4. ОПАСНОСТИТЕ НА ЗНАНИЕТО

Това, което Учителя премълчава

В Природата има една Свещена наука, която аз не искам да излагам, да изнасям навън. Свещените науки за живота не се излагат. Върху тях малко се говори. (106/стр. 155)

Сега някой път виждам, че моите беседи са символични, искам да ви обясня, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. (50/стр. 411)

Много от Ангелите, които живеят на Небето, биха дали всичко само да бъдат човеци. По този въпрос няма да давам никакви обяснения. Защо и за какво Ангелите биха желали да бъдат човеци, не е нужно да знаете. Ако знаете това, ще опетните ума си. Вие ще се съблазните така, както ще се съблазните, ако извадя пред вас една торба със златни английски лири. (88/стр. 173)

Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе“. Вие тогава казвате: „Виждате ли, тъмнината не обзе светлината!“. Не, евангелист Йоан, като е писал това нещо, като окултен ученик, друго нещо е подразбирал. Сега аз няма да се спирам да обяснявам всичко това, понеже, ако се спра да обяснявам, вие ще се намерите в положението на онзи беден човек, пред когото се отваря една стая с най-хубави скъпоценни камъни. Този беден човек като види всички тия скъпоценни камъни, в главата му ще дойдат всичките изкушения и той ще почне да мисли откъде да влезе. (51/лек. 10: стр. 19, 20)

Дойде някой при мене, иска по някой път– забелязвам, познавам хората– да му кажа нещо. Не мога да ви кажа. „Нима нямаш доверие“, значи: „Не съм ли аз толкова достоен да ми кажеш нещо?“. Сега хората не разбират: в туй Учение някой път трябва да изясня някой Велик закон някому, но не разбират, че има опасност. Ще ви дам една аналогия, едно сравнение защо е опасно. Да допуснем, че сте беден човек, идвате при мене, нахранвам ви, обличам ви и след това ви давам една торба със злато; там, на пътя, има десет банди от разбойници, които чакат. Ако ви пратя с тази торба, как мислите, ще минете ли жив и здрав? Ще платите с живота си! …От окултно гледище това значи: един човек да е подчинил материалното, да е повдигнат морално високо, да няма разбойници в него. Тогава може тази Велика Истина да му се повери. Но няма ли тази материална стабилност, има ли разбойници в него, щом се яви тази торба, той ще плати с живота си. (50/стр. 382)

Някои от вас не могат да излизат свободно от тялото си, нямат това изкуство. Някой път мисля по това, но не смея да говоря, не смея да кажа как да излезете вън от тялото си, защото, като излезете, няма да се върнете. Някой път не искам да ви кажа, защото, като излезете, ще ви оберат. И като се върнете, няма да намерите нищо вкъщи. Това е друга опасност. Това е цяла една наука. (106/стр. 384)

Бог е загладил всичките ни престъпления да забравиш всичко минало. Той е турил така у човека, като дойде на Земята, като че за пръв път е дошъл. И ти казва Бог: „Сега работи!“. Някои казват: „Кажи ми какъв съм бил в миналото“. Аз мога да му кажа, аз го зная какъв е бил харамия, но какво ще му го казвам? Казвам: „Много си бил добър“.

(106/стр. 476)

Има неща, за които не може да се говори… Някой пита: „Можете ли да ми кажете моето минало?“. Отговарям: „Не. Защото, ако говоря, ще изпъкнат отношенията между вас от миналото“. Лошите спомени от миналите прераждания са много и ако човек ги помни, ще го спънат. (111/стр. 373)

Опасностите, скрити в знанието

Аз ви говоря като на окултни ученици. Ако не бяхте такива, опасността за вас щеше да бъде по-малка. Понеже детето, като знае де седят сладките неща, като знае, че има скрити някои работи, отива да ги бърка; като не знае, не бърка и по-малко опасности има за него. Вие сте научили много работи, за които ще ви държат отговорни. (94/стр. 125)

Знанието всякога прави човека отговорен. Щом ви се разкрие една, каква и да е, малка Тайна, тази Тайна веднага увеличава вашата отговорност и вие сте свързани, вплетени с нея. (94/стр. 125)

Човек трябва да влада тия елементи: земята, водата, въздуха, огъня, светлината и топлината… В това отношение от вас се изисква проучване на тия сили, но има една опасност, че ако ви се разкрият някои Тайни, вие не ще можете да ги използвате разумно. (52/лек. 35: стр. 11, 12)

Има времена, когато човек само като дигне пръста си, може да произведе цяла катастрофа в Природата. Но благодарение, че не знаете кога е това време. Някой казва: „Ти знаеш ли какво мога да направя?“. Ако такъв човек би знаел кога да дигне ръката си, би произвел цяла катастрофа, но благодарение, че не знае времето за това.

(52/лек. 14: стр. 28)

Не мислете, че добрите хора са толкова будали в света. Един добър човек, ако го изкарате от търпение, само като завърти един ключ, може да направи цяла катастрофа, но той няма да го направи, защото ще спре развитието на своята Душа. Той предпочита сам да пострада, да даде всички жертви… (100/стр. 154)

Добре, че вие още не разбирате езика на Природата. По дърветата, по изворите, по реките, по горите, по всички планински места, навсякъде из Природата са хроникирани всички добродетели и всички престъпления и отвратителни грехове, които хората са вършили от начало и до сега. Някои хора казват: „Да разбираме езика на Природата!“. Няма по-ужасно нещо от това да ви се отворят очите преждевременно и да видите какви лоши работи има написани в нея. Има и красиви работи, написани в Природата, но има и лоши!

(94/стр. 142, 143)

Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една Школа и започнах да разкривам вътрешния език на Природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха… да си търсят кусурите, и тогава затворих Школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: „Там главата ти е сплесната“, „Ти се прозяваш– дух е влязъл в тебе“, „Кихаш– знам причината“, „Косата ти е много твърда, като свинска четина– лош си“ и т.н. Казвам: Туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава. (116/стр. 114)

Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите.

(116/стр. 114)

Знание без Обич е опасно. Знание с Обич е Велико нещо. Някой идва и ми казва: „Я ми кажи как се познават лошите хора“. Казах му: „Това не мога да ти кажа“. Защото, като знае кои са лошите хора, той ще стане детектив и ще му плащат. (112/стр. 194)

…При изучаването на физиогномията има една опасност за вас. Тя седи в следното нещо: ако аз ви говоря за патологичните черти на лицето, всеки, като се върне вкъщи, ще ги търси по лицето си и кого как види, ще казва: „И той е от тях“. Лошото винаги се запечатва по-лесно– вие ще виждате навсякъде само болни хора, затова е опасно да ви се показват отрицателните черти. (94/стр. 301)

Като погледнеш някои черти на лицето си, да знаеш, че си здрав– има какво да се ползваш от това знание. Но ако всяка една линия на лицето ти показва някакъв кърпеж в Природата или ако показва, че организмът ти не е тъй здраво създаден– какво ще те ползва физиогномията? При сегашното състояние благодарете, че не знаете много работи, защото ще се освободите от много страхове. (101/стр. 34, 35)

Съвременните хора… Има една наука, която може да им помогне, но аз не искам да се спра на нея. Тази наука носи и велики блага за човека, но същевременно тя е опасна, защото носи и велики страдания. Тя има преходни положения. Например, за да ти изнесе доброто, тя трябва да ти изнесе и някои твои недостатъци, които могат да оставят толкова дълбоки места, че после и доброто да не може корен да хване. (106/стр. 76)

Вие трябва да се наблюдавате, да проучвате въздействието на разните цветове върху вас. Аз имам голяма статистика по това, но не мога да ви дам някои от тия диагнози, понеже сте много страхливи. Някои от вас сте тъй страхливи, че изпадате в положението на ония слабодушни студенти по медицина, които, като изучават през третата година на своето студентство симптомите на разните болести, сами заболяват– те преживяват тогава всичките болести. Ако един студент по медицина заболее, критическа година за него е третата година на студентството му, когато изучава признаците на болестите. Мине ли тази година, той е вън от всякаква опасност. Същото нещо е и в Окултната наука: има известни симптоми, които, ако ви се кажат, произвеждат във вас обратни процеси и вие, наместо да се ползвате, изплашвате се.

(94/стр. 136, 137)

Знания, с които може да се злоупотреби

Исках да напиша една книга, да дам метод за възпитание как да живеят хората, но като направих своите изследвания, дойдох до заключението, че ако напиша такава книга, тези хора ще използват това знание за пакост. Казвам: Нека седят тия знания, не е време още. (100/стр. 152)

Много от тези, на които съм предал знания, не ги употребяват както трябва и няма да им дам знания за електричеството и магнетизма, защото ще злоупотребят. Нека чакат с хиляди години от науката за тези закони и сили. Тази Божествена Книга ще я затворя; на малцината, които са готови, ще дам, а не на всички. (112/стр. 318)

Повечето от правилата не се дават на всекиго по две причини: първо, защото някои ще злоупотребят и ще си послужат с тях, за да вземат пари от хората, и ще ги използват за лични цели. Второ, защото няма да благодарят на Бога. (112/стр. 368)

…Като ви научим как да спирате градушката и как да я докарвате, ще отидете в някое село и ако ви приемат добре, ще спрете градушката; ако не ви приемат, няма да я спирате. Ето где седи опасността от Окултните знания: тези знания може да се използват за лични цели, затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме. (116/стр. 120)

…Искам да покажа на тия ученици, че в Природата има известни закони, които трябва да се знаят. Мога да ви ги кажа и на вас, но ще ми дадете честна дума, че няма да злоупотребите. (116/стр. 25)

…Вашия ум. Щом той е достатъчно развит, с помощта на вашия ум вие ще можете да преобразите лицето си, както искате, и да станете господари на себе си. Има закони, има методи за това. Но ако вие знаете тези методи, можете да ги приложите, дето не трябва, да правите насилие. И сегашните хора, макар и с малко знания, те са злоупотребили и с тях. (106/стр. 447)

Днес много учени се занимават с Окултните науки, които вместо за добро прилагат за зло. Истинският окултист трябва да бъде високо просветен. Не е ли духовно просветен, той ще приложи знанието си за унищожение на човечеството.

(27/стр. 132)

Хората не са готови за тези знания

Аз не искам да ви разкривам Тайните на Природата, защото не сте готови за тях. (14/стр. 236)

Една Истина ви казвам: още много работи има да ви кажа. Тези работи са още елементарни. Но ако тези работи не разбирате, другите не мога да ви кажа. Христос казва: „Много работи имам да ви кажа, но сега не може да носите“. Вие казвате: „Какви ли са те?“. (106/стр. 508)

Даже онова, което Христос е правил, говорил, колко неща Той занесе със Себе Си. Много неща имаше да говори, [но] Той видя, че светът не е готов. (85/стр. 570)

Казвате: „Христос даде много знания на учениците Си“. Наистина Христос повери известно знание на Своите ученици, но то беше малка част от това, което Той носеше със Себе Си. Христос казва: „Още много знания могат да ви се дадат, но не сте готови за тях. Затова, когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко онова, което е било скрито в Мене“. Кога ще дойде Духът на Истината? Когато бъдете готови. (39/стр. 228)

Търпелив човек е онзи, в когото умът, сърцето и волята са в пълно съгласие. Ако умът на човека върви на една страна, сърцето– на друга и волята– на трета, той не може да бъде търпелив. И такъв човек иска да знае Тайните Божии! Това е невъзможно. Може ли Бог да тури скъпоценностите Си в една пробита лодка и да тръгне с нея на път? (117/стр. 65)

Съвременните религиозни и ученици искат да им се поверят Велики Тайни и знания от Божествения свят. Как ще им се поверят такива знания? Те не са готови още за тях. Ако днес ви дадат Божественото знание, когато вашият субективен свят не е оформен още, това значи да го употребите неправилно за стари работи, които само ще ви спъват.

(34/стр. 170)

Аз имах една видна ученичка, която много се интересуваше от Окултизма и постоянно настояваше да открия някои работи. Казвах : „Не си готова“. Изискваше се благородство, а не че не щях да кажа. Един ден казах: „Ще направя един опит“. Дохожда тя, завеждам я в моята стая; като влезнах, аз заключих вратата, тя погледна наоколо, тогава аз отворих вратата и казах: „Ще извините, не сте още готова, това показва съмнението Ви. Друг урок исках да ти дам: твоето сърце трябва да бъде заключено, то трябва да се отвори само за Бога и за никого другиго да не се отваря. Този урок исках да ти дам. А твоето сърце е отворено, следователно никаква Тайна не може да ти се даде“. (75/стр. 173)

Дълбоки знания има, които не могат още да се дават на хората. Те не са готови за тия знания. Защо? Тези знания могат да възгордеят или да обезсърчат човека, ако той не е готов за тях. Ето защо съвременните хора знаят само отчасти нещата. Това не трябва да ги обижда, нито обезсърчава. Човек не може да знае всичко. Красотата на живота седи в това да знаете само някои неща, някои неща да не знаете, а други пък съвсем да забравите. (8/стр. 20)

…Онези, съвършените хора, те знаят какво има да им се случи. И хубаво е човек да знае какво ще му се случи. Онзи, който не е съвършен, той не трябва да знае. Понеже той като не разбира Божиите пътища, той се страхува. А за да не се страхува, той не трябва да знае. (85/стр. 16)

…Противоречия… съществуват навсякъде в живота. Вследствие на тия противоречия човек не може да добие абсолютни познания за живота, но придобива само относителни познания. Как ще добие Вечното знание, когато той постоянно се безпокои за себе си? Това безпокойствие хвърля сянка върху красивите и правилни форми и по този начин ги изопачава. (88/стр. 41)

Човек не може да издържи
на тези знания

При днешното развитие на човека невъзможно е той да знае всичко. Човешкият мозък е така устроен, че не може да понесе тежестите на знанието, което съществува в света… Със сегашния си мозък човек не може да обхване Вселената. Много неща му предстоят още за изучаване. (74/стр. 170)

Има тежки идеи, които като ги туря на вашия ум, ще се обезобразите. Вашият мозък не е в състояние да издържи вибрациите на една Божествена идея… Човешкият мозък в сегашното си развитие не може да издържа. Като разказвам някога на някой човек нещо, той казва: „Спри малко, че ми се зави свят“. (96/стр. 37)

Ако умът и сърцето на човека не са подготвени за възприемане на Великото знание, те ще се пръснат. Един знаменит астроном искал да проникне в центъра на Вселената, оттам да разгледа нещата. За тази цел той дълго време се молил да му се даде тази възможност. Един ден Бог казал на един от служителите Си: „Вземи този учен астроном на крилата си и го понеси в пространството, като му оставиш човешкия ум и човешкото сърце, за да види как ще се справи с положението си“. Ангелът го понесъл в пространството. Астрономът наблюдавал всичко с интерес. Те минавали от една планета в друга, от едно Слънце в друго, докато най-после Земята съвършено изчезнала от техния поглед. Те потънали в някаква бездна, а пред очите им се движели системи след системи. Така се изминали дни, месеци, докато най-после астрономът запитал Ангела: „Моля ти се, още много ли ще пътуваме?“. „Та ние сме едва в началото.“ „Но аз вече не мога да издържам. Чувствам, че сърцето ми ще се пръсне, а умът ми ще се обърка. Искам да се върна на Земята, нямам повече сили.“ Ангелът го послушал и го върнал на Земята. Като се видял в леглото си, астрономът спокойно въздъхнал и казал: „Тази работа не е за моя ум, не мога да издържам“.

(74/стр. 92, 93)

Представете си, че някой придобие знание да носи Земята на гърба си или да копае злато от земята. Какво ще спечели от тези свои знания? Той ще бъде най-богатият, но и най-нещастният човек в света. Мозъкът на този човек не ще бъде в състояние да издържи на голямото външно и вътрешно напрежение, пред което ще се намери. Златото е живо. То ще погълне целия живот на човека, ще го подчини и ще го направи нещастен. Хората ще го почитат, ще го уважават заради златото, но не и за самия него. Този човек ще се почувства отдалечен от Бога, от Ангелите, от добрите хора, от цялото човечество и ще остане сам в света като сух клон от някое дърво. (39/стр. 7)

…Някой път искате да ви се каже някоя Истина; може да ви се каже тази Истина, но ако се пусне един такъв силен ток (защото Истините са свързани с голямо напрежение), тогава мислите ви ще се превърнат на сили, които ще минат през вашата нервна система; вие не ще можете да издържите и те ще произведат съответен ефект.

(94/стр. 373)

Аз съм ви привеждал няколко пъти примера за онзи евангелски проповедник, който се молил на Бога да му се отдаде случай да изпита какво нещо е Посещението на Духа. Той сам разправяше тази своя опитност: цели десет години се молил за това нещо и най-после една вечер имал такова Посещение. Но когато Духът дошъл, той легнал по корем и викал: „Стига, Господи, ще се стопя!“. (94/стр. 373)

Ако при сегашните знания ви дам някои Окултни закони или правила, вие едва ли бихте издържали на тях… Когато висшата енергия на тези Окултни Истини проникне във вашата нервна система, тя ще произведе цяла пертурбация. И ако не сте във връзка с Великия Божествен Закон да ви помага, тя би ви стопила. Затова именно окултният ученик трябва дълго време да се приготовлява, да стъпи самостоятелно на краката си. Този приготовителен период подразбира усилване на неговите вибрации, докато придобие по-голяма издръжливост. (47/стр. 136, 137)

Тази е причината, поради която Окултното знание, Окултната Светлина не се дава на ученика, докато той не се кали. Това знание е сила, която може да разруши организма на онзи, който не е подготвен за нея. Затова именно ученикът трябва да започне от най-малките опити, за да кали своята нервна система. За тази цел ученикът първо се поставя на скара със средна температура около 300°. После температурата се увеличава, докато стигне до 4000–5000°. Всеки ученик ще провери доколко може да издържа. Който издържи до 400°, той е олово, защото оловото се топи приблизително при тази температура. Който се топи [при] около 1000°, той е желязо. Ако някой се топи [при] около 1750–1800°, той е платина. Колкото повече издържате, толкова по-големи знания ще придобиете. (47/стр. 137)

5. СКРИТАТА БИБЛИЯ

Потайно разчитане на Библията

Библията се разбира по три различни начини според степента на развитието на онзи, който я чете. За простия човек тя е писана на прост език във вид на приказки. За по-развития тя е писана в символи, които той сам трябва да разгадава. За Посветения тя е писана на Висок Духовен език. Като я чете, в нея той вижда вътрешния смисъл на живота. Кабалистите пък намират в Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Значи, думите на Мойсея, че Бог направил човека от пръст, имат съвсем друг смисъл от този, който хората разбират. (6/стр. 278)

Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? Защото Духовното не може да се предаде на книга. (99/стр. 62)

„Град, поставен на планина, не може да се укрие.“(Матея– 5:14.)

…Град, поставен на планина. Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен… Под фигура, образ разбираме външната страна на даден предмет. Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата, или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. (117/стр. 199)

Поясненията върху един стих могат да бъдат прями и косвени. Прямите обяснения са обяснения за децата, а косвените– за възрастните. …В косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. (50/стр. 1, 2)

Библията е Книга само на символи. В нея често човек се уподобява на овца. В действителност овца ли е той? Там често държавата се уподобява на звяр. Държавата звяр ли е? Често един народ се уподобява на планина. Народът планина ли е?

(52/лек. 23: стр. 4, 5)

…Учението на Христа. То трябва да се разбира по дух, а не по буква. Христос говори за петте таланта, за петте чифта волове. На друго място казва: „Създайте си приятели от неправдата“. Това са символи, гатанки, притчи, на които трябва да се разбира вътрешният смисъл. (57/стр. 253)

Кой човек досега е разбрал Откровението, което евангелистът е дал? Кой е разбрал смисъла на седемте светилника, на падането на звездите от небето, на завързването на четирите духа? …Да разбереш смисъла на някой символ, това значи веднага да се осветиш. (22/стр. 308, 309)

Ние четем Евангелието по някой път, без да го разбираме. Аз считам, Евангелието че има милиони възли. Като го четеш, ако развързваш един възел, ползваш се; ако не го развързваш, не се ползваш. Човек, като прочете Евангелието, развърже всички възли, потегли конеца гладък и тогава може да плетеш, за да направиш нещо. (46/стр. 139)

Сега ще прочета 15-а глава от Евангелието на Йоана… Мнозина ще кажат, че са чели Евангелието и знаят всички глави. Така е, но трябва да се знае, че колкото пъти и да чете една глава, човек все ще намира в нея нещо ново, все ще открива по-дълбокия смисъл. (84/стр. 3)

Сега прочетете тринайсета глава от Първото Послание към коринтяните… Знаете ли колко време се изисква, за да прочетете тринайсета глава? Много мъчна работа е. Цял един живот се изисква, за да я прочетете на този свят, и то при най-добрите условия– цял един живот от сто и двайсет години– да я прочетеш на този свят. Тук вие в половин час казвате: „Свършихме“. (46/стр. 207)

Всеки стих носи богатство,
ако го разбереш

„Защото той е реченият от Пророка Исаия.“ (Матея– 3:3.)

…Когато Пророкът казва някаква Истина, тази Истина има Дълбок смисъл. Пророкът не е невежа. Мнозина мислят, че Пророците са излезли от народа и са били прости хора. Не, Пророците са били най-учените хора на времето си. Те били посветени в Тайните на Битието. (88/стр. 64)

…Свещената Книга… Тази Книга крие Истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват Нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената Книга въвеждат човека в Красиви Възвишени светове. (86/стр. 209)

„Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина.“(Еван.Йоана– 17:17.)

Този стих е един от Дълбоките, един от Великите стихове на Евангелието: той съдържа такава грандиозна Истина, която мъчно може да се опише… Истината, това е насока, в която ние се движим; Пътят, по който ние се движим– това е Истината… А като започнем живота си и отиваме към Истината, т.е. отиваме към Безграничното, Вечното, следователно към онуй, което е без граници, без начало и без край. Следователно Истината е насока към Безграничното и Безначалното…

(50/стр. 145, 147, 148)

„Глава на Твоето Слово е Истината.“ …Аз казвам: Този стих е много Велик, аз не искам да го засегна в неговата вътрешна страна, а засягам само неговия предговор. Ако аз бих имал време да ви опиша световете, тия йерархии, как ще минете от една система в друга, после как ще преминете в Духовните светове, какви сили ще придобиете…

(50/стр. 158, 159)

„Рече още: Някой си человек имаше двама синове.“(Еван.Лука– 15:11.)

…Христос е неподражаем в Своите примери. Блудният син е един великолепен сюжет, върху който велики проповедници в света са държали знаменити проповеди… Доколкото зная, всички проповедници от времето на Христа до наше време са се ограничавали само върху блудния син след неговото съгрешаване и връщане. Но в този пример Христос е вложил много по-дълбок смисъл. …Ние трябва да знаем причината защо по-младият син е напуснал баща си. Всички казват, че по-малкият бил блуден. Човек може да страда в света, без да знаем причините… Тогава кои са причините? Аз виждам в младия син един кавалерски дух, защото той имаше доблестта да каже на баща си: „Татко, аз искам да уча и ще оставя по-големия си брат да наследи твоя престол. И понеже не съм толкова нужен във вашия дом, дай ми дяла от имането, който ми се пада“. Аз виждам в този син постъпка много по-добра, отколкото постъпката на вашите синове… Този момък беше Благороден, защото постави пред баща си този въпрос. И виждаме, че бащата не направи никакво възражение, даде му имота, който му се падаше… (80/стр. 43, 44)

Казва се, че след като изял всичко, синът отишъл при един гражданин и пожелал да му работи: „Аз съм навикнал на труд– когато бях при баща си, работех“. Човекът го изпратил да пасе свине. Този момък предпочел да пасе свине, отколкото да се самоубие; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да краде; предпочел да пасе свине, отколкото да отиде да мами хората. Питам, в съвременното общество колко са онези, които подражават на примера на блудния син? …Ето защо Христос в Своята притча изважда образа на този блудник като един отличен тип. Казва се, че след като пасъл свине, на сина му дошъл умът и се върнал при баща си. Бащата разбрал хубавата черта на сина си и в негова чест заклал теле. (80/стр. 44)

Казва се в притчата, че когато синът се върнал, бащата се зарадвал. Защо? Защото този младеж внесе в бащиния си дом едно Благородно чувство. Той се върна със Смирение и каза: „Татко, съгреших пред небето и пред теб и не съм достоен за твоя дом“. Той показа Истинска Любов. (80/стр. 45)

Сега аз ще свържа… с онази притча на Христа, където един баща отишъл при двамата си синове. Единият от тях казал, че ще отиде на нивата, но не отишъл; другият казал, че няма да отиде, но се разкаял и отишъл. Има хора, които ходят на църква, но не вършат Божията Воля, а има такива, които казват, че не искат да служат на Бога, а всъщност Му служат. Последните са Истинските християни.

(80/стр. 130)

Някои цитират: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството Божие“. Това не значи, че човек трябва да е беден, но значи човек, който е безсмъртен, който е разбрал живота. Не на сиромасите е Царството Божие, а на онези, …които всякога са доволни, които са готови да се жертват, от нищо не се оплакват, за които всичко е добро. Пратите ли ги в ада, там им е добре; пратите ли ги на Небето, и там им е добре. Такива са хората, които са нищи духом. (80/стр. 127)

Апостол Павел казва: „Аз ви сгодих за един мъж“. За кого говори той? За Христа. Ако под думата мъж разбирате Христа, тогава как ще разберете тази мисъл в нейната Дълбочина? Вие трябва да разбирате Възвишеното и Благородното, което Апостол Павел е внесъл в тези думи. Разбирате ли смисъла на тия думи, те са в сила да повдигнат Душата на човека. (77/стр. 70)

„И ядоха, и наситиха се; и вдигнаха остатките от укрухите седем кошници.“(Еван.Марка– 8:8.)

Този стих е един от обикновените стихове, мяза на едно малко планинско камъче, но само един вещ учен човек, някой минералог или геолог, който разбира строежа, или устройството, на тия камъни, тяхното произхождение, може да се произнесе върху стойността им… Добре, сега някои казват: „Яденето е нещо обикновено“– не, то е нещо необикновено. Това са най-великите сили, сгъстени в такава видима форма. С хиляди години хората ядат, но не са разбрали смисъла на тази храна.

(50/стр. 65, 66)

Днес хората се оправдават с това, което се пише в Светото Писание. Защо? Защото взимат тия Истини и ги тълкуват буквално. Ако вземем този стих, дето Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми“, и го тълкувате буквално, какво ще стане? Вие ще се изядете един друг… Учениците Христови поставили този въпрос пред Христа ребром, Той да им разясни Скрития му смисъл. Христос им каза: „Този стих се отнася до Моите думи. Ако не приемете думите Ми, които са Словото Божие, Духът Божий, и не станат ваша плът и кръв, вие не може да придобиете Живот Вечен“.

(51/лек. 7: стр. 8)

Казва Христос: „Аз съм живият хляб“. Как трябва да се яде този, живият хляб? Представете си, че Христос е този, живият хляб, как ще Го ядеш? Не обикновен хляб, но жив хляб. Казвам, учениците Го разбраха много буквално. Казва: „Думите, които ви говоря, са Божествени. Тия думи, като ги възприемете, те са най-хубавата храна“. (46/стр. 269)

Какво е искал да каже Пророкът, когато е изказал тия думи: „Глас на едного, който вика в пустинята: пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки“.?(Еван. Матея– 3:3.)

…Когато човек изкаже туй изречение: „… прави правете Господните пътища“, той трябва да разбира вътрешния смисъл на думите; трябва да има знание, знание, знание, знание, знание. …Тия пътища, които от памтивека, откогато Бог е създал настоящия свят и е вложил тия закони, които ние трябва да изучаваме. (50/стр. 183, 188)

„Имаше някой си человек домовит, който насади лозе и огради го с плет, и изкопа в него жлеб, и съзида стълб, и даде го под наем на земледелци, и отиде.“(Матея– 21:33.)

…Казва се в Евангелието: „А когато наближи времето на плодовете, проводи слугите си до земледелците да вземат плодовете му…“. …Вашият живот, това е лозето, което е дадено под наем. Всички вие, които ме слушате тази сутрин, сте наематели. Бог ви е дал едно лозе да го обработвате. …От вас се изисква да обработвате лозето, което Господ ви е дал, и да Му изпратите от плодовете. Плодът на Духа, това е Любовта. Любовта е първият плод, който трябва да изпратим на Господа. (52/лек. 17: стр. 3, 5, 6, 27)

„Но търсете първом Царството Божие и Правдата негова…“(Еван.Матея– 6:33.)

…В туй Царство Божие е вложено Разумното, Разумният живот е вложен; в туй Царство Божие са вложени всички ония Сили, с които можем да работим. То е кредит, то е основата, върху която ние можем да градим… Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме Дълбочината на Битието, Дълбочината на небесата, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.

(50/стр. 89, 91, 105)

Сега в Небето, в Небесните жилища атмосферата, в която живеят, е Любовта, защото тя съставлява въздуха на Божествения свят. Вие, като влезете в този Божествен свят, ще дишате само Любов, отвсякъде ще я възприемате… „В дома на Отца вашего много жилища има.“ (Еван.Йоана– 14:2.) …Казват: „Каква е Тайната на тия жилища?“. Тайната е тази Велика Любов… (50/стр. 114, 115, 121)

Сега Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам“.(Йоана– 8:14.)

Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че „Аз зная отде съм дошъл и накъде отивам“? Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в Окултната наука, и всички Адепти, всички Велики Учители се подвизават, за да се пробуди в тях туй, Великото, Божественото Съзнание, да знаят отде са дошли и къде отиват. Не е достатъчно само да мислиш върху този въпрос, но той в своя Дълбок смисъл съдържа една Велика Идея, която трябва да се разбере. (52/лек. 5: стр. 7)

Христос казва: „Аз зная отде съм дошъл и къде отивам…“.

…Сега аз желая всеки от вас да си зададе въпроса: „Аз зная ли отде ида и накъде отивам?“. Аз не ви разрешавам този въпрос, той е личен за всеки едного от вас. Задайте си този въпрос, разсъждавайте върху него ден, два, три и повече; не се смущавайте, той е един от кардиналните въпроси. Христос си зададе същия въпрос и отиде в пустинята, дето пости 40 дни. Там Той учеше този въпрос. И при това, когато беше разпнат на кръста, пак учеше.

(52/лек. 5: стр. 31, 32)

„Защото, който прави Волята на Отца Моего, Който е на Небеса, той ми е брат и сестра, и майка.“(Еван.Матея– 12:50.)

…Сега ще ви кажа: За да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези Тайни на Природата, ти най-първо трябва да станеш брат и сестра, и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална Любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл…!“, ще турне ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в Храма. И ще почне да ти разправя за ония Велики Тайни в Природата. (75/стр. 1, 8)

Всичко не е написано в Библията

На времето си още Христос не е изнесъл цялата наука. В сравнение с това, което носеше навремето, Христос даде малко на тогавашните хора. Те не бяха готови още за много наука. (8/стр. 43)

Христос… не е дал всички обяснения за живота. Някои мислят, че Христос е разрешил всички въпроси. Не е така. Някои от Пророците са казали много неща. Христос също, но има неща, които не са казали. Вярно е, че Пророците са казали много работи, но за в бъдеще има да се кажат още хиляди неща. (52/лек. 15: стр. 24)

…Всичко не е казано. Казват: „Как да не е казано? Как, нима Свещената Книга не съдържа всичко?“. Не е напечатано всичко в тази Книга.

(52/лек. 15: стр. 24)

Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: „Какво ли има още, което да не съм чел?“. Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани. Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло.

(82/стр. 183)

Ние се интересуваме от Свещени, от Святи работи, но те не са писани само в Свещените Книги, които хората знаят. Има много Святи, Свещени работи, които никъде още не са писани. Това не значи, че те не съществуват и никой не ги знае.

(22/стр. 216)

Това, което са писали Пророците, са наброски на самата Реалност. Всичко, което Даниил е видял, не е описано, само част. И това, което е видял Йоан, отчасти е описано. Има неща неразбираеми, ако се пишат. (112/стр. 423)

Йоан видя много неща в Невидимия свят, но му се каза да ги запечата. Има неща, за които и сега не се позволява да се казват. (110/стр. 63)

„И пак се наведе долу, и пишеше на земята.“ (Йоана– 8:6.)

Ако попитате видните богословци да ви кажат нещо за Бога, те ще ви говорят за Тайните на Бога; в колко лица е Той, как е станало изкупването на човечеството, как е слязъл Христос на Земята; и ред други философски работи може да ви говорят, но я ги запитайте какво е писал Христос на земята, не знаят… И действително Христос е написал Свещени думи, които не могат да се вместят в тази Книга, която са ни оставили Пророците, защото щяха да се опорочат. (51/лек. 19: стр. 3)

Пишеше Той дълго време на земята и изтриваше написаното… Тази жена била заведена при Христа и го запитали дали трябва да я съдят, или да простят, защото според Мойсеевия закон трябвало да се наложи смъртно наказание… Какво е чел Христос? Той разгръщал Великата Книга на живота и прашинките, които намерил там, увеличил. В тях намерил причините защо тази жена е съгрешила и защо е доведена пред Него. След това Той намерил начин, метод как тази жена да поправи своята погрешка. Как ще може да я поправи? По Божествен начин, а не по човешки начин. (51/лек. 19: стр. 3, 4, 8)

Ще кажете, че в Библията е писано всичко… Йоан казва, че Христос е говорил много, но всичко не е написано. Не една Библия, но още много Библии има да се пишат, в които да се вмести това, което Христос е говорил. (9/стр. 219)

Незнайната Библия ще се чете
с хиляди години

Аз често правя възражение на правоверните, които казват, че Христос е казал всичко. Питам: Имате ли всички речи на Христа? „Нямаме ги.“ Имате ли всичко, което са казали Пророците? „Нямаме.“ Имаме ли всичко това, което много умни, учени хора са казали? Де са тия хиляди неща? Пазят се те в хранилището на тази Велика Книга на Живота. Няма умни неща, казани в света, които да не са запазени. Има определени хора, писари, които, каквото чуят, дори и от вас казано, стига да им харесва, веднага го отбелязват… (52/лек. 15: стр. 24)

Много хора четат Евангелието, цитират Христовите думи, а някои се осмеляват да ги изопачават… Чули ли са какво е говорил Христос? Ще кажат, че направо нищо не са чули, но им е предадено от Апостолите. Помнете: Има доказателства за това, което е писал Христос. Има една архива, в която се пази Великата Свещена Книга с думите и притчите на Христа, написани със златни букви. Всички посветени ученици от Божествената Школа четат от Великото Евангелие, което Христос е проповядвал. Всичките беседи на Христа са напечатани в тази Велика Книга дума по дума, както днес се произвежда всяка дума, произнесена пред микрофона. Колко думи, колко притчи са напечатани върху листата на тази Свещена Книга! Съвременните хора не подозират нищо за съществуването на тази Книга. (34/стр. 105)

И Апостол Павел е писал много Велики, Свещени неща, но де са те днес? Някои от тях изнесоха пред света, а повечето скриха. Един ден ние ще извадим всичко онова, което Христос, както и Апостол Павел са писали. Много от Апостолските Послания са скрити, но някога те ще излязат налице. В Бога всичко е записано, Той държи сметка за него. Тези Послания, които са скрити, ще се дадат някога на Разумните, на готовите ученици. Как ще им се дадат? Във време на сън. Някоя вечер ще им дадат да прочетат тези Послания и на сутринта, като се събудят, те ще си спомнят цели пасажи от прочетеното през нощта и ще го възпроизведат. Който е готов за тази работа, той ще може да чете и самите Послания. (38/стр. 182, 183)

Вие четете Библията. Срещал съм хора, които знаят цялата Библия. Аз считам, че това е много просто знание. Аз зная една Библия, която е написана на деветстотин такива томове като тази Библия. За в бъдеще ще четем тази Библия, в която е написана историята за създаване на света не тъй, както Мойсей го е описал. Това описание е детинска работа. (46/стр. 61)

Сега се заражда противоречие какво е писано в Библията… Много малко работи са писани. Има една друга голяма Библия, за която трябва най-малко десетина хиляди години да прочетем само половината от нея. Трябват двадесет хиляди години да я прочетеш цялата Библия. Има и картини вътре. Всичките тия епохи са описани с картини и ти трябва най-малко няколко милиона години да изучиш и да се опознаеш. (23/стр. 94)

Христос каза много неща
само на учениците Си

…Вземете Христа, Който считат като едно от Великите Същества, Който дойде на Земята и казва: „Аз не съм от този свят…“. Той много неща разправи на Своите ученици, които не са писани в Евангелието. Научни работи. Че те, Апостолите, знаеха много неща. На едно място [със] знанието, което научиха от Христа, казват: „Учителю, да снемем ли огън от небето да ги изгорим?“. „Не, Син Човечески не е дошъл да погубва.“ Значи, те можеха да снемат огън от небето. (100/стр. 154)

Христос казва: „Не ви наричам раби, а приятели, защото всичко, що чух от Отца Си, явих ви го“… Разбира се, съвременните хора не знаят какво е казал Христос на учениците Си… (96/стр. 60)

Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Тази е Моята заповед: да имате Любов помежду си!“. Христос е говорил дълго време на Своите ученици, но сега нямам време да възпроизвеждам тази беседа. (51/лек. 12: стр. 14)

Някои от учениците запитваха Христа защо не говори на хората направо да Го разберат, но им говори в притчи. Христос казваше, че не е време да им се говори открито. Обаче на учениците Си Христос е обяснявал много неща за живота, като им казвал, че за да разберат Неговото Учение, те трябва да минат през голям огън, през големи изпитания. (8/стр. 43, 44)

…Христос… Той говореше на хората с притчи и символи, защото не им беше дадено да разбират Тайните на Царството Божие. На учениците Си Христос говореше по друг начин, защото им бе дадено да Го разбират. Ще дойде ден, когато всички хора ще Го разбират. Днес обаче малцина разбират Христа… (86/стр. 28, 29)

Всякога във всяко общество съществуват известна група хора, които в даден случай да разбират Тайните на Царството Божие. Знанието е заради тях. А пък другите– когато техният ред дойде.

(85/стр. 352)

Да ходим с Господа и да се разговаряме с Него върху Тайните на Царството Божие, ето целта на нашия земен живот. (53/стр. 77)

Възстановяване на пълното
Христово Учение

Чувствата са сянка на Любовта, но те определят човека. Човек изчезва и се забравя, но чувствата му, като сенки, като клишета на неговия вътрешен живот, остават за вечни времена. Ако по някакъв начин можете да възпроизведете клишета от времето на Христа, вие ще видите Неговия истински образ, живота Му, както и този на Неговите ученици. (44/стр. 243)

Христос трябва да дойде наново на Земята да каже на Своите ученици и последователи в какво се заключава Неговото Учение. Ще кажете, че Учението Му е написано. Това, което е написано, съставя малка, микроскопическа част от казаното от Христа. „Де ще намерим това, което Христос е казал?“ Във Великата Разумна Природа. Да влезем във връзка с тая Природа и да изучаваме нейната Книга. (25/стр. 254)

Преди 2000 години Христос обхождаше Галилея. Защо? Да ви намери и да ви говори. Той ви говори и тогава. Знаете ли какво ви говори? Ще си припомните сега. На всинца ви, които сте тук, ви е говорил Христос. Всички вие сте Галилеяни. Преди 2000 години Христос ви е срещнал и ви е говорил. Вие сте забравили какво ви е говорил, но ще си спомните. (51/лек. 30: стр. 39)

И обхождаше Исус Галилея, и казваше на Разумните хора: „Живейте, както Бог изисква. Любете враговете си!“… Спомнете си беседата, която Христос ви е говорил преди 2000 години. Помислете върху нея ден, два, три и каквото си припомните, ще ви зарадва, ще осмисли живота ви и вие така ще се подигнете, че ще благодарите на Светлината на този ден. (51/лек. 30: стр. 30, 41)

Сега ще ви дам един малък опит за една седмица. Всяка сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоана, от 1–13 стих, включително като размишлявате върху разговора, който се водил между Христа и Никодима. Като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. (102/стр. 88)

Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор. Ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще произведете разговора на Христа с Никодима. Ако не успеете да произведете този разговор, все пак ще придобиете нещо.

(102/стр. 88, 89)

Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор. (102/стр. 89)

„И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад.“(Лука– 15:17.) Този е само един стих от една дълга Христова беседа, която е предадена на съвременните хора отчасти само. Ако имахме налице цялата беседа, тя щеше да ни даде много обяснения на ред въпроси. Обаче при това положение нашата задача е да работим за пробуждане на своето подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Щом постигнем това, ние ще дойдем до положението от един стих само да възстановим цяла беседа на Христа. Това е възможно, понеже всяко произнесено слово съществува в пространството. По този начин ще възстановим всички хубави, велики неща в живота, които привидно са изчезнали.

(20/стр. 270, 279)

Някой казва: „Как можем да четем Евангелието?“. Правилното четене се състои в това, като прочете човек един стих, да възстанови всичко, което е казано около него. Човек може да възстанови всички беседи, които Христос е държал на учениците Си, както и всичко, което е говорил от две хиляди години насам. Казвате: „Колко е говорил Христос в три години?“. Питам: Какво прави Христос от две хиляди години насам? Той никога не е мълчал, както и сега не мълчи. Христос постоянно говори и продължава да говори. (20/стр. 279, 280)

Ако съвременните хора могат да възстановят знанието, което Христос е проповядвал на учениците Си в продължение на три години, и това, което е говорил от две хиляди години насам, те щяха да придобият ценна наука. (20/стр. 280)

Христос и днес продължава да говори

Съвременните християни живеят от това, което Христос е говорил преди две хиляди години. Малко християни живеят с това, което Христос говори в последните времена. (20/стр. 280)

Няма защо да се говори само за онова, което Христос е говорил преди две хиляди години. То трябва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христос днес проповядва. Христос не е престанал да говори на човечеството. Той и днес говори, и в бъдеще ще говори. Аристотел, Платон и до днес още продължават да говорят, но съобразно новите условия, съобразно новите времена. (22/стр. 15)

Слушай какво ти казва Господ сега! …Ние мислим, че Господ едно време е говорил, а сега не говори. Не е така. Господ и сега говори… (111/стр. 139)

Влизане в общение
с Христос и с Пророците

Ако вие имате тънки чувства, сензитивност, може да се пренесете във времето на Христа, във времето на Пророците и понеже те сега живеят, да влезете в общение с тях и да се научите какво са искали да кажат. Сега те са по-напреднали, тяхното съзнание се е разширило и ще ви осветлят.

(116/стр. 218, 219)

Изучавайте Библията. Това значи да имате съприкосновение с всички онези, които са я писали, и не само във времето, когато те са писали, но и в днешно време, сега. Божият Дух, Който е работил чрез всички тези хора през този дълъг период, работи и днес и ви обяснява нещата по един друг начин, дава по-голяма Светлина върху същия предмет. (112/стр. 422)

В думите на Библията се крие Реалността на нещата. Казвате: „Ние сме чели по няколко пъти Библията, но още не сме я разбрали“. Че не сте я разбрали, това зависи от начина, по който четете. Правилно четене е, когато човек може да се свърже със съзнанието на този, който е писал книгата. Можете ли да се свържете със съзнанието на даден поет или писател, вие сте вече в Реалността на написаното. В туй отношение езикът на Библията и Евангелието се отличават по това, че като четете тези Книги с разбиране, вие ще се свържете със съзнанието на Пророците и на Христа, които веднага ще се явят пред вас и ще кажат: „Какво обичате? С какво можем да ви бъдем полезни?“. Вие се съмнявате дали това е възможно. Възможно е, разбира се. Ако знаете отде да започнете и как да четете Словото на Христа, Той непременно ще се яви пред вас, ще свърже съзнанието Си с вашето и вие ще почнете правилно да разбирате и прилагате. (100/стр. 36)

(Една сестра каза: „Учителю, Вие казахте, че като чета Исайя, ще почувствам неговото присъствие. Аз четох Исайя, но не почувствах присъствието му“.)

Докато не възлюбиш Исайя, той няма да ти отвори сърцето. Чети Исайя с Любов и тогава той ще те посети, ще те въведе в един нов свят; ще ти обясни не само това, което е писал тогава, но ще ти каже нови неща, които е учил от тогава насам.

(112/стр. 423)

Ти след като чуеш един философ, най-първо ще дойде Светлината… в очите ти. Ти ще четеш неговата книга. Ще дойде Светлината и тя ще поясни какво е мислил философът. След това ще дойде този, който е диктувал на философа тази философия. Ангелът ще дойде и ще ти обясни какво е писал в книгата. Така се обяснява и Свещената Книга. Ако онзи, който е диктувал на Пророка, ако този професор, който е писал, или каквото Христос е казал– ако този Дух, който е бил в Христа, не дойде да ти обясни на тебе, ти всякога ще бъдеш в едно неведение какво е искал да каже Христос.

(106/стр. 51, 52)

Днес четете Божествената Книга, отваряте страница след страница, но нищо не разбирате. Ще дойде ден, когато при първото отваряне на Книгата вие ще разберете това, което вчера не сте разбрали. „Кога ще дойде този ден?“ Когато Христос похлопа на вашия ум и на вашето сърце. Тогава умът ви ще просветне, вие ще придобиете Светлината на Новия живот и ще почнете да разбирате. (22/стр. 260)

„И пак се наведе долу, и пишеше на земята.“ …За пример ти си един грешник. Отчаял си се, обезсърчил си се, нещо отвътре ти казва, че от тебе човек няма да стане. Христос ти казва: „Стани!“. В това време именно Христос пише вътре в тебе. Какво пише? Разгледали ли сте тия думи? Ако вие бихте могли да разгледате, да прочетете тия думи, те биха хвърлили такава Светлина върху вас, че умът ви ще просветне, ще се изпълни с необикновена Светлина; Душата ви ще се изпълни с необикновена Радост и вие щяхте да разберете Дълбокия смисъл на това, което Христос е писал.

(51/лек. 19: стр. 3, 14, 15)

И тъй, искате ли да придобиете Ново знание, Ново разбиране, молете се да срещнете Христа. Той ще ви даде такива познания, каквито в никоя книга не можете да намерите. Това се постига чрез Светлината, която прониква в съзнанието на човека. (11/стр. 332)

Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена наука. И всеки човек, който се свърже с Христа, ще се свърже с Извора на Велико знание. Нека да се занимаваме с древното знание, но важно е това знание, което иде от Христа и което иде сега. (112/стр. 193)

Чудесата на Христа почиваха на знание

Христос беше един от най-добрите лекари: Той отваряше очи на слепи, възкресяваше мъртви, а освен това Той разполагаше с наука, каквато днес никой не познава. (39/стр. 215)

…Само Магът може да възкресява мъртвите. Само Магът може да оживява праха на мъртвите. Той има знания, с които може да прави чудеса.

(100/стр. 33)

Всичко е възможно за онзи, който знае законите. Христос взе малко кал, направи кашичка със слюнката си, намаза с нея очите на слепия и той прогледа… Цяла история се разправя за слепия, на когото Христос отворил очите. Христос излекува жената, която боледувала 12 години. Той излекува момчето на стотника, а Лазара възкреси. Които разбират законите, те знаят, че всички чудеса, които Христос извърши, не са произволни. Те почиват на Разумни закони. (88/стр. 189)

Че може да се говори на вятъра, ние имаме пример за това. Когато беше с учениците Си в ладията, Христос заспа, но в това време буря се яви на морето. Учениците се уплашиха и събудиха Христа. „Не се плашете“– каза Христос. Той съсредоточи мисълта Си и вятърът престана. Христос разбираше езика на вятъра и се разговаряше с него. Вятърът слуша само онзи, който го обича, който служи на Бога в Дух и Истина, който е силен и любящ.

(7/стр. 136)

Христос като беше с учениците Си, събра се около Него хиляден народ. И като нямаше достатъчно хляб, Той се помоли и хлябът се увеличи. Сега вие ядете същия този хляб, но не можете да го увеличите, не знаете как е станало това. Христос знаеше законите. (106/стр. 461)

…Христос… И там [се] казва с колко хляба нахрани толкова души… „И като взе 7-те хляба и рибите и благодари, преломи и даде на учениците Си, а учениците– на народа.“ „А онези, които ядоха, бяха 4000 мъже освен жени и деца.“ Със 7 хляба това. Туй показва нещата, които се крият в Бога.

(85/стр. 47)