Част 3
Лекция, държана на 7 юли 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Всички духове, които не разбират Същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в Ада, е Луцифер, Князът на света. Казва се за Луцифер, че е лишен от Светлината си и изпратен в Ада на вечен огън и мъчение. При тези условия Луцифер се мъчи, иска да се освободи – и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това?“.
Когато Луцифер е имал Бог до себе си, той не Го е разбрал. И когато е бил отстранен, пак не Го е разбрал. Това означава, че в него отсъства Същественото.
В тази връзка, злото и враговете са важен изпит за ученика. Ако той ги обикне, ще може да ги преобрази. Именно затова е казано: „Любете враговете си“. Защо? Защото Любовта е силата, която преобразява.
При условието на Любовта и будността, за ученика важи следният закон, даден от Учителя: И злото е за добро, и доброто е за добро. Учителят казва: „Злото не е добро за всички, защото има духове, които, подложени на мъчение от силата на Природата, се ожесточават и са готови да унищожат целия свят“.
На това основание, Учителят казва: „Когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно“. Тук не говорим за страдание, а за мъчение.
Страданието и мъчението са елементи от вътрешността на Природата. Ако Луцифер беше страдал разумно, той щеше да се облагороди. Това е свързано с умението да страдаш. Ако Луцифер можеше да издържи благородно мъчението, той щеше да си възвърне отново своето Първично могъщество.
Лекция 20
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Бог е поръчал командването на Своите небесни войски на Архангел Михаил. Това означава, че когато на едно същество се гласува доверие, същевременно с това му се внася сила, т.е. Бог чрез доверието му отдава Своята сила. Започнала се е една Велика небесна война. В тази война станало ясно едно: че за тъмните, за демоничните сили вече нямало място на Небето.
Според Учителя, те са паднали в Тринадесетата сфера, която е Земята.
В Библията е казано: „Изхвърлен беше великият Дракон, старовременната Змия, на Земята, заедно със своето обкръжение“. (Мога да кажа: паднало и опиянено обкръжение.)
След войната и след изхвърлянето, Луцифер вече е престанал да бъде Светлина. В това пропадане той и всички същества от неговото обкръжение са изгубили, освен Светлината, и един друг съществен елемент – съвършената Вяра. Така се е промъкнало съмнението, което е разрушение и отделяне от Вечния Живот.
Допреди това се е знаело, че Вечността има постоянен Глас, но този Глас вече прекъснал, защото се родило съмнението. След съмнението Луцифер престанал да съществува като Светлина и с това той вече изгубил и името си, Луцифер. Понеже вече не е могъл да бъде Носител на Светлина, станал Сатана, което на еврейски означава противник.
Цялото съвременно знание се нуждае от нова окултна и мистична Светлина, която посочва истинския Път към Небето и превръща хората, дяволите и демоните постепенно в Светлина, т.е. в Синове на Вечността – доколкото е възможно това за демоните.
И така, след падането на Луцифер, той станал Сатана, а съществата около него станали демони. Така се оформил Адът – и след като великият Ангел и неговите демони паднали на Земята (т.е. в Тринадесетата сфера), те си намерили ново призвание: станали съблазнители и изкусители, т.е. търсачи на жертви. В тази атмосфера на света днес живее и ученикът.
Едно пояснение за истинския Път на ученика. Истинският Път на ученика се нуждае от едно коренно пречистване, защото без пречистване обновяването е невъзможно. Окултната мярка за отношенията между брат и сестра е те да бъдат чисто духовни, чисто Божествени, без никакви човешки примеси – а не отношения между между приятел и приятелка, иначе са само подготовка към тези отношения. По време на усъвършенстването на ученика се стига до един особен момент – вече и най-напредналите невидими помагачи не могат да му помагат. Тогава самият Учител, сам Бог трябва да слезе и да се намеси, и да уточни неговия Път към истинското Съвършенство. По време на големи и критични времена в света, невидимите помагачи нямат пълна власт. Тогава сам Бог, сам Учителят, т.е. Святото Начало, трябва да слезе. Христос е дошъл на Земята със Свята цел. Същото се отнася и до Учителя. Всъщност беседите на Учителя са окултното, скритото изложение на Библията на разбран език (скрито и същевременно – изнесено).
Демоничните същества са разбили своя живот, след като са паднали на Земята, т.е. в земния начин на мислене. Това означава, че земният начин на мислене е разрушителен. Това падение е свързано с гордостта и самообожествяването. Сатана е искал да се извиси над звездите и да проникне до Престола на Бога, поискал е да бъде подобен на Този, на Който никой не може да бъде подобен.
Исаия казва: „Как падна ти от Небето, разби се в Земята ти“. Този стих представя земния начин на мислене.
Ученикът трябва да е наясно, че да имаш в себе си слабости, това означава да носиш скрити демони. Ето защо от ученика се изисква усилена съзнателна работа. Когато разговаряте с един човек с много слабости, вие разговаряте с много същества, които се намират в неговата вътрешност, и те често изразяват своето мнение, а не Мъдрост. Демоните са една огромна и мощна сила със своя армия и парламент, с много учени и прости демонични служители. Наблюдавано е от окултисти, че по време на война демоните маршируват с особен ход, който разкрива жаждата им за разрушение. В демоничния Ад има йерархия, има демони господари и демони слуги. Тъй като главният е Сатана, ще започна с него, а впоследствие в лекциите постепенно ще изредим и другите негови министри и агенти, които изпълняват най-различни служби. Затова Учителят казва, че Черното Братство си има своите специалисти на съмнението, специалисти на лъжата – големи дипломати във всяка област.
Сатана е известен като Великият император на преизподнята. Бившият Княз на Светлината и сега Дух на Мрака властва над своята армия от паднали демони. Понеже тази армия е голяма, наложило се да има помагачи, на които да се довери. Най-силното му качество е не гордостта, а омразата. Той е противникът на Бога и духът на всеобщата и целокупна омраза. Именно това същество, Сатана, е въплътило в себе си нисшето зло – но не от сила, а от безволие и неразбиране. Под негово ръководство съществува голяма армия от изостанали същества, които носят в себе си силата и илюзията на бедствието и разрушението. И тъй като тази армия е много голяма и трудноуправляема, Сатана се е нуждаел от помощници и съработници. Така се е поставила идеята за йерархията на Ада и това е наложило на Сатана да сплоти около себе си много силни демони, които да са усърдни в ръководенето на делата на тъмнината. (В Невидимия свят се е създала и окултна полиция, която безпогрешно улавя всяко престъпление.) Тези йерархии на Ада са пътят към смъртта – обратното на Дървото на Живота, обратните Сефироти. Един от първите в тази демонична йерархия е Велзевул.
(втора идея за размишление)
Учителят казва: „Смисълът на живота не седи само в това да правим добрини. Някой казва: „Човек трябва да бъде добър“. Главната задача в живота на човека не е той да бъде добър, но да изпълнява Волята Божия“. Тази Воля е много повече от доброто.
В очите на Посветения свети Доброто – но за него то не е същественото. В тези очи има един друг знак – това е знакът на Вечния Живот и на Вечната Тайна. Неговата усмивка може да мести планини. Усмивката на Посветения в случая е символ на неговата воля. Неговата воля преобразява планините, т.е. трудностите. В неговите очи Доброто се чете между другото, а същественото е в тихия флуид на волята. Тази воля, за която говорим, е вътрешният Път към Битието и Вечността. За Посветените волята е методът, т.е. волята е, която вижда най-дълбоко – защото тя е обединението на Любовта с Мъдростта. Който има за цел в живота си придобиването на тази воля, той има всъщност стремежа към това, което е над знанието. В Кабала това се нарича Хокма, или Първичната Мъдрост, което е равнозначно на Първичната Светлина. Въобще, когато ученикът има ясна и чиста цел, той се свързва със съществата отвъд знанието, отвъд времето и пространството – влиза във фазата на Мъдростта. В този смисъл, ясната и чиста цел е метод за придобиване на духовната Светлина. Всичко това означава, че там, където няма цел, животът потъмнява и изтича.
Адам нямаше ясна цел. Учителят казва: „Защо сгреши Адам? Когато Бог го постави в Рая, Той го запита: „Как искаш да живееш: като животните или като Мене?“. Адам погледна Бога, погледна на животните и каза: „Някак ми допада повече да живея като животните“. Така той сам се отдели в сърцето си от Бога и зачена, а Бог само извади заченатото от него“. Така на света се яви Ева, а Адам изгуби своята воля – и сега той трябва да се възстановява. Той умря в удоволствията, защото тук е скрита разрушителната сила на Природата.
Възстановяването на разумната воля е това, което ще превърне тъмнината в Светлина. Изкушението, което е метод за отделяне от Светлината, ще бъде благодат за разгръщане на волята на ученика и неговата разумност.
Лекция, държана на 14 юли 1995 г. – Варна
ЗАВЕСАТА НА ХРАМА И ТАЙНАТА НА ЗМИЙСКИЯ КРЪГ
(първа идея за размишление)
Когато говоря за Змийския кръг, имам предвид символа на Змията, захапала опашката си – един скрит символ, който още не е напълно разкрит.
Завесата на храма се е скъсала, когато Христос е действал. Когато силата на Христос е действала, една свещена тревога е обхванала Посветените от Древните Мистерии. Някои от тях са паднали на колене и са се молили Бог да им разкрие голямата Тайна. Тайната е била в Христос и в изнасянето на Мистерията на Посветените. С това – със скъсването на завесата – Древните Мистерии в храмовете се прекратяват, защото новото, което носи Христос, отменя старото.
Посветените от Древните Мистерии са паднали на колене и са славословили Бога, но са задали един въпрос, който изразява свещена тревога: „Какво се е случило?“.
Когато Посветените във вътрешната астрология (т.е. във вътрешното Небе) са наблюдавали новото, те са видели, че във вътрешността на Вселената е станало нещо неопределено и неочаквано. Наистина станало нещо необикновено: от една по-вътрешна и мистична област на Вселената се е появил Христос и е насочил Своя силен взор към Земята. Древните Посветени в астрологията са били убедени, че около Земята и Слънцето е имало Зодиак и че тази сфера е била един напълно затворен кръг – това е Змията, захапала опашката си. Кръгът означава, че вътре в кръга са обречени души – той не допуска нищо в своята вътрешна област. Окултно се е знаело, че в тази вътрешна област е обикалял силен флуиден ток.
Смятало се е от древните Посветени, че всяка душа, която е била в този кръг, не е могла да излиза от него. Това означава, че този кръг е бил мярка и затвор за обречени души. Става въпрос за Зодиака, за Змията, захапала опашката си – наречено по друг начин Великият астрал. Но това ново Богоявление, наречено на земен език Първото пришествие, изведнъж променило възгледите на древните Посветени. Това е астралният кръг (Зодиакът), наречен Подлунна област, на окултен език – Великата Змия, а на еврейски – Нахаш. Нахаш означава първоначално астрално притегляне, или карма. До известна епоха – до идването на Христос – съществата, които са били в зодиакалния кръг, не са можели да излизат от него.
Змията, захапала опашката си, е древен алхимичен символ, който означава кръгът, от който душите не могат да излизат. Този кръг е границата, която душите не могат да преминават. Така Змията се е превърнала в пазач на душите – и същевременно в пазач на една Тайна. Точно този Змийски кръг е причина за съществуването на времето, на съдбата и на всичко, което е предопределено.
Когато древните Посветени наблюдавали звездите и Зодиака, в един момент видели, че една изключителна Светлина преминава през Вселената и същевременно през Зодиака. Тя разделила главата от опашката. С това кръгът бил отворен. Тази мощна окултна Светлина преминала през знаците на Зодиака. Това е древно херметично предание, което и сега не се изнася изцяло, но все пак се дава главната идея.
Когато тази Светлина се явила, пазачите на Зодиака се разбягали от ужас. Тогава един Посветен от тези, които са могли да устоят на наблюдаваното, видял как мощна окултна Светлина разкъсала Змийския кръг, разкъсала връзката, направена от главата и захапаната опашка на Змията. Това означава, че една висша и мощна Светлина влязла в кръга и отворила нов Път на еволюцията. С това тази Нова еволюция вече излязла извън обсега на Змийския кръг – и това е Пътят на ученика: Новата еволюция. Тази еволюция е съединение с Божествения свят – и от този момент нататък Душите вече можели да вървят по този открит Път извън Зодиака, извън Слънчевата система.
Всичко това е слизането на Христос в Ада на Змийския кръг, за да освободи душите на хората от земната зона. Земната зона – това е кръгът на космичната Змия. Този кръг е вече отворен за ученика.
Лекция 21
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Сатана обобщава целокупното зло и целокупната омраза, а Велзевул е специалист в областта на специфичната, скрита, демонична гордост.
Ще кажа нещо за голямата омраза въобще. Това е нещо, от което ученикът трябва да се пази и което трябва да разбере – затова е казано „Любете враговете си“.
Когато мразиш един човек, ти насочваш към него едно флуидно оръжие, една сила, която става твоя карма и твое падение.
Когато в един човек има дълбоко чувство, т.е. дълбоко, свято отношение към Любовта, той има в себе си една могъща Божия сила. Това дълбоко и свято отношение към Любовта е твоето спасение.
Учителят казва: „Ако мразите хората, веднага студът нахълтва в сърцата им, те затварят своите прозорци, обличат дебелите си дрехи и не се разговарят с вас. Омразата е затвор, в който и затворникът, и надзирателят са чужди един за друг. Проникне ли Любовта в затвора, вратата на килията се отваря“.
Учителят казва още: „Всичко се свършва само с онзи човек, който е изгубил Любовта си“.
Чрез омразата ти попадаш в чужда власт.
Омразата е отразена в човека главно на три места. Едно от тях е очите, защото на окултен език очите са най-говорещата материя. Такава материя няма на този свят – тя идва от друго поле. Точно затова те символизират Истината. Можем да кажем, че очите са поразяваща Истина за онзи, който се отдаде на тази Окултна наука. Учителят казва, че през очите може да се изредят духовете на цялото човечество – и това става за много кратко време: толкова съчетания, толкова състояния минават през очите. От друга страна, очите са пълни с възвишени Тайни.
Когато мразиш, създаваш си вериги. Те ти пречат да се издигнеш към Светлината. Когато обичаш враговете си, ти късаш тези вериги и започваш да опознаваш все повече себе си. Злото съществува чрез омразата – и затова именно е казано: „Любете враговете си!“. При условията на Любовта, злото не може да съществува: неговата омраза се поглъща и погребва от Първичната сила – която е Любовта. Това означава, че Любовта обезличава злото. Любовта е Божествен метод.
Велзевул също е полетял от Небето с главата надолу към желаната Бездна. Гордостта е неговата област и затова в някои предания е бил наричан Повелителят на мухите.
Учителят казва: „Една опасност има за човека – тя се заключава в търсенето на лесния път. Скъса ли се връзката с Бога, всичко пропада: и знание, и вяра, и сила, и богатство“.
Има една категория демони, които никога не се страхуват от молитвата на хората, защото за тях е важно в случая хората да се молят, но да не работят върху себе си, за да използват техните слабости и след време да ги отчайват във вярата. Значи, дори има случаи, когато молитвата не може да предпази една голяма категория хора от света – и точно затова в окултизма не се занимаваме само с формули, а и с работа върху себе си. Тези две неща трябва да се съединят.
От окултна гледна точка, гордостта е престъпление. Учителят казва: „Достатъчно е Бог да мръдне само палеца Си, и всичко е свършено с тези стари хора, които имат голямо съзнание за себе си. Някой казва: „Аз зная всичко“. Онези хора, които знаеха всичко, днес са заровени в земята“.
Гордостта е духовно израждане. Оттук е произлязъл и фанатизмът. Той също е духовно израждане, и то много по-опасно от физическото израждане. И гордостта, и фанатизмът са много силна духовна връзка с Черното Братство. Ето защо ученикът трябва да преодолее една голяма агония в себе си. Това е много важен процес в живота на ученика, това е агонията на Звяра – за да може Бог да Се роди свободно в него. След като преодолее тази голяма агония, ученикът ще преодолее своето минало. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на ученика. Звярът е един голям остров от заблуждения – и в тази агония заблужденията напълно се изкореняват и умират за ученика. След време ще срещнете в своя по-вътрешен Път много Посветени, които са заблудени – фини заблуждения, но все пак заблуждения.
Тук, в агонията, е силата на ученика – защото злото изчезва в съвършената Вяра. Вярата е толкова мощна и толкова внушителна сила, че влиянието на злото се разлага тотално. От окултна гледна точка, Вярата е врата за влизане в Покоя на Вечността. В този Покой влизат само избраните Души, които са имали истински стремеж – които умеят да слушат.
Учителят казва: „От думите и мнението на кои хора се безпокоите вие – от тези хора, които не разбират живота нито на Земята, нито на Небето, и са обезсмислили всичко, от тях ли се смущавате?“.
Които умеят да слушат – това са хората на самоотричането. Учителят казва: „Някои мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде“. Това означава, че никой не може да осмисли и одухотвори живота си без самоотричането. Това, за което човешката Душа копнее, идва само по пътя на самоотричането.
Самоотричането е вечен процес на развитието. В този смисъл, то се явява в човека под формата на Вдъхновение.
Самоотричането е Свещен акт към истинския Аз, който е скрит в дълбочината на човешката Душа.
Да познаеш себе си не означава да познаеш Бога. Велико е да познаеш себе си, но още по-велико е да познаеш Бог в себе си. Една от разликите е тази: когато познаеш себе си, твоята Душа разговаря в едно дълбоко ниво със своя Дух – но това всъщност означава, че ти разговаряш със себе си, със своята най-дълбока вътрешна Същност. Когато познаеш Бога, нещата се променят: разговорът се води между двама. Тук няма разговор със себе си, тук има разговор между човешкия Дух (който е ученикът) и Божия Дух (който е Учителят, който е Отец). Когато се слееш с Учителя, ти живееш в Същността.
(втора идея за размишление)
В Библията е казано: „Аз и Отец Ми – Едно сме!“. Това е казал Христос за Себе Си; същото е казал и Учителят за Себе Си.
За да каже Христос това, Той е имал много дълбоки причини – и тук ще се спра на някои от тези причини.
В едно далечно минало Христос не е познавал Себе Си. Основната причина да може Христос да каже „Аз и Отец Ми – Едно сме!“, е, че Отец Му е дал достатъчно много доказателства за Своето Бащинство. Окултната наука казва, че Отец е напътствал Христос и Му е дал името Син. Той е бил духовно напътстван като Син и затова Той е схващал Великата роля, за която е бил роден. В тези бащински упътвания между Отец и Христос е имало дълбоко вътрешно разбирателство и вътрешно Единство в Техния Живот. Има един много таен стих в Евангелието на Йоана, в който се загатва по един такъв начин, че не може да се разбере: а именно, че Христос никога не е живял на Земята – Той се преражда в духовно поле; тогава едно друго Същество после се преражда. Това е много дълбок въпрос – някой път може да го разгледаме, макар че е много опасно. Наистина, има нещо опасно в тези лекции, но то е опасно за Черното Братство – за учениците няма никаква опасност.
Тук ще вметна една идея: според Учителя окултният ученик никога няма за цел някоя свещена книга, в това число и Библията. Истинската цел на ученика е постигане на вътрешно Единство – а Библията е само инструмент. Учителят обяснява това много дълбоко чрез символа на пианото: колкото и да е хубаво пианото, както и да е нагласено, то е външен инструмент. Същественото е извън пианото, извън Библията – затова Библията ще се променя в бъдеще с нови Свещени книги. Разбира се, някои закони в Библията са вечни и те ще останат.
Всяко Висше същество е родено по особен начин, по особен Духовен път, по един тласък на една Велика и незрима мистична сила. В тази мистична област живее и властва само Един и никой друг. Исаия, един от най-големите пророци на миналото, казва: „Христос – т.е. Синът – ще се роди от Дева“, т.е. ще се роди от една Първична и девствена, чиста духовна материя – това е Любовта като принцип.
Идването на Словото в Христос вече Го прави единен с Великата и Първична Същност на Отец. Окултното Слово, Което Се е вселило в Христос – това е тласъкът на Съвършения Дух.
Когато Апостолите следват Учението на Христос, това е символ. Когато учениците следват Учението на Учителя, това също е символ и означава навлизане в сферата на Слънцето и Слънчевия Живот – това е Пътят към Съвършенството на Слънчевия Дух. Слънчевият Дух е Съвършен като Словото. Точно затова Словото е Бог и Начало на всички неща. Това означава, че Първичното Слово е чиста Светлина. Когато Духът Се е поселил в Словото, се е родила идеята Син. Синът е станал Свещена идея на чистата духовна субстанция. Затова Христос е Съвършен като Словото.
За да можеше да се проникне в Ада (Змийския кръг) и да се поведат Душите към един спасителен Път, трябваше да се подготви едно изключително тяло, в което да може да обитава Слънчевият Дух. Този Слънчев Дух не се задоволява с тялото на Буда, на Кришна, на Бабаджи и т.н., цяла верига от Посветени, понеже Той там е нямал пълнота – а само с тялото на Иисус, дълго подготвяно от Отец, за да стане Врата за една нова Вселена.
Слънчевият Дух е Словото, което е вождът на човешките бъднини. Това е Пътят, по който Отец изпрати Словото в плът.
В една от по-старите лекции бяхме говорили за Авраам. Авраам е бил посветен от един друг изключителен Велик Посветен от много по-високо ниво, за който много малко се знае в Библията – това е Мелхиседек, който бил считан за Царя на Правдата. Точно този Мелхиседек посвещава Авраам – и Авраам четиридесет поколения е подготвял пречистването на кръвта си за тялото на Христос, за да може Той да влезе и да изпълни Своята мисия. За Мелхиседек само се знае, че е извън еволюцията, извън човешките раси, извън развитието на Вселената. Същият този Мелхиседек е образуван от самия Бог без родители. Не е, както някои мислят, че Христос е живял в Индия и Тибет; не е, както философите мислят, че любимите книги на Христос са били тибетски и индийски. Любимата книга на Христос е била една тайна египетска книга, но и тя не Го е задоволила, защото Той е бил пълнокръвно ръководен от Духа. И неслучайно Той е отишъл в Египет, и неслучайно е попаднал на някои особени съчетания в тази държава. Учителят е категоричен, че най-дълбоката Мъдрост се намира в Египет; и всъщност, според едно дълбоко мистично изследване, в Египет е била Първата раса на човечеството. При Щайнер има заблуждение, защото той мисли, че индийската раса е първата. Но Първата раса е египетската – и тя носи най-дълбоката Мъдрост.
От окултна гледна точка, Христос е нещо много повече от Иисус. И още нещо: Христос е нещо много повече от Христос в плът на Земята. Исаия казва: „Христос е Новият Йерусалим“.
Според Окултната наука, Христос не е дошъл да вземе нещо от света, защото Той принадлежи на друг свят. Христос дойде само да покаже Пътя към този Свещен свят, към който принадлежим.
Лекция, държана на 21 юли 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Разрешението на всеки въпрос седи в Космическото Съзнание. Всеки човек има допирни точки с Космическото Съзнание. Можеш да имаш брат само в живота на Космическото Съзнание“.
Учителят казва още: „Господ ще създаде в нас Нова земя и Ново небе, нов свят. Това Ново небе е не само за хората, но и за всички напреднали Същества, както и за Ангелите“.
„Хората казват: „Ние трябва да се осигурим“. Как може човек да се осигури? Като намери Истината. Когато човек намери Истината, той проявява Божественото. При какви случаи в живота си човек може да прояви Божественото? Когато е най-скръбен. Човек проявява най-големите си добродетели при най-големи скърби. Когато забогатее и стане щастлив, тогава той проявява най-малките си добродетели“.
Когато казваме, че голяма скръб е необходима за ученика, това може да се преведе и като голям ад.
Идеите са, които дават вътрешен смисъл и красота на живота. Учителят казва: „Една идея е силна, когато може да расте и при най-неблагоприятните условия на живота“. Точно с това се обяснява гонението на богомилите и въобще на окултисти и ученици от най-различни школи – и в древността, и сега.
На Земята идеите се разбират много погрешно. Учителят казва: „Тук, на Земята, абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В Небето законът е обратен. Там голямото, великото е, което произвежда страдания, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас е най-голямото нещастие, за Небето е най-голямото щастие. И туй, което за Земята е най-голямото щастие, за Небето е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега?“.
После Учителят обяснява: „Вие сте нещастни на Земята, понеже нямате нищо“. Това „нищо“ в случая е свързано със същественото. И след това Учителят продължава: „А като направя паралел, един Велик Дух на Небето става нещастен, когато е богат, и тогава в него се ражда желание всичко, което има, да го раздаде – да слезе на Земята и да го раздаде. Защо? Много просто – за да стане щастлив. И така, скръбта трябва да се разбере като богатство, защото в нея израства Божественото“.
Лекция 22
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Друг „велик“ ангел, който е рухнал от Небето заедно със Сатана, е Левиатан. Той е опустошителният демон на моретата и отговаря за морските злини и бедствия. В Исаия, 21 глава, се загатва за този морски стихиен змей. Този силен демон е главният съветник на Сатана по всички морски злини и бедствия. Той е демоничният господар на безбройните морски потайности и простори. (Разбира се, има и Бял Брат, който отговаря, но в момента говорим специално за историята на Черното Братство.) Както и душите на другите силни демони, които Сатана е успял да сплоти около себе си, така и душата на този демон е тъмна и наситена с мрачна и ледена страст. Той е много свиреп господар и ако някоя хищна морска сила не изпълнява неговите повеления, Левиатан изяжда нейната жизнена сила.
Говорейки въобще за магията и за Черното Братство, трябва да се знае, че всички книги по магия се различават коренно от практиката на магията. В нито една книга по магия не са написани истинските правила на Черната магия. Точно затова е изгорена Александрийската библиотека. Ако един черен адепт е отдаден да изпълнява строгите ритуали на Черната магия, ако ги знае от миналото и ако направи само една малка грешка, при тях почти никога няма компромиси – защото при това малко нарушение се явява демонът, който отговаря за тази област, а с него разбирателството не е възможно. И в Черното, и в Бялото Братство всяка грешка може да струва много скъпо. Затова учениците на Бялото Братство се подготвят много дълго: учат се на търпение, на смирение, на Любов, да стане невъзможно да се кълнат, да проклинат, да мразят, както и да отговарят на злото със зло – за да могат да го победят.
Този ангел, също както Сатана, е бил в началото много красив, но и той заедно с него е станал много уродлив. Този демон рядко се приближава до бреговете и хората, защото живее в най-големия студ на моретата – това е неговата област. Той избягва бреговете, защото има страх от силата на човешкия глас.
Според Окултната наука, има една категория демони, които се страхуват от специфичната сила на човешкия глас. Този демон е един от най-упоритите в злото и затова живее в една област на студа и на мрака, където надеждата е недостъпна.
Не всички демони са фатално предопределени. Има демони, които са изключително решителни, учени демони. Те са решили да изследват някои много дълбоки области на подземния свят. Те обикалят в невидими градове и селища и наблюдават избитите същества, изучават изпепелените светове, т.е. изучават по-вътрешните светове на смъртта. От друга страна, те изучават Тайната на могъщото Божие проклятие.
Някои демони, след като изучат тази мощна и прокълната Бездна, се отказват от този безумен път на злото. Такива като Сатана, Левиатан и др. са много твърди, не се отказват. Гордостта и безумието, освен че са слабости, са също и мощни сили, които изхвърлят съществата от Небето.
Друг силен демон, един от най-работещите в Ада и за славата на Ада, се казва Асмодей. Той е демонът на разврата и удоволствията. Неговата главна цел е да разруши семейните връзки, защото оттам обществото лесно се разрушава. За него най-изгодните са тези, които са се отдали на своя смъртен живот. Той има група агенти, негови помощници и големи дипломати. Асмодей е един от най-големите майстори на фините и демонични любовни излияния, техники и похвати – и чрез тези похвати той е изродил много от своите жертви за славата на Ада. Окултните изследвания разкриват, че неговата любовна страст е свирепа и викаща. Той вика, защото е част от Бездната – и точно в този вик той се е запечатал.
Главното, което трябва да се разбере, е, че Асмодей обединява хората чрез страст и много грижливо подготвя изменчивостта на мъжа и на жената. При измяната той ликува – това е неговото жалко тържество. Той е, който буди скритите животни в човека. Той е изучил много добре човешката природа и може да прониква в нейната вътрешност.
Ученикът трябва да знае, че докато се поддава на изкушенията и съблазните в живота, винаги ще яде от плодовете на доброто и злото. Окултният закон гласи: Щом се съблазняваш, ще имаш за свои спътници в живота съмнението, страха, подозрението и т.н. – все гнили плодове. Разбира се, от време на време доброто малко ще те докосва за уравновесяване. Всичко това означава, че ученикът трябва да развива постоянно своята будност, защото демоните не спят. Почти всички русалки, нимфи и т.н. са служители на Черното Братство, с малки изключения. Много е хубаво, че хората не знаят едно древно предание, което е всъщност с библейски характер, но не е включено в Библията: това са също паднали същества от Небето, които са били по-малко виновни ангели – и мощната ръка на Христос ги е изхвърлила и те са станали такива същества в една друга главна еволюция.
В демоните има несравнимо умение да скриват своите замисли и деяния под благоприличен вид. Демоните имат много дълбоки познания в много области на човешката природа и затова са успели да се вмъкнат в човека. Според Окултната наука, най-елементарните демони ядат и пият заедно с хората, без те да ги подозират даже. В една любеща Душа със силен молитвен дух, демоните не се чувстват добре и затова те избягват тези Души.
ИЗЖИВЯВАНЕТО НА ПАВЕЛ ПРЕД ДАМАСК
(втора идея за размишление)
Светият Дух е символичен образ на Белите Братя – и когато един човек е посетен от Светия Дух, той е посетен от един Бял Брат. Един Бял Брат е израз на Светия Дух на Вечността. Но и едно общество от Бели Братя е също израз на Светия Дух на Вечността.
Някой път ще се спра на въпроса за Петдесетница така, както Окултната наука го разбира, а не както в църквите го разбират – защото там е станала голяма аномалия. Макар че говорят на разни езици, тези езици не им помагат, а напротив. Тук не говоря за изключенията – по принцип там нещата се разбират погрешно. Една от важните разлики е, че когато Светият Дух, или един Бял Брат, говорят в човека, тогава на съзнанието на човека се предава нещо вътрешно и чисто духовно. Така е било при Апостолите и учениците на Христос. Те са изживели това, но са били подготвени. Всички възвишени Същества изразяват Светия Дух на Вечността.
Случката с Апостол Павел пред Дамаск носи в себе си изявата на един Бял Брат и затова има Космически характер. Павел не беше видял Иисус с физически очи. Той Го видя пред Дамаск. Тук Павел изживя нещо съвършено ново в себе си – и при срещата си с Христос, при мощното излъчване на Христос срещу него, Павел се преобрази. От този момент започна да прониква и да вижда в Духовния свят. В тази мощно излъчена сфера от Светлина, той видя духовния образ на Христос. Това, което се случи пред Дамаск, беше символичен образ на Посвещението – и затова неговото вътрешно око се отвори за Невидимите светове. Така Павел прогледа за Невидимото. Това изживяване е вътрешен космически факт. С това Павел беше приет от Духа на Светлината и сам стана служител на тази мистична Светлина, за която сам Христос казва: „Аз съм Светлината на света“.
С това изживяване пред Дамаск, Павел приема поръчението на Светлината и става неин служител, служител на Словото.
Вътре в човека има една окултна сила, която може правилно да изживее Светлината – но това става, когато ученикът е готов за това изживяване. Ако Павел не беше готов, то това видение щеше да се изживее като мираж, т.е. като илюзия. Но Павел беше готов, защото за него се знае, че от много минали прераждания е жадувал за тази среща с Христос – и най-накрая тя се осъществи в неговия живот. Стана преврат, той се преобрази и стана служител на Логоса. Виждането на Павел пред Дамаск ще бъде едно виждане за много хора в бъдещето – и именно затова то се изяви, т.е. пося се като семе за бъдещето.
Изживяването на Павел на Духа е изживяване във видимата Вселена. От тук нататък започна истинският живот на Павел в отдаването на идеята и в името на човечеството. Всичко това означава, че само когато си посетен от Духа, само тогава можеш да бъдеш истинска жертва в олтара на човечеството.
Лекция, държана на 28 юли 1995 г. – Варна
ТАЙНАТА НА РИБОЛОВА НА АПОСТОЛ ПЕТЪР И УЧЕНИЦИТЕ
(първа идея за размишление)
Главната роля се играе от Петър. Морето е символ на Духовния свят, а рибите символизират многото идеи и сили, които се възприемат от този свят, за да се приложат в живота.
Петър и учениците цял ден са ловили риба, но напразно. Накрая Христос им казва да отидат и да пуснат мрежите в дълбокото. Когато Петър и учениците пуснали мрежите, извадили голямо изобилие, мрежите били препълнени с риба. Всичко това е едно Откровение на Духовния свят.
Символът на риболова означава следното: чрез изобилието, Душата на Петър е щедро надарена с Откровенията на морето, т.е. на Духовния свят. Действително е имало и външен риболов, но същественото е това, което Петър и учениците са преживели.
Първи момент: тук Петър получава първото си велико впечатление, първото си велико Откровение от Христос. Тук Христос навлиза в Душата на Своя ученик и по този начин Петър се изпълва в Душата си с предчувствие за нещо необятно и велико, което не принадлежи на този свят. Чрез впечатлението от Христос, в Душата на Петър започват да нахлуват духовни Откровения за нещо неземно и мистично – и Петър започва да мисли по нов, духовен начин. Той започва да разбира езика на Духа, т.е. започва да разбира Откровенията като чисто духовни сили, които навлизат в Душата му и я преобразяват по нейния специфичен Път към мистичната област на Битието. И така риболовът се превръща в една силна жажда за навлизането в една нова духовна област на Битието. Това е една от целите на Христос.
Друг окултен момент: риболовът и изобилието са свързани с неизмеримо богатата Душа на Христа. При това докосване до Душата на Христа, в Душата на Петър и учениците се е случило нещо важно – станало е загатване за това, че Христос носи в Себе Си Тайната на Живота. И така, риболовът дава нова насоченост: той насочва Душата на Петър към Тайната на Живота. Тази Тайна, която е Христос, беше до него – и затова в един момент Петър, осъзнавайки Тайната, която стоеше до него, падна на колене и рече: „Господи, иди Си от мене, аз съм грешен човек“. Тук е разбутан един друг пласт в Душата на Петър. В един момент Петър и учениците ги обзема страх от този риболов. Това е така, защото те осъзнават, че една Велика и Космическа Тайна на Живота и Битието беше заедно с тях в лодката. До тях стоеше Тайната на Живота, или Скритото Битие, което е израз на Вечността.
В тази връзка, тази Велика Тайна, която стоеше до тях в лодката, винаги носи един особен страх и трепет. Това е един от законите на Тайната. При учениците този страх се преодолява.
Петър и учениците покрай риболова се озоваха в едно особено състояние: те изживяха нещо специално, което е Тайната на Живота и което на окултен език се нарича Христос. Това е Велик момент в живота на всеки ученик – да бъдеш толкова близо до тази Велика Тайна на Живота. Изобилието на риболова изхожда от изобилието, което се намира в Христовото Битие – и пред това Велико Битие, Петър осъзна своята човешка слабост.
Космическата Тайна на Живота се нарича Христос. Тя е мистичното и Скрито Битие, към което се стремят всички хора и цялото човечество, и всички същества от всички светове.
Окултната наука казва, че всички Него търсят, защото тази Тайна е разрешението на всички мирови и лични проблеми.
На окултен език казано: когато риболовът е беден, тогава човек губи своята духовност.
Чрез риболова Христос задвижва вътрешните окултни сили на Своите ученици, за да могат и те някога да влязат в изобилния Живот на Скритото Битие.
Разбира се, когато разглеждаме библейски случки, трябва да се пазим от това да ги приемаме като обикновени случки, да се пазим от догми. На окултен език, и думите, и мислите, и случките, и притчите са нещо много дълбоко.
Учителят казва: „Любовта изключва всички догми. С догми човек се спасява само на едно място; без догми той се спасява навсякъде. Без Любовта човек се спасява само на едно място. С Любовта той се спасява навсякъде. Кое е това „едно място“? Адът“.
Това означава, че без Любов човек се спасява само чрез мъчнотиите, и то в Ада.
Лекция 23
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Друг силен демон и пазител на адските хранилища е Астарот. Той пази съкровищата, той (заедно със своите агенти) е големият магьосник на голямата суета и голямата загуба на време, голямото разтакаване. Под негово влияние човек може да си обува един чорап 30 – 40 минути и накрая да не знае защо го е обул. Говоря в най-широка връзка: дълго време червисване, оглеждане в огледалото и после дълго време се чудиш защо. После, излишните приятелства – пак Астарот участва в тези приятелства, които ви губят времето, енергията и някой път успяват да ви отклонят от Пътя. Затова Учителят казва в беседата Аз съм Истинната лоза: „Няма време даже и за поздрави“. Защо? Защото някой път от едно „Здравей“ започват големите отклонения и голямото изкушение. От едно „Здравей“ може да се разгърне приятелство, което да доведе човека до голямо отклонение – и затова ученикът трябва да е много буден. Това не означава, че не трябва да поздравяваме хората...
Астарот е съветникът на мързеливите, този демон пробужда тихия мързел в човека.
В най-голямата дълбочина на Ада стои най-големият изменник на Истината. Падайки в центъра на Земята, Сатана е видял големи възможности да си построи дворци и замъци, защото тук, на Земята, е имало много минерали и дори злато; и така той е започнал своето земно строителство. Сатана е искал да създаде земен разкош, след като е изгубил Небесата. Окултната наука казва, че Адът се е оказал много богато място на строителни материали. Един от най-алчните демони, които попаднали на тези богатства и залежи, е т.нар. Мамон. Целта на разкошните дворци и замъци е била те да бъдат приятно място за сплотяването на демоните и същевременно място за техните развлечения.
Има един паднал демон, специалист и ръководител на всички пирове и угощения – защото това се е оказало много доходно. Той умее и да ласкае – това също се е оказало много доходно. Този демон е голям майстор в бодърстването, в дългите пиянски нощи, дори когато клиентите му спят. Той донякъде е и весел – и това също му носи доходи.
Един от другите силни и почитани на Земята демони – това е демонът на грубата и на фината вражда, Велиар. Той е майсторът на тънките конфликти, сеятелят на враждата и на изкусните лъжи, които целят враждата. Той е такъв майстор, че може да придаде благовидност на своите лъжи и даже на своите големи злодеяния. Така той е отстранявал много приятелски съвети, които са се насочвали към хората.
Учениците ще имат голяма борба с тези демони. Става въпрос за разумната борба.
Сатана е вложил много богатства за създаването на една своя мощна демонична армия. Сатана обича всички демони войни, които са жадни за мъст и отмъщение. Той е успял да ги научи да обожават войната. За тези демонични войни, бойното поле е поле на развлечение и буйство. Нито един богослов (въобще хората на църковно ниво) не може да тълкува Писанието, както тези знаещи демони. Те умеят да спорят и разсъждават и да водят най-тънките преговори. Те имат много висок интелект, но тяхната воля е фатална – и тя, макар и силна, е нагласена към злото. Техните методи на разговори и спорове са много дълбоко обмислени. Това важи даже и за най-незначителните демони, които работят в тази област – даже и те имат голяма сила да съблазняват хората и човечеството.
Грешката на Адам и Ева също има в своята скрита основа демоничен характер – защото те искаха да направят нещо повече от това, което Бог може да направи. Учителят обяснява: „Те искаха да станат по-големи от Бога, но това е невъзможно“. На окултен език това означава, че въображението на човека е проработило в криво направление.
Учителят казва: „Не оставяйте сърцето си да излиза само на разходка. Нека умът и волята ви да го придружават. Ако пуснете сърцето си само, то ще направи същата грешка, както и Ева“.
(втора идея за размишление)
Тесният Път е един дълбок и осъзнат вътрешен живот. Този Път е за Синовете Божии.
Учителят казва: „Вие, съвременните хора, сте християни, но не сте Синове Божии“.
Тесният Път се сформира в глъбините на Душата на ученика, но той трябва да има една основна Идея, която никога не се изменя. Тя е основата, върху която се гради. Трябва да се знае, че чрез Тесния Път се влиза във Вечността. Това е Пътят към вътрешността на живота. Тази вътрешност е Свята. Тесният Път води към най-могъщото видение на живота – това е видението на Бога. Точно затова ученикът задължително минава през големи, изключителни и специални страдания, които се отличават от страданията на хората.
Друг важен момент: в Тесния Път от ученика се изисква много висока будност, за да не се осакати. Будността е метод, който ще предпази ученика от Дървото за познаване на доброто и злото. Това е едно болно дърво, едно отклонение от Истинския Живот. Голяма будност и голямо смирение се искат от ученика, за да се освободи от старата култура на това Дърво за познаване на доброто и злото.
Учителят казва нещо много важно: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление. То е вътрешна защита срещу всички тайни грехове, които може на всяко време да се появят и пораснат в почвата на сърцето“. Значи, трябва да разберем смирението на ново ниво – по един нов, духовен, окултен начин.
Още един важен момент, според Учителя: „Смирението държи под своята власт всичките лоши зародиши и семена и дава място на сърдечните добродетели да растат и виреят в Душата, докато пуснат корени в живота на Духа ни“.
Главното, което трябва да се разбере, е, че във Вечността се влиза през Тесния Път. Тесният Път е минаване през големи страдания. Учителят казва: „Страданията носят най-добрата храна за човешката съвест. Чрез страданията Божият Глас си разработва път в човека“. Учителят обяснява: „Хора, които не са страдали, са по-жестоки от тези, които са страдали“. (Разбира се, външно не изглежда така.) Това означава, че страданието работи за еволюцията на ученика.
Учителят казва: „Първо трябва да се придобие Вечният Живот, а после – знанието и Мъдростта“. Според Кабала, върховната Сефира е Кетер – Любовта. Не Мъдростта, не Разумът, не Милосърдието, а Любовта – и като се придобие този Венец, оттам се тръгва вече към една Универсална Мъдрост, към едно друго знание.
Лекция, държана на 4 август 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Целите в живота са нещо постижимо, а Идеалът е нещо, към което винаги ще се стремим.
Стремежът към Идеала осмисля всички цели на нашия живот. В този смисъл, идеята Христос, или Син Божий, е цел, а идеята Отец е Идеал. Човекът е изгубил Истината – този Висш Идеал, защото е започнал да я нагажда към себе си. (Това е едно от опасните неща, които стават и в Окултната школа – когато хората нагаждат Учението към себе си.) Впоследствие е изгубил не само Идеала, но и целта в живота си; и сега човешките цели са смешни. Забогатявайки, човек обеднява; мислейки, той се осакатява; а чувствайки, се извращава.
Въпросът за грехопадението трябва да се разбере дълбоко в своята окултна основа. В основата не седи изкушението. То е дошло по-късно, то е нещо вторично. Причината по същина седи в това, че Адам не е останал верен на Високия Идеал. Изкушението идва впоследствие, за да прибере под крилото си негодните за истинско вътрешно развитие; а вътрешното развитие е Пътят към Свещения Идеал.
Разбира се, това не означава, че тук казвам истинската причина за грехопадението – нямам такава цел. Учителят е обяснил, че истинските причини не се изнасят в този свят. Изнасят се приблизителни причини, дълбоки причини и т.н., но истинските причини не се изнасят. Има дълбока причина за това.
Отец е Високият Идеал, а Христос представя Сина, или верността към този Идеал – и точно това показа Христос.
Защо трябва да тълкуваме страданията като идване на Бога? Отговорът е: защото това е желанието на Великото в света да се всели в малкото. Когато Великото се вселява в малкото, винаги настават страдания. Когато Великото се вселява в малкото, това е пътят, по който Царството Божие слиза на Земята.
Учителят казва, че Христос не е дошъл да донесе някакво религиозно учение или някаква философия. Неговата цел не е някаква религия или наука, а най-важното: Христос дойде да одухотвори живота. Всички култури на миналото и сегашната култура на новата раса са само отражение на Христовия духовен импулс.
На окултен език казано: да възприемеш в своята дълбочина Живота на Христос – това означава да се докоснеш до Тайната на Бога, Който е скрит в сърцевината на Христа. Вечният Живот се обуславя от познанието на Бога и на Христос, Който е изпратен да го даде. Бог и Христос са двете опорни точки на Скритата Вечност. И когато Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще Си направим жилище във вас“, това означава, че по този път Те ще внесат Вечния Живот в нас, в нашата душа – а ние трябва да се приготвим за това Велико благо.
Учителят казва: „Който не види Христос, нищо не може да стане от него“. По-нататък ще обясня какво означава виждане на Христос.
Лекция 24
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Много демони нападат уязвимите места на мъжете и на жените. Често ги насилват и по време на сън, като внасят в тях сексуални желания. Както виждате, дори и в будно състояние да победите, борбата продължава и по време на сън. Има една категория демони, които се наричат дяволски любовници. Всички видове самозадоволявания са вътрешна връзка с тези дяволски любовници от астралния план. Това не означава, че трябва някои от вас да се отчайват – казвам го с друга цел. Демоните нямат свое тяло, но чрез силата на сексуалното желание влизат в тялото на човека и така си осигуряват физическа близост с другите същества – с хората, като изцеждат по този начин тяхната жизнена сила.
Знае се, че половият живот е най-голямото харчене на енергия, в което се разпиляват много дарби, много сили, дори и бъдещето на човека. Въобще, като видите грохнали старци с бастуни и т.н., всичко това означава тази разпиляна енергия, и то главно в тази област.
Много трудно е за жената да разбере кой всъщност е нейният любовник, защото той е от Невидимия свят. Обикновено тези любовници не са един, двама или трима, а много – и във физическото, и в невидимото поле; защото в почти всички случаи демоните, обитаващи отвътре, са невидимите любовници, които имат свои цели. Твърде късно жените разбират това и често младостта им вече е изгубена.
Една друга идея: когато хората, в това число и учениците, искат Истинска Любов, трябва да знаят, че това е много трудна работа, защото това е връзка с чисто Божествени същества, а те разбират Любовта по чисто Божествен начин.
Демоните винаги се оказват лоши (да не казвам отвратителни) любовници, но за мъже и жени със слабости те са приятни и примамливи. При сексуални смешения без чиста духовна връзка (каквато е между брат и сестра), психизмът на човека се заразява от демоните, които са се промъкнали, и така постепенно се заразява и потомството. При такива обикновени отношения, каквито има и в окултизма, има намеса на чужд психизъм – затова окултните ученици трябва да се пазят. Знам такива случаи: млади момичета се самоубиха при смесване с тази кръв – те вече не можеха да контролират духовете, които влязоха чрез тази кръв. Няма съвсем точен метод за защита от многото видове демони. Най-сигурният е молитвата. Хубаво е молитвата да се придружава с благословение към демоните, както и с благодарност, защото това са сили, парализиращи демоните. Можете да си изработите благодарност например чрез следното упражнение. Това може да ви стане много ценен навик и след време дава изключителен резултат. Когато се храним и завършим храненето, накрая произнасяме девет пъти думата „Благодарност“ с формула и с дишане, а на десетия път затваряме кръга с думите „Сияеща благодарност“. Ако това го казвате все по-съзнателно, с дълбоко чувство, до няколко месеца резултатът е много добър; дори и да е механично, пак дава добър резултат. И все пак, тук говоря за една съзнателност.
В други случаи обаче има вероятност и молитвата, и вашата благодарност, и благословението да не помогнат. Кой е другият начин? Другият начин е връзка с други хора – с други ученици от Окултната школа – и силата на тяхната молитва. Точно затова нашето обединение е много важно.
От окултна гледна точка, сексуалните желания са демонични послания. Те са демонични желания и по този път демоните са разрушили много хора. Но ако човек е овладян и разумен, тази енергия може да се превърне в Божия сила. Тези, които не разбират това, тази енергия ги разрушава – защото сексуалната енергия е слънчева, но ако човек няма Божествена Любов, тя не може да се извиси; и неразбрана, тя се превръща в разрушение. Желанието за Ангелско дете е чисто духовно желание. Но много малко хора постигат Ангелски деца, защото човешките слабости не позволяват това – освен ако Бог не благослови връзката им.
Желанието за свещена връзка между брат и сестра (с чист мотив с идея за надрастване на т.нар. „полов живот“) също е чисто духовно желание. Свещените упражнения приличат много на половия живот, но разликата е много голяма, колкото между калта и Небето – защото в свещените упражнения се изучава господството над астралния свят и над астралните сили, всички змийски тънкости се побеждават, но там вече се иска много чисто желание. След като надрасне половия живот, след като надрасне Змията, ученикът постепенно навлиза в една по-висша област.
Демоните използват сексуалните желания като оръжия за своите цели. Когато една жена има силен чар, демоните използват действието на този чар. Демоните използват силно действащия чар на жената, за да вкарат мъжа във вечно проклятие, а после – и жената. Това е една от техните цели.
Разбира се, ученикът може да тренира тези неща. Аз преди години тренирах съзнателно да викам тези, които са ми приятни, да стигам до забранената зона и после да трансформирам – и така постоянно да отчайвам Черното Братство, докато накрая нещата започнаха да стават без усилие. Значи, дълго време човек трябва да тренира съзнателно, да вика, да иска да стига донякъде и после да обръща, да трансформира – и така Черното Братство постоянно се отчайва, защото те постоянно нападат, постоянно искат да има грешки, но ученикът трябва да ги победи. Който тренира съзнателно, тези неща стават лесно. В началото може да е малко трудно, но после ще станете господари в невидимото поле; а щом сте господари в невидимото поле, много лесно ще стане и отвън.
Според Окултната наука, демоните и бесовете са много силно и сляпо развратени. Когато демоните не успяват денем в своите сексуални похоти, те се превръщат в любовници по време на сън. Ученикът може да бъде посетен дори и от кошмари. В кошмарите демоните действат главно с един метод: те застават до своята жертва и с непрекъснат и продължителен поглед я гледат. Така се стига до един определен момент, в който те докосват своята жертва и я пращат в ужасно състояние и парализиране на волята. Има случаи, когато докосването е смъртоносно. Докосването и на вампирите демони, и на вълците праща жертвата в ужасно състояние – те са едни от най-опасните. За такива хора съществуването става непоносимо. Това се отнася за хората без цел и без път в живота.
Вещиците също имат особена привързаност към бесовете и демоните от най-различни категории – те са много близки едни с други. Някои вещици хранят демоните по вътрешен път в своите гърди – със заклинания и т.н. Това са вътрешни връзки. Разбира се, в гърдите на жената има големи тайни. Дясната гърда е свързана с едни звезди във Вселената, а лявата – с Луната. Тези подробности имат голямо значение.
Учителят казва: „Дървото за познаване на доброто и злото има много наименования: омраза, злоба, слабоволие, ненавист, страст и т.н. Това дърво е облечено с много красиви дрехи. Външният му вид е много красив. Безлюбието на такъв човек минава за любов, а злото – за добро“. Тук става въпрос за онези хора, костюмираните, в които тайно живеят демоните. Хитростта се използва така, че хората не могат да разберат и не могат да различат безлюбието от Любовта.
Учителят обяснява: „От последствията на това дърво не може да се освободите, но има един начин, един изход: да приемете страданията разумно и да устоявате в Пътя си към Бога“. Разумно значи също с дълбока благодарност.
Има един демон на име Марбас, който се вселява в лъва и реве – ревът на лъва не е негов. Затова много жители на джунглата настръхват. Но има случаи, когато, ако някой Посветен (няма значение дали Бял, или Черен адепт) го призове, той може да покаже своя скрит човешки образ. Непосветените не могат да го привлекат.
Има демони, които могат да нанасят незаздравяващи рани. Демоните познават Библията по-дълбоко от всеки богослов. Те знаят също защо точно кучето лае, защо кравата мучи и защо птичките пеят. Хората не знаят тези неща, които са много по-дълбоки, отколкото изглеждат. Но демоните знаят тези тайни – затова нашата борба с тях е много сложна; и без една преданост към един съвършен Учител, към едно съвършено Учение, към Истината, без пречистване, без молитва и т.н., ние няма да постигнем тяхното знание, няма да можем да го надраснем; защото те знаят много тънкости, те са били Първични същества и после са паднали, но са запазили много от тези тайни.
(втора идея за размишление)
Вълкът се е явявал на някои места като хищник с изключителна сила. Тази сила принадлежи на определени демони, а вълкът е само служител на тези сили. Вълкът се отличава с голяма, изключителна хитрост. Освен това вълците имат неумолим апетит, който се дължи на демона в тях. Никога не трябва да ядете с настървение, дори и да имате голям апетит. Учителят препоръчва да си подредите храната и да я гледате около една минута с търпение, да направите връзка със силите, които се намират в храната. Особено когато сте много гладни – да укротите, да направите един малък опит за въздържание: това впоследствие дава хубави резултати.
От окултна гледна точка, хората вълци са едни от най-страшните врагове. Това са една категория от падналите хора в своето развитие. Много хора са паднали в прераждания на вълци – и затова говорим за тяхната хитрост. (Например окултният роман „Вълче ехо“ разкрива много дълбоко този въпрос.) Те са опасни, защото имат в себе си ума на човека и алчността на вълка, на скрития демон. Има един безотказен способ човек да се превърне във вълк, но засега не може да се говори ясно и по този въпрос. Демоните вълци убиват овцете с вълча ярост, която е всъщност скритата демонична сила. От окултна гледна точка, вълците се смятат за малките братя на демоните.
Христос е ценен затова, че Той се явява повратна точка в развитието на човешкото съзнание. Когато в окултизма се говори за развитие, преди всичко се разбира развитие на съзнанието.
Вълкът е инструмент, чрез който се задвижват демоничните сили на природата. Разбира се, има и други малки братя: мишки, плъхове, змии, жаби и т.н. Съществата, които в миналото са били поставени в условията на силата на мрака (говоря за тежките изпитания) и не са издържали, са станали зверове. Тук е скрита една малка тайна. Навлизането в мрака е верният път към Спасението. Това се отнася до ученика, защото точно тук ученикът се самоопределя. В тези тежки изпитания той може да стане ученик – а може да стане вълк или изобщо звяр от най-различен вид. В случая човешката форма няма значение.
Окултната наука казва, че вълците говорят помежду си на особен човешки език. Учителят е говорил много по тези въпроси. Например Учителят разказва една случка, при която една змия захапала една жаба и как Той разговарял със змията. Той искал змията да пусне жабата, обаче дълго време змията не Го слушала, но накрая пуснала жабата и тя си отишла. Учителят казва: „Не мислете, че говоря със самата змия – т.е. с нейното физическо тяло, – а с Духа, който е в нея“. Това е един човешки духовен разговор във вътрешното поле.
Същевременно вълците могат да слушат демонични инструкции на човешки език. Има едно дълбоко окултно предание, в което се казва, че човек е давал инструкциите на вълците, но този човек е от вълча порода, т.е. той е могъл да се превръща и във вълк, и в човек, защото в миналото е сключил специален вътрешен договор с Дявола и оттам е постигнал това. Човекът вълк много дълго е проучвал кои пасища са ценни и кои стада са без надзор. Като човек с голямо минало в служенето на демоните, той е бил въоръжен с много голяма информация. Впоследствие този демон човек сам е ставал вълк и ръководител на вълците, и е сеел разорение – такъв е демоничният път.
Човекът вълк и човекът вампир са прокълнати същества – но вампирът е много по-опасен, защото неговите желания са по-изтънчени.
Лекция, държана на 11 август 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Който не види Христос, нищо не може да стане от него“.
Тук въпросът не е само до вяра – трябва да видиш, но не от любопитство. Когато Го видиш, започва твоето истинско окултно и мистично развитие. (Значи, това е същевременно и мярка.) Защото, когато Го видиш, ще възприемеш от Него нова Светлина, при която спящите вътрешни сили се събуждат. Който види Христос, ще приеме от Него най-важното – Живота. Затова Христос казва: „Аз дойдох да им дам Живот“. (Това е друга мярка: такъв човек няма да носи в себе си знание, религия и т.н., а Живот.)
Само който има Живот, само той има условия да придобие Хокма, или Универсалната Съвършена Мъдрост. Значи, едва след придобиването на Живота, от тук нататък започва придобиването на Универсалната Мъдрост. Разбира се, това става постепенно. Това означава, че Животът носи в себе си условието за проявата на Абсолютната Разумност – а тази Разумност се изявява навън като Светлина. Всичко това означава, че Животът е първата Реалност, която трябва да възприемем в себе си. А този Живот можем да възприемем само като видим Христос в себе си – и когато Го приемем изцяло, това всъщност е Новораждането. Или: когато Христос се роди вътре в нас, ние сме вече Новородени.
Христос казва: „Всички Писания говорят за Мене“. Според Окултната наука, това не се отнася само за Библията, а за всички древни Свещени писания. Всички тези древни Писания са подготвяли човечеството да възприеме Христос, да възприеме този велик Живот, който идва от Христос. Християнството е Учение за вътрешен духовен Път на човешките Души.
Според Окултната наука, християнството е призвано да положи основите на едно ново човечество. Новата окултна култура се заражда по вътрешен път тук, в недрата на съвременната култура. Крайната цел на християнството е много специфична. Тази цел е да подготви човечеството към нова степен на съзнанието, която ще предизвика нов световен вихър.
Тайната вечеря е много дълбок окултен символ – и в бъдеще ние ще вечеряме заедно с Тайното съзнание в Битието. Тайната вечеря е символ на бъдещето на съзнанието. Това е един закон, свързан с идеята, която е над жертвата.
Лекция 25
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Да победиш Дявола и неговите демони – това означава да победиш и най-малкото съмнение. Според Окултната наука, победил ли си и най-малкото съмнение, победил си Черната Ложа. Съмнението е дом на демоните, което означава дом на нещастието. Демоните се развиват чрез съмнението.
За огъня на Ада:
Огънят на Ада е специфичен духовен елемент, който прониква в духовните тела и ги мъчи и руши. Това е вътрешен процес. Този процес обезличава душите на демоните. Ако те остават упорити в злото и не се преобразяват, тяхната участ е този специфичен духовен огън, духовен елемент. Този специфичен духовен огън е дом на проклятието, дом на нещастието.
Съмнението е обединение с демоните. Така човек става уязвим и попада в големи трудности. Но в трудностите има един важен момент за ученика: ако не можеш да изтърпиш една голяма трудност, ти не можеш да я проникнеш и разбереш. Щом не я разбереш, ти не можеш да се освободиш от нея. Ако трудността е по-силна, тя остава неразбрана. Ако Духът в ученика е по-силен, тя се осмисля и помага на ученика в неговото търпение и израстване.
Учителят казва: „Без търпение не може да се постигне една Свещена идея, една Велика идея“.
При трудностите има три важни момента:
1. Ако има съмнение, демоните могат да навлизат със силата си в твоето съзнание, а не всеки може да се справи с тези вражески сили.
2. Чрез трудността, Духът може да проникне и да се стабилизира в човешкото съзнание.
3. Чрез трудността, Вярата може да се събуди в душата на ученика. Това означава той да осъществи връзка с Висши същества. При това положение, ученикът винаги има изход и се освобождава от демоничните сили.
Отричането на Бога е знак, че човек е станал жертва на демоните, а степента на отричане определя степента на втвърдяването във вътрешността.
Учителят казва: „Христос е дошъл да ни научи как да спечелим изгубения Живот, а сам Бог е вътрешното условие, средата, от която можем да черпим този Живот“.
Според Окултната наука, когато се прилагат определени закони, Животът се придобива.
Учителят казва, че трябва да се знае, че голяма част от сегашното човечество няма да постигне своята цел. Говорил съм за този закон на поляризация по Хермес, а тук само накратко го изнасям.
Важни мерки от Учителя, хубаво е да ги запомните:
1. Ако искаш да постигнеш нещо и резултатите да дойдат бързо, ти вървиш в левия път, в пътя на Черното Братство. Ако искаш да усвоиш бързо едно нещо, ти вървиш в левия път.
2. Ако, след като си работил дълго време, оставиш плода сам да дойде най-после и не бързаш, ти вървиш в десния път. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте в левия път.
3. Когато ти се безпокоиш за резултатите на своя живот, за онова, което си направил, ти си наляво.
Даже изучаването на злото изисква няколко степени на волята. Обикновените хора не могат да изучават злото в неговата дълбочина, защото слабата воля е отворена врата.
(втора идея за размишление)
Вампирите не са само духове, те са и хора. Те носят злото със себе си. Трябва да се знае, че вампирите обладават надчовешка сила. Те са убедени, че когато пият кръвта на своите жертви, поддържат своя вечен живот – това е тяхно голямо заблуждение. Между другото, средната възраст, до която живеят демоните, е около 8000 години; после те се изморяват от омраза, от злоба, почиват в една област на астралното поле и после пак се зареждат. Вампирите са смъртни и боледуват – както и много други демони. Понеже са прокълнати същества, те са изостанали в своето духовно развитие.
Именно затова Учителят казва: „Аз искам да ви освободя от духовното пиянство“. Тук става въпрос за страстта, омразата, ревността, завистта и т.н., които подготвят пътя на демоните, пътя към вампиризма. Засега ще кажа само, че ревността е от второ измерение (животинския свят), а жертвата е от шесто измерение. В окултизма има и закони над жертвата.
Учителят казва: „Злото на Земята не е нищо друго освен добро, представено в обратен вид“.
Вампирите съществуват редом с човека от прераждане в прераждане. И демоните, и вампирите ползват комплиментите. Чрез тях те правят своите посещения, своите опити.
Вампиризмът е свързан с една от най-мръсните страни на окултната история и на Черното Братство. Знае се, че в околностите на много замъци са изчезвали много хора. В миналото вампирите не са били приети от Църквите, т.е. не са получили Спасение – и това ги е тласнало към бездната на Злото. Те са същества, които са изгубили надеждата си за Спасение.
Учителят казва за този цикъл, за това прераждане, че една от задачите на окултния ученик е да превърне един лош човек в добър; а в бъдеще, когато постигне по-дълбоки методи, ще има задачи с вампири: да ги превърне в светли същества. Но в този цикъл това е много трудна задача; а сега задачата му е, ако може, с голямо търпение и Любов към тези, които обича и които са изостанали, да превърне един лош човек в добър. Даже Учителят дава пример: както часовникарят поправя един развален часовник, така и окултният ученик трябва да намери онези правила, онези методи, с които да поправи разваленото.
Някои са се определили и са станали вампири след насилствена смърт от своите врагове. След тази смърт те са се определили в злото – и по този начин са привлекли съответните демони учители.
Лекция, държана на 18 август 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Съвременните хора, били те религиозни или светски, не са доволни от живота и намират, че светът още не е съвършен. Едно трябва да знаят хората: светът е замислен и проектиран в най-съвършената си форма. Но понеже хората не са готови още да го възприемат в тази форма, той се проявява дотолкова, доколкото те могат да го използват и разберат. В този смисъл, Бог още не Се е доизказал – т.е. не Се е напълно проявил“.
Друг важен момент от Учителя: „Който е разбрал Истината, той вечно я търси. Някои казват, че са намерили Истината. Не! Истината се търси вечно. Който търси Истината само за един момент, той не е разбрал още какво представя тя всъщност. Който е разбрал Божествената Истина, той вечно ще я търси“.
Лекция 26
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Много предания казват, че елфите, феите, русалките, нимфите и т.н. са били добри и весели същества, но невинаги е така. Едно древно окултно предание казва, че елфите, феите, русалките са преждевременно умрели души. Това се оказвало добре дошло за Ада и за демоните, защото тези души не подхождали на вътрешните изисквания на Рая. Тези малки души са паднали ангели и поради това са станали част от армията на Сатана. Макар и добри в своята начална природа, след много уговорки от демоните, в края на краищата, те отишли в сатанинската армия.
Древното предание разказва, че когато Ангелите се разбунтували в Рая, дошъл Христос и вдигнал ръката Си. Тези Ангели се превърнали в нечисти същества и в демони – и полетели надолу към Бездната. Тези от тях, които са имали по-малка вина, са станали русалки, феи и т.н. (тук не говоря за демоните). Тези паднали ангели с по-малка вина са обичали да спорят в Небето. Едни са станали русалки и са забегнали в моретата. Други се скрили в земята и са станали гноми.
Има една част от русалките, които при своето грехопадение са съхранили в себе си една малка демонична злоба. Тя се изразява в следното: тези елфи и русалки могат да закарат един невнимателен пътник на опасно място в природата, където съчетанията на природните сили са смъртоносни. И попаднал сред такива ужасни съчетания, човек може да умре. А те си играят, забавляват се – и накрая го изоставят.
Основно русалките населяват океаните, моретата, езерата и ручеите. Символът, чрез който се изобразяват – с рибешка опашка – в случая означава подвижния ум. Тяхното пеене е много тихо, нежно и опасно. Неслучайно много моряци са се увличали и са се хвърляли във водата, уж да си поплуват, без да знаят, че са привлечени от русалките.
Има русалки, които със своята привлекателност са успели да станали магнит и са привлекли много моряци в дълбочината на морето и в някои опасни места на морето – водовъртежи и други подобни. Така те успяват да постигнат една особена връзка с душата на човека. Тяхната голяма власт е в подводното царство. Когато удавената душа попадне там, те общуват с нея и с нейните излъчвания. Но тези излъчвания не им дават безсмъртие, както те се заблуждават.
Преданието разказва също, че има и напреднали русалки, които са запазили едно добро отношение към човешката Душа. Те могат да утешават със своето очарование тези, които са изгубили своята любов.
За да могат да живеят русалките в морето, езерото и т.н. по-пълноценно, те се нуждаят от една-две жертви годишно. Излъчванията на тези души жертви – това е тяхната духовна храна. В своите водни владения те са силни и с голяма власт. Който умее да слуша тяхната песен, може да бъде увлечен от тази фина музика и може да се обвърже, защото тя е чаровна. Тяхното безсмъртие е отнето поради непослушание, а непослушанието означава неизпълнение на Волята Божия.
Русалките, феите, нимфите и т.н. също са се поддали на силата на изкушението. Те, както и демоните, не разбраха един закон, който е даден и от Учителя: „В Рая няма противоречия и изкушения, а има само условия за изкушения и противоречия. Който не прилага послушанието, той се натъква на условията на изкушението“. Това е един важен закон за учениците.
Учителят добавя: „Вън от Рая виждаме плодовете на изкушението. Няма човек в света, който да не се е влюбвал в това Дърво за познаването на доброто и злото. То съблазнява даже и силните хора. Желанието на човека да забогатее, жаждата за големи знания, за слава и т.н. не е нищо друго освен плод от забраненото дърво“.
Русалките, феите, нимфите, гномите и т.н. също вкусиха от плодовете на това гнило дърво и изгубиха първичното вдъхновение; а вдъхновението е най-красивата храна в живота на Духа. Във водата живеят, във водата се хранят, водата е тяхната стихия и тяхната майка; но след време, когато познаят Бога, тяхната майка ще умре, ще изчезне – т.е. водата ще изгуби своето значение и те ще излязат от нея. Но засега тя е тяхното скривалище и те са водни жители.
Един окултен момент:
Някои хора обичат често да ходят в усамотение до морето или до някой ручей и т.н., уж за отмора. Трябва да знаете, че в много случаи те са повикани духовно от някое водно същество. И ходене на планина, и при приятели, и даже при неприятели, също е духовен повик. Той е толкова тих и нежен, че е много трудно различаването, защото различаването се изработва по определени закони. Ученикът трябва да се научи да различава; и ако може да се домогне до този, който го е повикал – още по-хубаво.
За окултния ученик е важно да знае, че Сатана използва красотата като маска за своите цели. Говоря за красотата в най-широк смисъл – не само на русалките и на падналите същества, а и на донякъде напреднали същества: тя също бива използвана от Сатана за неговите цели.
(втора идея за размишление)
Първи важен момент: Когато Бог те обича, опасностите не те забелязват. Опасностите – това са демоните (независимо дали са във вид на проблеми, болести, неочаквани срещи, опасни изненади и т.н.).
Кога Бог обича човека? Когато човекът има вътрешна хармония между мисли, чувства и постъпки. Тук ударението пада на вътрешната хармония. Затова Учителят казва: „Не е физическата сила, която се справя с препятствията, а вътрешната хармония, вътрешното равновесие“.
Кога човек не обича Бога? Когато служи на себе си.
Служене на себе си не съществува – това е демонично изобретение.
Демонът е същество, попаднало в голяма тъмнина – и поради изкривения си начин на мислене е станало опасност и за себе си, и за другите. Когато един човек е много опасен за друг човек, това е работа на демона, който е работил усърдно дълго време, за да създаде тази опасност. Опасността е живо същество.
Учителят казва: „В Черната Ложа тия, които вършат добро, се наказват“. Защото това добро в почти всички случаи е лицемерно. Но се случва да е добро заради самото добро. Това е едно рядко и красиво явление.
И още една идея: „Тия състояния, които усещате по някой път в себе си, те са по внушение“. Тук става въпрос за тежките състояния: няма значение, че се ограждате – те проникват. Но специално за учениците с искрен стремеж (гарантирам това!) тези състояния никога не са опасни – напротив, има нещо много хубаво: те се изхарчват от миналото и ученикът се освобождава постепенно, без да пострада.
Учителят обяснява: „Състояние на Духа подразбира, че някоя мисъл те занимава; а състояние на Душата подразбира, че някое чувство те занимава“.
Равновесието е силата, която може да изхвърли всяка опасност (в това число и най-безизходните) – защото равновесието е обединената сила на ума, сърцето и волята. Значи, ако равновесието е на място докрай, и най-голямата опасност ще бъде изхвърлена.
За слизането в опасността на живота, т.е. слизането в мрака:
Истинското посещение на Любовта действа като голямо преобразяване. Това е един постепенен и незабележим процес. Но тези, които не са приели Божествеността на Любовта, тяхното аз ще слезе в мрака на материята. А при това условие те се лишават от възможността да придобият ново съзнание, чрез което да се издигнат в Божествения свят. И след тоталния удар, който в Библията е наречен Седемте чаши на Божия гняв, те ще изгубят своя образ и подобие. Това е една от по-старите лекции – тогава премълчах, но сега ще кажа нещо, тъй като обичам Истината. След удара тези, които са изгубили своя образ и подобие, ще се превърнат в животни – по време на Седмата тръба, символично описана в Откровение на Йоана. Точно затова сега усилията на Бялото Братство са насочени главно към тези, които са приели Новото Учение (имам предвид силата и чистотата на Любовта, Вярата в нейната чиста Божественост и Святост), за да може да им помогне да трансформират и променят образа на астралното си тяло, а след това – и образа на новото си, по-фино материално тяло.
В новото и по-фино материално тяло има много по-големи възможности за развитието на Душите. Само по пътя на одухотворяването ние се издигаме към Бога. В Библията това е символизирано от Преображението на Христа – а до Него стоят Мойсей и Илия. Те неслучайно са избрани за този много дълбок, велик символ. Мойсей и Илия са носителите на силата, която подготвя слизането на Любовта. Те подготвят почвата и условията; и когато тази Всемогъща Любов дойде, тя ще трансформира Земята в духовна планета. Тогава Земята ще е изпълнила своята мисия.
Лекция, държана на 25 август 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Бог е отвъд Сътворението. Той е извън качествата на съществата. Качествата са път към Него, но Той е над тях.
Окултен момент: когато много напреднал светец или Посветен иска да проникне съвсем дълбоко в Неговата най-съкровена Същност, може да изгуби своя Път и своята еволюция. Колкото и да са напреднали те, Той е извисен много над разбиранията на всички Посветени и Учители. Бог може да бъде познат само до една допустима област. Според Окултната наука, в тази област самите Тайни са вложени още в далечното минало – но Тайната за Него не е вложена тук, в тази област.
Според Учителя, Бог ще остане във Вечна Тайна.
Нулата е абсолютното и съвършеното число, число на Вечността, на Абсолютния Дух. То дава смисъла на другите числа. До най-висшите Тайни могат да стигнат тези, които станат Нула, т.е. които станат Нищо – точно тогава Бог ги прави да станат нещо. Но това е дълъг въпрос и е свързано със смирението. Смирение означава чиста духовност и отговаря на числото Нула.
Бог е Тайна с Вечно значение, а блаженството е само една малка част от Неговия говор. Да те докосне Бог с едно Посвещение – това значи да започнеш да виждаш красотата Му във всичко, включително и в злото. Злото е допуснато, за да се осъществи чисто Божественият Живот, за да се разкрие уникалната същност на Единството.
Посветеният, чрез Духа в себе си, вижда даже и в заблужденията скрити Тайни на живота, т.е. улавя скрити Истини.
Бог е обиталище на Вечни Тайни.
Върховното знание за Бога не се разкрива на този свят, защото е чисто Свещено. Поради тази причина смъртният човек не може да намери Истината.
Бог много мъдро е определил съзнанието на човека да мине през два процеса. Това стана на Голгота чрез Христос: първо – умиране, и второ – Възкресение. Първият процес се отнася до Звяра и злото в човека – то трябва да умре. Вторият процес се отнася до Бога и Вечността – те трябва да възкръснат отново в човешката Душа.
Има една вяра, която е суетна – и ученикът трябва да се пази от нея. Това е загатнато и в Библията. Апостол Павел казва: „Без Възкресението Христово, суетна е нашата вяра“.
Лекция 27
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Злото съществува, за да се реализира една дълбока идея на Бога, т.е. за да се реализира Универсалното Единство. Значи, една от главните причини за допускането на злото е тази.
За законите на този свят може да се каже, че Бог се явява в този свят като олицетворение на силата на закона. Той е скрит духовно зад закона. Затова законът улавя всички престъпници и демони (срокът е до четири прераждания). Те нямат никакъв шанс, защото са уловени от посятата причина.
В този свят Бог е законът, защото човечеството е Неговото тяло; и всеки, който посяга на една Душа, той посяга на Бога – срещу него вече е насочен определен закон. Според Окултната наука, този закон е живо същество, от което никой престъпник не може да избяга. В астралния свят има мощна окултна полиция – много напреднали Същества, които улавят, чрез Словото и по пътя на виждането, всички престъпления. Някой път оставят да мине известно време и после изненадващо нанасят удар: чрез определен закон или непредвидена ситуация, престъпникът винаги ще бъде изненадан.
Трябва да се знае, че злото е необходимо, за да не спрат хората съвършено своето развитие.
Според Окултната наука, без злото, космическото развитие би тръгнало в една много лоша посока, много по-лоша от Ада. Именно затова злото е допуснато – защото се явява подтик за развитие и работа върху себе си. Злото е част от красотата на живота, защото изисква от човека овладяване на себе си, а това овладяване на себе си води към Божественото Битие. Само в това мистично Битие идва да живее Духът.
Когато ученикът е готов за това Битие, Любовта идва в неговия живот. Любовта е метод, който преобразява човешкото мислене и освобождава човека от втвърдяването на неговите тела. Всичко това означава, че злото е много ценно в живота на ученика, защото ни заставя да направим своя избор. Ние трябва да изберем: или Светлината, или пътя надолу – тъмнината.
Който избере тъмнината, постепенно обезумява. Погледът на Дявола е много силен – носи главно смърт и обезумяване. Много хора са полудели по този начин. Полуделите хора са видели част от силата на този поглед, не са издържали и са изгубили своя ум.
Погледът на Дявола е силен, но погледът на Бога е универсален.
Учителят казва: „Струва си човек цял живот да работи само за едно: да види погледа на Бога; защото този поглед ще осмисли целия му живот“. Има една такава лекция от Учителя, казва се Милият поглед.
На окултен език, да те погледне Бог означава да станеш безсмъртен и да бъдеш приет за гражданин във Вечния Живот. Когато говоря за Вечния Живот, имам предвид това, което в Библията се нарича Царството Божие – това са всички разумни Закони на живота.
Учителят казва: „Ако не изпълнявате това, за което Христос говори, и десет пъти на ден да се молите, нищо няма да постигнете“.
Който се страхува от Пътя на ученика, той не е готов да познае Истината. Не говоря за Истината в нейната целокупност, а за едно докосване, при което човек навлиза в ново развитие. Христос на Голгота изнесе Посвещението – и всички, които са призвани от Отец, ще минат през Мистичния кръст, за да възстановят Вечния Живот в себе си. Значи, Голгота е абсолютно необходима. Чрез Голгота, Христос положи основата на едно ново Общество – и всички, които минат успешно през Голгота, ще сформират това Общество.
(втора идея за размишление)
Учителят казва: „Знание без Любов представя най-мъчния път в живота. Знание без Любов възгордява“. И така: при знанието, което е придобито без Любов, Мъдростта се превръща в най-мъчния път в живота.
Учителят продължава така: „Ако нямате прави отношения към Бога, вие ще живеете под вечен страх и ще бягате от Бога, както животните бягат от човека“.
При правите отношения няма противоречия в живота – те са мярка.
За противоречията Учителят казва: „Ако в ученика се зараждат противоречия, той трябва да знае къде се зараждат те – дали във физическото тяло, дали в астралното, или в менталното. Така той постепенно ще открие откъде се зараждат доброто и злото, а по-късно той ще открие къде в него се зачева Мистерията на Живота. Съвременният човек е изгубил историята на своето Битие – той се е изгубил в материята, от която може да се освободи само по пътя на саможертвата“.
Основно правило за ученика, дадено от Учителя: „Ученикът трябва да работи без отлагане и без бързане“.
Зад всеки закон седи едно разумно Същество. Учителят казва: „Законът е признак на Висша Разумност, той изключва всяко безправие – и когато на вас ви се струва, че в света съществува безправие, привидно само е така. В света съществува Абсолютна Правда, която въздава всекиму заслуженото – но това не значи още, че тази Правда наказва хората. Тя им посочва само закона за изпълнение на Волята Божия. Който не изпълнява този закон, сам по себе си попада под отговорност“.
От окултна гледна точка, Сатана туря ред и порядък в света. За този ред и порядък той отговаря пред Бога. Точно затова Библията предупреждава: „Не съдете дори и Княза на този свят“ (Матея). „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Добавям: не трябва да се критикува, понеже не знаете дълбоките причини.
Мярка от Учителя: „Само съвършеният може да съди грешките на хората, защото той може да им помогне, той може да ги изправи, защото той гледа чрез Любовта и чрез Бога“.
Лекция, държана на 1 септември 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Звездата, която е ръководела Мъдреците от Изток, е живо същество“.
Според Окултната наука, това е бил Духът на Заратустра, който идвал да се въплъти в детето Иисус, за да организира духовното му тяло и с това да го подготви за идването на Христос. Мъдреците от Изток са били ученици на Заратустра, които идваха, за да се поклонят на Слънчевия Логос – същевременно на техния Учител, който слиза във въплъщение.
За бягството в Египет (на Мария и Йосиф) Учителят казва: „Защо не избягаха в Асирия, Вавилон или другаде, а в Египет? Защото по това време в Египет се намираше центърът на Бялото Братство. Иисус беше изпратен в Египет, за да влезе във връзка с Бялото Братство, за да се пробуди Универсалното Съзнание в Христос и да изпълни Великата мисия“.
Заратустра е бил Учител на Хермес и Мойсей от Атлантида. Бил е във връзка с Христа още от времето на Атлантида. Мъдреците са негови ученици от миналото, които той е посветил – и затова те отиват след звездата да се поклонят на Христа. Заратустра означава златна звезда. Затова им се явява като звезда. Тази жива звезда ги заведе на мястото на новото му въплъщение.
Заратустра трябваше да влезе в тялото на Иисус като много опитен Дух.
Учителят казва: „Иисус отиде в Египет, защото трябваше да влезе във връзка с окултната Мъдрост на Хермес, за да се пробуди детето Иисус за ученик – Месия, ръководен от Бялото Братство“.
Заратустра в тялото на Иисус е имал пряка връзка с Хермес и Херметичната наука. Това е било важна подготовка за Христос, защото Логосът е можел да се всели само в светеща, чиста Душа. Само чистото може да бъде посредник на Логоса и само чрез Чистотата имаме връщане към Първообраза.
Христос можеше да Се облече в тяло, приготвено само от Провидението. Душата на Заратустра е била кристална, детска Душа – и той чрез своята Душа е имал в своето минало връзката си със Слънцето, запазил е своя Първообраз.
Душата на Христос никога не е встъпвала в земно прераждане. Тя е стояла горе, за да запази Първообраза, и когато се създадат условия, чак тогава да слезе. Заратустра подготви тези условия. Душата на Христос стоеше Горе и се съхраняваше в своя чист, Божествен блясък. Това е блясъкът, който и Адам е притежавал преди грехопадението. Тогава Адам беше образът на своята Първична Същност. Или: Първичният Адам, Който не беше опетнен, и на Него беше присъща Първичната етерна лъчезарност. Тогава той беше образ и подобие Божие. Тогава – невидим, а по-късно – видим; и беше обявен в Библията за Първичното Начало на всички създания.
Окултната наука казва, че Христос е най-зрялата индивидуалност на човечеството. В Него е събран резултатът на цялата земна история на човечеството. Той е Есенцията на Живота.
Лекция 28
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
(продължение)
Истинските изпитания и сражения са на вътрешен план. Защо има психическа буря? Според Окултната наука, бурята показва, че в човека още не е настъпил дълбок вътрешен покой. Това означава, че само спокойната Душа може да стане почва – или добро условие – за истинско развитие.
Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко.
Души, заети със земни желания, не могат да се освободят от бурята на света. Вибрациите на бурята винаги ще удрят земното съзнание. Тази буря иска да се отворят духовните очи на човека. Чрез нея Духът иска човекът да постигне душевния покой и тишината, в която да се огледа. Това е вълшебното огледало от приказките.
Огледалото – това е дълбокото вътрешно Същество на човека. Да го развиеш в себе си – това означава да събудиш Христа в себе си.
Пречистването и молитвата имат за задача да отстранят бурята и да донесат тишината в душата. От окултна гледна точка, тишината е най-съвършеният отговор на големия въпрос на живота.
Земята е мястото, където тишината е изгубена, защото Земята е място, което привлича демоните. Земята и демоничните същества представляват царството на неуравновесените сили. Затова царството Малкут е земно царство (Кабала), не участва в триъгълник – закона на равновесието. В това царство жената е изгубила своята Любов, т.е образа, своя образ, и трябва да го възстанови.
Развалената жена е сфера на злото. Така е, защото тя е отвратена от живота. Отвращението е самото падение. Излъчването на отвращение от живота е дошло, когато душите са били в критичен период на еволюция. Излизайки от силата на Любовта, жената излиза от силата на равновесието. Загубвайки ги, тя е завлякла след себе си много царе и народи. Това е пътят, по който Земята е опустяла.
Да изгубиш Любовта си – това означава да си заразен от демоничните сили на природата.
Да се знае: Тайният Път на ученика е скрит не само в Духа, но и в материята, т.е. във висшата чакра на материята. Тя е специална област на Духа. Кабалистически тази чакра отговаря на числото Нула.
Нулата е Слово на Бога и число на Вечността.
При Нулата навлизаш в Безкрайността и в Тишината.
Важно: Нулата е свързана с Божествения закон на смирението, или смаляването. Това означава, че при Нулата ти се смаляваш и влизаш в Духа. Който има его, не може да влезе в процеса на смирението.
Чрез смирението човек се освобождава от демоничните сили, от влиянието на света и от злото, защото Нулата е свят извън времето и ограниченията.
Гордият човек е уязвим, защото е вътре във времето, вътре в злото. Той не е Нула, защото е его. Понеже е его, той е нещо, а който е нещо, той става нищо – така работи Духът.
В Библията се казва: „Бог се противи на горделивите“. Който е Нищо, Духът го прави нещо. Това означава, че до Нулата застава Единицата, която осмисля Нищото.
Когато си смирен, ти си Нула, Бог е с теб и никой не може да те засегне, защото просто си Нула. Всяко зло се изгубва в Нулата.