Начало
ВЪВЕДЕНИЕ В СКРИТОТО
ОКУЛТНО ЗНАНИЕ
Из Словото на
Учителя Петър Дънов
Варна, 2020 г.
ПРЕДГОВОР
Скритото знание е изречимо и безмълвно.
Скритото знание излиза от Светилището на Тишината.
Скритото знание само по себе си е Древна Земя, Чиста Несътвореност.
Скритото Съкровено знание означава да си проникнал до Чистия Дух.
Скритото знание носи в себе си думи от Духа.
Скритото Окултно знание излиза от Храма на Словото.
Скритото знание е Божие достояние.
Бог е даряващият Скритото знание.
Скритото знание е Живата Сила на Бога.
На малцина е позволено Истинското знание.
За да се домогнеш до Истинското знание, ти самият трябва да си станал Истинен.
Ще дойде в тебе Истинското знание, ако си победил своята тъмнина.
Който е овладял тъмната си страна, който е овладял ума си, той може да прониква в Храма, защото Сам Бог го е призовал.
Истинското знание е пресътворяване. Невежеството е разпад.
Древна Сила е Пазител на Скритото знание.
Само една особена Истинност може да вижда в Бога, в Скритостта.
Скритото знание е преизпълненост с Дух и Истина.
Скритото знание носи в себе си тайна вътрешна Мисия.
Само една Дълбока Божия Любов може да споделя с нас Скрито Окултно знание.
Що е Скритото знание? Чистото Благовестие.
Скритото знание е Хлябът на Ефира.
Скритото знание е област, в която живеят Жреците на Бялата Светлина.
Що е Скритото знание? Потайно Ефирно Слово, слизащо върху Избраните.
Само Скритото Окултно знание дава Тайни Указания.
Скритото знание е явна Тайна.
Скритото Окултно знание е реализирано Себепознание.
Скритото знание е Дълбинно Убежище.
Скритото знание е част от нашата Несътвореност.
Скритото знание дарява Покой и Лекота.
Елеазар Хараш
1. ТАЙНИ И ЗАГАДКИ
Тайните на Битието
Новата наука ще отвори Тайните на Битието.
(72/стр. 79)
Ученолюбивият иска да живее дълго време на Земята, за да учи, да се домогва до Тайните на Битието. (73/стр. 73)
Всяка Душа трябва да мине през ред Посвещения, ако иска да разбере Великите Тайни на Битието. (39/стр. 140)
Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания…, това трябва да бъде стремежът на ученика. Ученикът ще намери всичко това скрито в Живата Природа. Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки час, всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите в своите песни и в туй велико разнообразие тя открива Тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната Книга. (4/лек. 20: стр. 5)
Всички хора говорят за Любовта, но не я познават. Ние имаме предвид Любовта…, която изисква от човека готовност към самопожертване. Без тази Любов Природата остава скрита за човека. Както човек се отваря за онзи, когото люби, така и Природата отваря своите тайни скривалища за онези, които я любят и които тя люби. Който носи в себе си Ключа на Любовта, той може да прониква във Великите Тайни на Битието. (89/стр. 75)
Що е Любовта? Свещената Книга, в която Бог е написал и продължава още да пише всичко, което е ставало и става от създаването на света досега. Разумният всеки ден отваря по един лист от тази Книга и чете, изучава Великите Тайни на Битието.
(22/стр. 194)
Който има знание и разбира Законите на Битието, колкото малък да е, той може да направи това, което и големият мощен човек може да направи. (108/стр. 186)
Загадките на Вселената
…Ще дойде някой учен да казва, че познава най-новите теории за създаването на Вселената. Според мене и най-новите теории не са в състояние да обяснят създаването на Вселената. Кой учен досега е могъл да представи някаква теория, която да обясни всички явления, които са се извършили във Вселената от началото на създаването и досега? Преди всичко създаването на Вселената не е еднократен процес. (18/стр. 41)
Милиарди години са изразходвани за създаването на Вселената и милиарди години са нужни, за да се разбере как и кога е създадена Вселената.
(91/стр. 417)
Питам: …Де беше цялото човечество преди четиридесет милиона години? Някои учени твърдят, че човечеството е съществувало само отпреди осемнадесет милиона години. Най-после аз питам: Де бяха всички растения, цялото растително царство преди петдесет милиона години? Всички растения, както и животните все дойдоха отнякъде. В Окултната наука съществува едно твърдение, че в света има течения, които идват от разни Слънчеви системи. Когато трябва да се насели някоя от тия системи, които постепенно се оформят в известни форми на живот и започват своето развитие, всичко това става под влиянието на известен род закони, с които е свързан целият Космос. И вие сте свързани с тия закони. Някои окултисти, които разбират добре законите, знаят колко години след завършване на своето развитие на Земята човек е свободен от тия връзки. Те знаят още де ще бъдете след това– дали ще останете някъде из Слънчевата система, или ще излезете вън от нея. (103/стр. 229, 230)
…При създаването на Вселената са взели участие Разумни Сили, Възвишени Същества. И те са правели своите изчисления и измервания. Съществуват много хипотези и теории за създаването на Вселената, но как всъщност е създадена тя, това не се знае. Кой е бил там да види как е създадена Вселената? За изучаването на тоя въпрос се иска будно съзнание. (90/стр. 130, 131)
Какъв е произходът на Аза? Това е цяла наука, цяла история. Азът е движение около себе си, движение в кръг. Кръгът е емблема на нещо. Учените, Великите Посветени винаги са означавали Вселената с кръг. В него се съдържат всички възможности за Посветения. Затова кръгът е наречен „космически зародиш“, или „космическо яйце“. От това яйце се образувала Вселената. (13/стр. 239)
Учените хора се делят на два лагера: едните са Истински учени, които знаят повече, отколкото са писали и казали. Те знаят много нещо за създаването на Вселената, но нищо не казват по това. Тия учени имат всичкото смирение в себе си. Във всяко свое начинание, във всяка своя работа те уповават на Бога, на Разумния свят. За тия учени се казва, че имат връзка с Бога, с Великите Същества. Другите учени са тия, които копират първите. (18/стр. 120)
Всички светове, които виждаме, са създадени за развлечение на малките Божии чада. Под думата развлечение ние разбираме пътешествия. Човек трябва да пътува по световете, за да разбере реда и порядъка, който съществува в различните светове, да разбере вътрешното съдържание на живота. Като изучи всички светове, човек ще познае Божествения свят– главата на Вселената. (88/стр. 74)
Сега ние можем… да ви кажем според Окултната философия как се определят границите на Вселената. Вселената не е малка. Казват, че радиусът на тази Вселена е 100 милиона слънчеви години… Щом светлината изминава 300000 километри в една секунда, колко милиона километри ще измине тя за една година? Това число, което ще се получи, се нарича една светлинна година. Значи, такива 100 милиона години се изискват, за да мине светлината от единия край на Вселената до другия. Тогава някои питат: „Ами зад нея какво има?“. В този именно въпрос, който не знаете, седи хубавото. Зад Вселената има друг вид светове. Но в това незнание има красота. Има незнание, което човешкият ум не може да обхване. (51/лек. 19: стр. 5, 6)
Създаването на света
…Ще говориш на хората за създаването на света. Как е създаден светът, това знае само Бог и онези около Него, които са участвали в създаването.
(13/стр. 303)
Силата на Христовото Учение се заключава в това, че Той казва за Себе Си: „Когато светът се създаваше, Аз бях там“. (57/стр. 240)
Казваш: „Бог е създал света“. Каква представа имаш ти за света? Когато светът се е създавал, ти бил ли си там? „Учените хора са създали различни теории за света.“ Тия учени били ли са свидетели на създаването на света? Обаче има Същества с Божествено съзнание, които са участвали при създаването на света и знаят как е станало това. Един ден, когато отидете на другия свят, там ще срещнете професори, които ще ви говорят за създаването на света. Те ще ви представят картини, които ще хвърлят светлина върху този въпрос. (13/стр. 219)
Колкото в по-висок свят се качвате, толкова по-ясна представа имате за създаването на света. Там вече няма да гледате само картини, но ще ви разхождат във всички области да видите това, което сте слушали от професорите. В половин час вие ще видите всичко онова, което се е създавало милиони години. Така ще се домогнете до Истинското знание. (13/стр. 219, 220)
Светът е създаден по някакъв начин, но как е станало това създаване, всеки не може да знае. В съзнанието на човека е отпечатан образът за създаването на света. Ония, които имат пробудено съзнание, само те могат по тия отпечатъци да възстановят цялата история за създаването на света. Само те могат да кажат преди колко хиляди години и в колко хиляди Божествени години е създаден светът. Действително светът е създаден в шест дена, но Божествени дни. Всеки такъв ден се равнява на число, съставено от единица и 15 нули. (88/стр. 106, 107)
Богословите казват, че Бог създал света в шест дена. В шестия ден Той направил човека… В Писанието пък е казано: „За Бога тисящите години са като един ден и един ден е като тисящи години“. Следователно шестте дни, за които се говори в Писанието, се равняват на шест Божествени дни. В един Божествен ден влизат милиони години. Според едни учени от създаването на света са изминали осем хиляди години, според други– два милиарда и петстотин милиона години. Кое от двете твърдения е вярно, не се знае. (9/стр. 215)
Как е създаден светът? Да разгадаеш това– ако го разгадаеш, ти можеш да минеш за един умен човек. (106/стр. 644)
Когато човешката Душа дойде под туй съчетание, под Божествените лъчи на Любовта, разтваря се този цвят на Душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В една минута той може да преживее Велики неща в този свят. …Той става по-просветлен и с такава висота, че в една минута той вижда създаването и проявлението на целия Космос. Той схваща как е създаден светът, защо е създаден и кои са крайните цели на тази Безпределност. Виждането на крайната цел на тази Безпределност дава на човека една неописуема радост на Божественото, което е скрито в него. (116/стр. 331, 332)
Историята на Древността
Има ред теории за създаването на света, на Адама, от които са взети само няколко куплета и са поставени в сегашната Библия. Всички теории са събрани в една голяма Книга, която можете да четете и на Небето, и на Земята. Дълго време трябва да четете тази Книга, за да я разберете. Мнозина ще пожелаят да намерят тази Книга, да я преведат. Обаче никой език не е в състояние да я преведе. Такъв род Книги не могат да се превеждат. Защо? Защото умовете на съвременните хора не са достатъчно чисти, за да могат да приемат всички образи в тяхната Първична чистота. (8/стр. 9, 10)
Любовта е нещо вечно, която приканва Диханието на Бога, което вдъхна в Адама. Той е вдъхнал от Любовта Си и той [Адам] е станал Жива Душа. Следователно Бог постоянно вдъхва при всяко страдание. Мислите ли, че този Адам, който беше в пръстта, [не] страдаше в тази пръст? Съжали го Господ, че страда. Един ден ще четете как е тази история. Много детинска е, както е написана сега.
(92/стр. 227)
Вие сте в едно спящо състояние. С години Адам е спал в Райската градина. Той играл, спал, живял с животните и един ден Господ му вдъхнал Дихание– тогава се съзнал. Но като се отделил, видял, че сам не се живее. „Хубаво, аз с животните можах да живея, докато бях с тях, но сега какво да правя?“ Съзнал се, съзнание ново му дошло, тъй казва легендата. И тогава Господ решава да му създаде другар. Сега тъй се тълкува. Ако един ден се намеря при по-добро настроение, ще ви разправя тази Велика история, тя е тъй интересна! Но само трябва да намеря този бутон и тогава да видите в картини тази Велика история, а не да мислите дали е тъй. В картини да видите тази Велика Истина и да кажете: „Разбирам, разбирам как стои смисълът на тази Велика Истина“. Тъй ще засегна този въпрос и ще го направя ясен, но в Школата сега не мога да го бутна. Ако го бутна, ще стане цяла суматоха в умовете ви. (116/стр. 323, 324)
Майката на човечеството – Ева – се осмели да яде само един път без позволение от забранения плод и скъпо плати за това ядене… Змията казваше: „Ако ядеш от този плод, ще научиш всички Тайни в света и ще станеш като Бога“. Тя не стана като Бога, но научи много Тайни. Обаче и до днес още плаща за знанието, което научи преждевременно. (117/стр. 317)
Змията каза на Ева, че ако яде от това дърво, ще стане като Бога. Защо не трябваше да ядат от това дърво, не се знае. Това е Тайна, дълбоко скрита от човека. Дълбокият смисъл на нещата е скрит от него. Един ден, когато стигне до най-голямата дълбочина на живота, до неговата философия, човек ще разбере защо не е трябвало да яде от забраненото дърво. Това може да бъде след хиляди години, не е важно. Тоя въпрос не може да се разреши днес.
(17/стр. 149)
…В аналите на Природата. Отбелязана е историята, когато е създадена Земята; отбелязана е историята, когато е създаден първият човек. Отбелязана е историята, когато е създадена Ева. Отбелязано е хронологически, когато е яла от плода на забраненото дърво. Забелязано е, когато Бог ги изпратил из Рая. Изпратил ги много любезно с всичките Ангели като онзи, младия син, който поискал от баща си да му даде дела. Баща му го изпратил много добре облечен и му казал, като отива да учи, да учи добре. То не е работата така, както е представено в Библията, че ги облякъл в кожа и ги изпъдил. Много хубаво бяха изпратени, като царски синове… (23/стр. 42, 43)
…Философията… Тя е съществувала още при създаването на човека. Първоначално тя съдържала по-голяма Мъдрост, отколкото днес. Първият човек, създаден по Образ и Подобие на Бога, разполагал с 12 сетива. В процеса на инволюцията той постепенно загубвал сетивата си, докато най-после останал с пет сетива, както е сегашният човек. Затова сегашните му знания в сравнение с миналите се намират в отношение 5:12. (117/стр. 205)
Преди Адама имаше други хора на Земята. Няма какво да разправят. Адам не беше първият човек. Преди него имаше други. Като излезе из Рая, други хора имаше; смесиха се с онези, от които беше взет. Как ще обясните този стих: „Синовете Божии видяха човешките дъщери и си взеха жени от тях“? Кои бяха тия Синове Божии? Отде дойдоха тия човешки дъщери? Може разно да го тълкувате. (23/стр. 51)
Сега се явява друг въпрос: защо между разумните същества, надарени със способността да мислят право, се явяват такива противоречия…? Защо някои от тия същества пропаднаха? Защо тези същества не послушаха Бога и напуснаха Небето? Защо изгубиха своята чистота? На тези въпроси Писанието не дава никакъв отговор. Защо? Те могат да се обяснят, но понеже крият отрова в себе си, за предпочитане е да се премълчават, отколкото да се чоплят. (11/стр. 162)
Противоречия съществуват и на Небето. Иначе как ще си обясните положението на Луцифера? Макар и на Небето, и той се натъкна на някакво противоречие, вследствие на което влезе в стълкновение с Великия порядък в живота. Богословите обясняват причината за това по един начин, окултистите– по друг начин. Обаче нито едните, нито другите са могли да се домогнат до Истината. Причината за падането на Луцифера за вечни времена ще остане една от Великите Тайни. (12/стр. 127)
Неща, които си остават скрити
…Говорим ли за Бога, ние ще имаме за Него неограничена идея вън от всякаква позната за нас форма. Какво е всъщност Бог, това ще остане завинаги една от Великите Тайни на Битието. Да искате да определите какво нещо е Бог, това значи да бъдете по-големи от Него. Това е невъзможно. Бог всякога ще остане една неопределена величина за нас, следователно и по-голяма и неограничена.
(42/стр. 160)
Като казвам, че Бог създаде Рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от Рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. (51/лек. 14: стр. 10)
Ние не знаем какъв е Божият план. Ние не можем да заемем мястото на Бога. Каквото и да говорим, съществува една Мъдрост вън от човешките разбирания. (17/стр. 149)
Ей, Господи Боже мой, колко са Велики Твоите пътища и колко е непостижима Твоята Мъдрост!
(53/стр. 86)
И едновремешните Пророци не са знаели всичко; има неща в света, които и Пророците не са знаели; има неща, които и Великите Учители не знаят– туй да го знаете. Онази Велика Божествена Мъдрост, която се изявява, ония Тайни в Бога, които са скрити, само времето изявява. И тия Учители, понеже разбират законите, и те се учат, но за тях вземат милиони векове, за да проверят една Велика Божествена Истина. (50/стр. 393)
Познание вън от
човешките разбирания
На човека е дадено да разбере Бога като Великото голямо, но не и като Великото малко. То ще остане една от Великите Тайни на Битието.
(13/стр. 54)
…Когато човек пристъпя към Великото в света, трябва да има онова Велико смирение, трябва да знае, че той не е разгадал света. За да може да разгадае света, той трябва да бъде съвършен като Бога, а веднъж не е съвършен, изтича от Бога и се учи от Него, той никога няма да разгадае Великата загадка. И философите твърдят, че ще я разгадаят– не, никога! Светът всякога ще остане една загадка неразгадана. (50/стр. 67, 68)
…Ако изучавате окултните теории, ще видите, че окултистите поддържат идеята, че първоначално светът е бил затворен в черупката на яйце, което впоследствие се пукнало и светът се създал. Сега се задават въпросите: Кой снесе това яйце? Кой го разчупи? Как е могъл целият свят да се скрие в това малко яйце? Както и да се отговори на тия въпроси, Истината пак ще остане скрита. Тези въпроси се решават по дух, а не по буква. Под думата яйце се разбират съвършените условия, при които животът може да се прояви и развива. (22/стр. 321)
Ония философи, които изучават пространството, третират въпроса дали съществува пространството, или не, дали съществува време, или не съществува. Въпросът не седи в това дали съществува време и пространство, или не съществува. Както и да обясняват пространството, това понятие съществува в човешкия ум. Понятието за време също тъй съществува в човешкия ум. Вие не можете да разгадаете тяхната същина, но можете да ги разглеждате като понятия. В понятието пространство се включва материята. В понятието време се проектира нашият живот. (52/лек. 34: стр. 7)
Да оставим настрана въпроса за същината на времето и на пространството. Няма нито един философ, който да е определил какво нещо е пространството и времето. Има нещо близо до Истината в техните обяснения, но всъщност какво нещо е пространството, какво нещо е времето, само Бог знае. Само най-напредналите, само най-великите Духове, които са завършили своето развитие, своята еволюция в Космоса, знаят какво нещо е време и пространство. Всички останали същества, които още не са завършили своето развитие, имат детински възгледи по тези въпроси. (52/лек. 34: стр. 7)
Реалността на живота не може да се обясни по един конкретен начин, както някои съвременни философи… изискват. Великата Реалност на живота може да се обясни само символистически. Ще питате: „Защо [е] така?“. Това е един незавършен процес. Как ще обясните положението на една ябълка, като разглеждате нейната семка? За да обясните какво нещо е ябълката, трябва да дадете време на нейната семка да се развие. Следователно сегашният Реален живот е в процеса на развитието си и трябва да се минат милиони години, за да се разбере. За да знаем, да видим какви ще бъдат крайните резултати, трябва да бъдем някакви Възвишени Богове. (52/лек. 11: стр. 3)
Истини, забулени в Предания
Синът на адитския цар Зензибо пожелал да има една вечно горяща свещ, която да осветлява и да отоплява стаята му. Един от най-видните Мъдреци на царството му, негов поданик, намерил една овчарка, която била влюбена в царския син, и превърнал душата в такава една свещ. И отива да му я представи, но като погледнел на тази свещ, очите му се напълвали със сълзи, а той не знаел защо. Живите горящи свещи– това са вашите души: вие трябва да имате души любящи, души, които да светят. Ако вие имате такава жива свещ, такава млада овчарка, на която душата е превърната на свещ, и вие я използвате, питам какво дължите на тази свещ. Аз ви оставям този пример вие да си разрешавате загадката, която се крие в него– тя е Велика загадка, един Ключ…
„Обичам Христа.“ Но за Христа колко косъма сте дали вие? Говоря за този, Великия Христос, колко косъма от вашата глава сте дали за Него? Вземам думата косми в живия смисъл, т.е. каква част от вашия живот сте дали за Христа? Какво сте направили заради Него? Христос за вас е една горяща свещ. С хиляди години Той седи на вашата маса и постоянно гори; вие се топлите, разрешавате всички въпроси, казвате: „Ааа, хубава е тази свещ“. Но аз да ви обърна вашата душа да стане една такава свещ, да знаете тогава какво значи горяща свещ.
(50/стр. 70, 71)
В Древността при един верующ, който живял 20 години в една пещера в пустинята, идва един господин и вижда, че този постник чете Библията на една малка свещ. Тогава той му казва: „Ако ти четеш Библията на тази малка свещ, нищо не ще можеш да разбереш от нея“. Постникът му отваря една врата и от нея излиза такава блестяща светлина, че този господин ослепял, не могъл да издържи на тази светлина. И след това той му казва: „Аз чета Библията при такава светлина, от която хората, като не разбират законите, ослепяват“.
(51/лек. 10: стр. 16)
В Древността един гръцки ученик искал да изучи Тайните науки и затова отишъл в Египет в тъй нареченото училище „Бяло Братство“. Главният Жрец на Храма на Изида, като го развеждал на много места, завел го най-после пред една статуя и му казал: „Това е Истината“. „Защо не ме доведохте най-напред при Истината, ами ме развеждахте другаде? Първия път още трябваше да ме доведете тук“– възразил ученикът. „Не може, такъв е пътят към Истината. Внимавай да не вдигнеш завесата на тази статуя, да не се докоснеш до нейното було. Изучавай я само отвън.“ В ученика се зародило голямо желание да види какво има отдолу под туй було. Той рекъл: „Ако вдигна това було, ще намеря Истината и като се върна в Гърция, ще обладавам голяма сила“. Една вечер той излязъл тихичко, влязъл в Храма и вдигнал завесата. Обаче сутринта го намерили мъртъв пред статуята. Какво е научил той? Нищо. Някой казва: „Я вдигнете завесата, искам да видя Истината!“. Опасно е преждевременно да се вдигне булото на Истината. Човек трябва да е готов за този момент. Христос е дошъл на Земята да ни приготви без страх да посрещнем този момент. (5/стр. 53, 54)
В Древността при един от знаменитите Адепти Ешавора се явява Архангел Аниел и му донася две написани Книги, като му казва: „В тия две Книги се съдържа знанието на цялото човечество. Едната Книга ще запазиш за себе си никой да не я пипа освен ти, а другата Книга ще оставиш отвън да се учат по нея твоите ученици“. И върнал се тогава Ангелът в света на Светлите Духове. Започнал тогава Ешавора своята работа. Поканил той всички ония, на които съзнанието било подигнато, да дойдат да се учат от новата Книга. Започнали да идват ученици един след друг да се учат. Всеки, който свършвал, трябвало да прелисти Книгата, да прочете най-важното място и след туй да затвори Книгата. Обаче всеки един ученик, като намирал най-важното място, толкова се влюбвал в него, че отрязвал листа, който бил тъничък, и го скривал в себе си. Излизали си учениците оттам пак един по един. Това последно прелистване на Книгата се считало един вид като диплом за завършване на училището. Тъй като се изреждали учениците един след друг година след година, Книгата се доста смалила. Учениците, които идвали отпосле, казвали на Ешавора: „Тази Книга не е пълна, от Небесния свят не са се доизказали, забравили са да напишат някои неща“. „Е, казвал им той, недописаното пък вие ще го напишете.“ Всички тия ученици продължавали все тъй да четат от тази Книга и да си откъсват по един лист от най-хубавото място, което им харесва, докато най-после Ешавора забранил да се отваря тази Книга. И сега от тази Книга за света са останали само два листа: Старият и Новият Завет. И днес всеки един от вас носи по един лист от тази Книга. От всичкото това знание, което се разпръснало из света, станала днешната голяма галиматия*. Тия листа не били номерирани, та не знаят хората кой какво носи, забравили. Сега и в науката, и в религията всеки пише по цели томове върху този лист, който е взел от тази Книга. Всеки написва по нещо, но откъде са тия листове?
(51/лек. 10: стр. 13, 14, 15)
…Един Велик Учител от Древността, наречен Ешавора, …направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам. След като му предавал дълги години Окултното знание, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в Царството Божие, да стане гражданин на Небето, и след като му предал всичките правила, всичките закони, най-после трябвало да постави този свой ученик на един изпит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни, и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало: камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на ученика си: „Искам да те опитам дали в тебе има добродетели“. Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: „Ти ще знаеш, че ако в твоя живот някъде има скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш този си живот и ще започнеш наново живота си. Ако пък нямаш скрита нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо“. Това било едно велико изпитание за този ученик. Ешавора го запитва: „Кажи ми сега чист ли си“. „Чист съм.“ „Добър ли си?“ „Добър съм.“ „Пълно ли е сърцето ти с Любов?“ „Пълно е.“ „Умен ли си?“ „Умен съм.“ „Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал?“ „Изпълнил съм.“ „Обичаш ли Истината?“ „Обичам я повече от всичко.“ „Добре, ще извадя сега ножа и ще опитам…“
Сега всички вие, които живеете на Земята, искате един живот без изпити, искате тъй, много лесно, да свършите и гимназия, и университет. Но други са Божиите закони, не зависи нито от мене, нито от вас.
Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Този нож веднага се превърнал в най-хубавата Светлина и ученикът останал жив. По-нататък вие сами може да си правите заключенията. (51/лек. 5: стр. 16, 17, 18)
Един от старовременните светии дълго време се молил на Бога да надзърне за малко някъде, да види какво нещо е Небето, какво нещо е бъдещият живот. Дошъл неговият Учител, завел го в една стая и поставил окото му да гледа онзи свят през една малка дупчица; гледал той през тази дупчица цели 250 години, докато дошъл неговият Учител, бутнал го и му казал: „Стига вече!“. „Чакай, едва започнах да виждам.“ Следователно този живот е толкова красив, че като съберете живот от няколко милиони години, на вас се струва като да е един час само. Възвишеният живот не познава време и пространство по тази единствена причина, че той е красив. (51/лек. 31: стр. 13)
Общества със скрити знания
„Защото звездата Негова видяхме на изток и дойдохме да се поклоним.“(Матея – 2:2.)
Тия три Мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те се разговаряли с Христа. Всички вие мислите, че те, като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали Му подаръците си и се върнали назад. Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно нещо: те се разговаряли с Христа. Той им предаде Великата Мъдрост и знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там. (51/лек. 17: стр. 3, 36)
Индийският народ е единственият народ на Земята, който може да пази Свещените работи. Нито англичаните, нито американците, нито французите, нито кой да е друг народ могат да пазят Свещени Тайни. Само индусите могат да ги запазват, затова там се занесе на съхранение Великото Свещено Учение. Ето защо толкова хора от Европа отиват в тия Светилища да се учат. Тия Светилища не са някакви видими Храмове. Не, в Индия има такива Храмове, за които хората днес нищо не знаят. (51/лек. 17: стр. 36)
За да изучавате Великото, изисква се едно нещо, което индуските Учители пазят в Тайна, и благодарение на това западните народи не са го намерили. Ако европейците биха го знаели, те биха го профанирали. (75/стр. 74)
Де остана египетската култура и цивилизация? И тази култура изчезна. На какво се дължи това? В Египет дохождаха хора от различни народности– асирийци, вавилоняни, гърци– с цел да се запознаят с египетските Тайни, но злоупотребиха с тях. По този начин те внесоха едно разслабване в египетската култура. (8/стр. 161)
Египтяните не трябваше да издават Тайните си. Те продадоха своите Тайни. При тогавашните Жреци идваха ученици от разни Школи, които по различни начини ги подкупваха, за да издадат Тайните си. И днес много англичани отиват в Индия с цел да се домогнат до знанията на индусите, но те срещу никакви подкупи и заплашвания не издават знанията си. Те знаят законите и строго ги пазят. Онези англичани, които искрено търсеха знанието, трябваше да се откажат от своите традиции, да влязат като ученици в тези Тайни общества, за да придобият най-малкото знание. Индусите не изнасят своите знания навън. (8/стр. 161)
Сегашните технически знания на хората са много малки в сравнение с онези, които те са имали преди 60000 години в културата на Агарта**. Апаратите, с които са летели тогава, са ги наричали „огнени змейове“. Но тези знания са били достояние само на малцина, а сега знанията се дават на цялото човечество. (111/стр. 173)
(Учителя казва: „Всички Духовни центрове в Рила, Алпите, Хималая и други планини имат вътрешни връзки. …На Рила е най-старата Школа в света. Там съществата, които обичат тази Школа, са в ефирни, етерни тела. На Рила са складирани знания. Културата на Египет, културата на Индия се е развивала от невидимите библиотеки на Рила. Има на какво да се учите в бъдеще. Какво значение имат тези Свещени центрове? Те работят за Новата култура. Най-свещеното място, това е Агарта– държавата на Посветените. Агарта се е премествала три пъти– от Атлантида, която е потънала, и е преместена в Египет. От Египет се премества на Рила. А оттук отива в Хималаите. Някои от Свещените входове на Агарта се намират на седемте рилски езера.“)
(119/стр. 453, 454)
(Почти на всички езера до петото езеро сме играли Паневритмия и сме отсядали на почивка. Следващото езеро– шестото– беше любимо езеро на Учителя при езерата. Беше наречено от Учителя „Сърцето“… Учителя каза: „Тука е един от входовете на Агарта“. Агарта е скритият град, където живеят Напредналите същества, където има особен ред и порядък и до който хората не са дошли още.) (120/стр. 182, 183)
Алхимици, Посветени, Маги, Адепти
Старите Алхимици са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни. Те са търсили още и Жизнения Еликсир– някои са го намерили, а някои продължават да го търсят. Които са го намерили, наричаме Посветени, Светии, Гении на човечеството. (83/стр. 146)
В Окултната наука например се говори при какви условия човек може да придобие Вечен Живот. Старите Алхимици например са се занимавали с откриване на Жизнения Еликсир, от който се придобива Вечният Живот. Достатъчно е да се тури малка капчица от тази течност в чисто вино или в чиста вода и да се изпие, за да се получи за хиляди години Вечен Живот… Ако човек е страдал от някаква тежка неизлечима болест, като туберкулоза, рак, проказа и други, една капка от Жизнения Еликсир е в състояние да предизвика моментална реакция в него: да го съживи, да го подмлади и да го направи нов човек. Който не разбира този закон, той ще каже, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. (20/стр. 73, 74)
Законът за чистенето в Природата не е нищо друго освен този, с който старите Алхимици си служили. Чрез този закон те отделяли ценното от безценното, благородното от неблагородното, полезното от безполезното. (117/стр. 182)
Имайте предвид, че всички Алхимици подразбират друго нещо зад елементите: зад тях се крие нещо друго. Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за Алхимиците и за Посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират. Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата. (103/стр. 206)
Гневът е едно окисляване, ръждясване– човек, който се гневи, е направен от желязо. Следователно ръждата ще го стопи. А човек трябва да бъде направен от злато, от злато да е човек! Затова старите Алхимици са търсили онзи Велик закон за трансформиране на елементите от едно състояние в друго, докато се достигне до състоянието на златото, което е един символ, или метод, да не се окислява тялото, а да може да остане постоянно и неизменно… Това е Великата наука. (81/стр. 322, 323)
От кого е таблицата за умножението, с която си служите?
Отговор: „От Питагор“.
В тази таблица крие ли се някаква философска мисъл? Крие се, разбира се. Питагор е прекарал двадесет години в Египет и десет години във Вавилон, дето изучавал Тайните на Окултната наука. И затова, като е съставял таблицата за умножение, той внесъл в нея известно Окултно знание. Днес е лесно да се научи таблицата за умножение, но тя има Дълбок смисъл. (103/стр. 218, 219)
Питагор е дал своята философия в Египет. Но когато Питагор е бил в Египет, египтяните са имали крайно недоверие в гърците. Единственият, когото те са приели в тяхната Школа и са го посветили в техните Тайни, това е бил Питагор. Двадесет години той е трябвало да седи пред вратите на Жреците, за да му открият малко от тяхното знание, което проповядвали. (3/стр. 234)
Когато ви разказват приказки вроде на ония от „Хиляда и една нощ“, те не са много далече от Истината, защото четем, че Мойсей произнесе само една дума, вдигна жезъла и морето се раздвои; вдигна ръце към Небето и слезе манната; удари с жезъла си канарата, изскочи вода и т.н. (1/стр. 405)
Едно време Мойсей, като вдигна своята тояжка, раздели морето на две части, отвори път, за да мине народът му по сухо. Той, като дигна тояжката нагоре, произведе цяла буря в природата, но знаеше как и на кое време да я дигне. (52/лек. 14: стр. 27, 28)
Които не разбират законите, мислят, че могат да постигнат всичко по магически начин като Мойсея. Наистина Мойсей махна с тояжката и постигна нещо, но той имаше знания. Мойсей беше изучавал Великата Окултна Школа в Египет, той беше Посветен. (41/стр. 216)
Между всички народи има учени, които правят големи чудеса. В книгата на Седира се говори за един от Великите Адепти, който в разстояние на половин час могъл да спаси от смърт една туберкулозна, която била в третия период на болестта си. (88/стр. 129)
Индусите например изучавали законите на Природата в ред поколения и са придобили ценни методи. Като са изучавали физиология, законите на тялото, те са достигнали до следните резултати: един индус може да направи разрез на ръката си и след като положи здравата си ръка върху болната, за десет минути болното място е съвсем заздравяло. Докато според сегашните методи, за да се излекува този разрез, се изискват най-малко три-четири месеца и пак раната няма да се премахне напълно, все ще остане малък белег. (103/стр. 194, 195)
Индусите правят следните опити: посаждат една семка и в четири часа израства, голямо дърво става. Наричат ги факири, Адепти; концентрират ума си и за четири часа имате плод, опитвате го. След това дървото пак изчезва. Как, ще кажете. Те разбират законите на растенето в света. (92/стр. 109)
Един англичанин разправя една своя опитност за чудния начин, по който получили хляб. Той прекарал няколко дена с една група индуси в една гъста, мъчнопроходима гора. В това време хлябът им се свършил. Един от индусите ги запитал: „Какъв хляб искате, европейски или нашенски?“. Англичанинът казал, че искат европейски хляб. „Добре, след един час ще имате топъл европейски хляб.“ Наистина след един час пред тях стоял топъл бял европейски хляб. Как и отде е дошъл този хляб, англичанинът не разбрал. Без фурна, без брашно и работници хлябът стоял пред тях. Те яли и благодарили на Бога за чудото, което видели. На запитванията отде дойде хлябът, индусът мълчал, не казал нито дума за обяснение. (11/стр. 349)
Преди години в едно българско село се явили толкова много гъсеници, че всички дървета били осъдени на изсъхване. Един градинар в това село се видял в чудо какво да прави с тия гъсеници, как да се освободи от тях. Най-после решил да ги убива, да им обяви жестока война. В това време пред градината му минавал един турски дервиш. Като видял градинаря, дервишът го запитал: „Какво правиш?“. „Заел съм се да убивам гъсеници, защото ще уморят дърветата.“ „Стой, не ги убивай!“ Дервишът влязъл в градината, спрял се под едно дърво, отворил някаква Свещена книга и започнал да чете. Не се минало много време и гъсениците една по една започнали да слизат от дърветата и да се събират накуп. Като видял това, градинарят се отправил към купчината гъсеници с цел да ги избие. „Не бързай да ги убиваш!– казал турчинът.– Събери всички заедно и ги занеси в гората, там да ги хвърлиш. Благодари, че изведнъж се освободи от всички гъсеници, без да ги убиваш.“ (6/стр. 265, 266)