9.

ЛЮБОВ И БЛАГОДАРНОСТ

Който носи вечната Любов в себе си, той оценява Любовта на Бога, оценява възможностите и услови-ята, които му са дадени, и благодари за всички блага, с които се ползува. (2/стр. 221)

Кажеш ли на някого, че го обичаш, значи оценяваш Любовта му, оценяваш възможностите и усло- вията, с които се ползуваш, и благодариш за благата, които животът ти дава. (2/стр. 221)

Благодарете и за най-малката Любов, понеже тя е Божествен подтик, който дава условия за развитие.

(2/стр. 221)

Като прилагате Любовта, вие ще бъдете благодарни за всичко, което ви се случва. Благодарният човек е щастлив. При каквото положение и да се намира, каквато служба и да върши, той е доволен. (2/стр. 157)

Любовта... Тя изисква от всеки човек да бъде благодарен за това, което има. Ако богатият е доволен от богатството си и не ламти за повече, тя го посещава и му дава нещо от себе си; ако сиромахът е доволен от сиромашията си и грешникът — от погрешките си, тя ги посещава и ги разтоваря: сиромаха осво- бождава от сиромашията, а грешника — от погрешките му. (2/стр. 287)

Някои казват, че Бог имал престол. Любовта е велик престол. Който иде при този престол, заличава прегрешенията. Който иде при този престол, той е блажен, той възкръсва, той оживява, той забравя всички несгоди, той благодари, че е видял Този, Който седи на престола. Един е Този, Който седи на този престол. Когато Го видим, ще бъдем всички доволни.

(31/стр. 107, 108)

Любовта излиза от Бога и носи Неговия живот на всички същества да растат и да се развиват, да се радват и веселят. Всички очакват този живот, но той не може да се прояви без Любов и без благодарност.

(40/стр. 200)

Няма по-велико нещо в живота от това да бъдеш благодарен. Благодарността отваря пътя на Любовта.

(40/стр. 205)

За благодарния и за любещия е казано, че око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тях. (40/стр. 205)

Благодарността води към Любовта. Без благодарността не можеш да намериш пътя към Любовта.

(40/стр. 207)

Нещата се осмислят само когато Любовта и благодарността взимат участие в живота. Там, дето Любовта и благодарността не взимат участие, нещата се обезсмислят. (18/стр. 151)

Бог е дал най-голямото благо на човека — живо- та. Нищо друго не се иска от човека, освен съзнателна работа, направена с Любов и благодарност.

(18/стр. 297)

Дойде ли Божественото при вас да ви донесе своята Любов, бъдете готови да го приемете както трябва и да му благодарите. (18/стр. 147)

Дойде ли Любовта в тебе, не я задържай за дълго време. Остави я да мине и замине. Бъди благодарен на това, което ти е оставила тя. Грехът на хората произтича от желанието им да задържат нещата за дълго време в себе си. Благодари за това, което Любовта ти дава в един момент, не желай повече. Този момент носи щастие за цял живот. (6/стр. 52)

Едно малко страдание може да стане причина да проявиш Любовта си. Като видят, че страдаш, мно- зина ще дойдат да те утешат и ти ще проявиш благодарност и Любов към тях. (6/стр. 260, 261)

И тъй в каквато форма и да ви посети Любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне на пътя си. (9/стр. 57)

За да бъде Любовта ви правилна, научете се да се качвате на най-високия връх в себе си, на своята глава, и оттам изпращайте благодарността си към Бога за всички блага, които от хиляди години ви е изпращал, за грижите и ръководството, които е проявил към вас. (9/стр. 92)

И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл: да му се отплатиш най-хубаво. Зна-чи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с Любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен. (12/стр. 72)

Всеки ден и постоянно да сме изпълнени с Любов към Бога и да благодарим за онова, което Бог ни е дал.

(12/стр. 281)

...Като обичаш, Любовта ти ще се върне пак към тебе. Нищо в природата не се губи, но само се видоизменя. Колкото малка и да е Любовта ви, щом я из-пратите към някое разумно същество, то ще я прие- ме, ще я обработи и ще ви изпрати от нейните сладки плодове да ядете и да благодарите. (13/стр. 388)

Искате ли да успявате, приложете закона на Любовта в живота си и не очаквайте от човека повече от това, което той в даден момент може да ви даде. Все-ки човек е запалена свещ, която може да даде само толкова, колкото е светлината й. Приемете това, кое- то той ви дава, и благодарете. (15/стр. 201)

Що се отнася до Любовта на човека към този или онзи, това не зависи от него. Бог е Любов. Като знаете това, ще благодарите за онова, което в даден момент се излива от Бога. (15/стр. 201)

Казано е в Писанието: „Бог е Любов”. Значи кога- то Любовта действува между двама души, всякога единият люби, а другият приема неговата Любов. И двамата едновременно не могат да любят. Единият ще застане на мястото на Бога и ще люби, а другият ще приема Любовта и ще благодари за нея. Единият ще бъде проводник на Божията Любов, а другият ще бъ-де човекът, когото ще любят. (18/стр. 138)

Някой иска да го обичат. Това не е безсмислено. Фактът, че се нуждае от Любовта на някого, това показва, че той иска да види проявите на Божествено-то. Щом иска да бъде обичан, той трябва да е готов да благодари. Щом дойде онзи, който ви обича, вие ще отправите ръцете си към него, ще го прегърнете и ще му благодарите. (18/стр. 146)

Знайте, че всеки момент сте на изпит, проверя- ват ви обичате ли, обичат ли ви. Ако ви обичат, изпитват вашата благодарност. Благодарността ви трябва да бъде такава, че да сте готови да прегръщате и це-лувате като водата, а не като паяка, който прегръща мухата, за да изсмуче кръвта й. (18/стр. 154)

Две неща се искат от човека: да обича и да му благодарят; да го обичат и да благодари. Това са два велики принципа, с които трябва да работите. Като работите с тях, вие ще станете красиви, ще се подмла- дите и животът ви ще бъде светъл и чист. Аз се инте-ресувам от човека дотолкова, доколкото прилага тия два принципа. А това, дали е обикновен, талантлив, гениален или светия, не е важно; важно е да прилага двата велики принципа в живота си. (18/стр. 157)

Обичай този, който те носи; който не те носи, остави настрана, не мисли заради него. Защо да те но- си? Двама души не могат да те носят. В дадения момент този, който те носи, е достатъчно. За тази Любов благодари. (31/стр. 153)

Та казвам: Носете новото съзнание в себе си. И с всички онези противоречия, които имате в душата си, ликвидирайте. Как ще ликвидирате? С Любов към Бога. Отправете се към Онзи, Който ви е дал всички блага, Който е работил с векове за вашето благо, за вашето добро. Отправете се към Него с признателност.

(32/стр. 224)

Ти не можеш да отидеш при Любовта, ако не си добър, ако не си умен, ако не си силен, ако не си здрав, ако не си благодарен. (34/стр. 468)

— Искам всички да ме обичат. — Ако сто души те обичат и всеки ти донесе ядене, как ще се справиш с него? Ще се чудиш от коя чиния да ядеш. Друг е въпросът, ако един човек те обича и ти донесе ядене. Неговата Любов е твоят обяд. Ще се нахраниш и ще благодариш. Защо ти е повече? (44/стр. 256)

И Бог се вслушва с трепет да чуе нашата благо- дарност, да чуе нашия мек глас, израз на Любов към Него и към нашия ближен. (49/стр. 195)

И във вашето сърце да има онази Любов, с която вие да се жертвувате. Всяко ваше допиране, всеки ваш поглед да бъде едно велико благословение и кой- то го приеме, да благодари на Бога, че е приел нещо добро от вас. Това разбирам аз Любов! (50/стр. 50, 51)

Не се страхувайте от Любовта. Напротив, ако имате много Любов, благодарете. Ако Любовта ви е извор, с нея можете да поите вашата градина, както и градините на вашите съседи. (55/стр. 223, 224)

Задачата на човека е да определи отношенията си към Любовта. Който е постигнал това, знае как- во може да иска от нея и как да благодари за всичко, което тя му дава. (55/стр. 224)

Който се храни с Любов и благодарност, той има живот в себе си. (55/стр. 273)

Съвременните хора още не разбират Любовта, вследствие на което са изопачили и най-красивите неща. Тази е причината, поради която те изпадат в големи заблуждения и противоречия. — Не, срещне- те ли Любовта, спрете се и благодарете, че сте я виде-ли. (61/стр. 121)

Аз не говоря за Любовта като разумна сила, нито като вътрешно чувствуване, но говоря за Любовта ка-то едно от разумните същества, първо по рода си. Тя е най-мощният дух, най-силният ангел. По-красиво, по-силно и по-благородно същество от Любовта ня-ма. Като погледнеш лицето на този ангел, всякаква скръб изчезва. Като те срещне, той ще те прегърне, ще те помилва и след като те остави от прегръдките си, всичките ти страдания, всичките ти грехове из- чезват. И след това като се погледнеш в огледалото, виждаш, че мязаш на него. Кажеш ли обаче, че всич- ко това е твое, ти веднага ще потъмнееш. Затова ти ще прегърнеш този ангел, ще му благодариш и ще кажеш: „Стой при мене, не ме оставяй. Отсега нататък ще ходя по твоите пътища. Работи в мен отвътре, а не само да ме утешаваш отвън.” (68/стр. 37, 38)

Приемеш ли нещо с Любов, благодари за него. Предадеш ли нещо с Любов, пак благодари. Няма по-голямо благо за човека от това да възприема и пре- дава нещата с Любов и Свобода. (69/стр. 268)

Като ученици, вие трябва да благодарите на Бога, че сте обичани и можете да проявите Любовта. Знай-те, че Любовта, която излиза от сърцето ви, иде от Великия Източник на живота. (71/стр. 418)

10.

РАДВАЙТЕ СЕ И БЛАГОДАРЕТЕ

— Как трябва да живеем? — Както е определено. Ще бъдете радостни и при радостта, и при скръбта; ще бъдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бъдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бъдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. — Как можем да разберем това? — Като го опитате.

(8/стр. 248)

Радвайте се, ако Любовта ви посети и благодарете, че е превърнала погрешките ви в скъпоценни камъ- ни, с които да се украсявате. (2/стр. 74)

Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. (2/стр. 189)

Радвайте се и благодарете, когато сте здрави или болни. Като здрави ще научите едно нещо, а като болни — друго. Болният става мек, внимателен към себе си и към окръжаващите. Като оздравее, той за- почва да цени онова, което по-рано не е ценял.

(2/стр. 221)

Радвайте се и благодарете за светлината, която слънцето ви дава. Радвайте се и на светлината на ме-сечината. (2/стр. 56)

Радвай се, че си обичал, че си страдал и не се отказвай и днес от радостта и от страданието. Благода- ри за всичко, което е станало с тебе, и се радвай на всичко, което днес става. (3/стр. 188)

Нямаш нови обуща, дрехи, палто, благодари и за това. — Как ще ходя бос и окъсан? — Докато не из-губи китната си премяна, цветето не дава плод. Тъй щото докато сте на земята, радвайте се и благодаре- те и за новите, и за скъсаните дрехи. (6/стр. 13)

Не се изисква много нещо от човека, за да бъде здрав. Достатъчно е да знае как да се ползува от светлината, от чистия въздух, от водата и от елементите на хляба, за да бъде здрав. Той има всичко наготово, ни- що не му остава, освен да приеме с радост и благодарност това, което му е дадено. Радостта и благодарността са методи, чрез които човек може да се ползува правилно от благата на живота.

(13/стр. 352, 353)

Писанието казва: „Бог е, Който действува в нас”. Той е, Който ни учи. Един ден всички ще бъдем научени от Него. И сега много добре ни учи. Та да бъ- дем радостни и благодарни на онова учение, с което Той ни учи отвътре. (23/стр. 36, 37)

Че се е влюбил някой, това за мене е наука. Че имаш 10 кандидати, това е цяла математика. Че ня-кой ви изгорил чергата, казвам: По-хубаво нещо от това няма в света. Че всичкото съществувание зависи от това: откак се е запалило слънцето, започва жи- вотът. И всичкото нещастие за нашата земя е, че тя е изгаснала малко. И трябва да черпим от слънцето топлина. Докато огънят в нас гори, ние да се радваме и да благодарим на Бога. (23/стр. 291)

Радвайте се, че Истината се влива във вашата ду- ша. Радвайте се, че Божествената Светлина се влива във вашия ум. Радвайте се, че Божественият живот се влива във вас. То е важното. Като станете сутрин, да благодарите на Бога, че новият живот се е влял.

(23/стр. 340, 341)

Няма по-велико благо за човека от това да стане храм Божи, Дух Божи да живее в него и да се радва и благодари за всичко онова, което Бог е създал и вло-жил в него. (25/стр. 345, 346)

— Невежи сме още. — Благодарете за невежест-вото, защото е начало на живота, а знанието — не- гов край. Някой се оплаква, че го считат невежа. — Ако си невежа, радвай се, защото си в началото на живота. — Считат ме за учен човек. — Радвай се, за- щото си на края на живота, т.е. на излизане от учи- лището. Щом свършиш едно училище, ще влезеш в друго, по-високо от първото. (26/стр. 160)

Намерите ли щастието си, турете го на гърба си и го носете, дето иска то. Не питайте как ще го но-сите. Не се съмнявайте в него. Оставете се на негово разположение. Нека то ви яхне, а вие го носете с радост и благодарност в душата си, че сте го намерили.

(28/стр. 29)

Благодарете, че сте в колелото на живота и се движите заедно с него. Като единица вие представяте малка, но необходима част от това колело. Радвайте се, че ви е дадено място в това колело. Дали сте на първо или на последно място в колелото, не е важно. Господарят ви се грижи еднакво за всички свои час- ти. Той има предвид щастието и благоденствието на частиците си. (28/стр. 274)

Навсякъде в живота има прегръдки и целувки. Вас ви е страх от прегръдки, но кажете ми един чо- век, който да е свободен от прегръдки, който нико- га не е прегръщан. Когато лежиш под юрганчето, това не е ли прегръдка? Като обуеш обуща, които прилепват близо до крака ти, това не е ли прегръдка? Ами шапката на главата не е ли прегръдка? Ами дебелата дреха на гърба, шалчето на врата не е ли прегръдка? При това приятно е на човека да го прегръщат дрехите му, топло му е. Радвайте се на Божествените хуба- ви прегръдки и благодарете на Бога за всичко това.

(32/стр. 246)

Когато видиш един здрав човек, не съжалявай за това, но радвай се, че той е здрав. Ти трябва да из- питваш приятност при неговия вид и да благодариш на Бога, че имаш възможност да го срещнеш. Като видиш един човек с широка душа, любящ, радвай се, че си видял такъв човек, който ти е дал възможност да видиш как се люби. А ние като видим такъв човек, веднага душата ни се свива. (33/стр. 283, 284)

Та най-първо Любовта не произтича от вас. Тя е една привилегия за вас. Ако вие обичате някого, радвайте се, че Божественото се е проявило у вас. Вие сте едно стъкло, през което светлината минава. Благо- дарете, че сте станали проводник за Божественото. Като мине светлината през вас, ползуват се вашите ближни и вие. (34/стр. 455)

Радвайте се и благодарете за всичко, което Лю- бовта носи. Докато тя е с вас, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостта ви напуща. За да не ви напусне, мислете върху отношението ви към Бога по сърце и по дух. (38/стр. 32)

Радвайте се на живота и благодарете, че живеете.

(38/стр. 75)

Докато работи Любовта във вас, ползувайте се от нея, но пазете се да не я изгубите. Тя напуща човека, когато той се стреми да я задържи само за себе си... Радвайте се на Любовта, която дава живот и светли- на на всички. Благодарете, че тя посещава всички и дава на всяко живо същество според нуждите му.

(40/стр. 105)

Ще приемеш с радост и благодарност всичко, ко-ето Бог ти донася, и ще си кажеш: Това, което Бог прави за мене, и аз мога да направя за другите. — То-ва е новото, което носи нови идеи, ново разбиране за живота. (40/стр. 230)

Линията на живота на ръката огражда областта на Венера — областта на Любовта, която слиза по палеца. Той се поставя срещу всички пръсти, което показва, че е в съгласие с тях... Отнемете ли палеца, човек губи основата на живота... И тъй, когато сте обезсър- чени, неразположени, погледнете палеца си, хванете го и се зарадвайте за всичко, което ви е дадено. Всич- ки клетки във вас трябва да благодарят и да се радват, че живеят и се ползуват от благата на живота.

(40/стр. 261, 262)

Земята носи човека на гърба си десетки години, без да му иска нещо. Той се ползува от храната, от водата, от въздуха и от светлината, без да му искат не- що. Защо да не се радва и да не благодари на благата, които му се дават изобилно? (40/стр. 315, 316)

Красив е светът. Каже ли някой обратното, той сам се заблуждава. Няма по-красив свят от този, в който сега живеем. Радвайте се и благодарете, че Бог ви е изпратил на земята да се учите и да придобивате опитности. (40/стр. 317)

Радвайте се и благодарете за телата, които ви са дадени, като инструменти, с които да си служите.

(40/стр. 320)

Дойде ли сиромашията на гости в дома ви, не се молете на Бога да ви освободи от нея, но молете се да ви покаже начин да я впрегнете на работа. По- добра учителка от сиромашията няма... Дали сте си- ромах или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. (42/стр. 190)

Казвате: — Кога ще напуснем земния живот? — Аз никога не си задавам такъв въпрос. Докато съм на земята, радвам се, че съм тук и мога да уча. Като на-пусна земята, пак ще се радвам и ще благодаря за новите условия. (44/стр. 19)

Докато скърби и страда, човек мисли, че губи ума и сърцето си, но после вижда, че всичко му е на място. Намери ли се в трудно положение, човек трябва да плесне с ръцете си и да призове Господа. Намери ли ума и сърцето си, човек ще пее, ще скача и ще благо-дари на Бога за това, което е придобил. (48/стр. 57)

Добре е от време на време да проверявате ритъ- ма на сърцето си, но ако се окаже някаква неправилност, не трябва да се страхувате; ако е правилен, радвайте се и благодарете на Бога, че сърцето ви е в изправност. (55/стр. 39)

Радвайте се и благодарете, че живеете при благоприятни условия, когато заедно с вас работят мно- го хора и взаимно си помагате. Като изучавате ма- тематика, за пример, вие се свързвате с умовете на всички, които работят в тази посока, и се импулси- рате едни други. В древността не е било така. Малко хора са работили тогава в областта на науката и все- ки сам, с малка външна помощ, си е пробивал път.

(55/стр. 124)

Устата и езикът приемат всякаква храна, но щом влезе в стомаха, ако не е чиста и здравословна, последният казва: Вън! Скоро на двора! Храната не е добра, трябва да се изхвърли. — Сърцето и умът могат да допуснат нещо нечисто и нездравословно в себе си, но душата — никога. Влезе ли нещо нечисто в нея, тя каз- ва: Скоро навън!→ — Значи три неща в човека не се лъжат: стомахът, душата и духът, който го ръководи. Радвайте се и благодарете, че има във вас трима, кои- то следят какво възприемате и ако не го одобрят, изхвърлят го навън. (69/стр. 127)

Молете се очите ви да бъдат винаги отворени и да виждате светлината на деня. Че не я разбирате напълно, че не знаете как се предава, това е друг въп- рос. Радвайте се и благодарете, че имате възможност да възприемате и познавате поне отчасти светлината и топлината. (71/стр. 465, 466)

11.

КРАСОТАТА НА БЛАГОДАРНОСТТА

Днес ангелите влагат нещо във вашите каси. За вас е важно да знаете дали това, което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложи- те? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази да може той да благодари. (29/стр. 42)

Не е беден онзи, който като повдигне очите си към небето, благодари за всичко, което му е дадено, за живота, който Бог му дал. Такъв човек разбира сми- съла на звездите, на слънцето, на растенията, на животните, на цялата природа около себе си и благода- ри за всичко, което му се случва. Той е щастлив човек, защото разбира целокупния живот. (30/стр. 18)

Един цар боледувал. Неговите учени хора му казали, мъдреците му казали, че ако намери ризата на един щастлив човек и ако царят облече тази риза, ще оздравее. Тръгнала една комисия из целия народ да търси щастлив човек и никъде не могла да намери. Като обиколила целия народ, минава комисията ед-на вечер покрай един беден човек и чули те да свири със свирката си, пък децата и жена му играели. Казват: „Що свириш?” Казва: „Благодаря на Бога, повече от това не искам”. Цяла вечер свирил и децата му играли. Той казал, че е щастлив човек. Казват му: „Дай си ризата”. Казва: „Нямам риза”. Като се върнали, ка-зали на царя, че намерили един щастлив човек, но той нямал риза. Като казали това, царят разбрал и оздравял. Той разбрал, че този човек е доволен. Казва: „Ако този човек без риза е доволен...” И царят си хвърлил ризата, той оздравял. (31/стр. 70)

— Нямам хляб, нямам дрехи. — И да имаш хляб и дрехи, пак ще ти е мъчно. И в коприна да си обле- чен, и цар да си, пак ще ти е мъчно. — Защо? — Лип-сва ти вътрешна светлина. Докато тя не проникне в тебе, всякога ще страдаш. Ако имаш светлина, и бе- ден да си, да живееш в колиба, пак ще бъдеш дово- лен, ще гледаш небето, ще се разговаряш със звезди- те. Хората ще те съжаляват, ще те наричат бедняк, но ти знаеш, че отвън си беден, а вътрешно — богат. Ти гледаш скъсаните си дрехи и казваш: Господи, благодаря Ти за богатството, което си ми дал. Така по- лесно възприемам Твоята светлина, отколкото със здрави дрехи. (17/стр. 174)

Зайците всяка сутрин благодарят на Бога. Аз съм виждал зайци, които се молят на Бога повече, от- колкото хората. Те седят по-високо от верующите. Ще кажете: Чудна работа! Ние досега сме мислили, че само хората се молят на Бога. — Не, аз съм виждал как се молят зайците на Бога. Те казват: „Госпо- ди, благодаря Ти, че ми даде този живот! Наистина ушите ми са дълги, но сърцето ми е толкова страх- ливо, всякога бягам, краката ми се продължиха, но благодаря Ти, че мога да нося теготите си, и каквото ми дадеш, все ще го нося. Господи, благодаря Ти, че мога да паса тази тревица!” И след това пак си помаха ушите и се скрие някъде из гората. Аз казвам: Молитвата на този заек е приета повече, отколкото на някой патриарх и тем подобни владици, защото той се моли от дълбочината на сърцето си. Той казва: „Гонят ме, Господи, всички ме гонят, но благодаря Ти и за то-ва”. (1/1:16, 17)

Наскоро един мой познат ми разправяше един пример за служене на Бога от страна на една меч- ка. Доколко този факт е верен, не зная, но той седи в следното: отива един българин някъде из гората да сече дърва, но ето, насреща му излиза една мечка, отправя се към него и му посочва дланта си. Той спазва присъствието на духа и поглежда, в лапата на тази мечка стърчи един доста голям трън, забил се доста надълбоко. Той се приближава до нея, изважда тръна от лапата й, подухва малко мястото, позаглажда го да не я боли и се готви да си тръгва. Като се освободила мечката от тръна, повела този селянин нагоре в го- рата и се спряла пред едно място, дето имало много готови насечени дърва. Той си натоварил лесно колата. После го повежда навътре в гората и се спира под едно голямо дърво. Обръща му вниманието да пог- ледне нагоре. Той се учудва какво ли иска още от не- го, но забелязва на дървото една пчела с мед. С това тя му благодарила, като му казва: „Ето тук има дърва, а тук мед, вземи си колкото искаш!” — и си заминава... Какво ще кажете отгоре на това? Че туй е измислица? Не, доказано е, че в животните има много голя- ма признателност. Има случаи, дето плъхове са хра- нили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност... Ние няма ли да имаме поне и толко-ва признателност и към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина?

(1/7:16, 17, 18)

Ценете малките неща и радвайте се на тях. Ви- диш една малка пеперуда, обърни се към Господа с думите: „Господи, благослови я!” ...Бъди доволен и бла- годарен за всичко, както пеперудата е доволна.

(41/стр. 224, 225)

Знайте, че благодарността е нещо реално. Благо-дарността е нещо материално. Когато някой художник рисува за пари, той получава едно възнаграж- дение за труда си, но когато рисува някого, когото обича, той не взима от него никакво възнаграждение и пак е доволен. Той е доволен, понеже е получил един любовен поглед, една любовна мисъл от този, когото обича. (33/стр. 307)

...По движенията на мускулите на лицето, на ус-тата, на очите се познаваше кой човек е добър и кой — лош. Мускулите на лицето на добрия човек са ме- ки, спокойни. Той е всякога усмихнат, доволен, бла- годарен, че живее на земята. Каквото и да му кажете, не се обижда. (42/стр. 239)

Цъфтенето на цветята не е нищо друго, освен благодарност, признателност, която те отправят към слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно по- ложението на семената, на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след ка- то се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействували в тяхното развитие. Като гледа към цветята, слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията. Те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени същества за благата, които им са дали. Докато цвете- то благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползува от енергиите на природата. (56/стр. 183)