7. ЧОВЕКЪТ КАТО ЖИВА КНИГА
7. ЧОВЕКЪТ КАТО ЖИВА КНИГА
Тялото на човека е ясно писмо
за познавача
Човек е най-интересната Книга, която е написана. В нея има много да се учи– може да четеш много работи. (112/стр. 269)
Съвременните хора… гледат и не виждат. На лицето на човека е написано всичко. Достатъчно е хората да имат очи и знание, за да четат по лицата на [хората] всичко онова, което е скрито в тях.
(74/стр. 135)
Като наблюдавате някой човек… Този човек не е неразумен, но е затворена Книга за вас. Ония, които разбират законите и силите, по които всеки човек е построен, могат да четат и в затворена Книга… Лицето, главата и тялото на човека са Книги, по които ученият чете и разбира. Човек е построен според своите вътрешни сили. Каквито са вътрешните сили на човека, така е построен неговият организъм. (74/стр. 38, 39)
Човешкото лице и човешката глава представят Книги, върху които Природата е писала с красив и четлив почерк. Който погледне лицето или главата на човека, той трябва да прочете нещо, което да го зарадва. И като го прочете, да каже: „Прочетох една страница от една Велика Книга и останах доволен“. (104/стр. 150, 151)
Ако вие разбирате, вие сте толкова разнообразни, с разнообразни енергии, напълнени с такива разнообразни мисли; листове сте на разни епохи, какво ли няма написано на вас. Много важни работи има написани. Някой път вие се срещате, но не знаете как да се четете. (23/стр. 256)
Човек е отворена Книга, по която може да се чете. Всеки уд******** на лицето му, всяка линия е буква от азбука, на която е писана Книгата. (44/стр. 58)
За пример по устата на човека се определя неговият характер, по носа– неговата интелигентност, по очите– проявите на вътрешния му живот, по ушите– неговата разумност. Формата и устройството на устата, на носа, на очите, на ушите са резултати на неговия минал живот. Ако не е доволен от тях, човек може да работи върху себе си, да ги измени, да внесе известно подобрение.
(45/стр. 63)
…Прострете ръката си с дланта нагоре и четете писаното на нея. Тя е написана Книга. Тя е написана с математическа точност. Много данни съм събрал от тази Книга… Човешката ръка е Божествената Книга, листата на която постоянно се пишат. Много хиромантици се ползват от тази Книга. Изкуство е да научиш да четеш по нея. (57/стр. 254)
Ако погледнете ръката си, ще видите, че Бог е положил всички закони на нея. На ръката са написани законите и на Любовта, и на Мъдростта, и на Истината. И Библията е написана на ръката, но всичко е написано много ситно. (95/стр. 27)
Законът на Любовта е написан върху дланта на човека с крайно дребни букви, които само с микроскоп могат да се разчетат. Другите закони са написани с едри, четливи букви. За да прочетете ситните букви на ръката си, трябва да я приближите много близо. Който може да чете тези букви, той тръгва вече в тоя път. Някой още отдалеч чете и казва: „Всичко прочетох и разбрах“. Да, прочел си, защото този е пътят с едрите букви. Няма човек, който да не може да чете едрите букви. Колко светии има, които са хващали пътя на едрите букви, но се връщали назад. Той е пътят на малките опитности. (24/стр. 380)
Онези, които са създали лявата ръка, и онези, които са създали дясната, са написали на тях. Колко неща са написани на лявата ръка– потребни са още хиляди години, докато се прочете този материал. В лявата ръка е капиталът, който е вложен. В дясната ръка е капиталът, който си обработил. Онзи, който разбира, ще види в лявата ти ръка онзи капитал, който е вложен, а в дясната ръка е туй, което ти си обработил. Сега мнозина уповават на онова, което им е дадено. Но даденият капитал трябва да се обработи. (43/стр. 261, 262)
…Учени хора са определили характера и способностите на човека по дължината на неговите пръсти. Това е наука, която е съществувала още в древността. (8/стр. 150)
Има ред учени в Англия, в Америка и другаде, на които е достатъчно да покажете само единия си пръст през някоя дупка, за да опишат с най-големи подробности не само характера ви, но и всичко онова, което предстои да се случи през целия ви живот. Ако отиде някой търговец при един от тези учени, той ще каже дали търговията му ще върви добре, или не. Ако отиде при него някой млад момък, който е намислил да се жени, той ще му каже дали ще бъде щастлив в женитбата си, или не… И каквото каже, това става. Ще кажете, че това е някаква приказка от „Хиляда и една нощ“. Който не вярва, той може да провери думите ми. Нека отиде в Лондон при един от тези учени и ще види дали говоря вярно, или не… Който владее тия науки, той може да предотврати, да се избави от много нещастия и страдания в живота си, които иначе неизбежно биха го сполетели. (8/стр. 42)
Всяка линия на ръката, всяка черта на лицето и всеки център на главата са писма, които свидетелстват за живота и дейността на човека от далечното минало до днес. (83/стр. 54)
Има хора, които по ръката, лицето и главата на човека могат да четат неговото минало. Те знаят какви са били неговите деди и прадеди, при какви условия е живял той. От настоящия му живот те определят неговото бъдеще. Всичко е написано на човека. (44/стр. 302, 303)
…Съвременните хора трябва да разгърнат гънките на своето тяло и по него да четат както по книгите на познатата за тях библиотека своето минало, настояще и бъдеще. Само тогава ще може да се създаде по-разумен живот от този, който сега съществува. (26/стр. 125)
…Има известни математически линии, които са разумни линии. Върху лицето на човека те представляват писмо. Например честността у човека, не тази обикновена честност, но онази по-висша честност, се изразява на челото му… Честният човек носи своя образ. (52/лек. 15: стр. 21, 23)
Един морален човек всякога има точно определени черти: лицето, ръцете, очите, ушите му– всичко се различава у него. Дойдеш ли до някой тип, който няма морален устой, сантиметрите вече се различават. Има мерки в Природата, по които моралният човек се отличава от другите типове…
(94/стр. 498)
За всяка погрешка има един признак. Хиляди признаци има. И всяка добра черта, както и всяка дарба си има свой признак. Ако на челото между веждите има отвесни черти, този човек има две релси и по тях кара колата, и работата му върви добре, честен е. А друг има една отвесна черта и е по-умен. Не казвам какво означава, когато човек има на челото три или четири отвесни линии.
(112/стр. 269)
На човешката глава има двеста и петдесет хиляди косми. Под косъм аз подразбирам закон… Мислите ли, че Господ просто Му е скимнало, та е турил косми на брадата, на главата и т.н.? Господ си знае работата, когато е турил космите, но аз не искам да разкривам тези Книги на Бога. Мога да ви ги разкрия, но ще ви подложа на цял изпит.
(80/стр. 203)
Хората носят наистина брада и мустаци, …но те у тях служат като символ само, като нещо, към което вътрешно да се стремят. Защо и за какво хората носят мустаци, не е важно; всъщност те изразяват закони, правила, по които човек трябва да живее. По колкото косми има човек на брадата си, по колкото косми има на мустаците си, по колкото косми има на веждите, на клепачите, на главата си, по толкова правила и закони трябва да живее.
(52/лек. 12: стр. 6, 7)
…За всеки човек, който е дошъл на Земята, в Божествената Книга има точно определено колко големи, колко дебели трябва да бъдат веждите му и по колко косми трябва да има на тях. Всичко това не е случайно, то е точно математически определено. (52/лек. 18: стр. 22)
Характерът на един човек може да се познае по един косъм. Щом имаш един косъм от един човек, като го вземе този, който разбира, може да опише характера на човека, чийто е косъмът. Може да опише къде е роден, бащата, майката какви са, колко деца има. От косъма може да се познае това. Всичко туй е написано на косъма. Мислиш, че косъмът е нищо. Всичката история на човека е написана на косъма. (92/стр. 142, 143)
Защо трябва да се страхувате за бъдещето си, когато животът ви е поставен пред вас на изучаване? Отворете Книгата на вашия живот и четете… Дето погледнете– на ръката, на лицето, на главата– навсякъде е писано как ще живеете…
(83/стр. 195)
Четете това, което сте писали сами върху себе си, и бъдете внимателни в това, което пишете днес.
(83/стр. 195)
Човекът е Божествена Книга
Какво нещо е човекът? Какво нещо е Душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е Душата? Това е животът на човека… Питат ни: „Защо ви е Светлината?“. За да четем Книгата на живота. Тази Книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. (99/стр. 63, 64)
…Човек не е нищо друго освен Божествена Книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е Книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия Книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на Земята и на Небето. Всичко, което е станало и става на Земята и на Небето, е написано върху човека. (22/стр. 162)
И ако човек може сам да чете от Книгата на своя живот, той ще има правилни отношения към Бога, към себе си и към своя ближен. Ще отворите тази Книга, ще четете от нея, ще я изучавате, ще размишлявате върху съдържанието и ще гледате на нея като на Свещена Книга. Колкото повече четете тази Книга, толкова повече ще я разбирате. Всеки ден ще намирате в нея нещо Ново, нещо Свещено. Ако не можете да четете тази Книга, това показва, че вие не знаете нейната азбука. (100/стр. 34)
…Човекът е Книга, върху която Бог е писал в миналото, пише в настоящето, ще пише и в бъдеще… Докато има хора с будно съзнание, все ще се намери някой да чете твоята Книга. Той ще дойде при тебе, ще отвори една страница, ще я прочете и ще я пази като Светиня. На другия ден пак ще дойде, ще отвори втора страница. (105/стр. 246)
И в Небето се интересуват за вас като написана Книга. Там искат да видят каква Книга сте, какво Бог е написал във вас. (106/стр. 513)
Всички хора са Книги, написани на различни езици, които трябва да се изучават… И тъй, искате ли да обичате един човек, вие трябва да разбирате езика, на който е написана Книгата на неговия живот. (100/стр. 34)
Ако не можете да влезете в положението на човека, ако не можете да изучите и разберете живота му, вие не разбирате Любовта и не можете да се обичате. Да обичаш, да любиш човека, значи да четеш от Книгата на неговия живот, всеки ден да я прелистваш. (100/стр. 34)
Свещената наука е вътре в човека
Бъдете свободни и живейте така, както Бог ви е учил и продължава да ви учи. Бъдете свободни по ум, по сърце и по Душа, здрави по тяло, за да носите Божественото Учение, което е вложено във вас от създаването на света. (117/стр. 427, 428)
Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате с живота и опитностите на Пророците и Апостолите, все ще ви липсва нещо. Тези Книги не са още единствените, от които човек може да се ръководи. Преди всичко, те излязоха от времето на Мойсея насам. Той е учил в Египет, събирал оттук-оттам материал, получил нещо и от Възвишения свят и така написал Стария Завет. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги са ръководили Аврама, Йеремия и другите Пророци? Аврам нямаше никаква ръководна книга, но беше приятел на Бога. Аврам носеше в сърцето си Книга, неписана от човек. Всеки, който носи тази Книга в сърцето си и я прилага в живота, той е приятел на Бога. Мнозина говорят за тази Свещена Книга, без да са я чели. (22/стр. 299)
Казано е в Писанието: „Ще напиша закона Си в сърцето на човека“. Значи, Сам Бог е написал закона Си в човешкото сърце. Който има Светлина, той чете Божия закон в оригинал и оттам го превежда на хората… Оригинала, който се намира в човешката глава и в човешкото сърце, философите наричат Акашови записи. (9/стр. 220)
Като говорят за Библията, която е писана от човеци, всички я считат за Свещена Книга. Дойдат ли до главата, в която се крият неща, писани от векове, малцина се замислят за нея. Според мене единствената Свещена Книга, която всеки човек има в оригинал, това е човешката глава. Освен написаното вече всеки момент в нея се пише новото, което човек преживява. (9/стр. 219)
Всичко, което Христос е говорил преди две хиляди години, е написано в главата. Това, което днес говори, пак се пише в главата. Съвременните хора не разполагат още с нужната Светлина да четат и разбират това, което е написано в главата им, както и онова, което всеки ден се пише. (9/стр. 219, 220)
Докато има Светлина, човек чете, разбира и минава за учен… Следователно ползвайте се от Светлината на съзнанието си, за да четете в оригинал Свещената Книга, написана в главата ви… (9/стр. 220)
Когато казваме, че човек е готов да служи на Бога, имаме предвид онзи, който чете в оригинал Божия закон. Дойде ли съмнението и колебанието в него, той е изгубил оригинала и чете някой превод, в който непременно има грешки. (9/стр. 220)
Душата съдържа
повече Тайни от Библията
Бог пише една Велика Книга, на която листата са хората. Значи, всяка Душа, в която са вложени Тайните от създаването на света досега, е лист на Великата Божествена Книга. (117/стр. 252)
Като се каже нещо за Душата, някои се питат дали съществува тя, или не. Малцина отварят и четат тази Книга. Един гръцки философ казва: „Познай себе си“. Тази мисъл крие в себе си Учението за Душата. Да познае човек себе си, това значи да отвори Книгата на своята Душа и да чете. Там той ще намери Тайните на Битието. Светото Писание съдържа по-малко Тайни от това, което Бог е написал в човешката Душа. (117/стр. 334)
Четете написаното във вашата Душа да видите как са живели всички живи същества, всички Ангели. Само така светът ще оживее и ще се отвори пред вас. (117/стр. 334)
Аз бих желал всички да станете Пророци, да разберете, че има Душа, на която Бог е написал най-хубавите неща. Отворете тази Книга и започнете да четете от нея! (28/лек. 6: стр. 32)
…Да приложиш Учението, което нашият Баща ни е завещал… „Къде ще намерим това Учение?“ Разтворете Душата си и в нея ще намерите всичко, което ви интересува. Ако срещнете някаква мъчнотия, тя ще бъде в недостатъчната Светлина, за да проникнете в гънките на Душата си. Умът е Светлината, а сърцето– Огнището, на което се туря горивният материал. Като се запали, той дава необходимата Светлина на човека да може чрез нея да чете написаното в своята Душа. (117/стр. 234)
Апостол Павел казва: „Вие сте написана Книга“. Велики и славни работи са написани в човешката Душа, които за в бъдеще ще се четат и препрочитат. Първо човек ще почне да чете написаното на ума, на сърцето, докато дойде най-после до човешката Душа, в която се крие Истинското Божествено знание. (40/стр. 215, 216)
Чрез ръкуване човек може да изпрати своите добри мисли и желания към вас, своето благословение… Добре правят майките, че целуват ръчичките и страничките на децата си, но при всяка целувка те трябва да отправят към тях своите добри мисли и желания. Това са формули, които новата наука и религия обясняват. Без да ви се преподават външно, тези формули излизат от Душата ви, понеже Истинското знание се крие в нея. (117/стр. 193)
Изкуство е да се учиш от вътре
Съвременните хора… мислят, че от вън някъде ще им се докаже дали съществува Бог, какво представя Той, как е създал света и т.н. Човек може да получи нещо от вън, но той носи известни знания в себе си. Той трябва да се вглъби в себе си и да дойде до Истинското знание. (74/стр. 6)
Много хора днес… очакват доказателства за съществуването на Бога. Какво доказателство може да ви се даде за това освен възможността да се свържете с онзи център, който се намира на горната част на главата. Това е центърът, който доказва на човека, че съществува една Любов в света– Любов към Бога. Идете у дома си, затворете се в стаята си и отключете този център да видите какво е написано на него. Щом прочетете написаното, затворете бързо вратата на този център. (74/стр. 210)
Или пък някой си е забъркал работата и си туря показалеца на челото над веждите… В тази лаборатория над веждите има складирано онова, което ви трябва. Там е вашата библиотека, където ще намерите книгата, еди-коя си страница или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли… Човек трябва да има Ключа, за да отвори вратата на познанието. (80/стр. 89)
Да добие човек външни знания, и за това се изисква много време. За вътрешното знание обаче не се иска много време. Достатъчно е човек да се вдълбочи в себе си, за да прочете онова, което от векове е написано в него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. (86/стр. 162)
Тези, които живеят чист живот, се обличат с магнетична сила и тогава получават знание от вътре. На тези, на които се дава знание само от вън, те не живеят напълно чист живот. (112/стр. 445)
За да дойде човек до положение да възстанови своя Първичен Образ, той трябва да използва Божественото, което е вложено в него. За тази цел той трябва да се домогне до онази Свещена наука, която е в него. Тази наука от вън не се преподава, тя се изучава от вътре. (8/стр. 151)
…Знанието е скрито в Душата на човека и при известни условия може да се извика от него. Природата изисква от човека да намери тия методи, чрез които да изважда от себе си знанието и да го използва разумно. (103/стр. 264)
Ако трябва да си създадете някакви възгледи за живота, спрете се в себе си, в своята Душа, и оттам извадете онова, което е написано вътре. Не е важно какво са казали и казват писателите по един или друг въпрос. Важно е какво е записано в Душата ви. (27/стр. 217, 218)
Човек трябва да бъде философ в широк смисъл на думата, да прилага онези принципи, които са написани в него, а не да подражава на философите вън от себе си. (117/стр. 274)
Някой иска да превъзмогне някоя своя слабост и вземе да чете Библията или книгата на някой моралист да види какво се казва там, а забравя да се справи с [помощта на] Божественото в себе си и да види как трябва да постъпи в дадения случай. Тъй че, ако искаме да разрешим някой важен въпрос, трябва да се справим с Божественото в себе си. Питам: Животните, които нямат никаква книжнина, как се справят със своите въпроси? Когато една котка или друго някое животно заболее, то веднага отваря своята вътрешна книга и там намира някои треви, с които се лекува. Те сами се справят. Така можете и вие сами да се справяте. (51/лек. 2: стр. 19)
И тъй, първата работа в живота ни е да се справим с Божественото в себе си. Ние сме дошли до тази фаза. Всичко външно, което имаме, е един подтик… Първо ние трябва да направим една справка със себе си и след това да се справим с опитностите на другите хора. (51/лек. 2: стр. 19)
И тъй, когато човек се намери пред големи изпитания, нека не търси знанието отвън някъде, но да се вдълбочи в себе си и сам да чете онова, което Любовта, Мъдростта и Истината са написали в него. От кого е написано? От Ръката на неговия Вечен Баща. (86/стр. 161)
Защо е скръбта? За да се роди доброто. Защо е радостта? Радостта ражда Светата Божия мисъл… И като се роди тази мисъл, тя ще светне в тебе, ти ще четеш в твоята Книга, а Духът ще заговори на твоята Душа. (51/лек. 32: стр. 26)
8. НАУКАТА НА ЖИВОТА
Животът е сложна задача
Тайната на живота… седи в това човек да се домогне до ония методи, които водят към Правилен, Възвишен живот. Дойде ли до това положение, човек е постигнал щастието, т.е. Вечния Живот– Живот на Безсмъртието. (22/стр. 272)
Съвременните учени си задават въпроса що е щастие и се стремят да го обяснят научно. Други си задават въпроса какво представя светът– и те се мъчат да го обяснят. Трети се запитват какво нещо е животът. Казвам: Щастието, светът, животът са загадки, сложни задачи, които обаче трябва да се решат. Това са задачи с много неизвестни.
(57/стр. 233)
И сега, ако човек иска да разгадае Тайните в своя живот, той трябва да обърне внимание на Новата философия на живота. (48/стр. 80)
Под Божествена наука разбирам науката, която изучава Същината на живота. Ето каква дефиниция може да се даде на Божествената наука: тя е наука, която се занимава с Разумността на самия живот, с външните и вътрешните условия на живота… (111/стр. 172)
Божествената наука е нужна, за да се научи човек на Великото изкуство да живее. (111/стр. 174)
Да знаеш как да живееш, как да мислиш, как да чувстваш, това е нещо велико! Ти не можеш да го научиш отвънка само. Само един начин има– ти можеш да се научиш да мислиш правилно, да чувстваш правилно, да постъпваш правилно само при едно условие в света… Като дойдеш до Любовта и надзърнеш [към] този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувстваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка. (85/стр. 82)
Братя ще бъдем само когато Духът на Бога живее в нас. Този Дух ще ни разкрие Великата Тайна на живота. По-велика Тайна от тази няма.
(10/стр. 24, 25)
Сега на вас е потребна Вяра и Любов към Бога и Възраждане към Висшия Дух, за да станете сънаследници на Висшите блага. Ако развиете Вярата и Любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият Тайните на живота и Пътищата на Небето.
(78/стр. 63)
Мнозина искат да разберат Тайната на живота. А Тайната на живота е Законът на Любовта. Това, което хората разбират под любов, съвсем не е любов… Да намериш Закона на Любовта, това значи да намериш Свободата си, а който намери Свободата си, той може да расте и да се развива– може да прави всичко, каквото поиска. (57/стр. 190)
За пример, ако бихте посветили живота си да изпитвате Любовта, да я проучавате като сила във всичките нейни форми, в каквито се проявява– в животинското царство, между хората, между Ангелите– знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Мъдростта в нейните проявления– както се проявява тя в растенията, в животните, в човека и в Ангелите– знаете ли до какви резултати щяхте да дойдете? Ако бихте се заели да изпитате Истината, също Велики резултати щяхте да добиете. Това са Велики области, от които може да се почерпят грамадни знания. (116/стр. 219)
Истинското знание едва сега се открива на човечеството. Това, което учените досега са казали, е предисловие на онова, което в бъдеще предстои да се открие. Ще дойдат Истинските учени на Земята да донесат положителното знание за живота. Умовете и сърцата на хората се подготвят вече, за да разберат Великите проблеми на живота, скрити в самото Битие. (74/стр. 92)
Който познава законите на времето, той се е домогнал до една от Великите Тайни на живота. Времето носи със себе си всички неща, също така времето отнася всичко със себе си. Времето пише, но времето и заличава. За онзи, който разбира законите на времето, всичко е възможно. (87/стр. 21)
…Вие трябва да бъдете в последната фаза на своя живот и тогава ще разберете Тайната на живота. (106/стр. 664)
Ще четем Книгата на Съвършенството
И тъй, всички трябва да изучавате Великата Книга на живота. Тази Книга ще ви даде Истински познания за живота. (48/стр. 116)
Представете си, че вие четете една Книга като Библията, в която са изложени всички правила, методи и начини за Разумно живеене във всяко отношение. Да допуснем, че съществува такава Книга, в която са изложени истинските методи за правилно живеене. Всеки от вас ще може да намери цяр или правила за себе си в тази Книга. Такава Книга действително съществува в света, но дали вие я знаете, дали я признавате, това е един друг въпрос.
(52/лек. 15: стр. 8)
Случва се, дохождам без Библия. Тогава съм без авторитет. Всъщност Библията е само едно условие. Под Библия разбирам Книгата на живота. Някога и вие държите тази Книга близо или далеч от очите си, поради което не виждате ясно. (24/стр. 304)
Който не е готов да възприеме Истината, той разглежда нещата отвън и прави заключения, достъпни само за неговия ум. Такова е положението на всеки, който не разбира Свещената Книга на живота. Той се задоволява да гледа външната страна, не е готов още да проникне в нейното съдържание и смисъл. (9/стр. 216)
Досега за нас животът е бил затворена Книга, на която ние сме разглеждали подвързията. Едва сега [на] тази Книга хората са започнали да четат външния надпис… Знаят името на Книгата какво е. Тепърва ще изучавате какво е писано в Книгата. Там е Дълбокият смисъл, там е богатството на човека– да се научи човек и да започне да чете.
(32/стр. 75)
Съществува такава Книга, в която са изложени всички основни идейни правила как трябва да живее човек в какво и да е отношение. Ти можеш да четеш тази Съвършена Книга, която се състои от хиляди и милиони листи, и не мисли, че като обърнеш един лист от тази Книга, цялата си я прочел.
(52/лек. 15: стр. 8)
Ти казваш: „Аз чета тази Книга“. Казвам, много добре, но това още не показва, че си я прочел цялата. Питам едного: „На кой лист четеш?“. „На първия.“ Питам втори: „На кой лист четеш?“. „На втория.“ Питам трети: „На кой лист четеш?“. „На третия.“ Други питам: „На кой лист четете вие?“. Те казват: „На четвърти, на пети, на шести“ и т.н. Всички четат тази Книга на Съвършенството, но още не са съвършени. Тази Книга аз наричам „Книга на Разумния живот“. Щом я четеш, значи ти съзнаваш нещата. (52/лек. 15: стр. 8, 9)
Всеки ще разбере смисъла на живота
Няма по-хубаво нещо от това човек да обмени само две мисли с Бога и Бог да му каже само две думи… Знаете ли какво ще ти каже Господ? „Люби Бога! Люби ближния си!“ В интонацията, с която са изказани тия думи: „Люби Бога, люби ближния си!“, всеки ще разбере вътрешния смисъл на живота си. (52/лек. 5: стр. 32, 33)
Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във вода; това не е любов. Истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова именно и древните Мъдреци, и старите Алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. (81/стр. 11)
Всеки от вас трябва да се интересува за себе си. Няма нищо по-велико от това човек да реши задачата на своята Душа, задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на целия Космос за себе си– нищо повече! (51/лек. 19: стр. 7, 8)
Желая на всички да се качите на най-високото място, което Бог ви е определил… Много върхове сте минали, но като стигнете най-високия връх, който ви е определен, там ще разберете смисъла на живота. Той е скрит в този връх именно, в това най-високо място. (49/стр. 94, 95)
Един ден всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега обаче ние ще държим тук, на Земята, изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш Славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш защо си дошъл на Земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: „Великият живот има Велик смисъл!“. (51/лек. 14: стр. 31, 32)
Изходът от мъчнотиите е в тази врата
В един четириъгълник ти нямаш посока. Ти си в един вътрешен свят, ще обикаляш в един вътрешен свят. Четириъгълникът е един омагьосан кръг. Добре, ти вечно ще се движиш, ще обикаляш едно и също положение и няма изход от туй несносно положение. И когато в Магията турнат онези Адепти и Йерофантите, някой казва, че триъгълник имат на главата си. Аз казвам: Този човек знае вратата откъде може той да излезе. Той е толкова учен, че ако се намери натясно, знае откъде да излезе. И всичката им наука седи в тази врата. Учен човек е онзи, който през известни мъчнотии може да излезе. (106/стр. 330, 331)
…Значи, учен човек е онзи, който може да намери вратата и да излезе навън, да разреши мъчнотиите и да се освободи от тях. И невеж е онзи, който е забравил къде [е] вратата. (106/стр. 331)
Защо е нужно знание на човека? За да разреши и най-трудните си задачи. (110/стр. 26)
Онези от вас, които могат да разбират Божествените закони, могат много лесно да изменят своята обстановка чрез знанието, което те притежават.
(1/стр. 400)
…Докато човек не придобие една наука, с която да се справя с всички външни и вътрешни неблагоприятни условия, с всички лоши мисли, чувства и постъпки, той всякога ще бъде зависим човек. Обаче придобие ли тази наука, той ще се справя с всички условия на живота. Такъв човек е свободен, независим. (49/стр. 143)
Трябва ли съвременните хора да се оплакват от мъчнотиите си? Какъв човек е този, който от мъчнотиите и несгодите не може да развие такава сила, че да ги хвърли във въздуха, да ги обърне с главата надолу и да им покаже кой е? Обърнете мъчнотията си с главата надолу, кажете , че вие сте онзи…, с когото преди години тя си е играла като с дете, поваляла го е на земята, но днес вече той е силен, тя не може да си играе с него. При това положение мъчнотията ще отстъпи и ще ви признае за свой господар. Ще кажете, че не знаете как да развивате силата си, за да се борите с мъчнотиите. Това е Тайна, но ако ме слушате, аз мога да вдигна малко завесата на тази Тайна. Тя се заключава в следното: да любите и да ви любят. Ако не можете да любите и ако никой не ви люби, мъчнотиите всякога ще ви повалят на земята. Обаче, докато любите и докато ви любят, никаква мъчнотия не може да ви победи. (9/стр. 22, 23)
Въпросът е да възприемем Божията Любов… За тази Любов няма нищо невъзможно. Тази Любов носи онова необходимо знание, с което можем да се справяме при всички мъчнотии в живота.
(51/лек. 5: стр. 32)
Да страдаш – няма по-велико знание
В страданието е Дълбокият смисъл на живота, тъй наречената мирова скръб. Тайната на живота се крие в страданието. Ако искате да усвоите Божествената Мъдрост и Тайните на Природата, казвам ви, че няма друг път освен страданието.
(2/стр. 24)
…Нашата цел не е да ви лишим от страданията, но да ви научим да ги използвате. Засега страданията са най-голямото благо, което може да ви се даде в живота. Всяко страдание е на мястото си, то крие в себе си Дълбок смисъл. Защо страда човек, това е една от Тайните на Битието. Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли. Щом минат, тогава ще ги разбере. (102/стр. 48)
Казвам ви, че няма на света по-велико знание от това да знаете да страдате: най-високото проявление на Любовта е страданието. (2/стр. 24)
Ще кажете, че скръбта и радостта са сериозни работи… Да, сериозна работа са те, но въпреки това няма същество в света, което да не ги познава. Впрочем всички същества познават само някои работи в скръбта и в радостта. Има някои неща в тях, които още не са разкрити. Това, което е известно за тях, е даденото знание. Има много знания още, които не са дадени. Те чакат времето си и тогава ще се дадат. (88/стр. 90)
…На съвременните хора е потребна Велика наука, с която да превръщат скърбите в радости. Това е тъй наречената Духовна Алхимия. (35/стр. 140)
Човек трябва да бъде готов, както понася радостта, така да понася и скръбта. Не е лесно да носи човек радостта. И за това се иска знание. То е все едно да ви дадат една Книга, пълна с Магически формули и правила. Ако ги разбирате, ще ги прилагате намясто и ще бъдете като Алхимиците да превръщате неблагородните метали в благородни, да укротявате бурите и ветровете, да донасяте дъжд и т.н. Ако не разбирате тези формули и правила, Книгата ще бъде затворена за вас. (109/стр. 181)
Всички въпроси се решават с Мъдрост
Хората… Щом направят връзка с Мъдростта, ще имат Светлина. Пътят, в който вървят, ще бъде осветлен. (85/стр. 464)
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и Мъдрост. (4/лек. 2: стр. 17)
…Всички въпроси трябва да се решат със знание и Мъдрост… (51/лек. 19: стр. 22)
Онзи човек, който се е научил, който има закона на Мъдростта, той има Божествената Книга отворена и чете. (82/стр. 303)
Казва Христос: „Познах Те“. В какво? В онази, Дълбоката, Великата Мъдрост, която е скрита вътре в човека. (51/лек. 16: стр. 26)
Христовото Учение е Учението, което е вложено у вас. Отворете библиотеките си и ще намерите вашите Книги. Ако искате да влезете във Висшето положение на живота, ще трябва да намерите Свети Петър– той ще ви даде Ключовете, той ще ви даде Христовата Книга. Ако искате да слезете в нисшите светове, трябва да слезете долу и в ада ще намерите Христа. Единият Ключ е у Петър, а другият е у Христа. Има две Евангелия; когато прочетете и двете, ще ги разберете и ще видите каква е Мъдростта, която слиза надолу. (80/стр. 131)
Защо Мъдростта не стои горе? Има причини. Тя слиза заради нас, тя е майка и баща, тя е храна и слиза заради нас. Само когато придобиете тази Мъдрост, вие ще намерите вашия Баща, ще видите какъв е Бог. (80/стр. 131, 132)
Ще намерите тази Мъдрост, която е чиста, мирна, приветлива, и тогаз ще намерите Вътрешния смисъл на Бога, ще разберете какво нещо е Той. (80/стр. 132)
Казахме, че Мъдростта и животът са както отношението на майката към детето. Следователно вие ще бъдете неспособни да започнете живота си, ако Мъдростта не вземе мястото на една майка. (80/стр. 119)
Мъдростта слиза от горе, за да научи нас, чадата на Господа, да търсим Истинското знание.
(80/стр. 123)
Знанието и Мъдростта, която Господ ни дава, ние не сме в състояние да я почерпим от живота… Мнозина искат да се научат, но са недоволни и казват: „Защо Господ е направил така?“. Аз казвам: Щом си взел да Го критикуваш, ти не разбираш Господа. Дойде ли ти зло, недей пита защо се е случило така, а си кажи, че за добро е дошло. Когато допуснем, че нещата в света не вървят хармонично, това подразбира, че не разбираме нещата.
(80/стр. 123, 124)
Например в Америка има пусти места, през които хората вървят, вдигат много прах и мислят, че всичко навсякъде е обвито в прах, а не знаят, че те го вдигат. Така е и с твоите мисли и желания– вдигнал си толкова прах в тях. Нека Мъдростта ти бъде чиста и мирна, нека този прах се утаи и само тогава ще разбираш Дълбокия смисъл на твоята Душа. (80/стр. 124)
Апостол Яков определя каква е Мъдростта, определя едно от нейните качества, един от нейните атрибути, а именно– Чистотата. Ако няма Чистота, няма Мъдрост… Следователно имаме ли Чистота вътре в себе си, имаме и Мъдрост. (80/стр. 119)
Които искат да отидат на Небето, трябва да разбират вътрешната Божествена Мъдрост.
(80/стр. 124)
Много християни казват: „Искам да разбера Божествената Мъдрост“. Готов ли си да дадеш всичко за Бога? (80/стр. 125)
Първото нещо е познаване на Бога
Има наука на децата, има наука на Ангелите, има наука и на Бога… Науката на Бога научили ли сте? Аз не започвам с Ангелската наука, не започвам с науката на Светиите, но започвам от горе с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи. Аз започвам с най-мъчната наука. (111/стр. 174)
И тъй, трудът е движение нагоре към Бога. Като кажеш, че се трудиш, веднага в ума ти да възникне идеята, че ти се движиш към Бога, за да разбереш смисъла на живота, който е у тебе. Като слизаш надолу, пак да разбереш, че се движиш към Бога, защото Бог се движи към безкрайно малко време и към безкрайно малко пространство. Посоката нагоре се нарича труд, а надолу– мъчение. Значи, мъчението е движение надолу да разберете Бога в най-нищожното Му проявление; да разберете, че Бог действа там, дето не се забелязва никакъв живот. (96/стр. 35)
Всичката философия в света седи в това– да познаем Бога в Неговото есенциално проявление, както Той Самият се познава; да Го познаем в Неговото субстанциално проявление, да Го познаем във всичките Негови материални проявления в света. Това е Великата наука в света. (75/стр. 301)
Когато ние кажем: „Може ли да видим Господа?“, евангелистите казват: „Бога никой никога не Го е виждал“. Не, не! Слепите хора не са Го видели, а всички хора, на които очите са отворени, са Го видели поне един път в годината. …Бога всеки Го е видял, който има знание, Божествено знание.
(50/стр. 191)
Който веднъж само е зърнал Лицето на Бога, той е придобил Безсмъртието, той е разбрал смисъла на живота… За този човек животът е отворена Книга, от която той чете и всичко разбира.
(88/стр. 159)
В тия дни, когато Господ Бог твой проговори в твоето сърце, ще се яви Тайната Божия, която ще ти се открие. (53/стр. 79)
Славата и Величието принадлежат на Господа Бога твоего. Обичай Го от дълбочината на сърцето си и Той ще ти се открие. (53/стр. 79)
Господ има много Съкровени Тайни, които открива за Своите Избрани. (53/стр. 85, 86)
В Откровението за пример се говори за това, което ще стане след хиляди години. Има едно Откровение, в което Бог разкрива Духа Си. (22/стр. 309)