От човешка гледна точка боговете са вътрешни и скрити същества. От гледна точка на Бога боговете са външни същества, служители на Неговия замисъл. Боговете служат на висшата душа и на духа в човека. Висшата душа и духът в човека са мистичните семена, посети от Бог в Тайната на човека. Боговете служат на хората, за да станат те след време богове. И когато хората станат богове, те ще заживеят в третата Вселена, в Божествената Вселена. И тогава те също ще служат на Бога за обожествяването на първата и втората Вселена – на външната и на духовната Вселена. Дълъг и възвишен е пътят на човека. Той е скрит във великата незнайност.

•

Бог е Древен и Скрит

Когато говоря за изпълнение Волята Божия, аз имам предвид онзи Вечен Принцип, който няма начало, няма и край. Затова наричат Бога Вечен, Древен. (19/стр. 116)

Бог е Древен и Скрит. Бог е Вечно Тайнство. Ако ние толкова много възлюбим Бога, Той ще ни отведе в Своята Древност, в Своята Скритост. Вътре в Скритостта е Неговата Бездна. Древността е Бездна от Безкрайност и тя е мястото на Древния. В тази Бездна ти не можеш да съществуваш като човек. И затова е създадена Любовта. Любовта първо ще те превърне във Вечност и после когато заживееш в тази Вечност, Любовта ще те подготви за Безкрайността.

•

Има един идеален свят

Има един идеален свят, дето хората живеят по Божествен начин. Техните идеи и възгледи за нещата са едни и същи за всички времена и епохи. Този свят ние наричаме свят на боговете, на светиите, на адептите, на избраните. От този свят се осмисля и земният. (19/стр. 118)

Светиите живеят в чистотата на своята душа. Избраните живеят в силата на своята душа. Адептите живеят в чистотата на своя дух. Боговете живеят в силата на своя дух. Всички тези същества живеят в един висок, организиран Божествен свят. И когато слизат на земята, те носят този свят в себе си. Ние ги смятаме за странни същества, а те ни смятат за чудни. Те могат да осветят нашия живот отвътре.

•

Природата е велик създател

Какви са били намеренията на природата, като е създавала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и как е бил създаден човекът, когото днес виждаме да философствува върху великия въпрос, има ли животът смисъл, или няма. Това са велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа.

(19/стр. 123)

Природата е велик създател. Тя има своя невидима област. От тази невидима област е създадено слънцето. Целта на слънцето е в това, че тази светлина така трябва да проникне в човека, че да погребе тъмнината. Вселената е създадена от невидимата област на скритата природа по такъв начин, че да има много различни школи за различните видове съзнания. А човекът е създаден двойно: външно е създаден от боговете и от падналите същества, а вътрешно – от Тайнството на Бога. Ако човекът живее неправилно, той ще познае падналите същества, той ще ги посее в себе си. Ако човекът живее правилно, той ще познае боговете, той ще ги посее в себе си. Ако човекът заживее мистично и Божествено в дълбините си, той ще познае Тайнството на Бога и познавайки това Тайнство, той вечно ще се обновява с Него. Така човекът ще заживее отвъд света, в мистичното време на Бога. Това мистично време е безвремието. За човека то е Свещено време.

•

Ахаор – светлинното тяло

Истински свободен човек е този, който може да се превърне в светлина. Той ще влиза, дето иска и ще излиза, отдето иска, ще бъде свободен при всички условия на живота. Свободният човек се движи непрекъснато в светлина; той се разхожда по всички светове безпрепятствено. Който не може да се превърне в светлина, той е роб на условията. (20/стр. 127)

Истински свободният човек е превърнал себе си в особена светлина. Това е чисто духовната светлина. В тази светлина няма изгрев и залез, тя не е смесена, тя е свободна светлина. Истински свободният човек сам се пресътворява. Той е използвал свободата си, за да си върне светлинното тяло. На един древен език то се е наричало Ахаор. С Ахаор човек може да влиза и в рая, и в ада, без да бъде забелязан. Ахаор може да странства във всички светове. Ахаор може да прониква във всичко и да черпи Мъдрост от всичко. Ахаор може да превръща лошите условия в добри, а добрите в още по-добри. Що е Ахаор? Древна и тайнствена Птица в човека. Тя е наричана още Птица на Тайната.

•

Напредналите същества

В който момент решите да живеете по този нов начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на земята. Тия възвишени и напреднали същества образуват цели общества, живеят между хората – на кое място, не знаете. Тия същества разполагат с големи знания. Те чакат само момента, когато някой човек реши да живее по Бога и веднага му идват на помощ. Те бдят над него, грижат се и му помагат. (20/стр. 131)

Сред нас живеят много напреднали и могъщи същества, но ние можем да ги обезсилим. Ако ние не живеем за Бога, за Истината, те се отдръпват от нас и само ни наблюдават. Но ако ние изберем Истината и Бога, тогава те насочват към нас Морахар. На древния език Залихир това означава Взор – особен, духовен Взор. Тогава ние получаваме нещо, което го няма в света. Морахар дава на човека и път, и развитие, и дълбочина – нещо, което е отнето на света. Велико нещо е Морахар. Това означава, че Тайната на живота се взира в тебе. Така тази Тайна те прави сроден с нея и ти вече ставаш част от един друг, скрит свят.

•

Слънцето на живота

И тъй, много неща знаят съвременните хора, но има много неща, които не знаят. За пример, отде изгрява нашето слънце, което изгрява и залязва, те знаят; обаче отде изгрява Слънцето на живота, което никога не залязва, те не знаят.

(20/стр. 132)

Има едно слънце, което изгрява и залязва. То е един помощник, една необходимост. То е свързано с външните хора. Те го познават и зависят от него. Но има и друго Слънце. То постоянно изгрява, то е без залез. То е духовно, духовните хора го познават. Ако видите духовен човек, ще забележите в него това духовно Слънце като едно постоянно разположение, едно постоянно радостно състояние. То е духовното Слънце. Но има и трето Слънце. То е нещо велико и абсолютно. Тези, които го познаят, изоставят физическата и духовната Вселена. Те се завръщат в Абсолютната Родина. Те нямат нужда от изгрев и залез. Когато искаш постоянно да изгряваш, то е хубаво, но то е едно ограничение на Бога. Който е познал Бога, той е изоставил постоянния изгрев – най-светлото състояние, защото той е познал нещо по-дълбоко, което е скрито в самия Бог. Третото Слънце не живее нито във времето, нито във Вечността. Третото Слънце не живее нито в сърцето, нито в душата. Третото Слънце е Царството Божие. То е Царството на чистия Дух. Това Царство е една велика необятност и само древни богове могат да ѝ устоят.

•

Самият Сатана

Ако искате да знаете, и самият дявол, и самият Сатана, и той ще се примири, и той ще стане ангел на Светлината. (20/стр. 199)

Самият дявол, самият Сатана е определено да стане Светлина. Сега Бог е внесъл в Сатана непримиримост. Тази непримиримост прокопава дълбоко място в човека, защото тези, които обичат Истината, ще се завърнат в това дълбоко място и Бог ще заживее в тях. Тогава какво ще стане със Сатана? Бог ще го видоизмени. Той ще му даде примирение. И тогава Светлината ще засияе в Сатана и той ще стане ангел на Светлината. И само тогава духовният човек ще съзре замисъла на Бога.

•

Особени лъчи са това

Обаче хората трябва да знаят, че те не са единствените фактори в света. Учените хора са се домогнали до един род лъчи, които проникват в науката, в изкуствата, в живота и оказват влияние върху тях. Отде идат тия лъчи, и те не знаят. Какво име да им дадат, също така не знаят. Те забелязват, че в тия лъчи има известна разумност. В това отношение и съвременните учени ще дойдат до индийската философия, според която се допуща съществуването на едно разумно слънце в космоса. Следователно всички промени, които стават в нашата слънчева система, се дължат на лъчите на това разумно слънце. (20/стр. 217)

Има едни особени лъчи, които проникват в нещата. Тези лъчи изхождат от висши същества. Ако един учен е посветил живота си на Бога, едно висше същество ще насочи прожектора си към него и ще му изпрати онези особени лъчи, които ще го направят адепт. И този адепт ще узнае секрети на природата. Тези лъчи ще го научат какво да споделя и какво да премълчава. Тези особени духовни лъчи могат да проникват и в живота и да го видоизменят. Те могат да променят пътя на човека, но човек трябва със своите старания и усилия да е жадувал за промяна. Тогава едно висше същество, което познава законите, насочва своя прожектор към човека и променя неговия живот. Казвам: Особени лъчи са това.

•

Ще го изпратят в други светове

Бог е помислил и за човека. Той няма да го остави вечно да живее на земята. Един ден училището на земята ще се затвори за човека и ще го изпратят в други светове да се учи. (20/стр. 219)

Човек ще минава през много школи. От земята той ще се прехвърли на други планети. От планетите ще се прехвърли на други слънца. След слънцата ще се прехвърли в чисто духовните школи. Бог има промисъл за човека. И според неговия характер Бог ще го води към Себе Си, за да се изпълни този промисъл. Така човекът от земен ще стане духовен, от ограничен ще стане свободен. И когато стане свободен, той ще бъде вечен. И като вечен, той ще посвети живота си на Този, Който го е възлюбил безкрайно – неговият Творец. Човекът е създаден, за да стане огън и светлина, защото той е бил сътворен от огън и светлина. И когато стане огън и светлина, него го очаква нов и тайнствен път – път, за който нищо не е подозирал.

•

Над нас има много по-висши същества

Ако вие се качите в света на съществата, които са по-развити от нас, ще разберете: ние имаме претенции да мислим, че ние сме най-висшите същества на земята, но истината е, че има далеч по-развити и възвишени същества, за които и хабер нямаме. (20/стр. 223)

Над нас има много по-висши и развити същества. Ние имаме амбиции, но още не сме свободни. Дълъг път има да извървим, докато стигнем до свободата. Ангелите са свободни и чисти, но и те още нямат великата разумност. Какво им липсва? Дълбочина. Архангелите имат великата разумност, но и на тях им липсва Мъдрост. Какво липсва на тяхната велика разумност? На тази велика разумност ѝ липсва потайната Мъдрост. Такава Мъдрост имат херувимите. Но и на херувимската Мъдрост липсва нещо. Липсва им безкрайната пълнота. Те имат само вечна пълнота. А пълнотата има три степени. Ако отидем по-нагоре, ще видим Бог на Престола. Но и над Него има нещо по-дълбоко. То е неназовимо. Условно Го наричаме Абсолютът, но друго е името Му.

•

Свят на чистата духовност

Очистете се най-първо от всички посторонни влияния на ред поколения във вас и елате до онзи свят, в който няма престъпления. Трябва да знаете, че има един нормален свят, дето никакви престъпления няма. Казвам ви една истина. Аз го зная и говоря за него, дето идеите не се менят. Там хората са толкова чувствителни, благородни, че като влезете между тях, бедни не можете да бъдете, зло не можете да направите. Тези хора са предвидливи толкова, че вие никога скъсана дреха не може да носите, скъсано палто не може да носите, скъсана шапка не може да носите. Всички са толкова хубави, че никога няма да пожелаете да ги напуснете. Ако ви дойде мисъл за нещо, стига само да го пожелаете, ще го намерите в стаята си. (20/стр. 241, 242)

Има един свят, в който няма и най-малко зло. Това е свят на чистата духовност. В чистата духовност злото е невъзможно, за него няма условия. В това Небесно Царство всичко е възвишено. Тук съществата са толкова отзивчиви и толкова благородни, че злото дори не може да бъде помислено. Този свят е лек, приятен, ефирен и благословен. Понеже мисълта е много пречистена, това, което призовеш, се явява веднага. Този свят е свят на фината духовна материя.

•

Един човек на великото съзнание

Един човек на великото съзнание няма да бъде като сегашния, той ще бъде безсмъртен, той ще бъде майстор на своята съдба. Той ще се явява, когато иска, ще взима тяло, каквото иска и млад ще става, и стар ще става, и учен ще става, и прост ще става, и владика ще става, и поп ще става, и цар, и просяк ще става, всички положения ще взима – свободен ще бъде. (20/стр. 244)

Едно велико съзнание е образувател на безсмъртното тяло в човека. Безсмъртното тяло в човека се нарича още светлинно, защото това безсмъртно тяло е образувано от всички най-светли точки на съзнанието. Такъв човек е свободен от всичко и е в хармония с всички светове. Ако той е беден, тържествува, ако е богат, ликува. Когато живее, се радва; когато умира, се връща в себе си. Когато е на път, изучава себе си; когато е неподвижен, съзерцава Тайната си. Едно велико съзнание навсякъде се чувства добре, защото то носи Царството в себе си и затова адът не може да му влияе.

Живеят сред демоните

В центъра на земята живеят разумни същества от друго естество. Какви са, това не трябва да се изнася; който иска да знае, да отиде да провери, който не вярва, да отиде да провери.

(20/стр. 278)

В центъра на земята живеят могъщи демонични същества. Те са създадени от мрак и тъмнина. В своето развитие те са стигнали до мрака и не са могли да го преодолеят. Затова са останали в собствения си мрак. Но между тези същества живеят скрито могъщи разумни същества. Когато слънцето слиза на земята, те улавят светлината му и живеят с нея. Но имало дни на земята в Древността, когато слънцето не слизало. Тогава ще кажете: – Че как живеят тези разумни същества? – Тези могъщи същества имат и друг начин. Те могат да изтръгват светлина от самия мрак – това, което демоните не могат да правят. Тези могъщи разумни същества са велики преобразуватели. На тях им е дадено право да превръщат нещата, защото в своето древно минало те са минали през стената на мрака и Тайният Бог им е разкрил Себе Си. Ще кажете: – Защо тези велики и разумни същества живеят сред демоните? – Казвам: Те имат тайна мисия там, те са наблюдатели. Те са особени очи на самия Бог.

•

Свят, който е несътворен

Има един свят, който от самата Вечност съществува, той никога не е направян. Направен е нашият свят. И този, нашият свят е направен по образец на онзи, идейния свят. (20/стр. 298)

Има един реален свят, който е несътворен. Той е чисто духовен, чисто вътрешен. Той е реален и неуязвим. Това, което е направено, е вторичен свят, свят-отражение. Във вторичния свят живеят хората на своеволието. В невидимия свят, в духовно реалния свят живеят същества на разумната воля. Но има и един още по-вътрешен свят. Той е по-дълбок от невидимия свят. Наричам го неведомия свят. Това е свят на същества с велика воля. Хората от вторичния свят трябва да познаят себе си, за да възкръснат в разумността на несътворения свят. Да възкръснеш, значи да станеш несътворен, т.е. реален. После за теб ще има друг път – незнаен, мистичен път.

•

Да отидеш на Небето

Ако и вие влезете в Небето, ще се измените, т.е. като влезете, там всички ще ви приемат, но най-първо ще ви изплашат. Ето как ще ви изплашат: като отидете на Небето, за да не ви върнат изведнъж, ще ви турят в една пещ, дето съвършено ще изгорите, на пепел ще станете. От тази пепел те ще направят нещо, но ще изтърпите този страх и после ще излезете, ще видите Царството Божие, ще видите всички благости там. (21/стр. 110)

Да отидеш на Небето, значи да се завърнеш в несътвореното. Да отидеш на Небето, значи да се завърнеш в своята висша душа. Но за да се върнеш в своята висша душа, трябва да минеш през лабораторията на огъня. Що е огънят? Огънят е инструмент на Бога за отстраняване на всичко, което не е Божествено. Той очиства човека от всички слабости, от всичко вторично. Той изгаря и земното мислене на човека. Така в човека остава същността – висшата му душа. Тази висша душа има право да живее, и то в истинския смисъл, защото тя има желанията на самия Бог. И затова тя е безсмъртна – висшата душа.

•

Древен слънчев език

Така светиите и напредналите хора си говорят с жителите на слънцето. (21/стр. 150)

Съществува древен слънчев език. Той произхожда от слънчевите същества. Светиите и определени хора могат да говорят с тези слънчеви същества на този език. Този език е съставен от чиста светлина. Той е несътворен и затова не е изцапан. Сътвореният език е изцапан. Несътвореният език е неуязвим. В него тече само чистата светлина, чистото отношение. В него няма букви, той е съставен от идеи. И когато човек постигне първичното отношение към нещата, тогава той ще възприема тези идеи и ще се храни с тях.

•

Вдишването на Бога

За Бога се казва, че Той прави само една вдишка и една издишка през цялата Вечност. Господ при една вдишка и издишка създава цяла Вселена…

(21/стр. 182)

Когато Великият Бог вдишва, Той привлича всички елементи, които правят сътворения свят. Вдишването на Бога е едно велико сътворяване. Докато Великият Бог задържа в Себе Си този особен въздух, дотогава светът и световете съществуват. Когато Великият Бог издишва, ние казваме, че светът и световете се разрушават, но всъщност всичко се завръща в Бога. Какво ще стане тогава? Казвам: Ще има ново вдишване. Велико е диханието на Бога. Кой е подарил това дихание на Бога? Друго Същество – то е Прасъщността на нещата. Това подарено първо дихание е само една малка частица, отделена от това Прасъщество. За това Същество нямаме име. За Него нямаме понятие. То не може да се помести никъде.

•

Думата Старец е специална дума

Това, което хората наричат старост, то не е старост, то е сянка на старостта. И всички вие минавате за стари хора. Това е голяма привилегия. От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 Старци. И всеки счита за голяма привилегия да види един такъв стар човек. И като го види, трепва му сърцето…

(21/стр. 206, 207)

Думата Старец е символ. Думата Старец е специална дума. Кое е най-старото нещо в света, кое е прастарото? Прастарото нещо в света е една много дълбоко заровена Тайна. Това е Тайната на Бога. Тази Тайна е запечатана с 10 печата. А кои са Старците? Старците са тези, които са отворили и десетия печат. В продължение на милиони години те са търсили тази Тайна и са успели да проникнат в нея. Древните Мъдреци са успели да стигнат само до седмия печат. Те имат Мъдрост, но не могат да повеляват на Истината както Старците. Мъдреците имат Мъдрост, изтръгната от своя дух, който е седмият печат. А Старците черпят Мъдрост от по-дълбоко място. Това място е неназовимо.

•

Човекът на истинското знание

Ти казваш: „Имам знание.“ Имаш знание, но не можеш да разрешиш най-обикновените въпроси на земята, на живота. Онзи, който има знание, той може преспокойно да се пренесе от земята до луната и до слънцето. След 20 минути може да се пренесе на слънцето. Няма да му вземе повече от половин час. След половин час той ще отиде до слънцето и ще се върне. И като отиде на слънцето, пулсът му почти ще престане. Няма да се забелязва никакво биене на сърцето. (21/стр. 227, 228)

Човекът на истинското знание е човек, устоял в Съкровеното и затова той има метод, с който разрешава въпросите на живота. Там, където обикновеното знание се проваля, истинското тържествува. Човекът на истинското знание лесно пътува в други светове. Той може лесно да посети луната или слънцето и да се свърже с много напреднали същества, извличайки Мъдрост от тях. Всички същества, които в миналото и сега са търсили искрено Истината, образуват едно ядро. Те живеят в това ядро на Истината и имат право да си обменят истински знания. Достатъчно е един такъв човек на истинското знание да се насочи към който и да е Мъдрец от Древността. Има една Мъдрост, която превъзхожда дори и духовното знание. Тя принадлежи само на Старците.

•

Тайната на Вселената

– Ама искам да зная как е създадена Вселената. – По тези въпроси мислят възвишените същества. (22/стр. 48)

Ако искаш да разбереш как е създадена Вселената, първо трябва да станеш възвишено същество. Така мислите и чувствата ти ще произвеждат Божествени постъпки, постъпки на единството. При това условие ще имаш право да навлизаш навътре в себе си и да потърсиш Тайната на себе си и Тайната на Вселената. Когато навлизаш в себе си, в един момент ще стигнеш до най-дълбокото място. Това е мястото, което е наречено Божественият Мрак или Първата Прасветлина. Други го наричат Отецът или Скритият Създател. И щом влезеш в свещено единство с Него, Той ще ти разкаже за тайното създаване на Вселената и нещата.

•

Като ученици на великата школа

Като ученици на великата школа на живота, вие трябва да се интересувате от въпроса, има ли живот на месечината, или няма. Ако има живот, трябва да влезете във връзка с нейните жители. (22/стр. 115)

Ти, като ученик на великата школа, освен че трябва да вярваш, че има жители на луната, но трябва да провериш това. На луната живеят много адепти и няколко велики Посветени. Те чакат човека. Те чакат този човек, който да събуди пътя в себе си и да се насочи изцяло към Бога. Тогава те се намесват. Иначе те остават скрити във висшата част на луната и само чакат. Но когато човек тръгне изцяло към Бога, те навлизат в него и започват да му разкриват всички потънкости на чистотата. Луната е свързана с висши степени на чистотата. Тези адепти започват да подготвят човека чрез тайните на чистотата и когато го подготвят, те го дават в ръцете на великите Посветени. И когато великите Посветени го подготвят и го направят достоен, той тръгва на пътешествие към великата Тайна на Духа и на Бога. Той вече има право да бъде докоснат от Бога. Да те докосне Бог, това е грандиозно преобразяване. При това докосване ти напускаш състоянието човек и ставаш същество на свободата, свободен дух. Тогава ще зърнеш лицето на Вечността и своя таен път.

•

Влизането на ангела

Сега се явява въпросът: по какъв начин ангелите посещават хората? Как и отде влизат в тях? Това е най-лесната работа. Те влизат и през най-тесни отвори. Достатъчно е да намерят един малък отвор, за да се настанят във вас. Три отвора има, през които ангелът може да влезе в човека: през ума, през сърцето и през волята му. Влизането и излизането на ангела трае само един момент, след което човек се чувствува вдъхновен, готов за велики работи. (22/стр. 118)

Когато човек е в състояние на чиста мисъл, тогава ангелът може да влезе само за един миг и да вдъхнови човека за дълго време. Когато човек е в състояние на възвишено чувство, тогава ангелът може да влезе в човека и да превърне чувството му в светлина и в радост. Когато човек има разумна воля и търси една още по-голяма разумност, това е друг отвор, през който ангелът влиза и осветява разумността на човека. Ангелът е сроден с чистата мисъл, с възвишеното чувство и с разумната воля на човека. Това са вратите, през които ангелът влиза за малко, за да покаже на човека, че това е правият път и после бързо излиза, за да остави човека свободен сам да се движи по този път. Но има и още нещо. Ако човек има особена Любов към Бога и е много усърден в това, тогава в него заживява ядро от ангели, защото той е избрал Бога. А когато човек има специална Любов към Бога и иска да проучи Неговата Мъдрост, тогава в човека заживява по-висше същество от ангелите да го ръководи. Те заживяват заедно. Човекът работи усърдно, а това висше същество го направлява чрез откровения. В този случай ангелите имат друга грижа – те пазят човека в неговите пътища.

Съществата, които живеят на слънцето

Съществата, които живеят на слънцето, имат отношение към друго слънце. И те се намират между два полюса, както човек се намира между слънцето и земята. (22/стр. 160, 161)

Съществата, които греят в нашето слънце, са живи и разумни същества. Те огряват света със своята Любов. Така те придобиват условия да влязат след време в друго, по-високо слънце. Това друго слънце принадлежи на чисто духовната Вселена. То съдържа в себе си по-дълбоки Тайни на Бога. И затова тези същества огряват нашия свят, за да придобият едни други, по-дълбоки Тайни в своето развитие. След това духовно слънце има друго слънце, още по-висше. То е от Божествената Вселена. В Божествената Вселена слънцето е синьо. То съдържа в себе си още по-дълбоки Тайни, свързани с Истината за Бога.

•

Раят е на земята

Според мене раят е на земята. И днес съществува рай. Той се намира на една земя, която още не е известна на човечеството. Тя коренно се различава от земята, на която живеем. (22/стр. 164)

Раят винаги се е намирал на земята, но малцина разбират това. Думата земя няма материален смисъл. Думата земя има първичен смисъл, а според този първичен смисъл тя е полето на чистата духовност. Земята е духовна, ефирна и пробуденият човек живее в рая на тази духовност. Пробуденият човек живее в рая, а земният човек живее в ада на своята паднала земя, на своята паднала духовност. Раят – това е чистото състояние на духовността.

•

40 милиарда гледни точки

Някои ще възразят, че са чели Писанието, слушали са го и знаят вече, че Бог е Любов. Коя Любов познават те? Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми само на физическия свят. Прибавете към тия форми и формите на Любовта в другите светове, които са безбройни, и вижте какво ще кажете за Любовта… Колко хиляди години пък ще ви трябват, за да минете през всички форми на Любовта и да я разберете. Цяла Вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне. (22/стр. 201)

На физическия свят Любовта има 35 милиона гледни точки. Хиляди години са необходими само на земята, за да бъде проучена само отчасти Любовта. А знаете ли колко гледни точки има Любовта в духовния свят, в духовната Вселена? Казвам: 40 милиарда гледни точки. За това проучване са необходими милиарди години. А проучването на Любовта в Божествената Вселена – колко време е необходимо за него? Тук времето никога няма да стигне. За проучването на най-висшите степени на Любовта е необходима Вечността, но може ли Любовта да бъде позната? Казвам: Не. Любовта е отвъд Вечността. Вечността е едно ограничение на Любовта. Любовта е най-дълбоката дълбина. Тя е непроучима, неназовима. Но тя е нашата цел. Само Великите Учители и Великите Старци я познават като Тайна, но имат да я проучват още като неведома Мистерия.

•

Природата е Тайнство

Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят. Знаете ли какви красоти има в нея, какви същества живеят в този свят? (23/стр. 8)

Природата за вас е една велика невидимост. Вие гледате едно дърво, но не знаете неговия скрит живот. Вие усещате вятъра, но не знаете колко много същества живеят в него. Вие гледате огъня, но не знаете как да си изработите огнено тяло. Дори саламандрите имат къща от огън, тяло от огън. За пробудения природата е Тайнство, Любовта е Тайнство. За да стане пробуденият Посветен, той навлиза все повече в това велико Тайнство на природата, което е наречено Любов. Как човек може да познае Любовта и нейния вечен живот? Има само един начин. Любовта трябва да се превърне в отреченост от света. Тогава тази Любов първо ще те убие, т.е. ще премахне всичко земно в тебе, и после ще се яви Бог. Той ще влезе в тебе като вечен живот. Ето Тайнството на великата невидима природа.

•

Преди милиарди години

Преди милиарди и милиарди години тия същества във Вселената – праведните – са минали при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. Кои са праведните? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас всичко на земята би се свършило. (23/стр. 41)

Преди много милиарди години съществата са се възкачвали в небесните школи на Отца. Там те са се учели на Любов и Мъдрост. Едни са станали ангели, други – архангели, едни са станали богове на Любовта, други са станали богове на Мъдростта. Но има и по-висока степен – скритите Старци на Премъдростта. Едни ангели са били приети в школата на Отца, други не са били приети. Има небесни условия, които определят кой ангел да бъде приет в школата на Отца. Един ангел може да се определи в тази школа само при едно условие – ако започне да служи, ако стане служител. Това се нарича посяване на скритото духовно семе, наречено душата. Впоследствие тази душа ще бъде приета в небесните условия за обучение. Тя ще бъде обучена да преодолее смъртта. Такива неща се изучават в небесните школи. Така душата става чист духовен огън и тръгва по пътя на тези, които са освободени от тежки земни условия. На тези души се дава право да заживеят в своята духовност и Вечност.

•

Да разбираме смисъла на световете

…Ние ще се върнем при единния Бог. Той е Онзи, от Когото сме излезли и при Когото ще се върнем с тази богата опитност да живеем в Него и да разбираме смисъла на всичките светове, които сега съществуват. Ако аз взема сега да ви разправям какво има в Сириус, каква култура се развива в Плеадите, Северната мечка, Ориона, какви същества има в Млечния път, в тия 18 милиона слънчеви системи, такъв един свят за пътуване!

(23/стр. 153)

Когато познаем себе си, ще познаем и Бога и ще бъдем единни с Него. Тогава ще получим от Бога един древен лъч, който е бил скрит много дълбоко в нас самите. С този специфичен лъч енергия ние ще можем да проникваме на Сириус, Плеадите, Северната мечка и Орион. Ще проникнем в част от тайните на световете. Ще видим как на Сириус първо се заражда видението на сфинкса и тайната на пирамидите, които впоследствие се пренасят в по-долните светове. Ще видим, че на Плеадите работят много Посветени, истински, невидими помагачи, които проникват навсякъде, където има условия и помагат тайно. И ако ни бъде позволено да влезем в Северната мечка, ще се докоснем до трима стари и прастари Старци, които имат тайна азбука, която води към най-древната Мъдрост и към най-скритата Мъдрост. На Орион също има древни Учители. Там работят около 30 велики Учители. Ако те имаха условия да слязат на нашата земя, човечеството щеше да познае Златния век. А на Млечния път има много същества отвъд еволюцията. Те помагат само на определени хора и само на определени животни и обикновено остават невидими.

•

При произнасяне на думата Любов

Когато Господ произнесъл за пръв път в света думата Любов, Той създал с това целия космос, образували се всички слънца, които се разделили и тръгнали по своите орбити. Като произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато произнесъл Господ десетия път думата Любов, родил се човекът. Няма да разказвам какво е станало при произнасяне на думата Любов третия, четвъртия и т.н. пъти. Тъй че Господ е произнесъл досега само десет пъти думата Любов. И върху тези десет думи почива всичката философия на кабалистите с техните сефироти.

(23/стр. 274)

Когато Бог произнесъл за първи път думата Любов, явили се най-древните същества-пламъци, които излъчили от себе си особени лъчи, чрез които създали космоса, запалили слънцата и определили живота в космоса. При второто произнасяне на думата Любов се явили многобройните богове и те тръгнали по своя път – едни за добро, други за зло, защото така трябвало да участват в Божия замисъл. При десетото произнасяне на думата Любов се явило тайнствено същество, което впоследствие било наречено човекът. Той дори и сега е загадка за боговете. Този човек, който е избрал твърдо пътя си към Бога, той получава помощ от първоизречените същества. Този човек, който има стремеж към Бога, той върви към второизречените същества, към тяхната висша област. Този човек, който се е отрекъл от Бога, той създава връзка с другата част от второизречените богове. Този човек, който живее след десетото изричане на Бога, той има някакъв собствен път, в който трябва да реши какви ще са неговите скрити намерения. И от тези намерения зависи какви същества ще всели в себе си. Този човек е голяма загадка и за боговете, и за себе си.

•

Слънце, което никога не залязва

И тъй, когато казваме, че слънцето не ще зайде, ние разбираме възвишения, Божествен свят, дето слънцето действително не залязва. Слънцето, което не залязва, принадлежи на човешката душа. Значи душата има свое слънце. (24/стр. 31)

Истинският човек, този, който е познал себе си, той открива в себе си едно слънце, което никога на залязва. Ако такъв човек бъде изпратен в царството на тъмнината, то той ще свети постоянно и жителите на тъмнината ще се чудят каква е тази светлина. Ако такъв човек попадне в царството на светлината, жителите на светлината ще се чудят каква е тази силна светлина, която свети. Има една скрита светлина в човека, която е преди светлината и тъмнината. Тази светлина е Тайнството на живота. Наричам я другата светлина.

•

Ще може да създава цели системи

Един ден когато човек се съедини със своята душа и каже „аз“, той ще може да създава цели системи. И тогава човек няма да създава своите системи между готовите вече да нарушава законността и реда в тях, но ще го поставят в някое празно пространство, там да създава и твори, както иска и както разбира. Във Вселената има още много празни, ненаселени пространства, които един ден трябва да се изпълнят и населят. Дойде ли човек до това положение да се слее със своята душа, ще му дадат възможност да създава, да твори. Ще му кажат: Хайде сега, направи един свят, какъвто ти искаш, дето слънцето да залязва и да изгрява или да изгрява, без да залязва. – Ще кажете: – Възможно ли е Бог да предостави на човека сила и власт да създава светове и системи? – Възможно е, защото и без това светът, в който сега живеем, е създаден от ангели, вследствие на което и в него виждаме известни дефекти. (24/стр. 31, 32)

Когато човек познае себе си, величието на своята душа, тогава Бог ще му даде едно празно пространство и ще му каже: Ето ти това място, можеш да твориш според своите закони. – И човек ще твори много по-съвършено, отколкото е сегашното му състояние. Той ще се старае да твори по образа на Бога. Казвам: Той ще построи духовен свят, но и той ще бъде несъвършен. Има и друг път, още един таен път към по-дълбоко и древно себепознание. Тук човек трябва да открие царството на своя чист и древен дух. Тук човекът вече ще твори по подобие на Бога. Но този свободен дух може да пожелае единствено свободата, без да твори, защото Царството Божие е една велика свобода. Ако такъв дух посети земята и нейните същества, достатъчно е само присъствието му. То дарява тези, които разбират, с нещо повече от всякакво творение. То пресътворява съществата в по-висока степен от стремежа. То дарява на съществата вдъхновение. Стремежът е голяма сила във Вселената, но вдъхновението е велика сила извън Вселената.

•

Човешката загадка

Грехът съществува само на земята, но не и на другите планети на слънчевата система, понеже там съществата са високо устроени. (24/стр. 104)

Грехът може да живее само в един неустроен свят. Грехът и изкушенията са необходими, за да преустроят човека. И когато човек стане един устроен свят, един организиран свят, един духовен и съкровено разумен свят, тогава той може да се върне в чисто духовния свят, защото ще е разрешил загадката в себе си. Как се разрешава загадката? Загадката се разрешава чрез Тайната. На другите планети съществата са чисто духовни. Те са постигнали чисто духовната Тайна в себе си, чрез която са разрешили човешката загадка.

•

Да изучават малките и големите мистерии

Една от задачите на учениците е да изучават малките и големите мистерии в живота.

(24/стр. 125)

Учениците трябва да проучват и малките, и големите мистерии. Малките мистерии са свързани с Тайните на собствения живот, с Тайните на земния живот. Големите мистерии са свързани с Тайните на Духа, с Тайните на чистата духовност. В малките мистерии човек проучва своите мисли, чувства и потайни желания. И ако тук човек е много искрен към себе си и към своя път, той ще разгадае себе си и ще се завърне в съкровеното Тайнство на своята душа. В Тайнството на душата времето вече е свършило, то е без значение. Тук човекът заживява в слънцето, в своята светла същност, в своята благословена същност. Сфинксът иска да каже, че всеки е една загадка, която трябва да разреши себе си. И от хиляди години сфинксът чака човек да разреши себе си. Той не проронва нито дума. Но когато човекът разреши себе си, сфинксът ще му каже една тайна дума. Това ще бъде дума от Първичния език.

•

На земята идват ангели

В една от миналите беседи говорих, че на земята от време на време идват ангели, които правят изчисления върху разни въпроси. Например те правят изчисление върху въпросите: колко милиона години са необходими, докато нашата вселена дойде до своето пълно развитие? Колко милиона разумни същества трябва да работят през това време във вселената? (24/стр. 126)

На земята често идват ангели, за да работят. Ще кажете: – Ама как идват? – Те идват чрез проникване. Казвам: Те се занимават с духовната наука и правят своите духовни изчисления. Например те изчисляват пътищата и тънкостите, по които човешкият разум трябва да се превърне в духовен разум. Те знаят точно през какви трудности трябва да премине човек, за да се преобрази човешкото му естество. Те знаят колко тежи човешкото добро, те могат да го претеглят. Те знаят при какви условия човек може да се откаже от доброто си и да го продаде за зло. Това са дълбоки духовни изчисления, те са чисто вътрешни. С това се занимават една част от ангелите. Те знаят и степените на любовта в човека. Те знаят кога и под какъв натиск една любов може да стане измяна.

•

Когато земята завърши своето развитие

Нашата вселена крие в себе си възможности за развитието на разумните същества. Един ден когато те завършат своето развитие, ще се създаде нова вселена. На същото основание когато и нашата земя завърши своето развитие, тя заедно с разумните същества, които живеят на нея, ще дойде до Божественото пристанище и там ще спре. Тук тя ще се отърси от всичкия си багаж, от всички свои деца и първо тя, а след нея разумните същества ще се явят пред Бога да дадат отчет за извършената от тях работа. След това те ще получат нова работа. (24/стр. 126)

Когато нашата земя завърши своето развитие, тя ще се превърне в нова, по-духовна земя.Когато нашият разум завърши своето развитие, ще му бъде прибавена светлина и той ще засияе така, както е бил първично създаден. Когато нашата душа завърши своето развитие, тя ще заживее в Тайната на Бога и тогава тя ще осъзнае своята Вечност и своето Безсмъртие и ще види и разбере, че Вечността е толкова естествена. Но какво ще означава Вечността за душата? Нов път, път към друга скрита Тайна в Бога, път, по който душата ще започне да преоткрива дълбоките и тайнствени неща, скрити в Духа. Затворен е пътят за обикновените хора, но отворен е пътят за отдадените на Бога. Те стават избрани.

•

Да обходите целия космос

За да познаете Бога във всички Негови прояви, вие трябва да обходите целия космос, цялата вселена. (24/стр. 148, 149)

За да познаете Бога, вие трябва да проникнете в света и да го преодолеете. За да познаете Бога, вие трябва да проникнете в космоса и да го преодолеете. Преодолявайки света и преодолявайки космоса, вие ще стигнете до дъното. Но трябва да преодолеете и дъното и тогава ще Го видите и познаете. Що е дъното? Сгъстен мрак, или предпоследното име на Бога. И който преодолее този мрак, той узнава последното име на Бога. Той става Син. Той вече има право да се изрича като Син. Чистата интимна връзка с Бога се осъществява вътре в мрака. Сам Бог е скрит в този мрак – последната преграда. И ако човекът има голям устрем да издири Бога, този човек пробива мрака и се среща с Бога. Само една такава велика Любов може да познае Бога, защото мнозина са умирали в този мрак. И всички тези, които са умирали в този мрак, са наречени човешки синове. А всички тези, които са пробили булото на този мрак, се наричат Божии Синове. Те са познали Бога.

•

Силата на висшите същества

Като се говори за висш свят, подразбираме небето, дето живеят възвишени и благородни същества. Те са силни, мощни, само с една ръка могат да дигнат земята. (24/стр. 164)

Голяма е силата на висшите същества. Откъде идва силата на едно висше същество? Отвътре, отвътре, дълбоко отвътре. Тази сила е извираща. Но вътре в този извор е скрита друга още по-дълбока сила. Това е Божията сила. Силата на едно висше същество от голяма става могъща, ако Бог е позволил на тази сила да се разгърне. Тогава тя става мощен вятър, могъщ вихър. Тогава тя помита всичко по пътя си. Тогава обикновените хора немеят, а разумните хора са изумени. Страшна е тази сила, когато е позволено да действа.

•

Хиляди пъти по-разумни

Знаете ли каква култура имат жителите на слънцето? – Има ли хора на слънцето? – Има. При това те са по-разумни и по-културни от хората на земята. Най-простите същества на слънцето са хиляди пъти по-разумни и по-културни от най-умните хора на земята. Представете си тогава какво нещо са най-умните същества на слънцето. Колко по-високо стоят те от най-умните хора на земята! (25/стр. 14, 15)

И най-простите същества на слънцето имат хиляди пъти по-голям разум от хората. Хората нямат разум, хората имат ум. Хората нямат разум, те са мислещи, а не разумни. Умът трябва да извърви дълъг път, за да стане разум. Когато се придобие този разум, се върви към чисто духовен разум. Той е също един дълъг път. Оттук нататък има друг път. Този чист духовен разум трябва да го извърви и да стане свещен. Ето такъв разум имат висшите същества, които живеят на слънцето. Този разум на висшите слънчеви същества е, който свети и топли.

Създава се нещо ново

Земята ще се преустрои. Нови елементи, нови слънца, нови планети ще се явят. (25/стр. 18)

Сега дълбоко в основата на този свят се създава нещо ново, нов елемент. Кой е този елемент и къде се създава той? Този нов елемент се създава в дълбините на ученика и той е скрит от погледа на света. Този нов елемент е душата. В началото човекът е имал само една душа – висшата душа. Но после той е създал втора душа в себе си – нисшата душа. Докато е имал Любов, висшата душа е светела в него. Но после човекът е разполовил своята душа. Той е допуснал страстта и е създал другата си душа, наречена падението. Тогава висшата душа се е оттеглила навътре и се е скрила. Днес моите ученици вървят по път, по който ще открият висшата си душа. Така те ще получат новия елемент, липсващия елемент. Така в тях ще се зароди новото слънце. Това е новата, обновителна Истина. Тя ще заблести в тях така, както е било в Древността, защото когато Бог заживее във висшата душа, Той заживява в Себе Си. Такива разбирания трябва да имат моите ученици. Някои ще попитат а кой съм аз. Аз съм този, който живее скрито във вашата висша и съкровена душа.

•

Златната епоха

Някога е съществувала Златна епоха, когато на земята е живяла първата раса. Тя се отличавала с висока култура, до която човечеството ще дойде едва след 400-500 хиляди години. (25/стр. 28)

Някога е имало Златна епоха. В нея са живели прадревни същества, наречени богове. Те са живели в състояние на безвремие. Тяхното мислене е било чисто духовно. Те не са познавали нито време, нито бреме. Те са се движели същностно, т.е. много леко и бързоподвижно. Те са живели в Аум – прадревното Божествено единство. Аум е бил техният поздрав. Те реално са познавали Бога като велико единство. И всичко това продължило много дълго, докато не изтекъл Златният век. После един от боговете се видоизменил. Той се наричал Шамая. Той увлякъл много други богове. Така всички други от Златния век се скрили навътре. Настанала друга епоха. Настанали промени, които впоследствие щели да донесат време и времена.

Ще мине 77 пъти през огъня

Новата култура е велика, защото не търпи нищо отрицателно, никакви лоши мисли, чувства и действия. За да се приготви за тая култура, човек ще мине 77 пъти през огъня. (25/стр. 33)

Новата култура не допуска грешки. Човекът на новата култура не допуска и най-малкото зло. Новата култура носи в себе си велика отговорност и затова учениците ще минат през силно сгъстен огън. Той ще изгори в тях и чистотата, и нечистотата. Обикновената чистота ще умре, ще остане абсолютната чистота. Тази абсолютна и необикновена чистота – нея огънят не я гори. Тук ученикът е чист диамант, чиста неизменност. Тази неизменност получава изгубената си Вечност. Това е ново поле, ново измерение, в което ученикът ще работи.

•

Там смърт не съществува

Съществува един свят, дето животът е неограничен. Там смърт не съществува. Там се проявява човешката душа в своята безграничност и безсмъртие. Съществата, които населяват оня свят, са крайно разумни. Животът им се излива в музикални тонове. (25/стр. 60,61)

Съществува един свят, в който има велико свободно пространство. В това пространство живее безсмъртната душа, висшата душа. Тук тя учи своите уроци, но по друг начин. Тук силата на душата се изразява в силата на нейната Любов. И ако Любовта на душата е много силна, тя е свързана вътре в себе си със силата на Духа. Тогава тя придобива ново качество. Това качество в Древността се е наричало Халом Арая, сиреч Острата Мъдрост. Тази Остра Мъдрост прониква, проучва, помага и остава скрита и незабелязана. Ето къде се намира достойнството на безсмъртната душа. Достойнството е в тайното благородство.

•

Да разговаряш с душата си

– Как можем да се разговаряме с душата си? – Това е най-великата наука. Ако можеш да се разговаряш с душата си, ще научиш велики неща. Ако не можеш да се разговаряш, ще останеш невежа. (25/стр. 191)

Да разговаряш с душата си, е изкуство на безсмъртието. Да разговаряш с душата си, значи да познаваш скритото Съкровено в себе си. Който умее да прониква дълбоко в себе си, той прониква в същността си, която е част от самия Бог. Тогава самата същност му проговаря на един древен език. Само чрез този древен език можеш да разговаряш с Бога. Този език е Съкровеното. Тук душата има Съкровените желания на Бога. Тук душата се е отказала от всичко земно и примамливо. Тук душата нищо не желае, освен Съкровеното. Така Бог влиза в душата и сам Той започва да желае за нея това, което желае и за Себе Си. Така душата получава печата на безсмъртието, чието друго име е духовна пълнота. Така тя е получила най-дълбокото, за което нейната Съкровена същност е жадувала. Тук тя е равна с Бога и желанията им са еднакви. Тук душата получава това, което го няма в света.

•

Нирвана

Под Божествена душа разбираме състоянието нирвана. Когато влезеш в нирвана, ще забравиш всички мъчнотии и противоречия, ще бъдеш готов да понесеш греховете си, както и греховете на хората. (25/стр. 191)

Велико нещо е да познаеш Тайната на своята душа. Тази душа веднъж позната, тя вече те дарява със състоянието на Вечност. Тази душа вече е постигнала великата нирвана, великото завръщане, великата отреченост. При това положение тази душа може отново да се завърне при хората, но по друг начин, с друго излъчване, със скрито Божие присъствие. Но душата има и друга Тайна. Чрез тази Тайна душата надминава и серафимите, и херувимите. Чрез тази Тайна в себе си душата вече може да проникне в Тайната на Бога и да отиде отвъд Него. Тази Тайна, скрита в душата, е наречена Духът. Това е така, защото душата е създадена от Бога, а Духът – от Бездната. Тайната на човека е скрита в необятното.

•

В един кръг от 24 часа

Сега ще ви кажа една тайна: това, което съм ви говорил досега, е само предговор на онова, което днес ще ви кажа. То е следното: в 24 часа Бог говори само веднъж на човешката душа. Кой е тоя момент, няма да кажа. Вие сами ще го намерите. В един кръг от 24 часа не само Бог говори на човека, но всички ангели, всички възвишени същества.

(25/стр. 238)

В течение на 24 часа на човека му говорят много същества. Човекът трябва да е много буден, за да улавя мига и миговете. Мигът е един единствен, а миговете са два вида. Във висшите мигове на човека му говорят ангели и напреднали същества. В нисшите мигове на човека му говорят падналите същества. Но ако човекът улови мига на Бога, той ще има ключ, с който да превъзхожда миговете и да ги използва правилно. Нисшите мигове са нисшите учители на човека, които той трябва да преодолее. Висшите мигове са висшите учители на човека, които указват неговия път. Но най-важен е мигът на Бога. Той води човека не само към себепознание, но и към едно велико завръщане в Бога. Този миг не е от времето. Той е частица от вечното състояние на Бога. Той е призоваване.

•

В Божествения свят

В Божествения свят никаква религия не съществува. Там няма храмове, свещеници, одежди, служби. Там има неща, за които не сте мислили. Ако ви кажа какво има там, трябва да си послужа с езика на Павла, който казва: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят.“ (25/стр. 256)

В Божествения свят има Тайна. Там съществата са се родили отвътре, от себе си. Чрез много усилия те са строили Истината в себе си. И когато накрая са я построили, тя им е явила другото си лице – свободата. Тук няма храмове и ритуали. Тук всяко висше същество само по себе си е жив храм. А истинският ритуал е скритото и благородно действие на това същество. Тези същества-храмове свободно обхождат вселената. Те помагат и на най-малките наши братя – буболечките, и на хората, и на ангелите. Понякога помощта им е явна, понякога – скрита, но е винаги благородна. Но те винаги предпочитат скритата постъпка, неуловимата, невидимата, потайната. При тези същества потайното действие за разлика от човека е Царство Божие. Вие можете да кажете: „Какво толкова има в една постъпка?“ Казвам: Една постъпка може да внесе в човека такъв устрем, че той да преодолее и света, и вселената. Какво ще кажете на това?

•

Велик момент настъпва

Това, което иде сега в света, е толкова велико, че всички ангели назъртат от небето да видят какво иде и какво става на земята. Цялото небе, цялото Битие се интересува от това. Велик момент настъпва! Изявяването на Великия Господ се очаква с интерес от всички добри, разумни и възвишени същества. (25/стр. 278)

Велико идване на Бога предстои. Дори и ангелите надзъртат и усещат, че става нещо грандиозно. Това идване няма да бъде явно.То идва като Тайнство. Това идване е невидимо. Хората с душа и с дух ще го приемат, защото те са съхранявали Бог в себе си. Хората с душа и с дух ще бъдат спасени. Обикновените хора ще бъдат смутени. Понеже не са Го съхранявали, голям смут ще настане за тях, голямо объркване. Те ще Го изпуснат, те ще бъдат отстранени от Божията сила. Какво ще стане със средните хора, които са имали нещо добро в себе си? Те само ще бъдат избавени, но няма да бъдат спасени. Малко говоря за това, защото неподготвените ще се отчаят.

•

В Своята незнайност

А в Любовта имате едно проявление на абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е – незнаен Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. (26/стр. 32)

Що е Бог? Великият Бог е незнаен Бог. Бог е скрита Тайна в Себе Си. Навътре в Себе Си Бог е незнаен и затова ако пристъпваме към Бога със знание, нищо няма да получим. Бог не е Бог на знаещите, но на незнаещите. Незнанието е началото на смирението. Когато отидем при Бога с незнание, ние вече се приближаваме към Него. Неговата незнайност си остава, но Той ни става по-близък. Дълбоко навътре в Своята незнайност Бог не е Любов. Той превъзхожда Любовта. Но Той иска да познаем Любовта, да живеем в нея и тогава чрез тази Любов да познаем Неговата незнайност, да направим скок в Неговата неуловимост.

•

Преди падането на Адама

Преди падането на Адама имаше един друг Адам, една друга велика култура. (26/стр. 42)

Преди втория Адам имаше един велик Адам. Той беше изтъкан от безсмъртие и свобода. Той беше есенция от дух и душа, слети заедно в едно. Той имаше велико първоединство в себе си. Той имаше пълнота и Вечност. Но по-късно се роди друг Адам, вторият Адам. На него му беше посочено да яде от Дървото на безсмъртието и пълнотата, за да бъде подобен на Бога. Но му беше даден и избор. Първият Адам беше есенция от дух и душа. Вторият Адам в началото имаше тази есенция от дух и душа, но после се отказа да я подхранва. Той се отказа да яде от чистата духовна храна, която е неизменната Любов. Той яде от забраненото Дърво и изведнъж оголя. Стана промяна, той стана сянка в самия себе си. Вместо дух имаше ум, вместо душа имаше сърце. И после той слезе в тежките условия на земята, за да проучи откъде дойдоха този ум и това сърце. Много време мина и вторият Адам продължава да проучва своя ум и своето сърце и още не може да се завърне в своята есенция, в своето безсмъртие. Но земята е школа, от която се раждат хубави плодове.

•

Хората са били богове

Преди милиарди години между боговете в пространството е имало големи боеве, в които те са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора тези богове се смалили, станали са малки човеци и днес разсъждават за велики въпроси. (26/стр. 46)

Преди милиарди години хората са били богове, но много от тях са воювали един срещу друг, те са изпращали силата си един срещу друг. Те не са знаели какво да правят със силата си. Кога едно същество не знае какво да прави със силата си? Когато се е отделило от Бога, от своята съкровена дълбочина. Това е пътят, по който боговете са станали хора. И днес поглеждам хората и виждам, че те още носят силата в себе си, още имат топове вместо Любов. Ето защо създадох учението си, което е Любов, Мъдрост и Истина. В това учение първа е Любовта, след нея идва Мъдростта, която умее да управлява силата и топовете. Казвам: По пътя на Любовта, Мъдростта и Истината човекът постепенно отново ще стане бог.

•

Една велика Тайна

В създаването на света, в целия космос се крие една велика Тайна. (26/стр. 112)

В създаването на света и космоса е скрита Тайна. Светът е създаден от тъмнината. Що е тъмнината? Скритостта на Бога. Що е тъмнината? Там е скрито преизобилието на Бога. Там е онази Прасветлина, която никой човек не може да понесе. Само чистият дух на човека може да понесе тази Прасветлина, тази скритост на Бога, която за другите е тъмнина. Казвам: Щастието е заблуждение, светлината е сътвореност и ограничение, но тъмнината е несътворена скритост на Бога. И само който има велика Любов, може да я освети и да познае Бога. Който не може да освети тъмнината, той няма Любов към Бога. Но който има Любов, той може да прониже тъмнината и да изтръгне Бога. Така в голямото страдание на Голгота, в големия мрак Христос изтръгна Бога и показа Царството на Духа.

•

Ние пак ще съществуваме

Нас не трябва да ни смущават законите на държавата. Ние трябва да имаме в себе си други закони, от които нашето битие се обуславя, защото когато България и всички държави изчезнат, земята и слънчевата система се превърнат, ние пак ще съществуваме. (26/стр. 117)

Когато България изчезне, когато земята изчезне, когато слънчевата система изчезне, ние пак тайнствено ще съществуваме, а тях няма да ги има. Ние живеем в дълбоко място, там, където България, земята и слънчевата система не могат да съществуват, но ние можем. Това е тайно Божие място, неръкотворен дом, велика несътвореност. Тогава трябва ли да ни смущават законите на държавата, законите на света и законите на слънчевата система? Не, защото ние в себе си имаме по-дълбоки закони. Те са нашата Древност. Нашата Древност е преди държавата, преди земята, преди слънчевата система, преди вселената.

•

Велико чудо

Ето вие не сте изучвали какво нещо е човешката душа. Ако бих казал всичко, каквото зная за нея, то би било девето чудо на света – толкова много неща има да се говорят за нея. (26/стр. 154)

Висшата душа е велико чудо. Когато този свят изчезне, душата остава. Когато слънчевата система изчезне, душата остава. Къде отива душата? На едно по-дълбоко място, мястото, преди вселената да е била. А после има ли път за душата? Да. Душата има тайна способност да се завърне в Духа. Тогава тя ще се слее с дълбоката Древност на Духа и ще напусне Вечността. Тя ще тръгне на пътешествие в Безкрайността. Велик е пътят на душата, защото душата е чудо на Божието Тайнство. Тогава душата ще бъде безсмъртна. Тя ще осъзнае напълно своето безсмъртие и ще тръгне да търси Този, Който е създал безсмъртието.

•

Същества от разни категории и култури

Цялото пространство, в което ние живеем и се движим, е пълно със същества от разни категории и култури. Слънчевата светлина се движи със 180 000 мили в секунда, за да измине само диаметъра на нашата вселена, който за да се премине, трябват 31 000 години. Тъй че цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение.

(26/стр. 175, 176)

Около нас има много елементарни астрални същества. Други са разсъдителни същества. Едни са изостанали, други са напреднали. Едни са интересни, други са любящи, трети са мъдри. Те действуват вътре в нашето пространство. Дълбоко в нас обитават и безмълвни същества. Те са минали през Любовта, узрели са в Мъдростта и са станали като Истината. Каква е Истината? Безмълвна. Що е безмълвието? Символ на великата необяснимост. Всякакви същества обитават вътре в човека, но човекът ще се сближи и сроди с тях според стремежа на своето скрито намерение.

•

Мистикът

Когато имате опитността на един мистик да паднете в екстаз, само при такова състояние вие можете да опитате тази вътрешна, божествена топлина – качеството на Любовта.

(26/стр. 199)

Окултният ученик трябва да израсне и да стане мистик. Странен е погледът на мистика. Той е насочен към скритото, невидимото, съкровеното. Очите му търсят потайното на замисъла. Мистикът е изпълнен с екстаз, благоговение и вдъхновение. Това са зрелите плодове на човека. Екстазът е свързан с душата. Благоговението е свързано с великото преклонение към скритото. А вдъхновението е неизменното състояние на Духа. Мистикът лети в необятността.

Велики невидими сили държат земята

Земята се държи от мислите на милиони разумни същества. Техните мисли я заставят да върви напред. Ако разумните същества престанат да я държат в мислите си, тя ще се спре в своето движение, ще се разглоби, ще отиде някъде в пространството, дето ще стане само на прах и пепел. (27/стр. 52)

Земята се държи от невидими сили. Велики невидими сили държат земята с нишките на мисълта. Много от тези невидими сили са слизали на земята, за да покажат пътя от видимото към невидимото, от земното към духовното. Във видимото е ограничението, в невидимото е свободата. Какъв е пътят към невидимото, какъв е пътят от земята към небето? Пътят започва с усилие. Усилието се превръща в преданост. Предаността се превръща в разбиране. Разбирането се превръща в жертва. Жертвата се превръща постепенно в отричане от света, а отричането от света се превръща в познаването на Бога и Неговата невидимост.

•

Съвършени същества

Кои са тези същества, които искат да слязат и слизат при бедните и страдащите? Това са онези съвършени същества, които преди милиони години още са завършили своето развитие и са придобили такива грамадни богатства, каквито едва ли фантазията на автора на приказките „Хиляда и една нощ“ може да си представи. Тези същества имат възможност да достигнат до положението на Божества, каквито умът на съвременните хора едва ли може да си представи. Тези Божества, които се наели да помагат на своите бедни братя, са достигнали такива грамадни богатства, че са решили да слязат на земята и да помагат на бедните, на страдащите хора и заедно с тях да се подвизават. (27/стр. 108, 109)

Кои са тези същества, които слизат при бедните и страдащите? Това са същества, които някога са били на земята и оттам е започнал пътят им към великото богатство, към великото съкровище. Що е великото богатство? Това е придобитата духовност. Що е великото съкровище? Това е завръщане в Безпределността. Във великата духовност съществата са богове. Във великата Божественост съществата са Божества. И тези същества слизат на земята при бедните и страдащите. И всичко това заради душата, създадена от Бога, защото за душата има само един път – Вечност и Безпределност. А всички външни блага я правят бедна и страдаща. Ето защо слизат тези велики същества. Те искат да помогнат на душата да превърне бедността си в духовност и Вечност, а страданието – в Божественост и Безпределност.

•

Седят по-високо от човека

Като се говори за ангелите например, трябва да се знае, че те са разумни същества, подобни на хората, с тела приблизително като техните, с тази разлика само, че те нито се женят, нито се размножават, нито се раждат, нито умират. Сега каквото и да ви се говори за ангелите, вие ще си съставите крива представа за тях. Те са разумни същества, които седят по-високо от човека. (27/стр. 171)

Ангелите са леки, същностни, свободни. Хората също някога са били такива – леки, същностни, свободни. Но хората са изгубили нещо от същността и лекотата си. Те са се самоограбили. Хората са мислещи същества, ангелите са разумни. Ангелите са същества на простора, на вечното и необятното. Ангелите имат ум, сърце и воля, сляти в едно, докато при човека те са разделени. Ангелът е изцяло светлина. Когато ангелът мисли, той свети. Красиво нещо са ангелите. Нашата душа е равноангелна. Душата на ангела е лекотата на Вечността.

•

Грамадни знания и възможности

Ангелът има грамадни знания и възможности, каквито човек засега още няма. Един ангел мисли и с краката си, така както и с главата си. От наше гледище ангелът ни се представя като сфера, но всъщност не е сфера. От центъра на тази сфера излизат безброй светли лъчи, които представят неговата разумност, неговата интелигентност. Сферата изразява съвършения живот…

(27/стр. 172)

Ангелите са същества с големи знания и с голяма наблюдателност. Знанието на ангелите е един свещен лъч, който прониква в сърцето на нещата. Този лъч може да прониква в сърцето на човека, в сърцето на животното, в сърцето на цветето и дори в сърцето на камъка. Ангелите проникват, обновяват и така увеличават своята разумност. Когато един ангел проникне в сърцето на човека, той създава свещена връзка с него. Той създава свещени отношения. И ако човекът поддържа подобни мисли за свещеното, тяхната връзка става трайна. Ангелът може да влиза много често в човека, ако човек мисли постоянно за Бога. Тогава техните мисли, чувства и воля са в единство. Ангелът е Тайнство, изтъкано от светлина и лекота, а човекът е създаден от светлина и бреме.

•

Създадена от душата на Бога

Да си представите душата, това е невъзможно. Всяко нещо, което можете да си представите, има форма, а щом има форма, то не е Божествено. Божествените неща нямат никаква форма, те имат само съдържание. Ако се говори за форми в Божествения свят, там формите се отличават по това, че имат светлина, т.е. те са само светлина. Влезете ли в Божествения свят, вие ще се намерите изключително в светлината, която може да изпълни изцяло и сърцето, и ума, и душата ви. (27/стр. 190)

Велико нещо е душата, защото е създадена от душата на Бога, от корена на Бога. Душата е Тайнство от същността на Бога и затова тя няма форма, няма ограничение. Тялото е тъмно, душата е светеща, духът е сияещ. Тялото може да засвети, ако душата го проникне. Когато сърцето е чисто, душата влиза в тялото и то става храм. Тогава кой е служителят на този храм? Тайнствен е този служител, невидим е той. Сам Бог влиза в този храм и служи на душата, защото душата – това е Той. Така Бог служи само на Себе Си.

•

Началото на Словото

Искате ли да намерите началото на Словото, идете при хората да видите как се раждат. Аз не подразбирам само раждането на съвременните хора, но имам предвид процеса на раждането и в миналото, в най-отдалечените времена от днес, когато вселената едва се е пробуждала, когато ангелите се пробуждали от своя дълбок сън. Това означава началото на Словото.

(27/стр. 237)

В началото е бил само Бог. Той е бил Тайна, която е живеела в самата себе си. И Той е решил да постави начало. И това начало е Словото. Словото вече било произнесено, то можело да твори. Чрез Словото Бог създал боговете и съществата, творението и природата. Чрез Словото Си Той създал и човека. Всичко е изречено Слово. Всяко същество е Тайнство на специфичното Му Слово. Словото на Бога е могъщо и творческо. Но защо Бог е създал творението и човека и защо е създал всичко това навън, като външни светове? Защото Бог е поискал да стане видим и достъпен. И всеки, който иска да познае Бога, ще започне да изучава видимото и достъпното и накрая ще се насочи към вътрешното и невидимото, към мястото, където е скрит Бог. Чрез видимото и достъпното се движим към Неговата Тайна. А чрез невидимото и вътрешното се приближаваме все повече към Същността Му. Но в Бог има една скрита страна, която никога не може да бъде позната. Тя е висша Тайна, тя е преди Словото. Тя е безмълвна Тайна. Тя си остава неизречена.

•

Създава нови системи

Душата, дошла при своя Баща, не седи без работа; тя веднага започва да прилага знанията си: тя работи, създава нови системи. Колкото една душа е по-напреднала, толкова и вселената, която тя създава, е по-голяма. Казвате: – Какво може да се работи в онзи свят? – Ако отидете в онзи свят, ще видите, че ангелите работят усилено, цели слънчеви системи творят. (27/стр. 238)

Колкото по-напреднала е една душа, толкова по-висша вселена създава около себе си. Една душа е напреднала само тогава, когато е странствала из космическия опит. Из своето странстване душата е придобила нещо от Тайната на Бога. Тя вече има неземен разум и е врата и път към Бога. Тогава тя може да бъде учител на хората и на човечеството, защото изхожда от Тайната на Бога. Само такава душа е небесен проповедник и служител Божи, защото тя изхожда от своя потаен опит. А на какво ще учи земната душа хората? Душа, която не познава Тайната на Бога, ще учи хората на изкуството на земния разум, което е пътят на падението. Само висшата душа може да учи и ръководи, защото тя учи и ръководи чрез Бога.

•

Може да отиде до слънцето

Ако човек за половин час може да отиде до слънцето да види как живеят съществата там, той няма да бъде тъй стар, както го виждаме днес. Ако някой отиде до слънцето и се върне, той ще каже: „Виждам вече как може да се живее.“ Можете ли да отидете поне до луната като до по-близка станция? (27/стр. 261)

Този, който е постигнал свободата на духа си, може да отиде до слънцето и да се върне. Той не само ще отиде, но и ще види. Той ще види, че тази светлина на слънцето се дължи на велики добродетели, които са излъчени и насочени към света и го поддържат. Обикновеният човешки ум не може да отиде там и не може да издържи на тази светлина. Казвам: Светлият слънчев лъч е насочена разумна сила. Това е същество, което е насочило своята разумност навън. Ето така зреят плодовете. Това, което за учените е измислица, за тези, които виждат, е реалност. Тези лъчи са живо нещо, живо явление. Без тях културата на земята би угаснала. Щяха да останат само едни свещи, но те не вършат работа.

•

Имат три лица

С гърба си или с лицето си трябва да бъде обърнат към слънцето? Щом задавате този въпрос, това показва, че вие разсъждавате като същества, които живеят само на физическия свят. Съществата от духовния свят имат три лица: надето се обърнат, все слънцето гледат.

(27/стр. 271)

Висшата душа в човека може да вижда в много посоки, докато на човек е дадено да вижда само в една посока. За да вижда отзад, той трябва да се обръща, а често не вижда дори и пред себе си, нито разбира какво се случва. Когато е загубил Вечността си, човекът е загубил и виждането си. Когато е загубил душата си, човекът е придобил очите си. Сега тези очи са създадени, за да открие човек отново душата си и Вечността си, защото само това, което е вечно, е виждащо. Виждащото е неизменното. А това, което е изменило на Вечността, не вижда. Сега то трябва да се учи.

•

Когато отидете при ангелите

Един ден когато отидете при ангелите, дето ще изучавате тяхната наука с хиляди години, ще разберете най-после каква е великата идея за Бога, скрита в космическия свят. (27/стр. 292)

Един ден когато се освободим от човешкото царство, ние ще отидем при ангелите и ще се учим в духовни училища. Що е човешкото царство? Царството на злото. Това царство е зло, защото тук водачът е човекът, а не Бог. Що е царството на ангелите? То е царството на светлината. То е царство райско, царство на простора и свободата. В ангелското царство не се допуска нито една лоша мисъл. Това е разликата между ангелското и човешкото. В човешкото царство раят е смесен с ада. Тук само един миг определя раят да се превърне в ад. Това е злонамерената мисъл. Сега каквото и да ви говоря, вие не сте напълно в ангелското царство. Вие сте още мислещи, но не разумни като ангелите. Когато станете разумни, аз ще ви уча в ангелския свят. Ангелското учение борави с най-различните степени на светлината. Ще кажете: – Що е това светлина? – Достатъчно е да знаете, че съм Баща на скритата и на явната светлина.

•

Ще се хранят със светлина

Хиляди години може да минат, но хората ще се хранят със светлина и това ще бъде един голям успех. Аз мисля, че едва след 2100 години може да се създадат условия да се храни човек със светлина. (28/стр. 8)

Човекът върви към светлината, но още не е светлина. След 2100 години ще има по-дълбоки вътрешни духовни условия, където човек ще се храни с манна небесна. Що е манната небесна? Това е чистата есенциална духовна светлина. Тя сама по себе си е храна. Но човекът още не е изработил духовното си тяло. Когато човекът стане абсолютно разумен, той ще съгради това духовно тяло в себе си и тогава храната му ще е една есенция от светлината. Тя ще го храни, ще го учи и ще го ръководи. Сега храната в човешкия свят е само едно отражение на небесната манна. Сега хората се хранят с остатъците от светлината, а не с нейното ядро, есенцията ѝ.

•

Тайнствен еликсир

И после ще се яви амбицията у мене да ида на слънцето. Оттам ще донеса свещения огън, с който ще запалвам елементите на земята, ще донеса и жизнения еликсир, за който са работили алхимиците цели векове. Този еликсир може да се вземе само от слънцето. Каквото и да казват другите, аз зная, че този еликсир не се намира на земята. През годината има особени дни и часове, когато слънчевите лъчи падат под известен ъгъл върху земята. Тогава се излива еликсирът. Ако можете да го вземете и да го поставите в едно шишенце, ще добиете вечния живот. Вие искате да ви кажа кои са тия дни и часове. И цялата земя да ми дадете, няма да ви кажа. Има какво друго да се учи. (28/стр. 171)

Има на слънцето тайнствен еликсир. Мога да отида да го взема и да ви го донеса, но не е правилно това, защото всеки трябва да го открие в себе си. Този еликсир е съставен от съкровени и специални лъчи на древното слънце. Тези лъчи образуват вътре в нас Вечността и вечния порядък. Може ли човешката любов да постигне този еликсир. Не. Може ли духовната любов да постигне този еликсир? Не. На човешката любов липсва разум, на духовната любов липсва дълбочина. Има друга Любов, особена е тя. Тя е скрита от разума и духовността. Тя не е нито човешка, нито духовна. Тя е Древност, скрита в Бездната. И който веднъж е скочил в Бездната и е оцелял, той познава Тайнството на тази Любов. Той вече има в себе си еликсира. Който има в себе си еликсира, той вече е извън времето, той пътува от Вечност към Безкрайност.

•

Вселената се движи

Цялата Вселена пътува в пространството и накъде пътува, това учените не са определили. Тя пътува с известна скорост през слънчевата система. (28/стр. 204)

Вселената се движи в неизвестна посока, според учените. Казвам: Вселената се движи в известна посока, която е строго определена. Тя се движи в посока към Истината, от която е произлязла. Понеже елементите на Вселената някога в Древността са се вдигнали на бунт срещу Истината и поради това те са изгубили покоя си. И сега се казва, че Вселената е в движение. Казвам: Вселената се движи към изгубения покой. Човекът се движи към изгубения покой. Що е покоят? Тайнство, съставено от древната Истина. Що е покоят? Прадревният океан от Истината. Що е Истината? Казвам: Това е Учителят. Всичко се стреми към този древен Учител.

•

Тъмна страна в природата

Има една тъмна страна в природата. Защо и за какво тя съществува, учените от миналото, наречени адепти, пък и посветените в сегашни времена не са дали задоволително обяснение.

(28/стр. 230)

Има тъмна страна в природата. Скрита е тя, тайнствено допусната да съществува от Бога. Тази тъмна страна има в себе си разумна цел. Тя е преобразяваща сила.Светлината в човека не е съвършена и затова тъмнината ще я гони, докато я усъвършенствува. Доброто у човека не е съвършено и затова злото ще го гони, ще го усъвършенствува, ще го мъчи, ще го изпраща на кладата, докато човек стане истинско добро, Божествено добро. А сега да си мисли човек, че е добър, това е въображение. Човешкото добро е изпъдено от Бога. То не е истинско добро. Ето защо съществува тъмната страна. Ето защо в този свят доброто и злото са смесени. Тъмнината ще гони човека, докато той стане Любов, Мъдрост и Истина. След това гонение и тя ще си почине, защото ще е изпълнила задачата си.

•

Човек ще пътува от една планета в друга

Ще дойде ден, когато човек ще пътува свободно от една планета в друга, но не със сегашното си тяло. Ново тяло трябва да си създадете, което може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте от едно място на друго. (29/стр. 16)

Ще дойде ден, когато човек ще се завърне в древното си духовно тяло. Тогава човек ще има право да прониква в Тайните на Бога и навсякъде. Човешкото тяло върви, духовното тяло лети. Човешкото тяло е тежко, духовното тяло е съставено от леката същност на човека. Човешкото тяло се нуждае от къща, а духовното тяло – от простор и свобода. Човешкото тяло се храни с външна храна, а духовното тяло се храни с Бога. Бог – това е същността, чистата духовна манна. Човешкото тяло е наказанието на човека. Едновременно с това то е и благословение. Чрез това тяло, което е илюзия, човек трябва да постигне чисто духовното си тяло, което борави изключително с Истината. Чрез новото си духовно тяло човек може да пътува от планета на планета и от слънце на слънце и да проучва нови пътища на Мъдростта, които преди това са били скрити от него.

•

Който има ключа

Както човек се отваря за онзи, когото люби, така и природата отваря своите тайни скривалища за онези, които я любят и които тя люби. Който носи в себе си ключа на Любовта, той може да прониква във великите Тайни на Битието.

(29/стр. 75)

Който има ключа, прониква в Тайните на Бога. Който има ключа, отваря вратата. Що е вратата? Преход от един свят в друг. Що е вратата? Преход от едно измерение в друго. Който има Любовта, той отключва други светове. Който има Любовта, заключва човешкото и отключва духовното. Който има ключа, заключва света и отключва космоса. Духовната Любов отключва космоса, но има и друга Любов. Тя е съвършената Любов. Тя е друг ключ. Тя заключва космоса и отключва Бога.

•

Първата дума

Ние трябва да намерим първата дума, с която Бог създал света. Тя е ключът на живота, тя е най-голямото богатство в света. Коя е тази дума, никой още не знае. (30/стр. 28)

Велика е тайната дума. Тя е непроизносима. Тя работи в дълбините. Нейното могъщество е скрито. В какво седи силата и могъществото на тази дума? Силата и могъществото на тази дума се крие в това, че тя е задвижила невидимото и несътвореното и е създала нещо видимо и сътворено. Които успеят да се докоснат до тая дума, те ще извървят правилно пътя към Тайнството на невидимото и несътвореното. Тези, които не разберат Тайнството на тази дума, ще си останат астрални и ментални, сиреч бездуховни. А тези, които са насочили цялостно Любовта си към Бога, заради тази цялост ще им бъде дадена думата. И те ще се завърнат в царството на свободата, чието друго име е несъществуванието, защото всичко, което съществува, е ограничение на несъществуванието, на свободата. Ключът на тайната дума е скрит в несъществуванието – там, където живее Бог, там, където няма никакви ограничения.

•

Невидимото слънце

Всяка култура се дължи на слънцето. Аз не говоря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз говоря за друго слънце, което е невидимо. То е зад физическото слънце, то произвежда всички невидими резултати. (30/стр. 55, 56)

Вътре в това слънце, което виждате, има друго слънце. Това вътрешното слънце изпраща своите лъчи към земята и я събужда. Това слънце изпраща своите лъчи и вие виждате узрелите плодове. Но тези лъчи са накарали плодовете да узреят. Това духовно слънце движи развитието на човека, защото и човекът трябва да стане един узрял плод. Кой проектира тези лъчи? Това са чисти, древни същества. Това са техните духовни лъчи, това е тяхната помощ към света. Тези лъчи са абсолютно разумни. Когато станете узрели духовни плодове, тогава ще ви кажа и за едно друго слънце, което е скрито в това духовно слънце. Какво ще кажете, ако ви кажа, че аз съм Бащата на това слънце?

•

Превъзхожда другите светове

Нашият свят е малка частица от големия свят. Земята е един от нисшите светове в сравнение с другите светове. Тя е под тях. Животът на земята приготвя човека за по-велик живот.

(30/стр. 111, 112)

Животът на земята е малък живот. Животът на земята е едно ограничение. Той е ограничен от земята, от тялото, от мислите, от чувствата, от въздуха, от водата и т.н. Може ли човек от земята да пътува в другите светове и да ги познава? Може, ако е придобил Тайната на Любовта, защото Любовта освобождава човека от човешкото, от земното. Любовта превръща човека в душа. Чрез душата си човек е познал себе си, той вече е мистик. Мистикът плува в Бога, мистикът плува в други светове. С лекота прониква навсякъде, защото той пътува с леката си същност – душата. Има ли по-висша мистика от тази? Има. Това е, когато познаеш духа си. Докато душата превръща смъртта във вечен живот и си отваря път към другите светове, то духът се освобождава от вечния живот, който е ограничение за него и пътува в сфера, която е над вечния живот. Духът не се нуждае от живот и смърт. Той е облечен в сияещата си свобода. Но закъде пътува той? Той превъзхожда цялата идея за другите светове. Той пътува към по-дълбоко място. Той пътува в сферата на древните Старци.

•

Видимото и невидимото са ограничения

Невидимият свят, който хората отричат, е създаден за разумните същества, завършили своето развитие на земята. Само техният ум е в състояние да разбере великата Мъдрост, скрита зад видимото. (30/стр. 131)

Външният свят, външните хора живеят в ограниченото, във видимото. Вътрешният свят, разумните същества живеят в невидимото. Умът е заставен да живее във видимото, в ограничението. На висшата душа е дадено да живее в несътвореното, в невидимото. Разумността е, която отваря портите към невидимото. Външното търси знанията. Вътрешното търси себепознанието. И така то открива несътворената си същност, чийто живот е в невидимото. Но има и по-дълбоко от това. Това е мъдрото. Когато разумът се пречисти до такава степен, че стане напълно сияещ, това вече е завръщане на човека в мъдрото начало, това е завръщане на човека в чистия и превъзходен дух. За него видимото и невидимото са ограничения. Къде живее човешкият дух? В неведомото. Що е неведомото? Това, което е създало видимото и невидимото.

•

В нощта на живота

Видимият свят е преходен. Той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години. Според индуските окултисти тогава ще настане нощ на Брама, която ще трае също хиляди, милиони и милиарди години. След това няма да съществуват играчки за децата както сега. Децата от видимите светове ще отидат при своя Баща. Там, в нощта на живота, Той ще ги занимава с великата Мъдрост и знание, защо е бил създаден невидимият свят. (30/стр. 131, 132)

Що е видимият свят? Светлина и сенки, ден и нощ, студено и топло – една игра на съществата. Днес има река, утре реката пресъхнала. Днес има слънце, утре е облачно. Днес имаш дете, утре си е заминало. Днес живееш, утре си умрял. Това е играта в света на светлината и нереалността. Къде е реалността? В Тайнството на тъмнината. И Писанието казва: „И тъмнината се носеше върху бездната.“ Тъмнината е първична, неродена, несътворена, неограничена. Светлината е вторична. Тя е дошла по-късно и затова е ограничена и сътворена. И казва Бог: „Ще ви дам съкровища в тъмнината.“ Но кога може да стане това? Само тогава, когато човек освети тъмнината в себе си. Кой е този, който може да освети тъмнината в себе си? Това е този, който има по-голяма сила от тъмнината в себе си. Това е духовният човек. А след него идва нещо още по-дълбоко – това е Божественият човек.

•

Духовният свят

Под духовен свят разбирам света на ангелите. Там всичко става с магическа сила, с магическа бързина. Достатъчно е ангелът само да повдигне пръчицата си, за да постигне желанието си. (30/стр. 173)

Духовният свят е място на чистото съзнание, на чистата реалност. И поради това тук съществата се движат много бързо, с огромна бързина. В чистата духовна реалност докато по-мислиш за нещо и ти вече си там независимо от разстоянието, защото разстоянието е илюзия. В човешкия свят нещата се движат бавно, защото нещо от чистотата е изгубено. Много трябва да се пречисти човек, за да се движи с ангелската бързина. Но има и по-бърз свят от ангелския. Това е великият Божествен свят – мястото на боговете. Тук бързината е толкова огромна, че бързината на духовния свят изглежда като бавно движещ се влак. Има ли по-голяма бързина от Божествения свят? Да. Това е бързината на самия Бог и на скритата част в Него. Това е толкова голяма бързина, че понятията за скорост изчезват. Бързината на Бога изглежда като неподвижност и поради това Бог е едновременно навсякъде.

•

Бъдещата култура

Нямам време да ви опиша какво носи бъдещата култура… Искаш да видиш приятеля си и да си поприказвате. Сядаш на стола, отправяш мисълта си към него и се понасяш в пространството. След една минута си при него. Като си поприказвате, ти насочваш мисълта си към своя дом и се намериш в пространството. И да е затворена вратата на къщата ти, свободно ще минеш през нея. В бъдеще ключовете няма да имат сила. Всеки ще влиза и излиза и през затворени врати. Това носи бъдещата възвишена култура на хората… Хората на шестата раса ще се разхождат не само по земята, но и по другите планети. Те ще пътуват по слънцето, по луната и ще изучават живота на планетите. – Какъв свят ще бъде този? – Какъвто не сте помислили.

(30/стр. 187, 188)

Новата култура няма да бъде земна, тя ще бъде духовна култура. В новата култура няма да има ключове. Ключът ще бъде самият човек. В новата култура когато пожелаеш да влезеш в своя дом, просто проникваш и си там. В новата култура когато искаш да се срещнеш с приятел, с Учител, след малко ти си вече там. Казвам: Само на чистотата Истината ще даде силата на проникването. Най-напредналите и чистите в новата култура ще имат право да проникват в тайните дълбини на Прастарците, които не са известни на света. Тези Прастарци са потайна Мистерия. Те са десет на брой. Досега те са неизявени. Те могат да говорят само в дълбините на Искрата – това, което е било преди човешкия дух. Те са прадревен мост към Мистерията, която няма име.

•

Отварят вътрешни врати

Според мен живот съществува и на другите планети, не само на земята. И там има хора, както на земята. (30/стр. 193)

И на луната, и на Венера, и на слънцето живеят хора. Те живеят, но не като земни хора, а като духовни същества. Те също имат трудности. Те търсят решение как все повече да отварят вътрешни врати и да проникват в себе си. А на слънцето живеят хора, които са Божествени, които са постигнали лъчезарната първична Светлина. Но и те имат още много да се развиват, защото преди много времена когато едно тайнствено същество им се появи, те видяха, че тяхната светлина е сянка.

•

Цялата вселена е школа

Вселената е велико, обективно училище. Всички души – малки и големи – минават през това училище. Като свърши земната наука, човек напуща земята и отива на друга планета там да се учи. Така ще обиколи всички планети на слънчевата система. (30/стр. 199)

Цялата вселена е школа. Всички слънца и всички планети са школи. Всички училища и университети са школи. Всички църкви и храмове са школи. Над тях стоят окултните школи. Училищата и университетите са външните школи. Църквите и храмовете са религиозни школи. Всички окултни и езотерични учения са духовни школи. Има само една школа, която е над тях. Това е този човек, който има способността свръхусилено да работи върху себе си. Той изоставя и земните, и религиозните, и духовните школи. Него го учи невидимият свят и сам Бог. Той отива отвъд знанията. Той заживява в Мъдростта на Духа.

•

Тайно жилище

Христос казва: „В дома на Отца моего много жилища има.“ Това са жилищата на разумните същества от възвишената култура. (30/стр. 199)

Вътре в човека има тайно жилище. Това жилище учи човека. Това тайно жилище е безсмъртното тяло на човека. Това безсмъртно тяло е създадено от особена сплав. Тази сплав е сливане на висшата душа с пречистия дух. Тук е жилището и мястото на великото единство. Това е особено съчетание. То е мястото на свободата. В това единство човекът е андрогин. Той е цялостен, а там, където е целостта, сам Бог влиза и учи, сам Бог живее там. Бог е единен с безсмъртното жилище-тяло на човека.

•

Тайнството на женитбата

Женитбата показва пътя на Божествените Тайни. Божественото в човека ги разкрива.

(31/стр. 31)

Човешките женитби са свързани с поука и израстване. Те са само повод за развитие. Докато Тайнството на женитбата засяга чисто духовния и Божествения свят. Когато висшата душа се е оженила за скритото в себе си – пречистия дух, това е Тайна Божествена. Тук човек става първичен и цялостен, а щом е цялостен, той става бог и самият Бог заживява в него. Има и още по-висша женитба. Тя се отнася до Прастарите същества, наречени Старците. Те са женени за Безкрайността. Те са отвъд Бога и отвъд вечността. Вечността за тях е ограничение, но понякога те слизат там. Превелика е женитбата, която е свързана с Мистерията, защото тук са изоставени единството, съкровеното, вечността, блаженството и славата. Тук, в Мистерията, тези неща са без значение. Тук същественото е скритостта и Бездната.

•

Несъздаденият свят

Първичната субстанция е безпространствена, тя е извън времето и пространството. Те са външни прояви на тази субстанция. Според мистицизма първичната субстанция не е нищо друго, освен вечно съществуващия, несъздаден свят. Този свят е съществувал всякога и ще съществува вечно. Той няма начало, няма и край. Човешкият ум няма представа за този свят. (31/стр. 37)

В Първичния свят няма пространство. Пространството е едно ограничение на Безкрайността, а времето е едно ограничение на Вечността. Пространството е било дадено като едно ограничително място за определени духове. Времето е било дадено като едно ограничително място за определени души. Това означава, че тези духове и тези души са ограничили с нещо Безкрайността и Вечността в себе си. Според скритото учение – мистицизма – Първичният свят е несъздаден, абсолютно несътворен. Този свят е непроявен, но действуващ вътрешно. Как действува този свят? С абсолютна чистота. И поради това за него няма пространство и време. Къде съществува този свят? В най-чистата, тънка и ефирна субстанция. Аз я наричам мястото на Алхамора. На един от най-древните езици тази дума означава Недокоснатото Място. Тази дума означава още Великата Нерушимост. По-късно това е било наречено Свободата.

•

Учителят на Бялото Братство

В известни дни през годината Учителят на Бялото Братство слиза космически в природата. Има моменти, когато небето се отваря.

(31/стр. 128)