Има особени дни през годината, когато Учителят слиза потайно в природата и говори. Той слиза в огъня, във въздуха и във водата. Що е огънят? Силен, сгъстен ефир. Що е въздухът? Подвижен огън. Що е водата? Течащ огън. Когато Учителят потайно влиза в огъня, ученикът разбира посланията, които са свързани с неговата интензивност и неговата вътрешна работа. Когато Учителят потайно слиза във въздуха, посланията са свързани със стремежа и устрема на ученика. Когато Учителят слиза потайно във водата, ученикът изпитва порив в душата си. Той изпитва приятност и благодат. Така чрез огъня, въздуха и водата се отварят небесата. Учителят може да слезе и по много други начини, например като глас, като дълбок вътрешен глас. Що е гласът? Гласът е същност, образувана от Дух и Тайна. Гласът е преди огъня, въздуха и водата. Много са начините, при които се отваря небето, но същественото е ученикът твърдо да избере своя път към Учителя.

•

Духовете

Ще знаете, че и духовете са като вас, но с по-фини тела; те разполагат с по-големи възможности от тия, с които вие разполагате.

(31/стр. 134)

Духовете и хората са сродни. Между тях има сродство и много разлики. Духовете са леки тела и странстват в пространството. Хората са тежки тела и пътуват във времето. Духовете се движат, хората вървят. Духовете летят, хората мечтаят. Но има и такава странност: има духове, които мечтаят, и хора, които летят. Духове, които мечтаят, слизат в по-ниско ниво, а хора, които летят, използват духа си осъзнато, те са съзнателни. Така или иначе духовете и хората по много неща си приличат. Не е важно дали духът е горе в пространството или долу във времето. Важно е особеното и специално отношение към Бога и Истината. Когато духът слиза да живее на земята, той става човек. Когато човек напуска земята и времето и се връща в пространството, той става дух. И слизането, и връщането са обикновени неща. Но ако човекът или духът имат осъзнато отношение към Истината, те се освобождават и от времето, и от пространството. Те се освобождават и от живота, и от смъртта и се завръщат в Прародината – мястото на великата свобода.

•

Когато напуснете земния живот

Един ден когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. (31/стр. 139)

Когато се научите да живеете за душата и за духа си и когато любите Истината повече от себе си, тогава един ден когато се случи вашата външна смърт, вие ще видите безсмъртното си тяло и ще заживеете с него. То ще ви бъде дадено и ще видите лекотата му и неуязвимостта му. То е един огнен вихър, който може да прониква в Тайните на живота. Но най-изумителното в него е лекотата, с която прониква в световете. Това тяло е Тайната на човека. Това тяло осъществява свободата. Това тяло не може да бъде поразено от нищо, защото то превъзхожда всички видове стихии на природата.

•

Аз съм Бащата на вашия дух

Ако искате да ви докажа и обясня всичко, трябва да пътуваме заедно. Представете си, че в нашата Вселена има сто милиона слънца. За да научите нещо, трябва да прекарате във всяко слънце сто милиона години. Умножете сто милиона на сто милиона и вижте колко ще получите. Като пътуваме от една система в друга, тогава ще ви обясня всичко. (31/стр. 197)

Велико нещо е Вселената. Представете си сто милиона слънца. Велико е обучението и развитието на тези слънца. Но по-велик е Духът, който прониква в тези слънца и във Вселената. Духът е по-голяма Тайна от слънцата. И ако вие се завърнете във вашия собствен безсмъртен дух, аз ще ви поведа към незнайни места. Но сега вие сте все още въвлечени в земно виждане, в астрални събития и в ментални явления. Ще кажете: Че кой си ти да ни водиш по всички тези незнайни места? – Казвам: Аз съм Бащата на вашия дух. И когато наистина ви поведа, ще разберете това. И тогава тайното ще стане явно, а незнайното ще заживее във вас, но пак ще си остане незнайно, защото Бащата ще е докоснал вашия дух.

•

Велики същества

Когато се говори за велики работи, ще знаете, че те са дело на целокупния живот. Те са дело на велики съзнания, които действуват вън от обикновените форми, вън от обикновения живот.

(32/стр. 6)

Когато се говори за велики деяния, става въпрос за велики същества, които са отвъд света. Когато се говори за велика култура, тя няма нищо общо с човеците. Тази култура идва от един велик свят на Невидимото. Когато се говори например за великата култура на Атлантида – а там тя е стигнала до нечуван разцвет – тогава как мислите вие, може ли тогавашните земни племена да създадат тази велика култура? Тогавашната голяма култура се е ръководила от богове. Те са изпратили една част от боговете долу на земята, другата част е останала горе, скрита в Невидимото. Но тези две части си взаимодействали и създали култура, каквато и досега светът още няма. И една част от тогавашните племена са възприели за дълго тази култура на боговете. И досега има следи от тази култура. Днес в съвременния свят няма условия за възприемане културата на боговете. Но днес тайно се подготвят много съзнания за възприемане на една велика, възвишена култура, която ще дойде в Шестата раса.

•

Прастарите хора

Първоначално когато светът се е създавал, великите хора са взимали участие в създаването му. Те са били богове на небето. (32/стр. 23)

Велики същества са създали света и стихиите на природата. Светът не е в ръцете на злото, както изглежда, защото злото няма ръце. Що са ръцете? Те не са нещо външно, те са тайнствените сили на боговете. Те задвижват стихиите на водата, на вятъра и на огъня. В миналото тези богове са се наричали Прастарите хора. Защо са се наричали хора? Защото са минали през такъв опит на земята, че са знаели какво търсят и са го намерили. И затова те са Предците, Водителите. В миналото думата стар е означавала Мъдрост и Безсмъртие. То е едно вечно състояние. Думата стар е свещена. Тя говори за богатството и вечността на съзнанието. Думите стар и Старец са Тайнства на живота. Да познаваш само един такъв стар или Старец, означава да си надхвърлил пределите на този свят, защото този свят е млад и неопитен. Но някога и той ще узрее.

Порталът на Сириус

Мнозина се запитват докога човек ще живее в слънчевата система. Докато завърши еволюцията си. Един ден когато завърши еволюцията си в слънчевата система, човек ще мине в друга система – в Сириус – най-светлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо от слънцето. (32/стр. 45)

Човек ще живее в слънчевата система и на слънцето, докато завърши развитието си и извае себе си. Когато стане чиста духовност, човекът ще бъде призован да мине през Портала на Сириус. Що е порталът на Сириус? Една тънка невидима граница. Но тази граница никой недостоен не може да я премине. През нея минава само този, който е призован. На Сириус живеят Прадревни Учители и богове. Те обучават напредналите същества. Те учат напредналите духовни хора на другия живот. Що е другият живот? Скритият, неизменният, непознатият. В този живот няма смърт и безсмъртие. В този живот има само Дух, Истина и Пламък проникващ. Тук според устрема си човек може да изучава вътрешните Тайни на Бога.

•

Шестото и седмото чувство

В бъдеще когато хората ще си служат с шестото чувство, ще четат книгите на природата, ще ги разбират и ще се ползуват от тях.

(32/стр. 152)

В шестото чувство е скрито проникновението на човека. Само на шестото чувство е дадено проникновение. Шестото чувство е орган на чисто духовното сърце. Ето защо шестото чувство може да ръководи човека в правия път. Всеки, който има това духовно чувство, ще му се разкрива духовният свят, и то в чист вид. После ще дойде седмото чувство. То е чувство на една велика увереност – древна, духовна увереност. Който има шестото чувство, може да прониква все повече в духовния свят. А седмото чувство е таен път към Божествения свят. Седмото чувство може да прониже двете скали – скалата от мрак и скалата от светлина.

•

Хранят се с въздух

Има същества, които се хранят с въздух, светлина и топлина. Те са високо организирани, поради което могат да използуват елементите на въздуха, на светлината и на топлината.

(32/стр. 278)

Има два вида същества, които се хранят с въздух, светлина и топлина. Висшите същества, тези, които се хранят правилно с дълбокия въздух, с чистата светлина и голямата топлина, те изтръгват оттам голяма сила и заживяват в Духа на Бога. Тези, които се хранят с нисшия въздух и част от светлината и топлината, те живеят в астралното пространство. Те са полудуховни същества и дълъг е техният път. Целта на всяко хранене е да изтръгнеш неговия скрит Божествен елемент, който се нарича еликсирът на живота. Например ако се храниш с една мисъл, трябва да проникнеш в нейното ядро. В своето ядро тя е чисто жива, духовна същност, а без ядрото си е просто мисъл – не произвежда еликсира на живота, който е нейният скрит разум. Същото е за чувството и волята. В чувството трябва да откриеш съкровеното ядро – то е храната. Във волята трябва да откриеш съкровената сила – тя е храната.

•

Божественият свят е близо

Божественият свят не е някъде далеч, не е отвлечен. Той се ръководи от разумни и високо напреднали същества. Тяхната мисъл е силна. Чрез мисълта си те организират света. (32/стр. 280)

Божественият свят е близо, но е невидим. Божественият свят е тук, но е скрит. Божественият свят е нашата скрита, дълбока същност. Той е нашата абсолютна разумност. Ако с молитва и разумност съумеем да създадем условия, той влиза в нас. Кой е белегът, че Божественият свят вътре в нас ни ръководи? Белегът е, че нашата мисъл е организирана, нашето чувство е благородно, а нашата воля има ясна и осъзната цел. И ние имаме в себе си дълбока и скрита увереност. Божественият свят трябва да бъде нашият единствен ръководител. Той е сбор от висши същества, които направляват душата и духа на човека. Извън Божествения свят човекът живее в своя ум, в своето сърце и в своята воля, а те са само подготовка, само условия да открие човек Божественото. Божественият свят е Тайнство, скрито дълбоко вътре в нас. За някои това е абстракция, за други е реалност.

•

Тайната на времето

Който познава законите на времето, той се е домогнал до една от великите Тайни на живота.

(33/стр. 21)

Времето е Тайна, произлязла от безвремието. Времето е подобно на море. То събаря, руши, покорява, пресътворява. Ако ние познаваме Тайната на времето, ще намерим онази скрита точка в него, която ще ни заведе в безвремието. Времето ни е дадено, за да познаем себе си. Безвремието ни е дадено да познаем произхода си. Времето е път към нас самите. Безвремието е път към Тайната на Бога. От външното време ние трябва да влезем във времето на Бога. От външното време трябва да влезем в духовното време. Това е пътят на ученика.

•

Човекът може да стане ангел

Помнете, че на човека е определено да стане ангел. От него зависи кога ще стане такъв. Той може да стане ангел в един ден или в една година; той може да стане ангел в един живот, а може и в десет живота. (33/стр. 144)

Човекът може да стане ангелска същност. За да се преобрази човекът, това е въпрос на нагласа, посока и чисто стремление. Човешката същност трябва да се преобрази в ангелска същност, защото човекът – това е името на една уязвимост. Човекът е реалност, а ангелът е същност. Реалността работи с ума и сърцето на човека, а същността работи с душата и духа на човека. Човекът трябва да пътува от сърцето към душата си и от ума към духа си. Само така той ще преобрази своята реалност в същност. Само така човек ще познае себе си като Тайна, която е несътворена. Човек трябва да излезе от сътворението и да стане отново несътворен и безсмъртен.

•

Виждали ли сте адепти?

За пример, слушате да се говори за адепти, за невидим свят, за Шестата раса, но вие не знаете доколко тия неща са верни… Виждали ли сте адепти? Били ли сте в невидимия свят? Срещали ли сте хора от Шестата раса? Вие знаете, че хората на Шестата раса ще се различават от тия на Петата раса, но по какво, не знаете.

(33/стр. 160, 161)

Много истински адепти работят в света. Те работят незабележимо. Те са невидими. Кое ги прави невидими? Това е тяхната скромност и смирение. Така естествени, те не могат да бъдат забелязани от хората, освен ако сами пожелаят да се разкрият. Адептите си имат белези, по които се познават, но не е позволено да се разкриват. Хората на Шестата раса ще се отличават от хората на Петата раса. По какво? По по-голямата светлина, по силния устрем, по по-голямата си способност за проникване в нещата, по по-голямото си вдъхновение и по очите, в които ще се чете една потайна увереност. Това ще бъдат хората, които ще образуват ядрото на Шестата раса.

•

Тайните на природата

При сегашните условия на живота природата ще остане затворена. – Защо? – Защото хората не са готови още да разбират нейните Тайни. Те са огън, който ще ги изгори. (33/стр. 185)

Що са Тайните на природата? Могъщи същества. Що са Тайните на природата? Унищожителен огън. Единственият начин човек да проникне и разбере тези Тайни е самият той да стане Свещен огън, т.е. толкова истинен, че тези Тайни да не могат да го разрушат. Знаете ли за Първичната природа? Знаете ли за Прадревната земя? Прадревната земя е била мистична богиня. В тази древност въздухът, огънят и водата са били в Първично състояние. И когато първите хора са слезли на тази земя, те са били изумени от нейната свещена красота. Когато един Старец е седнал до една скала и е наблюдавал тогавашния океан, той е съзрял какво Бог и боговете са сътворили. Океанът е изглеждал като живо дихание. Вятърът е дишал като божество. Скалите са били поставени на точното им място. От дърветата се излъчвала Мъдрост. В тази предвечна земя е имало такива места, че щом поседнеш на такова място, в теб веднага започват да се развиват дълбоки, мистични способности. Развивало се е такова дълбоко възприемане за Безкрая, че тогава този Старец възкликнал: „Моите Синове ще открият тези места и така ще открият входа към себе си.“ Сега в света има много малко такива места. Но само Посветените могат да ги открият. За обикновените хора остава забавлението. Посветените могат да открият тези места и външно, и вътрешно, защото тези места съответствуват на специфично вътрешно състояние на духа. Те са чисто духовни места, абсолютно неопетнени. Никога човешки крак не е стъпвал там, защото тези места се пазят от могъщи същества. Те отклоняват хората и допускат само избраните.

•

Какво е загубил?

На човека е дадено богатство, знание, сила, обич, въпреки това той е недоволен. – Защо? – Той търси онова, което е загубил. – Какво е загубил? – Една дума. Щом намери загубената дума, той става щастлив. – Кога ще я намери? – Когато намери Учителя. (33/стр. 285)

Човекът е загубил нещо съществено. И докато не намери това същественото, винаги нещо ще му липсва. Човек трябва да възстанови в себе си истинското търсачество. Истинското търсачество зависи от истинската Любов, защото само истинската Любов умее да търси. Това, което ще открие истинската Любов, е наречено Учителят. А той ще даде на тази Любов същественото. Кое е същественото? Пълнотата, целостта, безсмъртието и свободата от всички ограничения, включително и от света. В същественото смъртта е преодоляна, страхът е преодолян, защото цялостният човек се завръща при Бога в своята родина. Загубената дума е тази Любов, която открива Бога. И когато тази Любов открие Бога, тогава Бог тайно прошепва името си на Любовта. Загубената дума е неизречена.

•

Загубената дума

Като ученици на живота, вие трябва да търсите загубената дума. Щом я намерите, вие сте се домогнали до ключа на живота. (33/стр. 286)

Изгубената дума е мистичният ключ на живота. Тази дума е живо същество в човека, жива тайнствена искра. Тази изначална искра вижда всичко и прониква до дъното на същността. Тя вижда дълбоко и различава Древността от миналото и миналото от сегашното. Тя живее там, където е била тайно родена – в изначалната Древност. В тази Древност е нямало светове. Всичко е било абсолютно единно. В тази Древност Бог е бил цял и не е бил разделил Себе Си на светове. Искрата живее потайно в своето първично състояние. Тя е потайна дума, по-дълбока от безсмъртието и смъртта. Наричам я искрата, но то е само един символ. Само който съумее да премахне символа, ще види нейното величие, нейното изначалие.

Много степени на светлината

Разликата между съществата във висшите светове е по-голяма от тази, която съществува между хората. Там съществата се различават по степента на светлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни са, толкова по-голяма е тяхната светлина. (33/стр. 310)

Възвишените същества имат много степени на светлината. Едни имат голяма светлина, други имат велика светлина, трети имат ослепителна светлина. Тези с голямата светлина проникват в малките тайни на живота. Тези с великата светлина проникват в големите мистерии на живота. Тези с ослепителната светлина проникват във великата Мистерия на Бога. Те познават Единния отвъд световете. Тези с голямата светлина принадлежат към ангелските йерархии – те са много видове и степени. Тези с великата светлина са боговете. Те са вечно отдадените на същността. Те вечно проучват дълбините на Бога. Тези с ослепителната светлина са древните Божества. Те живеят в Единствения. Но дори и те Го проучват, тъй като в Бог има нещо, което няма край.

•

Милионите слънца

Когато използува влиянието на всички слънца в космоса, човек дохожда до съвършенството.

(34/стр. 12)

Милиони са слънцата във Вселената. Милионите слънца са милионите степени на Истината. Истинският човек за да стигне до своето съвършенство, трябва да обходи всички тези степени. И когато ги обходи, ще се изпълни стихът от Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесен.“ Има слънца, на които може да устои само духът на човека. И само дух, който е осъзнал своя мистичен път, може да прониква в ядрото на всяко слънце. Слънцата са идеи на Бога. Те са Негови ядра, в които е втъкана мистичната Му Мъдрост.

•

Имат по-висша култура

Кои са по-напреднали същества от хората? Ангелите. Те са същества от по-висока култура и еволюция от тази на хората; те са живели при по-благоприятни условия от тях и са ги използували разумно. (35/стр. 10)

Ангелите имат по-висша култура от хората. Човекът мисли, а ангелът е разумен. Човекът наблюдава, а ангелът прониква. Човекът търси разумността, а ангелът я е открил в себе си. Човекът търси произхода си, а ангелът живее в произхода си. Дайте разумни условия на един човек и той постепенно ще ги развали. Дайте разумни условия на един ангел и той още повече ще ги подобри. Човекът се стреми към култура, а ангелът я има. Откъде изхожда културата на ангела? От същността му. Той познава себе си. Той познава разума си и слуша гласа му. Човекът е изгубил разума си и затова има ум. Кой е умен? Само този, който съумее да се върне в съкровения си разум.

•

Разбира невидимите послания

Великите адепти имат метод, по който могат да четат всичко, което е написано на небето.

(35/стр. 30)

Великите адепти имат начини да разпознават знаците. Те могат да настроят духа си по един специален начин, чрез който да разбират невидимото. Когато духът застане под специфичен ъгъл, той разбира невидимите послания. Адептът има в себе си същността, а тя е, която вижда. Тази същност само трябва да бъде пренастроена. Адептите виждат в невидимото, защото тяхната същност живее съзнателно в невидимото.

•

Частица от великия свят

Хората… Ако те мислят, че извън този свят, извън тези прояви на живота няма други светове, други прояви, това са детински схващания. Нашият свят представя микроскопическа частица от великия обширен свят. (35/стр. 44)

Нашият свят е част от друг свят. Този друг свят е също част от друг свят. Така световете се взаимопроникват. След нашия свят е отвъдният свят. След отвъдния свят е духовният свят. След духовния свят е Божественият свят, който е многообразен. След Божествения свят идва светът на Бога – свят на вечната свобода. И след този свят има други светове. Колкото по-висши са световете, толкова са по-неизмерими и всеобхватни. Колкото повече проникваме във висшите светове, толкова повече ние увеличаваме свободата си.

•

Като ангел ще разпери крилата си

Един ден когато душата се освободи от всички връзки, като ангел ще разпери крилата си и ще пропътува всички слънчеви системи, като се ползува от всички блага. (35/стр. 63)

Един ден когато човек се освободи от всички връзки, които го обвързват, и когато човек познае Тайната в себе си, той ще тръгне на дълъг вътрешен път в слънчевите системи. И той ще открие такава Мъдрост, каквато не е очаквал, че съществува. И ако Тайната в човека съумее да привлече Тайната в Бога, тогава човек ще познае нещо повече от това да си благословен. Учител на Тайната може да бъде само този, който е по-дълбок от самата Тайна. Бог е Учителят на Тайната в човека. Да си повече от благословен, това означава не да знаеш за Тайната, а да живееш чрез Тайната.

•

Реки от музика

И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. (35/стр. 81)

Колкото по-надълбоко влизаме във вътрешния космос, толкова по-дълбока музика чуваме. Чистите вътрешни светове са реки от музика. Що е чистата музика? Отломък от правилно разбраната Тишина. Вътрешният космос е реки от музика. Накъде пътуват тези реки? Към мястото на Великата Тишина. Там, където всички реки утихват, там започва музиката на Тишината. Всяка музика е река, която се успокоява в океана на Тишината. Песента е една пътуваща река. Излизайки навън, тя се представя. Завръщайки се навътре, тя се успокоява. Вие сте чували как пеят ангелските хорове, но не си спомняте. Но не сте чували как пеят боговете. Музиката на боговете е нещо повече от песен. В боговете също има тъга, но тя е свещена. Боговете живеят във Вечността и възпяват Вечността, но и те са изгубили нещо. Те са изгубили това, което надминава всяка музика. Това е скритата Безпределност. Мястото отвъд Вечността е място на Безпределността. Не се поддава на думи и описания това място. Безпределността може да бъде понесена само когато Мистерията проникне в човека, защото Мистерията е бездънна. Тя е дъно, което няма край.

•

Второто битие

Второто битие е започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това именно, че второто битие се твори. Под второто битие се разбира животът на небето. (35/стр. 83)

Друго битие се създава в човека. За да дойде второто битие в човека, човек трябва да мине през първото, да го изстрада, да го преодолее, да го преработи. Който умее да се преобразява, земното му битие ще се превърне в небесно. Казвам: Само Любовта преобразява, а знанието оставя хората в старата цивилизация. Второто битие е битие на свобода и порядък. Второто битие е Тайната на човека. В света тази Тайна е известна под думата душа. Но светът не познава душата. Душата е за избраните. Душата е част от самия Бог, част от глъбинния вътрешен космос. Душата е Тайна на космоса. Тя е ключът за влизането във вътрешния космос.

•

Свят на стихийни същества

Какво представя Божественият свят? Божественият свят е свят на вечна радост, свят на вечна красота, свят на вечно богатство, свят на вечна сила, свят на вечна разумност. И много още може да се говори за Божествения свят.

(35/стр. 95, 96)

Божественият свят е свят на стихийни същества. Това са същности, които владеят и духовната, и физическата материя. Те проникват навсякъде. Окото им е вътрешно. Силата им е вечна. Откъде идва тяхната сила? Тя идва от Древността. Тези същества, наречени боговете, са били атакувани от по-голяма сила, която е била незнайна за тях. Но те са устояли. Те са доказали до дъно Любовта в себе си, като са я превърнали в неизменност. И оттогава досега те носят в себе си печата на неизменността. Но има и други, които не са устояли срещу незнайната сила. Те са се изменили. Те са загубили името богове и сега са наречени хора.

•

Невидимият свят е реален

Когато говорим за невидимия свят, вие разбирате свят, който няма никакви отношения към вас. Не, невидимият свят е реален; той има отношения към вас. (35/стр. 162)

Ученикът трябва да знае, че невидимият свят е по-реален от видимия свят. Казвам: Всичко, което виждате, е невидимо. Че откъде се взеха вашите очи? Не са ли дошли те от невидимото слънце? Че кой гледа през вашите очи? Нима виждате Духа на Бога, Който гледа? Видимото е само проводник на невидимото. Казвам: Нима ти виждаш своето сърце? То е невидимо за тебе. Някои ми казват: Тук е моето сърце, тук то тупа в гърдите ми. – Казвам: Това, което тупа в гърдите ти, не е истинското сърце. Истинското сърце е невидимо. То е чисто духовно. Истинското сърце не е орган на видимия свят, а на невидимия свят. Питам: Ти, приятелю, имаш ли сърце? И виждам, че не познаваш произхода на сърцето си. Това, което бие в гърдите ти, е пулсът на времето. Казвам: В истинското сърце няма пулс. То е един вечен ритъм на Любовта. Къде бяха твоите уши, преди да се родиш? Откъде се взеха те? Или ще кажеш, че майка ти ги е прикачила? Освен това ти може да имаш уши и нищо да не чуваш. За какво са ти тогава ушите? Ушите са видимото, но същественото в тях е невидимото. Реалното в ушите е невидимото, то е слухът. Ако ти имаш слух, ти щеше да чуеш в мен Бог, Който ти говори, и нямаше да бъдеш човек. Какво ще кажеш, ако ти кажа, че слухът е създаден от тайното дихание на един древен вятър? Това не е обикновеният въздух, който ти дишаш, макар че ти и този въздух не виждаш. Слухът е създаден от специален духовен вътрешен вятър и затова който има развит слух, може да улавя четирите посоки на вятъра. Който има уши, познава света; който има слух, познава невидимото и Бога. Къде отиват ушите след смъртта? На обикновения човек ушите отиват в гроба, а слухът на духовния човек се завръща в невидимото, в Духа. Ние живеем в невидим свят.

•

Небесната змия

Жизненият еликсир, който алхимиците изучавали, иде отдалеч някъде, минава през слънцето и слиза на земята. (36/стр. 66)

Великият еликсир на живота се движи мистично. Той слиза от Божествената същност в духовната същност на човека. Този свещен еликсир слиза и минава през слънчевия център в човека. Слънчевият център е най-висшата точка в духовния организъм на човека. Слънчевият еликсир се движи духовно. Той слиза през най-високата точка, минава през очите, като ги озарява, слиза в сърцето, като го осветява и после се скрива. То е скритата змия в човека. Това е змията, която никога не е падала. Това е наречено още Свещеният огън. Аз го наричам небесната змия. Това е древната змия-мъдрост, която се е скрила в себе си. Това е змията, която е избрала за себе си чисто Свещения огън. Тази змия е непозната за света.

•

Той е замисъл на Бога

Докато човек не придобие образ и подобие Божие, той не може да се добере до гънките на природата, в които се крият нейните велики Тайни.

(36/стр. 124)

Когато човек стане образ и подобие, той ще може да прониква в потайните тънкости на невидимата природа. Що е образът? Това е съкровената душа. Що е подобието? Това е пречистият дух. Когато тази душа и този дух се слеят в едно, те стават образ и подобие. Те образуват Бог в себе си. Това същество вече е изначалният човек. Той вече няма време в себе си. Той вече няма в себе си и обикновеното пространство. Той заживява в Свещеното пространство на Бога, на своя древен Произход. Този изначален човек може да прониква навсякъде и най-вече в потънкостите на невидимото. Такъв човек може да проникне в капката вода и да види нейния център. Такъв човек може да проникне в дъното на океана и тайно да наблюдава там живота, без да бъде забелязан. Дълбок и пречист е пътят на изначалния човек, защото той е замисъл на Бога и вижда с очите на Вечността.

•

Мъдрият човек

…Който е мъдър, той ще разбере великите Тайни на природата. (37/стр. 15)

Вие още не познавате мъдрия човек. Мъдрият човек е птица. Мъдрият човек е дух и душа, той лети и прониква. Когато например се яви голям ураган, мъдрият може да проникне вътре в урагана и да стане вътрешен наблюдател. Той дори може да стои вътре в урагана като птица, без да бъде поместен. Древната птица е приятел с древния вятър. Те се познават и не си пакостят. Ураганът е за обикновените птици, за тези, които нямат приятелство с древния вятър. Една голяма трудност в живота на човека е един такъв ураган. Но мъдрият познава великите вътрешни Тайни на природата. Докато тази трудност поваля обикновените хора, то мъдрият може да кацне върху тази трудност като птица, която сякаш съзерцава небесния покой.

•

Студът на месечината

На месечината има студ 200° под нулата. Студът на месечината служи като протекция на адептите, които живеят там, да ги запазва от същества, които биха ограбили богатствата им. (37/стр. 44)

На месечината има преграда срещу всички тези, които са недостойни да я посетят. Преградата е съставена от голям студ. Що е силата на студа? Това е могъща сила на духовни същества. Те са създали студа като преграда. Там, където има преграда, има и скрита Тайна. Тази Тайна е свързана с науката за въображението. Но от това са произлезли многобройни войни и затова тази наука е скрита. Но луната има и чиста страна. Тук има врата и тя допуска само достойните. За достойния преградата се превръща във врата, защото невидимият свят го приема и го допуска до своите тайни писания. На луната е скрита древна книга. Тя се нарича Ава Харита. Това е книгата за проникване във вътрешността на нещата. Древният Учител, който е писал тази книга, е скрил много Тайни в нея и сам той ги пази. А мечът му е неговата собствена енергия.

•

Как е създаден светът

Бог… Как е създал света, това никой досега не е узнал и няма да узнае. Не само досега, но и след милиарди години този въпрос ще остане неразрешен и за най-видните философи. Защо не може този въпрос да се разреши? Понеже той представя определена величина, която се намира в постоянно движение. (37/стр. 112)

Бог странно е създал този свят. Той е създал този свят чрез два лъча – мистичния и тайнствения лъч. Мистичният лъч е неподвижен. Той е първият лъч. Той всякога остава необясним. Вторият лъч е подвижен. Той е бил подхвърлен на движение. Първият лъч мистично е произвел втория. Така част от покоя се е превърнала в движение. Това движение условно е било наречено животът. Този живот се движи до определено време и се завръща в покоя. На земята това се нарича раждане и смърт, т.е. животът живее, за да умре; той живее заради смъртта, а пък смъртта оживява. Това е кръгово движение, докато човек познае първия, мистичния лъч. Завръщането в първия лъч е завръщане в центъра на кръга. В този център има изход, което определя спасението на човека. Този изход може да се намери само когато духът се освободи от ограниченията на ума и сърцето. Умът се ражда, сърцето умира. Те – умът и сърцето – живеят чрез диханието. Само духът живее без дихание, защото той е по-дълбок от живота и смъртта. Той е отвъд ума и сърцето. Що е духът? Истината в човека, а Истината е свобода от живот и смърт.

•

Всички места в природата са населени

Обаче има един закон, който гласи: Природата не търпи празни пространства. Оттук вадим заключение, че всички места в природата са населени. (37/стр. 122)

Има Тайна, скрита във всяка полянка, във всяка река и във всеки извор. Има и древна способност в човека, която може да го въведе в тези малки Тайни на природата. Който има тази способност в себе си, знае как да пристъпи към полянката, знае къде точно да седне. И тогава духът-пазител на полянката му дава своето око. И тогава той вижда необикновеното, вижда другото, вижда невидимото, защото е влязъл в хармония с пазителя. Който има тази способност, знае точно къде и от коя страна на реката да седне. Тогава той е приет от духа-пазител на реката и тогава реката му говори вътрешни неща. Който има тази способност, знае как да се преклони пред извора. Изворът е специално място в природата. Всеки извор е създаден от един ангел, но мястото на извора е посочено от по-висши същества. Обикновеният човек ще мине покрай извора, ще пие и ще го подмине. Духовният човек ще благодари и с радостта си ще докосне сърцето на ангела. Само мистикът може да отиде отвъд ангела и да се докосне до висшите същества. Мистикът знае произхода на извора. Той знае, че изворът е част от едно пожертвувало се висше същество. Изворът е външната част на това същество, а вътрешната му част е съставена от чиста мистична вода. А изворът е само едно продължение на тази мистична вода.

•

Има нещо по-дълбоко

Не е гладът, който мъчи човека. Не е жаждата, която мъчи човека. Има нещо в глада и в жаждата, което мъчи човека, но то не е нито гладът, нито жаждата. Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието, което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него именно се стреми човек. (37/стр. 152)

Гладът не може да нахрани човека, жаждата не може да го утоли. Знанието не може да задоволи човека, животът не може да го насити. Човекът още не умее да гладува и да жадува, защото ако гладуваш за Любовта и жадуваш за Истината, тогава Любовта ще ти даде вечен живот, а Истината ще ти даде безсмъртие. Любовта ще ти даде душа, Истината ще ти даде дух. Но и оттук нататък животът продължава и Тайната остава. Но тук вече не гладуваш с ума и сърцето. Тук вече гладуваш с душата и с духа. И когато те се обединят, се ражда истинският живот, наречен свободата. Има ли нещо, което свободата трябва да търси? Това е Тайнството, което е скрито в дълбините на Бога.

•

Да изследвате небето

Да изследвате небето, това значи да четете Свещената книга на живота, да вървите по Свещените стъпки на Твореца. Небето, това е съвкупност от живи светове, в които Божественото се проявява. (37/стр. 161)

Да изследваш небето, значи да изследваш многобройни светове. Кое е това, което определя световете? Световете се определят от живите съзнания, които се намират в тях. Тези светове са съставени от чисти, от духовни и от Божествени съзнания. Понеже са съзнания, те са свободни от физически тела. Чистото съзнание ще ни заведе в нашия корен, който е Любовта. Чистото съзнание е чист път към Любовта. Чистото съзнание е само по себе си Свещено писание. Духовното съзнание ще ни заведе в Мъдростта, която е нашата същност. Духовното съзнание е друг вид Свещено писание. То търси корена си в Мъдростта. Божественото съзнание е път към Истината. Когато Любовта и Мъдростта са узрели в човека, когато чистота и духовност са се слели в едно, тогава имаш право да търсиш Истината. И тогава Бог ще ти се разкрие като Истина. Всички небеса изучават този път на Любовта, Мъдростта и Истината. И когато съществата се завърнат изцяло в Истината, тогава за тях ще се отключи най-старият древен път – пътят към Безкрайността на Абсолюта. Това е единственият път, в който са се раждали и ще се раждат само Старци.

Сириус и Алфа Центориус

За Сириуса се казва, че се намира по-далеч от земята, отколкото Алфа Центориус.Това се доказва по времето, необходимо за пристигане на неговата светлина на земята. Три години са нужни, докато светлината на Алфа Центориус стигне до земята, а за светлината на Сириуса е потребно повече време. (37/стр. 161)

Странни същества живеят на Алфа Центориус и велики същества живеят на Сириус. Ядрото от разумните същества на Алфа Центориус проучват странните неща в света и в отвъдното. Те проучват странни и мрачни неща. Те проучват света на мъглите от всякакъв вид – и физически, и духовен. Те проучват света на блатата и защо определени същества са заключени в блатата. Те проучват света на тъмнината и какъв е изходът от нея. Но на тях не им е дадено да проникнат в най-голямата Тайна на мрака, защото още нямат способност за проникване в дълбините на мрака. За тях това ще се случи в други времена и епохи. Докато на Сириус живеят велики богове и Учители. Мнозина от тях са стигнали до дъното на мрака. И затова сега могат тайно да проникват в много светове, без да бъдат забелязани. Тези велики същества са велики наблюдатели. Техни ученици са дори делфините. Понякога те заставят свои ученици да слязат като делфини в моретата и океаните. И най-напредналите делфини им дават тайни сведения и познания за невидимия живот във водата. Общувайки с хората, делфините проучват и човешкия свят. И всичко това после те предават на своите Учители. Делфините са същества, за които смъртта е без значение, защото те лесно се отделят от тялото. И макар че живеят във водата, и макар че са живели и като хора на земята, те са преди всичко същества на въздуха. Засега тяхното любимо занимание си остава съзерцанието. Те са духовни съзерцатели.

•

Във всички светове има живот

– Има ли живот в другите светове, в другите планети? – Във всички светове има живот. Животът на земята не е от най-високите, но има живот, който седи по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на Великия живот. Жителите на земята, сравнени с тези на Млечния път, са подобни на колибарите. Тия на Млечния път представят гражданите, а ние на земята – колибарите… (37/стр. 177)

Животът е разпръснат навсякъде – в земята, под земята и в многобройните небеса. Ние мислим, че нашият живот е уникален. Но в сравнение с жителите от Млечния път ние живеем в блато. Жителите на Млечния път живеят като в извор – в светли и свободни места. Има в нас един скрит вътрешен и универсален живот, но ние трябва да се домогнем до него. Това е животът на нашата величествена душа. Но тук в този свят тя е уловена от множество мрежи. Тя вижда блатото, но познава Източника си и носи в себе си една голяма скръб, защото е уловена. Но тя познава небесата, изворните места. Тя има спомен за своя дом и покой и затова тя слиза долу в тялото и на земята: тя слиза, за да се издигне. И тогава Млечният път ще я очаква, защото тя ще се завърне в собствения си простор, в дома на покоя.

•

Хората са живели на луната

Някога в далечното минало хората са живели на луната и оттам са се преселили на земята. Най-учените, най-добрите хора са останали да живеят на луната, откъдето и до днес ръководят културата на земята. (37/стр. 178)

Преди много време хората са живели на луната. Главните възможности за развитието на луната са били три: въображението, лъжата и чистотата. Въображението е наука, която е провалила мнозина и е извисила малцина. Неправилното развитие на въображението се е превърнало във вход към лъжата. Правилното развитие на въображението е отворило входа към степените на чистотата. В степените на чистотата се е разгръщала разумността. А в най-висшите степени на чистотата се е разгръщала Мъдростта. На луната има около 150 адепти. Те виждат и разбират земния живот и когато трябва, ни ръководят.

•

Обръщай внимание

Обръщай внимание на най-малкия лъх на светлината, за да откриеш незнайните пътища на живота. (38/стр. 25)

Всеки малък лъч от светлина идва при нас, за да ни доизгражда. Външният лъч ни изгражда външно, а вътрешният лъч е послание вътрешно. Всички външни лъчи идват от наши невидими приятели, напреднали духовни братя. Всички вътрешни лъчи, които идват като духовни прозрения, идват от ангелите. Всички вътрешни лъчи, които идват като послания, идват от по-висшите същества. Това са боговете, великите Невидими, които тайно ни обичат. А когато подготвим духовното си тяло и възлюбим Бога с цялата си душа и със силата на духа си, тогава боговете ни изпращат най-високото – откровенията. Казвам: Изследвайте лъчите. Всеки лъч е полъх от определени същества.

•

Тялото на бъдещия човек

Тялото на бъдещия човек ще бъде по-фино от сегашното и той ще живее в етера. Тогава той ще пътува свободно от земята до луната, защото пространството между тези планети е изпълнено с етер, към който човек ще бъде нагоден да живее… Който си е изработил дробове, нагодени към етера, свободно може да пътува до луната. Според окултистите има такива хора на земята. Те пътуват не само до луната, но и до други планети. (38/стр. 114)

Бъдещият човек ще има фино духовно тяло. То ще бъде вътрешно организирано. С това тяло човек ще може да пътува навсякъде, защото етерът прави всяко място достъпно във вселената. Различните слънца и системи са съставени от различна духовна Мъдрост. Но въпреки това не можем да кажем, че Мъдростта е във вселената. Вселената е завеса. Тя е преграда към нещо по-дълбоко. Кой може да разкъса завесата? Само този, който има специална Любов към Бога. Само той ще бъде отведен отвъд завесата на вселената – там, където е Премъдростта.

•

С бързината на светлината

Разумните същества, които се движат с бързината на светлината, отиват до слънцето за осем минути и се връщат за осем минути. Те са близо до нас. (38/стр. 121)

Колкото по-разумно е едно същество, толкова по-голяма е бързината му. Степента на разумност определя степента на бързина. Има разумни същества, които за осем минути отиват до слънцето. Но има друг разум, който отива до края на вселената за десет минути. Има ли по-голяма бързина от това? Да, има едно същество, което е толкова бързо, че е навсякъде и вижда всичко по-бързо от миг на окото. Ние го наричаме Бог, но то е нещо по-дълбоко. То се захранва от специален лъч на Бездната. А какво нещо е тогава Бездната? В Бездната всички понятия и определения умират. Бездната е нещо, което не може да се изследва. Достатъчно е да знаем, че Бог е само лъч от тази предълбока Мистерия.

•

Велико явление

Хората нямат представа за невидимия свят и за съществата, които живеят там. (38/стр. 244)

Невидимият свят е велико явление. То е грандиозно по размах и трудно може да се обхване. Милиарди същества се движат, за да служат на Божия план. Астралният свят, който също е невидим, е ограничен. Астралният свят и земният свят – това са отделените ангели от Бога. Отделените ангели не са пожелали да служат на великия план на Бога. Това по-късно било наречено грехопадението. Казвам: Едно от най-великите Тайнства на живота се намира в служенето. Служенето е най-практичният метод, то е откривателят на Тайните на Бога и на Вечността.

•

Отваря портата към невидимото

– Какво представят ангелите? – За да имате представа за ангелите, вие трябва да се върнете към онази епоха, да видите света такъв, какъвто първоначално е бил създаден. (38/стр. 268)

Първичният свят, който Бог е създал, е бил един велик замисъл на Вечността. В този замисъл ангелите е трябвало да служат на Бога с неизменна Любов. Всеки ангел, който е избрал неизменността за свой път, прониква в замисъла на великия Бог и получава нова енергия за своето развитие. Тази енергия му дава нова дълбочина. Но тези, които изменили на Любовта, те сега трябва да проучват света и своето падение. И ако проучват правилно, те стават служители по пътя към Тайната на Бога. Има много усърдни и работещи ангели, но те не са служители. Казвам: Не усърдието се възнаграждава, а служенето. Служенето отваря портата към невидимото. В невидимото е свободата.

•

Милионите крила на ангелите

Често художниците рисуват ангелите като човеци с крила. Това са въображаеми ангели. Никой художник не е виждал ангел. Вярно е, че ангелите имат крила, но не такива, каквито им турят художниците. Някои ангели имат по шест милиона криле и се движат десет пъти по-бързо от светлината. (39/стр. 22, 23)

Милионите крила на ангелите – това се отнася до тяхната невидима сила, до мощта на техния дух. Много от тези ангели са били на земята. Те са били образ и подобие на Бога, но са успели да се изтръгнат от образа и са влезли в подобието. Образът е създаден по законите на света. Той се видоизменя. Той може дори да е творчески и много хубав, но накрая той умира, защото той е творение на времето. А подобието е образ на развитието. Развитието дава големи възможности. То дава възможност да имаш шест милиона крила. Такъв ангел се изтръгва от скоростта на светлината, защото тя е едно ограничение. Такъв ангел може да узнава Тайните на другата вселена, която е скрита зад тази вселена. Що са крилата? Крилата са проходи за влизане в скритостта на Бога.

•

Тайната на думите

Който престава да се развива, преждевременно остарява… Ако отвори Свещената книга, и нея скоро затваря. Той не подозира, че тази книга крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както Любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената книга въвеждат човека в красиви, възвишени светове. (39/стр. 209)

Този, който не се развива, за него книгата си остава само книга. Тя остава затворена. За този, който се развива, книгата е Свещена. Книгата тук вече не е книга. Тя има глас. И този глас разкрива на човека Тайната на думите. Щом се развиваш, този глас излиза от тишината и ти говори. Думата е метод, думата е врата. И когато дълго време повтаряш една дума, тя ще ти отключи смисъла си, тя ще те пренесе в друг свят, защото тя вече е станала глас на словото. Така ние разбираме думата като жива светлина, като жива сила. Ето защо думите могат да ни учат, могат да ни ръководят и могат да ни пренасят в други светове. Но всичко се определя от нашето отношение. Думите са Тайнства от света на словото.

•

Ахавира

Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. (39/стр. 214)

Колкото и да си се учил, ти трябва да познаеш учението като непрекъснат процес. Учението е път, учението е подготовка. Учението те подготвя за светове, които не си подозирал. И когато разбереш Любовта като велика необходимост, тогава ще разбереш и Тайните на живота, а те са Тайни на душата. После ще разбереш Тайните на съществата, по-късно ще проникнеш в Тайните на боговете. Именно боговете ще ти разкрият други светове, които не си и сънувал. Но другите светове изискват друго тяло – тяло, което древните са наричали Ахавира. Значението на тази дума днес е изгубено. Тази дума означава птица, но в изначалния смисъл е означавала нещо друго. Според древните това е същество, което прониква във висшите светове. А Любовта е само една необходимост, чрез която Ахавира обхваща и прониква във всичките светове. И чак тогава човек може да потърси Създателя на тези светове. Истинската птица е същество без външно тяло. Тя прилича на особен, свободен устрем. На този устрем световете отварят вратите си. Вие не познавате още тази птица в себе си. Вие още мечтаете. А птицата е скрита вътре във вас, но със заключени криле.

•

Сбор от напреднали и съвършени същества

Природата е сбор от най-висшите, най-разумните същества, завършили вече своето развитие. Най-съвършените същества, каквито можете да си представите, те съставят природата… Под природа разбирам същества, които в продължение на сто милиона години не са направили нито една погрешка. (40/стр. 83)

Думата природа има дълбок таен и окултен смисъл. Това, което обикновеният човек мисли за природата, не е природа. Великата природа е нещо невидимо и неуловимо. Тя е сбор от напреднали и съвършени същества. Вие казвате: „Това е слънце“. Но слънцето е само една врата. Сутрин по време на изгрева много съвършени същества идват при тази врата. Те дават светлината си и топлината си и така те образуват слънцето и изгрева. Вие виждате слънцето и изгрева, но не виждате тези същества. Какво ще кажете, ако ви кажа, че познавам тези същества? Вие ще кажете: „Това е дъжд, това е въздух“. Но една капка е тайна вселена. А дълбоко във въздуха са скрити много напреднали и древни същества. И вие ако знаете как да дишате, ще направите връзка с тези същества. И те ще ви дадат знание, което го няма в света. Вие казвате: „Това е огън“. И че огънят гори. Казвам: Не е огънят, който гори. Вътре в него скритите същества горят. Част от техния дух гори. Ако тези същества не горят, ако изтеглят силата си, огънят ще гори, без да изгаря.

•

Там има само настояще

Аз ви говоря за онзи свят, в който няма минало, няма и бъдеще. Там има само настояще. В обикновения свят, в който сега живеете, има и минало, и настояще, и бъдеще. (40/стр. 190)

В обикновения свят има минало, настояще и бъдеще. Те се редуват. Кой живее в минало, настояще и бъдеще? Неосъзнатият човек. Пробуденият човек живее постоянно в настоящето. Времето е изменчиво, Вечността е постоянна. Когато човек е изгубил Любовта, се е оказал във времето. Само който е придобил Любовта, живее в настоящето на Бога. Що е настоящето? Дълбочина, живот в дълбочината. Това е живот на преданост. Предаността ни спасява от изменчивостта. Всичко изменчиво вярва в минало или в бъдеще. За неизменния няма време. Промените не го засягат. Той е познал себе си. Той живее във Вечността. Що е Вечността? Това е неизменността, скрита в Бога.

•

Който има реалността в себе си

Аз ще ви кажа една истина, която не сте чували досега. Тя е следната: Освен време и пространство, съществува и друго нещо, което обхваща в себе си и времето, и пространството. То е реалността на живота. Какво е реалност, не знаете. Времето и пространството сами по себе си не са реални величини. Времето само определя нещата. Пространството пък може да се увеличава и намалява, без да е реално. Казано е, че има нещо извън времето и пространството. То е реалността. Ето защо докато човек не живее извън времето и пространството, никога не може да разбере самата реалност. (40/стр. 190, 191)

Времето и пространството са само понятия. В реалността те не съществуват. Те съществуват само в илюзията. Който носи реалността в себе си, открива, че вътре във времето има друго време – то е вечното време. Който има реалността в себе си, той открива, че вътре в пространството има друго свещено пространство – то е свободата. Който е познал себе си, живее извън времето и пространството. Той живее по законите на Истината. А Истината има власт да отделя времето и пространството и да дарява човека с реалността. Който има реалността в себе си, той има друг поглед за нещата. За него животът е Тайнство. Навсякъде той вижда душата на нещата – същността. Той общува мистично с Бога и животът му е неизразим. В обикновеното той вижда прекрасното.

•

Великото Начало

Съществува едно Начало, светлината на което никога не е изгрявала и никога не е залязвала.

(40/стр. 302)

Великото Начало никога не изгрява и не залязва. Това, което изгрява и залязва, са слугите на Великото Начало. Обикновеният живот изгрява и залязва. Духовният живот изгрява и изгрява. Божественият живот никога не изгрява. Той е животът на боговете. Те са потопени в Прасветлината на Бога, която е непрекъсната и неизменна. Вътре в слънцето има нещо, което изгрява и което залязва. Вътре в човека има нещо, което се ражда и което умира. Човек, който е познал висшата си душа, той и като се ражда, и като умира, все изгрява. Човек, който е познал духа си, става Тайнство в себе си. Той прониква в неща, които дори и Вечността не познава. Той събира в себе си Вечното и Безпределното.

•

С колко думи си служи природата?

С колко думи си служи природата? Неизброимо е числото на нейните думи. Чуден е езикът на природата. За оня, който го разбира, тоя език е смислен. За оня, който не го разбира, тоя език е безсмислен. (41/стр. 119)

Милиони са думите на живата природа. Милиони са думите на невидимия свят. Само вятърът има седем милиона думи. Къде е неговият център? Къде е неговата мощ? Къде е неговият покой? Това са все скрити думи на вятъра. Покой и ураган – това са а-то и я-то на вятъра. От а-то до я-то се движат тези седем милиона думи. Това са седем милиона движения. Това са седем милиона същества. Вятърът има безброй много лица. Това е велика наука, която ще изучавате в бъдеще. Във вятъра има и нещо, което е скрито. То е нещо, което и самият вятър не познава. Велико Тайнство е природата. Тази природа, за която ви говоря, е образувана от милиони живи същества. Те духат във вятъра, те горят в огъня, те животворят във водата. Ако висшите разумни същества се оттеглят от една вода, тогава тя се населява от нисши същества и се разваля. Така е и с живота на човека. Ако в човека живеят висши разумни същества, в него тече живата вода, той се обновява. Но ако човек е прекъснал връзката си с тези разумни същества, в него тече мъртва вода. Той е все недоволен, критичен, объркан. Казвам: Този човек не познава истинската природа. Той е прекъснал връзката си с нея. Да познаваш живата природа, това е благословение.

•

Безсмъртното тяло

Животът, който сега минавате, е живот на смъртта. В бъдеще ще влезете в живота на безсмъртието. Това значи да си роден от Бога и свободно да излизаш и влизаш в тялото си. Когато пожелаеш, ще напуснеш тялото си, ще отидеш на разходка и когато пожелаеш, ще се върнеш. Това е велика наука, велико изкуство. (41/стр. 119)

Понеже сега сте отделени от Бога, се намирате в смъртта. След време ще живеете в Бога и ще бъдете в безсмъртието. Ценното в човека е безсмъртното му тяло. Безсмъртното тяло може лесно да излиза от другите тела. То знае великото изкуство, как да излиза, къде да ходи и как да изтръгва Мъдрост. То умее да посещава скритите храмове в света и космоса. Какво ще кажете, ако ви кажа, че под дъното на някои морета има древни храмове? Под някои планини също има древни храмове. Безсмъртното тяло в човека е, което може да прониква в тези храмове и да се обновява. Велика е науката за безсмъртното тяло. Тя още не е изнесена в света.

•

Красиви са тайните неща

Казвам: Красиви са тайните неща в природата. Великото работи в Тайна. (41/стр. 120)

Дори и умът на човека работи тайно за него, ако бъде овладян. Не работи ли сърцето също тайно в човека? И физическото, и духовното сърце работят в Тайна. А не е ли висша Тайна душата? Душата е Тайна на Божествения свят. Духът е Тайна на Неведомия свят. Вие виждате цветето, но то е излязло на повърхността чрез Тайната на своя корен. Ако го нямаше коренът, щеше ли да го има цветето? Що е коренът? Скритостта на цветето. Ако човекът се разцъфтява като цвете, не идва ли това от неговия корен? Коренът е по-силен от цветето, защото е избрал да живее в тежките условия. Има корени видими, има корени и невидими. Казвам: Духът е нашият корен и той работи в Тайна, на скрито място заради нас.

•

Това е древна война

Милиони същества воюват около човека. Това е една от вътрешните страни на живота, от великите Тайни на Битието. (42/стр. 73)

Милиони същества работят вътре и вън от нас. Това е древна война. Тя е била в миналото, продължава и сега. Външната война е само едно малко отражение на тази вътрешна война. Вътрешната война е по-деликатна и неуловима. Тя е война на убеждения и представи. Злите същества се стремят да внесат в нас погрешни убеждения, представи и желания. И ако едно убеждение или желание хване корен в нас, тогава хората посвещават живота си на второстепенни неща. Те стават жертви на убеждението и желанието. Но отвътре ние имаме и много доброжелатели. И ако те успеят да ни убедят, че пътят към Бога е най-важен, ние ще излезем от погрешните убеждения, представи и желания, които са пропаст на живота. Да умееш да уловиш правилното убеждение, това показва посоката на твоя живот и на твоята душа.

•

Човек е живял в огъня

Когато казвам, че някога човек е живял в огъня, вие се запитвате как е възможно това. Възможно е. Тогава светлината е била среда за човека, както въздухът е днес негова среда. (42/стр. 95)

Първичният човек е бил огън. Той е бил съставен от могъществото на Духа. Кой е горял вътре в този огън? Това е Духът. Но после човек е изгубил Духа си и започнал да слиза надолу. Слизайки надолу, той е станал душа. Огънят се е намалил. Горял някак си, но това не било както в началото. После човекът слязъл в материалното тяло и огънят още повече се изгубил. И вместо древния Свещен огън, който е горял истински, днес човекът е един дим, един пушек. Вместо Любов, днес в човека гори страст. Вместо чистота, в човека днес има други елементи – завист, омраза, ревност, недоволство. Всичко това е земното мислене. Какъв по-голям пушек от това? Какъв е пътят ученикът да се завърне в огненото си състояние? Казвам: Той трябва да се освободи от всички земни елементи в себе си, от земното си мислене. Така той ще запали в себе си Любовта, която ще му разкрие душата. После Мъдростта ще му разкрие Духа. И завръщайки се в Истината, човекът ще гори, както гори Изначалният огън.

•

Създаването на земята

Знаете ли колко труд, какви усилия на милиони същества са вложени в създаването на земята? Лесно е да се каже, че земята е създадена в един ден, както е писано в Стария Завет, но ако отворите страниците на живото Битие, там ще разберете какво представя този един ден.

(42/стр. 230, 231)

Милиони същества са участвали в създаването на земята. Велико нещо е сътворението на земята. Знаете ли как се създава огън, как се създава вятър – това са цели науки. И откъде те черпят своята сила, своя живот? Казвам: Всичко е произлязло от Духа. И казвам: Всичко около нас, това са сгъстени форми на Духа. Духът е трябвало да слезе на по-ниски нива, за да се образува Творението. Когато Духът е слязъл една степен надолу, се е образувал огънят. Когато огънят е слязъл една степен надолу, се е образувал въздухът. Когато въздухът е слязъл една степен надолу, се е образувала водата. Когато водата е слязла една степен надолу, се е образувала земята. Казвам: Всичко това е един образец на живота. Духът е пожертвал една част от себе си и се е превърнал в огън. Огънят е пожертвал една част от себе си и се е превърнал във въздух, в дихание. Въздухът е пожертвал една част от себе си и се е превърнал във вода. Водата е пожертвала една част от себе си и се е превърнала в земя. Мислите ли, че при всички тези условия цялото това Творение да е създадено за жабата, сиреч за недоволството на човека? Жабата, това е човекът, който не разбира закона на жертвата. Няма по-лошо нещо от недоволството на човека. Затова аз се обръщам не към жабата, а към ученика и казвам: Пожертвай живота си за една свещена идея и тогава ще се върнеш от земята към водата, от водата към въздуха, от въздуха към огъня и от огъня към Духа. Ето какъв е пътят на ученика.

•

Различните светове

…Ирационалните числа. Колкото и да се дели това число, все остава една малка, неделима част от него. Този остатък е свързан с други светове, за които днес хората нямат понятие. Тези светове не са някакви отвлечени понятия. Тези светове имат свои представители на физическия свят, които минават незабелязано между хората.

(42/стр. 261)

В нашия свят обитават много други светове. Различните светове са свързани помежду си с много тънка нишка. В едно човешко тяло могат да живеят най-различни същества – от животни и демони до ангели и архангели. Човек е тясно свързан с минали светове. Тази връзка е прастара и духовна. Какво ще кажете, ако ви кажа, че вътре в човека може да живее един делфин? Тогава такъв човек ще се разбира с делфините. Казвам: Когато един човек се разбира с делфини, то е защото скритият делфин в човека се разбира с външните делфини. Вътре в човека може да живее и тигър. Това е прастарата кръвожадност в човека. И ако тигърът се настани трайно в човека, човекът става звяр. Вътре в човека може да живее и славей. Тогава той ще имитира славей. Това е духовно сродство. Вътре в човека може да живее и ангел, и архангел – това е вече великото. Различните светове се преплитат и се смесват с човека. Няма по-хубаво от това вътре в човека да заживее един невидим мъдрец. Тогава от това общуване и сливане и самият човек става мъдрец. Казвам: Умният има знания, а мъдрият знае потънкостите на нещата. Той прониква в същността на нещата.

•

И ангелите не познават Бога

Представете си цялата вселена, в която има повече от сто милиона слънца и около всяко слънце има най-малко по 12 други планети, всички са повече от един милиард и двеста милиона. Представете си, че тия слънца живеят като живите същества тук на земята, а това Същество, Което ги е създало, То мисли за всички, всички има в ума си, а мисли и за вас, как си представяте това? Каква глава ще има То, каква глава ще Му сложите, я ми кажете. Какво тяло ще му сложите? Някои искат да си представят Господа някак си. Как ще си Го представят? Той не може да има такава глава, каквато вие мислите. Не само ние, но и най-възвишените същества не могат да си представят Бога. Той е нещо непонятно за човешкия ум. (43/стр. 56)

Много хора казват: „Ние познаваме Бога“. Казвам: Не само вие, и ангелите, и архангелите не познават Бога. Казвам: Не само ангелите не познават Бога, но и серафимите, и херувимите. Казвам: Не само серафимите и херувимите не познават Бога, но и боговете не познават Бога. Какво правят всички разумни същества? Те изследват Неговата неизследимост. Някои казват: „Всички лица и образи са лица и образи на Бога“. И това е така, но то е условно, защото след смъртта къде отиват тези лица и образи? Тогава те стават незрими. Казвам: Лицето на Бога е незримо и неизследимо. Тайната на Бога, която е скрита в Него, не може да бъде изследвана. Но ние трябва да я проучваме всякога. Стремежът трябва да бъде непрекъснат. Това е пътят на търсача. Той ще изследва Бога милиарди години и никога това няма да му омръзне. Така неговото вдъхновение не ще има край.

В човека живеят и боговете

Но ако искате да се развивате, трябва да знаете какво нещо е човекът сам по себе си. В него всички процеси на Битието се осмислят. В човека живеят и боговете. (43/стр. 59)

Човекът е път, по който сам осмисля себе си. Когато човек осмисли себе си, той ще стане духовен. Когато човек осмисли себе си на още по-високо ниво, той ще стане Божествен. Но има и друго ниво – то е абсолютното. Когато човек стане духовен, в него ще заживеят ангелите. Когато човек стане Божествен, в него ще заживеят висшите същества. Когато човек стане абсолютен, в него ще заживеят боговете и сам Бог ще му разкрие нещо от най-високата си природа.

•

Ще му дадат една цяла земя

Всички светове са жилища, приготвени за хората. Бог иска да ги направи свободни. Толкова много светове има, за да не съществува грях в бъдеще. Защо е толкова голяма вселената? За да няма случай човек да греши. В бъдеще на всеки човек ще му дадат по една цяла земя и той ще бъде сам. Ако някой ме попита кога ще престане злото, ще отговоря: Когато ти дадат една цяла земя и никой няма да има край теб, ти сам ще я обитаваш, ще се разхождаш нашироко. (43/стр. 60)

В бъдеще на човека ще бъде дадена голяма свобода. Ще му бъде дадена една цяла земя да я изследва, да я преустройва и да я доведе до разцвет. И ако той изпълни всичко по повелите на великата невидима природа, ще му бъде дадена по-голяма земя или цяла слънчева система. Изследвайки тази обширност, той ще проучва все по-дълбоко и себе си. Така в един определен момент той ще се срещне с Господаря на свободата. И ако Окото на Господаря го погледне усмихнато, той ще бъде благословен да проникне в по-висши Тайни. Но ако Окото на Господаря не е усмихнато, той ще отиде на земята, където ще има една малка къщица и ще учи своите уроци. От тази усмивка се решава пътят на съществата. Целият земен живот на човека не е нищо друго, освен човекът да се домогне до тази усмивка. Но никой земен човек не може да види тази усмивка.

•

Носят земята на гърба си

Има същества, високо издигнати, които носят земята на гърба си. Те знаят такива закони, до които обикновените учени още не са дошли.

(39/стр. 258)

Има същества, които носят земята на гърба си. Какво означава да носиш земята на гърба си? Има закони, които този свят не познава. Те са известни като Вяра и като Любов, Мъдрост и Истина. За тях се говори, но хората не ги познават. Вярата е висш закон, който се внася от духовни същества в човека. Ето защо Вярата може да понесе бремето на целия свят, защото тя не е земна сила, а чисто духовна. Казвам: Вярата отключва силите на духовния свят. А Любовта, Мъдростта и Истината са сили на по-висок свят – Божествения свят. Те могат да си играят със земята като с топка. Любовта превъзхожда земята, Мъдростта я поглъща, а Истината даже не я вижда. Съществата на абсолютната Вяра носят земята на гърба си.

•

Разумен център, скрит в света

Моето разбиране е, че има един разумен център в света. Център на разумните същества, които съществуват и които всякога мислят благото на хората. Никой не знае къде е мястото на този център, близо или далеч. (43/стр. 76)

Има един разумен център, скрит в света. Този център е съкровен и потайно скрит. Този център е изключително могъщ. От него изтичат прадревни свещени сили, които изтичат във всички посоки и проникват навсякъде, където има отключена врата за тях. Без този централен, съкровен разум земята щеше да бъде раздробена и разпръсната. Този център е скрит от погледа на света и никой не може да каже: „той е тук или там, той е близо или далече, той е горе или долу“.

•

Съществували са преди Библията

Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това идва от един друг свят. (43/стр. 144)

Тези мисли са съществували преди Библията. Тези мисли предшестват пророците. Пророците само са ги снели, само са ги изразили. Те са ги изразили, но много неща още не са снети и не са изразени. Къде се намират скритите мисли? В неизразимото. Неизразимото е всякога по-силно и по-дълбоко от изразимото. Това, което е снето, е една нищожна част от неизразимото. Неизразимото е потайно. След време то ще произнесе друга Библия, много по-дълбока, но то е само за подготвените. А сега неизразимото слиза по малко. То слиза чрез откровения.

•

Нещо ново ще има след 2100 години

И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеят добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказвали. Те са живели много преди нас. Сега ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха ни остават още 2100 години. Това ви предсказвам аз. До тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно още 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места в Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще има една нова раса хора, не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат. (43/стр. 149, 150)

Нещо ново ще има след 2100 години. Новото ще проникне силно, незабележимо и ясно. То ще влезе незабележимо, но резултатът му ще бъде ясен. То е новата светлина. Тази светлина ще направи светлите по-светли, а тъмните по-тъмни: светлите – по-светли, защото те ще я приемат; тъмните – по-тъмни, защото в тях няма условия. Откъде ще дойде тази нова светлина? От тайния Източник, от Правдъхновението. Така ще се усили светлината в хората и те ще започнат да търсят Бога с голямо търсене, с голям устрем, така както не са Го търсили.

•

Цяла епоха във вашия живот

– Видях един ангел. – Това нищо не значи. – Ама корона имаше на главата. – То е друга илюзия. Аз мога да ви направя корони колкото искате. Но реалността е, че когато един ангел ви посети, вие няма да забравите никога неговото посещение, то е нещо извънредно, цяла епоха във вашия живот. Вие ще придобиете такава сила след това, във вашия ум, във вашето сърце, във вашия дух ще настане промяна. Ще считате, че това е най-важното събитие, което е могло да ви се случи. (43/стр. 196)

Когато един ангел те посети, то е мощно духовно явление, защото в твоя стремеж е влязъл друг стремеж, по-дълбок, защото в твоя устрем е влязъл друг устрем, по-пълен. Ангелът ще ти посочи пътя към Тайната и ще се оттегли. Но дали ти ще можеш да осмислиш този път? От това зависи твоето бъдеще, защото всеки сам трябва да осмисли своя път. А тласъкът от ангелския свят е само един велик подарък.

•

Да си създаде тяло за няколко минути

Ако пък някое съвършено същество или някой ангел иска да дойде на земята да свърши някаква работа, те могат в няколко минути или най-много в половин, един час да си създадат тяло, каквото искат, да си създадат каквато човешка форма искат. Този ангел ходи натук-натам, докато си свърши работата, след което разглобява тялото си и заминава за невидимия свят, отдето е дошъл. Тези работи са малко отвлечени и вие се запитвате дали са истина или не.

(44/стр. 34, 35)

Едно съвършено същество може да си създаде съвършено тяло само за няколко минути. Това е тяло от сгъстена светлина и това тяло може да предаде своето послание на всяко място в света, където е необходимо. Това мощно излъчване е велика проповед, велико влияние. Това тяло може да преобрази само в един миг един човек, група хора или група от животни. Откъде идва могъществото на тази светлина? То идва от връзката с Господаря на Прасветлината.

•

Строени са милиарди години

Цялата слънчева система, цялата вселена, това е строеж на разумни същества, които са строили с милиарди години, преди светът да е съществувал и са създали този свят, който ние сега виждаме. (44/стр. 76)

Тази слънчева система и тази вселена са строени милиарди години – първо вътрешно и после навън. Строителите са велики същества. Те са боговете – изначалните сили на Отец. Но във вселената, в слънчевата система и в света са участвали и паднали богове. В света и навсякъде във вселената има следи от съвършенството и следи от несъвършенството. На земята следите от съвършенството са пирамидите и могъщите водопади. Това са външните следи на боговете. Тайните подземни градове като Агарта, това са вътрешните следи на боговете. Пирамидите са велико послание на една скрита небесна цивилизация. Те са универсалното послание към света и към всички светове. Пирамидата казва, че всеки трябва да стигне до върха в себе си. И когато човек стане универсален дух, той ще се слее с Отец. Отец, Който е Окото на разума, ще извърши ново преображение на духа и ще му отвори пътя към чисто духовните цивилизации. Пирамидите са творение от древния енергиен вихър на боговете. Докато сфинксът е по-дълбоко творение. В него има намеса от самия Отец. Отецът безмълвно е създал сфинкса и затова сфинксът мълчи.

•

Предците на човечеството

Съществува една раса, която сега направлява съдбините на цялото човечество в света. Наричат я Предците на човечеството. Преди да е съществувал човекът на земята, е била тази раса. И следователно тази раса е, която приготовлява новите условия. (44/стр. 213, 214)

Има една велика раса преди човечеството. Това са велики Божествени същности, откъснати от същността на Бога. Те са създали величието на древната земя. Те движат и ръководят огъня, въздуха, водата и земята. Тези велики същества по-късно били наречени Божествата. Тези Божества живеят вътре в стихиите на природата, без да бъдат засегнати. Човечеството е сбор от четирите елемента, четирите стихии на природата, докато Предците са същества на петия елемент, който е Акаша. Акаша – това е чистият Дух, чистата свобода. Акаша – това е чистата неопетненост. И затова тези велики Предци са неопетнени от Вечност и време, те са извън това. Те ръководят събитията според скрития Замисъл на Бога.

•

Несъщества на Великата Мистерия

За стари хора в света няма място. Ние знаем, че има само 24 Старци в целия свят… 24 души Старци има само. Да станете Старци, се изисква цяла вечност, не се изисква година, но милиони години се изискват. (44/стр. 217, 218)

За да станеш Старец, са необходими милиони години. Старците са носители на духовни и Божествени цивилизации. Старецът е същество, което има в себе си опит отвъд света. Той знае, че истинският опит идва отвъд света и го посреща. Така този опит се превръща в Премъдрост. Старецът не е свят или грешен човек. Той се е освободил от тези ограничения. Старецът е същество, което се движи мистично във вселената и световете. Той се движи като Меч от пронизваща Светлина. Не е лесно на съществата от Вечността да понесат тази Светлина. Но един Старец може така да се смалява, че неговата Светлина да проникне дори и в съществата от времето, защото един Старец вижда отвътре тайните на човека и скрития Замисъл на Бога. Старците нямат дом, нито жилище. Те обитават в същността на Прасветлината. Прасветлината ли е техният дом? Не, те превъзхождат и Прасветлината. Те са най-древните Птици на Свободата. Няма такова пространство за техните криле в световете. Старците са несъщества на Великата Мистерия, защото същество означава също ограничение, макар и Божествено.

•

Ще минат през огън

Бъдещата култура ще дойде с един огън, който ще опожари цялата земя и всичко ще префини, бедни и богати ще минат през огън. (44/стр. 242)

Старата култура трябва да мине през огън. Вътре в огъня работят скрито могъщи същества, които ще изработят новата култура. Казвам: Велик огън е това. Той е мистичен огън. Този огън ще ограби човека. Той ще му отнеме всичко нисше. Този огън е рушител на материалното, астралното и менталното. Какво ще остане от човека? Ще остане духовното. Това е човекът на Любовта. Само този човек може да върви по пътя към Истината, защото само духовното има право да се стреми към Божественото. А само Божественото има право да надзърне в Мистерията на Бездната. Велик е пътят на огъня-очистител. Той гори и изгаря само старите светове в човека. Той гори и изгаря всички стари цивилизации, които са се събрали в човека. В Писанието те са наречени Дървото за познанието на доброто и злото. Няма помен да остане от това Дърво. Това е за хората на съкровения разум. А за тези, които огънят не иска да ги изгори, за тях в бъдеще пак ще се създава време и външна история. Те ще живеят отново във време и времена, защото великият огън не ги е призовал към чистата духовност. Те ще се раждат и умират, защото са привързани към старите цивилизации. Време и времена, това са състояния на ума. Вечност и Любов, това са състояния на свещения разум. Мъдрост и Премъдрост, това са състояния на Тайната и Мистерията.

•

В центъра на земята

Сега ще обясня как стават земетресенията. Отдолу, в центъра на земята има учени хора, те пращат енергията. – В центъра на земята няма ли огън? – Има учени хора, които живеят в огъня, както ние живеем във въздуха и колкото по-голям е огънят – по-добре. Сега какво ще кажете вие според вашите схващания? (44/стр. 255)

Вътре в земята на много места има огън. Вътре в този огън има скрити същества, които работят. Когато тези учени същества съберат енергията си в огъня, огънят се превръща в стихия и земетресение. Силен е този огън, защото много същества са се събрали. Вие си мислите, че огънят така просто си гори. Щом има причини за земетресението, тези същества се събират, групират силата си и тази натрупана сила ние я наричаме земетресение. А това е просто силата на съществата, живеещи в огъня. За тях огънят е дом, там живеят те. Има други пък, които живеят във вятъра. Когато те съберат силата си, те правят буря.

•

25-ят Старец

Според мене старостта подразбира влизане в областта на Божествената Мъдрост и придобиване на знания. Старостта е една служба. Но след като цялото човечество завърши своята работа от милиони, милиони години насам, едва ще изкара един Старец. Сегашната раса като завърши своето развитие, ще изкара един Старец, представител на цялото сегашно човечество. Засега на небето има само 24 Старци, представители на различни епохи. Сега се създава 25-ят Старец. (45/стр. 26)

Сега се създава 25-ят Старец. Той ще бъде есенцията на цялото сегашно човечество. Този Старец работи вече милиони години. Той тайно трупа опит в себе си – опит, какъвто светът не познава, защото неговият поглед вижда отдалече и издълбоко. Ако съвременните учени стигат до дъното на океана, този Старец вижда под дъното. Погледът му е от друго измерение. Неговата мисия е да живее в скритата светлина на човека. Той ще бъде ръководител на динамичното развитие. И само на достойните ще дава своите откровения. Той се самосъздава в себе си. Така той образува 25-та епоха. Тази нова епоха ще има 25 часа. 25-ят час ще бъде посветен на него. Скрит е този Старец, но тия, които той си избере, ще го виждат и ще разговарят с него.

•

Главните Старци, загрижени за земята

Засега в камарата на човешката раса няма много представители от Старците на Светлината. Другите разумни същества имат повече депутати. От земята имат само 25 Старци, но 25-ят не присъствува на заседания. (45/стр. 26, 27)

Около земята се движат най-вече трима Старци. Някои от другите Старци много рядко идват. Тези Старци работят в измеренията на духовните и Божествените цивилизации. Земната цивилизация е най-трудно обработваема. Тя не се поддава на развитие. В нея има голямо движение, голяма интензивност на събитията, но няма развитие. Във всеки народ има малцина от тези, които се развиват, а другите само се движат и страдат. И от хиляди години вече страданието при тях не дава плод. Главните Старци, които са най-вече загрижени за земята, са трима – Първият, Вторият и Четвъртият. Те правят своите заседания в недостъпната област на Прасветлината. Тук никой не може да ги види и да ги смути. 25-ят Старец още не присъства на тези заседания. Засега той още трупа своята Божествена Мъдрост, чрез която ще стане достоен да влезе в Прадревната Мъдрост.

•

Извън космоса

Вашата душа е едновременно в тялото ви, в ума ви, в сърцето ви – тя прониква целия космос. Същевременно тя е извън космоса. (45/стр. 96)

Когато душата е в ума, умът свети. Когато душата е в сърцето, сърцето сияе. Когато душата е в света и в космоса, тя ухае и вдъхновява съществата. Къде се чувства най-добре душата? Душата се чувства най-добре извън космоса. Когато душата е в космоса, тя е вечна, но не е напълно в Източника си. В космоса тя е в движение, за да вдъхновява и възвишава. Извън космоса тя е в безвремие. Живеейки в безвремието, тя се е завърнала в своя древен покой. Сам нейният Създател е Източникът на покоя. Когато човекът е познал себе си, той вече е самата тази висша душа, която се е освободила от веригите на космоса и се е завърнала в покоя. Покоят е нашият най-древен дом.

•

Има по-дълбок път

Когато възприемете идеалната Любов в душата си, вие ще се намирате в състоянието на нирвана, което, според индусите, се счита за сливане на душата с Бога. (45/стр. 165)

Когато познаете великата Любов в себе си, вие ще се окажете в областта на нирвана. Що е нирвана? Мястото на покоя, хармонията и духовността, мястото, в което душата е познала своето сродство с Бога. Това ли е пътят на истинския човек? Това ли е пътят на пробудения човек? Не. Има по-дълбок път. За този път великата Любов не е достатъчна. Този път е скрит в абсолютната неизменност на духа. Тази абсолютна неизменност превъзхожда Вечността и покоя. Но малцина влизат в тази абсолютна неизменност. Тук е мястото на велики Учители и Посветени от специалните степени. Може ли да има по-висока степен и от това – и от абсолютната неизменност? Има една степен, по-висока и от абсолютната неизменност. Тя превъзхожда и покоя, и Мъдростта, но малцина ще я разберат. Това е област на Прадревните Старци. Те са скрити от погледа на видимия и невидимия свят. Да се надмине абсолютната неизменност – това се решава от Върховната Мистерия. На определени същества от абсолютната неизменност Тя дарява по един Лъч от себе си. Така са се образували Старците и тяхната Премъдрост.

•

Освобождава се от тъмната светлина

Има различни светове: едни светове са тъмни и те изпущат тъмнина; други светове са светли, те изпущат светлина. (45/стр. 258)

Има светове, които в началото са били голяма светлина. Думата светове означава същества с големи стремежи. Но когато тези същества с големи стремежи са се сблъскали с Великата Прасветлина, те не са могли да устоят и са се превърнали в тъмнина. Тази тъмнина и досега се опитва да свети, но тъмна е светлината ѝ, не ѝ достига нещо. Велика Любов и неизменност се иска, за да се преодолеят тази тъмна светлина и тези големи стремежи. Стремежът е стремеж, когато е зароден от дълбините на Любовта. Стремежът е стремеж, когато знаеш как да проникнеш във Вечността и как да се изтръгнеш от нея. Който познае това, той се освобождава от тъмната светлина. Който познае това, той се освобождава и от стремежа. Който познае това, се завръща в Алморот. Това е една от най-древните думи. Тя не може да се преведе, но приблизително означава Правдъхновението.

•

Те са Посветени и Адепти

От земята има хора, които ходят и се учат на слънцето и се връщат. Къде са те? То не е моя работа да казвам, нито пък ваша работа да знаете къде са. Че има, аз с двете ръце подписвам.

(45/стр. 379)

Има хора от земята, които ходят на слънцето и се връщат. Ще кажете: „Ама как ходят те до слънцето?“ Те ходят с духовното си тяло и се връщат. Те са Посветени и Адепти. Те са преодолели човешкото в себе си и затова са се научили да се отделят от земята. Дадено им е право да изучават слънчевата Мъдрост. Как отиват на слънцето? Чрез духовното си тяло и чрез проникване. Когато се върнат от слънцето, те носят в себе си нещо от силата и духа на слънцето. Как ще познаете такива хора? Те носят белезите на слънцето в очите си, в думите си, в мълчанието си, в присъствието си и още нещо: те носят Тайна в себе си, Тайна от Божията Тайна. И ако решат да насочат тази Тайна към вас, те могат да променят земния ви път и да ви насочат към слънчевата Мъдрост. Тези Посветени хора са вътре в света. Те са явни или скрити според Замисъла на Бога.

•

Съюзът с падналите ангели

Сегашните страдания на земята произтичат от погрешките, които ангелите направиха. Какви са били причините? Ангелите направиха някакви си погрешки, от които ние сега страдаме. Дето вие в дома не можете да живеете, се дължи на тях. Дето страдате всеки ден, това се дължи на тях. (45/стр. 393)

Има едни ангели, дето в древността се провалиха. И от висшата вътрешна земя те слязоха надолу във външната земя и донесоха много страдания на хората. Днес човекът трябва да се запита защо и той страда с тези ангели заедно. Казвам: Причината за човешките страдания е в съюза на човека с тези паднали ангели. Как се е създал този съюз с падналите ангели? Този съюз се определя от един единствен миг – това е мигът, в който човекът се е отрекъл от Бога. Страданията му ще траят дотогава, докато човек избере твърдо и съзнателно пътя си към Бога. Само тогава той ще преодолее в себе си тези паднали ангели и собственото си страдание. Падението на човека е дадено, за да се случи страданието. А страданието на човека е дадено, за да се случи извисяването.

•

Дълбочината на един ангел

На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество.

(45/стр. 406)

Един ангел има по-голяма дълбочина от историята на човечеството, защото той може да борави и с човешката, и с духовната цивилизации. Той носи в себе си чиста есенция на Бога и затова може да прониква в земята, водата, въздуха и огъня, без да се повреди. Той може да прониква в древни тайни времена и да увеличава духовната си Мъдрост до безкрайност. Той може да прониква и в човешкия живот. И чрез много малки неща той може да опознава Бога, като изтръгва истината от тях. Но освен човешката и духовната цивилизации има и друга – високо Божествена цивилизация. И затова този ангел има да трупа много опит и духовна Мъдрост, за да бъде допуснат в тази Божествена цивилизация, която е скрита от него. Голяма е дълбочината на един ангел. Но той има да извърви още дълъг път, за да стигне до Третата и Четвъртата дълбочина.

•

Опасни неща са били заличени

Та казвам, нашата земя е минала, ние сме минали през едно състояние. Някога хората са били въздухообразни. Затова ръстът им е бил голям. 25, 30 метра, 30, 40, 50 метра. Може и 100 метра. (45/стр. 423)

В миналото нашата земя е минала през най-различни състояния. В своето ефирно, въздушно състояние човекът е бил около 50 метра и даже повече. Дори и древните котки тогава са били около 30-40 метра. Те са изглеждали като нереални. И затова великата невидима сила е решила да ги смали до много малки размери на земята. Иначе с тези огромни размери земята би била пренаселена и с много тежки условия за живот. Представяте ли си какъв ковчег ще трябва за човек от 50 метра? Представяте ли си колко храна и с какви оръжия ще трябва да воюва такъв човек? И поради това невидимият свят е смалявал до разумни размери човека и животинското царство. Какво ще кажете, ако ви кажа, че мишката в ефирния свят е била колкото слон? Злото много е искало мишката да слезе толкова голяма, но не е било допуснато. Много опасни неща са били заличени в миналото, за да бъдат скрити от погледа на света в името на развитието.

•

Синове на Алхамор

Този новият телескоп, който сега правят, ще открива една вселена толкоз далечна, че Светлината иде за един милиард години. За един милиард години иде Светлината от най-далечното Слънце… Имате едно число 75 с 23 нули. Туй, което човешкият ум не може да разбере.

(45/стр. 431)

Има Правелика Светлина, скрита във вселената. Тя е скрита в Тайната на едно Слънце, което се нарича Алхамор. За да дойде до земята, на тази Ослепителна Светлина ѝ трябват един милиард години. Защо след толкова много години трябва да дойде тази Ослепителна Светлина? Защото дотогава човешкият ум трябва да е умрял. И следа не трябва да има от него. Човешкият ум трябва да бъде напълно пречистен, овладян и изчезнал. Тогава на негово място ще се зароди човешкият дух, истинската същност. И тогава тази Ослепителна Светлина, която е Лъч от Бездната, ще може да проникне в човешкия дух и той ще може да я понесе. Тези духове, които я понесат напълно, ще се нарекат Синове на Алхамор, Синове на скрития Замисъл. Те ще учат другите същества. Това ще бъде един съвсем нов път на развитие. Тогава Вечността ще бъде изоставена, ще се търси Безкрайността.

•

Същества, които вие не виждате

Между вас, между хората на земята живеят още много същества, които вие не виждате. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е заблуждение. За слепите, за онези, които не виждат, това е заблуждение. Но за онези, които виждат, това не е заблуждение. (45/стр. 489)