Ибн Араби казва още: Любовта е най-висшата религия. Любовта е среща на явното с явното и на скритото със скритото. И дава мярката за святост: Мярката за святост не е в праведността и някакво нравствено отношение. Мярката за святост е в ирфан, т.е. гносис, в откровението и в единението с Бога.

Ибн Араби казва: Вярно е, че вероизповеданията са различни, но Той, Бог, е във всички тях. Този, който ограничава Бога само с едно вероизповедание, той Го отрича в другите, той става неверник. Забележете, той става неверник. Все едно да вярваш в една река, която пътува към морето, пък да не вярваш в другите реки, просто е толкова ясно, просто няма коментар.

Всички вероизповедания съществуват с една цел – да може човек да познае Бога и Истината. Те нямат друга цел. Казва: Изповядвай всички религии – забележете колко отворен суфи, колко богато мислене – изповядвай всички религии. Даже само една да не изповядваш, ти вече ставаш безбожник. Все едно да обичаш всички хора, пък да има един, когото да не обичаш – той ти е пречката към Бога; Бог е и в него. Защото всички религии са Бог, всички те са от Него. И няма откъде да бъдат отдругаде, просто са от Него.

Всевишният е толкова велик и всемогъщ, че не може да участва само в едно вероизповедание – вижте колко просто говори – значи Той не може да участва само в едно вероизповедание, само в една религия. Туй означава, че Той е ограничен, ако е така – Той участва във всички религии и учения, навсякъде е Той. Ето го признанието за един единствен Бог.

За ирфан, т.е. за откровението, Ибн Араби казва: Откровението освобождава човека от пътя на мисълта. То свързва човека с тайната на Духа. Откровението е Богоявление. То е взаимна среща на човека с Бога и на Бога с човека – то е нещо взаимно.

За кадар – кадар на суфи-език е съдбата; за съдбата Ибн Араби казва простичко: Нашата съдба е предопределена, но предопределена от това, което сме ние самите. Съдбата, това е спирането, улавянето на хората от нещата и времето. А предопределението осъжда хората, но чрез самите тях, забележете, т.е. те се осъждат чрез себе си и чрез собственото си мислене и неразбиране, защото чрез това мислене и неразбиране те се предопределят.

Който осъжда нещо, той става зависим от това нещо. Значи всичко, което осъждаш, ставаш зависим от него, т.е. човекът сам се осъжда. И обяснява: Ако ти мразиш нещо, без значение какво е то – човек, идея, камък, книга, враг, животно – ти ще бъдеш осъден от себе си, от самата си собствена омраза. Не че има предопределение. На едно място в един апокриф Христос казва на Петър: Няма грехопадение, но ти можеш така да постъпиш, че да има грехопадение и зло и в твоята постъпка да се яви, но това не означава, че го има. Значи става въпрос за самата омраза: тя ще те осъди, защото ти си влязъл в нея и затова тя те предопределя. Тази омраза е твоето собствено невежество, твоето истинско предопределение – това е твоето неразбиране. А иначе предопределение няма, но в Любовта. Значи ако избереш Любовта, предопределение няма – каква съдба може да има в Бога? Въобще Бог в нас може ли да има съдба? Няма такова нещо.

Тайната на съдбата се състои в това, че човекът сам се е осъдил, защото това, което осъждаш, става твоя участ и ти вече не можеш да се отделиш от него. То става твое предопределение, твоя съдба. То е твой избор и Бог вече не ще те ръководи така, както ти искаш, защото ти вече си се предопределил. Значи виж как човек ограничава Бога, а пък иска помощ. Не може, щом си предопределил, ти си ограничил и Бога.

Нашата кадар, т.е. съдба, е предопределена, но тя е предопределена от нашето собствено мислене, от това, което искаме и търсим в живота, от това, което представляваш самият ти. Ирфан, т.е. откровението, е Негово състояние, състояние на Бога, това е дар на Бога.

Това беше първата лекция, кратка, след време ще навлезем по-дълбоко в Ибн Араби. Той има много дълбоки мисли, подобно на Ал Халладж. Тука се сещам за една случка, само ще ви я кажа накратко: Ибн Араби дава един разговор на Адам със Сатана (Иблис). Адам му казва: Ти си виновен, грехопадението е заради тебе, ти ме обърка, ти си виновен, злото е в тебе; ти си злото. Иблис само го погледнал и казал: Ами откъде е злото в мене? Кой е злото в мене? – и млъкнал.

ЗА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

Тези, които се привързват към нещата, стават врагове на себе си. Миналото ти вече си го посял, тука няма какво да променяш – тук само жънеш. Затова гледай сегашното, защото сега ти можеш да повлияеш на своето настояще.

Съдбата е мътна река, която ти си създал. Това е един мътен, объркан начин на мислене и затова съдбата е като вид болест, която трябва да се излекува. Съдбата е стара болест на твоето съзнание, на твоите избори и затова сега трябва да изстрадаш всичко посято, и това изстрадване е самото лечение. То е като бавно и постепенно разтоварване.

Все едно е какво казват звездите. Ти трябва да заживееш с голяма любов към Бога и затова Учителят казва универсалната заповед: Люби Бога повече от себе си. Т.е. отдай се на истинолюбие, скрити благородни действия. Защо скрити? Скрити е по-благородно, отколкото явни. Тогава кармата ще бъде към тебе променена, по-мека и по-любяща. Когато имаш отношения към Бога, тя става много по-мека, както ви обясних преди с Георги Нанев. В едно село, мисля, че в Нова Загора навремето. Той бил една много чиста душа и виждал, ясновидец, ангелите му дават видения и каквото му дадат, все става. Накрая му дават: куршум минава през главата му – и той разбира, че работата е сериозна. Усилва молитвите (истинският човек така действа); значи голям проблем – много молитви, малък проблем – малко молитви. Усилва пропорционално, започва да се моли усърдно. След време брат му зарежда автомата или пистолета, забравих, излиза куршумът и се забива в крака му. Вместо в главата – в крака и след три месеца оздравява. Ето я видоизменената карма, все пак има разлика между главата и крака.

Кармата ще стане по-мека и любяща към тебе и ще ти даде метод, начин на освобождение, самата карма. Тя се ръководи от много същества. Самата тя ще ти даде метод, защото Любовта ще я принуди да те обикне и към тебе да е по-друга; към другите ще бъде строга, безпощадна, някои ще я наричат даже жестока, но към тебе не.

Ударението пада върху чистото съзнание. То започва да царува даже и при лоша карма, при лоша съдба, докато нечистото съзнание се проваля и при лоша съдба, и при хубава съдба, т.е. при всякакви условия нечистото съзнание се проваля. Това означава, че всичко се намира вътре в нашето съзнание.

Пробуденият човек открива в своята съдба, в своите страдания Божествената любов. Забележете, той не открива наказания, не вижда възмездие, той открива Божествена любов.

Всяко мнение, което казваш, всяка мисъл, която казваш, всяко чувство, което изразяваш сега, всичко това, което изказваш, е твой избор. Това нещо става твоя съдба. Всяко чувство е избор, всяка настояща постъпка е избор – така се предопределяш. Ето защо човек трябва да познае себе си и ето защо човек трябва да отговори на въпроса: Кой съм аз? Отговориш ли правилно на този въпрос, ти вече можеш да отговориш на всички други съществени въпроси за себе си. Когато казваш нещо, не се съобразявай никога с хората, никакво обществено мнение. Какво щели да кажат хората... Съобразявай се с това, какво ще каже Бог. Така ще изработиш в себе си мярката.

ТЕОМОШТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта, или Божествената книга на отвъдността

(лекция 11)

В миктлан, т.е. в отвъдния свят, няма време. Тук има лекота, свобода и вечност. Тука няма нито старост, нито младост, тук става въпрос за съзнанието. Но това е за този, който се е отдал на безупречност, който се е отдал на освободеност. Тук толтекският поглед е много извисен, защото тук е гледната точка на Духа, наречен на толтекски еекатл, т.е. свободния вятър.

Тука разбираш каква илюзия са телата и колко е свободна смъртта, колко е летяща, като птица; колко е свободна отвъдността. Според атлантската книга за смъртта тука царува Неизразимото и то живее в постоянен покой. Но тука живее само съзнателният човек, само този, който е илнамики, това е една тяхна дума, т.е. този, който е търсил искрено навътре – това означава тази дума. И не само който е търсил, но и който е намерил себе си навътре. Значи това е илнамики. Тука е този, който е открил истинското познание. По-нататък, когато ще ви говоря за телата, ще стане ясно от друга гледна точка: четвъртото тяло се занимава с разсъждения и с логика, то никога не познава реалността. При петото тяло тези неща се изоставят, а при шестото съвсем. При петото и шестото тяло се намира Истината, истинското знание.

Тука в отвъдността не вирее илюзията, наречена семанахуак, означава светът. Тука времето си е отишло, защото то е тясно свързано с илюзията, с тялото, с призрака (тялото е призрак още). Тука си жив и свободен, а долу се носят хора-сенки с тежки тела и форми. Тука в отвъдността, в миктлан, нямаш крака, т.е. нямаш тези ограничения, а се движиш много бързо и много леко. И чувството е, казват толтеките, опияняващо, защото си осъзнал, че наистина смърт няма. Просто си осъзнал и това е така, наистина смърт няма. Преди ви казах, че нищо не можем да направим по въпроса – ние сме безсмъртни, това е просто решено. Въпросът е дали ще се забавяме, дали ще влезем в нисшата си душа. Нисшата душа е свързана с трите чакри. Трите чакри – първа, втора и трета, включително и четвърта, менталният свят – спадат към нисшата душа, което означава човешкия опит. Човек трябва да се освободи от тези чакри – но другия път ще говорим за телата – за да влезе там, където е духовният опит и после вече Божественият опит.

Смъртта се е случила, когато човек е излязъл от Ометеотл, т.е. от произхода си, по друг начин казано, от Бога. И всеки, който е излязъл, е станал тескатлипока, т.е. станал е илюзия. Всеки, който е излязъл от Бога, е станал илюзия и все пита какво става, кой е реалният свят, т.е. той е станал малко или много нереален.

Толтеките казват: Понеже човек се е отрекъл от Ометеотл, от Бога, смъртта е залепнала за него и го учи. Тя е станала негов сътрудник и съюзник. Значи веднага в момента на отделянето тя залепва и става сътрудник и съюзник на този, който трябва да се обучава.

Смъртта е резултат на духовен сблъсък с Бога. Човекът в миналото се е сблъскал с Бога, имал е някакво особено мнение и от този сблъсък се ражда смъртта. И тези, които не са издържали на сблъсъка, казват толтеките, са станали смъртни, илюзорни същества. Те са били хвърлени в нереалното, в илюзията. Разбира се, обикновеният човек е неосъзнат. Той се движи между светлина и мрак и в този свят, и в другия свят, докато толтеките в другия свят мистично се срещат със себе си. Те се срещат със своята неизразимост, със своя дух, със своята свобода и така, както е в същността, т.е. в произхода – свободни, безсмъртни.

Когато обикновеният човек умре, той се превръща в призрак, а когато воинът и толтекът умре, когато безупречният умре, той се превръща в свободен дух, той се превръща в дух. Тука толтеките откриват, че духът е мъдрост, по-дълбока от вселената и света. И наистина е така, нашият дух е по-дълбок от вселената и света.

Смъртта на толтеките е сливане с очарованието на свободата, така казва тази книга. Тука толтекът влиза в тайната на своята освободена енергия и само освободената енергия може да се усъвършенства все повече и повече в дълбините на Орела. Тук вече толтеките имат право да се усъвършенстват, защото чрез безупречността те са направили своя скок над смъртта, над ограничението, наречено смърт.

И така за безупречния смъртта се превръща в откровение на свободата. Не казва ли Учителят: Трябва да отидем на онзи свят подготвени. Казва: Не носете със себе си неща, които гният, т.е. не носете лоши качества, дългове, съмнения, подозрения, омрази, критики, защото те те връзват. А не казва ли Христос: Събирайте си съкровища на небето. Едно и също.

Според толтеките в живота най-ценното е познаването на собствения си дух, чистия дух, а това е познаване на свободата, защото това е завръщане в произхода – състоянието без смърт – това е нашият дух, наречен еекатл – състояние без смърт. И казват още: Който е познал себе си, той се завръща в тамоанчан, една дума, мистичното място, откъдето са произлезли толтеките, т.е. мястото на произхода.

ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

(втора идея за размишление)

Болестта е маскирана любов на Бога. Тя често ни опазва от други по-големи беди, които ние не виждаме.

Ако болестта, казва Учителят, е много важна за човека и тя ще го спаси, тогава Бог пресича помощта Си към него. Значи такъв човек може да обикаля стотици лекари, какво ли не, помощта е пресечена. Това е така, защото Бог знае, че здравето ще го провали, както се е случило с милиони хора – здравето ги е провалило и Учителят казва: Те са майстори да превърнат здравето в болест, младостта в старост, но обратното не могат; едното могат, пък другото не могат.

Изцелението на човека е в ръцете на Бога, а не в твоята вяра, забележете. Значи ти може да си вярваш, както ще видим после и какво казва Юда. Някой казва, че като вярваш в Христос, ще се спасиш – няма такова нещо. В апокрифите има нещо по-дълбоко. Може да вярваш в Христос и невежеството остава. Вярата не пречи на невежеството даже да се развива. Съвсем друго е любовта, истинското познание и откровението, защото Бог вижда по-дълбоко от твоята вяра. Разбира се, някой път твоята вяра съвпада с идеята на Бога и тогава няма проблеми, тогава ще бъдеш изцелен, но това е друг момент.

Ако човекът е много неразумен, тогава и болестта, и здравето го провалят. Те го водят към гибел, тогава изцелението е в смъртта. Учителят казва: Смъртта сменя черепа, сменя тялото, нови условия, нова държава, нови родители, нов шанс – дали ще го използваш, това е друг въпрос.

Според Ал Халладж в здравето има повече беда, отколкото в болестите и затова светът е болен. И казва: Използвай болестта си не за да оздравееш, а за да познаеш Бога. Колко красиво и колко точно! Значи не за да оздравееш, защото ако оздравееш, може да станеш пак глупак. Просто е много лесно, няма проблеми, една крачка, за да познаеш Бога, за да станеш мъдър, за да не се разболяваш повече от глупости и други неща.

Здравето е провалило хората, защото те не са го използвали, за да се извисят в Бога. Те не са използвали неговата хубава енергия, затова идва болестта на помощ. Не се знае дали ще успее, както ви казах, човекът е упорито нещо, но все пак болестта се пробва.

Учителят Мелхория дава една много рядка и точна причина, защо хората боледуват и това още в Атлантида. Той казва така: Хората боледуват, защото имат древен страх от Божествената Любов. Понеже тази Любов има големи изисквания, тя не прощава грешки, както при човешката любов. То и при човешката любов няма прошка, но тука е безпощадно. Значи боледуват, защото имат древен страх от Божествената Любов, понеже тук отговорността е огромна. И понеже имат страх, те са се скрили в човешката любов, а тя сама по себе си е болест – все едно да се скриеш в болестта. Разбира се, все пак, казва Учителят, болестта е малко по-хубава от смъртта, има нещо хубаво и в нея.

Учителят Мелхория казва още: Щом говориш неправилно, тъмни сили се вливат в тебе. В момента, в който се изразиш неправилно, тъмни сили се вливат в тебе, вече нямаш избор в момента, в който се изразиш неправилно, а това означава колко е важно да имаме чисто съзнание, защото пътят на твоето съзнание те предопределя, той те завързва. Твоето чисто съзнание, казва Учителят Мелхория, е твоят пазител. Тук няма никакви амулети, няма нужда от амулети и талисмани. Без чисто съзнание и с най-хубавите талисмани загиваш.

Твоето чисто съзнание е твоят пазител, това важи не само в този свят, а и в другия свят. Твоята тайна мисъл към другите е отношение към твоето собствено здраве. Например разгледай себе си: имаш ли поне един човек, когото да мразиш. Ако има само един, няма да бъдеш здрав – Бог е там, няма да бъдеш цял. Всеки може да направи такова упражнение. Един ученик просто няма право да има врагове. Врагове няма. Дори и Сатана е наш много добър приятел и учител, ако го разберем правилно чрез Бог в себе си, не с нашия ум. Следващият път ще говорим за него по Ибн Араби. И затова Учителят казва, че Сатана е също много добър учител. Там, където Бог не може да възпита хората, Сатана умее, просто има методи. Това е също, разбира се, тайният Бог в него.

Здравето е едно тънко умение, а то е да живееш духовно, леко и приятно сред трудностите. Не когато ти са уредени нещата, сред трудностите на живота, това е белег за здраве.

Здравият човек е свързан с енергията на любовта, тя трябва да тече в него леко, свободно.

Оздравяването се определя от две важни неща:

Първо, да имаш любов.

Второ, да имаш разумни цели.

Ако вместо любов и разумни цели имаш желания, тогава никога изцелението върху тебе няма да е пълно. Никой лекар няма да те излекува напълно, никой няма да те излекува напълно, т.е. няма реално изцеление. Освен това болестта е част от учението за смирението. Има хора толкова упорити, че и болестта трудно ги смирява: продължават с остротата в себе си, с острата енергия, не отстъпват. Познавам много такива хора, знам, че не могат да бъдат изцелени, въобще нямаме разговор. Защото ако ние не си говорим взаимно смирено – Бог в мене с Бог в тебе, разговорът става съвсем друг.

Болестта е много благо същество – думи на Ал Халладж, този странен мистик, за когото след време пак ще говорим – много благо същество. Тя иска да помогнеш на себе си, да възлюбиш себе си. И ако възлюбиш себе си, ако възлюбиш нея, тя ще ти даде правилната поука. Ако нямаш любов, болестта ще ти даде погрешни поуки, това, което наричам първите четири чакри, човешкия опит. Разбира се, трябва да минеш през него правилно, но трябва да го изоставиш, защото човешкият опит е бедна история. На тебе ти трябва духовен опит, следващата чакра, и после Божествен опит – следващите две чакри.

По пътя на своето духовно и физическо изцеление същественото е смирението, защото то е началото на преобразяването. Без смирение няма преобразяване. Без смирението отзад вече те дебне отчаянието, най-големият убиец на енергията, запомнете, не скръбта. Скръбта може да се превърне в нещо хубаво, но може да се превърне и в отчаяние. Отчаянието е вече последната степен на скръбта в лошия смисъл. Това е най-характерно при хора от третото тяло, астралното тяло и затова там трябва да разберем колко е важно да минем правилно през емоциите. И в това трето астрално тяло трябва да постигнем стабилност, а в четвъртото увереност, но другия път ще говорим повече за телата.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 12)

Понеже това е едно изключително същество, поне още четири-пет лекции ще имаме за него, защото той ги заслужава.

Юда е можел да посочи с ръка и да каже с думи „този“, и да го предаде, но между тях има последна среща. И не случайно мистична прегръдка. Може ли Христос да целува предател? Няма предател там. Може ли да му каже „приятелю“? Ами Юда ще го нарича ли „Рави“, Учителю? Всичко е съвсем друго, и то по законите на Истината.

Тук има последна среща и последна мистична прегръдка и целувка. Това си е тяхна скрита тайна, много красива. Древен Учител и древен ученик от мистериите на Египет се срещат и се прегръщат за последно на земята, поради замисъла на Бога, защото просто Бог иска така. Предатели не се прегръщат, а само хора, които си имат своя тайна.

Това предателство, както ви казах и преди, е жертва. То е замисъл на Бога, а не на Юда. Юда е само изпълнител. То е замисъл на Този, Който движи всички събития в света и във вселената, а Юда е само избраният. Защо? Защото Великото Божие Око го е наблюдавало от хиляди години от Атлантида и Египет. Той го е възлюбил като Свой син и е пожелал да го възвеличи в Себе Си, в Своята тайна, разбира се, поради неговото минало. А Бог никога не избира погрешно. Бог е абсолютно съвършен, никога няма погрешен избор, там такова нещо няма.

Преди да продължа, в тази връзка ще ви кажа: Ибн Араби казва: Бог има неограничено знание. Неговото знание не се намира само в Корана. Затова Ибн Араби си е имал много проблеми с някои в мюсюлманския свят, няма значение. Истинският човек казва истината, както казва Учителят: Кажи истината и не мисли за последствията. Истината ще се погрижи. Истината се намира в самия Бог. Библията и Коранът са само част от нещо по-дълбоко. Библията е външната страна, апокрифите са вътрешната Библия. Апокриф значи таен, скрит и съкровен. Кой ги е направил тайни апокрифи? Самият Бог. Защо? Защото апокрифите ще объркат порядъка в света. Те са толкова дълбоки, толкова изумително дълбоки, че хората няма да ги понесат. Сега по малко аз ще ви запозная с двадесет-тридесет-четиридесет апокрифа постепенно, по малко изнасям истината. Освен това Ибн Араби отива по-надалеч: Бог не се намира само в Библията, само в апокрифите; Бог има неограничено знание. Той е по-дълбок и от двете. Затова има един друг суфи, който е искал да разбере живота и тайните на Мохамед извън Корана и е събрал около седем хиляди и петстотин предания. И е разбрал дълбокия живот на това велико същество, наречено Мохамед.

Когато искаме да търсим по-дълбоко, трябва да надминем Библията. Аз подготвям след време една специална книга за Христос, защото това е много, много специално същество, но само по Библията никога няма да разберем за неговото истинско величие, никога. Но когато минем през Библията, минем през апокрифите, минем през Учителя и през това, какво казват големите мистерии, тогава става ясно, че Христос е наистина нещо много специално. Но какво искам да кажа: и Мохамед е специален, и Лао Дзъ е специален, и Мелхиседек е специален, и Тот; ако обичах доказателствата, тъй като Тот ми е един от най-близките Учители велики, можех да разкрия нещо за тайната му, но не обичам доказателства. Бог може да създаде такива като тях десет пъти по десет, с други имена, понеже, казва Ибн Араби, Бог е неограничен. Може да направи такъв като Христос на десет пъти по-висока степен, може да направи друг Мохамед, който е нечуван; Бог няма проблеми да създава мъдреци и Старци. И наистина Той ги учи, Той ги обучава. Има и такива Старци, в древния език в Атлантида те са се наричали ахадарите, двадесет и четири независими Старци. Много дълбоки, много специални, в последната си книга, която издадох скоро – „Правила за живата духовност“ – имам откъси от тях, там имам много техни мнения; по-скоро мъдрост, там няма мнения. Исках да ви кажа само колко са важни апокрифите и колко е важно да търсим и в самия Бог, още по-навътре.

Бог е абсолютно безгрешен, а Юда е Негов избран, възлюбен син. Още от дълбоката древност Юда е бил голям търсач на мистична мъдрост, специално на мистична мъдрост и Бог го избира, за да го извиси в тази мистична мъдрост, която е скрита от погледа на света. Част от нея се намира в апокрифите, друга част в самия Бог.

Мистиката е извън науката и религията. Тя е скритото в нещата, тя е ароматът. Даже ние в едно цвете не можем да видим аромата, не можем да уловим тайната, скрита в този аромат, есенцията; пчелата не стига дето го вижда, ами и го вади. Макар че съм го казвал, пак ще го кажа, Учителят казва: Човекът ще скъса цветето, говедото ще го стъпче, пчелата ще извади мед. Кой е най-разумният? Веднага става ясно кой е най-разумният.

Когато има голяма буря, мистикът не вижда бурята. Какво вижда той? Забележете, мистикът вижда само едно нещо: покоя. Ето подхода на мистика. Цунами тържествува, мистикът тържествува – той вижда покой. Наистина зад бурята има покой; наистина зад гръмотевицата има тишина, но в Чан казват: Който чува гърма, той не чува тишината.

В евангелието на Лука е казано: „И влезе Сатана в Юда“. Сатана е владял Юда, но Лука не е разбрал, че когато Сатана е владял някого, Бог трябва да е позволил. Че ти ако това елементарно нещо не разбираш, какъв ученик ще станеш. Но аз няма да ви говоря за учениците, защото да не се получи неразбиране. Все пак ще ви загатна заради истината: Всички ученици на Христос в сравнение с Юда са голямо невежество, ама толкова голямо, че ако го изнеса, мнозина няма да го приемат. Но ще карам по-постепенно и по-меко, защото все пак Истината обича да е по-мека. Значи щом Сатана е овладял нещо, това става с разрешението на Бога. И при Йов в Библията има такъв пример, и на други места, просто Бог е навсякъде, Бог е зад всичко. Самият Бог ръководи всичко и ако Бог пожелае, Сатана можеше да овладее и Лука. Тогава Лука нямаше да има никакъв избор. Тогава Матея щеше да каже: Овладя го Сатана – друго невежество. Както виждате, една игра; но учениците си играят на разсъждения, те са си ученици. В случая обаче избраният е Юда. В „Евангелието на Юда“ Юда казва на Христос: „Аз зная кой си ти и откъде си се явил. Ти си дошъл от царството на безсмъртните, Барбело.“ Между другото това тайно име Йоан го знае, в един апокриф му е дадено да го ползва, доколкото го е осъзнал. И казва още: „Не ми е дадено да произнеса името на Този, Който те е изпратил.“ Това е много тънко загатване, че Юда знае тайното име на Бога, това е много дълбоко нещо. Между другото в Библията, в „Евангелието на Юда“ има случай с хляба, ще го загатна, друг път ако трябва, ще го обяснявам. Учениците правят един ритуал, благодарят на хляба. Христос им се усмихва, те казват: Защо, нещо нередно ли има? – Вие се прекланяте на друг Бог, който не е Бог на Христос, не е моят Бог. Те се чудят, започват, забележете, без Юда, започват да богохулстват срещу Христос, забележете за какво говорим, това са учениците на Христос. Те не могат да разберат, че когато един Учител говори, там всичко е толкова точно казано, както и да изглежда. Юда го приема тотално и го разбира, другите разсъждават, другите мислят и изгубват нещо от мъдростта, дори богохулстват.

Юда и въобще посветените в мистериите са получавали тайното име на Бога. Те затова са мистериите, там се дава. Но не е позволено тези имена да се произнасят. Христос му казва още: Ти ще бъдеш прокълнат от човешките родове, но накрая ще царуваш над тях. За Юда това е без значение. Какво значение има светът и проклятието. Той иска да е одобрен от Бога. Значи и на вас казвам: навремето Държавна сигурност ми предложиха в един от многото разпити: ако се откажеш от учението, няма да те преследваме. Отговорих им тогава с малко по-висок глас: Значи да се откажа от Любовта, Мъдростта и Истината и да тръгна по вашия глупав път? Няма да стане, край. Те разбраха, че си говорим на различни езици, но това беше един от многото такива разговори, просто на много различни езици си говорихме, но тогава така беше.

Ти ще бъдеш прокълнат, но ще царуваш! – това Христос му го казва, не кой да е – Словото и самият Бог в него – ще царуваш. Те ще те прокълнат за твоето възнесение към Свещения род. Друг път ще обяснявам, това е страхотно изказване. Свещеният род, това е Първата слънчева раса, Бархишадите, свещеното поколение – това е, когато хората са били богове. Юда се завръща при боговете, забележете за какво велико същество говорим. Не просто за посветен, не за ученик даже, защото на друго място Христос даже му казва: Не мога да те уча, ти вече си учител, има вече кой да те учи. Той го вижда отвътре, той го знае.

За Христос смъртта не е трагедия, не е печално събитие, няма и как да бъде. Тя е метод за освобождение от плътта, това се е говорело още в мистериите, тя е метод за освобождение от плътта, т.е. от илюзиите, и завръщане в своя си собствен и Божествен, свободен свят – това е смъртта при такива същества. А Юда е само съюзникът, помощникът в това освобождение. Христос казва на Юда, че той ще надмине всички ученици, и това е така... Казва му: Ще ти разкрия тайни. Те не са казани в „Евангелието на Юда“, но една голяма част от тях аз ще ви ги кажа в по-следващи лекции, точно какво му е разкрил. Това е от огромно значение, „ще надминеш всички ученици“, а Христос, както Бога, никога не говори случайно.

„Евангелието на Юда“ е много дълбок гносис. Това не е обикновено евангелие, това е гностично евангелие. То е свързано с духовното и мистичното познание на Бога. Такъв род откровения е свързан само с тайния гносис, който произтича пък от големите мистерии. Юда, пак казвам, не е просто евангелие. Наричат го сензация. Скоро бях в София, срещнах една от тези, които го издават (червеното евангелие); аз го имам в осем варианта, както и да е, за червеното евангелие в София се събрали властите, полицията, някои от Ватикана, обират го от борси, книжарници и го забраняват. Разбира се, друг мой приятел го издаде в по-големи тиражи, няма значение. То в Москва се преиздава и преиздава в десетки хиляди тиражи. Защо? Защото е дошло времето за една част от хората да разберат, че Бог работи в апокрифите, и то по един много, много по-дълбок начин и това е за търсачите на Истината. Така че не могат да го забранят, просто е много смешно; самата забрана ще го направи още по-хубаво, още по-търсено.

Юда е дълбоко гностично откровение, дълбоко евангелие. Кой принадлежи към древния гносис? Окултната наука казва: Просветленото древно човечество, наречено още в Библията Дървото на живота. Това е то Първата раса и всички, които вървят към нея, които се приобщават към нея – Дървото на живота, или просветленото древно човечество.

В „Евангелието на Юда“ Христос, забележете, не е спасител, а нещо много по-дълбоко. Тука Барбело, другото му име, е даващ тайно знание. Значи не учение, не някакви притчи, даже учениците не могат да ги разберат какво искал да каже, те не могат да разберат даже външното. Тук той не забавлява, тук той предава дълбоки, истински знания на Юда, на достойния, а това означава много. Ще обясня: За гностиците главният проблем не е в грехопадението, друго разминаване с църковните традиции. Не грехопадението, а невежеството. Невежеството, казват гностиците, не можеш да го разрешиш с вяра. Много е смешно да искаш да разрешиш невежеството с вяра – може да вярваш и да си невежа, тези неща много често вървят заедно. Невежеството можеш да разрешиш с гностичното познание, т.е. с истинско познание, откровение от самия Христос. Гностиците не цитират някой друг. Те се придържат към Христос, но към същността му, не към притчите му, не към нещата, с които забавлява учениците си и обикновените хора, обикновения свят. Същността на неговото учение, това е именно откровението, т.е. след откровението идва истинското познание. И тука Христос дава истинско знание на Юда, по-нататък ще видим за какво знание става въпрос. И тука човек вече познава себе си, но на много по-високо ниво. Той познава и своя Бог. Тези методи не са изнесени в Библията и в апокрифите не са напълно изнесени, но частично Христос ги казва на Юда като една идея за подготовка, за да може след време да се случи пряката среща с Бога. Затова това е евангелие от друг род, висше евангелие, и затова то е било скрито. Сега частично се открива, наричат го сензация, някои казват: то не е редовно, защото го няма в Библията. Разбира се, Бог го е извадил, Той си има причина, все едно да кажеш: Бог не е редовен...

И така, Христос е предал на Юда не някаква религия, а гносис, същността, тайното истинско знание. А на другите ученици е дадено само допустимото, частични откровения, колкото да могат те да служат и да вървят по своя път.

Гносисът е много дълбока вода. Гносисът казва: С вяра в Христос загиваш, с религия загиваш, но с откровение от Христос, с откровение от Бога, т.е. с истинско знание, се спасяваш. С това Юда разрушава от хиляди години църковни традиции. И това, което ви говоря, още е меко, още не сме започнали да навлизаме в това, което Христос му е говорил. Да не говорим символа на вярата какво го прави, защото и там има голяма грешка, но всеки може да си го повтаря. Юда отива много по-далече, защото наистина е достойният, избран от безгрешен Бог. С истинско знание, дадено от Христос, от Бога, се спасяваш. Иначе можеш да вярваш хиляди години, това е твой проблем. Вярата е проблем, тя още не е любов.

ЧУДНИЯТ ЧАН

(трета идея за размишление)

Чан означава китайския дзен. Чан говори много за Дао – и за Дао, и за будизма. Например:

Когато оскърбяват даоса, мъдреца, той пие амброзия, нектар. Защо? Защото той живее в Дао, той живее в непостижимото, той живее в пустота. Как може да обидиш пустотата. Учителят го казва същото по друг начин: Ако обидиш обикновения човек, егото, ами как няма да се засегне, той е локва: да хвърлиш камъка в локвата, веднага локвата се вълнува, но ако хвърлиш камъка в божествения човек, той е море – камъкът потъва, обидата изчезва моментално. Божествената природа е един океан, докато обикновеното его е локва. Според мене няма нужда да го обиждаш, то само се обижда, то само е обидено от живота. Дори и когато уж му върви в живота, то пак просто е его, егото си е его.

В даоса няма знания и затова няма противоречия. В даоса има само пустота, т.е. пълнота, има само пълнота.

Даосът живее насаме с тихата си радост, защото пустотата е радостна.

Чан казва: Даосът има само едно и единствено богатство – Дао – и затова смъртта и животът не го засягат. Когато живееш в Дао, когато живееш в Бога, нито смъртта те засяга, нито животът – ти си отвъд. Такъв е и Настрадин Ходжа, след време ще говорим и за него. Сещам се за една случка, преди да продължа. За Настрадин Ходжа се казва, че имал много грозна дъщеря. Същевременно той имал голям враг, който много го мразел. Настрадин Ходжа решил да му отмъсти: оженил дъщеря си за този враг. Хората казват: Не те ли е срам, какво правиш, как си оженил дъщеря си за този враг? – Аз не я ожених, аз му отмъстих. Много тънък подтекст: отмъсти на врага си, дай му душа, обаче това не е казано, няма значение. Настрадин Ходжа има около две хиляди такива случки, постепенно ще ви ги изнасям. Ако изнасям лекции само за Настрадин Ходжа, ще ми харесват лекциите винаги, обаче ще говорим за Юда. Тези, които не ги харесват, няма значение, просто ще ги благословим, нали, но ще говорим и за други неща.

Да се върна: който практикува Дао, т.е. истинност, пустотност, той придобива несътвореното си състояние, т.е. Истината подарява това състояние на човека. Това състояние се нарича Дао.

В пустотата няма придобивки, няма загуби. В пустотата има само Дао. Чан казва: Преследващият елена не вижда планината. Ето как трябва да преследваме Бога. Ако ти виждаш света, ако ти виждаш неговите реакции, неговите политики, неговите земетресения, нищо не виждаш. Просто ако преследваш Бога, ако преследваш елена, планината я няма. Защо? Защото целта е много висока. При такава висока цел не може да виждаш нещо друго, освен Бога.

Бушуващият вятър, който събаря дърветата, в своята основа е спокоен. Наистина е така, в своята основа бушуващият вятър е спокоен.

Бъди готов, казва Чан, китайският Дзен, бъди готов да не намериш онова, което търсиш. Много красиво! Който е подготвен така, той пък ще намери това, което търси, но както и да е.

Кой ще каже за вятъра, че не духа в правилната посока? Това е също Чан. Каквото и да каже човек, вятърът си духа правилно.

Бурният поток не тече. Забележете, и преди ви казах: Мостът се движи, а не реката. Сега друго подобно, не искам да го коментирам.

Мъдрият не се отличава от обикновените хора и затова другите не могат да го уловят. Той винаги се изплъзва.

Който слуша гърма, няма да чуе тишината. Или слушаш едното, или слушаш и виждаш другото.

Няма лошо, има го онова, което не ти харесва. Няма лоши неща, няма нещо лошо, но има го онова, което не ти харесва, но това е твой проблем.

Конфуций попитал Лао Дзъ: Когато си обезсърчен, отчаян, какво правиш? Лао Дзъ отговаря: Много просто, когато съм обезсърчен, аз съм изпълнен с Дао. Какво означава това? – Конфуций продължава. Лао Дзъ казва: Много просто: обезсърчение няма. Конфуций е мъдрец, но четвърто тяло – извисено донякъде, но ограничен. Когато и тебе те няма, обезсърчение няма. Но понеже Конфуций го има, Дао го няма още, значи той ще се обезсърчава.

После му казва: Но ти, Кун, все още съществуваш, ти си проблем за себе си. Конфуций пак не разбира, пак го пита: Твоите мисли ме объркват. ЛаоДзъ му отговаря: Аз нямам мисли, аз нося само пустота, само тишина, само Дао. Забележете колко интелигентен мъдрец... Конфуций е казал някои неща, които са чиста мъдрост и пак е извън пътя, извън Дао. Такъв човек, който е вкоренен в ума, понеже по някакъв начин той обича света и владетелите, казал е „да се покоряваме на родителите“, не пита, ако родителите са безумни, трябва ли да се покоряваме – просто покорявай се...

Конфуций пак пита: Как да разберем това? Чудният старец му отговаря: Това не е за разбиране – и млъкнал.

Минало малко време, Конфуций пак пита: Имам още два въпроса: Какво е пустота? Лао Дзъ отговаря: Неповторима неяснота. Конфуций пак пита: Какво е неяснота? Лао Дзъ му отговаря: Неизразима яснота. И после млъкнал.

И аз млъквам, това беше за днес.

АУМЪ

7 август 2007 г.

ТЕОМОШТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта
(лекция 13)

ИБН АРАБИ

(първа идея за размишление)

ТЕЛАТА

(лекция 14)

ИЗКУСТВОТО НА НАМЕРЕНИЕТО

според толтеките
(втора идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 15)

ТОЛТЕКСКАТА МЪДРОСТ

(трета идея за размишление)

ТЕОМОШТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта

(лекция 13)

В света никога не е имало такъв народ като толтеките, който така страстно и целеустремено да се е стремял към разгадаването на тамоанчан. Тамоанчан, това е тайната на живота, означава още мястото на произхода, наречено още мястото на изобилието, а в Библията наречено Дървото на живота.

Според толтеките смъртта е въпрос на стеснено съзнание и който придобие тайното прозрение, се освобождава от това стеснено съзнание. От древна свобода – тлакатл – човекът е влязъл в стеснение, което иначе означава смърт, наречено смърт. Така толтеките разбрали, че смъртта съответства на ниво в съзнание. Те разбрали, че смъртта е превъзходство на илюзията върху човека, на външния свят върху човека. И те открили, че смъртта означавала плен, т.е. човекът е в плен на собственото си самозалъгване. Някак си той е повярвал, че умира, чрез силата на илюзията.

Смъртта означава, според толтеките, овладяност от илюзията. И те разбрали, че който служи на изюзията, така наречения тескатлипока, който служи на илюзията, е принуден да умира, по някакъв начин умира. Дали ще е имитация, как го осъзнава, но той просто умира, води се като вид умиране. А този, който служи на Ометеотл, т.е. на Бога, става мойокойани, на техния език означава същество, което се самосъздава. Съществата на илюзията стават текпатл, на техния език означава камък, т.е. застояли, а тези, които са избрали Ометеотл, Бога, стават метеотиа, на езика на нахуатл метеотиа иначе означава духовна практика, но по-вътрешно тази практика е наречена самообожествяване. Значи не трябва да чакаш някой да те обожествява, няма такова обожествяване назаем, ти самият трябва да осъзнаеш, че трябва да се самообожествиш.

Смъртта означавала, че съзнанието е навлязло в илюзията. И толтеките разбрали, че само стремежът към безупречност дава тайни наставления, които освобождават човека от илюзията.

Толтеките разбрали още, че смъртта, това е завързаната енергия в човека, т.е. заблудената енергия. Те разбрали, че на тази енергия ѝ липсва теиолиа. Теиолиа означава душа, а душа, според толтеките, означава този, който внася живот в другите, този, който внася движение в другите, и още който има душа, внася в хората отли, означава път, внася в хората път.

Толтеките разбрали, че всеки, който е избрал тескатлипока, т.е. илюзията, смъртта го е обвързала със себе си. Тя е завързала неговата енергия и така човекът е заживял мъртво, т.е. в сърце от плът. Докато толтекът, който се стреми към безупречност, т.е. безупречният човек, живее в Иоллотлъ, Еекатл, означава в сърце от вятър. Т.е. на нахуатл думата Иоллотлъ, т.е. сърце, означава това, което се движи, движещото се, подвижното, живата същност на човека, най-динамичният орган, който движи живота и който съхранява живота.

Интересна е думата камък при толтеките, по-скоро при ацтеките; те имат подобни думи. Тя е пак текпатл, подобна дума, същата, те също говорят на езика нахуатл, но тълкуването е по-друго. За обикновеното сърце, т.е. за камъка, те казват: На камъка е отнет усета за собственото му съществуване. Те казват: Текпатл е последното заспиване. Значи човекът-застой, човекът-камък, това е последното заспиване. А за живото сърце те казват: Камъкът, който бягаше, така го наричат ацтеките, т.е. сърцето, което се движи и в този, и в онзи свят, задвижва същества, задвижва душата и т.н. На друго място те наричат живото сърце шочитл, означава на техния език цвете.

И така толтеките открили, че смъртният човек има мрачно вглъбяване. Значи той не може да направи вглъбяване към светлината в себе си, той има друг вид вглъбяване, мрачно вглъбяване. Докато безупречният човек постига светло вглъбяване. Така те осъзнали, че мрачното вглъбяване е създадено от пробива на илюзията в човека.

Така те разбрали, че безсмъртието, т.е. състоянието на свободата, това е състояние на ясното съзнание. Като големи наблюдатели, те открили, че смъртта е затворена съдба, затворената съдба на неясното съзнание, непълноценното съзнание. И те още повече обикнали безупречността. Защо? Защото тя им носела изясняващата светлина, докато смъртта, т.е. неяснотата, носела, можем да го наречем, грешността и носела заблуждаващата светлина.

Толтеките разбрали, че смъртта се е появила поради смущения в същността. И така тъмнината, или както ние я наричаме грешността, е ограбила изясняващата светлина, която идва от Бога, от Дарителя на живота, от Дарителя на отвъдността, когото те наричат още – за Бог те имат една дума, както ви казах, Ометеотл, един от преводите на тази дума е Господарят на непосредствената близост, Опората на всичко.

ИБН АРАБИ

(първа идея за размишление)

Един голям суфи, предният път говорихме за него и сега ще кажем някои неща.

Бог съществува само ако е утвърден в твоята душа.

Целият свят е един раб Божи, слуга; целият свят е слуга.

Сам Бог избира кого да води във верния път, в правилния път, защото Той знае нещата отвътре. Например ти може да искаш да поведеш някого, но ако Бог не иска, всичките ти усилия ще отидат напразно. А Бог знае нещата отвътре.

Бог сътворява, казва Ибн Араби, сам Себе Си в избрания човек, в пробудения и в истинния човек.

Човекът е паднал в състоянието на грехопадение, защото не е оправдал своята вечност. И казва: Всичко е в ръцете на Бога и то служи на Неговата Истина.

И казва: Който се движи праволинейно и буквално, той се отклонява от пътя си. Пак ще повторя: Който се движи праволинейно и буквално, той се отклонява от пътя си. А който се движи искрено и истинно, той намира пътя си.

За да разбереш тайната на живота, трябва да разбереш единството на нещата. И трябва да познаеш тайната на думата хайра. Една тайна, мистична суфи-дума – хайра. Донякъде ще я обясня. Думата хайра е едно особено мистично знание, едновременно означава няколко неща: релаксиран човек, т.е. релаксирано състояние, смаяно, изумено, отнесено от света, но тънко пробудено. Всичко това е хайра. Това тънко пробудено състояние е невидимо за околните същества. Този, който е разбрал тайната на думата хайра, той е станал истински човек. За него нещата се движат кръгово, в кръг, т.е. те нямат начало и край. И така, който се движи кръгово, получава своята пълнота. Дали ще се ражда, дали ще умира, всичко е без начало и без край, той се движи кръгово, той постоянно получава своята пълнота.

Който обича една религия, а не обича друга, той не обича Бога. Забележете колко просто говори, какъв мъдрец: Който обича една религия, а не обича друга, той не обича Бога; той обича себе си. А Бог е истината във всяка религия. Аз, разбира се, не съм ви говорил за тайното православие, голяма мъдрост, но там, разбира се, са мъдреци като Дионисий. Те са истински авторитети и интересно е, че и досега не са отхвърлени. Аз скоро чух, че в Италия един свещеник-католик казал: Вече почваме да говорим за Майстер Екхарт... А майстер Екхарт спада към изтребителите, такава мъдрост, която трудно ще се понесе, но казва: Вече е дошло време – значи някъде просто започва разбиране за по-дълбокото.

Казва: Който осъжда която и да е религия, той се отделя от своята собствена религия и истина.

Който не възлюби Бога цялостно, той става враг на себе си. Просто и ясно. Тук само ще допълня: проблемът не е в кое учение си; големият проблем е, че хората са отдадени на което и да е учение половинчато, или 90%, или 99%, същото го казах и в София. Просто те са отдадени донякъде. Щом си отдаден донякъде, е, ще станеш цитатаджия, логик и накрая ще се отдалечиш от учението.

Казва: Божият гняв и Божията милост, това е все една и съща реалност, това е реалността на Бога. Това е самият Бог в действие – Той ги управлява и двете.

Сатана е унищожител на всичко, което не е достойно за Бога. Ние може да си мислим, че едикой си беше добър човек, но ние нямаме мярката. Сатана съществува. Защо? Защото част от самия Бог се е образувала в него, иначе той нямаше да има живот, нито енергия, нито сила, нищо. Понеже част от Бога се е образувала в него, затова той съществува. Бог се е създал в него по странен начин, сам Бог си знае защо. Така отговаря Ибн Араби.

Този, който осъжда Сатана, прави посегателство към скрития Бог и затова той, осъждащият, ще бъде осъден от скрития Бог. Той ще бъде осъден от самото зло, което е в него, т.е. от мъртвата си част. Злото в човека е неговата мъртва част. Това е осъдената част. Тук ще кажа едно нещо, което казва Учителят: Ако в тебе има и най-малко зло, ти все ще умираш. То може да е микроскопично, само че то може да расте. Значи всеки трябва да огледа себе си дали има и малко зло. Щом има малко зло, вече смъртта те чака; малко или много ти си в смъртта.

Казва: Иблис, т.е. Сатана, е сътворен, а сътвореното не може да обладава действия, защото всички действия принадлежат на Единствения Бог. Той го нарича Принуждаващият, едно от Неговите имена.

Сатана, както и Луцифер, е бил носител на светлина, но не притежател. Притежателят е само Бог. Сатана обладава аспекта светъл, когато е обърнат към Бога и тъмен, когато е обърнат към хората. Значи когато се обръща към Бога, той свети, те си говорят на древен език, на езика на прасветлината; когато е обърнат към хората, изглежда тъмен. Човекът казва: Видях нещо страшно... Е, ако може да видиш зад това „страшно“ Бога и Неговия замисъл, ще разбереш много неща.

ТЕЛАТА

(лекция 14)

Често ще говорим за телата. Най-често ще говорим за трето и четвърто тяло, т.е. астралното тяло – желанията, и менталното тяло, четвъртото, тъй като най-труден е проблемът, преходът от четвърто тяло в пето тяло, където човекът става ученик, става душа.

Третото тяло, астралното, след време ще го разгледаме от гледна точка на чакрите, там има други тънкости. Третото тяло, астралното в човека, е светът на желанията, четвъртото е, както казах, менталното, светът на мислите. И в петото тяло също има мисъл, но тя се е превърнала в душа. И там има мислене, но това е духовно мислене, мислене с душа, а не мислене с ума. Да си се превърнал в душа, означава мисълта да е топлина и любов. Тук вече няма критики, тук има забележки. Забележката говори по закона на Любовта, а критиката, аз съм обяснявал, критиката призлиза от безлюбие. И Учителят обяснява думата: крие и тика; криеш нещо и тикаш друго нещо да изпъква, нещо като политика...

Съграждането на петото тяло е по-важно от съграждане на всички храмове. Можеш да построиш всички храмове, както един голям император казва: Построих много храмове на Буда. И пита Бодхидхарма: – Нали ще получа големи благословения? – Ще получиш наказания. Ти не си построил себе си. – Очаква те карма, просто прошка няма, не знаеш какво си строил. Значи съграждане на петото тяло, т.е. да имаш душа, висша душа, е по-важно от съграждане на храмове. И голямата преданост на ученика започва именно от петото тяло. Който няма пето тяло, той няма преданост. В трето и четвърто тяло има имитация на всичко, в случая и на преданост. Умът може да имитира преданост, той няма нищо общо.

Предаността започва от петото тяло. Тук се заражда и дълбокото разбиране. Не просто мислене, някакво мислене, някакви разсъждения. Тук се заражда дълбокото разбиране, което идва от правилния и скрит подход към нещата, което четвъртото тяло го няма.

За четвъртото тяло има сезони – пролет, лято и т.н., промени; за петото тяло има вечност, едно вечно състояние. Четвъртото тяло е голям учен, голям философ. Имам в София на лекцията един човек, той беше сега на лекцията в София, голям учен. Но случиха му се някои неща, каза: Вече не искам да те питам, искам други неща, вече разбирам лекциите по друг начин, няма да ти задавам повече въпроси, много неща се промениха... Вече учеността я поизостави. Четвъртото тяло се мисли за нещо много голямо, даже това тяло си позволява да мисли и за любов, но то няма душа, не му е дадено. Животът на четвъртото тяло е разсъждения, някакви знания, но животът изисква нещо друго: будност, търсене на Истината и неизменност в Любовта.

Третото тяло влага енергията си в желанията, т.е. в саморазрушението, както ще видим после разликата между желания и намерения. Четвъртото тяло влага енергия в разсъждения. И третото, и четвъртото тяло символизират забравата на Бога, изгнанието. И докато ти се намираш до четвъртото тяло, ти си във времето, ти си в човешкия опит. Ти нямаш духовен опит, въобще да не говорим за Божествен, твоят опит е човешки. И това е хубаво, че когато се извисите в по-висшите тела и стигнете до шесто и седмо, ще можете да различавате откъде идват нещата, от кои тела, защо са така, защо са затъкнати и точно как да помагате, на когото трябва да помагате. И много тогава ще внимавате дали да правите добрини, защото, както знаете, там трябва да се внимава много, защото последствията може да са лоши за този, който не може да различи.

Ето защо третото и четвъртото тяло трябва да се пречистят и облагородят. По този начин те изчезват и в тях се вселяват петото и шестото тяло, понеже те са сянка на петото и шестото тяло. Значи астралната душа, нисшата душа, третото тяло е сянка на висшата душа; четвъртото тяло, умът е сянка на чистия дух. Когато тези сенки изчезнат, когато се очистят и облагородят, вече те нямат думата и човекът говори с душа и дух. Няма по-хубаво нещо хората да си говорят като душа с душа и като душа с дух. Както ще видим в следващата лекция, пак един разговор между Конфуций и Лао Дзъ – Конфуций е на граница между четвърто и пето тяло, но все пак се е застоял в четвърто тяло; ще видите как той пита и как все не разбира, и как става смешно, но... някой път все ще узрее нещо в него.

Който търси знания, информация, той се вкоренява в четвъртото тяло. Умът му става все по-силен ръководител и обърквател на живота му. В шестото тяло, в чистия дух, също знаеш, но без знания, чрез безмълвие и чрез мъдростта на духа. Той спуска върху тебе интуиция. Интуицията е вътрешен орган на духа; слиза в душата и ти разкрива безмълвно нещата.

Когато си в четвъртото тяло, тука дори и мълчанието е неразумно. Понеже някои казват: Мълчанието е злато. Аз съм обяснявал: четвърто тяло когато мълчи, мълчанието не е нито злато, нито желязо – мълчанието е глупаво. Затова Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдри. Вярно е, че четвъртото тяло има много малък шанс малко да поумнее, ако човек дълго време мълчи с ума. Обаче има едно условие – ако има огромна искреност към себе си, иначе глупостта остава. Той си остава в четвъртото тяло и хората си мислят, че мълчанието е злато, че той почти е мъдрец, но нещата са други. Който разбира телата, може да влезе в неговото мълчание и да види за какво злато става въпрос. Шивананда казва: Умът на човека е дяволска работилница – просто, ясно, кратко, две думи – дяволска работилница, само че е толкова скрито и той ако мълчи и се усмихва, ти може да си мислиш, че почти е ангел.

Докато в петото тяло мълчанието е магнетично, то е съкровено, а в шестото тяло има нещо повече от мълчание – тук има безмълвие, т.е. без мълчание, вече и то е отстранено, отстранено е дори съкровеното, нещо много по-дълбоко. Отстранено е петото измерение, навлиза се в шестото измерение – чистия дух, нещо грандиозно за ученика. Тука медитацията е много фина будност, която е без примеси, без участие на ума. Умът е отстранен, тука се намира същността, същността на живота. Тука в шестото тяло, освен че умееш да си създаваш пространство в безмълвие, но можеш да се приближаваш и до същността на всякаква тайна, просто ти е дадено.

Всички подаръци на третото и четвъртото тяло са малко или много илюзия. При петото тяло е друго, тука работи душата, а тя е по-голяма, забележете, от самото даване. Тя е по-голяма от всяко даване.

Трето и четвърто тяло каквото и да питат, кавото и да правят, търсят ползата; те няма да питат принципа, висшия закон, дхарма, какво казва Истината. Просто гледат ползата. Там законът на братството е отстранен – какво казва братството, какво казва Учителят, леко се измества. Разбира се, това води след време до тънки кармични последствия.

В третото тяло трябва да се вкорени изключително благородство. Мисля, че една сестра тренира дневник на тайно благородство, като идея го давам: когато те засягат, когато тънко те обиждат, да търсиш най-благородния начин как да отмъстиш, т.е. каква услуга да направиш, обаче да е толкова приятна, фина, точна, а не просто някаква услуга. Услугата може да е вътрешна; може да се молиш за този човек, който ти пречи, много варианти има. Но ако това облагородяване, този дневник се тренира една година, астралното тяло изгаря, нисшата душа изгаря и вътре се настанява в човека висшата душа.

В четвъртото тяло, за да може то да се очисти и да изчезне, се иска голяма искреност. Така се натрупва чиста духовна енергия, която след време ще стане медитативна. Отначало тя няма да е медитативна, но при продължителна искреност, а не искреност отвреме навреме – говорим за искреност постоянна, стараеща се – тогава постепенно енергията става от ментална духовна, медитативна.

Когато човек стане господар на четирите си нисши тела, тогава върху него слиза постепенно петото тяло. То е, което умее да различава. Що се отнася до мистика, той вече живее повече в шестото тяло. Той живее в мъдростта, мъдростта е език на шестото тяло. Там се намира и най-дълбокото, мистично съзнание, мистична мъдрост. Тази мъдрост не обяснява, забележете, но дава разбиране. Тя загатва, такъв е нейният метод – на шестото тяло – това е мъдрост, която не обяснява, но дава разбиране чрез загатване.

Шестото тяло е завръщане в пълнотата. Петото тяло е път към пълнотата, шестото тяло е завръщане.

В третото тяло има обикновено чувство. То носи в себе си астрална енергия. В петото тяло има Божествено чувство. То носи в себе си свещена, съкровена енергия.

Обикновеният човек има опита на своя ум и на своето сърце. Пробуденият човек – търсачът – има опита на своята душа и на своя дух. Когато задаваш въпрос чрез четвъртото тяло, това е една тънка болест; но когато питаш чрез петото тяло, тука вече е развитието. Четвъртото тяло – умът – не пита, за да разбере. Аз имах един такъв голям философ, така с уважение го казвам към него, дървен философ, все питаше. Каквото и да му кажеш, нищо не приема, просто пита. И накрая каза: Ти не можеш да ме задоволиш. – Разбира се, аз нямам такова намерение, няма как – пукната стомна не можеш да задоволиш. Друг ще те задоволи, Бог след време, само че по друг начин: има страдания, те ще свършат работа, аз съм неспособен.

Третото тяло – пълно с желания, то е джунгла. Сърцето е огромна джунгла, това е нисшата душа; по-голяма джунгла няма. Тази душа така е увлякла сърцето, разбира се, което се е поддавало. И въпреки всичко във всеки човек има скрито пето тяло, т.е. една скрита, Божествена душа, на която можеш да говориш. Значи когато един човек в четвърто тяло не те слуша, каквото и да му кажеш, Учителят казва: Не му говори с думи, почваш да му говориш мисловно: Господи, дай му разумност, дай му светлина... Ако и тогава е трудно (то и тогава е малко трудно), когато спи, му помага – умът го няма, умът е разреден, душата е леко пробудена... Така знам, някои хора помогнаха на синовете си, на децата си, няколко случая знам – докато спи, му изпраща увереност, тя влиза в третото око; на сутринта той не знае откъде идва тази увереност. Имаше проблеми, после започна да му върви в едно, във второ, в трето и т.н. И няма значение да знае откъде идват съветите и помощта, важно е отвътре да му се помогне.

За петото тяло Учителят казва: Любовта вижда повече от очите. До четвъртото тяло гледа с очите, в петото тяло виждаш с нещо, което е повече от очите – с Любовта. В петото тяло се намира и молитвеният огън, истинският огън. Който е стигнал до петото тяло, до своята висша душа, той е отключил своя път. Той вече не пита: Какво да правя, какъв е моят път? Въпросът вече изчезва. Щом пита, още е в четвъртото тяло. А който е стигнал до висшата степен – защото петото тяло е на степени – на петото тяло, той става посветен в своята скрита Божественост. Това е висшата степен на петото тяло.

Петото тяло, това е чистото съзнание, то е истинското зрение. Това е истинското зрение, чистото съзнание. Но и то има още много да учи, защото в шестото тяло се намират очите на Боговете. Тот казва, че в шестото тяло се намират очите на Боговете, т.е. гледната точка е много по-висша. Но има и по-висше и от това. Има разлика между Божества и Богове, друг път ще я обясня. Божествата са още по-висши от Боговете. Например Лао Дзъ не е Бог, той е Божество, много висша степен, нещо, което е трудно да се обясни. Но все пак ще го обясним, тъй като има тънки думи, които го загатват точно.

Третото и четвърто тяло обичат видимото, видимия свят, видими подаръци. Познавам една позната: Много обичам подаръци, просто много; каквото и да ѝ дадеш, няма значение дали ще го хвърли след малко – просто обичам подаръци, всичко видимо го обичам. Петото тяло те води отвъд всичко видимо. Все повече обичаш невидимото. То вселява в човека все повече съкровеното, невидимото и вечността, същността.

Истинското търсене, както казах, не принадлежи на трето и четвърто тяло. Те трябва само да се пречистят, за да не пречат. Търсенето започва от петото тяло. Търсенето е свещен процес на душата. Спомням си сега на лекцията в София и преди това една сестра, така наречена уж възрастна, тя няма възраст, дъщерята на Петър Димков, много харесва моите книги. Много ги чете, даже събира група, скоро ме покани: А бе, кажи ми как ги пишеш тези книги – за Ава Торот... Казвам: Нищо не помня, едно изречение не помня; пиша ги с Нищото. – Ами как правиш лекциите? – Лекциите са смесени, нищо и нещо. Те сега се чудят как да тълкуват, аз се чудя как да обясня, но накрая се разбрахме, защото си говорим като души. Просто накрая тя се зарадва и ми каза: Не разбрах много, ама много е хубаво присъствието и тука между нас е много хубаво. И наистина тя цялата ѝ стая е богомилска, каза ми, че има връзка с Петър Димков, наистина тяхната любов е много голяма, но това са други неща. Но искам да кажа, че още като се видяхме, разбрах, че ще говоря с душа. Оттам нататък вече дали ще си говорим, дали ще си мълчим, ние се виждаме вътрешно, тази връзка е вечна и така нататък. Това беше между другото.

Търсенето започва от петото тяло. Това е свещен процес на душата. Значи това не може да се имитира от трето и четвърто тяло. Имал съм случаи, когато хора на четвърто тяло ми казват: Искам ти да ме ръководиш, ти да ми казваш какво да правя... Аз виждам, че той така е вкоренен в четвъртото тяло. Не случайно после последствията показаха още по-лоши неща – не четвърто тяло, ами назад, към първото...

Месната храна увеличава привързаността на човека към трето и четвърто тяло, включително и към първото, физическото тяло, защото месната храна, това са вещества на злото. Точно това искат третото и четвъртото тяло. Затова Учителят казва: Който яде месо, дълбоко в себе си той има месоядни идеи. Те може да са скрити, няма значение; те след време ще станат явни и ще ти донесат каквото трябва.

В третото тяло човекът е създаден от своите желания, а в четвъртото тяло той е създаден от своите мисли, от своя начин на мислене. Мисленето е строителство. Това е творчество. Но когато се яви петото тяло, старото строителство се събаря, защото тук човек се пресъздава чрез Любовта, а в шестото тяло, тука вече е величието на посвещението. Това ще стане особено ясно, когато след време говорим за шеста и седма чакра и особено когато говорим за Самадхи.

Посвещението, това е безмълвното състояние на живота. Макар че за него не трябва много да се говори, понеже искам да направя някои загатвания, след време ще направим компромис; ще кажем някои важни неща, които ще упътват по-лесно след време да схващате тънките, вътрешни неща.

ИЗКУСТВОТО НА НАМЕРЕНИЕТО

според толтеките

(втора идея за размишление)

Според толтеките намерението е сила, която си има душа. И тази душа има способност да улавя замисъла на живота. Който е осъзнал намерението си, той озарява себе си и своя път. Тук не говорим за желания. Думата намерение е много дълбока. Учителят казва: Намерение означава да намериш, не да търсиш; ти си намерил. Намерението означава просто да намериш. Знаел си какво да търсиш и затова си намерил, имал си правилното намерение.

Намерението е създадено за възприемане на реалността. То е първичен елемент, а желанието е вторичен. Намерението произлиза от отношението на човека към Истината, а желанието – от отношението на човека към света. Значи намерението е отношение към Истината, желанието е отношение към света.

Чрез желанията животът се проваля. Чрез намерението животът се превръща в един вечен възход. Според толтеките намерението осъществява чистото и истинското възприятие в човека, без примеси. А чистото възприятие твори в човека все повече степени висша душа. А истинското възприятие, което идва след чистото възприятие, то е по-висока степен, то твори в човека все повече дух. Това е разликата между чисто възприятие и истинско възприятие. Това означава, че чистото възприятие е подготовка за истинско възприятие, все повече дух, т.е. все повече неизразимо.

Без чисто намерение ти нямаш път към себе си, ти нямаш път към себепознание, според толтеките. Велико е намерението, наречено любов към Истината. От това намерение зависи доколко твоето съзнание ще се разширява и къде ще спре. Без чисто намерение каквото и да правиш, развитието е привидно. Може да си въобразяваш, че работиш върху себе си, че четеш книги, че даже правиш много практики... Дето Учителят казва за двама йоги – петнадесет години в една пещера, обаче накрая разбрали, че от йога няма полза, защото няма никакви резултати; те не познавали своето намерение, те имали желания.

От тайната на намерението се предопределят големи промени. Защо? Защото намерението е ключ, който привлича сили, които са скрити в еекатл, т.е. в духа. Намерението е висша тайна на живота и тази тайна е скрита вътре в човека. Човекът трябва да я открие. Намерението например може да направи така, че разумното желание може да се сбъдне, но то си остава по-дълбоко от разумното желание.

Намерението е сила, която променя съдбата, няма значение каква е твоята карма. Ако твоето намерение е Бог, Орелът, кармата се променя. Според толтеките това означава, че намерението е тайна опора. То изпълнява разумното желание, но както казах, то винаги остава по-дълбоко от него.

Още: Намерението е висша причина, а след него идват и се подреждат последствията. Тази причина видоизменя последствията.

Когато се установиш твърдо в своите намерения, твърдо и осъзнато, ти определяш пътя си. Значи не кармата, не държавата, не окръжаващата среда и т.н. Ти определяш пътя си, ти определяш събитията си, какви неща ще се случват в твоя живот; ти определяш даже своите реакции, реакциите си в живота. Това означава, че твоята съдба не се намира в някакви звезди или в някакви условия. Толтеките не признават зодиака. Те го наричат звездна скала, която трябва да бъде прескочена. Не признават нито хубавите качества на зодиака, нито лошите, просто скала, която трябва да бъде пробита и прескочена. Това означава, че твоята съдба не е в някакви звезди, някакви условия или в окръжаващата среда, а в избора на твоето намерение.

В намерението е скрита сила, която влияе глобално на твоите жизнени отношения, на всякакви нива. Дори може да си имал в предните прераждания стотици убийства; имаш ли правилно намерение в този живот – изцяло Бога – всички тези убийства отпадат, те не могат да те гонят. Ти ще ги изкупиш по друг начин, кармата ти ще се преобрази. След време или ще спасяваш души, или ще им помагаш. Има много начини, но така или иначе ще можеш да им помагаш и в другия свят. Защо? Защото ще ти бъде даден метод, който иначе е скрит в шестото тяло.

От намерението зависи какви висши същества-покровители ще дойдат при тебе, т.е. какви същества ще привлечеш към себе си. Който не разбира тайната на намерението, остава в съдбата си. А който остава в съдбата си, той не намира изход.

Намерението е велик дар на Орела, който е скрит вътре в човека.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 15)

Дълбоко в своята същност Юда е усещал в себе си, че е древна, божествена искра. Но той все пак се е нуждаел от някой, който носи в себе си много висша тайна, за да го учи. Юда в миналото е бил и голям учител, но когато застава до Христос, положението е малко по-друго. Дори на едно място Христос му казва, че ти ще станеш като мене, до моето ниво (забележете в апокрифите), но ще преживееш голяма мъка. Наистина голямо проклятие от света и голямо благословение от Бога. Най-хубавото нещо е да си прокълнат от света в случая и да си благословен от Бога. Юда избрал благословението от Бога, просто той е посветен, както знаете, говорихме.

Христос е носил тази много висша тайна и е можел да го учи на по-тънки нива, т.е. шестото тяло говори на петото тяло по много красив начин. Както ще видим след време, и в тази лекция малко и по-нататък, какви въпроси задава Юда. Нямат нищо общо с невежеството на другите ученици. Там се говори с притчи, дори учениците не могата да разберат притчтите; „пак ни ги обясни“, пак не ги разбират, но както и да е. Те имат друга красота, поне са търсачи, някога и те ще станат като великия, чудния Юда.

Христос е имал намерение да му открие тайните. Той имал такова намерение, понеже го обичал от древността и по замисъл на Бога. Освен това Юда е бил, както знаете, най-верният му спътник в мистичния път. Юда знаеше, че чрез тази любов и жертва ще се облече с Бога, т.е. с вечност. Юда се е интересувал много като мистик и гностик от тайната, която е скрита в Бога, става въпрос за Бездната. Този въпрос за Бездната иначе най-дълбоко е обяснен от Василид и донякъде от Христос, тъй като той по-малко е говорел, но Василид е най-големият, който е обяснил тайната на Бездната в около 24 книги, както ви казах, от които около 21 изгорени. Не са могли да ги понесат нито светци, нито грешници. Но и Христос има книга, в която говори за тайните на Бездната, но и тя едната част е изгорена – египетска, коптска книга, но все пак има откъси от нея. Значи Юда се интересува много от тайната, скрита в Бога, от тайната на Бездната и когато пита Христос: „Що е Бездната, Рави“, „Рави“ с голяма любов, т.е. Учителю, Христос му отговаря кратко, с две думи: Последната дълбочина. Такива неща говори и Василид, много дълбоки.

Но за това, какви въпроси е задавал Юда, ще говорим постепенно. Откровенията на Христос към Юда не са били към народа, нито към учениците. Тука тайната се открива само на най-верния, само на Юда. И по-нататък, доколкото е позволено, ще говорим много по тези въпроси, неща, които ги няма в евангелията, които в някои апокрифи едва-едва са загатнати.

Това, което Христос е разкрил на Юда, не е това, което е разкрито на учениците. То е тайно знание, извън Библията. И докато Библията е дадена като водач на външните хора, то гносисът и апокрифите са водач на вътрешните хора. Така че който мине правилно през Библията и е много искрен, Бог ще го поведе към апокрифите и откровенията, т.е. той ще стане вътрешен, пето и шесто тяло. Там вече има други неща. Иначе ако човек не е достоен, може цял живот да остане на ниво Библия, ще се занимава с Библията и цял живот ще цитира. Както знаете, един християнски мисионер отишъл в един дзен-манастир, пак ще го кажа, искал да проповядва християнство и Библията на един дзен-учител. Той му казал: Добре, прочети ми едно изречение от твоя учител Христос. Прочел и дзен-учителят му казал: Достатъчно, той мисли като мене. – Край. Този не може да разбере и искал още много неща да му казва, той е натрапчив, той не знае за какво става въпрос. Достатъчно! Той мисли като мене, край.

Гносисът, апокрифите са водач на вътрешните хора. Юда е получил не просто гносис, както ще видим по-нататък, а върховен гносис, не частичен както Йоан. Затова Йоан много неща не довижда. Затова той казва, че „Сатана влезе в Юда“. Ако той имаше висш гносис, той щеше да види как действа Бог. И също ако този Сатана влезе в Йоан, той нямаше да има избор и той щеше да мисли объркано. Но това е друг въпрос. Юда е получил върховен гносис, защото е достоен и затова Христос казва на Юда, че може да достигне до него, до неговото ниво, до такова високо ниво, но му казва, че ще трябва да понесе много, много неща, много мъка. Както казах, Юда е благословен от Бога и от Христос, а е прокълнат от света, т.е. от някакви си неразумни, смъртни хора, което е толкова без значение, че просто не се наемам да говоря. Обаче Юда е влязъл в много висок свят, той просто е знаел какво търси.

Христос му разкрива царството на свещеното поколение, самата същност на Царството Божие, докато на другите ученици казва само „Царството Божие вътре във вас е“ и няколко неща и ги оставя. Той много дълбоко и постепенно, както ще видим, на Юда разкрива същността на това царство. Тук става въпрос за най-древните Божества. Не Боговете, които са създавали светове; Божества, абсолютно несътворени, много вътрешни, не са участвали във външни неща. Те са на най-високо ниво, най-древните Божества, които се намират отвъд всичко и те се различават от Боговете, които са създали и строили вселената и света, т.е. ограничени неща. Тези върховни Божества са преди Боговете. Те са скритата Древност и една част от тях са великите Старци.

И оттук нататък започват постепенно грандиозни разкрития на Христос към Юда. Юда пита (тука на първо време ще говорим за по-обикновени неща, макар че те са чисто духовни): Що е змията, Рави? Що е змията, Учителю? Отговорът: Онази част от Бога, която ни осъжда. (Апокрифи.) Понеже ние не разбираме, понеже критикуваме или не доразбираме нещо, там в това недоразбиране, понеже не сме цялостни, тази част ни осъжда, т.е. част от самия Бог ни осъжда.

После Юда пита: Накъде се движи Любовта, Барбело? (Другото тайно име на Христос, Барбело). Отговорът: Любовта се движи в две посоки: първо, Любовта обича нетленното, т.е. Бога; второ, Любовта е жажда за Бездната, за Абсолюта, т.е. жажда за още по-висшата пълнота, което е над Бога. И Бог е велика пълнота, но оттатък понятията вече изчезват даже за пълнота. Това са въпроси от шесто тяло към шесто тяло, много високо ниво.

После Юда пита: Рави, кажи ми за съкровеното сърце. Има цяла наука за сърцеведение от Христос, тука само малко загатвам. Отговорът: В съкровеното сърце е законът на Бога. То има само един учител – Любовта. Ето, казах ти за сърцето, защото Бог е вложил вечност в съкровеното сърце, вложил е нетленност. То е началото на богоподобието. – Значи от съкровеното сърце започва началото на богоподобието.

– Кажи ми още за сърцето, Рави. – Това сърце, приятелю, не може да изгасне в никаква тъмнина и затова е казано: в човека има светлина, която и в мрака свети. Става въпрос за съкровеното сърце, което е вече, тук само между другото, същността на петото тяло. Значи петото тяло има висша светлина и нисша: висшата е съкровеното сърце, нисшата е нисшето сърце, джунглата.

После Юда пак пита за змията, всички въпроси с голяма любов: Кажи ми, Рави, за змията. Отговорът: Змията е избрала чрез любовта си мрака. Забележете, няма такива неща в Библията. Змията е избрала чрез любовта си мрака, т.е. тайното служене на Бога. Тя е част от нашия Отец, забележете какво казва Христос. Тя е тайно богоподобна. Тук само ще допълня: Сатана е създаден от гнева на Бога, от по-мощния гняв, скрития гняв. На едно място Ибн Араби обяснява с големи подробности как е създаден Сатана. Сатана е малкият гняв, но когато Бог влезе в него, трябва да стане по-голям, чрез него строгостта се изпълнява. Той е инструмент на Бога и тогава Сатана приема различни степени на гнева. Но гневът принадлежи на Бога, а изпълнителят е уж Сатана. Затова никой няма право да осъжда, а който осъжда, попада в самия Божи гняв.

Змията е тайно богоподобна и дори когато е зло, тя е в ръцете на нашия Отец. После Юда пита: Рави, не е ли странно нашият Бог да е отделил нещо от Себе Си, което е станало змия? Забележете какви въпроси. Тук няма ги онези ученици, които просто не знаят как да питат, даже много от тях питат с четвърто тяло, но както и да е, това е друг въпрос. Отговорът: Странен е нашият Бог, приятелю, но е непогрешим. Кратко и ясно. – Не е ли още странно, Рави, че змията е богоподобна? Отговорът: Странно е това богоподобие, но то е само външно изкривено заради расата на ада, заради расата на хората. В Библията Христос не иска да разкрива тези неща, но в апокрифите ги разкрива. Значи странно е това богоподобие, но то е само външно изкривено заради расата на ада, заради людете. Някои питат къде е адът. На земята.

Откъде е произлязло злото, Рави? Чистият може да проучва злото и да пита. Нечистият не трябва да го проучва, Учителят казва, защото е много опасно. Но когато човек се пречисти и стигне до пето тяло, може да проучва тайните на злото, защото самият Бог ще му съдейства и самият Той ще го учи чрез духа и чрез висши същества. – Откъде е произлязло злото, Рави? Христос му отговаря: Злото е произлязло от свободата на Бога. И ще бъде разрешено от тази свобода. И после обяснява Христос: Част от Бога се е отделила заради свободата и заради свободата тази част ще се върне в Бога. Забележете колко дълбоки отговори. Това е премъдрост на Христос, част от книгата „Премъдрост на Иисуса Христа“ и от други книги и апокрифи. Значи част от Бога се е отделила заради свободата и заради свободата ще се завърне в Него, защото завръщането в Бога също ще произлезе от тази свобода. Но тука само ще добавя: тази свобода ще бъде изстрадана правилно, изстрадана съкровено.

Разбира се, много са разговорите, но всичко, което е позволено, ще ви го кажа; това, което не е позволено и да искам да го кажа, не мога. Но ще продължим с много такива въпроси.

ТОЛТЕКСКАТА МЪДРОСТ

(трета идея за размишление)

Воинът не осъжда своите недостатъци. Той ги приема и се хваща на работа. Така постепенно той ги превръща в дарове на силата. Те затова са дадени – не да се съединиш с тях, а да ги превърнеш в дарове на силата.

Воинът знае, че ако се справи с недостатъците си, той ги превръща в сила, а силата превръща в разум. Това означава, че недостатъците са скъпоценни. Те водят към свобода, въпросът е в твоя подход към тях. Те са скъпоценни, те са бисери. Значи никакво осъждане, просто това са дадености.

Когато човек не се приема такъв, какъвто е, той си налага тежко самопроклятие и изгубва своята изходна точка; той вече няма изходна точка.

Воинът се подобрява, а толтекът се умъдрява. Воинът постепенно върви по пътя на безупречността и по този път той изхвърля егоизма от себе си. Защо? Защото той разбира, че егоизмът е една много изтощаваща сила и всеки, който е под влияние на егоизма, тази изтощаваща сила, той ще бъде излъган и заблуден в живота си. Няма нито една сила във вселената, която да е по-голяма от истинското намерение, а трудностите са дар, скъпоценни дарове за израстване. Не просто трудности, скъпоценни дарове. На едно място Учителят казва: Пазете се да не дойде време да искате да плащате скъпо, за да ви дойдат страдания.

Толтеките казват: Ако не ти харесва всичко, каквото става в твоя живот, измени своите действия. Трябва да навлезеш в нови отношения със себе си. Истинският толтек е в състояние да задълбочи и най-дълбоките тайни на космоса. Тука не говорим за воина, говорим за трите степени на толтеките; воинът е подготовка за толтек. Може да задълбочи и най-дълбоките тайни на космоса. Ами даже и Настрадин Ходжа ги задълбочавал, само за малко ще се отклоня. Тук се сещам за един пример, който съм ви казвал, така бегло ще ви го кажа пак. Знаете оня учен, който пътувал в една лодка с Настрадин и питал Настрадин: Ти учил ли си математика! – Не. – Учил ли си еди-коя си наука? – Не. – Загубил си три четвърти от живота си. След малко идва буря и Настрадин простичко пита: Учил ли си плуване? – Не. – Губиш целия си живот. – Пето тяло говори на четвърто, т.е. какво иска да каже: Настрадин има духа, духът винаги преплува до другия бряг, никакви проблеми и с лодка, и без лодка. Четвърто тяло, умът нищо не може да преплува. Ученият човек си остава в лодката, в собствения си егоизъм, в собствената си мисловност и затова ако си спомняте, когато ви говорих за суфи, суфите казват кое е най-ценното за един суфи: това, което може да вземе със себе си при корабокрушение. Когато има голямо корабокрушение, всичко свършва, това, което можеш да вземеш със себе си, е същността и това е петото и шестото тяло. Четвъртото тяло става за смях, но не само четвъртото...

За истинския толтек дълбокото вслушване е меч, те го наричат меч, който разсича знанията и ума. Истинското вслушване е заплаха за тескатлипока, т.е. за илюзията, на всякакви нива. Който умее да слуша, израства, затова много духове не дават на хората да слушат. Казваш му едно, той отнесен, или ги няма ушите, или очите, или сърцето, просто заглушават. А който умее да слуша, а кой умее – който търси искрено – това е заплаха за илюзията, заплаха за земното мислене. Вслушването е меч, който отстранява неправилното знание.

Според толтеките същественото в живота на човека е гладът за Истината. Защо? Защото гладът за Истината ще изяде злото, ще изяде вселенската илюзия, наречена на техен език тескатлипока, тъмното огледало.

Според толтеките страданията са много полезни. Защо? Защото те идват, за да те научат какви намерения да имаш. Страданията коригират желанията. Разбира се, за обикновения човек тази корекция е много трудна, много е мъчително страдащият да стане разумен, особено който не търси, т.е. трето и четвърто тяло, което не е искрено. Пак ще повторя: Страданията са много полезни, защото идват, за да те научат какви намерения да имаш и към себе си, и към живота. Т.е. те ще излекуват болните желания на човека. Много е трудно, но Учителят казва: Те са майстори. Никаква философия няма да помогне. Страданията заместват философията и той нарича философията, както ви казах, ученото невежество, гимнастика за ума. Хубаво е, като обичаш да се заблуждаваш, няма проблеми. И при мене идват философи, в София някой път и с дипломати се срещам, туй-онуй – хубаво е, остава в ума. Е, щом обичаш заблужденията, няма проблеми, откъде накъде ще ти обърквам пътя.

За толтека: Свободата е преданост към Истината и този, който с твърдо намерение е избрал Истината, той постепенно става майстор на намерението, това е голямо изкуство и започва да вижда дълбоко в себе си, а по-късно дълбоко в Орела. Казано по друг начин: Той придобива правилното самонаблюдение и правилния слух.

Толтеките не държат да бъдат обичани и уважавани. Това е голяма зависимост, просто толкова е ненужно. Те държат да станат безупречни, на това държат. Те държат да станат, по друг начин казано, божествени същества; те го наричат безупречни, това означава божествени същества, за да се завърнат в Орела. Те държат на Орела, искат да се завърнат в Бога и в Неговите степени, а не в някакъв свят.

Каквото и събитие и да се случи на толтека, то не може да го застави да се чувства така или иначе, защото толтекът сам избира как да се чувства, забележете. Значи каквото и събитие да се случи в живота, добро или лошо, човек сам избира как да се чувства. Толтекът сам избира как да се чувства, той си избира състоянията.

Толтеките казват: Вслушай се в чистото действие. То е по-мъдро от вселената, не само от света. То е по-мъдро от вселената.

АУМЪ

4 септември 2007 г.

ТЕЛАТА

(лекция 16)

ВКУСЪТ НА СУФИЗМА

(първа идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 17)

ЛАО ДЗЪ – ГОВОРЪТ НА ДАО

(втора идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 18)

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(трета идея за размишление)

ТЕЛАТА

(лекция 16)

Третото тяло, низшата душа, е част от съзнанието на човека. Петото тяло, висшата душа, е част от съзнанието на Бога.

Познаването на петото тяло, това е благословението да знаеш пътя си; не да питаш, не да проучваш, а да знаеш пътя си.

До четвъртото тяло възприемаш времето. Петото тяло възприема Любовта, т.е. то възприема вечността, друго възприятие. То възприема Бога. Тука е съзнанието за вечността. В петото тяло няма време, висшата душа е вечна.

От първото до четвъртото тяло е светът, човешкият опит. Петото тяло е състоянието на душа, благословеното състояние.

Всички въпроси на третото и четвъртото тяло са съмнения. Въпросите на петото тяло са уточнения. До четвъртото тяло словото е знания. Чрез петото тяло словото е Любов. Чрез шестото тяло словото е Мъдрост.

Четвъртото тяло, това е умът, блудният син, който трябва да се завърне в шестото тяло – Духът, чистият Дух. Третото тяло е блудната дъщеря, низшата душа, блудната душа. Тя трябва да се завърне при своята майка, Висшата душа.

Който навлезе в петото тяло, съдбата му се видоизменя. Тя вече се решава отвътре – не от закони, не от звезди, а отвътре – от Любовта и от невидимите сили, които служат на Бога.

Третото и четвъртото тяло, това е любов към илюзията и заблужденията. Който се ръководи от третото и четвъртото тяло, той не е в учението, той само се подготвя и ако не успее да ги пречисти и овладее, той изпуска своето развитие.

Четвъртото тяло мисли. Петото тяло схваща, разбира. Шестото тяло осъзнава.

Любовта е образувала петото тяло, Мъдростта е образувала шестото тяло.

Четвъртото тяло никога не може да бъде учител, водител, защото то е само мислител. Например Хегел, Кант, Шопенхауер и т.н. – те ти дават разсъждения. Петото тяло, шестото тяло са учители – например Христос, Буда – те ти дават безсмъртие, дават ти ясна цел.

Четвъртото тяло е голям заблудител. Тук се надяваш с ума. Това е голямо заблуждение, защото когато дойде Истината, умът няма да я приеме. В третото и четвъртото тяло отношенията се определят от закони. В петото тяло отношенията се определят от Любовта, защото в петото тяло има душа.

Третото и четвъртото тяло са омагьосаното знание, Дървото за познанието на доброто и злото. Но знанието не е благословено, благословена е Любовта. Удоволствията са вкореняване в третото и четвъртото тяло.

Искреността е от петото тяло и затова тя вижда път и изход дори когато човекът е в голямо затруднение. Искреността е твоето отношение към собствената ти душа, към собствената ти висша душа. Искреността е и метод за освобождение от лоши влияния. Това няма нищо общо с амулети. Искреността е много чист метод, правилен и много мощен.

Третото и четвъртото тяло търсят успех в този свят, а това значи човек да излъже себе си. Стремежът към успех, победи и постижения е от третото и четвъртото тяло. Стремежът към Бога е от петото и шестото тяло. Спомням си една случка, за малко ще се отклоня: малкият Али, един от най-преданите ученици на Мохамед, по време на война. Тъй като станало ясно, че ще има война, Мохамед казал: Добре, ще воювам с Бога и с Истината. Но неговият Али по време на войната точно ще убива един от враговете, в момента, в който ще му забие меча, врагът му, падналият отдолу човек го заплюва. И той изтегля меча и се отказва да го убива. Врагът му казва: Какво направи ти? Али му казва: Аз съм воин на Бога. В случая ти предизвика егото ми; аз не убивам с его, не убивам от слабост; аз служа на Бога. – И после врагът става служител и тръгва по пътя на Мохамед. Но много такива неща е имало, затова Хераклит казва: Бог е едновременно война и мир, едновременно е ден и нощ, но... друг път ще говорим за тъмния мъдрец.

Ударите на съдбата са насочени изключително към третото и четвъртото тяло, т.е. към егото. Четвъртото тяло, или знаещият човек, е губещ в своя вътрешен път. После ще видим как Настрадин Ходжа много тънко обяснява това. Само в петото тяло има духовно разбиране. А що е духовно разбиране? Това е събудената дълбочина в човека, това е духовно разбиране – събудената дълбочина.

Третото и четвъртото тяло търсят щастието, но щастието е на място само ако те направи любящ, иначе то се обезсмисля. Но това – щастието да те направи любящ – много рядко се случва, понеже хората заспиват в него, преди време говорихме. Щастието трябва да те заведе в петото тяло, в Любовта, защото без Любовта ти си отрязан от вечността.

Третото и четвъртото тяло живеят с надежда, а с надежда никога не можеш да постигнеш реалността. Надеждата е игра на ума. Стремежът е друго нещо, казахме преди, стремежът е на душата, този стремеж може да пробие вечността, а вдъхновението, истинското чисто вдъхновение е качество на духа.

Третото и четвъртото тяло нямат търпение. Търпението е свързано с петото тяло и същевременно то е много ценно духовно лекарство.

Третото и четвъртото тяло все търсят победа. Те искат положителното да победи отрицателното – напълно погрешен метод. Те искат доброто да победи злото, а истинската победа не е в доброто, нито в злото. Истинската победа е да влезеш в Любовта, да станеш Любов. И както казва Учителят: Не е достатъчно да обичаш, а трябва да станеш Любов.

Третото и четвъртото тяло умеят да създадат в човека един празен и безсмислен живот. В третото и четвъртото тяло имат много лични интереси. Преведено означава: очакват ги много и лични страдания – лични, специфични и точно отговарят на личните интереси. И ако те не разберат тези страдания, тогава идват тежки и фатални ситуации. И тука, в третото и четвъртото тяло, човекът не е притиснат от трудностите, както изглежда, а от своето его, забележете. Трудността може да е голяма, но толтеките я сразяват, защото нямат его. Но който има его, Бог ще му изпрати трудност, която ще го победи. Както ще видим по-нататък, когато ще говорим за Ал Халладж и за Ибн Араби, те казват: Когато Бог насочи един човек в правия път, никой във вселената и в света не може да го заблуди. Свършено е, никой не може да го заблуди. Когато Бог отклони един човек от правия път, тъй като всичко е Бог и Бог отклонява, сто човека може да искат да го въведат в правия път, никой не може да го въведе. Защо Бог го отклонява? Ал Халладж, както винаги много дълбок, казва: Той знае вътрешността му; Той знае, че по пътя на отклонението ще се завърне – някога, няма значение кога. Въобще Ал Халладж е нещо много специално, след време пак ще говорим за него. Обяснява и защо красотата е разбойник, ограбила е много души, но друг път ще говорим за него.

Така. В състояние на четвъртото тяло, т.е. в състояние на знание, реалността си остава скрита. Ако си в четвъртото тяло, в състояние на знание, ще срещаш много учители. Истинският Учител не идва при третото и четвъртото тяло, той не идва при знанието. Истинският Учител идва при петото тяло, той идва при Любовта. Говорим за Любов при всички условия, а не любов с някакви условия.

Чистотата, свързана с петото тяло, е способност за възприемане на Учителя. Оттук започва началото на ученика. Дотогава, докато той не е овладял напълно ума си, това е само подготовка, разбира се, важна подготовка; но той още не е там – в чистотата, във висшата си душа.

ВКУСЪТ НА СУФИЗМА

(първа идея за размишление)

Някои смятат, казват суфите, че сега са настъпили трудни времена за човечеството, но суфи казва: И сега сме в рая, т.е. и сега сме в Бога, наистина е така, но за осъзнатия. И сега сме в Бога, и сега сме в рая, а в Бога няма трудни времена. Какви трудни времена може да има, ако Бог е в тебе.

Който задава неправилни въпроси, той погубва пътя си. Който задава правилни въпроси на своя Учител, той увеличава своята вяра и своя устой.

Когато един суфи влезе в една кръчма, кръчмата става храм. Когато един пияница влезе в един храм, храмът става кръчма, т.е. каквото е съзнанието, такъв си и ти.

Човек остава в заблуждение, ако Бог не го води към себе си. А другиго, когото Аллах води към себе си, той не може да бъде никога заблуден. Значи зависи какво е решил Бог. Ако е решил да те води към себе си, понеже Той вижда твоята тайна вътрешност, тогава вече никой не може да те заблуди. Няма значение дали ще ходиш на лекции, дали няма да ходиш – всичко, което трябва, ще дойде при тебе. Разбира се, един Учител съкровен, един посветен може да ти съкрати пътя при условие, че имаш тотално доверие. Когато Аллах остави човека тотално да обърка пътя си, никой не може да го изведе в правия път.

Суфите казват: С Бога бъди искрен; с хората бъди справедлив; с враговете бъди кротък; с невежия бъди мълчалив; с мъдрия бъди смирен.

Един суфи казва: Откакто вложих сърцето си в Бога, на мен ми станаха безразлични и здравето, и здравият смисъл. Наистина те са ненужни, просто Бог е съществен, как може да те вълнуват здраве, болести, живот, смърт. Тогава всичко се измества настрани, толкова е важен Бог.

Истинското търсене завършва с преживяване на Бога. Всичко друго – религии, учения, философии – са сънища. Въпросът за Истината не е въпрос на разговори. Това е въпрос на търсачество и огромна целеустременост. Ако много от вас има, които обичат наистина Истината, много от тях ще зарежат моите лекции, ще зарежат братство и сестринство, ще зарежат паневритмийки и супи, ще зарежат цитати. Ще се отдадат мощно, насаме. Не съм казал, че не може и да идват, ако решат, но така ще се отдадат, че нищо не може да ги обърка – нито бяло, нито черно братство, нито дяволи, нито ангели, нито архангели. Това означава огромно отдаване.

За суфи любовта към Бога е по-скъпа от живота. Този, който е постигнал контрол над ума си, той служи на Бога. Този, който не е постигнал контрол над ума си, той служи на хората, на обществото, на това бедно и жалко обществено мнение, т.е. служи на хората.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 17)

Апокрифите са вътрешната Библия. Те често се наричат отречените книги. Отречени от хората, т.е. хората не са мярка. Но те не са отречени всъщност. Те са скрити. Те са скрити от хората.

В един от апокрифите се казва, че Юда е единственият истински апостол. И наистина на високо ниво той е получил цял гносис, а всички други частично. Единственият истински апостол е и само той е можел да разговаря с мистичния Христос; другите ученици разговарят с духовния Христос. Юда е друго нещо, разговаря с мистичния Христос.

Евангелието на Юда е голяма сила. То преобразява човека и го отделя от старото мислене, старото Дърво, наречено Дървото за познанието на доброто и злото.