I. Проявлението на числата

Всеки човек представлява известно число и от прибавянето или отнемането на това число към друго дадено число се създават добри или лоши отношения… Всеки човек или дава нещо от себе си на своя ближен, или взема, вади нещо от него. В този смисъл отношенията между хората представляват особен род математика, която трябва да се изучава. Защо мъжът се стреми към жената и жената – към мъжа? За да се увеличат. Жената представлява числото 2, а мъжът – числото 1. Следователно мъж и жена, събрани на едно място, дават числото 3, т.е. 2+1=3. Как ще примирите това противоречие? Как е възможно мъж и жена, събрани на едно място, да дадат числото 3? Това е един метафизически въпрос, който не може лесно да се разреши. (47/стр. 155)

Положителното число (1) е киселина, отрицателното (2) е основа, а неутралното (3) – това са солите. Една сол не е нито киселина, нито основа – тя е нещо по средата. (53/стр. 258)

Представете си, че имате две точки вън от окръжност: числата 1 и 2. За да се съединят, тези две точки трябва непременно да минат през една трета точка вътре в кръга – центъра. (48/стр. 92)

В центъра на числото 3 се намира Животът.

(40/стр. 556)

Числата 1 и 2 са творчески, те имат отношение помежду си. Числото 3 е резултат, получен от съединяването на 1 и 2… Сега, ако напишете отношението 1:2, това показва, че имате отношение на мисъл към дадено желание. Това отношение може да се напише обратно – 2:1. В първия случай мисълта беше по-силна от желанието, вследствие на което постъпката, т.е. числото 3, което е резултат от съединяването на 1+2, съдържа качествата на мисълта. Във втория случай имаме отношението 2:1, т.е. едно силно желание към една мисъл. В случая желанието взима надмощие над мисълта и резултатът, числото 3, ще има качествата на желанието. С отношенията на живите числа едно към друго се обяснява защо в едно семейство понякога се раждат повече момичета, а понякога – повече момчета. Когато майката е по-силна, раждат се повече момичета; когато бащата е по-силен, раждат се повече момчета. (48/стр. 93)

Какво представлява човекът?… Той е резултат на посоката на своя живот, на своите мисли и желания, които представляват отношение между числата 1 и 2. Когато изгуби разположението на духа си, човек остава само с отношението 1:2 или 2:1, но без център, през който да прекара своите мисли и желания с цел да ги трансформира. (48/стр. 94)

Вярата в Бога е център, който трансформира човешките мисли и желания… Ако двама приятели искат да запазят отношенията си, да не се разделят, от каквато и посока на мислите и на желанията си да изхождат, те всякога трябва да се срещат в центъра – в Реалността на живота. (48/стр. 94, 96)

Животът на съзнанието е движение към Великия Център. (48/стр. 100)

В съзнанието на човека едновременно има две течения, които трябва да се доловят… Вие едновременно ще се движите в две посоки, т.е. ще реализирате два живота: от една страна, ще развивате човешкото съзнание, а от друга страна, ще се стремите да се движите към Бога. (80/стр. 262, 265)

Съзнанието има двояко движение. Трябва да знаете, че щом срещнете съпротивление, то е, понеже материята, в която живеете, е гъста… При движението ви към Божественото се намират всички благоприятни условия за вас. Туй движение приготовлява Правия път на вашето съзнание, за да може да излезе от тази гъста материя – то е, което ще ви повдигне. (80/стр. 266)

Движението на Божественото съзнание наричат в Духовните науки: Божествен Промисъл. Но то е една неопределена дума, аз го наричам: Движение на Божественото съзнание. Едновременно човек се движи в две посоки. Всеки човек, както и всеки от вас, има тия две движения в себе си, само че у всички хора не се очертават ясно, всички не съзнават тия движения, които стават у тях.

(80/стр. 269)

Божественото съзнание се движи два пъти по-бързо, отколкото човешкото съзнание; но нам се чини, че пътят, който изминава то, е два пъти по-дълъг, защото не сме тъй будни за него, както сме будни за физическото съзнание. Тук имате закона за единицата и двойката, отношението на които е 1:2. Числото 2 в дадения случай показва движението на числото 1. Тази идея е малко сложна, но ще ви я обясня: допуснете, че числото 1 сте вие, а числото 2 – това е вашият кон. Вие имате да пътувате някъде да извършите известна работа, която е Х, неизвестна. Извършването на тази работа ще зависи от бързината на вашия кон, от способността на движението му. В дадения случай човешкото съзнание е само орган, носител на Божественото съзнание. (80/стр. 262)

Божественото съзнание никога не обяснява, само казва: „Не, недей!“. Нищо повече… Хората запитват: „Защо да не правя това или онова?“. Божественото никога не отговаря, то казва: „Не!“. Ако ти се подчиниш на това, което Божественото съзнание ти подсказва – след време, в твоите старини, туй Висше съзнание ще дойде да ти обясни всичко.

(80/стр. 262-263)

Аз, като наблюдавам живота, правя своите опити; при всеки случай търся Истината. Натъквам се между приятните и неприятните чувства на хората и търся онази опорна точка, онова място, което при всички условия на живота остава едно и също. Знаете ли какви чудеса стават? Щом стъпиш на това място, на тази опорна точка, наречена Божествена опора на живота, веднага твоето състояние се изменя, в теб протичат мощни сили. (50/стр. 589-590)

„Всяко дърво се познава по плода си.“ Думата дърво произлиза от един стар корен, тя не е славянска; дървото означава онзи Първичен, Божествен живот. Коренът на думата дърво произлиза от думата дева. В английския език произлиза от думата terra – tree; в гръцки – от числото 3. Тера значи земя, а земята означава живот. Така че дървото означава Първичният живот. (94/стр. 145)

Любовта води човека от незнайното към знайното, от хикса към десетката, т.е. към известното. Дървото е незнайното, а плодът – знайното… Всички незнайни неща имат свои плодове. Следователно, когато искаме да разберем незнайното, трябва да опитаме неговия плод. Искаме ли да познаем Реалността, трябва да опитаме нейните плодове.

(49/стр. 436)

Каква е единицата мярка на Любовта? С колко единици любов трябва да бъдете обичани? Любов­та на едного може да бъде единица, на друг – 2 единици, на трети – 3 единици и т.н. Любовта може да бъде най-много 10 единици – един завършен цикъл. Знаете ли колко е голяма единицата любов, на колко единици любов най-много човек може да издържа? Какви са качествата на единицата любов? Мъжът представлява единицата любов, жената – 2 единици, синът – 3 единици, дъщерята – 4 единици, целият човек, семейството или обществото – 5 единици, народът – 6 единици. Знаете ли какво нещо е да ви обича един народ? За да отговорите на любовта на един народ, вие трябва да бъдете много богат човек – да има какво да му дадете. (47/стр. 539)

Когато някой иска хората да го обичат и да му се подчиняват, той трябва да им е дал нещо, да се е пожертвал за тях. Хората обичат Бога и Му се подчиняват, защото Той всичко им е дал и всеки момент се жертва за тях. (47/стр. 330)

Единицата дава право на човека да живее на Земята и да има отношения към всички живи същества… Някога човечеството е живяло в числото 1, което представлява северното полушарие. Сега животът на цялото човечество се е пренесъл в числото 2, т.е. в южното полушарие. (47/стр. 489)

Вие всъщност не знаете какво представят числата 1 и 2. Вие умножавате числото 2, но то никога не може да се умножи; то представя едно Абсолютно число в Природата. Това, което изработва числото 2, когато се проявява – то е, че дава число 3. Но и числото 3 е Абсолютно число. (43/стр. 170)

В математиката, с която днес си служите, идеите не са верни в Абсолютния смисъл на думата. Числото 3 наистина е равно на 2 плюс 1, но само ако числата 2 и 1 ги разглеждаме като съставни елементи на числото 1, но не и като самостоятелни цели числа. Числото 3 съдържа резултатите на числата 2 плюс 1, а не самите числа 2 и 1. (79/стр. 133)

Като дойдете до числото 3, ако не разбирате Абсолютната стойност на това число, вие казвате: „Аз, първият човек“. Първият човек е бил Адам. И впоследствие всички хора, които са дошли след Адам, мязат на него и във възходящата, и в низходящата степен. Като се казва, че хората мязат на Адам, това не значи, че те мязат на него по прегрешенията си, но по възможностите, които се крият в тях. (43/стр. 170)

Страданията на света се дължат на това именно, че хората повече вярват, че ще умрат, отколкото че ще живеят. Не, по-голяма е вероятността, че ще живееш, отколкото че умреш. Че ще живееш, отношението е 2:3. Че ще умреш, отношението е 1:3. А възможността, че ще възкръснеш, е 3:3.

(16/стр. 629-630)

Казваме, че Бог е изпратил човека на Земята, но може и никъде да не го е пратил… Въпрос е дали вие сте на Земята. Да не излезе, че сънувате, че сте на Земята? (45/стр. 690, 694)

Съвременният свят е пълен с физически, с интелигентни автомати. (95/стр. 362)

Човек е същество, което мисли, чувства и действа. Ако съзнанието му не взема участие в неговите мисли и действия, той е автомат. (88/стр. 58)

Истинският Живот е онзи, който изтича от Духа. Има живот, който не изтича от Духа. (95/стр. 403)

Казват: „Как ще преживеем в този свят?“. Приятели, аз съм преживял в този свят по този начин, който ви казвам. (95/стр. 193)

За мене има още една Реалност, за която аз не мога да говоря. Зад съзнанието има нещо хубаво и красиво, върху което почива тази Абсолютна Божествена Наука, но тя е една област само за Абсолютната Любов, за Абсолютната Мъдрост и за Абсолютната Истина. (15/стр. 378)

Числото 4 е родено преди числото 3

В Природата има ред елементи, които се означават все с единици… Но единицата скъпоценен камък се различава от единицата житно зърно или от единицата бръмбар… Когато окултната наука си служи с една от тия единици, всяка от тях представлява известен символ, който показва, че единицата е в процеса на своето развитие, на своето проявление. В такъв случай всяко нещо, па и всеки човек, представлява единица в прогрес. Знаете ли какъв е вашият коефициент? (82/стр. 39-40)

В света, в който живеем, само числото 1 функционира. Числото 2 представлява дроб, т.е. единица, разделена на две; в това отношение двойката представлява отражение на единицата. И числото 3 съществува като отражение на единицата; всъщност числото 3 само не съществува. Питам: Кое е Реалното в човека? (82/стр. 42)

Когато работите с числата, вие се спирате върху това от колко единици е образувано всяко число… Обаче това не е достатъчно. Вие трябва да знаете при какви условия се е родило всяко число. Числото 2 се е родило при големи борби. Тогава в цялата Природа, в Космоса са се явявали огньове, светове са се разделяли, Ангели са падали. (82/стр. 58)

Светът е създаден при раждането на числото 2. Тази епоха е забележителна с творчески дух. Тогава някои Ангели са паднали и са слезли на Земята, а други са останали на Небето; те и досега пазят местата си. Тогава се е явил законът на поляризирането – всяко творчество изисква някаква жертва; по-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило… Числото 2 всякога носи със себе си нещо хубаво: началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър. (82/стр. 59, 60)

За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване; човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго… Числото 2 се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате възможност да разберете значението на това число. (82/стр. 59)

Съвременните хора разбират най-добре числото 2. Защо? Защото страдат. Дето има страдания, там присъства числото 2. След числото 2 се явява числото 4 (22=4). Вие мислите, че числата вървят по своя ред: 1, 2, 3, 4, 5… Не, първото число, което се е явило на света, е числото 2; после се е явило числото 4, а след него – числото 3. Когато се е явило числото 3, светът се е оформил, т.е. самоопределил се е и е взел Права посока. (82/стр. 59)

Хората разбират само числото 2, а числото 4, което сега влиза в света, още не го разбират. Четири е човешко число. Щом се разбере числото 4, тройката ще дойде в света. Числото 3 се отнася към Божествения свят. Квадратът, т.е. числото 4, представлява човешкото в света. Триъгълникът, т.е. числото 3, представлява Божественият свят. Когато човешкото и Божественото се съединят, те образуват дома, т.е. става появяването на числото 5 – на петоъгълника. (82/стр. 59-60)

Хармонично съчетание между един триъгълник и един квадрат – това е научното обяснение на Новото Учение. (30/стр. 185)

Човешкото Аз, или развиващата се човешка душа, сега трябва да изучава Висшата, Божествената математика. В човека живеят едновременно две същества: едното е родената човешка душа, която трябва да расте и да се развива едновременно в четирите променливи свята, а другото същество е Божественото Начало в човека, наречено Небе. За земята, дето се намират четирите свята, е казано: „И земята беше неустроена и пуста“; значи, тя трябваше да се устройва. За Небето не се казва, че трябва да се устройва. (96/стр. 470)

За Бога не може да се каже, че Той прави нещата, както човек ги прави; не може да се каже, че Господ е направил света или че Господ е направил човека. Преди всичко, Божественият свят съществува вечно. Ако е въпрос за правене, могат да се направят четирите свята, които се проявяват последователно. Тези светове наричат светове на промени. В един от тези светове се проявява законът на инволюцията, а в друг пък се проявява законът на еволюцията. Трите Божествени свята – на Любовта, на Мъдростта и на Истината – съществуват вечно. Те нито се променят, нито се изменят. Световете, които се променят, се отразяват в Божествения свят. В това има голяма красота.

(96/стр. 465-466)

От окултно гледище числата от 1 до 10 представляват Висши, Разумни Същества с идеи, със знания. Те слизат на Земята със строго определена задача. Всяко число представлява отделна Йерархия. Единицата представлява Същество от най-горна еволюция, но според законите колкото по-възвишено е Съществото, което слиза на Земята, толкова повече то се смалява. Затова именно единицата, която в Божествения свят е от най-висока Йерархия, на Земята е най-малка. Като слиза на Земята, единицата постепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка; като точка единицата се превръща в център на кръга. Тъй щото, когато някой се осъзнава като човек, той трябва да се смалява – да стане център на кръга, т.е. център на един специален живот.

(82/стр. 315)

Когато се намери пред известна мъчнотия, човек се затваря в кръг. За да се справи с тази мъч­нотия, той трябва да дойде до центъра на кръга, до най-трудните условия, и оттам да започне да възлиза нагоре. (82/стр. 132)

С други думи казано, веднъж дошъл на Земята, човек трябва да знае как да трансформира енергията си от по-високо в по-ниско състояние – той трябва да пренесе знанията си от по-широк в по-тесен кръг на деятелност… В Древните Окултни Школи първата задача, която се е давала на ученика, се е състояла в изучаване и прилагане на закона за смаляването. Ученикът трябва да се смали, да дойде до точка, до най-малкото същество в света.

(82/стр. 315, 320)

Силата и възможностите на човека се проверяват, когато той се превърне на точка, на център… Ако не се превърнете на точка, на център, няма да влезете в Царството Божие, т.е. няма да имате условия за развиване. За да дойдете до това положение, вие трябва да се съсредоточите в себе си и да се свържете с вашата Разумна среда. (82/стр. 317-318)

Силата на всяка единица зависи от свързването с известна среда. В Природата съществува една Абсолютна Разумна среда, с която единицата, като Разумно Същество, трябва да бъде свързана по който и да е начин – съзнателен, самосъзнателен, подсъзнателен и свръхсъзнателен. Като разумни същес­тва, като живи единици, същият закон се отнася и до вас. Този закон обхваща всички живи същес­тва: от най-малките до най-големите… Нап­ример бръмбарът слиза, качва се, върти се, прави особени движения, в които има известна последователност, известна разумност. Дето има последователност, там съществува известна разумност независимо от това дали тя е в самото същество, или вън от него. Това се дължи именно на скачването на живите същества с Разумната среда. (82/стр. 316)

Втората Йерархия Същества, които се изявяват на Земята в числото 2, идат в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората Йерархия има за цел да посочи на единицата пътя, по който тя може да се развива. Значи, числото 2 е път, който помага за развиване на съществата. Който иска да знае пътя на своето развитие, той трябва да разбира числото 2. Като влезе в числото 2, той веднага се поляризира. Щом се поляризира, в ума му се произвежда Светлина. Обаче свърже ли се с числото 1, с единицата, в ума му няма да блесне никаква Светлина. В единицата има вътрешна Светлина, но не и външна. При числото 2 се явяват два центъра, вследствие на което между съществата се явява борба. Числото 2, взето в трите си измерения, дава числото 8 (23=8). При числото 8 имаме Разумни Същества с различна енергия по качества от тази на Съществата при числото 2… И тъй, единицата е първият център в човешкия живот; тя представ­лява неговите вътрешни идеи. Извън себе си пък човек има 8 възможности. (82/стр. 315-316)

Числото 8 е число на безконечността, на Вечността. Ето защо, когато работите за Истината, не очаквайте бързи резултати. Резултатите на Истината са във Вечността. (82/стр. 116)

Аз мога да ви обясня много работи, но вие знаете повече, отколкото трябва. (15/стр. 475)

Съотношение между числата
от 1 до 10

Какво означават числата от 1 до 10? Числото 1 означава творческият принцип, 2 – число на раздори, 3 – число на примиряване, 4 – изкуство за деление на нещата, 5 – изкуство за добро свършване на работите, 6 – да ядеш сладко, 7 – почивка, 8 – изплащане на дълговете, 9 – примиряване с противоречията, т.е. резултат на всички работи, 10 – отиване при Бога, за да дадеш отчет за всичко, което си направил на Земята. (37/стр. 53)

Аз взимам числата от 1 до 9 като най-важни, останалите числа от 9 нататък са повторение на първите. Който изучи отношението на тия числа към човека, той ще знае отношението и на останалите числа. (45/стр. 226)

Числата 2 и 3, 5 и 6, 8 и 9 са щастливи числа, те помагат на хората. Ако не научите смисъла на числата 2 и 3, не можете да влезете в числата 5 и 6; ако не научите смисъла на 5 и 6, не можете да влезете в числата 8 и 9. Науката за числата показва отношенията, които съществуват между всички одушевени и неодушевени тела. (3/стр. 289-290)

Мъчно е да се обяснят отношенията на две числа. Отношенията могат да бъдат не само по форма, но и по количество, по съдържание и по смисъл. Има и други отношения. При едно число първо трябва да знаеш какви са неговите отношенията. Това е вътрешен, метафизичен въпрос. (53/стр. 88)

На едно живо, органическо живо число ти пос­тоянно трябва да изучаваш неговите отношения.

(43/стр. 651)

Всяко едно число е една формула. (43/стр. 31)

Който се занимава с математиката, трябва да разбира всички отношения в нея. Казвам: 1:2=2:3 – какво означава тази пропорция? Математикът знае значението на единицата, той разбира и думата едно, но какво означава единицата, едното? Ще кажете, че единицата е права линия. Под Единица разбираме: онази Първоначална Сила, която е пос­тавила всичко в действие и е станала осезаема за хората – значи, проявлението на Едното във всяко отношение наричаме Единица. Тогава казваме: онази материя, която е възприела единицата и изя­вила всички нейни форми, се отнася към двойката, т.е. към условията, както двойката се отнася към тройката, т.е. към изявените вече резултати. С други думи казано: бащата (1) се отнася към майката (2), както майката (2) се отнася към сина (3) – това означава пропорцията 1:2=2:3. Първо бащата обича майката, после майката обича детето си – това е закон. (6/стр. 380)

Закон е: Отношение съществува само между Разумни Същества… И отношението между ума, сърцето и волята може да се изрази с числата 1:2=2:3. (88/стр. 7, 8)

Казвате: „Аз зная какво означава числото 1“. Това число има безброй съотношения, то може да има хиляди проявления с хиляди качества, поз­наваш ли го във всичките негови качества?… Като дойдем до числото 2, трябва да знаем и неговите съотношения. Трябва да знаем какво означават числата 1, 2, 3 до 10. Това е проявление на Първичния Божествен свят. (5/стр. 509)

Числата от 1 до 10 са живи, те не са само символи, те имат свои отношения. Когато ние казваме 1+2, какво означава това? „Значи да ги съберем.“ Може ли 1+2 да се съберат? В математика казват, че по-голямо число от единицата няма – а учителят те учи да събираш 1+2, малкото число да събереш с голямото. Не е ли смешно да ви дам едно бакърче, за да съберете морето в него? Ако тълкувате буквално, какво представлява събирането на числата 1+2? Това са само отношения. (9/стр. 229)

Вие можете ли да умножавате единицата? Не, колкото и да я умножавате, тя не се умножава. Можете ли да я събирате? Не можете. Не можете и да я изваждате. Някой ще каже: „Как да не може? Единица по единица правят две единици“. Не, в света съществува само една Единица. С какво ще я събереш, с какво ще я извадиш, с какво ще я умножиш? „Тогава откъде се явиха другите числа – 2, 3, 4 и т.н.?“ От деленето на Единицата. С другите числа можеш да събираш, да вадиш, да умножаваш и да делиш. Значи, светът е произлязъл чрез деление. И ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици на Единицата. Следователно първоначално Единицата се е разделила и произлезлите от нея числа се умножават, делят и т.н., тъй че ние работим с дробите. Питам: При такова събиране, изваждане, умножение на частите на Единицата каква наука може да имате? (9/стр. 200-201)

При обикновеното статично смятане ние казваме, че единицата е най-малкото число, а 2, 3, 4, 5, 6 и т.н. са по-големи от нея. Обаче от гледище на Динамичната Жива математика, не е така. Най-голямото число е единицата, след това – двойката, тройката и т.н. И тогава извършваме действието изваждане по следния начин: 2-3=1. При обикновеното изваждане е обратно: 3-2=1. Числото 2 е майката, 3 е детето. Значи, детето излиза от майката, а не майката от детето. Като действия от различни светове и от различен порядък и 3-2 е вярно, и 2-3 е вярно. Човек трябва да знае в кой свят и в кой порядък на нещата се намира. (37/стр. 219)

Кой процес се е явил по-рано: даването или вземането? Даването. Природата е дала първа, а след нея и всички същества. Значи, първият процес е даването, а вторият – вземането. Тройката, т.е. детето, взема от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата не може да се говори за Абсолютни величини, за Абсолютна Истина. (37/стр. 220)

Сега в съвременната математика вие събирате например числата 2 и 3 и казвате: 2+3=5. Можете ли да съберете числата 2 и 3? Числата 2 и 3 не може да ги съберете. Защо? Числата – това са идеи, а вие не можете да събирате идеите. Ако съберете вашите кокошки в курника, това събиране ли е? Кокошката е една ваша идея. Тия кокошки могат да се събират и без вас. Често птичките, кокошките се събират сами на едно място; ние казваме: „Събрахме нашите кокошки“. Събирането е една случайност в света. Вие не може да събирате числата. Числата 2, 3 – това са факти, идеи. Вие, като ги събирате, правите само един превод. Отде намерихте, че 2+3=5? Може ли от 2 и 3 да произлезе 5? Вие ще ми възразите: „Как да не може? Аз имам 2 кокошки, купувам още 3, нали правят 5 кокошки. Всяка от тях ще снесе по 1 яйце на ден – значи, ще имам 5 яйца“. Отде знаете това? Туй са само предположения. (40/стр. 406)

Тогава какво трябва да разбираме под думата събиране? Под събиране вие разбирате: да събереш пари в кесията си, да събереш хора на едно място – но можеш ли да събереш техните сърца и умове? Може ли да съберете два ума на едно място? Може ли да съберете две сърца на едно място? Може ли да съберете две души на едно място? Вие ще кажете: „Как не? Аз мога да ги събера. Например трима души и четирима души правят седем души“. Тия хора, тия души, които вие мислите, че събирате, те представляват известна идея. В действителност можете ли да ги съберете? (40/стр. 406)

Можете ли да намерите какво математическо съотношение има между океана и реката?

(94/стр. 108)

Числото 2 по-голямо ли е от 1? Числата, както се изучават при сегашните условия, нямат практическо приложение. Ако ви кажа, че две единици са по-малко от единицата, тогава ще ме питате: „Как, един грош по-голям ли е от два гроша?“. (40/стр. 407)

Числото 2 показва, че единицата се е намалила – когато събирате единица с единица, тя се намалява. Когато пък умножавате единица с единица, тя си остава една и съща: нито се увеличава, нито се намалява. Значи, при събирането единицата всякога се намалява. После имаме следния процес: 1-1=0. Тук единицата иде в своето естествено състояние. Сега няма да се спирам да ви обяснявам тия неща, защото не искам да ви забърквам… Тия неща, които ви казвам, са верни само при съзнателния живот, при онази Висша математика. В обикновената математика работите са съвсем други.

(40/стр. 407)

Някой казва, че 2+2=4. Казвам: Да, 2 и 2 прави 4, но 4 е равно на 1. Как? По вашата теория всяка ябълка е равна на 250 гр, 4 ябълки по 250 гр правят килограм – значи, 4 е равно на 1 кг, равно на единица. Вие казвате, че 4 е по-голямо от 1. Казвам: При такова разбиране какво понятие може да имате за нещата? (9/стр. 201)

Като ви кажа, че 2+2=4, това значи, че бащата и майката могат да повторят себе си само два пъти: 2×2=4 или 2+2=4. Това значи, че майката може да роди или момиче, или момче – нищо повече, трето нещо не може да се роди в дома на родителите. Законът може да се повтори само два пъти: първия път ще се повтори в момче, втория път в момиче и ще се получи числото 4, което показва, че законът е верен. Вие може да дадете друго тълкуване, но какъв е смисълът от това? Следователно, когато говорим за единицата, ние винаги подразбираме Първичната Причина, която подтиква нещата към разумно действие. И когато кажем аз, единият човек, единият Бог, ние трябва да разбираме всички причини, които подтикват нещата към разумност. Когато кажем две, трябва да разбираме онази сила в света, която строи, която поставя неща в хармония. Числото 2 е майката, която ражда, която отглежда. Следователно, като работят заедно, бащата и майката ще проявят резултата си в своите синове и дъщери. Ако ме попитате: „Какво е Господ?“, ще ви кажа, че Той е това, което сме и ние – само чрез нашия живот, само чрез нашите мисли, желания и действия ние можем да се върнем назад, за да разберем какви са отношенията ни към Бога.

(27/стр. 222-223)

Индивидите образуват обществата, обществата образуват народите, народите – цялото човечество… Противоречие е да се каже, че 10 е равно на 1; обаче купувате 1 кг ябълки, преброявате ги и виждате, че са 10 на брой – в случая 1 е равно на 10 или 10 е равно на 1. В този смисъл индивидът, в който живее душата, е единица – в нея се крият всички условия и възможности за създаване на цялото човечество. (4/стр. 58)

Ние сега сме се раздробили и всеки мисли, че е нещо много голямо. Не, ти си една малка частица от Единицата в света. Знаеш ли кога се отдели от Бога, помниш ли този момент? (9/стр. 201)

Бог е Принцип. Бог в Себе Си е математическо цяло. Цялото не се мени, а неговите части претърпяват едно вътрешно изменение. С човешките души, с Ангелите, с Висшите Духове могат да стават промени, то е в реда на закона за усъвършенстването; ние можем да растем и да се развиваме. Цялото в себе си може да се проявява като цяло – неговата сила нито може да се увеличава, нито да намалява… Следователно Абсолютното Цяло, Бог, е една постоянна величина и тази величина ние наричаме Божествен Дух. Първото проявление на това Цяло е Любовта (число 2), а Любовта носи живота на човека (число 3). (8/стр. 143)

По никой начин 2 не може да бъде равно на 3; от двойката може да излезе тройка, но тройката и без това съществува самостоятелно. Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другите числа съществуват самостоятелно и при известни случаи се явяват на сцената, обаче не може да се каже, че тройката произлиза от двойката, а двойката – от единицата. (31/стр. 377)

В математиката тук, на Земята, частта не може да бъде равна на цялото. В окултната наука, в окултната математика обаче има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част. Тогава как ще примирите тия противоречия? Следователно отношенията на тази математика не са механически, но са органически и психологически – процесът е, значи, вътрешен.

(38/стр. 89-90)

В обикновения живот под думите равни величини разбираме: величини, които съдържат поне еднакво количество енергии. Във Висшата математика обаче, т.е. в Живата математика, функциите на малката частица могат да бъдат равни на функциите на Цялото. При равенството на такива величини е от значение работата, която се извършва, а не енергията, която се изразходва. В този смисъл малката величина е равна на голямата, защото, ако тя не извършва работата си както трябва, голямата величина, т.е. Цялото, ще прекрати своята дейност.

(47/стр. 488-489)

Това е в Божествената математика – частта е равна на цялото… Това е една Велика философия. В какво отношение в Божествената математика частта е равна на цялото: по количество или съдържание? Тя е равна по съдържание. Човек е подобен на Бога – по съдържание човешката душа и дух имат в себе си същото нещо, което има Божественият Дух. Това всички можем да съзнаем.

(12/стр. 142-143)

Това, което ви говоря сега, е Висша математика, тя борави с числата от 1 до 10. Като разберете вътрешния смисъл на тия числа, ще определите своите отношения към Бога и ближните си. Най-голямото число е Единицата. Като разберете Единицата, ще разберете всички отношения. (2/стр. 175)

Който не разбира отношенията на числата, той ще се обърка, ще каже: „Дълбоки работи са тия неща“. Казвам: Дълбоките работи са приятни. Небето е дълбоко и неизмеримо. Обаче в Дълбочината човек никога не се дави. В неразбраното се дави човек. (32/стр. 43)

Пермутации на числата

Естественият ред

Сега ще напишем на черната дъска числата от 1 до 10, но така, че да образуват само едно число, а именно числото 1 234 567 890 – така наредени числата от 1 до 10, това представлява техният естествен ред. Колко пермутации могат да се образуват от тези числа? Р10=10!=1.2.3.4.5.6.7.8.9.10=3628800. Числото 3 628 800 показва възможностите, които съществуват при пермутиране на числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Ако променим местата на едно от тези числа, ще получим числото 1 324 567 890. Естествено ли е това размес­тване – числото 3 да бъде пред числото 2?

(44/стр. 269)

Някой, като е написал числото 3 пред числото 2, пита: „В какво се състои моята погрешка? Какво от това, че съм сложил 3 пред 2?“. Ако пог­решката е само като число, написано на хартия, тя не е голяма; ще се заличи 3 и вместо него ще се пише 2. Обаче, ако тази погрешка е в живота, в отношенията между хората, тя вече има своите по-големи или по-малки последствия. Представете си, че бащата в един дом предпочита сина си пред всички други и го слага веднага след себе си: това ще произведе голям скандал, голяма дисхармония в целия дом. Такъв е резултатът от поставянето на 3 пред 2. Ако пък майката предпочита дъщерята пред сина, ще имаме числото 1 243 567 890. Това предпочитане на дъщерята пак ще произведе голяма дисхармония в дома. (44/стр. 269-270)

Казвам: Не е все едно да сложиш 6 пред 5 или 3 пред 2. Това са пермутации в живота. Също така не е все едно да преживяваш щастлив живот вместо нещастен. И това са пермутации. Като напишете числата от 1 до 10 в техния естествен ред, ще имате различни отношения. Числото 3 например означава законите, на които се подчинява Първичният син, т.е. Божественото, или Аз-ът в човека. Числото 6 означава отношенията между Духовете. Числото 9 показва законите, на които трябва да се подчинява човекът. Числото 2 представлява Великият Божествен Дух, който създава. Числото 5 е майката на човека. Числото 1 е Първият Божествен Принцип, който създава всичко в света. Числото 4 представлява отношенията между Ангелите, а 7 – между хората. Значи, имате три категории числа: 3, 6 и 9; 2, 5 и 8; 1, 4 и 7.

По същия начин идеите и чувствата на хората трябва да преминат през три степени, през три категории. Имайте предвид следния закон: Дойдете ли до Божественото в себе си, всички противоречия във вашия ум и във вашето сърце ще изчезнат. Уповавате ли на Божественото, всяка ваша мисъл, всяко ваше желание ще се реализира; каквито препятствия и да срещате по пътя си, ще ги преодолявате. Дойдете ли до числото 4, в съзнанието ви ще се зародят две идеи: за и против. Щом дойдете до числото 7, у вас ще се яви вътрешна борба: защо сте дошли на Земята в тази гъста материя? Вие ще правите усилия да излезете от тази материя, но вашата задача не е в борбата, а в устояването срещу тези противоречия. (44/стр. 277)

На физическия свят всеки човек е единица, едно съзнание. Той едновременно е свързан с още две съзнания: едното съзнание е в Ангелския свят, а другото – в Божествения свят. Тези три съзнания са свързани в едно цяло. Тъй щото, когато започвате една работа, опитайте всички възможности за нейното реализиране. Най-първо опитайте възможностите в първия кръг – във физическото съзнание. Ако тук не можете да я свършите, опитайте всички възможности за реализирането във втория кръг – в Ангелското съзнание. Ако и тук не можете да успеете, опитайте всички възможности в третия кръг – в Божественото съзнание. Дойдете ли до последното съзнание, всяка работа се завършва правилно. В Божественото съзнание се разрешават и най-трудните задачи. (44/стр. 277-278)

Помнете следното: Не изменяйте естествения ред на нещата. Когато наредите числата от 1 до 10 в техния естествен ред и ги приложите в живота си, вие ще разберете Дълбокия смисъл на живота и отношенията между хората. (44/стр. 284)

Според закона на Любовта човек може да поз­нае нещата само тогава, когато са поставени на своето място… И тъй, поставяйте всяко нещо на неговото място, както поставяте числата на техните места. Като наредите числата от 1 до 10, виждате, че всяко предидущо число е по-малко от последващото. Ако имате да дължите 1 лв., вие се радвате, че дългът ви е малък. Обаче, ако турите 1 на мястото на 9, радостта ви изчезва. Дългът, който е на първо място, на мястото на 1, се увеличава 9 пъти повече. Не размествайте местата на нещата, за да не си създавате излишни страдания.

(36/стр. 266-267, 270)

Например какво представлява числото 13? Дом без майка: 1 е бащата, 3 – синът или дъщерята; значи, майката (числото 2) отсъства в този дом. Където майката отсъства, там нещастията следват едно след друго; много естествено, бащата не може да възпитава децата. Щом децата в един дом са лишени от майчино възпитание, от възпитанието на Любовта, този дом е отворен за нещастия, за злото в света. Майката е нужна в дома; следователно, за да имате пълен дом, трябва и майката да присъства – да имате числото 123. Сборът от цифрите на числото 123 е 6; сборът от цифрите на числото 13 е 4, което е положително число. Ако вземете сумите 4 и 6 на числата 13 и 123, ще образувате числото 46, което не е особено щастливо; затова между 4 и 6 ще сложите числото 5 и ще получите 456, общата сума от цифрите на което е равна на 15. Вие не можете да разберете защо между 1 и 3 в числото 13 трябва да поставите 2; тези числа са свързани логически помежду си, което не подозирате – тази връзка съществува по силата на известен закон, който и да знаете днес, няма да ви ползва.

(46/стр. 277-278)

Ако напишете числото 1234 така, че разместите цифрите, ще получите нови числа: 2341, 3214, 4321. Тази система от числа съществува ли в Природата? Може да съществува, а може и да не съществува – тя е създадена от човешкия ум и от човешкия дух по известни съображения; обаче трябва да се знае, че всичко, каквото човешкият дух създава, непременното съществува и в Природата. (47/стр. 565)

Някой път вие си играете с числата. Седите и пишете числата. Ако седите и си играете с числата, трябва да знаете, че има някои числа опасни. Ако ги напишете, веднага ще стане една експлозия във вас. (77/стр. 265)

Да допуснем сега, че решавате една задача, имате: 1, 4, 6, 7, 8, 9. Цифрата 1 е цар, 4 – това са войници, 6 – това са деца по на 15 години, 7 – това са свещеници, 8 – това са стари хора, 9 – това са най-големите синове. Какво ще правите? Имате: 1 цар, 4 войници, 6 деца, 7 свещеници, 8 стари хора, 9 възрастни синове по на 65 години; това число не е хармонично. Като събирате цифрите, колко правят – 1+4+6+7+8+9=35, 3+5=8. Без цифрата 8 числото става 14679, 1+4+6+7+9=27=9 – изкарахме синовете; а пък 1+4+6=11=2. Най-малките работи, които срещате в живота, имат една закономерност. Някой път, ако се занимавате с аритметика, ще влезете в чудо. Чудни работи има в аритметиката. (63/стр. 81-82)

Числото 123 456 789

Числата от 1 до 10 показват отношенията на Божественото към нас. Тъй щото, когато искате да разрешите някакъв въпрос, ще извикате на помощ числата от 1 до 10, написани в техния естествен ред. Това показва, че в Бога има 1 234 567 890 метода, по които могат да се разрешават мъчнотиите в живота. За да изправите една погрешка в себе си или за да свършите някоя работа, Духът ще види кой от тези методи ще съответства най-много и него ще приложи. (44/стр. 279)

Само Божият Дух може да направлява душите. Само Той знае кога една душа трябва да влезе в контакт с друга, за да могат и двете взаимно да проявяват енергиите си. Така трябва да се групират душите: по двама, по четирима, по шестима и повече заедно, за да проявяват своите качества. В Божествения свят се групират по 10 души; в Ангелския – по 100; в човешкия свят – по 1000 души.

(45/стр. 738)

Числата от 1 до 10 представляват Божественият свят; от 1 до 100 – Ангелският свят; от 1 до 1000 – човешкият свят. Ако някой човек в числото 5342 е двойката, това показва, че той е заел последното място на физическия свят, т.е. той е на опашката; ако пък имате числото 2435, вие сте в началото на това число, на първо място. Първото място, главата, представя Божествения свят. (45/стр. 462)

Ако ви накарат да изберете хора за Земята, от кои ще вземете – от 10-те, от 100-те или от 1000-та? Ако изберете само от 1000-та, те ще бъдат хора от физическия свят, които само ще се гневят. Затова трябва да изберете хора от трите свята: 1 от Божествения свят, от 10-те, които ще турите на главата; 10 ще вземете от Ангелския свят, от 100-те, които ще турите в сърцето; най-после ще вземете 100 от 1000-та, които ще поставите на физическия свят. След това ще размесите тия хора, за да си окажат известно влияние. Това е закон, който можете да приложите. (45/стр. 463-464)

От всички се изисква приложение. В тази лекция ви дадох три правила: правилата на 10-те, на 100-те и на 1000-та; вие трябва да оживите, да приложите тия числа в живота си. Числото 10 представ­лява Любовта, т.е. главата на човека. Засега главата разполага със 7 врати: 2 очи, 2 уши, 2 ноздри и 1 уста; има още 3 врати, които някога ще се отворят, но засега Господ ги е затворил. Съвременните хора не могат да си служат както трябва със 7 врати, а какво ще бъде положението им, ако се отворят и последните 3 врати? Ще дойде ден, когато човек ще използва разумно и 10-те врати на главата си – това ще бъде, когато той живее в числото 10.

(45/стр. 473-474)

Царският син е числото 10 – числото 10 представлява Божественият свят. (45/стр. 473)

Човек трябва да мине през човешката еволюция, която обхваща числата от 100 до 1000; през Ангелската, която обхваща числата от 10 до 100; най-после той ще дойде до Божествената еволюция, която обхваща числата от 1 до 10. (47/стр. 384)

Сега, колкото и да ви говоря за числата, вие не можете да станете кабалисти, както всички хора не могат изведнъж да станат музиканти, учени, философи, поети и т.н. За да придобие нещо, човек трябва да работи дълго време в известно направление… Като работи съзнателно върху себе си, човек ще дойде до вътрешно разбиране на числата, до поз­наване на себе си и на другите хора. (47/стр. 150, 153)

Например срещате някой, казвате му една дума, която веднага произвежда силна реакция в него. Защо? Този човек има взривни вещества в себе си, които лесно експлодират – той е избухлив. Човекът не е виновен за това, такова число съдържа в себе си. (48/стр. 416)

Всеки човек представлява едно число със скрити сили и способности: това число може да бъде еднозначно, двузначно, тризначно и т.н. Например някой човек може да бъде числото 123 456. Циф­рите на това число могат да вземат и друг ред – да получим числата 132 546 или 165 423 и т.н. Всяко едно от тия числа има различно значение. Първото число обаче, в което цифрите са наредени в естествения ред на числата, а именно числото 123 456, представлява човек, който е дошъл до големите илюзии на живота. Първоначално този човек е бил числото 1, но е мислел, че трябва да се ожени. Като е намерил мома, в която се е влюбил, той се е убедил още повече, че трябва да се ожени, за да стане числото 2 – без нея животът му няма никакъв смисъл. Като се е оженил, започнал е да мечтае за детенце: той е разбрал, че дом без деца нищо не струва. Така със сина си заедно той е станал числото 3; после е дошла и дъщерята – станал е числото 4. Той е започнал да се грижи за семейс­твото си, да изучи децата си, срещу което е искал от тях уважение и почитание – това е числото 5, човекът с неговите изисквания от живота. Като са пораснали децата му, той ги е оженил и скоро след това е станал дядо с внучета – той се е превърнал в числото 6, число на илюзии. Като се е видял в това число, той се е убедил, че нищо не е разбрал от живота: защо се е оженил, защо е имал деца, защо е станал дядо с внучета – това са въпроси, които са останали неразрешени. Дотук този човек е вървял правилно. Той трябва да продължава в същия път, т.е. от човешкото да мине в Божественото, където ще намери разрешение на всички въпроси – той трябва да се превърне в числото 123 456 789.

(47/стр. 148-149)

Числото 123 456 789 представлява нормално развит човек с всички качества и възможности в себе си. Всяка цифра в даденото число е жива – тя крие в себе си живи сили, които човек може да възприеме. Всеки човек, който представлява числото 123 456 789, е бил свидетел и участник при създаването на Земята, на цялата Слънчева система; той е минал през всички епохи и периоди на развитието на Земята, през всички култури. Това число показва пътя на човешкото развитие и проявление като душа. (47/стр. 149)

Смирението на числата

Като ученици, вие трябва да изучавате числата – да придобиете гъвкавост като тях. Ако ученикът не изучава математика и музика, той не може да води морален (високоидеен) живот. (47/стр. 420)

Сега, като говоря за числата, аз имам предвид простите числа от 1 до 10. Всеки човек има по едно любимо число, което се определя от особеностите на неговия характер. Например индивидуалистът обича числото 1: той обича всякога да бъде сам, във всяко нещо да бъде единствен, но същевременно има нужда поне един човек да знае, че той е сам, че е единствен, че като него друг няма. В такъв случай той не е единица, но единица и половина – значи, нещо не му достигна. Въпреки това той има съзнание за себе си, че е по-голям от другите: той счита, че те произлизат от него и трябва да му се подчиняват. (47/стр. 329-330)

Но Природата е строго определила мястото, както и работата на всеки човек. Попадне ли човек точно на мястото и на работата, които Природата му е определила, той всякога е доволен; не попадне ли на мястото и на работата, които са определени за него, той е недоволен и всякога роптае. Въпреки всичко това повечето хора се стремят към големи работи, към първи места. Първото място, първото число е опасно. (47/стр. 458)

Ако всички хора се стремят към големи служби и първи места в обществото, кой ще заеме малките служби и последните места? Всеки човек има желание да заповядва, да разполага със слуги, които да му се подчиняват. Който има желание да заповядва, той представлява числото 10: следователно той може да заповядва на 10 души. Махне ли се нулата от него, той изгубва възможността да заповядва, защото остава сам, единица. Единицата е мъж, който има власт да заповядва само когато нулата стои зад него. Двойката пък е жена: докато е сама, тя няма никаква власт да заповядва; тури ли се нулата зад нея, тя придобива власт и може да заповядва на 20 души. Жена, която заповядва на 20 души – това показва, че тя е директорка на някой пансион или на някой приют, дето има 20 подчинени. Тази жена не излиза от частен дом, но от някакво учреждение, защото в един дом може да има най-много 2 – 3 слугини, но по никой начин 20. Числото 3 представлява дете; турите ли 0 след 3, получавате 30 – това число показва, че детето е ученик, че влиза в клас, в който има 30 ученици. За да може това дете да заповядва на своите другарчета, предполага се, че то е по-възрастно от тях или поне най-способно. За да заповядва, човек трябва да има някакво качество, с което да се налага на другите. (47/стр. 422-423)

Когато 1, 2, 3, 4 и т.н. до 9 се поставят пред 0, те се увеличават 10 пъти; обаче поставени след 0, те се намаляват 10 пъти. Това показва, че не е безразлично дали едно число се намира пред 0, или след 0. Ако тия числа бяха Живи, Разумни Същес­тва, нямаше да бъде безразлично дали мястото им е пред 0, или след 0. Числата представляват Разумни Същества, но не и (общоприето) морални, защото обикновеният морал е нещо, което се налага отвън.

(47/стр. 420)

Всяко число представлява Живо, Разумно Същество, което разполага с известна енергия в себе си. Ако напишете числото 5674, вие имате известен брой енергии, които се различават не само по количество, но и по качество. Размените ли местата на цифрите в това число, изменят се и значенията им. В числото 5674 петорката е от най-голямо значение. Турите ли я на последно място, тя става по-маловажна, т.е. тя губи цената си. Не е все едно да има човек 5000 лв. или 5 лв. По-рано числото 5 е заемало висок пост, а като 5 единици заема долно положение. Обаче, както и да местите числата, те никога не се оплакват: на каквото място и да ги турите, на първо или на последно, те винаги изпълняват службата си с радост – приложете тяхната философия във вашия живот. (47/стр. 423)

Силата на човека не седи в положението, което заема, но в разумното му използване. Човек трябва да има такова смирение, че дето и да го поставят, да бъде доволен. Смирен е онзи, който има качествата на числата: да бъде винаги доволен от мястото, което му е дадено; дали ще бъде единица, или една стомилионна част от единицата, човек еднакво трябва да бъде доволен. И в двата случая той трябва да работи. (47/стр. 423-424)

„Можем ли и ние да получим Еликсира на живота?“ Всеки може да го получи, но при условие да има готовността на числата – дето го турят, да бъде доволен от положението си. Дали сте едно от числата 5000, 600, 70, 4 или 0, да ви е все едно. За вас е важно да изпълните работата си както трябва, а на кое място сте, това не е важно. Нулата означава връщане на човека в миналото: да прегледа живота си, да разбере на какво се дължи някоя негова доб­родетел и на какво се дължи някой негов недъг. Недъзите на хората могат да се намерят най-много в четири поколения на миналото – това показва, че грехът няма дълъг живот. (47/стр. 426)

Като служи съзнателно, човек ще види, че колкото и малко да прави за Бога, ще получи четирик­ратно на това, което жертва от себе си. (47/стр. 373)

Едно трябва да знаете: Само онзи има право да се ползва от ключа на Реалността, който е добил Доверието на Бога… Казвам: Бъдете пъргави, пластични и подвижни като числата, че дето и да ви поставят, да бъдете доволни от мястото си и всякога да сте готови да сменяте мястото и службата си. Вие трябва да знаете, че местата, на които се намирате, са временни, затова, каквито мъчнотии и страдания да ви дойдат, бъдете доволни.

(47/стр. 426, 427)

Господ е доволен. Толкоз хора има, които не вършат Волята Му – чака още, малко са научили.

(64/стр. 121-122)

Малките дробни числа

Дробите изразяват преходни състояния

Вашият живот е един кръг, който може да се изчисли, защото произтича от две величини: едната – по-голяма, а другата – по-малка. По-голямата величина е тази на Духа, която действа извън вашия живот и не може да се изчисли. Ще кажем, че тази сила е една дроб, която върви до безконечност, но ще дойде ден да я изчислите. Такъв е законът, по който действа тази сила: при сегашните условия тя излиза извън вашия живот и не може да я изчислите. Това обаче не показва, че няма да дойде ден, когато ще се изчисли тази дроб. (4/стр. 330)

Дробните числа са величини от Духовния свят – имат отношение към човешкия дух. (5/стр. 25)

При делението на някои числа се получава дроб, което показва, че се преминава в Духовния свят. (44/стр. 173)

Имате следните няколко дроби: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5. По какво се различават тия дроби една от друга? Коя е най-важната от тях: най-голямата или най-малката? Знаменателите на всички тия дроби са различни и те означават едно преходно състояние. Числото 1 в първата дроб показва, че вие имате известна енергия, с която трябва да се борите. Следователно тази енергия трябва да има за знаменател число, което да представлява формативна (съединителна) сила, която ще може да превърне енергията на единицата в производна. Такова число именно е двойката. Например в даден случай вие имате едно малко неразположение и сте готови да създадете цял скандал за нищо и никакво. В този момент обаче пощаджията ви носи писмо от ваш дядо, който съобщава, че ви завещава нас­ледство от 100 000 лева; дядото е турил в писмото и чека, с който ще вземете парите. Щом отворите писмото, неразположението ви минава, вие забравяте всичко. Това писмо представя числото 2, т.е. формативната (съединителната) сила. Числото 3 е неутрална сила. Например вие сте направили няколко къщи и сте потънали в дългове, тревожите се как ще ги изплатите. В помощ трябва да ви дойде числото 3 – да тури край на изразходването на вашата енергия. Това ще стане, като се обърнат силите, енергиите на вашия ум в противоположна посока на тази, в която са вървели до това време.

(44/стр. 17)

И тъй, числото 1 в дробта 1/2 показва как трябва човек да работи. Числото 2 пък показва законите, условията, при които трябва да работим на Земята. Всички числа са живи, а не мъртви белези, които само пишем. Ако се разглеждат като живи величини и ги разбираме правилно, животът напълно ще се осмисли и подобри. Обикновено числото 1 показва най-малкия капитал, с който започваме всяка работа. Числото 2 показва метод как да използваме законите и условията в материалния свят, за да увеличим капитала, с който сме започнали, и после правилно да го разпределяме. Значи, така наредени дробите: 1/2, 2/3, 3/4 и 4/5 – от най-малката до най-голямата, представляват течения, енергии в Природата, които трябва да се използват разумно, като се съпоставят в правилни съотношения. (44/стр. 18-19)

Първата дроб – 1/2, представлява човек с положителен характер, който не отстъпва от своите убеждения. Намисли ли си нещо, той ще го направи; могат да минат 10 – 15 – 20 години, но той ще направи така, както някога си е намислил. Вие може да му давате ред философски доказателства или примери от живота на Мойсей, на Христа: той ще ви слуша и ще си мълчи, но след години ще го видите, че е постъпил така, както той си знае. За такъв човек казваме, че той е израз на дробта 1/2. Разбира се, това не е общо правило. Човек може да измени тоновете на тази гама. Гамите не са Абсолютни закони, те търпят промени. Дробта 2/3 представлява човек с крайно отстъпчив характер. Той е съгласен с всички хора само за да живее в мир и съгласие. В това отношение той е като калта: можеш да я месиш, както искаш. Този човек често побутва джоба си и казва: „Пълен ли е джобът, и умът ти ще стига. Нямаш ли пари, нищо не струваш“. Такъв е човекът на числото 2. Тройката обаче внася равновесие. След това ти отиваш при един човек, който представлява дробта 3/4, и му казваш: „Хайде да направиш еди-каква си работа“. Той ще ти каже: „Почакай малко, тази работа трябва да се обмисли, да се види какви са условията. Ако условията благоприятстват, тогава ще предприема работата, но дотогава не мога да дам дума“. Този човек мисли вече. И след това, като обмисли всичко, той казва: „Господине, това мога да направя за тебе, онова не мога“. Честно и справедливо ще ви докаже защо именно не може да направи нещо. Той никога не лъже, но искрено ще ти каже: „Сега моите работи не позволяват да направя за тебе това, което искаш, но след една година ще ти услужа“. Най-после дохождате до човека, който представлява дробта 4/5. Той е крайно взискателен, намира погрешки във всички хора и малките неща прави големи. Види ли един малък недостатък в някой човек, той го туря под микрос­коп, увеличава недостатъка най-малко десет пъти и казва: „Човек трябва да знае какво нещо е културата, какво нещо са отношенията!“. Строг е този човек. Тази строгост се дължи на числото 4, което е огън, барут. Ако остане само на него, то би запалило целия свят. Този огън изгасва благодарение на числото 5. Това число смекчава силите, енергиите на числото 4. То постоянно кваси барута, за да не изгори всичко около него. (44/стр. 19-20)

Питам: Можете ли да съберете дадените дроби: 1/2, 2/3, 3/4, 4/5? Те могат да се съберат само при известни условия, а именно – като се приведат под общ знаменател. Как се привеждат дроби под общ знаменател? Трябва да се намери едно общо число, в което знаменателите на отделните дроби да влизат без остатък. Общият знаменател на тези дроби ще бъде 60. Като ги приведем под общ знаменател, ще получим следните дроби: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Като ги приведохме под общ знаменател 60, това показва, че единицата се раздроби на повече частици, но по-дребни. Сега, ако искаме да съберем тия дроби, ще съберем само числителите им, а знаменателят ще остане общ за всички: 30/60+40/60+45/60+48/60=163/60. (44/стр. 18)

На какво можете да уподобите привеждането към общ знаменател? Опростяване на живота. А опростяването на живота се познава по придобиване на едно благо. В Живата математика, щом приведеш всички сили към еднакъв знаменател, ти усещаш едно равновесие в себе си, едно успокояване, че ще свършиш тази работа добре. (80/стр. 311)

Казвам: Дробите, които разгледахме, представ­ляват известни символи и правила, необходими в живота на човека. Те са методи, чрез които може да смекчавате някои ваши състояния. И Живата Природа си служи с тези методи. Въпросът за значението и приложението на дробите е обширен. Сега ние го разгледахме покрай другите въпроси, затова останаха много междини, които вие сами ще си допълните. (44/стр. 25)

Например в дробите 1/2, 2/3, 3/4, 4/5 и 5/6 числителите показват какъв е капиталът, с който се работи. Представете си, че тия числители 1, 2, 3, 4, 5 са скачени съдове – скачените съдове пък представят пътя, по който идеите вървят и се развиват. И наистина, щом една идея мине през ума на човека, след нея иде втора, трета, четвърта, докато се прояви едно хармонично цяло. Хармоничните идеи имат един и същ знаменател. (45/стр. 650)

Тия дроби: 1/2, 2/3, 3/4, 4/5, 5/6 и 6/7 – това са състояния. Числото 1 е Слънцето, числото 2 е на Месечината, числото 3 е на Юпитер. Дробта 4/5 е на Меркурий и на Земята; Земята и Меркурий са се съединили, ортаци са станали. В дробта 5/6 имате Меркурий и Венера, съединили са се… В дробта 6/7 Венера и Сатурн ортаци са станали: единият е философ, а другата дала своята любов – любовна философия. Нали сте прекарвали любовна философия? Седите така, мечтаете във въздуха – това е Венера. Като загазите, започнете да мислите – философията Сатурн е дал. Казвате: „Защо тази работа не стана така?“, започнеш да философстваш, правиш опити… Казвам: Всичките мъчнотии произтичат от тия дроби. Ти искаш да имаш на първия ден резултат от 6/7. Това е невъзможно.

(63/стр. 238-239)

Сега имате дробите: 1/10, 2/10 или 3/5. Като статически дроби в математиката вие знаете какво представят, но като живи, разумни дроби те са друго нещо. Дробта 1/10 представлява жена или мъж, който служи на 10 взискателни господари; дробта 2/10 представлява 2 моми, които слугуват също на 10 взискателни господари; 3/5 – това са 3 деца, които се възпитават от 5 учени хора. При дробта 1/10 положението е по-сериозно от това при 2/10. Не е лесно един човек да служи на 10 взискателни господари; той трябва да бъде крайно разумен. При дробта 1/10 бащата слугува на 10 господари, при 2/10 майката слугува на 10 господари; при 3/5 детето слугува на майката. При дробта 1/10 мисълта разрешава въпросите, при 2/10 чувствата разрешават въпросите. В първата дроб човек трябва да бъде много умен и работлив, във втората дроб той трябва да бъде много честен; а при 3/5 детето трябва да бъде послушно – каквото каже майка му, то да слуша. Кое число в дроб­та 1/10 е по-важно: единицата или десеторката? По-важна е единицата; в случая числото 1 е живо, в действие. Коя вода е по-важна: която в момента извира, или онази, която ще се изяви в бъдеще? Малкото проявено благо струва повече от голямото непроявено благо. (88/стр. 292)

Еднаквият знаменател е Божията Воля

Трябва да имате една система в живота; в Природата има системи… Имате следните дроби: 1/2, 2/3, 3/4 и 0.1, 0.2 – прости и десетични. Вие сте учени, кажете в какво седи разликата между простите и десетичните дроби? В простите дроби знаменателите са различни, а в десетичните дроби знаменателят е един и същ (степен на числото 10). Следователно простите дроби трябва да ги приведете под еднакъв знаменател. Е добре, кои са по-учени хора: тези, които наредиха простите дроби, или тези, които наредиха десетичните дроби? Кои дроби са по-стари: простите или десетичните? Всеки от вас има една система, но тя е с прости дроби. Всеки си дроби, както си знае. Но вашето дробене не е тъй, както трябва. За да дойдете в съгласие, вашите дроби трябва да се подведат под еднакъв знаменател. (53/стр. 82)

Кой е този еднакъв знаменател? Волята Божия. Волята Божия е еднакъв знаменател. (51/стр. 472)

В гимназията сте изучавали дробите, нали? Аз ще взема дробите: 1/5, 2/5, 3/5, 4/5… Представете си сега, че 5 е едно живо число. Допуснете, че това са 5 чувства – аз вземам, значи, 1/5 от чувствата. Кое чувство е то, с кое чувство човек е започнал най-първо? „С осезанието.“ Тогава какъв ще бъде неговият живот? Ще прилича на живота на един микроб, който само се движи във водата и има много прост живот. Кое чувство представлява дробта 2/5, кое чувство иде след осезанието? „Вкусът, после мирисът и най-после слухът и зрението.“ Тогава с 2/5 се изразява вкусът, с 3/5 – мирисът, с 4/5 – слухът и с 5/5 –зрението. Числителят 4 в дробта 4/5 показва условията, при които едно същество може да живее само, или още 4/5 показва, че това същество може да реализира 4/5 от условията, а 1/5 остават нереализирани. И най-после можем да турим 5/5=1, нали? Но трябва да знаете, че човек при сегашните условия на Земята никога не може да реализира Цялото, т.е. не може да постигне своя Идеал. Идеалът е Цялото – той обаче не може да се постигне, затова през целия си живот ние се занимаваме само с прости дроби. В умствено отношение, в морално отношение нашите стремежи са все прости дроби и нашите постигнати резултати са пак прости дроби. Да допуснем, че с вашето знание вие сте достигнали в живота си само 1/5 резултат – какво разбирате от това? Човек, който има 1/5 резултат, това показва, че той живее изключително един материален живот, нищо повече. Какво означава 2/5 резултат? У такъв човек е събудено известно обществено чувство – около него вече има друго някое лице, с което той има вземане-даване. Човек с 4/5 резултат ще бъде свещеник и там ще спре. Сегашните хора, като дойдат до 4/5 резултат, казват: „При сегашните условия повече не може да се постигне“. (80/стр. 310-311)

Представете си сега, че тия дроби са с различни числители и различни знаменатели – например дробите: 1/5, 2/6, 3/7, 4/8 и т.н. Какво представ­ляват такива дроби? Това са условията, при които трябва да живеете… Кажете ми сега какъв ще бъде знаменателят на дробите: 1/5, 2/6, 3/7, 4/8. Общият им знаменател ще бъде 840. Като съберем числата 8 и 4, равно е на 12. Числото 12 показва, че условията се подобряват. Обаче ако знаменателят е 15, в това число има една опасност – то е число на илюзиите. (80/стр. 311)

Казвам: Всички дроби се срещат и в човека. Едни от тях се намират в ръцете му, а други – в краката. Човек едновременно действа и с ръцете, и с краката си. Казвате: „Значи, човек е раздвоен“. До кръста си той мисли по един начин, а от кръста нагоре – по друг начин… Това раздвояване у човека именно създава противоречията в живота му. Обаче в човека има едно трето същество, Божественото, което примирява тия противоречия – без тях светът не може да съществува; противоречията представляват условията, чрез които Бог действа между хората. (44/стр. 20)

С какво число може да изразите противоречието? С верижна дроб. Например дробта 12/24=6/12=3/6=1/2 е верижна. Тая дроб се дели до едно място, по-нататък не може. Значи, дробта 1/2 е вече неделима. За обикновените хора тая дроб е неделима, обаче за математиците може да се дели още, но ще се получат дробни числа. На същото основание казвам: Има мисли, които не могат да се делят, т.е. не могат да се разрешат. Както и да се делят, все ще остане едно неделимо число. Като дойдеш до такава мисъл, остави други да я решават. И в живота има такива верижни дроби, които не могат да се разрешат. Турете точка на тия дроби и вървете напред… Например имаш приятел: обичаш го, правиш му услуги, а той е затворен към тебе. Защо? Това е верижна дроб… Докато сте на Земята, в гъстата материя, всякога ще има излишъци (дроби). (88/стр. 40)

Дробите са числа за другия свят. Който си играе с дроби, греши. (5/стр. 24-25)

Дробите имат приложение в живота главно в процеса на растенето. Издънките на дърветата, разклоняването им не са нищо друго освен дроби, получени при раздробяването на цялото. Единицата е цялото, а клоните и корените са дробните части. В Божествения живот обаче няма дроби. Там всички числа са цели. Дето има страдания, там има дроби. Страданията са от хората, а не от Бога. Бог дава условия на човека да учи, но ако не може правилно да използва тия условия, той страда.

(82/стр. 301)

Всяка част има условията на Цялото в себе си, т.е. тя може да се развива сама, а може да дойде и в противоречие с Цялото. В края на краищата частта трябва да се примири с Цялото, тя не може да излезе извън Него… Частта може да бъде равна на Цялото, но не може да стане по-голяма от Цялото; това е едно положение. Цялото пък може да бъде по-голямо от частта; това е второто положение. Ето де е разликата – тук се крие Великата необходимост, която ограничава частите, и те трябва да се подчиняват. Това е един вътрешен закон на Битието. (81/стр. 63, 64)

Частта не може да се извади от своето Цяло. Вие математически и логически може да я делите, да я изваждате, да туряте дроби, но в Природата никога не можеш да делиш частта от Цялото. Математически вие може да делите дробите, колкото искате, но в Природата такова деление няма. Цялото се проектира в своите части; тук Цялото съдържа частите в себе си – всяка част е зависима от другите. Ако вие сте част от едно Цяло, тогава ще кажете: „Условията са такива“. Няма никакви условия. Това, което действа във вас, е самата Идея, т.е. Цялото. (81/стр. 63)

Човек, като достигне до едно по-високо положение, започва да разбира, че частта извън Цялото не може да живее. Човекът е част от Цялото. Следователно човек може да се развива и съществува само в Цялото. Той сам не е цяла единица. (81/стр. 120)

Това, което казвам, че зная, зная го – аз подразбирам малките величини, не говоря за големите. Когато човек изучи всички малки величини, той пристъпва към първата степен на онова Дълбоко математическо схващане да разбере Първата Единица, с която трябва да се занимава. (95/стр. 30)

Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини. (80/стр. 263)

Докато още се замислят, злото и доброто са дробни числа; щом се реализират, стават цели числа. Затова и ние често казваме, че малките погрешки и малките добрини се обръщат от малки десетични дроби в големи цели числа. Ето защо хубаво е човек да увеличава броя на своите микроскопични добрини… Например започнете с малката добрина, която представлява десетичната дроб 0.000002 – обърнете ли това число, ще получите 200 000. Както виждате, колкото по-малка е една добродетел, толкова резултатите са по-големи. (46/стр. 393, 399)

Малките числа представляват малките усилия, които човек прави в живота си; те се придружават с изразходване на малка енергия, но резултатите им са големи – запалването на клечка кибрит изис­ква малко усилие, но тя може да произведе голяма топлина, може да предизвика голям пожар. Малките усилия произвеждат големи резултати, причината за които не е в самото усилие, нито в предмета, с който си служим, но в Разумното Същество, което прави усилието – колкото по-малка е клечката кибрит, толкова по-голяма разумност ще се приложи. (46/стр. 536)

Мъдростта е наука за малките величини.

(5/стр. 240)

Като слезеш до малките числа, до малките величини, там ще намериш смисъла на живота.

(91/стр. 249)

Казвам: Съвременните хора се заемат с разрешението на най-трудния въпрос – идеята за Бога. Преди да разреши този въпрос, човек най-първо трябва да започне от себе си, да определи какво представлява той като малка величина в целокупния живот. Човек е дроб, тоест част от Цялото.

(96/стр. 449-450)

Сега например говорим за търпението. Търпението е нещо много необходимо за всинца ви. И знаете ли какъв е знаменателят на търпението? С какво число да означим Идеалното търпение? Аз ще ви кажа: Знаменателят на Идеалното търпение е 100 000 000. Каква част съставлява вашето търпение от Идеалното търпение, какъв ще бъде числителят на търпението?… „Единица.“ Не може да бъде единица. Ще ви дам упътвания за това: търпението на най-малкото същество в света е 1/100 000 000 част от цялото. Най-малката клетчица, която започва първоначално живота си, има за числител единица. Сега вие, естествениците, ще намерите колко милиона форми имат съществата и в коя форма се намирате вие. Като намерите това, ще определите и вашия числител най-първо по форма. Сега аз ви говоря за онази единица енергия, вложена в най-простата форма на клетката: 400 000/100 000 000 = 4/1000 = 1/250 – това означава сегашният ви знаменател, органически е тъй.

Сега вие как схващате търпението, как бихте го определили? Каква сила е търпението у човека, за какво служи то? Търпението има две страни: едното е съзнателното, разумното търпение, а другото се налага по необходимост… И вие сега сте търпеливи: седите на тия столове, но това ви се налага; то не е търпение. В търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат. Един художник може да бъде търпелив, също и един математик, който работи с най-голямо търпение върху известна задача, която може да му отнеме 1, 2, 3, 4, 5, 10 години, но математикът намира удоволствие в самата работа. (80/стр. 390-391)

Та казвам: Когато мислиш върху една идея, ти намираш отношенията на нещата какви са… Нап­ример 5/4 е деление, но същевременно и означава отношението на две живи същества, отношението между тях. Сега какво трябва да бъде отношението? Детето разделено от майка си – майката като го пусне навън, при този процес то е взело нещо. Колко е взело сега, колко може да бъде? 5/4=1,25. Като разделите 5 на 4, влиза 1 път. То е един органически процес, степени има: от 1 до 10, това е Божествен процес; от 10 до 100, това е Ангелски процес; от 100 до 1000, това е човешки процес. Детето е взело от Божествения процес 1 цяло; 25 стотни е взело от Ангелския свят. Онова от човешкия свят остава тепърва да го взема, затуй е дошло помежду хората. Трябва да се роди, защото трябва да вземе от хората. Ангелите не могат да му дадат това, което хората може да му дадат. Защо е дошло на Земята? Защото човешките блага туй дете може да ги вземе само от хората. (91/стр. 259-260)

Българинът разбира, че важните числа в живота са дробите. Например с израза човек и половина той иска да каже, че за да бъде човек добър, трябва да бъде човек и половина – да знае рационалните числа, да знае правилно да дели. Дробите подразбират закона на даването. Дето има дроби, там е доброто. Който знае да дроби, знае и да сърба; който не знае да дроби, той не знае да сърба. И затова, когато българинът каже за някого, че е човек и половина, той подразбира: щедър, учен човек, който знае да дава. (96/стр. 146)

Закон за превръщане на числата

Ще започна с простите числа, както се занимават децата: 1/1000, 2/1000 и 3/1000 колко правят общо? 6/1000. Питам сега: Къде става промяната – в числителя или в знаменателя на тия дроби? В числителя… Питам: Защо числителят се изменя? За да се прояви Цялото. Цялото може да се прояви само в своите части, само по себе си не може да се прояви. (94/стр. 281-282)

Дробта 1/1000 – това показва усилието на тази единица да се прояви. Единицата се е отделила, но не е направила нещо от себе си. Едната хилядна показва работата, която единицата е направила за една малка част време. Тогава хората питат с какво се занимава Господ. С малките работи. И действително целият свят е свят само от дроби; като го погледнете от единия край до другия, всичко е все дроби. (94/стр. 282)

Животът е определен строго математически. Онзи, който се интересува от живота, трябва да знае, че той е една строго определена математически величина. (95/стр. 403)

Сега например представете си, че вие завързвате приятелство с някой човек. Знаете ли колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, пет, десет и след това да се развали. Защо? Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съединения, които се отличават с голяма неустойчивост. За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д; буквите СУ представляват един елемент – значи, във формулата на приятелството влизат шест елемента. Всеки елемент е взет в строго определено процентно отношение. За да бъде приятелството устойчиво, разумността Р трябва да съставя 3% от цялото, милосърдието М – 5%, съвестта С – 9%, твърдостта Т – 6%, самоуважението СУ – 7%, дружелюбието Д – 7%. Същите числа могат да се вземат като числители на дроби, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37; общият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще имате дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите (37) и общият сбор на знаменателите (67) дават нова дроб – 37/67; събираме сбора от цифрите им и получаваме: (3+7)/(6+7)=10/13 => (1+0)/(1+3)=1/4; събираме числителя и знаменателя: 1+4=5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 и 4. Като ги съберете, ще получите числото 5 – човека. Числото 1 представлява Божественият Принцип, числото 4 – животинският принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си; в това седи смисълът на живота.

Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата, числото 5, върху което, като върху почва, можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: 1 е киселина от първа степен, а 4 – киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото 5 представлява основа от втора степен. Киселината 1 разтваря всичко в себе си. И тъй, Истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има 1, а за знаменател – 4.

За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното: 3/6 представлява част от Божествената разумност, 5/8 – част от Божественото милосърдие, 9/10 – част от Божествената справедливост; аз взимам думата „справедливост“ вместо „съвест“, защото за Бога не може да се каже, че има съвест – Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представлява част от Божественото търпение, което на човешки език наричаме „твърдост“; само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив. Дробта 7/15 представлява част от самоуважението на човека – такъв човек никога не изменя на думата си. Дробта 7/16 представлява част от дружелюбието на човека, т.е. от закона на Любовта. Сега, като съберем числителя и знаменателя на всяка дроб поотделно, ще получим следните числа: 3/6=3+6=9 и подобно – 5/8=13 => 1+3=4; 9/10=19=10, 6/12=18=9, 7/15=22=4 и 7/16=23=5; (9+4+10+9+4+5=41=5). Числата работят при създаването на приятелството между двама души. (79/стр. 385-387)

Сега, като слушате тия неща, вие казвате, че ги знаете. Какво разбирате под думата знание, кога човек знае нещо? Лесно е да кажете например 1/4, 2/4, 3/4 или 4/4, но какво представляват тия дроби? Ще кажете, че дробта 1/4 подразбира деление на цялата единица на четири равни части, от които е взета само една част. Това знание обаче не е достатъчно: човек трябва да знае каква е мярката, с която е разделил цялата единица на четири равни части; при това той трябва да знае отде е взета мярката, с която единицата се дели на по-малки части… Какво представляват частите и какво – цялото? Ако се вгледате в живота, ще видите, че частите са повече от цялото. Абсолютното Цяло е само Бог; всички хора, всички живи същества са относително цели. Например в дома майката и бащата представляват цели единици, децата съставят части на майката и бащата; човекът обаче, мъжът, е част от Бога, а жената – част от мъжа. (47/стр. 538)

Първоначално мъжът е бил цял човек и животът му е бил смислен; обаче като дошла жената, и мъжът станал половин човек – от този момент животът му се обезсмислил. Мъжът, който първоначално е бил цял човек, със създаването на жената се раздвоил: сърцето му отишло в жената, той запазил само ума си; в този смисъл и жената е раздвоена. За да се допълнят като цели числа, те се стремят един към друг, вследствие на което забравят Бога.

(47/стр. 541)

Както и да са свързани, мъжът и жената никога не могат да образуват онова единство, което е съществувало в Първия човек. Защо? При раздвояването, т.е. при поляризирането на човека, се е изгубил един съществен елемент. В този смисъл никога 4/4 не могат да се съединят така, че да образуват единицата, от която са получени. На четирите четвъртини липсва вещо – в тях има един минус, който трябва да се допълни. (47/стр. 543)

Сега, ако се напише дробта 1/2, какво представ­лява тя? Числата 1 и 2, които са числител и знаменател в дробта 1/2, представляват в дадения случай две живи същества. Единицата означава синът, а двойката – майката. В дробта 2/3 двойката представлява майката, а тройката – синът; в дробта 3/4 тройката представлява детето, а четворката – бащата; в дробта 4/5 четворката представлява бащата, а петорката – майката… Ако преведете дроб­та 4/5 в реална форма, вие може да имате женска форма, каквато е майката, но с мъжки качества: гласът е силен, гърлен, по лицето и брадата си има косми като у мъжа и т.н. (44/стр. 483-484)

Като ученици, вие трябва да изучавате Кабалата не само на теория, но и на практика – приложението в живота. Всеки човек е определено число. Не само това, но и мъжът, и жената представляват строго определени, неизменни числа. Истинската жена представлява числото 2. Намерите ли това число, ще знаете, че по-добра жена не можете да срещнете. Рядко се среща това число, все има някакъв придатък към него или някакъв недоимък. Щом числото 2 не е цяло, жената не е само жена – все има някакви силно проявени мъжки черти. Ако днес мъжът и жената не живеят добре, причината на това се крие във факта, че мъжът се жени за жена, която е повече мъж, отколкото жена, и жената се жени за мъж, който е повече жена, отколкото мъж. Това е едно от големите нещастия на съвременното човечество. (49/стр. 178)

Докато хората не разбират числата и тяхното значение, човечеството ще бъде изложено на големи страдания… Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които представляват цели числа, внасят мир и спокойствие в човека. Щом мислите, чувствата и постъпките смущават самия човек, в тях непременно има някакъв придатък, те не са цели числа. (49/стр. 178-179)

Въпросът: „Какво нещо е животът?“ има 10 отговора, но само един отговор е съществен. Живот има там, дето няма смърт; дето няма смърт, има щастие. Пълният живот носи пълното щастие. Следователно този човек оперира с числа, които пос­тоянно се развиват – неопределени числа, и той има всичко със себе си. (77/стр. 18)

За да може животът в какъв и да е смисъл да се осмисли, да се разреши, човек трябва да разбира закона за превръщането на числата. Вие вземате човека като цяло число и искате това число да бъде щастливо. Но щастието е един непреривен процес. Нещастието не е едно цяло число. Вие в дадения момент искате да бъдете щастливи, искате едно цяло число. Щастието никога не иде с едно цяло число. Невъзможно е да му турите едно цяло и да го определите, защото цялото число е прогресивно. Ти искаш да бъдеш здрав. Но и здравето не е цяло число. Искаш да знаеш неговата стойност. Но числата може да се превърнат: 1 може да стане на 2, 2 може да стане на 3, …9 може да стане на 10 – превръщане става, но трябва да разбираш закона на туй превръщане. Следователно числото 1, като се превърнало на 2, неговите първоначални състояния съвършено са се изменили. Числото 3, когато стане 4, и неговите състояния съвършено се изменят. Числото 4, като стане 5, и неговите състояния съвършено се изменят. Сега може туй да ви смущава. (77/стр. 4-5)

Но тревата не се смущава – тя знае, че като изгрее Слънцето, ще порасне. Невъзможното за зимата е възможно за пролетта; невъзможното за пролетта е възможно за лятото; невъзможното за лятото е възможно за есента; невъзможното за есен­та е възможно за зимата. Това са промени, закони. Някои неща остават неизяснени, но то е закон. (77/стр. 24-25)

Сега мнозина търсят лесния път. Има книги, написани за щастието. Това са забавления. Щастието е да превърнеш известна сила вътре в себе си. Ти не може да бъдеш щастлив, докато ти не превърнеш нещастието си в горивен материал. Ти не може да имаш любов, докато не превърнеш омразата в горивен материал… Вие трябва да разбирате тези закони. Необходим ви е един силен контраст, за да бъдете щастливи. (77/стр. 10-11, 14)

Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилие на човешката воля… Ти не може да бъдеш щастлив, докато не обичаш едного безкористно. Туй трябва да знаете. Едно правило: за да бъдеш щастлив, ти трябва да обичаш едного, без той да знае. (77/стр. 16, 20)

Не може едновременно да обичаш и да казваш: или трябва да обичаш съзнателно, без да казваш, или пък трябва да обичаш и да казваш… Онзи, който те обича и ти казва, ти си нещастен и той е нещастен, но същевременно има трето лице, което е щастливо. В този закон на нещастието третият е щастлив. При незнайното първият е щастлив. Това е отношението на числата. Единицата показва щастието. Трите е закон на равновесието – показва, че когато двама са нещастни, трети е щастлив. Туй е законът на равновесието. Щом си нещастен, ще кажеш: „Аз съм един от двамата, които поддържат щастието на Единия“. (77/стр. 22)

Незнайният е, който повдига света… Този, на когото вие поддържате щастието, един ден той ще слезе на вашето място и ще ви тури на своето. Той ще ви повдигне. (77/стр. 22)

В света не сме ние последните числа, които можем да оправим света. Ти си едно число, не си пос­ледното число. Там се заблуждаваме ние… Други Сили има в света, които ще изменят света… Казвам: Съществуват Сили извън живота, които ще изменят живота. (77/стр. 15, 24)