Злото е само част от Тайната

Целта не е да се борим със злото и трудностите в живота, а да се слеем с Тайната на живота. Когато се слеем с Тайната на живота, ние узнаваме, че за нея няма такова зло и такава трудност, които да не ѝ се подчиняват, защото всяко зло и всяка трудност са само част от Тайната. Ако не търсим сливане с Тайната на живота, ние навлизаме в тъмната страна и тя се проявява към нас като грабителя. Грабителят е благороден, защото ще дойде ден, когато той ще ограби тъмната част в нас. И ние ще разберем, че тази тъмна част е била наше творение.

Вторият Старец Азавот Махария

Потайно намерение на Божия Замисъл

Злото е потайно намерение на Бога, за да може човекът да се извиси в собствената си Неизменност. Ако човекът допуска зло в своя живот, той изменя на себе си и понеже изменя на себе си, самото това зло го наказва в определения момент, за да може чрез наказание човекът да тръгне обратно към своята Неизменност, за да види Лицето на Тайната. В Тайната изменчивото се саморазрушава. И това, което остава от човека, е Първичното чисто състояние – Неизменното състояние, Сияещата същност. Целта на злото е такава, че чрез злото Бог иска да ни върне в собствената ни Сияеща Същност. И тогава ние изведнъж разбираме, че злото не е било зло, а Потайно намерение на Божия Замисъл. Бог ни обича тайно и това, което обича в нас, е Неизменното. На него се основава бъдещата Нова вселена, която няма да бъде материална, от вещество, а духовна.

Вторият Старец Азавот Махария

Няма зло, което е против нас

Злото служи на Бога, защото е разбрало Тайния Замисъл на Любовта. Няма зло, което е против нас, но когато ние работим срещу себе си, тогава мислим, че и злото работи срещу нас. Доброто е приспало милиони хора и затова Бог е избрал злото да работи за Неговите цели. Когато ние се пробудим в Бога, тогава злото вече ще работи и за нас, тъй както работи и за Бога, защото злото е служител на Бога в нас. Но понеже сега сме излезли извън Бога и сме Го изпъдили със своите собствени желания, то злото сега служи на Бога, а не на нас, защото ние служим на собствените си неразумни желания. И понеже имаме неразумни желания, имаме и бреме.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната първо минава през залез

В домогването до Тайната на живота е скритият Възход, но Тайната първо минава през залез и ако можеш в залеза да изгрееш, ти превръщаш себе си от стремеж във Вдъхновение. Що е залезът? Прастара изостанала материя. Тя трябва да бъде преработена и тогава целият този безсмислен живот се одухотворява, защото и сам той е един стар залез. И тогава ще дойде Утрото и ще донесе Новото – Изгрева. Що е Изгревът? Нова обновителна енергия, нов Възход. И в този Възход участвуват Светлите сили. Изгревът е маршът на Светлите сили.

Вторият Старец Азавот Махария

Той ще познае Месия

Който узнае себе си и Същността си, той се изплъзва от своя залез и изгрява в нова атмосфера, в нова сфера, където обитават тези Висши духове, които ще го учат. Всяка гъста и материална вселена е уловила в ръцете си нисшите души. Ето защо се иска Нов Изгрев, Ново разбиране, Ново осмисляне. Нисшата душа, това е култура с прастаро падение, с прастаро минало. Тази култура може да се излекува само от Висшата душа. Нисшата душа е падналият Месия. Висшата душа е Новият, извисеният Месия. Когато човек се завърне в своята Висша душа, той ще познае Месия.

Вторият Старец Азавот Махария

Тайната е силата на Покоя

Който няма Тайната в себе си, няма и Покой. Тайната е силата на Покоя, а Покоят е силата на чистото духовно Битие. Когато злото види лицето на Покоя, то онемява. Покоят е Прадревно Послание. Тук злото се заличава и остава да блести и ухае само Същността. Покоят е обезличаващата сила за злото и затова злото не иска да се среща с него. Покоят не е за психичните хора, нито за чувствените хора. Покоят е за духовни и Божествени същества. Когато Покоят дойде, той ни учи на Древност.

Вторият Старец Азавот Махария

Истинското Слънце блести и в тъмнината

От тъмното трябва да излезе Божественото и да заблести. От мрака трябва да излезе най-древното Слънце и да засияе. Докато не преминеш през това, то когато блестиш, това е илюзия и когато сияеш, то е заблуждение. Истинското Слънце блести и в тъмнината, и в мрака, и в светлината, и в калта. Където и да го поставиш, то предварително е засияло, защото то познава изпитанията. Истинското Слънце е накарало изпитанията да му се усмихнат и да му се поклонят. Истинското Слънце има способността да обезсилва всяка трудност, защото то се е завърнало в Древното си Начало.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Място, което никой никога не е виждал

Истинското Слънце е една велика духовна енергия. Във външната си част тя е лъчиста, а във вътрешната си част тя е незнайна. Истинското Слънце е образ на Прадревното, Праскритото Същество, но външен образ. Отвън ни огрява, а отвътре ни прави като себе си – Незнайни и Древни. Ако Древният реши да се скрие от Слънцето, то става тъмно. Тогава къде е отишъл Древният? Отишъл е в Своята Незнайност. Може ли Древният да се скрие в Своята Незнайност? Може. Той отива в Място, което никой никога не е виждал и не знае. Там само Той пристъпва.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Древният е Премъдра Неуловимост

Ако Древният се яви при тебе, какво ще усетиш? Ако си тъмен, ще усетиш тъмнината Му, която е поглъщаща, но отделена от теб. Ако си светъл, ще усетиш светлината Му, която е преизобилна, но е отделена от теб. Ако си сияещ, ще усетиш Славата Му, която е Величествена, но е отделена от теб. И така всичко, което усетиш, няма да е вярно, защото то е извън твоя обсег. Ще кажеш, че Той обитава в Божествената вселена. Не. Той само малко е стъпил там, но не обитава. Ще кажеш, че Той е странен. Не. Той е друго нещо, за което понятията немеят. Той, Древният, обича всички да се движат към Него и в Неговата посока, но Той знае, че никой не Го достига. Но радва Го движението в Неговата посока. А може ли някой да се движи въобще в друга посока? Всяка посока се движи към Неговата Премъдра Неуловимост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

В нас има и друго Потайно Слънце

Навлязло в нас, Слънцето свети. Изпъдено от нас, Слънцето тъмнее. Но проникнало напълно в нас, Слънцето ни ръководи мъдро. Нашите чисти духовни усилия са Слънчеви усилия. Така ние стигаме до своето чисто Слънце – чисто съзнание. Чистото съзнание е Слънцеподобно, но в нас има и друго Потайно Слънце. То свети особено, но само при специални случаи. Ако това Потайно Слънце се явеше в нас напълно, то щеше да огрее света и явленията, но решило е да остане в Тайна и само понякога да докосва чистото съзнание на човека. И тогава човекът разбира правилно отвъдните неща.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Когато Слънцето се е разхождало в мрака

Слънцето е Древна жизнена енергия. Тя грее в Слънцето, но принадлежи на Скрития. Някога в миналото, когато Слънцето още е нямало образ, се разхождало във великото пространство на мрака и пожелало да свети. И минало време, и дошло време, и изпратена му била светлина, защото появило се то пред Древния и изказало молбата си. И тогава Древният му дарил Лъч. Лъчът се разпръснал и станал много Лъчи, и те светели, а мракът се чудил що за същество е това явление. Но не успял да разбере, защото мракът не знаел що е молба към Древния.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Виждаме извора, но не виждаме Източника

Слънцето не може да живее самостоятелно. То се нуждае от постоянен приток. Но откъде идва този приток? Тайнство е това. Засега този приток тече в Слънцето, но извира от Тайнствено място. Ти можеш да видиш извора, но не можеш да видиш Източника му. Древен е Източникът. Няма име. Преди имената е Той, преди вселената е Той, преди мрака е Той, преди човека е Той. Изворът е преди времената, преди вселената, преди мрака, преди човека, защото той първи е пожелал да прилича на Източника. И Източникът му дал нещо от Себе Си, но си останал скрит. Не можем да видим Източника, но можем да видим извора. И усещаме, че в живота има Тайнствена Същност. Наричам я Неуловима Мистерия.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

От Тайна до Пълнота и Неизразимост

Слънцето сияе, защото то е движение в Истината. Ако Слънцето не се движи в посоката на Истината, то потъмнява и става луна. Човекът сияе, когато се движи в посоката на Истината, но човекът започва да боледува, когато не се движи в Истината. Здравето е пълнотата на чистата енергия, а болестта в човека е недостиг на чиста енергия. Но чрез постоянна мисъл за Слънцето и Истината болестта може да се превърне в здраве, здравето в Слънце, Слънцето в Тайна, Тайната в Пълнота, Пълнотата в Неизразимост.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Трудностите търсят в нас Слънцето

Всички трудности и проблеми търсят в нас нещо. И те искат да го открият, за да се успокоят. Те търсят Слънцето, а Слънцето в нас е Бог. Трудностите имат тежка съдба без Слънцето. Проблеми те имат лоша съдба без Слънцето. И те са тръгнали да го търсят. Но дали човекът ще потърси Слънцето и ще успокои тези трудности и проблеми, Аз не знам. Но знам, че Аз отдавна съм открил Слънцето в Себе Си. И знам, че ако не бях открил Слънцето, тогава трудностите ми щяха да се превърнат в наказания, а проблемите ми в мъчение. Но Аз открих, че трудностите и проблемите ми бяха изпратени за извисяване в Слънцето.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Усмивката – велика неизвестност за мрака

Слънцето е Слънце, когато е минало през вратата на мрака. Защо Слънцето е влязло в мрака и не е потъмняло в него? Защото когато Слънцето е влязло в мрака, първото, за което се е сетило, е да му се усмихне. Така мракът се зачудил и го изпуснал. А когато ти се усмихваш вътрешно на една трудност, не е ли това преодоляване? А защо мракът все търси Слънцето? Казвам: Заради тази усмивка, защото той сам в себе си няма усмивка. Тази усмивка е велика неизвестност за мрака. И той търси тази неизвестност, защото иска да улови в нея тази усмивка за себе си.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Мракът е скрита опора на слънцето

Ако мракът беше зло, защо тогава той съществува? Ако мракът беше зло, защо Истинският Търсач изгрява в него и го осветява? Мракът е благословение. Мракът е скрита опора на Слънцето. Когато Слънцето се е опряло на мрака, то е могло да заблести. Който не е прогледал в мрака, той не може да прогледа и в светлината. Мракът е Древна Пещера, Древна Утроба. И майката е утроба. И от нейната скрита утроба се ражда детето – светлина. Но тази светлина не е достатъчна. Детето трябва да бъде обучено в Свещеното и тогава тази светлина ще се осмисли, защото тогава тази светлина ще се завърне в Слънцето.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Не е търсил Истината, а себе си

Мракът е другото име на Любовта. Там е скрита Любовта и тя гледа през него. Ако човекът попадне в мрака и в него потече Любовта, ето Слънчевия човек. Но ако човекът попадне в мрака и в него потече умът, човек става същество на ада, защото не е търсил Истината, а себе си. Адът е вътре в мрака, но в мрака има и рай, има и Царство – но само Мистичният опит го открива. Адът е съединение със собствената ти неразумност. Раят е съединение със собствената ти разумност, а Царството е съединение с Тайната на твоя Дух.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Свещеното проглежда в Незримото

Слънцето, това е Народът на Истината. Народът на Истината е Народът на волята, която е съхранила Истината в себе си. Когато Истината е проникнала във волята на човека, човекът е станал Слънце. Но там, където е нямало воля за Истината, се е явило друго слънце и това слънце е имало способността да угасва. Истината ни обучава в Свещени неща, а безволието ни учи на човешки неща. Ние започваме да разбираме живота, когато прогледнем в Незримото. Но кой проглежда в Незримото? Това е Свещеното в нас, то е виждащото.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Тези, които са докоснати

Във вселената и света е наситено с едно Скрито Слънце, за което хората и съществата не подозират. То докосва само тези, които си избере. Тези, които са докоснати, стават приятели с Вечната му Светлина. Тези, които не са докоснати, остават да дружат с тъмнината си. Понякога това Скрито Слънце действува странно. То докосва тъмни същества и им разкрива Потаен, Дълбок Път към себе си, а не докосва светли същества. Казвам: Ние не знаем защо това Скрито Слънце постъпва така, но ние знаем, че това е винаги правилно, защото това Скрито Слънце познава съществата още от Древността.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Сияело е още в Изначалния мрак

Великото Скрито Слънце е Древно. То е сияело още в Изначалния мрак, но мракът не го е виждал. А когато го видял, го взел за нещо странно, за нещо объркано. Но мракът не можел да погледне в душата на това Слънце. То и сега е скрито от мрака и той не може да го обземе и улови. Мракът не вижда това Скрито Слънце, защото не си е създал още Истинно, Древно Око. Мракът не чува това Слънце, защото не си е създал Ухо. Скритото Слънце има най-древния Шепот и дори изтънчено ухо не е достатъчно. Кое е достатъчно, за да разбере мракът Скритото Слънце? Нищо не е достатъчно от страна на мрака, освен ако Скритото Слънце реши да погълне мрака.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Що е Древност?

От какво е съставено Слънцето? Слънцето е съставено от Древност. А що е Древност? Най-изначалната организирана сияеща Нематерия. Тази Древност е съществувала още в Мистерията и нейния Замисъл, който е слязъл впоследствие от Абсолюта. Не е ли мистериозно всичко около нас? Не е ли мистериозно слънцето, водата, изворът, птицата? Кой тече в извора? Мистериозна енергия. И ние всъщност пием енергия. Къде лети птицата? Ще кажете: В пространството. – Не, птицата лети в енергията. Всичко около нас са древни неща, древни идеи – родени странно, живеещи неуловимо, водени от Великата Мистерия в един Безкраен свят.

Двадесет и вторият Старец
Авирохол Тахария

Недостиг на Бога в себе си

Истината – това е загубил светът. Когато човекът е решил да употребява свободната воля за себе си, той е изгубил нещо съществено. Що е грехът? Изгубване на себе си. Това е, когато свободната воля се е ползвала неправилно. Защо е дадена свободната воля? За да се посветиш на Истината. И тогава Истината те дарява със Свещеното, а то те води във Волята на Бога. Който използва свободната воля за себе си, винаги ще има недостиг на Бога в себе си. Този недостиг е кризата на човека и на света. Злоупотребилите със свободната воля, това са падналите ангели. Другото име на падналите ангели – това е просто хората.

Първият Старец

Най-важното – да разреши себе си

Истината е преизпълнена със Свещеното, но тя го дарява само на Избраните, а те не са плът и кръв, а Дух и Истина. Когато човек работи за себе си, тогава и хубавите му усилия ще доведат провали. Когато човек работи за Бога, тогава и лошите му усилия ще се видоизменят и той ще стане постепенно воля от Божията Воля. И Бог ще му позволи да разреши най-важното в живота – да разреши себе си. Който е разрешил себе си, се ражда в Свободата и Истината го ръководи и озарява.

Първият Старец

И Вечността изоставих

Мене ангелите и демоните не Ме познават. Но ако реша да им отворя очите за Себе Си, те биха Ми слугували времена и епохи. Питате кой съм Аз. Вие първо разберете себе си и ако после Аз благоволя, ще ви се открия. А кога ще благоволя, не е важно. Когато реша да ви избера, вие ще напуснете Вечността и ще дойдете при Мен. Питате Ме къде живея. Не съм от световете. Ще кажете, че съм от Вечността. Не, и Вечността изоставих.

Първият Старец

Същността превъзхожда всеки отговор

Човек е постигнал Тайна, когато е стигнал до отсъствие на въпроси. Реалността е в чистотата на вътрешния живот, в който въпросите са като слаби листа, разлюляни от силен вятър. Тайната в нас е по-дълбока от всеки въпрос и от всеки отговор. Който се е отказал от въпросите, е намерил същественото, намерил е отговора. Що е отговорът? Чистият Дух, реализираната Същност. Духът е Тайнството на живота и когато ние достигнем до него, разбираме, че той превъзхожда всеки отговор. Когато човек е познал Духа си, въпросите са завързани, а отговорите са без глас.

Първият Старец

Духът е Древна Същност

Свещеното е Божие влияние, Истината е Божие въздействие. Любовта е Божия Сила и затова в Божествената Любов злото се проваля. Любовта е аурата на Древността. От милиони години Древността живее в аурата на Любовта. Мъдростта е Тайнство на Любовта, защото от Любовта е излязъл особен Лъч и се е преобразил в Мъдрост и Тишина. Когато говори Мъдростта, звучи Тишината. В Тишината няма ум. Тишината е област на Духа. Тя е негов дом, негово любимо място. Чистият Дух е посветен, вечен и необятен чуден Пламък и крепост наша. В света Духът слиза като човек, но не е човек, защото Духът няма история, в него няма времена. Той е Древна Същност, защото е осветена от особеното докосване на Мистерията.

Първият Старец

От какво е произлязла Древността?

Що е Древността? Особен, ярък бял Пламък, високо извисяващ се, същевременно изпепеляващ и величествен. Къде е скрита Висшата Древност? В Мистерията. Що е Древността? Скрито Начало. Но от какво е произлязла тя? Само от един Лъч, който после се е разпространил и създал Първата Безкрайност. А когато Безкрайността се е ограничила и е слязла надолу, е създала Вечността. А когато хората посегнали на Вечността, създал се е светът и времето. За един Старец слизането във Вечността и времето е само една малка разходка.

Първият Старец

Безкрайността не може да Го възприеме

Прабащата е извън пределите на Същността. Прабащата е скрит в самия Себе Си. Неговият външен образ са Старците и Безпределността. Прабащата никога не е бил роден, защото кой може да Го роди? За Него не може да се каже, че има име, че има лице, че е живот. Всичко това не Му подхожда. За Бог можем да кажем, че е Любов, но за Прабащата не можем. Той е такова грандиозно Величие и носи в Себе Си такава Слава, която никой не може да понесе. Всичко, което е изтекло навън, е частица от Него, но Той си остава все така скрит. Странен е Той, неуловим е Той. Океанът не може да Го побере, Безкрайността не може да Го възприеме. Скрил се е да не пречи на съществата. Докога ще е скрит? Всякога ще е скрит.

Първият Старец

Незнанието узнава скрити неща

Незнанието е пътят към твоите собствени дълбини. Когато навлизаш съзнателно все повече в своето съзнание, ти стигаш до все по-дълбоко място в себе си. Незнанието си има свой собствен безсмъртен език. То говори леко, искрено и точно. Ето как може да расте незнанието в нас. Незнанието е много фино, много изящно и изучавайки го чрез искреност, лекота и точност, ти стигаш най-накрая до един предел, който е Покоят и пълното Безмълвие. Тогава вече лекото, искреното и точното отпадат, а в теб заживява самото Незнание, но вече като Пълнота. Трите лъча – лекото, искреното и точното – се претопяват в един Лъч, Лъч на сияещата Искра. Незнанието е другото име на Искрата. Искрата е тази, която желае да не знае. И така тя узнава скрити неща.

Първият Старец

Свят, скрит от погледа на знанието

Незнанието живее потайно в света. Не можеш да го разбереш, не можеш да го опишеш. Но можеш да го докоснеш чрез чисто Свещения си усет, защото Незнанието се излъчва понякога в строго определени неща – например в погледа на Мъдреца, в състоянието на прелест в росната капка, в състоянието на милващия тих зефир. Но много тънък е лъчът му, въпреки че всички тези неща са лъчи на древната безметежност. Ако човекът трупа тези лъчи в себе си, тези мигове, той ще увеличава своето Незнание, което ще го доведе във великата безметежност. И той ще открие, че знанието е ненужно, умът е ненужен, вселената е ненужна, защото има друг един свят, скрит от погледа на знанието, ума и вселената. Този свят го познава само Незнанието. В Началото е било Незнанието и тогава Искрата е тържествувала в своето Царство, което е Първата Безкрайност. И сега тя чака човекът да се отърси от всички светове и да се завърне.

Първият Старец

Незнанието познава Източника

Който иска да разбере живота със знанието, той се проваля. Незнанието е, което разбира, защото Незнанието е по-древно от живота. Знанието може да даде отговори на въпросите на живота. Незнанието е по-мъдро, то не дава отговор. Незнанието е много повече от отговор. Незнанието дава Пустота. Пустотата е скритият Източник. И който е заживял в този Източник, не търси отговори, защото отговорът е вече самият човек. Тук вече няма нужда да мислиш за живота, защото ти вече си животът. Няма нужда да мислиш за Вечността, защото ти вече си Вечността. Ти си вече Вечността и тя е потопена в Незнанието. Ти си вече Безкрайността и тя също е потопена в Незнанието. Незнанието познава Източника.

Първият Старец

Той не те учи, Той те изпълва

Който съумее да се слее с Незнанието, той се слива с Истината. Той става мълчалив, тих и дълбинен. Той започва да преоткрива все повече Източника в себе си. Източникът изтича от Прабащата – Преизобилната Тайна. Когато човекът се докосне до тази Тайна, той узнава вече, че никога не умира, и така получава Пълнотата си. Що е Пълнотата? Най-чистата храна на Божествения свят. Откъде се е явила Пълнотата? От Скрития, Прабащата, Древния, Който е повече от всичко. Когато си стигнал до Него, Той не те учи, Той те изпълва. И когато те изпълни, ти вече си друг, ти вече си наситен – не от чиста вода, а си пил тайно от Източника. И вече ти никога няма да ожаднееш, защото жаждата е погълната.

Първият Старец

Мистерията е Отломък от Прабащата

Прабащата не принадлежи на нито един народ, на нито една религия, на нито един свят. Прабащата принадлежи само на чистите, древни Духове – Искри. Той в Духовете живее, в Искрите царува. Духовете любят Вечността и Безкрайното, а Искрите любят само Мистерията. Нашата Искра принадлежи само на Мистерията, а Мистерията е Отломък от Прабащата. Бог е Вечният Вдъхновител, а Прабащата е Вечният и Безкрайно Скрит. Голяма е красотата на звездите, на слънцата, на живота. Велика е красотата на Бога и Синовете Му. Но Красотата на Прабащата е Славна. Тя сияе от Древността и никога не може да спре. Който е съзрял тази Красота, се отказва дори и от Покоя, и от Безкрайността.

Първият Старец

Незнанието е живот в Духа

Незнанието не принадлежи на нито един народ. То е особено качество на Духа. Незнанието е богатството на Духа, защото то е неизчерпаемо. Нашата паднала реалност принадлежи на знанието, а нашата извисена над световете Същност принадлежи на Незнанието, което е живот в Духа. Духът не знае, но владее. Духът не мисли, но тържествува. Духът не говори, но присъствува. Незнанието е нашето богатство, а Духът е нашата пълнота. Да имаш знания, вместо да имаш Дух – ето къде е падението на човека.

Първият Старец

Той е скрит и от Безкрайността

Прабащата не съществува. Той е повече от съществувание и несъществувание. Бог съществува като идея на Абсолюта, за да имаме достъп до Прабащата, за да имаме Път. А що се отнася до света, той съществува и поради това е ограничен. Съществуванието е ограничено. То е излизане навън. Бог е несъществувание и затова Той е вечен и неограничен. Бог е свободен и неуловим. Абсолютът е отвъд времето и Вечността. Той живее в Безкрайността, но и там е скрит – скрит в Своята Мистерия.

Първият Старец

Безкрайно е навлязъл в Себе Си

Старецът е Същество, Което познава Източника. Той може да живее в единство с Бога и да общува с Абсолюта, защото Старецът е Тайнство от Мистерията. Що е Старецът? Това е Този, Който безкрайно е навлязъл в Себе Си. И поради безкрайното си вдълбочаване навътре Той е Дух и нещо повече от Духа. Старецът е Древна Земя, Чиста Земя, Пречисто Съзнание, което е обетовано и скрито от световете. Той може да слиза в световете и да се връща, без да бъде познат нито от доброто, нито от злото. Когато слиза в света, Старецът е Блажен, когато се връща, е Изначален. Неговото Слънце всякога грее.

Първият Старец

Искрата е Първият Лъч на Абсолюта

Чудна е Душата, скрит е Духът, потайна е Искрата. Душата живее във Вечността, Духът живее в Безкрайността, а Искрата живее в Мистерията. Душата е вечна, Духът е безсмъртен, Искрата е преди безсмъртието. Душата е Любов, Духът е Мъдрост, Искрата е Древна Истина. Душата е красотата на Вечността, Духът е странник в Безкрайността, Искрата е Мистериозна. Тези три велики съкровища представят Истинния Човек. Тези три древни съкровища представят Прачовека, наречен още Бог. Душата се слива с Любовта, с Бога. Духът се слива с Безкрайността. Искрата се слива с Мистерията. Искрата е Първият Лъч на Абсолюта.

Първият Старец

Пътят към Мистерията на Старците

В Древността никога не е имало религия, нито нужда от нея. В Древността Духът е живеел в своята тайнствена преизобилност, а Искрата в своята мистична преизпълненост. Духът прониква в Дълбините на Безкрайността, а Искрата прониква и живее в Мистериозното Начало на Бездната. Що е Искрата? Пътят към Мистерията на Старците. Само в Искрата съществува Път към опита на Съществото, наречено Старец.

Първият Старец

В себепознанието отмахваш себе си

Има Тайна в живота – тя носи в себе си радост, жизненост и себепознание. Радостта е слънце, жизнеността е енергия на развитието, а себепознанието е вход към по-дълбоката Тайна на Бога. В себепознанието постепенно отмахваш себе си и на твоето място се настанява Древната ти Същност, която е Богочовекът. В Богочовека Покоят е нерушим. На въпроса „Кой съм Аз?“ може да отговори само Богочовекът. Къде живее Богочовекът? В Мястото на Тишината. Що е Тишината? Най-древният Дом. Това е състоянието на Мистична Изначалност и Необятна Лекота. Това е Мястото на Произхода, наречен Източникът.

Първият Старец

Пътят е Химн на Мистерията

Пътят е Химн на Мистерията. В Пътя всичко е излишно, освен Пътя. Който е в Пътя, той няма нужда от учение. Той е в Същността. Той следва Изначалното. Какво учение може да се вмести тук, каква наука може да се вмести тук и каква религия? Пътят е другото име на Същността. Тук е важен подходът, който увеличава Дълбочината ти, а не някакви ритуали. Питам: Има ли нещо по-дълбоко от подхода на Същността? Подходът на Същността означава да живееш в Храм.

Първият Старец

Врата, при която изоставяш себе си

Пътят е врата, при която изоставяш себе си, изоставяш всичко и заживяваш в Същността си. Същността е мистична, неродена – тя всякога е била. Е, питам: Тогава ти роден ли си или нероден? Пътят, това е самото твое чисто съзнание. И тук не е необходима никаква ученост. Ако ти си в Пътя, ще Ме разбереш. Ако ти не си в Пътя, и хиляди години да ти говоря, е все едно, защото други същества са заживели в тебе. – Ама аз не ги виждам. – Казвам: Засега е по-хубаво, че не ги виждаш. А Мен виждаш ли Ме? И Мен не Ме виждаш. Аз съм Този, Който е дошъл да те извади от света, от тази локва, която ти от хиляди години обитаваш. Искам да те изкарам от локвата и да те заведа в Океана. Но не Ми е лесна работата, защото локвата е станала твоя природа.

Първият Старец

Ако Ме погледнеш с Древното си чувство

Питат Ме кой съм Аз. Аз съм Този, Който прониква навсякъде. – Ама как ще го докажеш? – Аз не доказвам, Аз прониквам. Аз съм нещо, което винаги ще ти се изплъзва. Аз съм друго Съзнание. Аз съм Съзнание, скрито в съзнанията. За Мен и животът, и смъртта не съществуват. Те са само забавление. Ако Ме погледнеш с Древното си чувство, ще разбереш, че Аз всякога съм бил. Но ти си изгубил сега това чувство и мислиш, че Аз изнасям някакво окултно учение.

Първият Старец

Нека всеки сам да разгадае това

Старецът, това е Същество от Прадревността. В Стареца няма нито тяло, нито душа, нито дух. Той слиза надолу и може да ги използува, но Той всякога е повече от тяло, душа и дух. Защо Старецът слиза на земята? Той е едно велико смирение. Има случаи, когато Старецът може да слезе на земята и да се поклони на тревичките. Какво ли означават тревичките? Нека всеки сам да разгадае това.

Първият Старец

Такава материя няма във вселената

Старецът вижда Необикновеното, Дълбините. Старецът минава на земята като Мъдрец, но Той е нещо много повече от това. Какво съставляват Старците? Те са Общество извън народите и цивилизациите. Те само ги посещават. Старците са Общество, което е глава на Пранарода – боговете. Старците са Силата на Мистерията и Мъдростта на Бездната. Същността на един Старец е съставена от Неведомост. Такава материя няма във вселената.

Първият Старец