Част 4
Кабалистически Нулата е наречена Абсолютното число на Незримия свят. Това означава, че смирението е чиста духовност и злото не може да съществува тук. Нулата е число на Вечността; и който иска да познае Бога, той трябва да стане Нула.
Учителят при заминаването Си от този свят е казал: „Свърши се една микроскопическа работа“.
Христос е казал: „Как тъй Ме наричате благ?“. Това е закон на смирение.
(втора идея за размишление)
Чрез злото Божественият Живот става по-ценен, по-реален, по-осъзнат.
Учителят казва: „Как се разбира цената на нещата? Когато ги изгубиш. Промяната, която става в съзнанието ви, показва цената на изгубеното“.
Любовта към ближния е метод, чрез който се съграждаш. Затова ближният е ценен. Без Любов ти не можеш да изградиш себе си. Духът иска постоянство, а умът – непостоянство. Това означава, че да разчиташ на постоянството значи да разчиташ на Духа.
Умът също е ценен. Задачата на ученика е да хване своя подвижен ум и да го направи слуга на Духа. Това е много трудна задача. Умът е подобен на мишката, а Духът – на котката.
Учителят казва: „За да хванем мишката, да работим с метода на котката: тя чака с постоянство и с очаквателна вяра. Това е капанът – и става поглъщане, и мишката изчезва цялата“. (Учителят не го одобрява напълно, засега няма да го обясняваме.)
Разбирането на Духа ще разреши всички твои проблеми на живота. Само Духът може да те направи господар на подвижния ум.
Ученикът не трябва да се бори с мишката, защото борбата е капан, а мишката е представител на демоничните сили. Те са безопасни, ако ти си в Духа, т.е. във Вярата. При нея ти си спокоен. Когато мишката обикаля в стаята, ако си спокоен, мишката е влязла в капана. Ако се безпокоиш, ти си влязъл в капана. Ако си едно с Духа, той те прави спокоен. Това означава, че безпокойството е техника на ума, с която тревогите се размножават и се превръщат в опасности. Всичко това означава, че цената на нещата е в това да мислиш духовно, което значи да се преобразяваш. Това е постепенен процес. Котката хваща мишката, защото е по-търпелива. Това означава, че търпението е победител.
В Библията се казва: „Който изтърпи докрай…“.
Лекция, държана на 8 септември 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Целостта на Творението – това е Божественият съюз между човека и Бога.
След като яде от забранения плод, човекът придоби змийско съзнание, т.е. разделително съзнание. Излизайки от този Божествен съюз, Божествената Светлина в човека е била освободена – и когато тя се отдели от Адам и Ева, следва стихът в Библията, който казва: „Очите на двамата бяха отворени и те разбраха, че са голи“, т.е. лишени от Единствената Светлина. При това условие, те придобиха външни очи за един външен и веществен свят. Това означава, че предизвикаха външната, тъмна страна на природата. Именно затова съдбата на тези очи е отново да станат на прах.
След греха те бяха изгонени от Райската градина, т.е. от райското състояние, за да разработват материята на своята земя, т.е. материята на своята сътворена природа. Тогава Милостта се сви навътре в себе си, към вътрешните дълбочини на Творението. Телесното не беше вече облечено в духовна Светлина. Тази Светлина се скри навътре, дълбоко в тялото, в най-съкровените дълбини на сърцето.
И така, след грехопадението настана една празнота, която се изпълни с така наречената еволюция. Еволюция според Кабала означава лишение от Любовта. По този еволюционен път човек може да се върне обратно и да се освободи от празнотата.
Падането в еволюцията създаде някои много интересни илюзии – например отчаяната борба на едно същество срещу друго. Точно по тази причина в Писанието се явява идеята за Каин и Авел – и те навлизат в човешката история. Каин се вдига срещу брат си и го убива, и после трябва цял живот да се крие от това убийство – но това е невъзможно. При това условие вече се явява идеята за кармата и нейната сила. Окултният закон гласи, че тази идея те преследва, докато се изкупиш. Тя се явява най-вече като навлизане в страданието. Това е ценно, защото ти ще придобиеш своя опит – и този опит ще ти донесе ново отношение към живота.
Понеже Бог беше изпълнен с постоянна Милост, Той даде много време на човека да натрупа опит, за да се промени. Във връзка с това, тази Милост е една Абсолютна сила в Творението. Благодарение на тази Милост, Строгостта не може да се спусне над Творението и да го претопи.
Всичко сътворено си има тяло, а тялото, според Окултната наука, е затворът на Природата. Всичко това означава, че там, където има празен живот, той ще бъде изпълнен със строгост и суровост.
Говорейки за тялото, в миналото в храмовете главната цел на Посвещението е била освобождение на Душата от тялото – да може Душата да се излъчи свободно и да си изработи един самостоятелен Божествен Живот.
Когато Милостта на Бога се насочи към един човек, тя поглъща строгостта и суровия живот и възстановява в човека райското състояние на Душата. Това става постепенно. Тези, които ежедневно изпитват това райско състояние, трябва да знаят, че то е заплатата на ученика за неговите усилия. Но има и една друга, по-висока заплата от райското състояние: в Кабала на еврейски това се нарича йобел и означава юбилей, но то е друга тема и малко по-специална идея.
Лекция 29
От дванадесетата до тридесетата Си година Иисус преминава един много интересен живот, който се губи и не е описан в Библията.
Първо, през този период Иисус е изучавал еврейски и Свещените книги на Библията, търсил е най-вече спасителните методи. Виждайки църквите и богослуженията, Той видял, че Библейското учение вече се е изродило и че тук вече липсва Духът на пророците и Мойсей.
Той влиза във връзка с езическия свят и там намира друг упадък – упадъка на Мистериите. Тук видял на богослуженията, че вместо да се явяват светли същества, се явяват демони, които обсебват хората и извращават техния живот. Той разбрал, че Древните Мистерии са изиграли своята роля и вече не могат помогнат на никого. Станало Му много мъчно за човечеството, защото Той искал Спасение не само за еврейския народ, а за целия свят. Бил изпълнен с Любов и състрадание към човечеството и с желание да намери метод. Именно затова от двадесет и петата до тридесетата Си годишнина Иисус влиза в Ордена на есеите, но и там не намерил метод, и там останал разочарован.
Есеите водели много чист и свят живот. Те били във връзка със Светлите Същества – и демоните бягали от тях. Но затова пък още по-яростно нападали останалите хора, които живеели в тъмнина.
Всичко това породило дълбока скръб в Душата на Иисус – и тази скръб се превърнала в Любов към страдащото човечество. За Него не е било достатъчно да се говори за Любов, а трябвало да се внесе живителна струя в жилите на човечеството.
От друга страна, Света Дева Мария е била една Душа, един Ангел, Посветен от миналото, който още в миналото постигнал пряка връзка със Светия Дух и с Христос. Затова Иисус споделял с нея много от Своите преживявания – защото тя е Му била като отдушник в детските години, а и по-късно. След всички Свои мисли и съкровени желания, навлизайки все повече в тях, Той изведнъж навлязъл в едно окултно и мистично състояние на Духа. Навлязъл в Озарение и Просветление и видял, че към Земята се насочва един Велик Божествен Дух – точно към Него. Разбрал, че Той е определен за Него и че Той Го познава от Древното минало. С тази мисъл се отправя към река Йордан, където е кръщавал Йоан Кръстител.
Трябва да се знае, че Йоан е кръстил Христос по настояване на Иисус. Йоан е знаел, че Христос е с по-висока степен от него в Посвещенията – Големите Мистерии. Небесата се отварят и слиза гълъб и Глас, който казва значителните думи: „Ти Си!“. С тези думи е изнесен един много дълбок израз на Древните Посвещения. „Ти Си!“ е таен и свещен израз.
Христос се среща с един от учениците в малките Мистерии – Натанаил, и в Библията има нещо по този въпрос. Когато Христос вижда Натанаил, казва: „Ето един истински Израелтянин, в когото няма лукавщина“. Израелтянин в случая означава Посветен от Пета степен. Това е разговор на Посветени на друго ниво. Думите на Христос към Натанаил „Видях те под смоковницата“ означават „Видях те в малките Мистерии“ и говорят за старо познанство. Това е окултна среща, срещат се двама Посветени: единият – от малките Мистерии, а другият – от Големите Мистерии. От малките Мистерии пътят е постепенно към Големите Мистерии, а от Големите Мистерии – към Отец. Понеже Натанаил е Посветен в малките Мистерии, точно затова в него няма лукавщина. Посвещението е процес, който премахва злото в човека напълно. Тука няма място за лукавщина, за лицемерие и т.н.
Учителят казва, че Христос е не само представител на Голямото Посвещение, т.е. на Големите Мистерии, но е главен вдъхновител на тези Посвещения и откровения във всички времена и епохи. Малките Мистерии са свързани с Тайните на живота на Земята, а Големите Мистерии – с Тайните на живота на Слънцето. Христос е също Върховният импулс и Тайното вдъхновение във Вселената. Той е вдъхновявал в древността малките Мистерии, които са свързани със строго определени, специфични сили и енергии на Духовния свят; докато Големите Мистерии са от Универсално естество и от един чисто Божествен свят. Тук работят най-висшите енергии в космическото и вътрешното пространство на Духа.
Според Окултната наука, Универсалното Същество, наречено Отец на всички същества, разполага с много видове специални вътрешни енергии, които са свързани и с малките, и с най-големите окултни Мистерии в тайния Космос.
Окултната наука казва, че тези специални вътрешни енергии и окултни сили ще слизат постепенно на Земята и в другите светове и ще разкриват незрими възможности и обхвати в най-вътрешните сфери на Битието. Човешките Души са излезли именно от тези вътрешни сфери на специалната енергия.
В Големите Мистерии Отец се добива все повече в Неговата пълнота. Това е стремежът на Посветените от малките Мистерии: да се се насочат към Големите Мистерии. Голготската Мистерия е един от най-великите окултни изрази на могъществото на Любовта и на Вечния Отец. Голготската Мистерия е израз на Отец към символа, наречен Син, т.е. към Своя Син. Голгота беше специален метод на Отец, в който се утвърждава вечната връзка между Сина на Бога и Неговото Универсално Начало. Без тази връзка с Твореца и утвърждаването, което става на Голгота, човешките души ще се изгубят в голямото странстване и в много илюзорни светове, т.е. в призрачната материя. Колкото по-надолу слизаш, толкова повече се втвърдяваш.
От друга страна, другият закон гласи (това е за учениците и за будните): тези, които искат да познаят себе си, трябва непременно да минат през ръцете на Звяра (т.е. Трите шестици, ръководителят на Черното Братство).
(втора идея за размишление)
Милостта и прощението на Бога имат универсално значение, защото те позволяват на човека да достигне до своето първично и изгубено райско състояние. Бог е предвидил човек да може да намери обратния път към своето първоначално райско състояние.
За да може една Душа да прогресира в Мъдростта, тя трябва да е одобрена в своя Път към Божественото знание. Ако не е одобрена, тя пак е свободна, но при това условие, знанието за нея ще бъде смъртоносно. Това означава, че същността не е в четенето или слушането, а в изпълнението – защото при изпълнението Бог благославя Душата и нейния Път, и сърцето получава своите радости по този Път.
Завръщането към Отец – това е Пътят, по който Чистотата се превръща в Святост, а Светостта се превръща в Съвършенство. Значи, това са три стъпала.
Според Кабала, Светостта е Божествено състояние, което е същевременно Мъдрост, а началото и краят на всичко са обхванати от Святост. Всичко това означава, че Светостта е целостта на Светлината.
Красотата на живота за ученика ще дойде от хаоса. Точно от хаоса ще се възроди Тайната на Живота. Хаосът е важното условие – защото от хаоса можеш да се възродиш, но разбира се, можеш и да умреш в него. Тук говоря за учениците – говоря за възраждане в Същността. Това означава, че хаосът има голямо значение за ученика, за неговото израстване – защото, без хаоса, ти ще останеш в съня. Чрез хаоса и чрез Голгота ние ще се завърнем при Отец.
Лекция, държана на 15 септември 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
В един разказ за Христа се описва следното:
Детето на една бедна вдовица било много болно и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пътя още то издъхнало в ръцете ѝ; обаче, с мъртвия труп на детето, тя продължила пътя си – да търси Христа. Най-после ѝ казали, че Христос е разпнат вече и не може да ѝ помогне. Въпреки това, тя отишла на лобното място сама да види Христа и да Го помоли да съживи детето ѝ. Като видяла Христа на кръста, започнала отчаяно да плаче, че единствената ѝ надежда е изгубена. Тогава Христос помолил един от войниците да извади гвоздея от дясната Му ръка, за да помогне на тази нещастна вдовица, и след това отново да го закове. Войникът изпълнил желанието Му. Тогава Христос положил ръката Си върху мъртвото дете – и то оживяло.
Това е окултен разказ. В него виждаме важността на Вярата – това е Вярата в Духа, защото няма Вяра в ума. Защо Вярата е толкова важна? Защото тя преобразява вътрешността, постепенно преобразява нисшите тела. Четирите нисши тела на човека са свързани с четири еврейски букви, които означават името на Звяра и отговарят на идеята за нисшата природа.
Ето защо Учителят казва: „Смъртта за ученика е празник“. Това означава, че смъртта е благодат, когато я посрещнеш, изпълнен с Вяра.
Тук има няколко момента, които ще обясня.
1. Христос е това, което всеки човек очаква с доверие – но доверието трябва да се просветли.
2. Христос е Животът – значи Същността. Не църкви, не церемонии, а Животът – това е Същността.
3. На кръста Христос тайно празнуваше Своята победа – Посветените знаеха това.
4. Вярата на тази жена показва, че когато светът изчезва, се появява Бог – или, когато умът изчезне, се явява чистата Светлина.
5. Вярата се превръща в мост към Невидимия свят.
6. Човек се ражда отново само след като мине през гъстотата на света и мрака.
7. Вярата на жената ѝ дава нови очи, т.е. нова духовност. Вяра, която не променя живота, която не дава нова духовност, не е истинска.
8. Вярата побеждава смъртта – в случая смъртта отваря нова врата за ученика.
9. Това е Вярата, която идва от дълбочината на Сърцето. В окултизма има един израз, който гласи: Сърцето е синтез на всички цветя (т.е. на всички добродетели).
По отношение на Вярата, за мен е много интересен животът на човека – неговото падение, обезверяване, скука и т.н. Никога през живота си не съм виждал животно да се самоубива или пък скучаещо врабче, но хора самоубийци и скучаещи – много.
Лекция 30
Отец е отделил една Съкровена сила от Себе Си, която се нарича Словото или Христос. Това е Велик Принцип и Отец е възложил на този Велик Принцип една голяма задача: да организира цялата Вселена. На този Принцип са дадени всички сили и възможности. От окултна гледна точка, проповедите на Христос са вселяване на новите Божествени сили в човешкия свят и човешката Душа, за да стане тя мощна и да може да мине през Голгота (т.е. ключовото изпитание), за да познае себе си.
На Голгота тъмните сили привидно победиха, след като разпнаха Христос и Го прекараха през най-големите страдания. Но това беше необходимост и същевременно една много дълбоко обмислена Божествена стратегия, защото по този начин Христос влезе във вътрешната крепост на тъмните сили и разруши тази крепост. Крепостта, за която говоря, е Адът. Сега Вярата е силата, която ще разруши всяка крепост на злото. Затова Христос казва: „Само вярвай!“.
Чрез Голгота Христос слезе в Ада и проникна в центъра на Земята, където се таят силите на Черната Ложа. Там Той даде Път и освобождение за всяка поробена душа – или за тези, които приемат Вярата. Чрез Голгота Христос успя да погълне в Своята аура цялата земна атмосфера – и с това да трансформира натрупаното зло. Той трябваше да погълне аурата на Земята с всичките ѝ нечистотии – и точно затова трябваше да приеме страданието по необходимост.
На Голгота много от учениците на Христа бяха замаяни от станалото и не можаха да преценят дълбочината на случилото се, макар че бяха предупредени. Те не разбраха дълбокия смисъл на страданието, с едно изключение: Йоан. Само той от учениците присъстваше на кръста и неговата Велика Тайна. Йоан е знаел тази Тайна още от Атлантида и Египет – затова той е този, който има истинско равновесие. Другите ученици чак след Възкресението започнаха да се опомнят и постепенно да разбират дълбокия смисъл на всичко, което е станало. От момента на своето пробуждане те влизат във връзка с Белите Братя, които им разкриват смисъла на станалото – и от ученици вече стават служители. Те се залавят сериозно за работа и започват своите поучения. Това е моментът на раждането на християнството.
Да издържиш изпита Голгота – това означава да имаш Любовта. Тогава тази Любов ти отваря вратата към Живота и към Тайната на Битието, където е скрит Отец.
Йоан знаеше една Тайна, която другите не знаеха. Това е една Тайна за Звяра. Тази Тайна може да се изрази само външно. Той знаеше, че и Звярът има космическа власт, и Бог има космическа Велика власт, но тази власт е единна. Този въпрос, в своята дълбочина, може да се разбере само от онзи, който може да осветли тъмнината в себе си. Този въпрос беше разрешен от Йоан. Той знаеше, че Звярът има власт само там, където му се дава от Отец.
Всичко това означава, че светът е сътворен от двете ръце на Бога, а не от едната. Едната ръка на Бога е Строгостта. Тя се проявява чрез Звяра като космическа тъмнина. Другата ръка е Милостта.
Йоан е постигнал тази висша будност още в миналото – при което за него тъмнината е винаги светеща. Още в Египет той беше проникнал в Трите шестици, т.е. в голямата Космическа Тайна на Звяра. Йоан е прероденият Хермес. Той знаеше, че Тайната на Трите шестици не може да се изчисли, преди да постигнеш едно дълбоко окултно и духовно развитие. (Има много изчисления на Йоан, които не съм включил в лекциите. Тогава са пишели с други числа, но сборът е пак същият – трите шестици.) Това означава, че въобще тайните изискват едно голямо духовно развитие – а този, който може да пази тайна (става въпрос за съхраняване, ако се научи и се тренира в тази област), получава от нея специална енергия.
В Своите проповеди Христос изнася Древното учение, което се е проповядвало в Рая – и затова Той казва: „Царството Божие вътре във вас е“. Чрез Словото Си Христос иска да припомни на хората това, което са учили в Рая.
Точно затова Учителят казва: „Християнството не е ново Учение. То е Учение, което хората са учили в Рая – и сега само си го припомнят“. Това означава още, че Царството Божие е Божественото в човека – и ние трябва да го намерим вътре в себе си.
В древността окултната Мъдрост е била скрита и се е преподавала само на царе и свещеници. Но те са злоупотребили с придобитото могъщество и власт – и тогава тази Мъдрост се е оттеглила навътре в собственото си светилище.
Любовта е окултния език на Бога, а ключът на окултния език е Свещеното Слово. Свещеното Слово е най-висшата Наука – и то дава на Посветения Откровения за Висшите Тайни на Живота.
(втора идея за размишление)
Без Любовта човек не може да намери Пътя към Бога в себе си.
Според Окултната наука, Любовта е силата, която организира човешката душа и ѝ дава условия да се върне в безсмъртието. Това означава, че който не може да намери Любовта в себе си, не може да намери силата, която спасява душата. И когато една душа не може да познае Христос, това е нещастие, защото без Него душата губи Пътя си към Бога и към Вечността. А когато една душа не може да намери Безсмъртието и Вечността, тогава всичките ѝ прераждания са лутания в мрака и безсмислието.
Затова Учителят казва: „Христос е това Същество, Което дава смисъл на земния живот“.
Без Христос земното човечество не би могло да намери Пътя си към Бога. Когато една душа не може да намери Пътя си към Бога, тя остава безплодна, т.е. бездетна. А когато Душата познае Христос, тя се освобождава от безплодието, защото това познаване ще материализира идеите на човешката Душа и ще ги осмисли. Любовта е силата, която оплодява човешкия живот. Щастието подразбира живот в един уреден свят – а това е именно Христос. Това означава, че само Любовта може да организира света и да възвърне изгубеното щастие.
Учителят казва: „Никой да не си прави илюзия, че вън от Христовия импулс може да има истински постижения“.
Всеки човек трябва да върви от Иисус към Христос – това е еволюционният процес, окултният Път на сливането на човешкото съзнание с Божественото.
Според Учителя: „Щастието на ученика почива върху много малки, незабелязани причини в света. И това, което спъва хората, са тези малки, микроскопически причини, които са тъй естествени. Когато разберем този ход на нещата, ние 75 % ще се освободим от ненужни борби и ще останем с 25 % необходими борби – и тогава разумно ще се борим. Що се отнася до нещастието, по този път се движат нисшите същества, включително и черният адепт“.
Важна идея от Учителя: „Щастието на грешните хора седи в затворените очи, а на праведните – в отворените очи; но само онзи човек може да върши Волята Божия, очите на когото са отворени“.
Ще кажа нещо относно пътя на черния адепт, тъй като по този път постепенно вървят много хора, без да могат да предвиждат нещата. Черният адепт може да се домогне до много материални блага и много приятели, но ще натрупа лоша карма, която в следващо прераждане ще изкупва с големи страдания и лишения – и ще се чуди защо светът е такъв. Той няма да може да се пребори с лошите съчетания в своя живот. Ето защо кармата е допусната – защото една от задачите ѝ е да се справи с фалшивите желания на хората.
Всичко това води до идеята, че щастието седи в опазването на Божественото и че Истинският Живот съхранява своето Съвършенство.
Щастието на този етап е свързано със страданието. От окултна гледна точка, това означава, че страданието трябва да се приветства, защото то освобождава човека от Звяра и от злото. Ето защо страданията са едно благо за падналите души, а без страданието човешките души щяха да потъват в злото и да се обвързват със Звяра в голямо падение.
Тайната на Голгота представя една от големите Тайни – тя е Тайна на Вечността.
Лекция, държана на 22 септември 1995 г. – Варна
Четвъртата йерархия в Кабала
(първа идея за размишление)
В този свят човек може да проявява милост, но в своята дълбочина той да е звяр.
Милостта няма нищо общо с човешкото лицемерие, защото тя е Божествено изкуство, което не се изучава в школите на Земята. В Евангелието на Лука се говори за Хесед (т.е. Милосърдие): „Бъдете милосърдни, както е милосърден вашият Отец Небесен“.
В Евангелието на Лука е е скрито учението на будизма, в това на Марко – учението на Заратустра, а в Евангелието на Йоана – учението на Хермес, но обновени чрез Духа на Христос: по съвсем друг начин предадени, но основните идеи са такива.
Учителят на Милосърдието е сам Бог. Милосърдието не се изявява в даване на дрехи, обувки, коли, къщи и други подобни, както някои го разбират. Затова разглеждаме Милосърдието от окултна и кабалистическа гледна точка. Милосърдието е Божествено качество – и то съгражда Вечен Живот. Тук е неговата сила. Чрез това качество човек се изтръгва от ръцете на смъртта. Това означава, че Милосърдието ни води в Небето.
В по-висшите измерения Науката за Милосърдието изисква Посвещение – и в Кабала това се нарича Хесед. Тук, чрез това небесно качество, ученикът съгражда своя Вечен дом и съхранява своята духовност. Милосърдието е окултна сила – и в неговата аура мракът се разпръсква. Във Висшия свят това качество се смята за Царство, или Царствена сила. Точно това означава Хесед: Небесна сила (на Милосърдието). Чрез Милосърдието, йерархията Хесед поддържа своята връзка с Небесния Отец. Йерархията Хесед е сбор от разумни Същества, които са се посветили специално на това качество. Милосърдието е едно от качествата на Съвършената Любов. Това качество има тайно и мистично значение за развоя на нашата окултна еволюция. Същото може да се каже и за страданието. То също има тайно мистично значение за нашата окултна еволюция. Ето защо ученикът трябва да се подготви и да знае как да посрещне своя най-мрачен час. Това е часът, в който ученикът остава сам-самичък в големия и мрачен ужас на Звяра.
Всеки ученик ще се срещне с часа на Голгота. Тук именно е истинската борба на ученика. Това е борбата за Вечна победа. На кръста Христос показа как се воюва и как трябва да се извоюва Вечната победа. Тук Той показа и силата на Милосърдието, главно с думите: „Прости им…“. Това означава, че Милосърдието идва от дълбочината на човешкото сърце. В своята дълбочина, сърцето не е човешка, а Божествена същност – това е качество на Светостта.
По пътя към Великия престол на Светлината се минава през Мистерията на Голгота. Именно на Голгота ученикът се връща в Рая, т.е. при Бога – по друг начин казано, в истинската Окултна школа, в която сам Бог ще го учи. В тази Школа ученикът се изпълва само със свещени образи, за разлика от астралния свят и от другата школа.
Всеки път, когато трябва да придобиеш нова Мъдрост (това същевременно означава и нови степени на Посвещение), трябва да се сблъскаш с кръста. Това означава, че новото в този свят се ражда винаги след сблъсък на двата принципа, на двете вътрешни сили в човека. В този свят Вярата ще остане единствената могъща опора за човека, а не Любовта, Мъдростта или Истината. Те ще дойдат много по-късно. Любовта ще дойде, след като ученикът изживее много дълбоки и специфични космически състояния. Това са мистични преживявания, т.е. свързани са с Висшата мистика. Само тогава той ще се сближи с нея (с Любовта), но засега Любовта не е дадена на човека. На човека е дадено само малко да се докосне до щастието. Ето защо Учителят казва: „Любовта е най-разрушителната сила и затова е създадено щастието, което служи като проводник, който смекчава тази мощна сила“.
Лекция 31
Как трябва да се разбира думата „смисъл“ от окултна гледна точка? Отговорът е следният:
Смисълът на нещата е свързан с мистичната дълбочина на Словото. В тази дълбочина, Словото е Бог. В думите „Словото бе Бог“ е скрита цялата Окултна наука. Това означава, че в безкрайната вътрешност на Словото има Велики Тайни. Дълбоко в човека има една бездна, но още по-дълбоко има нещо друго – това е Свещената Тайна. Точно тук се намира голямата Мистерия на Живота – и тя е сам Бог. Това е Центърът, от Който се излъчва Безкрайността. Това е Вечният и Непрекъснат Извор, Изворът на всички Мистерии. Това означава, че Великите Тайни са скрити в сърцевината на Живота, т.е. в сърцевината на Бога. Голготската Мистерия е Тайна на Вечността – една от най-големите Тайни.
Нещо важно: ученикът не трябва да се страхува от силата на Мрака и от Звяра, който е израз на този Мрак, защото Мракът е скритата дълбочина на живота, която още не сте осветлили.
Ще загатна за някои малки тайни, свързани с малките Мистерии.
Преди това ще кажа нещо общо. Чрез пророците, Христос е изнесъл много притчи: някои притчи са насочени към народа, а други – специално към учениците. Точно в тези притчи, които са насочени към учениците, е скрит окултният Път на вътрешното развитие на ученика.
Например притчата за талантите в Библията е тайна притча и се отнася до скритите органи и духовни сили на Душата, чрез които се виждат други светове на Духа. Но преди да дойде това дълбоко виждане, за Душата е определен пътят към Йерусалим – пътят на Душата към своя кръст; а кръстът утвърждава Вечната и Божествена връзка на Душата със своя Творец. Именно затова всяка Душа трябва да бъде разпната – за да се утвърди тази връзка. След това разпъване идва новото разбиране за живота. Учителят казва, че дори и Христос научи нещо ново на кръста, което не знаеше. Значи, дори и за Него кръстът се явява като обновяване и като нещо ново.
След всичко това идва новият начин на говорене и новият начин на мълчание. Мълчанието е езикът на Космическата сила. Има една специална област в мълчанието, която е свързана с Тайната на космическия растеж.
Как трябва да разбираме Голгота? На Голгота се пося едно Велико космическо преобразяване. Тук се пося Тайният Път на ученика. Това е свързано с Учението за Тесния Път.
По повод обединението на Бялото Братство тук, на Земята, за мен има само едно условие: тези, които са минали през Голгота, много лесно ще се обединим, ние просто сме обединени; а другите са обединени само външно – т.е. те още не могат да станат истински служители, защото това се решава на Голгота.
Чрез Иисус, Христос се вмъкна в човешката еволюция и в нейния ход. А голямото въздействие на Черното Братство, което в Библията е описано като изкушението на Ева от Змията, е главната причина за т.нар. грехопадение, или падане в слепота. Това е Космически, а не земен факт.
Учителят казва: „Какво е Бог вън от Любовта? Мъчение. А вън от мъчението? Небитие. А що е Небитието? Самота. Само Съвършеният може да бъде самотен – само Бог. Другите не могат да бъдат самотни. Следователно, вън от Любовта, Бог не съществува“.
Словото е най-мощното средство и противодействие срещу силата на мрака. Това означава, че когато Словото бъде прието, то става освобождение за душата. Защо? Защото Божественото Слово е чиста Светлина, пред която тъмнината отстъпва. Тъмните сили отстъпват пред силата на Словото, Което е Бог, т.е. чистото Слово, което е Началото на нещата.
Дълбоко страдание може да издържи само Любовта. Тя е Първото Лице на Бога. Звярът не познава силата на това Лице – Любовта. Това означава още, че колкото повече обичаш, толкова повече навлизаш в себе си – защото най-висшите степени на Любовта са същевременно и най-висши степени на медитация.
Когато обичаш истински, силата на мрака не може да те спре в твоя Път. Посветените израстват в дълбочината на мрака, т.е. в дълбочината на бедствията и страданията, на нещастието, защото успяват да изтръгнат скритата сила в това бедствие, скритата енергия. За да постигнеш Реалността, т.е. истинската опора в живота си, трябва да изгубиш всяка друга опора и да останеш сам, лице в лице с Реалността. Само изоставеният от всички – включително и от близки, и от Бога, и от Учителя – може да познае Реалността. Да си изоставен от всички – това е голяма възможност в живота на ученика, голяма чест. Чрез голямото страдание, Бог Си строи място в Душата на ученика. Ето защо страданието е важно.
Учителят казва: „Страшно нещо е човек да зависи от окръжаващата среда; и страшно нещо е човек да зависи от водата, от въздуха и от огъня“.
(втора идея за размишление)
Винаги има хора, които вървят в Тесния Път. Това е Пътят към нови Посвещения. Учителят казва: „Окултният ученик няма право да се отклонява от Тесния Път“.
В дълбочината на Звяра има мрак и ужас – но за ученика има един Тесен Път, защото Звярът се явява като помощник за пробуждането и Посвещението на ученика, а Посвещението дава истинско равновесие. На кръста на Голгота учениците на Христос избягаха – не можаха да издържат, не можаха да предвидят силата на съчетанията. Само Йоан присъстваше на кръста, защото той още от миналото имаше много висока степен на Посвещение. Йоан имаше истинско равновесие – другите по-късно го придобиха.
За обикновените хора – за тези, които са се отказали от Бога – Звярът носи мрак и ужас. Тук работят други закони.
Когато Христос слезе, това означаваше раздяла с всички стари учения – защото Той е, Който носи Новото. Новото е в Тесния Път. По него ученикът излиза от голямата Бездна на злото и доброто, т.е. от Бездната на гнилото дърво, което в Библията е наречено Дървото за познаването на доброто и злото. Това означава, че само Любовта може да изкара човека от Бездната на доброто и злото, защото Любовта е по-висок свят. Любовта е над тези два полюса, тя е Животът на Вечността, а в този Живот има много по-големи изисквания от това да правиш добро.
И така:
Идеалът на сърцето е Любовта.
Идеалът на ума е Мъдростта.
Идеалът на волята е Истината.
Докато Любовта, Мъдростта и Истината не са дошли, е необходима Вяра – а те ще дойдат на определеното време.
Христос казва: „Стеснен е Пътят, който води към Живот“.
Това означава, че Тесният Път няма нищо общо със света. Той се отнася до окултното ученичество, защото тясната врата е вратата на Окултната школа. Тесният Път е мистичен Път, който води ученика към Тайната на Живота.
Учителят казва: „Зад нещастията се крие Велика наука. Те представят Свещената книга на Живота, която всеки сам трябва да чете. Когато обикновен човек чете тази Свещена книга, тя е обикновена; а когато просветен и разумен човек я чете, тази книга буди съзнанието му и той се свързва със съзнанието на всички разумни същества“.
Тесният Път има най-големите изисквания към ученика. Това са изискванията на Вечния Живот. Това означава, че само в Тесния Път се гради Божественото начало. Тесният Път е Пътят на ученика. По този Път го води Учителят, т.е. самата Светлина.
Древното Учение за Тесния Път се намира в Свещената книга на Тот и в Свещената книга на Откровението на Йоана, но Тайната на този Тесен Път е много внимателно скрита в символите и Мистериите.
Тесният Път сам по себе си е ключът към Светилището. Този ключ е окултният метод, който осветлява Мрака.
Лекция, държана на 29 септември 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Христос е не само проповедник на Любовта, но Той е самата Любов – става въпрос за самия Принцип. Истинското величие на Христос не е в Неговото учение – то е само покривало. Истинското величие на Христос е в Неговия начин на живот.
Смъртта на Христос беше символ на победата, защото тя се превърна в изкупителна сила за тези, които Му вярват. Христос показа, че на Голгота се побеждава най-голямото зло. Това означава, че който не може да възкръсне, не е победил злото в себе си и в своя живот. Възкресението е мярката. Ако не можеш да възкръснеш, това е, защото в тебе живее злото.
На много места в Библията Христос казва: „Само вярвай“. Това означава, че чрез Вярата, в човека се насаждат мощни добродетели.
Христос е образът на Сина, а Синът е образът на Невидимия Бог. Този Син беше назован Словото. От всички Велики творения, Неговият духовен Син е едно от най-големите.
Учителят казва: „Словото е Висша духовна материя. То е Единородното, т.е. роденото преди другите творения, и затова е наречено Началото“.
Пропадането на Архангел Сатанаил е в това, че той сам е започнал да се обожава. При това положение развитието спира. Характерно за животните е, че те нямат способност да обожават. От друга страна, Сатанаил реши да отнеме обожанието на Адам и Ева към Бога, защото той искаше да бъде обожаваният – и затова стана Звяр: защото само Съвършенството може да се обожава.
След като Адам и Ева изгубиха съвършенството си, те започнаха да грешат и да раждат деца на несъвършенството. Но съдбата на всичко несъвършено е смърт. Всички несъвършени същества трябва да умират. В този смисъл, грях означава изгубване на вътрешната сила на Съвършенството. Това означава още и изгубване на пълнотата на живота, т.е. изобилието на живота.
Когато Бог изпрати Сина Си на Земята, това означава, че Той изпрати Спасението на Земята. И така, чрез Сина Си – т.е. чрез Словото – Отец постигна Своите цели. Главно те са три:
Първо – освобождаване чрез Голгота.
Второ – връщане на умрелите към Живота на Съвършенството.
Трето – Словото, това е Пътят към Съвършенството, което идва от друг свят.
Всичко това означава, че чрез Голгота се навлиза в Пътя на Съвършенството. Голгота е началото. Когато Отец слезе в Христос, тогава Словото стана Съвършена спасителна сила.
Лекция 32
Според индийците блаженството е самото спасение и чрез него ти си изкупен. Това спасение е свързано с убеждението им, че този свят е лош и пълен със страдания и бедствия. От кабалистична гледна точка, това е песимистичен възглед. И тук, и Горе животът е хубав и пълен.
Учителят казва: „Ако не можеш да бъдеш щастлив и в нещастието, и в неволята, ти нямаш дълбочина“. И казва още Учителят: „Ако Раят не е в тебе, ти никога няма да влезеш в него“.
Когато се бяга от страданието, не може да се видят скритата красота и скритата дълбочина, вложени в него. Точно затова Учителят казва, че най-лошото нещо, което можем да направим на ученика, е да му отнемем страданията, т.е. дълбочината.
Индийците виждат спасение в прекъсване на прераждането, а това е погрешно – и много са тези, които са се увлекли и не знаят, че и в бъдеще ще страдат.
Ако Духът е с тебе, все едно е в кой свят си ти – дали външен, дали вътрешен, или чисто Божествен.
Без голямото страдание, което се символизира от Голгота, не може да се проникне до дъното, т.е. до дълбочината на живота. Това е показано от Христос. Според Окултната наука, в тази дълбочина блаженството не е най-висшата мярка.
Що се отнася до многото техники, които индийците дават и които според Учителя са инволюция: никакви техники нямат значение, защото Любовта не е техника. Ако един човек обича Божествено, тогава, даже и да не иска, той ще диша прана, но дълбоко, и ще мисли по Божествен начин. Любовта е дълбочина. Любовта е дълбочината на цялата Вселена – тя е дъното на нещата, а в това дъно живее Отец.
Учителят – това е дълбочината на живота. А когато ученикът живее в Духа, тогава и тялото се осмисля, защото то става условие за служене на висши цели.
От окултна гледна точка, не трябва да бягаме от прераждането, защото страданието осмисля живота в Духа. При живот в Духа, страданието е музика, а не бедствие. В Библията тази музика е наречена Възкресение.
Индийското учение е остаряло, защото Христос не избяга от Голгота, а напротив: Той проникна много дълбоко в страданието и откри в него Своя Отец.
Затова Учителят казва: „Божества, които не могат да възкръснат, нека да си вървят – ние не се нуждаем от тях. Ние не се нуждаем от такива божества, които не могат да понесат греховете на хората“.
Ако Христос не беше слязъл дълбоко в страданието, а беше останал да блаженства, човечеството щеше да бъде обсебено от Черното Братство. Когато говорим за дълбочината на Любовта, тя не може да остане на Небето. Затова Учителят казва, че Христос ще има не само Второ пришествие, а също и Трето, и още много други. Силата на Любовта е във Възкресението, което древните Учители не можаха да постигнат. Тук е новата сила на Любовта, която Христос показа и която се изявява с нови качества и способности.
Учителите от древността не са имали тази сила да възкръснат. Това говори за едно Велико качество на Любовта и по-специално на Христос, Който, според Учителя, е Върховният Учител на всички Посветени. Възкресението доказва величието на дълбокия Живот, който е скрит в Небитието, т.е. в недрата на Отец.
Материята беше победена от Христос не чрез бягство, а чрез проникване. Това доказа един дълбок окултен закон: В началото е било само Едно, Едно ще бъде и в края.
Според една голяма част от йога ученията, делата обвързват с ново раждане и затова дела не са необходими. Това е друга пукнатина. Христос показа, че и дела са необходими – и те водят до Висше познание и до абсолютна Вяра. Тук йога ученията не са разбрали, че когато Любовта обвързва човека, тя го освобождава. Това е единственото обвързване, което освобождава и извисява. Срещу всички стари учения излиза Любовта с нови качества и с нова дълбочина.
Най-голямата наслада в живота не е блаженството, а постоянното общуване с Бога. Духът на Живота, Който е самата Любов, е в постоянно общение не само в условията на блаженството, но и в условията на Голгота.
Учителят казва: „Познавай Любовта, с която Любещият те оживява“.
Човек сам трябва да създаде своята Святост – така както сам може да създаде и своята греховност.
Учителят казва: „Любовта започва с хората. В това отношение, хората са началото, Ангелите са краят на Божията Любов, а Бог е средоточие на Любовта“.
И още: „Когато смъртта дойде при някой човек и го познае че люби, тя започва да го гали и го напуща. Тя познава Древното Начало“.
Всичко това означава, че Бог е изчезнал от погледа на смъртните – но за любещите, за будните, Той има друго Лице.
(втора идея за размишление)
Изворите на Мълчанието са по-дълбоки от говоренето.
Окултното Мълчание е вътрешната храна на живота.
Без изработването на права мисъл не може да се говори за Науката за Мълчанието, защото Мълчанието е Божествен процес. То е свързано с обожествяването и одухотворяването на живота.
За да се придобие истинското Мълчание, погледът на ученика трябва да е насочен изключително към Невидимия свят.
В Кабала се казва, че Мълчанието е Велика космическа сила. Тя огражда много светове.
Смята се, че Словото съдържа големи Тайни на човешкото битие, а Мълчанието съдържа Тайните на Божественото Битие.
Мълчанието на Бога няма цвят. Условно има бял цвят, но той е толкова ослепителен, че остава само Мълчанието и Неговият величествен Покой. В това Мълчание на Бога няма съществуване за нито един звук – тук е Престолът на Святата Вечност. Това Мълчание е изключително властно и се изучава от всички Висши йерархии.
Бог е едно Универсално Присъствие. Той сам е Вечността.
Човешката Душа не може да обхване това – ето защо, когато попадне в тази сфера (т.е. в Святата Вечност), тя замлъква. Когато Душата намери Бога, тя вече не може да задава въпроси, защото е толкова изпълнена, че няма място за нищо друго освен за Святата Вечност.
Мълчанието е много богата и красива Същност. То е наситено с Покой. И когато Душата влезе в този Покой, тя вече е Вечна. Бог е Покоят. За да стигне до този Покой, Душата преминава през мистични кризи, докато чуе Тихия Глас. Гласът, който изтича от Бога, дава на Душата това, което никой не може да ѝ даде. Това е Гласът, който дава Вечен Покой. Тогава Вечността започва да струи в Душата.
От окултна гледна точка, Душата и Вечността – това са истинските отношения на близост.
Да чуеш Гласа на Бога – това значи да станеш Син на Бога, а който е Син на Бога, се ползва и от светлата, и от тъмната страна на живота. За Сина на Бога всяко нещастие и бедствие се използва за подем и растеж.
Към учениците: при нещастието, от какъвто и род да е то, окултният ученик няма право да пее песента на недоволството, т.е. песента на умрелите. Той трябва да изтръгне скритата Светлина, която се намира в страданието и в нещастието. Така той възкръсва в Святото Мълчание.
От окултна гледна точка, думите също мълчат; но има определени моменти, когато скритото значение на една дума се дава като дар. Когато скритото значение на една дума се даде, тогава виждаш красотата на Духа.
Когато в стремежа на човека липсва Чистота, думите крият своето значение. Имам предвид думите като живи същества – словото е живо.
Когато в стремежа на човека липсва нещо, тогава той е изхвърлен от собствената си дълбочина.
Когато стремежът на човека е искрен и чист, тогава от дълбочината на човека извира специфичната сила на Вярата.
Всичко това означава, че ако от дълбоката вътрешна Същност на ученика не потекат силите на Вярата и вдъхновението, той остава в застоя – защото без Вярата човек не може да се одухотвори. Вярата е закон за одухотворяване и оцеляване в Невидимия свят.
Лекция, държана на 6 октомври 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Защо е необходимо страданието? То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е Велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божествената Любов. Първо ще минеш през страданието, а после ще опиташ Любовта. Това е контраст – казва Учителят, – но контрастите са необходими“.
Който мисли, че сам може да нареди земния си живот, той не знае, че този живот се нарежда от друго място.
Учителят отново задава един въпрос и пак сам отговаря: „Защо Бог, Който е Съвършен, Всемъдър, е допуснал тия противоречия? За да опита нашата любов. Господ пита: „След всички страдания, можете ли да Ме обичате? Ако Ме обичате, вашата Любов е истинска – защото, ако Ме обичате, след като съм ви дал най-големите блага, това е много естествено. Ако всеки ден ви правя услуги и вие Ме обичате, това е в реда на нещата. Земята не е място за Любов, тя е място само за изпитания. А струва си да мине човек от една по-нисша скръб в по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост. Да знаеш как да използваш силата на злото – това е Велика наука, с която малцина разполагат“.
На друго място Учителят казва: „Волята не се дава назаем“. Това означава, че всеки с лични усилия трябва да си я развие.
Ако не постъпваш добре, Бог е страшен за тебе – ти не можеш да издържиш на Неговия поглед.
Най-голямото изявление на проявената тъмнина е срещата със Звяра. Но Отец е непроявен, а проявената светлина и проявената тъмнина са Негови по-нисши сили. Звярът се проявява на Голгота като голяма сила на тъмнината. Всичко това означава, че Трите шестици, т.е. това число, което е носител на силата на Мрака, е същевременно носител на големите Посвещения.
Всичко това става по така наречения Път на Истината. По този Път човек познава Невидимото.
Затова Учителят казва: „Велика е Науката за живота, скъпо струва тя. За онзи, който иска да благува, животът е велико нещастие, защото животът не е място за благуване, но за учене. Животът е Велико училище“.
Който иска да благува, ще се срещне с нещастието, т.е. с гнева на Бога. От окултна гледна точка, това е красивият гняв, защото, когато Бог се гневи, Той поставя всяко нещо на своето място – т.е. когато се гневи, Той работи.
Лекция 33
От книгите на Библията, Откровението на Йоана е с най-голямо значение. Тази книга е пропита с много дълбок окултен символизъм. Тази книга има пряка връзка с дълбоките египетски и гръцки Мистерии. Тя е свързана с мистичните Посвещения в Египет и Гърция, защото е написана на символичния език на Мистериите. Тук, в този символизъм на окултните Мистерии, са скрити вечните Истини на живота, които са безценните съкровища на Посветените.
Голяма Тайна на Живота се намира и в самата дума Откровение, защото Откровението се явява като истински и оригинален водач към Универсалните Мистерии. Когато се говори за Алфа и Омега, това е символът, който обхваща Този, Който е цялата мистична еволюция. Колкото по-големи страдания е победил един Посветен, толкова по-дълбока е неговата степен.
Седемте послания към седемте църкви, за които говорихме миналата година, съответстват на седемте чакри. Алфа и Омега съответстват също и на първата и последната чакра. Това означава, че Омега е Висшата чакра, която символизира края на земната еволюция.
Миналата година говорихме и за четирите коня от Откровението на Йоана. Тук ще дам и други няколко съответствия:
Раждането – това е белият кон.
Младостта – това е червеният кон.
Мъжественост и старост отговарят на сивия кон.
Смъртта съответства на черния кон.
Всеки кон е управител в своята област.
Има и друго съответствие: белият кон съответства на огъня, червеният – на въздуха, сивият – на водата, а черният – на смъртта и на земята.
Има едно мистично число, 144 000, за което говорихме и което, кабалистически събрано, е деветка (1 + 4 + 4 = 9). Деветката означава завършен цикъл. Двете четворки представят физическия и духовния квадрат, т.е. физическия и духовния живот – и когато ученикът мине през тези два квадрата, ще стигне до единицата, която е входът към Вечността, входът към Универсалния Живот. Това означава, че чрез числото 144 се влиза в Мистерията – това е число на Мистерията.
Чрез Трите шестици – 666 – се влиза в Бездната. Бездната е символът на земното мислене, защото чрез него в човека се привличат и оживяват всички видове дяволски създания.
Тайната на Живота е истинската храна за Посветените. И наистина, когато човешкият Дух влезе в Мистерията, той е заситен. Тази Тайна е свързана с Чистотата, защото Чистотата е принцип, който убива духа на Дявола.
Символът на всяка секретна доктрина и учение е Девата, защото само в Чистотата се съхранява Тайното учение. В този смисъл, ученикът има една голяма задача: той трябва да вземе енергията на Змията (т.е. половата, сексуалната енергия) и да придобие и възстанови своята космическа мощ, своето космическо право. С тази мощна енергия, ученикът ще се извиси в Бога и с това ще определи своето безсмъртие. Това означава, че тази скъпоценна енергия е твоето спасение, защото тя е скрита космическа мощ. Същевременно тя е и енергията на творчеството. От друга страна, тази сексуална енергия се стреми да погълне безсмъртната част на човешката природа.
И така, трите шестици могат да станат деветка (3 х 6 = 18, или сборът е 1 + 8 = 9) – а това означава Пътят към Мистериите. Разбира се, засега по този въпрос свободно не може да се говори много, но все пак мога да кажа следното. Трите шестици стават за ученика спасителен изход, т.е. деветка; или, по друг начин казано: ако ученикът успее да вземе енергията на сексуалната сила и нейната разрушителна власт в свои ръце. Изразът в свои ръце означава да качиш тази същата енергия във Върховната чакра – и това е Възкресението.
Всичко това означава, че в сексуалната енергия е скрита силата на Възкресението – и всеки има задачата да трансформира тази енергия, да я одухотвори и изкачи нагоре.
Освен това, числото 144 000 е число на тези Същества, които са завършили своята земна еволюция – и поради това те носят Името на Бога и ще проповядват в Негово Име.
Този, който не може да преодолее човешката любов и сексуалната енергия, ще бъде преодолян от нея. Знае се, че когато сексуалната любов овладее хората, те губят разбирането си за Духа и остават в света на разрушението и промените. Чрез сексуалната любов хората се обвързват все повече с материята и тя става за тях вечна. Така смъртта ги преследва и става техен вечен враг.
От друга страна, когато става въпрос за Божествената Любов, Учителят казва: „Любовта е сила, която не се подчинява на обикновени човешки желания“.
Човешката любов е тясно свързана със смъртта – и затова, когато преодолееш човешката любов, ти се освобождаваш от смъртта.
(втора идея за размишление)
Главният принцип в Кабала е Словото – и то означава синтез на всички науки, религии и учения. Тук говоря за Святото Слово, за Свещеното Слово, което е синтез.
Учителят казва, че всички науки, религии и учения в края на краищата трябва да стигнат до молитвата, която е техният общ израз, която е началото на правата мисъл – защото при молитвата човек е насочен към Бога.
Христос разкри Любовта като една действаща Космическа сила – сила, която движи светове. Преди слизането на Христос, Звярът раздробяваше психиката на съществата. Това е пътят, по който се оформя голямото его. Христос внесе Любовта като метод за отстраняване на егото. Христос вложи Божествена сила в Своето Слово и с това спря инволюционния процес. В Словото Христос вложи много Божествени сили за земното развитие. И наистина, Словото има пълната власт да направи душата безсмъртна.
В Кабала неуловимата Същност на Бога е наречена Небитие. В своята най-дълбока същност, Небитието е отсъствие на пространство и материя. Тук се крие една специална Тайна на Живота. В Кабала това се нарича Голямото Лице и означава Святото Изображение. А Сефиротите, т.е. качествата, са Малкото Лице. Най-дълбокият план на живота е скрит в Голямото Лице, т.е. в Небитието, и се нарича Кетер. Думите Кетер и Кабала, изписани на сирийски, и двете означават Предание; обаче, когато се напишат по един друг начин, означават Могъщество. От това следва, че думата Кетер, или Корона, сама по себе си означава Висше могъщество – това е владеене на короната, владеене на висшите сили. Кетер – това е един Велик план на Вселената, един дълбок и мистичен план, свързан с Божествената Любов.
В Кабала се казва, че Бог е създал много светове до създаването на сегашния свят. Говори се също за светове, създадени и разрушени от Бога. В тази връзка се обяснява, че злото е остатък от предшестващи светове, които са намерени за негодни. Кабалистите казват, че злото произлиза от последователното отслабване на небесната Светлина. Това означава също, че злото е отрицание на Светлината и именно затова е недостиг на Светлина – защото се е отделило от Святото Слово.
Свещеното Слово е Алфа и Омега на всички учения. Тъмните сили не са разбрали Свещената идея на свободата, защото свободата е дадена, за да се посветиш на Бога, а не на своите своеволия.
И така, Истината е скрита зад най-големите изпитания и страдания. В тези изпитания злото се трансформира – и свободата се явява, облечена в нова дреха, т.е. в Ново Слово.
Според Окултната наука, зад чистото Слово е скрит Духът на Космоса.
Лекция, държана на 13 октомври 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
В Библията е писано за десятъка на няколко места: Левит 27:30 – 32, Второзаконие 14:22 – 29, Матея 22:21, Битие 14:18 – 20, Числа 18:24, Послание към евреите 7:4 – 8.
Бог гледа как даваме, какво запазваме и с каква цел. Смята се, че десятъкът са парите, които се поставят на първо място. Тогава и Бог прави разпределение за нас на първо място. Десятъкът – това са парите на Бога (Левит, 27 глава). Десятъкът е закон за отделяне от егото. Това е една врата към Неговата Милост. Десятъкът не е отношение към хората, а към Бога. Десятъкът се дава на Правдата. В Библията това е символизирано от отношението на Авраам към Мелхиседек, който е този символ. По този начин Бог благослови Авраам във всичко, защото числото 10 означава пълнота, изобилие и съвършенство.
От друга страна, десятъкът е едно признание, вид благодарност, едно отношение към Бога, но той не е задължение или закон. При десятъка ти даваш, но всъщност получаваш. Това е свързано с чистото действие. Чистото действие не го правиш за хората, а за Бог в себе си – изграждаш Свещено отношение към Бога.
Даването никога не е закон, то е според свободната воля на човека. Милостинята за бедните не е десятък, тя е извън него. Според Марко истинското даване е като сеене на семена: някои дават от мотив, други – по закон, трети – от мотив за бъдеща полза, четвърти – по любов. От окултна гледна точка, само Любовта е чиста сфера и като даване, и като взимане. При безкористното даване никога не искаш отговор – нито външен, нито вътрешен.
Десятъкът се смята за закон за преуспяване. Когато даваш десятък, ти привличаш изобилието, защото правиш връзка с Божествения източник на живота. Десятъкът е връзка с Божествената система, а не със света. Този метод не е обикновен закон. Извън този закон, всички усилия и старания са суета, защото те не са духовни и искрени. Този закон е установен от Бога. В Библията Христос си плаща десятъка за Кесаря: „Кесаревото – Кесарю, Божието – Богу“. Изпраща Петър да хвърли мрежа, с която изваждат риба със скъпоценен камък, с който плаща. Превод: когато мислиш по Божествен начин, всичките ти въпроси се решават по Божествен начин. Всяко човешко дело е ограничено и повърхностно. Защо? Защото не е духовно. Това означава, че само Чистотата е закон за успех във всяка област.
Лекция 34
Чистотата ни извежда извън Земята, защото тя ни вдъхновява и обожествява. Чрез вдъхновението човек се прониква от вътрешна духовност и по този начин навлиза в живота на Космоса и прониква в Тайните, които стоят в неговата основа. Ако ученикът е изработил контрол и овладяване на себе си, той може да навлиза безопасно в своята вътрешност, без да бъде овладян от своите подмолни желания.
Всичко това означава, че вдъхновението е метод, чрез който се влиза в друг свят. Пътят навътре е опасен, защото във вътрешността на човека има много силни демони, които биха го разкъсали, ако не е пречистен и подготвен.
Силата на ученика е в будността. Будният никога не сее зло. Будността е окото на Духа не само за този свят. Всеки ученик е длъжен да изтърпи на всички атаки на астралните тълпи.
Орфей казва на своя любим ученик: „Има определени моменти, когато силите на злото се съюзяват срещу нас. Но ти си пламъкът – и това е твоята власт, оставена ти от Етерния Бог“.
Вдъхновението е свързано с тайното знание, с тайната Мъдрост – а изчезването на тази Мъдрост е изразено в Библията с идеята за смешението (смесването) на езиците. Вдъхновението е двигател на Божествения Живот, а надеждата – на човешкия живот. Трябва много да работим, за да създадем условия на вдъхновението да дойде.
Учителят казва: „Недъзите се дължат на недоразвити добродетели“.
Чрез пречистването ти откриваш своя произход. Ставайки Дух, разбираш, че произхождаш от вътре, т.е. от себе си. Така е и с произхода на Бога – Бог произхожда от Себе Си. Това означава, че когато ние произлезем от себе си, Вечното Вдъхновение става нашият Път. Бог сам Себе Си е зародил – това е Тайна. И по подобен начин Посветените се зараждат в себе си.
Красотата в живота на Посветените е тази, че дори и на Голгота, т.е. в най-голямото страдание и болка, те извличат сила за своя възход, за своето космическо, а също и мистично развитие.
Кабалистически се смята, че когато човек се пречисти, постепенно се издига над всички светове – и колкото по-нагоре върви пречистването, толкова по-голяма е порцията Светлина, която той получава, докато накрая достигне до цялата Светлина. В Кабала това се нарича Универсално Освобождение.
Пречистване според Кабала означава да дадеш условие на Светлината да проникне в теб. Тогава, когато се насочиш нагоре, т.е. навътре, Светлината се превръща в духовна енергия, наслаждение и блаженство; но има по-дълбоко превръщане от блаженството и ученикът не трябва да спира дотук. В Битието има специална Мъдрост – и които не могат да надраснат блаженството, ще си останат в него.
Учителят казва: „Любовта има по-велика мисия от блаженството“.
Има Посветени в Кабала, в мистиката, които не се занимават с това смешно дишане на въздух. Те дишат етер.
Законите на живота са дадени за изправление, а главната борба е насочена срещу собствения егоизъм. Това означава, че чрез себепознанието човек си изработва своя бъдещ свят. По пътя на себепознанието ученикът постига Посвещение, т.е. става Посветен; а Посветеният е ценен на Земята, защото той е постигнал нещо, което хората все още търсят. Посветеният има чисто действие, защото е свързан със Святата Божествена Енергия. Всяко действие, извършено заради другите, в крайната си дълбочина е извършено заради себе си. Тук е тънката разлика, защото истинското действие е не отношение към другите, към някакъв човек, а отношение към Бога. Това е чистото действие.
Който не е търсил резултати и изгоди, той е постигнал най-добрите резултати.
Лекция, държана на 29 ноември 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Без Божествената Любов се раждат деца на греха. Същото се отнася и до дарбите. Ако една дарба е преждевременна, тя е рожба на греха. Ученикът трябва да разбере, че постоянството е над дарбите и че никакви дарби не могат да заместят постоянството, защото без него не можеш да се утвърдиш в Духа на Бога. Постоянството е нещо Абсолютно, защото всички висши сили се съграждат чрез него.
Постоянството значи групиране на силите и елементите на Душата, докато непостоянството е разграждане на силите и елементите. Непостоянството идва от съмнението. Това означава, че съмнението е процес на разграждане, т.е непостоянството не може да гради. Непостоянството е израз на съмнение, а постоянството е Вяра.
Това, в което постоянстваш, ти принадлежи. Постоянството се определя от Вярата. Непостоянството показва, че ти си влязъл в процеса на разрушението. Това е законът за разлагането на силата.
Постоянството е благословение, приемане и означава духовно раждане. По пътя на постоянството Великите Учители са образували силата на Бога в себе си. По пътя на постоянството ще получиш всичко, което ти е предопределено. Това означава, че постоянството е Божия дейност. Когато Духът ти даде постоянство, това означава, че Той вече те е избрал, защото постоянството е самият Дух.
Лекция 35
Големите страдания и изпитания са символ на Новото, което идва. Така Новото си пробива път. Всеки ученик, който се намира пред Новораждане, усеща, че светът се събаря пред него. Така са поставени нещата.
Окултната наука казва, че властта над Змията, над злите духове не може да бъде дадена преди Новораждането. Христос е дал именно това на учениците Си. Доброто и злото са две космически сили, същества, които са в борба – две противоположни сили. От тази противоположност съществата се раждат и съграждат. Тези две космически сили са необходими за създаване на формите. Те са в ръцете на Върховния Бог и са Негови слуги. Бог работи с тях, използва ги за развитието на човечеството.
Злото се ражда, когато една сила, която в миналото е действала като добра, т.е в посока на развитието и прогреса, когато влиза в настоящето и иска да действа по същия начин, тогава тази сила ражда злото. Това означава, че когато миналото е пренесено в настоящето, то е зло. Това е част от Учението на богомилите.
Физическият свят е създаден от отрицателните сили на Битието, защото те имат центробежно движение. Така ги е създала Върховната Воля. Точно затова те имат силата да сгъстяват етерната субстанция – и по този път е създадена материята.
Духовният свят е създаден от положителните сили на Духа и на Битието. Тези сили разработват и организират материята – и същевременно я одухотворяват.
Звярът, чието име е 666, е представител на отрицателните космически сили. Тези сили също са интелигентни. Окултната наука казва, че те не вършат нищо без съгласието на Върховната и Тайна дейност на Бога. Сатана върши всичко само със съгласието на Бога. Той не е никакъв противник на Върховната Воля (както е според Църквите). Той е само един слуга, само изпълнител на тази Воля, която е властваща във всички светове.
Воля, от окултна гледна точка, е много силна дума. Това е волята, обединена с Бога.
Нещо, което Учителят е премълчал: Самият Бог се съветва със Своята Воля.
Всеки трябва да го прави след време, но преди това волята трябва да се направи чисто Божествена.
Окултната наука казва, че човешката Душа слиза да събира опит и да развива своите спящи сили и способности, които ще ѝ трябват за Вечността. Това означава, че ако един ученик иска да си развива на Земята някакъв личен, уютен живот, той ще приспи своите способности и ще спре развитието си. После ще се чуди как ще употребява живота си.
Раждането на Звяра от Бога – това е раждането на материята от Духа. Адът представлява верните на материята, т.е на вторичното. Адът представлява обикновеният човешки свят.
Богомилите са стигнали до основни изводи в тяхното Учение:
Чрез духовното пречистване, злото и материята се преобразуват и изчезват. Затова Ангелите са неуязвими. Преобразуването и отстраняването на злото става чрез пречистването (една от най-важните думи). Това е методът, при който Душата се освобождава от отрицателните сили на Битието. Такъв е бил Пътят на тези, които са били наречени съвършени (те са стотици, не само от обкръжението на Боян Мага). По този път съвършените богомили са се освобождавали съвършено от злото. Такъв е Пътят на ученика.
Пречистване означава одухотворяване, означава обожествяване (в по-висока степен). Това е Пътят, по-който Душата се освобождава.
Лекция, държана на 27 декември 1995 г. – Варна