ИБН ТУФЕЙЛ

(ок. XII век)
Арабски Мистик

Трябва да постигнеш силата на собственото си разбиране.

Трябва да се възвисиш до “вкусването” на дълбокия мистичен опит, който е съединение с Божественото.

Пътят на духовното въздигане завършва с мистически екстаз и съзерцание на Божественото.

Божественото се познава най-дълбоко и най-пълно от интуицията.

Знай, че този, който се стреми към Истината - той трябва да я търси, трябва да се труди, за да я добие.

Екстазът не може да се опише с красноречие, защото той е от друга област и от друг свят.

Който е постигнал радостта, веселието и сладостта на екстаза и е стигнал до неговия предел, той не може да скрие неговата тайна. Един, който е преживял екстаза, казва: “Колко велико е моето състояние”, друг казва: “Аз съм Истината”, а трети казва: “Не е никой друг, освен Бог под тези одежди”.

Състоянието на екстаза не може да се обясни нито с обикновени думи, нито със специални слова, но само иносказателно.

Който е постигнал Истината, започва да я вижда във всяко нещо.

Когато човек постигне Съкровената част на своето същество, тя се превръща в огледало, което е винаги обърнато с лице към Истината.

Постигането на истинска Святост не може да бъде изложено в книга.

Когато някой иска да опише Светостта или Съкровеното, устно или писмено, тогава неговата същност (на Съкровеното) се променя и то се превръща в нещо друго, защото когато се облича в букви и звукове, то се приближава към видимия свят.

Съкровеното е нещо безгранично и неговото пространство е недосегаемо.

Истината е пределът на нашето знание.

Знанието не осигурява спасение.

Това, което се отнася до Божествените същности и Върховните духове, е това, че те не са привързани към телата и към всичко, което е свързано с тях. Те са съвършено свободни и в тях няма зависимост и никаква връзка с телата. За тях е безразлична гибелта на тялото и неговото съществуване. Единствената връзка и зависимост, която съществува за тях, е по отношение на Същността на Единния.

Божествения свят е свободен и независим от света на сенките.

Истините и същностите са отделени от чувствения мир.

Обикновените хора правят божества от своите страсти. Те се покланят на своите желания.

Съкровеното знание е достъпно само за тези хора, които познават Бога. Съкровеното знание е непонятно за тези, които не Го познават.

Например когато водата се нагрее до краен предел, тя придобива разположение към движение във височина и се приспособява към това движение.

Когато водата е оставена свободна, тя има стремеж надолу.

Всички тела не трябва да се разглеждат като тела, а като носители на форми, които обладават определени свойства.

КАНДАБЕРА

(ок. XIV век)
Испански Мистик и Мъдрец

Благостта е качество на нематериалното сърце.

Благостта е благоуханието на сърцето.

Реалното, несътвореното сърце няма земни разбирания.

Сърцето е Небитие и мястото, където то живее, е универсално. То живее във всеки атом, но в неговата скрита част - като мистичен изход.

Небитието определя вътрешния смисъл на нещата, но същевременно не се ограничава от смисъла.

Тъмнината не е отсъствие на Бога, а скрито присъс-твие.

Небитието си остава винаги скрито, а смисълът трябва да бъде проявен.

Смисълът е последната дума на Живота, а Небитието никога не казва своята последна дума. Реалността е неведома.

Великата Реалност не се нуждае от смисъл. Смисълът е само едно излъчване, което докосва душата, за да може тя да се движи все по-нагоре и все по-нагоре, докато постигне способността да се разтвори напълно в Тайната Реалност.

За да живееш напълно, трябва да се разтвориш напълно.

За човека тъмнината има едно лице, а за Бога друго; но когато човек познае Бога, той ще може да черпи вдъхновение и от тъмнината, защото в нея Бог ще му се открие интимно.

Смисълът на Живота може да бъде разбран само от един напълно пречистен ум, но Тайната на Небитието не може да бъде разбрана; тя може само да бъде изживяна от пречистеното и осветено сърце, което е сродно със субстанцията на Тайната.

Търси смисъла на своя Живот, но не се опитвай да разбереш смисъла на Небитието.

В Небитието има не смисъл, а Тайна. Това е Тайна, която никога не се обяснява. Тя е нелогична и вечно непознаваема.

Когато човек е постигнал себепознание, той е постигнал началото на своя вечен Път.

Истински оптимизъм има при себепознанието, а дотогава оптимизмът ти е едно лицемерие.

Знанията са основани на ума, а Мъдростта има своето основание в Духа.

Само който преживее Истината, може да влезе в нейната Тайна.

ЛЮ ЦЗУНЧЖОУ

(1578-1645)
Китайски Мъдрец

Съществува изконна единност на човека с “Небето, Земята и десетте хиляди неща”, съединяващи се в човешкото “сърце” - съзнание и психика.

Човешкото “сърце” съставлява единство с вселенското “сърце Дао” - общоприродното Начало, което едновременно се явява “изконното сърце” - същинската основа на сърцето на човека.

Тъждеството на “сърцето” и “природата” субстанциално се осигурява от пронизващата ги единна вселенска енергия. Но това тъждество се осъществява не автоматично, а чрез медитативна “работа-подвиг”, чрез

“размишление в самота”...

За “изконното сърце” - универсалната същност на човешкото съзнание и психика - е необходимо съсредоточаване върху него. Извършването на този “подвиг” изисква възпитаването на искреност и голямо внимание в себе си, които се постигат чрез самопреодоляване.

ЛЮ ЦЗУНЮАН

(773-819)
Китайски Мъдрец

От предвечната всемирна субстанция - “изначалната енергия” - се ражда всичко съществуващо.

Небето и Земята, “изначалната енергия”, силите ин и ян - това е същината на природните начала, които не притежават воля; и за достиженията, и за неудачите човек е задължен на себе си.

Няма зависимост (“предопределение”) на човешката съдба от Небето и от каквито и да е висши същества.

Само “съвършеномъдрият” управник може да създаде обществен порядък, съединяващ “каноничното управление”, или “власт”, с “хуманността” и “Мъдростта”.

МОХАМЕД

(ок. 570 - 632)
Велик Пророк, основател на Исляма

Ислям означава отдаване на Бога.

Свят може да стане всеки човек, но пророческият дар е свойство, което не зависи от волята на човека.

За религиозните търсения от древността съществува друг път - пътят на самовглъбяването, потапянето във вътрешния свят, управлението на емоциите и мислите.

Колкото повече човек преодолява своята животинска и егоистична природа, толкова повече се приближава до свръхчувствителния свят и толкова по-бързо този свят сам му идва на помощ и постепенно или сякаш изведнъж се разкрива цялата Истина и Знание. И заедно с това абсолютно Знание човек придобива неописуемо могъщество и власт над земята и небето, над хората и духовете и то такава власт, че даже законите на действителността, в която той живее, започват да зависят от неговата воля и със своето слово може планини да мести, камъните да превръща в злато, духовете да подчинява на своите заповеди. Явявайки се пред лицето на Бога, заставайки за молитва - да бъдеш мръсен, нечист е неуважение пред Все-вишния.

Винаги говорѝ Истината!

Вярата трябва да се въплъти като начин на живот.

Човек винаги трябва да се стреми да говори Истината и само Истината, колкото и да е страшно или тежко това. Да говориш Истината, означава не само да не скриваш своите постъпки, което е сравнително лесно,

но и да не криеш своите намерения и тайните и невидими движения на душата.

Действията на хората ще бъдат съдени според намеренията и мотивите.

Излишната храна и пиене умъртвяват сърцето.

Без Бога светът не може да просъществува и един миг.

Повече от всичко на света обичам жените и благовонията, но истинско наслаждение намирам само в молитвата.

Бог никога не възлага на човек такъв товар, какъвто не може да носи. Бог е твърде милосърден за да има към човека чрезмерни изисквания.

Храната трябва да е умерена, защото това е полезно за тялото, душата и здравето.

Чувственото влечение към жената само̀ по себе си пред лицето на Бога не е грях, но то се превръща в грях ако е насочено в неправилна, неразрешена посока.

Избягвайте да забелязвате и да осъждате в хората недостатъците, особено тези, които имате и вие. Подобна критичност е основана на гордост, на желание да се оправдаеш и поукрасиш, а това е много лошо, тъй като истинската скромност е източник на всички добродетели.

Когато видите човек, надарен с богатство и красота повече от вас, тогава си помислете за хората, които са по-малко надарени от вас.

В своите желания човек трябва да се ръководи от стария, отдавна известен принцип: да желаеш на бра-та си това, което би пожелал и на себе си.

Мисленето трябва да се дисциплинира - разумът не трябва да се занимава с безполезни дела и въпроси от всекидневния живот, защото изпитание за искреността на всеки вярващ е да оставя без внимание това, което се намира извън неговата власт.

Всяка изказана дума оставя дълбока следа в съзнанието на говорещия, дори да е произнесена на шега или случайно.

Чистотата не може да бъде достигната, ако човек не подложи на определен и строг контрол своята реч.

Дума, произнесена в присъствие на други хора, сама по себе си е вече постъпка, някакво действие, така че човек, който се стреми към чистота, е длъжен да се придържа в своята реч към вътрешна хигиена на поведението.

Недей да злословиш против никого! Ако някой злослови против тебе и започне да изнася пороците, които знае в тебе, не разобличавай пороците, които ти знаеш в него! Не е достойно да позориш която и да е чест, не е достойно да проклинаш когото и да е, недостойно е всяко пустословие.

Този, който няма чисто сърце и език, удържан от празнословия, не може да бъде вярващ.

По-добре е да си сам, отколкото с някой зъл, но още по-добре е да бъдеш с някой добър, отколкото сам.

По-добре е да говориш на търсещия знание, отколкото да мълчиш, но още по-добре е да мълчиш, отколкото да водиш празен разговор.

Повече да мълчиш и да оставаш в добро разположение на Духа - какво по-хубаво от това?

Молитвата - това е издигане на Духа и съединение на вярващия с Бога.

Господи, дари ме с Любов към Теб, дари ме с Любов към тези, които Ти обичаш, направи така, че да мога да върша неща, заслужаващи Твоята Любов, направи така, че Любовта да ми е по-скъпа от мен самия, от моето семейство и от моето богатство!

О, Господи! Моля Те за твърдост във вярата и за готовност да вървя в правия път. Моля Те още да ми дадеш невинно сърце, което да се отвращава от порока, и правдив език.

Бог е невидим и не търпи идолопоклонство. Бог е вездесъщ, затова няма значение, накъде ще обърнеш лицето си по време на молитва.

За всевиждащия Бог душата на човека е отворена книга, Той чете в хорските сърца и е нелепо да се мис-ли, че гръмката молитва има по-големи шансове да бъде чута, отколкото молитвата, произнесена мислено.

Бог няма нищо общо с човека. Бог е безграничен както във времето и пространството, така и в Своето творчество. Той е създал безчислено множество светове и безчислено множество надарени с разум същества, само едно от които е човекът. Оттук и всякакви претенции на човека за изключително място във вселената и за изключително внимание от страна на Бога трябва да бъдат отхвърлени като смехотворни.

Бог е над всяка нравственост.

Бог е добър и милосърден не защото е длъжен да бъде такъв, а защото добротата и милосърдието са Негови изначални свойства, изтичащи от отношението на Твореца към сътворения от Него свят.

Да се измива носът сутрин с вода е необходимо, защото по време на сън в носа се вселяват духове. Да се започва денят с измиване и молитва, е необходимо пак заради дявола - по време на сън той завързва на тила на човека три възела, при това добавяйки: “Нека бъде дълга за теб нощта - спи!” Когато, събуждайки се, вярващият си спомни за Бога, се развързва първият възел; когато се измие, се развързва вторият възел, а когато вярващият се помоли, изчезва третият и последен възел, завързан от дявола. Тогава човек от сутринта ще бъде в добро настроение и неговата душа ще бъде спокойна, но не направи ли това, от сутринта ще е смутен и подтиснат.

Почти всяко действие има дълбоко, магическо значение и е способно да предизвика сътресение в свръхчувствителния свят, нерядко съдбовно за земния и задгробния живот на човека.

Вашите слуги са ваши братя, които Бог е поставил под ваша власт. Всеки, който е господар на своя брат, е длъжен да му дава от храната, която самия той яде и да го облича така, както облича себе си. Не заставяйте слугите си да вършат непосилна работа, но ако това се случи, помогнете им. Заплащайте на работника си дължимото, преди да е изсъхнала потта му.

В очите на Бога този, който търси правото си, е по-долу от този, който е намерил сили в себе си чистосърдечно да прости на оскърбителя или на този, който го е обидил.

Всички хора са братя, в това число и тези от тях, до които, поради духовната им слепота и в съответствие с Божия Промисъл, гласът на истинната вяра още не е достигнал.

Беднякът, лишен от греха на гордостта и предпазен поради бедността си от греховните съблазни на света, има по-големи шансове да заслужи блаженство в бъдещия безсмъртен живот на небето, докато в същото време болшинството от богатите неизбежно ще се мъчат

в ада... Беднякът е по-близо до Бога, отколкото богатия и ако на човек е простено да се гордее, той може да се гордее по-скоро с бедността, а не с богатството.

Милостинята, това е практикуване на добри дела, постъпки, продиктувани от Любов към ближния.

Човек, който е вдигнал и отмахнал от пътя бодлива клонка, в очите на Бога може да е извършил по-съществен акт на милостиня, отколкото човек, жертващ част от имуществото си. Неговата постъпка е била продиктувана от безкористна Любов към ближните като създания на Бога. Той еднакво е предпазил от опасност да си нарани крака и добрия, и злия, и приятеля си, и врага си, а даже и напълно непознати хора. Затова бедният има не по-малко възможности за милостиня от богатия, така че в това отношение те са равни. Когато човек дава и от малкото, което има, но придобито със собствен труд - това е най-богоугодната милостиня.

Милостиня е, когато приветливо се усмихвате на брата си, милосърдие е, когато подбуждате към доблестни постъпки и се въздържате от незаконни дела; милосърдие е, когато показвате пътя на тези, които са го загубили и когато помагате на слепия.

Няма принуда във вярата. Бог сам знае кого да насочи в истинния път и кого да остави в заблуждение.

Бог е един - вечен, нераждащ и нероден, незнаещ равни на Себе Си. Той е всемогъщ и милосърден.

На съда, който Бог ще извърши в страшния ден, оправданията ще бъдат ненужни - всяка душа ще

види всичко, което е извършила преди... всичко ще бъде открито - най-скритото и потайното - и всяка душа ще знае, че Господ за всичко е осведомен. В пълна самота ще застане човек в съдния ден пред Всевишния и нито роднини, нито приятели не ще му бъдат в този ден защитници. И ще бъде съден не като арабин или представител на някакъв клан - всички тези отживелици на племенния и родовия строй са несъвместими с Единобожието. В съдния ден човек ще застане в своя

истински вид... срещу Бога, всички останали негови връзки са второстепенни и след Бога.

Праведните хора са молещите се - тези, които са постоянни в своята молитва, вярващи в съдния ден и боящи се от наказанието на своя Господ.

Бог не твори чудеса от милосърдие - Той прекрасно знае, че и чудесата няма да заставят да се разкаят чистосърдечно за заблужденията си и да повярват тези, които упорито ги влече злото и грехът.

Най-важна е вярата, а не колко се молиш, постиш или колко поклона си направил - вярата и стремежът към чистота.

Бог е сам и никакви другари няма.

Бог не е роден и не ражда - всичко, което твори, го твори със Своето Слово. Достатъчно е Аллах да каже “Да бъде!” - и замисленото от Него се оказва сътворено. Затова нито дъщери, нито синове има Аллах.

Аллах няма никакви другари и помощници, надарени с воля отделно от Неговата. Всевишният има само слуги, действащи в съответствие с волята на своя Господар. За Бога не трябва да се разсъждава, а да се вярва.

Няма нито един народ, на когото милосърдният Бог да не е показал истинския път за спасение.

Само Бог има пълно знание за миналото, настоящето и бъдещето, а също и за това, което е скрито в сърцата, защото неведоми са пътищата Господни, а мъдростта на света е безумие пред Бога.

Дълг на вярващите е да приемат всичко дадено от Бога безрезервно, да бъдат търпеливи, защото не притежават “висше знание” и техните представи за добро и справедливост са непълни, за да постигнат Божественото Добро и Божествената Справедливост.

Всички вярващи съставляват един народ, който не се дели на племена и кланове.

Един Бог, една вяра, един народ, един закон за всички. Пред закона всички са равни.

Само Бог дарява живот и смърт.
Помощта иде само от Бога.

Търпете! Аллах е с търпеливите! Всяко чудо е по силите на Бога, освен земното щастие на човека.

Аз съм човек също като вас. Аз съм предал себе си на Бога, на Единния и Всемогъщия и ще изпълня всяка Негова заповед. Нима мога да знам замисъла на Милосърдния? Животът и смъртта, настоящето и бъдещето - всичко е в Негова власт. Вървящите по пътя на Аллаха ще победят, защото кой може да се противопостави на Неговата воля?

Без молитва няма вяра.

Аллах знае това, което е във вашите сърца. Аллах е знаещ и кротък!

Колкото и да се моля за лицемерите - моята молитва няма да им принесе никаква полза.

Всички ние сме от Бога и при Него ще се върнем.

Последните думи на Мохамед преди да умре: “Боже мой, аз не успях да Те позная така, както заслужаваш да бъдеш познат. Не успях да Те позная напълно.

НАСИР ХОСРОВ

(1004 - ok. 1075)
Мистик и Поет

Търсещият намира.

Не бива да се сравнява това, което виждаш, с това, което чуваш.

Науката, това не е точната и експериментална наука във външния смисъл на думата, а това е мистичното проникновение в скритата страна на нещата.

Движението води към зараждането на новото.

Не злато, а Мъдрост да добием: от злато човек не става разумен.

Ако говориш, не говори лошо: по-скъпо от злато е благото слово.

Добросърдечието е одеяние.

Бъди с този, който е вътрешно красив и външно красив - и ще станеш щастлив в сегашния си живот. Цени ти всеки миг от сближението с Мъдрия. Изпълнен е Бог с разположение към Мъдрия.

Говорѝ немного, но умно и разумно и разбери, че многословието е безцелно.

Само знанието украсява, а не званието. Ключът към красотата е в самото знание.

Който е скромен - в дружбата ангел намира. Нескромният - в дружбата дявола довежда.

Достойният приятел опора е в този свят. Във всички дела внимавай в неговите съвети.

Този считай ти за приятел благонравен, който ти е открил пътя към деяния славни.

Разумът се познава чрез словото.

Разбери природата на човека по неговото поведение.

Мъдрецът велик е надарен от съдбата. Глупавият е като прах под краката.

Когато говориш, старай се да е кратко. Няма в многословието мисъл и порядък. Напред и в самия себе си гледай ти!

Един, но умен враг е ценен стократно повече, отколкото сто приятели, чиято глупост е отвратителна.

С невежите не трябва да беседваш. От тях иде само мъчение и досада.

Този, който с невежеството се сприятелява, с нож сатаната въоръжава.

Тщеславието е подобно на гибелта.

Не е Мъдрец този, който разбира много. Мъдрец е този, който просто вярва в Бога.

Врагът е създаден от лъжата.

Ти собствените си недостатъци не знаеш, а тогава защо обвиняваш другите?

Защо на себе си желаеш хубава участ? Защо на дру-гите желаеш беди и болка?

Похвалата на глупака я възприемай като оскърбление.

Моралът прилича винаги на ясен ден. Ти щастлив ще бъдеш, когато станеш добросърдечен и това щастие ще те направи вечен.

Неграмотният е незрящ и без ръце.

Само благодарение на нас възникват плодове и цветове. А освен нас други плодове на дървото няма.

Невежият е без вкус - той е недозрял плод.

Всички хора в този свят са драгоценни, наистина чудесни и свещени.

Духът в тази тъмна плът е лъч прекрасен.

Душата на злите с доброто враждува.

В злите има толкова лошота, коварство и лъжа, че е трудно да ги отличиш от дявола.

Злите имат бездушни и мъртви сърца. И тяхната цел е да унизят Мъдреца.

Аз всяко Слово уподобявам на чудо.

Само верността и чистотата са залог за радост.

Което си изрекъл, с неизреченото можеш ли да го сравниш?

Да бъдеш верен в приятелството, е светло деяние.

О, търсещий, ...ела до сърцето на всички явления.

Своята блага цел винаги преследвай!

Не прави, сине, без разума си и крачка!

Лъжата е достояние на безверието.

Твоите слова са прекрасни като свежи плодове. Твоите дела са бодливи, ние чакаме от тях беда.

Покорният и послушният постигат Учението.

Ти с Небето започна спор, но за такова дело владееш ли ти сила? Владееш ли търпение без предел?

Яви своето лице пред Божиите Скрижали!

Словата на Правдата по-чисти от злато блестят.

Човекът е добър, когато свети отвътре.

Поставяй словото на точни везни. Безсмисленото слово е само вятър и прах.

Желаното щастие е послушно само към този, който е послушен и внимателен към ясния разум.

Всичко трудно става леко в Учението.

Невежеството е вечен източник на позора.

Който откровено е искал да стане ученик, в един прекрасен ден Учител ще стане.

ОШО

(1931-1990)
Индийски Мъдрец и Учител

Ако влезеш в мен, няма да срещнеш никой там. Храмът

е абсолютно празен. Истинският Храм винаги е празен... Нищото е единственият Храм.

...През цялото това време Бог те чака вътре в самия теб.

Огънят трябва да се движи навътре.

Ако едно дърво пожелае да докосне звездите, трябва да се добере до самия ад.

Дяволът... Неговата роля е да изкушава с противоположното.

Бъди трансцендентален (извън пределите) - нито вън, нито вътре.

Само тези, които могат да се задоволят само с Бога и с нищо друго - само те пристигат.

Цветята растат, но в това не се влага никакво специално

усилие... Реките текат, но това не ги изморява.

Можеш да седнеш в непосредствена близост до мен. Мога да държа ръката ти в своята. Това не помага. Иска се уязвимост от твоя страна, отвореност.

Мога да потека към вас само когато гледате нагоре към мен.

Съзерцавай, но не чрез мисли, а чрез прозрачност... Общувай чрез тишина.

Когато станеш универсален, се прибираш у дома.

Всички звуци Му принадлежат и всички форми.

Всичко онова, до което се допираш, е Божествено.

Между един Буда и един обикновен човек, непостигнал още просветление, разлика не съществува.

Твоята природа е Бог вътре в теб.

Ако станеш неегоистичен, Раят ще навлезе в теб.

Ще се радваш на една скала толкова, колкото и на самия Господ. Кога се отваря хилядолистният лотос? Когато нищо не тече навън.

Самото робство като такова никога не може да се случи реално, него никога не го е имало.

Бог те облива със Себе Си. Самадхи е факт. Където и да си, ти си в Нирвана.

Човекът, който остава без претенции, се превръща в пустота; в тази пустота животът непрекъснато излива своите тайни и богатства.

Ако се превърнеш в пустота, всичко ще се излее в теб от само себе си.

Да си никой, е твоята природа; Небитието е веществото, от което си направен.

Това е просветлението: да можеш да виждаш във всяко нещо Свещеното Пулсиране.

Това, което е родено в теб, това, което живее в теб, това,

което диша в теб, е Цялото... Бог съществува, а не ти.

Винаги си бил вкоренен във Върховното Същество, не е нужно да се сливаш. Бъди последен. Движи се в света, все едно те няма.

Остани неизвестен... Не доказвай своята стойност. Остани безполезен и се наслаждавай.

Цялото съществуване е Храм и целият живот е Богослужение.

За Лао Дзъ: Не, той не практикува; той дава възможност на тоталното да го завладее.

Твоето Битие е Небитие.

Дяволът не може да влезе в празнотата, ще се уплаши от смъртта - защото да влезеш в празнотата, означава да умреш.

Празнотата е присъствие на нещо Безкрайно...

Ако приемаш всичко, внезапно разцъфтява Любовта, омразата изчезва.

Никога не минавай покрай дърво, без да го поздравиш

в сърцето си... Иди при дървото. Ако ти трябва нещо,

го попитай...

Всяко нещо, доведено до крайност, се променя в своята противоположност. Съществува и друг начин на живот: вертикалният, вертикален - не хоризонтален. Не се движиш от “А”

към “Б”, от “Б” към “В” - не... Движиш се от “А” към “А1”, към “А2”, към “А3” по една вертикална линия, в дълбочина. Навлизаш в дълбочината на “А”. Това, което е налице в момента, ти навлизаш дълбоко в него - не от този момент към следващия, а в самия момент навлизаш толкова дълбоко, колкото е възможно. И тогава дори един единствен момент се превръща във Вечност.

Когато се движиш навътре, ти се движиш във Вечността на настоящето.

Когато преминаваш през средното положение вътре в теб, ти вече не си същият - ставаш много по-жизнен,

много по-невинен, много по-чист и свят... Ти си Божествен, ти си Бог, когато успееш да откриеш това равновесие.

Мога да видя древните ти лица, скрити зад свежата ти кожа. Ти си много древен.

Най-дълбоката сърцевина на Битието е Небитието.

Ако навлезеш в Небитието, само тогава можеш да спасиш Битието.

Да си цялостен, за Лао Дзъ означава да си свещен.

Който се страхува от своята празнота, не може да обича истински.

Трябва да прекосиш празнотата - това е кръстът. И докато не го направиш, докато не прекосиш празнотата, няма да достигнеш до най-вътрешния център. В този най-вътрешен център ти вече не си индивид, превърнал си се в самия Бог.

Ако можеш да черпиш сили дори от празнотата, тогава нищо не може да те унищожи - ти си постигнал Вечното, Неразрушимото, Безсмъртното.

Ако можеш да обичаш смъртта, ти ставаш безсмъртен; ако можеш да разбереш Небитието, тогава твоето същество се превръща в самата основа на Битието.

Ако можеш да обичаш Небитието, тогава нищо не може да те унищожи, надраснал си времето и пространството.

Остави мислите, нека се носят като облаци.

Дори в малкото камъче на пътя се съдържа цялото познание на Небето и Земята; в малкото стръкче трева се съдържа цялото познание на Небето и Земята, защото всяка част на съществуването носи в себе си Цялото.

Докато не станеш пробуден, никакъв Идзин няма да ти помогне. А ако си пробуден, всяко нещо е Идзин. Затова не си губи времето с други неща: събуди се!

Накъдето и да се насочиш, се насочваш към тоталното, но от теб зависи как ще го прочетеш.

Човек трябва да се превърне в това, което вече е.

Превърни този свят и онзи свят в едно. Нека твоят Бог бъде тук долу в материята и нека твоята материя се издигне високо и да се влее в Бога. Тогава как ще

говориш за духовност?

Не те посвещавам в духовност, посвещавам те в живота на Цялото - опитвам се да те направя Свещен, а не духовен.

Бъди истински. Най-големите опасности възникват,

когато си истински... Истинският живот гори и от двата края. Той е пламък - винаги заобиколен от опасности,

винаги заобиколен от смъртта... В този контекст животът може да достигне своя връх.

Учителят е неагресивен, пасивен... Учителят чака. От Него трябва да грабнеш, трябва да участваш в Него. Той няма да върви след теб, няма да те насилва. Дори няма да чука на вратата ти - Той просто ще чака. Ти можеш да вземеш участие в Неговото същество. Можеш да навлезеш във вътрешната Му празнота, във вътрешния дворец на Неговото същество, в неговото вътрешно царство, но това зависи от теб. Ти трябва да свършиш цялата работа. Учителят е само присъствие. Ако си привлечен, попадаш в присъствието Му.

Много малко необикновени души са привлечени от Учителя, защото в действителност с Учителя ти трябва да се отучваш, с Учителя ще трябва да умреш. Твоето его ще бъде напълно разбито, защото само тогава можеш да влезеш в Храма, в най-вътрешното Светилище на съществото на Учителя.

Един Учител знае, но знае в такава дълбочина, където се срещат противоположностите, където животът и смъртта се превръщат в синоними, където съществуването и несъществуването не са противоположни, където всички реки се вливат в океана. Учителят съществува в тази дълбина.

Има само един начин да достигнеш до Мъдреца - ще трябва да отидеш до собствения си център - това е общуване с Мъдреца.

Крайният връх е, когато трябва да се освободиш и от себе си. Изкачваш върха като Небитие, защото дори Битието се е превърнало в бреме на последните етапи от живота.

Ако в действителност си мъдър, се чувстваш много, много смирен.

Запомни това: Човек, който не е познал силата на изричането на “да”, все още не е мъдър.

Само тези, които идват при мен без никакви заключения, отворени като огледало, ще видят истинското ми лице.

Ти гледаш чрез изводи - това означава, че гледаш чрез миналото, означава, че гледаш чрез своя опит, чрез ума. Никога не установяваш директен контакт с живота. Между теб и живота има буфер - твоят извод функционира като буфер. Страхуваш се да се докоснеш до живота.

Мъдрият се смее в най-дълбоките пластове на своето същество. Смехът не достига до устните му. За да познаеш смеха му, трябва да станеш като него. Кой си ти? И кой ти е възложил мисията да променяш другите? Всеки човек е директно свързан с Божественото. Какъв си ти, че да се бъркаш?

Човек трябва да се движи между противоположностите, за да бъде винаги над тях.

Разбирането никога не идва при теб - ти си разбирането. Просветлението не е нещо, което се случва с теб - ти

си просветлението... Ако го желаеш тотално, в огъня на тоталното желание всичко, което покрива това разбиране, изгаря, внезапно се появява светлината.

Ако желанието ти е тотално, не се губи нито миг...

Ако си наистина искрен, няма никакъв промеждутък

от време; то може да се случи още в този момент... Човек трябва само да погледне навътре. Но ако не го желаеш точно в този момент, можеш да чакаш хилядолетия...

Егото винаги желае да бъде необикновено, нещо специално, уникално, несравнимо - това е неутолимото желание на егото.

Възможни са само два избора: или отхвърляш себе си, или приемаш себе си. Ако отхвърлиш, тогава също има две възможности: отхвърляш по един светски начин или отхвърляш по един духовен начин. Ако отхвърлиш по светския начин, тогава това означава, че искаш да си по-красив, отколкото си, искаш да си по-силен, отколкото си; искаш да си по-богат, отколкото си; искаш да имаш по-голяма къща, отколкото имаш. Това означава да отхвърлиш себе си по светски начин. Ако отхвърлиш себе си по духовния начин, религиозния начин, това означава, че искаш да постигнеш самадхи, просветление, нирвана; би искал да станеш Буда; би искал да притежаваш Бога; би искал да живееш в

безкрайно блаженство... И двата начина представляват отхвърляне, и двата са погрешни.

При дълбокото приемане егото изчезва.

Когато изчезнат всички въпроси, се появяват отговорите... Има само един отговор и това е самопознанието.

Моите отговори всъщност не представляват усилие да ти отговарям на въпросите, то е усилие да ги убия, да

унищожа въпросите. Аз не съм Учител... Не те уча на нищо, просто унищожавам твоите въпроси.

Щом веднъж всички въпроси са унищожени, ...тогава си абсолютно безмълвен, задоволен, изцяло си у дома.

Дълбочините са опасни... Свързана с твоята глупост, дълбочината може да се превърне във велико падение.

Не се съпротивлявай, защото тогава ще пропуснеш.

Знаеш ли, че за една лъжица мед пчелата трябва да кацне

върху пет хиляди цветя... Една лъжица хармо-ния и пет

хиляди преживявания, хиляди и хиляди изживявания...

Фундаменталният въпрос се задава, когато умът е отпаднал. Той е въпрос на не-ума, той е въпрос на

съществото... И само когато този фундаментален въпрос е зададен, само тогава Учителят може да ти даде Себе Си в Своята тоталност. Той може да излее Себе Си в твоето същество.

Когато задаваш въпрос, качеството на отговора вече е определено от него.

Седейки безмълвно, тихо с мен, се развиваш. Никой нищо не прави - нито аз, нито ти. Просто седейки тихо, съществуването в теб се развива от само себе си.

Какво става, когато цветето цъфти в дълбоката гора, без никой да оцени красотата му, аромата, без жива душа наоколо, която да извика: “Колко е красиво!”, да вкуси от чара, радостта - какво според вас става с цветето? Страда ли? Паникьосва ли се? Посяга ли на себе си? Нищо подобно! Продължава да си цъфти, просто продължава. За него няма значение, дали някой ще го забележи или не. То продължава да разлива аромата си по вятъра, да предлага радостта си на Твореца, на Цялото.

Когато си, около теб се стеле аурата на Любовта; когато не си, такава аура липсва.

Всъщност зрелият човек не се влюбва, той расте чрез Любовта.

Когато си се завърнал у дома, когато знаеш кой си, Любовта навлиза във всяка фибра на съществуването ти. Ароматът ѝ започва да се лее около теб, можеш да дадеш и на другите.

Преди да си изцяло вътре в себе си, Любовта няма да потече.

Седиш в празна стая и енергията тече, изпълва

помещението с твоята Любов... Няма кой да ти признае любовното чувство, няма кой да го опита. Това обаче не е от никакво значение. Енергията ти е освободена,

тече... Чувстваш се щастлив. Разочаровай се от илюзиите си без остатък - така няма да ти се ще да твориш нови илюзорни построения.

Ти си приемлив за Бога такъв, какъвто си.

Както от едно нищо и никакво семенце израства огромно дърво с хиляди клони и листа, така и от семето на желанието порастват много нови желания.

Нирвана е материята, от която си изграден. Тя е във всяка клетка, във всяка фибра на твоето същество. Тя

си ти. Нужно е напомняне... Припомняне.

Когато достигнеш връх, долината в подножието става по-дълбока.

Този, който никога не е обичал, не може да бъде сам, той може най-много да бъде самотен.

Тези, които са обичали дълбоко, могат и да медитират дълбоко; тези, които са обичали в отношенията си с друг човек, сега са в състояние да бъдат сами със себе си.

Виждал ли си листенца на цвете, които падат на земята? Колко красиво и грациозно падат те, без да се вкопчват; дори и само за един миг те не се опитват да се вкопчват. Бризът повява и цялото цвете си отива в земята, връща се към източника.

Обичай, ако искаш да бъдеш сам...

Ако наистина искаш да осъзнаваш, аз ще ти кажа понякога напълно да забравяш себе си. Бъди погъл-нат толкова цялостно, че вече да не си тук.

Бог никога не се достига с усилие, Бог е нещо, което се случва. Ти трябва да Му позволиш да се случи - ти не можеш да Го насилиш.

Ако искаш да приемеш безкрайността, бъди като жената, бъди приемащ, бъди пасивен.

Малкият, тих глас вътре в теб, този съвсем мъничък, микроскопичен център вътре в циклона е тук - ако останеш пасивен, малко по малко ти ще попаднеш на него.

Ти си твоят Ад и твоят Рай едновременно.

Ако искаш Цялото да се излива върху теб като Цяло, тогава не избирай. Ако избираш, ще си останеш просяк; ако не избираш, се превръщаш в император.

Когато някой е невежа, този някой е просторен,

безграничен. Невежеството няма граници... знанието е с ограничения.

В твоето необятно, безгранично невежество ти се срещаш с мен, срещаш се с Цялото, срещаш се с Бог, срещаш се с Дао.

Трябва да има някои ключови думи, които да използваш много, много рядко. Те трябва да се пазят за редки случаи, когато се докосваш до Върха.

Влез в най-вътрешния олтар на твоя Храм на сърцето, пречисти се и от време на време, когато чувстваш аромата на своята същност, когато си на върха на своята

енергия,...тогава влез в най-вътрешния олтар. Умът ти ще бъде оставен отвън - това е тълпата. Ти ще отидеш по-надълбоко в сърцето и там ще произнесеш Словото толкова тихо, че дори умът ти няма да може да го чуе. Там трябва да бъде занесено Словото.

Навлез в своята собствена същност и ще Го постигнеш.

В момент на дълбока погълнатост от творчеството ти изчезваш, Бог отново започва да функционира.

Когато сърцето ти е готово, самата тази готовност ще изкара Истината, която аз нося в моето сърце. Тогава сърцето може да говори на сърцето.

Веднъж щом постигнеш твоята вътрешна реализация,

ти ще си единородният Син Божи...

Погледни Живота, наблюдавай го и ще видиш сърцето на Бога.

Ти си близо до мен поради твоето отдаване, това не е въпрос на физическо пространство. В себеотдаването ти си близо до мен - макар и на друга планета. Ако не си се отдал, може и да седиш до мен - ти си далеч.

Вие сте Богове в изгнание. Само чрез пасивно наблюдение ще си спомните кои сте... Вие сте самото Царство Божие.

Огънят е използван като посредник при посвещение от

Заратустра. Йоан Кръстител е използвал вода... Ако нещо трябва да се спусне върху тебе, трябва да се използва водата като посредник, като носител. Ако нещо трябва да се издигне нагоре в теб, като посред-ник и носител трябва да се използва огънят.

Йоан Кръстител е подготвил хората така, че Бог да може да се спусне в тях. След това Исус е подготвял хората, за да може Бог да се издигне в тях. Две са възможностите: или ще се издигнеш в Бог, или Бог ще слезе в теб. Слизането е по-лесно, защото ти просто чакаш - възприемчив като утроба.

Първо позволи на Бога да слезе в теб. В момента, в който Бог слезе в теб, ти ще станеш много силен, защото вече няма да бъдеш самия себе си. Тогава вървенето нагоре става много лесно: тогава можеш да летиш, тогава можеш да станеш огън.

Святият Дух го има тогава, когато в тебе изчезне всякакъв дуализъм.

Когато ти се отвориш за небесата, небесата се отварят за теб. Фактически небесата винаги са били отворени за теб: само ти не си се отворил.

Ученикът трябва да бъде в дълбоко упование; само тогава Учителят може да направи нещо в най-вътрешното същество на ученика.

Егото е бариерата: поради егото гърнето ти е обърнато обратно. Дъждът не спира да вали, а ти оставаш празен.

В сърцето ти една малка част е станала Буда чрез Буда, Христос чрез Христос, Кришна чрез Кришна. Аз зная, че това е една много малка част, но в нея съществува възможността за порастване. Погледни дълбоко в себе си към тази част, която е била внесена чрез Христос или Буда. Закриляй я, помогни ѝ да израсте, пожертвай всичко, което имаш, за да може тя да израсте и ще си стъпил на правия път. Нека тази частица да надвие,

нека победи... Когато тази частица победи, ти също ще чуеш: “И ето глас от Небесата, който казваше: Този е Син Мой възлюбений, в когото благоволих.”

Ако ти приспособиш себе си към Христос, ще се получи трансформация; ако приспособиш Христос към себе си, нищо няма да се получи.

Въпросите не възникват от невежеството, те възникват от знанието. Когато въпросите изчезнат, ти притежаваш

безкрайността на невежеството... Знанието е бариерата.

Първо трябва да ми позволиш да убия всичко онова,

което знаеш, да го разруша... Само тогава аз мога да

действам съзидателно... Моите отговори са просто разрушителни, те служат да преоткрият твоето невежество, а заедно с него и безкрайността.

Ако можеш да станеш цялостно невеж, ти си направил първата стъпка към това, да станеш цялостно мъдър. Ако навлезеш навътре в себе си, ще започнеш все повече да усещаш, че там няма нищо, там е едно необятно

пространство... Когато се сблъскаш с това Небитие, ти ставаш съвършено безмълвен, ти се превръщаш в това Небитие.

Стани празен и всичко онова, което това съществувание може да ти даде, ще се излее в твоята празнота.

Когато изоставиш всичко, изведнъж ти се превръщаш в господар на всичко.

Колкото повече се опитваш да караш хората да те познаят, толкова повече ти губиш лъчезарността си.

Ти си едно потенциално същество, ти трябва да израстваш и да станеш това, което вече си в най-дълбоката сърцевина на своето същество.

Мистерията не е отговор. Ти се озоваваш в нейното присъствие само след като си спрял да задаваш въп-роси.

Няма защо да се тревожиш за Бога - Той ще дойде сам. Веднъж щом вече те няма, Той ще дойде.

Бог винаги е достъпен. Това е, което се е случило онази сутрин на река Йордан. Исус изчезнал, Бог се възцарил. Исус освободил дома, Бог влязъл.

Ти изчезваш и ето Го Бог. Той винаги е бил тук.

Исус, Кришна, Буда, Мохамед, Лао Дзъ - всички те са викове на Бога към човека: “Възцарявай Ме!”

Ако искам да споделя моето нищо, време не е

необходимо... Необходима е само твоята готовност. Времето въобще не е изискване, това може да стане за част от секундата.

Когато ти си изцяло в търсенето, изведнъж Небесата се отварят и Божият Дух слиза върху теб.

Ти си се научил да делиш себе си на Божествена и дяволска част, на добро и лошо, висше и нисше. Остави всички разделения - ето какво означава приемането.

Не можеш ли да усетиш как всичко около теб мълчаливо празнува?

Усилието само̀ по себе си представлява бариера в

последните етапи на трансформацията... Но запомни, че ти можеш да изоставиш усилието само при условие, че си го довел до краен предел.

Когато минеш през много страдания и опит, малко по малко вътре в теб започва да кристализира някакво качество на Битието: това кристализирало Битие е религиозно, а уханието, което се излъчва от него, е религия.

Никога не живей контролиран живот - само човек, който се стреми да избяга от действителността, контролира живота си - но бъди дисциплиниран: дисциплиниран не съгласно мен, не съгласно който и да било друг, а съгласно твоята собствена вътрешна светлина.

Разбирането означава... да живееш в този момент, а твоят отговор на живота да произтича от чувстви-телността ти.

Хубаво е да гледаш навън, защото навън е Божието Творение; хубаво е да гледаш вътре в себе си, защото там е Създателят.

Пасивността е будна енергия.

Аз искам ти да разбираш, да бъдеш буден и съзнателен. Нека това бъде единственият извор на всички твои действия.

Когато има Любов, работата се превръща в Богослужение.

Когато си твърде активен, когато си само активен, тогава нещата от външния свят могат и да идват при теб, но нещата от другия свят не ще могат да ти се случват.

Когато търсиш, ти ще пропуснеш. А ако търсиш твърде настойчиво, тогава със сигурност ще пропуснеш.

Бог идва, когато не Го преследваш специално.

Кое е най-мекото вещество във Вселената? Те са две: във външния свят най-мекото вещество е водата, във вътрешния свят - Любовта.

Любовта също отива към пустотата, празнотата...

Просто стани празен и наблюдавай: хиляда и един потока ще потекат към теб, непознати ще се влюбват в теб - не само хора, но и звездите, и камъните, пясъкът и океанът, дърветата и птиците; където и да отидеш, внезапно Любовта ще започне да приижда към теб.

Минаваш покрай едно дърво - ако си празен, изведнъж Любовта на дървото ще се устреми към теб. Това е естествено.

Ако излееш вода, тя ще намери най-празното място, където да остане. Любовта е водата за вътрешното ти същество.

Защо мекият елемент разтваря твърдия? Защото твърдият се съпротивлява, защото той се бори, защото заема отбранителна позиция още от самото начало -

това го уморява. А мекият елемент не е борец... Мекият елемент не е ничий враг. Но твърдият усеща, той е нащрек, настроен борбено, съпротивляващ се - самата тази съпротива разпилява енергията му, тя убива. Да се съпротивляваш, значи да умреш.

“Не се противи на злото!” На какво учи Христос? Исус преподава Дао. Преподава тайната на у-уей.

В крайна сметка силата никога не побеждава. В края на краищата побеждава само смирението.

Според Лао Дзъ ако искаш да победиш, ти трябва да бъдеш мек, смирен, да не се съпротивляваш и да не се бориш.

Каквото и да си получил, ти си го избрал някой ден, някъде, по някое време в миналото. Така че сега не се бори с него; давай, избери го, харесвай го. Ако можеш да обичаш това, което си получил, няма никакви проблеми - не възниква никаква неприятност, никакво безпокойство.

Чрез приемането, а не чрез усилието се извършва дълбоката промяна.

Когато мразиш, ти отиваш и унищожаваш другия; когато обичаш, унищожаваш себе си и се отдаваш тотално на другия.

Сливането е възможно само ако притежаваш мекота. Как можеш да се слееш, ако си твърд?

Когато дойде подходящият момент, когато Вселената иска да танцуваш, тогава танцуваш, когато съществуванието иска да пееш, тогава пееш - но това няма нищо общо с теб самия. Това не е нещо, което ти правиш.

Не се стреми към Бог. Стреми се само към такава ситуация, в която можеш да бъдеш завладян от Него. Не се опитвай да вървиш директно към Бог - просто чакай. И внезапно Той идва от непознатото измерение и те изпълва с непозната светлина.

Ти ще постигнеш Дао не чрез правене, а чрез неправене и безмълвие.

Дори и докато правиш различни неща, винаги помни, че не си този, който прави - Той е правещият. Винаги помни, че цялото работи чрез теб, ти не си нищо повече от едно тръстиково стъбло, от една тръстикова флейта. Гласът, мелодията, музиката - всички те са Негови, всички те идват от Цялото.

Дао е трансценденталност, Истината е трансценденталност.

Вратата винаги е била отворена, само че ти толкова си ангажиран в действията, че няма как да видиш, че тя е отворена.

Пробуденият човек е жив дори когато е мъртъв.

Грехът трябва по някакъв начин да служи на

съвършенството... Дяволът е в услуга на Бога, иначе не би имало нужда от него. Дяволът може да действа против Бога, но това е част от цялата драма. Дяволът трябва да бъде включен. Ако отхвърлиш това, ти отхвърляш част от себе си, отхвърляш половината от себе си.

В съществуванието нищо не подлежи на унищоже-ние, всичко е вечно. Тъмната част от теб трябва да бъ-де асимилирана, трябва да стане част от твоята по-висша хармония.

Йога, Дао, религията - всички те ни учат как да поддържаме хармония между дявола и Божественото, между тъмното и светлото, между лятото и зимата, живота и смъртта; как да създадем хармония вътре в тях, така че да се появи третото качество. Това е Брахма, това е Дао.

Това, което е по-ниско, може да съществува без по-високото, но по-високото не може да съществува без по-ниското, ето защо е по-високо.

Висшето... идва само когато нисшето е реализирано. То става възможно единствено когато сме трансформирали нисшето и сме се издигнали над него, а не сме го унищожили.

Грешникът не се страхува от греховете, които е извършил, но светецът се бои от греховете, които не е извършил, защото те са вътре в него и потропват на вратата му: “Отвори и ни пусни!” Ароматът винаги идва от цялостното и живото. Идва от този, който е асимилирал всичко, което животът е дал, който е трансформирал цялото си същество, без да отхвърля нито една част - но тогава той няма да ти изглежда съвършен.

Цялостният човек никога не е завършен...

Човек може да седи неподвижен като Буда, но вътре в него цялата бъркотия да продължава.

Цялостният човек винаги е в процес на развитие, винаги е на път. Всъщност за него не съществува цел, а единствено пътят.

Ако кажеш: “Аз съм постигнал”, тогава ти вече си безполезен, безплоден, безсмислен, вече не си част от тази вечно движеща се цялостност.

Не показвай това, което имаш, защото по този начин разпиляваш енергията. Ако притежаваш сила, крий я! Крий я толкова дълбоко, че само онези, които също имат тази сила, да могат да я достигнат.

Истината може да бъде изказана единствено в тишината.

Когато умът е изпразнен от всякакви въпроси, тогава погледът е ясен, възприятието - чисто; вратите на възприятието са незамърсени и отворени и изведнъж всичко става прозрачно. Можеш да отидеш до самата дълбочина. Накъдето и да погледнеш, погледът ти прониква до самата сърцевина и там внезапно намираш себе си.

Ако погледнеш дълбоко, достатъчно дълбоко, ще откриеш себе си и в една скала.

Незнанието е чисто, по-чисто от всяко знание;

незнанието е мълчаливо, по-мълчаливо от всяко знание... Незнанието е пещера, закрита някъде дълбо-ко в Хималаите.

Само онзи, който е казал своето тотално “да” на съществуванието, само той може да познае съществуванието. Само в това доверие се разкриват тайните.

Само онези, които са готови да се отдадат, ще утолят жаждата си.

Слушането трябва да проникне дълбоко във вас. То трябва да бъде толкова тотално, че когато слушаш, ти напълно да се разтваряш в самото слушане. Тогава всяка дума достига до самата ти сърцевина, попада дълбоко в твоята същност, прониква те. Това проникване води до разбирането - то не е словесно.

За Истината не може да се говори; тя може единствено да се изживее.

Ако приемеш това, което е, няма как да бъдеш нещастен.

Само приемането ти дава разбиране. Ако отхвърлиш дадено нещо, не можеш да го разбереш, защото ти вече си станал негов враг.

Когато си открил, че няма нищо, което да бъде постигнато, тогава си станал просветлен. Когато си стигнал до осъзнаването, че няма къде да вървиш, тогава си пристигнал.

Какво става с уникалността на Буда, Лао Дзъ или Исус? Къде отива тя? Чрез нея Вселената се обогатя-ва. Всеки Буда обогатява Вселената.

Ако имаш вяра, ти ще станеш достъпен и Бог ще се

възцари в теб... Докато Бог не се е възцарил в теб, ти ще си останеш просяк, ще си останеш беден, ще си останеш болен.

Ако Бог се възцари в теб - това означава, че ти си се детронирал и Бог е възцарен. Така че тук е изборът, най-големият избор, пред който някога се е изправял

човек: дали да продължи самият той да стои на трона... или да се детронира и да пусне Бог да влезе.

Когато ти си напълно празен, Бог те изпълва.

Когато Любовта дойде, ти се страхуваш до самите си корени, тресеш се и трепериш, защото ако ѝ се позволи на Любовта да влезе в теб, тя ще разруши ума ти.

Вие сте Богове. Това е вашата реалност.

Не се опитвай да се усъвършенстваш, не се опитвай да постигаш нещо. Не се опитвай да ставаш нещо, защото

ти вече си това, което можеш да станеш... Ти носиш своята съдба вътре в себе си.

Чрез теб Бог се опитва да стане някой, какъвто никога преди Той не се е опитвал да бъде.

Не се опитвай да станеш като Исус - защото тогава Бог няма да те приеме.

Когато човек търси Бога и Го намери, той става мистик. Когато Бог търси човека и го намери, човекът става пророк. Любовта никога не иска да променя когото и да било. Любовта приема, разбира.

Когато се осъзнаеш, ти не можеш да принадлежиш към никакво общество, към никаква нация, към никаква църква, защото когато се осъзнаеш, ти ставаш съзнателен за строгата красота на самотата. Ти ставаш съзнателен за музиката, която непрестанно звучи вътре

в твоята душа...

За да навлезеш в религията, ти трябва да навлезеш във вечното сега.

Винаги помни, че каквото и да казваш, то винаги се отнася за теб, а не за някой друг.

Да виждаш ясно дефектите, но това да не смути Любовта ти.

От гледна точка на Учителя цялото съществуване е просветлено. Скалите, дърветата, звездите, животни-те, птиците, мъжът и жената.

Като погледнеш нагоре, можеш да се закачиш за енергията, да бъдеш изтеглен.

Общуването се получава само когато ти си загубен, когато не си там.

Мантрата е ключът, проходът - чрез нейното повторение вибрацията ти става естествена.

Като си наумиш да служиш, вече не е красиво, не е Любов.

Цялото съществуване се изпълва до краен предел с Бог.

Когато непрестанно воюваш с нещо, то те обладава.

Недей да избираш, не прави избор, нека животът се носи. Понякога прилича на Бог, понякога прилича на дявол - и двамата са красиви.

Трябва по някакъв начин да се срещнеш едновременно в най-вътрешната същност на своето същество с Божественото и дяволското.

Трябва да си заминеш - така че да остане чистото нищо, да остане едно свежо нищо. Само тогава цветът на Любовта може да разцъфти. Семената са тук, но егото е като скала и семената не могат да покълнат.

Колкото по-тотален е човек, толкова по-неразбираем става той, защото толкова повече става като Бога. Той

не е ясен и понятен... Той е като пустошта, гората, без никакви правила, без никакви планове, непланиран, един необуздан растеж.

Нещото винаги може да се разруши... Ако си нищо, как тогава можеш да бъдеш разрушен?

Не съвършенството е цел на Лао Дзъ, а тоталността.

В мига, в който узнаеш, че всичко е празно, в този миг всичко става възможно; защото в тази празнота има всичко.

Лотосът стои във водата, но тя не го докосва.

Когато човек е свалил от гърба си бремето на желанията, когато при него отсъстват всякакви мании за вкопчване,

тогава препятствия няма... Радостта му е безусловна.

Ако светът е наистина илюзия, защо тогава да бягаме от него? Ако в действителност си осъзнал, че целият

свят е майя, тогава къде отиваш и за какво?...Когато се отказваш от света, това означава, че си твърде много потопен в неговата реалност.

Всеки цвят съдържа в себе си цялото дърво.
И когато седемте цвята присъстват в теб, идва момент,

в който се сливат и стават едно. Това е бялата светлина... Когато седемте типа хора се слеят, също се ражда бялото - просто бяла светлина и нищо друго.

Животът откликва на Любовта; Бог откликва на Любовта; и винаги, когато обърнеш повече внимание на техниката, пропускаш живота, пропускаш Бог.

Не можеш да бъдеш агресивен към Истината, към Любовта, не можеш да нападнеш Божия Дом. Не. Тогава ще пропуснеш. Трябва да отидеш там смирен, трябва да се отдадеш.

Ти се отдаваш, това е всичко - трансформацията

се случва... Когато ти се отдадеш, егото се отдава и трансформацията се случва - защото егото е единствената преграда. Егото е причината ти да не се променяш; егото е причината сърцето ти да е затиснато от скала и ти да не пулсираш добре.

“Не дойдох да призова праведните...” Те никога не чуват призива. Праведните хора са умрели; те са глухи, те са прекалено пълни със своя собствен шум. И те са твърде

сигурни относно своите добродетели... На първо място, те няма да чуят призива. Второ, ако настояваш твърде много, ще се ядосат. Трето, ако си упорит така, както Исус е бил, ще те убият. И на четвърто място, когато вече си мъртъв, ще те боготворят.

Само ако оставиш своите идеи, решения, его, Исус може да проникне в теб.

Трябва да се отдаваш милиони пъти. Трябва да се отдаваш във всеки момент, защото умът е много хитър. Той ще се опита да те вземе отново при себе си. Ако си мислиш, че си се отдал веднъж и с това се е свършило, умът ще те завладее отново. Това трябва да се прави във всеки момент - докато ти напълно умреш и възникне ново същество, нов човек се роди в теб.

Новото ще дойде само когато “ти” си си отишъл напълно. Всичките ти убеждения, идеологии, аргументи, доказателства са си отишли напълно и само липсата е останала. И в тази липса Небесата се отварят и Духът Божи слиза като гълъб и се спуска върху теб.

Когато сабята е в ръката на твоя Учител и Той ще те убие, ако Му вярваш, само тогава ти ще умреш в мир,

с любов, с благодат... и от този мир, и от тази любов ти ще създадеш възможността за пристигане на новото. Ако умреш уплашен, няма да пристигне. Ти просто ще умреш.

Ако спечелиш своята собствена същност, своята собствена душа, своята собствена най-вътрешна сърцевина и целият свят бъде загубен, струва си. За да спечелиш тази най-вътрешна сърцевина, ти не само трябва да загубиш целия свят. Ти трябва да загубиш и идеята за себе си - защото това е най-вътрешната преграда: егото.