Начало
Из Словото на Старците
Представено от Елеазар Хараш
ЗАВРЪЩАНЕ В АБСОЛЮТА
Варна, 2026 г.
Завръщане в Прапроизхода
Абсолютът е толкова Дълбинно Вглъбен, че там, в Своята Мистерия, Той е Сам и Съвършен.
Абсолютът е Праизчезналост над всички светове.
Абсолютът е Върховната Прадълбина – Дъно без дъно.
Има само един Неочакван Гост – Абсолютът.
Абсолютът в нас е над всички Храмове.
Абсолютът е наш, а не светът.
Абсолютът е бил, преди всичко друго да се появи.
В Абсолюта е всичко. Тук няма никаква нужда.
Без Него няма нищо друго.
Абсолютът винаги е бил. Той е Богът преди всички богове.
Той, Абсолютът, е Върховният Учител, в Когото всички вярват.
Истинският човек е цялостен в Бога и свръхцялостен във Върховния Учител – Абсолюта. Тук умират и светът, и религията.
Ако обичаш света, ставаш илюзия. Ако обичаш Бога, ставаш Свобода. Ако обичаш Учителя, или Абсолюта, ставаш Мистерия.
Когато всичко е ликвидирано, или отстранено, остава Абсолютът – Праучителят.
Свободна воля има само в Него, в Нищото.
Дълбинният човек иска да познае не Бога, а Истината и Абсолюта, но като Приближаване и Сливане.
Той, Върховният, е Скрит в Нищото, чрез което ни дарява Съкровени Истини.
Това Нищо е Неговата Сияеща Тишина.
Човекът на Истината влиза в Дълбините на Нищото и открива себе си и Премъдростта на позволената от Върховния Истина.
Върховният е най-наситеното Нищо – Праизобилието.
Чрез Нищото привличаме Абсолюта и Той ни дарява нещо от Себе Си.
Смирението е Духовно и Божествено. Нищото е Божествено и Върховно, когато е във Върховния, и е Мистично, когато е в Мистерията.
В Нищото на Абсолюта присъстваш, но не съществуваш сътворено.
Когато всичко изчезне тотално, остава само Той – Абсолютът.
Абсолютът е отвъд Свободата. Бог е в Свободата.
Абсолютът никога не е бил създаван, но Той е Прасъздателят на всичко.
Всичко, което е създадено външно или вътрешно, ще си отиде. Абсолютът остава, Той е отвъд.
Каквото и да си разбрал, Мистерията е отвъд, Абсолютът е отвъд.
Само Истината е Подобието на Абсолюта и Дълбините Му.
Върховната Истина на Абсолюта е извън Словото.
Това, което не знаем, е преди Словото и преди Древността.
В Неговата най-дълбока Тишина думи не възникват.
Не съществува абсолютно нищо освен Върховния Абсолют.
Що е Абсолютът? Това е нашата Древна, естествена, пречиста природа.
Без Абсолюта ние сме нереални.
Само Той, Абсолютът, е Върховно Реален.
Ние сме родени, за да станем Абсолютна Реалност.
Нашият Произход е Абсолютът.
Абсолютът е нашето Върховно естество, а после е Бог.
От тази Върховна Мистерия е произлязъл и слязъл Бог.
Любовта унищожава Вселената, защото тя е била преди нея.
Изчезването е често да мислиш за Единствения в себе си. Единственият в най-дълбокия смисъл е само Абсолютът.
Единственият – Той е Върховната Опора на всичко.
В човека на Единствения думите не са от света.
Ако Той ни дава Истинската Любов, Той ни дава Своята Несътвореност, защото Истинската Любов е отвъдна.
Само Любовта и Истината на Единствения хранят Същността ни.
Истината е Тронът на Абсолюта.
Ние сме Единственият и затова сме преди Писанието. Ние трябва да станем Писанието.
Човекът на Абсолюта е Незнайна Мистерия, която е отвъд себепознанието.
Абсолютът е Върховният Наблюдател на всичко, което е във Вселената и извън нея, затова Той е Тоталността и всичко се случва в Него.
Всичко, от Върховете на Абсолюта до дъното на сътворението и океаните, се движи от Него, защото Той е Всеобхващащ.
Върховният Абсолют – Той е даващият Съвършеното Знание, което е Древният Път, Древната Дълбина.
Елеазар Хараш
Варна, 2025 г.
I. МИСТЕРИЯТА НА АБСОЛЮТА
Абсолютът е Коренът, Скритият Корен, Коренът на нещата. От Него е произлязла Неизразимостта, Потайността и Безпределността. От Него е произлязъл Живият Език на Невидимото. От Него са произлезли Уединението и Тайните на живота. От Него е произлязла Сияещата Душа на Космоса. От Него е произлязла Истината. И всеки, който придобие Полета в Безмълвието, ще узнае Истината, която е Шепот на Древността, която е Мистичен образ на Безмълвието. (книга 1/стр. 223, 224)
Абсолютът има такива Могъщи Крила, че обхваща всички светове. Това не са Крила, а Мистични Сили, Мистични Способности. Абсолютът е запечатал Съкровеното с Древен Печат и който може да го отвори, ще открие там своите Крила. Тези Крила са Сияещи. Те са Ключовете към Свещената Наука. Тези Крила са пратеници на Чистите Сили и те проникват до Свещения Кът на Сърцето. (2/стр. 122)
Абсолютът има Своето Тайно Сърце, Което се изрича като Храм на Дълбините. Това Сърце е наречено Безконечната ни Дълбина. То се изрича като Духът и чрез него гледа самият Прадревен Храм. А този Дух е Храм в Храма и той е Тайното Сърце на Вселената. Този Храм е Мистериозно Дихание, което е отвъд словото и мълчанието, отвъд ден и нощ. Този Храм е бил всякога. (2/стр. 52)
За Мен има само един Авторитет – Абсолютната Реалност. Тази Реалност прониква във всичко. Тя е съставена от Дух и от това, което е било преди Духа. За тази Реалност няма наименование. Тя приблизително се нарича Атродор, което на един Древен Език означава Абсолютът. Но тук, пред тази Дума, и най-мъдрото слово опустява. Тя е Абсолютната Нероденост. Времето не може да я разбере. Вечността е неспособна да я постигне. Към нея няма път, но всичко я търси. (4/стр. 218)
Абсолютът не е Господар. Той толкова превъзхожда всяко Господство и Власт, че е дал това на Бога и боговете. Най-висшата Власт е, когато тази Власт не се използва. С това тя поглъща всяка друга власт. Това не е лесно за разбиране, но и от мнозина не трябва да бъде разбрано. Абсолютът няма Власт, Той има само определено Поведение, определено Присъствие. И тогава всяко същество разбира, че това Присъствие надминава всичко. Велик е Абсолютът, без да бъде Господар и без да използва Властта Си. Той използва само Великото Си Съвършенство. (1/стр. 110)
Ако времето види Абсолюта, то ще се разпадне на части. Ако Вечността види Абсолюта, тя ще изгуби себе си. Ако Безкрайността се приближи до Абсолюта, тя ще онемее. В Безкрайността има друга Скрита Безкрайност. И тази Вътрешна Безкрайност е именно Бездната, която е обвита в Мистерия. Тук няма място за мълчание и слово. Тук няма място дори и за Тишината. (1/стр. 111, 112)
В Абсолюта няма никакви текстове и писания и поради това Той е Всичко. В Абсолюта има единствено Скрит Храм. Този Храм е Абсолютното Прасияние, което е повече от всяка материя и от всяка духовност. Това Вечно Прасияние е Неограничено и Изначално Несътворено. Чрез това Прасияние Абсолютът се явява на Древните, а чрез Дъгата от Светлина Бог се явява на Избраните. (1/стр. 113)
Той изрича Себе Си в нас. Той изрича Себе Си чрез Скритостта Си, за да води към Тайната Си, която е Самият Той. И ако ти се питаш: „Кой съм аз?“, Той ще ти отговори. И ако ти питаш: „Дали аз съм някой?“, Той ще ти отговори. И ако ти се питаш: „Дали аз съм Тайната на живота?“, Той ще ти отговори. Когато Той се изрече напълно в тебе, ще знаеш отговорите. (2/стр. 76)
Има същества, които всякога пият от Великата Скритост. Но има и Бездънно Опиянени. Що е това Бездънно Опиянение? То е най-дълбокото проникване в Бездната. То е, когато ти сам си станал Бездна от Бездънност, и Опиянението е Безкрайно. Бездънно Опиянените са докоснали нещо Реално от Скритостта на Абсолюта и завинаги са се освободили от времето и Вечността. Те вече имат Храм само в Бездната. (2/стр. 86)
Древността е Неговата Скритост. Древността е преди миналото. Древността е Неговото Име. Това е Той. Той е толкова Древен, че и далечното минало не Го обхваща. Който е уловил в себе си тази Древност, той няма име, няма минало, няма бъдеще, няма настояще. Той има Древността, той има Него. На най-ниското ниво човекът е уловил Божествеността. На средното ниво човекът е уловил Мистерията... (2/стр. 74)
Съществува Върховното Прасъстояние на Абсолюта. То е най-голямата Скритост. То е отвъд, отвъд, отвъд всичко. В него няма битие и небитие, в него няма проява и непроява. В него няма движение и неподвижност. Съществува Древно, Върховно и Скрито Прасъстояние – Прасъстоянието на Абсолюта. Древните го наричаха Парамахарая – Състоянието без състояние, Състоянието на Неопределимостта, Върховноотвлеченото Нищо. Това е Прасъстоянието, за което Древните шепнат, защото те знаят, че това е нашият най-скрит собствен Корен. (2/стр. 278, 279)
Древният Скрит е отстранил от Себе Си живота. В Него няма живот, няма и смърт. Той съществува, но без живот. Ще кажете: „Ама как така?“. Казвам: че вятърът не може ли да съществува, без да духа? Може. Понякога духа могъщ вятър, ураган. Казвам: този могъщ вятър също трепери пред Древния Скрит, пред Този, Който съществува, без да духа, без да диша. Не се нуждае от дишане Той, защото дишането е второстепенно. (2/стр. 59)
Който е докоснат от Древния Скрит, не живее вече на Земята. Друго съществувание го вика. Друга Мъдрост го призовава. Който е докоснат от Древния Скрит, изгрява, преди Слънцето да е изгряло. Който е докоснат от Древния Скрит, не е ангел. Друго нещо е то – то е Особеното, то е Вътрешното Самовглъбление. То е място, където не достигат ангелите, нито лъчите на Слънцето. (2/стр. 59)
Пътят към Древния Прикрит е в създаването. Ако умеем да създадем в себе си Тайната Неуязвимост, Древният, Който е Прикрит за другите, на нас ще ни се изяви, защото Той Сам е създал Себе Си в нас чрез нас. Няма по-голямо оръжие от Неуязвимостта. Неуязвимостта е най-древният и могъщ Източник на енергия. Но този Източник не е съставен от енергия, а от Тишина и Безкрайност. (2/стр. 53)
Той е, Който живее във всичко. Той е животът, но без да е живот. Той само поддържа живота, но е извън него. Той е едно Мистериозно странстване в Сърцето на нещата. Той странства в Същността на нещата, но и там не живее. Той може да прониква и в най-малкото, и в най-голямото същество. Той познава всичко, без да познава Себе Си. Той обхваща всичко, без да обхваща Себе Си. Не може Сам да се обхване, защото няма граници. Що е това Върховно Същество? То е най-древната Странност, най-неописуемата Мистерия, най-великата Неизмеримост. Ние не вървим към Него. Сам Той ни води към Себе Си. (3/стр. 151)
Той е Необикновен, но живее и в обикновеното. Той е Неизвестен, но живее и в известното. Той е Безмълвен, но живее и във всички гласове. Когато се научим да живеем в Необикновеното, Неизвестното и Безгласното, ние ще усетим Загадката на обикновеното, Вкуса на известното и Тайнството на гласа. Когато Го възлюбим, Той ще ни се открива все повече в обикновеното, в известното и в гласовете на нещата. Когато Той ни се открива, Той остава Скрит. И с това Той иска да ни каже: „А къде е вашата Скритост, защото Аз искам да живея в нея“. Не живее ли Скритият в Скритостта Си и не живее ли Неведомият в Неведомостта Си? (3/стр. 158)
Върховният Скрит е, Който дарява Истината на човека. И когато Той я дари, Ново Слънце е изгряло във Вселената. Ако Той не беше, нямаше да имаме силата да се развиваме и да пътуваме към Съкровената Му Бездна. Върховният Скрит е създал такова Слънце в Себе Си, че и Върховният Мрак може да се огрее… (2/стр. 46)
Върховният е Прасъзнание. Там, където влезе това Прасъзнание, и камъкът проглежда, и животното разбира, и човекът долавя. Върховният е скрит като Невидимото в нас и ако ние искаме да узнаем Невидимото, Той става Неведом. Той има пътища навътре в Себе Си, до които ние никога не достигаме, но ако Той пожелае, може да ни въведе. И тогава ние се разделяме с познатото и непознатото. (2/стр. 47, 48)
Виждал ли е някой някога Върховния Скрит? Виждал ли е Прастарецът Върховния Скрит? Виждали ли са Старците Върховния Скрит? Виждали ли са боговете Върховния Скрит? Казвам: никой никога напълно не е виждал Величествената Скритост. Когато Той е докоснал нещо в Себе Си, се е родил Прадревният Старец. Когато Той е докоснал в Себе Си 24-те Си Тайни, са се родили Старците. Когато Той е докоснал в Себе Си Красотите, са се родили боговете. Всички желаят да Го видят напълно. А има една Същност, която не желае, но жадува да Го види. Тази Същност е плачеща в себе си и страдаща, но не е дошъл часът ѝ, защото има служение в световете. Тази Същност е наречена Хазарот, или Мракът. Но Върховният Скрит е обещал на Хазарот, че ще отнеме сълзите му и ще преобрази страданието му. (3/стр. 186, 187)
Алмейра е Благоуханието на Скритата Истина, която се зове Тишина. Тишината е Дълбинен Вътрешен Храм. Тя е Есенцията на Божествените и Фини сили. Тишината е Стихийната Вглъбеност на Най-Древния. И тя е най-висшето Благо, защото, който е стигнал до Тишината, е бил призован от Най-Древния. (2/стр. 42)
Всеки път, колкото и да е мъдър, изчезва в Алмейра – Тишината. Алмейра сама по себе си е Висш Поглед за Невидимите сили. Алмейра е Гласът на Най-Древния. В тази Тишина живеят Древни Неродени Същества. Алмейра е Дихание отвъд диханието. (2/стр. 42)
Който е придобил Алмейра, той има в себе си най-могъщата Крепост. Който е познал Алмейра, неговата Вода тече нагоре към Планината, а не надолу към низините. Алмейра е Всесилна Скритост. Тя раздава Безкрайност и плиска Мистични Лъчи. Когато духът на смъртта се е срещнал с Алмейра, е обезумял от нейното Величие, защото смъртта разбрала, че Алмейра е Кръв на Най-Скрития. (2/стр. 43)
Истинският Служител на Най-Древния е съставен от Лъчиста Тишина. Истинският Служител е Мистериозно Откровение на Бездната и той не служи на хората, душите и Космоса. Той служи на Безкрая. Той сияе, защото владее умението на Постоянната Жертва. Истинският Служител на Най-Древния не е човек. Той е Свещена Бездна. Той е съзрял Най-Древния, от което е произлязло Безкрайното му Служене. (2/стр. 41)
Любовта е, която създава Вечното. Мъдростта е, която създава Тайното. Истината е, която създава Безкрайното. Вечното, Тайното и Безкрайното са Скритостта на Древната Мистерия, а Древната Мистерия е Скритостта на Абсолюта. Чрез Любовта може да се открие Вечното. Чрез Мъдростта може да се открие Тайното. Чрез Истината може да се види Безкрайното. Но Древната Мистерия не може да се узнае. Към нея може само да се приближаваш. В Древната Мистерия има една степен на Скритост, която никога няма да стане познаваема. (1/стр. 196, 197)
Абсолютът е Скрит в Скритостта. Никой не знае Скритостта Му. На нас ни е близка само Вътрешността Му, Покоят Му, Божествеността Му, но Той е още по-навътре – там, където никой не стига. Можем само да кажем, че там е Мистерия, Велик Център, от Който в бъдеще ще произлязат други светове, светове необясними. (2/стр. 25)
…Съществува Върховно Самовглъбение на Абсолюта и то не е във Вътрешността, а в Неведомостта на Мистерията. То е в онази част на Мистерията, която е преди несътвореното и която е Неуловима и Непознаваема. Какво има в тази част на Мистерията? Скрити, скрити светове, скрити и несъздадени, скрити и бъдещи светове. И над тях е само Най-Скритият от Скритите. (2/стр. 187, 188)
Мистерията е отворена за посветените в нея Духове, но нейното най-вътрешно Място си остава Абсолютно Недостъпно. Кой може да види Абсолютния и да Го понесе? Кой може да види тази голяма Тайна – Тайната на Тайните – и да оцелее? Кой друг може да побере в себе си Безграничното? В Абсолюта е скрито Неограничено Прасъществувание. Абсолютът съдържа всичко в Своята Безкрайност и това е мястото на боговете. Абсолютът съдържа всичко в Своята Бездънност и това е мястото на Старците. Боговете и Старците могат да Го видят само от разстояние, и то Външната Му страна, която е Прасиянието, защото това Прасияние е дарено на самите тях от Промисъла на Абсолюта, и то още отпреди Вечността. (1/стр. 60, 61)
Чрез познание нямаме достъп до Великата Мистерия. Чрез Мъдрост имаме само път към Великата Мистерия. А чрез Незнание имаме само приближаване – тайнствено встъпване в Неговата Забулена Обител. И знанието, и Мъдростта Го скриват, но Незнанието Го открива, и то само за да стане Той още по-скрит. Тук вече Незнанието Го познава като Непознаваем, но това е придобивка, защото е преживяно Приближаване и защото към Незнанието Великата Мистерия изпраща нещо от Своите Лъчи – към Древнотърсещия. И така чрез Незнанието си Древнотърсещият открива, че колкото Мистерията е по-непознаваема, толкова тя е по-възвишена и дълбинна. И тук Незнаещият се изпълва с Древното си Състояние, което е нещо, по-дълбоко от живота в световете – земни и духовни. (1/стр. 41, 42)
Има Неизразими неща, но те са скрити, скрити в Дълбините. Някои ще кажат: „Красотата е неизразима“. Аз казвам: кое е красивото в красотата? Красивото в красотата е неуловимото, а неуловимото не принадлежи на красотата, то принадлежи на Пустотата – Великата Неизразимост. Целта на красотата е да ни покаже неуловимия път, по който трябва да се завърнем в Неизразимата Пустота. Що е Пустотата? В Древността тя се е наричала Махава – Майка. А другото ѝ значение е Древност, Бездна. А в тази Майка Бездна е скрито Ядрото на Мистерията. А там пък е скрит Върховнонеизразимият. (3/стр. 165, 166)
Още от Древността съществува Скрито Учение за Бездната. Но за да стигнеш до него, трябва да си изработил три неща в себе си: Безкрайността, Мистичното Съзнание и Неведомостта. Безкрайността ще ти даде една величествена и нечувана Необятност. Мистичното Съзнание ще ти даде нещо от поезията на Премъдростта. Мистичното Съзнание само по себе си е Древен Химн. А Неведомостта ще те заведе там, където всичко утихва, там, където угасва дори и Премъдростта. Защото там е Мястото на Абсолюта – Древния Неизречен. Ето защо в тази Неизреченост нищо не се изрича. (3/стр. 128, 129)
Абсолютът е Велика Древна Безусловност. Абсолютът е Пълнота, надминаваща всяко чудо. Абсолютът е определил пътя на Бога, боговете, мравките и дърветата. Абсолютът няма Име, Той Безименен, Дълбоко Безмълвен. Той е Източникът преди всеки Извор. Той е, Когото всички търсят, но никой не може да намери. Мястото, в което Той живее, е Съвършенството, което е над всичко. (1/стр. 124, 125)
Слизането и Възлизането на Абсолюта
Съществуват Бездна, Мистерия и Абсолют. Бездната е Дом на Мистерията. Мистерията е Потайност на Абсолюта. Когато Абсолютът е слязъл, е създал Мистерията. Когато Мистерията е слязла, е създала свой Дом, който е Бездната от Безкрайност. После тази Безкрайност се е ограничила и е създала Вечността. Такъв е пътят на Мистериозното Слизане. (3/стр. 42, 43)
Когато Абсолютът е слязъл, Той е създал Мистерията. Таен Лъч от Себе Си е оставил в Мистерията и така е създадена тя. Когато Мистерията е слязла в Бездната, тя е оставила Таен Лъч от Себе Си в Бездната. В Мистерията работи Страховит Вихър, а в Бездната работи Могъща Сила. Всичко това се дължи на тези двата Лъча. Който иска да стане достоен за Бездната, трябва да понесе тази Мощна Сила. Който иска да стане достоен за Мистерията, трябва да понесе този Страховит Вихър. Казвам: Дълбоки работи са това. (3/стр. 104)
Абсолютът е слязъл надолу във всичките Свои Проявления. И при Слизането Си, и при Възлизането Си Той е Един и същ. Завръща се, минава през Собствената Си Безкрайност и след нея затваря Вратата. Какво има там? И боговете все още не знаят. Знаят само, че там има нещо, което е по-дълбоко от всяка Реалност и от всяка Същност. Казвам: там е Мястото на Великата Неизреченост. (2/стр. 65)
Когато Абсолютът е погледнал надолу под Себе Си, в този Миг се е образувала Безкрайността. После пак погледнал и явила се Вечността. След нея дошло и времето. А Той се скрил много навътре. Нашата Духовна Реалност се намира в Съзерцанието, което пробива времето. Нашата Божествена Реалност се намира във Вглъбяването, където Го докосваме. А нашата Мистериозна Реалност е, когато в Самовглъбяването ни бъде позволено да изчезнем. (2/стр. 66)
Този, който е изчезнал на най-дълбокото ниво и е постигнал Квинтесенцията на Искрата, продължава да търси Скритото в Квинтесенцията – Праесенцията, Прасъществото. Праискрата е Святата Свещеност. Праискрата е Първият Поток, слязъл от Абсолюта. А по-късно пламнала една друга, особена Искра, която впоследствие била наречена Бог. Така Абсолютът се самосъздал като Бог. Едновременно с това пламнали 24 Потайни Искри и Абсолютът се самосъздал като 24-мата Старци, 24-те Древности. И сега Стремежът на всички, които любят Древностите и Прадревното, е да изчезнат в най-дълбокото ниво, за да се завърнат и да станат от излъчвания Квинтесенция, Искра. (2/стр. 107)
Някога, в най-дълбоката Прадревност, съществуваше само Той – Абсолютът, Върховното Праотсъствие. Тогава не съществуваше Бог, нито Прастарецът и Старците, нито боговете синове, нито световете – и сътворени, и несътворени. Той беше Сам и Единствен, странстващ в Древния Мрак и Хаос. Нито Древният Мрак и Хаос Го познаваха, защото Той странстваше единствено в Своята Царственост. По-късно Той създаде Бог и Прастареца, и Старците, и боговете, и световете и тръгна надолу да проучва Себе Си и Своята Царственост в съществата и нещата. (3/стр. 185)
Великият Абсолют е всякога Сам в Себе Си. Тези същества, които изчезват в Него, те изчезват, защото Той е всякога Сам, и затова те се стопяват. Той е Абсолютно Един-Единствен. Тук, в Себе Си, Той няма действия, защото действията създават движение, а движението – време. Тук е Неговата Мистерия, а Тя е Велика, Вечна и Неизречена Самовглъбеност. (2/стр. 58)
Само Абсолютното Изчезновение намира Неговата Върховна Самовглъбеност. Който е постигнал една Тайна степен в Истината, той е постигнал и Върховното Изчезновение. Той се е разтворил в Него. Той не Го разбира, но усеща Близостта си с Него. Той не Го вижда, но осъзнава общото си Дихание с Него. Такова Същество усеща себе си като Изначално Излъчване, като Искра, като Искра от Древен Пламък. Но тази Искра не знае дали напълно ще изчезне в Него, или ще стане Пламък и Учител на световете. (2/стр. 188)
В най-дълбоката степен на Абсолютното Несъществувание няма Мъдрост, няма Премъдрост, няма Откровение. Това е Велико Неоткровение. Това е Първичното и Неродено Състояние на Прамистерията. Тук Единственото Състояние е Прамистерията и няма нищо друго. Тук нито желаеш нещо друго, нито мислиш нещо друго. Това Неизречимо Състояние е Върховният Облик, Който е обърнат навътре, потънал в Себе Си, в Своя Абсолютен Покой – Покой, който надминава и най-великата Пълнота. Това Велико Неоткровение е всъщност Абсолютното Откровение. (2/стр. 98, 99)
Човекът и Абсолютът са равни по Същина, но не са равни по Дълбина на Тайната. И затова никой не може да познае Абсолюта, дори и Старците. Човекът и Абсолютът са еднакви по Същина, те са Единни, но се различават по Дълбината на Тайната. Ако Абсолютът влезе в човека, то човекът става Абсолют, става Единен с Абсолюта. Но за да стигне до това, човекът трябва да е извървял Тройния дълъг Път – Пътя на Духовността, Пътя на Божествеността и Пътя на Абсолютността. Духовността е Силна, Божествеността е Могъща, Абсолютността е Всемогъща. Никой не може да следва Абсолюта, никой не може да Го постигне, дори и Старците. Но ако Абсолютът си избере същество, в което да се всели, то ще действа като Абсолют. Но Абсолютът Сам по Себе Си превъзхожда това същество, защото Той го е направил само като част от Себе Си. Цялото Съвършенство принадлежи единствено на Върховния Абсолют и това Съвършенство ще остане Абсолютно Непостижимо за всички времена и епохи и за всички Безкрайности. (2/стр. 168, 169)
В Абсолюта няма Път, защото в Него всичко е Съвършено, в Него всичко е Завършено. В Абсолюта няма енергия, защото тя е последствие. Той я е създал, но Той е отвъд нея. Абсолютът е създал всичко и се е отдръпнал навътре от всичко. Величието Му е Страховито, но никое същество не може да проникне толкова навътре, че да Го достигне. В Абсолюта има нещо, по което мечтаят боговете и съществата, но това нещо е Абсолютно Непознаваемо. Огромна е Тайната Му, смразяващо е Могъществото Му. И всеки, който се е опитал да влезе много навътре, се е смразявал и се е завръщал. Там само Двадесет и четиримата Изначални са прозрели нещо от Прамогъществото Му и са се оттеглили чрез Велико Поклонение. (1/стр. 110, 111)
Абсолютът няма лице, няма облик, няма Вечност, няма време, няма Безкрайност. Който изгаря за Него, не Го постига. Абсолютът е Непостижим. Истината е мост към Неговото Непознаване и Безмълвие. Любовта е Тайнство на Свещената Бездна, но Абсолютът не е нито Тайнство, нито Бездна – Той ги превъзхожда. Той е толкова навътре, че дори и да се отвори Вратата на Тайните, Незнанието за Него си остава. (1/стр. 226)
Ако Древният се яви при тебе, какво ще усетиш? Ако си тъмен, ще усетиш тъмнината Му, която е поглъщаща, но отделена от теб. Ако си светъл, ще усетиш светлината Му, която е преизобилна, но е отделена от теб. Ако си сияещ, ще усетиш Славата Му, която е Величествена, но е отделена от теб. И така всичко, което усетиш, няма да е вярно, защото то е извън твоя обсег. Ще кажеш, че Той обитава в Божествената Вселена. Не. Той само малко е стъпил там, но не обитава. Ще кажеш, че Той е странен. Не. Той е друго нещо, за което понятията немеят. Той, Древният, обича всички да се движат към Него и в Неговата посока, но Той знае, че никой не Го достига. Но радва Го движението в Неговата посока. А може ли някой да се движи въобще в друга посока? Всяка посока се движи към Неговата Премъдра Неуловимост. (1/стр. 76)
Великата Непознаваемост ще разкрива нещо от Себе Си на Тайнотърсещия. Абсолютната Непознаваемост никога няма да разкрие Себе Си, ще остане завинаги Неизследима. Тя само ще дарява от Своята Върховна Пълнота. Великата Непознаваемост дарява Премъдрост. Абсолютната Непознаваемост е Неизследима. Тя е Върховно Самовглъбена в Себе Си. Никой не може да Я изследва. Но който съумее да се докосне до Нея, получава нещо от Величието на Пълнотата. Тази Пълнота е Велик Дар. И самата тя е преграда към Абсолюта. Тази преграда е Мистичната Усмивка на Прадълбинно Скрития Абсолют. (2/стр. 161, 162)
Съществува Скрит в Скритото. И в този, Скрития, съществува друга Скритост – Праскритостта. Съществува Тайна в Тайната. Но вътре в тази Тайна съществува Мистерия – Абсолютно Непознаваема и Неведома Мистерия, Недостъпна за съществата, боговете и Старците. В най-вътрешното си Място тази Неведома Мистерия няма сродство с нищо създадено и несъздадено. Тайната може да бъде открита, в Мистерията можем да влезем и да живеем, но Праскритостта на Абсолютната Неведомост не можем да узнаем, нито да познаем, нито да разберем, нито да изучаваме. Но въпреки всичко една част от Праскритостта ни е сродна и е дадено да Я търсим. И ако бъдем призовани, ще се слеем с Нея и ще бъдем Несъздадени в Абсолютната Несъздаденост. Това е Празавръщане чрез Призива на Върховната и Абсолютна Непознаваемост. И това е наречено Върховната Неведомост, или Праскритостта. (2/стр. 262)
Върховноскритият търси Непознаваемото в Себе Си. Той се самопрониква, Той се самопронизва в Собствените си Дълбини, за да се скритопознае, но все открива Непознаваемост, все открива нови и нови Дълбини. И тези Дълбини нямат нито начало, нито край. И Той отново се самопрониква и отново се самопронизва. И най-накрая Той открива Прадълбини и в тях отново открива Непознаваемостта. И отново се самосвръхпрониква и не може да се открие, не може да се познае. И макар че е стигнал до Свръхпрадълбината Си, Той отново не може да се познае и открива Свръхнепознаваемост, Свръхнеограниченост. И това Място е наречено Върховното Нищо. И тук Той среща единствено Себе Си в Свръхнепознавание. И всички, които стигнат дотук поради Могъща Привлеченост, те не познават себе си, защото са уловени от Махаватора – Всепоглъщателя. И тук те живеят във Всепоглъщателя, във Върховното Нищо, поради Разтвореност и Изчезналост в Махаватора. (2/стр. 270, 271)
Абсолютът е създал проявата не за да познае Себе Си, а още по-дълбоко да не се познае. В проявленията ние все повече познаваме себе си. И колкото повече се познаваме, толкова повече Непознаваемото израства в нас. Себепознанието е път, по който Непознаваемото израства в нас. Проявлението е създадено, за да ни учи и води по пътя към Непознаваемото. Чрез много проявления ние израстваме до Непроявлението. И когато постигнем най-висшата точка на проявлението, ние достигаме до преодоляване на всичко, преодоляване на нещата и преодоляване на себе си. Човекът е създаден да преодолява и когато достигне най-голямото преодоляване – преодоляването на себе си – тогава той е достигнал до най-високата точка на Чистотата. И тогава Непознаваемото се вкоренява в нас. И то започва да ни учи на Пътя към себе си. Ето защо Абсолютът е създал проявленията, за да могат те да ни водят към нашия Древен Корен – Непознаваемостта. Тайната на човека е в това, че човекът е Образ и Подобие на Непознаваемостта. (2/стр. 271, 272)
Всяко определяне на Абсолюта е слагане на граница, а Той е Безграничен. Но тогава как да Го определим? Не можем да Го определим. Всички Велики същества са Негови отблясъци, отражения на Неговите Идеи. И въпреки че това Върховно Същество е толкова странно, всички Го търсят. И който се е докоснал до Него, макар и за малко, разбира, че всички определения са ненужни. И тук човекът напълно отрича всяко определение за Него. (2/стр. 200)
Как е създаден Прастарецът? Великият Прастарец е създаден от Невъобразимия Прадревен чрез най-скритата Праматерия – Есенцията на Сиянието. А как е създаден НЕВЪОБРАЗИМИЯТ ПРАДРЕВЕН? Тук е Мястото, където няма създаване. Той е Велико Несъздание, Той е Велико Неведение. Той превъзхожда всяко Сияние и всяка Есенция. Великото Сияние на Прастареца, Чудното Сияние на Старците, Великата Светлина на боговете и мъдреците пред Него са като светулки пред Слънце. (3/стр. 293, 294)
От какво е съставен Свръхдревният? Той е съставен от три части, от три неща – от Паднало Тяло, от Сърцевина и от Мистерия. Падналото Му Тяло е свързано с Безкрайността, то символизира Безкрайността. Сърцевината Му символизира Тайната на световете и съществата. А Мистерията Му символизира Тайната на Не-световете, на Небитието. Там живеят съществата, които не съществуват. Те са Негови Идеи, Негови Мистерии. А Самият Той живее в Четвъртата Си Част: Варахот Ламайра – Върховната Скритост. (3/стр. 294)
Той живее в Четвъртото Състояние. Това Състояние е извън пределите на Мистерията. В това Прасъстояние няма история, няма понятия, няма нито Древност, нито Прадревност, няма Слово и няма Безмълвие, няма дори и Пълнота, защото всичко е Махарая – Превъзходено. Оттук са произлезли Свръхизобилието и Висшата Тишина. Това е Неописуемото Свръхмясто. В това Свръхмясто се къпе само Той и тези, които е приел да изчезнат в Него. (3/стр. 295)
Навътре, навътре в Дълбините на Върховния Прадревен има само едно Прасъстояние. То е Абсолютно Неназовимо. Но едно нещо Ми е било позволено да видя отчасти. И когато видях това, разбрах, че пълнотата на всички същества, дори и на Старците, е една велика бедност. Но Той рече: „Ще дойде ден и ще ви дам не само част от Себе Си, а нещо много повече“. Така узнах, че великата ни пълнота ще бъде заменена. (3/стр. 295, 296)
Неизразимите, скрити във Върховния
Този, пред Когото Неизразимите немеят
Ние всички се движим към едно Скрито Учение – Учението за Бездната. Що е Бездна? Бездна, Без-дъно. Тези, които съзнателно вървят по този Път, докосват все повече Дъното. Тези, които съзнателно се сливат с Бездната, те заживяват все повече в Древния Покой. А тези, които изчезват в Бездънното, те изоставят Покоя и навлизат в Състоянието Маханарахая – Свръхнеизразимото. Така те стават подобни на Него – Великия Неизразим. (3/стр. 127)
Величествено Неизразим е Той. Някои вървят към Неговото Дъно, други вървят към Неговото Бездъние, а трети вървят още по-навътре – те се посвещават на Неговата Велика Немислимост. Тези, които вървят към Дъното, постигат Чистотата и Същността Му. Това е малката Неизразимост. Тези, които вървят към Бездънието Му, постигат Пречистотата и Прасъщността Му. Те достигат до Чудната Неизразимост. Но тези, които не търсят нито Дъното, нито Бездънието Му, но ТЪРСЯТ САМО И ЕДИНСТВЕНО НЕГО, те са Двадесет и четиримата, те са Двамата, те са Деветимата, те са Седемдесетте, те са Единият, те са Четиримата, те са Неведомите Трима. И всички те са определени да бъдат Величествено Неизразими. А над тях е само Този, пред Когото Неизразимите немеят. (3/стр. 127, 128)
Неведомите Извори на Великия Неизследим
И видях Древен Сблъсък. И сблъскаха се две Велики Прасъщности. Едната Прасъщност беше Великият Неизследим, другата Прасъщност беше Чудният Неизразим – Първосъздаденият. И от този Древен Сблъсък се роди Прасветлината. И от нея се разтрепериха и Мракът, и Хаосът. А те не знаеха за тази Скритост вътре в себе си. И Мракът, и Хаосът се смутиха вътре в себе си, защото роди се Първородният и ги превъзхождаше. А Първородният узна, че е получил Сила от Великия Неизследим, за да стане Той Скритият Праобраз на световете. (3/стр. 121, 122)
Откъде черпи Сили Първосъздаденият? От Неведомите Извори на Великия Неизследим. Безсмъртен ли е Първосъздаденият? Казвам: не е безсмъртен, но Предхождащ. Безсмъртието е падение. То се е случило по-късно, но с боговете. Откъде черпи сили Първосъздаденият? И знам от най-древното Предание, че Великият Неизследим има в Себе Си 80 хиляди Извора. И узнах от Преданието, че Първосъздаденият е получил като Дар един от Изворите. Оттам Той черпи Своите Сили. И поради това се нарича Предхождащ. (3/стр. 120, 122)
И случи се в Древността. Правеликият излъчи 24 Потайности. И те бяха Величествени. Наречени бяха Древните. И Образът им беше като Безкрайността, Подобието им беше Неделимостта, а в Сърцата им течаха Огнени Извори, та да напояват световете. Очите им бяха Милосърдие, а Словото им – Незнаен Огън. И дадено им беше на Древните Безименни Мистериозно Уединение, за да тече Водата им нагоре към Правеликия. (3/стр. 123)
У Правеликия има 80 хиляди Извора: 24 течащи, един потаен и всичките останали – запечатани. Но най-древното Предание е загатнало, че там, в Безвремието, ще се отключат още 70 Извора. И казано е още, че когато се отключи 40-ият Извор, съществата ще изоставят безсмъртието и ще се завърнат при Древните. И те ще се уподобяват все повече на Древните Безименни. А когато поискат Премъдрост, ще им бъде даден Ключ, за да влизат в Ослепително Единение с Праизвора, Правеликия. И в тия времена те ще изучават науката за Мистерията. (3/стр. 123, 124)
Двамата Азаромони и Праазаромонът
Има двама Изключителни, наречени Азаромони. Те са родени в Незнайното. Те живеят в Незнайното. Те живеят в Тайната на 69-ия и 70-ия Извор. Те са Древни Братя. Телата им са съставени от най-древния Хаос. Дълбината им е Неведома и Неосезаема, защото Прабащата на Древния Хаос ги е скрил в Себе Си. Те са Древни Корени. Те нямат лица, нямат ръце, нямат очи. Те са най-древният Вихър. Те са Крила. В бъдеще те ще бъдат отпечатани, зародени. И всеки, който приеме тяхното Учение, ще придобие субстанция от 71-вия Извор. И така той ще стане Син на Вихъра. И така той ще може да проучва най-древния Дълбинен Хаос, без да бъде засегнат от Прасветлината на Бездънния и Древноскрит Азаромон [Прасъздателя на всичко]. (3/стр. 124)
Старците в своята Древност са преживели една Величествено Изумителна Среща. Това е Срещата с Праазаромона. В тази Среща е нямало думи и говор, нямало е светлина или мрак. На тази Среща е било произнесено само едно нещо. На тази Среща Праазаромонът е произнесъл само едно нещо и то е Бавахария – Безмълвието Си. Това Безмълвие е Великото Състояние на Четвъртата Мистерия. (3/стр. 125, 126)
И случило се в Древността така, че Праазаромонът бил заедно с 4-ма Старци. И те наблюдавали Неговия Поглед. И тогава Той се загледал в един извор и изворът не Му устоял, пресъхнал и изчезнал. Старците видели, че Силата Му е Величествена. Те знаели, че Той е Преславна Любов. И тогава Праазаромонът им казал: „Нека да отидем там, зад планината до голямото дърво“. И там, до дървото, Старците видели рядко чист извор, още по-могъщ от предишния. И Праазаромонът им казал: „Ето ви, това е същият извор. Аз го пренесох до стария си приятел – дървото, защото старият извор жадуваше да бъде по-чист и да има приятел“. И Старците се поклониха на Праазаромона. (3/стр. 126)
Азаромоните ще бъдат Излияние на най-скритата Мистерия – Третата Мистерия. Двадесет и четиримата Старци са Излияние на Първата Мистерия. Деветимата Скрити в Скритостта са Излияние на Втората Мистерия. Третата Мистерия е най-близката до Абсолюта, но не е Самият Той. Четвъртата Мистерия е Мястото на Най-Древния Праазаромон – Създателя на Величествения Древен Хаос. Знае се, че всички Древни Сили и Могъщества, които населяват този Хаос, Му се покоряват. А когато Той се загледа по-дълго в определена Сила или Могъщество, те се превръщат в Извори. Винаги, когато е сторвал това, Той се завръща в Четвъртата Мистерия, на Своя Трон, до Ново Необикновено Слизане. (3/стр. 125)
Двадесет и четиримата Изначални Старци
Всички Вечности и Безкрайности съществуват в един-единствен Миг, но този Миг е Абсолютен – наречен е Архи-Мигът. В този Миг Прадревният е погледнал към Себе Си и после пак се е самовглъбил. Това Велико Самовглъбяване е Състоянието на Прамистерията. В това Велико Самовглъбяване живеят най-древните, наречени Изначалните Старци. Те са отвъд всяко развитие, защото притежават най-древното Състояние. Всички същества на развитието са същества на Мига, защото те са произлезли от него, докато Старците са извън Мига, защото те са в Мястото на Прадревния. И поради това Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието, това безкрайно развитие, но са далече, далече отвъд. Те са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота. (2/стр. 4)
Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют. (2/стр. 3)
Всеки Изначален Старец е Неведомо Присъствие и Мистериозно Неприсъствие. Пълнотата на Неговата Мистерия е в Неприсъствието… Неговото Присъствие е Мъдрост, а Неговото Мистериозно Неприсъствие е Древност. Той се движи от Присъствие към Неприсъствие през Вратата на Своята Пълнота. Той се движи от Пълнота в Пълнота, защото е дръзнал да познае Скритото Неприсъствие – Неприсъствието на Абсолюта. (2/стр. 110, 111)
Деветимата Скрити в Скритостта
Ар Арахамаа е Абсолютната Непознаваемост. А Тя е Върховна Пълнота, Неизмерима Пълнота, Нечувана Пълнота. Ар Арахамаа е Величествена Непознаваемост, Страховита Бездна от Дълбини. Когато в Древността боговете са надзърнали в тази Бездна, те са изпитали страх. Дълбините били една след друга и край не се виждал. Всъщност край нямало. От тези Дълбини са произлезли три Лъча – Истината като Откровение, Бог като Проявление и Единството като Жива Реалност. Но Прадълбината си оставала Абсолютно Непознаваема. В Архивите на Прадревността има само един Запис, в който е казано, че само 33 Могъщи Същества, които били подобни на Бездната и сродни на Бездната, са скочили в Прадълбината на Ар Арахамаа. Древните Архиви казват, че 24 Бездни са оцелели. Те били наречени по-късно Старците. За другите Девет нищо не се казва. Те станали Скрити в Скритостта. За тях само е изречено, че навярно са придобили Великата Изчезналост. (2/стр. 243)
Има Деветима, които са станали Скрити в Скритостта и са придобили Великата Изчезналост. И знаем от Древността, че Деветимата бяха изчезнали в Дълбините на Ар Аварамаа. И те станаха Скрити, защото Ар Аварамаа символизира Върховната степен на Скритост. И понеже толкова се скриха, Деветимата бяха наречени Аваромоните – Безименните. Древното Предание, според както ни е казано от Правеликия Старец, гласи, че в бъдещите светове Седмина от Деветимата ще бъдат изречени и ще придобият Имена, а чрез Имената си ще придобият и Същност. И ще станат Върховни Старци и Учители. И ще учат световете на това, което са научили самите те във Върховната Скритост. А другите Двама ще останат Потайни Корени за бъдни скрити светове. (2/стр. 244)
И случи се в Прадревността Върховната Мистериозна Изчезналост на Аваромоните. Това бяха Девет Прасъщности. Те избраха в Себе Си Върховития Прадревен и отрекоха живота и съществуванието. И избраха Върховития Единствен, Който е без живот, без съществувание, без Лик и Образ и Безименен. И те пожелаха да бъдат като Него. И забули ги Той в Девет Мистериозности. И отвън те имаха було, а отвътре всеки светеше повече от 10 милиона Слънца. И отдели ги Той Седмината от Двамината. Седмината бяха величествено ярки Прасветлини, Подобия на Скрития Прасъздател. Те са предвидени в Замисъла Му да огряват бъдещите светове. А Двамината Аваромони бяха Нехавири Аарити – Неустоимо Ослепителни. За тези, Двамината, още не са предвидени светове, още ги няма в Замисъла. За тях ще има Замисъл, който ще се изяви в бъдеще. И ще минат много времена и епохи, докато се създадат същества не от явната Прасветлина, а от Скритата Прасветлина. И тогава тези същества ще могат да устоят на приближение до Двамината Свръхаваромони. Ако само една част от Блясъка на тази Свръхослепителност бъде пусната сега, световете ще изтлеят и погаснат. (2/стр. 276, 277)
И сътворените не ги виждат, и несътворените не ги виждат, и висшите не ги виждат. Боговете само знаят за тях – Деветимата Аваромони. И всички те не ги виждат поради тяхната Дълбинна и Мистериозна Самоизчезналост, потопени, потопени и свръхпотопени в Неговата Върховна Скритост – толкова самоизчезнали, че не се вълнуват нито от проявата, нито от непроявата. Това са Девет Мистерии, забулени в Прамистерията. Само Старците виждат една част от тях, но другата им част, всепогълнатата им част, за нея знае само Единственият, защото Сам Той е свръхпотопен в тях и те – в Него. А Двамата Върховни Аваромони са наречени Тира Маханири – „Тези без следите“. И няма видение за тях поради тяхната Свръхскритост. (2/стр. 277, 278)
Съществуват Деветимата Върховни – Седмината Абсолютно Потопени и Двамината Върховно Самоизчезнали. Седмината са стигнали до своите най-древни Корени и там Незнайното ги обучава за бъдните светове. Ще кажете: „Как ги обучава?“. Това е обучение без обучение. Това не е обучение чрез знания, това е обучение в Древното Незнание. Това е обучение, което никога не се е случвало в цялата история. И съществуват още Двамината. В Своето Върховно Самоизчезновение те са достигнали до Пракорена. За тях няма обучение. Когато дойде Денят на тяхното Безвремие и когато те трябва да слязат и снизходят в световете, тогава чрез тях ще говори Пракоренът. И Той Сам ще призове чрез Двамината всички, които е определил за Себе Си. И Неговият Ден е наречен Всепоглъщателят – Денят на Пракорена, Неведомият Ден. (2/стр. 279, 280)
Величественото Изпитание на 33-мата
Случи се във Величието на Прадревността Върховно Събитие, Величествено Изпитание, Изпитание на Скритостта. Върховният Прадревен, Който е и Върховният Безименен, беше избрал за Себе Си 33-те Древни Същества. И посочи им Той Прамахара – Прадълбината, наречена впоследствие Прабездната. И каза им: „Които искат да Ме последват, нека да скочат в Прамахара“. Те знаеха, че Прамахара е Бездънието. И те скочиха. И това Скачание продължи милиарди години. И се случи така, че първо се явиха 24-мата Старци, и те бяха облечени в Одеждите на Прасветлината, дарена им от Прамахара – Сияещата Прабездна. Тези, 24-мата, щяха да ръководят народите, расите и сътворените светове, защото те познаха своя Древен Произход. Прапреданието загатва, че Седем от другите Старци ще останат още милиарди години Скрити, за да могат да ръководят след време несътворените светове. И Прапреданието загатва още, че Двама от Старците ще останат в Прамахара най-дълго. Навярно те ще ръководят световете на Мистерията и Неведомостта. (2/стр. 275)
Когато се случи Скачанието в Прамахара, 24-мата бяха потопени в Древното Безименно Безмълвие. И това трая милиарди години, в които всеки имаше своето Изключително Преживяване на Върховния Абсолют. И когато Върховният Абсолют ги събра, те веднага узнаха, че са сродни с Прасветлината на Върховната Безименност. Те знаеха, че ще има порождение на светове, и започнаха усърдно да се подготвят в Прамахара, за да излязат след време всеки по своите пътища, за да ръководят сътворените същества по Пътя към Великото Безимие и Безначалие. (2/стр. 276)
Прасъкровените Му Имена и Потайности
Маха Вала – Този, Който не се изрича
Той не е нито Бог, нито Незнайният. Скрит е в тях, но явява ли се? Не се явява, Той няма Послания. В далечното Величествено Безвремие ще Го видят и ще Го почетат като Маха Вала. Има ли Той Слово? Няма Слово. Превъзхожда Словото Той. Неизречен е и не се изрича, за да не се опетни. Не се изрича Скритостта Му, а само се загатва Вратата. Той е Вратата към Себе Си. (2/стр. 63)
Авародон – Бащата на всичко съществуващо и несъществуващо – е създал бездната, за да я преодолее заедно с теб. Авародон е Правеликото Скрито, Което прониква в Чистото Съзнание. Авародон превъзхожда съществуванието и несъществуванието. Бездната от светове е Негова и всички Осъзнания Го търсят. Когато следваме Пътя си, наш Дом става Пречистото Съзнание и тогава то възприема Мистерията на Авародон. Авародон е събудил живота, но Той е над живота. (2/стр. 130)
Авародон е създал бездната от светове, за да я преодолее заедно с теб – за да намериш Него, защото без Него не може да има преодоляване. Авародон е излъчил от Себе Си Бездънното Начало, за да може всеки, който Го търси, да се освободи от бездната от светове. И всеки, който се завърне в Бездънното Начало, сам е станал Бездънен и се е освободил от сътворените и от несътворените светове. Завръщането в Авародон е Тайна на Океаничната Бездънна Мистерия. (2/стр. 134)
Живеещият в Мистерията не се храни. Той само се облива с Безкрайността. Тя е неговата Манна. Но и Безкрайността се храни с Този, Който се нарича Аварама, защото Той е Баща на Дълбините. Колко са дълбинни тези Дълбини? Колкото е дълбинна Неведомостта. В Последната Дълбина живее Аварама и там няма нито мълчание, нито глас, нито Тишина. Само Той е там. (2/стр. 81, 82)
Мистериозното е Послание на най-древното Предание. То се е родило, когато Мракът е бил в настъпление. И тогава Мистериозното се е обвило и се е явило като Дух Великосияещ, а Мракът не могъл да го понесе. Но има нещо, което Мракът и досега не е узнал, а то е, че Мистериозното има и друг Дом освен Духа. И този Дом е наречен Аварама. (2/стр. 82)
Аварама е странно Древно Излъчване на Абсолюта в Изначалието на Старците. Това Изначалие е Окото за Бездната. Това Изначалие вижда най-древното, то е Проход. Никой няма представа за Бездната, но в Аварама има Проход, защото Аварама е Сгъстена Древност, Мистична Праоснова. (2/стр. 83)
Аварама е Древност, изтъкана само от Тайни. Тук Истината се носи като Мистична Мъгла, като Древен Вятъроход, който е забулен в себе си. Тази Мъгла е Предвечна Стихия и вътре в нея е имало много същества, носейки се древно, свободно, неуловимо. Тук Истината е пътувала като Свободна Мъгла, необременена от светове, защото в Началото е нямало светове. (2/стр. 83)
Ар Арахама – Бездънният Абсолют
Има Едно Скрито Древно Страховито Същество. То е събудило към живот Бога и Звяра. Това Същество Ар Арахама предшества Тайните и Мистерията. То е Бездънният Абсолют, в Който угасват Вечностите и Безкраят. Древният Мрак е подчинен на тази Прасъщност Ар Арахама. Никой не може да познае тази Прасъщност. Към Нея има само Приближаване. Това Приближаване е подобно на това, колкото ние можем да се приближим до Слънцето. (1/стр. 233, 234)
Който стане Истински Предан на Ар Арахама, той получава Откровение за Неговата Абсолютна Непознаваемост и това го изпълва с Аромата на трите вида Безкрайности. Първата Безкрайност е Скритата Мистериозна Истина. Втората Безкрайност е Прадълбината. Третата Безкрайност е Прапълнотата – Неизвестната Преизпълненост. (1/стр. 234)
Този, Който предшества Древностите, не е Божествен Разум, а само Създател на този Разум. Този Велик Божествен Разум е само Път към Неговите Страховити Безкрайности, защото само този Божествен Разум може да оцелее там. Който бъде докоснат от Ар Арахама, той придобива Същността си и вече започва да не разбира нещата, но това го преизпълва. Нещата не се разбират поради тяхната Скрита Безкрайност. И когато осъзнаеш тази тяхна Безкрайност, ти виждаш, че няма какво да се разбира, защото разбирането е ограничение. И затова на този човек се дава Същност, която не разбира, а се възхищава от Безкрайностите в нещата. (1/стр. 235)
Съществува Едно Същество, скрито в нещата, скрито в съществата и скрито в самата Скритост. От Древността все са Го търсили. А тези, които са Го намерили, само са били докоснати. И това Докосване ги е направило Безкрайни. Други докоснати ставали Вечни. Що е Вечността? Мястото, където жестоката ръка на смъртта не може да достигне до Висшата Душа. Що е Безкрайността? Мястото, където дългата ръка на смъртта не може да достигне Пречистия Дух... ТОЙ е скрит в Огъня, ТОЙ гори в Огъня и ТОЙ е отвъд Огъня – ТОЙ е навсякъде и във всичко, но е Абсолютно Скрит и Името Му е Ар Арахама. Дадено ни е право, ако следваме Пътя си, да издирим Древното си Единение с Него. И ние можем да постигнем това – рано или късно, сега или някога. Ние можем дори и да заживеем в Него, но Той ще си остане Всякога Скрит. Той не е сроден с нас, защото предхожда и телата, и умовете, и Душите, и Духа ни. Той предхожда всички Тайни и Мистерии. И Той е Ар Арахама. (2/стр. 221, 222)
Ар Арахама е Върховният Прадревен. В Прадревността ТОЙ ни е създал като Искри. Единственото Сродство на Ар Арахама е с нашите Искри. Искрата в нас е сродна с Ар Арахама, но тя също не Го познава. Тя жадува само за едно – за Неговата Бездна, за Неговата Бездънна Мистерия. Искрата в нас не се стреми да Го познае, защото тя е родена от Великата Непознаваемост. И затова Храната на Искрата е Стремеж към Велико Непознавание. Това е ясен и осъзнат Стремеж. А Искрите в Древността, които са поискали да Го познаят, са станали Духове, Души и тела. Нашият Истински Стремеж е насочен към Великото Непознавание, към Ар Арахама. (2/стр. 222, 223)
Историята на света ще се прекъсва. Историята на Вселената ще се прекъсва. Историята на Вечността ще се обновява, но съществува и Дълбоко Потайна, Мистична история. Тя е за Избраните от Духа. Тя е за Призованите, за Търсачите. Тя е за странните Души и за възвишените Духове. И всички те пътуват поради своята Избраност към Пламтящите Нозе на Безкрайността. Тези Пламтящи Нозе са Нозете на Ар Арахама. Той ли е избрал Избраните, или те са Го избрали? И видях в Древното си Видение, и узнах: Самият Ар Арахама е избрал Избраните, а после и те са Го избрали. Поради Величието на Всесияещата Си Скритост още в Древността Той е направил три крачки към Своите Избрани. И така Избраните тръгнали към Него, защото били призовани. Той е направил три крачки, а те са направили една. Но тази една крачка е Тайният зародиш, защото те вече винаги ще вървят към Него. Тези три крачки са били изречени в Древността като Тама Шахарот – Трите Шепота. В този свят те не могат да се преведат. Но който е дочул това, той вече е тръгнал към Величието на Древните Нозе на Ар Арахама. (2/стр. 225, 226)
Някога в Дълбоката Древност били произнесени Три Шепота – Три странни Думи. Древните същества разбрали, че тези Три Шепота са Велики Послания. Те били Три Ключа към Абсолюта. Но Древните и боговете не знаели как да ги преведат. Затова те се събрали и призовали Стареца на Думите. И явил се Той и им казал: „Анахия, Мавахария, Махаротот“. И те попитали Стареца да им изтълкува тези Три Шепота. И Той им казал Тайната на Думите: „Усърдие, Мистерия, Сияйносъщие“. Попитали Го какво означават тези Думи. Старецът им отговорил: „Това не са Думи, нито знаци. Те са Тайни Живи неща. Те са Просветлени Дихания. Те са Три Шепота, които отключват Пътя към Ар Арахама. Първият Шепот Анахия пробива света и въвежда човека в Светещия Духовен Космос. Човекът е човек, когато осъзнае своята Космическа Духовност. Вторият Шепот Мавахария е преодоляване на Космическата Духовност и освобождаване от нея. За Втория Шепот Праезикът казва, че човекът е човек, когато се осъзнае като Мистерия. Когато човекът се осъзнае напълно като Мистерия, той вече се намира в Безкрайностите на Божествената Вселена. А после идва и Третият Шепот Махаротот. Този Шепот ни отвежда от Божествената Вселена в най-древното ни Сродство – това е Сродство на Сияйносъщието с Прасърцето на Ар Арахама. Това е Сродство с част от Неговото Страховито Съвършенство. Това Сродство е неизкоренимо. То е част от Величественото Излъчване на Ар Арахама. То е носителят на Прадревната Сила. Наречено е Мечът. Но това е Меч без меч, защото е абсолютно нематериален – Чиста Есенциална Прасъщност. Когато някоя цивилизация трябва да изчезне, достатъчно е само едно-единствено Излъчване на този Меч“. (2/стр. 226, 227)
Великият Път е потайно скрит в Безмълвието. Той не спада към езиците, думите и световете. Великият Път не е оставил следи към себе си, защото той е от друга Древност. И ако Повелителят Ар Арахама е призовал съществото, тогава то тръгва към своята Неведомост и заживява в нея отвъд световете ограничения… (3/стр. 12)
Мистериозният, Скритият в нас е Единственият, Който извървява Пътя към Себе Си. Той се движи в нас, Той живее в нас, а ние работим в Него. Когато ние работим, ние създаваме Пътя в Пътя. И когато ние заживеем в Пътя си, Той ни изпраща Същност, чрез която оживяваме. И когато оживяваме, ние узряваме в своята Същност, за да може Той да се спусне в нас и да ни даде собственото Си движение – Безкрайността. Той ни е дал специфична работа в света, за да вложим себе си в нея. Така Той ни подготвя за Себе Си. После Той ни дарява Същност. Така ние оживяваме чрез Него в себе си. И най-накрая Той ни дарява Себе Си и ние мистериозно се уподобяваме на Него. Работата – това сме ние. Същността – това е Дарът. И накрая Той вече идва и ни дава Прасъстоянието, което е било нашата Древна Бездънна Пълнота. Древните работеха като пчели, получиха Източника си чрез вътрешно саморазкритие и накрая Той им даваше Безценното Изречение, откъснато от Себе Си, а то гласи: „О, Ар Арахамаа, Уахара Хама Аин“ – „О, Върховний Скритий, уподоби ме на Себе Си“. Който е чул това, той вече не е от световете. (2/стр. 240, 241)
Искрата в нас е запалена от предвечни времена. Дори когато ни се струва, че е тъмно, тя пак сияе. Дълбоко в нас има Скрита Древност и тя е запалена в нас от Прадревността. Името на тази Древност е Айхара – Искрата. Древните я наричаха Несломимата. Когато попадне в тъмнина, тя свети. Когато попадне в голям мрак, тя сияе. Когато попадне в света, не я разбират. Когато попадне в отвъдното, не я улавят. Когато попадне в Светлината, тя блести. Когато пребивава в Безкрая, тя е Водител на себе си. И това я води към Ар Арахамаа. (2/стр. 241)
Съществува от прадревни времена Велика Мистерия. Наречена е Ар Арахамаа – Праистината. Никой не може да я изучава. Знанието е бедно, Мъдростта е слаба, Премъдростта едвам я докосва, Незнанието само се приближава. Тайната я търси, но не знае къде е. Най-близко до нея е Мистерията. Когато човекът стане Мистерия, той твърде много се е приближил до нея. Той пак не я познава напълно, но диша сроден въздух. Тази Велика Мистерия може да ни стане близка и сродна само когато посветим себе си изцяло на Истината. Това е начинът за отделяне от земното и земните грижи. Само Истината може да ни заведе до Праистината. В Праистината няма земен свят, нито отвъден свят. Тя е Целостта – Изначалното Състояние. Ар Арахамаа е Праобликът. (2/стр. 242)
Аваромор – Праотсъстващият Абсолют
В далечното минало Древните посрещаха единствено Източника. В далечното минало Древните посрещаха Тайната в себе си. И така още в далечното минало Древните породиха Източника в себе си. Те не посрещаха изгрева и не изпращаха залеза. Те търсеха това, което не се ражда и не умира. Те знаеха, че Слънцето се ражда и умира. И те се покланяха само на Зорахот – Зората. Не е ли тя преди Слънцето, не е ли тя преди живота? И Древните откриха в себе си, че Зорахот не се ражда, нито угасва – тя само се появява. …Древните избраха Зорахот и Зорахот им показа Пътя към Прадревния Източник. И те заживяха във Великата Нероденост. И до днес те живеят във Върховната Скритост на Аваромор – Праотсъстващия Абсолют. Ето защо всеки трябва да изучи своето Отсъствие. (2/стр. 253)
Дълбоко в нас сияе Тайна, но ние сме ѝ попречили тя да сияе и затова ние или се радваме, или скърбим. Ние трябва да изучаваме тази Тайна в себе си. Тази Тайна в нас е Отсъствието, но това изисква умение. Това е умението да наблюдаваш със Скритите очи. Който е изгубил това умение, гледа като хората и така той се ражда и умира и умира и се ражда. Това е така, защото човекът присъства и не познава Отсъствието. Древните бяха Мъдри. Те отстраниха присъствието. Те отстраниха от себе си светлината и нощта. Те отстраниха всичко двойствено. Те избраха Отсъствието. И в тях започна да живее, да работи и да действа Сияещият Източник. Така те осъзнаваха своята Нероденост, своето Неприсъствие. Те бяха тук, в света, но отсъстваха. Те отидоха в отвъдното, но и там бяха отсъстващи. И те узнаха, че само в Отсъствието се влива Аваромор – Древният и Прадревен Източник, Неуловим от Слънцето, Неуловим от живота и смъртта, Отсъстващ от световете и Скрит, Скрит навсякъде, но най-вече в Себе Си. (2/стр. 254)
О, Аваромор, о, Велико Неприсъствие! О, Аваромор, о, Велико Пранесъществувание! Ти си Единствената Върховита Реалност. Всички други реалности са нереалности и всички други нереалности се крепят на Тебе. Само Ти не се крепиш на нищо. Ти, Единствений, се крепиш на Себе Си. Без Тебе и родените, и неродените нямат опора. Ти си Единствената Забулена Мистерия. Ти си нашият Несъществуващ Дом. И приеми ни, за да се доближим до Тебе! (2/стр. 255)
Мистериозното Слизане се е осъществило по един Свръхтънък Път и затова словото не може да го обясни, а мълчанието не може да го улови. То се движи по Свръхтънка, Свръхбяла Ослепителна нишка. Възкачването към Мистериозното може да стане в човека, когато той се съедини със Съкровеното и когато Съкровеното избере твърдо Пътя към Ослепителното. Съкровеното е родено от Мистериозното, а Мистериозното е родено от най-дълбоката Скритост на Арховорот – Върховноскрития, чието друго Име е Арховарая – Ослепителният. (3/стр. 108, 109)
Прадревният Абсолют е отвъд световете, отвъд духовността. Той е създал Вътрешна Мъдра причина, за да се движат определени хора към Него. И това движение към Него е Смисълът. Към Него се върви с Безмълвие, защото Безмълвието е Неговият символ… Говоренето не може да Го определи. Безмълвието Го загатва. Но никой не може да разкаже за най-дълбокото, то е Неразказуемо. (2/стр. 203, 204)
Мъдрият човек търси Прасъществото в Безмълвието на нещата. И колкото повече се извисяваме, толкова повече се съкращават думите. Така ние вървим от говор към Безмълвие и от Безмълвие към Съвършено Безмълвие. И така Безмълвието ни се превръща в Сияйновиждане. Тук Духът се разцъфтява и озарявайки себе си, той става себепознал се. А който се е себепознал, встъпвайки в непрогледния Мрак, той го озарява. (2/стр. 204)
И случи се в Древността: ученици стояха около нозете на своя Учител. И питаха го: „Що е Премъдрост?“. И той им отговори: „Ако жадувате за истински живот, ще придобиете мъдрост, но не това е Пътят. Ако жадувате за истинска любов, ще придобиете вечност и безсмъртие, но не това е Пътят. Има друг вид Жажда. Това е Жажда за Абсолютното Прасъщество. Само това Прасъщество ни спасява от мъдростта, от истинския живот и от безсмъртието. И тогава ние биваме посветени в Мистерия и Безкрайност. Ето що е Премъдростта“. (3/стр. 62, 63)
Когато ние усърдно се молим и мислим за Великото Прасъщество, тогава ние вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия. С коя Сила вървим към собствената си Безкрайност и към Него Самия? С дарената ни от Него Самия Сила. Когато пристигнем в собствената си Безкрайност, узнаваме Древните си Отношения към съществата и нещата. А когато придобием нещо от Скритата Мистерия, тогава узнаваме Древното си Ведение към Него Самия. (3/стр. 99)
Пътят е Път, когато се изгубваш в него. Пътят е Път, когато го следваш, но не можеш да го разясниш. Пътят е Път, когато изчезваш, за да се завърнеш. Който е изчезнал от световете, се е завърнал в Неведомостта. Кой е изчезнал от световете? Само този, който е избрал Истината. Тогава от Великата Си и Древна Скритост Прасъществото слиза и казва на Своите Древни Служители: „Имам Око за това същество“. А те знаят какво да направят, за да го подготвят и завърнат в Древния Дом. След това Изричане Прасъществото се завръща на Своя Трон. (3/стр. 103)
Когато Прасъществото те е погледнало, ти няма да Го видиш, думи няма да чуеш, разбиране няма да имаш. Но ще тръгнеш на Път към собствената си Древна Същност. И когато узрееш в Древната си Същност, ще дойде Безвремие. И в едно от Безмълвията ти ще се яви Прамигът. И ще бъдеш Осиян завинаги. (3/стр. 103, 104)
Истинското Слънце е една Велика Духовна енергия. Във външната си част тя е Лъчиста, а във вътрешната си част тя е Незнайна. Истинското Слънце е образ на Прадревното, Праскритото Същество, но външен образ. Отвън ни огрява, а отвътре ни прави като себе си – Незнайни и Древни. Ако Древният реши да се скрие от Слънцето, то става тъмно. Тогава къде е отишъл Древният? Отишъл е в Своята Незнайност. Може ли Древният да се скрие в Своята Незнайност? Може. Той отива в Място, което никой никога не е виждал и не знае. Там само Той пристъпва. (1/стр. 75)
Първо е имало Митично време, Митично съществувание. А когато хората са съгрешили, духовете са създали време. Всяко същество може да се върне в Митичното време. В Митичното време са живели боговете. Тогава те още не са били хора, защото те живели в Единство с Богоскрития Първосъщностен – Самосъздателя на Митичното време. То е Неговата Аура. Но по-късно боговете не Го разбрали и станали хора, а Той се отдалечил в Себе Си и се скрил в Себе Си. А те станали земни падения и за тях слязло времето, защото те станали избраници на смъртта. А къде живее смъртта? Смъртта е там, където го няма Вдъхновението. Вдъхновението е, което води към Незнайното Вътрешно Място в Митичното Прасъщество. (2/стр. 141, 142)
В най-древните времена Могъществото било в ръцете на Великите Изпитания, но тези Изпитания е трябвало да се срещнат с Арамоните – Древните Старци. Така Изпитанията се срещнали със Скала от Страховита Безусловност. И тази Безусловност ги поразила… Така Могъщите Изпитания разбрали, че те не са господари във Вътрешната Вселена. Страшна била тази Безусловност за тях, Страховита била тази Твърдина, тази Неречима Безусловност. С тази Страховита Безусловност Арамоните създали Абсолютно Доверие между себе си и Прадревното Същество. Така те станали Едно Цяло със Скритата Реалност на Прадревното Същество. Така Старците успели да създадат Авахара – Праединението си с Абсолюта. И чрез Авахара Той вече можел да тече в тях. (2/стр. 148, 149)
Това Величествено Прасъщество е толкова чуждо на светлината и тъмнината, толкова чуждо дори и на Мрака, и на Прасветлината. То е толкова превъзхождащо всичко, че няма описания за Него. Чистотата Го докосва, но не Го познава. Когато ти пиеш от чистата вода на един извор, познаваш ли този извор? А този извор познава ли себе си? Мистериозна Непостижимост е това Прасъщество. (2/стр. 198)
Това Велико Прасъщество живее свръхсъщностно в Своята Неведомост. И там никой не може да Го познае, защото в Него няма такова място и такива условия, за да Го познаем, но всички Го търсим. А То е по-скрито от скритото и в това е Вечният и Безпределен Смисъл. А който умее да се слива с част от Него, с част от Неговата Несъздаденост, слава на него, защото той е докоснат от Безметежната Необятност. (2/стр. 198, 199)
Който иска да Го познае, трябва да се откаже от познание за Него. За Него никога не е имало познание, но който иска да се приближи до Него, трябва да признае дълбоко в себе си, че това Прасъщество е Неведомо. И това признание е важно, и то става една малка част от нас, част от нашия скромен опит за докосване. Това Велико Прасъщество е Древната Причина за всички неща и за всяко съществувание. И същевременно То е Непознаваемата Същност на всяко нещо. (2/стр. 199)
Любовта е създадена, за да откриеш Тайната на живота, а Тайната е създадена, за да откриеш собствената си Древност. А за да откриеш собствената си Древност, трябва да изоставиш всички слова, мълчания, звуци и идеи. Древното е преди идеите. Идеите са изразимото, Древното е Неизразимо. Когато стигнеш до своята собствена Древност, ще зърнеш Най-Скрития от Скритите и тогава в нас ще засияе Прабащата на Сиянията и това, което е било, преди да потекат Водите на живота. (1/стр. 40)
Съществуват много видове освобождения, съществува и Върховно Освобождение. Съществува освобождение от нисшата природа и освобождение от Висшата природа. Освобождението от нисшата природа е чрез преодоляване. Освобождението от Висшата природа е чрез прекрачване. Прекрачването е за този, който е избрал за Водач Цялата Истина. Първото е освобождение от времето, второто е освобождение от Вечността. Има освободени, които живеят в Безкрайността. Те живеят там като Сияния – без рождение и без умиране. Но има и Върховно Освобождение. Това е за тези, които търсят Самия Върховен – Прабащата на Сиянията. Ако такива същества са предадени в ръцете на Старци, то е така, защото е по Волята и Замисъла на Върховния. Те са същества, избрани за Пътя си към Върховния, и поради това Старци ги учат. (2/стр. 268, 269)
Прабащата е извън пределите на Същността. Прабащата е Скрит в Самия Себе Си. Неговият външен Образ са Старците и Безпределността. Прабащата никога не е бил роден, защото кой може да Го роди? За Него не може да се каже, че има Име, че има Лице, че е живот. Всичко това не Му подхожда. За Бог можем да кажем, че е Любов, но за Прабащата не можем. Той е такова Грандиозно Величие и носи в Себе Си такава Слава, която никой не може да понесе. Всичко, което е изтекло навън, е частица от Него, но Той си остава все така Скрит. Странен е Той, Неуловим е Той. Океанът не може да Го побере, Безкрайността не може да Го възприеме. Скрил се е да не пречи на съществата. Докога ще е Скрит? Всякога ще е Скрит. (1/стр. 90)
Съществува Предвечен свят и Неизреченост. Тази Неизреченост е преди Вечността. Вътре в тази Неизреченост има скрита друга Неизреченост. Тази най-скрита Неизреченост е Прасъздателят. Към Него можем да се приближаваме само с Незнание и следване на своя Път… (2/стр. 214)
Който съумее да се слее с Незнанието, той се слива с Истината. Той става мълчалив, тих и дълбинен. Той започва да преоткрива все повече Източника в себе си. Източникът изтича от Прабащата – Преизобилната Тайна. Когато човекът се докосне до тази Тайна, той узнава вече, че никога не умира, и така получава Пълнотата си. Що е Пълнотата? Най-чистата храна на Божествения свят. Откъде се е явила Пълнотата? От Скрития, Прабащата, Древния, Който е повече от всичко. Когато си стигнал до Него, Той не те учи, Той те изпълва. И когато те изпълни, ти вече си друг, ти вече си наситен – не от чиста вода, а си пил тайно от Източника. И вече ти никога няма да ожаднееш, защото жаждата е погълната. (1/стр. 93, 94)
Прабащата не принадлежи на нито един народ, на нито една религия, на нито един свят. Прабащата принадлежи само на Чистите Древни Духове Искри. Той в Духовете живее, в Искрите царува. Духовете любят Вечността и Безкрайното, а Искрите любят само Мистерията. Нашата Искра принадлежи само на Мистерията, а Мистерията е Отломък от Прабащата. Бог е Вечният Вдъхновител, а Прабащата е Вечният и Безкрайно Скрит. Голяма е красотата на звездите, на слънцата, на живота. Велика е красотата на Бога и Синовете Му. Но Красотата на Прабащата е Славна. Тя сияе от Древността и никога не може да спре. Който е съзрял тази Красота, се отказва дори и от Покоя, и от Безкрайността. (1/стр. 94)
Прабащата не съществува. Той е повече от съществувание и несъществувание. Бог съществува като Идея на Абсолюта, за да имаме достъп до Прабащата, за да имаме Път. А що се отнася до света, той съществува и поради това е ограничен. Съществуванието е ограничено. То е излизане навън. Бог е несъществувание и затова Той е Вечен и Неограничен. Бог е Свободен и Неуловим. Абсолютът е отвъд времето и Вечността. Той живее в Безкрайността, но и там е Скрит – Скрит в Своята Мистерия. (1/стр. 95, 96)
Той – Прабащата – е Дъното на всичко съществуващо и несъществуващо. Всичко е тайно свързано с Него, защото изтича от Него. Той е, Който ни дава Живата Сила, която преодолява света и всяка трудност. И когато Го възлюбим, а то става чрез Неговата Любов, тогава Той се явява в нас като Незнайно Ново Слънце – Слънце, което никога не гасне, Слънце, от което всеки мрак бяга. (2/стр. 92)
Той – Прабащата – е Великата Цел, Великият Смисъл, макар че Неговата Велика и Древна Преизпълненост и Преизобилност превъзхожда всеки Смисъл. Той ни дава Откровение за Себе Си и това е Неизречимо Преживяване на Неговата Свръхреалност. Той е навсякъде разпростиращата се и покоряваща Безкрайност. Но Той – Прабащата – си остава Абсолютно Непостижим. Ако беше постижим, Той нямаше да е Върховната Истина. (2/стр. 93)
В Мъдрия Път няма пътуване. В Мъдрия Път няма странстване. Мъдрият Път е Проникновение. Мъдрият Път е умение да проникнеш в себе си. Мъдрият Път е умение на Чистото Дръзновение. Който има своето Чисто Дръзновение, той може да се спусне дълбоко, дълбоко в себе си и да достигне до Великия Предел. И този Предел е Мистерията. И когато се осъзнаеш като Мистерия, ти ставаш Едно с Бащата на Мистерията… (3/стр. 64)
Има само Един Учител, Който заслужава да бъде познат. Това е Древният, Който предшества времената. Това е Древният, Който предшества езиците. Великите Учители говорят за Него и чрез Него, но Той никога не говори. Той е извън говора и извън мълчанието. Няма чувства и мисли, с които може да бъде докоснат. Той не може да бъде възприет. Ако някой успее да Го възприеме, той ще бъде погълнат от Неговата Истина. Който Го е възприел, той не съществува – той нито живее, нито умира, той надминава преходното и непреходното, той изчезва в Неговата Мистерия. Който се стреми към Него, той ще Го изгуби. Но който се довери напълно на Универсалното Единство на живота, той ще дочака Вселенския Миг, в който ще бъде посетен и погълнат. (4/стр. 65)
Думата Учител има специално значение. Това значение се намира отвъд Реалността. Това е Мястото, където няма нито звук, нито Тишина, нито Битие, нито Небитие, нито Любов, нито Мъдрост. Какво има? Това е нещо, което е отвъд живота, отвъд Бога, отвъд всичко сътворено и несътворено. Има Ватанска Дума за това, но Думата не може да Го обхване. Тя само Го посочва, но не може да Го изрази, защото всичко съществуващо и несъществуващо е бедно по отношение на Него. Това е Учителят в най-специалния смисъл на думата. Но това не е Учителят, Който ръководи световете, а това е Този, Който само наблюдава. Неговият символ е Дълбоко Затворени Очи. (4/стр. 23, 24)
Думата Учител е специално явление в окултната наука. Учителят, това е Прасъществото, Което е пребродило целия Мрак, Бездната, Великия Хаос и Необозримата Светлина. Може да попитате къде се намира Учителят. Ако трябва да ви отговоря кабалистически, ще ви кажа, че Учителят е извън познатото и непознатото. Той е дори извън Обетованата Земя. Тази дума Учител е твърда храна дори и за Посветените. Дори и за Посветените Учителят е Непознаваем и Непостижим, но те са Го приели като своето най-голямо Богатство. И понеже са Го приели напълно, те живеят чрез Богатството на Посвещението, защото Посвещението е Блаженство и Дълбочина. Но Учителят във Висшия смисъл на думата не е ограничен нито от Блаженството, нито от Дълбочината. (4/стр. 25, 26)
Словото е създадено като мост между учениците и Учителя. Това е Мост от Битието към Небитието. В Небитието ученикът и Учителят се сливат и така обединени в Единство, те трябва да се насочат към Най-дълбоката и Върховна Мистерия на живота. Сливането е едно начало, което води към ново Разкриване, към едно ново Лице на Върховния Учител – към Лицето, Което не е Лице. (4/стр. 40)
Нашият чуден Дух изпитва Благоговение само и единствено пред Бездната и Скритото в нея. Само тук той долавя Величието на Непостижимото. Той знае, че Непостижимото е Съкровището на Тайния свят. А всичко, което се постига, Духът знае, че е бедно… За Духа Бездната е Непостижимостта на един Величествен и Скрит Праразум. Но къде е скрит този Праразум, Духът не знае. Но той знае, че този Скрит Премъдър Праразум е негов Древен Баща, и той жадува само за това Търсене. И само то осмисля Пътя му, където и да се намира той. Така е устроен Духът. Той не иска да прилича на нищо съществуващо. (1/стр. 48, 49)
Ал Ходот е Велика Неизлъчена Същност. Ал Ходот няма произход. Нещата произлизат, Ал Ходот не произлиза. Съществата произлизат от най-скритата Древност, но Ал Ходот не произлиза. Този Прадревен Велик Тъмен Разум сияе само в Себе Си и само на малцина се е загатнал. Те са преживели бури и ветрове, но са оцелели и затова ги нарекли Древните, Старите, а по-късно – Старци. Но и те не познават Този, Който е преди Древността. (2/стр. 33, 34)
Ал Ходот безмълвства в Собствената Си Дълбина, в Собствената Си Неизбродимост. Ние Го наричаме Прадревен, Прескрит Разум, но Разум ли е Той? Никой не знае това, което превъзхожда Разума и Истината. Никой не може да Го изучава. Никой не може да Го мисли. Няма такава воля, която да води към Него. (2/стр. 34)
Любовта е странен Древен Дар от Ал Ходот и тя много ни дава, дори ни прави вечни. Но Той не е напълно в Любовта. Тя е само Негов малък Отломък. Ал Ходот е Планината, а Любовта е Камъчето от тази Планина. Ще минат Вечности, ще минат Безкрайности, но дали ще имаме правото да вървим към Ал Ходот – това никой не знае. Той е Върховно Нищо, Прабездна, в която е скрита Цялата Истина, Абсолютната Истина. (2/стр. 35)
За Ал Ходот няма гледна точка. Ал Ходот не е даже Съкровеното Древно Пространство. Към Ал Ходот води само Мистичната Истина. Но тя само води, без да достига. Ал Ходот е Древност отвъд Древността. Ал Ходот покорява с Прабезмълвие. Ал Ходот е спуснал в световете Корена на живота, но Ал Ходот е без Корен. (2/стр. 35)
Великият Замисъл на Ал Ходот е да се зароди Светлина, по-велика дори от Изначалната Светлина. Ал Ходот заражда Нова Потайна Светлина. Страданията са изпратени на хората, за да открият в себе си Сиянието на своя живот, което е отвъд живота. И това Сияние определя Новата Светлина, по-велика от Изначалната, защото в Новата Светлина има нещо, добавено от Великия Замисъл. Това е Засиялото Новосветлие. (2/стр. 131)
В Бездната няма светове. Световете са помрачения. В Бездната няма времена. Времената са ограничения. В Бездната няма вечност. Вечността е утеснение. В Бездната има Мистериоведение. И то ни води към 17-ата степен. Коя е 17-ата степен? Парамахая – Прапроизходът, Древното Скрито Място. Парамахая е Мястото, в което всичко се завръща, за да остане там завинаги. Ето най-древното Място. (3/стр. 106)
Съществуват сянка, Същност и Бездънност. Когато сме в сянката, живеем, умираме, страдаме, мъчим се, но и се учим. Когато сме в Същността, светим, радваме се и тържествуваме. Когато сме в Бездънността, сияем и узнаваме Дълбините на нещата. А когато потърсим най-великото Прасъстояние на Неведомото, тогава изгубваме и Сиянието си, и Дълбините си. И тогава засиява самата Пратайна, самата Прамистерия. И това е Прапроизходът, защото не е наше Сиянието, нито Дълбините. (3/стр. 108)
Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост е Скритият двигател на всеобщото развитие. Пътят на Ослепителнотъмната Мъдрост е Велика преграда срещу съществата, но тази преграда е и Път. Тя е Път за тези, които са възстановили Чистотата на ума, сърцето, волята, Душата и Духа в себе си. И тогава към тази Чистота полетява Вихърът от Бездната, наречен Искрата. Тя е чакала от много времена тази Чистота и сега се вселява в тези пет елемента и преодолява преградата на Ослепителнотъмната Мъдрост, като я изявява по нов начин, от което става ясно, че това просто е било Ослепителната Бяла Мъдрост. И така завесата е вдигната и Искрата се слива с Прапроизхода си. (2/стр. 135, 136)
Във Върховното Нищо странстват два вида Старци. И двата вида Старци обладават Премъдрост. И двата вида Старци познават Прапроизхода – Върховния. Едните странстват в Прасъществувание, а другите – в Праизчезновение. Тези, които са в Прасъществуванието, заради Любовта странстват до други същества, за да им покажат Пътя. А тези от Праизчезновението са два вида. Едните много рядко излизат, за да дадат Премъдрост, а другите са се отказали от израз, от облик и от даване на Премъдрост. (3/стр. 233, 234)
Има един Древен Прастарец, един Древен Праобраз. Той има две Великоистинни Лица, Той има два Величествени Лика. Той не общува със световете и с Безкрайността. Единият Му Лик е Праобраз на Мистерията. Другият Му Лик е Праобраз и Врата на Върховния Абсолют. Той е пресъставен от Пречиста Прасветлина. Тук няма нито материя, нито антиматерия. Единият Му Лик е насочен към Мистерията и към Древните Старци. Другият Му Лик е насочен към Абсолюта – Върховния Прапроизход. Оттам Той получава Своята Върховна Неведомост. Той е Върховният Прастарец, но не може да се нарече дори и Същество. В Древността се е наричал Правахария – Несъществуващият, или Този, Който не съществува, но обитава Праизточника. (3/стр. 257)
Когато Мистерията е изпуснала частица от Себе Си, създали се Старците, Бог и всички неща. Явили се светове – родени и неродени. И Причината за всичко това е Неведомата Дълбина на Бездната и нейната Премъдрост. И всичко, което е създадено, е създадено като Велика Непреходност. И никой не може да я разкаже, защото Тя, Причината, е скрита в Тайнството на Безмълвието. И колкото ние повече се издигаме в Мистерията, толкова повече се съкращават словата. Така ние преминаваме от Съкровеното слово в Съкровеното Безмълвие, докато един ден изоставим и Съкровеното Безмълвие и влезем в Съвършеното Безмълвие. Когато си постигнал Целта, ти си станал Дълбинно Безмълвен, защото си се влял в Неизречимостта на Мистерията. (1/стр. 15)
Духът знае, че само Чистотата може да бъде основа за проникване в Дълбините, и той се старае да я внуши на ума, сърцето, волята и Душата. И когато я придобие, той я използва за влизане в Дълбините на Бездната, където Чистотата вече се преобразява в Мъдрост. В началото Чистотата се е движила, а сега вече е Мъдрост. И сега като Мъдрост тя улавя Първопричината и узнава, че Тя е Абсолютно Неизразима и Неизговорима. Но Тя Самата прониква в Духа и се изразява, и се изговаря. И това е наградата на Духа за Великото Търсене. За Първопричината никога не се е раждало подходящо слово, но Духът Я узнава чрез Преживяване и разбира, че за Нея не може да се сътвори слово. И затова Безмълвието е по-близо до Нея. (1/стр. 49)
Най-голямата Чистота е най-мощното Въздействие. Кой е скрит в най-голямата Чистота? Праизворът. Който търси Праизвора, придобива най-чудното Въздействие върху себе си. На него вече му влияе Мъдростта, а не светът и Вселената. Той узнава чрез Чистотата си Тайното Предание… Докато Причината на причините за другите е Незрима, той живее в Нея и Тя го учи. Тя му преподава Учение за Безсмъртие и Покой. (1/стр. 26, 27)
Съществува Таен Ключ, който отстранява сътворението. Съществува Таен Ключ, който отстранява сянката. Съществува Древен Ключ, който отстранява всички мъгли и заблуждения. Този Ключ е Тайна Субстанция и тази Субстанция изтича от Скритостта на Абсолюта. И ако Той ти даде само една Глътка от Себе Си, ти ще бъдеш постоянно опиянен в света, приятелю. Но пази се, защото хората ще те смятат за безумен, понеже те са изгубили този Ключ. И ти ще си като странник в странна страна, защото си вкусил от Глътката на Истината. И тази Глътка от Праизвора е Древният Ключ. (3/стр. 274)
Ти казваш, приятелю, че си добър, но това е заблуждение. Ти казваш, приятелю, че вярваш в Любовта, но това е само мнение. Ти казваш, приятелю, че се стремиш към Истината, но това е само забавление. Ти казваш, приятелю, че усилено търсиш Тайната на живота, но това е само въведение. Аз уважавам твоя път, но нека да ти дам Ключ. Вкорени се в собственото си Нищо, вкорени се в собствената си Истина. Живей повече с Невидимото в себе си. И ще дойде ден, когато Праизворът ще те докосне. И тогава ще бъдеш опиянен и ще виждаш само Абсолюта, и ще живееш в Неговата Безкрайност. И Мистерията ще бъде твоят Дом. (3/стр. 275)
Нищо не може да се докосне до Мистерията освен Дълбинното Безмълвие, защото природата на това Безмълвие е Сияеща. В това Безмълвие изчезва и единството със световете. Ражда се ново Единство, Единство с Бездната – Праизточника, у Когото е Потайното Мистично Сияние. Тук странникът е сияещ, защото са отпаднали и светлината, и тъмнината. Сиянието е Силата на Прадревния Свят, а не на световете – сътворени и несътворени. Това Древно Сияние е било преди безсмъртието и смъртта. То е било Чудото, което е било скрито в Древния Мрак. (1/стр. 20, 21)
Който бъде докоснат от Мистерията, изоставя всички светове и Бездната става негов Дом. Той вече не спада към човечеството и не се зове човек, а Свободен Дух. Той вече не търси Смисъла, нито вече има предназначение. Той вече е свързан с Прадревния Източник, Който е изпуснат от човечеството. Това е Истинският човек и той заживява в Бездънната Тайна на своята собствена Непостижимост. Той е отвъд знание, отвъд светлина. Живее в особения Връх на Мистичното. (1/стр. 13, 14)
Има една Тайнствена Дума в този свят. Хората са я чували, говорят за нея, но не знаят нейната Потайност. Тази Дума в Древността е била изречена като Тарахот, или Безмълвието, Тишината. Тарахот е скрито название на Прадревността. Тарахот не е просто Дума. Тарахот е Състояние на Прадревността. Това е Самият Праизточник, Който живее вътре в Себе Си и не е излязъл навън като извор, като вода, като чистота. Изворът, водата и чистотата са само стъпки, само следи на Тарахот. Който е придобил Тарахот, той не отива в Праизточника, не се завръща в Него, защото Праизточникът вече е слязъл в него и те са Едно Цяло. (3/стр. 197)
Дълбоко, дълбоко навътре в нас съществува Прародината. Това е Древната и Върховната Прародина. Тя е поместена във Върховното Нищо. Във Върховното Нищо няма нищо, няма имена, нито понятия, нито живот. Ако имаше нещо, това би значило ограничения и липса. Върховното Нищо е Величествена Пълнота. Това е Мястото на Великата Наситеност и затова няма място за нищо друго. Тази Наситеност е Самият Праизточник. Това е Мястото на Великия Произход. Когато в Прадревността този Източник е задвижил Себе Си навън, са се родили изворите и водите на живота. Така са се родили световете. (3/стр. 223, 224)
Великият Източник в Древността е бил наречен Махавахария. Всеки, който се е движел правилно по пътя към Махавахария, е изгубвал все повече думите и словото. В Древността е съществувало правило: който е искал да Го изрази, Го е изгубвал. И затова Прастарите Духове Го търсели на друго място. И най-накрая те Го открили в 17-ата степен на Безмълвието. Това е Пълната степен на Безмълвието, Окончателното Безмълвие. Тук Прастарите Духове били толкова преизпълнени от Върховния Източник, че станали безмълвни като Него, безмълвни и преизобилни. По-късно някои от тези Прастари Духове слезли в световете. Те слезли под формата на Извори. Те били Лъчи и Символи на Абсолютната Прародина. (3/стр. 224, 225)
Има Тайна в живота – тя носи в себе си радост, жизненост и себепознание. …Себепознанието е вход към по-дълбоката Тайна на Бога. В себепознанието постепенно отмахваш себе си и на твоето място се настанява Древната ти Същност, която е Богочовекът. В Богочовека Покоят е нерушим. На въпроса „Кой съм Аз?“ може да отговори само Богочовекът. Къде живее Богочовекът? В Мястото на Тишината. Що е Тишината? Най-древният Дом. Това е Състоянието на Мистична Изначалност и Необятна Лекота. Това е Мястото на Произхода, наречен Източникът. (1/стр. 98)
Източникът е Абсолютно Неуловима, Мистична Реалност. Тази Реалност е запечатана с Печата на Безмълвието и зад този Печат е Прадревността, за която боговете имат спомени, а хората – незнание. Източникът е като Древна Пещера – Велика Скритост. Но на който е дадено дълбоко Мистично чувство, той може да зърне в Пещерата и да пие от Мистичното вино, и да чуе Древни Ефирни Слова, и да почувства Потайния Древен, Скрит Свят… (2/стр. 16, 17)
Скритото не разказва нищо. Скритото е пълно в себе си и който го открие, нищо не може да разкаже за него. Скритото не е видение. Скритото е Мистичен опит, Потайно преживяване. Когато Скритото ти се разкрие, ти ставаш Жив в тялото и това е най-големият Дар, който Скритото ти прави. Скритото е началото на Живостта, защото Скритото е Самият Източник, Който всички търсят. Но Скритото не съществува, то само дарява съществуванието и живота, защото чрез живота могат да му се радват… (1/стр. 116)
Вечно Скритото е Вечната Цел и Вечната Радост на Древнотърсещите. Който вечно търси, е вечно благословен. Който временно търси, той не знае какво търси. Древнотърсещите откриват себе си в Нищото и в неговата Незнайност и тя ги дарява с Преизобилие. И когато Древнотърсещият е придобил това Преизобилие, той сияе в Светлината и свети в Мрака и така вечно се самоподдържа. Древнотърсещият вечно се преоткрива, вечно се обновява, защото той е открил Спотаения Източник в себе си… (2/стр. 104)
Слънцето не може да живее самостоятелно. То се нуждае от постоянен приток. Но откъде идва този приток? Тайнство е това. Засега този приток тече в Слънцето, но извира от Тайнствено Място. Ти можеш да видиш извора, но не можеш да видиш Източника му. Древен е Източникът. Няма име. Преди имената е Той, преди Вселената е Той, преди Мрака е Той, преди човека е Той. Изворът… първи е пожелал да прилича на Източника. И Източникът му дал нещо от Себе Си, но си останал Скрит. Не можем да видим Източника, но можем да видим извора. И усещаме, че в живота има Тайнствена Същност. Наричам я Неуловима Мистерия. (1/стр. 78, 79)
Това се случило в миналото. Един Мъдрец съзерцавал чистия поток пред себе си. Водата постоянно течала, постоянно била радостна и все не свършвала. Той попитал потока: „Откъде идва твоята вода?“. Потокът му отговорил: „Ако ти постоянно мислиш за Бога, постоянно ще течеш“. И така Мъдрецът узнал: когато сме постоянни, ние улавяме Източника и Несподелимото започва да тече в нас. Така То споделя Себе Си с нас. (3/стр. 217, 218)
Това се случило в миналото. Един Древен Учител бил пред едно малко изворче и бил потънал в дълбок размисъл. Той много дълго размишлявал и учениците го питали какво е видял, но той не им отговарял. Но един ден пак след един такъв размисъл той им казал: „Не мога да споделя с вас Източника, защото вие първо трябва да станете извори, за да може някой ден Източникът да ви докосне със Своята Несподеленост“. Да си извор, то е Безсмъртието, а да те докосне Източникът, то е Мистериозно Несподеление. (3/стр. 218)