III. ОГРАНИЧАВАНЕТО НА АБСОЛЮТА В БОГ
III. ОГРАНИЧАВАНЕТО НА АБСОЛЮТА В БОГ
В Скритата Си Мистерия Бог е Абсолют
Съществува Скрита Причина за всичко, което живее и умира. Велика Благост има в Бога, но в Скритата Си Мистерия Бог е Абсолют и Велико е Всемогъществото Му. Това Всемогъщество е отвъд всякакви качества. Можем да Го наречем Неосезаем, но поддаващ се на Мистично Единение, което е отвъд света и Вселената. Вътре в Абсолюта няма нищо освен Нищото – Съвършената Цялост. И това е името на Бездънното Праначало. (1/стр. 25, 26)
Гори Огън в Любовта. Гори Могъщ Пламък в Бога. Гори Древност в Бездната. Гори Мрак в Мистерията. Гори Прасияние в Абсолюта. Гори Неизречено Преизобилие в Абсолюта. Гори Мълниеносно Величие в Абсолюта. И ако световете биха Го видели, нямаше да устоят, защото Страшна е Тайната Му. И понеже е Страшна Тайната Му и Неведомостта Му, Абсолютът се е ограничил в Себе Си и е станал Бог. Като Бог ТОЙ е станал достъпен, поносим, защото Бог е само част от тази Страховита Тайна и Мистерия. (1/стр. 35)
…Никой не е открил Тайната на живота и никой няма да я открие, защото в тази Тайна има скрити други Девет Тайни. И който стигне до края, попада в Недосегаема Тайна. Тайната ще си остане всякога Тайна. Бог е Славна и Велика Тайна. Една от малките Тайни, свързани с Величието на Бога, е Тайната на живота. Тайната на живота е само отражение на едно от Неговите качества. В по-ниските полета Бог може да слезе под формата на живот. В по-висшите полета Той се явява под формата на Съществувание. А в Своята най-дълбока Област Бог е Абсолютът – Абсолютното Небитие. В тази връзка може да се каже, че животът няма произход и че произходът няма начало, защото всичко е възлязло от Безначалния… (4/стр. 81, 82)
Бог е Тайната на живота. Навътре в Себе Си Бог е Мистерията на живота. А когато се завърне отвъд Тайната и отвъд Мистерията, Той сяда на Своя Трон като Абсолют. Но сега Той е слязъл от Трона Си и затова има Тайна и Мистерия, има светове и вечност. Но когато се върне и седне на Трона Си, Той ще произнесе Особени Слова и ще остане само Безкрайността. (2/стр. 119)
Мистерията е извън всичко и Мистерията съдържа всичко в Себе Си. Вътре в Нея няма мярка, за да може някой да Я постигне. Нейната Премъдрост е Неизчерпаема. Тя е създала Бога и всичко, но е останала скрита отвъд всичко. Тя работи в Бога като Бог и в Бога като Всеобхватност. Тя е извикала Бога да съществува. Тя Го е призовала, Тя Го е създала, но Го е направила Недостъпен. Бог е Близък, Ясен, Любящ, но Недостъпен. В Него изцяло може да влиза само Мистерията на Абсолюта. Бог е само Портал за бъдещите Тайни, които ще изяви Мистерията на Абсолюта. (1/стр. 61)
Бог е бил създаден като Несътворен Замисъл, за да осъзнаят съществата своето Безсмъртие, а тези, които от същества са станали хора, да осъзнаят своята смърт. От Безсмъртие в смърт означава от Вечност да слезеш във времето и от същество да станеш човек. Човекът е бил същество на Вечността, но не е приел Неизменността на Любовта. Той е станал човек. Бог е бил задвижен от Любовта на Мистерията и сега всеки, който има Любов, може да задвижи Бог в себе си. Но този, който няма Любов, може да задвижи в себе си само света и смъртта. Там, където няма Любов, се движи смъртта. Там, където има Любов, се движи Бог. А който е задвижил Бог в себе си, може да задвижи и своя Път към Бездната – Тайната Скритост на Древната Мистерия. (1/стр. 62)
Мистерията е дала на Бог Сила да държи Вселената в Своите Ръце и да я ръководи до нейното Пълно Обожествяване. Бог трябва да я научи с всичките ѝ същества и да я подготви за бъдещия Път към Мистерията, която пък е Път към Абсолюта. Когато Духовното се е устремило към Божественото и когато го постигне, тогава Чисто Божественото ще има право да пътува към Мистерията на Абсолютното. Само Божественото може да понесе Силата на Абстрактната Тайна, защото тази Тайна е отвъд Свещения Разум и този Свещен Разум трябва да стане Достоен вътре в себе си за Абсолютно Откровение, което излиза от отвора на Мистерията. (1/стр. 62, 63)
Преживяване на Тайната на Бога
Да преживееш Тайната на Бога, е Велик Дар. Нещо от Мистерията те е дарило с Докосване, а това Докосване е началото на Безкрайното Обновление. Без това Обновление животът е ограничен и той се движи само в границите на живота и смъртта. Чрез това Обновление човекът става Вечен и Безкраен. Той става Подобие – Подобие на Бездънното. Това, Бездънното, превъзхожда всяко просветление, всяко вдъхновение. То е отвъд началото и края на нещата. (1/стр. 23, 24)
Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното, защото Безмълвието е достойно да отваря тази Врата. С Безмълвието ти можеш да влезеш в Храма на Бога и можеш да Го узнаеш, защото Безмълвното узнава Безмълвното, подобното узнава подобното. Безмълвието узнава Неговата Несътвореност. То може да я види чрез преживяване. В Безмълвието Бог сияе ясно. Тук Незримият става Зрим и дарява Великата си и Необичайна Красота на Безмълвния Човек Дух, понеже той се е освободил от света и носи в себе си Тайна от Неговата Тайна и Присъствие от Неговото Присъствие. (1/стр. 51)
Има Дълбоко Безмълвие, има и Тайно Безмълвие. Чрез Дълбокото Безмълвие черпиш от Тайната на Мъдреците и от Тайната на Бога. Чрез Тайното Безмълвие черпиш от Мистерията на Бога и от Старците. (3/стр. 18)
Бог е далече за тези, които не Го познават. Бог е близо за тези, които Го усещат. Но за тези, които Го познават, Бог е Незнаен. Така те живеят чрез Неговата Незнайност. Тайната на живота е скрита в Незнайното. (3/стр. 21)
Само Пустотата може да тълкува Тайните на Бога, защото тя е устояла на Древния Мрак. Неизменният може да тълкува. Изменчивият да се пази, защото, ако той тълкува Дълбините, той увеличава Мрака в себе си и ще угасне. Неизменният се е слял с Тайната на Бога, но без да познава тази Тайна напълно. И затова и Неизменният трябва да се пази, макар че е Богоподобен, защото Тайната, скрита в Бога, колкото и да е близка, си остава дълбоко Непристъпна и завинаги Неузнаваема. (1/стр. 37)
Скритият Ключ към Божията Тайна
Неведомият Път е Скритото Предание. Неведомият Път е Скритият Ключ към проникването и познаването на Божията Тайна. Неведомия Път можеш да го откриеш само в Неизразимата Дълбочина. За Неведомия Път не са нужни крака, очи, уши. Неведомият Път е поле на Духа, поле на най-древната Съкровена традиция. Неведомият Път не е някаква Скрита Тайна, а той е Съхранената Съкровеност. (1/стр. 203)
За този, който е готов, Неведомият Път идва и се открива моментално. Който дълго и с Любов се е подготвял, Тайното Откровение го застига. Древното Тайно Откровение отключва Смисъла на живота. Отключва още и Видение на част от Божията Тайна… (1/стр. 204)
За Древния Път трябва да имаш Древни Свещени Очи. Това са Очи, които са видели Дълбините на Жертвата. Това са Очи, които са разбулили Мистичното в себе си. Древните Очи са запечатали Свещената Сила в себе си и поради това Мракът се страхува от тях. Древните Очи са Дом на Огъня. Те са Пратеници на Тайната. Те са Свещени, защото са зърнали Бащата на Тайната. И са Мистични, защото са зърнали Мистерията на Бездната. (1/стр. 201)
Докосване до Мистерията на Бога
Истинската Цел е отвъд живота и отвъд Вселената, и отвъд Бога. Ти трябва толкова надълбоко да влезеш в Бога, че да излезеш от Него. Навътре в Бога ще узнаеш Тайната Му, но отвъд Тайната Му ще се докоснеш до Неговата Мистерия. Той живее в Тайната, но е Скрит в Мистерията. Мистерията е най-чудната Непознаваемост, която можем да срещнем в нашия Път навътре. (1/стр. 23)
Чрез Бога Мистерията ще завърне човека при Себе Си. Първо човекът трябва да заживее в себепознанието, в своето Духовно присъствие, после – в Богопознанието, в Божественото Присъствие, и после ще бъде призован от Мистерията. В Мистерията е скрит Истинският Храм. Който не е призован от Мистерията, се занимава с външни и вътрешни храмове. Човекът е роден, за да заслепи Мрака в себе си. Божественият човек е роден, за да заслепи Светлината в себе си, а Абсолютният човек – той трябва да се завърне в Сиянието преди времето и Вечността. (1/стр. 24)
Познаването на Бога е свързано с отстраняване на световете, с отстраняване на времето. Познаването на Великата Мистерия е Тайно Саморазкриване на Бога навътре в Собствената Му Скрита Същност. Той решава на кого да се саморазкрие като Любов, на кого – като Тайна и на кого – като Бездна и Мистерия. И всичко това зависи от степента на Незнание и Дълбинност, защото има Незнание, има и Извисено Незнание. (1/стр. 32, 33)
Да видиш Тайната на Бога, означава да видиш Любовта Му, Същността Му, а да видиш Същността Му, то е Вход към друга Тайна. Тя е Безмълвна и води към Бездната Му. Тук вече Същността Му е друга – Необятна Бездна. За да се познае Бездната, се изисква Дълбинно, Осъзнато Незнание. Тук всичко е изоставено, всичко замлъква. Външното замлъква, вътрешното угасва и така, изключвайки всичко, включително и себе си, ти започваш да принадлежиш на Бога и на Скритостта Му. Така изоставяш пределите и навлизаш в Безпределното. (1/стр. 33)
В Своята Свръхинтимна Дълбина Бог е Тайна на Бездната. И тук всичко е Мистично и Неизразимо. Думите са стопени, израз няма. Мълчанието отсъства, защото Свръхсъщността е Абсолютно Неречима, Абсолютно Неуловима. И завинаги осъзнаваш Нейната Непознаваемост. С Нея можеш да бъдеш в Единение, но не и в постигане. Тук няма какво да се постига. Тук нито утвърждаваш, нито отричаш. Тук си удивен завинаги. (2/стр. 201)
Всяко Съкровено същество люби Нищото. Всяко Съкровено същество води себе си към Пълнотата на Нищото, защото Бог е Нищо, а Абсолютът е Върховно Скрито Нищо. Всичко е създадено от Субстанцията на Нищото – хората, звездите, световете. Нищото е Цялостно, Съкровено, Преизобилно, Всякога Съществуващо. И затова блажен е нищият. Блажен е, защото е докоснат от Лъч, излязъл от Нищото. (2/стр. 195)
Бог е Тишина без образ, без дъно, без дълбочина. И когато се приближиш много до Бога, не се чува никакъв звук, никакъв образ няма, никаква светлина не се явява, обонянието е ненужно, дори никакъв Дух няма – само Великото Нищо. И тогава Го вкусваш. Но няма аромат, никакво ухание, никакъв полъх, защото ти вече си у Дома. Нищо няма, но скритото, жадуваното е тук. Какво има тук? Древното, Естеството на всички естества. Тук е Това, Което превишава и скритото, и явното. То превишава всички наименования. (2/стр. 196, 197)
В Мистериозното Сливане с Древния Мистикът изчезва напълно и тогава Мистикът Го познава. Единственото Истинско Познаване се намира в Изчезналостта. И така Сам Древният познава Себе Си в нас и ние в Него се познаваме. И така ние вече сме в Пълно Единство с Него. А в Него остава само Тайната на Съвършенството, защото Съвършен е само Той. В Изчезването е Тайнството на живота, а неизчезналите са просто същества на смъртта. Смъртното не може да познава Истината, но все някога ще започне да я търси, защото ще му омръзне да се ражда и да умира. (2/стр. 106, 107)
IV. ПРАЗАМИСЪЛ НА НЕГОВАТА ЛЮБОВ
Не съществува самостоятелно зло в света и Вселената. Злото е слуга на Най-Скрития от Скритите. Всеки човек трябва да стане Бездна от Безкрайност и част от Мистерията, за да погълне злото в собствените си Дълбини. Ако в тебе съществува някакво зло, Безкрайността няма да те приеме. За тебе отклик ще има само времето и фалшивото отвъдно пространство. Който служи на времето, той погубва Окото си за Видението на Най-Скрития от Скритите. (1/стр. 30, 31)
Върховният Скрит е създал злото, за да преобрази „добрия“ човешки свят. Злото ще пресъздаде доброто, защото доброто е влязло в застой. И ще дойде ден, когато доброто ще слави злото за стореното му добро. Но сега доброто още спи. Величествен е Върховният Скрит. Той всичко наблюдава и наблюдението Му обхваща четиридесет хиляди Висши светове. Те са Негови сътворения – и външни, и вътрешни. (2/стр. 47)
Злото е украшението на бъдещите светове. Злото е Осмислителят, доброто не може да осмисля живота. В Древността е бил направен опит с доброто и то се е оказало негодно. Така Древният го подменил със злото, със Собствената си Скритост, за да осмисли всеки, който не разбира, пътя си към Вечното Състояние на Пълнота. А що е Пълнотата? Самият Бог и Скритото в Скритостта Му. (2/стр. 10)
Злото е смисълът, доброто е обезсмислянето. Ето защо злото ще учи доброто и ще го осмисли. А накрая и злото ще изчезне, защото Древният има и други Цели. Коя е Неговата специална Цел? В бъдеще Той ще отстрани и Любовта, защото иска да даде нещо по-величествено на човека. И какво ще му даде? Нещо от Себе Си, което е Неведомо и което Любовта е търсила, но не е открила. (2/стр. 11)
Злото ще дари падналото човечество с Жив, Съзнателен Разум. Човешкият живот е зло, духовният живот е добро, Божественият живот е Благост и Еликсир. Злото трябва да преработи човешкото добро, а доброто трябва да стигне до Благостта. Когато злото заведе човека до Благостта, тогава това зло ли е, или не е? Казвам: злото е имало план да осъществи нещо Разумно и Божествено. Злото проваля само човешкото добро, защото то е лицемерно. И така недостойният се отстранява от доброто, а достойният се утвърждава в доброто, защото е бил Истинен. И затова злото съществува в света – за да осветим собствената си тъмнина. (1/стр. 28)
Злото ще те разрушава, докато ти се съградиш по законите на Древната Тайна на живота. А Древната Тайна е в това да станеш несъществуващ. И тогава злото се погубва в тебе, защото в теб нахлува Тайната, а нейният Шепот е най-великата вътрешна Сила, от която злото бяга. Ако Древният Шепот ти заговори, дошъл е краят на злото. (1/стр. 31)
Злото е Потайно намерение на Бога, за да може човекът да се извиси в собствената си Неизменност. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си и понеже изменя на себе си, самото това зло го наказва в определения момент, за да може чрез наказание човекът да тръгне обратно към своята Неизменност, за да види Лицето на Тайната. В Тайната изменчивото се саморазрушава. И това, което остава от човека, е Първичното Чисто състояние – Неизменното състояние, Сияещата Същност. Целта на злото е такава, че чрез злото Бог иска да ни върне в собствената ни Сияеща Същност. И тогава ние изведнъж разбираме, че злото не е било зло, а Потайно намерение на Божия Замисъл. Бог ни обича тайно и това, което обича в нас, е Неизменното. На него се основава бъдещата Нова Вселена, която няма да бъде материална, от вещество, а духовна. (1/стр. 71)
Злото служи на Бога, защото е разбрало Тайния Замисъл на Любовта. Няма зло, което е против нас, но когато ние работим срещу себе си, тогава мислим, че и злото работи срещу нас. Доброто е приспало милиони хора и затова Бог е избрал злото да работи за Неговите цели. Когато ние се пробудим в Бога, тогава злото вече ще работи и за нас тъй, както работи и за Бога, защото злото е служител на Бога в нас… (1/стр. 72)
Мисли за Чистотата и ще създадеш Несътвореност. Ще създадеш Душата си и ще се завърнеш в нея. Не мисли никога за злото и така то ще угасва. Това, за което мислиш, това съживяваш. И затова мисли за Тайната на живота, защото, когато я съживиш, ще видиш Сияние, по-голямо от света и Вселената. Това Сияние е преобразената Истина. Истината в нас поразява всеки Мрак, когато се преобразува в Сияние. Когато всеки ден мислим за Истината, тя се пресътворява в нас, докато се превърне в Сияние, което е името на Древната Свобода. (1/стр. 67)
Има Тайна в нас, която воюва срещу злото и нашите трудности. Но ние трябва да я познаваме. Всъщност ние трябва да станем тази Тайна и тогава тя знае какво да стори за нас. Ако вместо Тайната воюва човекът, тогава злото става спътник на човека и негова съдба. Тайната в нас има онова Скрито действие, което обикновено ние не разбираме. В Тайната има Лъч, който злото не разбира, но знае, че трябва да му отстъпи. Древен е този Лъч. Той е Лъч от нещо в миналото, което злото помни, и види ли този Лъч, злото отстъпва… (1/стр. 68, 69)
Целта не е да се борим със злото и трудностите в живота, а да се слеем с Тайната на живота. Когато се слеем с Тайната на живота, ние узнаваме, че за нея няма такова зло и такава трудност, които да не ѝ се подчиняват, защото всяко зло и всяка трудност са само част от Тайната. Ако не търсим сливане с Тайната на живота, ние навлизаме в тъмната страна и тя се проявява към нас като грабителя. Грабителят е благороден, защото ще дойде ден, когато той ще ограби тъмната част в нас. И ние ще разберем, че тази тъмна част е била наше творение. (1/стр. 70)
Който няма Тайната в себе си, няма и Покой. Тайната е Силата на Покоя, а Покоят е Силата на Чистото Духовно Битие. Когато злото види лицето на Покоя, то онемява. Покоят е Прадревно Послание. Тук злото се заличава и остава да блести и ухае само Същността. Покоят е обезличаващата сила за злото и затова злото не иска да се среща с него. Покоят не е за психичните хора, нито за чувствените хора. Покоят е за Духовни и Божествени същества. Когато Покоят дойде, той ни учи на Древност. (1/стр. 74)
Който преодолее злото, придобива по-висша енергия за своя Път. Жизнеността му е вече само поддръжка, а развитието му поема по чисто вътрешния си Скрит Път. Преодолелият злото става Избран. Той е вече човек без тяло, без сърце, а в ръцете му са Душата и Духът. Тялото му вече не може да го ограбва, а сърцето му вече не може да го тревожи. Той тръгва на Път към своята Вечност. И ако борави правилно с Душата и Духа си, Старец го наблюдава и очаква. (2/стр. 12)
Бог ни изпраща злото, защото желае нашето Духовно израстване. Бог иска да се обединим с Него, за да победим злото, което е Негова Тайна. Бог ни го изпраща и Бог в нас го побеждава, а от това ние опознаваме себе си и разбираме все повече Бога, защото Той иска да Го разбираме в себе си. Злото е Сила на Бога, а Бог е Власт над злото. Но който не е възлюбил Бога, злото му става участ. Който не разбере и не преодолее злото, няма да стигне до Мистерията на Старците. Той ще си остане най-много ученик. (2/стр. 13)
Голгота – Мястото на Завръщането
Що е Благата вест? Две неща са Благата вест – Голгота и Мракът. Голгота отстранява всичко земно и небесно и остава Вечността и само Бог. Мракът отстранява Вечността и остава само Мистерията и Пътят към Абсолюта. (3/стр. 5)
На Голгота Духът се пресътворява и човекът се завръща в Храма на Свободата. Без Голгота човек не може да придобие Образа и Подобието на Бога. Образът е Свободата, Подобието е Духът. В света човекът е разделен на две. На Голгота човек става Велико Единство с Бога. Голгота е Реалното Завръщане в себе си, в своята собствена Вечност. Страшната дума Голгота означава Мястото на Завръщането. (2/стр. 125)
На Голгота това, което е разпънато на кръст, е космическата змия и тук тя е преодоляна. На Голгота човек поставя Бог като по-важен от живота си, от Космоса, от звездите, от бъдещето. На Голгота човек става от сътворен Несътворен, Благословен. Голгота е Могъщо Изпепеляващо Благословение, но могат да го понесат само Избраните. (2/стр. 125, 126)
Голгота е отстраняване на земната съдба завинаги… Голгота е Прославената Вътрешна Победа. Това е Победата над цялото минало на човека. Голгота не се разкрива на човешкото съзнание, а на Духовното и Божественото съзнание. Голгота всъщност е Мистичното Усмихновение на Бога. (2/стр. 124)
Любовта е Свещена и Необикновена Тишина и тази Тишина е Посланието на Бога. В тази Тишина ние сме обвити и съхранени в Божието Ядро. Тишината е Скрит Образ на Бога. Тишината е Слово на Бездната. И който осъзнава в себе си Непроизносимото, той ще осъзнае и Бездната. Но най-величествената Тишина е Тишината на Голгота, защото тук се случва Тайнорождението. Тук се отваря Врата, която е Тайният Вход към Духа. (2/стр. 123, 124)
Мистериозното е Послание от Тънкостта на Бога на Скритостта. Мистериозното е Негова Скрита част. Така Той дава Себе Си на Мистериозните същества. И те вече всичко превръщат – те превръщат тръните в цветя, трудностите в почивка, Голготата в Храм, защото тяхната енергия е Мистично явление на Бога на Скритостта. (2/стр. 84)
Мракът е мистично усърден, за да ни изведе от световете. Мракът крие в себе си Тайни на Древни Мистерии. Мракът ни напада, за да ни осветли. Мракът е Древен Разум, Древен Майстор. С техника не можеш да го победиш. Но ако имаш Любов, той сам се оттегля. Мракът е Древен Старец, Древен Поучител. Той е от времето на Скритата Зора. (2/стр. 89)
Познай себе си. Къде? В Мрака. Затова Мракът идва. И ако ти търсиш себе си, Мракът ще те изгуби. Но ако ти си илюзия, Мракът ще те погуби. Познай себе си означава: определи това, което търсиш. Да търсиш, значи да станеш Бездна и Мистерия. А щом не търсиш, ти ставаш време и времето ще те руши. Който е познал себе си, страданието и Мракът вече не го познават. (2/стр. 26)
Който се страхува от Мрака, бяга от своята Дълбочина. Не се страхувай от Мрака, а от собствените си слабости, от собствените си пропасти. В Мрака се ражда Вечният Възход към Мистичния Бог. Мракът е Майка за Търсачите на Истината и Баща за Търсачите на Мъдростта. В Мрака се осъзнаваш като Дух и Тайна, докато в светлината си само Душа. В тъмнината си ум, но в Мрака възхождаш в Духа. (1/стр. 232, 233)
Мъдрият е Мъдър, защото е познал Истината и защото е напуснал своите собствени предели. По пътя си към Истината Мъдрият е срещнал Мрак, който го е извисил. А не е ли това предназначението на Мрака? Да. Мракът е създаден да извисява Достойните и да прекъсва пътя на недостойните. Мракът е Свещена Сила на Мистерията. Той е Огън, който изгаря нечистия огън в човека. (2/стр. 32)
В Мрака трябва да преодолееш не Мрака, а себе си. Мракът е само опора за тебе, за твоето Извисяване. Не търси смисъла на живота в Мрака, а търси преодоляването. И когато преодолееш себе си, ще ти се разкрие нещо повече от смисъла. Величието на Мрака е, че той разрушава в тебе и смисъла, и безсмислието, и оставаш само ти, само твоята Древност. И тя те призовава за Безсмъртен и Безкраен Живот – Живот, който е Тайнство на Духа и Тайнство на Древното Съзнание. (2/стр. 79)
Мракът разговаря с човека на Истината като с близък човек и му отваря вратата, като му казва: „Мини оттук. Бог те очаква“. Спасението не е в очакване на Милост. Спасението е в познаването на Истината… Казвам: не очаквай Възкресение, а го създай. Истината е, която създава Възкресението. Истината е Могъща като Бога, защото тя не е очакване, а изпълнение. Тя не очаква, тя се е сляла с Бога. (1/стр. 230, 231)
Тъмнината е сътворена, а Мракът е Несътворен. Мракът е Прозорец към Несътвореното. В Мрака се ражда Мистичното Тържество на Търсача, защото, който е търсил, той е влязъл в Мрака и го е преодолял чрез Бога в себе си. Така сътвореното умира и се ражда Новото Мистично Съзнание, защото Мракът е Прозорец. (2/стр. 23)
Мракът е името на Преизобилната Светлина и затова той е Скрита Родина, той е Велика Нероденост. Той не ти дава отговор за Бога. Той те слива с Бога и вече ставаш част от Тайната Божия. Светлината никога не може да направи това, което Мракът прави. Мракът те освобождава от лъжовната смърт и от илюзорния живот. Тук ти оставаш сам със себе си и със своята Същност, която е Тайна Предвечна и Мистерия Неведома. (1/стр. 233)
Има Ключ, който води до Познанието на Бога. Има Ключ, който води отвъд Бога. За да отидеш отвъд Бога, трябва да прекрачиш Вечността. Любовта е Ключът за Вечността, но Ключът за Бездната е Таен Ключ. Той е тъмен, мрачен, но който може да го осветли, тогава Ключът ще просветне и ще изчезнат Любовта, тъмнината и Мракът. И тогава какво ще остане? Ще остане само Необятната Свобода. (2/стр. 37)
…На Голгота трябва да изгрее Безсмъртието, което дарява човека с Мистичното Единение. Който съумее в Мрака на Голгота да види себе си и своето Ярко Сияние, той е пронизал земното и тогава в Мистичния Мрак той съзира Лъч от Тайнството на Абсолюта. Когато всичко земно е угаснало, тогава Мракът явява другото си Лице – Лицето на Мистичното Откровение. И тогава човекът съзира тук своето Безсмъртие, защото Мракът е озарен – явява се Тайното Присъствие. То е, Което превъзхожда всички видения. И тук човекът преживява своето Велико Първоединство. Човекът е вече Мистик, а Безмълвието вече му говори. (1/стр. 46)
Събуждане на Устрема в себе си
В Мрака попаднала, Разумната Воля сама гради себе си. Волята е Таен свят и когато тя е Разумна, ѝ се предава голяма Сила. А ако случаят е специален, ѝ се дава Древна Сила. В Мрака Волята става Мечът на Спасението, защото човек се събира в себе си и всичко в него става Воля. И тази Воля прави скок от ума в Духа и от Духа в Древното Начало. (2/стр. 78)
Когато се срещнем с Древното Начало, ние разбираме дали сме Достойни за него. Ако в нас има нещо от света, ние не сме Достойни за Древното. И не можем да заченем в Мрака. И тогава Мракът става строг и ни връща отново в света. Влизането в Мрака означава да се срещнеш със своето Безсмъртие и това е само началото. А къде е краят? Краят се губи в Третата Безкрайност. (2/стр. 78)
Дълбоко в Мрака няма зло, но това е само за този, който може да вижда. А вижда този, който преодолява. Устремът е, който воюва зад нас и преодолява. Устремът няма лице и затова е Неуязвим. Когато Устремът воюва зад нас, ние сме Избрани. Няма такова зло, което да не се прекланя пред Устрема, защото Устремът е бил преди злото и преди Мрака. (2/стр. 20)
Всичко, което се случва, е Скритост. И ние трябва да изучаваме тази Скритост. Злото е Скритост, Мракът е Скритост. Устремът е Яснота. Устремът е Воля на Нероденото Могъщество. Защо това Неродено Могъщество не се е сътворило навън? Защото никой не ще може да го понесе. Когато събуждаме Устрема в себе си, ние призоваваме Нероденото Могъщество да ни води и учи. (2/стр. 20)
Тъмнината е само една сянка. Мракът е една по-голяма сянка. И ако ти познаваш себе си и Истината в себе си, няма да се занимаваш със сенките в живота, нито със светлината. Ти ще търсиш единствено ДРЕВНИЯ, защото Истината в тебе Му е Древен Приятел и Брат. Аз познавам много хора, които бяха хора на тъмнината, и те преодоляха светлината и се завърнаха. Знам и такива, които живееха в светлината и си останаха в нея. Те не познаха Истината. (1/стр. 210)
Тъмнината и светлината са само енергии, а Истината е свързана с Прасъщността. Тази Прасъщност е по-тънка, по-скрита, по-дълбока. В нея слиза и живее ДРЕВНИЯТ. Имай търпимост към всичко, но не и към невежеството си, защото невежеството чува само гласовете на празнотата. А ти, който търсиш Истината, ще чуеш Нематериалния Глас – Гласа, който ще те отведе в Древния, защото този Глас е Негов Служител. Защо ти са тъмнината и светлината? Те са второстепенни. Задай си въпроса: „Защо Древният не живее в мен?“. Не „Кой съм аз?“, а „Защо Древният не е вътре в моя живот?“. Защото, ако Древният е вътре в твоя живот, тогава животът не е живот, а Безкрайност. (1/стр. 210, 211)
Има Врата, която води в тъмнината. Има Врата, която води в светлината. Има Врата, която води в Дълбочината. Вратата е метод за придобиване на Дълбочина. Смисълът на Вратата е да отключиш Дълбочината. Това е Дълбочината, която е била всякога твоя, но която си изгубил. Вътре в Дълбочината живее Истината, а вътре в Истината живее Бог, а вътре в Бога – Древният Древен и Прадревен: Вратата, от Която е излязло всичко. (2/стр. 37)
В Предълбокия Замисъл Той – Върховноскритият – в тъмнината се скрива от Себе Си, а в Мрака се изправя срещу Себе Си. Върховноскритият в тъмнината се скрива от Себе Си, като се отделя, става на две, но това е Потайно двуединство. А в Мрака се изправя срещу Себе Си и побеждавайки Мрака, Той побеждава една част от Себе Си. И който се е слял с Него, побеждава тъмнината и преодолява Мрака. И отмахва двете була, двете забулености, защото Върховноскритият го е призовал към Себе Си. (2/стр. 135)
Мракът е огромно, дълбинно, зеещо чудовище, но когато се срещне с Бездната, той забравя своето дихание, защото вътре в Бездната е скрит Най-Древният Господар – Тайносияещият, Който превъзхожда всичко. Мракът знае, че не може да воюва срещу тази Прадревна Сила. Но за външните светове Мракът е Силата. Но този Мрак е срещал много хора, срещу които не е могъл да се изправи. И той е разбрал, че те са докоснати от Тайносиянието на това Велико Страховидение. (2/стр. 202)
Прамракът – Преизобилието от Скрита Светлина
Кой е Месия? Има само един Месия и Той е Върховният Абсолют. А защо Той не е слязъл в световете да ги спаси? Защото никой не може да устои на тази Могъща Ослепителност. Тя е толкова Величествена, че за световете тя се явява Мрак. Световете не са готови да я понесат. Те трябва да се подготвят още милиони години. (3/стр. 175)
Днес най-могъщата Стихия, която трябва да се преодолее, е Прамракът – Преизобилието от Скрита Светлина. Огромно е това Преизобилие и поради голямата си натрупана Сила изглежда като Прамрак. Но тези, които го преодоляват, разбират, че с тях заедно е Онова Прадревно Същество, Което е създало това Преизобилие, но се е скрило. Истинският Търсач отива отвъд това Преизобилие на Прамрака, защото Истинският Търсач е Едно с Прадревното Незримо Същество. (2/стр. 137)