II. Трансцеденталната математика

Духовната същност на ирационалните числа

Знаеш ли какво нещо е Мъдростта? Мъдростта се проявява в геометричните форми и в алгебричните правила… Ако взема да разправям за сегашната алгебра и геометрия, те ще оживеят.

(4/стр. 187, 281)

Разглеждам учебници по алгебра, геометрия и виждам какви Велики Истини са скрити в математическите формули, но те остават неразбрани в Дълбокия им смисъл и за учители, и за ученици. Тия семена не са посети още в науката. У нас има една апатия към Дълбоката Истина. Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко; Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме.

(4/стр. 305)

Няма въпрос, който – бил той от социално или духовно гледище – да не съм проучил: разбирам го по форма, по съдържание и по смисъл, както по действието на Божествената Воля и по действието на Божествения Дух. Аз разбирам по Воля и по Дух това Божествено тяло, което в света не се мени – т.е. онези идеи, които са неизменни, които съществуват вечно – и действията, от които светът се гради. (4/стр. 306-307)

Има Рационални корени в света – те са Божествените основи, турени дълбоко вътре в нашия бит. Когато разберете тези математически съотношения, като видите една правилна геометрична фигура, вие веднага ще познаете Божествените условия, вложени в нея. Когато видите едно цвете с пет, шест, седем листа и повече, знаете ли какви са тия числа – рационални ли са, или ирационални? Знаете ли какви задачи са скрити в тия числа на цветята? За тази математика аз търся език на българите, с който да изразя съотношението между тези числа в листенцата и цветовете на цветята. Тия линии и форми трябва да оживеят във вас.

(4/стр. 315)

Някъде съотношението между частите е рационално число, някъде – ирационално. Някъде рационалните числа показват добродетелите, а ирационалните – отклоненията, недъзите; някъде е обратното: ирационалните числа показват добродетелите, а рационалните – отклоненията. Всеки уд от човешкия организъм отговаря на известно число… Между числата, които определят отделните удове на човешкото тяло, непременно трябва да има известно съотношение: измени ли се едно от тия числа, едновременно с него се изменят и останалите – тези числа са живи, съзнателни единици и с тях работи Живата математика. (14/стр. 225, 227)

Животът на всеки човек зависи от дадените за него числа… За пример още при създаването на очите разстоянието между едното и другото око е измерено с рационално число – но достатъчно е родителите на някое дете със своя неправилен живот да изменят това число, за да изопачат неговия характер. (14/стр. 224, 225)

Много хора имат човешка форма, но тяхната глава трябва да бъде построена по всички правила на рационалните числа в математиката и геомет­рията, а не на ирационалните числа… Един път писах на един мой приятел, който се готвеше да си замине, следното нещо: „Твоята къща е вече разнебитена, тя е съставена от много ирационални числа и ти трябва да заминеш, за да си доставиш хубави материали за построяване на новата си къща“.

(4/стр. 315, 316)

Всичко у вас – вашите очи, уши, носове, чела, пръсти трябва да са рационални числа… Аз казвам: Има Добродетели, има Абсолютна Правда, Мъдрост, Любов, Истина – вие живеете в един Божествен свят, който трябва да възприемете! (4/стр. 319)

Днес ние виждаме как в Русия се злоупотребява с най-светите, с най-религиозните идеи на човечеството (болшевишката революция от 1917 г.). В бъдеще тези неща не ще се търпят… Тогава и партии, и отделни личности ще се преобразят и ще започнат да славят Бога. Тогава всички партии ще бъдат основани на рационалните числа в математиката, както днес са основани на ирационалните числа. (4/стр. 318)

Ще почакам още няколко години, за да видя дали духовенството и учителите ще дойдат в съзнание. Ако те не дойдат в съзнание, ще турим в торба всички техни ирационални числа и ще ги заставим да ги изчисляват. Това е Божието решение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотребят с него. (4/стр. 318)

Ако е за разрушение, и аз съм майстор на това; не мислете, че добрият човек не може да разваля… Не казвайте, че съм добър човек – този израз се отнася към ирационалните числа; понеже не ги разбирате, не се занимавайте с тях. (4/стр. 317, 606)

Величини извън човешките схващания – ние ги наричаме ирационални числа. Мериш, мериш, все остава известен малък излишък, не можеш да го делиш; делиш, делиш, оставяш го настрани и казваш: „Е, няма нищо“. Не, тези най-малки излишъци, които остават, те са, които създават най-големите страдания на съвременното човечество.

(8/стр. 109)

Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните. А то трябва да е обратното: да започват с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят; те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. (40/стр. 236)

Докато числата на физическия свят са делими без никакъв остатък, те не създават спор между хората; обаче ако при делението им се явява остатък, те пораждат спор между хората. Първите числа са рационални – те имат приложение на физическия свят; вторите са ирационални – те имат приложение в Духовния свят. Следователно всяко нещо, което човек може да направи на физическия свят, показва, че той работи с рационални числа; не може ли да направи нещо на физическия свят, това показва, че той работи с ирационални числа. Ирационалните числа представляват връзка между физическия и Духовния свят. Искате ли да приложите ирационалните числа в живота си, поддържайте навсякъде морала от мен да мине. Пазарили сте един работник с 50 лв. надница: като му плащате, дайте му 51 лв. – от вас да мине. Някой ви дължи 50 лв., но не му достига 1 лв., дава ви 49 лв. – от вас да мине. (47/стр. 361)

Дойдете ли до остатъка, турете точка и кажете: „От мене да мине“. Животът работи с ирационални и с рационални числа, тъй щото не се опитвайте да делите числата на живота без остатък. Който издирва нещата в тяхната точност, той не разбира живота. Животът постоянно сменя числата, с които работи: днес работи с някое рационално число, утре – с ирационално. (47/стр. 498)

Колкото и да се дели това ирационално число, все остава една малка неделима част от него. Този остатък е свързан с други светове, за които днес хората нямат понятия: тия светове имат свои представители на физическия свят, които минават незабелязано между хората. (47/стр. 366)

Учителят е кубът на живота

Според сегашната математика има числа съизмерими, т.е. делими без остатък, има и числа несъизмерими, т.е. делими, но с остатък – ала в Абсолютната математика числата са съизмерими. В обикновената математика се говори за числа на n-та степен, например аn… В Абсолютната математика обаче самата степен може да се повдигне на степен, например аn1, аn2, аn3, аn4, аn72 и т.н. Как ще определите тези степени? Ако допуснем, че числото а, или буквата а, означава човекът, т.е. човешкият ум – то степента n показва възможностите, при които човек може да се развива; например даден човек може да се развива при възможности в първа степен (други се развиват при възможности във втора, трета, четвърта, седемдесет и втора степен и т.н.). (6/стр. 203)

Устройството на нашия организъм, както и устройството на целия живот, се гради върху числа, повдигнати в разни степени. Това е цяла наука.

(14/стр. 151)

Първата степен означава движение, втората степен – разширяване, третата – растене, четвъртата – организация, петата – мобилизация, шестата – външно украсяване, седмата – идейна почивка, осмата – създаване на дома, деветата – създаване на човека. Значи, човекът е създаден в деветата степен. Това са отвлечени идеи. (88/стр. 200)

Какво значи да повдигнеш едно число в квадрат и в куб? Като се говори за първа, втора и трета степен на числата, разбираме трите измерения. Ако не можеш да свършиш една работа по първото измерение, ще я свършиш по второто измерение; ако не можеш да я свършиш по второто измерение, ще я свършиш по третото. Ако и по третото измерение не можеш да я свършиш, ще я свършиш по четвъртото. Значи, повдигането на числата в степен, т.е. степенуването на числата, отговаря на измеренията. (88/стр. 259)

Казвате, че сегашната геометрия говори за три измерения. Кои хора могат да се уподобят на първото измерение? Които се любят – такъв човек, като се концентрира в една точка, нищо друго не вижда, мисли само за своята възлюбена… За влюбените целият свят изчезва; ако това не е вярно, можете да го опровергаете. И Природата е съгласна с мен – тя поддържа същата мисъл с формулите аn1, аn2. Това е философия, която трябва да изучавате; и сегашните философи не я знаят. Като се срещнат, влюбените образуват права линия, силите им се съединяват. (6/стр. 204)

Точката в своята дейност образува правата линия; правата линия пък в своята дейност образува плоскостта. Малцина имат представа за плоскостта, защото е невидима – когато правата линия се проектира в пространството, крайните точки ще се срещнат някъде в безкрайността. Да допуснем, че тези точки са живи същества: ако се движат в една посока, те могат да се срещнат някъде в безкрайността; ако се движат в обратна посока, с гърбовете си, те могат да се срещнат само ако постоянно се сърдят. И те не могат да си обяснят как е станало това – понеже орбитата, по която се движат, е кръг, те непременно ще се срещнат, кръгът е определен… Примиряването е закон на второто измерение. (6/стр. 211, 212)

Ти, като срещнеш човека, трябва да виждаш човека у него, а сега ти виждаш животното у човека. Ако ти срещнеш човека и не можеш да предизвикаш благородното у него, ти не си човек. Срещнеш ли човека и предизвикаш животинското у него, ти си в плоскостта. Англичаните казват: „Ти си в една плоскост, ще паднеш на гърба си“. (15/стр. 230)

Всички съвременни борби, които сега съществуват, не са нищо друго освен познаване на онзи Истински Бог, Който ще внесе Великата Любов… Върху вътрешния смисъл на Любовта няма да се спирам, понеже това е една Велика задача, която вие трябва да проучвате. Да говоря за Любовта, то е тъй безсмислено за мене, както да ви говоря за тази Трансцедентална математика, за Висшата Божествена математика. (5/стр. 509)

Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставя Единицата – Бог. Той е смисълът на живота, Той е Целокупният живот. (32/стр. 252)

Щастието ни се определя от хората, които ни обичат. Ако само един човек те обича, ти ще бъдеш единица в първа степен; ако двама души те обичат, ти ще бъдеш единица във втора степен… Най-голямата възможност за човека да бъде обичан от хората, е, ако той представя единица, повдигната в степен един милиард и половина пъти. Когато всички хора обикнат едного, той ще бъде почтен човек, известен на всички, и душата му постоянно ще трепи от радост и веселие. Този човек ще изразява стремежите на всички хора и възможностите за постигане на тия стремежи… Някой ще каже, че не иска хората да го обичат. Не е въпросът да те обичат хората, които живеят на Земята, но чрез тях ще те обичат ония Същества, които живеят на разните планети. При това положение има смисъл човек да бъде обичан. (14/стр. 221)

Аз изнасям нещата така, както са в Реалния свят: точно математически, без никакво преувеличаване. Аз изнасям нещата от живота в естествения им вид… Дали съществуват Възвишените, Разумни Същества, или не, това е друг въпрос; дали съществува Бог, или не, това е друг въпрос. Има Нещо, Което съществува за всички, Което никой не може да отрече – това е Любовта. (6/стр. 209, 219)

Правата линия е път към възлюбения, а перпендикулярът е движение към Благословената трапеза. (6/стр. 209)

Ако вие не сте перпендикулярни на себе си, не може да вървите в Новото пространство – не можете да излезете из рамките на законите, които управляват света. (63/стр. 76)

Изобщо човек никога не може да се върне в пътя, по който е дошъл. Никой не може да се върне назад. Ще вървиш в посока, която е точно перпендикулярна на първата. (50/стр. 530)

Казваш: „Да направим повече къщи!“. Къде? „Където и да е.“ Не където и да е, а нагоре, защото долу няма място; празни места има само нагоре. Правата линия е заета вече. Ако искаш да си нап­равиш много къщи, ще отидеш в Горния свят. Сега е време да си вземете колкото можете повече места. (6/стр. 222)

Човек трябва да се движи не само по права линия, но и нагоре. С други думи казано: всяка идея трябва да има не само дължина и широчина, но и дълбочина. (6/стр. 220-221)

Като слушат някой, който има дълбочина, хората казват: „Този човек говори много дълбоки, философски работи, не го разбираме. Нека говори по-разбрано, по-открито“. Открито се говори само в пътя на квадрата. Като се движи квадратът, образува се кубът – място на дълбочината. (6/стр. 210)

Учителят, т.е. Бащата, е превод от една Велика идея – Бог се превръща на Баща и взема известно съотношение към нас. Учителят е число, повишено в трета степен, то е кубът на живота. (4/стр. 326-327)

Когато говоря за Учител, аз разбирам Същество, което нагласява Вселената, т.е. нагласява учениците си, защото Вселената съставлява сбор от мислещи същества, които са атомите на този Велик Разумен свят… Учителят е една Разумна Същност, която разглежда нещата от три направления, а именно – по права линия, по плоскост и по височина. Ще кажете: „Какво значение има тук по каква линия или по какво направление се върви в живота?“. Това има голямо значение. (4/стр. 321-322, 327)

Аз няма да ви обяснявам повече тези въпроси, защото много от вас сте учили математика, и знаете, че да се живее в плоскост и да се живее в куб – това са две съвършено различни неща. Колко хора днес съзнават, че живеят в куб? Или колко хора съзнават, че живеят в тесеракт (четиримерен хиперкуб – аналог на куба в четириизмерното пространство)? Да живее човек в тесеракта, това подразбира да вижда нещата от вътре навън или от вън навътре, но в един определен център. От този център той може да вижда навсякъде, да се движи по радиусите на дадена окръжност. Той няма да вижда всичко, а само онези предмети, които ще попаднат в зоната на неговата светлина. Човек не може да вижда всичко като Бога, но той има възможност някога да стигне до положението да вижда и това, което се върши зад гърба му. (44/стр. 381)

Един ден хората ще дойдат и до това: както си седиш, ще се проектираш с мисълта си, ще разпростреш тялото си и ще отидеш веднага на 500 – 600 км; и после пак ще се събереш, и ще слезеш. Как ще стане това? Изведнъж ще разложиш цялото си тяло и ще минеш от едно място на друго… При четвъртото измерение ти ще помислиш само – и ще отидеш. (53/стр. 257)

„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му; а вас ви нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца Си, явих ви го.“…Човек е една математическа формула, той е нап­равен само от числа; когато приведем тези числа в букви, ще разберем смисъла на живота, ще разберем как трябва да се живее и какво е написала Природата. Дългият нос показва, че Природата е надарила човека с голям ум, а широчината на носа показва разширението на сърцето. И тъй, умът се движи по права линия, а сърцето – в широчина. Ако допуснем, че имаме две точки, едната от които е робството, а другата – приятелството, то тази от робството ще започне да се движи към приятелството, ще стигне до него и ще спре – тя не може да се мръдне нито една стомилионна част нагоре от приятелството, а там ще се спре. В Природата всички тези точки се поляризират напред-назад, напред-назад, докато се образува плоскост и дойде сърцето. Значи, Любовта достига до своите крайни предели и там се спира. След това се образува едно движение по права линия нагоре; тази трета линия образува куба, т.е. може да се уподоби на числото 4. Представете си, че всичко това се движи – какво подразбирате от него?

Най-първото нещо, което ни предстои в живота, е да намерим тези две основни точки, с които Любовта може да се прояви в плоскостта на двата свята. Ние живеем само в две измерения, а не в третото. Качете се горе, на Витоша, погледнете оттам и ще видите една плоскост, от която всички философи ще ви се видят много дребнави. Значи, съвременните хора живеят в две измерения, а Любовта иска широчина. А какво нещо е дълбочината? Тя е Истината. Следователно от първото движение на робството към приятелството се образува плоскост и Любовта се проявява; после идва движението на куба, проявяването на Истината – това означава, че Истината прониква във всички плоскости на куба и дава смисъл на Любовта.

(4/стр. 652, 662-663)

Когато говорим за куба, то е чисто физическата страна на Духовния свят – един по-възвишен свят, в който сега влиза човешкото съзнание. (84/стр. 152)

Ако вие разгледате куба, колко страни може да видите? Три страни; другите ще бъдат неизвестни. Това, неизвестното, е по-висше измерение. Ако влезете в един по-висш свят, в света на тесеракта, тогава вие ще видите куба отвсякъде… Един куб – това е страна едновременно на тесеракта, но този куб е същевременно и един малък тесеракт.

(43/стр. 100)

След като учи 10 години, човек едва може да разбере този предмет – куба. Даже има математици, на които е тъмен този въпрос. Едвам аз го разбирам, пък вие ще го разберете… Този куб е съвсем неясна работа за вас. (43/стр. 83, 100)

Аз няма да завърша предмета си, ще оставя вие да го завършите. Аз само ви хвърлих една мисъл, от която никога не ще можете да се избавите – Земята може да се обърне с главата надолу, но от тази мисъл няма да се избавите; тя ще ви раздруса тъй силно, че съдраните ви гащи ще изчезнат, замръзналият лед в езерата ви ще се стопи. Може да турите скоби, но всичко това ще изчезне, нищо няма да задържи леда от стопяване. (4/стр. 667)

Зимно време земята е покрита с лед, със сняг и намирате, че това е реално. Обаче вие не виждате семенцата, които са скрити в земята – значи, вие не виждате Доброто, което е скрито в земята; щом не виждате Доброто, не го считате реално… Да, ако разглеждате Земята от четвърто измерение, ще видите, че тя е покрита с грамаден пласт лед. Земята сте вие. (79/стр. 63, 64)

Казвате: „Какъв ще бъде бъдещият свят?“. Казвам: Разменната монета на бъдещата култура ще бъде Приятелството, основано на онези Велики Принципи на човечеството – да бъде Мъдро и Любещо. Имате ли тези два Принципа, ще имате възможност да разсъждавате върху тези въпроси, да се придвижите нагоре в третото измерение; геометриците знаят това измерение, но вие не го знаете, не можете да се движите в него. След това ще дойдете до четвъртото измерение. (4/стр. 667)

Дължината е едноизмерна, широчината е двуизмерна, височината е триизмерна. Четвъртото измерение накъде е сега? В едно четириизмерно пространство ти може да влезеш отвсякъде. Едно триизмерно пространство е херметически затворено; обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерно пространство е отворено за четириизмерното – отвсякъде може да влезеш.

(17/стр. 141)

Пространствени изрази на Реалността

Сянката на дървото отговаря ли на самото дърво? Дървото е в третото измерение, а сянката – в четвъртото. Така е и с всеки предмет, който виждате на физическото поле. Например виждате една машина, която движи цяла воденица: колелото и оста се движат, но самата машина и нейната плоскост са в покой. Значи, движението на колелото и на оста показва, че те са в третото измерение, а плоскостта – в четвъртото. За да се подвижи тя на физическото поле, трябва да бъде в покой – да е поставена на друга основа. В Природата обаче всичко е в движение. (88/стр. 134)

Движението в Природата започва от най-слабите импулси и постепенно отива към силните. Например една точка в продължение на хиляди години може да измине едва една хилядна част от милиметъра – толкова слабо е нейното движение; то е почти незабележимо, затова от ваше гледище може да се каже, че тази точка е в покой… Какво представляват бавното и бързото движение? Бавното движение представя вътрешния, субективния свят, а бързото движение – външния, обективния свят. (88/стр. 134, 135)

Един човек обича да яде – той е на физическото поле. Друг обича да се моли – той е в четвъртото измерение. Този, който се моли, той не е на физическото поле. (91/стр. 212)

Душата сама по себе си не е триизмерна, тя не може да се проектира, тя не може да проектира своите действия – тя самата не е в нашия свят. Тя на физическото поле не е душа. Тя е в съприкосновение с физическия свят, но не живее във физическия свят, тя живее в съвсем друг свят, в друго измерение. (91/стр. 211)

Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. Колко измерения имат духовният и умственият свят? Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле; как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например какво разбирате от „да се умножи единицата четири пъти сама на себе си“? Казвате: „1×1×1×1=1“. При първото умножение става сгъстяване на материята, при второто умножение материята се сгъстява повече, при третото – още повече и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява. В края на краищата резултатът е пак единица. Това са физически обяснения. (88/стр. 307-308)

За изяснение на мисълта си ще ви дам следния пример: представете си четири точки като граници, върхове на квадрата. Ако поставите в този квадрат още три други квадрата с еднакво големи страни, тогава всяка една от допирните точки на тези квадрати ще бъде същевременно и тяхна граница. Вие казвате: „Всяка точка от квадрата принадлежи на дадения квадрат“. Да, но едновременно тя е обща и за четирите квадрата. Така че, когато едно тяло или един предмет има четири граници, тези граници не са само негови, те принадлежат и на други тела или предмети, които влизат плътно в даденото тяло. Значи, за да се определи валидността на една точка от дадено тяло, което има форма на квадрат, в това тяло трябва да се поставят още три квадрата – да станат всичко четири квадрата, но да заемат видимо едно и също място. Числото 4 е мярка, с която се съдят нещата. Какво означават пък четирите квадрата? Първият квадрат представлява разумната майка, пълна с Любов; вторият квадрат представлява бащата, пълен със знание и Мъдрост; третият и четвъртият квадрат са преповторение на първия и втория – те представляват синът и дъщерята. Синът е образ на Истината, дъщерята – на Правдата, майката – на Любовта, а бащата – на Мъдростта. Такова нещо трябва да изразява фамилията. (96/стр. 370-371)

Ако бихте приложили тези закони, които се крият в моите думи, много нещо бихте разбрали.

(4/стр. 340)

Вие, които сте тук, на Земята, три пъти сте заспали. Някои от вас четири пъти сте заспали. Заспали сте в Причинния свят и сте слезли в умствения; заспали сте в умствения и сте слезли в духовния (сърдечния); в духовния сте заспали и сте слезли във физическия свят. Като влезете във физическото поле, ще се събудите. После ще заспите във физическия свят и ще се пробудите в духовния; после ще заспите в духовния свят и ще се пробудите в Причинния. (53/стр. 342)

Когато човек пожелае да се върне към Бога, откъдето е излязъл, той трябва да изучава законите на четвъртото измерение. Четвъртото измерение представя връщането на човека към Бога по обратния път. Значи, човек е дошъл някъде от пространството, минал е през света на трите измерения – физическия, сърдечния и умствения свят, и сега трябва да мине в света на четвъртото измерение… В този свят човек ще вижда нещата от всички посоки: той ще разглежда всички свои минали съществувания; ще види причините и последствията на всичко, което е преживял – ще има фотография на всички свои съществувания и ще ги изучава. Знаете ли каква е разликата между първо и четвъртото измерение? При първото измерение човек излиза от Бога, слиза надолу и се отдалечава от Него; при четвъртото измерение той се вглъбява в себе си, но същевременно се качва нагоре, към Бога. (45/стр. 265)

Бог е направил човека от елементите на Земята и в него е вдъхнал, и той станал жива душа – това е Първото раждане. С туй се отличава човек от животните. Второто раждане е, за което Христос говори – то е от вода и Дух, то е вече възраждането на човешкия ум. Туй, което вече се проповядва, възкресението, то е Третото раждане на човека.

(16/стр. 402)

Сегашният човек, облечен в дреха от кожа на звяр, казва, че е направен по образ и подобие на Бога. Това е заблуждение. За да дойде до Първичния човек, сегашният трябва да се преобрази два пъти. Сега ще обясня тоя въпрос математически: имате числото 21, 22, 23, 24– на коя степен това число е най-разбрано за вас? Ако 2 е на първа степен, разбирате мъж и жена, които вървят в права линия като войници; ако вземем 22, разбираме движение на човека в две измерения, в плоскост; 23 показва движение в три измерения и най-после 24 показва движение в четири измерения… На ония, който е минал през първото, второто и третото измерения, казвам: Ти си дошъл вече до четвъртото измерение, затвори очите си, за да се качиш Горе. (5/стр. 231)

Докато сте с отворени очи, ще се движите само в три измерения. Да затвориш очите си, това значи да се концентрираш дълбоко в себе си. Да се вглъбиш в себе си, това значи да влезеш в един обширен свят, където материята и живите същес­тва – растения, животни, имат особена форма; в тоя обширен свят и светлината има особени виб­рации… В Духовния свят се крият причините на нещата, той обяснява защо вашият живот е такъв, какъвто го виждате. (5/стр. 231)

Четвъртото измерение има отношение към Духовния свят; за да влезеш в тоя свят, ще се концентрираш, ще отправиш ума си навътре, в проекция. Няма да ви разправям къде е тоя свят, вие знаете това… Казват, че Духовният свят е безпространствен – това значи: в безпространствения свят се включва пространственият, той го е създал; в този смисъл Духовният свят е пространствен, само че времето и пространството в него не са както тия във физическия свят. (5/стр. 12, 24)

„Ама къде е Духовният свят?“ Ти носиш Духовния свят в себе си, а не знаеш къде е той. (36/стр. 478)

Някой едва може да сметне колко прави 5×5, а иска да решава мъчни задачи, с големи числа – научи се първо да смяташ до 5. Колко е 5×5? „Двадесет и пет.“ Кой е коренът на 25? „Пет.“ Какво число е √−5? „Ирационално.“ …Числото 5 е корен на 25, но и от 5 може да се извади корен, само че в друг свят, в света на чувствата – чрез тях ти ще възприемаш идеите. (6/стр. 207-208)

Несъизмеримите (ирационалните) числа във физическия свят са съизмерими в астралния; несъизмеримите числа в астралния свят са съизмерими в умствения… Значи, всички противоречия, които произтичат от несъизмеримостта на числата, техният философски смисъл се обяснява в по-висшите светове. (41/стр. 323)

Ирационалните числа означават незавършени духовни движения… Всяко нещо, което има начало и няма край, спада в областта на Духовния свят.

(45/стр. 611)

Законът е: Две ирационални числа, събрани в едно, образуват едно рационално. Съчетанията на тия живи числа ще дадат бъдещия живот. Тези неща, които ви говоря, са неразбрани за вас, но нищо от това. Благодарете на Бога и за това, което не разбирате, както благодарите за това, което разбирате. От това, което разбирате, ще определите това, което не сте разбрали. (4/стр. 318)

В математиката всяко число, умножено безброй пъти само на себе си, го наричат безконечно. Безконечно, безкрайно число е това, което няма начало, няма и край. Има идеи, които също така нямат начало, нямат и край. Те са несъизмерими, неопределени, необясними, неразбрани. В бъдеще обаче те ще станат разбрани, съизмерими, определени. Това, което на физическия свят е несъизмеримо, в Духовния свят е съизмеримо. (33/стр. 135)

Животът на човека е един определен кръг. Два диаметъра, перпендикулярни един на друг, разделят този кръг на четири части. Кръгът е разделен, значи, на четири равни части. Тия четири равни части на кръга означават четири велики фази, през които минава човешката душа: физическия свят, Астралния свят, Умствения свят и Причинния свят. При сегашните условия човек използва само 1/4 от този кръг. Тия четвъртини означавам с числата: 1, 2, 3, 4. Значи, вътрешността на човешкото съзнание се отнася както 1 към 4. (40/стр. 463-464)

Всички тия афоризми и противоречия, които изглеждат невъзможни – при известни условия са възможни… Всички неща са възможни, но не на физическия свят. Те са възможни някъде: или в числото 1, или в числото 2, или в числото 3, или в числото 4. В целия кръг всичко е възможно, но не и в едната четвърт. (40/стр. 469-470)

В Новата раса, която ще дойде в следващата епоха, ние ще минем в числото 2 (втората четвърт). Досега ние слизахме от горе надолу, а от сега нататък отиваме от ляво към дясно. С това движение ще започне Новата култура на сърцето. (40/стр. 469)

За да разбирате окултната наука, вие трябва да сте запознати добре с математиката… Кръгът е една проекция на сили, проекция на четвъртото измерение. Четвъртото измерение е силово движение във всички посоки. Туй движение е във всички посоки, затова там ще срещнете най-голямото противоречие. Някои от вас може да се заблудят да мислят, че туй движение е навън. Не, то е вгънато навътре, към центъра. Следователно този център, който се вижда в кръга, това е една вечна спирала, една проекция на сили. (40/стр. 464)

И всяка четвърт от кръга е цял кръг, тя е проекция. Втората четвърт е проекция от четвъртото измерение. Третата четвърт спада към петото измерение, а четвъртата – към шестото измерение. Това са проекции на по-висши светове от нашия. Като проекции те ни се виждат другояче – не можем да си ги представим просто. (40/стр. 471)

Алхимически закони на развитието

Знанията, които човек има за Духовния свят, не съставят даже една стомилионна част от онова, което предстои да придобие в бъдеще. Мнозина знаят, че не знаят всичко, но малцина знаят, че знаят. От последната категория ще намерите едва 10 души на Земята, а на Небето има само 24 Старци, наречени Мъдреци. Казано е в Евангелието, че Те седят около престола на Бога. Кой Ги е видял?

(3/стр. 24)

Зрението на съвременния човек е толкова ограничено, че той вижда едва една милионна част от това, което съществува на физическия свят; с духовното си зрение той вижда една десетомилионна част от това, което съществува в Духовния свят; с умственото си зрение пък той вижда едва една стомилионна част от това, което съществува в Умствения свят. (3/стр. 28)

Ти виждаш едва една стомилионна част от това, което те обикаля. Къде остава другото? Имаш ли право тогава да създаваш философия върху малкото, което виждаш? Имаш право, но тази философия ще бъде ограничена и относителна. За да се създаде Велика философия на живота, изисква се велик, голям ум, като ума на големите математици, които само от една част на цялото имат ясна представа за него. Те вървят от единицата към множеството и от множеството – към единицата.

(3/стр. 235)

Една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи, тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка.

(40/стр. 28)

Бог може да отдели за човека само една стомилионна част от секундата – през това време Той изпраща в помощ на човека някое Светло Същество, което разполага с повече време. Това Същество се отправя към друго, което разполага с още повече време; последното пък се отправя към трето, което живее в по-големи възможности на времето и т.н. По този начин Божията Заповед стига до онова Разумно Същество, което разполага с толкова време, с колкото и хората, и помага на човека, към когото Бог пръв е отправил Своето Внимание. От човека до Бога са наредени множество Разумни Същества, които едни други си помагат – така именно всички изпълняват Волята Божия. (47/стр. 570-571)

Какво представя животът? Животът е това, което има цел, която никога не може да се определи. Животът е това, което има смисъл, който никога не може да се определи. Тези неща се говорят толкова лесно, както е лесно да се каже 510. На книга лесно се подига числото 5 в десета степен, но за да го подигнете в живота си, вие трябва да минете през живота на един Ангел; и при това положение даже задачата ви едва ли ще бъде свършена наполовина. Лесно е да кажете за някого, че е десетостепенен чиновник, но в Природата това степенуване не става лесно. (15/стр. 436)

Какво означава 10-тата степен? Това е Разумният Принцип в света. Единицата е активното начало, което твори, а нулата – пасивното начало, което запазва нещата. (43/стр. 304)

Това, което вие слушате да ви проповядвам, аз не наричам още проповед. За да се въплъти една моя проповед в плът и кръв, трябва да я прекарам през още 10 степени. Вие казвате: „Този човек съвсем ни обърка умовете. Ние знаехме, че трябва да обличаме добре децата си, да се храним добре и т.н., но какво трябва да правим?“. Моята проповед още не е разработена у вас. Сега, като се върна у дома си, аз трябва да работя още върху вас, да прекарам тази моя проповед през още 10 степени. Под „да ви проповядвам“ аз разбирам да ви дам нещо от себе си, а не да взема нещо от вас – и като се върнете у дома си, да кажете: „Сега разбираме Бога!“. Така че това, което имате, още не е проповед. (95/стр. 463)

Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята, са разхвърляни думи, както и вие взимате числата разхвърляно и казвате: „Това е числото 5, а това е числото 10“. Какво означава числото 5? „Пет единици.“ Но това число има различни степени… Числото 5 в една от тия степени може да спаси човека. Ако отидеш при някой гадател, той ще ти каже например, че твоето щастие зависи от числото 5, взето в четвърта степен, и ти се чудиш какво означава това. (50/стр. 603-604)

Числото 5, това е човекът. Няма никакъв корен (√−5 е ирационално число) – на физическото поле без корен е и това е лошо; зло има у човека.

(84/стр. 103-104)

Каква идея е вложена в думата корен на математически език? Математиците как я определят според тяхното съзнание? „Квадратен корен значи да намериш друго число, което, като се умножи на себе си, да даде първото (т.е. степенуване).“

(84/стр. 103)

Но според Разумната Природа степенуването подразбира особена идея. Да живее човек, това не е еднократен процес. Реката живее дотогава, докато е свързана с извора. Щом връзката с извора се прекъсне, заедно с това и реката престава да живее. В този смисъл човешкият живот не може да се отдели от Божествения… Мнозина правят разлика между един и друг живот – животът обаче е един и непреривен, всеки живее един или друг живот според степента на своето развитие. (15/стр. 436, 449)

След колко години ще станете 1n? Някой казва: „Духът ще ме научи на всичко“. Не, Духът говори в n-та степен. (41/стр. 469)

Числото 1n означава един Принцип, който действа непреривно. Числата 2n, 3n, 4n, 5n, 6n и т.н. – това са сили, които също тъй работят непреривно в Природата. В Живата математика тези числа означават сили, които работят непреривно. Те представляват цял свят. (41/стр. 471)

Числото 2n показва след колко милиона години ще се създаде човекът от една клетка. Числото 3n показва след колко милиона години едно момче ще се превърне в момиче според съчетанията, по които Природата работи. Природата работи ра­зумно. Когато изменя формите, тя си има причини за това. (41/стр. 468-469)

Всяко нещо, което става в живота или в Природата, има свои причини. Причините могат да бъдат първични, вторични, третични до десетични. Значи, за да може известно явление или известен факт да съществува, има 10 причини. (96/стр. 82)

Думите, които говоря, за някои са много неразбрани, защото те са останали назад, а аз съм отишъл много далеч. Така и в математиката: някои лесно разбират числата, но не могат да разберат уравненията. (15/стр. 193)

Y запитва X: „Колко сте?“. X отговаря: „Ако един от вас дойде при нас, ние ще бъдем два пъти колкото вас; но ако един от нас дойде при вас, ще станем толкова, колкото сте вие“ (т.е. x+1=2×(y-1), x-1=y+1 => x=y+2 => y+3=2y-2 => y=5, x=7). Значи, X е равно на 7, Y е равно на 5. Това ще бъде така, ако работим с числата до 10, но ако от Y към X отиват не един, а десет, тогава X ще бъде равно на 70, а Y – на 50. Когато разрешите това първо уравнение, ще пристъпите към Божественото уравнение, където ще търсите на какво са равни Божествените X и Y. Онези от вас, които не са запознати с математиката, ще намерите някой математик да ви запознае с въображаемите, имагинерните числа. (4/стр. 760)

Бъдете готови да изповядвате Истината, че животът, който имате, не е ваш. Ще кажете, че вашите майки и бащи са ви дали живот, но кой е дал техния живот? „Майките и бащите им.“ Ами техния живот? Така ще дойдете до онази безконечност на събиране и умножаване, така ще влезете в областта на въображаемото число i. Къде е Истината?

(6/стр. 233-234)

Във Висшата, в Божествената математика всички рационални числа, изобщо реалните числа, са излезли от въображаемите – наричат ги имагинерни числа. Но реално число не може да произведе едно имагинерно число. (41/стр. 184)

В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си, или се прекара през четири различни състояния, получава се единица – едно реално число, с което можем да боравим“. Какво означава това? Ще го преведем по отношение на квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в Невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица – реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през Причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва: „Множете се и плодете се“, това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност. (30/стр. 182)

Мисълта е реална, когато минава през всички светове: Причинния, умствения, астралния и физическия. Тогава мисълта, която е била невидима, става видима, т.е. реална… Когато човек дойде до Реалността, мисълта му става толкова интензивна, че той сам се страхува от нея. Ако се намерите на повърхността на въртящо се колело, вие може да отскочите настрани от него – ако се намирате в центъра му, няма да отскочите. (50/стр. 528, 531)

Бог е Център на нещата и тоя Център е вътре в теб. (50/стр. 532)

Бог вън от нас не съществува. Той не е нещо външно. Ние все Му приписваме едно триизмерно съществуване, слагаме Го в триизмерния свят. Бог не е триизмерно същество. Той съдържа в Себе Си всички измерения. Той прониква дълбоко и вътре в теб. (53/стр. 193)

Хората говорят на един неразбран език… Вие говорите на един неопределен език. Хората са определени числа. Какво нещо е човекът? Определено число. „Ами условията?“ За мен това са неща определени. (53/стр. 129, 244)

В Божествената математика всяка дума, всяко число имат строго определен смисъл. В човешкия живот обаче всяка дума става разбрана само когато човек страда. (4/стр. 520)

В първото, второто и третото измерение не съществуват време и пространство; но в четвъртото измерение – в областта на четирите координати – съществуват. Когато се прояви съзнанието на човека, тогава се говори за време и пространство: в този момент човек започва да расте във време и пространство, този момент определя човешкия свят, затова хората си служат с кръста като символ на време и пространство. Човек страда във време и пространство – сухото дърво страда ли? (6/стр. 208)

Какво направиха, за да накарат Христос да спаси човечеството? Заковаха Му два гвоздея на ръцете, заковаха Му два гвоздея на краката, Той каза: „Господи, в името на Твоята Любов, Аз съзнах, че има нещо по-велико, че без да се движа, Аз мога да спася света. Досега учих хората на братство и равенство, но не можах да ги спася. Защо си Ме оставил, Господи?“. „Не съм Те оставил, но Те заковах, за да Ти покажа, че има друго движение в Любовта, че в Любовта има сили!“ (6/стр. 217)

Кръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения – вертикално и хоризонтално, и всяко от тях има две движения: от долу нагоре и от горе надолу, от дясно наляво и от ляво надясно. И през тая врата на движението му, което е толкова бързо, никой не може да мине освен Любовта. (28/стр. 521)

Който влезе в четвъртото измерение, непременно ще го почувства. Как? Чрез кръста, т.е. чрез страданието. „Не искам да страдам.“ Тогава ще се върнеш в третото измерение. И в другите измерения има време и пространство, но понеже съзнанието на живите същества не е проявено, те не го възприемат, техният свят е ограничен. (6/стр. 208-209)

„Тури кръста на гърба си и Ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и Доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? Христа, т.е. Любовта… Не можете да отиде при Христа, ако не вдигнете своя кръст. Защото и злото обича Бога. (30/стр. 178, 179)

Всъщност нито адът, нито Раят се намират в нашия триизмерен свят… Раят се намира в четвъртия перпендикуляр. Какво е четвъртият перпендикуляр?… Когато едно тяло започва да расте във всички направления, да става по-голямо, това е четвъртият перпендикуляр, това е направлението на четвъртото измерение. Когато човешките идеи се разширяват, това е четвъртото измерение. Когато човек люби, когато неговата любов се разширява – то е четвъртото измерение. (53/стр. 212)

Любовта е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие за Любовта. Човек, който разбира само трите измерения, той е извън Мъдростта, извън Истината. За да разбере Любовта, Мъдростта и Истината, той трябва да влезе в четвъртото измерение. (16/стр. 302)

Коренът на Истината е Бог

Някои ме питат защо, като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, а ги оставям открити. Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси… „Заведи ни до края на гората.“ Няма да ви изведа до края, но ще ви заведа в най-голямата дълбочина на гората. Как ще излезете оттам, кой ще ви извади – който ви е довел, той ще ви извади. (6/стр. 244)

Гора е това – дълбоки са тези работи. Океан е това – ще слезеш до дъното. Височина е това – на Слънцето ще отидеш… „Какво има там?“ Ние се придържаме към свещеното правило да не казваме какво има там. Това е математически проблем на въображаемите числа: както въображаемите числа остават неизвестни за човека, така и бъдещият живот остава за него неизвестен. (6/стр. 244-245)

Казвам: Ние заставаме пред една Велика наука в света. Тази отвлечена наука аз я наричам математическа наука на числата. Тя се занимава с числата, с точките, с въображаемите числа. Например между една точка, между две, между три точки има известни съотношения. Едната точка представлява правата линия, двете точки – плоскостта, трите точки – цялото, а четирите точки – това е крайният предел на нашата еволюция… Има хора, които мязат на линия, други – на плоскост, трети – на тяло. Това е по-сложно разбиране. Ако ти срещнеш един човек и не разбираш какво е той – дали линия, плоскост или тяло, какво разбираш тогава? Ако той е линия, ще ти каже: „Не ми говори за тези неща!“ – той е охлюв, с едно измерение е той. С две измерения – той е въшка. С три измерения – той е животно. С четири измерения – това е човекът. Който не може да борави с числото 4, с четирите измерения, той е човекът, който не може да вярва, който не може да вижда Духовния свят – който не може да вижда нещата, тъй както са. (15/стр. 229-230)

Според мен има четири вида любов: Божествена, Ангелска, човешка и животинска. Има и други видове любов, но аз спирам до числото 4 – питагоровото число, с което се измерват нещата; то е абсолютно число, под „абсолютно“ разбирам „това, на което умът поставя прегради“… Четирите вида любов представляват четири единици, с които човек работи по математически начин. Идваш при мен и се оплакваш, че работите ти не вървят… – започни с животинската любов и постепенно върви нагоре (човешка, Ангелска, Божествена Любов).

(6/стр. 227-228)

Божествената Любов е неизменна и постоянна във всички свои прояви във време и пространство, тя никога не се изменя. Когато обещае нещо, Бог го изпълнява точно навреме, с точност една стомилионна част от секундата. (6/стр. 228)

Една стомилионна част – вземам това число, което е една величина, принадлежаща на Висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени за всяка мисъл, чувство и действие: имат специална форма… И законът е: Когато се изрази в тая форма, усещаме едно задоволство и приятност – значи, формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно незадоволство: то не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази Висша форма. (4/стр. 716)

Вие сте много близо до Царството Божие: меж­дината, която дели този свят от онзи, е една стомилионна част от милиметъра – само толкова е разстоянието от единия до другия свят. (2/стр. 274)

Ако вие се подвижите само с една стомилионна част от милиметъра, то е много нещо; не мислете, че като започнете с това Учение, изведнъж ще нап­равите нещо много. Аз ще считам голям прогрес, ако само една стомилионна част от милиметъра успеете… С такава бързина и аз се движа. (19/стр. 142)

Всеки учител, който ви каже, че може да имате някакви грандиозни резултати, не ви казва Истината. (80/стр. 265)

Тази една стомилионна част от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един Център на безконечност и да кажем, че трябва да се извърви в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине една стомилионна част от километъра? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма – в центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост. Затова трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте.

(19/стр. 142-143)

С такава точност (една стомилионна част) се измерват имагинерните, въображаемите числа i – те са равни на една стомилионна част от единицата; но този въпрос оставям на математиците, те имат думата, аз говоря за Любовта. (6/стр. 228)

Всяка наука трябва да има свой център, от който да изхожда. Кой е центърът на математиката? Тя поне минава за положителна наука, за други – за трансцедентална наука. Кой е основният, живият център в математиката, на който можеш да разчиташ? Когато математикът се натъкне на някое трудно доказателство, веднага прибягва към имагинерните величини и казва: „Тези величини не съществуват, но се използват като изходни точки“ – значи, той излиза от нереални величини, за да докаже реалните. Имагинерните числа са играчки, забава за математиците – как може да изучаваш нещо, което не съществува? Всъщност няма несъществуващи числа и величини. (6/стр. 256-257)

Как може на числа, които не съществуват, които нямат никаква реална основа, да се предаде известно съществуване, известна реалност? В бъдеще математиците ще докажат как става това – то е сложна работа, дълбока вода, която мъчно може да се премине. (6/стр. 296)

Ще кажете, че това са илюзии. Какво значи илюзия? Сричката ил означава: Разумен живот в Бога, при който можеш да направиш всичко. Сега и на вас казвам: В света съществуват само илюзии; реалното не е реално, само илюзиите са реални… Така щото илюзии, в смисъл както вие ги разбирате, не съществуват. (6/стр. 296)

Според мен всяко нещо, което се отрича и оспорва, е истинно; а всяко нещо, което не се отрича, нито се оспорва, не е истинно – много естествено, как ще оспорваш и отричаш онова, което не съществува? Ще кажете, че това е софистика. Не, това е Истината. Сега аз говоря, а вие слушате – това е Реалност. Моите думи, като реални, могат да се оспорват. (6/стр. 226)

Видимият свят е за децата; той е велика забавачница и всички кълба в пространството, всички Слънчеви системи, Слънцето, Луната, Звездите са направени от Бога за забава на Неговите деца – да има с какво да се занимават през различните времена и епохи… И науките – химия, физика, математика, също са забава за децата, за да намерят частите, от които са съставени. (6/стр. 526)

Човек се развива в две направления: по еволюционен и по инволюционен път. Това са процеси, които съществуват и в математика – например имате числата 2, 3 и т.н., те са корени на дадени числа и вървят по инволюционен път; ако същите числа повдигнем на степен, тогава имаме еволюционен процес. (6/стр. 226)

Моите думи, моята логика са резултат на самия мен – следователно аз съм корен, а който ме слуша, е произведение. (6/стр. 226)

Казва се, че Свободата е Истина. Не, Свободата не е Истина, коренът на Свободата е Истина; коренът на Истината е Бог – това са велики математически задачи, в които се крият тайните на Разумната Природа. Който се домогне до тия тайни, забравя своя детински живот. Велика хармония се крие в тях. (6/стр. 248)

Разумните Същества, завършили своето развитие на Земята – само техният ум е в състояние да разбере Великата Мъдрост, скрита зад видимото… Видимият свят е преходен, той ще се измени след хиляди, милиони и милиарди години; според индийските окултисти тогава ще настане Нощ на Брама, която ще трае също толкова години. След това няма да съществуват играчки за децата, те ще отидат при своя Баща, където в Нощта на живота Той ще ги занимава с Великата Мъдрост. (6/стр. 526)

Божественият ден и Божествената нощ

„Никой не познава Сина освен Отец и никой не познава Отца освен Синът.“… Тук имаме двете величини – Отец и Син; те могат да се разглеждат като числата 1:3. …Единицата представлява бащата, а тройката – детето, т.е. синът или дъщерята. Като математическо отношение, числата 1:3 представляват отношението на диаметъра на окръжността към нейната дължина, т.е. d:С. Числото π е (приб­лизително) равно на 3.14 – значи, диаметърът се съдържа в окръжността 3.14 пъти (π×d=С). Ние вземаме само цялото число 3 – значи, бащата показва размера на човешкия път, а синът – обиколката на този път… По отношение на тройката, т.е. на дължината на окръжността (π×1≈3), единицата е диаметър, но тя е единица и по отношение на безброй още числа; в математиката всички числа започват от единицата. Изговаряме числата 1, 2 и т.н. – те представляват диаметрите, прекарани в един кръг; числото 7 представлява диаметърът на Вселената. Това са отвлечени, мистични неща, които човек ще разбере тогава, когато проникне в Дълбокия смисъл на живота. (2/стр. 284-285)

Какво е единицата? Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела да начертаеш окръжността и да знаеш колко пъти радиусът се събира в нея. Радиусът се помества във Вселената толкова пъти, колкото е числото 1 с 15 нули – толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на Вселената и да придобие Истинското знание. (3/стр. 235)

За да може да проучиш този свят, трябват ти толкова години, колкото едно число с 15 нули нак­рая. Ще кажете: „Нулите може много лесно да се турят“. Да, но за мен тези нули имат голямо значение… Аз правя разлика между първата, втората и третата нула. Втората нула показва, че числото 10 е взето в квадрат; третата нула показва, че числото 10 е взето в куб; ако има четвърта нула, тя показва, че числото 10 е взето в четвърта степен… Няма да отида до петнадесета степен, защото това не е за човешкия ум – човешкият ум може да открива тайните на Природата само до 4. степен. (4/стр. 327)

Сега онези философи математици – той разбира толкова, колкото и аз разбирам; аз съм ги слушал, слушал да говорят и виждам, че и той е толкова будала, колкото и аз… Той доказва, че Вселената има край… Това е голяма презумпция. Той трябва да каже: „Не зная дали Вселената има край, не зная дали няма край“. За две неща не зная: Аз не разисквам крайните неща и безкрайните неща.

(77/стр. 201-202)

Когато Бог създаде света, Той написа един надпис и го даде на Адам. Там беше написано: „Ти ще живееш вечно в Райската градина и никога няма да умираш“. Въз основа на тия думи Адам си правеше изчисления колко хиляди години ще живее. Господ му каза: „За годините не мисли. Ако можеш да си представиш едно число от единица и 15 нули след него и преживееш тези години, после ще ти кажа колко години още ще живееш“. Знаете ли какво грамадно число е това – единица с 15 нули след нея? То е нещо повече от квинтилиони, октилиони и т.н. …Когато дойдем до големите числа, ние имаме предвид възможностите за съзнанието. За всяко будно, добре развито съзнание числата, тяхното значение и смисъл, стават ясни. (32/стр. 322, 405)

Казвам: Един ден – като обиколите цялата Слънчева система или като влезете в Млечния път и го обиколите, и докато свършите обиколката – ще минат толкова години, колкото е числото 10 с 15 нули. Толкоз години ще минат. Тогава, като се срещнем, ще кажете: „Едно време бях сляп, а сега виждам“. (22/стр. 90)

Ще видите, че Бог е предвидил всички възможности… Всичките промени, които могат да станат, всичко това Бог е предвидил. И днес всичко става според това, което Бог предварително е изчислил.

(22/стр. 114-115)

В мене няма желание аз да оправям света. Бог е направил света. Да направиш една такава Вселена, какъв Ум се изисква, каква Сила, каква Грамадна работа! (17/стр. 304-305)

Аз не съм дошъл да направя нещо в света. Аз съм дошъл да видя това, което Природата е направила… Или казано на религиозен език – да видя какво Бог е направил, да видя законите, по които Той е работил. (77/стр. 502-503)

Каквото и да стане в света, всичко е предвидено. В Божествения свят няма случайности. И за създаването на Новия свят Бог продължава да мисли и ще мисли още повече, отколкото е мислил за създаването на сегашния свят. (34/стр. 232)

Щом изтече едно число с 15 нули, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Божествената нощ, пак същото число с 15 нули… Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува Новите светове в Себе Си. (96/стр. 348)

Дишането в Бога е медленно, Той прави в една Вечност само една вдишка. Като издиша, създава целия свят. После с едно вдишване поглъща в Себе Си света. Но туй е едно число от единица с 15 цифри след нея – една вдишка прави Господ само, няма друг като Него. Учените хора знаят кое е това число, то не е квадрилион, нито секстилион, но едно много голяма число. (22/стр. 113-114)

Знаете ли колко милиони години е взело на Господа, колко време е мислил, докато създаде сегашния свят? Сега не ви давам мои изчисления, но изчисленията, които дават старите кабалисти и съвременните адепти. Те дават едно число от три цифри и турени 15 нули отподире. Толкоз години е мислил Господ, докато създал сегашния свят. Мис­лил подробно за всички детайли, за най-дребните неща мислил, за всички същества всичко предвидил. (23/стр. 185)

Числото на годините от сформируване, създаване на света е: 8000×12×4×7×52×365×24×60×60; всеки период колко е продължавал, е отбелязано в слоевете на Земята при всяко напластяване.

(19/стр. 59)

Едно число като му турите 25 нули – животът преди толкова време е съществувал. Но животът в това място, дето сега минаваме, е от останки. Сега ние изживяваме кармата на една изгубена Вселена. (17/стр. 45)

Тайни от Висшата математика

Предстоят две изключения в Слънчевата система

Нашата Земя – тя се движи около себе си. Когато направи 100 милиона завъртания, Земята ще мине през едно изключение, което става днес, в днешните времена – то ще подтикне живота на Земята в Нов път. (4/стр. 177)

Във Висшата механика на окултната наука има едно твърдение, според което при движението на едно колело на всеки 100 милиона оборота има едно изключение. Такова колело е и нашата Земя. И тя, след като обиколи 100 милиона пъти около Слънцето, в движението ще има едно изключение, което ще се изрази в низходяща степен катас­трофално, а във възходяща степен – благотворно. Такива изключения са ставали много пъти, такова изключение иде и сега. Нашата Земя е направила вече толкова обороти и е много близо до изключението. Но няма да кажа датата кога ще дойде това изключение. Сега може да не ми вярвате, но когато настъпи този момент, ще можете да проверите това.

Този окултен закон ние можем да приложим и по отношение на Слънцето – когато и то се завърти 100 милиона пъти около оста си, ще дойде за него също едно изключение. Съвременните учени твърдят, че за да се завърти един път, на Слънцето са нужни 20 милиона години. Знаете ли какво ще стане в света, когато Слънцето направи едно такова изключение? Ако това изключение попадне в низходящата му степен, нашето Слънце ще потъмнее, цялата Слънчева система ще угасне, а с това ще престане и всякакъв живот. А ако попадне във възходящата му степен, слънчевата енергия ще се увеличи 10 пъти и тогава да му мислят хората, които са на Земята.

Тъй че сега има едно приблизително съвпадение – и Слънцето, и Земята са направили своите 100 милиона завъртания и сега предстоят две изключения. Това е едно твърдение, което аз мога да докажа математически с факти и данни, но не на това общество тук – иска се време, за да се докажат формулите и фактите, с които окултната наука си служи. С това аз не искам да вселявам страх, но казвам, че има изключения и всеки човек трябва да бъде готов на поста си да ги посрещне.

(27/стр. 173-174)

Белите Братя ще употребят тия две изключения – изключението на Слънцето и изключението на Земята. Ще настане едно Ново чудо, за което в Писанието се казва, че иде: Ново Небе и Нова Земя – Ново човечество. (27/стр. 179)

На всеки 100 милиона години в Природата става един Велик преврат… От гледището на Новото човечество нас не ни очаква някаква голяма катастрофа. Наистина в света иде една голяма катастрофа, но тя ще засегне всички ония здания, които нямат солидни основи, ще засегне всички ония гнили дървета, които нямат здрави корени – иде една Велика Идея, която ще ги събори.

(27/стр. 164, 172)

Нова култура, Нова наука иде в света! Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде Шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в петия ден Бог създал всички животни, затова именно хората от Петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се – вършат всичко това, което и животните вършат. (96/стр. 224-225)

Сегашната раса на човечеството, Петата раса, спада към петте неразумни деви, за които Христос говори. Петте раси представляват животът на пет­те неразумни деви; следващите пет раси ще представляват животът на петте разумни деви. Затова сега всички хора се стремят към Новото, към Възвишеното, което ще послужи за основа на Шестата раса, която иде в света. (33/стр. 148)

Две изключения идват, искам да ме разберете правилно… Иде голяма топлина, която ще стопи ледовете; по планините ще се вдигнат големи изпарения, ще потекат чисти, бистри потоци, след това ще се яви буйна растителност – посадените семена и плодове на хилядите години от миналото ще изникнат, ще цъфнат и ще вържат и народите на цялата Бяла раса ще си подадат ръка. Ще дойде тази Нова Култура в света, на която никой не се е надявал и която никой не е виждал. (27/стр. 184, 185)

В шестото измерение Бог създаде Адама

Да допуснем, че аз ви говоря за шестото измерение или за петото измерение, или за четвъртото измерение. Ако разбирате добре второто измерение, ще имате идея за петото измерение. Ако разбирате добре третото измерение, ще имате идея за шестото измерение. В шестото измерение Бог създаде Адама; не в четвъртото, но в шестото измерение го създаде. Ако ви кажа, че човек по права линия ходи, и животното ходи. Но казвам: Туй животно може да ходи успоредно, защото е от третото измерение. Казвате: „Как е възможно перпендикулярно да вървим?“. Ще видите един човек да ходи на два крака, а животните ходят на четири. Човекът, като ходи на два крака, гледа нагоре. Животните, като ходят, гледат към земята да се не спънат. Та казвам: В шестото измерение погледът вече е обърнат нагоре към Бога. Всеки човек, главата на който е перпендикулярна към Бога, той е от шестото измерение. Когато мисълта се повдига по някакъв начин нагоре, ти като вървиш, не те занимават земните работи. Ти си от шестото измерение, или от измерението на Любовта. Петото измерение е на търговията – да сметнеш някой човек, ти си от петото измерение. Ако може да му вземеш висока лихва, ти си от четвъртото измерение. Ако може да го набиеш някъде, ти си от третото измерение. Ако може да го завържеш на земята, от второто измерение си. Ако може да го направиш да бяга по права линия, ти си от първото измерение. Това са фигури на речта. Може да се превърнат, туй е научна работа. Всичките тия измерения са в нас.

(22/стр. 245)

Има Същества от Невидимия свят, които се занимават изключително с първото измерение. А специално Ангели има, които се занимават с първото измерение: кое е права линия, кое е право и кое криво; с правото и с кривото се занимават. Има Същества, които се занимават изключително само с второто измерение: туй, което има широчина, простор. Има други, които се занимават с третото измерение; има други, които се занимават с четвъртото, с петото, с шестото. В седмия ден Господ си почина, то е седмото измерение. Какво нещо е почивката? Аз не мога да ви кажа какво нещо е почивката, но тя е измерение отгоре. Аз навеждам научни работи, които трябва да знаем.

(22/стр. 245-246)

Две същества от първо измерение, съществата А и В, които се движат само по права линия, ще познават само един момент – точката. В тяхното съзнание линията представлява сбор от множество точки, без да подозират, че тия точки образуват права линия… Ако едно от най-разумните същес­тва на едноизмерния свят намери начин за излизане от условията на правата линия, от условията на едноизмерния свят, като огъне правата линия в окръжност, то при движението си съществата А и В ще се допрат гръб с гръб. Това движение наричаме падане. Тези същества сами ще се чудят как са дошли в положение да се допрат с гърбовете си. Такова е положението на падналите, на грешните хора в света. Те не се гледат лице с лице, но се гледат гръб с гръб. Грешните хора са хора на едноизмерния свят. (79/стр. 58)

Действително, когато кажем, че някой човек е с ограничен ум, т.е. умствено ограничен, това значи, че той се движи в едноизмерния свят. (79/стр. 68)

Всяко паразитно желание или състояние у човека се движи само в едно измерение, а едното само измерение не е присъщо на човека. Всички мисли, чувства и желания на човека трябва да се движат по пътя на трите измерения. Не се ли движат по този път, те са паразити и като такива трябва да се премахнат, т.е. да се превъзпитат. Не давайте място на паразитни състояния в себе си… Паразитизмът атрофира всичко благородно и възвишено у човека. (82/стр. 67)

Човек няма право да казва за себе си, че от него нищо няма да излезе. Бог е дал всекиму ум, сърце и воля, за да го направят човек. Веднъж Бог е казал, че от вас човек ще стане, и Ангелите са пресметнали това – как можете вие сами да вадите заключение, че от вас нищо не може да излезе? Това не е права мисъл. (82/стр. 33)

Вие, съвременните хора, знаете ли след колко време ще се върнете отново на Земята? Има Възвишени Същества, Ангели, които правят изчисления: те знаят след колко време всеки човек ще се върне на Земята. Тези Възвишени Същества работят със законите на Висшата математика, наречена Трансцедентална. Те са изчислили колко атома има Земята, каква е тяхната скорост, каква обмяна става между Горното и долното море. Изобщо те изучават устройството на Вселената от гледището на тази Висша математика. (82/стр. 32)

На Слънцето има един Ангел, който управлява Земята, и всяка година той прави своите изчисления: какъв бюджет може да се отпусне на Земята за това време. Този Ангел, като прави своите сметки, всяка година определя по колко приход може да се отпусне било за Франция, било за Англия, било за Русия или пък за която и да е от малките държавици. От Горе се определя по колко литра дъжд да се изпрати на Земята, по колко ябълки, круши или други плодове да се родят за дадена година и т.н. Вие ще кажете: „Господ нарежда тия работи“. Да, Господ ги нарежда, но Той има Свои слуги, чрез които Си служи. (95/стр. 437)

Съществата от Висшите светове имат точни данни. Те знаят за всеки човек колко косми има на главата, на веждите, на брадата, както и по цялото му тяло. Те знаят още каква е дължината и дебелината на тия косми, по колко сантиметра нарастват те всяка година. Те държат точна и подробна сметка за развитието на човека от раждането до смъртта му. Онзи човек, който не разбира и не вярва в тия неща, би помислил, че слуша приказка от „Хиляда и една нощ“. (82/стр. 81-82)

Старите математици обаче са изчислявали с голяма точност какви ще бъдат хората на ХХ век: какъв ръст, какви очи ще имат и т.н.; те са предсказали още с ред изчисления с какви мисли ще се занимават тия хора, какъв ще бъде техният обществен строй и т.н. Всички тия данни са предсказани с ред математически изчисления, направени още преди хиляди години. Техните научни изчисления и предсказания съответстват на събитията и условията в сегашните времена. Те са предвиждали всички тия неща. Какво показва това? Че тия хора са виждали. Значи, виждането е знание, виждането е разбиране на отношенията, които съществуват между нещата. На философски език казано, това подразбира следното: съзнанието на по-напредналите хора обхваща съзнанията на другите същес­тва. (82/стр. 43)

Предвиждането подразбира знание – да предвиждаш нещата, значи да ги обгърнеш отвсякъде.

(49/стр. 45)

Вземете един Ангел, който пътува в пространството. Какви пресмятания, каква скорост – колко много има да вземе предвид. Ако не се вземат тия неща предвид, може да стане катастрофа.

(91/стр. 262)

Така и човешката мисъл върви по един строго определен математически закон. Ти не можеш да мислиш както искаш и каквото искаш. (95/стр. 454)

Мисълта не върви по една права линия, тя върви по една толкоз сложна крива линия. Който не знае да мисли, той влиза в стълкновение с всичките предмети, които съществуват в света. (91/стр. 217)

Пътят на правата линия е Божествен, мъчно може човек да мине без отклонение. Една крива линия трябва – спасително положение, стават понижения и повишения. (91/стр. 44)

Забележете, музиката се движи около 7 тона с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със 7 тона, математиката – с 10 числа, а речта – с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта… В това отношение музиката седи по-долу от математиката; още 3 тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия 3 тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат; един ден, когато се развият повече, те ще си служат с 10 тона. Ето, виждаме животни, които си служат само с 2 тона. Затова и апостол Павел е казал: „Докато сме младенци, ние отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти мъдруваме“. (45/стр. 591)

Ангелите си служат с около 35 милиона думи. Това още не се отнася до първокласните, но до някои от по-долноразредните Ангели. Ще кажете: „Вярно ли е това?“. Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието. Каква тънкост, каква широта и простор на съзнанието се изисква! (18/стр. 94)

Увеличение на числата в Новата аритметика

Имате числото 1235. При обикновената аритметика увеличаваме числото, като прибавим още едно число отзад – ако турим, ще стане например 12356; една цифра само отзад прибавяме и ще го увеличим. Но може да го увеличим, като прибавим една цифра отпред – например 71235… По същия закон нещата се намаляват: ако отнемете едно число отляво или отдясно, ще се намали числото. Ако махнете цифрата 6 отзад, с колко ще се намали? Или ако махнете цифрата 7 отпред, колко ще стане?

Най-първо в числата на Природата – всяко число си има свои специфични качества. За пример вашето ляво око ли е първото око на човека? Дясното око е първото око, лявото е второто око. Едното е на ума, другото е на чувствата. А тогава къде е окото на постъпките? Вътре в мозъка има трето око, то е окото на постъпките. Една постъпка – това е крайният резултат, до който човек може да дойде. По-далече от своите постъпки не може да идеш. Като направиш една постъпка, то е „фет акомпли“ (свършен факт). Като направиш една постъпка, по никой начин не може да я поправиш. Според вас, според вашата логика ще кажете: „Напред не може да се върви, щом не може да се поправи“. Но животът не е свързан с погрешките на хората. Ти си направил една погрешка, ще прескочиш, ще вървиш напред. Погрешката нека си е погрешка. (43/стр. 780, 781-782)

Имаш едно число. Ако прибавиш една цифра отзад на това число, то увеличаваш благата чрез скърбите. Пък като увеличаваш числото, като прибавяш една цифра отпред, то ти увеличаваш благата чрез добродетелите. (43/стр. 792)

Вие досега сте се научили на опашката да увеличавате числата, а на главата не знаете. Там е забърканата работа. Хората досега и всичките животни турили опашката – въртят опашка. Без опашка нищо не се свършва; върти човекът опашката… Значи, ти искаш да разрешиш работата постарому. Няма разрешение. (43/стр. 781)

Ако хванете дявола за опашката, той ще надвие. Ако го хванете за рогата, вие ще надвиете.

(45/стр. 454)

Формула на Безграничните възможности

В обикновената геометрия определяте посоките с думите нагоре и надолу; но като влезете в Духовния свят, дето ще изучавате Същността на нещата, няма да употребявате думите нагоре и надолу – там отношенията са други. Представете си един централен куб, ограничен от осем куба. Тогава всички други предмети, всички други кубове ще се разглеждат по отношение положението на този централен куб, т.е. ще гледате в какво съотношение се намират спрямо централния куб – дали са вляво, или вдясно от него. То значи: всички неща може да се разглеждат по отношение на една централна идея – дали са вляво, или надясно от нея, но посоките нагоре и надолу в четириизмерното пространство не съществуват. (80/стр. 261)

Четириизмерното тяло, ограничено от осем куба, се нарича тесеракт. Движението на кубовете в тесеракта е от периферията към центъра… Тесерак­тът е ограничен от осем куба – той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост. Както плоскостта е граница на куба, така кубът е граница на тесеракта. Можете ли да си представите тесеракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. Следователно възможно е двама души да се примирят, възможно е омразата да се превърне в Любов, възможно е лъжата да се превърне в Истина. (79/стр. 60, 62)

Как определят математиците и философите времето и пространството, как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството – с известни мерки за дължина. Често в математиката …умножават една буква сама на себе си, което показва, че известни величини могат да растат. До каква степен те се увеличават, т.е. до каква степен могат да растат? До безкрайно голяма степен. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширение е част от пространството. Значи, времето и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго, това преминаване наричаме време; разширяването при всеки даден момент наричаме пространство. (79/стр. 62-63)

Четириизмерният свят е свят на време и пространство; затова именно простите хора казват, че времето оправя всичко… Четирите измерения определят отношенията между съществата. (79/стр. 60)

Някои хора поддържат, че отрицателните величини не могат да се превърнат в положителни, обаче това не е вярно… Ние можем да означим злото като отрицателна величина, която създава страданията на хората, а Доброто – като положителна величина, която причинява радости на хората. В Природата обаче и отрицателните, и положителните величини имат една и съща стойност. Но за нас не е така. Защо? Защото мерките, с които ние определяме нещата, са различни: мярката за едного не е мярка за другиго. При това положение ние се натъкваме в математиката на тъй наречените несъизмерими величини. Например на какво е равно лицето на кръга? Лицето на кръга е равно на π×R2, дето π е равно на 3.14159…(безкрайна непериодична дроб), т.е. то е несъизмеримо число. Буквата R означава радиусът на окръжността, който може да бъде най-различно число. Кръгът е емблема на нещо, той се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът означава времето. Той може да се измерва с други величини, затова именно се говори за квадратура на кръга. Щом е така, трябва да знаете, че в Природата съществува Абсолютна Величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази Величина присъства едновременно навсякъде с всичките си точки, колкото неуловими да са те. Каква е тази мярка, хората не могат да разберат – за тях тя всякога ще остане непонятна. (79/стр. 60, 61-62)

Правата, Абсолютната мярка, с която определяме живота, не седи нито в едноизмерния, нито в двуизмерния, нито даже в триизмерния свят – тя се намира в четириизмерния свят, в света на четвъртото измерение. Доброто и злото се определят в света на времето и пространството. Когато приложите правилно времето и пространството като мярка за нещата, вие ще изпитате в себе си вътрешна радост и хармония. Ако сгрешите някъде, веднага ще почувствате в себе си вътрешна скръб, дисхармония. Тогава ще разберете, че светът, в който се движите, не е хармоничен. Обаче светът на четвъртото измерение е хармоничен; там никакви престъпления не могат да стават… Желания за престъпления може да има, но възможности за тяхното реализиране не съществуват. Хората от второ и трето измерение имат навика да крадат, но щом влязат в четвъртото измерение, те намират вече, че всякакво престъпление е безполезно. Какъв смисъл има за тях да откраднат нещо, когато начаса още тази вещ ще се върне на мястото си?

(79/стр. 70-71)

Всяко загубено или откраднато нещо в Божествения свят отива на своето място. Законът е такъв. В Божествения свят няма престъпления. (79/стр. 71)

Сега по този въпрос няма какво повече да се говори, в известни случаи многото говорене не ползва човека… Човек трябва да бъде скромен. Например има някои, които са свършили университет, но още не разбират какво нещо е координатна система. Под думата координация, или съгласуване, се разбира физически, сиреч механически, процес, който се извършва в съзнанието на човека – само в съзнанието силите могат да се координират. Координацията е закон във Висшата математика и се разбира само от онези, които могат да четат по него. Който иска да се запознае с този закон, той трябва да започне с изучаването на Небето… Между всички Небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. От координацията на Небето човек ще разбере и координацията, която съществува на Земята. (45/стр. 578-579)

Съотношения има навсякъде в живота. Какви са например отношенията на физическото тяло спрямо етерното, астралното, менталното и Причинното? Според окултизма всяко от телата на човека представлява известна величина. Физичес­кото тяло е една величина, астралното – втора, менталното – трета и Причинното – четвърта. Тези четири тела представляват четири координати. Всяко от тия тела има свои специфични енергии. Вие трябва да разбирате тези енергии, да можете да ги трансформирате, да ги превръщате от един свят в друг. (79/стр. 73)

И тъй, под координиране разбираме съотношение, нагласяване на силите… Например религията, науката, икономиката представляват математически отношения, координати. Религията е движение нагоре, икономиката е движение надолу, а науката – хоризонтално движение. Това са три координати, които имат известно отношение помежду си – те имат една допирна точка.

(79/стр. 57, 65)

Сега, на научен език, според Питагор, ще определим какво нещо е икономика, религия и наука. Един от катетите на правоъгълния триъгълник представлява религията, вторият представлява икономиката, а хипотенузата – науката. С други думи казано: възможностите на религията плюс възможностите на икономиката се съдържат във възможностите на науката. Значи, науката, т.е. хипотенузата, ще оправи религиозните и икономическите въпроси… Ще покажем това нещо чрез равенството: а2+b2=c2 – тези величини са религията, икономиката и науката; значи, сборът от квад­ратите на религията и икономиката се равнява на квадрата на науката. (79/стр. 66)

Религията, икономиката и науката се съдържат в ума; тогава може да дойдем до друго положение на питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положение на питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс възможностите на волята се равняват на възможностите на Душата. В този случай получаваме уравнение на сфера. И най-после дохож­даме до последното положение на питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на Душата се равняват на възможностите на Духа – а2+b2+c2+d2=Д2.

Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодействаща сила по отношение на ума и на сърцето; Душата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята; Духът е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на Душата. Освен тия няколко положения можем да съставим и още едно положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на Душата и на Духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а2+b2+c2+d2+Д2=Б2. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на Душата, на Духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а2+b2+c2+d2+Д2+Б2=А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на Трансцеденталното. (79/стр. 66-67)

Изкуплението на човечеството

Изходът от палата на Соломон-Ра

Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението?“. Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема как да се оправи светът. В далечно минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единия Бог, Бог на Вечната Хармония. Но в съседното царство негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра – той бил многобожник, но не само многобожник, а и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал 5 много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си Мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин; в този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват. И тъй, всичките дъщери били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени. Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени за тях ли?“. Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе в жертва на своите богове, за да го направят най-виден цар в света.

Когато тези 5 сестри се намерили затворени в палата, там прекарали цяла година. Втората година започнали да разсъждават, да търсят начин за освобождението си. Най-голямата дъщеря Адита намерила една книга в своята стая, която била оставена от Мъдреците, които правили този палат – те били от Бялата Ложа. Адита разбирала тайния език на тази книга, в която се пишело, че еди-къде си имало 4 ключа: единият бил обърнат към изток, другият – към запад, третият – към север, четвъртият – към юг. За да си отвориш, ще завъртиш: 1 път ключа към изток, 2 пъти ключа към запад, 3 пъти ключа към север и 4 пъти ключа към юг. После отново ще ги завъртиш: източния ключ ще завъртиш 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти и южния – 5 пъти. Ще завъртиш пак наново ключовете: източния – 3 пъти, западния – 4 пъти, северния – 5 пъти, южния – 6 пъти. Като ги завърташ тъй, числата ще вървят едно след друго; като ги завъртиш (4 ключа) по 3 пъти, ще се образува числото 12. Тъй ще намерите по колко пъти ще завъртите източния, по колко пъти – западния, по колко пъти – северния и южния ключове; тогава математически ще си направите едно съотношение и ще работите. След като се завъртят тъй ключовете в този палат, ще се отвори врата, откъдето трябвало да излязат навън. Тъй казва Мъдрецът в тази книга: „Щом влезеш, ще завъртиш вратите по обратен път: източната врата ще завъртиш 6 пъти, западната – 7 пъти, северната – 8 пъти, южната – 9 пъти. При всяко ново отваряне постепенно ще намаляваш. При второто отваряне: източната – 5 пъти, западната – 6 пъти, северната – 7 пъти, южната – 8 пъти. При третото отваряне: източната врата – 4 пъти, западната – 5 пъти, северната – 6 пъти и южната – 7 пъти. Щом излезеш вън, други ключове има. Тогава ти и сестрите ти ще се върнете у дома си“. И тъй:

При излизане:

при I отвар.

при II отвар.

при III отвар.

Източна врата:

1

2