се казва, че той е твоят Изначален Лик. (Изначалният Лик е първичната природа на Духа, все още неопетнена от човешките дела или намерения). Небето не може да го покрие. Земята не може да го поддържа. Огънят не може да го изгори, нито пък водата - да го намокри. Дори и вятърът не може да проникне в него. Нищо под небето не може да му се противопостави.

За онзи, който е ясно просветлен, що се отнася до неговия Изначален Лик, във Вселената не съществува нищо, което да замъгли или да попречи на зрението му. Така няма начин да го командва свръхестествената сила на Марите (демони - “крадци на живота”); тъй като такъв човек вижда през дъното на собствените си намерения, Марите се страхуват от него и го избягват; те се колебаят да го приближат. Обратно, човек, който е замъглил и е изгубил Изначалния си Лик, натрупва неопределен брой объркани мисли и заблуди, които после се прилепват към него.

Съществуват различни религии, но в най-дълбоките си постулати всички те опират до едно заключение. Както начинаещият не знае нищо нито за стойката, нито как да държи сабята, така и духът му не спира никъде в него. Ако някой го нападне със сабя, той просто посреща атаката, без да се замисля, без да има нещо в съзнанието си. Когато изучава различни неща и го учат на разнообразни начини да заема позиция, как да сграбчи сабята си и накъде да насочи духа си, духът му спира на много места. И ако иска да удари противника си, той е извънредно притеснен.

Когато достигнеш самата му дълбочина, будизмът е като човек, който не знае нищо нито за Буда, нито за Будисткия закон. Няма нито украси, нито нещо, което би привлякло хорското внимание към него.

Ако духът спре върху сабята, насочена към тебе, ще се получи прекъсване и ще изгубиш собственото си действие. Но ако в прекъсването между нападащата сабя на противника и собственото ти ответно действие дори и косъм не може да се вмъкне, сабята на твоя противник ще стане твоя.

Когато духът спре, ще бъде сграбчен от противника. От друга страна, ако духът се отдаде на мисли, как да стане по-бърз и започне да действа бързо, ще бъде окован от собствените си размишления.

Просветлението на нечий дух зависи главно от дълбочината на усилията му.

Ако мислиш, духът ти ще бъде обзет от мислите ти.

Да насочиш духа си към едно място - това се нарича “изпадане в едностранност”. Казват, едностранността е пристрастеност към едно място. Правилното - това е движението навсякъде. Правилният дух се изявява чрез разпростиране по цялото тяло. Той не е пристрастен към някакво място.

Когато Духът е пристрастен (закрепостен) в едно място и липсва на друго, той се нарича едностранен дух.

Едностранността е презряна. Да бъдеш зак-репостен от нещо, без значение какво - това е изпа-дане в едностранчивост и то е презряно от онези, които вървят по Пътя.

Когато някой не мисли “Накъде да насоча духа си?”, той ще се разпростре по цялото му тяло и ще се придвижва до всяко възможно място.

Усилието да не спираш духа само в едно място, това е дисциплината. Да не спираш духа, това е смисълът. Ненасочен наникъде, той ще е навсякъде.

Когато в духа присъства обект на мисълта, ще възникнат разграничение и мисли. Това е познато като “съществуващ дух”.

Не-духът не се разполага никъде. И все пак не прилича на пън или камък. Когато място за спиране не съществува, тогава имаме не-дух. Когато нямаш нищо в духа, тогава това се нарича дух на не-духа. Това също се нарича и не-дух, не-мисъл.

Когато този не-дух е развит добре, духът не спира върху конкретно нещо, нито пък липсва някъде. Той е като течащата вода и съществува в себе си. Изявява се точно когато възникне момент на нужда.

Да мислиш “Няма да мисля” -
това също е мисъл сред мислите.
Просто съвсем не мисли
как да не мислиш.

Съвсем забравил за ръката, която владее сабята, ти удряш и съсичаш противника. Не насочваш духа си към неприятеля. Противникът е празнота. Аз съм празнота.

Ръката, държаща сабята и самата сабя са празнота. Разбери това, но не позволявай духът ти да бъде обзет от празнотата.

Нападателят е празнота. Сабята му е празнота. Аз, който ще бъда посечен, съм празнота.

Трябва да бъдем като лотоса - той не е опетнен от калта, от която излиза. Макар че калта съществува, не трябва да се плашим от това. Духът ти ще започне да изглежда като добре излъскан кристал, който остава неопетнен, дори и хвърлен в калта. За да стане това, пускаш го да отиде там, където желае.

Когато и да възникне някаква мисъл, действат и доброто, и злото. Ако помислиш за основата на доброто и злото и правиш добро, а от злото се въздържаш, духът ти става правилен сам по себе си.

Да знаеш кое е зло, но да не можеш да се въздържаш от него - това е болест на собствените ти щения.

От някое неволно отклонение човек може да бъде въвлечен в лоши навици и да се отдаде на злото.

Верността на духа е нещо изключително важно. Същността ѝ не е нищо друго, освен Небесния Принцип, който дава живот на всичко. Когато едно човешко тяло получава живот, това се нарича негова природа. Други-те му имена са добродетелност, път, човечност, прин-ципност, чистосърдечност. Докато имената се променят съгласно ситуацията, същността е една и съща, само една, макар че функциите са различни.

Верността на духа се смята за онази лишена от изкривеност същност, която е сърцевината на човешкия дух; и ако използваш тази сърцевина като прав отвес, всичко, направено от теб, ще изявява верен дух.

Преди още да бъде обиден човек, той вече е отделен от верния дух. И заради това търпи обиди. Ако нечий верен дух се свързва с другите правилно, няма да е обиждан от тях. Ако си обиждан от другите, трябва да разбереш, че си изгубил своя собствен верен дух.

Вътре в това тяло, споено от желание, е скрита абсолютно лишената от желание, правилно устроена сърцевина на духа.

Един човек може да е сладкодумен като бърз поток, но ако духът му не е просветлен и ако той не е прозрял собствената си истинска природа, на него не може да се разчита.

Отсечеш ли от себе си желанието и станеш ли като камък или дърво, никога нищо няма да постигнеш. Не отделянето от желанието, а осъзнаването на верния дух, който няма никакви желания - това е Пътят. Когато тръгнеш и внимателно потърсиш източника, под формата на една единствена мисъл без начало, ще откриеш, че изобщо няма такъв. Без въобще да произхожда от някъде, раждането на безбройното разнообразие от неща може да се назове тайна.

“Омъжи се за Истината” означава, че ти не трябва да се увличаш по смъртното, а трябва да търсиш вечното.

Любовта към уединението отличава всички мъдри хора.

Аз ли съм се слял с мирозданието или то с мене?

Ако опънеш мрежа, можеш да хванеш летяща птица, без сам да летиш.

Гневът на истинския човек е израз на нравствено възмущение. Гняв заради дребни чувства е за жените, не за мъжете.

Истинската храброст познава и страха. Тя знае как да се бои от онова, от което човек трябва да се страхува.

Говори се, че Пътят на знанието трябва да се съчетае с Пътя на самураите, но когато са правилно съчетани, това вече не са два пътя, а един. Само един Път. Не можеш да повториш нещо, което вече си направил. Така е в живота. Всичко в него е веднъж завинаги. Всичко! Не можеш да си сложиш главата обратно на място, след като врагът вече я е отрязал.

Посрещни смъртта смело и спокойно.

Един прочут духовник от старо време е казал: “Потапям се в светите Писания и изчитам хиляди томове. Щом се отделя от тях, разбирам, че сърцето ми вижда повече, отколкото преди.”

За тъмната стая: Приеми тази стая като твоя майчина утроба и се приготви да се родиш наново. Ако я гледаш само с очите си, не ще видиш повече от една неосветена, затворена килия. Погледни я обаче пак, по-внимателно.

Гледай с ума си и разсъждавай. Тази стая може да стане източник на просветление, също като извора на знание, който мъдреците от миналото са намирали и обогатявали. От теб зависи да решиш дали това ще бъде стая на мрака или на светлината.

Пази спечеленото с труд просветление като най-скъпото, което имаш.

Пътят на мрака и страстта води само към отчаяние и нещастие, от които спасение няма.

ХАЗРАТ ИНАЙЯТ ХАН

(1882-1927)
Индийски Мистик и Поет

Бог е всезнаещ, всемогъщ, всепроникващ и единствено истинен.

Формата може да възниква и да се разпада, но Диханието остава, както Живота.

...И тъй като всичко е Живот, то смърт не съществува!

Царството Божие е тук.

Всяка душа носи в себе си Царството Божие. Да осъзнаеш тази тайна на живота, значи да отвориш очите си за Царството на Бога и тогава каквото и да направи човек, всичко се облича със смисъл, с влияние и това никога не се губи.

Силата на волята - това е Любов.

Волята и съзнанието по своята същност са едно и също. Това са два израза на едно нещо и това ги прави различни, но тази двойственост произлиза от единството. Това е самото Същество на Бога, Което в израза се явява воля, а в отклика - съзнание; с други думи, в действието е воля, в покоя - съзнание: точно така, както светлината и звукът в своята основа се явяват едно и също нещо. В едни условия триенето на вибрациите произвеждат светлина, в други условия тези вибрации са чувани. Ето защо природата и характерът на светлината и звука се явяват едни и същи, както и природата и характерът на съзнанието и волята, защото в своята основа тези две неща принадлежат на самото Същество на Бога.

Коранът казва: “Ние казахме: “Да бъде”, и това стана”... То дойде до съществуване в отговор на Волята, която се прояви, казвайки “Да бъде”, и то стана. И този феномен е присъщ не само на Източника на нещата; този феномен е присъщ на цялото Битие, на целия процес на проявленията.

Част от тази Воля ни е присъща като наше собствено Божествено наследство, а осъзнаването на волята я прави по-силна; ако не я осъзнаваме, тя става по-слаба. Вярно е това, че в света няма някой, който може да ни бъде най-зъл враг, освен самите нас; защото във всеки неуспех виждаме самите себе си, стоящи в нашата собствена светлина.

Земята отхранва зърното и в резултат се появява кълн. Така е и със сърцето: сърцето отхранва зърното на мисълта и от него също се появява кълн и принася плода на изпълнението.

Дисциплината има място в живота на човека. А самодисциплината, колкото и трудна и тиранична да се струва отначало, все пак в края прави душата господар на себе си. Великите души и адептите ненапразно са

водили аскетичен живот... Това е било самодисциплина, развитие на силата на волята.

Съществуват три ритъма: тамас, раджас и сатва. Човек, чийто живот е тамас, познава земния разум; този, чийто живот протича в ритъма раджас, познава нещо по-висше от земните причини - разум, скрит зад причината; а този, който започва да вижда или живее в ритъма сатва, започва да вижда основанието на всяка причина, която се намира в самите дълбини на Битието - и това е Божественият Разум.

Има разум, свързан с импулса, подбудите и има разум, свързан с мисълта. Разумът, свързан с мисълта - това е средната част на разума; разумът, който е свързан с импулса - това е нисшата част на разума. Но вдъхновяващият разум - това е Небесният разум. Този разум разкрива Божествената Светлина, която идва чрез пробуждането на този разум, когато човек намира Сърцето на Бога и живее в Него.

Разсъждението - това е стълба; по тази стълба човек може да се повдигне и от тази стълба може и да падне. Защото ако човек не отива нагоре с помощта на разсъждението, тогава то ще му помогне да ходи надолу. Защото ако за всяка стъпка нагоре съществува разумна причина, то съществува разумна причина и за всяка стъпка надолу. Несъмнено това е създадено да позволи на човека да разбере, че в действителност съществува един разум, един дар, една способност. Може да се раздели човешкото тяло на три части, но същевременно това е едно тяло, един човек. При все това, разумът е велик фактор, велика движеща сила, носеща в себе си възможност за което и да е проклятие или която и да е благодат.

Това, на което се учим по време на целия духовен процес,

е разрушаването на илюзиите на лъжливото его... Когато веднъж илюзиите бъдат разрушени, тогава истинското его осъзнава своето собствено достойнство. Именно в това осъзнаване душата влиза в Царството Божие; именно в това осъзнаване душата се ражда отново и това раждане отваря вратите към Небето.

Ако егото поддържа своя затвор около себе си, то взема този затвор със себе си и след смъртта. И има само един начин да се освободи от него: истинното познаване на себе си. Самото его никога не се разрушава; това е единственото живо нещо и това е признак на вечния живот. В познаването на егото е секретът на безсмъртието. Когато четете в “Гаян” - “смъртта умира, а животът живее”, то именно егото се явява живот, а лъжливото състояние на егото - смърт. Лъжливото трябва да отпадне, а реалното пребивава завинаги.

Светлината на същността и на живота, от която произлиза всичко - ето какво е това “Дух”.

Колкото повече човек мисли за сърцето, толкова повече той намира, че ако съществува нещо, което може да ни разкаже за нашата личност, то това е сърцето. Ако има нещо, с помощта на което ние чувстваме или познаваме себе си, то това е сърцето, и то това, което се съдържа в него. И само когато човек разбира природата, характера и тайната на сърцето, той разбира, така да се каже, езика на цялата вселена.

Съществуват три пътя на възприемане. Единият път на възприемане принадлежи на повърхността на ума

- това е мисълта... Следващият начин на възприемане -

това е чувството... То се осъществява с дълбочините на сърцето, а не с повърхността. Но съществува и трети начин на възприемане, който се осъществява не даже и чрез чувството и може да бъде наречен духовен език. Това произлиза от великите глъбини на сърцето. Това е гласът на Духа. И това възприятие може да бъде наречено интуиция - няма по-добро название от това.

Вдъхновението - това е по-висока форма на интуицията, защото тя идва като идея, като завършена тема с импровизация, като фраза, създаваща поема. Вдъх-новението - това е поток, поток на удивление

и изумление... Само фокусирайки своя ум върху Божествения ум, човек получава вдъхновението.

Даже ако вдъхновението идва чрез ума на човек, живеещ на земята, или чрез душа, преминала на “другата страна”, все едно, то произлиза от Бога, защо-то всичкото знание и мъдрост принадлежат на Бога.

...Истинското вдъхновение винаги произлиза от Божествения ум и един само Бог е достоен за хвала.

Пред Бога душата става дете, измъчващо се и в същото време желаещо да изрази музиката чрез себе си, да стане фонтан на Бога. От този фонтан се издига нагоре Божествено вдъхновение и принася красота на всички, които виждат фонтана. Има и още една крачка напред, когато човек не може повече да бъде просто поет, музикант или философ, а става инструмент на Бога. Той навсякъде вижда Бога и именно тази крачка се нарича откровение.

В историята за Мойсей е казано, че той търсел огън да опече хляб, когато случайно видял Светлина на върха на планината. И за да вземе този огън, той се качил на върха. Но този огън станал Мълния. Мойсей не можел повече да издържа силните пламъци и паднал на земята; а когато се събудил, започнал да общува с Бога. Това е алегорично. Идеята е в това, че Мойсей търсел Светлината за основа в живота; но той трябвало да се изкачи за нея във висшите планове. Не е било възможно да я получи на земята, където той стоял; необходимо било да се изкачи на върха. А там това било не просто Светлина, а Мълния; тази Светлина, се оказала не по силите на Мойсей и той паднал долу. Какво е това падане долу? - Да станеш нищо, да бъдеш пуст. И когато той достига това състояние на пустота, тогава неговото сърце станало звучащо и той открива

връзката... общението с Бога.

Музиката е Слово, използвано от нас в ежедневния език; няма нищо друго като изображението на нашия Възлюбен.

Във всички занимания на живота, където красотата се явява вдъхновение, където се излива Божественото вино, съществува музика.

Музиката е език на красотата на Единния, в Когото е влюбена всяка жива душа. И когато някой ясно си представи и съзнае съвършенството на цялата красота като Бог - нашият Възлюбен, то той ще разбере защо именно музиката, която преживяваме в изкуството и в цялата Вселена, трябва да се нарича Божествено изкуство.

Музиката прониква по-далече, отколкото може да проникне всяко друго впечатление от външния свят. И красотата на музиката се състои в това, че тя се явява както като източник на творението, така и като средство за поглъщането му. С други думи, чрез музиката е бил създаден светът и с помощта на музиката той се връща отново към Източника, Който го е създал.

Съществува и друг език - езикът на музиката, ритъма и тона.

Орфей, познаващ тайната на тона и ритъма, с помощта на това знание е имал власт над скритите сили на природата.

Това, което наричаме музика в нашия ежедневен език, е само миниатюра, която нашият интелект е уловил

от тази музика или хармония на цялата Вселена... Затова с музиката виждащият може да види картина на Вселената; и в сферата на музиката мъдрият може да обясни тайната на цялата работа на Вселената. Тази

идея не е нова...

Нищо не се явява толкова древно, както Истината и нищо не се явява толкова ново, както Истината.

Да бъдеш един миг настроен с открито сърце към природата, струва колкото цял живот.

Всички закони на астрологията, магията и мистицизма се основават на музиката.

...Всеки човек е музика непрекъсваща, продължаваща и денем, и нощем - и вашата интуитивна способност може да чува тази музика.

Всеки показва хармония или дисхармония в съответствие с това, доколко е отворен за музиката на Вселената. Колкото повече човек е отворен за прекрасното и хармоничното, толкова повече неговият живот е настроен в съответствие с тази вселенска хармония и толкова повече показва дружеско отношение към всеки, когото среща. Самата негова атмосфера ще създава музика около него. Щастлив е този, който е готов да бъде приятел на всички. Неговият поглед към живота е дружески. Той е дружелюбен не само към хората, но и към вещите и обстоятелствата. Именно благодарение на това дружеско отношение такъв човек разрушава стените, държащи го в затвора; и разрушавайки стените, той изпитва единство с Абсолюта. Това единство с Абсолюта се проявява като музика на сферите и нея той усеща от всички страни: в красотата на природата, в цветовете на цветята - във всичко, което той вижда и във всичко, което среща. В часовете на съзерцание и уединение и в часовете, когато се намира в света, музиката постоян-но присъства и той постоянно се наслаждава на нейната хармония.

Природата на творението - това е удвояването на едното.

Златото на Небесата е прах за светския човек, а златото на земята е прах за небесния човек.

Съществуват два аспекта на живота. Първият се състои в това, че човекът го настройва неговото обкръжение, а вторият - в това, че човек може да се настройва сам, независимо от обкръжението. Този вторият аспект е и работата на мистика. Душата е погребана във външния, материалния свят, но тя чувства удовлетворение и живот, когато я докосват

тънките вибрации. Най-тънкото - това е Духът... Музиката, бивайки най-тънкото от изкуствата, помага на душата да се издигне над различията. Тя обединява душите и тук не са нужни даже думи. Музиката е извън думите.

Всеки човек е надарен; Бог му е дал определена височина на тона, естествена нота и ако той я развива, то това е магия - той може да сътвори чудо.

Да съхраниш своя естествен глас - това значи да притежаваш голяма сила.

Гласът показва не само характера на човека, но така също служи и като израз на неговия Дух.

Гласът - това е вино... Той може да направи човека болен или да го възвиси.

Вдъхновението избира свой собствен глас.

Гласът е светлина. Даже ако светлината стане неясна, тя не е изгаснала, тя е тук.

Цветът и звукът са езикът на живота. Такава е човешката природа: тя съдържа всичко, от най-възвишеното до най-низкото. Тя има толкова широки възможности, че нищо не остава вън от нея. Всичко има своето място и всичко се асимилира от човешката природа, и в същото време съществува действие и бездействие.

Именно човекът е господар на цялостната проява.

Стълбата е създадена за нас, за да възлизаме нагоре, а не да оставаме на едно стъпало. Всяко стъпало от стълбата на цветовете и звуковете е наше стъпало, само да можем да го приемем.

Ние четем във Веданта, че първият аспект на Създате-ля, т.е. източникът, от който е създадено цялото тво-рение, е звук, вибрация.

Движението е вибрация. Звук наричаме само ефекта на движението.

Има взаимовръзка между звука и цвета. В действителност те са едно, те се явяват два аспекта на живота. Животът и светлината са едно; животът е светлина и светлината е живот. Така и цветът се явява звук, а звукът - цвят.

Когато човек притежава концентрацията, той може да фокусира цял свят в една точка.

Всичко е тайна, когато ние не знаем законите; когато ги знаем, то всичко е просто. Истински търсещите Истината обичат простотата. Правилният път е прост, ясен, определен.

Именно познаването на себе си е познаване на Бога.

Когато човек гледа в миналото, настоящето и бъдещето, той вижда, че животът е безкраен, а откриваното от човека е това, което винаги са откривали търсещите.

Действително “музикална душа” е тази, която е забравила себе си в музиката така, както истински поет е този, който забравя себе си в поезията; “земна душа” - това е тази, която е изгубила себе си в света, а Божествена се явява душата, която е забравила себе си в Бога.

Ключът на съвършенството може да бъде намерен в забравянето на себе си.

Това, към което ние винаги се стремим, е Животът.

Всички неща в този свят са необходими, всички неща имат своята полза и приложение само ако знаем как правилно да ги използваме. Какво е Животът? - Това е Любов. А какво е Любовта? - Това е Бог.

Красотата се ражда от хармонията.

Не е лош самият предмет, а начинът, приет за неговото достижение.

Музиката се явява миниатюра на хармонията на цялата Вселена, защото хармонията на Вселената е самият Живот; а човекът, бидейки също миниатюра на Вселената, показва хармонични или нехармонични акорди в своя пулс, в ударите на сърцето си, в своята вибрация, ритъм и тон.

Способността за разбиране прави човека лек: животът е подобен на океан - когато няма разбиране, когато няма възприемчивост, човек потъва като къс желязо на самото дъно на морето. Той не може да плува като лодка, която е пуста и възприемчива.

Колкото е по-велик един Учител, толкова по-добър ученик е бил. Той се е учил от всеки: от великите и нищожните, мъдрите и глупавите, старите и младите. Той се е учил от техния живот и е изучавал човешката природа във всички нейни аспекти. Човек, учейки се да върви в духовния път, трябва да стане подобен на празна чаша, за да може да бъде налято виното на музиката и хармонията в неговото сърце.

...Мистиците са приели такъв път: те са се научили на друго направление и това направление е самоумале-ние, с други думи, освобождение от това, което са научили; ето така човек може да стане празна чаша.

Някой гледа човека и казва: “Този човек не е добър, той не ми харесва” - това е наученото. Гледа след това и разпознава нещо хубаво в този човек, започва да го обича - ето освобождаването от наученото.

Всичко, което сме научили в този свят, е частично знание, но когато то се изкоренява чрез друга гледна точка, тогава имаме знание в неговата завършена форма. Това е, което се нарича мистицизъм. Защо това се нарича мистицизъм? Защото това не може да се изрази с думи. Думите ни говорят само за една от неговите страни, но другата страна е извън думите. Всичкото проявление е двойственост: двойственост, която ни прави разумни, а зад двойствеността стои Единството.

Животът на Абсолюта, от който възниква всичко, което може да се чувства, вижда, усеща и в който всичко се връща след време, е безмълвният неподвижен и неизменен живот, наричан сред суфистите “Зат”. Всяко движение, проявяващо се от този безмълвен живот, се явява вибрация и създател на вибрации.

Най-тънките вибрации не се възприемат даже с душата.

Душата сама по себе си се състои от тези вибрации и тяхната активност я прави съзнателна.

В безмълвния живот няма радост, само покой. Изходното битие на душата е покоят, а нейната природа - радост - и тези две свойства работят едно срещу друго.

Именно възрастващата активност предизвиква материализацията на вибрациите, а постоянното ѝ намаляване ги превръща отново в Дух.

Интензивността на силата на мисълта се състои във вярата.

Нарушаването на покоя на най-малката част нарушава покоя на цялото и се възвръща с проклятие върху човека, предизвикващ го. Всеки покой, създаден на повърхността, успокоява цялото и се възвръща във вид на покой при неговия създател.

Хармонията - това е източникът на проявлението... и посредникът между Бога и човека.

Покоят, към който се стреми всяка душа и който се явява истинната природа на Бога и крайната цел на човека, не е нищо друго, освен резултат на хармонията. Това показва, че всички жизнени достижения без чувството на хармония са напразни.

Вечната хармония е хармонията на съзнанието.

Истинното наслаждение е в Любовта, хармонията и красотата, резултат на които са Мъдростта, тишината и покоят; колкото по-постоянни стават те, толкова по-силно е удовлетворението на душата.

Като правило хармонията се състои в контраста.

На мъдрия човек му е по-леко да бъде в хармония със своя глупав слуга, отколкото с човек, наполовина умен и считащ себе си непогрешим.

Ключовата нота винаги се намира в хармония с всяка нота, тъй като тя има всички ноти на гамата вътре в себе си.

Думите никога няма да могат адекватно да изразят Мъдростта на Създателя, Който не само е създал и сформирал света, но и е дал на всяко същество форма, подходяща за неговите потребности. Движението е природата на вибрациите.

Движението е смисълът в живота, а законът на

движението е ритъмът... На санскритски има изказване, че тонът е майка на природата, но ритъмът е нейният баща.

В една древна легенда се разказва за това, как ангели са пели по заповед на Бога, за да накарат непокорната душа да влезе в тялото на Адам. Душата, опиянена от песента на ангелите, влязла в тялото, към което се отнасяла, както към затвор.

Колкото по-чист става човек, на толкова по-фина музика се наслаждава.

Нито едно друго изкуство не може така да вдъхновява и да изпълва с благоухание личността, както музиката. Любителят на музиката достига рано или късно най-възвишеното поле на мисълта.

Мистиците винаги са гледали на танца като на свещено изкуство. В европейските Писания откриваме Давид, танцуващ пред Господа; а боговете и богините на гърците и брамините се изобразяват в различни пози, всяка от които е с определено значение и философия и имащи отношение към Великия космически танц, който е еволюцията.

...Когато красотата на движението се приема за присъствие на Божествения идеал, танцът става свещен.

Тайната на звука е мистицизъм, хармонията на живота е религия, знанието на вибрациите е метафизика, а анализът на атомите - наука. Хармоничното съчетаване на всичко това е изкуството. Ритъмът на формата е

поезия, а ритъмът на звука - музика... Музиката съдържа в себе си източника на всички знания.

Всяко свещено Писание, свято изображение или казана дума се отпечатва върху огледалото на душата, но музиката се явява пред душата, несъздавайки никакъв отпечатък, присъщ на този обективен свят. Нито име, нито форма - с това се подготвя душата за осъзнаване на безкрайното.

Знаещият тайната на звука знае тайната на цялата Вселена.

Висшето Същество наричали с различни имена в различните езици, но мистиците Го знаели като “Ху” - естествено име, несъздадено от човека, единственото име на Безименния, което постоянно провъзгласява цялата природа.

В старите традиции се говори, че Зороастър бил роден от дървото “Huma”. Това се обяснява с думите от Библията: “Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие”. В думата “Huma” сричката “Hu” представя Духът, а в арабския думата “mah” означава вода. В английския език думата “Human” (човек) обяснява два факта, характерни за човечеството: “Hu” значи “Бог”, а “man” означава “ум” - тази дума е произлязла от санскритски “mana” - “ум” - и символизира обикновения човек. Обединяването на тези две думи символизира Богосъзнаващия човек; с други думи, “Hu” - Бог - съществува във всички неща и същества, но именно с помощта на човека Той става известен. Затова може да се каже, че “Human” означава Богосъзнаващ, Богознаещ или Богочовек.

В Библията четем: “В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Словото беше Бог”; и ние откриваме също, че Словото е Светлина и когато изгряла тази Светлина, се проявило цялото творение. В тези стихове е скрито най-дълбоко Откровение. Колкото повече се потапяме в тайната на Живота, толкова повече откриваме, че целият негов секрет е скрит в това, което наричаме “думи”.

Човек е тайна във всички аспекти на своето битие: не само в ума или в душата, но също така и в този организъм, който нарича свое тяло.

Ако центърът, който трябва да се пробуди в определен период от еволюцията на човека, се пробуди преди необходимото време, той би станал бедствие.

Великият секрет на мистицизма се състои в това: да знаеш всичко, да достигнеш всичко и да бъдеш тих.

Сред индусите има поговорка, че дървото, което принася много плодове, се навежда ниско.

Мистикът, знаещ ценностите на Словото, намира това Слово отначало в самия себе си; защото всичкото знание, което човек получава в света, било то светско или духовно, е знание за себе си.

Какво означава лирата на Орфей? Тя означава човешкото тяло, което се явява лира, предназначена за това, да се свири на нея. Когато тази лира не я осъзнават, не я разбират, когато тя не се използва за правилни цели, тогава това тяло не принася ползата, за която е било сътворено, и не изпълнява предназначе-нието, за което е било създадено.

Помислете за живите думи от древните времена, помислете за живите думи, които можете да прочетете в Писанията, живите думи на светите хора, просветлените; тези думи и до сега са живи и вечно ще живеят. Това е музика, която може да бъде наречена магия, а магия съществува във всички времена. Когато и да се повтарят тези думи, те ще владеят магията със същата сила.

Интелектът, който много често бъркат с Мъдростта, е само илюзия на Мъдростта. Мъдростта е това, което се узнава отвътре, а интелектът е това, което се научава отвън.

Източникът на Мъдростта е горе, източникът на интелекта е долу и затова методът, или процесът, който човек приема за достигане на Мъдростта, не е аналогичен на този, който приема за достигане на интелекта. Казано накратко, макар хората да са достигнали Мъдрост с помощта на различни методи, все пак великата тайна за достижение на Божествената Мъдрост се крие в тайната на Словото.

Мистичните думи могат да се използват в различни езици, но те не принадлежат на никой език.

Това, което се говори с устните, достига само ушите, но това, което се говори със сърцето, достига сърцето.

Чрез отзивчивостта и проникването, получени посредством силата на Словото, човек накрая постига целта - цел, която е предмет на желанията и мъката на всяка душа.

Какво значи Посвещение? Посвещение означава увереност от страна на Учителя и доверие от страна на ученика.

Посвещението не се дава на този, който е любопитен и е дошъл да изпита Учителя или който е дошъл да провери има ли в определения метод, в определения

култ Истина или не...

Истината е само за този, който е искрен.

Именно на гладния трябва да се дава храна, именно на жадния трябва да се дава вода.

На този, който не е гладен, храната няма да допринесе полза и водата няма да задоволи потребностите на този, който не е жаден.

...Има само едно съществуване, един живот - безкраен, вечен. Тайната на Живота има огромно очарование; всяка душа се стреми да я узнае, но когато някой иска да обясни тайната на Живота, думите изчезват - те стават недостатъчни, неадекватни.

Съществуват много факти и една Истина, има много звезди и едно слънце и когато слънцето изгрява, звездите помръкват. За този, пред когото слънцето е изгряло, за когото се е проявила Истината, фактите имат малко различие. Светлината на Истината, пада-ща върху фактите, ги заставя да изчезват.

Различието между науката и мистицизма е незначително, то се състои само в изминатия път: науката може да премине едно разстояние, а мистицизмът продължава нататък.

Сърцето на любящия знае радостта и настроението на възлюбения и без думи. Единственото живо изкуство е това изкуство, което е дошло от живия източник и този жив източник се нарича вдъхновение.

Словото се намира навсякъде и Словото постоянно говори.