Самият Христос е многоизмерен, затова има над седемдесет евангелия, просто това са гледни точки. И те не стигат, просто той е многоизмерно, изключително същество. За него ще има много евангелия и сега има – явни и скрити.

Според апокрифите тайната на живота не се разкрива в свещените книги, а от гносиса, откровението. Откровението се дава от самия Бог. Цялата работа е дали ще успееш да спечелиш Неговото доверие. Може да четеш свещени книги, ако искаш петдесет хиляди години, това нищо не означава – а дали ще спечелиш доверието на Бога. Не можеш просто да вярваш и да ти подарят възкресение. Това е невежество. Необходим е гносис. А това не изисква някаква си голяма вяра, а много усърдна духовна работа. Учителят го нарича интензивен духовен труд, за да дойде съкровеното, свещеното. Иначе ще дойде полудуховното, откъдето всичко се проваля. За да може да дойде свещеното, т.е. гносисът, върху тебе, не вярата ще ти помогне, а онова доверие, при което вече Бог ще те избере.

Гносисът показва, че Бог те приема в Себе Си и тогава чрез това откровение човек става светлина за самия себе си, а после и светлина за другите. И така Юда видя, че в този свят е скрит един друг свят – по-вътрешен, по-дълбок и мистичен. Гносисът, това е Бог, Който те избира и чрез откровението Той те преобразява. Така чрез гносиса Юда постигна своята древна, мистична цел. Той се освободи от Дървото за познанието на доброто и злото, т.е. от четвъртото тяло, където става най-трудният преход. Той се освободи от доброто и злото, той ги надрасна. Той вече придоби душа и на известно ниво шесто тяло, дух. Това означава, че тайното учение на Христос не е включено в Библията, в откровението и в други неща.

Юда освободи Христос и неговата Божествена същност по време на разпятието. Христос се освободи от оковите на плътта, а Юда беше скритият приятел, а не предател. Той беше призован да се присъедини към мистерията на Любовта, която е част от невъобразимата висота на самия Бог.

И сега въпросите от тайната книга, Юда пита:

– Що е вечността, Рави (т.е. Учителю), и какво прави Бездната?

Христос му отговаря:

– Вечността всякога блаженствува, а Бездната безмълвствува. Бездната е дълбоко безмълвие.

– Що е Любовта, Рави?

Отговорът:

– Любовта е съвпадение с Бога.

– Рави, кажи ми за своето минало, ти как се справи с Мрака?

Отговорът:

– В мен е Този, Който заслепи Мрака, защото Бог е любов, която видя любовта в мен.

– Рави, къде живеят божествата?

Отговорът:

– В Истината. Истината е висше място за живеене. Тя е мистичният хляб.

– Рави, не трябва ли знанието да е за всички хора?

Христос му отговаря:

– Знанието е за всички хора, но свещеното знание е за избраните.

– А що е Истината, Барбело? (Другото древно име на Христос.)

Отговорът:

– Истината е разрушението на света.

После Юда пита:

– Рави, защо е дадена такава голяма сила, голяма власт на Сатана?

Христос му отговаря:

– Зад всяка голяма власт стои друга, по-висша власт. Зад властта на Сатана стои властта на нашия Отец.

– Рави, а как ще се устрои светът?

Отговорът:

– Духовното, Божествено-духовното в човека устройва света посредством себе си. Значи който е избрал този път, той устройва своя свят посредством себе си и става устроител на света.

– Рави, на кого ще бъде разкрита Истината?

– Само на този, който е нероден от потомство, т.е. който не е роден от човешки род, а от дух.

– Рави, кои ще погинат?

– Тези, които не познаят нетленния Отец.

– Рави, кажи ми за тайната на нашия Отец.

– Нашият Отец е слязъл от древното си място и сам Себе Си е породил, но преголяма е Неговата тайна, приятелю, и не можем да я узнаем.

– А, Рави, защо хората живеят в бреме?

– Защото не познават нашия Бог, нашия Отец достатъчно.

– Рави, защо е казано: не се противете на злото?

– Защото злото е инструмент на скрития Бог.

– Що е тогава тъмнината, Рави?

– Тъмнината, приятелю, е целият материален космос. А светлината, това е мистичното познание, това е гносисът.

– Защо искаш това разпятие, Барбело?

Отговорът:

– Разпятието, приятелю, е крайното освобождение. То е освобождение от ненужното, то е освобождение от плътта. – По-нататък, когато ще говорим за тайната на катарите, ще видим как те са постигнали такава тренировка на ума и на тялото, че на кладата задължително умират радостно. Задължително, защото влизат в своето безсмъртно тяло и навлизат в Бога. Толкова са тренирани и всъщност това е същността на тяхното учение – да умеят да направят преход, както и толтеките, в Неведомото, но по правилния начин.

ЛАО ДЗЪ – ГОВОРЪТ НА ДАО

(втора идея за размишление)

Посоката на развитие е неясна. Ето защо е красива. Ясната посока не е ДАО. ДАО не е ясно, ДАО е истинно. Който разбере Истината, става неясен.

Който обича ДАО, не желае нищо друго, освен ДАО, т.е. не го замества с нищо. Който не обича ДАО, няма да желае даже и себе си.

Ако човекът влезе в бъдещето си, той ще види, че то е нежелано; но ако човекът заживее в ДАО, той постига желаното, защото ДАО е желаното, единственото желано. Не бъдещето, не миналото, не настоящето. Единственото желано разумно нещо е самото ДАО. Между другото, Лао Дзъ има много книги, многобройни книги, дори и книга за талисмани, но на много, много високо ниво.

ДАО е всякога устроено, бъдещето не е. Самият Лао Дзъ няма бъдеще, няма никаква история, той има само ДАО, той има в себе си Истината. Истината е без история, без ограничения.

Който не съумее да привлече ДАО, той опознава себе си. Не познавай себе си, опознай ДАО. Отново странен, отново мистичен Лао Дзъ. Не опознавай себе си, не е достатъчно, може и да сгрешиш – познай ДАО. Лао Дзъ отива отвъд себепознанието. Себепознанието се намира в петото тяло, а в шесто и седмо тяло се намира ДАО.

Конфуций пита: В какво е смисълът?

Лао Дзъ му отговаря: В неразвитието.

Конфуций: Но как така, всичко се развива?

Лао Дзъ: ДАО не се развива. ДАО е съвършено. Съвършеното само се изявява. Там няма развитие, то се изявява. Съвършенството не се развива, но, Конфуций, ти се развивай. – Преведено: оглупявай, но понеже той не използва такива думи – ти се развивай колкото си искаш.

Конфуций пита: Ти как живееш?

Чудният Старец (така го наричам някой път) казва: Като ДАО. Неизразимо.

Конфуций пак пита: Не те разбирам.

Лао Дзъ му отговаря: Това е красивото, защото ако разбереш Неизразимото, То ще погрознее. Ако вземеш да го ограничиш, ако вземеш да го разбереш, то ще го изпуснеш. – Конфуций иска да го хване натясно.

Конфуций пита: Какво е ДАО?

Лао Дзъ му казва: Съществуваща нереалност.

После Конфуций пита: Ами какво е човекът?

Нереално съществувание.

Пак пита Конфуций: И все пак къде да търся смисъла?

Лао Дзъ му отговаря: В неуловимото.

Конфуций казва: Че щом е неуловимо, какво ще постигна? – Т.е. какво ще уловя?

Лао Дзъ му обяснява: Собственото си безсмислие.

Но Конфуций продължава: Тогава къде е смисълът?

Лао Дзъ казва: Смисълът е в това, което го няма. Който е разбрал това – което го няма – е уловил смисъла, той е уловил неуловимото. ДАО е в хармония с неуловимото. ДАО действа в неуловимото.

Конфуций пита: Ти навярно се възхищаваш на ДАО.

Лао Дзъ му отговаря: Няма смисъл да се възхищаваш. Просто живей в ДАО. – Гледайте колко прост начин, няма смисъл от възхищение; можеш да се възхищаваш и да оглупееш. Възхищението не означава, че живееш – просто живей в ДАО. После, разбира се, ще дойде вдъхновението, но вече ти ще бъдеш същество от другия бряг, т.е. от правилната позиция. Тогава каквото и да правиш, и да си намръщен, ще бъдеш правилен. А оня човек цял ден да се смее, той ще бъде неправилният човек.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 18)

В предателството на Юда е действал самият Бог (Ал Халладж). Така казва великият Ал Халладж, самият Бог – разбира се, няма друг кой да действа. Но хората мразят Юда, но такъв е Бог – Той действа във всичко, но остава скрит. Юда понася бремето, но така Бог израства в него, това е замисълът на Бога. Юда понася, а Бог израства.

Ал Халладж казва: Всеки, който вярва, че има две същества, които движат и управляват света и вселената, той се раздвоява. И все едно е към коя религия принадлежи, той няма вече религия. А който вярва, че всичко се движи само от едно Същество, което е абсолютната истина, той ще Го познае.Това Същество ще му се открие според степента на стремежа.

И още нещо Ал Халладж казва: Това, което измъчва и изпепелява човека, не е дяволът. Това е самият Бог (забележете каква красота), защото дяволът е онази скрита страна на Бога, която човекът не може да понесе, понеже се е отказал от Истината. И той мисли, че това е дяволът, а това е самият Той.

Ако не беше Сатана, хората щяха да намразят пряко Бога. Най-лошото нещо, директно към Него щяха да изпращат огромно недоволство – светът, вселената и т.н. – огромно недоволство. Но те мразят дявола. Така дяволът съхранява Бога, защото иначе последствията щяха да бъдат бездънно зловещи.

Юда е трябвало да обикне всичко, което му се случва, защото ако не обикнеш всичко, което ти се случва, ти нямаш неизменна любов към Бога. Защото всичко, което се случва, е Бог. Тъй като само едно велико Същество ръководи всичко, това е и волята на Бога. Той управлява всяка случка. Няма случка, в която вътре да не е Той. Някои хора мислят, че има случайности. Учителят накратко обяснява думата случайност: Закон от друго измерение. Не е случайност, защото една случайност може да ти промени целия път – това е слезлият закон от висшия свят.

Волята на великия Бог е причината за всяка случка. И така, ако ти имаш истинска любов към Бога, ти ще обичаш всичко, което ти се случва, което означава дори и най-лошото. Бог може да те направи предател, но Той ще те извиси, защото всичко е от Него. Той знае какво прави. Всичко е от Него и чрез Него. Всички ключове са в Него. Бог е направил Юда предател и това е Неговият замисъл, Неговата велика милост и любов към това чудно същество, наречено Юда.

Великият Бог е пожелал Юда да Го познае вътре в себе си, в дълбините си. А Юда наистина е заслужавал. Бог му дава част от тайната Си, част от Себе Си. Какъв само замисъл, каква велика любов, към какво същество.

Ако Юда приемеше предателството, тогава Бог щеше да се завърне в него. И Юда схвана дълбокия замисъл и с голямата си любов той преодоля себе си, включително и себепознанието, петото тяло. Той преодоля себепознанието и навлезе частично в по-дълбоко поле – в познание на Бога и на шестото тяло. Разбира се, шестото тяло е на степени, т.е. той навлезе в началото на голямата мистерия.

По този път, разбира се, вървят и другите ученици на Христос, но много по-бавно, по-забавено.

И така, въпросите на Юда:

– Рави, защо нашият Отец е създал Сатана? – Често той пита и заради други същества, гностици и приятели, които да разберат.

Отговорът:

– Бог използва Сатана и чрез него ни разкрива същността Си. Чрез злото, което се ръководи от самия Бог, самият Бог ни разкрива съвършено нови и незнайни неща за Себе Си.

– Рави, защо тъмните сили атакуват човека?

Отговорът:

– Всеки, който е изоставил нашия Отец, бива атакуван, за да се завърне, иначе пропастта му е голяма. – Става въпрос за демонизиране и други неща.

– Рави, що е Дървото за познанието на доброто и злото?

Отговорът:

– Това Дърво е отсечено Дърво. То е напуснало Любовта още от далечната древност.

– Рави, кажи ми още за змията.

Христос му отговаря:

– Змията е същество, което е постигнало много висока степен на развитие вътре в самия Отец. Забележете, не някъде, високо развитие вътре в самия Отец – херувим, не просто ангел или архангел – велик херувим.

Юда продължава:

– Но как така висока степен на развитие и отказ от Отец?

Христос му отговаря:

– Това е воля на Отец. Отказът – това е воля на Отец. Ако змията беше с нисше развитие, проста змия, тя нямаше да може да служи на дълбоките цели и предълбоките замисли на нашия Отец.

– Рави, кажи ми още за тайната на злото. – Чистият наистина може да пита и може да разбира, и по този начин може да отваря вратите и на другите.

Отговорът:

– Самото зло не е известно на Сатана. – Забележете колко дълбок и рядък отговор. – Самото зло, става въпрос за дълбините, не е известно на Сатана. То е скрито в дълбините му, но не е известно. А той самият, Сатана, показва пред хората други неща. Например дори изявява уважение, говори дори разумни неща. Злото, приятелю, е тайна, скрита само в нашия Отец. Той ръководи всичко, Той го внася в Сатана, когато законът повелява. Защо? Защото нашият Отец е непогрешим. Ние само трябва да се влеем в Неговата непогрешима Воля.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

Пет случая с чудния Настрадин Ходжа, голям суфи, голям учител, докоснал и пето, и шесто тяло още от древността, още преди да е влязъл в това си прераждане.

Първият случай, негов приятел го пита: Настрадин, откъде си хванал толкова много риба? Настрадин бил за риба и кошницата му пълна. – А-а-а, казва Настрадин, аз си открих едно любимо място, което е пълно с риба. Трябва само да си много наблюдателен. Ей там зад хълма има затворена с голяма ограда частна собственост. Там пише: Тука ловенето на риба е строго забранено. Ето откъде ми е пълна кошницата. – Ами Настрадин, аз да отида ли да си напълня кошницата? – Не, защото там има табела, нарушителят го чака наказание. Има и друга табела – входът е строго забранен. – Значи как светът си огражда нещата, как мисли, че те са негови. Тук Настрадин разкрива много тънко как действа светът. Затворил си е благата за другите и само те си ловят риба. Само че те си ловят карма. Много простичко Настрадин показва как светът се проваля по неговия си начин, т.е. как земното мислене се обрича и как хората от света не могат да се справят с тъмнината в себе си. Елементарни уроци за начинаещи, но важни. Това са суфи-уроците.

Вторият случай: Настрадин и Коранът. – Настрадин, ти познаваш ли Корана? – Не. – Че как така си ходжа? – Аз съм ходжа, защото дяволът ме учи. – Че на какво те учи дяволът? – Дяволът ми каза: Може да не познаваш много добре Корана, защото ако го познаваш добре, много лесно ще бъдеш заблуден. Но ако си искрен, ти си в пътя. И казва Настрадин: Затова и не познавам много добре Корана, защото предпочитам да съм искрен. – Отново тънък суфи-урок: ако ти си искрен, ти си наистина призован и самият живот става твоя Коран, забележете колко простичко. Самият живот така ще те учи, а иначе Библията ще те обърка. Т.е. Настрадин иска да каже: Ако не си искрен, Коранът ще те заблуди. Който е искрен, той вече може и да не чете Корана, но живият Коран ще го учи.

Третият случай: – Настрадин, имам голямо главоболие. – Менталният свят винаги има главоболие. – Дай ми съвет. – Има съвет, казва Настрадин, но трябва да си свариш един чай с ей този големия дъб в гората, там има един голям дъб, трябва да си свариш с него чай. – Че как ще си сваря чай с този дъб? – Ама ти и чайник ли нямаш? Добре, ще ти дам – виждаш ли онова езеро? Иди и закарай дъба там и го хвърли в езерото. Сложи дъба там и чакай. – Ама Настрадин, ще заври ли? – Ама ти и бързовар ли нямаш? – И така на човека главоболието му минало. Т.е. трябва да отнесеш ума някъде в друго измерение. Настрадин е много повече от психолог, но той е много тънък, той остава скрит. Кажи нещо весело на човека, кажи му нещо отнесено и наистина когато попаднеш в чистото съзнание на Настрадин, ти се видоизменяш; той вижда винаги само веселото. И това много лесно се предава на другите. Главоболието, това е нечистото съзнание. И за Настрадин няма проблем да го излекува, защото той говори по законите на живия език на духа.

Четвъртата случка: Настрадин се разхождал в гората и видял приятел, но го припознал. И въпреки това, че не бил той, много му се зарадвал и толкова силно го ударил по рамото, че го съборил и му казал: – Здравей, приятелю Хасап! – Той винаги, знаете, е в настроение. Даже и името му казал, макар че го припознал. – И извинявай, че не те познах веднага. Ти малко си се изменил. Увеличил си носа си. А и лицето ти е по-друго. Сигурно си направил операция, сякаш си се променил. Непознатият чужденец му казал ядосано: – Не съм Хасап, а Мурадин. – О, даже и името си променил! – Значи урокът: ние често толкова много неща припознаваме в света и толкова много сме се влюбили в своите заблуждения. И тука пак деликатно Настрадин обяснява: ето как нашите знания увеличават нашите глупости и заблуждения. Продължаваме да сме упорити. Прекрасни уроци. Над две хиляди уроци. Разбира се, Настрадин има казани неща от него, измислени и ще има доизмисляне, защото той влезе в тънката история на суфизма.

И последната случка, как Настрадин се скарал на морето, прекрасен случай: Настрадин се разхождал край морето дълго време, мъчи го жажда. А от това море няма как да пие, но дълго се разхождал, продължителна жажда го мъчи, не може да намери прясна вода. Взел морска вода, пийнал, тя за повръщане. Вървял, вървял, останал недоволен. Накрая намерил едно изворче, напил се до насита, напълнил си манерката с вода. Тръгнал обратно към морето и го погледнал сърдито. Излял водата от манерката си в морето и му казал: Ти прекалено си голямо, прекалено много шумиш и се хвалиш, ето виж каква трябва да е водата, нищо не разбираш. И хвърлил чистата вода вътре. Отново прост пример. Много хора вдигат шум, много се хвалят, а нямат простичката чистота, чистотата на душата, скромността и смирението на малкото изворче.

АУМЪ

2 октомври 2007 г.

ТЕЛАТА

(лекция 19)

ПОСЛОВИЦИТЕ НА РМОАХАЛИ

(първа идея за размишление)

ГНОСИС

Премъдростта на Василид
(лекция 20)

АТЛЪ

(втора идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ – ВЪТРЕШНОТО СЛОВО

(лекция 21)

ЧИСТИЯТ СМЯХ

коаните на Мърфи
(трета идея за размишление)

ТЕЛАТА

(лекция 19)

До четвъртото тяло, до менталния свят човек няма глас. Той може да говори много, но няма реален глас. Гласът е тайна на петото тяло, на душата. Той е връзка между сътвореното и несътвореното.

Отговорът на въпроса, що е Бог, не се намира в Библията, а се намира в петото и шестото тяло, т.е. във висшата душа на човека и в чистия дух.

За третото и четвъртото тяло болестта е мъчителна и често тя се превръща в бавен убиец. За петото тяло болестта е израстване, промяна и развитие.

Третото и четвъртото тяло са слаби. Те не могат да понесат неизвестността. Четвъртото тяло, мисловният човек – умът, живее в неразбирането, а то е най-големият грабител на човека. В четвъртото тяло умният просто постепенно оглупява, докато в петото тяло чистият, който е избрал чистотата, постепенно се одухотворява.

Гневът е свързан с третото и четвъртото тяло. Той е неразбиране. Разбереш ли го, той става спокойно езеро. До третото и четвъртото тяло, светът на желанията и мисълта, хората си говорят на някакви езици: български, руски, немски и т.н., докато в петото тяло те си говорят на Божествен език, езикът на душите, езикът на единството.

Който не е влязъл в петото си тяло, той се движи суетно в окултизма.

Защо има войни? Защото хората са застояли в третото и четвъртото тяло, защото те не са победили себе си. Който не е победил себе си, той спори, кара се и воюва навън. Войната с другите обаче е заблуждение. Всеки трябва да разреши себе си, защото врагът отвън, това е твоето зло отвътре.

Всички страдания на третото и четвъртото тяло говорят за липса на душа, говорят за липса на истински стремеж. Благата, разумната и овладяната реч е качество на петото тяло, на висшата душа. Тази реч е стремеж на душата да достигне до своя център.

Лошите и нечисти мисли и желания на третото и четвъртото тяло са пренебрежение към собствения живот. Много хора, които са втвърдени в третото тяло, астралното тяло, не са хора. Те имат скрит животински разум.

Без един много голям, силен и искрен стремеж към Бога човек си остава в четирите нисши тела, т.е. в смъртта, в Дървото за познанието на доброто и злото. Себепознанието е свързано с петото тяло, огромна искреност към себе си и оттам започва развитието.

Четвъртото тяло е вместилище на всички видове заблуждения, включително и заблуждението, че човекът е човешко същество. В шестото тяло той разбира, че е чист дух.

И така, четвъртото тяло е Дървото за познанието, петото тяло е Дървото на живота, шестото тяло е Царството Божие.

Истинската медитация се осъществява в шестото тяло. Това е умението да влизаш в дълбочината си. Разбира се, трябва да имаш дълбочина, трябва да си копал, за да можеш да влизаш в нея.

Кармата, както и преди казах, е свързана най-вече с третото и четвъртото тяло. Тя е особен сън. Тя е свързана със спящите съзнания. Тя е постижение на разделеността. На земята кармата много тънко действа като връзка между причина и следствие. Тя действа като връзка, за да поддържа порядъка в илюзорния свят. Така в света на третото и четвъртото тяло кармата възстановява реда и порядъка.

Що е редът? На този въпрос делфийският оракул (той е отговорил на над шестстотин въпроса) казва: Редът, това е чистата духовност, чистата духовна сила. Наистина ако човек подреди в себе си нещата, ако постави на първо място в своя център Бог, от този ред ще се родят много неща. По-нататък ще имаме няколко лекции за делфийския оракул. Всъщност това е сбор от жени, жени-жрици, тотално отдадени на Бога, постигнали абсолютна, неизменна любов и тяхната мъдрост е огромна. Това е едно изключение в древна Гърция, подобно на Аполоний, но което е на много високо ниво.

В петото и шестото тяло няма нужда от порядък, защото тука е висшият живот. Тука е любовта, тука е мъдростта. Сами по себе си те са порядък. Тука няма причини и последствия. Защо? Защото петото тяло изразява любовта, т.е. целостта, хармонията и пълнотата, което, по друг начин казано, означава висшият закон. Тука в петото и шестото тяло няма и нужда от справедливост, защото тука е любовта. Любовта е по-висша от справедливостта.

Който живее в петото тяло, т.е. в Бога, не се страхува от никакви последствия. Той винаги знае какво влага, познава намеренията си и знае какво прави. Петото тяло е извън кармата, защото любовта действа чисто и прозорливо.

Петото тяло никога не действа, за да наранява. То има в себе си различаване. Петото тяло действа с любов, а това е висшият подход, това е ежедневие за петото тяло.

В петото тяло е духовната разумност, наречена още третото око и още по друг начин шестата чакра, докато в третата чакра е нисшият разум. В петото тяло е налице един велик и скромен самоконтрол и самодисциплина. Значи тук няма нужда от книги, от правила, самият човек си налага самоконтрол и самодисциплина.

При третото и четвъртото тяло е друго, те имат желанията на света, което означава: те призовават двойственост. Те проектират потребностите си навън, а тези потребности пораждат нови потребности. Затова на един милионер или милиардер не му стигат парите и не само парите, но много неща. Затова третото и четвъртото тяло живеят и се движат като в минно поле. Тези хора са напрегнати, изнервени. Учителят нарича такъв човек заредена пушка, не го пипай. Остави го да си каже своето, той ще мине и ще замине; такъв човек не се пипа, той е заредена пушка.

Има случаи, когато четвъртото тяло решава да бъде добър човек, но с намерение, че това е изгодно. Понеже това тяло изисква огромно пречистване и е много трудно да влезе в чистотата, защото то тогава изчезва. И то смята, че да бъдеш добър човек, е добре – все пак е по-добре, защото е изгодно. Това е обаче заблуждение. Менталният човек не може да бъде добър. Може да иска, може да си въобразява, може да се старае, но той не може да бъде добър, защото той просто не е духовен, той няма душа, той няма висша душа. Без нея той няма никакъв шанс да бъде добър; той трябва да влезе в петото тяло. Когато това тяло се пречисти напълно, тогава ще дойде петото тяло, но това е друг въпрос, защото това е един много продължителен процес, процес на ученичество.

При петото тяло доброто произхожда от любовта, а не от ума. Това добро, както казах, е извън кармата. То е осъзнато. Това добро е осъзната любов.

В третото и четвъртото тяло няма решение на човешките проблеми, дори когато нещо се решава. Това е нещо подобно на психологията. Спомням си на една от лекциите в София, една напрегната психоложка не можа да разбере, ядоса се, разплака се, развика се; те я отстраниха от лекцията – плачеше вънка, не искаше да влезе и доколкото си спомням, замина. – Как може да говорите така за психологията? А аз исках да ѝ кажа колко по-дълбока е окултната наука и накъде трябва да върви нейната психология. Накратко обясних тавана, до който е стигнала психологията. Ще го повторя пак, тъй като е важно: Психологията е наука. Всички науки спадат към четвърто тяло, което означава, че са ограничени. Изключваме свещената наука на любовта, където е съвсем друго, т.е. цялата съвременна психология, включително и американската, и руската, които ги следя, са стигнали до извода, че главният смисъл на психологията е в решаването на проблемите, в решаването на въпросите. Напълно погрешен отговор, тъй като те са ограничени. Окултната наука казва: Смисълът на живота не е в решаването на проблемите и въпросите, а в постоянната връзка с Бога. Това е съвсем друго нещо. Т.е. четвъртото тяло, психологията, много пъти не знае какво трябва да реши; после ще реши някой въпрос, който не е за решаване и ще стане десет пъти по-лошо; после ще реши някой въпрос, ще мисли, че е решен... Т.е. третото и четвъртото тяло нищо не решават, умствени игри. Макар че тези психолози в последните години четат много окултизъм, йога и се опитват нещо да променят, но психологията си остава психология. Окултната наука, която е все още скрита, работи на много дълбоко поле. Няма по-важно нещо от постоянната връзка с Бога. Тя е въпросът на въпросите и решава абсолютно всички други въпроси. Бог в тебе става мярка и знаеш докъде, какво трябва да решаваш, за да не правиш нови карми и нови, опасни решения.

Третото и четвъртото тяло са винаги вътре в кармичния закон, освен когато са, както казах, напълно, напълно пречистени. Иначе системата, в която те живеят, е заблудена. Това е заблудена система, но за тях тази система изглежда реална, защото те са превърнали заблужденията в реалност.

Петото тяло е чиста духовност. Това означава огромна динамика на вниманието. Трудностите, които произлизат от третото и четвъртото тяло, са от привързаност. Те уморяват човека. А трудностите, които идват от Бога, са благословение за петото тяло, за този, който разбира.

ПОСЛОВИЦИТЕ НА РМОАХАЛИ

(първа идея за размишление)

Рмоахали, както ви казах преди, това е първата подраса на Атлантида, преди толтеките, след време ще говорим за тях. Те имат голямо ядро от мъдреци и са една от най-великите подраси.

Казват: Най-добрият приятел на човека е изпитанието.

Който не се познава, той се погубва.

В голямото изпитание няма лъжа. Там всичко е лице в лице.

Тъмнината идва, за да сломи злото в човека и да остане само духът му. Ето, вижте целта на тъмнината.

Реката извира от планината, планината извира от духа.

Когато човек разбере тъмнината, тя го възвишава; когато не я разбере, тя го унижава.

Страданието е силно, любовта е остра.

Рмоахали казват: Мъдрият улавя намека на вятъра, т.е. намека на духа.

Мъдрият не вижда с очите си, а с дълбочината си.

И казват: Не побеждавай, а преодолявай. Глупавият побеждава, а мъдрият дочаква истината.

Мъдрият говори безмълвно.

Тъмнината дарява човека с мъдри очи. Наистина светлината не може да даде такива очи на човека.

Всяко страдание е наставление.

Най-добрата птица лети уверено в мъглата.

Мъдрият има глас на древен океан.

Глупавият се проваля от радостта си, мъдрият се извисява от скръбта си.

Разговорът е проход към дълбокото.

Шепотът е по-дълъг от вселената.

ГНОСИС

Премъдростта на Василид

(лекция 20)

Ще говорим за науката за Бездната, това, което е по-дълбоко дори и от Бога, и от съкровените неща.

Бездната се е родила в Първото същество – Бога, защото е решила да бъде. Създала си е семе и е слязла в него. Тайно се е родила и е нямало абсолютно никакви свидетели, защото, казва Василид, Тя предхожда всичко. Така Бездната е родена в Първото същество, по-късно наречено Бога, и пази тайната си от всички. И никой не може да я узнае.

Бездната е създала Първото същество – Бог, второто същество – Луцифер и третото същество – Христос, и всички други същества. Но тя си остава абсолютно скрита и от тях, и от всичко създадено. Тя пази голямата си Мистерия, която е скрита във Върховното Нищо. Има и друго нищо. В даоската мъдрост някой път може да говорим, има тринадесет вида Нищо. Тук става въпрос за най-висшата, тринадесетата степен.

Нито Първото същество, нито второто, нито третото познават Великата Мистерия. Тя действа чрез тях, като се е ограничила в тях. Ограничавайки се в тях, тя се е скрила и в един апокриф третото същество, т.е. Христос, казва: Тази Мистерия е абсолютно неизказана и никой не може да я назове по име, защото тайната е твърде преголяма.

Абсолютът държи в себе си преголяма, безпределна и необятна тайна. Този Абсолют, според Василид, никога не може да бъде познат, защото е по-могъщ от всичко създадено и несъздадено. Бездната се проявява в Първото същество, но както казах, си остава скрита така, както Бог се проявява в света, в съществата, но си остава скрит по подобен начин.

Първото същество Бог се проявява под формата на живот и светлина, но те са само було. Бездната тайно ръководи Първото същество и го съхранява така, както Бог ръководи и съхранява третото същество в себе си, наречено по-късно Христос.

Бездната има грандиозно и неведомо духовно тяло, от чиито отвори са произлезли първото, второто, третото същество, божествата, боговете, въздухът, огънят, водата, словото и т.н. Той, Абсолютът, е един, но е направил себе си на милиарди, буквално милиарди неща.

Който иска да познае Първото същество, той трябва да изключи света и съществата, както ще видим после какво казва Учителят, и да се отдаде изцяло на Бога. И навлизайки в Бога, той ще се докосне до нещо много древно и неизговоримо, което е скрито вътре в самия Бог.

Злото е създадено също от Бездната чрез Бога. Но то не е вечно явление, то е само процес. Василид казва: То е процес на превръщане на нещата в добро.

Бездната е по-дълбока от всичко външно и вътрешно. Тя е прапроизходът, това, което толтеките наричат тамоанчан, тринадесетото небе. От Нея сме произлезли.

Злото е в това, че човекът не познава себе си, а който не познава себе си, е в забвение, в невъзможност да прояви своята Божествена и още повече своята Абсолютна природа.

Всичко, което е в творението, е липса на себепознание, с разбира се, малкото изключения. Липса на себепознание означава липса на гносис, на откровение, което означава, че творението е болест на една неузряла божественост. Василид казва, творението е болест на една неузряла божественост. Както ще видим по-нататък от Ал Халладж, той казва: Адам и Ева са създадени от мисъл, от мисълта на Бога; Христос е създаден от духа на Бога, а това означава много неща. Тази неузряла божественост е била помрачена от т.нар. грехопадение, по-точно от незнание, от незнание на дълбокото в себе си.

В книгата „Премъдрост на Христос“ е казано: Бездната е отделила образ от Себе Си и това е Бог Отец. Така Абсолютно Нероденото се е зародило вътрешно. То е слязло. Така Великият Нероден се е самосътворил.

Всеки, който е познал себе си, не принадлежи на човешкия род. Това е свързано с пътя от петото тяло нагоре. В апокрифа „Откровение на Адам и Ева“ се казва: Който получи гносиса, откровението, той започва да живее в място свято и достойно. Това място е наречено Истината. Василид го казва така: Този, който е получил висш гносис, той влиза в плерома, т.е. в голяма пълнота. Тя е една висша степен на завършеност. Тука се намира и висшата мъдрост.

Бездната е Дълбина Неродена. Първото същество – Бог – е Дълбина, породена от Нероденото. Второто същество – Луцифер – е сътворена Нероденост, а третото същество – Христос – е сътворена роденост. Пак ще повторя: Бездната е Дълбина Неродена. Първото същество Бог е Дълбина, породена от Нероденото, Абсолютно Нероденото, което и никога не може да се роди, защото Учителят казва: Няма място за Него, То никъде не може да се породи; То може само да се ограничава, но не може да се събере никъде, нито във вселената, нито никъде. Второто същество Луцифер е сътворена Нероденост. А третото същество Христос е сътворена роденост.

Чрез Първото същество – Бог – Бездната е казала: Аз съм. Аз съм е името на Първото същество, името на вечността и затова който е отговорил на въпроса, кой съм аз, е отговорил на всички други въпроси.

Любовта към първото същество, към Бога, не е насочване към някакъв обект, а към състоянието на вечност, а по-късно от вечност към безпределност.

Първото същество, Бог, не е личност, а осмисленост, казва Василид, осмисленост на кой съм аз, осмисленост на съществуванието. Първото същество не е личност, а присъствие, особено присъствие.

Това, което първото същество, т.е. Бог, е получило от Бездната, Бог, Първото същество го е изляло в третото същество Христос и това е създало между тях така нареченото духът. А духът е просто една идея, мостът, вечната връзка. Това е наречено на друго място: Аз и Отец ми едно сме.

АТЛЪ

(втора идея за размишление)

Атлъ е дума на толтеките, на езика нахуа, на техния език означава вода.

Водата е, казват толтеките, древен наблюдател на човешкото развитие. Хората някой път мислят, че наблюдават морето, но водата ги наблюдава. Те някой път мислят, че правят експерименти с делфините, без да знаят, че делфините си правят експерименти. Човекът още докато помисли за делфина, делфинът има шестнадесет пъти по-бърза мисъл, той вече толкова неща е претеглил, подобно на котката, че вече е късно. Човекът просто е толкова закъснял и дори и възгледите му са много, много ограничени, просто е много бавен, но това е друга тема, за делфините ще говорим друг път.

Водата е древен наблюдател на човешкото развитие. Тя има в себе си скрит разум, затова човек колкото повече вода пие, толкова повече разум има. Освен това водата, тук ще вмъкна, има едно умение, се сещам, да почиства кармичните остатъци в човека, което помага и срещу кармата.

Атлъ, или водата, има мълчалива мисия. Тя, водата, е вечна и неуморима. Тя е мистериозно свързана с първичната енергия. Толтеките казват: Тя е началото на битието. Тя е и майката на битието.

Какво знае водата за нас? Много повече, отколкото си мислим. Защото тя външно е живот, но вътрешно тя е енергия, енергия на духа, слязла енергия.

Водата очиства съществата като древна майка. Тя чисти, пробужда и изяснява нещата в човека. Водата е пратеник на Орела. Тя преустройва света и хората по своя си начин. Тя е част от тайнството на Орела, част от първичната стихийност на Бога. Тези, които са наблюдавали големите водопади Виктория, Ниагара, разбира се, от духовна гледна точка, са били изумени от стихията на водата, а не както е при шотландците... Шотландците съжаляват за тази вода, защото нямало икономия, било прекалено неикономично. Разбира се, най-икономичният шотландец е умрелият шотландец, това е друг въпрос.

Когато водата е умряла, тя е станала, казват толтеките, земя.

Да пиеш чиста вода, това е особен символ, защото тази чиста вода е освободена енергия, която се взема от духа в нас и той тръгва с нея на път към Бога, на път към Орела. Вижте как работи мисълта на толтеките.

Има такава богомилска формула: „О, ти, древна, свещена и бърза река! Отнеси моята болест в морето.“ Това е една богомилска формула: влизаш във водата и много искрено се помолваш водата да отнесе болестта. И ако си искрен, ще се получи; ако не си искрен, много вода трябва да мине и това е друг въпрос.

Делфините, както и преди ви казах, са хора, преселени във водата. Те имат много дълбока гледна точка за водата. Тука само накратко ще кажа нещо, по-нататък ще го разгледаме по-дълбоко; те имат много по-дълбока гледна точка от човека не само за водата, но в случая за водата. Както казах, делфините са преобразени хора и това е казано не от кой да е, а от древния Тот-Хермес. Той казва: Делфините са преобразени от тайнствената сила на Нетера, т.е. от тайнствената сила на Бога, в делфини. Делфините са просто морски хора, водни хора. Те дори и когато са били на земята, много обичали водата, много обичали да се къпят, много повече отколкото обикновения човек. Защото във водата те знаят, че има присъствие на древната енергия, присъствие на Бога. Те знаят, че водата е просто енергия на Бога, а не някаква вода, не някакви си кислород и атоми; който пие Н2О, той не знае какво пие. Който пие енергията на Бога с онова древно чувство, той извлича от водата дух; и живот, и дух, и т.н. И понеже знаят, че това е енергията на Бога, в тази вода те се успокояват. За тях земята е била много сушава, просто земята е суша.

Водата за тях е древна идея, древен спомен. И тя ни напомня за това, че някога сме живели, според тях, в енергията на Бога, която някои наричат рая. Някога сме живели в енергията на Бога, в това древно Същество, което те го нарекли Океан. От друга страна, това е просто друго име на Бездната, Океан.

Водата е заместникът на Бога на земята, защото без нея, както знаете, и религиите, и културата, всичко ще бъде пресушено.

УЧИТЕЛЯТ – ВЪТРЕШНОТО СЛОВО

(лекция 21)

Започваме и междувременно постепенно един цикъл за Учителя – вътрешното слово.

Учителят казва: Който има интуиция, той ще разбере къде седи Истината. Остане ли умът и сърцето да те управляват, те ще объркат пътя. Интуицията не е предчувствие, а чисто духовно съзнание, без примеси. В предчувствието има страх, опасения; в интуицията никога няма страх и опасения.

Интуицията не произлиза от човека. Тя е огнище, съсредоточие на висши, разумни същества, които говорят и насочват този, който е станал достоен за пътя.

Една от причините за злото в света е, че хората са дошли по-близо един до друг, отколкото трябва. С това те изменят пътя на своето движение. И казва Учителят: На първо място Бог, а на последно хората, забележете. Кратко, ясно, това е първата заповед в Библията. После Той ще ти даде мярката как да общуваш с всичко друго.

Няма сила, казва Учителят, която да ви отклони от пътя, освен вас самите.

В моя път, казва Учителят, дясна и лява страна няма. Един път има само, пътят на Любовта.

И при най-мъчните условия човекът може да се развива правилно.

Не е позволено на ученика да угажда на хората. Само на Бога ще угаждаш. Това е още един въпрос, човек да се огледа и да разбере дали угажда на някакви хора, на някакво общество и т.н. Само на Бога ще угаждаш.

Под думата Учител ние разбираме Великата Божия мъдрост. Вижте колко просто и колко ясно казано. Това е нещо универсално, в което влизат всички видове истински, мъдри Учители: Великата Божия мъдрост.

Законите на Бялото братство (тука говоря точно буквални неща по Учителя), на тези сто четиридесет и четири хиляди светли души от сто милиона години насам не са се изменили нито на една стомилионна част. Който говори истината, е член на това братство.

За мъдреците няма добро, няма и зло, всичко е любов. Значи те тръгват от любов нагоре.

Божествената любов, казва Учителят, е необходима, за да имате основа, а ангелската любов е необходима, за да имате огън. Значи и двете са необходими по различен начин: едната е да имате основа, другата – да имате огън.

Великите души се раждат от мрака на страданието.

Казва: Аз мога да уча само онези, които имат неизменна любов. Кратко и ясно, които имат неизменна любов, а тя започва от петото тяло, когато човек е издържал големия изпит на мрака. Не малките изпити, които са подготовка, а големия изпит на мрака.

Казва: Когато Бог ти отговаря на молитвата, това не е присъствие на Бога, това е само благоволението Му. Когато ти имаш неизменна любов, това е вече присъствието Му.

Между доброто и злото няма победител. Ако някой победи, ще се измени същността. Единственият победител е Любовта.

Ако Бог те обича, никой не може да ти направи пакост. Ето защо е важно да уточниш отношенията си, да спечелиш доверието не на кой да е, а на Бога.

В моето знание, казва Учителят, вие ще се удавите и от вас нищо няма да остане. И затова всичко няма да ви дам. Макар че много неща са казани, както ще видим в тези поредици от лекции, има и много неща не казани.

Отсега нататък който иска да му върви, да казва истината. А който иска да си загуби гражданските права, т.е. Божествената природа, нека да лъже. Значи зависи кой какво иска.

Казва: Аз съм човек на неумолимата Истина. И после казва един много важен закон, няма да го коментирам. Следващата година подготвям такава книга, цялата е пълна с такива подобни изказвания на Учителя, но с коментари. Но в тези лекции съм решил да не правя коментари. Тази книга е една от най-гъстите, тя ще излезе следващата година и съм я нарекъл „В храма на Учителя“. Даже се чудихме дали да я издадем, но решихме да я издадем. Казва Учителят на друго място: Ако бях една птица, като пея, не щях да млъкна, но щях да пея така, че да разтопя всички телчета на кафеза и да стана свободен. Много дълбок закон е скрит тук, това е пеене, това е да устояваш на нещо, и то постоянно.

Казва Учителят: Аз съм преди вечността и ще бъда след нея.

И казва изключителни думи: Аз нагласявам бъдещето. То зависи от мене. Точно, кратко и ясно, буквално, пак ще го повторя: Аз нагласявам бъдещето, то зависи от мене. Както знаете, никакъв посветен или мъдрец не може да каже такива думи, после ще отидем още по-надълбоко в по-следващите лекции.

Казва, това съм го казвал, но нарочно пак го казвам, тук-там някои неща ги повтарям: Ако ти си на една стомилионна частица от нормата, от мярката, ти не можеш да ме разбереш. Значи най-малкото отклонение, частица от това отклонение и ти вече си в друго съзнание. Ти не можеш да разбереш напълно какво иска да каже Учителят и тогава задаваш друг род въпроси.

Казва: Аз съм опитал най-лошите условия, аз съм ходил до дъното на ада. Човекът за да бъде господар, трябва да бъде нещо много повече от гений и от светия, и още даже нещо много повече от учител. Забележете какво казва Учителят. За да бъде господар, трябва да бъде нещо много повече и от учител, което означава, че гениите и светиите са още много, много далече от мярката. И наистина за светиите на друго място Учителят казва, че те са просто деца на ангелите.

Казва: Аз десет пъти съм възкръснал от смъртта.

Към онези, които не работят и не прилагат, Бог отправя към тях тъмната си страна. Пак ще повторя, защото много важен закон изнася Учителят: Към онези, които не работят и не прилагат (това казах и скоро в София – не можете да излъжете Учителя със супа и с паневритмия, кой както иска да го разбира; засмяха се, но кой какво разбра, това е друг въпрос), Бог отправя към тях тъмната си страна. Но това не е зло, а подтик да работят и прилагат. И затова който осъжда злото или тъмната страна на Бога, той се самоосъжда.

Казва: Аз имам хляб на друго място. Мнозина от вас искат да влязат в Божествените тайни, но знаете ли, че с влизането в Божествените тайни много култури, много цивилизации са изчезнали. Само ще допълня: Не са знаели какво искат, не са подготвени, а са искали да влязат там.

За мене, казва Учителят, денят не е от двадесет и четири часа.

Нова формула ви давам, кратка, ясна: Сърце от огън, душа от пламък, дух от мистерия. И после казва: Бог дръж близо до себе си, всичко останало дръж на разстояние.

ЧИСТИЯТ СМЯХ

коаните на Мърфи

(трета идея за размишление)

Тези идеи се отнасят главно за пътя на третото и четвъртото тяло, но ако някои се коментират, леко докосват петото тяло. Тук аз съм ги оставил без коментар, но Мърфи е човек, който е умеел да наблюдава човека. В следващи прераждания този човек ще стане духовен, в близките прераждания, после той ще стане и мистик.

Ще кажем какво казва Мърфи и мърфологията:

Винаги можеш да намериш нещо, което не търсиш.

Книгата на живота започва с един мъж и една жена, и една градина и завършва с апокалипсиса. Просто, ясно.

Божествената любов за хората е едно дълбоко недоразумение. Човешката е на място, но Божествената е друго нещо, дълбоко недоразумение.

Когато нещата се объркат, не ги дообърквай. Разбира се, повечето хора правят точно това, даже се стараят и той предупреждава – не ги дообърквай, те вече са объркани, няма какво да се месиш. Простички съвети, понякога те може да помогнат на човека.

Никога не се бори с неодушевен предмет.

Щастието не се отразява добре на човека. Наистина, наблюдавайте, ще видите, щастието не се отразява добре на човека.

Колкото повече харесваш нещо, толкова по-вредно е то за тебе.

Най-трудно е да обориш мълчанието.

Ако в една сфера на живота нещата вървят зле, то в друга сфера вървят лошо.

Негативните очаквания пораждат негативни резултати; позитивните очаквания също пораждат негативни резултати. Такъв е пътят на третото и четвъртото тяло. В този закон е скрито дълбоко вдъхновение, но разбира се, всеки трябва да го извади.

Винаги е трудно да забележиш нещо, което го няма.

Всеки има план, който няма да стане. Наблюдавайте света: всеки има план, планира и няма как да стане, защото план без Бога не може... просто това са много точни закони за света. Както ви казах, това е бъдещ мистик.

Хората започват да действат разумно, след като са изчерпали всички други възможности. Най-накрая, с големи мъки, мога да кажа и полуразумно, даже и ще се съглася – разумно действат.

Казва: Не се захващай с нищо лесно. Значи който е избрал лесните неща, да му мисли.

Път без препятствия обикновено не води доникъде.

Най-лесно е да откриеш човек, който не може да ти помогне. Просто не ти трябват даже усилия, направо попадаш на него.

Понякога трябват десет-двадесет години, за да разбереш ясното; ако десет-двадесет години не ти стигнат, ще разбереш неясното. Простичко, отново прост закон и наистина, много години минават, човек накрая разбира неясното.

Само тези, които осъждат (за критикарите), намират в живота си това, което търсят. Отново точно казано: те ще намерят майстора си.

Когато нещата се подобряват, нещо ще се влоши.

Помисли, преди да помислиш.

Две глупави глави могат най-малко да удвоят глупостта. Отново простичко решение.

Колкото по-далечно е бъдещето, толкова по-добре изглежда то. Наистина ако дойде близко, хората ще се смаят.

И последно: Грешките се натрупват, за да създадат максимални затруднения. Това е целта.

АУМЪ

6 ноември 2007 г.

ТЕЛАТА

(лекция 22)

ШОЧИТЛЪ

(първа идея за размишление)

ТЪМНИЯТ МЪДРЕЦ

(лекция 23)

ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ

(втора идея за размишление)

УЧИТЕЛЯТ – ВЪТРЕШНОТО СЛОВО

(лекция 24)

ЗА ЗДРАВЕТО

(трета идея за размишление)

ТЕЛАТА

(лекция 22)

Любовта превръща страданията на петото тяло в мъдрост, т.е. страданията на висшата душа в мъдрост. Така любов, която преодолява страданията, познава вкуса на Бога. Така петото тяло узрява.

Интуицията се намира между шестото и петото тяло. Тя е несътворено слово, което е скрито в свръхсъзнанието на човека.

Образованието и културата са четвърто тяло. Това означава, че те никога не могат да създадат истински човек. Само Любовта е, която го създава. Защо? Защото в Любовта влиза Бог.

Третото и четвъртото тяло имат привиден стремеж към Бога, нереален, защото да говориш за Бога и да му се отдадеш, да си посветиш живота на Бога, това са винаги различни неща.

Връзката между хората, които са на ниво пето и пето тяло и пето и шесто тяло, са връзки на вечността и на безкрайността.

Висшата степен на петото тяло е свързана с тайното съзнание на боговете; висшата степен на шестото тяло е свързана с тайното знание на Бога.

Петото и шестото тяло не търсят религии навън. За тях истината е навътре.

Докато живееш в третото и четвъртото тяло, т.е. в астралния свят, в астралните желания, мисли и разсъждения, всички църкви и религии са безсмислени, успокоението е привидно, паленето на свещи е илюзия. Истинската религия е на друго място, навътре, в мястото на Истината.

Смисълът на живота е в шестото тяло, висшата чакра, наречена още златното цвете. Тук е и еликсирът на живота.

Хората на третото и четвъртото тяло са жертви на света, на своите желания и мисли. Иначе, разбира се, всеки човек е духовен, но не всеки човек е одухотворен. Напротив, много рядко човек се одухотворява, защото хората не правят тотален избор за Бога. Оттам произлизат всичките им проблеми, както ще видим после и за здравето. Ще видите какво казва Световната организация за здравето – пълна глупост, мярката за здраве, това защото е четвърто тяло.

Посвещението в петото тяло, във висшата душа означава да умреш за човешкия живот. Привидно да го има, но дълбоко навътре в себе си, в реалността да го няма.

Четвъртото тяло – знанието – не е способно за постигане на себепознание, защото себепознанието се нарича любов, а не знание. Себепознанието се нарича душа, а не разсъждения.

Четвъртото тяло се стреми към фалшиви неща: социализъм, демокрация и всякакви подобни. Целта никога не може да бъде демокрация или някакъв строй. Целта е чиста духовност и докато хората се заблуждават, и резултатите ще бъдат такива.

В четвъртото тяло знаещият човек се превръща в преграда за самия себе си. Знаещият човек се самопроваля. Така е устроено четвъртото тяло, докато не се пречисти тотално този ум и докато не изчезне, и на неговото място да слезе духът, чистият дух; дотогава тези игри продължават.

Как действа четвъртото тяло, менталният човек и петото тяло, любящият човек: например тогава, когато всичко е рухнало в човешкия живот, четвъртото тяло се проваля. Човекът или се побърква, или се разболява, или умира и т.н., и т.н. Четвъртото тяло, човекът на знанието се проваля. А петото тяло, забележете, увеличава доверието си в Бога. Това означава да имаш душа. Когато всичко се проваля, (после ще видим и мярката за здраве от Учителя), когато всичко се проваля и ти имаш любов, ето ти здраве, това е здравият човек.

При такова разваляне на всичко около тебе, разрушение, да имаш любов, ами това е душа. Това означава да имаш любов към Бога. Това няма нищо общо с цитатите. Когато жадуваш за отговор и Бог не ти отговаря, когато жадуваш за помощ и Бог не ти отговаря, ето времето за доверие и любов, ето времето за израстване във висшата си душа, в петото тяло. Вярно е, че Бог присъства в големите трудности, но не винаги е така, особено когато Той изпитва Своите и иска да ги направи верни на Себе Си. Той иска те да постигнат по-висшите степени на петото и на шестото тяло.

Четвъртото тяло цени повече здравето, отколкото истинолюбието, това е неговата грешка. Такъв човек иска да оздравее, не държи на Истината, той не се поучава. Той не знае, че после пак ще се разболее по-лошо. Той е в капан, просто не знае… Той иска голо здраве, не иска да живее за Бога, не иска да живее за Истината, но иска здраве, което е много жалко.

Третото и четвъртото тяло са много особени. Те искат да се освободят от болести, от трудности и страдания, но не искат да имат любов към Бога. Докато разумният, когато той страда, забележете, той страда, за да се излекува от нисшите си тела, да се спаси от ума си, от хитрия ум и от хитрите желания. Той страда не за да се излекува, разумният човек, пробуденият, а за да придобие Любовта, друга посока, друг път.

И така ние боледуваме не за да оцелеем, а за да придобием любов и ако това не го разберем, нищо няма да разберем. Защото без петото тяло, без любовта ти нямаш основа, нямаш реалност, нямаш на какво да градиш. Не можеш да градиш на някакъв ум и разсъждения, и на някакви желания. Ти можеш да градиш само на висша душа и оттам нагоре.

Да се освободиш от третото и четвъртото тяло, това е въпрос на огромно и усърдно търсене на истинската любов. Това си е чисто духовен подвиг. Той си има своите рискове, но който търси Любовта, не признава рисковете, той просто потегля по този път.

Докато при третото и четвъртото тяло сърцето разнася кръвта по тялото, то при петото тяло Любовта носи и още нещо допълнително, една по-тънка и жива енергия, освен кръвта. Тази енергия е наречена чистата жизненост.

Третото и четвъртото тяло живеят в груби и плътни енергии, а те са мъчителни, докато човекът на петото тяло се радва истински на живота и на своето уединение. Той не изпада в усамотение, а в уединение, той там придобива пълнота.

Четвъртото тяло, т.е. твоят ум, ще умира много пъти и човекът заедно с него, докато познае шестото тяло, своя чист дух, който е без начало, защото е част от несътворената история на Бога.

Третото тяло гледа с въжделения. Четвъртото тяло гледа с мислене и разсъждения. Въобще тука липсва любовта. Ето защо тука идва заместникът на Бога, Сатана. Разбира се, тука пак Бог ще те учи чрез него, но чрез него. Тука Сатана ще те лекува. Той ще лекува твоите мисли и въжделения. Тука скритата страна на Бога ще те учи, докато се научиш да гледаш с петото тяло, докато се научиш да гледаш на нещата с Божествена любов. А когато гледаш с любов, ти увеличаваш Бог в себе си и Бог в другите.

Целта на шестото тяло е мъдростта, а целта на мъдростта е двойна: първо, да ти даде истинско и духовно знание, без примеси и второ, да отключи непознаваемото в тебе. Шестото тяло не е свързано с времето, а с духа и със свободата. Шестото тяло е мъдрост по-дълбока от света и по-дълбока от вселената. Затова в Библията се казва, че само на духа е дадено да узнае тайните на Бога. Значи той има едно предимство, на него е дадено.

В шестото тяло мъдрият е прекратил ума чрез пълно овладяване, т.е. чрез пречистване. Не унищожение на ума, пречистване и така той е станал чист дух. Когато си близо до такъв човек на шестото тяло, т.е. до мъдрия, ти вкусваш нещо от незнайното. Шестото тяло дава чисто разбиране без обяснение, самата мъдрост действа така. Тя има излъчване, което няма нужда от обяснения.

„Бхагават Гита“ казва: Вглъбяването е най-голямото съкровище на мъдреца. Разбира се, трето и четвърто тяло нищо не могат да направят по този въпрос, няма накъде да се вглъбяват, няма кой да ги пусне, докато не се пречистят. При мъдреца е друго: мъдрецът влиза навътре в своята пълнота и в Божията пълнота. На него е позволено да влиза навътре.

Четвъртото тяло, знанието е гордо; шестото тяло, мъдростта е скромна. Тя има друг опит, дълбок опит. Той не е някакъв човешки опит, той даже не е духовен опит. Той е Божествен опит, много мъдър опит.

Истинската медитация е в шестото тяло. Тука умът е отсечен от силата на безмълвието. Медитацията на шестото тяло е естествено самопотопяване в собствения си чист дух.

В медитацията на шестото тяло има три призива:

Първо, призоваване към успокояване, нещо като пробив в покоя;

второ, тънко и дълбоко истинско знание, което слиза от Мъдростта;

трето, призоваване към дълбоко безмълвие. Този призив е най-древният. Ето защо шестото тяло пие от Извора, пие от много дълбоко място. То пие от древността на Безмълвието.

ШОЧИТЛЪ

(първа идея за размишление)

Една дума на езика на толтеките, на нахуатлъ. В езика нахуатлъ няма понятие за стихотворение. Те го наричат куикатлъ. Куикатлъ означава музика със слово, или по друг начин, звучащо слово. Те пишели хайли, което други го наричат химни към боговете. Не просто някаква поезия, не някакво его какво е преживяло, просто обръщение към висши светове, към боговете и към цветята, защото знаели, че тези химни и обръщения побеждават мрака и отвън, и отвътре. Значи тук не става въпрос за обикновена поезия, говорим за индианската поезия. Хайли означава слово, проникващо в боговете. Това била една много зряла поезия. Те наричали тази истинска поезия слово в словото.

Думата шочитлъ в индианската поезия означава пожертвало се сърце. Казват и толтеките, и маите, че човекът е също цвете: и той се разцъфтява, и той увяхва. Толтеките казват: да обичаш шочитлъ, едно цвете, това означава да имаш отношение със сърцето си.

Според маите най-висшето цвете е Любовта. Те казват: Човекът е роден от песента на Любовта, богинята на рождението, самата Любов.

Според толтеките да гледаш едно цвете, това е умение да общуваш със сърцето си. И наистина ако умееш да общуваш, сърцето може да ти каже много неща, които ги няма в книгите. Може да ти каже нещо за своята специфична, духовна сила, която съдържа. Разбира се, първото условие е, никога да не искаш да използваш цветето, защото Учителят казва, който скъса цвете, след време ще заприлича на скъсано цвете, защото е посегнал на сърце на друго същество. А това същество записва.

Толтеките казват: Сърцето е особено цвете. То може да нахрани девет пустини, имат такава поговорка: Едно сърце може да нахрани девет пустини. Те казват още: Сърце е само това, което е устремено към чистата светлина. И то трябва да е устремено дотогава, докато тази светлина заблести напълно в самото него, в самото сърце.

Казват още: Сърцето е голям изпивател, то изпива слънцето. Значи сърцето и цветето са голям изпивател, т.е. нещо, което е много възприемчиво. То изпива слънцето.

Казват: Да искаш съвет от едно цвете, означава да искаш съвет от едно скрито сърце. Самото сърце също умее да слуша, особено музиката (тук става въпрос и за цветето), особено музиката на прохладния вятър, неговите многобройни шепоти.

Толтеките казват: Цветето е като мъдреца – чиста светлина, без дим. Цветето е писменост, знание, мъдрост, път и даже, казват толтеките, наставник. То е вестител. То ти помага да видиш себе си, ако умееш да наблюдаваш сърцето си.

Цветето ни внушава да се разцъфтим, по друг начин казано да се превърнем в истина, това е неговият символ. И затова толтеките казват: Шочитлъ, т.е. цветето, знае нещата както един толтек.

Цветето има много тънък глас в своето скрито, собствено сърце. То има много спокоен глас и затова умиротворява, и затова хората го търсят.

Маите казват: Цветето е узряла песен, узряла истина. Узряла откъде? От черната земя, от трудностите, от тежкия живот. Именно там (това е символ), именно там трябва да се разцъфтява човека, не при някакви си блага, а точно в тежките неща, в трудностите.

Цветето вади чудни цветове от тази черна земя. То поднася на човека благоуханието на истината, защото самото ухание означава зрялост. Такова нещо са и мъдреците, има в тях едно ухание, то се дължи на зрялост.

Когато цветето е откъснато, неговото скрито сърце плаче.

Цветето не е нещо земно, както изглежда, то е нещо духовно. То е духовно слизане от невидимото. То е външна усмивка на едно скрито навътре висше същество. Това го казва индианската поезия.

ТЪМНИЯТ МЪДРЕЦ

(лекция 23)

Ще имаме за него няколко лекции, както ви казах, древна Гърция много рядко е раждала мъдреци. Много от тях са минавали за мъдреци, но не са – те са просто философи, които пътуват към мъдростта. Но тука ще говорим за мъдрец.

Хераклит... Наричат го Тъмния, а той е сияещо същество. Наричат го Тъмния, понеже е останал неразбран. Гръцкият ум е изпуснал мъдростта на Хераклит. Гръцкият ум не е бил готов за тази мъдрост.

Мъдрецът от Ефес, тъй като той е живял в Ефес, е човек с изключително дълбоко вглъбяване. Той произхожда от жречески род, така наречен родът на кодридите.

Ударението при Хераклит е огромна отдаденост на Мъдростта. Хераклит осъзнал, че живее не за обществото, а за да познае Истината, първото му голямо осъзнаване. Не за обществото, защото който се отдаде на обществото, попада в грешка, а първо трябва да познаеш Истината.

Хераклит казва: Психея, т.е. душата, има огнена природа, която е носителница на истинския живот. Тази огнена природа е носителница на познанието, на поведението (става въпрос за правилното поведение) и на безсмъртието. Те идват от тази природа на огнената душа, висшата душа в човека.

Докато душата си остава груба в човека, той казва, никакво обучение не може да я научи на нищо, забележете, никакво обучение, никакво образование, нищо, никой не може да я научи на нищо, защото неразумното е глухо. Грубите хора, става въпрос за грубите души, нисшите души, грубите хора не разбират дори явните неща. И после казва: Очите и ушите са лоши свидетели на човека, който има груба психея, който има груба душа. Значи очите и ушите са груби свидетели, лоши свидетели на човек, който има груба душа; каквото и да гледа, неговите очи и уши го излъгват.

Логосът е първичното слово. Това слово е първоогън древен. Хората не разбират Логоса, въпреки че всичко се извършва според този Логос.

Всички човешки знания са относителни, защото те не са свързани с Логоса, с първичното слово. Който не умее да общува с Логоса, той много лесно превръща сляпата си тъмнина в безверие.

И после казва: Ако човекът се посвети на Логоса, т.е. на чистото и универсално слово, той ще се домогне до истинското познание, защото Логосът е Божествен Разум и ще го дари. Този Логос е всеобщ, тук няма народност, тук не става въпрос за религии, нито за наука. Става въпрос за нещо, което е над религиите и науката, самият Логос.

Казва: Истината е израз на първичния Логос, на прадревния огън и посредством Логоса се управлява целият всемир. Само с тази психея, т.е. душа, която е огнена, която гори, която е активна и будна, може да се овладее истината.

Истинската мъдрост не е многознание, а познание на Логоса и затова той нарича и Платон, и Питагор, и Ксенофонт и много, и много други многознайковци. И ако сложим висшата мярка, те са такива. Разбира се, те си работят, трудолюбиви са, обичат философията, но не са мъдри. Мъдростта е друго нещо.

Истинската мъдрост, казва Хераклит, е постижение на скритата хармония на противоположностите и разбирането на единството на всичко.

Той казва: Мъдростта винаги си остава Мъдрост, а натрупването на знания нищо не означава. Пределите на душата, казва, ти не можеш да откриеш, толкова е дълбок нейният смисъл, смисълът на висшата огнена душа.

Казва: Аз изследвах сам себе си. В целия си живот аз търсех самия себе си.

Казва: Омир е живял заблуден живот, а мненията на хората са детински игри.

Мъдрото е отделено от всичко останало. Мъдрото никога не съвпада със света.

Задачата на познанието се заключава в разбирането на Мъдростта и Логоса. Учеността не учи на разбиране. Философията и науката много умело избягват истинското знание, това го казва Хераклит, много тънко, много ловко избягват истинското знание.

Истинският път не е да се знае, а да си реален. Забележете колко точно говори мъдрецът: не да се знае, ти може да знаеш колкото си искаш, въпросът е дали си реален, имаш ли душа.

Как може някой, казва Хераклит, да се скрие от Вездесъщия?

В истинския човек доброто и злото умират, противоположностите умират, радостта и скръбта умират, животът и смъртта умират. Ражда се духът. Остава само една истинност, която е порядък сама по себе си, която е разумност сама по себе си.

Истинският човек е част от древния и вечно жив огън. Този огън е несътворен. Този огън е безсмъртен.

Словото на човека е особен род ангел-хранител. Значи ако човек говори правилно, самото му слово се превръща в ангел-хранител. Ако ти не говориш правилно, може да чакаш помощ от някакъв ангел-хранител, но ти вече си нарушил закона. Самото слово е много висша защита, когато го изберем принципно.

Казва: Бог е едновременно война и мир, изобилие и глад, ден и нощ, зима и лято.

Противоположностите са единни.

Всичко тече.

Войната е процес, който тече и се превръща в мир. Войната е в единство с мира и накрая точно затова тя става в мир. Противоположностите преминават една в друга постепенно, те текат една в друга. Болестта тече и се превръща в здраве; здравето тече и се превръща в болест. Животът тече и се преобразява в смърт.

Бог е война и мир, защото и мирът е лошо явление, когато той ражда застой. Когато се ражда застой, започват да се раждат много демони, идва на помощ войната. Тя задвижва всичко, всичко го привежда в движение, в мислене, в развитие и после отново идва мирът. Всичко тече. Войната идва да обнови мира, войната идва да обнови застоя.

От различията произлиза прекрасна хармония. Война има, понеже няма развитие. Хората застояват, а застоят е по-лош от войната. Защо? Защото застоят ражда демони. Значи не просто лоши хора, не полудобри, става демонизиране; на помощ идва войната. Бог е война и мир. А войната е движение. Войната е вразумяване.

И после казва: Да говориш истината, значи да си едно с първичното слово, Логоса. Мъдростта се състои именно в това, да говориш истинното, не интересно, не да се правиш на нещо особено, а да говориш истинното.

Огънят, това е древният ефир, чистият ефир. Той е, който гори. Той е космическо явление, а не някакъв външен огън. Външният огън е само носител. Когато запалим свещта, гори този древен ефир, част от древността, както Орфей казва: част от духа. И къде се намира най-тънко духът в свещта? Точно на връхчето на пламъка, там е най-финият ефир. Въобще духът се намира във върха на нещата, затова свързвайки се с този древен огън, с тази древна идея, духовете в стаята и където и да са, не обичат да гори свещ.

Кладата не е нищо друго, освен обмяна с този ефир-огън. Извисеният огън е духовен, а принизеният огън е веществен, външен огън.

Логосът, т.е. словото, е самата тайна на живота, тайната на нещата. Това слово е учителят на нещата и съществата. Това слово е пътят на нещата.

Истината за този свят е най-голямата опасност и затова този свят е лишен малко или много от нея.

ИНДИАНСКАТА МЪДРОСТ

(втора идея за размишление)

Смъртта е дошла, понеже не умеем да обичаме безкрайно. Ние обичаме някак си, обичаме донякъде, обичаме до гроба, но всичко това е глупаво. Учителят казва: Любов, която продължава до гроба, не е истинска любов, просто тя нищо не струва, тя е от ума.

Истинският шаман, казват маите, е майстор на любовта. На езика на маите шаман означава древен човек, познавач на маяпан. Думата маяпан означава хем древност, хем мъдрост.

Един жрец на маите е казал: Само Любовта може да разбере древността. Жрецът живее в маяпан, т.е. жрецът живее в самата любов, в самата същност, в самата древност. Той не служи на обществото, той живее в свръхвреме, т.е. в онова, което Заратустра нарича постоянното време, т.е. вечността, времето, което никога не прекъсва.

Жрецът е подчинен единствено на любовта, т.е. единствено на древността, а не на обществото и на някакви закони. За жреца любовта е свещената сила на древността. За него по този въпрос няма друго мнение.

На езика на маите жрецът е бил наричан чилану. Чилану означава тълкувател на Хуракан, тълкувател на Божеството. Само той имал право да тълкува Божеството, понеже целият му живот тотално е посветен на Него. Маите го наричат владетелят, който е сърцето на всички неща, става въпрос за Хуракан, за Божеството.

Според жреците на маите в древността на любовта времето угасва. Значи ако човек съумее да влезе в тази любов, времето ще бъде угасено, също и ограниченията (защото времето означава ограничения), времето ще угасне. Времето, казват маите, е смъртно, защото в любовта, т.е. в древността, човекът живее по друг начин. Там той се намира в пълното си дихание, което е безсмъртно. Само в любовта може да имаш пълно дихание, което е безсмъртно.

Любовта има свещени думи. Маите казват: Свещените думи са крила.

Според един жрец на маите целта на живота е взаимно разбиране, но не с хората, а между тебе и любовта, между тебе и твоята древност.

Маите казват: Любовта е нашата майян, т.е. в случая нашата древност, и те я наричат още нашата майка, а вселената е нейната дъщеря и затова любовта слиза да помогне на вселената, на своята дъщеря. И всички, които разбират любовта, те стават маяпани, стават древни, стари души, стават зрели. И те напускат света и времето. А които не разберат любовта, остават заключени от времето и от шибалба, т.е. смъртта, мястото на страха.

Само любовта, казват маите, има ясен изход от света. Нищо друго няма такъв ясен поглед за изход от света. На едно място Учителят казва: За моите ученици имам изход извън вселената. Това е подобен закон. Значи само любовта има ясен изход от света, само тя има ясна цел, защото е древна, защото познава древността.

Маите казват (между другото казвал съм ви, някой път може да ви запозная донякъде и с тяхната азбука, тя е хиляда тридесет и пет йероглифа. Първо йероглифът е много по-дълбок от буквите и този език е много дълбок… А на какво се прекланят маите, на коя култура? Те взаимстват най-дълбоката си култура от толтеките, те са тясно свързани с толтеките). Маите казват: За да изцелиш човека, трябва да промениш неговото състояние, т.е. неговия сън. Кое е неговият сън? Неговото въображение.

Този свят, казват маите, е крехък. В този свят ако няма вода, времето не може да действа; ако няма вода, времето не може да тече.

Маите казват още, че Хуракан, т.е. Бог (те имат и друго название, но това е едно от имената на Бога, техния), казват: Бог е навял в очите на хората, самият Бог е навял в очите на хората мъгла и затова много неща са станали за хората тайнствени и неразбираеми. Те са станали скрити поради тази мъгла. Но ако човек познае в себе си халач виник, на езика на маите това означава истинското, вътрешният човек, истинният човек или висшият човек, той започва да вижда, той става даже вожд, вожд на себе си. Тогава той става велик господар и премахва мъглата.

Маите казват още: Не е истина, че съществуваме на земята. Разбира се, много хора са убедени, че са тук. Които са убедени, са убедени, но ние живеем на друго място; в нашето съзнание, в нашите дълбини ние не сме от този свят.

УЧИТЕЛЯТ – ВЪТРЕШНОТО СЛОВО

(лекция 24)

Учителят казва: Аз познавам Бога като абсолютна Любов, абсолютна Мъдрост и абсолютна Истина. Всичко е от Учителя, буквално казано, а не приблизително, точно.

Сам по Себе Си Бог е нищо и туй нищо съдържа всичко в Себе Си.

Учителят казва: Казва се, че Бог е любов, но Той сам не е любов. Той е нещо по-велико от любовта. Обаче условията, при които сега живеем, не познават по-велика мярка от любовта, затова се казва, че Бог е любов, т.е. това е компромис. Засега е така, Бог е нещо много повече, но понеже ние не познаваме по-висшите неща, затова приемаме, че Бог е любов.

В една специална лекция – „Хио ели мели месаил“ – Бог дава откровение, висш гносис още като е бил млад на Учителя. Той му казва, самият Бог му казва: Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да угасне. Заради тебе ще благословя и заради тебе ще помилвам всичко. По-нататък в същата лекция Бог казва на Учителя: Аз съм твоят дух. Забележете, Аз съм твоят дух. Това го изнася Учителят в една от специалните лекции.

После Учителят казва: Изворите на Бога се поят от още по-велик Извор, от абсолютния, незнайния Дух. За Него никой нищо не знае. На друго място Учителят го нарича Абсолюта, на друго място – Бездната, там, откъдето е произлязъл (говорихме) Бог и световете, и боговете.

Изнасям тези неща, защото много хора скоро в Бургас казаха: Все пак какво ти е мнението за учението за светците? Казах им: Уважавам ги, но може ли един светец или един посветен, или един мъдрец да каже такива неща като Учителя, както ви казах и преди, Учителят казва: Аз нагласям бъдещето, то зависи от мене. Може ли някой да понесе такова изказване, което изнесохме?

После, следващото: Аз съм в космоса, аз съм и извън космоса и моето царство не е от този свят.

После: Аз ви казвам, че когато падаше Адам, аз бях в рая.

Това, което е реално за мене, не е реално за вас. Аз зная датата, когато светът ще се оправи. Става въпрос за датата на страшния съд. Забележете, когато един Учител говори, това е огромна отговорност, но той знае, защото е много вътре във Великото, в Абсолюта, а не само в Бога. Учителят слиза на всякакви нива и се качва на всякакви нива, ще разберем и по-нататък от лекциите.

Казва: Не желайте да се освобождавате от злото, което ви измъчва. Впрегнете го на работа. Използвайте силата му, енергията му и накрая то ще стане слуга. Значи в това отношение няма нищо лошо в гнева, в страстта, във всичко; лошото е в посоката. Ако ги впрегнеш на работа по пътя на пречистването, няма значение какво говорят хората за тебе, това е нещо между тебе и Учителя, между тебе и Бога. И заради Бога ти си длъжен всички неща да ги преобразиш в съвсем друга енергия, която е квинтесенция.

Учителят казва: Който живее според законите на Любовта, той никога не може да пострада.

Казва: Моето малко разположение към когото и да е има повече цена, отколкото любовта на целия свят, събрана вкупом. Значи моето малко разположение към когото и да е има повече цена, отколкото цялата любов на света.

Засега не мога да ви кажа това, същественото, което вие искате, защото не можете да го изпълните. Тук става въпрос за принцип. Думата принцип означава за разлика от законите – без изключение. При законите има изключения, правила, подзакони; тук няма изключения.

Истината е последната граница на битието. Всяко нещо, което е създадено, като ходи, най-после ще спре до Истината. С хиляди години можеш да ходиш, но като дойдеш до Истината, там ще спреш. Истината е последният предел на всяко проявление. И като дойдеш там, едно от двете: или ще се съобразиш с Истината, или ще станеш на прах и пепел.

Казва: Аз не искам хора, които да ми бъдат верни само до гроба.

Въпросът за Бога преди хиляди години съм го разрешил (това са думи на Учителя). Преди хиляди години съм го разрешил.

Казва: Не съм се раждал. Стар съм толкова, че като мене друг стар няма. Точно и буквално думите на Учителя: Като мене друг стар няма.

Навсякъде се проповядва братството. Проповядва го дяволът. Забележете какво казва Учителят; външно се проповядва братство, а вътрешно го няма братството – това е от дявола. Това не е проповед, трябва да избереш тотално Истината. Това не е въпрос на думи: ще ставаме братя… Няма такова нещо. Проповядва го дяволът, тук става въпрос за различаване.

Христос слиза на земята на всеки две хиляди години. В миналото е слизал на всеки тридесет и три хиляди години.

Христос го обичам, защото оживя.

Той, Господ, да ни благослови. Така казват ученици, хора. Тука Учителят казва това изречение, но после добавя: Но Той, Господ, ни е благословил. Хиляди години са минали в благословения, но трябва един начин на работа, това казва Учителят. Благословение има, хиляди години има благословение, но какъв е твоят начин на работа? На друго място Учителят го казва по друг начин: От ученика се изисква интензивен духовен труд, три думи, интензивен. Не просто четеш, не просто извадки, не просто това или онова. Има нещо интензивно.

Една сестра ми казва: Всичко знаеш, каква нужда имаш да четеш? Учителят казва: Това е погрешно схващане. Онзи, който всичко знае, той чете повече от всички други.

Който иска да се освободи от дявола в себе си, трябва да съедини в себе си духа с Истината.

Любовта към Бога ражда живот, а любовта към хората ражда смърт.

Който живее в любовта, той се радва на скръбта така, както и на радостта. Забележете, и двете са еднакви – в различни посоки, но те са еднакви. Той се радва на скръбта така, както се радва и на радостта. Това е дълбокият човек, пробуденият в духа, този, който живее в духа. Обикновените хора вие знаете на какво се радват.

Чрез злото, казва Учителят, вършиш това, което е угодно на тебе. Чрез доброто вършиш това, което е угодно на другите. А чрез любовта вършиш това, което е угодно на Бога.

Няма ли правилни възгледи за злото, човек не може да се развива правилно.

Единственото нещо, което никога не прави зло, е Любовта. Това е Любов, а не доброто или нещо друго. Любовта не прави зло, тя няма такава способност.

Когато приложите нещата в живота, тогава ще ги научите. Много братя, много сестри много неща знаеха; дойдоха тежки изпитания, Бог иска да каже: Сега да видим всъщност какво знаеш. Значи може да си чел колкото искаш, да си си въобразявал, че си знаел, в тежките изпитания става ясно.

Значи когато приложите нещата в живота, тогава ще ги научите.

Какво представлява дяволът? Той е един от членовете на изпитната комисия, пред която се явяват всички хора. Не говорете лошо за дявола. Какви са неговите качества, това не е ваша работа. Неговата задача е да ви изпита, да ви прекара през сериозни изпити и тогава да ви пусне готови в живота. Всъщност това е метод на Бога.

В злото действа непроявеният, скритият Бог. В доброто действа проявеният, явният Бог, което още един път ни показва, че всичко е Бог и че навсякъде само Той действа – един път скрито, друг път явно.

Страданията на хората са изпратени, за да ги спасят от някакво по-голямо зло. Иначе смисълът на живота не е в страданията, но в този свят страданията вършат нещо много важно. Но все пак, въпреки всичко смисълът на живота не е в самите страдания, но човек трябва да мине, докато разбере Любовта и се освободи от тях.

ЗА ЗДРАВЕТО

(трета идея за размишление)

Макар че са общи неща, въвеждащи, все пак ги смятам за важни. Ако трябва, след време ще говорим повече, може да имаме и няколко лекции, за да разберем някои основни моменти. Защото иначе все ще се лекуваме и всяко прераждане все ще се лекуваме, и все ще си играем на здраве и болест. И умът така ще лъже хората, вместо човек да се освободи и от двете – и от здравето, и от болестта и да влезе в Любовта.

Начинът на мислене се превръща в болест или лекарство.

Търсенето на Истината създава правилното мислене, а това създава и главното въздействие върху самия човек. Така в човека се заражда устойчиво съзнание, а здравето се намира в това устойчиво съзнание. Въобще здравето означава устойчиво съзнание. Не устойчиво тяло, не да си културист, а устойчиво съзнание.

Щом мислиш, че всичко трябва да става така, както ти искаш, ще се разболееш. Това са думи на Учителя.

Контролът на мислите и чувствата е много важно лекарство, защото контролът изцелява злото, което е скрито в нашите мисли и чувства. А пък те после раждат своето дете – постъпките.

Хората имат да лекуват не болестта си, която е последствие, а своя начин на мислене, своята съдба.

Когато човек мисли, че всичко е безсмислено, тогава идва болестта да го научи да цени живота. Значи, както виждате, болестта има въобще много блага.

Болестта разкрива подсъзнанието на човека, неговото скрито мислене, неговия скрит разум. Болестите са блага. Те искат да предпазят човека от пътя на неговото разрушително поведение. Дълбоко в себе си човек има разрушително поведение; болестите искат да го предпазят. Разбира се, някой път и те не успяват, толкова е упорит човекът и умът.

Най-големият проблем на болните е постоянното тревожене, качество на третото тяло. То ограбва голямо количество енергия, която е необходима именно за здравето. Значи тревожещият се човек или няма цел, или няма път, или няма търсене. Разбира се, при това положение просто той трябва да се тревожи, има кой да го тревожи. Астралният свят е пълен с милиони същества, които само чакат отворена врата, просто да тревожат нисшата душа.

Болестта идва с цел да оздравееш, но ако не се поучаваш, тя става разрушение, което е насочено срещу твоите трето и четвърто тяло, и включително срещу твоето първо тяло, физическото.

Какво е болестта? Натрупано погрешно мислене и неправилно използвана воля и енергия. Толтеките казват, че най-точната стратегия срещу болестта е откровеността. Оттам трябва да започнеш, това, което казахме и преди: безпощадна честност към себе си. На другите всичко можеш да прощаваш, казва Учителят, но на себе си не. Безпощадна честност към себе си. Тази откровеност, според толтеките, освобождава енергията на развитието, т.е. тя освобождава запушената енергия.

Откровеността е път да се завърнеш в своята безупречност, в своето истинско аз.

Хората искат освобождение от страдания и болести, но законът гласи: Не искайте освобождение от страданията и болестите, а искайте осъзнаване.

Здравето зависи от умението да видиш същественото в своя живот. Това умение е много важно. Който съумее да види същественото в своя живот, той ще оздравее.

Учителят е казал нещо прекрасно: Що е здраве? И отговаря: Когато ти отнемат всичко – здраве, приятели, къщи, блага, какво трябва да ти остане? Ако ти остане любовта, това е здраве. Забележете мярката, диагнозата – истинска, чиста мярка. Ако ти остане любовта, бих казал даже ако подскачаш от радост и така нататък, ето го здравето, ето я непривързаността, ето я мярката за Божественото, за Божествена любов и така нататък.

Хората се разболяват и от многото видими и невидими врагове. Кое е най-голямата защита срещу тези врагове и опасности? Това е едно любящо вътрешно състояние към тях, към враговете и опасностите. Почнеш ли да заобичаш, това е все едно слънцето да обикне леда. Ледът няма никакъв избор, той почва просто да се топи, защото любовта е просто Бог. Т.е. почнеш ли да изпращаш любов, това е най-силното оръжие, защото, пак казвам, любовта е Бог.

Любовта е изпращане на Бог срещу опасностите и враговете. Спомням си, макар че не искам да говоря за себе си, когато имах много проверки и едната от тях беше седем човека – милиция, митница и държавна сигурност – да ме откажат от моите убеждения и много натиск, и предложения, и да скачам от шестия етаж, и не знам какво, и не знам какво, и взеха книгите, и всичко, пет кашона книги да ги проверяват, забранените книги и т.н. преди около осемдесета година, точно не помня, от този момент нататък почнах да ги благославям мощно. Не просто обикновено благословение – мощно, искрено и всички изчезнаха от пътя ми с изключение на един; някои от тях се разболяха, това е техен въпрос. Само един, който ме уважава и ме смята за специалист по религиите, аз му казах, че не съм, нямам такива намерения. От време на време ме спира да си говорим, той сега вече е в друга професия и т.н. Значи това е начинът. Даже за единия се налагаше следното – оставях един стол празен, представях си човека, който беше много опасен, тогава и си представях, изпращах му любов и как Бог се справя с него и въобще да не се занимава с мене, както и стана. Това е между другото… Така.

Казвам: Здравето е състояние на любовта. Нито на ума, нито на сърцето, нито на нещо друго – състояние на Любовта, състояние на Дървото на живота.

Когато човек намери своя път, той намира и здравето си. Когато намери своя истински път, тогава той намира и здравето си.

Когато обичаш Истината, тя ще открие пътя ти. Това е за тези, които питат: Ама как да открия пътя си? Когато обикнеш Истината както трябва, тя няма веднага да ти го открие, но постепенно; няма бързо, но постепенно. Учителят казва: Слънцето веднага ли изгрява? Не. Постепенно и накрая огрява цялата местност.

Има нещо много по-важно от оздравяването. Това е завръщането в истинската си същност, защото да оздравееш и отново да оглупееш, това е игра на четвъртото тяло.

Медицината като цяло, проучвам я, и най-съвременната, няма представа от думата здраве. Определението на световната организация за здраве е пълна глупост. Това е изказване на четвъртото тяло, чуйте какво означава, просто чуйте глупостта: Здраве е състоянието на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Сякаш тези хора, които са успели социално, сякаш са здрави, забележете каква глупост. Тука липсва великото и съкровеното отношение към Бога, откъдето ако ти нямаш това, ти вече нямаш основа, просто няма как да бъдеш здрав. Може да бъдеш силен, тази сила може да те направи още по-глупав, но никога няма да бъдеш здрав.

Никога няма да имаш здраве без чисто съзнание, колкото и да си преуспял. А какво означава чисто съзнание? То е свързано с чистата духовност. Отново говорим за пътя към петото тяло.

Казвам: Главното условие за оздравяването е приемането на Бога. Колко да го приемем? Ами ако искате, може и пет процента, може и деветдесет и девет, аз казвам – от сто нагоре. Всеки сам ще разбере и когато приеме така Бога, държавата, системата, светът, вселената малко или много се обезличават. Разбира се, може да действаш в тях, може да оперираш, може да помагаш, но това е вече по друг закон. Значи приемането на Бога, това е пряко приемане на чистата Божествена любов, в която е самата жизнена енергия. Това е жизнената енергия на здравето. Тя не може да дойде от ума или от някакъв човек – тя идва от самата любов. Това означава, че лечението на всяка болест е лечение на заблуждения. Заблуждения, които са изгубили любовта си към Бога.

Да се излекуват всички заблуждения, има само един начин – любов към Бога. Никакво физическо, психическо, социално преуспяване – любов към Бога – законът е тотален. Който не го е разбрал, много прераждания ще гони себе си.

АУМЪ

4 декември 2007 г.

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 25)

ОМРААМ

Брат Михаил
(първа идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 26)

ПЕТОТО ТЯЛО

(втора идея за размишление)

ВЕЛИКИЯТ ДИОНИСИЙ

(лекция 27)

СУФИ

(трета идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

Иблис – скритостта на Бога
(лекция 28)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(четвърта идея за размишление)

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 25)

Голгота е пълно обновление и освобождение на духовния живот. Голгота е абсолютната и универсална Истина в действие.

Бог е вечно жив процес. Бог вечно поражда и постига себе си.

Дяволът е същество вътре в Бога и от Бога.

Словото е първото дело на Бога, то е първото подобие. Словото е форма на Бога, чрез която Той самият слиза.

Човешкият дух е бил изречен в тайната на словото Божие чрез самия Божи Дух. Човешкият дух в началото е пребивавал безплътно. Той е бил без вещество, защото още не е било творението.

Словото е образувало три неща: дух, душа и тяло. И падението на Адам е в това, че ние сме загубили чистотата на словото и с това сме загубили вътрешния човек, вътрешната реалност.

Човекът е излязъл от вътрешното във външния човек и сега пребивава в желания, искания. Той трябва да се върне отново във вътрешния човек, за да може в тази тайна да види и тайната на творението.

Злото е тъмен принцип, който е скрит в гнева на Бога и чрез него Бог пресътворява съществата в светлина.

Светът на злото се е появил чрез чрезмерно усиления гняв на Бога, това, което в Кабала се нарича гняв на строгостта. Злото се е появило, когато любовта на Бога се е преобразила в строгост, в нещо самостоятелно.

Според Зохар злото е част от преобразения Бог. Злото е слязло на земята не само защото грехопадението го е привлякло, то просто е съществувало преди него. То вече имало своя собствена реалност, макар и относителна.

Злото не зависи от човека, но то е вплетено в тъканта на света, в битието на света, защото просто е част от битието на самия Бог. Бог има да върши работа с него. Според Зохар злото е един остатък от скрития живот на Бога, един отход. Злото е горчивата клонка в космичното дърво на живота. То е мътната вода.

Защо е паднал Луцифер? Бьоме казва: Луцифер е поискал да заживее в присъствието на самия Бог и понеже е поискал нещо невъзможно, той е бил преобразен в зло от тайната сила на Бога.

Зохар казва (Бьоме често цитира Зохар): Само по себе си злото е мъртво и него го оживява само един частичен лъч, който изтича от светлината на Бога, за да може злото да си върши работата. И макар че този лъч е слаб, злото съществува. Но искрата Божия гори скрито дори и в самия Сатана.

И отново Зохар казва: Злото съществува само като средство за развитието на човека. И още: Злото съществува в света, за да може човек да го преодолее със своята чистота и истина.

Според Бьоме злото носи голямо бреме в себе си. Защо? Защото хем е княз на света, хем е служител.

Сатана е княз на света, но не е господар.

Адам е излязъл от Божията любов и е влязъл в сферата на Божия гняв, а това означава, че Адам е имал склонност към тъмния свят, към болния свят с неговите фантазии, което си е живот в ада, или казано по друг начин, живот в пропастта на Божия гняв.

Свободата на Адам е била една жива способност към добро или зло. Свободната воля води в две посоки: и към грехопадение, и към Бога. Човекът е поставен междинно между царството на тъмнината и царството на светлината, за да осъществи своята свобода.

Всяка воля, която се е отделила от Бога, се е превърнала в множество.

В Бог пребивават и двата центъра: центърът на любовта и центърът на гнева.

Създаването на Луцифер е мистериум магнум, т.е. велико тайнство, велика мистерия, защото той е произлязъл от тайната на всемогъщата воля на Бездната.

Смърт няма, защото в човека има скрито вечно духовно същество и всяко прераждане е едно усилие на това вечно духовно същество в човека, чиято цел е да създаде в него нова воля за божественост.

Когато светлината е била в човека, тогава в човека е бил раят. Раят е вдъхнатата светлина. Тогава чрез тази светлина човекът се е намирал в себе си. И когато е бил във външния свят, раят е бил в него и той е бил господар на света и никой не е могъл да го разруши. И самата земя тогава е била такава – рай, допреди да дойде изпитанието и проклятието.

Дяволът живее във враждебните свойства на Бога, т.е. вътре в Божия гняв.

ОМРААМ

Брат Михаил

(първа идея за размишление)

Само Бог е извън закона. Той не се нуждае от нищо отвън.

Свободата трябва да я придобиеш и затова твоят дух трябва да стане много богат, богат с Истината.

Истинското познание не е себепознанието. Истинското познание е да позная Тебе, Единния Истинен Бог. Това означава да се слееш с Бога, а не със себе си.

Душата е възхитително, божествено, изразено, женско начало. Душата се нуждае от свещена жертвеност.

Душата работи върху своята вечност, а духът работи върху своята безконечност.

Само духът може да се слее с Бога и да изживее вкуса на свободата. Духът е квинтесенция. Духът е синът Божи, а душата е дъщеря на Бога.

Ако човек често мисли за истината, това ще го заведе при духа. Духът достига звездите, прониква в океаните, навсякъде може да отиде синът на Бога. Нашият дух има скритата природа на Бога.

Духът в човека, това е вътрешната реалност и реалността на всички Учители. За да бъде господар на своята съдба, човекът трябва да познае своя дух, своята скрита вътрешна реалност.

Мъдрият не се намира под влияние на звездите, той се намира под влиянието на Бога. За да бъдеш свободен, трябва да станеш слуга на Този, Който е абсолютно свободен.

За да се създаде този свят, Бог е ограничил една част от Себе Си и тази част, която е ограничена, се подчинява на законите, които Той сам е дал.

Ще повторя две неща, които съм казвал и преди, от брат Михаил: Тези, които смятат, че свободата означава да не зависиш от никого, не знаят каква опасност ги очаква. И другото: Истинската свобода е посвещение. Свободни са само посветените. Когато човек иска да бъде независим от Бога, той сам ще види каква съдба го очаква.

Само мъдреците знаят, че да бъдеш свободен, значи да ограничиш себе си.

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ

(лекция 26)

Бог е заключил в човека вечно духовно същество, за да желае то истинната Божественост, чрез която да се завърне в своя вечен дом. Чак тогава човек ще разбере защо е страдал, за да се облече в собствената си вечна Божественост завинаги.