Мордот ин Махария – Мъдростта на Старците - книга първа — Любовта е по-древна от Мрака

Любовта е по-древна от Мрака

И най-голямото знание не познава Мрака. Мракът го поглъща. Но може ли Мракът да погълне Любовта? Не, Любовта е, която поглъща Мрака. Любовта е по-древна. Любовта поглъща и смъртта, и живота, защото те са само нейни отражения. И смъртта, и животът, и Мракът имат граници, но Любовта няма граници. Произходът ѝ е безпределен, древен и мистериозен. И затова Мъдрите се чудят на тази удивителна Сила. Ето защо Мъдрият човек живее по нейните закони и чрез нея постига своята Вечност. И оттам пак тръгва на път към нейните Дълбини.

Вторият Старец Азавот Махария

В Мрака всичко се изяснява

Който е минал през Мрака, не спори. Той вече е заживял в своето вечно скрито място, в своята Тайна. Който спори, е беден – той не е стигнал до Мрака, не е станал достоен и затова спори. Спорещият е в неразбиране на себе си и затова някога на помощ ще му дойде Мракът, защото в Мрака всичко се изяснява. Мракът отделя Духа от човека, отделя истинския човек от земния човек и тогава вече човекът осъзнава своята истинска Същност. Тук вече всеки спор умира, защото от Мрака се ражда онова истинско Безмълвие, което надминава всеки спор и всеки разговор.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът ти е подал ръка

В Мрака е скрито чудното умиране, защото умира старото и се ражда Древното, умира крайното и се ражда Безкрайното. И започва ново странствуване, което е без начало и без край. Тука вече ти сам се движиш в своята Безкрайност, защото вече си неведом. И затова се наслаждаваш на Безкрайното в нещата. Тук след Мрака ти си вече неопределен, нищо не те определя. Станал си вечен и същностен, защото Мракът ти е подал ръка.

Вторият Старец Азавот Махария

Мракът се прекланя само пред Истината

Когато влезеш в Мрака, твоята справедливост няма да ти помогне. Тук само едно нещо може да те преведе отвъд Мрака и това е Истината. Мракът се прекланя само пред Истината, а дали имаш добродетели и качества, е без значение. Същественото е носиш ли Истината в себе си. Който се е отдал на Истината, преодолява Мрака. Добродетелите не могат да преодолеят Мрака, но яви ли се Истината, Мракът става отворена врата, защото той се възхищава само на Истината.

Вторият Старец Азавот Махария

Странна Дълбина без име

Има нещо, което е било преди времената. То е съществувало преди тях, преди небето и земята. То е било твърде скрито, неподвижно, безтелесно, свободно, мистериозно, непознаващо промени, движещо се навсякъде, без да знае предели, потайно, странна Дълбина – то е нямало име. Наречено е Скритото. Но по-късно всички разбрали, че то е Велика Истина – Истина, която превъзхожда всичко. Съществата го познават като Истина, но какво е скрито в него, не може да се види. Отвън то е Истина, отвътре е Мистерия. Но когато Мракът се срещне с тази Истина, той знае, че трябва да стане път, и затова широко отваря вратата си.

Вторият Старец Азавот Махария

Истината е част от Него

Истината е назоваването, но истинното Му име е Мистерия, Скритост. Никой не може да Го изучава, не може да Го предвижда. Но всеки, който е избрал Истината за свой път, ще преодолее някога Мрака и ще се сближи малко с това Мистериозно Същество. Само този, който е минал през Мрака, има право да види част от Величието на това Мистериозно Същество и да се приближи до Него, защото Истината може да Го види от определено разстояние и да се удивлява на Мистериозното, понеже тя е част от Него.

Вторият Старец Азавот Махария

И Вечното, и Безкрайното е замлъкнало

Тишината е единственият Смисъл, единственият Закон. Тя е скрита, нематериална, неопределена, същностна, изпълнена с Безкрайност. В Тишината всичко е замлъкнало – и Вечното, и Безкрайното – защото в нея всичко е удивително. Тук няма нито начало, нито край, а само лекота и безметежност. Тук безсмъртните и боговете се реят неуловимо и невидимо, а над тях властва без власт Великата Мистерия. Тук в Тишината съществата се намират в състоянието на своето Небитие. Тук всичко е възвисено и единно. В лекотата е единството.

Десетият Старец Мавахари

Тук Смисълът е достигнат

Говоренето се изчерпва, но Тишината е неизчерпаема. Тук в Тишината всичко царува в своята цялост, в своята хармония. Тук всяко същество е достигнало до своя собствен Покой. Тук Смисълът е достигнат и сега той се живее. Тук всичко е устроено, защото всички тези същества са живели в миналото си чрез Истинността си и сега тя ги е дарила с Покой и Свобода. Свободата е свободен живот в Безкрайното. Това е живот, който надминава всички думи, защото думите са малки, а Тишината е Безкрайна.

Десетият Старец Мавахари

Ще се явят наставления от Безкрайността

Когато прилагаш Истината в живота си и когато това стане постоянен метод, тя те превръща в Безкрайност. Тя те взима при себе си в своята Бездна. Истината е именно Древният Път. Истината не е праведна, добра или лоша. Тя е Безкрайна. Истината проявява строгост, но то е само поучение, за да може да разбереш, че има една Безкрайност, която те очаква. Истината не общува с времето, тя само го посещава. Истината е Мистична книга. Тя може да стане разбираема само когато я направиш свой Път. И когато я направиш свой Път, тогава ще се явят особени наставления – наставления от Безкрайността.

Десетият Старец Мавахари

Мъдростта е Потокът на Древните

Мъдростта е жива Безкрайност. В Мъдростта няма никаква религия или наука. Мъдростта не проучва религиите и науките. Мъдростта не се занимава с поезия, изкуство, музика, защото за Мъдростта всичко това е бедно. Мъдрият живее в Истината и в Мистерията, която е Безкрайна. Мъдростта е Мистична. Мъдростта се движи от собствената си Истина. Там, където тя се явява, веднага се усеща Вкусът на Безкрайното. Мъдростта всякога тече към Неизвестното и Неведомото. Тя не се учи на добро. Тя е самото вечно добро. Мъдростта е Потокът на Древните.

Десетият Старец Мавахари

Отношение към Древната Същност на нещата

Мъдростта не учи, както религиите учат. Мъдростта не изучава нещата като науката. Мъдростта живее в Древното си състояние. Тя живее в Незнание, но знае. Тя не изучава, но разбира. Тя не учи, но свети. Мъдростта не е учение. Тя е живо отношение към Древната Същност на нещата. Мъдростта подхожда към нещата Свещено, защото тя вижда Безкрайното в нещата. Мъдростта е, която разбира живота, а Любовта е само подготовката. И когато съществата се подготвят, Мъдростта ще им даде своя подход.

Десетият Старец Мавахари

Дълбоко вслушване в Същността

Мъдростта е едно дълбоко вслушване в Същността. Когато си близо до Присъствието на Мъдростта, разбираш нещата, защото Мъдростта е Древно Начало, особено Присъствие. Яви ли се Мъдростта, всичко се изяснява и облекчава. Яви ли се знанието, всичко се обременява. Знанието няма Дълбочината на Древното, защото знанието няма устой. Знанието не е могло да побере в себе си Истината. Знанието е тъмно, а Мъдростта е сияеща. Само в Мъдростта човекът може да открие своя вечен и скрит Път. Мъдростта е Древен и Чист Източник, който вечно се обновява в себе си. Знанието е запушен източник и затова знаещият все се тревожи и се самообременява. Мъдрият живее при всякакви условия и промени в Покой и скрито разбиране.

Десетият Старец Мавахари

Истината съживява Древния живот

Любовта прави всичко да е живо и съществуващо. Любовта определя живото състояние, но Мъдростта е, която води това живо състояние към Истината, която първо го умъртвява и после му дава съвсем друг живот – Истинския живот, който е бил изгубен. Истината убива стария живот и съживява Древния Изначален живот – живота във вечното състояние на Душата и в безкрайното състояние на Духа. На Любовта хората се радват, но Истината е на друго мнение – тя е преобразяваща сила. Ето защо хората избират Пътя на Истината, защото Истината е строга. Тя руши старото.

Десетият Старец Мавахари

В Мъдростта човекът прекосява светове

Мъдростта е очистена енергия и затова тук човекът свободно се движи и прекосява светове. Знанието е паднала енергия и запушена и затова то обременява човека. Знанието е проблем в самото себе си. Мъдростта е решение в самата себе си. Мъдростта насочва енергията си в Древното Начало, където тя вечно се обновява. Знанието не може да се обновява и затова в определен момент то стига до задънена улица. Пътят на всеки разум е към Мъдрост и Истина.

Десетият Старец Мавахари

Мъдрецът умее да се самовглъбява

Енергията на Мъдростта винаги е насочена към същественото, същностното. Мъдрецът не е изследовател, а наблюдател. Той не изследва, а схваща и улавя нещата отвътре. Знаещият търси навън, а Мъдрецът умее да се самовглъбява. На знаещия не е дадено самовглъбяване, защото знанието е вторично – то трябва да се очисти и да стане духовно и свещено. И тогава то ще има право да се насочи навътре. Но сега то е изгубило правото си. Мъдрият живее в Тайната на живота и тя го преизпълва, прави го изобилен отвътре, защото основата на Мъдростта е Любов, а същността на Мъдростта е в Истинното. Вечният прогрес на света нищо не струва пред тихия и скромен Мъдрец.

Десетият Старец Мавахари

Неизменната Любов и Мистичната Любов

Мистичното не се изследва. Към него подходът е Любов и то ти се изявява. Но това е Мистичната Любов, а не Неизменната Любов. Неизменната Любов е вярна и величествена, а Мистичната Любов е проникновена и тайнствена. Неизменната Любов е благословена, а Мистичната вижда Тайните. Неизменната Любов обхваща всички добродетели в себе си, а Мистичната държи в себе си Тайнството на Бездната и Абсолюта.

Седмият Старец Ал Махарива

Мистичното живее в Дъното на Бездната

Мистичното е Скрита Безметежност, живееща в Дъното на Бездната, в Края на Същностното. В Мистичното няма нито човешки знания, нито духовни. В Мистичното няма правила. Бездната не се нуждае от правила. Мистичното е пълно завръщане в своето Достойнство. Мистичното се определя от Бездната. Тя е, която вижда своите и си ги избира. Бездната може да живее само с Мистичното.

Седмият Старец Ал Махарива

Търсач на Непостижения

Мистикът е Търсач на Непостижения и намира Непостижимото. Мистичният човек е невидим Дух. Не можеш да видиш Бездната му. Мистикът е неуловим – нито религия го улавя, нито учение. Той бяга от всички ограничения. Мистикът в най-висшия смисъл не е безсмъртен. Той предхожда безсмъртието. Той няма безсмъртно тяло. Той има тялото на Бездната. Тайно е неговото тяло. То е изтъкано от Безкрайност и Безметежност. Мистикът е Тайнственомъдър.

Седмият Старец Ал Махарива

Необятно вдъхновен само от Бездната

Мистикът пребивава в Бездната. Звездите не го привличат, вселената не го познава, знанието не го интересува. Той е непривързан към всичко създадено и затова вижда безкрайно. Ако Мистичното същество обича звездите, вселената или знанието, то значи, че в него има някакъв недостатък. Мистикът е необятно вдъхновен само от Бездната.

Седмият Старец Ал Махарива

Отзивчив като Безкрайната Тишина

Ако Мистикът попадне в смъртта, той я съживява. Ако попадне в живота, той го обновява. Но това е нещо със съвсем друго качество, защото той изхожда от Бездната. Мистикът тече като Безкрайността, рее се като необятен вятър, а слухът му е вкоренен в Бездната – неговата Абсолютна Родина. Мистикът е отзивчив като Безкрайната Тишина.

Седмият Старец Ал Махарива

Сключил е Завет с Неизречимостта

Ако Мистикът е дошъл в света, той не живее в него. Ако е отишъл в отвъдния свят, той не пребивава в него. Навсякъде, където е, той носи в себе си нещо друго и то е Неизречима Пълнота. Той е произлязъл от тази Неизречимост и навсякъде я носи със себе си. Той е сключил Завет с нея и затова е всякога мистично преизпълнен. Той носи в себе си Океан от радост, но друга радост е тя. Тя не е като радостта на смъртните и безсмъртните.

Седмият Старец Ал Махарива

Безкрайността е по-важна от дишането

Мистикът, това е този, който е посветил целия си живот на Вътрешното и на Безкрайността. За Мистика важен е не животът, а Тайната на живота. За Мистика важна е не само Любовта, а Безкрайността. Мистикът е незабележим като Тайното Сияние на Утринната Зора. Трябва да живееш в друго време и пространство, за да познаеш Мистика. За Мистика Безкрайността е по-важна от дишането.

Седмият Старец Ал Махарива

Корените му са пуснати в Безкрайността

Когато Безкрайността се е трансформирала в човека, родил се е Мистикът. Мистикът не е Дърво на Живота, а Дърво на Безкрайността. Неговите Корени са пуснати в Безкрайността. Мистикът не е учен, не е философ, не е религиозен. Всичко е надраснал. Нито е добър. Ако той беше учен, философ, религиозен или добър, той щеше да опетни Безпределното и щеше да се е провалил.

Седмият Старец Ал Махарива

Той практикува Безкрайността

Мистикът не блести със знания. Той носи в себе си Безкрайното. За какво са му знания да го ограничават? За какво му е философия, която да ограбва Безпределното или да сътворява теории за Безпределното? За какво му са религиозни заповеди, след като той е свободен? За какво му е наука, след като той живее на Място, до което науката стига само на теория? Мистикът е практик. Той практикува Безкрайността и тя му дава всичко необходимо.

Седмият Старец Ал Махарива

Тайната е скритият Смисъл

Мистикът никога не се стреми да обясни Необяснимото. Той живее в него. Мистикът е неопределен като Безкрайността. Той няма желания, защото желанията те обвързват със сътвореното. Без желания и отвъд желанията Мистикът е свободен. Той чувства в себе си Тайната на Безкрайността и тя му е по-скъпа от всички неща. За Мистика Тайната е скритият Смисъл. И всеки, който не е привързан, може да се обновява безкрайно с Тайната на живота.

Седмият Старец Ал Махарива

Предпочита Незнанието пред знанието

Мистикът няма недостатъци, понеже няма желания. Мистикът е търсил в себе си и е открил в себе си. Мистикът е изоставил и себе си, и времето, и вечността, за да намери Тайната. И я е открил в Безпределното. И сега само Безпределното му говори. Ако Мистикът влезе във водата, той не се мокри, защото той влиза в Духа си. Мистикът предпочита Незнанието пред знанието и поради това узнава нещата.

Седмият Старец Ал Махарива

Не чете книги, чете себе си

Мистикът не чете книги, той чете себе си. Той чисти себе си и колкото повече се чисти, толкова по-дълбоко чете. Когато Мистикът говори, ти чуваш Шепота на Безпределното. Когато земният човек говори, ти чуваш звука на смъртта. Слушайки Мистика, ти встъпваш в отношения с Тайната на живота. Не е ли Тайна на живота това, че същественото е с кой ще встъпиш в отношение? Мистикът, това е самото Благомислие. Благомислието е Тайната на живота, която му е разкрита.

Седмият Старец Ал Махарива

Мистичната Сила обича уединението

Мистичната Сила в човека е тази, която вижда в Безкрайното. Тази Мистична Сила има Обхвата на Безкрайността. Мистичната Сила не е качество, а проникновеност. Мистичната Сила е съставена от Чистота, Простота и Дълбочина. Мистериозното управлява Мистичното. Чистотата тържествува, Простотата ликува, Дълбочината вижда. Мистичната Сила обича уединението, защото в уединението е скрито Истинното.

Седмият Старец Ал Махарива

Вкусът на Мистичното

Какъв е Вкусът на Мистичното? Неуловим, неусетим, скрит Вкус, Безвкусие – Простота на Безкрайността. В който и свят да се намира Мистикът, той не губи Вкуса си, не губи Безкрайното в себе си. Мистикът е съзнателно отстъпчив. Така той се придвижва все по-навътре в Мистичната Сила. Мистикът преодолява препятствията с отстъпване и така те го пропускат край себе си. Мистикът е същество, прогледало в Мрака. За него светлината е бедна.

Седмият Старец Ал Махарива

Той не е Същност, нито същество

Мистикът, това е Умъдрената Свещена Сила в човека. Речта му е Сила на Безкрайното. Словото му е тихо. Мълчанието му е сияещо. Тишината му е дом. Но Мистикът не живее нито в речта, нито в словото, нито в мълчанието, нито в тишината. Мистикът живее в Безпределната Откритост. Той даже не е Същност, нито същество. Той е Безпределие. Мистикът ни призовава към Неизреченото Несъществувание. Велико е Присъствието му. Възвишено е Безмълвието му и чрез това той има Ключ, с който прави тънки преходи между световете.

Седмият Старец Ал Махарива

Хаосът му е Съкровено подреден

Древното е подобно на Съкровеното. За Древното всичко е Дом, всичко е Радост. За негова Реалност се смята Хаосът, но Хаосът му е Съкровено подреден. И кой може да го упрекне? За Древното няма понятия. То всичко подрежда. Древното е тайна Реалност. Тази Реалност не те призовава към ред и порядък, нито към разбиране. Тази Реалност те призовава към Доверие. Щом имаш Доверие, всичко ще се подреди.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното е особен Подход към нещата

Древното е всякога Мъдро. Когато то обърква реда, е пак Мъдро, защото то подготвя нов ред. Древното всякога знае какво прави, но не обяснява. Древното няма облик, защото е Неизразимо. То диша Безкрайност. То живее в Незнание, защото няма край и не може да се самоузнае. Чрез Незнанието си то се самообогатява. Древното не е факт, не е идея, не е опит, не е сила. То е особен Подход към нещата. Откриеш ли този Подход, открил си собствената си Тайна.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Не се разкрива, защото то е най-разкритото

Древното е скрито, но е достъпно. Скрито е в Истината и е достъпно чрез Истината. Който няма Истината в себе си, тогава Древното му се изплъзва и то става незабележимо. Който има Истината, го забелязва. Който забелязва Древното, той придобива Свободата си. Който не го забелязва, се заробва. Древното не се разкрива, защото то е най-разкритото нещо. Нали то е, което е навсякъде? Не е ли това забележимо?

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Да съумееш да не го създадеш

В Древното няма нищо подобно на човека. Древното е Мистериозна Прасъщност. Древното съществува като Несъздаденост. Никой не може да го създаде. Древното е Скрит Създател. За да постигнеш Древното в себе си, трябва да съумееш да не го създадеш, защото ако го създадеш, ще го изгубиш. Това умение на Несъздаването се дължи на Незнанието. Когато влезеш в Дълбините на това Незнание, ще срещнеш помрачеността. И благодарение на помрачеността ще го узнаеш. То е скрито там и ще ти се усмихне. Това е усмивката на Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Всичко му е облик, но то няма облик

Древното се слива с всичко и затова е трудно да се отличи. То влиза в реката и тече с реката. Ти виждаш реката, а всъщност само Древното тече. Ти чуваш ехото, а всъщност само Древното ти отговаря. Ти казваш: „Това е тъмнина“, а всъщност Древното е скрито там. Ти казваш: „Това е смърт“, а всъщност Древното живее там. Ти казваш: „Това е светлина“, а всъщност Древното свети там. Ти казваш: „Това е тишина“, а всъщност то е Тихото в тишината. Древното е навсякъде, защото всичко му е облик, но то няма облик. То само се крие в облиците.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Мъдрият прилича на Древното

Древното понякога прилича на Мъдрец. То откликва на всичко. Когато има буря, Мъдрецът е в Покой, защото Древното е в него. Мъдрият не се държи за бурята, а за Древното. В бурята той вижда само Древното и така не вижда бурята. Ето защо Мъдрият прилича на Древното. Някои мислят, че бурята се движи, но само Древното се движи. А бурята е само слуга на Древното. В бурята Мъдрият е усмихнат, защото общува с Древното. Къде е Древното? Древното е в усмивката на Мъдрия. Мъдрият няма усмивка, той само откликва на Древното и така Древното му дава усмивката си.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Незнанието е Чиста Мъдрост

Древното е Поток от Незнание, а Незнанието е Чиста Мъдрост. Древното поражда нещата, без то да се ражда. То променя нещата, без да се променя. Древното си има свой особен език и това е Безмълвието. Който го чуе, нищо не чува, но се обогатява. Древното храни и външните, и вътрешните неща, но самото то не се храни, няма нужда от храна. Древното движи всичко към себе си. Така е устроен Пътят.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното е изпращач на трудностите

Древното е навсякъде, но е непостижимо. Древното е Правелик Жизнен Източник. От него тече най-чистата Светлина. В Древното не можеш да намериш смисъл, но ако намериш, не можеш да го изразиш. Древното не се поддава нито на слова, нито на мълчание. Древното е изпращач на трудностите, защото то знае, че след трудностите идва ясното зрение. В това ясно зрение никой вече не може да заблуди Мъдрия, защото той вече живее с Древното.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Древното няма бъдеще

Когато Древното иска да даде подарък на Мъдрия, то му дарява Тишина – звучаща Тишина. Тук звучи Полъхът на Древното. Древното не държи на думите, нито на мълчанието. Древното държи на Истинното, защото то е Вход към него. Истинното е намек за Пътя към Древното. Чрез Истинното човек пътува от себе си към Древното. Без Истинното човек пътува от себе си към себе си и така изпуска Древното. Никой никога няма да узнае бъдещето, защото Древното няма бъдеще. За какво му е бъдеще? То има Безкрайността.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Събитията се ръководят от Неуловимото

Древното е Неуловимо, защото Абсолютът го е скрил в Себе Си. Най-висшата практика на живота е в Неуловимостта. Нищо не трябва да те улови – нито светът, нито времето, нито тялото, нито вечността. И тогава ти ставаш Свободен като Древното. Вселената се ръководи от Неуловимото. Небето се ръководи от Неуловимото. Събитията се ръководят от Неуловимото. Когато станеш Неуловим, ще създадеш в себе си Древното. Бъди Неуловим и ще догониш Древното.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Съкровеното чувство и Древното чувство

Към Древното Тайните са обърнати с лице. Към другото Тайните не се виждат и не се разбират. А който не е разбрал Тайните, живее в ограниченията на живота. Щом си истинен към себе си, ще дойде ден, когато ще ти се открие Тайна. Който е създал в себе си Истинно Съкровено чувство, той е открил Тайната на Вечното. Що е Вечното? То е Истинното Съкровено чувство. В това е основата на Вечното. Що е Безкрайното? Истинно Древно чувство.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Никога няма да стане познаваема

Любовта е, която създава Вечното. Мъдростта е, която създава Тайното. Истината е, която създава Безкрайното. Вечното, Тайното и Безкрайното са Скритостта на Древната Мистерия, а Древната Мистерия е Скритостта на Абсолюта. Чрез Любовта може да се открие Вечното. Чрез Мъдростта може да се открие Тайното. Чрез Истината може да се види Безкрайното. Но Древната Мистерия не може да се узнае. Към нея може само да се приближаваш. В Древната Мистерия има една степен на Скритост, която никога няма да стане познаваема.

Четвъртият Старец Ахал Бавада

Който познава Неведомия Път

Който познава Неведомия Път, той живее в Необятен Покой и в друго Присъствие – в Присъствие на Тайната. Него Тайната го води. А който не познава Неведомия Път, него животът и смъртта го водят и той не знае откъде идва и къде отива. Този, който познава Скритостта, знае, че нито идва, нито си отива. Той знае, че само слиза и възлиза – слиза от Неведомия Път и се връща в Скритостта му. Той живее като уравновесен, безмълвен и безпределен, защото животът и смъртта не го познават.