II. ЗАВРЪЩАНЕ В АБСОЛЮТА
Старците от Древността имат дълбоко в Себе Си три вида Вдъхновение и един Устрем. Устремът – това е отношението им към външните светове. Там те слизат заради Избраните и заради тези, които се устремяват към Истината. Първото Вдъхновение при Старците е свързано с Безкрайността. С това Вдъхновение те пронизват Безкрайността и узнават нейните Вътрешни Тайни. С Второто Вдъхновение те проникват в Мистерията на Абсолюта. Второто Вдъхновение е Могъщ Меч. То дава право да се четат най-древните Ръкописи, Несътворените Ръкописи, които в Древността били наричани под общото название Рамахот ан Мататария – Книгата на Праизточника. А Третото Вдъхновение при Старците е най-високата степен. Чрез него Те могат да проникнат в Прасърцето на Абсолюта – Мястото, в което няма нищо; Мястото, в което няма нито слово, нито мълчание, нито Ръкописи; Мястото, в което се решава въпросът за Изчезновението. Има много Старци, които, като видяха Неговата Любов, решиха да се завърнат в световете и в Безкрайността, за да Му служат. Но има 70 Тайнодревни, които изчезнаха завинаги в Абсолюта. Те се отказаха от Устрема и от трите вида Вдъхновение. Те захвърлиха смъртта и отхвърлиха безсмъртието. Те абсолютно избраха Върховната Прамистерия. Те не дадоха поглед нито за световете, нито за Безкрайността. (3/стр. 255, 256)
Съществуват Селения. Те са Области на Потъване в Абсолюта. Всичко потъва в Него, всичко се връща в Него. А къде се връща Той? Той винаги се връща в Себе Си. Селенията са степени на Скрити същества – Духовни, Божествени, Мистериозни, Неведоми. Духовните светят. Божествените ухаят. Мистичните сияят. Мистериозните са Безмълвни. Неведомите са Бездънни – те са Образи на Абсолюта, те са Първозаченатите. (2/стр. 84)
Който е познал Скалата, той иска да познае и цялата Планина. Който е познал Отломъка от Огъня, иска да познае Праогъня. Кой може да познае Праогъня? Само този, който се възкачва в Тайната на Безмълвието. Истинският човек върви от Вечното Безмълвие към Безкрайното Безмълвие и от Безкрайното Безмълвие към Безмълвието на Абсолюта. Но откъде идва това Безмълвие? То е най-древният Дар на Абсолюта. Чрез този Дар съществата се завръщат. (3/стр. 85)
Древният Абсолют е Абсолютен Мрак поради Величието на Собствената Си Свръхсветлина. Преизобилна е Светлината Му, Преизобилно е Сиянието Му. И понеже никой не може да понесе това Свръхизобилие, за нас Той се явява като Мрак. Всички търсят този Древен Мрак, но трябва да се подготвят. Може ли неподготвен човек да тръгне на Път, който се намира в Безкрайността? Ето защо са подарени две Велики неща на световете – Молитвата и Работата. Молитвата е почитание към Самовглъбяването. Тя е почитание към собствената ни Древност. А Работата е онова състояние, което ни подготвя за Благословеното Проникване в себе си. Великият Мрак е създал Път за нас, начертал е Замисъл, чрез който да се завърнем в Сърцето Му. И когато Древният ни позволи да се завърнем, ние ще можем да понесем Неговата Безкрайност и Неговото Праизобилие. Може някои да попитат: „А ще Го познаем ли?“. Това не е във възможностите на Безкрайността. В Него има Безкрайно Обновяване, има Сливане, има Единение, но никога няма познаване, защото Безкрайността няма обхват за Него. (2/стр. 220, 221)
Трябва да се преодолее един Велик Предел и някога Старците ще станат Праоснови, Прастарци, а много Същества ще станат Старци. Пътят на Истинните е все по-голямо Вътрешно Извисяване. И така Старците ще станат Прастарци и ще отворят Врати за другите, които ще станат Старци – Старомъдри. И така ще се отваря Врата след Врата, докато всички се слеят с Праобраза на Неведомия, Незрим Абсолют, Който е Скрит, Скрит, Скрит в Дълбината на Самия Себе Си. (2/стр. 137, 138)
Завръщане в Неговата Древност и Прадревност
Когато за пръв път е погледнал към Себе Си, Абсолютът е създал Великото Прасияние. Когато за втори път е погледнал към Себе Си, Той го е забулил. И сега всички търсят да Го разбулят и да се завърнат в Него. Така Той е образувал Великия Стремеж към Себе Си. Той е знаел, че Забуленото ще привлече Стремежа. И когато Стремежът стигне до своята Връхна точка, Той отмахва Булото и въздава Прасиянието. Прасиянието е смес от Вечен Възторг, Безкрайно Вдъхновение и Необятен Покой. Тук човекът вече не е човек, а Същност от Прасиянието. Той е ясен за себе си, но е забулен за световете. (2/стр. 159)
В Прасиянието се съдържат много степени. Всяка степен е свързана с по-вътрешна Вселена, с нова, по-дълбока Безкрайност. Прасиянието съдържа множество Безкрайности във все по-дълбоки измерения. В Прасиянието Върховният е вложил много степени на Себеразкритие. Всяка степен е нова Безкрайност, нова Неуловимост. И тук във всяка степен Прасиянието се разцъфтява в нова степен на Саморазкритие. Това е един Бездънно Опиянен, Мистериозен Безкрай, защото Сам Върховният Скрит се себепрониква в Своите степени. (2/стр. 160)
Прасиянието съдържа Неизмеримост на Откровението – все по-голямо Осияване, така както Абсолютната Несътвореност съдържа Неизмеримост на Неоткровението – все по-дълбока Неузнаваемост. Прасияйният Лик е Вечното Откровение, Незримият Лик е Вечното Неоткровение. В Прасияйния Лик всякога ще остане нещо заключено, защото Той е вложил в проявата част от Своята Неизследимост. Прасияйният Лик е Завръщане в Неговата Древност. Незримият Лик е Завръщане в Неговата Прадревност. В Прасияйния Лик винаги има нещо Необятно. В Незримия Лик винаги има нещо Съвършено Скрито. В Прасияйния Лик ние откриваме все повече Неговите Безкрайности в себе си, а в Незримия Лик ние вече не откриваме Безкрайности. Тук ние изчезваме в Неговата Съвършена Скритост. (2/стр. 160, 161)
Празавръщане в Праскритото Съвършенство
Това е било някога в древни, древни и прадревни времена. В тези прадревни времена е нямало нито дихание, нито огън. Съществувала е само една Величествена Неуловима Безкрайност. За тази Безкрайност е нямало описания, защото още и думите ги е нямало, те не били слезли. Преданието казва, че това е бил древен неръкотворен Хаос. И този Хаос е бил изпълнен с много древна и гъста мъгла от Матор – Мрак: гъст, древен, непрогледен Мрак. Но някъде дълбоко в Недрата на Матор и някъде дълбоко в Сърцевината на Матор имало Хавар – Трон. Това било Праобраз на Прасветлината. Това бил Скритият Образ на Бога. А още по-навътре в Хавар е имало нещо Страховито и Ослепително. За него нямало име, но Преданието го нарича Парамахаротот – Праскритост, Безмълвна Страховитост, Праскрито Съвършенство. Преданието казва, че Парамахаротот е Върховното Страховито Съвършенство и че когато то се е сгъстило, е създало Безкрайността. После потайно е създало Трона. И Преданието казва още, че когато Тронът се е сгъстил, се е създала Вечността. И когато Вечността се е сгъстила, са се създали световете и времето. Върховната Праскритост е оставила за Себе Си само Страховитото Съвършенство, а на всичко друго създадено и несъздадено е дала път и пътища, за да Я търсят. Преданието казва още, че който имал Любов, щял да се върне във Вечността. Който придобиел Дълбинната Мъдрост, щял да се върне в Безкрайността. Но този, който избере завинаги Истината и тя му стане Водач, той придобивал право да премине през Трона и да се завърне във Велико Единение и Праразтворение в Парамахаротот. Това е Мястото, в което се заличава времето, Вечността и дори Безкрайността. Това е Върховното Праскрито Място. Това е Мястото, което Старците обожават. И пътят на всички светове и съзнания е все Завръщане, докато узрее Празавръщането. И когато Истината узрее в нас, тя ще ни освободи от пътищата и ще ни остане само един Проход. И тя ще ни преведе през този Проход. И ние ще се върнем във Върховномистериозния си Произход – Парамахаротот: Мястото, което е отвъд всичко, Мястото, което надминава всичко, наречено още от Преданието Прадревното Бяло Безмълвие. (2/стр. 284, 285)
Потъване и Изчезване в Абсолюта
Древното е Неуловимо, защото Абсолютът го е скрил в Себе Си. Най-висшата практика на живота е в Неуловимостта. Нищо не трябва да те улови – нито светът, нито времето, нито тялото, нито Вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното. Вселената се ръководи от Неуловимото. Небето се ръководи от Неуловимото. Събитията се ръководят от Неуловимото. Когато станеш Неуловим, ще създадеш в себе си Древното. Бъди Неуловим и ще догониш Древното. (1/стр. 195)
Висшият Мистик не търси в Абсолютното Нищо нито Пустотата, нито Пълнотата, а Самия Абсолют. Висшият Мистик, това е Висш Отказ, Велико Отречение. Той прилича на Тайния Живот на Зората. Той прилича на Тихия Блясък на Росата. Той е Неуловимост и от нея е преизпълнен, защото Неуловимостта е подобна на Абсолюта. И е открил нещо от тази Бездънна Мистерия, и Тя му дарява Чудото на Неведението. (2/стр. 109)
Корените са в Небитието, а Небитието има Корените си в Неведомата Бездна. Всеки, който се е слял с Бездната, става познат като Непознаваем и Неизчерпаем. Този, който е Неизчерпаем, винаги се докосва до Абсолюта и сам той става Непознаваем в себе си, защото Корените са Непознаваеми, те нямат основа. Те са творение на Нищото и затова Корените всякога ще превъзхождат цветовете и плодовете, които са външни творения… (1/стр. 42)
Който е Търсач на Нищото, той призовава Древния и постепенно Древният става негов Гост. Странен е този Гост – не Го виждаш, не Го чуваш, но имаш усет за Мистерията Му, защото сам ти ставаш все повече Мистерия. Има нещо Величествено във Вкуса на Мистерията. Тя е излъчването на Нищото. Тук, в Нищото, ти вече не се занимаваш с Истината, а си потопен в нея. Живееш в нея без нужда от думи и говор. Нищото е най-преизпълненият свят. (2/стр. 64)
Ние Го търсим, за да Го открием, а Него Го няма. Можем ли да открием Този, Когото Го няма? Можем – чрез това, което го няма в нас, чрез това, което не съществува в нас. Чрез нашето Несъществувание ние откриваме Неговото Несъществувание. И така се сродяваме завинаги с Него. Но Той има и друга Скритост, която не е сродна с нас. (2/стр. 11)
Има много степени на докосване до Бялата Точка. При Първата степен ставаш Осъзнато Безсмъртие. При Втората степен ставаш Тайна в Тайната. При Третата степен ставаш Тайна в Мистерията. При Четвъртата степен ставаш Мистерия в Мистерията. При Петата степен ставаш Мистерия в Абсолюта. В Петата степен Засияването е Мистериозно и то е повече от всичко. Няма свят и светове, които да се сравняват с Петата степен. Тук е и Бялото Безмълвие. То е без Шепот. Тук и Шепотът е изчезнал. (2/стр. 70)
Безмълвието – Сливане с Абсолюта
Абсолютът е Вечната Религия, Вечното Сливане, Вечното Пресвято Битие, което не прилича на Битие. Абсолютът е Велика Безсловесна Дълбина и Ключът към Самия Него е Безмълвието. Абсолютът е лишен от история и от вечност, и от време. Абсолютът е Прославеното Древно Неприсъствие. (2/стр. 120, 121)
Съществува едно Древно Безмълвие. Отначало то е чисто Духовно. После то е Съкровено. После то е Божие Безмълвие и после то е Мистериозно. Духовното Безмълвие улавя чисто Духовните неща. Съкровеното Безмълвие улавя Потайностите на живота. Божието Безмълвие улавя Потайностите на Бога и Неговия Замисъл. Мистериозното Безмълвие е Древното Безмълвие. То е вкоренено в Мистерията на Абсолюта. То има два начина на Несъществувание. Единият е, когато живее в Бездънен Покой, а другият е, когато се отказва от този Покой, за да изчезне в Абсолюта. Това е най-древното Безмълвие. То е превъзмогнало дори и Покоя. (3/стр. 178)
Навлизането в Безмълвието е самоограбване. Пробуденият човек, за да стане Истинен, трябва да ограби себе си. Той трябва да ограби ограниченията на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Който все повече безмълвства, отстранява себе си. Така той се приближава до Великия Безмълвник, Който е Абсолютът и Който му изпраща Преображение. Който стане Преобразен, той вече е станал Истинен и може да каже: „Безмълвието отне тъмнината на моето неразбиране. И сега вече познавам Безмълвието като Лахара, или Яснота“… (3/стр. 194, 195)
Съществува едно Древно Състояние. То е Уединена Дълбинност и е наречено Прамахара – Прабезмълвието. В това Древно Състояние няма говор и няма мълчание. Някой ще каже, че то е Тишина. Но то е по-дълбинно от Тишината. То е Дълбинен Вътрешен Път. То върви от Древността към Абсолюта и в Него се скрива, с Него се слива. И там то изгубва всяко свое определение, защото там няма времена, няма Дух и няма Мистерия. Там е само ТОЙ. (3/стр. 176, 177)
Има четири вида Безмълвие. Първото Безмълвие е това, което те подготвя за Покоя. Второто Безмълвие е това, което те извисява към Мистерията. Третото Безмълвие е това, което те подготвя за Върховното Отсъствие. Но Четвъртото Безмълвие е най-величествено. Чрез него ти се сливаш с Върховното Отсъствие. И тогава Безмълвието изчезва и остава само Той. Това е най-високото Безмълвие, най-високото Място. То е най-високо, защото тебе те няма, нито животът го има. Има вече само Същност – Същност, която се е сляла с Прасъщността. (3/стр. 189, 190)
Тайните степени на Медитацията
Медитацията има много Тайни степени. В Шестата степен е Духовната същност на Медитацията. В Седмата степен е Божествено-Дълбинната същност. В Осмата степен е Божествено-Сияещата същност. В Деветата степен е Божествено-Устремената Сияеща същност. В Тринадесетата степен угасваш напълно, за да се роди само Той – Великият Бездънен. Пътят към Тайното Праслънце е завършил. Тук човекът вече се явява Скритост на Мистерията. Докоснал е Древния си Център. Станал е Незнаен в себе си – Незнаен, който е изчезнал във Великата Незнайност. (2/стр. 96)
В Десетата степен на Медитацията е разцветът на Съзнанието. Тук е събрана красотата на Есенциалните Божествени Сили. В Единадесетата степен човекът заживява дълбоко в своята Древност и Единство. В Дванадесетата степен човекът заживява в Неподвижност и Недостъпност, защото той е пред Прага на Върховния Древен Облик. Тук Дом му е Бездната и той очаква Живата Древност да му открие Последната си Тайна. (2/стр. 96, 97)
Може ли някой да впечатли Древния Скрит със Свещени Писания? Може ли някой да очарова Древния Потаен със Святи слова? Може ли някой да впечатли Древния Величествен с мълчанието си? Може ли някой да впечатли Древния Премъдър с Тишината си? Но има една степен на Тишината, която Го докосва. Това е Тринадесетата Тишина. За нея нищо не може да се каже – нито с думи, нито с мълчание. (2/стр. 54)
Древният Прикрит учи Своите Избрани чрез Тайна Тишина. Тази Тишина излива Мъдростта си върху Избраната Душа. Тази Тишина е най-скритата – наречена е Тринадесетата Тишина. Тя учи, без да учи; съобщава, без да съобщава. Но досегът с нея е докосване до Прасъвършенството. Тринадесетата Тишина разрушава и сътвореното, и Несътвореното, и материята, и Същността. И дава на човека нещо повече от Духа. И то е Себе Си – Праоснованието, Изчезването, Великото Завръщане. (2/стр. 55)
В Абсолютния Непознаваем има 13 Дълбини. Всички те са степени на Приближаване. Те са степени на Несътвореност, които водят към Неведомост. В 10-ата, 11-ата и 12-ата степен ние можем да се обновяваме с Великата Непознаваемост. Но в 13-ата степен няма обновяване, защото странстването е приключило, реката е изчезнала. Останал е само Прадревният Океан. (2/стр. 57)
Пустотата има 13 знайни степени, но скрити. Но има и Незнайни степени. Пустотата приключва в 13-ата степен за знайните и сътворените неща. Всички сътворени неща се разтварят в 13-ата степен, защото там приключва Тайната на човека. И после от тази степен навътре започват Незнайните степени. Те са Абсолютно Несътворени. В тези степени има Нечувана, Невиждана и Неведома Пълнота. Тези степени са части от Неговата Върховна Неизследимост и Неведомост. Това е за бъдещите светове. На това не е дадено оглашение. То е част от най-скритата Мистерия – Мистерията на Абсолюта, а не Мистерията на Бога. (2/стр. 190, 191)
Този, Който е Скрит в Единствения, е Вътрешността на Вътрешното. Този, Който е Скрит в Единствения, е Праотецът, Който ръководи Отеца. Скритият в Единствения е Прадревният Абсолют, Когото никой не може да види, защото дадено е Изчезването [в Него], но не и Виждането. (2/стр. 60)
Абсолютът е Състоянието на най-великата Пълнота и Изчезналост. До Пълнотата все повече ще се приближаваме. Но колкото и да изчезваме, не можем да Го открием. Но когато се стремим да изчезваме, Той ще ни огрява потайно. Пълнотата е пробудена и за да я познаем, трябва да постигнем Висша Окултна Мъдрост. Но Изчезналостта изисква от нас само едно: Незнание и Благоговение. Тук само Той може да реши дали нашето Незнание да бъде докоснато от Него. (1/стр. 112)
Там, където всички пътища свършват, е започнало Великото Отдаване. Така пътищата към сътворението и към световете свършват. Започнало е да се осъществява Древното Послание, Древният Път. Това Послание гласи: „Отдаването е началото на Древния Път към Мистерията, Сливането е средата на Древния Път към Мистерията, а Изчезването е краят на Древния Път към Мистерията“. А когато Изчезването се е случило, то Сам Абсолютът се е загледал в това същество. И това същество вече не принадлежи дори на Бездната, а на Абсолюта. Ето в какво се състои най-древното Послание. (3/стр. 265, 266)
Изчезването е завършек на странстването. Човекът е странствал, защото е търсил, а изчезва, защото е намерил. В Изчезването човекът пресъздава собствената си Мистерия – собствената си Древност. Който е съумял в Изчезването, стихиите му служат, тайните го приемат, боговете го познават, а Скритата Мистерия го благославя във Великото Завръщане към Абсолютния Един. (2/стр. 60)
Има едно Поглъщане, при което човекът изчезва. Има едно Поглъщане, при което и Духовността изчезва. Има едно Поглъщане без връщановение. Ти се връщаш, но не си вече от човешкия род. Ти вече живееш без корен в световете. Ти присъстваш сред хората, но знаеш, че си Невидим и Скрит. Ти вече си Носител на друг Живот – Тайния Живот на Скритото Праначало. И ти вече живееш чрез Него. И това е най-голямата Преизпълненост. И съществата те гледат и разбират, че ти си Скрито обещание за тях, че ти си Корен за тях. И те виждат в теб Величието на тази Преизпълненост, която е необяснима. И на тези, които търсят Корена си, ти казваш: „Анар Анарохот Махайри“ – „Животът е Живот чрез Абсолютното Изчезновение“. Животът е Живот, когато станеш Корен от Пракорена. Животът е Живот, когато се самородиш в Пракорена си. Древните наричаха това по един странен начин чрез символ: „Животът е Живот, когато станеш перо от Крилото на Праорела“. И всичко това е Върховната Преизпълненост, наречена „Анар Анарохот Махайри“. И които разберат това, те ще се самозародят в най-голямата Преизпълненост. (2/стр. 280, 281)
Ако искаш да Го намериш, трябва да проходиш през себе си и трябва да изгубиш най-скъпите неща в себе си. Трябва да изгубиш себепознанието си, Тайната си и собствената си Мистерия. Да изгубиш себепознанието си, то е да изгубиш Чистия си Път в света. Да изгубиш Тайната си, то е да изгубиш Духовния си Път във Вечността. Да изгубиш Мистерията си, то е да изгубиш Безкрайния си Път към Него. И когато изгубиш Безкрайността, Той ще се роди в теб като Върховното Съкровище, защото ти нищо друго не си търсил освен Неговата Скритост. А сега вече Той няма да е Скрит за тебе и ти ще преживееш Върховното Прасъстояние – Върховното Отсъствие – чрез Сливание и Изчезновение в Него. (3/стр. 177, 178)
Той, Върховният, е Недостижим, но ние все повече Го достигаме. Той, Върховният, е Необясним, но ние все повече Го обясняваме. Чрез Недостижимото и чрез Необяснимото ние все повече се доближаваме до Него. Той, Върховният, е Мистериозен и затова ние ставаме все по-мистериозни. Той, Върховният, е Неведом и ние ставаме все по-неведоми. В Мистериозното ние се сливаме с Него, а в Неведомото ние изчезваме в Него. Казвам: знаете ли за какво жадува Върховният? Той жадува единствено за това да се слеем с Него и да изчезнем в Него. А всичко това Той е вродил в Дълбините ни. (3/стр. 157, 158)
Има много видове изчезвания и само два вида Изчезновение. Изчезванията са за обикновените. Те изчезват в другия свят, но той ги връща отново, защото те не са избрали ученичеството. Изчезновенията са съществени. Началото на Изчезновението на ученика се намира в Усърдните Молитви към Учителя. После се явява Любовта, която е средата на Изчезновението. При нея изчезват умът, егото и времето. И после се явява Истината. Тя е краят на Изчезновението. Там ученикът узрява и накрая изчезва в своя Учител. Когато ученикът навлезе навътре в своя Учител, той може да пожелае един от двата вида Изчезновение. Единият вид е, като е изчезнал вътре в своя Учител. А другият вид е, ако пожелае Изчезновение във Върховния Абсолют, за което Учителят има Методи и ще му помага. (3/стр. 234, 235)
Съществува едно Върховно Праизчезновение. То минава през Учителя и е по-дълбоко от Реалността. Докато в Реалността има качества, то във Върховното Нищо, в Абсолютния Източник, няма качества, няма ограничения. Това Праизчезновение осъществява Върховната Свобода. Който е достигнал до това Изчезновение, за него е все едно къде се намира и дали слиза в световете, или не, защото той носи навсякъде в себе си Нищото, понеже е станал сроден с него. И ако той дълбоко в себе си пожелае, може да прекрати световете в себе си. Върховното Изчезновение е Върховно Постижение. (3/стр. 235)
Много същества проучват Нищото, но от какво е съставено Нищото? То е съставено от Дълбина след Дълбина. Някои хора дотолкова изучават Нищото, че се изгубват в неговите Дълбини. Казвам: колкото повече се изгубваш в Нищото, толкова повече познаваш себе си и толкова по-мъдър ставаш. Но най-дълбинните същества желаят единствено Върховното Нищо, защото във Върховното Нищо няма Дълбини. Те всички са погълнати от Последната Дълбина – Абсолюта. (3/стр. 233)
Върховното Изчезновение е Намирание на Прабащата, Който е Върховното Нищо. Върховното Изчезновение е Велико Призоваване на Върховния Всепоглъщател. Това се е смятало в Древността за най-великото Праявление. Древните Харомони, Древният Народ казваше: „Няма по-велико от това Праорелът да те скрие в Крилата Си“. Когато Праорелът те е скрил в Крилата Си, ти се намираваш на Място, където няма Мрак, нито Прасветлина. И нито желаеш Слънцата и деня на световете, защото се намираваш в Прадревното Място. Има едно Прадревно Призоваване. То е било явено на Харомоните. И то е: „О, Аахортот Нахая, Уахарон Шехира“ – „О, Върховно Нищо, уподоби ме на Себе Си“. Това Върховно Слово е слязло от Праотсъствието. И уподобявайки ни на Себе Си, То ни всепоглъща в Сърцето си, отстранявайки световете. В това Всепоглъщане ние ставаме, според Харомоните, Сърце от Сърцето на Праорела. (2/стр. 274)
Всеки човек някога ще достигне до Изчезновението. При човека Изчезновението преминава през три етапа, през три степени. Това са посяване, узряване и разцъфтяване. Посяването се осъществява в Молитвеното мисловие. Узряването се осъществява в Сърдечното чувствие, а разцъфтяването се осъществява във Великосъщието. При посяването расте Радостта. При узряването расте Мистичността. А при разцъфтяването расте Нищото. Ако човекът на Нищото възлюби Върховното Нищо докрай, то човекът ще достигне до Върховното Изчезновение. Тогава тази Изначална капка, която е човекът, няма да странства вече в световете, а ще се завърне в Първоизточника и ще обитава в Древния Върховен Покой. И тогава Пълнотата ѝ ще бъде Неизмерима и Величествено Необяснима, защото чрез Изчезновението тя се е завърнала при своя Прабаща – Върховното Нищо. (3/стр. 236)
Във Върховното Нищо няма съществувание, няма живот, няма жизнена красота, няма обяснимост, няма дори и ухание. А що има тогава? Има само Древен и Прадревен, Величествен, Свръхестествен Покой, Покой без светове и съзнания, Покой, който струи само в себе си. И това е Древното Царство, наречено Ал Марохот – Абсолютната Прародина. (3/стр. 237)
Изначалните Старци предначално са имали Праединението с Абсолюта, но е трябвало да го потвърдят. Всички останали трябва да създадат Праединението – да се домогнат, да се свръхусилят, да се свръхнадмогнат, да се свръхизвисят, да свръхзаслужат Праединението. Старците са имали Праединението, а в Свръхизпитанията те само са го утвърдили. Дълбоко Незнайна е Скритата природа на Старците. Те са Древните Врати на Абсолюта. Те живеят всякога в Праединение с Абсолюта. Всички останали трябва да станат Достойни за Праединението. За да станат Достойни, те трябва да извървят дългия Път на самоусъвършенстването, на себепознанието и на Великата Отдаденост на този Път. Най-важното в този Път е Халатира – Целеустремеността. Халатира е Скритият Ключ, Древният Ключ… (2/стр. 149, 150)
Да създадеш Праединението – това Решение не е твое. Това е Решение на Прадревния и Той те повежда. Да създадеш Праединението – това е най-древното Действие на Абсолюта. Това Решение е Негово – Той трябва да се задвижи. Но преди това твоите Усилия трябва да постигнат Вечността. Когато постигнеш Вечността и влезеш в нея, твоите Усилия трябва да продължат и да се изострят още повече. Твоята Целеустременост трябва да продължи своето дело. И когато твоите Усилия станат остри като Меч, Праединението ще те призове. И Абсолютът ще извърши Своето Действие. (2/стр. 151)
В Прадълбините има Незнайни степени. Те не се поддават на описание. Те се поддават само на Мистериовглъбението. Какво открива тук Мистериовглъбението? Неизмеримост. В тази Неизмеримост Мистикът потъва във все по-дълбоките степени на Абсолюта. Той разбира Неизмеримото, той осъзнава Неизмеримото, той се потопява в Неизмеримото, той изчезва в Неизмеримото и накрая той става Едно с Неведомото. И влиза в Праединение с Него, макар и без да Го узнае, защото Той е Абсолютно Неузнаваем. (2/стр. 191, 192)
Най-древният Покой е Праединение с Този, Който никога не е бил и никога няма да бъде. Този Покой на Древния Език се изрича като Азамот – Надхвърлящото световете. Световете са вълнения, а Азамот е Център в Центъра, Неподвижност в Неподвижността. Който се е завърнал в Азамот, той е пресътворил себе си и му се дава да узнае нещо от Прасъстоянието на Древността. В началото е царувал Покоят, а след него са дошли вълненията, световете. Завръщането в Покоя – това е да узнаеш своя Произход. Чрез Азамот човекът придобива Тайно Проникновение в нещо, което е наречено Азава Хара – Място в Абсолюта, Докосване Неведомо, Сближаване без познаване. (2/стр. 184)
Осъзнаване, че ти си Той и Той е ти
Празавръщането не е въпрос на хиляди години, не е въпрос на много прераждания, не е въпрос на миг. Въпрос на Осъзнаване е. Празавръщането не е въпрос на пътуване, не е въпрос на приближаване, не е въпрос на влизане. Въпрос на Осъзнаване е, че си там. И в още по-дълбок смисъл е Осъзнаване, че никога не си напускал и никога не си се завръщал. Празавръщането е въпрос на Велико Осъзнаване. Тук осъзнаваш, че ти си Той и Той е ти. Това е Осъзнаване на Абсолютното Единство. А когато това Единство е напълно осъзнато, впоследствие ще се яви и Абсолютното Сливане. (2/стр. 183)
Не ставай същество на Тайната, за да намериш Мистерията. Не ставай същество на Пътя, за да намериш Другото. Не ставай същество на Пътя, за да го преодолееш. И тогава след преодоляването започва да се заражда Мистерията. А какво носи Мистерията на съществото? Великообогатение. Това Великообогатение идва от Потайните Искри на Абсолюта. Тези Искри са от 4-те вида Безкрайности. И това е най-древносъществуващото Благословение. Но кой може да понесе това Свръхизобилие? Това е Дръзновеният човек, Истинният човек. Той може да го понесе, защото е жадувал за Мистерията и нейната Неведомост. И така в този човек ще звучи само едно Послание, най-древното Послание, в което Абсолютът казва: „Ето, Аз съм ти и ти си Аз“. Това Послание е Безмълвно. То сияе завинаги в Сърцето на Сина, Дъщерята, птицата, звяра, но само тези, които са дръзнали да станат Стихия. Такъв е Великоскритият Път. Това е Пътят, който преодолява самия себе си. (2/стр. 165)
Истинското Търсене се състои в това, че търсим Него, а не познанието за Него или за Неговите Възнамерения. Ние оживяваме в Него, а не в познанието за Него. Истинският Търсач не иска да Го познава. Истинският Търсач не иска Неговите блага. Истинският Търсач търси единствено Него. Той оживява в Него, той изчезва в Него. Той преодолява причините и последствията, поради които нещата се раждат и умират. Истинският Търсач надраства идеята за Бог като причина и последствие. Той изчезва в Него [в Абсолюта] като Предвечност. И така той става като Него – без начало и без край, какъвто е бил всякога. Дори и милиарди години да се върнем назад във времето, ние не можем да Го открием. Но ако изчезнем в Него, ние ще изоставим времето, защото то е сътворена причина, и ще оживеем в Неговата Предвечност, където няма начало и край. Така ще се завърнем в Изначалното Състояние, където „Той е аз и аз съм Той“. Това е Мястото, където няма блага, а има само един Вкус – Съвършеният Вкус. А СЪВЪРШЕНИЯТ ВКУС Е САМИЯТ ТОЙ – ПРАСКРИТИЯТ АБСОЛЮТ. (2/стр. 174, 175)