Начало
СЛОВОТО И ТАЙНИТЕ НА ЗЛОТО
Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 1995 г.
Второ, преработено и допълнено издание
Варна, 2014 г.
ПРЕДГОВОР
към второто издание
Словото е Древен меч.
Словото е окултна Тайна, скрита дълбоко в Същността на човека.
Който е познал Словото, е станал Син на Бога.
Животът е течение на Словото на Бога.
Който е познал Словото, той е желаел само това, което Бог иска.
Навън от Бога се намира движението. Навътре в Бога се намира Покоят.
Бог е жива Реалност, а не видение.
Само безсмъртните познават Словото – и затова безсмъртните нямат смърт.
Стани Слово Божие, и ще отидеш при Бога.
Любовта е била, когато Словото още не е било; тогава Любовта е била чист Огън, но Словото слязло и нарекло този Огън „Любов“.
Чистите слова са път към Светилището.
Думите са същества – те дишат, говорят, облагородяват, одухотворяват, обожествяват.
Що е молитва? Чисто Слово, надарено със свещено влияние.
Твоите думи показват с какви същества общуваш.
Всеки, който е злоупотребил с думите, е ограбил себе си и пътя си – той не знае къде отива.
Който познава Словото, става птица.
Словото е по-могъщо от атомната бомба, защото Словото е Бог в действие.
Натрупването на определени думи и слова определя и създава събитията.
Натрупаното Слово създава явленията.
Словото е образувател на нещата: болести, здраве, успехи, скърби. Това все е натрупано слово.
Чистото Слово е огненият кръг около човека.
Словото е Сътворител – то е образуващата сила на Бога.
Който служи на Бога, има тайно Слово – меч.
Елеазар Хараш
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Ако искаш първо тебе да обичат, а после ти да обичаш – болен си. Ако първо ти обичаш, а после тебе обичат – здрав човек си. Доброто е първото условие за здравето на човека“.
Според Учителя добрите хора са най-опасните хора. Добрите хора са дълбока вода – и ако се пресрещнете с тази дълбока вода, с тези по-чисти качества, с Любовта в тях, вие влизате в стълкновение. Учителят казва, че когато влезеш дълбоко в добрия човек, трябва да имаш много здрава лодка, за да можеш да плуваш – иначе може да се удавиш. Това са важни неща и трябва да се знаят. Някои си мислят, че при добрите хора всичко е наред. И е наред, и не е наред – зависи от ъгъла, от който се разглеждат нещата. Значи, не само в лошите, но и в добрите хора се крие опасност.
Пълното здраве е свързано със стомаха, дробовете и мозъка (т.е. трите свята). И трите органа трябва да работят в изправност, но това не е още висшата мярка.
Учителят казва: „Само при Истинската Любов човек може да бъде здрав“.
Когато хората търсят Истинската Любов, те са прави – но ако целта е само здравето, те грешат.
Истинската Любов – за тези две думи Учителят казва: „Любовта трябва да се изучава главно от две гледища – от гледището на Проявения Бог, т.е. Христос, и от гледището на Непроявения Бог, т.е. Бог Отец“.
Любовта, която хората и животните имат, е любовта на Непроявения Бог.
Учителят казва: „За да разберете Любовта на Проявения Бог, от вас се искат съвършено други разбирания“.
Този въпрос е много по-дълбок. На друго място Учителят казва дори, че от Любовта не може да очаквате щастие и блаженство, защото тя има много по-дълбока цел, много по-велика цел. Тези неща са странични и не са същността на Любовта.
Любовта е най-активната сила на Природата, но тя не носи само здраве. И ако човек има здравето за цел в живота си, това е нисша цел. И когато той оздравее, го очаква нова болест.
Такъв е пътят на обикновените хора: все се лекуват и така умират, защото живеят извън Любовта.
Да живееш в Любовта – това значи да живееш в свят на голяма отговорност. Тук всичко е важно и отговорно: всеки поглед, всеки жест, всяка дума се регистрират.
Любовта изисква съвършенство и затова е много трудно да се живее в пълно единство с Бога. Това означава, че ние трябва да се подготвим за живота в единство с Бога – и това се нарича еволюция.
В присъствието на Любовта атмосферата е изключителна. Това е така, защото това е аурата на Бога. Болните духове не могат да живеят в тази наситена аура (тук става въпрос за самото присъствие на Бога) и точно затова Той Се е отдалечил.
Да живееш в здраве, сигурност и спокойствие значи да живееш в Любовта.
Учителят казва: „Когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба“.
Лекция 1
Учителят казва: „Сфинксът означава човекът, който излиза от състоянието на Звяр. Той е обвит в Звяра, тъй както птичката – в яйцето: едва показва главата си от тялото на Звяра“.
„Засега само главата на човека е излязла от Звяра, а цялото му тяло е още под негово влияние. Точно затова човек мисли право, а действа криво. Следователно задачата на човека е да се освободи от влиянието на Звяра. И когато човек се освободи, той ще разбере защо Вселената е създадена.“
Сфинксът е един таен говор на Древността; а знае се, че Тайната е винаги ужас за непосветените.
От Тайната извира един специален звук, който за непосветените е абсолютно разрушение.
Трябва да се знае, че Тайната, или Неизвестното, е ужас и за злото.
Всичко това означава, че Тайната си има свои вътрешни и специални трептения.
Учителят казва: „Още преди създаването на Ева, Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога; и затова, като му забраниха да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, той използва случая да се отдели от своя Баща и да стане самостоятелен“.
Адам стана самостоятелен, но изгуби Същността си, изгуби тихата и кристална духовност – и дълго трябваше да се търси, докато се познае отново. Това става (за много същества е станало) чрез Тайния Път към Вечността, наречен в Библията Тесният Път.
Учителят казва: „Това, което в миналото се е постигало за хиляди години, сега може да се постигне за секунди, минути, часове“. Ако човек разбере точно за какво става въпрос – какви решения, каква промяна трябва да направи, еволюцията се скъсява с две хиляди години.
За този Път се иска да бъдеш неуморим в пречистването и в търсенето на Истината – не казвам още, че това е достатъчно, но казвам, че това е едно от най-важните условия.
Чистотата е много важна, защото тя е краят на всички съмнения, краят на всички мъки.
Учителят казва: „Ако не се пречисти човек, Змията го опасва и му диктува какво да прави“. Така човек греши и натрупва змийски капитал.
(Ще излезе книга за Дявола, Звяра, Змията.)
В някои семейства възниква конфликт. Единият казва, че е на особено мнение – и другият казва, че е на особено мнение. Учителят казва: „Няма особено мнение, това е Луцифер!“.
Според Учителя, Звярът може да действа разрушително под формата на скръб и мъка. Някой казва: „Мъката ме коси“.
Защо човек скърби? Защото не може да обича по Божествен начин. Ако човек обича истински, той черпи сила направо от Бога и преобразява скръбта.
Нечистият не може да осмисля страданията си и точно затова той се мъчи. Значи, вместо облагородяване и израстване, те се превръщат в мъчение.
Истинската Любов е много дълбок въпрос и същевременно много дълбока Тайна. Тя е вътрешна канара за Посветените. Тази Тайна има много властен глас и властно мълчание – значи, тя владее и двете.
Тази Тайна говори на Посветените и непосветените по два начина:
1. Тайната говори на непосветените чрез дълбоко и невидимо предчувствие за Древното Начало. И наистина, древните вътрешни спомени са свързани с Тайните на Битието.
2. Тайната е свързана и с най-дълбоките духовни пориви на Душата, а Душата (от окултна гледна точка) е древна и мистична постройка именно на тази дълбока Тайна.
Тайната е свързана с Древността, а Древността е жива във вътрешността на Душата. Това означава, че Древната Тайна е запечатана дълбоко в храма и битието на сърцето.
Основното свойство на Тайната е мълчанието, но същевременно чрез мълчанието тя може да прониква във вътрешността на Душата, при условие че Душата не е свързана с мътните течения на природата (т.е. нисшите желания на сърцето).
Учителят казва: „Няма абсолютно лош човек в света – и ако се роди такъв човек, той не може да живее на Земята повече от три години, защото Злото в света е осъдено на смърт“. (Аз говоря за голямото Зло – за Трите шестици, 666.)
Любовта е най-важна за ученика, защото при Любовта човек е целеустремен (цялостно устремен).
Това същевременно означава, че когато ти обичаш истински един човек, ти внасяш цел в неговия живот. Тука разстоянието няма значение и също няма значение дали човек е в Другия свят.
Важен момент – Учителят казва: „Злото е в ръцете на Бога“. (И това е много хубаво, че то не е в човешки ръце, защото само Бог знае как да работи със злото.)
Съмнението е оръжие на злото, защото то руши вътрешността.
Ученикът трябва да знае един път завинаги, че за слабостите няма оправдание. Той също трябва да знае, че колкото и да е чист, колкото и да е напреднал в пречистването, не е застрахован от грешки.
От всичко това става ясно, че Злото е Божия сила и затова то е мощно, и затова в Библията се казва: „Не се противете на Злото“. Защо? Защото при съпротива то става победител. Ти просто се натъкваш на Божията сила. Разбира се, тук не казвам, че е Висша Божия сила – нисша Божия сила, но все пак, достатъчно могъща.
Както казах, Бог управлява злото – и точно това е хубавото, че именно Бог го управлява. Когато Той го управлява, Той винаги има разумна цел. Значи, ако злото е насочено във вашия живот, в това има строго определена разумна цел. (Затуй аз не приемам оплаквания от всякакъв род – напротив, благодарност; даже и благодарност не приемам, защото за предпочитане е тя да е вътрешна и по друг начин да е осмислена.)
Когато Бог управлява злото, Той винаги има разумна цел – значи, тука се подготвя някакво ново израстване, ново творчество и нова будност за ученика.
Според Учителя, ученикът няма право да пита каква е Божествената цел на злото. Това, което се иска от него, е, че той трябва да обича, за да има равновесие.
Истинската Любов е тази, която дава равновесие. (Говоря за равновесие в най-висш смисъл.)
Равновесието е скалата на Живота.
Равновесието е ядро без пукнатина.
Равновесието идва от Любовта.
Това значи да обичаш истински, да знаеш към кого да имаш дълбоки чувства. Това също не е лесен въпрос. Раздялата с най-скъпите хора (независимо по какъв повод) е практически окултизъм. След такава раздяла се иска голяма будност.
Не трябва да говориш нито отчаяно, нито като буря, нито кармично – това не е в стила на ученика, това е изява на една скрита гордост.
Тази раздяла е метод на Бялото Братство. Изпитват се по нов начин устройството на чувствата и начинът на мислене.
Как се лекува гордостта? С изтезания (в най-широк смисъл). Чували сте за един роман на Достоевски, Унижените и оскърбените. Наистина, никой не може да унижи и оскърби смирените. Обаче там, където има гордост, винаги има унижение и оскърбление. Това е един много практичен метод, който, макар и бавно, дава резултати. Гордостта трябва да бъде излекувана – иначе тя носи смърт, отнема бъдещето на човека.
За гордия Любовта има опасно лице. В този случай Любовта има смразяващи трептения, но това не означава, че това е истинското Лице на Бога.
В Злото има три степени на хаоса. Учителят казва: „Но тази мощна сила на Злото застава на колене пред Любовта“. Значи, силата отстъпва само на една по-мощна сила.
Учителят казва: „Защо злото пакости на хората? Защото не го обичат“. Щом хората обикнат злото, то ще измени своя характер, то няма да е вече зло, защото Любовта, която е Бог, преобразява злото.
Това е свързано със стиха от Библията: „Любете враговете си“.
Лекция, държана на 3 март 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Според Учителя, този, който постигне връзка с Христос, влиза в закона на развитието на Любовта, т.е. той се развива по закона на Любовта. Този, който не постигне връзката с Христос, се развива по закона на еволюцията, т.е. бавния и дълъг път.
Само Истинската Любов дава вкус на живота. Тя носи също и вкуса на безсмъртието.
Има случаи, когато човек може само за няколко минути да попадне в аурата на тази Любов и чрез тази аура само за няколко минути да измени живота си коренно.
Главното условие, за да се разбере Истинската Любов, е да си изцяло отдаден. Когато си изцяло отдаден, това е началото на Вечността, началото по пътя към Вечността.
Дори и когато си цялостно отдаден, Любовта се разкрива постепенно. Законът на постепенното е закон на Бялото Братство.
Изцяло отдаденият има специална гледна точка. Той никога не води външни разговори. Той води винаги вътрешен, невидим разговор. И той е точен именно в този вътрешен, невидим разговор – външно може да изглежда неточен, но вътрешно е винаги Божествен. Това е една от мерките за ученика.
Според Учителя, при Истинската Любов ти не можеш да бъдеш нито мъж, нито жена. Ти си надраснал разделението.
При Истинската Любов ученикът трябва да срещне жената вътре в себе си. Само тогава идва истинското целомъдрие, а то е пътят и средството към висшата Свобода.
Истинската Любов е най-чистата Същност на човешката Душа. Тази Любов е извън мярката – докато при човешката любов е необходима намесата на мярката (в случая мярката – това е злото). Това означава, че злото също е мярка за нещата.
Неговата (на Бога) Суровост пресича разгръщането на сатанинските сили, защото човешката любов е нарушение на Божествените закони.
Злото има власт в човешката любов – което означава, че сама по себе си, човешката любов е съединена със злото и затова нейните последствия са винаги лоши. Учителят казва, че тук няма изключения.
Когато един човек с човешка любов има искрен стремеж към Божествената Любов, тогава има спускане на едно Висше Същество, което извежда човека от злото. Това Същество пробужда човека и го изважда постепенно от блатото – значи, това е един постепенен процес на пробуждане.
Защо Истинската Любов е най-важната за ученика? Защото тя е осъществяване на постоянен съюз с Бога. При грехопадението имаме прекъсване на постоянния съюз, т.е. на постоянната Любов.
Човешката любов се е явила при една загуба на Божествено съзнание. Точно тази загуба е тласнала човека към индивидуално съществуване.
Много важен закон от Учителя: „Който обича ближния си или себе си повече от Бога, той всякога ще изневери на Любовта си“.
„Там, където няма Любов, не се чува говорът на Бога.“
Дори окултни ученици има, които изпадат в заблуждение, като смятат да се осигурят чрез любовта на брат или сестра и мислят, че това е успокояване и разрешаване – но Учителят е на друго мнение. Той казва: „Любовта е незавършен процес“, „незавършена повест“. Любовта никога не завършва тук и не може да искаш от нея нещо окончателно – тя е въпрос на Вечността.
После Учителят казва едни изключителни думи: „Който иска да види края на Любовта, той ще умре“.
Който търси началото и края на нещата, той е осъден на смърт, защото Животът няма край. (Може да размишляваш по тези въпроси, но не искай да намериш началото и края в тяхната дълбочина.)
Учителят казва: „Началото на нещата събира хората на едно място, а краят ги разделя“.
Изключително важен закон от Учителя (в него се крие върховен оптимизъм, много дълбок и забулен): „Краят на живота води към тъмнина“.
Точно затова Христос казва: „Работете, докато е ден“ – т.е. докато сте в началото на нещата, докато сте в Светлината.
При Истинската Любов към Бога, човек е имал синтезирано тяло (говоря за Древността), а в това тяло се е разкривала Любовта като Висше Присъствие и като Висша Реалност. Това е тялото на Христос, в което Се проявява Бог.
Учителят казва: „Каква полза, ако те обичат, а ти не си разрешил въпроса за Любовта?“.
Човек трябва да стане условие за Истинската Любов – а когато тази Любов влезе в човека, той не умира никога.
Който разбира, ще му се говори, а който не разбира, той ще се учи в дългия път на еволюцията от своите опитности.
В лекцията „Двете точки“ Учителят казва: „Ученикът трябва да се освободи от всичко човешко“.
Важен закон от Учителя: „Сегашната омраза е бъдеща любов, а сегашната любов е бъдеща омраза“.
Това е закон за поляризиране, това е един от най-дълбоките закони, които е дал Хермес.
За да избегне този закон, човек трябва да се отрече от себе си.
За себеотричането:
Себеотричането е освобождаване от двата полюса на живота и намиране на Истината, която е в средата между двата полюса.
Това означава: усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти – отречи се от себе си.
В тази връзка, Учителят дава още един закон за поляризирането: „Ученикът трябва да се радва в скръбта си и да скърби в радостта си“. Който разбере този закон, също ще излезе извън двата полюса.
Още един подобен закон от Учителя: „Бъди доволен в недоволството си!“.
Лекция 2
(продължение)
Понякога в живота на ученика идва едно малко нещастие, за да го освободи от по-голямо.
Нещастието и нервността са (условно казано) късо съединение.
В нещастието Дяволът влиза и ограбва енергията. Въобще целта на злото е винаги ограбване на енергията. Затова често учениците имат състояния – трудни, но те трябва да благодарят, за да може да съхранят колкото може повече енергия. Тези състояния идват от миналите прераждания – и ученикът трябва да ги приеме с голяма благодарност, за да може да съхрани повече енергия, която ще бъде капитал за неговия живот и за неговата цел.
Един друг, много важен момент: според Учителя, за да се роди Новото в ученика, той трябва да се срещне със своето най-голямо нещастие. Тук вече става въпрос за едно по-специално вдъхновение, което не обхваща едно прераждане или пет-шест хиляди години, а вдъхновение за цялата Вечност. То се намира точно в това надрастване на това собствено най-голямо нещастие. Оттук почва Новото и оттук почва обновяването.
Закон: Крадецът ще бъде откраднат!
Когато ученикът благодари на малкото нещастие, той се освобождава от голямото. (Съзнателна благодарност.) Малкото нещастие действа като предпазител. Когато си натрупал недоволство, се явява голямото нещастие. Голямото нещастие е опасното. Защо? Опасността се крие в това, че то внася и образува тъмни импулси в кръвта.
Учителят казва: „Някога Дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото трябва, той сгрешил“.
Когато Дяволът е пожелал да има повече, отколкото му е било определено, той се е превърнал във враг на самия себе си. Това означава, че всички, които искат от живота повече, отколкото трябва, започват да общуват с отчаянието, т.е. с Дявола.
Учителят предупреждава: „Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото“.
При омразата се заслепяваш, а когато обичаш – виждаш.
При омразата умът много лесно се превръща в проблеми и тревоги, а проблемът може да се превърне в психическа атака, чрез която се постига отчаяние.
Точно затова е важна Любовта – защото тя е сила, която навлиза и прониква в тъмнината. А това, което може да прониква в нещата, винаги ги владее. Точно затова Бог е всесилен: защото може да прониква във всички неща – и Той прониква по закона на Любовта. Любовта е сила, която прониква във вътрешността на нещата.
За тъмнината:
Тъмнината е външен свят, а Любовта е в сърцевината. Тъмнината винаги се покорява на сърцевината. (Това е идеята за точката в кръга.)
Външното мислене изхожда от тъмнината.
Важно правило: Който търси вината в другите, увеличава тъмнината в себе си.
В бурята има нещо мощно, опасно, грозно, но и очистващо. Говоря за психическата буря. Винаги имам превид духовните неща – много рядко човешките.
Психична буря очаква всички ученици.
Там, където има голям ужас, голямо страдание, голяма тъмнина, там има и скрито тържество.
Учителят казва: „Изкуство е за човека в злото да вижда доброто, в тъмнината да вижда светлината“.
Знае се, че тъмнината представя невежеството, а невежеството, от гледна точка на Ада, е една безкрайна стена. От гледна точка на Любовта, тази стена си има граници.
Според Учителя много същества са в Ада, защото са търсили външна помощ. Външната помощ никога не е окончателна, истинска помощ. Щом търсиш външна помощ, ти пренебрегваш Бог в себе си. Това е голяма грешка, голяма стена.
Някои работят с формули и едновременно вземат и лекарства. Когато се отдадеш тотално, с пълна, с абсолютна Вяра в Бога, лекарствата трябва да отпаднат, защото иначе законът не работи пълноценно, иначе работиш двойствено: тогава лекарствата и природните сили ще ти помогнат малко, но няма да бъдеш наистина пълноценно излекуван. В този случай по-хубаво е да вярваш в лекарствата; самите лекарства много няма да ти помогнат – самата вяра в тях ще ти помогне. Има случаи, в които е за предпочитане дори да вярваш в камък. Николай Райнов в една от своите книги беше писал, че има хора, които вярват в камък – и са разрешили въпросите на живота си; а има хора, които вярват в Христос – и не са разрешили въпросите на живота си. Значи, същността се крие в самата вяра.
Този закон е свързан с една от най-големите Тайни в окултизма, Тайната на Бога: Същността на Бога е, че Той Се самозаражда – и точно затова Той е, Който ражда, но Той не е роден от никого. Така в ученика ще се зароди Вечността и много други неща. В него, в самия него.
Учителят казва: „Злото не е в нещастието, но в неизползваното нещастие“. Този въпрос е свързан с тайната Азбука и с първата буква от тази Азбука, която по своята окултна същност е невидима. Всички букви са произлезли от буквата „А“ – и в почти всички азбуки тя е управляващата буква.
Първата буква „А“ е Светлината – затова тя е водач във всички азбуки (говоря относително, не в абсолютен смисъл). Тя е началото – и всички други букви се редуват след нея. Учителят казва: „Светлината е първата буква в невидимата Азбука“.
Когато човек изхожда от Светлината, той ще може да осмисли нещастието и да извлече от него своя духовен подем. И наистина: в нещастието има скрита Светлина.
Когато това се знае, гледната точка коренно се изменя и ученикът вижда в дълбочината на своето нещастие смисъла на своя живот.
Тук, по отношение на нещастието, Дяволът е допуснал още една грешка, понеже той е обожател на нещастния живот. Но ученикът, който може да открие скритата Светлина в нещастието, се изтръгва от злото и променя своя живот.
„Злото не е в нещастието, но в неизползваното нещастие.“
В българския народ – и главно в учениците на Школата на Бялото Братство – ще се роди и постепенно ще се разгръща една Специална сила, свързана според Учителя с буквата „Ъ“ в българската азбука, която отсъства във всички други азбуки. Тази буква крие в себе си нещо скъпоценно; и тези, които я пренебрегват, които нямат вътрешно отношение към нея, малко или много, те ще загубят от тази Мистична сила.
Учителят казва: „Малкото камъче прекатурва колата“.
Това малко камъче може да бъде една отрицателна дума – понеже това е свързано със Змията. В Змията има много знания, но едно нещо ѝ липсва, а то е най-важното – тя няма Живот. Въпреки многото си знания, Змията може да каже само едно: „Аз съм Смъртта“. Докато Христос казва обратното: „Аз съм Живот“. Това е мярка.
Учителят казва: „Само този, който носи Живот, може да бъде носител на истинското Знание. Щом умираш, това е знанието на Черната Ложа“.
Смъртта се побеждава само с истинско Знание, а то е символ на Живота.
Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света“.
Преведено: „Аз победих Черната Ложа“.
За страха:
Щом се страхува, човек привлича отрицателните сили в Природата. Страхът се явява като магнит за отрицателните сили, т.е. страхът е фабрика за опасности.
Страхът не спада към съвършените сили на Природата.
Учителят казва: „Когато той попадне в тебе, ти трябва да го използваш, да го усъвършенстваш, трябва да го превърнеш в предпазливост, а после – в благоразумие“.
Любовта не можеш да я усъвършенстваш. Тя е Съвършенството на Бога.
Да тръгнеш срещу Любовта – това е най-голямото безумие.
Лао Дзъ казва: „На онова, което върви срещу Дао, бързо му идва краят“.
Любовта изключва страха.
От гледна точка на Лао Дзъ, Любовта владее над всичко, но не е господар. Това е едно много важно качество на Любовта, то е свързано със Свободата. Любовта не показва величие и именно затова е велика.
Страхливият е горд. Гордият пропада. Учителят казва: „При гордостта ти си с единия крак в гроба…Омразата е проказа за човешкото сърце“.
Според Учителя омразата е затвор, в който и затворникът, и надзирателят са чужди един за друг – но проникне ли Любовта в затвора, вратата на килията се отваря. (Този закон е свързан и с чакрите.)
Лошото при омразата са лошите думи, които сте изпуснали. Те са закон за ограничение и робство – те ще бъдат вашето ограничение и вашето робство. Има някой път един кулминационен момент на омраза и тогава човек изпуща много лоши и опасни думи. Той не знае, че с тях се обвързва. Само Посветените знаят как да допускат омраза.
Учителят казва: „Майката на отрицателните сили е лъжата“. Това е свързано с най-големите разрушителни сили. Това е човешкият свят, за който Учителят казва, че той не е нищо друго освен трагедия.
Според Учителя, за лошите хора няма бъдеще, т.е. няма да имат добри условия за развитие.
Злото се развъжда най-добре в лъжата, т.е. в застоя. Лъжата е свързана с най-големия застой на човека.
Освен това лъжата дава неразбирането, а неразбирането – това е силата на мрака. Неразбирането значи да си изпълнен със силата на мрака.
С убедени хора ние не говорим, т.е. с фанатици не говорим. Фанатикът – това е преданост без Любов.
Окултният ученик трябва да води преди всичко вътрешни разговори.
Мисли вътрешно, насърчавай с молитва, със светла мисъл.
Ние тайно трябва да обичаме хората, без да знаят.
Да помагаме главно вътрешно.
(втора идея за размишление)
Когато един човек реши да стане жертва на една Свята идея, той е започнал да излиза от обръча на Змията. Тази жертва му носи Светлина, която става носител на нов Живот и за него, и за околните.
Жертвата е много чист метод за освобождаване от силите на тъмнината, освобождаване от обръча на кармата.
Според Учителя само който е станал жертва, може да обича, защото той ще бъде научен от Христос.
Какво означава Чиста Жертва? Чиста Жертва значи да си създадеш свята връзка с Любовта, т.е. с Христос. В този смисъл, жертвата е символичен образ на идеята за Пробуждането.
Когато хората са чисти и святи, Истината им се говори пряко, а иначе им се говори със символи, защото мракът ще им отнеме даденото. По този начин Божественото пази хората.
Според Учителя, когато един човек не е готов за жертва, Бог не може да му проговори.
При Истинската Любов интуицията е постоянна.
При човешката любов интуицията е накъсана, защото рядко я чуват.
Жертвата е свързана със смирението, а злото се подчинява на смирението.
Учителят казва: „Смъртта бяга от смирения човек“. Защо? Защото смирението е първият образ на Любовта, а първият образ е носител на една Универсална сила.
От страданията и мрака, ученикът трябва да изработи едно високо съзнание, чрез което се освобождава от пълзящата Змия в себе си. Точно в тези страдания и в този мрак ученикът трябва да открие една скрита Светлина, която ще запали мощния Огън към безсмъртието.
Учителят казва: „Ученикът трябва да умее да страда“.
Това означава, че целта на страданието и мрака е да усилят твоята Светлина – а тази Светлина е твоето освобождение, защото Змията е парализирана в сферата на Светлината и Любовта. По този път се придобива Божественият Живот – и тук се осъществява себепознанието.
Себепознанието означава придобиване на собствената си Светлина – а не да вземаш от Ангелите и от други същества.
Себепознанието определя постоянна връзка, която е същественото за Вечния и Свят Път на Душата.
Тъмнината е част от Неговото Величие, част от Неговата Тайна. (Не трябва да се тълкува отрицателно.)
Светлината е друга част от Неговата Тайна, но и тя също не Го разкрива. Бог е по-дълбок.
Той Се е превърнал в Безкрайност и е станал Тайна.
Според Учителя, Безкрайното е неразбираемо. Това, което не се разбира, е наречено Свобода.
Всичко това означава, че Любовта е една дълбока Безкрайност и наука за вечни времена. Тук и Ангелите, и Змията онемяват.
Сега за нас е важно да разберем момента на Божествената Любов, т.е. Възкресението.
Силата на Възкресението е в това, че възстановява Космичния поглед към живота.
Лекция, държана на 10 март 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Най-дълбоките заповеди на Създателя се заключават в Любовта – Любовта към Бога и Любовта към ближния. Това означава, че Същността на нещата се намира в Любовта. Чрез Любовта към хората и към Бога се изяснява средството да познаеш себе си.
В Любовта има един окултен елемент, който може да издържи на най-голям вътрешен хаос. И тогава, след като издържи, човек получава Светлина. Тя кристализира от този хаос – и човек се възражда. Това означава, че от тази игра с хаоса, ти трябва да се зародиш.
Учителят казва: „Докато човек не преживее най-голямото нещастие, Новото няма да го посети“.
Духът се ражда, след като се премине през хаоса – това е неговата Мистерия. Затова Христос мина през Голгота.
Да издържиш през големия вътрешен хаос – това означава да се докоснеш до друга окултна Мистерия в Битието: Гласът. Да чуеш Неговия Глас, това е върховен дар. Глас – това означава Абсолютното Слово на Истината. Да постигнеш връзка с този Глас означава да станеш уверен в своя Път през цялата Вечност.
Окултен закон е:
Умрете, както умирам Аз – тогава ще живеете, както живея и Аз.
Или: позволи на Духа да стане твоята смърт и твоето Възкресение. Това велико време, наречено Голгота, идва за учениците. Във времето на хаоса се ражда истинското разбиране – а това е Духът.
Лекция 3
(продължение)
Учителят казва: „За съществуването на доброто и злото могат да се дадат само привидни, но не и същински причини. Когато навлизаме в Злото и неговите Тайни, ние стигаме до една специална, чисто Божествена област“.
Бог казва: „Аз съм, Който твори и Добро, и Зло“.
Ние трябва да ценим злото и опасностите, които ни посещават, защото има опасности, които могат да направят човека и Посветен, и смирен. Съзнателно или несъзнателно, всички хора се стремят към Посвещение, защото тук ученикът става Дух – т.е. неразрушим. На Духа нищо не може да му се случи – той е несътворен. На такъв човек никога не можеш да разколебаеш Вярата.
Учителят казва: „Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. Докато не простите на онези, които не ви обичат и ви причиняват пакости, никаква наука, стихове, магия и формули няма да ви помогнат“.
Докато не прощаваш, ти се обвързваш със Змията. Змията спи в мрака и хаоса на елементите. Чистият се освобождава от материята. Другото име на хаоса е антислово. Чрез чистото Слово ние се освобождаваме от елементите на хаоса.
Учителят казва: „Всеки трябва да знае, че за лошите хора настъпва черен период, катастрофи. Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят“.
В живота има катастрофи и победи. Да победиш тъмнината означава да отвориш врата към Големите Мистерии.
Големите Мистерии са свързани с Тайната на Слънцето.
Малките Мистерии са свързани с Тайните на Земята и човешкия живот.
Една от важните сили – това е смирението. Смиреният външно е слаб, т.е. във физическото поле. Но в невидимата, духовна област той е силен. А същественото е какъв си във вътрешността. Който изхожда от смирението, никога няма големи претенции. Който ги има, катастрофира.
Преди да си замине от този свят, Учителят казва: „Свърши се една микроскопическа работа“. Това е гледната точка на смирението, на бъдещето, на Вечността.
Учителят казва: „Ако слушате злото, ще се изгубите в него. Ако слушате Висшето съзнание, ще познаете себе си и ще влезете във връзка с Бога“.
Ако слушате злото, ще се изгубите в земното мислене и то ще се превърне във вашето разрушение.
Чрез чистото Слово ние съграждаме Духа в себе си, а това е метод за освобождение от тъмнината. Когато ученикът медитира, винаги трябва да бъде буден, защото Змията също медитира. Това означава, че ученикът трябва да изработи една динамика и бдителност, чрез които да отстрани всеки излишен глас, който идва от Змията. (На хиляда отговора, едно изключение е висшата мярка – това е ученик.)
Злото не е най-голямото препятствие в света. Ако имаш смирение и устрем, злото не може да те спъне в твоя Път. Това означава, че без смирение ти си уязвим.
(Тихият глас е различен от Вътрешния Глас, с него говорят Ангелските йерархии. Вътрешният Глас проговаря само веднъж, за кратък миг – това е вдъхновение без край.)
За да не бъде злото препятствие в твоя живот, ти трябва да живееш в Бога. Но това може да стане само когато станеш Свята Жертва. Само с нея ти се докосваш до сърцевината на Живота. Когато станеш Жертва, ти вече си Храм. Когато имаш Храм в себе си, тогава Той ще дойде и ще Си направи жилище.
Когато човек е извън Любовта, тогава злото винаги го преследва.
Злото преследва човека, докато го върне в Любовта – или докато го разруши.
Злото или упътва, или разрушава.
Учителят казва: „Злото е сбор от разумни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота. Затова вървят в различен път от добрите същества“.
Змията и злите същества живеят в мрака и хаоса по единствената причина, че не са познали Любовта. Змията е хаос и бездна, тя е една развалена същност поради неразбирането на Великата и Универсална Същност на Любовта. Това означава, че всеки, който не разбере Любовта, който злоупотребява (Любовта е Бог), ще се превърне в развалина. Сакати, болни, просещи развалини не са разбрали Любовта.
Учителят казва: „Никой не е в състояние да унищожи Злото – дори Христос и Боговете“. Нашата работа е да постигнем истинско разбиране на живота. То е скрито в дълбочината на Духа. Дълбочина означава Висша Тишина.
Змията живее шумно, в неразбирането, в спора. В Тишината тя умира. Истинският ученик никога не спори, защото Духът, Истината са безспорни.
Тишината има свойството да смразява тъмните сили. Светският човек може да се побърка в тишината на пещера, защото има вътрешен шум в себе си. Тишината е пълна с блага.
Окултната наука казва: „Тишината и мълчанието са методи за съграждане на причинното тяло на ученика – тялото на волята“.
(втора идея за размишление)
В хаоса е скрита Тайната на човека. Хаос означава страдания, мъки, нещастия, интензивни страдания. Хаосът работи за Новораждането. От хаоса на Голгота се възроди Новото. Стремящият се възражда себе си от хаоса, а нечистият умира в него.
Всеки човек търси нещо специфично в живота. А това, което търси, ще го намери само като се сблъска с хаоса, с най-голямото нещастие в своя живот. Ако го надрасне, той ще получи Светлина.
Упражненията за концентрация са важни за ученика, защото, ако в момента на най-голямо страдание или нещастие, което те е обзело, ти мислиш за Любов към Бога, тогава ти се възраждаш – това е велико раждане. Най-малките усилия са много ценни: Бог работи с малките величини, а хората – с големите работи. Хаосът и страданията изваждат хората от съня. Сънят – или спящото съзнание, което е произлязло от греховете – означава хипноза четвърта степен.
Голгота е символ на най-голямо вътрешно напрежение и голяма чест за ученика, защото целият хаос, всички тъмни сили са ангажирани с теб, за твоето Новораждане – това е голяма чест.
Хаосът работи изключително мощно, защото създава ученика. Понятието ученик е ново в света. Не се очакват апостоли, пророци, ясновидци – новото е ученик. Чрез него се създава Новата земя и Новото небе. Това означава нов начин на мислене и ново духовно тяло.
Чрез хаоса идва Новото със специален прилив в живота на ученика. Според Кабала: „От хаоса се ражда Повелителят на Новото Слънце“ – т.е. новото съзнание. Като издържа Голгота, Христос създаде нова аура, за да могат стремящите се да възкръснат за Новото. Спасението на човечеството е влизането в тази аура на Христа. След Възкресението, Същността на Христос създаде пълна аура. След Голгота и по време на Възкресението, учениците на Христос са приели вътрешния смисъл на християнството. Тогава те са станали Свята Жертва на една Велика Идея.
Учителят казва: „Божество, което не може да понесе греховете на хората, нека си върви. Но Христос издържа – и това е Неговото величие“.
Лекция, държана на 17 март 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Ангелските, Архангелските и други йерархии не са създадени по образ и подобие на Бога от самото начало. Сатанаил, който е бил Архангел, също не е създаден по този образ.
Това означава, че Змията, даже като Архангел, никога не е била чисто Битие. Учителят казва, че още от началото си тя е била хаос, но това не е казано в Библията. Това, че е била Архангел, е само прикритие. Змията никога не е виждала истинския образ на Любовта. И когато е поискала да го види и завладее, е станала мрак и хаос. Тя е станала това, което е била. Тя е носела мрака в себе си. С този мрак тя и досега се опитва да затъмнява истинското знание – истинското знание на високия връх, на който стои Съвършената Любов. На високия връх няма място за мрак.
Учителят казва: „На върха се намират високите тонове на живота“. Това означава, че при Истинската Любов никога не можеш да бъдеш увлечен от мрака. Мракът не е съвършен принцип, защото в него няма вътрешна, чиста духовна сила, която да го ръководи. Всяка несъвършена сила е осъдена на страдание. Ако Змията беше съвършена, тя щеше да бъде с неограничена власт.
Змията не е противоречие в Космоса. Такова няма в Реалността.
Змията е голямо изпитание в живота. Още в Атлантида осем Учители изнасят Учението за Дао. То показва, че Великата Светлина пристъпва към ученика.
При голямо изпитание най-важното е вяра и смирение. Без смирението, ти никога не можеш да чуеш гласа на Живота.
Хаосът е същество преди Змията. Тя е създадена от негови елементи. Хаосът не е материя на Отец. Еврейското име на Змията е Естер Хара – това означава вероотстъпник на Слънцето. Вероотстъпник, защото в хаоса няма истински, а привиден живот. Това означава, че нищо земно не може да бъде опорна точка за развитието на ученика. Сатана не е създаден по образ и подобие на Бога – затова Сатана ревнува човека, който е създаден. Естер Хара е паднал от ревност, но в началото е имал достъп до Бога (това е различно от единство).
Бог е бил водач на Ангелските йерархии, които не са били от Съвършения цикъл. Когато човекът се създава по образ и подобие на Бога, на Архангела не е била дадена такава чест. Тогава той е изпаднал в ревност, че Бог е дал преимущество на човека над Архангела. Ревността е качество на мрака. От ревност Сатана е посегнал да унищожи човека и човешкия род.
Лекция 4
Великият живот на ученика започва, когато цялата му воля се пробуди. Това се предшества от Вярата. Това означава, че Вярата е условие за разгръщане на волята. Волята е силата, която е носител на Новия Живот. (Говоря за разумната воля.)
Учителят казва: „Над всичко е искреното постоянство, то е най-важно за ученика“. Преданост, искрени усилия за познаване на Истината – защото непостоянството е скъсана връзка с Бога.
Волята е сила, която обхваща в себе си всички космически сили, защото тя започва своя истински живот от обединението на Любовта и Мъдростта (ума и сърцето).
Това, което обхваща, не обяснява нещата. Това се отнася и до интуицията. Тя никога не се занимава с обяснения. Интуицията се разкрива на чистата Вяра.
Вярващ, който се ръководи от ума, бавно върви към тъмнината.
Вярващ, който се ръководи от интуицията, върви към Духа, към Светлината. Или: чистият по сърце има истинско ръководство, защото тук работи интуицията. Тя е вътрешен орган на Духа. Интуицията просветлява и преобразява. Интуицията и Духът са свят без обяснения.
Интуицията е способност, която изтръгва човека от обикновения живот. И постоянната молитва изтръгва човека от земните мисли и желания. Умът никога не може да проникне в интуицията. Тя е сила от по-високо поле.
Учителят казва: „Висшите светове и същества могат да проникват нисшите, но нисшите не могат да проникват във висшите“.
Интуицията прониква в ума и променя пътя в сърцето на вярващия. Вярата е условие за проникване на интуицията и Духа в човека. Така постепенно Новият Живот се вселява в човека.
Вярата е врата към разумната воля. Волята е сила, която има най-голяма власт – но когато е съединена с Бога.
Пречистването на сърцето е подготовка да се схваща лъча на просветлението, идващ от интуицията.
Вярата е свързана с молитвата. Съчетанието им е път за приближаване до Източника на Живота.
Новото служене няма показ (за ученика). Най-голямата привилегия в този свят, в окултен смисъл, е Истинската Вяра. Това означава общуване с Бога.
Учителят казва: „Съществено е, когато си в тъмнина, да очакваш изгрева на Слънцето“.
(Ако човек в полусън си представя, че пада в пропаст, да си представи, че Бял Брат му подава ръка, и това ще се реализира – практически окултизъм.)
Най-голяма победа срещу злото е дълбокият и таен израз на молитвата.
За да се домогнеш до съвършената Вяра, трябва да разбереш, че принципите са винаги по-важни от мислите и чувствата. Нашето учение се разкрива само на пълната Вяра – 100 %. Мислите и чувствата не са истински водачи. Истински водач е интуицията. Тя говори винаги безгрешно. Никога не подлъгва. Виденията на Духа винаги се различават от тези на ума и на астралния свят. Интуицията просветлява човека, когато той работи и служи на Божията Воля.
Молитвата е метод за стабилизиране на Вярата.
Правило от Учителя: „Вярвам в Бога не само при един случай, но всякога“. „Ами ако умра гладен?“ Умри поне като човек с Вяра, като човек с достойнство.
Когато човек се пречиства, чувствата и усещанията се изместват от интуицията – и постепенно човек започва да вижда безпогрешно.
Интуицията е със специална цел: разкрива непознати области и сфери, които умът не може да схване. Умът е пътят, по който човек се изгубва, обезличава и обезсмисля. Пречистването е обратен път – животът се осмисля. Това означава, че нечистият се изгубва в ума, в ръцете на безверието и мрака.
Развитието на будността е излизане от ръцете на ума, на съмнението. Окултната наука казва, че съмнението е пътят на Черната Ложа, пътят към смъртта.
ВЕЛИЧИЕТО НА ОТЕЦ И ОПАСНАТА ЛЮБОВ
(втора идея за размишление)
Мракът не е материя на Отец. Той само е внесъл в хаоса Своята Любов, Своя Живот. Защо? Учителят казва: „Без живота, Абсолютът щеше да остане непознаваем и абсолютно недостъпен“.
Това означава, че чрез живота във все по-висши степени, ние Го опознаваме. Но задължително трябва да минем през хаоса, защото Бог е поискал да го организира със Своя Живот. Затова минаваме през страданията.
Хаосът е създаден от Него, но в друг, по-древен цикъл. Това е едно от най-великите творения на Вселената.
Чрез хаоса съществата ще придобият съзнателно съвършенство. Без хаоса щяха да останат безсъзнателни съвършени.
(Първичният Адам и сега живее в Рая – Окултната школа на Бялото Братство, която се е ръководела в Древността от Господ. Вторичният Адам е създаден по други закони.)
Сега, когато съществата минават през хаоса – страдания, нещастия, опасности – те ще извоюват свободата си. Свободата е висша мярка за пълно разрушение на лъжата и злото. Това означава, че много Любов се иска от ученика, за да постигне висшата мярка – Свободата.
Истинската Любов е последната дума на Окултната наука. Тя ще се изучава през цялата Вечност.
За евреите, за злото, Бог не е бил Любов. Те са Го отхвърлили. Тогава Любовта станала опасна сила – ужасът ги връхлетя в лагера на смъртта. Те питат: „Защо в света има толкова неправда?“. Отговорът е: щом този въпрос не ти е ясен, ще се запознаеш с истинската неправда. Това не е човешки въпрос.
Човешката любов винаги търси правдата – и среща неправдата.
Когато човек превърне човешката любов в Божествена Любов, той ще има виждане за правдата.
Неправдата е свързана със Седемте чаши на Божия гняв. Содом и Гомор са били унищожени, защото не са приели Живота, а смъртта (греха).
Това означава, че ако не приемеш Любовта, тя става най-опасната сила в света и в твоя живот.
Когато човек изгуби Божията Любов, не може да бъде опазен, защото е пазен от злото.
Най-големите нещастия са произлезли от злоупотреба с Любовта. На такъв човек има надгробен надпис: „Тук почиват останките на еди-кого си...“. Такъв човек е наречен движещ се гроб.
Учителят казва: „Могат ли останки да почиват? Или частите на един счупен кораб да почиват?“.
За нечистия Любовта е Страшният съд. Тези, които имат човешка любов, змийска любов, те вървят към Страшния съд и ще го опитат.
Учителят казва: „Има илюзии в живота, но те някога почиват на здрава основа“.
Основен закон от Учителя: „Любовта прощава, но не извинява. Тя изисква съвършенство“.
Първичната Любов е Висша сила, Висш лъч.
Окултен закон:
Пусни в мрака лъча на Любовта – и тя ще го превземе.
Едно от най-важните неща:
Пази се от съмнението!
Ако някой не ти харесва, не се съмнявай в Божествената му природа, в Божествената Любов.
Учителят казва: „Не се давете в съмнението си, защото ще се намерите в дълбочините му, откъдето много трудно ще излезете. Който не вярва в Бога, той ще се задави в съмнението си“.
Вярвай, за да разбереш Истината!
Лекция, държана на 24 март 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Небето ще извърши един велик преврат, и то сега, в този век. До 1999 година светът ще види това, което никога не е видял. Старата култура е осъдена на смърт, краят на злото идва“. (Във всичко туй няма нищо, което да заплашва ученика – напротив, става въпрос за една благодатност, специално за ученика, която после ще се разкрие.) „Под земята се готви нещо страшно. Сто четиридесет и четири хиляди Души са вече тук, на Земята, те са в плът“.
„Христос дойде на Земята преди две хиляди години, за да спаси света от катастрофата, която се готвеше навремето, но се отложи за сега.“
Според Учителя двадесета глава от Откровението на Йоана представя 2000-та година, която наближава. След големите противоречия и страдания ще дойде всичко онова, което хората очакват.
Учителят казва: „Краят на този свят е сега – и злото започва да губи своята сила. Един голям страх ще се всели в материалистите и чрез този страх те ще бъдат разрушени“.
Ще загатна нещо за обединението на Бялото Братство. Най-дълбокото си мнение не го казвам, но все пак ще загатна следното: в момента, ако стане обединение на Бялото Братство, това ще бъде много лошо за самото Бяло Братство – такова обединение ще посегне на много места и по много лош начин, защото вътре в Бялото Братство в момента има много смъкнати тъмни сили. Така че неслучайно обединението не върви, това си има много дълбоки причини. Първо ще има чистка и след това – както по времето на Атлантида, ще стане обединението. Там обединението стана в така наречения Ноев ковчег. Ноевият ковчег означава учениците на Бялото Братство, които са останали докрай верни на Светлината.
Учителят казва: „Радвайте се! Идват най-хубавите времена от 2000 години насам. Целият този свят ще потъне в земята, нов континент и нов въздух ще има“.
Това е описано и в Откровението, и в Матея, и в една глава на Даниил.
Най-важното, което иска Учителят от учениците, е будност; и Той казва: „Будни бъдете – и косъм няма да падне от вас“ – думи на Учителя, казани през 1943 година. Ще срещнете и в т.нар. Бяло Братство, и извън него, много умни хора, обаче нямат нещо съществено: будност. Това е една от разликите – те са вмъкнати вътре в Бялото Братство.
За новата раса се знае, че тя ще се развива около 300 хиляди години – Шестата раса. После се казва, че представителите ѝ постепенно ще вземат ръководството в свои ръце.
Има различни знаци за Новото време. Учителят дава един от тях: „Тогава реките ще придойдат с много голяма сила, вулканите ще изригнат с всичката си мощ и със силен гръм ще поздравят Бога“.
Броят на Великите Учители е 8000.
За съзнателната работа Учителят казва: „Сега е времето да получите това, което в бъдеще ще ви трябва. Всеки, който е злоупотребил със своята сила, няма място, където той може да се скрие, за да избегне своето възмездие“. Тук става въпрос за злоупотребата с духовната сила.
Учителят казва, че светът е обсаден от невидимите сили; според Него, 5 милиона невидими войни пазят България.
Голяма радост очаква учениците, но трябва и те да минат през този особен период. Учителят казва: „Това ще бъде една проверка за вас“. Такива проверки е имало много в миналото, но сега пак се налага да има една проверка.
На учениците ще бъде дадено осъзнаване на силата на Словото – и чрез това те ще се издигнат над тъмната област.
Окултната наука казва, че никой не е слаб освен хипнотизирания.
Мракът е винаги около нас и затова ние трябва да сме винаги будни.
Учителят казва: „Всичко е добре наредено в света“.
Лекция 5
(продължение)
Учителят казва: „Сега хората вярват в злото, защото произлизат от греха, т.е. от кръвната връзка със Змията“. Сега е необходима Вяра в Божествената Любов, която ще превърне нисшата енергия в Небесна – и така Змията ще бъде отстранена.
Земя на еврейски означава нисшата природа на човека. Тя се състои от четири еврейски букви и означава четирите нисши тела на човека: физическо, етерно, астрално и нисшия ум. Това е тайното име на Звяра: неустроена земя. Чрез астралната любов, жизнената сила е изтекла навън и човекът е опустял.
Грехопадението е станало в астралния свят и впоследствие хората е трябвало да се облекат в материя.
Само чрез Божествената Любов може да се образува Небето в човека. Небето символизира Висшия свят, Висшия организиран Живот – това са Душата и Духът.
Учителят казва: „Докато Любовта, Вярата и Надеждата са на нашата Земя, всичко ще върви напред. Когато Любовта, Вярата и Надеждата вдигнат капитала си, Земята ще се превърне в пустиня“.
„Онзи, който има пробудено съзнание, никога не се съмнява.“
Учителят казва също: „Безверниците са умни, но не са будни“.
После Учителят цитира Библията и дава една мярка: „Проклет е онзи, който уповава на човека. Това подразбира: проклет е онзи, който уповава на глупавия човек; проклет е онзи, който уповава на човека на безлюбието и на човека без Свобода, без Живот и без Истина в себе си. Които уповават на Бога, те същевременно уповават на всички ония, които са проводници на Божиите идеи“.
Умните се съмняват, а съмнението е метод за усилване на тъмнината. От окултна гледна точка, само умните се самоубиват. Хората не се самоубиват от Вяра и Любов към Бога, а от съмнение, т.е. от закона на разделението с Бога. Чрез съмнението тъмнината се сгъстява и човек се самоубива. И наистина, не можеш да живееш в Светлина и да се самоубиваш. Самоубийството се смята за последната граница, за най-голямата степен на невежеството. Всеки, който се съмнява, ще се изгуби в ума и неговия хаос.
От окултна гледна точка, самоубийствата и убийствата показват, че животът е станал много външен. Тъмнината се покланя и обожава външния живот. Външното се покланя на външното – това е закон на сродството със смъртта. Точно затова външният човек не може да направи вътрешна връзка със Светлината в себе си – и затова такъв човек е духовно сляп.
Защо външното (повърхностното) се самоубива? Защото то е без Вяра и затова е винаги бедно. Истината не е навън, тя е навътре – и затова Христос казва: „Моето Царство не е от този свят“.
Едно от местата, където хората са загубили вярата си, е хорото – мегданът. Това е една весела трагедия.
Учителят казва: „Мъжът казва на жена си: „Да изпратим на хорото нашия непрокопсан син, да поумнее там“ – да намери своя професор, т.е. младата мома. Щом се ожени, главата му увисва – и ако го попиташ какво му е, той отговаря: „Ходих на хорото, дето поумнях. Разбрах, че животът е сериозен. Сега вече мисля, а не играя“. После Учителят дава един малък извод: „Всички хора, които не мислят, са на хорото“.
Според Учителя погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. В Божествения свят вярата работи сто на сто, а в човешкия свят – само няколко процента на стоте.
Важно правило за ученика от Учителя: „Силата на вашата вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете“.
Ако се разколебаеш във вярата си, ти влизаш в обикновения живот. Това означава бавно разрушение. За да не се разколебаеш, трябва да си буден.
Важно качество на окултния ученик: Будният улавя невидимото.
Злото е пряко свързано със съмнението, а това означава, че злото умира в чистата Вяра. Вярата е пътят към Съкровеното, а на Съкровеното е определен Вечен Живот. Вярата е пътят към Божествената Любов, а Божествената Любов е метод, чрез който можеш да четеш в Невидимия свят.
Вярата се намира в сърцевината на Ангелския живот и затова се смята, че Вярата е Ангелска благодат.
Любовта се намира в сърцевината на Бога. Това означава, че даже и в ръцете на Ангелите не е дадена Висшата Божествена Любов, тъй като това е най-отговорната сила, най-опасната.
Съмнението е метод на Черното Братство, метод за усилване на безумието. Това става постепенно. Учителят казва: „Съмнението е в състояние да затъмни съзнанието на човека“.
После Учителят задава един въпрос и сам отговаря: „Защо умират хората? Защото Бог не е съгласен с техния живот и с техните вярвания“.
(втора идея за размишление)
Числото на Звяра (666) – по отношение на него, и науката, и религията допускат грешка. То не е цяло, а разделено число. То е разделено на три шестици, което означава трите различни Звяра в Библията. Първият Звяр – това е първата шестица, чието зло завършва в тази раса. После ще влезем в Шестата раса: ще има голяма активност на Злото, която отговаря на Втория Звяр, който е по друг начин устроен, който е свързан с други сили. И най-накрая, в Седмата раса, на финала – най-голямата активност на Злото; и тогава ще бъде периодът на последната шестица, на Третия Звяр: последен шанс за спасение на тези, които могат да се опомнят, които са свързани със Злото, преди да бъдат деградирани и превърнати в съвсем твърда материя – т.е. тогава ще бъде процесът на най-голямо втвърдяване на злото.
Чрез човешката любов (която е свързана със съмнението), целта на Змията е да вземе енергията на човека, т.е. неговия капитал. Главната причина за грехопадението на Адам и Ева се намира в това, че те са нямали съвършена цел. Точно затова те не са получили подкрепа и са влезли в нисши светове. Докато Христос показа съвършената цел, която е Любов към Бога, т.е. послушание до смърт (дори и в момента на смъртта). Точно това е качеството, което се иска от учениците: послушание до смърт, до края на живота.
Съмнението зарежда Змията с енергия – и чрез съмнението тя изтощава човека: това е неин метод. Злото покорява хората чрез метода на съмнението.
Кой вярва в себе си? Този въпрос е нож с две остриета. Има една опасност за ученика – да изпадне в една сляпа вяра: да вярва повече в себе си, отколкото на Бог в себе си. Такива хора оставят Бога на заден план и често се срещат с други, които ги побеждават, защото имат по-силна вяра. Първо трябва да вярваш на Бог в себе си, а после – на себе си.
Със злото разполага само Бог – и чрез него Той наказва хората за престъпленията от миналите прераждания.
Съществата на мрака нямат цел. Това означава, че всеки човек, който няма цел, потъва в мрак. Така е потънала и Змията.
Злото плаща на всеки това, което е вършил в своето минало. Но това, което наказва хората, не е Божествената Любов, а Божествената Правда. Това е нейната задача.
Важно за учениците: волята на ученика черпи силата си и от мрака, и от светлината (двупосочно). Това означава, че изкушенията носят воля и Светлина за ученика, а за обикновените хора носят мрак. Вяра и воля, които не се развиват, ще донесат смърт за човека.
Енергията в цялата Вселена идва от един Абсолютен Център, но според начина на използването ѝ, тя се превръща в светлина или в мрак.
Чрез съмнението тъмните сили търсят убежище във вътрешната област на съзнанието – и често успяват. Например основна грижа на безбожниците е здравето; и тъкмо да го подобрят, те влошават живота си.
Учителят казва: „Страх, съмнение, спор, критика, страст, омраза са тежки духовни болести“.
„Как се лекува съмнението? С Вяра“. Вярата е път към Любовта (или към Живота), а съмнението е пътят към смъртта (или към тъмнината).
За квадратурата на кръга:
Окултният ученик трябва да роди кръга в себе си. Кръгът е символ на Вечния Живот, свързан е с идеята за квадратурата на кръга. Тук се говори за съвършения квадрат, за който Окултната наука казва, че няма ъгли. Това означава раждането на ученика в кръга.
Най-голямото проклятие в живота на човека е двойствеността (на човешката любов). Най-голямото благословение е раждането на ученика в кръга (законът на Единството), т.е. раждането във Вечността.
Лао Дзъ: „Насаме с Дао (с Бога) – това е Вечността“.
Лекция, държана на 31 март 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Чрез изпита Голгота се задълбочава вътрешният и тайният живот на ученика. Чрез този изпит ученикът се утвърждава в Духа.
На Голгота се съгражда Новото в живота на ученика – и тук се постига новата трансформация.
Голгота е най-голямата матура, т.е. най-големият вътрешен изпит за качествата на ученика. Тук Духът има една Велика цел – иска да преработи хаоса и да го превърне в Живот.
Учителят казва: „Съществуват два Велики закона за развитието на всички живи същества: първият закон разрушава, а другият съгражда и нарежда. Когато неразумният човек вижда около себе си пълен безпорядък, той казва: „Тежък е моят живот“. Когато Мъдрецът се намери под влиянието на Закона на разрушението, той не се обезсърчава – той вижда настъпващия ред и порядък и започва усилено да работи, и в скоро време изпада под влиянието на Закона на съграждането. Така от безпорядъка той създава ред и порядък“.
Всичко това означава, че хаосът е възможност за един Велик градеж (в това число страданията, нещастията, отчаянията и т.н. – в най-широк смисъл). Хаосът е сътворен, за да се изяви Всемогъществото на Светлината.
На Голгота ученикът се осъзнава като чиста духовна същност, т.е. като Дух, и с това се възвръща в Мистерията на Живота. Това означава, че човек започва да оживява само когато се осъзнае като чиста духовна същност, т.е. като Дух.
Лекция 6
(продължение)
Учителят казва: „Имайте вяра, че Божественото е в сила да разработи Своите пътища“.
Учението е важно само когато стане главната цел в живота на ученика. Освен това ученикът трябва да има силен устрем към небесните работи и към Божествената Любов. Защото, когато човек върви по законите на човешката любов, той става скитащ демон.
Днес учениците трябва да се пазят даже и от морала, защото той често е едно прикритие на злото. Трябва да се пазим и от предизвикателни въпроси, които отдалечават Духа на голяма дистанция. Това е вътрешен момент, вътрешна дистанция – и след време много може да питаш, но ще получаваш отговори от други духове, но не и от Духа.
Друг важен вътрешен момент, който трябва да преразгледаме в името на смирението: когато ученикът чувства своето превъзходство над другите, то той не може да расте духовно и Божествено.
Учителят казва: „Който има Вяра, той може да разбира всички науки“. Тази Вяра, за която Учителят говори, не може да се развие изведнъж. Да имаш тази Вяра в ръцете си (тука говоря за съвършената Вяра) – това значи да се освободиш от намесата на чужда воля. Тази Вяра те прави господар на живота – а когато се домогнеш до есенцията на този живот, ти можеш да изживееш Бога. Когато Го изживееш, съмнението става невъзможно. Бог трябва да Го изживееш. Защо? Защото цяла Вечност няма да стигне на ума и неговата логика да Го опишат. На чистата Вяра се разкриват всички науки – значи, всичко, което човек обича, се разкрива по този закон.
Много хора са чували за Авраам от Библията, но малко са тези, които знаят тайната на неговия вътрешен живот. Неговият живот и въобще неговият Път е много дълбок и не може да се обхване с една лекция. Авраам идва от цикъла на Рама – една древноиндийска Школа; и неслучайно думата Рам участва, и неслучайно той е имал среща в Библията с Мелхиседек (един Велик Посветен извън еволюцията), и неслучайно става Патриарх – Патриарх на народите, Патриарх на едно силно човечество.
Авраам е спадал към Ордена на Посветените. Те са същества извън адамичното човечество. Думата Рам е била в миналото Космически принцип на една древна организация – става въпрос, в старо време, в обществото на Рама. Думата Рам означава синтез или подбран род.
Животът на Авраам е започнал още от древността с един много силен обет специално към Бога – оттук започва неговата Висша еволюция, от този обет. Впоследствие той става Патриарх на Избрания народ. При срещата с Мелхиседек е получил благословение. В този случай думата благословение има специално значение – вътрешно тя означава нова степен на Посвещение. Чрез това Посвещение той приема отново Учението на Бялото Братство, което му се предава от Мелхиседек. Във всяка нова епоха формите на Посвещение се изменят – те никога не са старите форми.
От окултна гледна точка, Христос е есенцията на еврейския народ, Заратустра – на персийския, Хермес – на египетския и т.н. Авраам е знаел, че Христос е Духът на Слънцето, че Той слезе чрез тялото на Христос, спря инволюционния процес на Земята и даде нова възходяща степен.
Съвършената Вяра на Христос – това е Вярата като принцип и тя се явява най-висшата опорна точка. В Най-Висшия свят, където е принципът, няма изключения; докато, според Учителя, в Ангелските светове има едно изключение, а в човешките светове, от сто има няколко верни процента, а останалото е все изключения. Мистерията на Голгота е Мистерия на Битието – и тя включва всички тайни, които се включват в това Битие и в този живот. Мистерията на Голгота е толкова велика, че според Окултната наука, тя никога не може да бъде изнесена напълно. Христос показа лъчите на Вселенската Любов, на Вселенското Слънце, което огрява и отделните Азове.
Тук искам да обясня един момент, който не е разбран, а се изнася и в стари, и в по-нови книги. В много йога учения се казва, че човек след време щял да се слее с Вселенския Аз, да се претопи и да стане едно с Океана, да изчезне като отделност. Много е погрешно да се уповаваме на стари учения. Окултната наука е на друго, по-дълбоко мнение: че крайната цел е обединение на отделните Азове чрез Върховната връзка на Живота, чрез Върховната връзка на Любовта – точно така, както е сега Бялото Братство.
В момента работят два силни импулса.
Единият е Луцифер – носител на стария импулс. Неговата цел е да създаде един преждевременен човешки аз по пътя на егото и по пътя на съмнението – и това ще попречи на обединението на Азовете.
Вторият импулс е Христос. Неговата цел е друга – Той иска човек да развие своята индивидуалност по Божествен начин, за да могат хората след това да се обединят, както е сега в Бялото Братство (говоря за Бялото Братство във висшия смисъл).
Пътят на Аза днес е много труден, защото:
Първо, ако човек обича кого да е, това щеше да бъде едно много грозно робство.
Второ, ако пък човек няма Божествена Любов, той става изкусител за душите и се упътва към Бездната заедно с тези, които увлича.
Както виждате, човешкият Аз е нож с две остриета: хем трябва да обича и ближния си, и въобще хората, хем трябва да е много буден.
В самото начало дори на Сатана, като Архангел, му е била дадена само една част, една известна степен от Любовта (не в най-висша мярка). С това той е увлякъл много Ангели – това са Ангелите, които образуват човечеството в този и в астралния свят и които са се увлекли от тази привидна любов и не са могли да я различат от онази, Висшата Любов, чисто Божествената мярка.
По пътя на Истината окултният ученик трябва да постигне Върховната цел на живота, която е Божествената Любов; и когато я постигне, да я даде като свободен дар към едно определено същество. Азът може да злоупотреби със Свободата, както Адам и Змията са злоупотребили. Точно затова те са сродни и паднаха в една особена гледна точка, която е тяхното падение. Това падение в Окултната наука се характеризира като втвърдяващият се егоизъм. Егоизмът има силата да втвърдява духовното.
Христос дойде и мина през Голгота, за да премахне тази гледна точка на разгръщащия се егоизъм. На Голгота Христос погълна цялата земна аура и с това започна постепенното преобразяване на душите. С изпиването на тежката чаша, Христос пое цялата карма на човечеството. Без тази Велика и Свята Жертва, безпощадната карма щеше да пресече всяко духовно развитие, защото законите на миналото са жестоки и напълно разрушителни.
За тези, които се стремят към Христос, Той ще превърне тяхното отчаяние в Светлина. Това е въпрос на Вярата.
Това, което ще опази твоята Душа по време на големите изпитания, е твоята пълна Вяра. Постоянният във Вярата е непобедим от кармата и от всички сатанински сили.
Учителят казва: „За да победиш кармата, се иска само едно нещо – будност“. При това най-важно условие вече има кой да те ръководи и да ти даде методите за победа над кармата.
(втора идея за размишление)
За да издържиш изпита Голгота, трябва да имаш натрупана вътрешна сила. Има един окултен закон, който гласи: Чистотата натрупва сила. (Това е метод.) Точно с тази сила ученикът надраства страданията. Когато човек изтърпява страданията, с това той надраства злото. Това е един знак, една важна мярка.
На Голгота се образува новият живот на ученика; но трябва да знаем, че Змията не се страхува от никаква човешка сила, каквато и да е тя. Тя се страхува най-вече от постоянните молитви, те ѝ отнемат всичките надежди. Неслучайно Учителят е казал, че на Земята най-важното нещо, дейност номер едно – това е молитвата. Той поставя молитвата над Любовта, над Мъдростта и над Истината, защото чрез нея се осмисля и Любовта, и Мъдростта, и Истината. След време (но това е един по-далечен период!) ще дойде един цикъл, когато човек ще постигне святост и съвършенство, ще бъде ръководен пряко от Бога и няма да прави никакви грешки, няма да има нужда от изкупване; тогава молитвата ще отпадне и тогава ще се яви благоговението, което символизира едно Велико Единение. Но засега най-важното нещо за нас, това е молитвата, и тя ни спасява от много други грешки и от неща, които не можем да предвидим.
На Голгота Христос показа Пътя на ученика – и който издържи този изпит, той увеличава Живота си. На Голгота бе даден възход за цялото човечество към Първата Заповед на Библията. Тази Заповед е дадена от Учителя със следните думи: „Люби Бога повече от себе си – и всичко ще се нареди“. Това е Върховната Заповед, единствена и най-важна. Това е всъщност най-сгъстената Заповед. Мойсей е дал Десетте Божи заповеди, Христос дава две. Учителят дава само една и тя съдържа цялата Тайна на Живота в себе си; Учителят я нарича още магическа психология.
Всички паднали ангели, които нарушиха тази Върховна Заповед, станаха сатанински сили и служители на Мрака.
Лекция, държана на 7 април 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Дева Мария е един плод от Дървото на Живота, т.е. тя е един организиран Ангел, който трябваше да приеме Христос и да Му даде Божествени условия.
Христос също е от Дървото на Живота, т.е. от Съвършения цикъл. Всяко същество от Съвършения цикъл (или от Дървото на Живота) има пряко ръководство от Бога – Господаря на Божествената Любов. Всички същества от Великия цикъл на една Древна, Слънчева култура са пропити от Неговата Любов.
Звярът може да се победи само с една Съвършена сила – това е Божествената Любов. Тя е плод от Дървото на Отец. В този смисъл, тя се явява като съвършено оръжие в ръцете на ученика. Ако Любовта на човека към Бога е съвършена, Змията не може да се промъкне между него и Бога.
Според Окултната наука, Любовта е смъртоносна област за Змията.
Учителят казва: „Любовта е убиец на всичко нечисто“.
Адам и Ева не са плодове от Съвършения цикъл, от Дървото на Живота, и точно затова бяха в процес на развитие и усъвършенстване. Те сгрешиха в своя избор – избраха човешката любов пред Божествената. Сега трябва да израснат и да се усъвършенстват чрез страданията и опита си на Земята. Това означава, че който е направил избор – човешката любов, той трябва да приеме и страданията независимо дали ги иска. Ако човек има стремеж към Божествената Любов, тогава страданията ще се осмислят. Ако няма такъв, ще се превърнат в мъчение и разрушение.
Според Учителя, без страдания Душата не може да се съхрани. Чрез страданията Душата узрява и започва да разбира, че извън Бога няма Път и няма Живот.
Архангелът, който изкуси Адам и Ева, обедня и стана Змия и мрак. (Това се отнася до всички изкусители, въобще като идея.) Адам и Ева са сегашното човечество. Всичко, което тръгва срещу Бога, става мрак. Така Архангелът падна и стана Звяр, или скитащ черен адепт, т.е. скитащ демон. Но сега този Архангел не е авторитет даже и в човешкия свят – освен за едно число избрани безумни същества. Тези същества са свързани със стария живот.
Учителят казва: „В стария живот няма безопасни места. Пътищата на стария живот привидно са безопасни, но влезеш ли в тях, непременно ще се осакатиш някъде“.
Лекция 7
Адам и Ева не са реално начало, не са първите хора. В Библията нещата са условно казани. Тези Адам и Ева, които са на Земята, са нереални. Ако Слънцето си замине, и те трябва да си заминат. Това означава зависимост. Според Окултната наука това са същества на своеволието. Своеволието не е Божествената Воля. То е духовна зараза, която идва от Змията.
Сатана е паднал в своето развитие още далеч преди Адамово време – и точно затова той дойде да изкушава. Знае се, че само едно паднало съзнание може да изкушава, т.е. само едно користно съзнание може да изкушава. Сатана е свят, който означава унищожение чрез мрак. Понеже той е нарушил законите на свободната воля, е станал тъмна сила.
Когато хората са умирали за Истината, това е признак за оценяването на свободната воля, това е мярка.
Змията се прекланя пред ограниченията, а Духът – пред Безкрайното. Най-големият дар в Битието, в духовен смисъл – това е свободната воля, дадена от Бога. Сега Свободата не се дава на Змията, т.е. на ума, включително и на всички вторични същества, в това число и на Адам и Ева.
Главната причина за грехопадението е, че Адам и Ева нямаха съвършена цел. Христос показа съвършената цел чрез Първата заповед в Библията – Любов към Бога. Когато човек има цел, той никога не може да изгуби своята посока.
Допускането на злото е една Божия Премъдрост. И когато злото те атакува, пита се: „Къде е твоята вяра?“. Бог ни изпраща изпитания, за да ни научи на себепознание. В този смисъл, изпитанията са задължителни.
Страданията са неприятни, но какво да кажем за плодовете на спасението, които те носят? От друга страна, удоволствията и изкушенията са приятни, но те носят за човека скрита гибел. Трябва ли да идват изкушенията? Да! Те посягат на вътрешността на човека и изпитват неговите убеждения и неговата посока – по-точно те показват към какво човек е разположен. Изкушенията изпитаха Адам и Ева и показаха каква е тяхната същност.
По-късно Словото, което беше сътворило човека, слезе в плът, за да провери, в плът, какво е да си човек. А конфликтът със Змията беше необходим, за да може да се различи Съвършенството на Сина (т.е. на Словото) от несъвършенството на злото. Змията беше необходим конфликт, защото така се видяха пътищата на Живота и на смъртта.
Синът на Бога беше силен, защото беше изкушаван и защото победи.
Мистерията на Словото Син е бездънна и неизчерпаема. Словото се превърна в човек и се срещна с антисловото (т.е. със силите на застоя), показа пътя към Новото. Синът от богат стана беден, т.е. от Бог стана човек – но имаше и такива, които Го познаха.
В Евангелие на Матея и в някои други Евангелия има обикновено по седем групи притчи. Една част са посветени на народа, а в единия отдел трите последни притчи са посветени на учениците. Това означава, че Словото работи по различен начин: по един начин представя Истината за народа, а по друг начин – за учениците. Точно в тези притчи, които са към учениците, е скрита Окултната наука – и те никога не могат да се тълкуват по начина, по който са изнесени притчите към народа. Тези притчи съдържат едни сили, а в притчите към учениците е показан Пътят на вътрешната еволюция на учениците и на вътрешните органи на Душата – и по един постепенен път как се развиват тези органи, за да може Душата да се освободи от земната зона.
И Христос, и Адам, и Ева, и целият свят са произлезли от дълбочината на Духа.
Христос показа, че само чрез Любовта към Бога можеш да се домогнеш до Тайната на Живота. Затова тази заповед – Любов към Бога, е Върховната Заповед. Понеже Адам и Ева са нарушили мярката на Любовта, те са били изхвърлени от Рая, т.е. от Живота.
Според Окултната наука думата Ева означава врата, или закон за възприемане.
Какво трябва да възприеме Ева? Мъдростта. Това означава, че когато Адам възстанови своята Мъдрост, Любовта ще се съедини с него. Така ще се възстанови Първичната връзка.
Лао Дзъ казва: „Истината трябва да бъде възприета, а не разбрана. Разбирането идва много по-късно“. Истината е Бог, Който ще дойде като разбиране в твоя живот, но на определеното време.
Всички ние сме били в Божествената аура като Души още преди да е бил създаден светът.
Защо е била създадена Земята? За да бъде възможен човешкият живот.
За жертвата:
Чрез жертвата Христос показа, че който се жертва с Любов, ще се домогне до Вечното благо. Чрез жертвата с Любов се излиза от обикновения живот, който е пътят към разрушението. Жертвата е много важен метод. Тя е метод и за намиране на смисъла на живота. Христос показа на света най-важното нещо: че Вечното благо – това е Отец, а Любовта е Неговата Същност.
(втора идея за размишление)
Когато се постигне Първичното, Божественото, молитвата ще отпадне. Молитвата е необходима, докато се постигне съвършенството. Съвършенството е на много степени, но от една степен нататък молитвата отпада.
Когато се постигне съвършенството, молитвата и религиозният живот са излишни, защото чрез съвършенството ще живееш вътре в Бога и няма да правиш вече грешки, които ще изкупваш, защото сам Бог ще ръководи твоите мисли, чувства и действия.
Съвършенството означава постоянен, непрекъснат Живот в Бога; докато религиозният живот и молитвата са търсене на изход от тъмнината. При Христос има непрекъснат Живот в Бога, докато при Адам и Ева животът е прекъснат. За момента религиозният живот е хубав, защото той е търсене на Бога, на Единството. Красотата аз виждам в самия процес на търсенето. Докато при съвършенството не търсиш, защото съвършенството е Живот в Бога.
Когато човек има свой личен план, това е несъвършенство, това е непознаване на дълбоките закони на Битието. Окултната наука казва, че когато Адам и Ева са имали свой собствен план в живота, то с това те са осигурили дейността на Змията.
Личният план е метод, при който злото се умножава. Въпреки това Бог проектира един спасителен план чрез Христос.
Думата Христос означава Спасител, или Този, Който връща Душата на Своя Отец. В този спасителен план участва Бялото Братство – и този план означава завръщане към Бога и към Неговия Първичен Замисъл.
Учителят казва: „За да придобием Истината, ние трябва да пожертваме своя личен живот“. Това е закон, висша мярка и метод.
Лекция, държана на 14 април 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Че днес вярвате в Христа, а утре вярата ви се разколебава – вчерашният ден не може да ви спаси“.
За да може човек да се справи със злото и с въпросите на своя живот, той трябва да има голям капитал, т.е. голяма Вяра, а също и изобилна енергия. Това означава, че неговото сърце трябва да е чисто, защото само Чистотата може да движи Словото. В този смисъл, „чистият по сърце познава Бога“.
В Библията е казано: „Да бъде според вярата ти“.
Не е казано „Да бъде според знанието ти“. Това означава, че каквото и знание да имаш, то не може да се реализира без вяра. Вярата е пътят, по който знанието дава плод.
Учителят казва: „Усъмниш ли се, законът не работи. 3аконът работи само при пълна Вяра от ваша страна“.
В пълната Вяра работят Висши окултни сили, които отстраняват всякакво съмнение и всеки страх. В пълната Вяра работят Ангелите като жива, действаща сила.
Окултният ученик не трябва да казва „Аз съм вярващ“, защото вярата е нещо, което расте – тя е на степени. Окултният ученик трябва да се домогне до Тайната на мълчанието. Това мълчание не е обикновено. От една висша окултна гледна точка, мълчанието е мистичният език на Космическата сила. То черпи от един по-дълбок извор, от една по-дълбока Тайна на живота, отколкото говоренето.
В Библията има цял един свят от думи, които са премълчани. Точно тези думи са най-истинските и действително могъщи сили.
Най-важните събития в живота на ученика са тези, при които има преобразяване на съзнанието.
Лекция 8
(продължение)
От окултна гледна точка, голямото страдание е винаги свързано с едно голямо разкритие. Точно по този път ще минат Адам и Ева, за да изкупят своето непослушание.
На окултен език непослушание означава нечиста духовност. Всички, които са станали непослушни на Божията Воля, са изхвърлени от древната Окултна школа, която в Библията е наречена Рай.
За да не се удавят, Адам и Ева са били изхвърлени от тази дълбочина на живота, обозначена в Кабала като Дървото на Живота, което всъщност е Отец и Неговият най-вътрешен Живот. Чрез изкушението Змията се промъкна и отне пълнотата на Живота, отне Рая и внесе в първите човеци своя хаотичен живот, който е сянка на Реалността.
Защо ние изучаваме Тайните на живота и на смъртта? За да можем да разберем своето място в плана на Бога.
Животът е произлязъл от Любовта, а смъртта е произлязла от неразбраната любов. Това също доказва, че смъртта е вторична сила. Една от задачите на ученика е да навлезе в Любовта, т.е. в Първичната сила, и да разреши въпроса, който е въпросът на Адам и Ева.
Това означава, че ученикът трябва да разруши всяка двойственост в себе си, за да може да се възроди. Учените и религиозните не могат да разрешат този въпрос, защото това е област, която изисква дълбоко вътрешно знание. За това знание трябва да знаеш как да умреш, т.е. как да се пожертваш. Само този, който знае как да се пожертва, може да влезе в дълбочината на Божествената Любов.
Адам и Ева изгубиха Божествената Любов и с това изгубиха Неговия образ. Затова те вече не могат да Го видят „лице в лице“, защото нямат Божествената Любов. Понеже те избраха човешката любов, те изгубиха смисъла на живота.
Според Учителя, смисълът живее на дълбоко място, на Свещено място. Именно затова хора, които живеят повърхностно, все търсят смисъла на живота и не могат да го намерят. В тази връзка, и науката, и религията са все търсачи. Те все търсят, но не могат да намерят. При човешката любов все ще търсиш, винаги ще търсиш – и все ще ти е трудно.
Божествената Любов не търси. Защо? Защото е намерила смисъла в себе си. От окултна гледна точка, когато човек намери смисъла, той вече не е човек.
Днес на Адам и Ева не им е лесно да се освободят от Змията (т.е. от човешката любов), защото това е любовта на един много дълбок сън. Те са сключили договор със Змията и сега им е много трудно. Учителят нарича страстната човешка любов „психическо пиянство“.
Защо хората пият? Учителят отговаря:
Първо – за да не мислят; защото, ако мислят, те се натъкват на кармата – и понеже не искат да се поправят, тя ги атакува. И тъй като кармата е много силен психически удар (тя работи по законите на Справедливостта), те няма да оцелеят. Затова те пият и по този начин се опитват да смекчават, но така не се оправят нещата.
Второ – защото им е отказано Спасението (а за това има дълбоки причини).
Разбира се, има и изключения, и Учителят дава и такива случаи – но това е друг въпрос.
Психическото пиянство само си изгражда много силни невидими стени – омраза, страст, ревност и т.н.
От окултна гледна точка, Виделината и Тъмнината са съществували преди сърцето и преди Слънцето. Шестте дена на Творението се извършват в Божествения свят – не на физическо поле, а в Божествения свят. Това са шест епохи в развитието на Битието и на живота.
Учителят казва, че ако се разбере първата глава от книгата Битие, се постига абсолютна и пълна Вяра; а Вярата е Велик принцип, който ще съгради твоя живот. Първата глава в Битие е свързана с човека, който е влязъл в Пътя на ученичеството.
Изразът Бог създаде Небето и Земята – според Учителя това е слизане от Небитието в Битието, т.е. от Безграничното в граничното. За светлината се казва, че светлината е творчески акт и тя разграничава Вечното от временното. От окултна гледна точка, Адам е създаден за бъдещата Вечност.
Астралният свят е ограничен. Бог е очертал границите на астралния свят. Астралният свят се предшества от една друга Вечност, т.е. от един друг, предишен космически период – това е така нареченият Лунен период. Точно това е периодът, в който се е създало астралното тяло на човека.
В създаването на човека, в неговото устройство, участват и Черното, и Бялото Братство. Нисшите четири тела, които са неорганизирани – физическото, етерното, астралното и нисшият ум (нисшият ментален свят) – са създадени от Черното Братство. Белите Братя са създали Душата и Духа – те участват там, те внасят своите импулси, за да могат да организират нисшите тела и човек да стане Божествен.
Черното Братство работи най-вече чрез астрала и постепенно изражда човека, неговите линии и т.н.; докато Христос и Белите Братя внасят обратен импулс, за да може човек да има все по-правилни черти във всяко отношение (и външно, и вътрешно), за да могат да коригират неговите четири тела.
Лунният период е имал задачата да организира астралния свят. Този процес е бавен. В тази връзка, в Библията е казано: „В който ден ядеш от Дървото за познаване на доброто и злото, ще умреш“. Защо? Защото още не си организиран. Това е отношение към астралния свят. Ще умреш тук означава: Ще минеш от едно състояние в друго и ще изгубиш своето първично състояние, своята първична сила.
Бялото Братство постоянно внася светли импулси, за да може да се организират астралното и въобще всички тела, за да може човек да придобие нов облик, за да може в него да живее Божественият свят.
Тази борба е много дълга – още от Лемурия и Атлантида; на Голгота е продължила, но най-вече от Голгота насам е започнало преобразяването. Една от големите Тайни на Голгота е това, че Христос взе ключовете на Черната магия и спаси човечеството от израждане. От друга страна, Христос пося Себе Си като семе, като Слово за една нова Вселена – и точно тук е голямата сила и Тайна на Голгота. Тази нова Вселена постепенно се разгръща – и след време, след Седмата раса, ще видим нейното разгръщане на едно много високо ниво.
Всичко това означава, че ако човек посегне и яде от Дървото за познаване на доброто и злото, той променя своя начин на мислене и започва да мисли както подобава на смъртта, т.е. на смъртния човек. И така, тези, които са нарушили този закон, трябва да изкупят нарушението, за да могат да променят своя начин на мислене – т.е. да мислят тъй, както мисли безсмъртието, както мисли безсмъртният човек.
Учителят казва: „Аз мисля така, както мисли щастието; Аз мисля така, както мисли Вечността“. Който е нарушил този закон, се е насочил към Тринадесетата сфера – т.е. към Земята, според Учителя. Тук доброто и злото съществуват заедно – и затова на Земята човек не може да се освободи от злото. Във физическия свят доброто и злото не са разделени, а са свързани в едно цяло; затова и в Библията е казано така: Дървото за познаване на доброто и злото.
(втора идея за размишление)
Учителят казва: „Онези врагове, за които Христос е казал, че трябва да ги любим, са наши добри приятели. Кой може да повярва в това? Едва ли ще се намери един човек, който може да повярва на думите Ми. Ако се намери такъв, той непременно ще бъде Лазар“. Разбира се, тези приятели са прикрити, но все пак, за будния те са приятели.
Кой и какъв беше Лазар? Учителят казва: „Защо Христос отиде именно при гроба на Лазар, а не отиде на други гробове, да вика мъртвите да излязат навън? По това време в Израел имаше само един човек, който, след като умря, още можеше да чува и да разбира какво му се говори отвън. Този човек беше Лазар“.
В тази връзка, ще кажа нещо за ухото и въобще за слушането. Първо, от окултна гледна точка, да умееш да слушаш означава да можеш да се сливаш с Духа. Ухото не е физически, а чисто духовен инструмент. Според розенкройцерите това е най-съвършеният орган в човека.
Вечният Живот е свързан с послушанието, а временният – с непослушанието. В Библията често се среща стихът: „Който има уши, нека слуша“. По друг начин казано: Който има уши, излиза от царството на съня и на времето и влиза във Вечния Живот. (Това слушане се отнася към будността.) Това е така, защото, ако имаш ухо, Духът ще те ръководи. В тази връзка, думата Лазар е символ на Висша будност. Будност означава да разполагаш с Духа и в този, и в Онзи свят.
Лекция, държана на 21 април 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
В тази притча са показани две учения: на Любовта (това е учението на Бялото Братство) и на жестокосърдечието (учението на Черното Братство).
Първо е показан бащата, който приема сина си с отворено сърце и радост – това е символ на действащата Любов на Отец. Второ, показано е жестокосърдечието на големия брат, който не приема по-малкия.
Защо Отец приема блудния син? Блудният син се завръща с разпилени пари, но забогатял с едно осъзнаване и с едно смирение. Той е научил своя урок. Докато големият брат не е излязъл навън, той е в застой. Именно застоят е свързан с жестокосърдечието.
Според Кабала, блудният син – това е човешкият Дух, който е слязъл от Небето в земния свят, но се завръща при своя Баща с пробудено съзнание. Божият Дух – това е Бащата, или Отец. Отец го е приел бащински, защото той се е върнал с една опитност.
В Окултната наука се казва: пътят на падналите духове е такъв, че те само чрез опитност могат да разрушат злото. Големият брат има теоретично, т.е. мъртво знание, той няма опитност. В този смисъл, притчата показва, че човешкият Дух, който е тръгнал към Земята, трябва да придобие опитност, която е истинското богатство. Тук е показана и Любовта на Бащата, Който оставя човека свободен, даже да прави и грешки, но да придобие опитност. Точно затова Отец не съди – духовете на света съдят, но Отец не съди. Духовете на света са големи съдии, защото нямат мярката. Отец не съди, защото основният закон в Битието е свободата. Бог е дал свободата, за да се придобие опит; а според Окултната наука опитът е проверено знание, а окултният опит (който е опит на по-вътрешното поле) е кондензирана Мъдрост. Например смирението на теория е смърт (т.е. то води към смъртта), но смирението от опит (каквото е при блудния син) е дълбок окултен метод за небесно развитие и усъвършенстване. Всяка притча е метод и ключ, който показва как могат да се разрешат строго определени въпроси.
Сеятелят на притчите има много дълбока цел. Целта на всички притчи е да ни насочат към окултно развитие – което е Пътят към Отец.
Лекция 9
(продължение)
„И Бог извади едно ребро от Адама и създаде жената.“
Това е един окултен символ. За да има добро и зло, трябва да има два полюса – мъж и жена. Това мистично ребро означава изваждането на жената навън (във физическото поле) от мъжкия принцип.
Според Окултната наука, реброто – това е процесът на разделянето и образуването на двата полюса. Това е разделянето на Духа от Душата. Духът и Душата се разделят на два лагера. Дотогава те са били заедно, т.е. Душата е била в Царството Божие; а сега те се разделят. От тук нататък влизат в употреба понятията мъж и жена.
Жената е сътворена от Светлината на Адам, т.е. тя е извадена от вътрешността на Адам, за да има мъжът подкрепа, защото външният свят е свят на колебания, съмнения и падения. Излизането навън е до определена граница. Последната степен на това излизане от вътрешността на Бога е т.нар. Бездна.
Раят, създаден от първична елементална есенция, се пази от могъщи Същества, т.е. от техните вихрови огнени движения. В Библията тези движения се символизират от идеята за меча. В името на съхранението на тази есенция, човекът е изпъден от Рая. Пазачите на Рая имат абсолютна изтребителна сила.
Един окултен закон гласи:
В Битието е кондензирана уникална Мъдрост, която е поставена в много малко думи.