Между вас живеят много невидими същества. Много от тях са дебнещи, така както лъв дебне жертвата си. Много от тях носят скрито зло в себе си. Ето защо е създадена молитвата като оръжие. Молитвата е най-великият дар на земята. Тя е най-великият грабител. Тя ограбва злото и силата на тези същества. Но около вас има и велики благожелатели. Със силата на молитвата вие се свързвате с тяхната сила. Ако вие се молите да виждате тези два вида същества, то и тази Тайна може да ви се даде. Молитвата е в състояние да изработи око за виждането в невидимия свят. Така както вие виждате предметите, така аз виждам духовете. Така и ученикът трябва да се научи да прониква в невидимото.

•

Необходими са милиони години

На човека предстои едно велико бъдеще. Ако ви кажа, че за развитието на човека са потребни може би не по-малко от 300 хиляди години, навярно ще се окажат малко. Ако ви кажа, че са потребни един милион години, и това ще се окаже малко. (45/стр. 495)

За човека са необходими милиони години, за да влезе той в истинско развитие. Човек трябва да мине през милиони слънчеви системи, за да се върне в изначалното си състояние. Но и това не е достатъчно. Той трябва да мине и през милиони слънца, през техния център. На слънцата той ще преживее особени изпитания. И ако издържи, той ще познае дълбоката Тайна на своята душа. Той ще стане сроден с Бога и Бог ще му подари Вечността. Но Тайната на човека не спира дотук.

•

За един ден

Ако днес човечеството в 200-300 милиона години придобива известни качества, ще дойде ден, когато същото това знание ще го придобие в една година. (45/стр. 496)

Ако на човек му трябват милиони години, за да постигне определени качества, в бъдеще ще му трябва една година за същите качества. Но има и по-голямо сгъстяване. Всичко това може да се случи и за един ден. Това се определя от две неща: първо, доколко е навлязъл Бог в човека и второ, доколко човекът реално е познал Тайната на своя дух. Човешкият дух може да понесе Тайната на Бога за един ден. И тогава човекът става врата на Бога, а Бог се превръща в ключа на духа. Те стават велико единство. Духът става Бог от Бога. Духът вече е Синът. И сам Бог е неговата Вселена. Тогава върху Бога ще слезе Прадревната Мистерия, която е била скрита в Бога, и ще поведе духа към себе си. Това е път към Великата Безкрайност, път към Бездната. Бездната е отредена за духа, но само за този дух, който е станал сияещо Божество.

•

Началото на всички слънца

Онова Велико Слънце на живота, от което всички слънца са излезли, то няма да изгасне. Има едно Слънце в живота, което не изменя формата си. И от което всички безброй слънца са излезли. Туй Слънце никога не изгасва. (45/стр. 558)

Има едно Велико Слънце, което никога не изгасва. То е отвъд физическата и духовната вселена. То е съставено от лъчите на живата Истина. То е Центърът на Всемирното Бяло Братство. То е населено с висши и мъдри същества, зад които стоят скрити Старците. Оттук се изпращат Мъдреци, Посветени и Учители, които съставят пътя на развитието и които създават нови светове, т.е. нови съзнания. Това Слънце се нарича Алфиола. То е началото на всички слънца. От това Слънце е бил изпратен и Христос на земята. На това Слънце са взети решенията за големите потопи в Лемурия и в Атлантида. Тук, на това Слънце, скритият Бог и Старците вземат общи решения за съдбините на всяка цивилизация. Земните и духовните хора нямат достъп до това Слънце. Само божествени хора могат да бъдат допуснати близко до това Слънце. Това Слънце е ядрото на Царството Божие. То не се занимава със светлина и тъмнина. И тъмнината, и светлината са заблуждения. Те са оковите на всяка цивилизация. Това Слънце е отвъд светлина и тъмнина. То е наситено единствено с Мистерията на Истината.

•

Ватанан

Най-първо има един език, на който си говорят всичките хора от всичките народи. Този език не е есперанто. В старите времена са го наричали Ватански език, сега го наричат мистичен език.

(45/стр. 579)

В миналото е имало един древен Пранарод. Той е говорел на единен, мистичен език. И тогава всички се разбирали. Този език е език на Свещено единство. Кой е образувал това единство? Самият Бог. Сам Той е бил вътре в този език и в това единство и се е разбирал със Себе Си чрез това единство. Този език е бил наречен Ватанан, сиреч Свещеният, Единният. После много същества пожелали да имат свобода и свой собствен разум. И на едно велико събрание Бог дал свободния избор, който е най-опасният дар. Една част от съществата разбрали, че свободният избор е даден, за да избереш напълно Бога и Божията Воля. Тези същества останали богове. Те съхранили най-древния език в себе си. Но една голяма част от съществата пожелали да имат свой собствен разум и свобода. Така те изгубили Свещения език, отделили се от Пранарода и образували други народи. Сега тези народи говорят на вторичен език и те трябва да минат през дълго развитие, което изисква много страдания и много смърт, за да се завърнат в Праезика. Ето защо днес хората много си говорят, а малко се разбират. Казвам: Липсва древният език, липсва Свещеното единство.

•

Живот от два милиарда години

Питам: Един живот от 120 години, живот ли е това? Според научните данни на човека му предстои да мине на земята един живот от два милиарда години. След това време той ще напусне земята и ще отиде на слънцето. Колко години ще живее на слънцето? (45/стр. 599)

Живот от 120 години е скъсен живот. Според учените човек трябва да живее около два милиарда години на земята. Казвам: Това е друг вид скъсен живот. Казвам: Много милиарди години ще живее човек на земята и на други земи, защото е изпуснал Бога и същността си и се е разболял. И сега трябва да мине през много трудности, за да се изцели. В трудностите е изцелението на човека. Не се възстановява лесно Божествената същност, защото завръщането в Божествената същност е изпълнение на закона: Богове сте.

•

Когато възвишените същества говорят

Ако чуете някое от възвишените същества от онзи свят, техният говор е много деликатен, едва се чува. Техният говор едва се чува, но далеч отива, както по радиото се предават и най-слабите тонове. В сравнение с техния говор хората говорят като гръмотевицата. (45/стр. 602, 603)

Когато възвишените същества – боговете – говорят, тяхното слово прониква през много светове и се чува навсякъде. Ангелите говорят също на възвишен език, но в по-малки пространства. Хората живеят в съвсем малки пространства, защото много говорят, а малко се разбират. В човешкия говор има нещо изгубено, нещо от същността се е скрило. Изгубвайки Любовта, човек е изгубил нещо от Бога в себе си. И сега много говори, но няма кой да го слуша. Казвам: Това не е говорене, това е шум и гръмотевици. Ние трябва да се научим да говорим, както Бог говори. Когато Бог говори, цялата Вселена Го чува, всички същества Го долавят. Велик говор е това. Тайна има в него и всеки трябва да я открие в себе си.

•

Животът няма нито начало, нито край

Питам: Кога се е явил в света животът? Във време и пространство животът се е явил някога, но животът в своето проявление няма нито начало, нито край. (46/стр. 71)

Животът всякога е съществувал, но в началото си е бил скрит, непроявен. Животът е бил скрит вътре в Бога. Тогава той е бил несътворен. Намирал се е във вечен покой. Но после Бог е задвижил покоя, придал му е движение. И по една тънка духовна нишка на енергията животът е станал сътворен, слязъл е на земята. Животът е произлязъл от покоя и трябва да се върне в покоя. Завръщането в покоя изисква ново качество на покоя. Покоят отново ще бъде вечен, безметежен, но осъзнат.

•

Херувимите и серафимите

Ангелите са на девет степени. Някой иска да бъде като херувимите или като серафимите. Знаете ли какви са образите на херувимите и на серафимите? Когато стигнеш до някой херувим или серафим, ти ще се превърнеш на прах и пепел. Ти ще изгориш от него. Недосегаеми са ангелите и серафимите. Те са Божествен огън, който изгаря всичко. (47/стр. 177)

Велико нещо е образът на серафимите и херувимите. И серафимите, и херувимите са създадени от Тайната на Божия огън. От топлината на Божия огън са създадени серафимите. От светлината на Божия огън са създадени херувимите. Серафимите са пламтящият огън на Божията Любов, докато херувимите обладават огнена светлина. Серафимите проникват навсякъде и възвисяват. Херувимите проникват навсякъде и умъдряват. Те са вечни служители на великия Божий огън. Благодарение на тях много същества във Вселената търсят възход в Любовта и дълбочина в Мъдростта.

•

Като ти говорят духовете

Бог може да говори на човека и чрез духовете, а те са от различни йерархии. Духовете биват от девет различни йерархии. Като ти говорят духовете, ти най-после ще дойдеш до Божественото. (47/стр. 230)

Бог говори на човека чрез хората и чрез духовете. Когато Бог говори на хората чрез човеци, това е говорене отвън. А когато Бог говори на хората чрез духовете, това е говорене отвътре. Така Бог предупреждава, направлява и въздига. Така Бог се грижи за развитието на човека. Ако човек се установи в Любовта си към Бога, все повече ангели ще му говорят. Тогава неговата Любов е духовна и той ще расте все повече в духовното. Но ако човек е устремен изцяло към Бога, тогава още по-висши същества ще го учат отвътре и ще го ръководят. Те ще изработват в него Божественото начало. Ако човек се е отдал твърдо на един велик Учител, тогава този Учител ще му говори чрез най-различни същества и напреднали братя, и чрез самия себе си. Така ще дойде ден, когато в един определен момент сам Бог ще проговори на човека. Това ще бъде кратък говор, но той ще бъде велика епоха. В душата на човека ще бъде запален нов устрем, а вдъхновението му ще бъде неописуемо. Така устрем и вдъхновение ще се обединят, така душата и духът ще се слеят в своя вечен и безкраен път. Когато човек така е познал своята душа и своя дух, той вече е осъзнал, че смъртта е без значение. Той вече е свободен от всяко бреме. Той се е завърнал в своята несътвореност. Не е ли това Тайнството на живота?

•

Тези хора, които са на небето

Казват: – Я ми кажи какво има на небето. – Ами тези хора, които са на небето, някои от тях са на милиарди човешки години. А знаете ли какво нещо е милиарди години? Те имат една такава опитност на пробудено съзнание, че едно същество от небето като погледне на земята, всичко вижда. И най-дребните работи на земята вижда и всичко знае. И цялата земя в неговото съзнание е така разпределена, че то обхваща всичко в своето съзнание и всичко разглежда в живота.

(47/стр. 245)

Има велики същества, които живеят на небето. Те са минали и през човешка, и през духовна еволюция. И благодарение на голямата си Любов към Бога тяхната будност е станала богоподобна. Така както орелът вижда отвисоко малката песъчинка, така и тези напреднали същества виждат подробности и потънкости по лицето на земята. Казвам: Какво Око е това! Велико Око е, то е част от Бога. То е като наблюдателна кула. То е такава велика будност, че в него не може да проникне и най-малката нечистота. Това е древно Око, съхранено Око. То е натрупало такава сила в себе си, която сила е станала сама по себе си виждаща.

•

От милиони години седи и наблюдава

Представете си едно Същество, от началото на създанието на света седи и хората дефилират пред Него… Пред туй Същество дефилират и всичките слънца и планети. И Той ги наблюдава. От милиони години седи и наблюдава. Седи и коригира всичките погрешки. (47/стр. 258)

Има едно Велико Същество, Което е Велик Наблюдател отпреди създанието на света. Погледът Му е дълбоко вътрешен и необятен. Окото Му е всевиждащо, не изпуска нищо. Всичко минава през Окото Му и всякога, когато това Око види грешка, изпраща силите си да я коригират. Ако някоя звезда е сгрешила, тя става падаща звезда. Ако някое слънце не свети правилно, то угасва и се създава ново слънце. Ако някой кораб не пътува по предназначението си, той потъва. Ако някой човек не се развива правилно, той умира, за да му се даде нов шанс. Това Око вижда и под земята. Ако някой демон в центъра на земята се опълчи срещу другите демони и реши да се развива правилно, Бог го изважда от центъра на земята и му дава нови условия. Велика Мистерия е това всевиждащо Око. То обхваща милиарди същества. Ние не можем да си представим това Око. Но трябва да знаем, че то следи всяка наша крачка.

•

Един друг скрит живот

…Защото един ден като достигнем до висшето знание на душите, защото в човешката раса има души, които са достигнали до света на вечния живот, те са достигнали до света на вечното знание, те са достигнали в света на вечната свобода. А още над тях има друг един свят още по-висок. (47/стр. 274)

На земята има хора, които са познали вечния живот. Те са осмислили себе си и са познали себе си. Вечният живот ще бъде тяхната награда. Те ще получат свободата си и дара на безсмъртието. Но над вечния живот има един друг скрит живот. И от този велик живот ще се спусне ръководство към безсмъртните, към тези, които търсят една още по-скрита Истина, която е отвъд вечността. Това ще бъде велик път за достойните по пътя към великите Мистерии на живота. Тогава Бог ще предаде тези безсмъртни в ръцете на Великата Бездна. И само Бездната знае какво да направи с тези същества. Бездната е място на Премъдрост.

•

Скрито и за най-съвършените същества

В човешките очи има нещо, което днес е скрито за ангелите, и в ангелските очи има нещо, което е скрито за големите богове. Има неща скрити даже и за най-съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скритото? Скритото, това е Любовта. (47/стр. 288)

Има много скрити неща в света. В тази скритост животът се обновява. В тази скритост е развитието. В очите на човека има загадка, която ангелите не са разгадали. В очите на ангелите има загадка, която и най-съвършените същества не са открили. Как може да бъде разрешена една загадка? Загадката се разрешава чрез нещо, което е по-дълбоко от нея. Това нещо е Тайната. Но Тайната е в ръцете на Любовта. Ако Тайната бъде дадена преждевременно на съществата, техният стремеж ще бъде разрушен, а с това и развитието ще бъде разрушено. Ето защо съществува скритостта. Целта на скритостта е да може Любовта да се разгърне до такава степен, че да обхваща всички светове. Само на такава Любов Тайната може да бъде открита. Но тогава какво ще се случи? Тайната ще бъде разкрита, но ще се яви Мистерията. Това означава, че има Тайни, които всякога ще останат в тайна. Такъв е Промисълът.

•

Слънцето не е изгрявало

Било е време, когато слънцето не е изгрявало както сега. Но тогавашните хора не са имали сегашните условия. Сегашните условия на земята са много по-добри, отколкото едно време.

(47/стр. 422)

Имало е време, когато слънцето е изгрявало от две места. Но имало е и време, когато слънцето въобще не е изгрявало. Това е била странна идея на Великия Дух. Тогава съществата са били потопени в мрак. Но защо тогава не е изгрявало слънце? Защото Великият Праотец е поискал слънцето да изгрее отвътре. Но в това голямо изпитание на древен мрак само една малка част от съществата са изгрели като слънца изотвътре. Те били наречени Прамахари – Божества. А всички други били наречени с общото име същества. За тях по-късно е изгряло слънце отвън. То е изгряло отвън, за да им напомня за дълбокото, което трябва да изгрее в тях изотвътре. Идеята на външното слънце е припомняне за това, че всеки трябва да се роди изотвътре.

•

Белите и Черните братя

В окултната наука има една теория, която казва, че онези напреднали братя, които ръководят човечеството, всяка вечер работят за подобрение на човечеството. Понеже човечеството се преследва от другата ложа, от хора, които ходят със своето оръжие и дето видят някого, пускат своите стрели. Та тези напреднали братя като видят, че някой ще стреля на някого, те подлагат своите гърди и стрелата отравя това. Те изваждат тези стрели, измиват отровата и ги връщат назад. И така смекчават злото.

(47/стр. 435, 436)

В света има две ложи, които работят. Бялата ложа работи за развитието и повдигането, а Черните братя изпращат мисли-стрели за падението на хората. За тези, които имат Любов към Бога и свещена цел в живота си, Белите братя им подават ръка, като премахват невидимото зло от пътя им. Черните братя използват невежеството на хората, за да ги атакуват чрез него. Белите братя използват разумността и стремежа на хората, за да ги водят в развитието. Всичко това е една дълбока вътрешна и невидима война, за която хората се досещат, но не я виждат. Ние не виждаме колко много зло е отстранено от нашия път от Белите братя. Всеки, който е отдаден на пътя си към Бога, Бели братя бдят над него. Те преобразяват черните стрели, като ги разпръскват в пространството.

•

Обхващат земята в съзнанието си

Има същества, на които съзнанието е толкова голямо, че обхващат земята. За тях земята представя нещо като една малка топка, която те виждат отвсякъде. Те като че имат милиони очи и обхващат земята в съзнанието си като малка топка. (48/стр. 40)

Нашето съзнание е прекъснато. Има същества, на които съзнанието непрекъснато тече. То прониква дълбоко навсякъде, дори и в потайни места. Човешките очи виждат донякъде. Човешкото съзнание когато е обърнато навътре, също вижда донякъде. Но съзнанието на тези същества има проникновение. Що е проникновението? То е виждане на скритото. Що е скритото? То е виждане на част от Тайната на Бога. Що е Тайната на Бога? Тя е част от Мистерията на Бездната. Има ли същества, които проникват в Бездната? Има. Това са само тези, на които Великата Бездна е позволила. Те са Старците. Що са Старците? Те са Прастарите, Прастарите Божества. Преди да са били боговете, Старците са били. За Старците Вечността е ограничение. Тя не е техният дом. Домът на Старците е Безпределността. Това е мястото, обвито с най-древната Мистерия.

Те са нямали нужда от дихание

Преди човешката раса е имало, има и до днес друга раса, която ръководи съдбините на цялото човечество. Тази раса е съществувала преди още да е имало жители на земята. (48/стр. 126)

Преди човешката раса е имало прараса. Това е Пранародът – расата на боговете. Те са били преди живота. За да живеят, те са нямали нужда от дихание. Над тях са били само Божествата, наречени Аморихарите – Необяснимите. Този Пранарод е създал човешките раси и постепенно ги ръководи чрез развитие към богоподобие. На тези раси е даден живот, дадено е и дихание. По пътя на развитието тези раси трябва да разберат тайния метод за освобождение от живота и диханието, защото и животът, и диханието са ограничения. По пътя на развитието човешките раси ще стигнат до тайния метод. Но има и такива, които са го постигнали. Този метод е наречен богоподобието. Който е узнал това, той вече не принадлежи на света и вселената.

•

Изработва Стареца в нас

Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, най-после ще дойдете до слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате две милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милионни години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад. След това ще обикаляте и другите планети. (48/стр. 35)

Като минете през Юпитер, Марс, Венера и Сатурн, ще придобиете благородство, сила, любов и постоянство. После пак ще имате дълъг път и ще дойдете до слънцето. На слънцето ще познаете своята висша душа – майката на всички добродетели. Душата е вашето слънце. Но още много дълъг път ви очаква. След като имате Любов, на Сириус вече ви очаква Мъдрост. На Сириус ще познаете своя дух и размаха на своя дух. И оттук нататък ви очакват милиони години да израствате отвътре. Ще бъдете възрастен, стар и най-накрая Старец. Що е Старецът? Това е името на Премъдростта. Само тогава ще знаете Тайните на живота. Но не всеки може да стигне до тази позиция Старец, защото небесното сито е прекалено малко. Само неудържимият устрем в течение на милиони години изработва Стареца в нас. Това е пътят на Правдъхновението.

•

Милиони вечности във Вечността

Истината… Тя включва цялата Вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности. Значи има вечности, които са пределни, а има вечности, които са безпределни, неограничени.

(48/стр. 140)

Има вечности във Вечността. Има хиляди и милиони вечности във Вечността. Има най-различни степени на развитието. Те определят съответната вечност. Всяка вечност е степен, която пътува към Великата Вечност. Всички вечности са отломъци от Великата Безкрайност. Всички вечности пътуват към скрит Център, който е техният Баща. Този скрит Баща е наречен Истината. Всички вечности се движат към своята цялост, която завършва в Истината. Който е избрал Истината в своя живот, той пътува към своята цялост, той пътува към Тайната на своя Произход. Ще дойде ден, когато вечностите ще видят Вечността. Ще дойде ден, когато синът ще види Бащата. И в мига, когато Го види, той ще види своята Велика Пълнота. А Пълнотата е името на древния Покой. Когато узнаем Великата Вечност и Великата Пълнота, когато узнаем и Тайната на Безкрая, ще узнаем и ще се докоснем до една още по-голяма Тайна. Това е абсолютно неизмеримата и неведомата Мистерия. Тя е Прабащата на Безкрайността. Докато Тайните могат да бъдат разгадани, тази Мистерия всякога ще си остане заключена, дори и за Старците, защото Този, Който е създал Истината, я превъзхожда; защото Този, Който е създал Безкрайността, я превъзхожда. Самият Бог е част от НЕГО. Самите Старци са древни отломъци от НЕГО. Но никой не може да МУ устои. И затова ТОЙ всякога ще бъде Мистерия Непознаваема.

•

Доброто и злото са били преди Адам

Доброто и злото функционират едновременно. Те функционират още преди Адама, защото окултните науки казват, че преди да е съгрешил първият човек, преди него са съществували други същества, които са съгрешили. (48/стр. 181)

Доброто и злото са съществували преди Адам. Доброто и злото са съществували преди Сътворението. Доброто и злото са съществували преди рая. Тези същества на доброто и злото, които са съгрешили, те само са били положени в рая, за да им се даде втори шанс да се изкупят. Но те отново избрали човешкия път вместо Бога. Доброто и злото, това са същества с голямо падение отпреди рая. Тези същества са сбор от богове. Те са паднали и впоследствие са увлекли милиарди същества. Но въпреки това голямо падение на боговете сам Бог е допуснал това, защото Замисълът Му е предълбок и възхитителен. Голямото падение в бъдеще ще означава голямо завръщане и големи придобивки. На много от падналите е определено в бъдеще да станат велики Божествени същества – богове на опита и Мъдростта. Докато ангелите нямат избор за падението, защото са зависими. Те са служители без свободен избор. Те няма да имат този дълбок опит и Мъдрост, които ще придобият падналите същества. Но такъв е Великият Замисъл.

•

Начин да прозрем във висшия свят

…Има един начин, чрез който можем да прозрем в другия свят, дето тези напреднали същества могат да живеят. Ако прозрем в другия свят и след това се върнем на земята, целият ни живот ще се измени. (48/стр. 191)

Има един начин да прозрем във висшия свят и във висшите същества. Този начин е да събудим това, което е сродно с висшите същества. Това е постоянното съзнание за Бога. Това е неизменността. Който има тази неизменност, той може да прозре и най-малките намеци и знаци на висшите същества. Що е неизменността? Това е скритият живот в единството, това е скритият живот в Бога. В неизменността е тайният смисъл на живота.

•

Той открива световете в себе си

Сега някои питат: – Де е онзи свят? – Не е позволено да се казва де е онзи свят. Онзи свят не е на месечината, нито на слънцето, нито на някоя друга планета. Онзи свят е на междупланетното пространство. (48/стр. 205)

Къде е онзи свят? Той се намира в мистичното съзнание на човека. Това съзнание е цялостно. То живее междинно между световете и обхваща всичко. Световете са вътре в нас. Този и онзи свят са вътре в нас. Бог е вътре в нас. Царството Божие е вътре в нас. Царството Божие е това мистично съзнание. Това мистично съзнание обхваща всичко, прониква всичко и има правилно разбиране за всичко. Който е придобил Бог в себе си, има това мистично съзнание. Така той открива световете в себе си.

•

Бъдещето е записано в Акаша

…Гадателят може да каже какво ще се случи на този човек след 15 години. Отде знае това нещо? Не (че) чете в някоя книга. Той казва: „Аз виждам, че с това лице ще се случи това и това нещо“. Отде знае това? Значи за да види човек нещо и да го предскаже, това показва, че то съществува някъде. Това нещо няма да се създаде след 15 години, то съществува още сега. (48/стр. 205)

Има неща, които могат да се предскажат точно на човека. Но въпросът е в това, дали трябва да се кажат, защото казаното рядко работи в полза на човека. Това важи и за бъдещето. Има много неща, които точно могат да се кажат. Всичко е записано в Акаша. Това е претънката духовна материя. И който е стигнал до високо ниво на съзнание и който познава духа си, той може да чете и да говори точно, той може да предсказва. Но понеже отговорността е голяма, човек първо трябва да пита Бога какво да каже и какво да не каже, защото всеки виждащ се обвързва с всичко казано. Всичко казано става част от него и част от неговия път. Виждането е възможно в голяма чистота. То се намира в пречистата духовност. Всичко, което е правил човек в миналото си, е записано. То е като посятото семе. Това посято семе определя онова, което ще се случи в бъдеще. Всичко посято ще се случи. То ще излезе отвътре навън, защото е определено. Непосятото няма да се случи. Ето защо човек трябва да е много разумен и да знае какво посява във всеки миг. Бъдещето е записано в Акаша чрез посятото минало.

•

Катаклизъм ли е това или възход?

В природата има цели слънца, които ще изгорят и ще запалят цялата слънчева система. С това ще настане цял катаклизъм. Една система ще изчезне, друга ще се роди. (48/ стр. 576)

Има външна природа, има и вътрешна природа. Вътрешната природа ръководи външната природа. Вътрешната природа е жива, динамична и могъща. Когато часът на Истината дойде, вътрешната природа може да запали и планетите, и слънцето. Тогава цялата слънчева система ще се видоизмени. Обикновените хора ще кажат, че това е катаклизъм. Учениците ще видят дълбоко какво става в тяхното съзнание. А за истинските ученици това ще е време на възход и още по-дълбока връзка със своя Учител. Казвам: Катаклизъм ли е това или възход? Всичко това се определя от съзнанието. Ако в съзнанието има дух, човекът е нерушим. Ако в съзнанието има ум, това е катаклизъм. Съзнанието е Тайнство.

•

Самият Бог трудно пристъпва в Бездната

Ако ти мислиш, че зад Любовта можеш да намериш друго нещо, ти нищо не разбираш. Любовта е последната граница. Какво има зад Любовта? Има нещо страшно. Който е пипнал оттатък Любовта, косата му е побеляла. Той се разкае и се връща назад. (48/ стр. 611)

Докъде може да стигне човекът? До крайната граница на Любовта. Тази граница е неизменната Божия Любов. Тук човекът става богочовек и равен на боговете. Зад тази граница има нещо страшно и велико. Това е Великата Бездна. Тя е непоносима и за богочовека, и за боговете. Човек може да отиде от един град до друг град. Ученикът може да отиде от една държава в друга държава. Боговете могат да отидат от един свят в друг свят. Но кой може да тръгне на пътешествие в Безкрайността? Кой може да се спусне в Бездна, в която няма дъно? Няма същество, което може да понесе Бездната. Ето защо Любовта е последната граница. Тя дарява Покоя и Вечността, но Безкрайността не ни е известна. Какво ще кажете, ако ви кажа, че и самият Бог трудно пристъпва в Бездната? Великият Бог има право да влиза в Бездната, но Той рядко го прави. Скритите 24 Старци имат право да влизат в Бездната, но рядко го правят. Страховито нещо е Бездната. Тя е отвъд единството. Оттук произлизат Бог и Старците, и боговете. Но Тя е абсолютно различна от всичко създадено. Когато Бездната е създала Бог и Старците, Тя само е пожелала вечното развитие. Но самата Бездна е далече от това развитие. Тя превъзхожда всичко. И Бог, и Старците са съвършени Същества, но само в Божествен смисъл. В Абсолютен смисъл е съвършена само Бездната. Бездната е Тайна, която ще остане всякога Тайна. С течение на Вечността Тайната на Бога ще бъде разгадана, но Тайната на Мистерията никога няма да бъде разгадана. Това е Тайна, която ще остане скрита в Мистерията на Абсолюта.

•

Те са били преди боговете

В небето има… 24 Старци. Всичките други са млади. Тъй казва Писанието, че само 24 Старци има. (48/ стр. 67)

В света има много стари хора, но тази старост е провалът на хората. В астралния свят има много стари хора. Те не са разбрали смисъла на Старостта. Има ангели на милиони години, но и те не познават Старостта. Има богове на милиарди години, те познават малко Старостта. Що е Старостта? Пра-, прадревна Мъдрост. Що са 24-те Старци? Прадревни същества. Те са същества преди външната и преди вътрешната история. Богове ли са Старците? Не. Старците са Божества. Те са били преди боговете. Те са Велики Неродени. Дори и когато слизат в световете, те слизат като Неродени. Те нямат нито история, нито биография. Светът говори за тях, но не ги познава. Те никога не служат на хората и на човечеството. Друг е техният път. Те служат на Вечността и на Безкрайността. Те са в единство с Бога, но са повече Търсачи на Бездната. Част от потайния им живот е скрит в Мистерията. Те са Неродени, Неусетими и Неуловими. Когато слизат в световете, те служат единствено на Бога и на Мистерията. За тях световете са без значение. Те са обходили всички светове, но не са открили в тях същността. И затова те са се пренасочили дълбоко, дълбоко навътре. Милиарди години те са търсили навътре. И там навътре те са открили Вечността, която също са изоставили, защото и Вечността не е още цялата същност. И те отишли още по-навътре – там, където дори и боговете се страхуват да влязат. И там те са открили нещо, което и боговете не знаят. Това е Четвъртата дълбочина. Тази дълбочина е отломък от самата Мистерия.

•

На всеки 360 милиона години

Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията Любов веднъж се проявява да заличи всички грехове на хората. Да вземе кармата на хората, да ги очисти, това е Любовта! (49/стр. 621)

На всеки 360 милиона години се случва една велика промяна. Тъмната епоха, която се е натрупала в хората, трябва да бъде заличена. Явява се времето на Великата скрита сила. Задвижва се древен закон. Всички хора загиват и се възраждат отново. Очистени от тъмното минало, те имат нов път и нов възход. Започва възраждане и разцвет до следващите 360 милиона години. Тъмните сили изпитват хората и в голяма част от хората те се натрупват. Така те проверяват отвътре същността на човека. И с това се определя кой е достоен за великата свобода. А за другите се явява нов катаклизъм, от който се ражда новият път към възхода. Така след много цикли ще се зароди Истината в човека и чудото на свободата.

•

777 прераждания и 12 кардинални

Някой път мога да ви говоря за някой светия, първокласен светия. Това е същество, което е равно на един ангел. Светията как е станал светия? Той не се е родил светия. Той е придобил това. И в един живот той не е станал светия. Този светия е минал през 777 прераждания. Той има и 12 кардинални прераждания и е станал светия. А вие едвам имате 100 прераждания. Чакайте! Вие едвам като изкарате 777 прераждания и 12 кардинални, ще станете светия. (49/стр. 652)

Дълъг е пътят на един човек, докато стане истински светия. Това са 777 духовни прераждания и 12 Божествени. През тези 777 прераждания той се учи и работи върху себе си. През тези 12 прераждания той вече има право да говори и да споделя Истината. Той вече е сроден с духовността на нещата и е докоснат от Божествената същност. Извървял е нещо от великия път на Любовта. Но оттук нататък го чака дългият път към Древната Мъдрост. Още много уроци има да учи, за да стане жив Пламък от тази Прадревна Мъдрост.

•

Един велик и неорганизиран свят

Зад Истината съществува един неорганизиран свят, един свят, в който човешки крак не може да стъпи никога. В този свят никой не знае какво е. (50/стр. 6)

Зад Истината е скрит един по-дълбок свят. Той е неорганизиран, свободен, първичен. Това е свят на Велика Мистерия. Тази Велика Мистерия е създала Истината, за да подреди и организира световете за Великата Вечност. Истината е дала на съществата стремеж, път, организираност и светлина. Така подготвени, съществата ги очаква път към нещо неорганизирано, нещо потайно. Ще кажете: „Че какво е това неорганизирано нещо?“ Казвам: Че как ще организираш Безкрайността? Казвам: Че как ще побереш океана в реката? Че как ще побереш Безкрайността във Вечността и времето? За да организираш Безкрайността, ти трябва да я ограничиш. Вечността може да е организирана, но тя е и ограничена. Времето може да е организирано, но и то е ограничено. Реките и моретата може да са организирани, но и те са ограничени. Но как ще организираш океана от Безкрайност? Къде ще го поместиш? Този океан няма брегове. Казвам: Това е един велик и неорганизиран свят и затова той е място на великата свобода. А всичко, което е организирано, е ограничено.

•

Безпространственото пространство

Има едно пространство Безпространствено. Има едно пространство, в което всичко се простира. А има едно пространство, в което нищо не се простира, понеже не достига дотам. Какво е то? От Безпространствените неща идат пространствените. Наричат го Вечност, Вечности. Вечността е нещо пространно. И зад Вечността има нещо, което човек не знае. (50/стр. 76)

Що е времето? Ограничено пространство. Що е Вечността? Друго ограничено пространство. И времето, и Вечността са ограничения на Безпространственото пространство. Смъртните са ограничени във времето. Безсмъртните са ограничени във Вечността. Времето е движение. Вечността е динамично движение. Безпространственото пространство е древен Покой. Всяко движение е едно ограничение. И затова накъде се стреми движението? То се стреми да се завърне в Покоя. Ние не сме същества на времето. Ние не сме същества на Вечността. Ние сме същества, които са били преди времето и преди Вечността. Ние сме от Безпространственото пространство. Ние идваме от Безкрая.

•

Атлавар – Древен Престол

В невидимия свят няма място за стари хора. Трябва да мине една епоха от няколко милиона години, за да се образува един стол, едно място за стар човек. В невидимия свят има 24 Старци. Това са епохите, които са минали. По няколко милиона години, 24 Старци. Милиони и милиони, и милиони същества са минали и само един остава като един плод. (50/стр. 641)

В древността са били необходими милиарди години, за да се образува един Старец. Сега в последните динамични времена и епохи времето се е съкратило на няколко милиона години. Що е Старецът? Замисъл на Древната Бездна. Думата Старец в древността се е изричала като Атлавар. Това е дума от скрит език. Тази дума означава Древен Престол. Кой може да седне на този Престол? Казвам: Само узрелият, съвършеният плод. Що е узрелият плод? Това е квинтесенцията на света. В бъдеще Старците ще ръководят света. Но те ще ръководят само тези, които се стремят към съвършената Тайна на живота. Докато хората узреят за това, други ще ги ръководят, защото най-малкото изискване, за да те ръководи Старец, е безсмъртен стремеж… Кой да стане Старец, се определя от Бездната. Милиони и милиони години минават и преминават, за да узрее един Прадревен Лъч от Бездната, който Лъч се нарича Старец.

•

Цялата вселена е в карма

Съвременното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Едно число като му турите 25 нули, животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки. Сега ние… изживяваме кармата на една изгубена вселена. Туй го казват окултистите. (51/ стр. 45)

Днес съвременното човечество е попаднало в блато. То се намира в един стар и много стар застой. Това е един много стар възглед и начин на мислене, който е отживял времето си. И не само светът, цялата вселена е в карма. И затова още от древността е казано: „познай себе си“. Що е „познай себе си“? Излизане от света. Който излезе от света, той лесно ще излезе и от вселената. Казвам: Има друга вселена – тя е нематериална и безсмъртна. Тя има съвсем други възгледи. В тази вселена може да влезе само чистата духовност. Това е и пътят на ученика. Ученикът има нови възгледи, които не съвпадат със старата вселена. Ученикът не е от света. Той спада към расата на избраните.

•

Древни космически събития

…В миналото случило се, че земята преди милиони години минала покрай едно черно, загаснало слънце. Че като минала и още не може да се освободи от това влияние. Всичките нещастия се дължат на това. (51/ стр. 128)

Преди милиони години в далечното минало нашата земя минала през едно черно, изгаснало слънце. От това нашата земя пострадала, почернила се и нещо в нея се разрушило, тя се видоизменила. И не само земята, но и планетите, и слънцето пострадали. Нашето слънце, което било живият водач, си помислило, че може да се справи със силата на това паднало слънце. Това паднало слънце било един угаснал, огромен звяр. Той бил разрушен от Великата неведома сила, но все още имал такава остатъчна сила, с която разрушил нашето младо слънце и нашата слънчева система. Това са древни космически събития. И досега земята носи своите страдания. Макар че след тези събития Бог обновил слънцето и създал ново небе и нова земя. Но цялата ни слънчева система и земята носят стар спомен в себе си.

•

Смисълът на живота

Единственото Същество, Което може да боготвориш в света, то е Безграничното, Неузнаваемото, на Което никой не знае името Му, нито образа Му е видял, в Което сме потопени!

(51/ стр. 129)

Ние сме потопени в една Велика Безкрайност. В сравнение с тази Безкрайност и светът, и вечността са подобни на две малки градини. Светът е едно ограничение, вечността е друго ограничение. Но ние трябва да преминем през този път и да се завърнем в Безкрайността. Безкрайността се ръководи от абсолютно непознаваемо Същество. То няма име и няма образ. То има само едно подобие и това подобие е само един Негов Лъч. Този Лъч е наречен Бог. Но Мистерията, която работи скрито в Него, е неведома – тя няма нито край, нито начало. Няма име за тази Мистерия, но всичко е потопено в нея. Няма глас тази Мистерия, но всичко е породено от нея. Тя е родила всички неща, но самата тя е неродена. Всичко се стреми към нея, но на никой не е дадено да я узнае. Но въпреки всичко в този стремеж се намира смисълът на живота. Чрез този стремеж ще узнаваме все повече своя път, своята вечност и своята безграничност.

•

Да надрасне своето безсмъртие

Може да живееш и повече, но повече от 120 години едва ли. Онези, които живеят повече, то е изключение. Онзи човек на движението, неговият живот е друг. Той може да живее 1000 години, който разбира законите. Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може да живее 10 000 години. (51/стр. 141)

Онзи, който разбира законите на света, може да живее 120 години и повече. Но това още не е животът. Онзи, който разбира законите на движението, може да живее и 1000 години, но това още не е животът. Онзи, който разбира вътрешните закони на мисълта, той може да живее и 10 000 години, но и това още не е животът. Животът се намира в този, който познае себе си. Който е познал себе си, става безсмъртен. Той става успокоен, умъдрен, благ и смирен. Той става носител на живота. Но и това е още само началото на живота. Човекът е длъжен да надрасне своето безсмъртие, защото и безсмъртието има начало. Човекът е Тайна, която трябва да познае Безначалното Начало. Безначалното Начало ние го наричаме Бездна и Мистерия. Тя е била преди безсмъртието и смъртта. Тя е Истината, която е всякога.

•

Строители на вселената

Сега ние, хората, нямаме ясна представа за онази грамадна енергия, за онази велика разумност в света, за всички ония същества преди нас, които са завършили своето развитие, които са строили вселената. Аз ги наричам строители на вселената… Думата Господ в еврейски е турена в множествено число. Не един е построил вселената, но мнозина са я построили. След като са мислили хиляда, един милион, тия мнозината сега имат единство в природата. (51/стр. 344)

Бог и боговете са създали вселената. Бог и боговете принадлежат на най-висшата субстанция Акаша. Чрез Акаша Бог и боговете са свързани във велико вътрешно единство и неизменност. Вселената е създадена чрез излъчване от Бог и боговете. Тя е създадена от огън, въздух, вода и земя. Тези елементи са изменчиви, те са външни. Вселената е външен дом за Бог и боговете. Чрез вселената Бог и боговете живеят във велико единство и ръководят развитието. Всички същества, които са излезли във външната вселена, са допуснали изменчивост спрямо Бог и боговете. И затова те се раждат и умират, за да постигнат великата неизменност, която е освобождение от четирите елемента – огън, въздух, вода и земя. Има и друга вселена – реална и възвишена. Тя е вътрешна, духовна и неуязвима. Тя е дом на неизменността. Има и трета, Божествена Вселена. Тук живеят боговете и Бог често е с тях. Те заедно обсъждат развоя в трите вида вселени.

•

Облечени в дрехата на страданието

Искате да отидете на небето, там да намерите щастието. Лъжете се. В небето има същества, които абсолютно спазват Божиите закони. Там всички са облечени в дрехата на страданието. За тях се казва в Писанието, че са облечени в бели дрехи. Как са станали бели? Чрез страданието. Значи страданието избелва дрехата на човека, прави го светъл и чист. (52/стр. 10)

Небето е място на велико единство с Бога. В това единство живеят тези, които са минали през страданието на земята и са изтръгнали от него бялата светлина. Що е бялата светлина? Това е безсмъртното тяло в човека. Бялата светлина е съставена изцяло от съкровен разум. Само този съкровен разум има право да носи бялата дреха. Този съкровен разум е създаден от страданието. Страданието е произвело белия цвят. Ето защо в света има много страдание, за да може съкровеният разум да се върне в родината си, в мястото на неуязвимостта. Това е мястото, в което няма зло, страдания и смърт. Минавайки през страданието, ние ставаме синове и дъщери на светлината. Благословени са тези, които са посветили живота си на една свещена идея, защото в нея работи скритият Бог. Къде е скрита бялата светлина? В голямото страдание. След това страдание човек се разделя завинаги със страданията. Остава само бялата светлина.

•

Областта на Посвещението

Има една област в човешкия живот, която никой не може да засегне. Тя е областта на Посвещението. (52/стр. 14)

Има една област, за която каквото и да се каже, остава скрита. Тази област е Посвещението. Що е Посвещението? Скрит живот в Истината. Що е Истината? Вътрешен живот в Бога. Що е Бог? Таен живот във Вечността и скрит живот в Безкрайността. Що е Посветеният? Посветеният не е същество на земята. Той е извървял земния си път и сега пътешествува от Вечността към Безкрайността. Във Вечността ще го учат боговете, а в Безкрайността ще го учат Старците. Велик и мистичен е пътят на Посветения. В неговия живот има Тайна, която никой не може да разгадае. Тази Тайна е подобна на сфинкса. Посветеният е същество от неземна цивилизация. Но той често работи на земята в името на неземното, на несътвореното.

•

Всеки има едно небе в себе си

Небето е вътрешно състояние. Понятието за небето е вътрешна, неограничена идея. Ето защо никой не може да каже къде е небето. Всеки има едно небе в себе си, но къде е то, не знае. Който знае къде е неговото небе, той има представа за себе си. Ако не знае мястото му, той няма представа и за себе си. (52/стр. 76)

Небето, това е една велика окултна идея. Небето е най-дълбокият вътрешен свят в човека. Що е небето? Висшата душа в човека. Тази душа е повече от космоса. Вечността е създадена за нея. Тя е образ на Бога. Тази душа е небето и небесата. Тя е сродна с висшите същества и боговете. Тази душа е небесният ключ към Бога. Да познаеш своето небе, то значи да познаеш своята висша душа. Който е познал своята душа, той вече не принадлежи на земята, той принадлежи на Бога и на Вечността. Душата може да се познае само по един начин – чрез изпълнение на закона Любов към Бога. А що е Любов към Бога? Това е силен стремеж към Бога и пожертвувание в Бога.

•

Светят и в тъмнина, и в мрак

На небето само старите хора и старите неща светят. Те носят опитностите на незапомнени времена. (53/стр. 103)

На небето светят само старите и древните същества. Те са Старците от незапомнени времена. Те са Старците с древен, Божествен опит. Те са минали и през земния опит, но са видели, че земният живот и земното мислене не носят Светлина. Земният живот е бреме, което не носи Светлина, и те са се отказали от този опит. После те са навлезли в духовния опит. Тук те са разбрали, че духовната Светлина се заражда след сблъсък с тъмнината. Те разбрали, че който има неизменна Любов, преобразява тъмнината в себе си и сам той става духовна Светлина. Но за някои от тях и това не било достатъчно. Те поискали да преминат през Божествен опит. Божественият опит е по-дълбока степен от бреме и тъмнина. За да минеш през този опит, е трябвало да се срещнеш с много силен враг. Това е сгъстеният мрак. Тук за да устои съществото, освен Любов се изисквало и голяма Мъдрост. И тези, на които била дадена Мъдростта, устояли. Те не са Синове на Светлината, а Старците на Светлината. Велик е пътят и опитът на тези, които светят и в тъмнина, и в мрак. Те осветяват пътя на младите звезди, на младите души. Вие казвате: „Колко ярка звезда е Сириус!“ Но не познавате Стареца Сириус. Но и той не споделя опита си, защото най-дълбокият опит е несподелим. Този Старец осветява не само нашата слънчева система. Той ръководи и осветява потайния път на определени същества.

•

Грехопадението е Замисъл на Бога

Всички говорят за грехопадението, за погрешката на Адам и Ева, но никой не знае доброто, което те направиха. Адам направи едно епохално добро. И Ева направи едно епохално добро. Само небето знае доброто, което те направиха, и то е записано. (53/стр. 107)

Грехопадението е велик и окултен Замисъл на Бога. То е Негова скрита идея, която хората и досега не разбират. В миналото Адам и Ева имаха много силна вяра в Бога. И чрез тази вяра те дълго живееха в Бога. Но Бог знаеше, че само вяра не е достатъчна. Той искаше да им даде нещо повече. Той искаше да им даде познание за Себе Си. И така чрез змията Бог въвлече Адам и Ева, сиреч човечеството, в пътя на познанието. Познанието преминава през дългия път на страданията. Но Бог знаеше крайния резултат. А крайният резултат е, че след много страдания човек ще познае себе си и Бога. Той няма само да вярва, а вече и ще Го познава. Така Бог ще даде на човека най-скъпото му – Себе Си. Да вярваш, то е само половината отношение към Бога. А да вярваш и да Го познаваш – това е цялото отношение към Бога. Ето защо съществува грехопадението. Казвам: След познанието на Бога страданието ще изчезне завинаги. То ще бъде забравено, защото това, което ще бъде придобито, ще бъде Бог, а Бог е отвъд всяко страдание. Казвам: Бог всякога знае какво прави.

•

Какво има в Божествения свят?

– Какво има в Божествения свят? – Само светлина. Никакви форми няма в Божествения свят. Следователно никакви противоречия не съществуват там. (53/стр. 199, 200)

Велика Тайна е Божественият свят. В Божествения свят няма противоречия, защото няма форми. Мястото на противоречията е в човешкия свят. В Божествения свят човекът е освободена светлина. Там той живее с безсмъртното си тяло. Там той няма личност, няма форма, няма ограничение. Докато на земята човек е във форма, защото има личност. На земята човек е личност, във висшия свят човек е Божественост. Във висшия свят светлината на човека тече свободно. Той се движи бързо, той се движи духовно. Той е дори по-бърз от светлината. Тук не му трябват крака, които да го ограничават, нито очи, които виждат само донякъде. Всички органи на човека са ограничения. Ето защо хората търсят свободата. В свободата човек е организъм без органи. Той е чиста, освободена индивидуалност. Божественият свят е свят на свободата.

•

Същества от много далечни светове

Трябва да оценявате Любовта на всички същества, които идат от далечни светове, за да ви помагат. (53/стр. 278, 279)

При човека идват същества от много далечни светове. Тези велики същества живеят в далечни и невидими светове, но се движат много бързо. При различните хора идват различни същества. Това се определя от прастари отношения, когато човекът като жива душа е бил в единство с тези далечни светове. И сега тези велики невидими същества идват отдалече, за да напомнят на човека за мястото му и членството му в един далечен свят. Те идват най-вече заради душата му, защото искат тя да се вдъхнови, да извърви своя път и да си възвърне духовната свобода, чрез която да заживее отново в този далечен свят. Нашият свят е място на противоречията, в който душата се учи, а в онзи далечния свят е мястото на Любовта, Мъдростта и свободата. Много от тези същества, които идват при хората, са от ангелските йерархии. Някои от тях са напреднали братя, които са минали през земния живот, други са велики Посветени, велики Учители. И всички те оказват специфично влияние върху невидимия път на човека.

•

Изключителен е пътят на Учителя

…Казвам: Има по-велик път от този на ученика, той е пътят на Учителя. (54/стр. 152)

Велик е пътят на ученика, изключителен е пътят на Учителя. Един велик Учител е бил милиони прераждания ученик. Той е бил отдаден наблюдател, проучвател на всички неща около себе си и дори на отвъдните неща. Има много Мъдреци, които не могат да станат Учители. Има много Посветени, които дълбоко разбират нещата, но не могат да станат Учители. Има много Адепти, които владеят най-различни сили, но не могат да станат Учители. Думата Учител е специфично явление. Тя не отговаря на думата Мъдрец, Посветен или Адепт. Мъдреците, Посветените и Адептите дори и когато са напълно пречистени, те боравят с душата си и с много малка част от духа си. При един велик Учител духът е слязъл напълно и цялостно в него. Той се е завърнал напълно в своето най-древно състояние, което е наречено Бог, защото този чист дух е в абсолютно единство с Бога – те са едно цяло. В един велик Учител сам Бог слиза и учи хората. Ето защо великите Учители слизат много рядко на земята. Те слизат във важни духовни времена, защото знаят, че тези времена са важни за преобразяването на техните ученици. Мъдреците, Посветените и Адептите рядко имат ученици. Те имат обикновено последователи. Истинският ученик е явление. Той е направил своя избор отпреди милиони години. И затова сега е призован да върви по своя вечен път, който е път към Учителя. Що е пътят към един велик Учител? Това е пътят към Истината и пътят към Бога.

•

Когато слънчевата система завърши развитието си

Идейните ученици, или тия, за които говоря в широк смисъл, знаят, че всякога са ученици. И в един живот, и във втори, и в трети, и в четвърти те знаят, че всякога са били и ще бъдат ученици. И след време когато нашата земя, както и цялата слънчева система завърши своето развитие, те ще минат като ученици в нова школа при нови условия. (54/стр. 188, 189)

Ученикът е всякога ученик. И в едно, и във второ, и в трето прераждане той всякога се учи. Когато слънчевата система завърши своето развитие, той отново ще бъде ученик, но в по-висока степен. Сега той се учи във външната школа на Бялото Братство. После той ще бъде приет във вътрешната школа на Бялото Братство. Той ще стане Посветен, което е друго име на преобразяването. На земята това рядко се случва с учениците. Пътят на ученика е от външната школа към вътрешното Братство и след много дълго и специално обучение от вътрешното Братство към Всемирното Братство. Тогава той ще има право да обитава най-различните светове. Той ще бъде мистик и пътищата му ще бъдат незнайни.

•

Водата на Божествения живот

Понякога вашият живот се обезсмисля, нямате никакъв стимул да вървите напред. Как ще осмислите живота си? Това е една от великите Тайни. Достатъчно е да придобиете само една десетохилядна част от милиграма от водата на Божествения живот и да я вкарате във вашето тяло, тя веднага ще произведе благотворно влияние върху вас и вие коренно ще се измените. Ако вие знаете Тайната да внесете във вашия организъм от тази вода като чрез инжекция една капка само, във вас ще настане цял преврат.

(54/стр. 295)

Достатъчно е една десетохилядна част от милиграма, за да осмисли ученикът Тайната на своя живот. Какво представлява тази толкова малка частица? Тя е част от великата квинтесенция, тя е частица, излязла от самия Бог. Вашата цел е да можете да се домогнете до тази частица. Тя осмисля всичко, но не разкрива Тайната си. Не е лесно да се домогнете до тази тайна частица, защото вие целият трябва да се превърнете в едно съкровено ядро. Само това съкровено ядро може да понесе тази Тайна. Само по пътя на ученичеството ученикът може да стигне до своето съкровено ядро. Това ядро е великата дълбочина в ученика. Тази дълбочина трябва да докаже себе си, като премине седем пъти през огън. Такъв е пътят на ученика. Завръщането в ядрото се осъществява чрез големи изпитания.

И злото обича Бога

…И злото обича Бога. То представлява разумни същества, както и доброто, само че съществата на доброто вървят в правия път, а тия на злото са се отклонили от правия път. И едните имат Любов към Бога, и другите имат Любов към Бога. Когато злите духове отиват при Бога, падат на колене пред Него, целуват, прегръщат краката Му, молят Му се и Той вдига ръката си отгоре им, благославя ги и ги праща в света да работят. (54/стр. 306)

Злото обича Бога. Злото изпитва особено чувство пред Величието на Бога. Що е злото? Потайност на Бога, скритост на Бога, странна създаденост. Когато злото се приближи до краката на Бога, то изпитва един велик трепет. Защо изпитва такъв трепет? Защото злото има особена, странна и дълбока Любов към Бога. Тайна е това. Но злото има тази Любов към Бога, защото ако Бог не му позволи да слезе в света да работи, то трябва да навлезе навътре в себе си и да странствува. Но навътре го чака огромна празнота. Ето защо злото се покланя и благоговее пред краката на Бога. Що символизират краката на Бога? Краката на Бога символизират докосването до земята, до нисшите светове. Целувайки краката Му, злото си измолва работа и дейност в нисшите светове. Така по един много бавен начин и постепенен злото се учи и потайно се облагородява. И накрая Бог го благославя, но защо? Защото е искало по някакъв си свой начин да се учи и защото така то се е спасило от потайната, огромна празнота. Казвам: Представяте ли си извор, на който е забранено силите в него да извират? Знаете ли какво е станало с извор, който се е отказал да извира? Той е станал блато. Казвам: Има два вида проклятия: благословени проклятия и неблагословени проклятия. Когато злите духове се покланят на Бога, те задействуват благословеното проклятие. Когато злите духове отричат Бога, те тръгват по пътя на голямата празнота, която е качество на един много, много древен звяр и на един прастар застой.

•

Виждал с цялото си тяло

Да се говори за много очи, подразбираме онези условия на миналото, когато човек е виждал с цялото си тяло. Под минало разбираме времето преди грехопадението, когато човек е живял добре и е спазвал Божиите закони. (55/стр. 170)

В миналото човек е виждал с много очи. Да виждаш с много очи, означава да виждаш със същността си, с целостта си и с Тайната си. Същността е Любовта, целостта е Мъдростта, Тайната е Истината. Всичко това образува Първичния Божествен език. Тук целият човек е Любов. Тук целият човек е око, слух и духовна сила. Велико нещо е Божественият език, но човекът го е изгубил чрез грехопадението. И сега има две очи. Колко може да се види с две очи? Малко се вижда с двете очи. Но ако целта на човека е свещена, тези две очи могат да видят същността и да се насочат към нея. Казвам: Любовта е самото виждане, самият Божествен език. Всички други езици са второстепенни. Любовта е есенцията на духовните и на Божествените сили. И затова чрез Любовта ние виждаме навсякъде Бога и Бог вижда в нас.

•

Още преди съществуването на Бога

Трябва да се минат милиарди години и векове, за да се прояви съвършенството, което Бог е вложил в света, в човека и във всичко, което Той е създал. След милиарди векове ние ще видим Божествения план проявен и реализиран. (55/стр. 329)

Велик и таен е планът на Бога. В света и във вселената е посято съвършенството на Бога, но засега то е скрито. Всичко, което е посято, ще се роди. От човека се иска само да следва своя специфичен път и да му се отдаде. Така самият Бог и скритостта в Него ще увеличават единството и съвършенството в съществата. И така от прераждане в прераждане всичко ще се преработи. Човешкото ще стане духовно, а духовното е връзка с ангелските същества. Духовното ще стане Божествено, а Божественото е свързано с боговете. Божественото ще познае пълното единство, а то е абсолютна връзка с Бога. Единството и връзката с Бога ще се превърнат в съвършенство, а съвършенството е връзка със скритостта в Бога. Ще минат милиарди години, но това ще се осъществи, защото то е абсолютен план на Бога за човека и съществата. Няма сила, която да промени този план. Той е посят още преди съществуването на Бога, преди Бог и Тайната Му да излязат навън, преди да е имало Сътворение, преди да е имало добро и зло, преди да е имало и видимо, и невидимо. Всеки ученик, който следва своя естествен, специфичен път в живота си, той съкращава времето си за завръщане и в единството, и в скритостта на Бога. Всички други удължават пътя си, но не могат да се отклонят. Човеците забавят пътя си, учениците го съкращават, но и едните, и другите са благословени. Какво ще кажете, ако ви кажа, че грехопадението е благословено проклятие?

•

Сам Бог не знае произхода на живота

Вие казвате: Бог е направил човека, а същевременно Той е създал и живота. – Вярно е, че Бог е направил земята, слънцето, месеца, звездите и всички останали небесни светила, а най-после е направил и човека, но в никой случай не можем да кажем, че Той е създал и живота. Създаването на живота не е механически процес. (56/стр. 8)

Велика Тайна е произходът на живота. Човекът не знае произхода на живота. Ангелите не знаят произхода на живота. Херувимите и серафимите не знаят произхода на живота. И накрая сам Бог не знае произхода на живота. Животът преминава през Бога и през съществата, но никой не е виждал скрития произход. Вижте за пример един извор. Вие виждате водата, но не и скрития живот, който тече в него. Кой движи обновяването на водата в този извор? Ще кажете, че е ангел. Но откъде идва силата на този ангел постоянно да обновява извора? Силата на ангела идва от скрито място, от енергията на Бога. Изворът е енергийно състояние на Бога. Но откъде идва енергията на Бога? Тя идва от Духа на Мистерията. А откъде идва този Дух на Мистерията, никой не може да узнае. Ние казваме: Всичко идва от Абсолюта. Но никой не може да Го види. Няма такива очи във вселената, които да Му устоят. Самият Бог общува с Абсолюта, но не може да Го види, няма такъв обхват. Самите Велики Старци са видели Абсолюта само за кратък миг и повече не са могли да устоят. Ако вселената с всички нейни ангелски и човешки същества събере всичките си очи и се загледа в Тайната на живота, няма да издържи. Казвам: Незнаен е произходът. Самият живот като произход никога не е бил създаван. Той всякога е съществувал, но потайно. Когато животът е излязъл навън, Тайната му отново си остава скрита. Ето защо каквото и да се каже за произхода, няма да е пълно, защото има Тайни, които всякога си остават Тайни.

•

Пътешествие към Безпределния

Нито ние познаваме Безпределния, нито Той ни познава. Какво ще кажете на това отгоре? Обаче Този, Когото ние познаваме и Който нас познава, само Той познава Безпределния. Значи Бог, на Когото ние се кланяме, познава Безпределния. (56/стр. 17)

Безпределният не ни познава, нито ние имаме връзка с Него. Безпределното засега за нас е отвлечено. Безпределното е чуждо на смъртта и живота. Безпределното е отвъд земното и духовното. Безпределното е отвъд временното и вечното. Но това Велико Безпределно Праначало ни е дало Бог, Когото да призоваваме. Когато постигнем единство с Бога, когато познаем и себе си, и Бога, ние някога ще имаме право на пътешествие към Безпределния. Засега само Древните Прастарци имат право на това пътешествие. Но те са мистични семена, посяти преди Сътворението и Вечността.

•

24 Велики Свещени Огньове

Има Старци, но те са само на небето и са 24 на брой. Те седят около Престола на Бога.

(57/стр. 329)

24 Велики Свещени Огньове стоят около Престола на един Велик Пламък. Този Велик Пламък и тези мистични Огньове ръководят трите вида цивилизации. Те ръководят външната, земната цивилизация, вътрешната, вечната цивилизация – духовната – и най-вътрешната – Великобожествената цивилизация. Великите Старци излъчват от себе си същества, наречени Учители. Те слизат на земята и изнасят Слово, което е път към Свещения Огън. И които разбират Словото, стават ученици и Посветени. Следвайки своите Учители, те вървят към Тайната на Старците. Ще дойде ден, когато и те ще станат Свещени Огньове. Велико нещо е Свещеният Огън. Но ще дойде ден, когато този Свещен Огън също ще мине през изпитание. И тогава този Огън ще се превърне в Пламък. Така ще се родят многобройни Пламъци, които ще служат на вътрешната и вечната цивилизация. Когато тези Пламъци израснат, Мистерията, скрита в Бога, ще ги постави на ново изпитание. И тогава тези Пламъци ще станат Сияния. Така те ще служат на Божествената цивилизация. Преди са били Синове на Светлината, сега ще бъдат Синове на Прасветлината. Казвам: Само Старците не минават през изпитания, защото те имат едно качество, което е скрито и което е по-дълбоко от времето и Вечността. С това качество в своето древно минало те са устояли на Безпределността.

•

Две възвишени царства

И ангелите се разделят на две възвишени царства. Тия от най-възвишеното царство рядко слизат на земята, а тия от по-долното слизат често, за да подигнат човечеството. (58/5:15)

И ангелите, и възвишените ангели служат на развитието на човека. Ангелите служат на себепознанието на човека, а възвишените ангели служат на богопознанието на човека. Ангелите изработват предаността на човека, а възвишените ангели изработват жертвата. Ангелите изработват вътрешното и чисто знание в човека, а възвишените ангели изработват Мъдростта в човека. И ангелите, и разумните хора имат единен стремеж към Бога. Те израстват заедно. А осъзнатият човек има нещо повече от стремеж. Той има вдъхновение, което е връзка с възвишените ангели. И така от стремеж към вдъхновение, от вдъхновение към Тайна, от Тайна към Божественост и от Божественост към Мистерия.

•

Имат станции в твоя мозък

Известни звезди от Млечния път или от което и да е съзвездие, или пък известни системи могат да се разговарят с теб, където и да се намираш ти. Те имат станции в твоя мозък. Ако разбираш езика им, всеки ден ще можеш да чуеш по една новина, станала на слънцето, на Юпитер или на коя и да е друга звезда. (58/5:29)

Известни звезди, известни слънца могат да разговарят с тебе. Що са звездите, що са слънцата? Живи същества. Ние имаме центрове в своя мозък, които са свързани с тия живи същества. Всичко е живо, ако ти си постигнал Тайната на живота вътре в себе си. Глупавият не може да говори с живото, защото той не е постигнал отношението. Той не е постигнал отношението със себе си. Ако аз говоря със Сириус, то значи, че имам жива връзка със Сириус. Ако аз съм в единство с Бога, аз съм в единство и с всички звезди и слънца. Те са в мене и аз съм в тях. И ние се разговаряме с езика на живота. Що е животът? Потайност, скрита в Духа.

•

Най-голямото желание на Сатана

…Сега Сатаната е реформиран. И този новият, реформиран Сатана ще върви по съвсем друг път. Той ще върви съобразно Христовото учение.

(58/6:32)

Сега Сатана е реформиран, той е видоизменен. Той вече е изморен от грешните хора. Дори и на него те вече не са му интересни. Той върви странно по един нов и скрит път. Той вече започва да изпитва радост, защото тези човеци, които имат голяма преданост към Бога и са навлезли в своя вечен път на развитие, те са разбрали правилно Бога и Неговия Замисъл – Сатана. Защото по този път и злото, и Сатана в тях се видоизменят в добро и в нова светлина. И затова Сатана изпитва радост, защото човеците разбират все повече Бога, а от това Сатана печели, защото и сам той все повече се завръща в изначалното си състояние на Луцифер – като велика Светлина, защото е изпълнил мисията си да пробуди хората за Бога. Сатана е главният двигател на хората да търсят Бога. И когато хората Го открият, Сатана ще се освободи от своето бреме и ще стане видоизменен и реформиран. Той, херувимът, отново ще стане Луцифер и ще заблести с нова, още по-ярка Светлина, защото Замисълът на Бога е бил изпълнен. Кое е най-голямото и потайно желание на Сатана? То е да се завърне отново в Бога, да стане Светлина от Светлината.

•

Управлява цялата слънчева система

Един велик дух от небето сам се учи. Нему Бог дава цяла една слънчева система да я управлява и от резултатите на своята работа той изважда изводите си и сам се поправя. (58/8:8)

На един велик дух може да бъде поверена цяла слънчева система. На този велик дух е дадена свобода сам да избира своите невидими и видими помагачи и да ги обучава. Така тези невидими и видими помагачи израстват чрез него и той израства чрез тях. Доколкото този велик дух е в единство със своите подчинени, които са и хора, и ангели, дотолкова и той израства вътрешно в себе си. А колкото повече израства той, толкова повече носи отговорност и за израстването на своите подчинени. Той определя кога да се събират и съвещават. Той им дава силата си да проникват и да въздигат душите. Учейки другите по един правилен начин, той обогатява себе си. И ако накрая е постигнал резултатите, които Бог е искал, той ще се качи в по-висока йерархия. Ще му бъде дадено ново свещено пространство, в което да се учи и обогатява по пътя към боговете. Всичко това е един дълъг път на развитие и отговорност, който отнема хиляди и милиони години. През цялото това време Окото на Тайната го наблюдава и се произнася за него. Този велик дух е отговорен за милионите хора и същества в тази система. И ако той е използвал свободата си, за да израстват всички, които са приели развитието, най-накрая той ще срещне същественото в своя невидим живот. Що е същественото за този велик дух? Това е усмивката на Бога. Тази усмивка означава ново благословение, нова пълнота, нова дълбочина. И нашата слънчева система си има един такъв велик дух. Скрит е той, но работи неуморно, така както работи един извор. Скрита е дейността му от погледа на света, но така работят великите духове.

•

Ще ходи от система в система

След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране ще ходи от система в система, докато се изработи неговият характер.

(58/9:16, 17)

Когато човек умира, той продължава да работи. Ще го изпращат от система в система, докато изработи своя характер. Що е характер? Това значи да си неизменен в Любовта, да живееш в Мъдростта и да работиш с Истината. При това условие небето за тебе се отваря. Ти вече живееш в небето и небето живее в тебе. Ти вече си надраснал и ума, и сърцето, и волята. Ти вече си отвъд света и отвъд планетите. Ти вече си на небето. Що е небето? Това е Свещеното пространство на твоята висша душа. Обхватът на твоята душа е Вечността. Що е Свещеното пространство на твоята висша душа? Това е обхватът на Бога. В това Свещено пространство душата е във велико единство с Бога.

•

Битието извън живота

Какво е битието извън живота, това е непознато за човека. (58/13:3)

Има едно битие, което е скрито. Има едно битие, което е непознато. Има едно битие, което е отвъд живота и смъртта. Къде е скрито това битие? Това битие е скрито в непознаваема Тайна. Що е Тайната? Състояние отвъд живота. Ако Тайната е докоснала човека, той придобива това състояние. Ако Тайната не е докоснала човека, човек се движи в ограниченията на живота. Има Тайни, които се разкриват на човека като Откровения, но Тайната в тях си остава. Една част от Тайната се разкрива, за да стане близка с човека, а друга част от Тайната остава скрита в областта на Мистерията. Това е така, защото след време Мистерията ще поиска от човека нова дълбочина. Тя се нарича Третата дълбочина.

•

Ще се яви нова вселена

А какво мисли Бог, вие не знаете. Бог мисли да направи една вселена, по-голяма от тази. Той за в бъдеще мисли да създаде 10 милиарда слънца и всяко слънце да бъде 10 милиона пъти по-голямо от сегашното. И после Господ мисли да създаде същества още по-велики от тия, които днес съществуват. Които от вас са достойни, Бог ще ви пренесе в тези нови слънца. (58/13:33)

Велик е Замисълът на Бога. Старата вселена ще бъде обновена, ще се яви нова вселена. Старите слънца ще бъдат обновени, ще се явят 10 милиарда нови слънца с нова, изключителна светлина. Чрез могъщ Божествен взрив боговете ще бъдат видоизменени. Чрез могъщ духовен взрив ангелите ще бъдат преобразени. Чрез Божий промисъл достойните ще бъдат възкресени за нов живот – живот на новите слънца. Бог е получил от Мистерията всякакъв род сили да обновява и ръководи всичко. Той ще излее нов вечен живот в достойните същества. Това ще бъде живот във високо измерение. Това ще бъде живот за духовните и Божествено избраните. А какво ще бъде за обикновените хора? Те ще бъдат облечени в нови тела, по-хубави от сегашните, но пак ще се движат по дългия път на еволюцията.

•

Някога ние сме били като идея

И ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея и след това в нашия дух се е явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си и както виждате, сега сме се събрали тук на земята в този салон. (58/14:8)

Някога ние сме били същности – странни духовни създания. Ние сме плували в Първичното пространство повече като идея, като замисъл. Ние сме били съзнания, но без вещество, без материя. Ние сме били странно духовни, облечени в лекота. Живота още го е нямало. И понеже живота го е нямало, нямало я е и смъртта. Ние сме били нещо като плуващи идеи в един древен покой, древен океан. После сме започнали да мислим. Мисленето се е увеличавало, активизирало се е. Така постепенно се е създавала проекция. Тази проекция постепенно се е сгъстявала все повече и все повече. И накрая тя се е превърнала в състоянието човек. Сега ние трябва да извървим правилно един път, който е обратен, който е завръщане навътре към един древен спомен. Това завръщане трябва да е одухотворено и осъзнато, за да се завърнем в една нова степен на пречисто съзнание. Тогава това съзнание ще стане тялото на безсмъртния дух. И то ще бъде свободата на този наш дух, който ни е бил даден в правремето. Този дух ни е бил даден от Скритата Мистерия, която е работела вътре в Бога, а чистото съзнание ни е било дадено от боговете. И ние трябва да се завърнем към всичко това, за да придобием отново Вечността си, която е реалността на чистото съзнание и да тръгнем на път към Безкрая.

•

Нещо много по-велико от рая

Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. (58/14:10)

Бог създаде нещо по-дълбоко от рая. Той създаде Царството Божие. Съществата в рая пожелаха живота, а след живота дойде и смъртта. Съществата в рая пожелаха Вечността, а след Вечността дойде и времето. Грешката на Адам и Ева е, че не бяха узрели още, и затова те избраха Вечността и живота вместо Бога. Бог е по-дълбок от Вечността и времето, защото Бог е Тайна, която е скрита в друга по-вътрешна Тайна, наречена Мистерия. Тази Мистерия е мястото, в което Бог царува. Това е Царството Божие. И всеки, който се е отрекъл от Вечността и времето, той пътува към тази Мистерия, към тази необятност. И поради това в Писанието е казано: „Царството Божие вътре във вас е“. Казвам: Който умее да пътува навътре, ще го открие. Тази Мистерия е скрита дълбоко навътре в човека и дългът на всеки човек е сам да я открие в себе си.

•

Най-древната човешка раса

…Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши напреднали братя, наречени ангели, арахангели, херувими, серафими. Тия велики братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използували разумно. (58/15:27)

Ангели, архангели, херувими и серафими са същества на една прастара раса. Това е най-древната човешка раса, преди времената. Това е расата, когато човеците са били богове. Тези, които са съхранили Свещения Огън и не са му изменили, това са ангелите и архангелите. Тези, които са съхранили древната Мъдрост, са богоподобните херувими. Тези, които са съхранили величието на Любовта, са богоподобните серафими. Тези, които са изменили на Любовта и Мъдростта, са тези, които са се превърнали в човеци. Когато Свещеният Огън в тях се е прекъснал, те са придобили живота и смъртта. По-късно една част от неизменните, сиреч от боговете, и една част от ангелите, сиреч посветените, са слезли на земята като Учители и като пробудени същества, за да възстановят падналите и да им напомнят за пътя към най-древното Царство. Що е възстановяването? Това е пътят на изкуплението. След изкуплението ще дойде възкресението, а след възкресението ще дойде възнесението. Достойните отново ще се завърнат и ще изпълнят реченото в Писанието: „Богове сте“.

За Него никой нищо не знае

Изворите на душата се поят от още по-велик извор – той е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-велик извор – той е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-велик извор – от Абсолютния, Незнайния Дух на Битието. За Него никой нищо не знае.

(58/16:9, 10)

Изворите на Бога се поят от един още по-стар и древен извор – от извора на Незнайния Абсолют. Нито светът Го знае, нито вселената Го знае, нито ангелите, нито херувимите и серафимите. И още: и сам Бог не Го знае. За Него – Незнайния Абсолют – няма око, няма слух, няма усет, няма приближаване и отдалечаване. Той е абсолютно Непознаваем. Той ще остане такъв завинаги. Той е Вечната Мистерия. Това е Мистерия, която няма начало и няма край. И макар че ще остане завинаги Непозната Мистерия, всички живи и съзнателни същества все ще Го търсят. И никое същество няма да Го открие, но все ще Го търси. Казвам: В този дух на търсенето е смисълът на живота. Вечното търсене е вечно обогатяване. Вечното търсене е вечно обожествяване. Той е Незнайната Цел. Той знае, че който Го види, прекъсва развитието си завинаги и повече не може да оцелее. Той никога не може да бъде видян напълно. Той може само да бъде зърнат за малко, и то само от тези, на които е позволил сам Той.

•

Отвъд вселената

Зад вселената има друг вид светове. (58/19:6)

Отвъд вселената има други светове. Тези светове са знайни и незнайни. Знайни са боговете, незнайни са Прастарците. И боговете, и Старците живеят в своето древно, изначално състояние – свободата. Боговете живеят в Свещеното пространство на Бога. Прастарците живеят в Мистичното пространство на Абсолюта. И боговете, и Прастарците живеят във велико единство. Те работят заедно в световете, за да водят съществата от Тайна към Тайна и от Тайна към Мистерия. Няма по-велики същества от боговете като служители. Няма по-мистични същества от Прадревните Старци. Колкото повече Любов имаме, толкова повече заживяваме в света на ангелските йерархии. Когато Любовта ни стане постоянно неизменна, ние заживяваме потайно в света на боговете. А когато чрез своята неизменна Любов открием Истината и заживеем в нея, тогава ние се докосваме до Старците, до Древните.

•

Върховното зло

И всички питат: – Как търпи Господ тия хора! – Че Господ не търпи само вас! От вашата земя по-надолу има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях търпи Господ. Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи. Велик е Господ!

(58/22:28)

На земята хората не са най-лошите същества. От хората има 100 пъти по-лоши същества. Това са демоните. Те живеят под земята и са заключени на много места – най-вече около вулканите. Когато Бог даде позволение на един вулкан да действа, тези същества се развихрят в единство с огъня. Така те тържествуват и част от тяхното бреме се разтоварва, защото те са заключени там от хиляди години. В стихията на вулкана те се развихрят така, както саламандрите се развихрят при пожар, когато им е позволено. Но още по-надолу, в центъра на земята, има опасно заключени същества. Те са 1000 пъти по-лоши и от лошите хора, и от демоните. Те са 200 същества от падналата раса на боговете. Те са превърнали духовната еволюция в земна. Те са заключени в центъра на земята, за да чакат страшния съд. За дълъг период от време на тях няма да бъде даден шанс за развитие. Казвам: Те са старото, голямо зло. Но дори и те не са още върховното зло. Върховното зло се намира в един прадревен звяр, но той е заключен от Абсолюта и се пази в тайна. А тези 200 паднали същества-богове са само малки лъчи и служители на този древен звяр.

•

Там, където няма слънце

Има места в космоса, дето слънцето грее с милиарди години наред, има места пък, дето слънцето като залезе веднъж, с милиарди години е все нощ. (58/24:18)

Има слънца, които греят милиарди години. Има други слънца, които мълчат милиарди години. Тези слънца, които греят, те говорят. На кого говорят? Те говорят само на разумните същества и на тях дават светлината си и топлината си. Има слънца, които не греят милиарди години. Те мълчат, те са безмълвни. Питам: Слънцето, което грее, или слънцето, което не грее – кое е по-дълбокото? Казвам: Слънцето, което не грее, е по-дълбокото. Слънцето, което грее, то предизвиква разумността. Слънцето, което не грее, то предизвиква духа. Кое е по-дълбокото – разумността или духът? Казвам: Разумността е само път към духа. Що е духът? Завършената разумност, съвършената разумност. Той няма нужда слънце да го грее. Той е по-дълбок от слънцето. Нашият дух има светлина, по-дълбока от 100 милиона слънца. Там, където няма слънце, там, където няма никакви условия за живот, там, където е мрачно и всичко се руши, само там изгрява духът. Там, където няма слънце, израстват само определени същества. Това са тези, които са избрали Истината. Те живеят свободно, независимо от външно слънце. Но тези, които не са избрали Истината, сиреч Божия път, тях слънцето трябва да ги грее и да им напомня за Истината. Но аз питам: Колко разумни същества познават духа?

•

Материята всякога е била в Божия Дух

В този видим, най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големият порядък. Учените казват, че от този безпорядък в пространството материята е почнала да се събира. Не, тази материя никак не се е събирала, нямало е откъде да се събира, тя е била събрана. За устройството на съвременния свят и за материята трябва да имаме малко по-друго схващане.

(58/25:5)

В този най-голям безпорядък е скрит порядъкът. Този видим безпорядък е скрит невидим ред. Някои мислят, че от този безпорядък, който е бил в пространството, материята е започнала да се събира. Това е за тези, които гледат външно нещата. И материята, и нематерията са били скрити в Божия Дух. В Него те всякога са събрани и концентрирани. Той е Господарят и на видимата, и на невидимата материя. Тази материя всякога е била вътре в Божия Дух, но скрита, невидима. Когато Божият Дух я е задвижил, тя само е излязла навън. Казвам: Безпорядъкът е нещо, което не съществува, защото всичко се управлява от един единен и скрит Бог. Тези, които са в единство с този Бог, за тях безпорядъкът е ред и порядък. А тези, които не са в единство с този Бог, те не могат да осмислят безпорядъка и затова го виждат като безпорядък. Те нямат обхват, за да виждат правилно, защото не са в единство с Бога.

Вие сте отвъд вечността и времето

Вие сега ще кажете: Знаете ли какво казва Учителят? Учителят казва, че аз съществувам някъде и съм съществувал, преди да е съществувал този свят. (58/25:17)

Аз съществувам някъде. Ще кажете, че съществувам в отвъдния свят. Не, отвъдният и този свят са едно цяло. Те са ограничения за мен. Те са ограничения и за вашия дух. Аз не съществувам нито в този, нито в отвъдния свят. Ще кажете, че идвам от вечността. Не, и вечността, и времето са ограничения за мен. Те са един свят, ако го осъзнаваме, защото времето е нещо, което тече във вечността, т.е. във вечното време. Аз идвам от един свят, който е по-дълбок от вечността и времето. Ние сме били близки и сродни, когато сме били отвъд вечността. И сега аз съм дошъл в този свят само да ви припомня нещо, а то е, че и вие сте отвъд вечността и времето. Когато мислите неправилно, вие сте във времето. Когато мислите правилно, вие сте във вечността. А когато възлюбите Истината и своя Учител, вие ще изоставите и неправилното, и правилното и ще отидете там, където съм и аз, защото ние сме по-дълбоки от правилното и неправилното.

Тя прекрачва космоса

Душата обаче може да бъде тежка колкото земята, една душа може да бъде тежка колкото слънцето, една душа може да бъде тежка колкото цялата слънчева система, пък една душа може да тежи и колкото целия космос. Това е допустимо. Защо? Защото душата представлява интензивността на силите, които действуват в нея. Това значи, че в човешката душа има сили, които са в състояние да движат целия космос. (58/30:18)

Вътре в душата има скрити сили, които могат да задвижат целия космос. Вътре във висшата душа работят силите на Вечността. Висшата душа представя една вечна сила на Бога. Има едно условие, при което душата може да прекрачи космоса. Това е следното: когато висшата душа избере твърдо Бог и Истината, но чрез едно велико постоянство и интензивност. Тогава тя се обединява със силата на един скрит дух в себе си. Този дух е изначалният Адам. Тогава влизайки в единство с него, тя прекрачва космоса и узнава една още по-дълбока и древна Тайна, която е скрита в него. Казвам: Това е велик окултен подвиг на душата, защото тук душата не е носител само на Вечността, а на една Тайна, която е по-дълбока от Вечността. Тук душата вече е отвъд отвъдното. Тук тя има съвсем други криле – криле на Тайна от Тайната.

•

Ахамира води към Изначалното

И рече Бог: „Да бъде Светлина!“ В нас думата светлина подразбира да се видят нещата само. Свещеният език под думата Светлина подразбира друго нещо. (59/2:27)

„Да бъде Светлина!“ е един древен израз. На един древен и скрит език думата Светлина се е изричала като Ахамира. Думата Ахамира означава скрито същество, скрита същност. Това същество е спотаена издълбоко Светлина, но Светлина от друг род. Тази Светлина не само прониква в съществата, но тя ги повежда не по техния знаен, но по техния незнаен път. Тази Светлина не е само в единство с нещата, но тя е и нещо по-дълбоко. На Ахамира е дадено скритото право да води съществата от единство към уединение и съвършенство. В този смисъл Ахамира е по-дълбока от двата вида светлина: външната и духовната. Ахамира води човека отвъд човека. Тя води човека отвъд човешкото и духовното, защото човешкото е само едно слизане на духовното, а духовното е едно слизане на Изначалното. Ахамира води към Изначалното.

•

Кой учи Великите Учители?

Казват, че Христос никъде не се е учил. Други казват, че Той се учил в Египет, Индия и др. Не, Великите Учители изобщо не се учат на земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години на слънцето да се учат и после идват на земята.

(59/3:20)

Някои казват, че Христос се е учил в Египет и в Индия. Други мислят, че Той се е учил при есеите. Трети мислят, че Той се е учил на слънцето. Не, Той само е посетил тези места, но Той се учи от другаде. Той идва от едно Централно Слънце, което е отвъд човешката и духовната вселена. Това Централно Слънце условно е наречено Алфиола. Тук се намира ядрото от Старци и Учители. Те се подготвят, за да бъдат Учители на нови светове и на нови вселени. Една част от тях са посещавали и нашата земя, както и Христос, но с псевдоними, защото те не обичат да издават истинските си имена. Кой учи и обучава тези Велики същества на Алфиола? Този, Който ги учи и обучава, е по-голям от Тайната на Бога. Той не е нито знаен, нито незнаен. За Него нямаме мярка и норма. Той е една специфична Сила, излъчена от Бездната. Известен е символично като Древния Прикрит. Той е служител единствено на Абсолюта. Той не е съставен нито от знания, нито от Мъдрост. Той е Премъдрост. На някои същества разкрива Мъдростта Си, на други – Премъдростта. Когато Го питат кой е Той, Той обикновено отговаря: „Не Ме узнавай и ще съществуваш“. От Него се учи и Христос.

•

Аумен – това е ключът

Аз ще ти кажа само една дума: Аум, Аумен. И като ти кажа тази дума, ти трябва да ме разбереш. Аумен, Амин – тази дума съдържа всичко в себе си. Аумен – това е ключът. (59/3:28)

Аум е специална дума. Тя е дума на Тайната. Тя е дума на Духа. Тя е дума на безмълвието. Тази дума увеличава в човека Тайната на Изначалното състояние. В древна Индия в един малък кръг от хора има традиция, дадена от един Учител на неговите ученици, да посвещават живота си изключително на тази дума. Първо те постигат едно приятно чувство, после духовност, после Божественост. Така практикувайки часове само с тази дума, те стават висши същества и в края на краищата някои от тях се завръщат в боговете. Казвам: Аум е специална дума, тя е ключът. Тя е всъщност едно от най-тайните и древни имена на Бога. Смята се, че това е първата дума, която Бог е произнесъл. И затова е наречена думата-майка, майката на всички звуци. Тя е началото и краят на нещата.

•

Седемнадесетото небе

Каква е била интимната мисъл на Христа, като е казал, че аз зная отде съм дошъл и накъде отивам? Това е един от най-важните въпроси, които съществуват в окултната наука, и всички Адепти, всички Велики Учители се подвизават, за да се пробуди в тях туй Великото, Божественото съзнание да знаят отде са дошли и къде отиват. Не е достатъчно само да мислиш върху този въпрос, но той в своя дълбок смисъл съдържа една велика идея, която трябва да се разбере. (59/5:7)

Не е достатъчно да мислиш откъде си дошъл и къде отиваш. Не е достатъчно да вярваш, но трябва да познаеш. Адептите и Великите Учители работят много усърдно, за да проникнат в себе си и да се срещнат със своята древна Тайна. И тези, които са постоянни, усърдни, интензивни, за тях идва час и момент, в който Тайната им се разкрива. Те я виждат вътрешно чрез особено преживяване. И те вече могат да кажат: „Знам откъде идвам и знам къде отивам“. Древните атланти са видели тази Тайна и те са я нарекли Тамоанчан, или Седемнадесетото небе. Това е всъщност Скритото място, мястото на Произхода. Казвам: Да се завърнеш в това място, това е подвигът на човека. Това е дългът на всеки човек. И всеки, който съумее да събере себе си и да се насочи само в една посока, той се завръща.

•

Тази Сила движи и крепи всичко

Движение става само в пълно пространство, в празно пространство няма движение. Това, което учените поддържат, е едно заблуждение. Следователно мястото, в което земята се движи, не е празно пространство, крив е техният превод. Пространството е пълно с една мощна Сила, с една разумна Сила, върху ръцете на която се крепят не само нашата земя, но и всички останали велики светове. (59/12:24)