Вътре в пространството има едно друго скрито пространство. То не е нито астрално, нито ментално. То е прастарият етер – древната чиста Сила, която движи земята, света, човека и световете. Движението е произлязло от тази Сила – тя движи и крепи всичко. Тя е тайната невидима Сила. Тя и се движи, и е в покой. Човекът се движи, но не в покой. Но ако човек се развива правилно, тогава той създава интимно отношение с древния етер. И тогава тази невидима Сила му дава нещо от своя скрит покой. Отношението определя покоя. Много дълбоко в човешкото сърце има скрит етер. Това е дар от Великото невидимо и Свещено пространство за човека. Ако човекът съумее да го открие в себе си, той става вече безсмъртен. Това го наричаме себепознание. Оттук нататък започва друго развитие на човека – в по-висока степен.

•

Вижда отвъд Бога

Невидимият свят е затворен за нашия ум, за нашите схващания, но за един ум, който е организиран по-добре, който вижда малко по-далеч, нищо не е скрито от неговия поглед. (59/21:21)

Един овладян и организиран ум започва да вижда все повече в астралния и в менталния свят. Един светец започва да вижда все повече в ангелския свят. Един Посветен започва да вижда в по-висшите светове, той навлиза по-надълбоко в невидимото. Един истински Мъдрец вижда в света на боговете. А един Старец – то е вече друг въпрос. Той вижда чрез Бога и отвъд Бога. Чрез Окото на Бога той вижда във Вечността и разумява вечните неща, а чрез Окото на Бездната той вижда Безпределния Замисъл. Един Старец в най-висшия смисъл на думата не е същество на Вечността. Вечността и времето за него са ограничения, в които той може да работи, но не и да живее. Думата Старец в изначалния си смисъл означава Безпределен, Неуловим, Неузнаваем, Непринадлежащ към световете.

•

Как е започнал живота си?

Как е започнал човек живота си преди хиляди години? Най-първо той е живял в една висока сфера в етера и тогава неговото тяло е било друго; след години той е живял във въздуха; след много години е живял във водата, най-благоприятните условия, докато най-после го срещаме в твърдата почва. (59/22:14)

Най-първо човек е живял в етера. И тези човеци, които са съхранили есенцията на етера в себе си, те са останали в Свещения Огън и са наречени боговете. Тези, които в едно прадревно изпитание са изгубили нещо от Свещения си Огън, те са слезли по-надолу в друга среда, наречена въздухът. Те са летящите души, които търсят нещо изгубено. Има други, които са слезли във водата, в още по-гъста среда. Те са плуващите души. Те също търсят нещо, но то не е във водата. Има и паднали още по-надолу – те са вървящите души, затворените души. Те са окованите в тяло. Те са тези, които повече са спорили с Божията Воля и сега се учат в школата на земята. Има и още по-упорити души, но те са под земята. Пътят на спасението е да се движиш чрез Свещения Огън в себе си към Изначалния Огън. Само така душата може да се освободи от земята в себе си, от водата в себе си и от въздуха в себе си. И ако устои на изпитанията, тя вече няма да е вървяща, плуваща или летяща душа. Тя ще се нарече свободна душа. Що е свободата? Плод на истинността. Що са рибите и птиците? Те са затворени човешки души. Те са само поставени в ограничителни условия, за да научат своите уроци. Казвам: Душата е заключена в най-различни тела. Тя преминава през тази школа на телата, за да може да научи пътя си към свободата. Но същността на душата не е нито риба, нито птица, нито животно, нито човек, нито дори ангел. Същността на душата е Богоподобна. Душата е Божество. Но когато съумее да се върне в древния етер, тогава тя става единна с Бога.

•

Същността на живота

Човек може да бъде извън битието, а може да бъде и вътре в битието; човек може да бъде извън живота, а може да бъде и вътре в живота. Когато човек страда, той е извън живота. Когато човек се мъчи, той е извън живота. И когато човек се радва, той е пак извън живота. Значи от едната страна извън живота, отляво именно, има страдания, мъчения, ад; от другата страна на живота, отдясно, има радост, веселие, блаженство, рай. Питам тогава: Какво е същинското положение на живота? (59/23:6)

Животът на земята е в полюси – той е радост и скръб, блаженство и мъчение. В този живот ние трябва да внесем един друг живот. Ние трябва да внесем същността на живота. Тази същност е скрита в нашия дух. Когато познаем духа си, ние можем да влезем вътре в живота и същевременно да сме отвъд него, защото духът е Тайна, по-дълбока от живота. Какво има отвъд живота? Отвъд живота е Вечността. Вечността я наричам малката Безкрайност. Кой живее във Вечността? Висшата душа, която е освободена от законите на времето. Но вътре в човека има и друга Тайна, която е отвъд Вечността. Това е Тайната на неговия дух. Този дух живее в голямата Безкрайност. Този дух може да прониква във Вечността, но той живее най-вече в голямата Безкрайност, защото знае, че там е скрита по-древна Тайна от живота и по-дълбока Тайна от рая. Голямата Безкрайност е мястото, където Тайната на човека надраства и материя, и духовност. Тук в Безкрайността се решава кой ще остане свободен дух и кой ще се слее и изчезне в Тайната на своя Произход. Тук духът е отвъд живота, но Тайната на Произхода е по-голяма Тайна. Тя е Тайна на Великата Скритост, наречена Мистерия.

•

Войната на боговете

Такава война са имали боговете едно време, докато са разрушили всичко, след което Господ ги задигна на онзи свят и им каза: „Докато не станете по-уравновесени, няма да слизате на земята“. Боговете са много амбициозни.

(59/30:12, 13)

Съществувала е древна война във вътрешната, духовната вселена. Това е било война на убеждения, война на представите, война на излъчванията. Воювали древни богове. Едната част били дръзките и амбициозни богове, а другата част били висшите богове, които Бог изпратил да ги прогонят. Тази война се е пренесла по-късно в менталния и в астралния свят. Тогава войната се преобразила и оръжията били чрез концентрирани мисли и концентрирани чувства и чрез силата на въображението. Тази война продължила хиляди години и се пренасяла все по-надолу, докато висшите богове изпъдили дръзките и амбициозни богове на земята. Тази война е продължила хиляди години. И многобройните войни на земята са само отражение на тези древни духовни войни. И досега още хората воюват с мисли, с чувства, с убеждения, с представи, с внушения, които са се превърнали във външни оръжия. Кой е изходът от тази стара и прастара война? Изходът е в себепознанието. Когато човек познае себе си като дух, никакви оръжия не могат вече да му въздействуват – нито физически, нито астрални, нито ментални, нито духовни. Духът е нашата Прародина. Той е неуязвимото място. Падналите богове именно това са изгубили – своята неуязвимост, своята родина. Казвам: Себепознанието в духа е Тайна на живота… Древните богове били предупредени от Бога да не нарушават Неговата Заповед и да не слизат надолу в световете. Но те станали дръзки и амбициозни и нарушили Заповедта. Така те изгубили духа си и своята неуязвимост. Така Бог изпратил срещу тях други богове, които надарил с по-висша сила. След тази война, която е завлякла духовете надолу в световете, ще се зароди една нова и по-дълбока Истина. Духовете ще се завърнат след време в своя Източник обогатени с нов духовен опит, който ще им даде велик разум и умъдрена воля. И те ще засияят отново в Царството на Всевиждащия Замисъл.

•

Да се съобщава с тия по-висши светове

…Човек трябва да проучи себе си, той трябва да проучи онова място, с което да се съобщава с Бога, с всички свои напреднали братя и с Братството на Правдата в света. Човек има разни центрове, чрез които може да се съобщава с тия по-висши светове. Ако човек може да развие живота си по този начин, той ще има един отличен живот. Той ще отвори клапите на миналото си и ще види как е живял. Той ще отвори клапите на бъдещето си и ще види какво го очаква и най-после ще отвори клапите на настоящето и ще знае как да върви. (59/30:26)

Когато човек е придобил неизменната Любов, той може да прави връзка с най-напредналите братя от невидимия свят. Тогава той ще вижда скритата Правда навсякъде и Любовта ще му подскаже да въведе Правдата дълбоко в своя вътрешен живот. Когато човек придобие това, което е повече от Любовта, тогава той вече има право да общува с Бога. Това, което е повече от Любовта, е висшата Жертвоотреченост. Който е постигнал това, той надраства Правдата и вижда по-дълбокото. Тук Бог му дава обхват и той започва да вижда Истината. И така придобивайки Справедливостта и Истината в себе си, човекът се завръща в изначалното правилно течение на своя живот. И така човекът вярно може да проникне в своето минало. Тук Справедливостта ще му помогне да види своите грешки от миналите си животи, а Истината ще го упъти и ще му даде подхода. Виждайки правилно миналото си, човекът може вече да озари своето бъдеще. Той вече ще знае, че днес е утре. Той ще знае какво да сее в настоящето. И той ще започне да го сее, защото носи в себе си мярката на Справедливостта, дадена му от напредналите братя, и мярката на Истината, дадена му от Бога. Така променяйки миналото си, той видоизменя своето бъдеще, понеже е станал осъзнат в своето настояще. Това се отнася само за разумния човек, който е творец на себе си.

•

Да познаваме някого от невидимия свят

…Винаги трябва да бъдем свързани в съзнанието си с невидимия свят. А за да бъдем свързани с невидимия свят, все трябва да познаваме някого от този свят и да му знаем името. (59/35:9)

Ако сме пробудени и разумни, ние ще осъзнаваме, че повече живеем в невидимия свят, отколкото във видимия. Нашите истински приятели живеят в невидимия свят. Има изключения, когато невидимият приятел може да е близо до нас на физическия свят. Ние трябва не само да осъзнаваме невидимия свят, но и да имаме съзнателна връзка с нашите невидими помагачи. Ние задължително трябва да знаем техните имена и да ги подхранваме в себе си, като ги повтаряме. Тези имена съдържат чисто духовни и Божествени сили в себе си. Именно тези духовни и Божествени сили се изливат върху нас като подкрепа, защита и напътствие.Тези връзки с тези имена от невидимото са свещени връзки от древността и ние трябва да ги съхраняваме дълбоко в Тайнството на сърцето си. Когато човек е посветил живота си на една свещена идея, тогава името на невидимия приятел му се дава отвътре, защото тази свещена идея ги свързва в едно цяло и в един вечен път. Защото всяка свещена идея е Божие дело. И сам Бог създава тези връзки.

•

Силата на Прадревния език

Който познава Бога, и реките, и моретата му отварят път да мине. Така е минал и Мойсей през Червеното море. Как ще обясните този факт? (60/стр. 73)

Съществува Прадревен език. Съществува Прадревно Божествено заклинание за водата. Това Божествено заклинание може да събира водата на едно място и може да я разделя. Тези думи на тайния език са думи на Божията сила. Те са ключът и Бог е дал този ключ на Мойсей. Силата на Мойсей е в това, че още от миналите си животи той е обещал твърдо да служи на Бога, и то при всички условия. Ето защо Мойсей беше избран. И сам Бог му даде да надникне в силата на този Прадревен език, който е част от силата на боговете и от силата на Бога. А Мойсей само беше многоусърден и предан на Бога, защото твърдо беше заявил това в своето минало.

•

Върховното нищо и второто нищо

Някои религиозни пък твърдят, че Бог е създал света от нищо… Не, колкото и да е всесилен и велик Бог, нищото си остава нищо, не може да се превърне в нещо. От нищото не може да стане нещо. Ако наистина светът е създаден от нищо, всичко ще бъде нищо: и религия, и наука, и морал, и живот. Какъв морал, за пример, е този, който е създаден от нищо? Нищото е отвлечено понятие. Като говорим за него, трябва да си представим пространството без никаква субстанция. Това е невъзможно. (60/стр. 125)

И хората, и учените понякога говорят за нищото. Казвам: Нищото е велик въпрос, велика Тайна и нещо, което е отвъд Тайната. Казвам: Има два вида нищо. Едното е Върховното нищо. За него каквото и да се говори, нищо съществено не може да се каже. А другото нищо – то съдържа вече в себе си субстанция, т.е. то може да породи от себе си нещо, например Сътворението. Например Абсолютът е Върховното нищо, Тайна вътре в Тайната, Тайна непознаваема вътре в Себе Си. Докато Бог е двоен: Той съдържа в Себе Си нещо от Върховното нищо и второто нищо, сиреч в Бог има сътворена и несътворена част. Чрез несътворената си част Бог се свързва с Върховното нищо, а със сътворената си част Той вече е нещо и се свързва със сътворените неща. Със сътворената си част Бог живее в нещото и в нещата, но Той се чувства най-добре в несътворената си част, защото чрез нея Той се завръща в Своята Древност, която е Върховното нищо. От една страна, Бог е Тайна на Сътворението и на Себе Си, а от друга страна, Бог е част от Мистерията на Несътвореното, сиреч от Мистерията на Върховното нищо. Докато в Бог има Свръхсъзнание, то в Абсолюта, Който е Бездна, има Тайно Всесъзнание. То е абсолютно Несътворено. То си остава неизследимо и неузнаваемо.

•

Защо е създаден светът?

Ако казвате, че Бог е създал света, трябва да знаете защо го е създал. (60/стр. 127)

Питате защо е създаден светът. Светът е създаден да се превърне в Несвят. Битието е създадено, за да се завърне в Небитието. Сътвореното е създадено, за да се завърне в Несътвореното. Сътвореното трябва да укаже пътя към Несътвореното. Лъжата трябва да укаже пътя към Истината. Смъртта трябва да укаже пътя към безсмъртието. Казвам: Ти си смъртен не за да умираш, а за да станеш достоен за безсмъртието. Къде ще откриеш безсмъртието? Къде ще откриеш Несътвореното? Казвам: Дълбоко навътре в себе си. Ето защо е създаден светът, защото само така външното може да открие вътрешното. Външният човек е тяло и време, той е светът. Вътрешният човек е душа и Вечност. Но и оттук нататък има по-дълбок път, още по-навътре – към нашата абсолютна Родина. Това е духът, който хората са изгубили, това е Безкрайността. Казвам: Светът е създаден първо, за да станеш вечен и безсмъртен, а след това вече да имаш право да тръгнеш към Безкрайността. А този, който обича света, той все ще умира, докато някога му омръзне.

Свършекът на света

За мене съществува само един ден, от изгряването на слънцето до залязването му. Този ден е дълъг, трае хиляди и милиони години – нарича се Божествен ден. Свърши ли се този ден, всичко в света ще се свърши. Колкото по-дълъг е този ден, толкова по-големи възможности и условия се разкриват пред човека. (60/стр. 137)

Този ден е съставен от милиони години. Той е Божествен ден в очите на Бога. Когато този Божествен ден изтече, той ще залезе и всичко ще се свърши. Това е свършекът на света. Всичко земно ще е научило своите уроци. То ще е познало своето дълго лутане в света. И така чрез този опит всичко земно ще се завърне в Бога. Който се е завърнал в Бога и Го е познал – то е свършекът на света. Който не е познал Бога, за него светът продължава. Но всичко това е в рамките на този Божествен ден, защото все някога през тези милиони години човекът ще пожелае много дълбоко в себе си да се завърне в безсмъртието си и в Бога. Завръщането е залязване на света и изгряване във Вечността.

•

Една древна Истина

Има една Истина в света, която не заема никакво пространство и не се проявява в никакво време. Тя е извън времето и извън пространството. Тази Истина именно регулира живота.

(60/стр. 177)

Има една Истина, която е древна, дълбинна и свещена. Тя е извън времето и пространството. Тази Истина има в себе си предълбоко, всевиждащо Око. Тя контролира растения, животни, хора, ангели, архангели и всички йерархии до серафимите. Тя контролира и направлява и боговете. Тази дълбинна Истина има вътре в себе си абсолютната мярка. Тя насочва съществата, които са достойни, от земното към духовното, от духовното към Божественото и от Божественото към Мистериозното. Когато съществата стигнат в нивото от Божественото до Мистериозното, тогава Истината ще ги остави и те ще бъдат учени от 24-те Старци.

•

Всички хора не са създадени от Бога

Ние пък се чудим как е възможно Бог, най-разумното същество в света, да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Едно трябва да знаем: Първият човек, когото наричаме Син Божи, е създаден от Бога преди вековете, но всички хора не произлизат от този човек. Всички хора не са създадени от Бога.

(60/стр. 267)

Някога в древността Бог създал Сина Божий. Що е Синът Божий? Той е колективно същество. Той е древният Пранарод. Той е Народът на вечното единство. И затова всеки, който е Син Божий, е в единство с боговете, с този Пранарод. Синът Божий изпълнява Волята на единството, а единството е Волята на Бога. По-късно боговете пожелали свобода, като мислели, че могат да творят, както и Бог твори. Така с всички сили, които те имали в себе си, създали човека. Те го създали като богоподобие. И ако той обичал Истината както боговете, щял да стане подобен на боговете. Но за да обикнел човек Истината, той не трябвало да бъде роб, а свободен. Така Синът Божий, сиреч боговете, гласували пред Бога човекът да получи свобода. И Бог дарил свободата като най-голямата отговорност. Но оказало се, че много същества от човеците не издържали нито на отговорността, нито на Истината. Така човекът изгубил богоподобието си и станал някакъв образ. Той станал образ на злото. И сега това зло трябва да бъде изцелено, за да може човек да осъзнае вечния си път към Истината. И затова казвам: Има същества, създадени от Бога, и има такива, които не са от Бога. Задачата на човека е да избере твърдо пътя на Истината, която ще го освободи от образа и ще го заведе в богоподобието. И когато човек стане богоподобие, тогава Тайната на Бога изотвътре ще му открие новия път – пътя към Безкрайната Мистерия.

•

Особен свят, особен живот

Лесно се говори за светийство, но мъчно се постига. Да дойдеш до положението на светия, това значи да се качиш на един от високите върхове на живота и оттам да гледаш целия свят, прострян пред тебе като на длан. Обаче дойдем ли до Учителя, за него не може да се говори. Той е особен свят, особена система, особен живот. Той включва в себе си всички възможности. (60/стр. 279)

Учителят съдържа в себе си нещо прадревно. Той е минал през земята, през най-различни състояния, например през светията, през Мъдреца, през Божествено Посветения, но той се е освободил от тези ограничения, защото е търсил най-древното. Светията общува с ангелското царство, светията е дете на ангелите. Мъдрият общува с висши същества, които са над ангелите. Той черпи Мъдростта си от тези висши същества и е дете на тези висши същества. Божествено Посветеният черпи от боговете, той е дете на боговете. Учителят е друга система. Учителят черпи от Бога и от Мистерията. Той е във велико Единство и с Бога, и с Мистерията, и със себе си. Учителят в известен смисъл е скрит и от ангелите, и от висшите същества, и от боговете. Истинският Учител никога не е сътворено същество, дори и когато изглежда като сътворен. Истинският Учител съдържа в себе си два полюса – те са Несътвореност и Неведомост. В тези полюси живее Учителят и затова той е един особен свят, потайна система.

•

Това слизане представя цяла епоха

Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използува. (61/стр. 43)

Бог рядко слиза на земята. Когато Бог слиза на земята, Той се движи много неуловимо, като вятъра. Той може да е много близо до вас и вие да не Го видите. Но кой може да Го види, кой може да Го познае? Само този, който е станал достоен. Що е достойният човек? Той е празно шише, изпразненост, освободеност. Той е махнал земното от себе си, отстранил е астралното и менталното. И Бог го вижда, Той има око за него. И когато Бог го докосне, Той му дава нещо от Тайната си и човек Го познава. Това е чисто вътрешен процес, чисто духовен процес. Тук вече Тайната се състои в това, че при това докосване човекът вече не е човек. Той вече става същност, става дух, но продължава да живее като човек. Външно той си остава човек, живее, говори, храни се като човек, но той вече е същност. Случило се е особеното – интимната връзка с Бога. Този човек вече е Тайна от Тайната Божия. Той вече не е човек от света. Продължава да живее в света, но мистично.

•

Изпит в невидимия свят

Няма по-красиво състояние за ученика от това да се яви на изпит в невидимия свят. Сега всички трябва да се готвят, защото за всеки едного ще дойде денят, когато трябва да се яви на изпит пред тази велика комисия. Какво ще бъде положението ви, когато застанете пред масата, около която са наредени 24 почтени Старци, пълни със знание и Любов! Вие цял ще потреперите пред погледа на тези светли Старци, които ви чакат да отговорите на зададените от тях въпроси. Те ви поглеждат и си казват: „Да видим сега дали този млад човек е достоен за това знание“. Те са строги, но не са жестоки. Когато видят, че някой иска да мине повърхностно, както е било на земята, тогава те са строги. Но когато видят, че ученикът е благороден, справедлив, те се отнасят с него много внимателно. Тези почтени Старци са прозорливи, виждат всички скрити неща в учениците. Нищо не може да избегне от очите им. (61/стр. 110)

Ще дойде ден, когато ученикът ще застане на особен изпит пред невидимия свят. Той ще застане пред най-древните Очи, които някога е виждал. Тези Очи виждат дълбоко скритите неща във всяка същност. От ученика зависи дали той ще се насочи към земната вселена, към духовната или към Божествената. Ако той е добродетелен и справедлив, за него е външната вселена – той още не е научил уроците си. Ако той е любящ и неизменен, той вече е придобил нещо повече от добри дела и справедливост. Той вече е готов за духовната вселена, защото добрите дела са вторични, а Любовта е първична. Ако той отговори много искрено и мъдро на въпросите, това ще означава, че Любовта го е въвела в Мъдростта. Тогава той е станал достоен за Божествената вселена. Всичко зависи от начина, по който ученикът говори и изразява същността си. Когато не знае нещо, единственото, което може да го спаси, е искреността. А когато знае нещо, единственото, което може да го спаси, е духовното изразяване. Така древните Очи ще го следят и ще определят дали ученикът е достоен за духовна съдба или за Божествена участ, защото нищо не изпускат тези Старци.

•

Глас на Абсолютното

…Божият Глас не е като човешкия. В Гласа на Бога има нещо особено. Той е Глас на Вечността, Глас на Абсолютното. Който веднъж само е чул Божия Глас, той никога няма да Го забрави.

(61/стр. 130)

Странен е Божият Глас. Той рядко говори, но звучи като Тайна. Той не е като ангелския глас, който те напътва. Когато Той е решил да ти проговори, Той те преобразява. В този Глас проговаря Вечността и ти вече тръгваш на пътешествие във Вечността. И ако досега си търсил себе си, отсега нататък започваш да търсиш една по-дълбока Тайна в себе си. Когато Божият Глас ти е проговорил, той е отстранил от тебе времето, той ти дава Вечността. Във Вечността ще те направляват много висши същества и напреднали невидими братя. И ако ти имаш особено отношение към Божията Тайна в себе си, Бог отново ще ти проговори. Този път ще чуеш друг, скрит Глас от Бога. Това ще бъде Гласът на Абсолюта. Този Глас ще отстрани от тебе Вечността и ти ще тръгнеш по пътя към Безкрайността. Велик е животът в Безкрайността. Тук не живеят ангели и серафими. Тук живеят древни богове и скритите Старци. Тук живее Бог и Тайната, Която е скрита в Него. Засега това са отвлечени неща, но те те очакват. Това ще ти отнеме милиони години, но това е единственият път. Това е пътят към нашата древна и абсолютна Родина.

•

Най-великата Тайна, скрита в човека

…Онзи, Който е написал всичко в нашите мозъци, Онзи, Който е написал всичко в нашата душа, Той всякога е вътре в нас, Той никога не е идвал на земята, Той никога не се е въплотявал. Мнозина са идвали на земята, мнозина се въплотявали и са носили Неговото име, но Онзи Абсолютният, на Когото хората не знаят името, никога не е идвал в човешка форма на земята. Той само се е проявявал. (59/8:22)

Съществува голяма Тайна, която е дълбоко скрита в нас. Някои ще кажат: „това е Духът“, други ще кажат: „това е Бога“. Аз казвам друго: Това е Незнайният Абсолют. И скритостта е Неговата Сила и Дълбочина. Той е Най-скритият от скритите, Най-древният от древните. Той е Неведомо Прасъщество, завинаги Непознаваемо. Той е най-великата Тайна, скрита в човека и в съществата. Един древен Учител, който отчасти се е докоснал до Незнайния Абсолют, е казал, че ако този Незнаен Абсолют слезе в човешка форма, Той трябва да смали Силата и Светлината си 100 милиона пъти. Но и при това положение Посветените не могат да Го понесат. Ще издържат само боговете и Великите Учители. Но това смаляване със 100 милиона пъти не е цялата Му Сила. Страшно е това Същество. То е създало всички видове Огън, но Неговите Очи превъзхождат всичко създадено. Погледът Му превъзхожда всички стихии на природата. Той не може да се побере във времето, а Вечността не може да Го понесе. Вие ще кажете, че Той живее в Безкрайността. Казвам: Той превъзхожда Безкрайността. Какво ще кажете на това?

•

Език, по-стар от Ватанския

Даже един език има, по-стар от Ватанския. Считат, че Ватанският език е най-стар.

(62/стр. 394)

Има стар и прастар език, преди Ватанския език. Това е език на същността, предвечен език.Това е, когато хората са били още чисти духове. Тогава те са си говорили помежду си чрез същността си, чрез дълбочината си, чрез излъчвания. След много хиляди и милиони години тези излъчвания се превърнали в думи и в азбука. Но езикът на Духа си остава несътворен. Той е преди всяка азбука. И който е съхранил същността си, той познава езика на Бога. Бог не спада към никаква народност. Той говори на езика на Духа. Най-чист е този език. Той е езикът на неизменната Любов. Ватанският език е също един дълбок и красив език. Той е език на боговете и е бил допуснат като компромис, защото някои от боговете е трябвало да се въплътят на земята и е трябвало да се поддържа връзката с невъплътените богове. Ватанският език е най-чистият сътворен език, но въпреки всичко той е отражение и сянка на Праезика. Той е бил просто една необходимост. И после след него тръгват всички други езици като друга необходимост.

•

Тайни, които никога не се разкриват

Има нещо, което не мога да ви разкрия. В природата има Тайни, които не могат да се разкрият. Има неща, за които аз не мога да говоря. Не само аз, но който и да е не може да говори, то е забранено. (62/стр. 17)

Има Тайни, за които не мога да говоря. Например реката е Тайна, дървото е Тайна, Любовта е Тайна. Мога да направя загатвания, упътвания, но Тайната си остава Тайна. Например Любовта е Тайна в Тайната. Любовта е ключ към Бога. Но какво ще кажете, ако ви кажа, че и серафимите не познават Любовта? Те живеят в Любовта, пребивават в нея, но не я познават. Любовта е висок връх. Този висок връх е много опасно място. От този висок връх са падали дори богове. Грехопадението на милиони същества е също падане от този висок връх. Милиони същества по него време са повярвали в Луцифер и са се провалили. Но има и такива, които са проникнали зад сиянието на Луцифер и там са видели Бога. Те никога не са пропадали. Така те са се приближили много близко до Тайната, но Тайната пак е останала скрита. И за боговете, и за Старците, и за Бога има скрити Тайни. Те в бъдеще ще се изучават, но има Тайни, които никога не се разкриват. Те всякога си остават скрити, защото ако една Тайна разкрие себе си, тя изгубва силата си.

•

Ще остане отвъд всички неща

Вечността край няма. Край на нещата няма.

(62/стр. 131)

Вечността няма край, защото тя произлиза от Безкрайността. Ние не можем да си представим Съществото, Което е създало Безкрайността. Има нещо изключително в това Същество, но няма представа за Него. То няма никакво начало, никакъв край. То е създало нещата, но То самото е съществувало всякога. То никога не се е раждало. То е абсолютно Непознаваемо, Неизречено и Неведомо. Всичко е родено от Него, от Неговата Бездна. И Старците, и боговете, и ангелите, и животът, и всичко, което е родено, също няма край – подобно на това Същество, защото всичко се преобразява и пътува всякога към Него. Това Същество няма име. То е отвъд понятията, отвъд езиците, отвъд мярката за всички неща. Никой никога няма да Го узнае. Наречено е Бездънна Мистерия. То е съществувало преди Любовта, Мъдростта и Истината. То е създало всичко, но е различно от всичко. Към тази Велика Мистерия се стремят и Бог, и боговете, и Старците. Но никой няма обхват и сила да проникне в Него, защото това Същество превъзхожда всичко знайно и незнайно. То е било преди всички неща и ще остане отвъд всички неща.

Из Словото

на Учителя Петър Дънов

КНИГА НА
ТАЙНСТВАТА