Ти ще станеш Старец

За да се докоснеш до един Старец, трябва да си постигнал Седмата степен на себепознание. Само тогава имаш право да черпиш от Неговото Безмълвие. Старецът никога не те обучава да Го следваш. Той само може да ти подскаже пътя към твоята собствена Бездна. А когато ти узрееш за Бездната в своето Безмълвие, тогава то ще те заведе до Мистериозността на Неведомия Абсолют. И ако някога в милионите си години на развитие ти станеш достоен да бъдеш докоснат от Абсолюта, ти ще станеш Старец – Същество, което е по-дълбоко от всяка реалност.

Първият Старец

Старецът е постижението на Безкрайността

Старецът – това е постижението на Безкрайността. Има ли език Безкрайността и на какъв език говори тя? Вечността говори с езика на Любовта, а кой е езикът на Безкрайността? – Старецът и Неговата Сияйна Истинност. Старецът е Същество, по-дълбоко от Вечността. В света има ветрове, които събарят градове, държави и цивилизации, но няма такъв вятър, който да събори Старец. Старецът далече още в Своята Древност е съборил вятъра и сега вятърът го гледа като приятел.

Първият Старец

Извоювал достъп до Безкрайността

Какво е търсил Старецът и какво е намерил Той? Старецът е търсил вътрешната Истина и чрез нея Той е извоювал достъп до Тайната на Безкрайността. Старецът е Същество, което има Око за Тайните на нещата. Старецът е Врата, Врата към Място, което съществата на Вечността не познават, а съществата на света не са и помисляли. Когато световете не са били създадени, Старецът е бил.

Първият Старец

Превъзхожда Тишината

Старецът в най-дълбокия смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е повече от живота. Старецът в най-висшия смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е повече от разума. Старецът в най-потайния смисъл на думата може да даде на човека нещо, което е по-дълбоко от Тишината. Старецът е Величието на Мистерията и това Величие превъзхожда живота, разума и Тишината. Животът Го величае, разумът Го прославя, Тишината Го скрива. Един Старец е по-дълбок от цяла цивилизация.

Първият Старец

За да познаеш един Старец

За да познаеш един Старец, ти първо трябва да познаеш своята Реалност, после да познаеш и своята Същност. Първо трябва да познаеш своята Душа, после трябва да познаеш своя Дух. Първо трябва да познаеш своята Вечност, после трябва да познаеш своята Безкрайност. И после този Старец ще те призове, защото ти си търсил правилно и си намерил себе си. А който е намерил себе си, и Старецът го намира.

Първият Старец

Той наблюдава твоята искреност

Старецът може да се съедини само с твоята Вечност и с твоята Безкрайност, но не и с твоето време. Ако ти си от времето, други се съединяват с тебе. Старецът обича в тебе твоята скрита Вечност и твоята тиха и неизменна Любов. Тук в този Древен живот на Безмълвието и тук в тази лъчиста Тишина никакви въпроси не можеш да задаваш. Не питай, а се учи. А този, който ще те учи, е скрит. Той наблюдава твоята искреност и щом ти имаш тази искреност, това съкровище от Вечността, ти ще бъдеш обучаван да познаеш себе си. Щом се познаеш, при теб ще дойде Този, Който те познава от милиарди години.

Първият Старец

Няма способност да угасва

Истината не използва думите, а Скритостта. Вътре в Скритостта живее Древен и завинаги запа лен Огън. Всички светове могат да угаснат, но този Огън, който е незрим, няма тази способност да угасва. Този Древен Огън винаги е верен на себе си. Той е самосъздаден, недокоснат, скрит. Когато някога в Древността за първи път е решил да излезе по-навън, той е създал Зората.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Когато уловиш Скритото

В Истината всичко е светещо. Тук и сърцето, и камъкът светят. Кой свети в това сърце и в този камък? Скритата Истина. Щом камъкът може да бъде дом на Светлината, тогава нека и човекът да създаде своя дом от Светлина. Да познаеш светлината на слънцето е лесно, но да познаеш Светлината на Истината, се изисква много изтънчено изучаване на Скритите неща, за да видиш това, което се крие в тях. А то се крие от Древни времена. Когато уловиш Скритото, ти ще станеш Камък, който ще е подобен на светещо Сърце.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Да бъдеш докоснат от Истината

Истината позволява да надникнеш в Невидимото. Истината позволява да откриеш особено Слънце в себе си и да го носиш със себе си всякога, защото Слънцето свети заради Истината в нас. Ако ние се храним с Истината, тогава световете няма да могат да ни обвързват. И тогава това особено Слънце ще живее в нас и ние ще пием от Еликсира на Духа. И само този Еликсир е, който утолява. Да, да, не може да го замести водата. Тя само подготвя пътя за него. Тя само ни пречиства, за да стигнем до собствената ни истинна, слънчева Същност. Когато Слънцето извира в нас, Истината ни е докоснала с едната си ръка. А когато ни докосне и с другата си ръка, ние ще станем Тишина.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Ще станат Бездна от Бездната

Има достъпни Истини в Тишината, но има и Недостъпни. За достъпните може да се говори, а за Недостъпните няма какво да се каже, защото в Недостъпното е скрита най-потайната Енергия, най-пречистата Изначалност, на която са устояли само първите Двадесет и четирима Изначални. Всички други са слезли малко или много надолу, където за тях са се създали вечност и времена, в които да се учат на пътя за завръщането. Ще се завърнат само тези, които Истината избере. А тя ще избере Истината в тях. И тогава те ще станат Бездна от Бездната.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Трябва да си надмогнал вечността

Пътят на този, който върви, е Дълбочина, Пълнота, Истина и Бездна. Дълбочината и Пълнотата са достъпни, но в Истината и Бездната има и нещо Недостъпно. В Истината има място, в което за да оцелееш, трябва да си надмогнал вечността. В Истината е скрита Най-Древната Сила, а в Бездната е скрита Най-Великата Мощ и Мистерия. Истината се съобразява само с Мистерията.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Носител на Древен Лъч

Човекът се нуждае от три вида опит с Истината – Духовен, Божествен и Мистичен. Чрез Духовния опит човек се освобождава от времето и смъртта. Чрез Божествения опит става свободен. А чрез Мистичния опит става част от Бездната. И ако Мистерията го пожелае, той става вече Носител на Древен Лъч. Всеки, който е станал Носител на Древен Лъч, може да прониква в Недостъпни места – там, където други не могат, защото нямат тази способност. Всеки, който има Древния Лъч, може да приспи не само злото, но и цяла войска, защото той изхожда от Бездната и Недостъпното.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Той превъзхожда всяко Господство

Абсолютът не е Господар. Той толкова превъзхожда всяко Господство и Власт, че е дал това на Бога и боговете. Най-висшата Власт е, когато тази Власт не се използва. С това тя поглъща всяка друга Власт. Това не е лесно за разбиране, но и от мнозина не трябва да бъде разбрано. Абсолютът няма Власт, Той има само определено Поведение, определено Присъствие. И тогава всяко същество разбира, че това Присъствие надминава всичко. Велик е Абсолютът, без да бъде Господар и без да използва Властта Си. Той използва само Великото Си Съвършенство.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Оттеглили са се чрез Велико Поклонение

В Абсолюта няма Път, защото в Него всичко е съвършено, в Него всичко е завършено. В Абсолюта няма енергия, защото тя е последствие. Той я е създал, но Той е отвъд нея. Абсолютът е създал всичко и се е отдръпнал навътре от всичко. Величието Му е страховито, но никое същество не може да проникне толкова навътре, че да Го достигне. В Абсолюта има нещо, по което мечтаят боговете и съществата, но това нещо е абсолютно непознаваемо. Огромна е Тайната Му, смразяващо е Могъществото Му. И всеки, който се е опитал да влезе много навътре, се е смразявал и се е завръщал. Там само Двадесет и четиримата Изначални са прозрели нещо от Прамогъществото Му и са се оттеглили чрез Велико Поклонение.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Тук няма място дори и за Тишината

Ако времето види Абсолюта, то ще се разпадне на части. Ако вечността види Абсолюта, тя ще изгуби себе си. Ако Безкрайността се приближи до Абсолюта, тя ще онемее. В Безкрайността има друга Скрита Безкрайност. И тази Вътрешна Безкрайност е именно Бездната, която е обвита в Мистерия. Тук няма място за мълчание и слово. Тук няма място дори и за Тишината.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Състоянието на Най-Великата Изчезналост

Абсолютът е състоянието на Най-Великата Пълнота и Изчезналост. До Пълнотата все повече ще се приближаваме. Но колкото и да изчезваме, не можем да Го открием. Но когато се стремим да изчезваме, Той ще ни огрява потайно. Пълнотата е пробудена и за да я познаем, трябва да постигнем Висша окултна Мъдрост. Но Изчезналостта изисква от нас само едно: Незнание и Благоговение. Тук само Той може да реши дали нашето Незнание да бъде докоснато от Него.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Абсолютното Прасияние

В Абсолюта няма никакви текстове и писания и поради това Той е всичко. В Абсолюта има единствено Скрит Храм. Този Храм е Абсолютното Прасияние, което е повече от всяка материя и от всяка духовност. Това вечно Прасияние е Неограничено и Изначално Несътворено. Чрез това Прасияние Абсолютът се явява на Древните, а чрез Дъгата от Светлина Бог се явява на Избраните.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Вътрешното изразимо и вътрешното неизразимо

Бог е Създателят на Безсмъртието. Той изработва в нас Висшето в Душата. Но Абсолютът ни извисява към Себе Си чрез Духа и Искрата. Духът е вътрешното изразимо, а Искрата е вътрешното неизразимо. Във висшата Душа е вродено Безсмъртието. В чистия Дух е вродена Безкрайността. В Искрата е вродено Прасиянието, което всеки Търсач трябва да открие. Духът е Величието на Истината, а Искрата е Величието на Мистерията.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

В Безмълвието Истината се пробужда

Общувай с Безмълвието си, за да познаеш Истината. В Безмълвието Истината се пробужда и засиява. За Истината словото е робство, защото Истината е преди словото и словото я обременява. Истината живее в Абсолютен свят. Не можеш да я обвържеш с текстове. Истината е по-важна и по-дълбока от всеки текст. Тя те разтваря в себе си, както и Покоят те разтваря, както и водата разтваря захарта. Остави текстовете настрани и стани жива Истина.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Истината говори несътворено

Истината няма цена, когато е навлязла навътре в твоя живот. Когато познаеш Истината в своя собствен живот, тя ти проговаря несътворено в Безмълвието. Тогава за тебе Безмълвието е чуден Дом. И то е, защото Истината е там. Но този, който не е познал Истината, Безмълвието му не е Дом, а опасност. Който е познал Истината, я внася във всички неща и тогава той е винаги прав, защото действува чрез нея. Но който не е познал Истината, той внася себе си в нещата и така той разваля живота си. Човекът на Истината обогатява всичко. Човекът, който няма Истината в себе си, ограбва всичко и най-вече себе си.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Писание преди всяко писание

Не можеш да разясняваш Истината, ако не познаваш Духа ѝ. Истината общува с Духа. Истината е Писание преди всяко писание. Истината е Писание преди цялата човешка и духовна история. Историците не познават историята. Историята принадлежи на Свещеното и Духа и поради това само хората на Истината познават историята, а това са Учителите и Посветените. Всички други участвуват в развалянето на историята. Истината е богата и без да разказва нищо. Историята е бедна дори и когато много разказва.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Скритото дарява съществуванието

Скритото не разказва нищо. Скритото е пълно в себе си и който го открие, нищо не може да разкаже за него. Скритото не е видение. Скритото е Мистичен опит, потайно преживяване. Когато Скритото ти се разкрие, ти ставаш жив в тялото и това е най-големият дар, който Скритото ти прави. Скритото е началото на живостта, защото Скритото е самият Източник, Който всички търсят. Но Скритото не съществува, то само дарява съществуванието и живота, защото чрез живота могат да му се радват. А нуждае ли се Скритото от радост? Не.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

В Скритото има само Пълнота

Ако намериш Скритото, то ще се скрие още повече. Никой не може да улови Скритото, защото то е избрало Неуловимото. Никой не може да го прихване. То се е скрило, за да не те отвлича. Но няма по-разумно нещо от това да бъдеш увлечен в него. Ти не можеш да задаваш въпроси на Скритото, но то те чува и улавя всичко. То няма ухо, но слуша. То цялото е ухо, защото пространството в него е толкова очистено, че всички въпроси се усещат, но мястото им не е тук. В Скритото има място само за Пълнотата.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

То няма да ти се яви, но ще те извиси

Скритото е Съкровено. Ако ти се отклониш от Съкровения Път, то не те упреква. То не те учи, не те променя. То иска ти сам да се промениш. Скритото само присъства тайно и докосва съзнанието ти. Ако го разбереш, то се усмихва. Ако не го разбереш, то се радва, защото то прилича на постоянен Слънчев лъч. Ако имаш отношение към Скритото, то няма да ти се яви, но ще те извиси. Скритото не е действие, а Присъствие – Древно Присъствие.

Двадесет и четвъртият Старец
Меторот Азихава

Който има извисената скръб

Вътре във Вятъра има една велика скръб. И чрез Вятъра хората са възприели тази скръб, но не са я разбрали и са създали времето вместо Свещеното. Свещеното в нас е Духът. Човек трябва да скърби все повече по своя изгубен Баща, но той не е разбрал скръбта, която идва от Вятъра. И сега скърби за лични неща, но това е скръб, в която човек погубва нещата в себе си. Той е разбрал скръбта, която разрушава, а не е познал скръбта, която извисява. Който има извисената скръб, възвишената скръб в себе си, той се завръща при своя Баща.

Осмият Старец Уахира

Който е призован от Вятъра

Във Вятъра има енергия, която ни обновява и учи. И във Вятъра ние се срещаме с този Обновител и Учител. И когато вдишваме дълбоко Вятъра, много неща ни стават ясни. Случва се тайно предаване и ние придобиваме друга мисъл, друго чувство, друг разум. Не всеки може да влезе в пространството на Вятъра. Но който е призован от Вятъра, той влиза и се учи. Ние всички принадлежим на Вятъра, но Той учи само тези, които са избрали Свещеното. И на тях Той казва откъде идват и накъде отиват.

Осмият Старец Уахира

Познаваме или Бащата, или Силата Му

Във Вятъра има Древна опора. Тя е като скала. Тази вътрешна опора е сянката на Вятъра. И когато познаем тази сянка, тя ще ни отведе и до Тайната на самия Вятър. Вятърът е духовен, а не пространствен. Вятърът е вътрешно явление на Духа – Баща. Вятърът има в Себе Си Своя Дълбочина и тя е толкова тиха, че само специално Ухо може да чуе Неговите послания. Но във Вятъра има и сили, които се превръщат в буря. И тогава хората Го узнават, но е късно, защото не са били призовани да Го познаят като Баща. И тогава Той не им показва Себе Си, а Силата Си.

Осмият Старец Уахира

Свещеното е вечно Древно

Съществува само Свещеното, но Свещеното е Орел – то е много извисено нагоре. И затова тези, които са долу, не го познават и трябва да бъдат обучавани в него. Свещеното общува с Високото, с Непознатото и то ражда Орлите. Свещеното е най-първото Учение на Великата Тайна. Да общуваш с нещата по Свещен начин, значи да живееш като Древното. Чрез Свещеното животът ни е скрит в Тайна, а смъртта ни е обляна със Светлина. Свещеното е вечно Древно, но чрез хората то е слязло в мъглите. И всеки трябва да се справи с мъглите си, за да види Началото на Зората.

Осмият Старец Уахира

Изначално Свещеното е нашият Източник

Свещеното е, което ни дава прозренията. Щом имаме Свещеното, ние имаме прозрения за Необятното. Да имаш велико доверие в Свещеното, значи да поддържаш връзка със собствената си Древност. Ако живееш в Свещеното, ти превъзхождаш мъглите, защото мъглите са по-късни, а Свещеното е Древното. Не е ли Свещената ни Същност нашата най-първа Реалност? Изначално Свещеното в нас е нашият Източник. Ние не ставаме Свещени, ние сме били Свещени, защото Свещеното е нашата Древност. То е нашият Извор, който ни облива. И когато ние търсим Предците, ние търсим това, което ни облива.

Осмият Старец Уахира

Умението да си припомни Свещеното

Древното е нашият Създател, но когато ние сме започнали да спорим с Него, сме Го напуснали и сме се намерили в света на мъглите. Целта на човека е умението му да създаде себе си, умението му да си припомни Свещеното, за да излезе от света на мъглите. Свещеното принадлежи на Великата Тайна, която е скрита в нас. Ако имаме Свещеното, ще видим Тайната в нас. Тайната в нас е неугасима. Ако живеем в Свещеното, мъглите ще ни изоставят. Свещеното е изпълнено с Тайната на Древното. Вътре в Свещеното ти не можеш да кажеш „Кой съм аз?“, защото Свещеното е Древното – преди времената на създаването.

Осмият Старец Уахира

Дихание на Безкрайността

Който е познал Свещеното, има особено Дихание – Дихание на Безкрайността и Свободата. Който е познал Свещеното, той и като говори, и като мълчи, излъчва особено Дихание. Това Дихание е чисто и първично. То напомня за Древен спомен – спомен от чистото Сътворение. Това са времената, когато всичко е било Съкровено и с Ухание на Древност. Истинският човек носи белега на нещо Древно в себе си, нещо Свещено. И когато съзреш такъв човек, той излъчва отвъдземен Покой и нещо от друг Свещен и отвъдземен свят – свят, който е като Девствена гора, в която дърветата са живи и си говорят като братя и сестри.

Осмият Старец Уахира

Погълнато от Покой и Друговремие

Който познае Свещеното в себе си, се освобождава от дишането на времето и света. Свещеното е Дихание на Вечното. То е това, което не се ражда и не умира. Това Дихание е освободено от света, защото то диша Съкровения въздух на Вечността. Диханието е чудно състояние на Осветеност. В това Дихание няма учения и религии. То диша Единството, Изначалното, Чистото, неразделеното на учения и религии. Свещеното Дихание пребивава във Велика Тайна. То е погълнато от Покой и Друговремие. То диша полъха на вятъра, полъха на цветята, полъха на Освободената Същност. Това Свещено Дихание прониква в камъка и разговаря с него като с брат.

Осмият Старец Уахира

Окото – пробудената Същност

Има дълбоко в нас едно чисто Съзнание и то е нашата Свещена Земя. Орелът познава тази Земя и затова мощни са Очите му и силни са Крилата му, дарени от Старата Свещена Земя, когато е бил още Дух, а после е пожелал да стане Орел. Орелът слиза надолу към земята, но живее в Същността си. Орелът не обича земята, унизената земя. Той само слиза за своите наблюдения, но винаги се връща в Извисени места – там, където е Същността му, неговият Дом. За Орела същественото е Окото – пробудената Същност. А всичко друго за него е унизено. Неговият Дух не се нуждае от къщи, гори и води. Той държи на Извисеното, което е отвъд земята.

Осмият Старец Уахира

Пълнота, надминаваща всяко чудо

Абсолютът е Велика Древна Безусловност. Абсолютът е Пълнота, надминаваща всяко чудо. Абсолютът е определил пътя на Бога, боговете, мравките и дърветата. Абсолютът няма име, Той е безименен, дълбоко безмълвен. Той е Източникът преди всеки Извор. Той е, Когото всички търсят, но никой не може да намери. Мястото, в което Той живее, е Съвършенството, което е над всичко.

Първият Старец

Древен Океан от Сияние

Мистерията е скрита в Дълбините на нещата. Мистерията е Древен Океан от Сияние. Мистерията пребивава в Древната Пречиста Субстанция, от Която е изтекъл Бог, боговете и съществуванието. Странен Лъч е изтекъл от Мистерията и е създал Бог и живота. Животът е Есенция на Мистерията. В началото тази Есенция е била кристална и пречиста. После тези, които я опетнили, привлекли смъртта и започнали да носят имена, които умират. А в началото те били безименни Съкровища.

Първият Старец

Великият Неразбираем

Бездната е чисто състояние на Безкрайност, така както Вечността е чисто състояние на Душа. Във Вечността има съществувание на Душа, а в Безкрайността има състояние на чист Дух и на неговото тайно Съзнание, което обхваща всичко, както океанът обхваща всичко, което живее в него. Вечността е освобождение за Душата, а Безкрайността е освобождение за Духа. А Искрата – тя живее в Мистерията. Над Мистерията е само Абсолютът – Безусловният Неуловим, Великият Неразбираем. Че с какво понятие можеш да Го разбереш? И към това Неразбиране ние можем да се приближаваме само с Истината, но без да Го достигаме.

Първият Старец

Свещеното отключва най-тънките врати

Свещеното пребивава над размишленията. Свещеното е чисто състояние на съзнанието. От духовност се върви към Свещеното и така Свещеното става началото на Истинния Път. Без Свещеното ти не можеш да отключиш Тайната на своя Път. Свещеното отключва най-тънките врати. То отключва и мълчанието на боговете, защото боговете имат право да разговарят само със Свещеното.

Първият Старец

Четвъртото Безмълвие

Пътят изявява лицето си, когато ти направиш пробив в собствената си Същност, в собствената си Истина. И когато зърнеш Истината в себе си, ти вече започваш да разкъсваш всички вериги на миналото и бъдещето, защото Истината е велик Освободител. Истината не е жител на света и вселената. Тук тя е само гост. Истината е велик наблюдател на всички явления и тя само знае кого да посети и да го обогати с нещото, което го няма в света и вселената. В Истината има едно Безмълвие, което го няма в света и вселената. То е Четвъртото Безмълвие – Безмълвието на Чистия Дух.

Първият Старец

Всичко, което търсиш и си търсил

Скритото не може да се открие, но може да се улови чрез преживяване. Но трябва да заложиш целия си живот на Истината и тогава в определен момент Скритото ще ти покаже лицето си. И когато ти видиш това лице, ще знаеш, че това е твоята Древна Същност, защото всичко, което търсиш и си търсил, е тази Древна Есенция – Еликсирът, наречен Скритото. Скритото не е радост, нито разочарование. Скритото е постоянен аромат на Неизразимостта. И затова Истината не може да се изрази дори и от този, който я е преживял. Но той вече носи нейния аромат.

Първият Старец

Любовта принадлежи на Великия Несътворен живот

Любовта не се привързва към сътвореното, към световете. Тя принадлежи на Великия Несътворен Божествен живот. Да разбереш Любовта, значи да осъзнаеш живота си в Бога и Несътвореността си. Любовта е Същност без разделение, но които не са я разбрали, са се отделили от Бога, от Несътвореността и сега са хора в света, вместо Души на Вечната Любов. Любовта е Изначалното състояние на Бога. И това състояние е вечно, но опетниш ли Любовта, опетнил си и Бога. И тогава се явява смъртното състояние, което трябва да се изучава до пробуждането и завръщането.

Първият Старец

Част от Мълчанието на Мистерията

Мъдростта е пробуден свят на Духа. Мъдростта е Реалността на Духа. Мъдростта е нещо, с което трябва да се срещнеш в себе си. Висшата Мъдрост живее, когато светът е отстранен. Ако светът не е отстранен, живее знанието. Мъдростта е необремененост от света и времето. Там, където Мъдростта живее, има състояние на Дълбочина, до която светът не достига. Мъдростта е част от мълчанието на Мистерията. Мъдростта, това е погледът на нашия Дух, погледът на проникновението.

Първият Старец

Истината е част от Мистерията

Истината не се занимава със света и с хората. Тя се занимава с Изначалното, с Духа. При Истината ти не се развиваш, ти се проявяваш. Да проявяваш Истината, означава да откриеш Изначалното си състояние – състояние на Свобода и Мистериозност, състояние на Простота и Лекота. Истината е лека като ефира. Тя има погледа на ефира. Истината няма история, защото тя не принадлежи на времето и на сътвореното. Истината е част от Мистерията. Истината не е красноречие, тя е Дълбочина на Искреността и Любовта. Истината е Величието на Изначалното ни състояние – лекото и освободено от бреме състояние. То е състоянието на Безсмъртието.

Първият Старец

Осъзнаването изхожда от Несътвореността

Осъзнаването означава да живееш в своето Изначално състояние. Осъзнаването означава да изхождаш от своето Безсмъртие и от своята Несътвореност. Осъзнаването е чисто действие на съзнанието. Тук не тече времето, а Вечността. Осъзнаването ни разкрива Безграничното. Осъзнаването е излизане от пределите на времето и сътвореното. Осъзнаването не е разбиране, а чистота на приложението.

Първият Старец

Видение на собствената си Истинност

Тайната може да се разбере само чрез проникване отвътре. Тайната на живота съставлява Висшата Осъзнатост и това е същността на всички религии и учения. Осъзнаването е видение на собствената си Истинност. Да видиш Истината в себе си, това е Свещеният подвиг на живота. И когато това се случи, човек изведнъж осъзнава простотата на живота и явленията. Тайната на живота е в едно скрито качество на съзнанието. И който открие това, той ще лети с крилата на ефира.

Първият Старец

Старецът е самият Живот

Старецът е същество извън границите на живота и смъртта. Той е само гост на живота и смъртта. Старецът вижда и наблюдава нещата чрез Древността в Себе Си. Сам Той е Величествено Древно Съзнание, Древно Око. Старецът е самият Живот, а не Неговото Учение. Старецът изпълва всичко с Живот и ако проповядва някое Учение, то е Живот поради Стареца, поради Неговото Древно Съзнание. Старецът е странна Вселена – Вселена, която не присъства във вселената на сътвореното. Той само прониква в нея и се завръща в Изначалното Древно Съзнание, което е Неговият Необятен Дом.

Първият Старец

Неговата Древност е и твоя Древност

Старецът не е земна реалност, нито космическа. Старецът е Мистична реалност. Старецът не принадлежи нито на човешкия род, нито на космоса. Старецът е Мистерия и Висш Закон сам по Себе Си. Това, което е придобил Старецът, го няма в човешкия род и космоса. В този свят Старецът е като ясен слънчев ден. Но ако ти мислиш, че този ясен слънчев ден е хубав от само себе си, ти не си разбрал Стареца, защото Старецът не е тук само за да ти донесе хубавия слънчев ден, а за да се насочиш към Неговата Древност, която е и твоя Древност.

Първият Старец

Слязлата Древна Обетована Земя

Старецът живее във Велика Преизпълненост. Той е слязлата сред хората Древна Обетована Земя. Старецът не е нито духовен, нито материален. Старецът е нещо друго и ако ти откриеш това другото, ти ще се извисиш отвъд времето и духовността. Старецът идва близо до теб заради твоето извисяване. Той иска да събуди в тебе не живота, а Тайната на живота. И това е наречено извисяване в Мистерията.

Първият Старец

Да се зародиш в Нероденото

Не търси отговори от Стареца, а се старай да вникнеш в Същността Му, която е и твоя Същност. Някога в Древността вие сте били близки и сродни, но после ти си изоставил Древността заради някаква вечност и време. Но сега ти отново трябва да се зародиш в Нероденото. И то е там вътре в твоята Дълбочина. Старецът е слязъл близо до тебе заради твоята Дълбочина. Старецът идва, за да разбереш Дълбокото в себе си. Старецът говори с езика на важните неща. А кои са важните неща? Малките неща. Старецът идва, за да узнаеш себе си, за да узнаеш кой си ти. А когато узнаеш това, ти вече няма да си човек. Ти вече ще си Древност.

Първият Старец

Магията е Дух отвъд нещата

Магията е Чист Дух, Дух без слово, без писания, без живот, Дух, който е отвъд нещата. Магията е Начало, което е без начало, и Край, който няма край. Който е стигнал до Магията, той е човек без начало, той е човек, без да е човек, той е вятър в пустинята – вятър, който вижда, без него да го виждат. Той е вятър с очи, потаен вятър, вятър, дошъл от Древността като скрит полъх – полъх, който записва събитията и създава явленията, но живеещ в Невидимостта.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир

Магията преобразява чрез Непознат Лъч

Магията е това, когато се явяваш като сила, а ти си всъщност слуга на Неговата Единствена Сила. Магия има, когато умееш да се самоотстраняваш, когато умееш да не съществуваш. Тогава Магията идва. Магията може да те учи само когато ти отсъствуваш. Магията изхожда от Скритата Сила, която умее да преобразява. Силата на преобразяването се дължи на властта на Невидимостта. Магията, това е Невидимото, което преобразява видимото чрез Непознат Лъч. Магията не се дължи на знание, а на особено, скрито Присъствие в човека. Магът, това е този, който може да създаде Древния Лъч в себе си, но без да го управлява.

Седемнадесетият Старец
Ал Магодир