Пробив в Древната Скала

Няма звук и реч в Древния Мрак. Няма чисто и нечисто, няма нисше и висше. Тук само Истината може да направи пробив в Древната Скала, Духовната Скала. Тя може да бъде пробита само от волята за Истина. И тук е Мистичният опит. Тук няма място за човешките способности, те угасват. Това, което може да изгрява тук, е само Силата на Истината. И тогава Непознаваемото става узнаваемо. То те докосва мистично и ти вече не си от този свят, нито от отвъдния. Непознаваемото е започнало да живее потайно в теб. Ти не го виждаш, но знаеш, че то е отвътре и че животът ти вече е съвсем друг.

Вторият Старец Азавот Махария

Ще зърнеш Най-Скрития от Скритите

Любовта е създадена, за да откриеш Тайната на живота, а Тайната е създадена, за да откриеш собствената си Древност. А за да откриеш собствената си Древност, трябва да изоставиш всички слова, мълчания, звуци и идеи. Древното е преди идеите. Идеите са изразимото, Древното е неизразимо. Когато стигнеш до своята собствена Древност, ще зърнеш Най-Скрития от Скритите и тогава в нас ще засияе Прабащата на Сиянията и това, което е било, преди да потекат Водите на живота.

Вторият Старец Азавот Махария

Скрит и Неуловим, но близък Приятел

Къде обитава Този, Който превъзхожда всичко? В Недостъпно Място, в Мястото на Дълбините. Мъдреците се докосват до Него само като се освободят от всички познати неща. Старците се докосват до Него, като се освободят от всички непознати неща. Но Той, Абсолютът, е всякога Недостъпен, а същевременно е близък и подава ръка на Съкровеномъдрите. Всеки, който е станал Съкровеномъдър, е имал истинска Любов към Него. Истинската Любов, това е Любов без условия и условности и поради това той е бил призован. И който е бил призован, дадено му е било Откровение, а то е Единение с Този, Който си остава отново Скрит и Неуловим. Но вече Той е близък Приятел и това се нарича възлизане към Неговата Скрита Непознаваемост. Това възлизане е за слънцеподобните и сияещоподобните.

Вторият Старец Азавот Махария

И знанието, и Мъдростта Го скриват

Чрез познание нямаме достъп до Великата Мистерия. Чрез Мъдрост имаме само път към Великата Мистерия. А чрез Незнание имаме само приближаване – тайнствено встъпване в Неговата забулена Обител. И знанието, и Мъдростта Го скриват, но Незнанието Го открива, и то само за да стане Той още по-скрит. Тук вече Незнанието Го познава като Непознаваем, но това е придобивка, защото е преживяно приближаване и защото към Незнанието Великата Мистерия изпраща нещо от Своите Лъчи – към Древнотърсещия. И така чрез Незнанието си Древнотърсещият открива, че колкото Мистерията е по-непознаваема, толкова тя е по-възвишена и дълбинна. И тук незнаещият се изпълва с Древното си състояние, което е нещо по-дълбоко от живота в световете – земни и духовни.

Вторият Старец Азавот Махария

Корените превъзхождат цветовете и плодовете

Корените са в Небитието, а Небитието има Корените си в Неведомата Бездна. Всеки, който се е слял с Бездната, става познат като непознаваем и неизчерпаем. Този, който е неизчерпаем, винаги се докосва до Абсолюта и сам той става непознаваем в себе си, защото Корените са непознаваеми, те нямат основа. Те са творение на Нищото и затова Корените всякога ще превъзхождат цветовете и плодовете, които са външни творения. Корените превъзхождат всяко разбиране.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Коренът е тайният Плод

Коренът е потайна Реалност. Ти виждаш слънцето, но не виждаш Корена му. Колкото по-неразбираема е тази Реалност, толкова по-висша е тя. Всъщност Коренът е Предвечното, а то е Основанието на Царството Божие. Коренът е Същност в самата себе си, а не в световете и сътворенията. Творението и сътворенията виждат плодовете, но не знаят, че Коренът е тайният Плод – първично чистият Плод.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Най-Древното Дърво

Великите Старци се хранят с Най-Древното Дърво – Дървото на Корените, Дървото на Нищото. Това е най-чистата Есенция – Есенцията на Сиянието. Това е чистата, безкрайна Храна – вечно неуловима. Но който я улови, се насища завинаги, защото се укрепява в Дълбинния Корен. Ето мястото на Древния Праеликсир. Когато Коренът е излязъл навън като плод, той е обеднял, защото е поискал да радва хората, но този, който тръгне от плода към Корена, той ще забогатее с Безкрайност и Преизобилие.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Коренът живее в Нищото

Коренът е неописуем. Не можеш да го опишеш. Той живее в Нищото. Коренът няма качества, няма ограничения. Без качества е и затова е непостижим. Качествата се постигат, но Нищото е непостижимо. Коренът превъзхожда всичко и остава скрит. Коренът не обитава външното. Той е скрит в Дълбината си, понеже е възлюбил Незнайното. Знайното е за външното, за цветовете и плодовете. Цветовете и плодовете се нуждаят от светлина и озаряване. Коренът няма нужда нито от светлина, нито от озаряване. Той е богат отвътре.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Висшата Божественост не е достатъчна

Тайната на живота е изпълнена със Строгост, но тя има велика Благосклонност към тези, които тя си избере. Тайната на живота съдържа в себе си скрито вътрешно Съвършенство. От това скрито Съвършенство идват Откровенията на живота. Тайната дарява Откровение, но навътре в Същността си тя си остава непристъпна. Там не могат да влязат дори и боговете. И най-висшата Божественост няма право да влезе в дълбинната част на Тайната, защото ако не е избрана, тя не може да устои. Висшата Божественост е спасение от долните светове, но тя не е достатъчна да узнае човекът Тайната на своя Произход. Висшата Божественост е вечно направление към Тайнството на Мистерията, докато някога бъде приета да види част от Лицето на Мистерията. Тогава тя става Корен от Мистерията.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Явява се Тайно Присъствие

Безкрайното е създало вечността и безсмъртието. Вечността трябва да се заслужи чрез Голгота. На Голгота трябва да изгрее безсмъртието, което дарява човека с Мистичното Единение. Който съумее в Мрака на Голгота да види себе си и своето ярко Сияние, той е пронизал земното и тогава в Мистичния Мрак той съзира Лъч от Тайнството на Абсолюта. Когато всичко земно е угаснало, тогава Мракът явява другото си Лице – Лицето на Мистичното Откровение. И тогава човекът съзира тук своето безсмъртие, защото Мракът е озарен – явява се Тайното Присъствие. То е, което превъзхожда всички видения. И тук човекът преживява своето Велико Първоединство. Човекът е вече Мистик, а Безмълвието вече му говори.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Вдъхновението е Древен Поток

Истинският Търсач притежава в себе си неудържимо Вдъхновение, а това Вдъхновение е запалил се Вечен Пламък – Пламък, докоснат от Мистерията. И търсенето става вече нова съдба, защото Вдъхновението превъзхожда ума и света. Вдъхновението е изследовател на скрити неща. Вдъхновението прониква в непристъпни места – там, където стремежът не достига. Вдъхновението е Древен Поток – Поток от Пламък, който пробива скали и тъмни води, защото във Вдъхновението е заработил онзи Дух, който е преди Сътворението. Вдъхновението е пътят към Необятното в живота. То изоставя всички познати светове и се насочва към Непознатото и Безкрайното.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Баща на нашия дух е Мистерията

Бог е най-високото ниво на духа в нас. И когато ние се издигнем високо в своя дух, можем да виждаме с Божието Око. Нашият дух превъзхожда и слово, и мисъл, и свят, и вечност, и цвят, и число. Дълбок е нашият дух и е отвлечен и от света, и от вселената. Те не са негов дом, защото Баща му е Мистерията. Чуден е нашият дух и богат е с Незнание, защото знанието не го привлича. Той търси единствено Мъдрост и Премъдрост, чрез които може да се приближава все повече до Непознаваемата Бездна, която той смята за свой Дом. Нашият дух цени Небитието, защото то води към Тайната на Преизобилието, а от Преизобилието следва мистериозният Път към Най-Древното Нищо.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Непостижимото е Съкровището на Тайния свят

Нашият чуден дух изпитва Благоговение само и единствено пред Бездната и Скритото в нея. Само тук той долавя Величието на Непостижимото. Той знае, че Непостижимото е Съкровището на Тайния свят. А всичко, което се постига, духът знае, че е бедно. Духът търси вечно и всякога обогатяване и затова му е необходима Мъдростта, защото в нея е Ключът. За духа Бездната е Непостижимостта на един Величествен и скрит Праразум. Но къде е скрит този Праразум, духът не знае. Но той знае, че този скрит, премъдър Праразум е негов Древен Баща и той жадува само за това търсене. И само то осмисля Пътя му, където и да се намира той. Така е устроен духът. Той не иска да прилича на нищо съществуващо.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Мъдростта улавя Първопричината

Духът знае, че само чистотата може да бъде основа за проникване в Дълбините и той се старае да я внуши на ума, сърцето, волята и душата. И когато я придобие, той я използва за влизане в Дълбините на Бездната, където чистотата вече се преобразява в Мъдрост. В началото чистотата се е движила, а сега вече е Мъдрост. И сега като Мъдрост тя улавя Първопричината и узнава, че Тя е абсолютно неизразима и неизговорима. Но Тя самата прониква в духа и се изразява, и се изговаря. И това е наградата на духа за великото търсене. За Първопричината никога не се е раждало подходящо слово, но духът я узнава чрез преживяване и разбира, че за Нея не може да се сътвори слово. И затова Безмълвието е по-близо до Нея.

Деветнадесетият Старец
Алихор Махама

Незнанието е Висше Око

Само Тишината ще те заведе при блясъка на Тайната и Сиянието на Мистерията. Тайната се открива на Безмълвното, Съкровеното. Що е Безмълвието? То е Висша Мъдрост, то е преодоляване на чистото и нечистото. То надхвърля всички умозрения. Безмълвното вижда отвъд света. То вижда в Невидимото, то прониква в Незнанието. В Безмълвието няма свят, защото то е недосегаемо за мисъл. В Безмълвието ти си постигнал Незнание, което е по-дълбоко от всяко знание, от всяка гениалност. Безмълвието е състояние на Незнание, а това Незнание е Ключ, който отваря портите на Неведомото. Незнанието е Висше Око, което отваря тайнствените врати към Царството на Бога и Бездънността, която е скрита в Него.

Десетият Старец Мавахари

Непознаваемото е Мъдрост и Свобода

Безмълвието се постига чрез искреност към себе си. Искреността знае Пътя. Тя отключва Невидимото. Безмълвието е нематериално, в него няма нито светлина, нито тъмнина. Безмълвието е духовно и Божествено. Мълчанието е само духовно, но ако то продължи развитието си, то става безмълвно. И тогава става Божествено, понеже е стигнало до Висшата сила. Иначе мълчанието общува с духовното, а Безмълвието общува с Божественото. А Съвършеното Безмълвие – то общува с Мистерията. Тук душата е в Неведение, а духът – в Незнание. И те са преизпълнени от това, защото тук няма знания, които да им пречат. Те са свободни. Така човекът, който е душа и дух в едно цяло, е вече пълен и преизпълнен, защото той вече има право да навлиза в Непознаваемото, което е Мъдрост и Свобода, които са пък Вечност и Безкрайност.

Десетият Старец Мавахари

Най-древната изгубена наука

Безмълвието означава, че човекът се е докоснал до Преизобилната, Сияеща Същност. Той се е докоснал до Недостъпното, защото Безмълвието е достойно да отваря тази врата. С Безмълвието ти можеш да влезеш в Храма на Бога и можеш да Го узнаеш, защото Безмълвното узнава Безмълвното, подобното узнава подобното. Безмълвието узнава Неговата Несътвореност. То може да я види чрез преживяване. В Безмълвието Бог сияе ясно. Тук Незримият става Зрим и дарява великата си и необичайна красота на безмълвния човек – дух, понеже той се е освободил от света и носи в себе си Тайна от Неговата Тайна и Присъствие от Неговото Присъствие. Съкровено е Безмълвието. То е най-древната изгубена наука. Това е древната наука на истинния човек, човека – дух, човека без сътворение, човека на скритата Древност. И всеки, който е видял духа в себе си, вече е древен и става Служител на Древността.

Десетият Старец Мавахари

Безмълвието е Древният наш свят

Безмълвието крие в себе си ослепително ярка Светлина. Който е стигнал до Висшата точка на Безмълвието, вижда тази Светлина в себе си. Безмълвието е Древният наш свят, в който сме живели. Великите същества са минали през големи изпитания, за да се види докъде стига тяхното Безмълвие. В Безмълвието умират всички външни светове, после умират и вътрешните светове и накрая остава Нищото – Древната Цялост. Нищото е отвъд живота и смъртта. То е съществувало цялостно преди тях. Чрез тази Древна Цялост ние вече сме подобни на Бога. И чрез Нищото тази Цялост вече засиява в нас. Нищо не може да обясни Величието на тази Цялост, освен Безмълвието.

Десетият Старец Мавахари

Пътеки към Безмълвието

Силата на молитвите не е в говоренето, а в Дълбината на Безмълвието. Силата на думите не е в думите, а в Дълбината на Безмълвието. Те са само методи, пътеки към Безмълвието – молитвите и думите. Ако ти си човек с дълбока Любов, когато ти дойде голяма скръб, само твоето Безмълвие може да я извиси и преобрази. Чудно е, когато голямата скръб попадне в Безмълвието. Тогава какво тя може да каже на Безмълвието? Безмълвието е Дълбина, в която нещата се преобразяват. И ако скръбта разбере Безмълвието, тя просиява.

Десетият Старец Мавахари

Основанието на най-финия свят

Дълъг път има да измине човекът навътре, докато открие това, което е отвъд говора и което превъзхожда мълчанието. Говорът е желязо, мълчанието е сребро, Безмълвието е злато, защото в Безмълвието ти узнаваш Истината. В говоренето ти я изпускаш, а в Безмълвието ти я узнаваш, защото Истината е древно сродна с Безмълвието. Безмълвието е Древна истинна Есенция. То е Основанието на най-финия свят, най-тънкия свят. Безмълвието съдържа в себе си Дълбините на живота и Тайната на Бога. В Безмълвието изчезва всяко име. В Безмълвието изчезва всяко понятие. В Безмълвието трябва да изчезне дори и самото Безмълвие. И тогава изгрява Мистерията.

Десетият Старец Мавахари

Древното живее в Тишина

Говоренето е време, мълчанието е пътуване, Безмълвието е Сливане. Дълбоко и необятно е Царството на Безмълвието. В Безмълвието човек разбира своята необятност. Древното живее в Тишина отвъд всякакъв образ и понятие. Образите са призраци, понятията са неуместни. Древното можеш да го разбереш само чрез преживяване в Безмълвното, защото Древното е Скрито съществувание. Когато Древното се яви в човека, то се явява безмълвно. Когато то се яви, явило се е Безсмъртието и Свободата.

Десетият Старец Мавахари

Древното е Баща на Вечното

В Безмълвието възприятието е единно, цялостно. Безмълвието възприема само Вечното и Древното. Древното е Баща на Вечното. Древното и Вечното са близки в Безмълвието, в неговата Чистота и Свята Мъдрост. Вечното е Спасение, а Древното е Велико Освобождение. Безмълвието живее заедно с Древното и с Вечното. В Безмълвието няма никакви послания, освен Мистично преживяване на Безсмъртното и на Безпределното. Човек трябва да стане безсмъртен, а безсмъртният трябва да стане слуга на Безпределното. И тогава този слуга ще бъде направен да свети преизобилно.

Десетият Старец Мавахари

Трябва да угасне в Мистерията

Ако тъмнината в човека тъмнее, той не познава мълчанието. Ако светлината в човека светлее, той не познава Безмълвието. Мълчанието познава Съкровеното, а Безмълвието познава Безпределното. А между тях е Мъдростта. Това, което е тъмно в човека, трябва да просветне, а това, което е просветнало в човека, трябва да засияе. Това, което е засияло в човека, трябва да угасне в Мистерията. И тогава човекът става част от Мистерията. Той вече е Стар, той вече е Старец. Това е Мястото на Древната Несътвореност, а всички други се пресътворяват.

Десетият Старец Мавахари

Великият Древен Покой не говори

В Мистичния Мрак всяко знание е изгонено, всяко понятие е изгонено, всяко слово е изгонено. И само който е развил Безмълвието в себе си, ще разбере Дълбинното, скрито в Мистичния Мрак. И тъмнината, и светлината са бедни, ако попаднеш в Мистичния Мрак. Но Безмълвието е богато и дълбоко. То е скритата Същност на Чистия Дух. Безмълвието в своята най-висша степен е излъчващата се Същност на Чистия Дух. Световете на говоренето се разрушават, защото Най-древното Царство е вътрешно и безмълвно. Великият Древен Покой не говори, защото е преизпълнен със Същността на Тайната, за която думите нищо не могат да кажат. Вътре в Покоя ти си несътворен. С какви думи можеш да обясниш това? Само Безмълвното разбира това.

Десетият Старец Мавахари

Безграничното е Влизане в Храма

В Безмълвието ти ставаш несъществуващ, безграничен. Що е Безграничното? Древните са го наричали Влизане в Храма. А Храмът е потайно име на Свободата, на Съкровеното. Какво струва науката в сравнение с Безграничното? Какво струва философията в сравнение с Безграничното? Какво струва религията в сравнение с Безграничното? Науката изследва, философията мисли, религията проповядва, а Безграничното е живот в Истината и Мистерията.

Десетият Старец Мавахари

Царството на собствената ни Мистерия

Ние живеем в Скрития Бог, но трябва да осъзнаем своето Безмълвие, защото то ни води навътре в Царството на собствената ни Мистерия. Когато си в Безмълвието, ти изясняваш все повече себе си като Пламък от Прадревността. Този свят, макар и отдавна създаден, е твърде млад пред твоята Тайна. Преди да бъде този свят, ти си бил велика Несътвореност – същество от Чист Пламък. Но после Пламъкът станал Огън, Огънят станал дим и сега ти трябва да излезеш от своята сътвореност, от този дим. И ти трябва да станеш Огън, а когато станеш Огън, трябва да засияе твоят Пламък в него. Чистият Огън е наречен Безсмъртие, а Сияещият Пламък е наречен Храм, или Безпределност.

Десетият Старец Мавахари

Място за Мистичното в живота

Който се занимава с нещо друго, освен със Същността си, той изкривява себе си и изгубва Безмълвието си, Дълбочината си. Който е изпуснал себе си, вече други властват над него. Други му говорят, а Безмълвието му се е скрило. Когато заживееш в Безмълвието си, ти заживяваш в своята собствена вечна Дълбина и животът ти е един тих и постоянен възторг. Очите ти са небеса, сърцето ти е красота, а душата ти е пълна с възвишени чудеса. Душата е достойно място за светлите сили, а Безмълвието е достойно място за Мистичното в живота.

Десетият Старец Мавахари

Богатството на Неизречеността

В Безмълвието изчезват всички нови и древни илюзии, защото тук в него ти си роден същностно. Безмълвието е Есенция на Тайната, а тази Тайна е вечно необяснима. В необяснимото угасват всички звезди и слънца. Остава само Безмълвието – несътворената Скритост. За обикновения човек Безмълвието е пустиня, но за Божествения човек тази пустиня е плодородна. О, Потайност на Безмълвието, думите говорят, но ти блестиш и Блясъкът ти е неугасим. О, Безмълвие, ти си Красотата, която хората и световете търсят, защото ти си богатството на Неизречеността.

Десетият Старец Мавахари

Докато слънцето те грее, ти си беден

Някои мислят, че слънцето е създадено, за да огрява. Но преди слънцето Безмълвието ни е огрявало. Но когато хората го изпуснали, трябвало да се роди слънцето и да грее. Докато слънцето те грее, ти си беден. Когато Безмълвието започне да те огрява, ти вече си към Несътвореното Царство. Ти вече се завръщаш към Изначалната Истина, която е била единственото Слънце, единствената Опора, единствената Основа. Но поради човека Основата се е видоизменила. Сега трябва да мине много време, докато слънцето угасне и изгрее Истината.

Десетият Старец Мавахари

Боговете и Старците могат да Го видят

Мистерията е отворена за посветените в нея духове, но нейното най-вътрешно Място си остава абсолютно недостъпно. Кой може да види Абсолютния и да Го понесе? Кой може да види тази голяма Тайна – Тайната на Тайните – и да оцелее? Кой друг може да побере в себе си Безграничното? В Абсолюта е скрито Неограничено Прасъществувание. Абсолютът съдържа всичко в Своята Безкрайност и това е Мястото на Боговете. Абсолютът съдържа всичко в Своята Бездънност и това е Мястото на Старците. Боговете и Старците могат да Го видят само от разстояние, и то външната Му страна, която е Прасиянието, защото това Прасияние е дарено на самите тях от Промисъла на Абсолюта, и то още отпреди Вечността.

Десетият Старец Мавахари

Мистерията е създала Бога

Мистерията е извън всичко и Мистерията съдържа всичко в Себе Си. Вътре в Нея няма мярка, за да може някой да Я постигне. Нейната Премъдрост е неизчерпаема. Тя е създала Бога и всичко, но е останала скрита отвъд всичко. Тя работи в Бога като Бог и в Бога като Всеобхватност. Тя е извикала Бога да съществува. Тя Го е призовала, Тя Го е създала, но Го е направила недостъпен. Бог е близък, ясен, любящ, но недостъпен. В Него изцяло може да влиза само Мистерията на Абсолюта. Бог е само Портал за бъдещите Тайни, които ще изяви Мистерията на Абсолюта.

Десетият Старец Мавахари

Може да задвижи своя Път към Бездната

Бог е бил създаден като Несътворен Замисъл, за да осъзнаят съществата своето безсмъртие, а тези, които от същества са станали хора, да осъзнаят своята смърт. От безсмъртие в смърт означава от вечност да слезеш във времето и от същество да станеш човек. Човекът е бил същество на вечността, но не е приел неизменността на Любовта. Той е станал човек. Бог е бил задвижен от Любовта на Мистерията и сега всеки, който има Любов, може да задвижи Бог в себе си. Но този, който няма Любов, може да задвижи в себе си само света и смъртта. Там, където няма Любов, се движи смъртта. Там, където има Любов, се движи Бог. А който е задвижил Бог в себе си, може да задвижи и своя Път към Бездната – Тайната Скритост на Древната Мистерия.

Десетият Старец Мавахари

Тайна отвъд Свещения Разум

Мистерията е дала на Бог Сила да държи вселената в Своите ръце и да я ръководи до нейното пълно обожествяване. Бог трябва да я научи с всичките ѝ същества и да я подготви за бъдещия Път към Мистерията, която пък е Път към Абсолюта. Когато духовното се е устремило към Божественото и когато го постигне, тогава чисто Божественото ще има право да пътува към Мистерията на Абсолютното. Само Божественото може да понесе силата на абстрактната Тайна, защото тази Тайна е отвъд Свещения Разум и този Свещен Разум трябва да стане достоен вътре в себе си за Абсолютно Откровение, което излиза от отвора на Мистерията. Ако Прадревното Откровение мълчи, то тогава Свещеният Разум ще си остане в своето положение, докато дойде часът му.

Десетият Старец Мавахари

Истината се разкрива, но си остава скрита

Истината е мълчалива, тя не обича да говорят за нея. Тя иска хората да живеят в нея и тогава тя им се разкрива безмълвно, тихо и издълбоко отвътре. И тогава човекът придобива нещо, което го няма в света и вселената. Истината се разкрива, но си остава скрита в Неведомост. Тя се разкрива само за да насочи човекът усилията си към Вечността и Безкрайността. Откровението на Истината е само указване на тихия, безкраен Път. Този Път не е за ума, а за неизразимия свят в човека – душата и духът. Истината е създадена за душата и духа. Истината не е свързана с човешкото съзнание, а с Мистичното съзнание в човека. Истината е Древен Приятел на душата и на духа, а те съставят Изначалния човек, който е и Замисълът на Бога. До Истината се домогва само едно чисто и необикновено съзнание и само на това съзнание се открива Тайна, която изхожда от Мистерията. Така Истината хем се разкрива, хем остава неизречена и съхранена.

Десетият Старец Мавахари

Отреченият от Вечността придобива Безкрайността

Истината изисква велико вдълбочаване. В това вдълбочаване трябва да надминеш и радостта, и скръбта, и ума, и света, и дори блаженството. Истината живее във Върховното Нищо. Там е нейният скрит Дом. Тя превишава всичко духовно и всичко разумно. Тя се оглежда само в чистата и неизменна Любов и когато се огледа, тя повежда човека към себе си, защото го избира. Човекът може да се стреми, но не може да избере Истината. Истината го избира. И когато го избере, тя му построява Мистичен мост към Бездната. За едно много дълбоко разбиране на Истината човекът трябва да се е отказал от Вечността и тогава той навлиза в Древната си и Блестяща Свръхсъщност. Тук отреченият от Вечността придобива Безкрайността и дара на Свръхсъщността – Скритото Тайнство на човека. Велик е Пътят на този, който е търсил Истината чрез Любовта си, чрез Неизменността си.

Десетият Старец Мавахари

Тя рядко се дарява на съществата

Истината пази в себе си страшна Тайна, която е вход в бездънна пропаст за недостойните. И затова е създаден един дълъг път от духовното към Съкровеното, от Съкровеното към Божественото и от Божественото към Абсолютното, защото кой може да издържи, когато види лицето на бездънната земя? Много е важно хората да не искат да разберат Истината бързо, защото е необходимо продължително узряване. Истината се движи тайно между Синовете на Светлината. Те я съзират, но не я познават. Истината се движи тайно между синовете на тъмнината. Те я разбират като илюзия. Истината броди всред тъмнината и светлината, но си остава скрита в себе си. Тя рядко се дарява на съществата и когато се дари, те стават Старци, Велики Учители или Посветени в нейната Тайна, за да я търсят още по-вдълбочено.

Вторият Старец Азавот Махария

Отклонението от Древния Път

Злото е особен гений в този свят. Само Чистотата може да улови неговите ходове. Само Любовта може да отдели човека от злите действия. Само Мъдростта може да прозре хитростите на злото. Чистотата е преди историята на злото. Любовта е, преди да е било злото като действие. Мъдростта е преди хитростта. И затова те управляват злото. Злото в човека говори за отклонението му от Древния Път. И понеже се е отклонил, той е образувал себе си навън в един сътворен свят. Когато човек очисти себе си от собственото си зло, той ще се очисти и от сътворението, ще се освободи от сътворението и ще се завърне в онази Изначална енергия, която е съставена от Чистота, която ще му покаже изгубения Древен Път – Пътят към собствената му душа. Сега човекът носи в себе си чужда душа и това е бремето му.

Вторият Старец Азавот Махария

Когато съживиш Тайната на живота

Мисли за Чистотата и ще създадеш несътвореност. Ще създадеш душата си и ще се завърнеш в нея. Не мисли никога за злото и така то ще угасва. Това, за което мислиш, това съживяваш. И затова мисли за Тайната на живота, защото когато я съживиш, ще видиш Сияние, по-голямо от света и вселената. Това Сияние е преобразената Истина. Истината в нас поразява всеки Мрак, когато се преобразува в Сияние. Когато всеки ден мислим за Истината, тя се пресътворява в нас, докато се превърне в Сияние, което е името на Древната Свобода.

Вторият Старец Азавот Махария

Устременият към Истината привлича и Мрака

Когато Аз съм устремен към Истината, Аз привличам и Мрака. Той се явява, защото иска да узнае Аз наистина ли горя за Истината, или това е само илюзия. Мракът е много взискателен. Той ще Ме провери до дъно и ако Аз устоя на Истината, той ще Ме погледне, ще се усмихне и ще каже: „Не можах да се справя с Тебе. Ти се оказа Истинен Човек. Тогава върви по Своя нов Път.“

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната в нас трябва да воюва, а не ние

Има Тайна в нас, която воюва срещу злото и нашите трудности. Но ние трябва да я познаваме. Всъщност ние трябва да станем тази Тайна и тогава тя знае какво да стори за нас. Ако вместо Тайната воюва човекът, тогава злото става спътник на човека и негова съдба. Тайната в нас има онова скрито действие, което обикновено ние не разбираме. В Тайната има Лъч, който злото не разбира, но знае, че трябва да му отстъпи. Древен е този Лъч. Той е Лъч от нещо в миналото, което злото помни, и види ли този Лъч, злото отстъпва. При срещата с този Лъч в миналото злото е умирало и сега всяка среща с този Лъч е странен спомен за злото. Злото е зло за недостойните хора, защото срещу недостойните хора го изпраща Господарят на злото.

Вторият Старец Азавот Махария

Гневът на Бога е любящо Въздаване

В злото, което идва срещу тебе, няма никаква угроза, никаква заплаха, но заплаха има, ако ти изгубиш контрола в себе си. Ето защо човекът трябва да изучава Тайната на контрола. Който е постигнал контрол над себе си, той знае как да се справя с тъмната страна на живота и да избягва, когато трябва, светлата страна. Не е страшно злото. Страшен е Бог, Който го управлява. Развихрянето на злото е само част от Вихъра на Божията Сила, част от Вихъра на Божия Гняв. И кой може да оспорва нещо от Божия Гняв, защото когато Божият Гняв се развихри, то е просто раздаване на Правосъдие. Ето защо злото е Божия Сила и Власт. Всеки, който е изгубил Любовта си към Бога, рано или късно, но в точно определения момент, се среща с Божия Гняв и тогава няма кой да му помогне, защото Гневът на Бога е любящо Въздаване.

Вторият Старец Азавот Махария