Бог не иска да спаси грубата и външната плът на човека, за да не може тя да тържествува в своето своеволие и затова има смърт, за да бъде съкрушено своеволието.

Върху смъртното тяло работи собствената воля на човека и тя си го разрушава, защото това своеволие е отдалечаване от Бога. Ето защо тялото трябва да се мъчи и да страда, за да не бъде всичко това струпано върху душата; тялото поема товара.

Чрез завръщането на хората към Бога ще се роди вечното единство, защото Бог не желае нищо друго, освен Себе Си.

Тъмнината в човека е неговият ад, неговата мъка. Това е всъщност гневът Божи. А светлината в човека е Царството небесно, в което огнената мрачна мъка се е превърнала в радост. Това, което в тъмнината е причина за печал, в светлината е причина за откровение и радост, т.е. огънят в любовта е царство на радост; огънят в тъмнината е мъка, гняв и враждебност.

Земният ум не знае, че Бог обитава в него и че му е по-близък от собствения му живот, и че волята на самия земен ум е изхвърлила Бога и се е отдалечила от Него.

Огненото дихание на Бога е светлина и когато тази светлина е поискала да излезе навън, да се излъчи, е казала: Да бъде светлина.

Бог е сътворил човека от вечност и време, от душа и тяло. Вечната душа е велико дихание. В нейния огън е изначалният живот. Но ако този огън не издава светлина, тогава той привлича Божия гняв и започва да създава тъмнина.

Скръбта ще бъде основа на бъдещата радост. Скръбта е тайнство от съкровената премъдрост на Бога.

И Луцифер е бил висш ангел, съставен от светлина и сила, но тя, както и при ангелите, не е негова собствена. Тя винаги е можела да бъде отнета от Бога, на Когото принадлежи, така както и по-късно станало.

Който е умрял за външните неща, е получил съвсем нов смисъл и нова воля, които са устремени непрестанно към Бога.

Всеки човек е длъжен да съкруши злото в себе си и да се пресътвори.

Къде живее любовта в човека? Бьоме казва: Там, където не живее човекът. Къде е това? В съвършено преданата воля. Когато ти искаш да постигнеш любовта, тя отлита от тебе. Но когато ти съвсем ѝ се предадеш, тя се превръща в твой живот.

В дълбините на Бога е скрита чистата жива вода, вечната вода. Тази вода е безсмъртна. Тя е останала скрита в Бога, в дълбоката Му част. Ето защо човекът трябва да се вглъбява и да открие в себе си Бога и тази вода, защото тя е Дървото на живота. Тя е живата вода, наречена Любовта. Тази жива вода има тайно съзнание и е недосегаема за осемте степени на злото.

Един специален лъч е слязъл от Бога, ограничил се е и е станал любов, вечната вода. Тази вода е еликсирът на живота, по друг начин казано, безсмъртието или чистата, съкровената духовност, чистото духовно течение, което извира от Великата Мистерия.

Когато замлъкнат в тебе желанията, тогава ще откриеш в себе си вечния слух, вечното зрение и тогава Бог ще слуша и ще вижда чрез тебе.

Истинската Любов е висше сливане със Славата Божия.

Водата е също голяма сила, която живее в Бога. Тя е негова духовна енергия – лека, течаща, светла, духовна, подвижна сила, защото изхожда от духа. В нея свободно може да влиза духът и да разполага с нея във всякакви посоки, и да прави каквото си иска. Тя е негово качество.

Който има твърдо намерение да изостави злото, ще му бъде дадена много силна помощ. Но да умре злата воля в човека, е нещо много, много болезнено. Както казах, според Бьоме, дяволът е княз на този свят, но не е господар, т.е. Бог управлява чрез него в този свят; в ангелския свят управлява без него, но в този свят – чрез него.

Дяволът може да господства само в злото, и то само когато злото е възбудено, предизвикано от самия човек и по някакъв начин желано. И после Бьоме казва: Що за тщеславен труд е човешкото добро, за да дойде накрая Божият съд върху него. Твоето смирение трябва да те направи нищо и тогава ти ще бъдеш за дявола безводен и пуст, ти ще бъдеш неуловим. Дяволът няма власт дори над една сламка. Когато мракът на дявола дойде върху тебе, посмей се над тази мрачност.

Не съществува нито земя, нито време, нито място. Съществува само Един Вечен Бог. Мистичното познание веднага те лишава от народност и дом.

Бог е начало без начало и край без край. Бог е всичко. Бог е ад за тези, които са в ада, защото те просто живеят в Божия гняв.

И после Бьоме казва: Аз съм като мъртъв, когато Божествената Мъдрост се ражда в мен. Аз не съм аз. Аз не знам тези неща, но Бог в мене ги знае.

Когато душата заживее в неизменното, тя побеждава дявола.

ПЕТОТО ТЯЛО

(втора идея за размишление)

Само петото тяло умее да обича, т.е. висшата душа. Защо? Защото когато петото тяло обича една душа, въпросът е: как Бог иска да обичам тази душа. Това е същественият въпрос, не ти. Как Бог иска да обичам тази душа? Трябва да откриеш начина.

Петото тяло има любов и затова получава и Божествения метод. Тука не говоря за другите тела, концентрирам се само върху петото тяло; те не получават такъв метод.

Любовта в петото тяло е едно велико осъзнаване на Бога в себе си. Петото тяло е осъзнаване, че Бог тече в тебе. Когато си в петото тяло, получаваш постоянни нови откровения. Животът в петото тяло е постоянно обновление. Тука само за малко ще се отклоня: В тази книга „В храма на Учителя“, която подготвяме за следващата година, там Учителят казва нещо особено: Защо България сега е в такова положение? Това няма нищо общо с политиците, те са просто сламки, те не влияят на нищо съществено. В древността в България един древен, много дълбок жрец е завъртял кормилото, крана на погрешния път на България. Много дълбок жрец, който е бил в миналото дълбока вода, но е стигнал до застой, не е могъл да се обновява с Бога и Учителят казва: Той е завъртял крана. Но сега той е в моите ръце и постепенно този жрец и неговите сили няма да могат вече да влияят на тези, които трябва. За другите, разбира се, няма нужда даже от него, те сами ще си влияят, но тези, които трябва, те ще бъдат постепенно обновени и просветлени, постепенно.

Петото тяло е любовта. В любовта няма бъдеще, нито надежда, защото любовта е нещо, което е просто всякога. Петото тяло в човека е неговата вечност, работещата вечност. Петото тяло живее пробудено. Тука човек ръководи себе си, а Бог само го направлява.

Зрелостта е в петото тяло. Наричам я узрялата искреност. Това не е искреност отвреме навреме, понякога, а узрялата искреност. Щом си искрен към себе си, ще узрееш.

Петото тяло познава единството. Когато ти си станал дълбоко в себе си единен, ще видиш и единството на всички учения по вътрешен път, по правилния път.

За петото тяло животът е тайнствен и същевременно много прост. В петото тяло душата се радва на самата себе си. Тя изживява себе си.

В петото тяло любовта не е действие, а състояние на чистото съзнание.

Човекът на петото тяло е овладян, сдържан и в изобилие, и в бедност – и двете неща нямат голямо значение за него; той е овладян.

За петото тяло Бог е любов и същевременно Бог е и вечна Незнайност, тези неща вървят едновременно. Хем Бог е любов и е вечна Незнайност.

Петото тяло живее в любовта и казва: Щастлив съм, че не мога да разбера любовта.

Търсенето на Истината без петото тяло, т.е. без любов, е грях и лицемерие. Ето защо Дървото за познанието на доброто и злото е падение, защото то е знание без любов.

Петото тяло умее да помага по правилния начин, без да налага и без да натрапва. Петото тяло не държи да бъде разбрано или одобрено. То действа заради Бога, изключва света, изключва обществото. Разбира се, сега в неделя на лекцията в София много хора се изказаха. Тези хора са празник, разбиват всички илюзии и т.н., и т.н., чакаме ги, това е най-важният ден… Радвам се, че ги ценят, но това почти нищо не значи, освен ако не се захванат учениците със същността. Там стана въпрос за същността, в София, накратко я обясних: Тези, които искат да навлязат дълбоко в Учителя, тук няма място – ясно е, за паневритмия, за супа и за спомени, няма да ги повтарям, за друго казвам – тука няма място да се занимаваш с добродетели, тука ще ви изнеса накратко нещо важно. Това е губене на време, няма място да се бориш с недостатъци. Аз говоря за тези, които искат да познаят дълбоко Учителя, а не да останат отвън. Тука концентрацията е върху нещо друго, съвсем друго. Това е част от същността на истинското учение на Учителя. Отдаваш се само на три неща – Любовта, Мъдростта и Истината. Няма нужда от добродетели и справедливост. Те идват впоследствие, те са последствия в Любовта и тогава те са в мярката. Накратко казано:

Любов, която не се изкушава,

Мъдрост, която не се заблуждава, и

Истина, която не ограничава нито другите, нито себе си.

Тези три неща, който ги хване натясно, ще улови Учителя.

Петото тяло използва свободата си, за да увеличава своята разумност и да върви от разумност към Мъдростта. Разумността още не е Мъдрост. За да стигнеш до петото тяло, висшата си душа, трябва да извървиш трудния път, който си ти самият.

Когато между двама човека има божествени чувства, това е сродство от вечността.

Да разглеждаш света с петото тяло и неговото отражение – свещеното сърце – е тайнство, тайнство на простотата и на мистичността. Който не разбере тайнството на петото тяло, на Любовта, той няма да разбере и възкресението.

В петото тяло мракът е умъртвен тотално, защото Бог дава силата си само на Любовта. Който е възлюбил петото тяло, душата си, той изоставя старата цивилизация, наречена в Библията Дървото за познанието на доброто и злото.

Движещата сила на петото тяло е любовта, а не амбицията. От твоята любов зависи дали ще имаш пето тяло, безсмъртна душа, или ще имаш нисша душа.

Когато любиш, ти оживотворяваш и възвръщаш собствената си душа, възвръщаш я в себе си. Твоята любов, т.е. твоето пето тяло, определя твоето възкресение. Любовта е вечност и петото тяло живее естествено в тази вечност.

Петото тяло, или любовта, е съзнание, което е постоянно потопено, както ще видим после при суфите, постоянно потопено в Бога. Ако нямаш пето тяло, тогава свободата ти става наказание и робство.

ВЕЛИКИЯТ ДИОНИСИЙ

(лекция 27)

Премъдрият Дионисий (по принцип се знае за него, че има пет книги, всъщност има тринадесет, но може да има и повече) е много загадъчен, много мистичен и странно скрит от всички видове изследователи (става въпрос за тези, които работят в четвърто тяло). Той е живял в първи век след Христос и той е великият учител на мистичното християнство, наричан още от светците святият отец. Изключително мощен авторитет за тези светци, висша абстрактност, признат от много светци и от някои, които са се докоснали до него чрез любов. Освен това е голям гностик. Казва:

Връзката с Бога е динамично приближаване. Наистина Любовта се движи с голяма скорост, не както мисълта. Мисълта, в сравнение с духа, е биволска каруца.

Само който е разбрал Божията воля, става истинен и свободен.

Бог ни е създал така, че да Го търсим, за да намерим вечността си вътре в Него.

Съществува тайна на творението и тайна на Бога. Творението е едно ограничение. Това означава да живееш в определен порядък, по определени закони, защото си извън Божествения мрак, т.е. ослепителната светлина, ослепителното място, по друг начин казано, величието на Любовта, или мистерията на Любовта. Само тази Любов може да живее без закони.

Блаженството е едновременно спасение и вечно направляване на човека към скритата, Божествена същност. Блаженството е част от присъствието на непроявената светлина в тялото на човека.

Бог е създал този свят и вселената не чрез Своята Същност, а чрез Своите енергии. Всеки, който живее в енергиите на Бога, е същество отвън, ограничено същество. Спомням си, на едно място Учителят казва: Всички имат енергия, аз имам дух. Разликата е огромна. Някои мислят, че всичко е енергия, но има много по-дълбоки неща от енергията.

В енергиите се намира, според Дионисий, предопределението, а в същността се намира свободата. Енергиите са външната част на същността. Ако Бог беше създал света със Същността Си, светът и ние щяхме да бъдем вечни и безсмъртни.

Безкрайното се е ограничило в енергиите и в световете и е скрило Същността Си. Божественият мрак е преяркото свръхестествено сияние на Бога и всеки, който успее да се потопи в този Божествен мрак, може да Го види, но при едно условие: ако се е отказал от всичко друго.

Самото тайнство на встъпването в Божествения мрак е навлизане в собственото си мистично възхождение. Божественият Абсолют е скрит в Своя мистичен мрак и оттам ръководи Бога и тайната на съществата.

Блаженството е по-нисша част от Великата същност на Бога. Но то е призоваване да участваш в мистичната пълнота на Бога.

Целта на живота не е да познаеш Бога, а пътя, водещ към Бога и оттам да познаеш Неговата незнайност. Т.е. Бог няма познаване поради Мистерията в себе си.

В дълбините на Бога ние нищо не познаваме, но придобиваме един усет за безкрайност и непознаваемост. И това е изумителното. Бездънната Мистерия, която е скрита в Бога, е съвършено непознаваема.

Външното подобряване на живота без познаване на царството на Истината, т.е. без преживяване на същността на Бога, е тържество на злото.

Истинското откровение на Бога към нас е призоваване за сливане с Него и с Неговата непознаваемост. Той иска да се слеем с Него и с Неговата непознаваемост, необятност.

Непознаваемостта на Бога е най-великото явление, защото така човек вечно ще Го търси, вечно ще възкръсва и вечно ще се възнася, и това безкрайно.

Бог не е нито ум, нито душа, нито движение, нито е в покой; нито се намира във време, нито в пространство. Той е Същност в самата Себе Си.

Само на Голгота Той може да бъде познат като същност. В другите изпитания той може да бъде познат като път, като енергия, но само на Голгота може да бъде познат като същност.

В мрака се осъществява мистично единение с Бога, но Неговата тайна си остава неразбираема. Но вече има единение. Тук човекът е възлязъл към Неговата непознаваемост, подарява му се единение.

За срещата си с Него човек трябва да се освободи от всичко познаваемо, от всички познати неща. В Божествения мрак може да се срещнеш с Бога само ако си се освободил от всяко знание, и положително, и отрицателно. Това, което трябва да ти е останало, е само чистата, истинска любов към Него. Това е единственият остатък, единственото нещо, което трябва да ти е останало.

В Божествения мрак Бог не се разкрива като образ, нито като знание, а като откровение, гносис и тогава идва единението.

Истинската любов не е сила от този свят, тя е сила, която преодолява всичко.

За да влезем в Неговата тайна, трябва да изоставим всички звуци, всички слова, нечистотата и дори чистотата. Едва тогава можем да проникнем в Божествения мрак, където обитава Този, Който е над всички неща.

Бездната е Свръхсъщност, която е скрита в Бога и част от нея действа в Бога.

Само неистинното се направлява. Истинното е свободно.

На Голгота Бог иска да те изпълни със Своята пълнота.

Бог е създал човека по Своя воля, но го спасява със съдействието и волята на човека.

В прадревността нито Луцифер, нито Христос са имали светлина. Тя по-късно се е спуснала над тях. Всъщност тази прадревна светлина е Царството Божие; не Царството небесно, а Царството Божие.

СУФИ

(трета идея за размишление)

Истинският суфи води реален живот, а не полусъществувание.

Суфи казва: О, Аллах, аз съм постоянно учуден, постоянно изумен.

Суфите казват: Белтъкът и жълтъкът, това са неверниците и вярващите в яйцето. Не ти трябват нито белтък, нито жълтък. Трябват ти крилете на любовта. Когато разпериш крилете си, всички религии изчезват.

Когато отдаваш на Бога своята нищожност, Той ти дарява Своята всеобхватност.

Най-великото чудо е замяната на едно лошо качество с друго хубаво качество, просто подмяна.

Всичко, освен Бога, е тленно. Дори и ангелите са тленни.

Ибн Араби казва: С кои очи виждам Бога? С Неговите, не с моите. Защото никой, освен Него самия, не Го вижда.

Когато имаш любов, и вярващите, и еретиците са едно и също нещо, т.е. изоставяш всяка двойственост, не се занимаваш с такива излишни въпроси.

Суфизмът не е нищо друго, освен идолопоклонство. Забележете красотата на мъдрите суфи. Неговият единствен идол е Бог и нищо друго. Суфизмът е чисто многобожие, забележете, чисто многобожие, защото всичко е Бог. Как може да виждаш нещо друго. Да виждаш нещо друго, това е абсурд.

Един суфи казва: Страхувам се даже да обидя мравка.

Всички същества проявяват Бога, и злите, и добрите, но само някои са осведомени, че Го проявяват, докато другите не подозират това. Но така или иначе, Бог действа.

Злото е велик замисъл. То служи на делото, на постижението на доброто и това няма нищо общо с тези, които казват, че злото е недостатък, недоимък на добро. Там някакво малко „Общество на мъдростта“ нещо мърмори, но няма да се спирам надълбоко. Тука само ще ви кажа разликата: Няма недостатък в съвършенството на Бога. Бог е абсолютно съвършен, но неразбран.

Съществуването на злото е потвърждение на величието и съвършенството на Бога, не става въпрос за никакъв недоимък. Злото изхожда от Бога и то не е някакъв дефект, а средство за преобразяване на падналите ангели; средство. Не е някакво малко количество добро или нещо подобно; средство, метод на Бога, техника на Бога за преобразяване.

Има един мистичен монах, някой път може да ви разкажа за него, това е нещо грандиозно, от ранга на Христос и Мелхиседек, от ранга даже и на Енох. Кой е Енох? Накратко само: Това е прероденият, древният Хермес, истинският Хермес, древният Техути, за когото малко сме говорили. Той е бил един от най-великите жреци на Атлантида, ръководител на слънчевите храмове в Атлантида; преди това самият цар на Атлантида, наречен Атлас, отново жрец. Нещо грандиозно. Много е хубаво, че Енох го има в етиопската Библия, две от книгите му, но в другите народи Енох го няма. Тъй като той говори много за Атлантида, в Библията само се споменава като велико същество, няколко неща се казват и другите ги няма. Той иначе е тайнственият ръководител на всички суфи, на най-преданите, той ги превръща в легенди.

Един мистичен монах казал на Зун Нун Мисри (египетски суфи, в случая тука Зун Нун Мисри е бил още млад, впоследствие става голям суфи). Този мистичен монах му казва: Сине мой, този, който е станал близък с Бога, е получил четири дара. (Тука ще ви ги изредя, нещо грандиозно, казва този мистичен монах, голяма мъдрост, събрана в четири неща, нещо като есенцията на суфизма.)

Бог дарява на човека четири дара, четири неща:

Първо: Нещо, което не е нужно другите да знаят. Тук става въпрос за тази безкрайност, тази пълнота, това абсолютно неописуемо нещо вътре в човека, Бог го дарява. Значи: нещо, което не е нужно другите да знаят.

Второ: Знание без обучение.

Трето: Богатство без пари. Наистина който живее в духа, никога не зависи от тези неща. Може да ги ползва, може да не ги ползва; каквото и да реши, той е отвъд, той е непривързан. Богатство без пари.

И четвърто, забележете красотата: Веселие без компания. Веселие без приятели. Който наистина е станал наистина близък с Бога, не си губи времето в такива неща, няма значение дали приятелите са разумни или не. Веселие без компания.

АЛ ХАЛЛАДЖ

Иблис – скритостта на Бога

(лекция 28)

Освен Бог нищо друго не може да съществува. (Ал Халладж, това е персийският Христос.)

Бог определя всичко. Страшният Сатана е безпомощен, безсилен пред могъществото на Бога.

Сатана има скрита божествена мисия: да спаси човечеството от човека. Както разбирате, много тежка задача, рядко тежко нещо. Да спаси човечеството от човека, т.е. да го направи чисто духовно същество, което да следва само Божиите пътища, а не някакви свои или някакви други.

Грехопадението, казва Ал Халладж, е съвместен съюз на Бог и Сатана, а Сатана само е ценният учител, който трябва да излекува човешките заблуждения. Иблис, т.е. Сатана, така нареченият враг на човечеството, ще вразуми човечеството и ще го възвиси в Бога. Сатана е тъмна сила, която е част от Божията сила и мощ, част и от Божията милост.

Освен битието на Бога нищо друго няма. Който смята, че Сатана съществува реално, той сам става дявол.

Когато Абсолютът е решил да стане проявен, явиха се Бог и дяволът. Неделимият Абсолют стана Бог и дявол, и множество, но остана скрит. Скритата и тайна мощ на Бога вилнее в Сатана, защото Сатана няма собствена сила. Чрез силата Си и чрез Сатана Бог ръководи света. Силата е само Негова. Тя е Негов план и затова е казано: Не съдете. Не съдете, защото ще бъдете осъдени.

И така от хиляди години дяволът работи в света и не го напуска, защото дяволът, това е мощният, активният, скритият и действуващ Бог.

Нито Христос, нито Сатана могат да действат без Бога. Бог е действащият в тях. Когато действа Христос, действа явната сила на Бога; когато действа Сатана, действа скритата сила на Бога. Всякога действа само Бог.

Иблис вреди само на тези души, които не съхраняват Бог в себе си. Забележете, Сатана вреди само на тези души, които не съхраняват Бог в себе си.

Бог е абсолютно непознаваем, нито за Себе Си, нито за нас и затова не може да бъде определен. Той е тайна на друга Тайна.

Злото произвежда действия, но в дълбочина това са действия на Бога. Злото е инструментът за действие на скрития Бог. Бог задвижва злото и действа чрез него, т.е. чрез себе си в името на едно по-голямо добро.

Злото много странно изглежда като отчужденост от Бога и Бог го използва, за да можем ние самите да се отчуждим от злото.

В суфи-традицията се смята, че Сатана е пропаднал при неизпълнение на една Божия заповед: да се поклони на Адам. Но знае се, че Сатана е произлязъл от огъня и гнева на Бога, а Адам от пръст и затова суфите казват: Знае се, че само на единствения Бог трябва да се покланяме. Това означава, че Бог е заповядал на Сатана да направи нещо, което не е правилно, нещо, което не е трябвало да прави. А Иблис е бил прекалено предан на Бога, за да се поклони на пръст. И така по-късно Сатана открил злото в себе си, но той не го е създал, само го е открил, т.е. Бог има дълбок замисъл с тази идея.

Понеже Сатана е произлязъл от Бога, то мисията му е абсолютно и скрито добра, но за тези, които любят Бога, и неразбираема за тези, които не обичат Бога. Сатана, пак казвам, е роден от огън и гняв. Така Бог го е отдалечил от Себе Си, от същността Си, за да може да действа и работи той за Бога.

И така, Сатана е станал дявол, когато е насочен към човека, но когато е насочен към любящите, той е друго нещо.

Ал Халладж казва: Веднъж Иблис казал на един човек: Ако слушаш мене и ме следваш, то затова упреквай себе си. И наистина никой не може да се оправдава с дявола, защото това означава лицемерие към себе си, забележете. Ако се оправдаваш с дявола, това означава лицемерие към себе си, т.е. ти нямаш честност към себе си. Ти вече тръгваш по другия път. Бог ще ти изпрати Сатана да те учи по други закони.

Злото, което е в човека, е противоречие на човека, а не злото, което е в дявола. Какво нещо е дяволът? Ал Халладж казва: Дяволът е преобразеният Бог, но на по-ниско ниво, за да учи хората.

Само Бог умее да използва дявола правилно. Сам Великият Бог е призовал Луцифер да падне заради Своите разумни цели и за Своите Божествени планове, които са свързани с тайния вътрешен космос. На този етап Сатана е слуга на Бога, защитник на Бога и служител и затова той не може да се разкае, не му е дадено, не му е позволено, няма да му бъде прието разкаянието. Защо? Защото той има още много работа с човека и човечеството, много работа върху хората.

По повеля на Бога Луцифер е станал Сатана и е направил огромна жертва, велика жертва. Ал Халладж обяснява: Той се е лишил от реалност, за да станем реални ние, забележете.

ЧУДНИЯТ НАСТРАДИН ХОДЖА

(четвърта идея за размишление)

Преди да почна няколко случки с него, възможно е една или две от тях да съм ви ги казвал, пак ще ги повторя, но първо ще ви кажа нещо кратко за един суфи, голям суфи, казва се Абу Саид. Той е изнесъл най-кратката и най-смислена лекция по астрология. Знае се и в суфизма, че астрологията е нищо, прах, т.е. който се занимава с такива науки, той не е призован от Същността. Т.е. там трябва да се забавлява, има си причини, но той се е отдалечил и трябва да се занимава с нещо.

Абу Саид казва на своите ученици, на младите дервиши казва така: Тази вечер ще ви говоря за астрология. Те всички се учудили. Той казал: Тази година ще се случи това, което Бог иска, така както беше миналата година. – Край. Това е цялата лекция. Няма звезди, няма подробности, няма глупости, кратко и ясно. Това е най-кратката и най-смислена лекция по астрология.

Минавам на Настрадин Ходжа.

Жената на Настрадин му писала писмо. (Някои неща мога да ги загатна, някои няма да коментирам, но след време в книгата ще има даден кратък коментар.) И после тя го пита: Настрадин, защо не ми отговори на писмото? Настрадин Ходжа отговаря: Първо, никога не съм получавал писмо от тебе. И второ, съвсем не ми хареса твоят тон в писмото. – Тука са скрити суфи-уроци, след време, както казах, ще ги загатна.

Второ, Настрадин си направил фирма с един приятел и се похвалил на един свой познат за новата си фирма. Познатият му го пита: Ами ти какво си вложил? Настрадин казва: Нищо, никакви пари не съм вложил. Моят приятел вложи много пари, много капитал, а аз вложих своя опит. – Значи сте равни? – Да, така започваме. До една година у мен ще се появи голям капитал, много пари, а у моя приятел – голям опит. – Показва как в света действат фирмите по простичък начин и т.н.

Следващият случай. Веднъж Настрадин търсел в мазата си нещо. От един шкаф пада едно корито и го удря в главата. Очите му се размътили, помътнели. И казва: О, ти удряш! Ядосал се и ритнал коритото. То го ударило в коляното. Още повече се ядосал Настрадин и казал: Продължаваш да нападаш! Хванал коритото с две ръце и го ударил. Ударил си челото и се разкървавил. Започнала голяма борба. Отишъл горе в стаята да вземе ножа и казал: Тръгваме на война! – Т.е. как хората в света се борят с призраци, внушения и какво ли не.

Казал на коритото: Щом искаш бой, идвам.

Следващ случай: Настрадин се жалвал на свой приятел и казал: Жена ми все се кара. Тогава приятелят му казал: Добре, днес за какво ти се кара твоята жена? Той казва: За яденето. Днес сутринта пих чай и ядох понички, бях с пълна уста, а тя ми вика: Ти броил ли си колко понички изяде? И Настрадин казва на приятеля си: Каква наглост, да ти броят поничките... – Аз не ги броя – казал на жена си. – Ти изяде деветнадесет понички – му казала тя. Приятелят му го пита: Ти какво отговори? Настрадин казал: Аз много се ядосах, станах от стола и заминах гладен на работа. – Т.е. в този свят много идеи има, колко много се храним, а се оплакваме от гладуване; или пък колко много ядем, но нямаме същността, нямаме истинския хляб. Отново таен суфи-урок, както ви казах, те са около две хиляди.

Следващият случай: Настрадин бил обхванат от голяма скръб. Синът му имал дело и щели да го вкарват в затвора, обвинен в три неща: грабеж, убийство и изнасилване. Така се завъртели нещата, че съдът оправдава сина му. Настрадин отива отчаян и му казва: Неудачник с неудачник, в нито едно от тези неща не можа ли да успееш? – Т.е. показва към какво този свят се стреми и в какво успява.

Намерил Настрадин Ходжа едно магарешко копито и казал: Ако намеря още три копита и магарето, вече няма да ходя пеша. – Значи забележете, с четири хода напред колко неща предвижда по един лек и естествен начин. Някой ще вземе копитото и ще го хвърли; той вижда продължението.

Жена му била на смъртно легло, въпрос на оцеляване. Приятел го пита: Настрадин, как е жената, как е оцеляването? Настрадин отговаря: Слава Богу, зле е, утре ще я вземат в другия свят.

И последно: Настрадин Ходжа бил извикан на съд. Имало дело срещу него, но по някаква причина не могъл да отиде и изпраща адвоката си. Адвокатът отива, съдията обявява, че Настрадин Ходжа печели делото и адвокатът бързо изпраща телеграма на Настрадин: Настрадин, спечелихме делото, правдата възтържествува. Настрадин му пише обратна телеграма: Ще обжалваме. – Един вид как е в този свят, този свят не е място на правда.

АУМЪ