Елеазар Хараш

ВИЖДАЩАТА ЛЮБОВ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2007 г.

Варна, 2008 г.

ПРЕДГОВОР

Мистичното око на Любовта

Светлото ражда светлото от тъмнината на тъмното.

Лао Дзъ

Началото и краят нямат начало, а когато се яви край, всичко е неведомо.

Лао Дзъ

Мъдрият съзерцава Дао отвътре, а не през прозореца.

Лао Дзъ

Потопеният навътре Мъдрец е по-могъщ от всичко на света.

Лао Дзъ

Суфизмът без да е наука, е по-научен от науката, защото постига реалността. За какво ти е наука, която постига съня?

Суфи

Чудна е участта на този, който люби и се моли, без да очаква отговор.

Суфи

Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш Дух в тялото.

Ал Халладж

Сиянието е неразрушимо, докато светлината може да потъмнее.

Кабала

О, Велика Любов, ти си, която ни носиш достатъчност.

Орфей

Любовта дарява на смъртните празници, на пробудените чистота, на мистиците тайнства вечни.

Орфей

Истината свети в тъмнината.

Василид

Когато сърцето е чисто, то вижда тайната.

Индианска мъдрост

Тайната няма очи, тя гледа със собствената си светлина.

Индианска мъдрост

Когато чуя думите на човека, аз познавам вече неговата тишина.

Белият вятър

Елеазар
Варна, март 2008 г.

3 април 2007 г.

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 1)

ЗДРАВЕТО

от гледна точка на маите
(първа идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 2)

АЛ РАБИЯ

великата преданост
(втора идея за размишление)

ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ НА ОРФЕЙ

(лекция 3)

ГОЛГОЛТА

(трета идея за размишление)

МАЙСТЕР ЕКХАРТ

(лекция 1)

Който върви по пътя на Истината, все едно е дали е в манастир, в църква или сред хората. Който е истинен, има Бог в себе си, той е истинен на всички места. Този, в когото Бог не е вкоренен дълбоко, този, който търси Бога във външни неща, места, хора, в църкви, ще стане за смях, защото той няма Бог в себе си и тогава и злото, и доброто ще го объркват, защото Бог не е станал всичко за него.

Истинският човек обладава Бог в своя дух, а не в размишленията си за Него. Колкото повече принадлежим на себе си, толкова по-малко принадлежим на Бога. Истинското покаяние, това означава да се отречеш от всичко, което не е Бог и което не е божественост, това е покаяние.

Бог се взира повече в нашата любов, а не в нашите дела. Всяко страдание произтича от страст към външни неща, а външните неща са всякога печал. И понеже човекът е обичал външни неща вместо Бога, той заслужава своята печал. Страданието и скръбта произлизат от това, че ти не си устремен изцяло в Бога. Ако от себе си се опазиш, наистина си се опазил.

Бездната: Бездната е непоклатимият наш духовен център, който ни прави дълбоки, устойчиви и равни на себе си. Бездната е велик Смутител. Тя слуша и обезсмисля всичко нечисто. Но в Нея има един дълбинен дух на живот, безмълвие и стихия и една особена, плашеща необятност, от която необятност е произлязла частицата, наречена вселена.

Бездната съдържа в себе си тайнствени дълбини и само една велика и несъкрушима любов може донякъде да надникне в Нея. Всяко слово е бедно в сравнение с тази Прабезкрайност. Тук всичко занемява – и хора, и богове. Тук е тайното място на произхода на всички неща. Тук всичко става безмълвно. Докато при Бога все пак можеш да говориш, да се молиш, да мълчиш, да общуваш, дори и да спориш, то тук, пред Великата Бездна, всичко това се разпада. Тук няма слово, нито мълчание – огромна, страховита необятност.

Бездната е абсолютно неназовима. Тя е Великата Неизвестност. Тя никога няма да стане известна. Тя винаги ще бъде Мистерия.

Бог е вкоренен във вселената, за да може да я изцели и да я освети. Затова на Него му е дадена една голяма сила от Бездната, от безкрая, докато Абсолютът е вкоренен само в своята бездънна безкрайност.

Бездната, това е Абсолютът в пълната Му неизвестност. Бездната, това е Абсолютното Нищо, чистото Нищо, докато Бог е смес от нищо и нещо. Големият въпрос при човека не е дори какво мисли и върши, а какво е самият той. Бог е само едно ограничение на Всевеликата Бездна.

Ако се взираш в нещо друго, освен в Бога или ако дириш нещо друго, освен Бога, тогава делото, което вършиш, не е нито твое, нито Божие.

Зад Бог е скрита Велика Тайна. Тя ръководи всички неща. Бог е само отражение на тази Тайна, на тази Мистична Скритост. Скритият Абсолют в Бога е неговата тайна и неговата божествена основа. Самият Бог е сътворен като абсолютно несътворено битие и затова и Той самият е неизразим, защото Той идва от Скритостта.

Бог и скритото Божество в него са в неразделно и неделимо единство. Откровението, казва Майстер Екхарт, е висше познание. То става чистото освобождение за човека; то се превръща в освобождение.

Има само един подвиг и той е в съкровеното. И който има истинска любов към Бога, той ще има и истинско преживяване в Бога. Но това не е най-високото проявление.

Посвещението се дава на този, който постига дълбоко в същността си вътрешна отреченост. Когато човек се е отрекъл от свободата си и от свободната си воля и когато тази воля в него мълчи, тогава Бог го прониква. Защото такъв човек е желал само Бога. По този метод се ражда истинската свобода в човека, т.е. Бог се ражда. Това освобождение е възврат в Бога и сливане с Него. Това вече не е предното безсъзнателно пребиваване, а това е напълно нов съюз, осъзнат съюз с Бога чрез синовство в свобода – това е Неговият завет.

ЗДРАВЕТО

от гледна точка на маите

(първа идея за размишление)

Маите нямат дума за здраве, нямат дума и за болест. Те казват: Човекът има две състояния: едното е кавали, което означава силен, събран организъм, цял организъм, подреден. Другото състояние е ками, означава отпуснат, разсеян, мъртъв, разреден, разпуснат организъм.

За живия човек казват: Жив е този, който има дни. Например ако някой болен оздравее, те казват, че той има дни. За умрелия, за тежко болния казват: Този, който няма дни. Оздравяването при маите означава да възвърнеш своите дни.

В човека има две състояния, които при маите се определят като болест. Първото наричат камелал сманил, на техния език означава болест на тялото. Тука уврежданията са външни, те докосват човека, но не се вкопчват в него, не проникват в него. Този вид болести, външните, се смятат за добри, те са замисъл на доброто. Вторият вид се нарича камелал кахсил. Това е болест на жизненото начало в човека. Това състояние е винаги тежко, защото засяга човека цялостно, и физически, и психически. Тук болестта се вкопчва. Тя прониква по право, определено от Хуракан, означава Бог или както те го наричат Замисъла. Според маите тук Замисълът ти казва: Тууш каханеч – къде живееш, накъде вървиш. Тук може да помогне само чилам. Чилам е жрец, тълкувател на Хуракан, тълкувател на Божеството. Тук е необходим чилам балам, т.е. жрец-ягуар или още означава мощен вятър; вятър при тях означава дух. Тука болният в своето жизнено начало е предизвикал някога Хуракан, Замисъла и затова Замисълът му е изпратил в очите мъгла. Затова много неща за този човек са станали тайнствени, т.е. неразбираеми.

Чилам балам е необходим, защото той има метод, чрез който да проникне в иш йол икнал, т.е. в сърцето на вятъра, в сърцето на нещата. Значи той има толкова силен дух, че може да проникне в сърцето на нещата. Тази болест, т.е. състояние, има най-различни стари причини. Причините могат да се явят по много начини: голяма уплаха, мълния, силно излъчване на някакво същество, земетресение или хайуоколаб, означава наводнение, т.е. вода над земята, както те го наричат вода над земята. И тогава част от жизненото начало започва да чезне в човека и човекът започва да се губи. Ето защо е важен камам. Камам е подобно на чилам балам, т.е. бранител, защитник, пазител на чезнещата енергия. Този пазител в най-висш смисъл е чилам балам, или мощният вятър, жрецът-ягуар, защото той може правилно да призовава Замисъла, Хуракан чрез мощния си, или чрез постоянния си вятър, за да започне да се завръща кахсил, жизненото начало обратно в изоставеното тяло.

Това е така, защото жрецът може да прониква и в така нареченото кахик – въздуха. Какво е въздух според маите? Според маите въздухът е необикновено пространство, наситено с добри и лоши сили. Тези сили витаят в степените на въздуха и могат да бъдат отстранени. Човек може да ги вдиша, може и да ги издиша. Разбира се, чилам балам може да оказва помощ, но ако човек може да го убеди и да го привлече на своя страна. А човек може да го убеди, ако е търсач на Бога, търсач на Хуракан.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 2)

Щастието е наказание.

Щастието е като рая – заблудено себепоклонение и саморазрушение. Щастието руши човека, а злото го пробужда, спасява и съгражда. Затова в този свят има зло. Всеки щастлив човек е изкусен ваятел на своето нещастие. И понеже щастливият човек заспива в своето щастие, той става достоен за своето наказание, той става достоен за заблуждения.

Заблуждението на щастливия човек, за разлика от блажения човек, е в това, че щастливият човек е избрал себе си, а блаженият човек е избрал Бога и затова щастието е религия на заспиването. Всеки, който има такава цел, той вече е в провал. Той обича повече себе си, отколкото Бога. Това го отделя от Бога. Това е разликата между Адам и Христос, това го отделя от Бога и затова злото идва. Злото е разумно, то ще възстанови загубената връзка с Бога.

Щастието е любов към себе си, а не любов към Бога и само злото може да просветли щастливия човек, т.е. тази погрешна любов към себе си. Щастието урежда заспиването на човека, а злото урежда събуждането. Разбира се, на злото му е много трудно, има привързани хора към щастието. Толкова много са залепнали, че злото понякога има проблеми. В тази връзка се сещам за една мисъл на Айнщайн, казва: По-лесно е да се разруши атомът, отколкото предразсъдъкът. Човек отива в другия свят, без да се промени.

Щастието въобще означава изгубване на пътя. То е, според Ал Халладж, тайнствено зло. То ограбва човека, а спасението от него се нарича любов към Бога. В щастието човек изгубва себе си, а човек трябва да се изгуби в Бога. Само една сляпа и заблудена воля може да замени Бога с някакво бедно щастие.

Щастието е тъмно подземие и само нещастието може да го освети. Ако нещастието не посети човека, за да го събуди, Ал Халладж казва: Това вече е най-лошото, което може да се случи на човека, ако той остане щастлив до края на живота си.

Истинският суфи се отказва от щастието си и сломява нещастието си, защото той избира изцяло Бога. Той отива отвъд всяко щастие и нещастие, той става блажен – фана – разтворен в Бога.

Щастливият човек не търси истината и затова злото го търси. Рано или късно, дори и да не е в това прераждане, злото няма да го изпусне. Щастливият човек отвън е радостен, усмихнат, Ал Халладж казва, но отвътре той е духовно сляп и безобразен, обезобразен. Дори и злото е по-красиво от него, дори и злото е по-красиво от щастието, защото злото поне те учи.

Ако Христос беше щастлив човек, на Голгота той щеше да се провали. Но той имаше любов към Бога, т.е. не към себе си и не към своето своеволие, а любов към Бога, и то цяла и затова той стана несъкрушим. Казва: Искаш ли да разрушиш себе си, избери щастието като цел, т.е. пътя на Адам; искаш ли да познаеш себе си, избери Бога. Щастието, това са бедните удоволствия на сетивата. Ал Халладж позна любовта, която е без сетива.

Колко лесно се събаря, казва Ал Халладж, щастието – от един миг, от едно издишване. Казва: Образованието ще те направи умен, хитър; страданието ще те направи добър; злото ще те събуди, но само Аллах, само Бог ще те направи любящ. Ако ти не можеш да изправиш себе си, злото ще дойде да ти помогне, да те изправи. То е тайната загриженост на Бога. Който жадува за щастие, той храни дявола, Иблис, в себе си. Жадувай за Бога и змията ще изяде себе си. Забележете колко просто, ясно и кратко: Жадувай за Бога, само за Бога и змията ще изяде себе си; злото ще изяде себе си.

Щастливите хора правят нещастни не само себе си, но и другите. Те раздават заблужденията си навред. Щастието е като рая – задънена улица, която трябва да ни помогне да намерим изхода. А изходът е любов към Бога.

Щастието е болест на падението на съзнанието, а страданието е замисъл на Бога, то е пресътворяване. Страданието е пресътворяване.

Щастието е болест, която е отклонила човека от Бога, но страданието е свещено. То ще излекува тази болест и тогава човекът ще отдаде цялата си воля на Бога. Злото в случая е голяма ценност. То е по-голяма ценност от щастието на човека и от неговите добрини, от човешкото добро. Тук става въпрос за човешкото добро, което според Ал Халладж е порок. Забележете – страхотен мистик, изтънчен, много дълбок, затова той си имал много проблеми, затова след време пак ще говорим за него. Смятали са го за християнин, защото много обичал Христос, имал подобна съдба; смятат го будист, смятат го мюсюлманин, смятат го какъв ли не, защото обичал всички религии – това е великата любов, но за неговия характер ще говорим друг път повече.

Човешкото добро, според Ал Халладж, е нещо умряло, дори на едно място, както казах, той го нарича порок. И казва Ал Халладж: Сатана, Иблис, т.е. злото, ще спаси човека от мъртвото добро и от мъртвото щастие. Сатана ще очисти човека от щастието и човекът ще осъзнае, че е важен само Бог.

АЛ РАБИЯ

великата преданост

(втора идея за размишление)

Това е една жена-мистичка, жена символично казано, Божествена жена, велика мистичка-суфи. Една от най-големите суфи.

В един прекрасен ден един монах отишъл до килията, до хижичката на Ал Рабия и казал: Рабия, какво правиш вътре в тази килия? Излез и виж какво прекрасно утро е, какви цветя и какво утро е сътворил Бог! – Какво казва Рабия? Рабия му отговаря отвътре, от хижата: Вътре в хижата аз виждам Създателя на утрото, Този, Който е създал това, което ти наблюдаваш отвън. Това, което ти наблюдаваш отвън, приятелю, грешиш; никакво утро, никакви цветя. По-хубаво е ти да дойдеш при мене и да видиш Създателя, защото всяка външна красота е безсмислена в сравнение с тази, която аз виждам отвътре.

Ще обясня: Ал Рабия е постигнала вътрешното, съкровеното, истината в себе си и затова тя не се лута в някакви цветя, в някакво прекрасно утро, в някакъв външен свят. Разбира се, много хора биха казали, че тя изпада в крайност. Когато ще разгледаме по-нататък живота ѝ, ще видим, че това няма нищо общо с крайностите. Това е чуден символ: никакво утро, никаква пролет, никакви цветя. Ние трябва да постигнем всичко отвътре – реалността, прекрасното, Бог – трябва да го постигнем вътре в себе си. Известното е външното: външното утро, външното знание. Външното трябва да изчезне, защото ти си същността и всичко е вътре в тебе. Ти самият трябва да станеш утро за себе си, слънце за себе си и тогава, дори когато няма никакво слънце, ти ще изгряваш. Забележете, не само пролетта, не само цветята, дори и слънцето отпада – ти вече ще изгряваш в себе си и ти ще огряваш себе си, без значение колко гъсти са облаците, т.е. трудностите, Голгота и т.н., даже и сляпото щастие. Външното слънце е само идея, памет, спомняне. Ти трябва да си спомниш, че самият ти си бил слънцето. Превърни се в слънце, за да огрееш себе си, за да осъзнаеш себе си.

Светът за Ал Рабия нищо не значи, защото любовта ѝ към Бога е толкова силна, че тя го е отстранила. Любовта на Ал Рабия е истинна, защото тя е дочакала своето утро отвътре, своето слънце отвътре. Любовта умее да чака и понеже умее да чака, тя получава Бог в себе си.

Има само едно чувство и това е чувството на абсолютната любов към Бога. Същото нещо се намира и в дзен. Дзен казва: Не можеш да кажеш на дзен – виж красотата, виж дърветата, виж звездите, защото дзен е видял нещо повече; дзен е видял Пустотата. Дзен вижда само Бог и няма нужда от нищо друго. Дзен е способност на вечността, способност на истинността. Дзен е способност на безкрайността.

ИСТИНСКОТО УЧЕНИЕ НА ОРФЕЙ

(лекция 3)

В началото е била Бездната, Великата Необятност – безначална, безпределна, древен хаос без ред и без порядък, древна мистична Бездна и от нея са възникнали нощта и всички тайни. От тази древна нощ, т.е. забуленост, е роден земният и небесният Баща, Който всичко създава и Който е начало и край на всички неща. От този Баща е произлязла и любовта, пламъкът.

Любовта е ефирна, безтелесна и пламтяща стихия. Тези, които не са разбрали любовта, те са останали в другата нощ, а от тази нощ са произлезли участта, гибелта, смъртта, сънищата, сънят, мъката, присмехът, измамата, страстта. Всички тези неща са братя и сестри помежду си.

Бог е пламтяща любов. Той е Бащата на космоса и Той съхранява в себе си, в недрата си ужасната, велика необходимост. От тази Велика Древна Бездна се е разлял етерът, от който пък по-надолу е слязъл въздухът. От тези две стихии започва всичко. Те са началото на космоса и изпълването на хаоса. Така пламтящият етер и въздухът се реят и изпълват всичко. От тях са възникнали водата, земята, огънят. Но тогава още те са били същности без посока. Липсвало им е горе и долу, вдясно и вляво. Много по-късно дошъл редът. Когато редът дошъл, той започнал с твърдта, втвърдяването и чак тогава ние сме можели да говорим с думите под и над, горе и долу. Тази твърд по-късно е била наречена земя, т.е. слязла безпределност. Едно от древните значения на земята е слязла безпределност. Между другото, Орфей има седемнадесет книги, възможно е да има и други тайни, но няколко от тях, от силните книги, за радост са излезли, разбира се, на руски език, тъй като тези руснаци проникват почти навсякъде.

С появата на земята лекото, т.е. небето, невтвърденото е останало горе. В началото то е било леко, по-късно било наречено небето. В пламтящия ефир в скрит вид се е съдържало всичко, което е и в сътворението, и в несътворението. Прадревният хаос е бил сияещ, но скрит, забулен. От този сияещ хаос е излъчен ефирът. Този ефир, тази велика лекота е най-висшето явление в космоса. Затова е много смешно, когато питаме има ли други същества. Леки има, тежките са долу, но когато тежките питат, е трудно да им бъде обяснено какво е лекото. Ефирът е най-лекият елемент. Субстанцията му е блестяща и светоносна, а първичният човек-бог, наречен още протогонът от Орфей, за което другият път ще говорим повече, протогонът – това е целият човек, андрогинът, този, който има всичко в себе си. Протогонът вечно плува, казва Орфи, в ефира, в лекотата на своята свобода.

Протогонът има много бързо око. Той е многомъдър и сияещ. Той дарява мистите (т.е. мистиците) с лекота, т.е. със себе си. Протогонът, или андрогинът, е любовта, а любовта гледа с очите на пламъка. Казва Орфи: Любовта е ефирна песен, която побеждава смъртта.

Корените на човешката душа се намират в ефира. Орфи има един такъв поздрав към хората: Здравей, ти (много обичал така да поздравява), който си изстрадал страданието. – Става въпрос за тези, които са изстрадали нещо истинско, които са търсили нещо истинско, той така се обръщал към тях. И казва: И ето, аз видях през отворената врата на любовта светлина безкрайна и видях, че тази безкрайност ме обичаше.

На един свой ученик Орфей казва: Не говори нечисти думи, защото ще повредиш остротата на духовния си взор. – Разбира се, всичко това е ставало в мистериите. Какво означава мистерии? Мястото, което дарявало човека с най-висша Божественост.

Орфей казва: Докосни се до чистата любов и ще разбереш своя път. – Много просто и ясно изказване. Истинският човек е пламтящ ефир. Това е вдъхновението, което преодолява вселената.

В тъмната нощ е скрито вечно блаженство. А какво е блаженството според Орфей? Единство от мъдрост и радост. И казва още: Любов, ти си първата необходимост, първата важност. Ти си дом на безсмъртните същества. И после казва: Любовта е могъща богиня и който не я разбере, тя му внушава смърт. А който я разбере, придобива вечен устрем към себе си, към своя мъдър и незрим образ.

ГОЛГОЛТА

(трета идея за размишление)

На еврейски голгота, на арамейски – голголта. Ще разгледаме арамейския смисъл, така както го разбира Христос, така както е всъщност.

Дълбоката тъмнина всъщност е вечна скритост, а чистите и достойните се връщат в тази скритост. Скритата дълбока тъмнина, това е самата скрита Божественост, Прасветлината, но забулена. (Това е Майстер Екхарт: истински християнин, мистичен, наречено още дзен-християнство, проповядвал християнство. Неговите големи шефове го препоръчали да проповядва Библията. След време като чули какво проповядва, се хванали за главата и го завели в инквизицията, но това е друга тема. Ако трябва, след време ще ви разкажа неговите битки.)

Бог на арамейски означава АЙ, трябва да замени съществото, наречено човек. Той трябва да се роди в дълбините на човека. И човекът за да отиде при АЙ (даже и Аврам използва тази дума, както и да е, макар че тя минава незабелязано), т.е. при Бога, трябва да се раздели с всички свои добри неща в себе си – радост, увереност и забележете какво казва Майстер Екхарт – даже и с блаженството. Раздяла дори с блаженството. Когато човек е отдаден изцяло на АЙ, на Бога, тогава любовта ще го умъртви и после ще го възкреси в Дух и Истина. И обяснява: Любовта първо те унищожава и това е нейната велика милост. После идва другата нейна милост: възкресението на голголта. На голголта трябва да си напълно умрял и изпразнен, за да си готов за излиянието на АЙ, на вечния живот. Тука и най-малкото непослушание вече означава неподготвеност. Това те връща в света. Когато любовта ти към АЙ е истинска, тя ще те убие, за да те възроди във вечността завинаги. Ето защо е велика любовта. Само тя умее да убива и да възкресява, но не всеки е достоен за нейното убийство. Преди време си спомням, ви казах за богомилите на кладата – само достойните! Един обикновен свещеник ще изцапа огъня, ще изцапа идеята, ще изцапа всичко. Не само като миризма, просто на всякакви нива. Само достойни хора – и всъщност не инквизицията, а самият Бог ги избира. Бог се превръща в инквизиция, за да ги превърне в Свои същества, да ги слее със Себе Си и всъщност това е най-хубавото нещо, което може да се случи на една душа – голголта. Всичко друго е някакси празно в света и без значение.

Ще продължа: Не всеки е достоен за убийството на любовта, т.е. казано по друг начин, за нейното благоволение. Тя избира, защото тя има в себе си Окото на Бога. Ако любовта, казва Майстер Екхарт, не убие човека и всичките му азове, включително и висшия аз, всичко друго в света вече остава безполезно. Ако адът ти носи смърт, това е жалка смърт. Но любовта е веща, защото само смърт, която идва от любовта, е съвършена и добра. Тя дава после стократно. Когато адът те умъртви, т.е. законите на света, щастието, за което говорих, и всичко това те умъртвява, когато адът те умъртви, той те съединява с преходното; когато любовта те умъртви, тя те отделя от преходното, т.е. от глупостта.

Любовта е веща. Тя те убива и те разделя от всичко добро и приятно, за да те направи алма – алма е друга арамейска дума и означава вечност. Затова те убива любовта, за да те направи вечност. И казва: Мъдра е любовта. Когато адът те убие, ще се раждаш и умираш в преходното, в глупостта. Когато любовта те убие, тя те спасява от преходното, от глупостта. Тя те води в Бога.

Голголта е метод на АЙ, метод на Бога. Голголта е навлизане на Бога в тебе, това е Неговият начин. Това е начинът Бог да познае Себе Си в тебе, т.е. Бог да познае Себе Си в Себе Си. Тогава вече идва пълнотата – това, което говорихме – протогонът при Орфей. Тогава вече идва пълнотата, тогава вече идва целостта, тогава вече идва вечността.

АУМЪ

1 май 2007 г.

ТАЙНАТА, НАРЕЧЕНА МОХАМЕД

(лекция 4)

ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

ОРФЕЙ

Протогонът
(лекция 5)

СУФИ

(втора идея за размишление)

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 6)

ДЕЦАТА

(трета идея за размишление)

ТАЙНАТА, НАРЕЧЕНА МОХАМЕД

(лекция 4)

Образованието на Мохамед е започнало в пустинята. Пустинята е велик учител. Той живеел с нейната безкрайност, с нейната прелест и с всички нейни ужаси. Всичко това го има в пустинята.

Често той бил замислен, защото много обичал човешкия род. Мохамед бил с много дива енергия, много страстен, много спонтанен, даже на моменти избухлив, но имал две неща в себе си, за което е избран: голяма искреност и голямо истинолюбие, което след време се превръща в мъдрост.

Мохамед е първичен, некултивиран, няма образование – като самата пустиня. Както казах, с дива енергия, но много истинен. И постепенно пустинята му дала разбирателство със себе си. Въобще той е велик син на пустинята.

Сам по себе си той бил една мълчалива и дълбока душа, бляскави очи, скрита стихия, но много, много сърдечен – много предания има за това. И много общителен. Но той познавал, както загатнах, и ужасите на пустинята, и разбира се, и нейните прелести. В тази велика и сурова пустиня той открил отговора, от който се зародило неговото вдъхновение.

Но първо да кажа: Що е това пустинята? Според суфите водата на живота, мястото на уединението. Освен това тя изявява небитието, скритата сила на Бога. Тя поглъща и времето, и пространството, тя е място на откровението, разбира се, за търсача. В пустинята той получил и откровението, и вдъхновението. Била му вдъхната истината и по-късно се родил Коранът, който е Божия воля. Така пустинята го научила да вижда отвъд, защото тя го задължавала да разбере себе си като търсач. И по-късно той казва: Аллах е целта на всички стремежи. Нещо, което е универсално и важи за всички истински религии. Бог е целта на всички стремежи. И още казва: Щом имаш любов, ще угасне тъмното лице на неверието.

Ако трябва да сравняваме, Христос е имал много тежка задача с втвърдените евреи, но при Мохамед нещата са по-тежки: страхотни араби, страхотни фанатици и племена, изключителни идолопоклонници. Но Мохамед успял, макар че много години имало заплахи за живота му; за три години тринадесет ученика и много тежки неща. А откъде идват самите тези тежки същества, наречени идолопоклонници и изключителни фанатици? Те идват от втория клон на Атлантида, тлаватли, така са се наричали тогава и са се съединили с марсианците, още тогава. И тука идват със своите ужаси. Той е успял днес толкова милиони хора да ги научи да се молят всеки ден по пет пъти, което означава, че в следващи прераждания от тях ще се родят много, много суфи. И в момента суфите са над четиридесет милиона, и много са тези послушни хора на Корана (после ще видим какво означава думата Коран и думата ислям). Този човек на моменти даже искал да се откаже, тъй като е било прекалено тежко. Но когато Бог има план, кой въобще може да откаже на Бога: нито Юда, нито Христос, нито Луцифер и така нататък. Всеки следва своя път и в името на човечеството. Както ще видим после, Сатана е изключително вярно същество на Бога, докато при човека има проблем. Човекът не е верен нито на Бога, нито на Сатана, нито на себе си, той затова е човек.

И после Мохамед казва в пустинята: Има само един Бог и Той е велик. И няма нищо по-неизразимо от Него. – Това е дълбоко преживяно в сърцето на пустинята, нещо изстрадано, нещо преживяно. Този чуден син на пустинята разбрал, че Бог е единствената Велика реалност и че Той ни е създал и Той ни крепи. А всичко друго е само Негови отражения – синове, учители, пророци, това са Негови отражения. Той дори ги нарича Негови сенки, които забулват Неговото величие, величието на Единния Бог.

И в тази пустиня се родила великата му мисъл, както казах, дълбоко изстрадана, преживяна от чудната му душа. И той казал: АЛЛАХ АКБАР. Изглежда много просто, означава: БОГ Е ВЕЛИК. Но в тези думи има голяма тайна, постепенно от време на време ще ги коментираме, тъй като изглеждат много простички, но не са.

Бог е велик. И още казал: Ислям, т.е. трябва да се предадем напълно в Божиите ръце. Ислям значи тотална покорност, напълно да се отдадем в Божиите ръце. И цялата ни сила, казва Мохамед, е в това – смирено да Му се отдадем, каквото и да стори Той с нас. Защото Аллах е акбар, защото Той е велик, Той знае. Ние не знаем, но всичко, което Той прави, Той го знае и затова трябва да Му се отдадем.

Той често плачел в пустинята от това откровение, защото то е много изстрадано. Това не са обикновени думи, а те са изстрадани дълбоко. Но той знаел, че арабите били големи фанатици, пълни с идоли и освен това много опасни. Но той искал да им даде чистото откровение, откровението на пустинята. Той съзрял, че суровите изпитания в пустинята също са Божия воля. Те са дадени от Бога, той го нарича още: от Необходимостта. И понеже бил много искрен, той схванал, че това са най-мъдрите условия. Значи не роптаел, а казал и схванал, че това са най-мъдрите условия.

Но що е това искреност? Тъй като говорим, това е негово силно качество – що е това искреност? Накратко: Началото на истинското развитие започва от нея, от искреността. Тя е метод, чрез който човек излиза отвъд света. Отново изглежда някаква обикновена дума, сякаш я познаваме, но тя е повече от дума и идея. Докато другите остават в света, искрените преодоляват света. Има, разбира се, една обикновена искреност, но тя е без дълбочина; тя е човешко дело, за нея не говорим. Тя проблясва и се изгубва. Тука говорим за дълбоката, скритата искреност на душата на човека. Тя свързва човека с вечността, с безкрая, тя върви натам. В този смисъл искреността е свързана с вътрешната същност на нещата и тя озарява тази същност, вътрешната, и води в друга страна. Самият искрен човек се видоизменя и накрая той разбира, че идва от вечността и се връща към нея.

Тайната на тази искреност е в това, че тя изработва в човека истинската и правилната целеустременост. Без нея вече посоката е друга, без нея ти оставаш в своята бедна, човешка природа. Може да я одобряваш, може да харесваш нещо в искреността, но ако не я разгърнеш по законите на Истината, оставаш в човешката природа. А искреността завръща човека в първичното чувство. А какво е то? То е решаващо, то улавя Бога. И искреността е именно мярка. Тя е дълбоко преклонение към вътрешната същност на нещата. Това е искреността – дълбоко преклонение към вътрешната същност на нещата, към истинската същност.

Още в пустинята Мохамед е разбрал, че трябва да следва Бога абсолютно предано и без въпроси, защото Бог е Велик. И впоследствие това откровение „Бог е Велик“ се превръща в душата на исляма и в душата на суфи. Това простичко изречение, че всичко, което прави Бог, е добро и мъдро и това наистина е така, е всъщност висша мъдрост. И това просветление озарило мрака на собствената му душа. И Мохамед засиял в суровата пустиня, и вътре в него бликнал извор, бликнал живот и вдъхновение. Иначе този мрак заплашвал със смърт и разрушение. Но след това откровение цялата душа на Мохамед се разпалила, защото това било велика Истина и тя му дала нещо от себе си, нещо толкова важно за неговата неспокойна и търсеща душа. Това откровение го спасило от мрака, но дали тези странни араби, тези изключително диви и опасни същества със своите идоли, със своя фанатизъм щели да го разберат? Дали щели да го приемат, дали щели да приемат исляма? Той самият не знаел това. Но вече знаел, че е избран от Аллаха.

Следващият път ще имаме продължение, също въвеждаща лекция и после ще навлезем в изключителните дълбоки и бих казал специални тайни на Корана.

ИЗЦЕЛЕНИЕ НА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

Има много видове съдба. Тук например ще загатна за три вида.

Първата съдба, първата карма – зараждаща се. Втората – зряла. Третата – скрита.

Накратко: Зараждаща се. Тя се сее в настоящето чрез всички твои мисли, чувства и постъпки. Сега имаш някакъв избор, след време зависи дали ще имаш избор, зависи как сееш сега.

Втората – зряла. Тук нямаш напълно свободна воля; частично. Твоят избор е бил изпуснат. В миналото прераждане си имал избор, нарушил си определени закони, сега имаш частичен избор. Злоупотребил си и сега зрялата карма може да те атакува. Ако тя реши да те атакува напълно, т.е. когато стане съвсем зряла, знае се вече, казва се, и Бог не може да помогне на човека, защото просто Бог се оттегля. Тогава вече нищо не помага. Но ако човек е избрал Истината, нещата се променят и после ще видим някои правила от Учителя… Някои мислят, че като са ученици, могат лесно да се отърват от кармата. Не. Други мислят, че с молитвата може да решат всички въпроси – не. Има и нещо друго.

Трето – скритата карма. Тя е много странна, не се проявява задължително в този живот. Тя може да се отлага и малко или много може да се видоизменя. Но тя може да се стовари страхотно, ако човек няма някаква посока и развитие. И въпреки всичко това Учителят казва: Който среща препятствия в живота си, трябва да знае, че причината не е в неговата карма, а в неговата неразумност. Значи тук има едно тънко различаване: не в неговата карма, тя нека си тече, но в твоята неразумност. Който не обича Бога, Учителят казва, съдбата му става господар, това е неизбежен закон.

Зараждащата се карма е елементарен закон. Който не принася на никого вреда в този живот, го очаква здраве в следващия. Който сега причинява болки, обиди и вреди на хората, го очакват много заболявания. Който е много алчен сега, го очаква бедност. Който е много порочен сега, Учителят казва буквално, не приблизително, буквално: преражда се в класически глупак. Точно тези са думите – класически глупак, т.е. отнети му са възможностите за истинско развитие. Може да иска, но това е друг въпрос.

И после Учителят казва: Едно трябва да знаят хората: Бог определя съдбата на хората и никой друг. И освен това съдбата не е нещо фатално. Тя се определя от посоката на човешките мисли, чувства и действия. И ако човек промени своите мисли, чувства и действия, заедно с това, казва Учителят, и Бог променя Своите решения към него.

И после Учителят казва: Кармата се е зародила в момента, когато ние сме се отказали да говорим Истината. – Значи някога в миналото, в определен момент ние сме се отрекли, ние сме се отказали да говорим Истината.

Падението, казва, не е влияние на звезди, а въпрос на твоето съзнание, забележете, никакви звезди; падението не е влияние на звезди. Никаква окръжаваща среда. В окръжаващата среда всички може да са алкохолици, а ти още повече да бъдеш трезвен и буден; тя не влияе, това зависи от тебе и е въпрос на твоето съзнание. Великият и скрит Бог е, Който е създал събитията в твоя живот, а звездите и съдбата, това са само второстепенни слуги.

Човек създава причините, а кармата донася последствията, тя е просто слуга. Тя е длъжна. Кармата, това са същества, те гонят човека, преследват го, и то много, много упорито, както търсачът на Истината търси, така и кармата преследва човека, толкова е упорита. Кармата, това е старият начин на мислене. Твоята задача е да излекуваш този стар начин на мислене.

Бог не е в звездите, нито в силата. Той е в Истината. Разбира се, има частица от Него и в звездите, и в силата, но Той е цял в Истината. Ето защо според Учителя изцелението на кармата е в Истината. Този, който избере пътя на Истината, той вече навлиза в изцеление и във видоизменение.

Ще кажа конкретно някои неща за изцелението. Когато избереш да заживееш в любов, мъдрост и истина, ти изпреварваш вече събитията. И това единство с Бога е единственото изцеление, понеже любовта, мъдростта и истината са в единство с Бога.

Другият много важен въпрос е: Докато човек не придобие контрол над съзнанието си, той никакви въпроси не решава. Значи ако той работи върху себе си, работи въображаемо. Това е нещо, на което трябва да заложиш – контрола. Ако не постигнеш, ако не се отдадеш да търсиш този път – контрол върху себе си – нищо не решаваш. Контролът е изцеление.

Защо е дадена свободата? Свободата е дадена, за да се посветиш на Бога, на Истината, точно затова е дадена. И всеки, който е пожелал да придобие свобода без любов към Истината, попада в капан. Който не знае какво да прави със свободата си, той става роб.

И после Учителят казва: Има един изходен път: да се подчиниш на волята Божия. А волята Божия се изпълнява само чрез Любовта. Вън от Любовта действа съдбата, т.е. законът; вътре в Любовта действа Божията воля.

Съдбата, пак казвам, е изключителен преследвач. И ако ние сме ученици, няма голямо значение. Ама ние се молим… Учителят казва: няма голямо значение. Има някакво, но то не е решаващо, защото съдбата ще те хване, когато не се молиш. Забележете какво казва Учителят: може да се молиш и да мислиш, че си ученик, но съдбата ще те хване в момент, в който не се молиш. Ама ние се стремим… Все едно, има някакво значение, но не е решаващо. Друго се иска. И забележете простичките думи: искрено да желаеш да оправяш своите грешки. Значи това е нещо много простичко и много решаващо, дълбоко решаващо. Не да ги повтаряш и да се извиняваш, и да усилваш злото в себе си и в другите с тези грешки, а искрено да желаеш да ги оправяш. Докато ти не се справяш с грешките си, ти не можеш да приложиш никакво ново учение. Затова братството като цяло е в застой. Скоро им видях плана в София, дано да не става, защото просто ги съжалявам. Значи без това, ако не оправиш грешките си, новото просто няма как да влезе, няма как да дойде. Ще се очакват, казва Учителят, други прераждания.

И после казвам: На човека не му трябва бъдеще. На човека му трябва Бог, същественото. Ама защо Бог е дал свободен избор? Много просто, защото Любовта не е Любов, ако няма избор. Любовта не е Любов, ако няма свобода, затова е дадена свободата, свободният избор.

ОРФЕЙ

Протогонът

(лекция 5)

Протогонът, това е андрогинът, целостта в човека. Орфей казва: Протогонът е свободен пламък. Той живее в ефира. Протогонът живее в своята мистична цялост, изцяло в пламъка на Любовта. А Любовта е пламък, казва Орфей, без образ. Без образ означава без ограничение. Протогонът е без корени в този свят, той е абсолютно непривързан. Той има опората си вътре в самия Бог. Той не се нуждае от общество, както ще видим после, от взаимоотношения.

Нечистият пламък на човека, казва Орфей, е неговото време. Това важи и за нечистите думи, нечистото слово – това е неговото време. Чистият пламък е неговата вечност, а великото безмълвие е неговата тайна.

Орфей казва: Според себе си човек може да живее в ограниченията на времето, в обятията на вечността или в тайната на прапламъка. И казва: Който има чист пламък, той вижда повече от очите си, т.е. той вижда извън времето. Духовността гледа отвъд.

Според Орфей свещената музика води към обезплътяване. Тя разрежда времето в човека и го води навътре към чистата психея, т.е. към чистата душа.

Човекът е проява, казва Орфей, на безкрайността, а всички събития са само движения на боговете. Всички събития, които се случват, са движения на висши същества, движения на боговете.

Протогонът е цялата Любов и затова той е сияещата душа на вселената. Протогонът е съставен от Божествена полярност, т.е. от Любов и Мъдрост, съединени в чист вид. При протогона Любовта не е взаимоотношения, защото тука Любовта е в най-чистото си състояние, изпълненост с Бога. Но един протогон може да използва взаимоотношенията, за да води душите към изначалното състояние.

Протогонът не се нуждае от колективна форма на живот, той просто няма нужда, той е пълен. За разлика от човека той е преизпълнен, изобилен в себе си, както е например един извор. Изворът не търси морето; реката търси морето, но изворът не се нуждае, не търси морето.

В Библията има бегло загатване, в Павел, „До галатяни“ за тази идея: „Няма вече юдеин, нито елин; няма роб, нито свободен; няма мъжки пол, нито женски пол“. Това е идея, свързана с протогона.

Светът е изпълнен с фалшиво знание, защото човекът е изгубил своята цялост. Тази първична цялост е съставена напълно от свещени сили. Но за да е можело да се роди човечеството, а е имало и причина, то тази първична цялост е трябвало да бъде разделена. Но протогонът, казва Орфей, е нашата родина, нашата огнена родина, някъде е наречена абсолютната родина. В един много по-висш смисъл тя е наречена също изгубения рай.

Протогонът е роден от Бащата на безкрая. Неговата енергия е изначално слънчева, изворна. Тя е субстанцията на боговете. А човекът – това е просто умъртвената вечност. Това представлява човекът – умъртвената вечност.

В самото начало е съществувал протогонът – великата пълнота. Тази пълнота е и свободата в ефира и затова той е първичното послание от най-високия ефир.

Протогонът е без склонности. Той няма умствена, ментална дейност, той е без склонности и затова той е без смърт; понеже няма склонности, няма смърт. Затова той е нероден и затова той е блясъкът на ефира. Понеже няма склонности, той свети в самия себе си. И понеже няма склонности, Орфей казва, той е недокоснат от упадък. Никакъв упадък не може да го докосне.

Протогонът, това е първичното състояние отвъд познание, отвъд живота, отвъд вселената, отвъд сътворението. Протогонът е състояние на безвремие. Когато вселената не е била, протогонът е бил. А отделянето на човека от това древно състояние е именно грехопадението. Човекът е бил протогон в началото, т.е. бог, цялостен, но е станал впоследствие човек. Естественият божествен организъм на човека, това е протогонът, докато организмът на Адам е неестествен, разполовен, с двойна енергия и поради това той е смъртен. И затова търси нещо изгубено.

Противоположностите съществуват в протогона като велико единство. Те съществуват тотално единно, без да се противопоставят, докато в човека те се противопоставят. При него те се наричат противоречия.

Психея, т.е. душата, е богиня, тя е опората на света. Бог е пожелал чистата душа, висшата душа да бъде вечността, а в света да бъде опората. Казва Орфей: Който почита богинята, чистата психея, той съзира Бога и разбира, че душата е волята на вечността.

За чистите думи Орфей казва: Чистите думи са като посяване на цветя. Тези цветя са жертвата, която трябва да поднесем към тайната на живота. И после казва: Знанието е камък, а мъдростта е вода. А капката, която пада върху камъка, е шепот върху камъка, идващ от вечността. Камъкът трябва да се събуди. И казва още: Ограби светлината на собственото си страдание, защото в страданието тайнствено блика безсмъртието. Ето защо е много ценно страданието, защото в страданието тайнствено блика безсмъртието.

СУФИ

(втора идея за размишление)

Копнежът за любовта донася лекарството на суфи.

Суфи казват: Ако ти не си изоставил своята воля, ти въобще нямаш воля.

Който няма любов, манастирът му става затвор; който има любов, затворът му става манастир.

Суфи има за свой хляб Бога.

При суфи живата вода е в самия него, а който я няма, я търси в приказките.

Суфи казват: Очите са дадени на суфи, за да вижда Бога и да не вижда себе си.

Човек, който има земни желания, не може да странства в търсене на Бога. Първо трябва да се справи с тях, той не може да тръгне на странстване със земни желания.

Казват суфи: Ако ти е нужен приятел в гроба, прави колкото можеш повече чисто добро.

Това, което ни принадлежи, е несъществуващото. Това е нашият велик дар – нетленен, недокосваем дар.

Суфи не се занимава с чувства, които имат начало и край. Суфи има свещено сърце, а това няма нито начало, нито край. Сърцето на Бога, казват суфи, се намира в сърцето на човека.

Попитали Ал Рабия: Осъждаш ли Иблис (Сатана, дявола)? – Не, любовта ми към Бога не ми остави никакво място в сърцето за осъждане на дявола. Наистина при пълната любов ти даже не можеш да го видиш. Учителят казва, че дяволът е по-слаб от сламка, но поради невежеството той се оказва, че донякъде изглежда силен.

Две неща, казват суфи, правят сърцето жестоко: първото – прекалено говорене, второто – прекалено хранене. Отново две прости неща, прекалено говорене, прекалено хранене.

Знанието, за което жадува суфи, не е знанието за Бога, а знанието на Бога. Отново една тънка разлика: не знанието за Бога, а знанието на Бога, самия Бог.

Една малка случка в суфизма, която суфите много обичат. Тя се е случила между глухия и болния. Глухият имал приятел болен човек. Глухият отишъл при болния и го пита: Какво правиш? – Умирам, умирам! – казал болният. Глухият казал: Слава на Бога! После глухият попитал: Какво ядеш? Болният казва: Отрова. – Тогава яж повече – казал глухият – отровата е полезна. – Това е символ, няма да го тълкувам, той се подразбира. Отровата е светът, но отровата е полезна, трябва някой път да изядеш до дъно, за да разбереш по кой път трябва да тръгнеш.

АЛ ХАЛЛАДЖ

(лекция 6)

Иблис, т.е. Сатана, е верният приятел на Бога.

Още от древни времена Сатана е доказал вярност към Бога, докато, както казах, човекът е проблем. Нито на Бога верен, нито на дявола, нито на себе си. На едно място Учителят се чуди: някои хора не са верни даже и на дявола, дяволът се чуди какво да ги прави и той не може да ги вкара в работа в името на уж някакво развитие, макар и такова.

Човекът е проблем, защото той се бори и не знае как да се бори. Борба между Бога и Иблис, Ал Халладж казва, никога е нямало. Просто Бог няма враг. Той е създал едно дете, един Сатана, свой инструмент и просто Сатана няма никакъв шанс за каквато и да е борба. Освен това борба между приятели, казва Ал Халладж, няма. Освен това Бог е изначално могъщ. Сатана е верен спътник на човечеството, защото човечеството не се отказва от своите глупости. Голяма упоритост: изчезват цивилизации, прераждат се и пак продължават.

Най-могъщото слово, казва Ал Халладж, има Бог. С това изначално могъщо слово Той е създал всичко, в това число и Иблис. В един разговор Бог му казва: Искам да ми служиш в един рай, замислил съм един рай, една земя, искам да отидеш там и да ми служиш. Иблис му казва: Не искам никакъв рай, никаква земя, само Тебе. Разбира се, с Бог не се спори, но той малко спорил. Иблис му казва: Искам само да съм до Тебе и нищо друго. Искам само Твоето присъствие. Бог му казва: Трябва ми верен приятел там, трябва ми съюзник в рая, който да ме познава дълбоко и да изпълнява моята воля. Тогава Иблис му казва: Господи, какво си замислил? Тогава Бог му казва нещо ужасяващо: За да ми служиш както трябва, ще отнема всезнанието ти и твоето сияние. Странно състояние обхваща Луцифер, т.е. Иблис, особен мрак. И той разбрал, че така или иначе трябва да слезе в този нежелан от него рай и някаква земя. Той разбрал, че трябва да се примири.

Такива дълбоки окултни случаи между другото има само няколко в цялата история, на такива спорове с Бога. Тук само ще загатна един, друг път ще ви кажа повече за него. Това е една случка с един велик йога-учител в древна Индия, голям учител, легендарен, писал свещени книги на Индия, участва във Веди, в Упанишади – нарича се Йога Васища. Познавам го от хиляди години, даже и в това прераждане имах два подаръка от него, но това е друга тема. Този Йога Васища също се опитал да спори с Бога. Това е прероденият впоследствие Брат Михаил. И досега има свещени книги, писани в древна Индия, които се крият от хималайските мъдреци (той е живял там в пещерите) и се предават само устно. За най-висшите степени на чакрите и на йога се предават устно, не се изнасят, забранено е да се издават в света. Бог му казва да слезе да помага на хората, не в това прераждане, а тогава, той казва: Господи, не искам. Бог му казва: Трябва да слезеш, има там души определени, трябва да се повдигат. Той казва: Господи, каква услуга мога да Ти направя? Нищо. Ти знаеш, че долу е една игра – и робството е една игра, и свободата е една игра, за какво да слизам? Бог му казва: Ще слезеш. Омраам, или тогава Йога Васища наречен, продължава да спори. Бог му казва: Ще отнема всезнанието ти! Произнася първично слово: Отнемам всезнанието ти (както и в случая с Иблис). И брат Михаил започва да се чуди кой е той, какъв е бил и после Бог му казва: Ще слезеш на земята. Той му казва: Кой съм аз? Кой си ти? Кой ми говори? После Бог му връща всезнанието и брат Михаил разбира, че просто трябва да слезе. Когато говорим за Божията воля, малко или много е смешно да се опитва някой да спори. Освен символично, донякъде, но трябва да знае кога да прекъсне, защото после става опасно. Аз ще ви запозная с мъдростта на Йога Васища, защото тя е изключително дълбока, но по-нататък.

Да се върна на Иблис. После Иблис Му казал: Всичко е в Твоите ръце (примирил се), какво мога аз да направя? И тогава Бог му казва: Ти ще бъдеш моята черна ръка в този рай. И тогава Той произнесъл могъщите си слова: Отнемам всезнанието ти и сияещата ти същност. И така станало. Иблис потъмнял, не можел да познае себе си, смътно си спомнял, че има Бог и че този Бог е страховит. Останал му само все пак някакъв спомен, но този спомен е важен. Голямата светлина на херувима Иблис не могла да понесе динамиката и могъщото слово на Великия Бог. Тъй като Бог има изключителната си сила от още по-голяма Сила. По-нататък, когато ще говорим за премъдрост на Василид, ще обясним по-подробно – от Мистерията, от абсолютната Бездна.

И така тази голяма светлина на херувима се е превърнала в голяма тъмнина. И наистина, казва Ал Халладж, страшен и могъщ е Бог. И няма абсолютно никакво противодействие срещу Него. Когато тази скрита динамика реши да стане активна, така е станал и великият потоп. Кой може да спори? Така стават и великите земетресения, великите наводнения, но друг път ще обяснявам какво означават тези потопи, какво въобще означава думата катастрофа, тъй като тя е много особена дума и е двойна: от една страна означава бедствие, но от друга означава благодат и промени.

Самият Бог, както знаете, е създаден от Древна Мистерия чрез една свръхвелика и изключителна тоталност и острота. И затова на Него е дадено да владее световете, а Мистерията просто се е оттеглила. Тя е отвъд световете, т.е. отвъд всички ограничения. И така, Иблис смътно си спомнял, че бил някакво величие. Значи Бог не му е отнел цялата будност. Но той схванал и нещо друго: че това величие в него през цялото време бил самият Бог и че това величие, когато бил Луцифер, не му принадлежало. То било дадено назаем. В това величие тайно работел Бог и изпитвал всички създадени и несъздадени, сътворени и несътворени същества. Това било просто величието на Бога. И наистина, както казва и Мохамед, велик е само Бог, Аллах Акбар, същото казва и Ал Халладж, същото казва и Иблис – велик е само Бог.

И така, Иблис загубил всезнанието си и сияещата си същност и потъмнял, но знаел в себе си, че силата на Бога е страховита и огромна. Той пряко, реално се сблъскал с нея, преживял я. Иблис разбрал, че изгубил нещо съществено от себе си и затова попитал Бога: А за да Ти служа, не ми ли трябва сиянието и всезнанието? Бог му казва: В рая и на земята не ти трябват. И така Иблис се примирил. По-късно Иблис попитал своя Създател: Каква ще е моята роля в рая? Бог му казва: Ще станеш змия, промъкващо се черно съзнание. Отново се стегнало духовното сърце на Иблис, но той знаел, че на тази страховита воля и на тази страховита сила трябва само да се служи и че само Неговата воля е важна и наистина е така.

Иблис се примирил отново. Той трябвало да изживее своето падение и да служи без въпроси. И той разбрал някак си, макар и болезнено, че вече не е така близо до Бога, не е така вътре, толкова напълно в Неговото присъствие. Той много искал това присъствие, но вече нямал тази свобода да влиза и да излиза. Но отвреме навреме това се потвърждава и в Библията, в книгата на Йов, те се срещат, Бог го вика. Бог вика божествените синове, когато има план за света, къде какво да се върши. И тогава Йов казва, че и Сатана идва, разговарят и после излиза от Неговото присъствие. Значи отвреме навреме, тъй като Бог го цени, той е много ценен да е сред тях, решават се общи въпроси въобще във вселената, не само в света, Сатана идва и после Йов казва: И напусна, излезе от присъствието на Бога. Много често влиза и излиза.

И така, Иблис преди е живеел сред ангели и висши същества, сега е трябвало да живее сред паднали ангели, наречени хора. Въобще очертавало се много тежък живот. Даже и децата казват: Господи, ние по-добре те разбираме, отколкото възрастните хора – и наистина е така, децата имат един по-друг поглед.

Иблис разбрал, че всичко, което е помрачено в света, всичко, което е потъмняло, това е изтегляне, Бог е изтеглил своето Присъствие и затова нещата са потъмнели и помрачени, както е в случая със самия Иблис. Но както виждате, част от неговата будност продължава да вижда нещо. Същото нещо е при хората, много от тях са помрачнели, особено някои от тях, които вървят по пътя на демоните, по пътя на другата Бездна и затова всички тези потъмнели същества са в затруднение, малко или много те са в затруднение. Даже и когато Бог частично се оттеглил от Христос, казва Ал Халладж, на кръста, макар и за малко, забележете, той се е чувствал много зле и веднага казва: Елой, Елой, Лама Савахтани – Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил. Няма по-лошо нещо – това Присъствие, този Велик Бог да се оттегли. Също в псалмите на Давид в Библията се казва: Да не ме отхвърлиш от присъствието си, Господи. Значи единственото истинско пожелание на Давид – да не ме отхвърлиш от това присъствие. Но при Божествените синове Бог живее там, Бог излиза понякога, но Той винаги се завръща.

Ролята, която Сатана е приел, е много трудна и много почетна, но просто той е бил избраният за тази роля, както е и при Юда. Но въпреки това Ал Халладж казва: Във вселената няма и капка зло, защото всичко, което се прави, е заради развитието и заради истинското добро. И всичко, което се прави, е заради завръщането в Бога, тъй като само една универсална воля ръководи нещата.

ДЕЦАТА

(трета идея за размишление)

Преди време говорихме за децата, това са деца от първи до четвърти клас основно, какво те казват за Бога. Простички неща.

Една третокласничка: Вчера в училището обявиха, Господи, че ти съществуваш. Здравей. – Просто детето досега не е чувало, говорело се е, че Той не съществува, но в училището го обявили и то поздравява Господа: Здравей!

Друго детенце: Засега, Господи, аз все още нямам претенции към тебе.

Господи, аз съм още малък в любовта, аз съм на нивото на Адам и Ева. – Това е друго дете.

Ами, Господи, аз на тебе също много ти прощавам. – Въобще децата наистина имат право и те могат да говорят така в стил малко дзен.

После те задават въпроси: Господи, кой духа във вятъра? – Наистина това е в известен смисъл искрен, реален въпрос, защото има много видове вятър, много видове сили, в края на краищата кой духа? Тук нямам идея да отговарям, само изнасям какво децата казват.

Господи, да ти обясня ли какво е лимонадата? Това е детска водка. – Ако децата са така искрени, те след време ще пристигнат в Бога. Дано, разбира се, това да продължи.

Следващо дете: Господи, какво правиш ти, когато вали дъжд? – Децата се интересуват от Неговите методи.

Господи, аз прочетох, че Христос е евреин и е твой син. А ти също ли си евреин?

Господи, ти знаеш ли най-новия ми адрес, тъй като аз си смених адреса?

Господи, от какво същество се е появила котката? – И това е голям въпрос.

Господи, ти имаш ли ум или целият се състоиш от душа?

Господи, ти знаеш ли и можеш ли да предвидиш кога ще се помирят моите родители? – Не е лесно да знаеш кога ще се помирят.

Господи, защо се страхуваш да се покажеш на хората?

Друго дете: Господи, ти как мислиш, имаме ли нормален свят, или нямаме?

Господи, кога лично аз ще поумнея?

Господи, не може ли да се направи така, че хората да бъдат по-културни или ти е много трудно да разговаряш с хората?

Господи, на тебе там ти е хубаво. Слава тебе, Господи, да живееш, нищо не ти пречи.

АУМЪ

5 юни 2007 г.

ТАЙНАТА, НАРЕЧЕНА МОХАМЕД

(лекция 7)

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 8)

СОКРАТ

(втора идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 9)

ДИОНИСИЙ

Божественият мрак
(трета идея за размишление)

ТАЙНАТА, НАРЕЧЕНА МОХАМЕД

(лекция 7)

Мохамед жадувал искрено да направи Аллах акбар, т.е. Бог е велик, всеобщо достояние сред трудните, както ви казах, арабски племена. Той се почувствал Божествено осветен и вече имал в себе си ал хакк, т.е. своята истина и тя била преживяна.

Арабите го посрещнали с насмешка. За три години – тринадесет последователи и много закани, трябвало е много да се крие, много да бяга по пещери и къде ли не. По-късно в тесен кръг, главно пред роднини, пред едно събиране около четиридесет човека, той казва за своята мисия, че трябва да се предаде на целия свят. Всички наоколо, макар и негови близки, замлъкнали, защото той попитал дали те я приемат. Мълчание и смях. Но шестнадесетгодишният Али се изправил и страстно казал: Аз съм с тебе! По-късно това се оказва един от най-благородните воини-рицари, верни на Мохамед и на Бога. „Ще те следвам.“ Другите не искали да бъдат неучтиви към него и били в колебание, защото те знаели, че той е неук, необразован, а това е голямо начинание. И всичко изглеждало като нещо много сериозно и дори с тежки последствия.

И така наистина всичко ставало много бавно. Както ще видим по-нататък, ще тълкуваме Корана от гледна точка на суфи, става въпрос за нещо грандиозно. Курейшите, най-опасните племена и негови врагове, си казвали: Та как може този неук човек да е по-мъдър от всички нас? Неговият чичо, който много го обичал, Абу Талиб, му казва: А бе, не може ли да си мълчиш за всичко това? Вярвай в себе си, но не безпокой високопоставените и не излагай на опасност себе си и всички свои близки. Мохамед му казал, че и дори самото слънце и луна не могат да го заставят да мълчи, защото Истината иска това, а Истината е самото слънце. И че сам Аллах желае това. И като казал това, Мохамед избухнал в сълзи, защото той знаел, че чичо му Абу Талиб много го обичал и му желаел доброто. И той схванал, че мисията му ще бъде много тежка и много сурова.

После той тук-там говорел с тези, които искали да го слушат, и малко по малко привържениците се увеличавали. Но той много страдал за това, че хората не разбирали колко е велик Бог. Съпътствали го големи противоречия. Зародили се много явни и тайни врагове. Курейшите започнали да правят планове за неговото убийство. Много негови близки вече били мъртви. Той стигал дори от време на време до отчаяние. Толкова тежко било на душата му, че се отчайвал. Налагало му се да се крие, да се облича странно, да бяга, да ходи в пещери, както казах, да бъде бездомен, да живее сред непрестанна опасност. Дори изглеждало, че мисията му сякаш не е за този свят и за тези племена.

Но не такъв бил планът на Бога. При тези големи трудности и при това голямо отчаяние, един хадис, т.е. едно предание, разказва случая с мравката: Когато бил в планината и седнал пак така уморен и отчаян на един камък, дошла една мравка. Тя носела една голяма сламка и вдигала тази сламка деветдесет и девет пъти, и не се отказвала; той броил. И той си казал: Щом тази мравка толкова много се старае и не се отчайва, аз ли ще се отчая? Както виждате, когато духът има идея, има план, той е внесъл вдъхновението в Мохамед. Мохамед я наблюдавал продължително време и си казал: Щом тя не се предава, и аз няма да се предам! Тогава и аз продължавам.

Въпреки големите трудности Мохамед продължавал. Той придобил голямо упование в собственото си сърце. Макар че външната страна на нещата изглеждала безнадеждна, той имал толкова искрено послание, а родните му племена не искали даже да го слушат, нито даже да го виждат. Дори заплашвали живота му, но Мохамед си казал: Щом курейшите действат с оръжие, така да бъде! Мохамед знаел, че Истината ще се развива вечно, а временното по време на войните ще отпада; то ще си учи своите уроци. Той им казал: Оставете идолите. Те са достойни само за мухите. Само Бог е реален. Той ни е създал и разберете, че само Бог е велик и че Неговата воля е най-доброто за всички същества. – И постепенно милиони диви идолопоклонници, постепенно казвам, повярвали в Аллах акбар, и то със своите пламенни сърца.

Около Мохамед е било пълно с конфликти. Той е живеел в голям водовъртеж, в голям шемет. Но е родил от себе си Корана, Божията книга, Божията воля. Коранът е плод на една велика първична душа и нейната любов към Бога; плод на една груба, както казах и преди, необразована, дива душа, която даже дори не знае да чете, но както ви казах преди – душа пламтяща, искрена и истинолюбива, душа пламтяща за Бога. Душа искрена и търсеща и не само търсеща, но намерила. И казва по-късно в Корана Мохамед: Който е познал себе си, той е познал своя Господ.

АФРИКАНСКАТА МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

Едни от най-дълбоките поговорки в света принадлежат на африканците. Те много живеят сред природата, преди време говорихме за тях и сега пак ще кажем някои неща.

Две змии боа-удушвачи не живеят заедно в едно и също леговище. (Аз няма да ги превеждам, само ги изнасям.)

Когато човек ръждясва, това е по-лошо, отколкото желязото.

Няма кой да заплаче за умрялата отровна муха цеце.

Костенурката не желае да принадлежи към никой клан и затова си носи къщата със себе си.

Когато възникне неразрешим проблем, на помощ идва истинската поговорка.

Следващата поговорка съм нарекъл чудното нахалство: Полската мишка яде просо в стомаха на черната кобра. – Значи не признава смърт, не признава нищо, продължава да мисли по своя начин.

Ако хванеш змията за главата, останалото от нея е просто въже. – Много дълбока поговорка: ако хванеш Истината в своя живот, същественото, останалото е мир, спокойствие и покой; проблеми вече няма.

Преди да закачаш кобра, намери си път за бягство.

Дори и ракът ожаднява.

Всяко ухо има отвор, но не всички слушат.

Ако имаш търпение, ще обелиш кожата на мравката. – Преведено означава: Търпението се възнаграждава.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 8)

Ще навлезем в това велико същество, древен посветен от най-дълбоките степени, не случайно избран не само от Христос, а от самия Бог. Въобще ще имаме много лекции за него, тъй като това е нещо изключително, нещо, което, както ще видим по-нататък, надминава не само евангелията в Библията, но и Откровението. А иначе е скромно, мъничко, излезе от пясъците на Египет; малко страници, но разкрива такива неща, тъй като Юда е получил цялостен гносис, за разлика от другите ученици на Христос. Той има цялото откровение, те имат частично и затова не знаят неговата тайна.

Това велико предателство е тайнство. То спада, както ще видим, към големите мистерии. Има малки мистерии, има големи. Значи това е тайнство. Това предателство е една дълбока, прикрита любов. А тази любов е свързана с мистериите и разгръщането на мисията на Христос. И тази мисия е зависила в случая от това предателство и затова то е допуснато. Че нима може някакъв си Юда да обърка плана на Христос и на Бога?! Както и да го погледнем, от каквато и гледна точка да е, просто е недопустимо. Няма същество във вселената, което да обърка плана на Христос и на Бога. Просто това е замисъл на Бога, на самия Бог.

Иначе никой не може да посегне на самия Бог с някакъв свой замисъл. Предателство има, но той не е предал Христос, а е изпълнил своята мисия, своята особена роля, която е, както казах, свързана с мистериите. Само един изключителен човек, много верен и достоен приятел може да изпълни голяма, позорна мисия. Любовта на Юда е наистина голяма, тайнствена и затова тя е избрала позора. Разбира се, какво значение има мнението на света, когато си одобрен от Бога, както ще видим по-нататък. Нито един друг ученик на Христос нямаше такава любов и това ще разберем постепенно. Учениците на Христос не са били посветени в замисъла на предателството, т.е. в замисъла на Бога, и в тайната, която е била между Юда и Христос. Ето защо те имат частичен гносис, частично откровение и затова евангелията в Библията дават погрешни сведения, включително и Йоан.

Защо има частичен гносис? Защо Бог им се е открил само донякъде? Защото те не могат да разберат величието на такава огромна и изключителна любов.

По време на предателството между Юда и Христос има особен и мистичен разговор, защото те просто знаят своята тайна. И когато часът на самото предателство идва, т.е. часът на скритата истина, дошъл Юда и тихо му казва: Радвай се, Рави. Те въобще изиграват света напълно. Христос по-рано се оттегля, защото каква полза да живее в един ограничен свят, след като неговото царство е Бога и после също и Юда се освобождава, но това е един друг момент.

Двете евангелия в Библията дават погрешни мнения за Юда и двете са противоречиви. Един гностик казва: Аз имам трето откровение по този въпрос, но това е друга тема, на която друг път ще се спрем. Не е умрял нито по единия, нито по другия начин, но това е друг въпрос. Така: Радвай се, Рави, т.е. радвай се, Учителю – и го целунал с тайната си и велика любов, която, разбира се, другите не виждали, защото това е просто целувка между двама велики посветени, които се виждат за последно в този външен, ограничен свят; двама велики посветени от мистериите, а и самата Любов е също мистерия. А Христос загадъчно му отговаря: Приятелю, за какво си дошъл? Той знае, това е много красиво между тях. Приятелю, защо си дошъл; сякаш не знае, макар че знае.

После Юда целува Христос с една велика любов, преди смъртта да ги раздели за този външен свят. Защото те знаели, че повече няма да се видят. Защото Юда знаел, че после и той щял да си замине – другото изиграване на света – и той щял да си замине, според както е замисълът на Бога; не на хората, а на Бога. И той знаел, че смъртта му нищо не струва пред тази велика любов, която е мистерията на самия Бог, на Когото служат и двамата.

И досега обикновените хора, т.е. спящите, мислят, че Юда е предател, сякаш Юда решава всичко и сякаш няма Бог, сякаш се намесва и променя великия план. Но посветените знаят тайния замисъл на Бога и че това никога не е било целувка на предател. И понеже учениците не са знаели това, то и затова в библейските евангелия има толкова много, направо мога да го кажа – невежество спрямо Юда. Въобще ако искате погрешно мнение за Юда, четете библейските евангелия. Ако искате другото мнение, четете „Евангелието на Юда“. Но аз постепенно ще ви запозная не с немските, френските или българските преводи, а точно с египетското, най-дълбокото, защото има голяма разлика. Значи те си остават с погрешни мнения – не само светът, но и учениците.

Дори и двете евангелия в Библията, както казах, дават два различни вида смърт на Юда, просто няма как да са различни – не може да умре по два различни начина. Както знаете, когато са поискали да намерят главата на Йоан Кръстител, в кой манастир е, Учителят казва: донесли отнякъде четиридесет глави! Коя глава е на Йоан? Ясно е, че само една глава е имал Йоан. Но в гносиса има трети вид смърт, за който друг път ще говорим.

Грешката на учениците на Христос е в това, че те са нямали пълно откровение за разлика от най-дълбокия ученик на Христос, който е Юда. И не случайно в евангелието на Юда Христос му казва: Ще ти разкрия тайните и ти ще надминеш всички ученици. – След време ще видим какви дълбоки неща му разкрива. За нещата, които му разкрива, почти всичко ще ви кажа с малки изключения, защото е прекалено, прекалено опасно. Това евангелие помита не само църквите и традициите, а изглежда мъничко, просто дори не го разбират учениците на Христос. Толкова е дълбоко, че аз ще продължавам дълго време да му се възхищавам. Поне десет лекции ще имаме посветени на това велико същество, за да разберем, че тук въобще не става въпрос за някаква сензация. Някои казват: Сензация, няма го в Библията...

Тук искам да ви кажа едно нещо, преди да продължа: В момента, в който повярваш дълбоко, че Юда е предател, дълбоко ти ставаш предател на себе си. Запомнете го, защото това е закон. Значи за вас има друга воля. Не само Божията е единствената, а друга. В момента, в който повярваш дълбоко, че Сатана е враг на Бога, ти вече си станал враг на себе си. Така се разделят хората, така се разделят народите, стават врагове, защото не са разбрали, че има велика любов – една единствена. Няма как да има втора воля, тъй като всичко се ръководи от абсолютна воля, абсолютно съвършена на всякакво ниво. Няма как да стане грешка, освен човешкото невежество, което заплаща себе си, а не други неща.

Христос му казва тези неща, а Христос никога не говори случайно. По-нататък, както ви казах, ще говоря за тези тайни, които Христос му разкрива, но не според тези версии. Макар че българското евангелие един мой много добър приятел го преведе от френски, но и той, и евангелието е много далече от оня превод, който си е египетският.

И така, минали са около две хиляди години. Христос влезе в историята като син на Бога, давайки на хората ново мислене, космическа мъдрост и идея за велика любов към Бога, макар и разпънат на кръст. Докато за Юда все още се мисли по другия начин. В една друга тайна египетска книга Христос разказва за величието на този Бог. Тя е още по-смъртоносна от това евангелие. Тя е също горена, включително и светците не са могли да я понесат. След време и за нея ще говорим, също египетска, също е малка, казва се „Премъдрост на Христос“. Тя реже на високо ниво главата на Библията. Не случайно Бог отстранява тези книги, те са само за търсачите. Който търси наистина Истината, който си посвети живота на Истината, Бог го изкарва извън Библията, въвежда го в Себе Си и му дава откровение, което е по-дълбоко от самата Библия. Т.е. Бог му разкрива Себе Си, а не библейски неща. Тази книга е много опасна, тук Христос разкрива опасни неща. Наистина по-хубаво е църквите да не ги чуват, защото става въпрос за смъртоносни неща. Всъщност те ако ги чуят, няма да ги разберат, но това е друга тема. И по-хубаво е да не ги разберат.

Това е специална книга и такива книги има много. Ако трябва да ви кажа колко е дебела Библията, засега по моите изчисления тя надминава около дванадесет хиляди страници с апокрифите. И това е само това, което аз имам, и то е много ограничено, което означава, че има много книги на Енох още, а той има тридесет книги, които ги има в Етиопската библия; две от тях също много опасни книги, където се говори за Меркава, където се говори за Атлантида с подробности, където се говори за едно учение, което също е изтребител, но то е друга тема. В тази книга Христос казва нещо. Тя е гностична книга и е египетска. Тук той величае Бога и в тази книга той говори на много високо ниво за Бездната, нещо, за което малко се говори. Казах ви, след време малко ще се спра и на тази книга.

В очите на спящите Юда все още си остава предател, макар че неговата окултна мисия е огромна. Тя е осъзната и изпълнена с велика любов към своя любим Учител. И тази мисия бавно спасява определените хора от иначе огромното израждане на човечеството.

От гледна точка на мистериите и двамата велики посветени носят тежък кръст, защото е неразбрана тяхната древна любов към хората и към цялото човечество. Кръстът на Юда е свещено дело, защото той е направил велика жертва за своя Учител. Той не е просто служител, както учениците на Христос; те са служители, забележете разликата, а той го е познал – разликата е огромна. Да служиш на Христос и да го познаеш – разликата е огромна.

Той е направил велика жертва за своя Учител, защото той, забележете, казва гносисът, е предложил себе си. Не някакво служене, не нещо – той предлага себе си, своето мъжество и своята огромна саможертва. Той е предложил и голямата си нечовешка любов, а това е нещо повече, както ще видим после, от служене. Това е подвиг, скрит вътрешен подвиг на Любовта.

Юда е приел тази огромна и смазваща тежест на предателството върху себе си именно защото е имал тази велика любов. Любов, която е отвъд света, отвъд времето и, разбира се, в другия свят той получава своето възкресение и своята неизчерпаема духовна сила за своята вечност. Защото това е наградата на този, който се е посветил изцяло на Любовта, не само на някакво служене. В другата лекция ще видим разликата между чистотата и големите мистерии; чистотата остава на много заден план.

СОКРАТ

(втора идея за размишление)

Преди да почна, ще кажем няколко неща от Сократ. Древна Гърция е родила многобройни философи. Древна Гърция и нова Гърция е пълна с философи и много, много рядко мъдреци, много рядко. Някои мислят, че Платон и Питагор са мъдреци. Понеже и тях ги уважавам, ще отделим малко време и за тях. Те не са мъдреци; те са философи, които пътуват към мъдростта – разликата е голяма. В древна Гърция много рядко е имало мъдреци, изключително рядко и много рядко Учители – съвсем рядко. Един Аполоний Тиански, който е нещо много специално – и Учител, и мъдрец, и нещо изключително, рядко дълбоко същество. Разбира се, и той е от посветените на Атлантида и Египет.

Друг истински мъдрец, но не Учител, е Хераклит. Много дълбока вода, наричан тъмният мъдрец, защото малко говори на моменти като Лао Дзъ и понеже не може да бъде разбран, си спечелил названието тъмният мъдрец. След време ще посветим на него една лекция, а може и две, тъй като става въпрос за нещо дълбоко.

Сократ, като направя един малък компромис, и той спада към мъдреците, почти е мъдрец, но върви в тази посока; най-близко е в сравнение с другите. Тук реших малко време да му посветя, тъй като той много обича да наблюдава себе си, това наистина го води все по-навътре. Какво казва Сократ:

На преден план е правилното мислене. Някои казват: Какво е най-първо, какво е най-важно? Там трябва да се ориентира човек, това, разбира се, е много широко понятие, защото и заблуденият може да мисли, но Сократ така го изнася.

Мъдростта е знание за Истината, но Истината предполага вечно търсене.

Познанието на себе си е необходимо, за да разгадаеш душата си.

Колкото по-малко мисли човек, толкова е по-умен. Разбира се, и Учителят го потвърждава: Който много мисли, той не живее; който живее, не мисли, той просто живее.

За мъртвите казва: Мъртвите отиват при живите. Както виждате, много простичко някак си, искрено, така на моменти почти като дзен. Мъртвите отиват при живите... Ами къде да отидат, там просто и те са живи.

Не човекът е мярка за всички неща. Мярка за всички неща е Бог и затова Бог нанася корекции. Понеже някой човек може да си помисли, че е мярка, голям авторитет... Е, Бог ще го коригира.

Това, което стои над всяко учение, е да се вглеждаш в себе си. Ето един много хубав метод. Това, което стои над всяко учение, защото може да цитираш какво ли не, но дали умееш да се вглеждаш в себе си?

Само този, който е познал себе си, може да стане свободен и независим.

Що е смърт, Сократе? – един го пита. Сократ отговаря: Първите лъчи на живота, първите лъчи на безконечната зора.

Що е злото? Злото е добро, което ние не смогваме да разберем.

Аз съм безсмъртен, казва, защото истините, които пребивават в мене, са безсмъртни.

Сократе, мъката минава, а защо не минава споменът за мъката? Сократ отговаря: Защото споменът от мъката е потребен нам, върху него се гради науката за живота.

Сократе, да се оженя ли, или да не се оженя? Сократ казва: И да се ожениш, и да не се ожениш, все ще се разкайваш. Простичко и ясно; нещо друго има по-дълбоко, но човекът това пита.

Що е смъртта? Оздравяване. Забележете простичките отговори на Сократ – оздравяване и освобождение от земните несгоди.

Целта? Целта, казва, не е знанието, целта е себепознанието. Да познаваш себе си, значи да се движиш в Божията неведомост, Божието присъствие.

Следващото му изказване е във връзка с Хераклит. Хераклит имал една книга сложна; нито Платон можел да я тълкува, другите се обърквали и затова Хераклит наричал и Питагор, и Ксенофонт, и Хезиот многознайковци. И наистина е така, както и да е. Но тази книга я дали на Сократ да я прочете. Чел, чел и вижте какво казва: Това, което разбрах, е чудесно; това, което не разбрах, е прекрасно. Поне си признал, че тези дълбоки неща на тъмния мъдрец не ги разбрал; поне е искрен към себе си. Усетил е, че има някаква дълбочина в тази книга.

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 9)

Юда със своето предателство не е прекъснал мисията на Христос; няма как да я прекъсне, защото, както казах, кой може да прекъсне замисъла на Бога. Юда само участва в тайния план на Бога. Той е просто изпълнител на Бога – велико, благословено, избрано същество.

Традиционното разбиране за Юда говори за Дървото за познанието на доброто и злото, т.е. за старата, умряла култура; за разбирането на старото човечество, мога да кажа старата, обречена култура. Ако Юда не се беше съгласил на това предателство, на участие в Божествения замисъл, той щеше да загуби нещо много по-ценно от самия живот. Но Юда прозря скрития замисъл на Бога и на Христос и прие напълно, разбира се, не още в самото начало, но прие напълно да участва в него. Ако Юда се беше отказал, това щеше да означава, че му липсва онази любов, великата любов от мистериите. И че му липсва онова разбиране, придобито от тайната на мистериите в Египет и Атлантида.

Древният Тот казва: Животът в мистериите е живот в присъствието на Бога и този живот изисква нещо повече от чистота и просветление. Тук вече става въпрос за големите мистерии, не за малките; малките искат чистота и просветление. А за придобиването на една велика и тайна мистична пълнота не е достатъчно само една чистота и просветление. Необходим е един таен, дълбок, мистичен опит. В случая това беше предателството на Юда. Ще обясня: Чистотата и просветлението са свързани с малките мистерии, а Юда е трябвало да направи скок, преход, затова е избран. От чистота и просветление към едно ново ниво, по-високо ниво. А то е влизане в големите мистерии, влизане в мистериите на самата Любов, което преведено, според Тот, означава влизане в самия Бог, не просто някъде – влизане в самия Бог. Влизане от светлината в сиянието, т.е. тук се освобождаваш от светлината и влизаш в сиянието, в първичното. Тук се освобождаваш от доброто и злото и влизаш в Любовта, за която Юда, както вече знаем, е бил избран.

Един суфи, казва се Атар, който също е от голямото ниво, казва: Аз съм отвъд доброто и злото, аз съм отвъд светлината и тъмнината, аз съм отвъд, забележете, теория и практика, защото съм в Любовта. Значи не само теория, не само практика, а отвъд двете, защото съм в Любовта (Атар, един от големите суфи, след време ще говорим и за него).

Има и друг голям суфи, който е постигнал това ниво. Голям, не казвам велик, казва се Ибн Араби, един от големите коментатори на Корана. Много обичал Мохамед, събрал многобройни предания, написал около осемстотин петдесет и шест книги, оцелели петстотин и петдесет. Постигнал много високо ниво и казва: Любовта е моята религия, няма друга религия. Просто, ясно, категорично – Ибн Араби. За него също ще говорим.

Има и друг голям суфи, който е голям тълкувател и от дете се е прекланял пред Мохамед и Корана, т.е. пред свещеното. Казва се Ал Бухари. Събрал е две хиляди предания за Мохамед. Едва ли има същество в света, за което има толкова много предания, около сто и двадесет хиляди. Забележете как се разгръща мисията на Мохамед и до къде води племената, които след време стават суфи, стават синове на светлината; забележете и какъв е тайният замисъл на Бога.

Да се върна: Самият Бог искаше да се вгради в Юда, но Той знаеше, че само чистота не стига, само просветление не стига. Сам Бог знаеше и се нуждаеше от дълбочината на Юда – не от чистотата, не от просветлението; от духа на Юда, от дълбочината на Юда, Той вече го е избрал за големите мистерии. И Юда прие предателството, което се превърна за него в едно велико, тайно, скрито, могъщо благословение. А за един посветен мнението на света, както ви казах, включително и мнението на учениците на Христос, е абсолютно без значение. Те нямат никакво значение за него.

От гледна точка на мистериите (тук кратко пояснявам) чистотата е хубаво нещо. Тя си има своята хубава възприемчивост – там пада ударението, но без мистична дълбочина чистотата си остава непълнолетна, т.е. чистотата си остава несъвършена – остава просто чистота. Можеш да бъдеш служител, както учениците на Христос, служиш, стараеш се, но ти липсва целият гносис, голямото откровение за тайната на Бога, докато станеш достоен да бъдеш извикан.

При чистотата Бог частично живее в човека, но при дълбочината Бог вече се вселява и забележете, частичното изчезва. Явява се великата мистична пълнота, великото завръщане. Тогава Бог се завръща в Себе Си, не просто само в Юда. Не само Юда получава своя първичен живот, своя Бог; и самият Бог желае това, Той се завръща в Себе Си. Той се завръща в Своето начало. Това означава следното: че Бог не иска да има с нас само частични отношения. Бог иска да заживее в нас тотално, цялостно. Това е голямата любов на Бога.

Чрез своето предателство Юда трябваше да премине през съкровения мрак на Бога и именно в този съкровен мрак е тайната на живота. Точно там се намира, както ще видим после при Дионисий, себепознанието. В този мрак се намира тайната на Бога, защото чрез него човек се завръща в собствената си дълбочина. Но въпреки това заради истината трябва да кажа, че този мрак не е още самата същност на Бога. След време, когато ще говорим за блаженство и същност, ще видим колко голяма разлика има между блаженство и същност. Блаженството е хубаво, то е подобно на чистотата, то е плод, то е външен плод на Бога и Бог го дава на своите, но Бог иска нещо по-дълбоко.

Този мрак е само частична сила от Бога, част от Божията сила. И този съкровен мрак си има своята мистична мисия, той и затова съществува, която е свързана с големите мистерии. Който може да мине през този мрак, както и Христос мина на кръста, не случайно се минава оттам, той се завръща в своите дълбини.

Който издържи на изпитанието съкровен мрак, той преминава от чистота в любов, от добро в любов и мистична дълбочина. Докато без това изпитание човекът дори да си остане, забележете, светец и праведник, той си остава в своето невежество. Може да е светец, може да е праведник – той си остава в своето невежество.

Самият Барбело, както в гностичните книги и книгата на Юда това е другото име на Христос, гностичното име, тайното му име; така го нарича и това евангелие, което не е случайно – Барбело, странно име, друг път ще го обяснявам – е нямал нужда да живее дълго време на земята, в този толкова несъвършен свят. Освен това неговият истински живот никога не е бил на земята. Той е горе в Отца, а не е в мястото на, както кабалистите го наричат – заточението, т.е. ограничението.

От гледна точка на мистериите на кръста нямаше смърт, а жертва. Това е една много тънка и дълбока същевременно разлика. И тук Христос въобще не умира, а само се преселва в Отец, т.е. Юда му е направил жеста. По-късно ще видим как Христос си връща жеста на Юда и двамата изиграват целия свят, ако трябва да го кажа на по-човешки начин, по по-човешко разбиране. Нима ако Хрисос беше живял триста години, казва един гностик, сякаш щеше да помогне повече на хората, и то особено на тези, които не искат да се развиват. А този, който иска да се развива, на него просто ще му бъде помогнато вътрешно; наистина му се помага вътрешно, защото Бог вижда кой е искрен и му помага вътрешно. Той ще бъде обучаван отвътре.

Това беше за Юда и следващия път въобще много ще говорим, защото става дума за много дълбоки неща, които хората погрешно наричат сензация. Не става въпрос за сензация, става въпрос за Истина, става въпрос за дълбини на Истината и става въпрос за най-дълбокия ученик. И понеже е най-дълбокият, Христос му разкрива най-дълбоки неща.

ДИОНИСИЙ

Божественият мрак

(трета идея за размишление)

Правилното възприятие, казва Дионисий, възприема само вечността и Бога. Това е един от най-големите християнски авторитети, продължава да е авторитет, макар че някои не го признават. Близък с Павел, Тимотей също е бил ученик на Дионисий, но Дионисий е по-потаен, по-мистичен.

Казва: В тъмнината има повече Бог, отколкото в светлината. В страданието има повече Бог, отколкото в щастието, но трябва да умееш да го изтръгнеш. – Христос успя да го изтръгне на кръста. Който умее да го изтръгне, познава Царството Божие.

В голямото страдание Бог по-ярко свети, защото Бог е тъмнина, изпълнена със светлина, т.е. Бог е светеща тъмнина. И затова всеки трябва да накара своята тъмнина да засвети – своята карма, своето древно минало – всеки трябва да го освети, всеки трябва да го накара да свети. Същото казва и Василид: Всеки трябва да направи своята змия лъчезарна. Един от най-големите гностици казва простичко: Всеки трябва да направи своята змия лъчезарна.

Познанието на Бога има качествата на светещата тъмнина. Казва Дионисий още: В мрака има дълбочина, която я няма в светлината. Мракът е древност на Бога. Мракът е безпределен, дълбок и в него е скрито себепознанието, освобождението. – И затова Христос мина през мрака на Голгота – лобното място, т.е. мястото на Бога, мястото на скрития Бог, за да стане и самият той дълбок. И той успя да освети мрака.

Още в началото Библията заявява: И тъмнина беше върху бездната – много ясно, много точно. Това има огромно окултно и съкровено значение. Т.е. тъмнината е древна, част от Бога, тя е отвъд ограниченото сътворение. Тя се носи над бездната. Тя е несътворена. Тя не е понятия и обяснения. Тя поглъща всичко, нищо не обяснява. Но ако я преживееш правилно, ти се освобождаваш от себе си, от своята сътворена част и ставаш несътворен, ставаш вечен, ставаш неограничен.

Познанието, казва Дионисий, на светещата тъмнина, т.е. на скрития Бог, е велико освобождение. В тази светеща тъмнина се саморазкрива твоята вечност. Твоята собствена вечност се саморазкрива. Ето защо богомилите, т.е. достойните, са тържествували на кладата. Ще обясня. И преди време говорих, и пак ще ви кажа: те са осветили тъмнината на кладата. Направили са я да свети. И само така се раждат истинските хора, а не някакви си щастливи, оптимисти, някакви социално преуспели, всъщност пропаднали хора – те се провалят. Както и преди ви казах, не може обикновен свещеник да отиде на кладата – той ще изцапа огъня, той ще замърси идеята, ще развали всичко. Бог избира само достойни, макар че имало случаи, някои са били на граница – дали да изберат тотално, както пеперудата изгаря и нищо не обяснява, обаче познава завинаги Истината. Така че всяка душа, влязла в огъня по правилния начин, познава Истината и ако я питаш, няма какво да се обясни – просто опитай огъня – това е начинът за който го разбере... Опитай тази велика Любов.

Всички тези други социално преуспели се провалят в успехите си, в щастието си, във всичко – в оптимизма си, в светлината си и т.н. Спомням си преди години, когато изнасях една лекция в София, как да се спасим от щастието, от светлината и от успеха, една групичка напусна лекциите – няма проблеми. Сега имат проблеми, но тогава напуснаха – разбира се, винаги може да напуснете, защото лекциите ми не са за обикновени хора. Защо тези хора се провалят, обикновените? Защото, забележете, тяхната тъмнина не е осветена. Освен че не искат да я осветят, не знаят и не търсят Истината; тяхната тъмнина си остава неосветена. Те са привързани към удобното, съществуващото, външното. За тях тъмнината си остава завеса, покрив и затова те не отиват никога далече – отново се прераждат, отново мислят за Голгота и за Бога, отново се правят на вярващи, но когато дойде Голгота, Любовта я няма.

В Божествения мрак Бог приема само достойните и ги скрива от погледа на света, т.е. от всеобщото човешко, и мога да кажа жалко, обществено мнение. То винаги е било жалко. Влизайки в Божествения мрак, се преодолява всичко чисто и нечисто, всички светлини, всички звуци, всички цветове, всякакви речи – и земни, и небесни, защото тука се намира Този, Който е над всичко. Бих разказал много и за моето преживяване, също Го преживях, но нямам право да говоря за себе си. Решил съм да избягвам да говоря за себе си, но с чиста съвест мога да го кажа – през 1987 година видях точно това и за мен вече цветните лъчи, включително и на Учителя, вече нямат значение. За мен има друго значение. Нека се забавляват другите, но Учителят казва: Истината няма цвят. Но който иска, има там оранжеви цветове, синички, жълти и т.н.

Друго: В Божествения мрак човек надминава своята човешка способност за разбиране. Той просто се разделя с нея, тя е разгромена. И придобива тайната, наречена мистичен опит.

Какво е мистиката? Мистиката е изявление на тайната на Бога, една Негова скрита страна. Някой път ще посветим и много неща на самата мистика, на самата дума и въобще на мистиците.

АУМЪ

3 юли 2007 г.

ИБН АРАБИ

(лекция 10)

ЗА СЪДБАТА

(първа идея за размишление)

ТЕОМОШТЛИ МИКТЛАН

Атлантската книга на смъртта, или Божествената книга на отвъдността
(лекция 11)

ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

(втора идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МИСИЯ НА ЮДА

(лекция 12)

ЧУДНИЯТ ЧАН

(трета идея за размишление)

ИБН АРАБИ

(лекция 10)

Един голям суфи, наричат го море от божествени знания. Араби е испански мистик, мъдрец, светец, аскет, поет, огромно творчество. Осемстотин петдесет и шест творби, оцелели около петстотин и петдесет, във всякакви области на знанието; мъдрост на всякакви нива. Роден 1165 г. в Испания, смята се за един от най-големите суфи за всички времена. Суфи, както казах, с голям обхват, оригинално творчество, включително и много специални книги. Например Фусус ал хикам – Печатите на Мъдростта и другата – Ал футухат ал маккийа – Меканските откровения, три хиляди страници.

Последовател е на Ал Халладж и въобще на Божествената любов и Божествената мъдрост, същество, отдадено на многобройни молитви, аскетизъм, защото който обича Бога, тук искам само да добавя, той просто Му отделя много време – това е любов към Бога. Ако не отделяш много време на Бога в ежедневието си, значи оставаме с цитати. Много отдаден и отдаден специално на вдъхновението, има от него книги за вдъхновението.

Ибн Араби казва: Вдъхновението произлиза от уалая – това е една суфи-дума, уалая, означава от чистото уединение. Там всеки може да си извади вечното, непрекъснатото вдъхновение, от чистото си уединение. И още: Вдъхновението е съкровище, то пробива пътя си до Бога. То е вертикално, то не зависи от хоризонтални, т.е. мъртви влияния и мнения. Например на предната лекция някакво братче, разбира се, аз съм му простил още преди да се роди, когато говорех за Юда, казал, че това са лекции на Сатана. Няма проблеми, само че вече си го произнесъл – аз ти прощавам, но Божият закон не прощава. В петата чакра има дупка. Много неща мога да му кажа, но тука нещо друго искам да кажа: всеки, който изразява нещо, трябва много пъти да го е проверил, да го е опитал, тогава можеш да се изкажеш, защото после не можеш да кажеш: извинявай. Няма извинявай, просто е изречено. И затова тук по-скоро за учениците го казвам, оттук почват кармите. А ти сега си тука, за да се справиш със старата си карма и затова ти е настоящето, за да повлияеш на нея. Да повлияеш на своето минало, да повлияеш на самото си настояще, за да можеш после да се освободиш от тези неща, защото тези дупки си остават, нали.

Всеки, който е постигнал, казва Ибн Араби, тънкостта на пътя си, получава свое собствено Божествено вдъхновение. Неговият шедьовър, за Ибн Араби говорим, е самият негов собствен и красив живот. Много учители, много учения има – за него всичко е Бог, както ще видим после и неговите мисли. Известен е с изречението: Любовта е моята религия.