I. МИСТЕРИЯТА НА АБСОЛЮТА
Човешкото същество е по-дълбоко от живота, но Любовта е по-дълбока от човешкото естество. Любовта превъзхожда и човека, и живота. Любовта е Тайна за човека. И тази Тайна трябва всякога да се преоткрива. Докога трябва да се преоткрива Тайната на Любовта? Докато човек залезе напълно в своя Източник. Само този, който е осъзнал пълнотата на своя Залез, само той може да изгрее в Древната Зора. (2/стр. 10)
Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва външното, после изчезва вътрешното. И остава само Сияещото Ядро. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва говорът, после изчезва мълчанието и после остава само Сияещото Безмълвие. Мъдрият Път е Изчезновение навътре. Първо изчезва животът, после изчезва смъртта. И остава само Сияещият Източник. (3/стр. 65)
Безмълвието е Практика на Изчезването. В Безмълвието изчезват говорът, чувствата и мислите. Трябва да се осъзнае, че Безмълвието е Завръщане към Източника. Безмълвието е Висша Практика. То е отсъствие от външните светове. В Безмълвието ние разкриваме все повече собствените си Дълбини и Пътя си към Върховното Отсъствие. Достатъчно е една минута практика на Безмълвието на ден. Когато безмълвстваш, не трябва да очакваш нищо. Вярата е, която очаква, но Безмълвието отива на по-дълбоко място. Истинският човек е звучащо Безмълвие. (3/стр. 192, 193)
Във външните светове ние сме извори. Ние сме извори, създадени от Великото Безмълвие. Когато течем според Величието на Неговата Воля, ние сме извори от Благоволението. Що е Благоволението? Тайна е това, защото тогава нашият извор започва да пресъхва. И когато нашият извор напълно пресъхне, той се завръща по Благоволение в своя Източник. Така той узнава Тайната на своя Източник. Но има извори, които текат без Благоволението. И когато те пресъхнат, не се завръщат в Източника – те остават в себе си. Това незавръщане е наречено участ. Тези извори не са познали Тайната на Безмълвието и Тайната на Живота. Тази Тайна е нещо, което е отвъд себе си. (3/стр. 190, 191)
Съществува Велико Същество. Съществува Прадълбинно Същество. До Него са се докоснали божествата, боговете и синовете. До Него са се докоснали и най-вече Старците. Те са се докоснали до Неговата най-голяма Дълбина – Преддълбината. И така те са видели Величието на Източника. Този Източник е отпреди милиарди години. И Той има Своето Начало. Той е произлязъл от Прабезмълвието. Над Него стои само Невъобразимият Прадревен. Той Единствен е преди Началото и преди Прабезмълвието. И как се е превърнал в Източник, ние много малко знаем за това, тъй като тогава, преди времената, е съществувал само Той – Единственият без множество. (3/стр. 291)
Съществува Предание Скрито, което ни е дадено от Прастареца. В това Предание, което е най-древният разговор в световете, е имало само едно запитване. Прастарецът е попитал Великата Върховност, Невъобразимия Свръхдревен: „Как ще създадеш Източника на световете?“. Великата Върховност отговорила: „Така както създадох и Теб. Теб Те създадох от една Излъчена Капка Неведомост. Второто Излъчване, което ще образува Източника, е втората Капка Неведомост“. (3/стр. 292)
Старците са Древни Мистериозни Източници
Старецът е Същество, Което не живее във времето и вечността. Той може да посещава тези ограничения, но те не са Неговата Родина. Старецът е Същество, Което върви от Безкрайност към Неведомост. И когато Старецът постигне Третата Неведомост, тогава Той изчезва завинаги в Аромохор – Прасъществото. Когато Старецът стигне дотам да посвети Несъществуванието Си на Аромохор, тогава идва Миг от Безвремието и Той от извор става Източник. Изворът е Тайна, но това, което е текло в него, е Източникът. Дошло е време изворът да изчезне и да се завърне в Източника си. Едно от най-величествените неща е, когато изворът е изчезнал. Но къде е отишъл? Завърнал се е в Мистерията. (3/стр. 88)
Двадесет и четиримата Старци са Древни Мистериозни Източници. Те са Носители на най-древното Състояние, наречено Прамистерията. Източниците не са извори. Изворите са надарени с чистота, живот и светлина. Източниците не са унижени с чистота, живот и светлина… Пътят към Източниците се определя от Най-Древния. Тези духове, които са прекрачили чистотата, живота и светлината – една част от тях ще бъдат призовани да прозрат нещо от Тайната на Мистерията. (2/стр. 5)
В Осъзнаването на Върховната Истина ТОЙ Е ЕДИН БЕЗ ВТОРИ, ТОЙ Е ЕДИН И НИКОЙ ДРУГ. Това е Осъзнаване над осъзнаванията. Всякога и винаги е съществувал Един и никой друг. Всякога и винаги е съществувал Един и никога е нямало втори. Ако виждаме втори, ние виждаме множество. Ако осъзнаем, че има само Един и никой друг, тогава ние няма да вярваме в природата, в световете, в множеството, в стихията на природата, но ще вярваме само в Него – защото всичко друго е само Неговата Скритост – за да ни води Той към Себе Си, защото Той иска напълно да Го познаем като Единия Всесъвършен. (2/стр. 172)
ТОЙ е Един без втори. В твоя Истинен Път, в твоите Дълбокоистинни избори Той е мистериозно Един без втори. И когато си Истинно Отдаден, и когато си Цялостно Осъзнат, и когато си Отдаден и Отдаден при всички условия, тогава Той – Единият без втори – се заражда мистериозно в теб до пълното Си Сливане с теб. И в това твое Изчезновение Той вече се е зародил завинаги. И вече няма Тайна и Скритост, а е само ТОЙ. (2/стр. 173)
ТОЙ е Единият и никой друг във всички измерения, във всички светове и във всички същества. Той е в пропастта, Той е в извисеността, Той е и Който превъзхожда всичко това. В Тайнството на Окултната история се е случвало същества на пропастта да Го осъзнаят и познаят и същества на извисеността да Го изгубят и да се отделят от Него. Той е Единият, Който дарява в пропастта извисяване и в извисяването пропадане, за да води тези същества към Мястото на Изначалния Дар, Изначалното Даряване – Даряване с Неведомост. (2/стр. 173, 174)
Човекът може чрез Тайната на Нищото да влезе в Единия и никой друг. Но за това му трябва Дълбок Духовен опит и нещо, което да дойде отвъд опита. Човекът може да се погълне в Този, Който е преди Началото на началата. Но трябва да му бъде даден и друг опит – Мистичен опит. Да бъдеш погълнат, значи да станеш Велика Съзнателна Жертва. И тогава ставаш Древносъзнание. Загубваш времето си, загубваш вечността си, но придобиваш Древността си. (2/стр. 65, 66)
Пълното Осъществяване на Единия и никой друг се постига в Абсолютното Несъществувание. А в Древното Несъществувание осъществяването на Единия и никой друг е осъществяване на човека като Тайнствено Неприсъствие, в което той вече не е човек. Тук човекът се е превърнал в Мистерия и има вече Диамантена Любов, има вече лицето на Прасветлината. Има вече Тайното число на Есенциалните Сили. Живее в Неподвижност и Недостъпност и е навсякъде. Тук човекът е познал своя Таен Корен и вече е вътре в Единия и никой друг. Той е вътре, а световете са отвън. (2/стр. 97)
Ние търсим Един-Единствен. Имената Му са многобройни, но Той е Един-Единствен. Излъчванията Му са чудни, но Той е Един-Единствен. Някои Го търсят, защото е Дарител. Други Го търсят, защото е Вземател. Но Мъдрите Го търсят заради Самия Него. Но какво има в Него, какво има в Сърцевината Му? Нищо няма, приятелю, нищо няма в Него и това е най-високото. И все пак какво има в Сърцевината Му? Там е Великото Нищо, Прадревният Източник. И какво тече от Него, какво излиза от Него? Нищото, Нищото – Неизтощимата Прапълнота. (2/стр. 256, 257)
Той изрича: „Аз съм Този, Който съм“
Все Ме търсят, защото Извисяване има само в Несътвореното. Все Ме търсят, защото Аз съм Този, Който съм бил всякога. Всички пътища и пътеки са странствания към Мен. Търсят Ме, защото в Мен завършва Смисълът на всичко, защото Аз съм Този, Който е Смисълът и Който е отвъд него. Всички Ме търсят, защото Аз съм Един без втори. Погледнете навсякъде в ограниченото и необятното има ли втори. (2/стр. 61, 62)
Аз съм Този, Който е Непознаваем в Себе Си. Аз все се изучавам, без да се опознавам, защото Аз съм Този, Който съм – Велико Необятен, Неизмеримо Безбрежен, Изумително Удивен от тази Прадревна Мистериозност. И затова Аз съм Този, Който съм. Аз умея да се изучавам, без да се узнавам, защото всяко узнаване е край, а къде е Моят край? (2/стр. 94)
Аз съм Този, Който съм. Аз съм Тайната Дълбина на всеки миг. Мигът е Моя Искра. Когато в миналото съм създал Първата Искра, тя се е превърнала в Зората. Аз съм, Който създава събитията и явленията. Тези, които не следват Пътя си към Мен, за тях ще се яви образът на промяната. Това ще бъде промяна, която ще порази неподготвените. Понеже не са Ме следвали, оставил съм ги неподготвени. За тях е определен да бъде древният подземен свят и ще бъдат поставени в змиевидния път. (2/стр. 102)
Аз съм Този, Който съм. Аз съм Несъществуващото Съществувание, което преизпълва всичко. Всичко е в Ръцете на Моето Несъществувание, всичко е в Ръцете на Истината, но то трябва да се самоосъзнае и когато се самоосъзнае, тогава Великият Мрак ще засвети, защото това Осъзнаване гледа с милиони очи. (2/стр. 103)
Аз съм Незнаен в Незнайното и само Мистичната Любов може да върви към Мен. Но това е онази Любов, която не Ме търси, за да Ме открие, защото тя търси Непознаваемото в Мен. Тази Мистична Любов се храни със Същността на Скритото. Тази Мистична Любов е Абсолютно Чисто Съзнание. Това е Чисто Съзнание, което е без тела и обвивки. Това е Чисто, Освободено Съзнание, а храната му е Самият Източник. (2/стр. 103)
Аз съм Неизследимият. Моята Непознаваемост превъзхожда всяко Откровение. Пълнотата и Преизобилието са Моят Праезик. Но кой може да изследва тази Велика Пълнота, защото, който стигне до нея, изчезва в Мене. То е, защото съм го призовал. Аз съм Неизследимият и поради това изгрявам в мрак и съм Скрит и Неуловим в светлината. И светлината, и мракът могат да угаснат, но този, който Ме е избрал, никога не ще угасне. (2/стр. 104, 105)
В тази Велика Неизследимост на Прабездната трябва да се потопиш, да се вкорениш и да я направиш свое Място, свой Дом. Това е Прависокият Идеал, Превъзвишеният Идеал. И който го има, има и Моята Неизследимост. Да влезеш в изследимостта на нещата, значи да се забавляваш в световете. Да влезеш в Моята Неизследимост, значи да си Избран и Освободен. В Моята Неизследимост е Прабездната и тя е Неречимото Мистериословие. (2/стр. 105)
С милиарди години се приближаваме към Върховния и всяка крачка от Пътя е много красива и несътворена. Това, към което се приближаваш, е това, на което държиш. На всички тези, които се приближават към Мен, ще им дам да Ме изричат. И те ще Ме изричат в Несътвореното. И ще дойде ден, когато да изречеш, ще означава да видиш и да узнаеш. (2/стр. 106)
Аз съм Единственият Прадълбинен. Аз съм Единственият Надсъщностен. В цялата Невидимост Аз съм Единственият Невидим. Аз съм Всеобхватният, но Мен никой не може да Ме обхване. Аз съм Прасъстоянието, което всички търсят. Аз съм онова Нищо, в което всяко нищо се погубва. Аз съм Този, Когото всички търсят. А този, който Ме търси съзнателно, то е, защото съм го призовал. И всеки, който Ме търси така, няма да Ме намери, но ще се слее с Мен. И ще изчезне в Мен, и ще стане Едно с Моята Неведомост. Аз съм Върховнопоследният. (3/стр. 156)
…Аз съм Това, Което съм. Аз съм Това, Което никога не е било. Аз съм Необвързаният. Аз съм Това, Което никога не се е случвало. Изразът „Аз съм Това, Което съм“ съдържа в себе си всичко Неизречено. Който иска дълбоко да проникне в този въпрос, той ще се озове в Бездна, която няма дъно. Осмото Посвещение е началото на Пътя към тази Бездна. Деветото Посвещение е средата, а Десетото Посвещение е краят, Изчезването завинаги – нито живот, нито смърт, но Превъзходство над двете. Десетото Посвещение е свързано с Абсолютното Нищо. Тук няма нито Център, нито периферия, нито живот, нито смърт, нито граници между световете, нито Дух, нито Дихание. (4/стр. 69, 70)
Кое е най-скритото нещо? Гласът. Гласът на Абсолюта. И всички Го търсят и искат да Го уловят, да Го чуят. Да чуеш този Глас, то значи да станеш Бездна. Що е Гласът? Шепот от Прадревна Тайна. Когато този Глас се яви, ти разбираш какво е Жертвата. Без този Древен подтик Жертвата е неуместна. Но ако Древният Глас ти се изяви, тогава вече Жертвата не е от този свят. Тогава вече Жертвата е Път към Тайната на Бездната… (1/стр. 219)
Той не е нито Слово, нито Тишина, но се излива в Словото и звучи в Тишината. Когато Словото е Чудно, то е Неговият Глас. Когато Тишината е Звучаща Пълнота, то е Неговият Глас. Когато тишината е само мълчаща, то е имитиращата тишина, но още не е Той. Абсолютната Тишина е Абсолютна Пълнота, защото Той я изпълва със Своя Нечут Глас. Никой не е чул този Глас, защото може ли Вселената и светът да Го понесат? (2/стр. 61)
Древният е по-дълбок от Гласа Си. Самият Му Глас съдържа Частица от Него. Чрез Гласа Си Той води едно същество към Несътвореност и към най-дълбоката Си Вътрешност. От Гласа Му излизат Лъчи, които водят към Неговата Разумност, към Великата Разумност. И Разумността е тази, която създава Несътвореността. А от Безмълвието Му излизат друг род Лъчи. Те водят към собствената Му Мистерия. Гласът е тази Разумност, която тече като Чиста Вода по пътя към Морето на Несътвореността. Безмълвието е този Огън, който се извисява в Духа на Мистерията и докосва потайно Сърцето на Абсолюта. (2/стр. 178)
Гласът на Древния е Пълното Освобождение, но Той е по-дълбок от Гласа Си. Той е създал гласа на нещата, гласа на Същностите, но Той превъзхожда този глас на нещата. Странно и мистериозно е създаден Гласът на гласовете. В Изначалната Древност Той е бил създаден като Прасветлина, Праизобилие, но никой не можел да Го възприеме и затова бил наречен Хатар – Мрак, Древна Мъгла, Велика Забуленост. После излъчил Истината от Себе Си. После излъчил Любовта. После излъчил Молитвата и най-накрая излъчил Постоянството. Това са пътищата към Хатар. Постоянството ще Го открие, Молитвата ще Го открие, Любовта ще Го открие, Истината ще Го открие. Всички тези неща превъзхождат другите гласове и звуци. Всички тези Първосъздадени неща ще Го открият като Махора Аор – като Прасветлина, защото тогава ще заглъхне Същността, за да се роди Прасъщността. И това е наречено Великото Освобождение. (2/стр. 176)
Да събудиш Древния Призив в себе си, означава така да призовеш Върховния, че да се изтръгнеш от себе си, от Същността си и да се завърнеш в Него. Натрупвай Призоваване ден след ден и накрая то ще се превърне във Великия Призив. Този Призив ще разруши света, ще разруши Вселената, ще прекоси Безкрайността и ще достигне до Сърцето на Древния Незнаен. Чрез този Призив Той се завръща в Себе Си, защото в този Призив ти и Той вече сте Едно. Този Призив е друго име на Дерзаещото Самовдъхновение. Това Дерзаещо Самовдъхновение е Самозавръщане от свят в свят, от Вечност във Вечност, от Безкрайност в Безкрайност, за да стигне до своя Праскрит Древноизточник. И там то ще чуе ГЛАСА НА ГЛАСОВЕТЕ, ПОСЛЕДНИЯ ГЛАС: „Ела, Дъще, ела, Сине, ела, Мистериозност Древнопосята, и виж Лицето Ми, защото Аз съм твоето Праизначално Откровение“. (2/стр. 166)
Говори Вторият Старец Азавот Махария
И поисках да узная за Него, и рекох Му: „Не искам да мисля за Тебе, не искам да мъдрувам. Но Ти Ми речи за Себе Си“. И тогава Върховният Глас Ми рече: „Нямам Име, не съм и Безименен. Но Аз съм Бащата на всички, които имат имена и на които още не са дадени. В Мен няма светове, но Аз съм Източникът на световете. Ако искаш да видиш малките Ми Лъчи, търси Ме в наведените неща – тревичката, наведеното от плодове дърво, в изворчетата и най-вече в Смиреномъдрия човек. Там са малките Ми Лъчи, там са упътванията към Мене“. (3/стр. 297)
И много исках да Го видя, и рекох Му: „От дълго време все искам да Те видя“. И рекох Му: „Дай Ми Видение за Себе Си, нещо от Себе Си“. И яви Ми се първо толкова нежен вятър, че беше като застинал. И казах Си: „Неуловим е“. И яви Ми се слънчев облак, толкова сияен, че наведох глава. И казах Си: „Той е Ослепителен“. И яви Ми се Древен Мрак. И беше Хаосът. И видях, че Той го държи в Ръцете Си. И казах Си: „Той е Всемогъщие“. И после видях особен Лъч да излиза от Него. И този Лъч беше толкова нежнотопъл и привличащ. И разбрах, че Той е Велик Баща. И тогава рекох Му: „Ще мога ли един ден да Те видя изцяло?“. И рече Гласът Му: „Ще можеш. Но ти вече няма да съществуваш, защото Едно е Сърцето Ми, а Ти си част от Сърцето Ми, което е излязло навън. В Трона на Неведомото Несътворение има само Едно Сърце“. (3/стр. 297, 298)
Прадарение от Неговата Сърцевина
Прасъстоянието става наша Храна
Има едно Място, което е преди всяко място. Има едно Начало, което е преди всяко начало. Има един Източник, който е преди всеки извор. Има едно Състояние, което е преди всички състояния. Това е Прасъстоянието. Това е Древнонероденият Абсолют. И с Него се хранят Старците, боговете и висшите същества. Който е вкусил от това Царство на Прасъстоянието, той вече не е човек. Той вече е същество, пътуващо към Прасъществото. (3/стр. 70, 71)
Прасъстоянието е Скритост в Скритостта, Незнание в Незнанието, Неведомост в Неведомостта. Ти можеш да видиш този Корен, но не можеш да видиш Скритостта му. А Скритостта е, която движи този Корен. Прасъстоянието няма очи, но то вижда. Как можем да видим Прасъстоянието тогава? Можем ли да го видим с взор? Прасъстоянието няма взор, но ако то се взре в нас, ние вече го виждаме. Така то се запознава с нас. Може ли човекът да стигне до този взор, в който да се всели Прасъстоянието? Отдаденост, отдаденост, отдаденост – и Той, Абсолютът, ще превземе нашия взор. И ние ще прозрем Прасъстоянието Му, което е оная Скритост, освободена от световете. Прасъстоянието е Състояние без светове. Ето къде сме били, преди да тръгнем на дългото странстване. (3/стр. 74, 75)
Прасъстоянието не е нито сътворено, нито несътворено. То докосва сътвореното и несътвореното, за да ги насочи към себе си, но самото то не се нуждае нито от сътворени, нито от несътворени светове. Прасъстоянието пребивава в собствената си Мистерия. Прасъстоянието е Мистериозният Скрит Корен. То е Корен в Корена в Корена в Корена. (3/стр. 75)
Пътят към Прасъстоянието е Мистичен Път. Той е Път, който е скрит вътре в Пътя. Ако успееш по своя Път да познаеш Бога, тогава Самият Бог ще ти открие Пътя в Пътя, или Потънкостите на твоя личен и скрит Път. Така Бог ще те заведе в Скритата Си Част, Която е наречена Абсолютът и Която е Мястото на Прасъстоянието. И тогава Прасъстоянието става наша Храна. (3/стр. 79)
Пътят към Прасъстоянието е особено отношение към Отсъствието. Колкото повече се очиства човек, толкова повече се увеличава Отсъствието. При най-голямото очистване човекът постига способността на Велико Отказание. Тука Висшето Аз, което е и Висшата Божественост в човека, се отказва от себе си пред Скритата Дълбочина на Истината. И тогава в човека се заражда Прасъстоянието. (3/стр. 80)
Има богове паднали и има богове въздигнати. Боговете, които са паднали, са се вкопчили в своята Божественост и Прасъстоянието ги е изоставило, защото Абсолютът е поискал да им даде нещо повече от Божественост – Себе Си. Боговете, които не са паднали, са избрали Скритата Мистерия на Абсолюта. И така те са били въздигнати от Него. Те и досега живеят в Неговото Прасъстояние. Те се хранят с Мистерията на Прасъстоянието. А другите, които са станали хора, се хранят с илюзията на сътвореността. (3/стр. 80, 81)
В Прасъстоянието никога е нямало бреме. Прасъстоянието е Състояние на Безкрайна Лекота. В Прасъстоянието никога е нямало живот. Прасъстоянието е Състояние на Безкрайно Съществувание. Тук, в това Съществувание, човекът е облечен в Квинтесенцията на Мистерията. Тук човекът е Пречиста Духовност, Извор в самия себе си. Тук човекът не е обременен и облечен със стихиите на земята, водата, въздуха и огъня, защото те са обличание на бремето. Истинският човек е облечен в Квинтесенцията и чрез нея той съществува в Несъществуванието. И тук се намира Образът и Подобието на Изначалния човек. Образът му е Бог, а Подобието му е Абсолютът. Образът му е Несътворението, а подобието му е Прасъстоянието. Това е Прадревният Образ на човека, Прадревният Замисъл… (3/стр. 82)
Абсолютната Бездна е Абсолютната Храна. Там се храним с Него Самия. Абсолютната Бездна, това е Абсолютната Наситеност. Тук самата Истина е наситена със своята Безкрайност. И в тази Наситеност живеят, движат се, съществуват и не съществуват Висшите създания. Тази Наситеност е Преизобилието на Древността. Това Преизобилие е било наречено в Древността Лахамара – Храната, Дарът, Сърцевината, която се е отделила от Абсолюта. Това е Древната Истинна Храна, защото тези, които са избрали Истината, са придобили право да се хранят със Сърцето Му, със Сърцето на Абсолюта, с Отломъка, който е излязъл от Него и който е образувал Праизобилието на Безкрайността. (2/стр. 245)
В Дълбините на човека има утаен и скрит Мистериозен Покой. Този Мистериозен Покой не зависи от външни явления и от вътрешни събития. Когато се разрушават светове и когато се изявява Прадревната Сила на Абсолюта, този Покой тихо сияе в себе си, защото е получил Дара на Абсолюта. Този Дар е онзи Мистериозен Лъч, който никога не угасва, когато всичко друго гасне. Това Древно Сияние е по-дълбоко от Слънцата и по-дълбоко от Мрака. Когато това Древно Сияние се е появило вътре в Слънцето, боговете разбрали, че отвъд тях съществува Мистериозен Лъч, Мистериозна Сила. Когато това Древно Сияние е проникнало в Мрака, той бил смутен. Той разбрал, че не може да обхване и задържи за себе си това Сияние. Това Сияние съдържа в себе си Мистериозния Покой, Великата Непознаваемост. Този Покой е Свръхбитие. Това е Скритата част от Върховното Нищо. (2/стр. 252)
Сред всички заключени неща съществува най-голямата Отключеност. Сред всички заключени неща, сред всички забулени неща, сред всички скрити неща Абсолютът е най-широко отворената Врата. Тази широко отворена Врата е най-достъпното нещо, но тя трудно се вижда. Тя е толкова голяма, че обхваща всичко. Тя е толкова малка, че скрива всичко. Но тя е най-достъпната. Тя е всякога отворената Врата. Тя е като извора, всякога течащ към тебе. Ти гледаш извора, но изворът не е извор. Изворът е Неговата широко отворена Врата. И който носи Безкрайното в себе си, ще открие Безкрайното в Абсолюта, защото Безкрайното е най-широко отворената Врата. И които Го търсят, и които минат през тази Врата, Той ще им каже: „Досега всичко беше заключено, а от сега нататък ви дарявам най-широко отворената Врата“. И каза им Абсолютът: „Дарявам ви Себе Си, защото няма друга Врата освен Мене“. (2/стр. 281, 282)
Ние пътуваме към Мястото, в което не пристигаме. Ние не пристигаме, защото всякога сме там. Но за да разберем, че сме там, ние трябва да постигнем Потайното Осъзнаване. Това става чрез Алмавария, Алмавария, Алмавария – Отдаденост, Отдаденост, Отдаденост. И след продължителното време на тази Отдаденост Абсолютът Бог ни изпраща нещо от Себе Си. Така Той ни дарява Осъзнаването. (3/стр. 68)
Има едно нещо в Древността, чрез което Древните, когато слизаха на Земята, всякога постигаха своята Цел. Това нещо беше Ключът, най-чудният Ключ, и те никога не го изпуснаха от себе си и не искаха нищо друго. Те малко спяха, малко се хранеха, малко мислеха. На света не обръщаха внимание, светът не ги почиташе. Те се молеха само за едно: този Ключ да остане завинаги в тях. Този Ключ в Древността се наричаше Авахитарама – Преданоотдадеността… Който има Ключа Авахитарама, в който и свят да попадне, дори и в най-прекрасния от световете, той не може да бъде запленен от него, защото Ключът е даден от Върховната Прабездна на Древните, за да се завърнат те при Единствения Абсолют. Авахитарама е Дарът на даровете, Дарът над световете. Това е Ключът, с който не само се завръщаме, но Той ни позволява да видим и Лицето Му. Това е Пътят на Ключа към Върховния Лик. И всеки, който е съхранил Авахитарама, ще Го види. (3/стр. 287, 288)
Да си Предан, значи да си напълно Отдаден на Този, Който отсъства, на Този, Когото не виждаш, на Този, Когото не разбираш. Този, Който отсъства, е Носител на Драгоценното. Този, Когото не виждаш, е Носител на Скъпоценното. Този, Когото не разбираш, е Носител на Благото. Този, Който отсъства, ни преизпълва. Този, Когото не виждаме, ни озарява. Този, Когото не разбираме, ни вдъхновява. Ако Този, Който отсъства, се изяви, кой може тогава да Го понесе? Ето защо Той не се явява, а ни подготвя. Молитвата ни подготвя. Безмълвието ни вдълбочава. И когато най-накрая Той се яви сред Зрелостта на нашето Безмълвие, тогава Той ще ни даде нещо повече от Изпълненост. Той ще ни открие Ахаварития – Прадълбината Си. Що е Ахаварития? Вседълбинност, Вседълбинност, Вседълбинност, Всепоглъщане, Всепоглъщане, Всепоглъщане и Това, Което е отвъд него. Това се нарича Изреченост на Необяснимото. Това е Идеята за Ахаварития. (2/стр. 177)
Дарът на Великата Несподеленост
Това се случи в Древността в една пещера. Разговаряха десет Велики Учители. Те си споделяха неземни неща, несътворени неща. И в това споделяне се разнасяше Благоуханието на всички времена. Но сред тях се яви Този, Който е без времена, Който е без споделяне. И всички замлъкнаха, но Той нищо не рече, нищо не сподели, а само докосна всички със Своето Неприсъствие. И дирята, която остави, беше дирята на Истината. И получиха те Дар – Дара, наречен Несподеленост. Казвам: няма по-голям Дар от този. (3/стр. 213, 214)
Това се случило в миналото. Двама Старци разговаряли. Вторият попитал първия: „Ти как виждаш Бездната?“. А първият отговорил: „Изоставих Бездната, защото Бездната е споделеност. Така открих Неговата Несподеленост“. (3/стр. 215, 216)
Любовта е Несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава Несподелена. Тайната на живота е Несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава Несподелена. Мистерията на живота е Несподелена. Колкото и да се споделя тя с нас, тя си остава Несподелена. Той, Великият, е споделил с нас Своята Несподеленост, защото Той ни е дал Любовта като Път, Тайната като Убежище и Мистерията като Интимност. Ето Несподелимия ни Път. Аз го разбирам, когато не го споделям. (3/стр. 216)
Живял някога в Древността Мъдрец. Живял най-вече до една скала. Живял тихо, скромно, молитвено и уединено. Той не говорел много с хората и те не го разбирали. Той тайно им помагал, но не споделял. И така си заминал. Едни казвали: „Той е странен човек“. Други казвали: „Той е тъмен човек“. Трети казвали: „Той се храни с Небесата“. А Истината е една: той споделял Несподеленото с Парахария – със своя Праотец. Оттам идвал той по Несподелим начин и там се завърнал. (3/стр. 206)
Един Древен Учител искал да се домогне до Тайната Книга на живота. Той умеел да прониква много дълбоко в нещата. И един ден в дълбока съсредоточеност той проникнал до дъното на океана, после проникнал още по-надолу и там, в една пещера, видял Тайната Книга. Тя излъчвала Могъщо Сияние, но той успял да прочете първата страница. На нея пишело: „Ако искаш да Ме познаеш, влез в Мрака на Моята Несподеленост“. После Мъдрецът прочел и последната страница. Там пишело: „Ако искаш да ти даря Моята Несподеленост, трябва да изчезнеш завинаги от себе си“. И този Мъдрец решил да изчезне. Виждал съм го по-късно да слиза в световете. Той нямаше име и му казваха Безименният. И хората не го разбираха, защото той проповядваше Изчезновение. Той казваше: „Само Изчезналият е Съвършен“. Хората го смятаха за странник, но той познаваше Несподелеността. (3/стр. 219)
Това се случило в Древността. Един Древен Учител попитал своите ученици: „Кое е най-несподеленото нещо?“. Един казал: „Тайната на живота“. Втори казал: „Тайната на смъртта“. Трети казал: „Тайната на Премъдростта“. Четвърти казал: „Тайната на Уединението“. И накрая дошъл ред на Учителя. Той казал: „Най-несподеленото нещо е Неоткровението. Имаме Откровение за Тайната на живота, за Тайната на смъртта. Някои са получили Откровение за Премъдростта и Откровение за Бога като Същност. Но нямаме Откровение за Абсолюта. Когато Абсолютът излъчи из Себе Си Мистерията, Той малко открива и много скрива. Но тази Мистерия си остава най-големият Дар. Тя ни поглъща и ние изчезваме във Великата си Пълнота. Но Неоткровението за Него си остава. Там, във Върховното Неоткровение, живее единствено Той – Праизточникът на Същностите. Това е най-несподеленото нещо“. (3/стр. 221, 222)
Той е споделил с нас живота, Той споделя с нас и смъртта. Той ръководи вътре в нас живота, Той ръководи вътре в нас и смъртта. Той е споделил с нас Величието на Душата Си. Той е споделил с нас и Величието на Духа Си. Той е споделил с нас и Величието на Искрата. Душата живее във Вечността. Духът живее в Безкрайността. Искрата живее в Неговата Бездна. Старците живеят в Неговата Мистерия. Само Той живее в Своята Несподеленост, а толкова много е споделил. Аз помня едно Древно обещание от Абсолюта: „Ще дойде време и Аз ще ви споделя още много от Себе Си“. (3/стр. 222, 223)
Съществува едно Място, Дълбоко Вътрешно Място. В това Място живее единно в Себе Си Прасъществото, Прасъщностното Нищо. Това Прасъщество никога не може да изрази Себе Си и никой не може да Го изрази. И когато това Прасъщество си избере същества, тези същества стават Търсачи. И след края на Великото Търсене те проникват във Великата Несподеленост и нито могат да изразят Нея, нито могат да изразят себе си. В това Несподеляне самите те стават Неизразими и тръгват към световете да разнасят Пътя към Великата Несподеленост. (3/стр. 211)
Докато една душа или едно същество може да изразява себе си или другите, то тогава имаме непознаване на Неизразимостта. Но когато една душа бъде посветена в Неизразимостта, то тя узнава, че не може да Го сподели, защото Прасъществото е Несподелимо. То няма Образ, няма Лик. То няма дори Любов, защото Любовта е създадена само за Врата – да се влезе в Него. Това Прасъщество Го наричам Великата Неизреченост. (3/стр. 211, 212)
Истинският човек навлиза в себе си. Истинският човек навлиза в себе си и отива отвъд себе си. Така Истинният човек стига до една Дълбина, в която няма нищо – нито вода, нито въздух, нито живот. В тази Дълбина нищо няма. Останал е само Източникът и Несподелеността. (3/стр. 213)
Тайнството между Старците и Абсолюта
Аз станах Незнаен в себе си и Незнаен в Него
Говори Независимият Старец Ал Махор
И аз влязох, проникнах, проникнах през водата на морето, стигнах до пясъчното дъно и продължих още триста метра надолу. И в една малка пещера стоеше тя – Тайната Неизречена Книга, Книга отвъд времената. Древните я наричаха Безмълвната Книга. И веднъж един Древен ми каза: „Щом си Търсач, иди при Древната Книга и каквото ти каже тя, това е Тайната на твоя живот“. И ето, аз отидох и горещо жадувах. И поради това яви ми се от Дълбините на Безмълвната Книга Глас и каза ми: „Ето ти Ключа. И това ще бъде Истината в твоя Път. Ти вече имаш Ключа, но не ти е дадено да Ме узнаеш“. И аз чух себе си из Дълбините си да казвам: „Благодаря Ти за най-чудното, което срещнах в своя живот. А то е Харавомон – Неузнаванието“. То и досега ме учи да преброждам пътищата на Премъдростта. (3/стр. 43, 44)
Вървях, търсех, проучвах, скитах, летях, прониквах и накрая се озовах в едно ядро. И попитах съществата къде се намирам, какво е това. И казаха ми: „Намираш се в Тайната на Вятъра“. И понеже всякога търсех Истината, попитах в Дълбините си: „Къде се намирам и защо съм тук?“. И Тайноидващият Глас от Дълбините ми рече: „Ти си вече Син на Древния Вятър. Ти си вече Син на Свободата“. Но аз чух още нещо от Идващия Глас, което съществата на Свободата около мен не узнаха. И каза ми Гласът така, че само моето Сърце да Го чуе: „Ти ще се наречеш Нерома Хатар – Незнаен Вятър, Независим Вятър“. Така узнах, че има нещо, по-дълбоко от Свободата. (3/стр. 44)
И беше това в Древността, и аз бях в скалата. Скалата, това е друго именование на уединението. И дойде ми в Дълбините Глас отвътре, и беше като Мистерия. И попитах Го: „Какво да направя за Пътя си към Тебе?“. И каза ми Идващият Глас: „Уединявай се, уединявай се, уединявай се. И размишлявай, размишлявай, размишлявай възвисоко“. И аз изпълнявах това и узнах, че колкото повече размишлявам, все по-малко Го познавам и все по-малко Го узнавам. И яви ми се Идващият Глас, и изрекох Му това, че все по-малко Го познавам и все по-малко Го узнавам. А Той ми изрече: „Дахира Паранава Махар“ – „Това е Правилният Път“. (3/стр. 45)
И бях в скалата, и бях в своето уединение. И яви ми се Древният Глас, и ми каза: „Дарявам ти величието на световете и непрекъснатата хармония“. А аз Му рекох: „Аз не желая това, а искам само Другото“. И тогава Древният Глас ми откъсна Тайна от Себе Си. И аз станах Незнаен в себе си и Незнаен в Него. И така аз сам станах Другото. (3/стр. 45, 46)
И бях в скалата, и бях във вглъбление. И яви ми се Тайнственият Глас, и каза: „Искам да ти дам магията. И ще бъдеш велик маг, защото магията е проникновение във всички светове. Магията е реална. Магията е повелителство“. И рекох на Тайнствения Глас: „Не искам да бъда велик маг. Не жадувам за повелителство. Но едно нещо искам“. И учуди се Гласът, и каза: „Що е това?“. „Искам да бъда в Единство с магията. Искам Твоята магия, о, Древний, да повелява в мене. Защото магията е велик изкусител. Но когато Ти, о, Древний, я ръководиш, тя ще изявява единствено Твоето Величие. А аз искам само Единство с Тебе, о, Изначалний.“ (3/стр. 46, 47)
И бях в скалата, и бях отдаден в уединение. И размишлявах, и не размишлявах. И търсех дълбоко Тайната на Корена. И търсех, и изследвах, и изчезвах. И яви ми се Древният Тайнствен Глас, и каза ми: „О, Сине на Древността, какво очакваш?“. И отговорих Му: „И ето, виж, въздухът ми е наситен с Неочакване“. И каза ми Древният Тайнствен Глас: „Ето защо идвам при тебе. Ето защо съм сроден с тебе, защото в Неочакването е Моят Дом“. (3/стр. 47)
И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти Себе Си, дарявам ти Себе Си“. И казах Му: „Великото не е даване, нито даряване. Аз сам на себе си съм заповядал да извирам от Дълбините си“. И каза ми Древният Глас: „Ти си Знавач на Същността и ще се наречеш Ал Махор – Премъдрата Скритост“. (3/стр. 48)
И яви се Древният Глас, и ми каза: „Идвам при теб с голямо изпитание“. И казах Му: „Роден съм отвъд всяко изпитание“. И тогава планината ме затисна, цялата ме затрупа. И голямо бе изпитанието. Но тежко дишаше планината, аз бях лекият. Научих сам себе си още от Древността да оставам всякога лек. (3/стр. 48)
Яви ми се Древният Глас и ми каза: „Искаш ли да ти дам най-сияещото сърце, сърце, изтъкано от Древната Прасветлина? Това е най-живото сърце и то прекосява светове“. И казах на Древния Глас: „Не искам това сърце. То е врата, която трябва да отварям, за да влизам в световете. От прадревни времена и откакто се помня, нямам нужда от врата, защото за мен всичко е отворено“. (3/стр. 49)
И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Искаш ли да ти дам най-древния Мрак, защото той ще има на какво да те научи?“. И казах на Древния Глас: „Дай ми Древния Мрак“. И случи се взаимопроникване. И Мракът се уплаши, и Мракът се поучи и оттегли се от мен, и каза ми: „Твоето лице е по-страшно от моята сила“. (3/стр. 49, 50)
И яви ми се най-древният Глас, и каза ми: „Искам да ти дам най-голямата Дълбочина, Последната Дълбочина“. И казах Му: „Не искам тази Дълбочина, защото имам нещо повече от нея. И това е Харавира – Всепроникновението. За Харавира всяка Дълбочина е Дом“. И усмихна ми се Древният Глас, и аз се усмихнах. И усмивката ни беше Древноединна. (3/стр. 50)
И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Искаш ли да ти дам най-скритата Тишина?“. И казах Му: „Не искам тази Тишина. Аз имам нещо повече от Тишината. Тишината е неродена, а аз имам в себе си нещо, което е двойно неродено. То е Несподелимото“. (3/стр. 50, 51)
И яви се Древният Глас, и ми каза: „Давам ти тази песъчинка, приемаш ли я?“. И казах Му: „Приемам я. И ще я пресътворя и от нея ще се родят чудни светове. И Слънцата ще се чудят, и звездите ще немеят“. И попита ме Древният Глас: „Как ще я пресътвориш?“. И казах Му: „Чрез Несподеленото в себе си. И не е ли Несподеленото Праизточникът Преобразител на всички неща?“. (3/стр. 51)
И яви се Древният Глас, и проговори ми странно. И беше това в древни времена, и рече ми: „Дарявам ти ето този, най-големия Мрак“. И взех го в Безкрая си. И поставих го в ръцете си, и изрекох върху него Древни Слова. А световете нарекоха по-късно това Слънцето, Слънцето на живота. И радваха се световете на този източник. Но аз не се радвам на това, защото моята радост е друга. Несподелена е тя, живее в Дълбоко място. Дори и Мракът трепери от нея. (3/стр. 52)
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Ще ти даря Мистерия Необятна“. И казах Му: „Нямам нужда от тази Мистерия и от нейната Необятност. Когато в Древността Мистерията се създаваше, аз я наблюдавах. И така узнах, че съм роден преди Мистерията. Аз знам, че Този, Който ме е създал, е Непознаваем за мен. И учи ме Той на Незнайни неща, защото знайното е умиращо“. (3/стр. 52, 53)
И яви ми се Древният Глас, и каза ми: „Ти си същество с древен опит. Кажи ми как се достига до Върховната Мъдрост“. И казах Му: „Пътят ми беше древен и дълъг, дълъг и древен. И целият беше осеян с опасности и трудности. Но аз го приех като Пътя на Лекотата. И тогава дойде време и безвремие, когато се случи най-чудното с мен. Така достигнах до върха на Незнанието. И така преодолях и ума, и разума. И разкри ми се, и яви ми се Върховната Мъдрост“. (3/стр. 54)
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Кажи ми, Мъдрий, кое е най-разумното, кое е най-красивото и кое е най-великото“. И отговорих Му: „Най-разумното е да се боиш от Абсолюта и от Неговата Сила. Най-красивото е да възлюбиш Абсолюта и Неговата Мощ. А най-великото е да възкресиш Абсолюта и Неговата Безкрайност в себе си“. И каза ми Древният Глас: „Благословен си, Мъдрий, защото очите ти далече достигат“. (3/стр. 57)
И яви се Древният Глас, и каза ми: „Давам ти най-висшата Истина – да разполагаш с нея, да я владееш и да живееш с нея“. И казах Му: „Нямам нужда от тази Истина. Истина, която е дадена, може да бъде отнета“. И казах Му още: „От Древността още аз съм избрал търсенето, работата и самосъздаването на Истината в себе си. И ето, сега аз я имам и я давам на достойните“. (3/стр. 58, 59)
Аз познавам Предвечното Същество
Говори Първият Изначален Старец (Учителят Беинса Дуно)
Аз познавам Предвечното Същество отпреди времената. Това Същество не е Любов, въпреки че роди от Себе Си Любовта. То роди Любовта, за да даде живот на безбройни светове и същества и за да може тези светове и същества да живеят в Любовта и да се съхраняват в Любовта. Това Предвечно Същество е Абсолютът и за Него дори и Безграничната Любов е ограничение. Това Същество е Абсолютно Непознаваемо. (4/стр. 37)
Когато казвам, че с Любовта може да се постигне всичко, Аз приемам Любовта като най-древната Сила, произлязла от Светилището на Тайното Същество – Най-Скрития от Скритите. И Истината е най-близкото Име до Него. Тя е Неговото Абсолютно Око… (4/стр. 28, 29)
…Пътят на развитието към Абсолютното Същество никога не може да бъде извървян. След милиони години, качвайки се от степен в степен в нашето развитие, ние ще постигнем това, което се нарича на Древния Език Олам Матара – това значи: „В Началото на Пътя“. (4/стр. 59)
Говори Първият Изначален Старец
Аз живея в Абсолютния Древен, защото Го познавам. Девет пъти съм виждал Лицето Му и в тази Ослепителна Светлина Аз не изгубих Себе Си. И рече Ми Древният: „Ще бъдеш Учител на Вечността. Ти ще бъдеш Новото Учение във всички времена“. Някои ще попитат: „Как си постигнал това?“. Нямам постижение. Имам само една Любов, която от милиони години не е допускала и най-малкото съмнение. Тази Любов е капиталът Ми. (4/стр. 50)
Милиони години съм работил, докато се домогна до Първичната Дума. Първичната Дума отговаря на самия Произход на Любовта, а това е Прасъществото. Тази Дума има Абсолютна Власт. Най-близката Дума до тази Първична Идея е Ватанската Дума Девайра. (4/стр. 58)
Любовта има три степени. Първата степен е Любовта в природата и в нещата, или във вещите; второ – Любовта в Божествената Душа на човека и третата степен – Несътворената Любов в Ръцете на Древния. Мъдростта и Истината си имат също по три степени. Само Най-Древният има Четвърта степен. Пред Четвъртата степен се прекланят всички Велики Божествени Учители и всички Демонични учители. И Божествените Учители, и Демоничните учители могат да стигнат най-много до Подножието на Неговите Нозе, докато само Той може да бъде на Трона. Тронът – това е Празното Пространство. И Той е Единственият, Който има Абсолютна Власт в това Пространство. Извън това Пространство Той е дал власт на Великите Божествени Учители и на Демоничните учители. Преди да сляза в световете, Аз стоях зад този Трон. Не съм си позволил да седна на него. Това е Мястото, което не мога да заема. Това е Тронът на Величието, което нито един от световете не познава. (4/стр. 62)
…Аз винаги се приближавам към Центъра, но никога не заемам Неговото Място… Думата Център е най-дълбоката Окултна Идея и това е Идея, която съществува и не съществува. Това е Идея, в която няма нито живот, нито съществуване. Тази Идея надраства и Битието, и Небитието. Тя символизира Абсолютното Нищо. Това е наречено Древният, Който превъзхожда всички времена. Това е ДРЕВНИЯТ НЕЗНАЕН. И дори този, който има Истинско знание, не може да се домогне до този Център. В този Център е скрита най-дълбоката Мистерия, която е скрита в друга по-дълбока Мистерия. И на нито един език, а езиците са около 7000 и макар че са толкова много, тази Идея не може да бъде изречена. Тази Мистерия превъзхожда това, което е извън Вечността. Аз съм слязъл от тази Мистерия, но за Нея не може да се говори нито с езика на Словото, нито с езика на Тишината. (4/стр. 66)
Девет пъти съм се новораждал от Великите страдания на живота, за да стигна до десетия път, в който се родих завинаги в Истината. Моят Път като Учител е белязан завинаги със знака на Истината. Аз живея в Истината и тя живее в Мене. Всеки, който се роди в най-дълбоката област на Истината, Ме познава. Ето един въпрос, който не може да се обяснява… В Десетото раждане няма нито звук, нито мълчание. Десетото раждане е Заветът на Тишината. Тишината – това значи да бъдеш погълнат завинаги от ЕДИНИЯ И НИКОЙ ДРУГ, от Този, Който е преди Началото на всички неща. Ученикът може да мине през всички тези степени, защото той е длъжен да следва своя Учител. Единият и никой друг – това е Праидеята, Майката на всички Идеи, без самата тя да се отъждествява като Идея, защото това е Нещото, Което надминава всичко и Което никога не може да бъде определено чрез Слово. (4/стр. 71)
Единственото нещо, за което не желая да говоря, е за Моя най-вътрешен Учител, или Незнайния, защото и най-възвишените Слова да избера, те също ще бъдат едно опетняване. Когато не допускам Словото, Аз Го съхранявам като Неизразим. Той не е нито Слово, нито Тишина, макар че Той е Гласът на всички неща. Тук Аз само споделям нещо за Него, но не говоря за Него. (4/стр. 72)
Видях Невъобразима Праослепителност
Говори Първият Изначален Старец
И дълго Го търсих. И дълго мислих за Него. И дълго Го чаках, защото знаех, че трябва да Го дочакам. И дълго се взирах в Дълбините Си и в Безмълвието Си. И дълго се подготвях, за да устоя. И из Неведомостта се случи явление. И откри Ми се Той, и видях Невъобразима Праослепителност. И Светлината занемя, и Мракът угасна. И Дълбините Ми се смутиха. И Безмълвието Ми беше в изстъпление, защото видях Великото Несравнимо Праначало. И благословен бях, че Духът Ми устоя. И узнах: всички думи да събереш на световете, няма да Го опишеш, защото Той Сам се описва в нас. А нашият Път е в това да вървим от Прозрение към Откровение и от Откровение към Праоткровение. В Откровението се случва Нищото, а в Праоткровението се случва Той – Върховното Нищо. (3/стр. 155, 156)
И видя Великата Бездна в Себе Си Откровение Древно. И яви ѝ се Върховноскритият потайнствено. И показа ѝ Върховноскритият най-скритото Прасъстояние. И узна Великата Бездна що е Ахамарая – Несравнимостта. И биде обхваната тя от Мистериозно изумление. И видя тя Върховното Нищо. И нищо не пребиваваше там – ни Мрак, ни Светлина, ни Сияние, ни Хаос, ни видимост, нито невидимост, ни Дух, ни Древност. И узна Великата Бездна, че това е Върховната Несравнимост. (3/стр. 154)
И видя Окото на Бездната Древно Откровение. И получи Окото на Бездната Откровение от Неведомостта. И биде тя велико обновена, сияещо очудотворена, неописуемо превъзнесена, величествено пресътворена, потайнствено облагословена. И взираше се, взираше се в Неведомостта. И въпреки всецялото чудо нещо ѝ липсваше, защото видя Великата Несравнимост. Тя видя Върховноскрития Единствен. И нямаше нищо, с което да Го сравни. Така в нея узря Безкрайното Чувство за Него. (3/стр. 154, 155)
И видя Бездната, и съзря Великото Несподеление. И поиска да каже нещо, но не успя. И поискаше да Го назове, но не успя. И поиска да помълчи, но не успя. И пожела си Безмълвие. И заживя в Дълбините си. И заживя с жажда отново да Го чака, защото Той, Върховноскритият, ѝ подари Тайнството на Несподелеността. (3/стр. 157)
Поиска Върховният да Ме изгори
Говори Първият Изначален Старец
И случи се това отдавна, отдавна, много отдавна. И поиска Върховният да Ме изгори. А Аз обичах световете и исках да им помагам. Та рекох: случи се това Велико Изпитание, Велико Изгорение. И беше Мрак, и беше Всепояждащ Огън. И изгоряха световете в Мен. И така заживях с Върховния, защото това беше Неговата Цел. А сега обичам Великото в душите, а не световете. (3/стр. 161, 162)
Дълго време бях в трудности. Те идваха и идваха. И по-късно Аз узнах, че те са важна подготовка и че Всевеликият Ме люби. После трудностите заглъхнаха и се явиха изпитания и изпитания. И в тях видях Ръката на Всевеликия и узнах, че Той Ме люби. В изпитанията чух Шепот и така узнах, че Всевеликият Ме търси и иска пълно Сливане с Мен. И мина време, и дойде Великото Изпитание, Върховното Изпитание. И тъмнината биде голяма, и Мракът биде сгъстен. И гмурнах се в това Изпитание с Духа Си. И биде изядена тъмнината, и биде погълнат Мракът. И единих се с Всевеликия завинаги. И така се запознах с Него. И сега вече познавам Всевеликата Му Любов. Чрез трудностите и изпитанията Той дълго е търсил пътища към Мене. И накрая Той Ме придоби. (3/стр. 162)
И случи се в Древността, и трябваше да се срещна с най-тъмната бездна на Мрака. Трябваше да се срещна с най-мрачната нощ на празнотата. И в тази среща празнотата умря и Мракът изтля. И срещнаха се Огън с Огън, Любов с Любов. И роди се Единение, и роди се Изначална Свобода, защото Всевеликият Ме беше набелязал, та Ме повика. Това беше Неговият начин да Ми каже: „Поисках Те за Себе Си, а не за световете“. (3/стр. 163)
И беше животът Ми в Древността едно голямо Усърдие и Молитви като вятър, и Работа като Огън, и Усилия, Усилия за пречистване. И събра се чуден Огън у Мен. И когато Върховният Ме дари с най-мрачната нощ, този Мрак беше повален. И видях в него, и съзрях в него най-великия Дар – Дар Нетленен на Всевеликия Промисъл. Навярно Всевеликият е жадувал за Единение с Мен. (3/стр. 163, 164)
И когато биде в Древността онова чудно преживяване на Великата тъмна нощ, и тогава, когато ѝ устоях, бидох очистен от всичко сътворено. И така узнах, че се превърнах в Олтар на Всевеликия. И Той започна да излива Величествената Си Любов в Мен, защото бидох Отречен от всичко друго и Любовта Ми към Него беше несмесена с нищо друго от световете. Всевеликият ни иска за Себе Си и само тогава сме преизпълнени. (3/стр. 164)
И когато получих това Върховно Изливане върху Себе Си, и рече Ми Всевеликият: „Искам да сключа Завет с Тебе. Ти ще бъдеш Учител в сътворените и в несътворените светове, а Аз ще се изливам в Тебе, защото облечен си във Великата Отреченост и в Свещената дреха на Смирението. И ще се наречеш Арамот – Пречудна Врата“. (3/стр. 165)
Най-пречудното Ми остана – Общението с Него
Говори Двадесет и вторият Изначален Старец
Видял съм много красоти. Видях красотата на живота. Видях красотата на смъртта. Видях меката красота на Ангелите. Видях чудната красота на Вечността. Видях пламтящата красота на Серафимите. Видях и дълбинната красота на Майката Бездна. Но когато Ми беше позволено и когато надзърнах в Абсолюта, всички видове красоти угаснаха. И сега в Мене живее Жив Спомен, Жива Същност, защото Сам Той Ми се е разкрил. И сега знам, че само трябва да чакам, защото Той Сам ще дойде и ще Ме погълне. Това съм го нарекъл Мистерия Несподелима. (3/стр. 166)
От предългия Си опит знам, че в светли и щастливи времена човекът се самопогубва. И когато в миналото Ми Ме сполетяха тези светли и щастливи времена, Аз помолих Великия Всемъдър да отдели от Мен светлината и щастието и да Ми даде трудни времена. И Той Ми даде тежки времена и Ме въведе в труден лабиринт. И в този лабиринт сякаш нямаше изход. Но в Дълбините Си Аз Го призовах само Той да Ме води. И понеже много искрено Го желаех, Той Ме отведе в Себе Си. Сега вече нямам нито светли, нито тъмни времена, защото там, където е Той, е Прасъстоянието преди времената. А там, където е Той, съм и Аз. (3/стр. 168)
Живял съм в древни светове и в по-нови светове. И никога не съм искал, и никога не съм търсил приятни времена. Винаги съм търсил трудни времена. За световете трудните времена са скъпоценните времена. В трудните времена израства Лекотата. В трудните времена израства Яснотата. В трудните времена израства Неизменната Любов. В трудните времена познах Върховния Изпращач, защото Той Ми изпрати трудностите, за да се съединя с Него. След това Съединение вече не съществуват трудни времена, защото, когато си в Него, няма трудни времена, няма леки времена, няма вече времена. Има само едно Древно Състояние, завинаги Невъзмутимо. (3/стр. 170, 171)
От древни времена живея в Него и не познавам нито трудностите, нито лекотата. И не познавам нито скърбите, нито радостите. И остана Ми само едно – тази Величествена Бездна и това Безкрайно Изумление. И най-пречудното Ми остана – Общението с Него. Това Общение го наричам Харама Вайя – Върховната Храна. (3/стр. 171)
Търси себе си, познай себе си и отиди отвъд себе си. Аз търсих Себе Си, познах Себе Си и отидох отвъд Себе Си. Когато търсих Себе Си, това беше Моето Постоянство. Когато познах Себе Си, тъмнината Ми беше дошла на помощ и Аз я преодолях. Когато отидох отвъд Себе Си, Мракът се беше спуснал върху Мен като Велико благодеяние и така познах Всеверния. Сега не търся Себе Си, но съм потопен единствено в Него. Сега Той е Моите намерения, а аз съм Неговата Свобода. (3/стр. 172)
Отпреди милиони години още узнах, изисква се едно: постоянни малки усилия и призовавания. В далечното минало Аз бях тези малки усилия, Аз бях малката капка, която проби небесата. Малката постоянна капка пробива и най-твърдото – диаманта, защото постоянната капка означава да си призован от Върховния Баща. Не е ли тази капка самата Негова Сила? По пътя на капката се завърнах. (3/стр. 172, 173)