Част 2
Учителят казва, че Бог е създал Първи Адам и Втори Адам. Говорихме за организираните Същества от Съвършения цикъл (Христос, Дева Мария, Архангел Михаил и т.н.) – те спадат към Първия Адам, а вторичният Адам още не е организиран. Първият Адам е, Който беше създаден по образ и подобие на Бога, и Той беше абсолютно праведен и чист. За Втория Адам, направен от пръст, Учителят казва, че беше грешен, че тайно в себе си носеше греха и затова именно сгреши в Райската градина, когато му се удаде възможност. Чрез Първия Адам, Христос, Който не се поддаде на изкушенията, ни се показа, че Съвършенството не може да греши.
Вторият Адам имаше избор, имаше шанс да не греши – защото Учителят казва, че Вторият Адам не беше направен от кал, а от най-хубавата пръст, а частиците на тази пръст бяха издръжливи и трайни. Но когато човекът съгреши, тези частици изгубиха своята чистота и трайност. Това постави началото и така се създадоха различните болести, от които хората сега страдат.
Погрешката на Адам и Ева седеше в това, че те не знаеха в дълбочина какво нещо е Божествената Любов. (Това се отнася също и за Сатана и неговите агенти.) На Земята те дойдоха за първи път. След като не познаваха дълбоката Същност на Любовта, т.е. на Бога, точно затова те се оплетоха в Любовта.
Учителят обаче казва, че Адам – това е Духът в нас, който ще изкупи всичко.
Първоначално Адам е бил двуполов – и мъж, и жена, т.е. и двата принципа са били вътре в него. Духът и Душата са били тясно свързани и затова той не се е нуждаел от жена. Но един ден е допуснал мисълта за жена. От този момент се е разделил на две части. Така той е станал разединен и с това е подписал нов договор. Това е договорът със Змията – и така той е станал еднополов. Това означава, че щом има два полюса, т.е. два пола, се ражда борбата за власт. Ако Любовта е Божествена, борбата изчезва.
Дървото за познаване на доброто и злото беше забранено, защото чрез него се явява хаосът, разделението, смъртта. Смъртта пречи на истинското развитие във висшите духовни измерения – и затова сега еволюцията е много бавна. Бог искаше да им даде истинско знание, чрез което да придобият безсмъртието, и затова в началото те бяха облечени в Светлина. След грехопадението те я изгубиха и Черният адепт им отне Светлината. Този адепт – Змията – ги събуди преждевременно за външния живот, и те оголяха., т.е. външният живот е свързан с голотата. Оголяха означава изгубиха Светлината.
Според Учителя, Дървото за познаване на доброто и злото беше създадено заедно с Адам.
За Първия Адам: Учителят казва, че Той е нещо велико, Той и досега още живее в Бога, т.е. в Божествения свят, и е Син Божи. Първият Адам – това засега е едно общество от 144 хиляди Души, за които се говори в Библията: това са Бели Братя, завършили еволюция, които представят първичното състояние на Истинската Църква. Според Учителя работите на Бога са величествени. Това се вижда от Първия Адам – Христос.
(втора идея за размишление)
Скръбта е много силен метод на Невидимия свят. Тя отделя човека от външния свят, т.е. тя пресича външното мислене – и затова такъв човек, като върви по улиците, изглежда като в сън. Скръбта има обаче една друга идея, една друга цел. Според Окултната наука скръбта сковава неразумната воля. Чрез скръбта човек навлиза в една привидна бездна – и точно тук трябва да открие своя Път и Истината, която трябва да стане негов ръководител.
Скръбта идва, за да осмисли пътя на ученика. Осмислянето възстановява Живота. Скръбта идва, защото животът на човека е разсеян – имам предвид желания и цели, които не са първостепенни, а това е отдалечаване от Центъра. Да се концентрираш значи да насочиш разпръснатите си мисли към Центъра, който коригира всичко. В Центъра на всичко е Божията Воля. Божията Воля се изучава чрез вътрешната деятелност на молитвата. Когато човек започне да работи усилено с молитвата и пречистването, неговата деятелност вече не е човешка. По този път той ще придобие умението да страда и няма да бъде вкаменен от Звяра. Това означава, че Звярът вкаменява тези, които не умеят да страдат.
Истинското страдание произхожда от Любовта към Бога и към Душите. То облагородява и възвишава. Фалшивото страдание е свързано с егото, превръща се в мъчение, отчаяние, самоубийство (при него егото не е могло да победи злото в себе си) и т.н. Победата над изпитанията (вкл. и Голгота) е знак, че ученикът, чрез силата на своите добродетели, е победил злото в себе си, и затова той се освобождава и в него се влива Нов Живот.
Лекция, държана на 28 април 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Тайната е методът, който осветява мрака. Мракът е скритото лице на светлината. Бог е скрит на дъното на мрака. Това означава, че зад мрака е скрита светлината. Ако Духът е с тебе, тогава мракът не е никаква граница за теб, защото няма граници в Единството. Тук мракът е осветен.
Мракът има окултна мисия. В случая под думата мрак разбираме Звяра. Той показва скритото си лице само когато се познаеш като Дух. Мракът е сияещ, когато познаеш Бога. А когато познаеш Бога, дошло е вече себепознанието. При себепознанието ти се срещаш с Бог в себе си и тогава разбираш, че Неговото Лице е Истината.
В Кабала се казва, че понеже Бог е безграничен, не са Му необходими граници. И ти си бил безграничен, но сега не си. Защо? Понеже си вкусил от плода и с това си изгубил своята безграничност – и сега живееш в свят на граници. Твоята задача е отново да станеш безграничен.
Безграничното е универсална вибрация.
Щом не слушаш Бога и не изпълняваш Неговите заповеди, ще живееш в свят с граници и Звярът ще бъде твоят ръководител. Звярът е тайно лице на Бога и е част от Неговата сила – и именно затова никой не може да го победи. Понеже е част от Бога, той има голяма Космическа власт. Никой не може да унищожи Звяра (т.е. Злото), защото той е част от Тайната на Бога.
Лекция 10
(продължение)
Раят не е чисто Божествен свят. Раят е Школа – и грехът е станал именно в тази Школа, която е астралният свят. След грешката в Рая, Адам и Ева се обличат в плът и слизат на Земята.
В Библията се говори за четирите реки, които ограждат Рая. Според Окултната наука, Тигър и Ефрат представят венозната и артериалната система. Другите две реки са също вътре в човека. Тези четири реки са едно голямо богатство на човека. В човека са насадени и много дървета, между които и най-великото, наречено на окултен език Дървото на Живота.
Окултната наука твърди, че в една от реките е имало злато. Това е слънчевото течение, което тихо тече в така наречената нервна система. Всички тези мистични енергии от Слънцето слизат в организма на човека във вид на реки и течения.
Учителят казва: „Земята по време на първите хора е имала друг облик. Грехопадението произведе голям катаклизъм. Тогава Луната се е отделила от Земята и сега е станала един голям приемник на отрицателните сили, които излизат от Земята. Първоначално Раят беше една велика Окултна школа и двамата първи човеци бяха ученици от тази Школа. Главното нещо, за което ги изгониха, беше лъжата“ – и затова Учителят я нарича двоен грях.
Дърветата в библейската легенда не са обикновени дървета. Учителят казва: „Тези две дървета са живи същества. Те са две култури, които са на две различни степени на развитие: едната е Дървото на Живота, а другата е Дървото за познаване на доброто и злото“. Второто дърво е дървото на съмнението; а по пътя към Дървото на Живота се изисква съвършена Вяра.
После Учителят продължава: „Раят беше една Велика култура на миналото. Когато Адам и Ева излъгаха, тогава Господ, Който беше ръководител на Окултната школа и Който виждаше всичко, ги изпъди от тази Школа долу, на Земята. Адам и Ева бяха първите ученици на Окултната школа на Земята, но те бяха лениви и не учеха – и затова лесно се поддадоха на изкушението, което ги ограби вътрешно“.
Според Учителя: „Дървото на Живота е целокупният Космически Живот, а всички същества образуват целостта на това велико Дърво. По-нисшите същества се намират в тежките условия – т.е. в корените, в т.нар. материален живот. По-висшите същества се намират в клоните и в стъблата. А най-висшите същества – това са цветовете и плодовете“.
Плодовете на това велико Дърво са Учителите и Посветените, т.е. всички, които са завършили земна еволюция. От окултна гледна точка, думата плод е символ и означава завършек, резултат. Учителят казва, че дълбокият корен на думата дърво произлиза от думата Дева и означава Първороден, Божествен Живот.
Според Учителя има Ангели, които са завършили своята еволюция чрез минаване през човешка форма, а има и такива, които въобще не са минавали през човешка форма и също са завършили висша еволюция, после са се изкачили в по-високи сфери, а по-нататък – в още по-високи.
Това дърво, от което Адам и Ева не трябваше да ядат, беше определено за Боговете, т.е. за тези, които са достигнали онази Безпределна Мъдрост и са завършили еволюция. Само те имаха право, а човекът още не беше узрял, т.е. още не беше станал плод. И понеже Адам не беше узрял, той беше изгонен от Живота в смъртта. Змията е учителят на Черното Братство, т.е. Звярът – това е 666. Изгонването от Рая е изгонване от Окултната школа, за да отидат в широкия свят и да се учат от собствените си опитности и страдания. Една от причините за изгонването от Окултната школа беше Змията.
Според Окултната наука, Ева сгреши със сърцето си, а Адам – с ума си. Така те внесоха чуждия елемент в себе си и в живота си. Целта на големите страдания в живота на хората е да се изхвърли именно този чужд елемент, който се е промъкнал в Райската градина. Всичко това означава, че без страдания няма освобождение и затова ние трябва да ги приемем съзнателно. Има много несигурни неща в живота, но това е едно от сигурните неща за всеки: страданието. Чак след страданията ще дойде това, което дълго сте търсили.
Учителят казва: „Грешката на Ева беше, че тя искаше да обича и друг човек освен този, който Бог ѝ беше предопределил“. На окултен език казано: тя завърза отношения, и така Черният адепт влезе в Рая. В отношенията е влязъл трети елемент.
Учителят казва: „Трябва ли да има трети? Да. Трети има право да бъде само Бог“. Но Ева сгреши: тя имаше двама мъже. От Черния адепт се роди Каин, а от Адам – Авел. Това означава, че жената сгреши в Рая чрез любовни работи. И сега светът е пълен с любовни работи.
МЯСТОТО НА ТРИТЕ ШЕСТИЦИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА
(втора идея за размишление)
Всички същества произлизат от един Върховен Принцип. Звярът е само една част от Великата Божия сила. Понеже Злото, според Учителя, е Божия сила, ние можем да го победим само чрез единство с Бога – няма друг път.
Срещал съм хора, които са ми казвали, че са по-хитри от Дявола. Самото изказване разкрива, че те вече са влезли в капана, защото Сатана е бащата на лъжата и никой не може да бъде по-хитър от него, той е най-големият майстор. Учителят обяснява, че Сатана специализира свои агенти във Вселената, които праща да лъжат и да внасят съмнение у хората; но когато му дават отчет, иска да му говорят само Истината – а останалите могат да бъдат лъгани.
Макар че Звярът е отделен от Вселената и от нейната еволюция, той все пак участва в този еволюционен ход. Убийствената сила на Звяра, на Злото, има своето място и предназначение.
Окултната наука е категорична, че движенията и замислите на Звяра никога не са произволни, никога не са следствие на случайност.
Важно: движенията и действията на Трите шестици и на злите духове във Вселената, според Посвещението, образуват специфичен ред в тази Вселена.
Учителят казва, че зад закона се крие духовно същество – изразът хвана ме законът означава, че окултната полиция на духовните същества от Невидимия свят работи. Ако един престъпник е убил и си мисли, че не е открит, той не знае, че тази окултна полиция, по законите на Правдата, го намира. Понякога просто го оставя за друго прераждане и идва изведнъж. Много престъпления стават така – идват от минали прераждания; и когато човек не е тръгнал в Правия Път, дошъл е часът и окултната полиция пристига.
Според Окултната наука, Звярът, чието име е 666, макар и жестока, убийствена сила, е в пълно единство и хармония с развитието на Космоса. Той се движи по своя строго определен път, а не безразборно. Аз съм наблюдавал проблеми и на Венера, и на Луната, и т.н.: там също трудно се разбира Учението на Христос, макар че то е най-простото Учение. Звярът е Космическа тайна, но той е без Истина и без Светлина, защото му е отнета всяка надежда. Той е без Истина, но се управлява от Истината.
За учениците: Ако имаме Истината за свой идеал, тя ще ни пази – и Звярът не може да ни докосне. Затова се казва в Библията: „И косъм няма да падне от главата ви“. Един окултен закон гласи: Ние създаваме себе си по образа на своя идеал.
Дървото на Живота е символ на съвършена Любов, а тази Любов изисква съвършена Вяра. Това означава, че само на Дървото на съвършената Вяра могат да растат плодовете на Любовта, Мъдростта и Истината. Дървото за познаване на доброто и злото е дървото на Звяра, дървото на съмнението. Когато Адам и Ева се усъмниха в Божието Слово (понеже Бог им каза да не ядат от това дърво), те ядоха от дървото на съмнението и станаха смъртни. Това означава, че те умряха за Божествения план, за Божествения Живот. Всеки, който се съмнява, умира за Божествения Живот, т.е. отдалечава се от Дървото на Живота.
Съвършената Вяра не зависи от много молитви и усилена работа върху себе си. Съвършената Вяра е дар. Бог е дарителят и Той никога не прави грешки. Съвършената Вяра е висш метод за проникване в Тайната на явленията и нещата.
Ученикът – или този, който може да прониква в Тайната на нещата – е тих и незабележим. Той е дете.
Лекция, държана на 5 май 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Добрият самарянин минава за езичник. Той не носи в себе си дълбокото учение на законите и пророците, но той има Любовта.
От окултна гледна точка, Любовта е живата сила на Бога. Чрез Любовта Той е над законите.
Добрият самарянин, като идея, има пряка връзка със сексуалната енергия. Човек не трябва да се бори срещу сексуалната си сила, защото тя не може да бъде унищожена. Тя подлежи на преобразуване.
Окултната наука казва: Милосърдието е преобразувана сексуалност. Това е силното качество на добрия самарянин. Човек със сексуални желания не може да помага истински, защото не е чиста енергията му. Милосърдието, това е безкористната сила на Любовта. Всяко сексуално влечение носи корист в себе си. Това означава, че при сексуално влечение всяка помощ е опетнена. Тук отсъстват чистият магнетизъм на енергията и Посвещението. Това означава, че Милосърдието е висша степен на Посвещение.
Важно: Сексуалната сила трябва да се одухотвори, да се покори и да се превърне в сила на вглъбяване, помагач по пътя навътре.
Окултният ученик трябва да знае как да се ядосва, как да се гневи. Бог, когато се гневи, произвежда съвършени неща. Несъвършеният се гневи от слабост. Да се заканиш на своя слабост и да я победиш, а не да се заканваш на външен човек.
Безкористната постъпка на добрия самарянин не е от този свят. Тя ни говори за единство с Вечността, с Висшата Любов. В по-висш смисъл, безкористието изразява вътрешната красота на Космоса. Това е качество на чистата духовност.
Събитията във всяка притча са описани като събития във видимия свят, но те се определят от силите, които действат в Невидимия свят.
Окултната наука казва: Безкористието е сила и метод за проникване във вътрешната Космична Тайна. Тя е свързана с идеята за добрия самарянин. Безкористието е сила с голяма, невидима власт. То е мощна опорна точка в живота на ученика. Добрият самарянин е един Ангелски образ на Душата, Ангелски образ на Вечността. Безкористието е закон на Единството. Това означава, че това качество е космично и е вселенска даденост. Според окултната наука, безкористието е крайната цел на всяка еволюция. То е качество, за което е необходима дълга еволюция.
Лекция 11
(продължение)
Всички любовни работи се разиграват сега тук, на Земята, от изпъдените от Рая. Адам и Ева се изкусиха по различен начин: Ева се изкуши от Змията (Черния адепт) и яде от лошия живот. И досега не може да се освободи от земните си грижи и проблеми. Адам пък се изкуси от Ева, т.е. от жената.
Учителят казва: „Сега жената има задача да разбере характера на Змията, т.е. дълбокото животинско начало в себе си. Щом го разбере, тя ще изправи живота си. Мъжът трябва да изучава и да разбере естеството на жената“.
Животът на тези две същества още от самото начало не е бил организиран. Мъжът е живеел на северния полюс и там е неговият Рай, а жената – на южния полюс. Северният полюс е умът, а южният полюс е астралното сърце.
Щом се знае, че Раят е блаженство, откъде е влязла Змията?
Отговор от Учителя: „3мията представя обективния, външен човешки ум, нисшия ум“. 3абележете, че Змията дойде в Рая след създаването на Ева, т.е. когато Адам се е разделил в своята вътрешност на две.
Защо Змията не дойде по-рано?
Учителят казва: „Тогава нямаше да има смисъл, защото Адам (Духът) и Ева (Душата) бяха във вътрешно единство. Тогава Ева нямаше сърце, беше чиста Душа, живееща във вътрешността на Духа. Когато тя беше отделена от Адам, това беше началото на създаването на сърцето. Това използва Змията – и тя се намести в чувствата на Ева, те отвориха вратата си за Змията. Понеже вратата беше отворена, Змията влезе“.
„В мен има ум, в теб – сърце. Така ще вършим работата по-лесно“ – така Змията се е обърнала към Ева.
Питат Учителя: „Нали Ева беше създадена от реброто на Адам?“.
Учителят отговаря: „Да, но Адам беше разумен, той не даде на Ева своя ум, защото знаеше каква мощна сила е умът и че тя може да злоупотреби с него. Тогава Змията ѝ предложи своя ум. Оттук започват обърканите работи в света“.
Първичният ум е изпълнен само със Свещени образи – няма астрални, изопачени образи, те са в ума на Змията.
Ева искаше ума на Адам – и не получи, а го получи от Змията. Черният адепт ѝ даде отказаното от Адам. От този момент Адам и Ева вече не представляваха едно цяло. Сега Ева трябва да се освободи от този ум, той е присадка от Змията – а земята на този Звяр, според Библията, е неустроена и пуста. Що се отнася до Първичния ум и Първичния свят (Дървото на Живота), той е устроен. Дървото на Живота представя една Слънчева култура от Великата Древност, от която има някои остатъци в Агарта.
Кабалистически Агарта се нарича Мистичната Нула, т.е. това, което никога не може да бъде напълно разбрано и видяно. Когато нулата е след едно, за единицата има нови възможности и развитие на все по-високи нива.
Учителят казва: „Понеже Адам се отказа от Бога, и жената се отказа от него. Затова днес жените се разочароват от своите мъже – защото те живеят без Бога. Когато Адам оправи отношението си към Бога, и жената ще коригира отношението си към Адам, т.е. към мъжа“.
Адам пожела да се индивидуализира, т.е. да стане свободен. И Ева пожела независимост. Учителят казва: „По-ясно по този въпрос не може да се говори, защото по-слабите ще се съблазнят“.
В Битие, глава първа от Библията, е дадена Тайната на живота на ученика. Сега, чрез съзнателна работа върху себе си, ученикът минава от тъмнина към Светлина, от смърт към Живот. Създаването на света – това е Пътят на човешката Душа.
Учителят казва: „Когато съзнанието на ученика се пробуди, той трябва да заработи, както е описано в глава първа на Битие“. „В началото Бог създаде Небето и Земята“ – на окултен език това означава устройване на вътрешния и Космичния Живот на ученика. „3емята беше неустроена и пуста“ се отнася за живота на миналото, на тъмнината; отнася се за тези, които не са годни за истинско развитие. В онзи Велик и страшен ден за ученика ще дойде Велик момент на безмълвие. Защо ученикът ще Го види лице в лице? В голямото страдание на Голгота е скрито Лицето на Бога.
Учителят казва: „Христос на Голгота научи нещо, което не знаеше“. Там Той постигнал по-дълбока връзка с Отец – ново измерение, което Той дотогава е нямал. (Има преживявания, по-големи от Самадхи – седма степен.) Тогава, след Голгота, настава Ден Първи – първият нов ден на съзнателен живот на ученика по пътя към Вечността.
Когато дойде Великото Безмълвие, никаква светлина няма да има около ученика. В тази голяма криза и мрак ученикът трябва да произлезе от своята дълбочина, да се зароди от само себе си. Тогава, от своята най-дълбока вътрешност, той ще призове Абсолютната Реалност и ще види Нейното Лице. Голгота е голяма благодат за учениците – и голямо разрушение за нечистите същества. Новото Окултно учение винаги се ражда след голям сблъсък на старото и новото в Душата на ученика.
(втора идея за размишление)
Всяка противоположност е неделимо единство. Окултната наука казва: Съществува само Единството, няма противоположност. Но за това е необходимо единното виждане. Единството е неделимо.
Доброто и злото са тясно свързани. Това означава две различни ръце, които са едно (неделими).
Според Кабала, Милосърдието е дясната ръка, положителната сила и власт. Суровостта и законът са лявата ръка – отрицателната власт. Хесед и Гебура са двете ръце на Бога. Двойната власт е единна. Двата вида власт са една власт.
Окултната наука казва, че светът е сътворен от двете ръце на Бога, т.е. от Милосърдието (Милостта) на Бога и от Суровостта и законите на Бога. Суровостта или злото се проявяват чрез силата на илюзията като Космическа тъмнина. Според Окултната наука тъмнината не съществува. (С отварянето на Третото око, външният ум е покорен и не може да се меси в живота на ученика.) Тъмнината няма реална сила. Ако за едно същество тъмнината съществува, това означава, че то разглежда нещата чрез илюзията – защото в Единството Животът е безкрайна Светлина.
Най-дълбоката причина за явяването на злото се крие в Уникалната Светлина. Това е Светлина, която не може да бъде възприета от обикновените същества поради липсата на седма отворена чакра – Любов към Бога.
Космическото съзнание означава висша степен на Посвещение.
Според Кабала тази Суровост отстранява всяко зло. Злото е хванато от закона.
Учителят нарича закона тояга.
В този свят не може да има само милост – понеже, ако имаше само милост, щеше да има духовно разлагане и тогава милостта не би била положителна. За да бъде милостта положителна, е необходима нейната отрицателна възможност – суровостта и законите.
В дълбочина, Милост и Суровост са едно и също нещо. Те са двете ръце на Бога.
В Кабала се казва, че Бог е милостив и благ поради Своята цялост и универсалност. Милостта е част от Неговата универсалност. Тази Милост е насочена към всички разумни същества – и тя е безкрайна. Неговата Милост е неуморима.
Законите са насочени към неразумните същества. Зад законите работят живи същества.
Само Безкрайното е велико и красиво. В Кабала това е означено с думата Тиферет. Красотата на Бога е скрита в Неговото сърце, в Неговото Безкрайно Единство.
Лекция, държана на 12 май 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
В голямото страдание и нещастие ученикът трябва да открие дълбокото и красиво общуване с Учителя. В голямото страдание са скрити окултните сили на Природата. Но се иска много голяма будност, защото тук се навлиза в една Тайна на Природата, свързана със зараждането на живота.
Животът се е зародил от неизмеримите духовни глъбини на страданието и затова всяко живо същество рано или късно трябва да мине през Мистерията на Голгота.
Голямото страдание е нож с две остриета. То или те разрушава във вътрешността (това се отнася за тези, които не се отказват от злото), или, от друга страна, дава мощен подем и мощно, непреодолимо вдъхновение към Вечността.
Голямото страдание е метод, чрез който се изваждат навън най-истинските качества, които са скрити в дълбочината на човешката същност.
По-голяма тъмнина от Голгота няма – и по-голяма благодат няма, защото чрез Голгота се излиза от света и се влиза в Реалността, т.е. в Духа. За да влезеш в Реалността, трябва да минеш през Мистерията на Голгота. В тези лоши условия се разкриват вътрешността на Душата и нейният Път.
Учителят казва: „Животът и знанието са дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие“. Това означава, че ако човек иска да задържи живота и знанието, той трябва да работи.
Учителят казва: „Животът се е явил с определената цел: да се развива, да расте и да стане главен фактор в по-нататъшната проява на Върховния Миров Дух“.
Законът на работата върху себе си е универсален. Окултният ученик е длъжен да проникне дълбоко в страданието и да извади оттам мощните окултни сили за своето развитие, за своето Спасение и Възкресение. В дълбокото страдание е скрито Лицето на Бога – и точно тук ученикът трябва да е буден, за да Го види лице в лице. Само тук се раждат истинските сълзи, свещените сълзи на живота. Учителят е говорил някои много важни неща за сълзите. Има хора, които не умеят да плачат, нито да се ядосват правилно, не знаят и как да се заканват – а това е цяла наука. Хубаво е да се заканиш, но на някоя своя слабост – и да я победиш без шум: тихо, спокойно, без много думи. Това е хубавата закана. Има хора, които плачат нехармонично, дразнещо – това идва от техните изопачени мисли, чувства и желания. Има хора, които плачат много привлекателно, и те привличат Милостта на Бога – било външна, било вътрешна помощ и т.н.
За да Го видиш лице в лице, се иска съвършена Вяра. Има около 30 вида вяра. Най-важната е съвършената Вяра.
Учителят казва: „Щом вярвате в Бога, вие ще можете да превърнете противоречията в благословение“. Това означава, че Вярата е алхимически закон. Вярата превръща злото първо в опит и после – в Живот.
Лекция 12
(продължение)
Тайното Лице – това е Творецът на всички неща в света и извън него. При срещата с Бога лице в лице (големите страдания) ученикът започва един коренно нов и универсален живот, който се разгръща постепенно. Тази среща дава едно вдъхновение, което надминава всички граници и предели. Когато човек види своя Ангел хранител или някой Архангел например, вдъхновението, което получава, продължава няколко години. Но когато срещне пряко Бога (срещата с Високия Идеал), вдъхновението му вече важи за цялата Вечност – няма сила, която да го възпре. Това могъщо вдъхновение е вход към един велик Космически Живот.
Когато чуеш този Велик вътрешен глас, настава Ден Първи, за който се говори в Библията. Досега твоята земя беше неустроена и пуста, и Духът се носеше върху бездната, която е твоят неорганизиран свят. И тогава този смесен живот на тъмнина и светлина ще се разлъчи и ще настане Ден Първи.
Окултната наука казва, че ученикът трябва да създаде Виделината в себе си – а това е осъществената връзка с Бога. Според Учителя, под Виделина се разбира Великия и непрестанен стремеж на Душата да учи. Това е една от най-силните думи в българския език. После ученикът ще разнесе тази Виделина и на много други Души.
В Писанието е казано: „И разлъчи Бог вода от водата“. Това означава разлъчване на Божествения живот от земния. После се казва: „И в скръбен час човек ще пие от Водата, която е Горе“. Водата, която е долу – това е човешкият живот, това е учението на Змията. То се предаде на всички паднали души. Окултната наука казва, че това учение на Змията е безнадеждно, но все пак се прилага от много хора. Задачата на ученика е по обратен път, чрез злото, да се върне в Бога.
Тези, които са опетнили Името на Бога в себе си, са изгубили една Велика сила в своята вътрешност – това е силата на Живота. Адам трябва да освети Божествения Дух в своята вътрешност, а Ева – Божествената Душа в себе си. Само тези, които опазят Свещеното Име на Бога в себе си, могат да Го видят лице в лице, т.е. могат да издържат на Неговата Светлина, на Неговата мощна Истина.
Понеже Истината е абсолютна, т.е. с абсолютни вибрации, днес се представя забулена. Булото се вдига напълно само за Посветените, защото те са подготвени да издържат на нейните условия. Реалността е скрита за неподготвените, за да могат те да оцелеят.
В течение на човешката еволюция Истината ще се разкрива постепенно по пътя на пробуждането. Постепенното пробуждане е много важен въпрос, защото то става абсолютен фактор за вътрешното окултно развитие на ученика. Истината дълго се е разкривала чрез метода на приказките и легендите. Това пак потвърждава, че Истината отива при подготвени хора.
Без Посвещение не може да се разбере мисията на Христос и на човешката Душа, нито нейният мистичен Път към Божествения Дух. Христос е този мистичен Път. (Буда е изпратен от Христос да даде Учението на неговото време.)
Защо не може да се понесе Истината? Защото тя е много сгъстена първична субстанция. Точно затова на много хора Истината се явява с образи, но това е само далечна подготовка. Във високото и мистично поле, Истината е без образ, без ограничение.
Звярът е една преграда и през него можем да минем само чрез метода и силата на Истината. Това е Посвещението.
(втора идея за размишление)
Вярата е Свещено отношение към Космическия принцип на Словото.
В лекцията „Дерзай, дъще“ Христос казва на страдащата от кръвотечение: „Дерзай, дъще, твоята Вяра те изцели“. Преведено от Учителя, това означава: „Ти криеш в себе си Велика сила – Вярата, която е благоугодна на Бога“.
Тук ще обясня един момент. Христос често използва думите: жено, сине, дъще... твоята вяра те изцели. Това са съвсем различни неща: имат нещо общо, но се разминават. Когато казва жено, това означава, че на тази душа се дава шанс, но тя не може да работи, не е осиновена от Бога. А когато казва сине или дъще, това означава, че тази Душа е осиновена, че тя е приета във Великия Път.
После Учителят обяснява: „Заради тази сила, ти се задоволи с най-малкото: само да се допреш до дрехата Ми. Ти не поиска някакво голямо благословение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя Вяра и за твоето смирение, бъди благословена“. И от този час жената оздравя“.
Вярата е докосване до мощното и първично етерно поле, в което обитава Христос. Истинският Христос е едно мощно невидимо поле. В случая Той Се е кристализирал в Словото Син и е бил познат от болната жена – в случая от Любовта. Всъщност Вярата е израз на Любовта, защото нейната основа се корени в Любовта.
Учителят казва: „Хора, в които живее злото, не могат да осъществят Свещеното докосване до Словото и до дрехата на Христос. Ако те се докоснат до дрехата на Христос, ще се питат: „Тази ли е дрехата на Христос и този ли е Христос?“ – защото тук работят други закони“.
Учителят обяснява: „И най-малкото колебание е в състояние да попречи на вашето оздравяване“. Най-малкото колебание е опасност. Обратното също е вярно.
Учителят казва още: „Щом се усъмни човек, той внася в своя живот безсилието“. Вярата е метод за оцеляване на човека в Духовния свят (т.е. оцеляване на Душата). Затова в Черното Братство вярата в Бога се смята за най-злия и опасен враг. Има още един враг – постоянната молитва. Когато човек прекъсне молитвата, той вече е жертва на злото. Вярата е опасност за злото вътре в човека.
Учителят казва: „Като четете Евангелието, виждате, че там се излагат принципите на Христовото учение. Като четете Деянията на Апостолите, виждате вече малко отклонение от Христовото учение: явява се спор – нещо, присъщо на човека. В живота на Апостолите, даже и на светиите, има примес на човешки елемент. В този цикъл (последния етап), от промени се нуждаят и най-праведните“.
„Там, където се забелязва най-малкото отклонение, най-малкото нарушение, най-малкото изключение, това говори, че този свят не е чисто Божествен. В него не оперира само Бог, но и други някакви същества. Това, което Бог е създал, е съвършено.“
Христос е образ на Съвършенството, а Адам е създаден от двама бащи: и от Бога, и от Дявола – и от Бялото, и от Черното Братство, затова има два центъра.
Учителят казва: „Понякога и Ангелите правят малки погрешки. Защо? Защото по отношение на Бога те са несъвършени, а грешките са присъщи на несъвършените същества“.
Лекция, държана на 19 май 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
За Христос е казано, че е Единороден от Отца. За човека е казано, че е роден от двама бащи – от Бога и от Дявола. С това се обяснява двойствеността в човека, който живее и умира, радва се и скърби, твори и разрушава. Това е така, защото той слуша гласовете на две идеи, на двама бащи.
Първата идея е свързана с Дървото на Живота. Бащата на тази идея е Отец. Втората е свързана с Дървото за познаване на доброто и злото, чийто баща е Сатана. За второто дърво Учителят казва: „Това дърво е граница на друг свят“. И после обяснява: „И Бог постави Адам в Рая и му каза: „Ето Дървото за познаване на доброто и злото. То е граница на друг свят, в който няма Живот, няма Знание. Този свят е място на Смъртта – и ако хапнеш един плод от това дърво, ти ще влезеш в тази граница, т.е. в Държавата на Смъртта, и ще опиташ нейните закони“.
Човек служи на тези две идеи, които вървят в различни посоки. И поради това той се намира разпънат на кръст.
Отец, в Своята безгранична Любов, изпрати Единородния Си Син – т.е. Този, Който служи само на една Идея – да отиде в царството на Сатана и да прокара път от Държавата на Смъртта към Държавата на Живота.
Учителят казва: „Чрез Възкресението, този Път беше отворен. Всъщност това е Пътят на окултния ученик, който трябва отново да се нарече Син Божий и Единороден от Отца. Тази идея е разрешението на въпроса на настоящото време. Това значи да служиш само на една Свещена идея“.
Пътят, който Христос прокара от Държавата на Смъртта към Държавата на Живота, е видим само за принципа, за окото на Вярата, т.е. за Вярата като принцип. В момента на усъмняването, този Път изчезва от погледа, т.е. от съзнанието на човека, и то така изчезва, сякаш никога не е съществувал.
Лекция 13
(продължение)
Ако Истината е в тебе, Звярът няма с кого да воюва, борбата е невъзможна. А когато хората се борят със Звяра, те се вмъкват в застоя.
Окултната наука казва, че Звярът допуска само този, който носи в себе си Истината. Това също означава: само този, който е годен за развитие в новите степени на Светлината. А за другите настава хаос и мрак, защото самият Звяр представлява мощният Мрак – и точно затова той се явява като булото на Истината. За Посветения това було се маха, защото Звярът е слуга на Истината, слуга на Вътрешния Глас, т.е. Гласа на Живота. Колкото до Тихия глас, той е свързан със силата на стремежа и постепенното, постоянното разгръщане на този стремеж. Стремежът все още не е воля. Той трябва да се превърне във воля. Тази воля вече води към най-дълбоката част, където работи Вътрешният Глас. Тихият глас – това е упътване към Вътрешния Глас. Тук става въпрос за степени.
Ако искаш да победиш Змията, това е много лесно: не се бори. Ако не се бориш, тя изчезва – няма откъде да взема сила. Ако си борец, победата е нейна, даже и да си борец за справедливост. Злото има нужда да се бори, борбата му е необходима. На злото винаги му е необходим противник.
Бог не се бори, затова няма противници.
Корнелиус Агрипа казва: „Свещеният Огън няма противници“ – т.е. Любовта няма противници.
Змията обича хора с капитал, т.е. с излишна енергия, която не знаят какво да правят.
Звярът не е противоречие в Космичния Живот и затова и след Второто пришествие той ще оцелее, но ще бъде изхвърлен от Новата земя и от хората на новото съзнание.
Нова земя означава ново, по-фино, обновено и по-одухотворено материално тяло на човека.
Ново небе означава нова, обновена Душа.
Звярът ще се върне в своята вселена и ще бъде оставен като запас. Сега много хора имат интимни връзки със Змията. Кои са тези връзки? Земните, несъвършени желания създават интимна връзка със Змията. Това са облаците в живота на човека, така наречените илюзии.
Учителят казва, че някои илюзии имат много дълбока основа, т.е. много дълбоки корени. В тази връзка: будизмът в почти всички случаи е остаряло учение – дори и когато твърди, че човек трябва да преживее много неща и да има опит. Учителят казва нещо много повече: че преживяванията не са важно нещо, че те са временни, а се иска нещо друго. Някои искат да преживеят много неща и мислят, че това е мярката.
Целият период от Каин до Авел и до Ной е това, което се нарича Атлантски и Лемурийски период. Окултната наука твърди, че Каиновото време е атлантското време и че Атлантида е развратена от голямо количество черни адепти. Атлантида се отдаде на Черната магия – и тя предизвика вътрешните сили на Природата. Потопът, за който се говори в Битие, е потъването на Атлантида, а Ноевият ковчег е окултен образ, който означава съхраненото разумно общество на Атлантида. Това разумно общество не се поддаде на голямата власт на Черната магия. Това общество от ученици на Бялото Братство следваше строгия Път на Виделината. Чистата духовност на това разумно общество (Ноевия ковчег) влезе в пряка връзка с Посветените от Бялото Братство. Точно затова всички тези хора бяха водени от Посветените и изселени от Атлантида. Те бяха духовни ръководители на човечеството.
Адам и Ева – това е библейска легенда, означаваща библейска история под формата на легенда. В нея са скрити Висшите тайни на Окултната наука. Според Учителя тези Тайни все още трябва да останат в Мистиката. Легендата за Адам и Ева е дълбока мистична Тайна, в която са закодирани Великите и Истински принципи на Първичния Живот.
Силата на Учителя и на Христос не се намира в Тяхното Учение (то е последствие), а в Техния начин на живот. При такъв начин на живот, каквото и да говори Учителят, е все голяма сила. Докато един човек, който няма начин на живот, каквито и хубави и красиви неща да говори, няма никакво значение.
Неслучайно хиляди години се говори за Адам и Ева, но Тайната си остава скрита за човечеството, защото то още не е готово да възприеме и осмисли дълбоките принципи.
Говори се за историята на Адам и Ева, на еврейския народ, а всъщност това означава историята на човешката Душа, също и историята на човешкия развой въобще. Еврейският народ е минал през Червено море, от един бряг към друг. Червено море означава условията на безбожието (още и съмнението, злото и т.н.). Другият бряг означава Новият Живот, Животът на Вярата. Всяко същество трябва да мине през Червено море, т.е. през гъстия живот на съмнението и материята, докато се изработи победоносната Вяра. Твоята вяра ще се изпитва от тъмнината, а тъмнината е много хитра и често печели. Тя е уловила много хора – и днес те си дават енергията за второстепенни неща и така изпускат същественото.
В окултизма има една голяма опасност: ако вярваш в победата си, има случаи, когато можеш да бъдеш сразен. Защо? Защото твоят враг може да има по-голяма и по-мощна вяра в себе си от тебе. Има много случаи, когато трябва да вярваш в себе си, но трябва да различаваш. В тези случаи вярвай напълно на Бога, а после на себе си – това е разликата. Тогава всичко се урежда.
Тук говоря и от моя опит. Имал съм много битки с черни адепти във вътрешни полета. В един от случаите черният адепт вярваше докрай – и аз вярвах докрай, такава беше ситуацията. И това продължи много дълго време – вътрешна борба. И аз разбрах, че трябва да го дам в ръцете на Учителя – и нещата много лесно се разрешиха. Той се учуди как е загубил, но това е негов проблем.
Ще различаваш като ученик, а не като човек. Пази се, защото дори и вярата може да заслепява и да отклонява. Това се отнася до неразбраната вяра.
(втора идея за размишление)
Сърце, което не може да страда, се отклонява и изопачава.
Сърце, което умее да страда, възкръсва, защото в това сърце работи Христос. Само дълбоко вярващата Душа може да положи дълбоки основи на своя живот и на своето бъдеще.
Днес в света се работи главно по три начина:
1) Законът на необходимостта – нисшият закон;
2) Законът на дълга – духовният закон;
3) Законът на Любовта – Висшият закон.
Земните същества се движат и работят по необходимост.
Духовете на дълга се движат от началото на една започнала духовна любов. Това е свързано със законите на движението на съществата.
Божествените същества работят от Любов и живеят в законите на Свободата.
Законът на необходимостта – това е несъзнателният живот, механичният живот, свързан с учението на Змията. В закона на дълга са тези, които са малко пробудени и са започнали своето развитие. Съществата, които работят по закона на Любовта, вече са влезли във Вечността.
Бог не поддържа живота на несъзнателните, спящите същества – и точно затова те остаряват и умират. Тук нямам предвид, че няма никаква подкрепа – има някаква подкрепа, но това са трохите на Живота. Тази категория същества е свързана с учението на Змията и нейните болести, една от които е старостта. Тук даже се говори за „критична възраст“ – нещо, което е недопустимо от гледна точка на Вечността, особено на Ангелите. Подобни идеи са трудни за разбиране в Ангелския свят. Понеже съм срещал от Учителя подобни идеи: когато една мома плачела и Ангелът я посетил, попитал я: „Защо плачеш?“, а тя отвърнала: „Баща ми почина“. После Ангелът дълго трябвало да размишлява, за да се домогне до разбирането какъв е този баща, дето умира. И други такива идеи: какъв е този любовник, който е изоставил момата, какво е това дете, което е умряло, и т.н.
Бог поддържа само Съвършенството, а несъвършените същества Той храни с остатъците (трохите) от Живота. Точно затова трябва да се стремим към Съвършенство. Наследяването на греха е наследяване на несъвършенството. Според Окултната наука, думата смърт означава безсъзнание.
Според Учителя, вътре в Съвършения Живот няма цел – има само Истина и Величествена Пълнота. Цел има само извън Живота, извън Съвършенството. Това е един много дълбок въпрос.
Несъзнателност означава несъществуване.
Чрез греха Адам предаде на човечеството наследствена смърт – и сега тя се предава от човек на човек. Адам пропиля своята свобода, защото не избра доброволния Път към Съвършенството. Затова трябваше да дойде друго Същество от света на Съвършенството, за да изкупи смъртта и да я превърне в Живот. Така Съвършенството стана изкупителна жертва. Едно Висше същество трябваше да заплати със Своя Съвършен Живот.
След грехопадението, на Адам беше отнет Съвършеният Живот и затова Адам слезе в смъртта.
Но Отец направи Велика Жертва. Той подготви Своя Син и всели в Него Своето Съвършенство.
Лекция, държана на 26 май 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Не считайте, че със сърцето си ще можете да разберете всичко. Някой казва: „Аз искам да преживея нещата“. Това е лъжлива философия. Не преживявайте нещата, но ги живейте. Някой казва: „Да знаеш какво преживях! Умря майка ми, децата ми, къщата изгоря, сега съм отчаян“. Това са външни преживявания, те не носят реален опит, не носят Живот“.
Учителят добавя: „В преживяванията има нещо непостоянно“.
Животът се вселява в човека не чрез преживявания, а чрез истинско разбиране (приемане).
Голямо значение имат истинските въпроси. Един Посветен попитал: „Господи мой, как ще стигнем до Теб?“. Отговорът бил: „Оставете себе си и след това Ме приближете“.
Любовта е странна не само на Земята, но и на Небето. Тя е качество, което привлича всичко към себе си. Любовта е голямо море без дъно и планина без връх (това са символи) и никога през Вечността няма да се проумее напълно.
Учителят казва: „Бог ще остане във Вечна Тайна. В тази Тайна на Живота, във Великата сфера на Любовта, даже не тече нито сила, нито време, нито знание, нито интелигентност. Когато този Живот посети ученика, времето вече не тече“. Или: когато Бог е в човека, няма време, има Вечен Живот.
Учителят дава мярка за истинския човек: истинският човек има вечна Радост. Тя е непрекъсната, независима от изпитанията. За да придобиеш този Живот, трябва да се откажеш от всички човешки и земни цели.
Христос казва: „Остави всичко и Ме следвай“. Това означава, че всички човешки богатства са фалшиви и те отнемат, не носят Живот.
За истинското разбиране на живота се иска дълбоко и вътрешно вглеждане – чисто окултен и мистичен процес за навлизане в нещата.
Учителят казва: „Това, което имаме днес, е добро, но ако останем още известно време в това добро, ще умрем. Ако при сегашните условия Духът дойде в човека, Той не може да внесе Живот. Ще внесе знания, сила, интелигентност. За Живота няма условия. Това е една задача на ученика – да приготви в себе си условия за Живот. Това е Божественото. Когато Духът дойде в човека, той не може да внесе и красота“.
Учителят казва още: „Силният не може да бъде красив. Той може да бъде или добър, или лош“.
Лекция 14
(продължение)
Грехопадението на Адам и Ева – това е закон на разрушението. То, от своя страна, е свързано с всичко преходно. Грехопадението се състои в отделяне от Божията Любов. Истинската Божия Любов стои по-високо от всички дарби и способности. Тази Любов е в пряка връзка с Реалността, защото Бог е Любов. В Кабала тя заема първо място в Дървото на Живота и се нарича Кетер – това означава корона, венец, връх.
Учителят казва: „Любовта е най-високият връх“.
Според Лао Дзъ „Любовта е планински връх, който никога не може да бъде превзет“. В тази чиста Любов няма никакъв елемент на хаоса, т.е. на Змията. Това означава, че ако тази Любов влезе в тебе, хаосът ще изчезне, ще бъде изхвърлен. Точно грехопадението беше условие за проникване на хаоса в човешкия живот. Същевременно грехопадението означава разделяне с най-силния метод в Окултната наука – силата на постоянството.
Най-хубавото, с което Бог дарява Своите верни, това е методът на постоянството. Това е метод за постигане на всички цели, които са заложени във Вечността. Важна е и силата на постоянната молитва. Тя отстранява земната гледна точка – и това става постепенно. Така идва разбирането на живота.
Непостоянството е съмнение.
Учителят казва: „Непостоянството значи отричане на Бога“. Постоянството означава духовно раждане. Това значи, че си приет. Съмнението е пътят на Черната Ложа.
Адам и Ева в началото са били облечени в Светлина. Когато се явило съмнението, тази Светлина изчезнала. При Божествената Любов човек си има специфична Светлина. Той е оживяван от множество Същества от Небето. Грехопадението отне тази Светлина, т.е. Съществата, които оживяваха, се оттеглиха. Така падналите трябваше да потеглят към Земята. Те допуснаха лъжата.
Окултен закон гласи: в момента на лъжата ти си вече мъртвец, нещо в тебе скрито умира.
Да излезеш навън (външният живот) – това означава да изгубиш своя Божествен образ и подобие. Обратно: да влезеш навътре, т.е. в дълбочината си – това означава да видиш образа и подобието си с Бога.
В Космоса съществуват така наречените космически периоди. В развитието на определен космически период всички Ангелски същества взимат различно участие в творческата Тайна на духовния процес. Творчеството е Път към обожествяване и същевременно – изпълнение на Великата Универсална Воля. Мощните духовни енергии, които са действали в процеса на сътворение на света, са излезли от вътрешността на тези Ангелски йерархии, а други същества е трябвало да разрешат въпроса за човешката форма.
Змията е образ на съмнението и затова тя няма крака – няма добродетели. Тя няма чело – в нея няма Истина. От окултна гледна точка, Змията е образ на страстта. Понякога страстта се превръща в жажда за живот.
Учителят казва: „Когато някой човек има стремеж да направи големи злини, хубаво е, че става активен, създава енергия, но като не знае как да постъпи, тя се превръща в зло“.
Учителят казва още: „Обикновените хора са будни, когато се тревожат. Но това не е будност. Учениците нямат право на тази грешка“.
В страстта и злото има много енергия, но тя трябва да се превърне в преданост към Бога. Човек, който няма жажда и страст към живота, той е беден. Това означава, че страстта е силна енергия, важен духовен капитал. Например страстта може да се превърне в мощна вяра, но тя може и да поведе човека в бездната на съмнението.
Учителят казва: „Адът е пълен със същества на съмнението“. Това означава, че съмнението е пътят към Ада.
Ангелските йерархии са участвали във Великото сътворение.
Окултната наука казва, че в своя процес на кондензация те постепенно са образували така наречените огън, въздух, вода, земя. Това са Ангелски елементи. Ангелите чрез медитация са създали Земния период в живота на Земята. Те са влезли в много дълбок процес на медитация и са си припомнили всички минали животи на съществата и кои условия ще бъдат възможно най-благоприятни за земното човешко развитие. Ангелската медитация е много дълбок мистичен процес. Чрез нея са си припомнили отминали Вселени (от дълбокото минало), неизброимите начини на съществуване на съществата в минали периоди. Това означава, че нашият свят се предшества от други Вселени.
Учителят казва: „Без съвършенство, Бог остава непонятен за хората. Сега този стремеж към Бога е изключително необходим“.
(втора идея за размишление)
Учителят обяснява: „Като казваме, че Животът е разумен процес, това не означава, че Животът има някаква цел. Каква е целта на философа, на крадеца и на силния човек? Да стане философът все по-мъдър, крадецът – да открадне, и т.н. Каквато и да е целта, тя не определя същността на Живота, защото Животът е нещо по-високо от целта“.
Важна мярка от Учителя: „Животът има само едно изискване от всички хора: правилно разбиране. На каквато и степен на развитие да се намира човек, той вечно трябва да разширява своите възгледи“.
Животът е над всяка цел. Това означава, че Животът е над идейния свят. Животът стои над всички човешки цели. Придобиването на Живота е същността – и този Живот е сам Бог. Човешките цели са извън Живота. Те са извън изискванията на Върховния Миров Дух. След грехопадението хората са излезли от Живота и са влезли в преследване на някакви свои цели. Чрез своите човешки цели, човек помага на Звяра да разшири своите владения.
Човек е непостоянен, понеже няма Вяра. Който има Вяра, е надарен с постоянство.
В Библията Животът е наречен Царството Божие. Това е изпълнена с Дух сфера, чиста Духовност. Това е пълното осъзнаване на Съвършенството на Любовта (Царството Божие). При тази Любов ти не си насочен към съществата. Ти обичаш само Него, а Той насочва Любовта.
Чистотата се трансформира в Живот.
Чистотата в твоята дълбочина е твоето виждане, твоят Глас, твоят пророк. Този Глас трябва да следваш, защото „чистите по сърце ще познаят Бога“ – техните Гласове се сливат. За чистия ученик цялата околност е изпълнена с Гласа на Бога (буболечки, растения, хора…).
Целта трябва да стане Път в Живота, а Животът е неизмерим в своята дълбочина.
Лекция, държана на 2 юни 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Човешката ръка е антена, чрез която се приемат и предават природни енергии. Чрез ръката човек изявява волевите сили в себе си. Ръката е радио. Чрез ръката си човек може да решава социални и духовни въпроси. Ръцете са мистична проява на Духа. Бог е скрил някои Тайни на Живота в мистичните движения на ръцете. С тези движения се навлиза в духовната сфера. Ръцете в невидимото поле са самата воля. Те представят и волята, и справедливостта. Волята е метод, чрез който се откриват нови пътища към Божествения свят. Божественият свят е съществена област за ученика“.
Според Учителя, в Божествения свят са скрити опитностите на всички Вселени, които са съществували някога и които ще съществуват в бъдеще.
Учителят казва: „Сатурн е един от най-недоволните и критични Богове. Той гледа на човека с голямо недоверие. Той седи пред хората с голям боздуган или с голямо копие и ги следи. Като види, че някой греши, го мушне с копието си или го удря с боздугана си и казва: „Да мислиш!“. Обаче същият Бог е достатъчно да види, че някой човек е проектирал една добра мисъл в пространството, и написва една линийка на ръката му. Тя създава линията на съдбата, наречена линия на щастието или Сатурнова линия. Който има тази линия, той някога е проектирал една добра мисъл в пространството“.
Лекция 15
(продължение)
Учителят казва: „Бог нарежда работите в Космоса – и щом оправя работите на целия Космос, и нашите ще оправи. Битието е създадено и устроено по Велики закони“. Според Учителя, в Битието няма нищо за прибавяне и нищо за премахване.
Сътворението не е Същностна Реалност. Това не означава, че Бог не може да направи съвършени същества. Идеята не може да се разглежда от човешка гледна точка. Идеята за Творението е дълбока и свещена.
Адам и Ева (изобщо – човекът) е съществен елемент, който участва в Тайната на еволюцията. Окултната наука казва, че човекът е създаден преди Шестия ден. Той е живял в други периоди и светове. Едни от тях са известни: Сатурновия, Слънчевия, Лунния и сега – Земния. Има и много други. Сега животите на Земята се повтарят.
Човекът е учил много прераждания в школата на Змията – а пътят за влизане в школата на Змията е много лесен. Първият закон е написан с големи букви и е много лесен: „Обичай само себе си“. Оттук следва омраза към ближните, а до познание на Бога и до себепознание не може да се стигне. Себепознание означава Път към познание на Бога.
Преди нашия Земен период е имало три големи периода, в които много същества са завършвали земната еволюция – и сега те са помагачи на хората. През тези периоди друга голяма част от съществата са изостанали и са се поляризирали. Те са станали същества на злото и застоя – и сега теглят хората към себе си. Те са същества с цяла редица фатални прераждания, а всеки фатален живот означава, че Любовта не е разбрана. За тях и светлината, и тъмнината са спънки.
За ученика, за будния, тъмнината е условие, в което се гради могъществото на неговата воля. Тъй като животът на Адам и Ева е паднал, днес животът на много хора е окован от застоя и Змията. Окултната наука казва, че след грехопадението Адам и Ева станаха многословни, защото вече Змията имаше голяма власт в живота им. Змията обича многословието, защото чрез него тя опустошава енергията.
Учителят казва, че който няма енергия, всичките му идеи са с патерици. Той си остава мечтател – което е по-добре от смъртта, но не е окултна придобивка.
Човечеството, което произлиза от Втория Адам, дълго време е било обучавано по методите на Змията. Които са посегнали на Свещената област (това са Змията, Вторият Адам), сега са в застой. Христос е образът на Първия Адам. Той никога не е посягал на Свещената област. Грехопадението на Адам и Ева е отнело истинското разбиране и виждане за Живота. Това означава, че когато живееш по законите на Змията, мракът ще отнеме твоите разбирания за Живота, за Истината, за Бога. Затова от ученика се изисква диамантена воля – защото само тя може да се ползва от Свещените сили, които изхождат от Любовта.
Учителят казва, че Адам е създаден за бъдещата Вечност – Свещената област е създадена само за Боговете. Голяма част от Ангелските йерархии са завършили човешката еволюция и могат да работят творчески и да помагат на хората. Те работят във вътрешността на Вселената и Душата. Чрез Словото са излезли и са се освободили от земята, водата, въздуха и огъня. Чистото Слово носи в себе си специфичен творчески елемент.
Учителят казва: „Има много Ангелски йерархии, които не са минавали в човешка еволюция и също помагат на човека, но в много високо поле. И много Ангели, които са слизали на Земята, са се оплитали и губили своя слънчев вид“.
Окултната наука казва, че видимите хора не са истински. Истинският човек не е нещо външно. Вътрешната мярка за истинския човек е следната: истински човек е този, който е неизменен на своята Свещена идея.
Някои искат да разберат Тайната на Живота, за да обхванат нещо от Същността на Бога. Бог през цялата Вечност никога няма да бъде разбран изцяло. Това е Негова Тайна, всеобхватност и величие.
След грехопадението Адам и Ева се изпълниха с много излишни желания. Желанията са излишни духове – и ученикът трябва да се освободи от тях. Самата Същност на човека и неговата Душа са създадени от Бога, а Ангелските йерархии са създали менталното, астралното, етерното и физическото тяло. Бог им е дал много трудна задача. Тя изисква всички вътрешни сили да бъдат вложени в ход.
(втора идея за размишление)
Учителят казва: „Вие сте дошли на Земята да опитате Божията благост. Тя се изпитва само чрез страданията, а не чрез радостите. Бог е оставил радостите за друг живот, на друга планета. За Земята Той е определил скърбите и страданията“.
Учителят казва още: „Страданията са от Бога, а благодарността – от нас. Сиромашията е от Бога, а щедростта – от нас, от Душите ни. Щедър е този, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат“.
В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо и специфично за самия него. Бог е Всемъдър, Той знае защо е допуснал специфични страдания за всеки човек – а човекът не знае. Специфичните страдания водят до ново виждане във вътрешността.
Чрез тези страдания учениците ще се избавят от една голяма вътрешна илюзия. И когато някой задава въпрос, няма да получава отговор от своята вътрешност, а от по-дълбоката област ще му отговори Учителят. Значи, не разговор със себе си, а с Учителя. Който е постигнал разговор с Учителя, е постигнал и една Свещена свобода – вътрешна Свобода.
Учителят казва: „Свободен е само онзи, който е намерил своето място в Космоса“ – това е мярка за свободата.
Ученикът трябва да се научи да се радва в своята скръб, вътре в своите страдания. Така ще се подготви за друга Радост, която е отвъд скръбта на земното и която хората не признават – Радостта на ученика. Ученикът минава през скърби и Радост, които този свят не познава.
Лекция, държана на 9 юни 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Учителят казва: „Защо идва нощта в живота? За да разберем Божествения Живот на Земята“. В понятието нощта аз влагам силата на страданията, на изпитанията, на трудностите, на мрака и т.н.
После Учителят продължава: „Защо има ден в живота? За да разберем човешкия живот. Слънцето изгрява за хората, а залязва за Бога. Дните идват за хората, за обикновения живот, а нощите – за Бога, за необикновения Живот. Хората се плашат от нощта, обаче нощта крие в себе си Любовта, Мъдростта и Истината, и изобщо – всички опитности на живота“.
„Що е нощта? Денят на Бога. Що са страданията? Денят на Бога.“
В нощта ученикът се познава. В нощта се проверява ръстът на вярата и дълбочината на виждането.
Днес ясновидството е образно сънуване. При това условие, хората остават далече от истинското виждане. За това истинско виждане ще се погрижи нощта.
Човек е загубил себе си по пътя на обикновения живот, т.е. по пътя на злото – и затова Учителят казва: „Обикновеният живот погребва Божествените неща“. Обикновените, а също и полудуховните хора са извън Пътя. Пътят е символ на вътрешното окултно развитие на човешката Душа. (Това е засега, след време ще има друго значение.)
Силата на нощта е тази, която обогатява нашия живот, защото чрез тази сила на нощта в нас се укрепява вярата (това се отнася за учениците, имащи стремеж; при силата на нощта тези, които нямат стремеж, умират и изостават в своето развитие) – а вярата е началото на Духовното откровение.
Учителят казва: „Изпитанието е процес на растене. Като страда, човек ще стане неуязвим за смъртта“. Това е една от целите.
Когато един ученик застане пред голяма опасност, той трябва да знае, че е застанал пред Лицето на Бога.
Когато вярваш, нощта (т.е. злото) става твой помагач. Тук ученикът се извисява и чрез Вярата той вижда Христовия (етерния) свят. Всичко това означава, че Пътят на Вярата минава през нощта – това е задължително. Когато мине през нощта, вярващият ще види, защото ще знае.
Главната идея: Първо е Вярата, после е виждането; после идва и знанието като трето следствие.
Думата нощ е затворена дума, която крие в себе си една голяма и мистична Тайна. Тази Тайна носи голямо, дълбоко, мистично-интимно откровение.
Лекция 16
(продължение)
При тази голяма задача, Ангелите са се потопили във вселенска медитация, за да създадат условия за създаването на човека – като се има предвид, че след дълга еволюция човекът трябва да стане Богочовек. Това означава, че човекът е трябвало да има всичко на разположение, за да може да се развива в своя дълъг еволюционен път. Ангелите са познавали Светлината на етера. Те са знаели, че когато една дума е изпълнена със съдържание и с принцип, това означава, че тя е изпълнена с фина субстанция, която излиза от чисто Божествения етер. Те са знаели също, че етерът съдържа сили, които диференцират субстанцията. Но разделената субстанция може да се организира (съмнението да се превърне във Вяра, омразата – в Любов и т.н.). Това не е лесна задача, защото само Посветените могат да обичат както трябва и да мразят както трябва. Те могат и да се карат както трябва: аз съм слушал каране на Посветени – приличаше на Слънцето. Така, както Слънцето пръска лъчите си, такова беше и карането. Но само Посветените имат тези методи и тези начини.
Една дума, проникната с Любов, работи безотказно, защото Любовта е Висшият етер, Висшата вътрешна духовност. Според Кабала такава дума има голямо космическо въздействие. Това е така, защото Любовта е най-мощният окултен двигател на всички видове сили.
От кабалистична гледна точка, думите са универсален метод за творчество и чрез тях е създаден светът. Според Окултната наука, думите организират звуковете и силите на Вселената. Тези думи, за които говорим, са същото Слово, което прониква през всички пространства. Това Слово, което прониква във вътрешността на нещата, в Библията е наречено Началото на Живота – казано е „В началото бе Словото“. Това означава, че Словото е Животът, който се движи и действа във всички светове и съзнания.
Адам и Ева са допуснали лъжа в Словото, а Учителят казва, че лъжата е атрофия в Космоса, лъжата е духовно гниене. Това е свързано с грехопадението. Всичко това значава, че лъжата е внесла разрушителния елемент в човешкия живот. Лъжата, т.е. разрушението, е свързано с изостаналите и паднали ангели – това не е истинският образ и подобие. Падналите ангели се изразяват чрез тъмнината дори и когато не искат, защото те са обвързани с нея. Затова често хората мислят по един начин, а постъпват по друг – защото все още са обвързани. Напредналите същества се изразяват чрез езика на Светлината.
Светлината и тъмнината са две различни субстанции с различен живот. Да говориш по законите на Любовта и на Светлината означава всичко около тебе да затрептява и да се преобразява. Това е постепенен процес. Това се отнася най-вече до думите принцип, пълни със смисъл и съдържание. Така говорят Учителят, Христос, Великите Учители. Учениците се учим постепенно.
В думите, които са принципи, има изключителни способности, но засега все пак те са скрити поради голямата отговорност, която носят. Защо са скрити? Защото произношението на една специална дума принцип е свързано с една голяма верига от Висши йерархии във Вселената. Те са пряко свързани с принципа на тази дума.
Словото може да се превръща в много неща – например в песен, която да е вдъхновителна или разрушителна. Истинската музика е тази, която помага в окултното развитие. Има определени песни, чрез които ученикът може да навлиза във все по-дълбоки области и сфери на Вселената. Песента може да се окаже дълбок вътрешен Път, а също и помагач. Такива извисяващи песни са израз на най-напредналите Същества от Вселената. Има песни, които могат специално да тласкат волята в Космическо развитие, други – да тласкат сърцето в много възходящи степени, трети – ума, четвърти – да развиват търпението, а други – да пречат на начина на мислене. За нас дори и разрушителните стилове вършат работа като метод, защото те помагат да се трансформира една голяма енергия. Има дори песни, които, ако един човек не е организиран, до една, две или максимум три години косата му може да побелее, защото те вкарват човека в една джунгла и изведнъж се явяват особени тонове и звуци, които карат човека да настръхне.
Грехопадението на Адам и Ева е процес на отделяне на Слънчевите сили – отделили са се, защото са много интензивни, а тази интензивност щеше да обърка още повече падналите в земна еволюция.
Учителят казва: „Слънцето застана на едно почетно разстояние. Интензивното Слънце се отдели от Земята – и тя стана годна и благоприятна за развитието на човека“.
Окултната наука казва, че Луната също се е съобразила и в така наречения Лунен период се е откъснала от Земята. Това е станало в Лемурийския цикъл, малко преди Атлантида. По време на Лунния цикъл много души не са пожелали нито Луната, нито Земята и са се преселили на близките планети, където условията са били малко по-добри – Сатурн, Юпитер, Венера и т.н. По-късно, когато условията на Земята са станали по-благоприятни, тези души са започнали своето слизане. Оттам в астрологията е дошла идеята за така наречените планетни типове (Венерин тип, Юпитеров тип и т.н.). Марсов тип означава къде е мигрирал той в миналото време, по времето на големия Лемурийски период. Тогава той е избягал на Марс – а по-силните души са останали на Земята да се развиват в пътя на своята еволюция.
Индианците например са изключително издръжливи на тежки условия и сега. Много от съвременните хора не биха издържали в джунглите – и особено има едни области в Амазония, които са изключително опасни. Там съществата се ядат едно друго до такава степен, че не може да се разбере откъде може да дойде опасността. Наистина, има много водачи на редица индиански племена, които по своето благородство са стигнали едно високо развитие – което означава, че в следващ етап те вече могат да сменят своята раса, а след време могат да се върнат отново да ѝ помагат на друго ниво и да я изтеглят по пътя на еволюцията.
Само при тежките земни условия може да се възстанови образът и подобието на Бога – и затова са допуснати тези условия. Останалите на Земята в грубите условия са така наречените Адам и Ева, т.е. Адамовото човечество.
(втора идея за размишление)
Животът разговаря с ученика на окултен и мистичен език.
Когато животът проговори на ученика с лошите условия, ученикът отговаря с езика на три неща: благодарността, вярата и смирението. Това е мярка за ученика как действа той при тежките условия.
Когато животът проговори на ученика с благоприятните условия, ученикът отговаря с усилена вътрешна работа върху себе си.
По този начин ученикът навлиза в живота на Духа и се научава на неговия мистичен език.
Учителят казва: „Бог обича грешните повече от праведните, а простите – повече от учените, защото те имат нужда от Него“.
Според Учителя, ако някой човек се мисли за много добър и за много учен, Бог казва: „Турете този човек далече от Мене – той не се нуждае от подкрепа“.
Друга мярка от Учителя: една погрешна постъпка, и цялата ти философия свършва. Защо? Защото постъпката е дете на мислите и чувствата на човека, тя е краен продукт и разкрива скритите мисли и чувства.
Важно окултно правило: Ако Бог ви говори и не Го разбирате, голямо зло ще ви сполети.
Учителят казва: „Злото е отличен учител. То ще ви научи да разбирате езика на Бога. Нещастието върви по петите на всеки, който не разбира езика на живота, т.е. езика на Бога“.
Когато голямо изпитание дойде в живота на ученика, в изпитанието Бог залязва отвън, за да изгрее отвътре. То се явява като мярка за истинската благодат. Страданието може да бъде залез, но само за спящата душа.
Учителят казва: „Ако Аз ви кажа, че Бог Ми говори, не Ми вярвайте. Идеалът на миналото беше: Господ ми говори. Новият идеал е: Бог живее в мен и аз живея в Бога. Не вярвайте на хора, на които Бог говори, но на хора, в които Бог живеее и Се проявява“.
Учителят казва още: „Ако мълчанието на устата или мърдането на устните е молитва, то тогава и есенните окапали листа се молят. Есенните листа, като падат на земята, се мърдат – движение има около тях. Обаче всяко движение не е работа. Само съзнателното движение е работа“. Значи, за да разберем езика на живота, трябва да бъдем съзнателни, будни.
Лекция, държана на 16 юни 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Мистичната дума Бог на окултен език се тълкува като най-голямо богатство в интимната област на Природата. Любовта в своята най-чиста интимност дава на Душата дълбок мистичен поглед към живота. Чрез Любовта ученикът се докосва до интимния свят на Бога, но това е само начало на една Вечна наука. Вечността може да се обхване само от трите Лица на Бога – Любовта, Мъдростта и Истината. Вечността е вътре в нас чрез тези три Лица.
Първото Лице е Любовта. Ученикът претърпява промени в пътя на своята любов. Тези промени са винаги положителни. Силата на ученика изхожда от познанието на Вечността, на Любовта.
Христос показа и разкри велик закон на човечеството: Без Любовта, Вечността се обезсмисля.
Вечността означава да живееш постоянно в Бога. Когато ученикът работи с Любов и търпение, съзнателно върху себе си, от Вечността излиза мистичен лъч, който прониква в него и му носи освобождение от времето. Така ученикът възвръща реалния си поглед за духовното и невидимите неща.
Лекция 17
(продължение)
Изтичането на Седемте дена от Сътворението съвпада с Лемурийския период. Грехопадението е станало в астралния свят. Когато човешката душа е избягала на други планети, тя е нямала още физическо и етерно тяло. После, в Лемурийския и Атлантския период, човечеството постепенно слиза на Земята. Така слизат много души. (Индианската раса може да издържа на най-тежки земни условия.)
Учителят казва: „Тежките условия са благоприятни условия. Лекият живот – това е тежкият живот. Тежките условия изработват характер, а лекият живот носи тежки условия“.
Важно за ученика: има тежки условия, при които умът не може да издържи – затова на власт идва Духът.
Бог Се е отделил от хората, за да могат те да получат своята независимост. Тя е качество на Духа. Когато станеш независим в истинския смисъл, смъртта става невъзможна. Ако си зависим от смъртта, това означава, че Духът още не е дошъл.
Независимост означава непривързаност. Когато си привързан, смъртта на близък човек те прониква, става като твоя – и ти можеш да изостанеш в развитието си, защото си зависим. А зависимият не може да мисли Божествено. Слънцето се отделя от Земята и затова то може да мисли Божествено.
Истинското отделяне е, когато си зависим от Бога, т.е. от Великата Разумност. Независимост означава придобиване на Безгранично Обожание, което е истинско отношение към живота.
Окултната наука казва, че в миналото Луната и Земята са били тясно свързани. Тогава лунният елемент, който е бил смъртоносен, е бил проникнал силно в човека. Това означава, че когато Луната е силна в човешкия живот, и смъртта е силна. Тя тегли човека към удоволствията и смъртта. Този лунен елемент е космическа духовна субстанция. Този елемент тегли човека към фалшивата свобода и независимост.
Учителят свързва Луната с въображението, което нарича черна камера. Когато в ученика господства разумната воля, въображението е ценен инструмент. Когато Луната е силна, човек не може да обича ближния. Любовта към ближния е закон, който те съгражда. Любовта на Луната е ефимерна, непостоянна: един път се пълни, друг път се празни.
Любовта към ближния е специфично духовно отношение към Бога. Чрез Любовта към ближния се изработват способи и възможности за проникване в Тайните на Вселената. Затова този закон е на второ място в Библията. При Любовта към ближния имаш възможност да познаеш себе си. Това познание е вечен процес. Любовта към Бога дава Единение с Бога.
Разделянето на полове, на Адам и Ева, става в края на Лемурия.
Окултната наука казва, че в етерните тела на Адам и Ева са били вложени разумни сили. Физическото тяло на мъжа се оживотворява от женското етерно тяло – и обратно, физическото женско тяло се оживотворява от етерното тяло на мъжа. По този начин са се предавали жизнените сили от Адам към Ева и от Ева към Адам.
Познай себе си означава да се създадеш. Това значи Духът да те направи господар на ума. Само Духът може да те направи господар на Змията (ума).
(втора идея за размишление)
Учителят отговаря: „От най-лошите хора в света. Това е въпрос на преображение“. (Но не всички зли ще се променят.) Духовният импулс, даден от Христос, определи бъдещото развитие на човечеството. Христос постигна Своята цел – на Голгота Той успя да проникне и да се въплъти в човешките Души. Така Той успя да направи с тях космическа връзка. Това беше Неговата цел.
Христос проникна във вътрешното битие на Душата. Това е решаващо за бъдещето на човечеството. Така Христос превърна злото в добро. Той внесе Новото – нова кръв в старите жили на човечеството. Това означава, че Голгота има космически обсег на действие. Тя никога не е била обикновено събитие. На Голгота Христос пося семето на една нова Вселена. Щом е посято, тази Вселена ще се роди.
На кръста Христос показа велик метод: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат“. Да простиш означава да станеш отново Божествен. Ако не простиш, оставаш в нисшите полета.
Лекция, държана на 23 юни 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
В Древността Архангелът се срещна с Истината и стана Звяр. Той не можа да устои на вибрациите на Истината – и стана мрак. В Древния свят този Архангел беше голяма фигура, с големи Божествени дарования, но реши да ги употреби за себе си, за въздигане на свое господство. Той има много силна и необорима логика, която същевременно е една отчаяна логика. Това интелигентно същество не е с рога и копита, а същество с голяма сила и хитрост. Чрез тази хитрост може да обръща всяко положение в своя полза. Според Окултната наука, хитростта е част от неговата магия. Чрез тази фина хитрост Дяволът е способен да издигне дори пророци от своето име – за което Библията ни предупреждава. Друг важен момент: Дяволът цени много раздвояването, т.е. колебливата вяра, защото тя му отваря път.
В Райската градина Дяволът отстрани човечеството от Бога. Това означава, че той също разполага с голяма окултна сила и власт. Тази голяма сила и власт са нищожни, когато се изправят пред Лицето на Истината. И най-дълбокият Мрак, и най-ослепителната Светлина принадлежат само и единствено на Бога.
Според Кабала тази ослепителна Светлина на Бога е свързана с Дървото на Живота, т.е. с Науката за Живота. По принцип, за тази Наука само се загатва, защото това е Тайна – и който я знае, тихо я скрива. За това има дълбока причина. Ако ученикът обеднее и външно, и вътрешно, той трябва да запази своята лъчезарност, своята Светлина. Когато е беден и нещастен, ученикът трябва да бъде сияещ. Как става това? Много просто: когато виждаш с Неговите Очи. Неговото Око е чисто – това означава, че Дяволът е мъртъв, т.е. без съществуване, при Божествения начин на виждане на нещата.
Лекция 18
(продължение)
Елохимите (става въпрос за Божествата), които са създали човека, са вложили в него всички необходими сили за висше развитие. След това те се оттеглят, за да могат да работят и върху своята еволюция. Всичко е вложено вътре, в Душата на човека. Когато човек казва, че нещо му липсва, това означава, че неговите желания са насочени навън. Който има външни, неразумни желания, той залязва, защото това са желания на ума – а основата на ума е вторична.
В човека е вложено търпението. Това е качеството, което разпъва злото на кръст. Нетърпението разкрива бедност в Любовта. Когато търпението е голямо, тогава в твоя живот идва Духът и те прави силен и богат. Затова търпението е духовно богатство – това е едно от най-силните качества, най-необходимите и най-важни за ученика.
Човекът, който е създаден от Ангелите, е и мъжко, и женско същество. Но човекът, в който половете се разделят, е вече физически човек. Това определя края на Лемурийската епоха и началото на новата Атлантска раса.
Ледът произлиза от водата, т.е. физическото тяло – от Духа. Два пола – това означава двойственост на съзнанието; и точно затова разделеното съзнание си търси половинката, наречена сродна душа. Ученикът трябва да надрасне стремежа си към сродната душа. Неговият стремеж трябва да бъде насочен преди всичко към Бога. Този въпрос – стремежът към Бога, към Учителя – е по-важен, а сродната душа ще дойде именно чрез Бога, но впоследствие. Ако обичате хората повече от Бога, не можете да стигнете до Бога. Само Посветени могат да работят по обратния ред. Обикновените хора трябва да обичат първо Бога (това е Първата Заповед в Библията), а после – хората, за да може Бог да ги научи на вътрешните методи и правила, да могат да различават кое е по карма, кое – по дихарма. Защото Учителят казва: „Не всичко става за поука“.
Въпросът за сродните души не се отнася за обикновените хора, той е главно за учениците. Значи: първо ще търсиш Бога, т.е. Живота, а после ще има какво да дадеш и на сродната душа, и на другите. Когато говорим, че първо ще търсим Бога, това означава, че първо трябва да придобием Истинския Живот. Образът на Бога е Животът. Да намериш Бога – това значи да дадеш Живот на всичко около себе си. Тогава и сродната душа може да дойде.
Учителят казва: „Който иска да бъде щастлив, той трябва да съдържа в себе си и мъжа, и жената“. Това сливане на тези две Души не става на Земята, а в Невидимия свят. Човекът отпреди Лемурия и Атлантида е нямал способност да се види, защото не е бил слязъл още на физическото поле. От друга страна, грехопадението е отнело Светлината на човека и поради тази причина той е трябвало да слиза надолу. При това слизане, т.е. при тази загуба на съзнание, и при тези вече оформени раси, въпросът „Има ли Бог?“ е вече нещо нормално.
Според Кабала, Бог оттегли мощната Си Светлина и остави едно място, където да се създаде светът. Това означава: Бог трябваше да Се сгъсти в Себе Си, да Се концентрира, за да направи място на една част от Светлината, която да даде живот на душите. Първичното, което е чисто и духовно, не се вижда с физически очи.
Без Идеал не може да дойде дълбокото пробуждане – а без това пробуждане не може да се постигне нищо трайно, нищо истинско. Всичко това означава, че в истинския Идеал е скрита Светлината. Тя е, която дава дълбокото пробуждане за Живота. И според Учителя, и според Кабала, само чистата Светлина е свободна от илюзията. Илюзията е смесена: в нея има и светлина, и тъмнина; докато чистата Светлина е над двете: в нея има нещо първично, което дава да се различават духовните неща.
Есейската школа, която в миналото е работила секретно, впоследствие, около един век преди Христа, работи по-открито. Есеите са ученици на Бялото Братство. Те оставят една малка и важна историческа следа – макар че според Окултната наука се оказва, че Христос не е бил доволен от есеите. На тях Христос също показва чистата, или цялостната Светлина, която при тях все още липсва. И Буда, и Кришна, и Мохамед, и т.н. са само съработници, а не (както са ги смятали) Богове. И сред теософите, и дори и при Щайнер има заблуждения, които те не могат да различат. Нещата са много по-дълбоки, отколкото изглеждат.
Къде е скрита истинската Светлина? Тази Светлина идва от Христос – и в човека тя се изявява като Първично духовно виждане.
Раждането на Христос в пещерата е един дълбок символ. Пещерата – това е самият човек и човешката Душа. Когато Христос влиза в един човек, в човешката вътрешност, Той влиза в пещера – но важното е, че Той е влязъл в човешката Душа, в човешката вътрешност, и там Си е направил Своите ясли. Яслите – това означава, че Христос е заченал в човешката Душа.
Първичният Рай се е състоял от присъствието на Бога в него, т.е. от присъствието на Неговата топлина, светлина и сила. Защото, когато говорим за Царството Божие, не говорим за топлина, светлина и сила, а говорим за Любов, Мъдрост и Истина. Царството Божие – това означава спазване на абсолютно всички разумни закони на Природата, без изключение. Царството Божие изисква Абсолютна Разумност.
Какво е например топлината? В топлината се изразява една чисто духовна Реалност – това е Духът на Бога. Топлината преди всичко е духовна. Любовта в другия свят е топлина, или Огън. Който има тази Любов, той не се нуждае от философия.
Учителят казва: „Дойдете ли до Бога, всякаква философия пада. Защо? Защото тук всичко се схваща моментално“.
(втора идея за размишление)
Христос показа на света основните закони, по които животът и нещата могат да се изменят. Например социалният въпрос е много прост за разрешение. Отговорът в Окултната наука се намира в един закон: Колкото повече има пробуден Дух в човека, толкова повече социалният въпрос е разрешен – значи, въпросът се разрешава по Дух. Тука не са необходими събрания, тук е необходима съзнателна работа върху себе си и оценяване на Пътя, който е показал Христос. Главното правило за промяната е следното: За да се измени редът и животът на ученика, той трябва да има една основна Идея в живота си, трябва да се стреми предано и свято да постигне тази Идея.
Учителят казва: „Христос е дошъл на Земята, за да ни подготви без страх да посрещнем момента, в който булото ще се вдигне и Истината ще се изяви“. Ако човек е неподготвен и повдигне булото, той ще умре. За да бъде един ученик истински ученик, той трябва да се Новороди, т.е. трябва да мине през Посвещение. В пътя към това Посвещение ученикът трябва да е подготвен. Защо? Защото той ще срещне Истината – и ако не е подготвен, ще умре, понеже Истината е смъртоносна. Законът на Новораждането означава изпълнение на Божията Воля.
Христос казва: „Не дойдох да сторя Своята Воля“.
Всичко това ни говори за една друга Воля, която е скрита в недрата на Битието. Тази Воля се изрази на един външен свят чрез Своя Син. Тя стои над всяко знание – това е Тайната Воля, която е скрита в дълбочината на ослепителната Светлина.
Една важна идея за красотата на помраченото съзнание, насочена към учениците и към тяхната будност. Учителят казва: „Помраченото съзнание е един специфичен път към Божията Воля. Помрачаването често става и в съзнанието на човека. Който не разбира закона, ще се уплаши, а който го разбира, ще концентрира ума си, вниманието си, да запази будността на съзнанието си, докато премине през тази тъмна зона. В това положение, неверният ще се отрече от Бога, а разумният, търпеливият ще се свърже още по-здраво с Него“.
Това е един от скъпоценните пътища, по които Тайната Воля се разкрива.
Лекция, държана на 30 юни 1995 г. – Варна
(първа идея за размишление)
Могат ли днес съществата на злото да се развиват?
Учителят отговаря, че днес за съществата на злото и мрака няма условия за развитие и одухотворяване. Затова усилията на Бялото Братство са насочени главно към тези, които са приели Любовта като свой Път. Неразумните същества дават път на Звяра в себе си и така те се втвърдяват и изгубват своята съвест, т.е. своя Път. Които дават път на злото, трябва да знаят, че цялата сила на това зло ще се излее върху тях със своята пълнота.
Злото в един човек е мярка за затъване в образа на Звяра. Защо Змията е силна? Защото в нея е вложена част от Божията Сила. Именно с тази сила в миналото е била Архангел, а сега е сила на Злото. Това означава, че Злото е също Богоявление.
Злото съдържа в себе си скритото възраждане на доброто. Това се отнася за ученика. Злото е допуснато, за да може Душата на човека да затрепти за Бога и да се определи в своя Път. Злото не може да руши в областта на Любовта, защото това е сферата на Бога. Кога човек познава злото? Когато се е отрекъл от Божествените неща. Тогава, и да не иска, ще се запознае с него.
За ученика: злото е важна основа за разгръщане на неговата воля. Задачата на ученика е да придобие безкористната, непривързаната Любов. Безкористната Любов е разрушителна за мрака. Тя прави ученика неуязвим. При нея ученикът се научава да различава всички демонични вибрации във външния и вътрешния свят, колкото и прикрити да са те.
Лекция 19
ДРЕВНАТА ИСТОРИЯ НА ЗЛОТО И ЧЕРНОТО БРАТСТВО
Окултната сила на Бога е преобразила Ангелите в демони. Падането е закон на превръщане. Те бяха преобразени, защото слушаха Словото Божие, но престанаха да го изпълняват. Една от древните истории в света е преданието за Луцифер – великият Ангел, въстанал срещу Вечната Воля. Всички паднали ангели се обединяват и се опитват да се борят срещу Бога. Така се е поставило началото на Черното Братство.
Окултната наука казва, че сега нашият свят е пристанище на Черната Ложа. В света Черната Ложа работи усилено и затова много хора се превръщат в демони благодарение на съблазън и неустойчивост – вещици, екстрасенси, призраци, недоразвити същества и т.н. (Това не се отнася за изключенията.)
Призраците, понеже са изостанали същества, са обречени на това скитане хиляди години. Във вътрешността на мрака са методите, при които се раждат тези призрачни и кошмарни същества (бесове, вампири), които дебнат нищо неподозиращите смъртни хора. Армията от паднали същества – това са войни на Звяра, които се управляват от неговата воля. Главната ударна сила на демоните е невидима и работи главно чрез съблазни и удоволствия. Това означава, че ученикът много отрано трябва да се въоръжи за борба с тези тъмни сили. Въоръжение означава пречистване, търпение, смирение, контрол – и всичко това, постигнато с Любов и постоянство, а не с усилия и изкуствена дисциплина. Тези неща трябва първо да се изучат, второ – да се практикуват, и трето – да се придобият.
В това въоръжение най-важно място заема будността, защото тя е тази, която изпреварва ума, т.е. замислите на Звяра. Това изпреварване на ума зависи от постоянството в молитвите.
Дяволът е бил наричан на Небето Луцифер – това означава Носител на Светлина. Тази Светлина не го е задоволявала и в един особен ден той пожелал нещо повече. Понеже не е знаел какво иска, той е станал мрак.
Всеки, който не знае какво иска, ще стане мрак, т.е. демон. Това става постепенно.
Луцифер не е бил доволен от високия си произход, но започнал да се опиянява от своите Ангелски видения. Настъпило фаталното – започнал да се обожествява (това е опасно за ученика, докъдето и да е стигнал). Това довело до възгордяване и до неговото падение.
Учителят казва: „Горделивият не може да работи върху себе си, върху своята почва, защото твърда и суха е тя. Той страда от твърдост и сухота на съзнанието си“.
Луцифер се наслаждавал на своето безсмъртие и на особената си близост до Бога, защото не всеки можел да има тази чест. Постепенно гордостта му станала толкова голяма, че той е искал да засенчи и самото Слънце. Отклонявайки се от своя небесен произход, е започнал да се опиянява от гордост и е поискал най-фаталното: да няма нещо, което да е над него, дори това да е самият Бог. Пожелал е сам да управлява своя живот – но неговият живот се превърнал в мрак. В него е събрал една армия от недоволни като него. Започнал е да воюва за своето господство и така е започнала Великата небесна война.
(втора идея за размишление)
Пътят на окултния ученик не води до себеобожествяване. Когато станеш „бог“, ти се отклоняваш от Единството и от Истинския Бог.
Сатана стана „бог“, т.е. сам се обожестви, но срещна Чистия Бог, Който го обезличи и го хвърли в Бездната. Така свършват развитието си много „богове“. Сатана, който е Космическото зло, е само един добър слуга. Всички, които смятат да станат Богове, трябва правилно да разберат библейския стих „Богове сте“.
Богове са само съществата на Святата Жертва. Тези Богове стават Синове Божии. Само Синовете познават Истинския Бог. Христос казва: „Как така Ме наричате „благ“?“.
В скритото си Аз ученикът трябва да се пази от самообожествяване, т.е. от опасния път – защото това е пътят, по който Ангелите са се превърнали в демони. Те са се превърнали в зверове и за себе си, и за другите.
Пътят на ученика е Пътят на Христос, Пътят на Сина – или на осиновяване от Отец.
Окултната наука казва, че Христос е Венецът на знанието и завършекът на превъплъщенията. Христос, Синът, като влезе във вътрешността на всеки човек, влиза като в пещера. В нашата вътрешност Христос живее като младенец (в най-вътрешните ясли). Когато Христос стане на възраст 33 години вътре в нас, Той ще ни дава истински упътвания и съвети. Без тях ние сме загубени в своя път. Без тези съвети много Ангели изгубиха своя Път и станаха демони на злото. Понеже Христос е заченал в човечеството, Той ще пречисти и тези, които се стремят към Него, макар и грешно.
„Змията ще бъде смазана.“ (Библията)
Казано е, че семето на жената ще смаже главата на Змията. В това е всъщност голямата надежда на човечеството. Това семе е Божествената основа на Любовта. Това е скритата основа на Битието.