15.

ЖИВЕЙТЕ В ЗАКОНА

НА БЛАГОДАРНОСТТА

От човека се изисква да благодари още сега, в момента, а не в бъдеще. (18/стр. 70)

По какво се познава здравият човек? Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувствува весел, радостен, благодарен за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. (8/стр. 14, 15)

Мистик е онзи, който живее в реалността на не-щата, който сам опитва работите, който се радва еднакво и на малките, и на големите придобивки. Той се радва на една череша толкова, колкото и на стотици череши. Той живее в закона на благодарността. Ни- кой не е в състояние да отнеме радостта на мистика.

(18/стр. 96)

Като дойдете до щастието, благодарете за всичко, което досега сте преживели; благодарете за всички усилия, които досега сте правили. (4/стр. 129)

Когато ангелът на благовестието дойде при вас, благодарете, че ви предстои работа. Каквато работа и да ви се даде, приемете я с благодарност без никакво роптание. (8/стр. 158)

Срещнеш един човек, приятен ти е, искаш да му направиш едно добро. Защо искаш да му направиш добро? Защото в миналото той ти е помогнал нещо и ти искаш да му благодариш. (7/стр. 224)

Всякога да благодарим за доброто, което ни е направено, и да сме готови да отговаряме по същия начин. (7/стр. 224)

Виждаш едно хубаво цвете и веднага го откъс- ваш. Защо го късаш? Не можа ли да се наведеш, да го помиришеш, да го погалиш и да благодариш за ху- бавия аромат, който се отделя от него? Ако постъп- ваш по този начин, ти ще получиш благословение.

(2/стр. 173)

Вие искате пет, десет, двайсет милиона. Аз искам толкоз любов, толкоз пари, колкото Господ ми е оп- ределил. Без да ги знаеш, дръж ги в ума си. На деня пет лева ти дадат отнякъде, благодари. (31/стр. 12)

Най-първо тази мисъл трябва да ви стане естест- вена за самите вас: „Така е Волята Божия”. Като кажеш, да ти стане приятно, че Бог ти дава един жи- вот, ти да си благодарен. (5/стр. 299)

Добре е хората да бъдат благодарни, но благодарността им трябва да изтича отвътре... (6/стр. 206)

Каквото предприятие да поемете, свършете го добре, с благодарност. (9/стр. 267)

Вие като заболеете, викате лекар. Винаги плащате за лекуването. За лекуването ако платиш, болестта си отива. Вие сте много скържави*. Казваш: „Без пари!” Ако платиш, болестта по-скоро си отива. Ако не платиш, по-мъчно си отива. Плащането е една благодарност, че са ти направили една услуга. (12/стр. 233)

Когато човек прави бани, той трябва да има предвид и разположението на духа си. Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички мъчнотии и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода. (19/стр. 116)

Господ се стреми към грешните души, за да ги повдигне. Замръзнали са. Той казва: „Тези деца кой ги е оставил да замръзнат?” И като станат, те благодарят, че като са били замръзнали, сега почват да живеят.

(23/стр. 185)

Ти си сега в земята. Ти си в затвора, от който искаш да се освободиш. Ти имаш вериги, букаи и не можеш да излезеш. Има и стражари. Искаш малко да се поразходиш из онзи свят, но не те пущат. Вечерно време ако искаш, може да излезеш и после пак те турят в затвора. Та сега вечерно време като излезеш, ще се разходиш. И ще бъдеш честен да се върнеш в затвора. Трябва да си излежиш в затвора. И благодари: ако този затвор, в който живееш, е толкова хубав, какъв ще бъде свободният живот, като излезеш от затвора! Един ден като живееш на земята свободно, като имаме организирано духовно тяло, какво ще бъде?

(23/стр. 187, 188)

Бъдете доволни и благодарни, че сте дошли на планината. Знайте, че тук всичко е в порядък, понеже Бог нарежда и оправя работите в космоса. Щом оправя работите на целия космос, и вашите ще оправи.

(27/стр. 176)

Искате ли да се качвате по върховете, ще бъдете тих и спокоен; първо ще си направите молитвата, ще закусите и ще благодарите, че ви се дава възможност да се разходите. След това ще тръгнете бавно и постепенно ще ускорявате хода си. (27/стр. 178, 179)

Всички дървета, които ни дават плодове, дават плодовете си от благодарност към Бога, че Той им да- ва блага, Своите благословения. Като дават плодо- вете си, те казват: „Ние сме възприели от Божиите блага в изобилие, вземете сега и вие от нас”. Та сега направете и вие това, което растенията направиха.

(32/стр. 199)

Между болния и здравия човек всякога може да става обмяна. Болният взима от състоянието и разположението на здравия, а здравият отнима нещо от болния. Болестта не е нищо друго, освен тор. Болният страда от излишен тор, а здравият като взима част от този тор, той го употребява на ония места в своя организъм, които се нуждаят от наторяване. Който разбира законите, той все ще изкара нещо добро от този тор. Така се създава връзка между болния и здравия. Онзи, когото си излекувал, ще ти бъде бла- годарен за това, което си направил за него, но и ти, който си го излекувал, ще бъдеш благодарен на бол-ния, понеже си взел нещо от него. (33/стр. 307)

И тъй който благодари за всичко, което му е дадено, е богат. Който не може да благодари и постоянно роптае, е сиромах. (40/стр. 210)

Мнозина запитват в какво да вярват, кое верую е най-право. Не е въпросът за това. Всеки трябва да се запита благодари ли за всичко, което му е дадено. Ако всички хора благодарят за това, което Бог им е дал, те ще се разберат. Тяхното верую е право, те вярват в един и същ Бог. (40/стр. 210)

Човек е дошъл на земята, за да се познае... Всеки трябва да се запознае с душата си, т.е. с доброто; пос-ле трябва да се запознае със сърцето си — с живота и най-после със своя ум — с мисълта си. Щом се за-познае с душата, със сърцето и с ума си, той придоби- ва истинската красота. Без красота няма щастие и доволство. Грозотата е родила недоволството и небла-годарността, красотата е родила доволството и благодарността. (40/стр. 222, 223)

Истински човек е онзи, който притежава три качества: ум светъл, който мисли право; сърце любещо, което има правилни отношения към всички живи същества, и душа силна, широка, която обхваща ця- лата вселена. Той благодари и на най-малките същест-ва за услугите, които му правят. Когато конят му носи товара, той го милва, глади го, благодари за услугата, която му е направил. (40/стр. 276)

Ако някой ви направи добро, кажете му: Благода-ря за доброто, което ми направи; и аз ще ти отговоря със същото. (40/стр. 282)

Мнозина се оплакват, че са остарели вече, не мо- гат да работят. Ако сте остарели и поумнели, благодарете за това. На небето само старите хора и старите неща светят. (41/стр. 103)

Радвам се на това, което давам. Радвам се, когато човек благодари за това, което е получил. (41/стр. 137)

Сегашните хора благодарят само когато приемат, а не и когато дават. Ще благодариш и когато приемаш, и когато даваш. (41/стр. 238)

Учен човек е този, който разбира своя ум. Силен човек е този, който разбира своето сърце. Благодарен човек е този, който разбира живота си. (42/стр. 302)

Ако някой има нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждаш, че ня- кой човек язди на кон, не казвай: „Е, да е на мене този кон”. Благодари, че си има кон. (43/стр. 6)

Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправена към Бо- га. (47/стр. 103)

От десетината прокажени, които Христос излекува, само един се върна да благодари, да въздаде Сла- ва на Бога и той беше самарянин. (54/стр. 230)

Разумният човек ще отиде на нивата, ще копае и ще си каже: Светът е Божий. Аз ще работя, ще живея и ще благодаря за това, което Бог ми е дал. (58/стр. 37)

Човек се захласва от красота, но не и от Любов. Като видите богатствата и красотата на някой човек, вие можете да се захласнете. В Любовта обаче захлас-ване няма. Любовта е извор, от който постоянно блика чиста, кристална вода. Когато отидете при този извор, вие не се захласвате, но туряте устата си и пиете, без да обръщате внимание на това, какво хората ще кажат. Да опитате водата на извора, това значи да го целунете по всички правила. Такива трябва да бъдат отношенията между всеки човек и извора. Изворът освежава, а не захласва. Като се освежите, ще благодарите на извора, че сте го намерили навреме, че сте се влюбили в него и той във вас. (59/стр. 100, 101)

Когато се спрете да пиете вода от извора с благодарност и кажете, че подобен извор не сте срещали, и той ще каже: Много хора са минали покрай мене, но като този човек тъй да цени водата и да благода- ри, не съм срещал. — Изворът говори като човека.

(59/стр. 101)

Когато човек стане умен и благодарен, Господ ще се весели, че човек, малкото същество, което Той е създал, разбира Божиите закони и ги изпълнява.

(59/стр. 112)

Благодарете от дълбочината на душата си за всич- ко, което ви се случва. Вземайте участие в общата благодарност към Бога. (60/стр. 27)

Каквото и да ви се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисе- ли и горчиви чувства — да изчезнат от вас. (61/стр. 29)

Сега вложете в себе си идеята всеки ден да внася-те в ума си по една красива мисъл, да градите мисъл-форми, които да се материализират на физическия свят. Внасяйте всеки ден по едно красиво желание в сърцето си, което да расте и да се развива, да даде плод на физическия свят. Бъдете добри зидари и строители! Всеки ден принасяйте жертва жива и благоугодна на Бога в знак на благодарност за жи- вота и здравето, което ви е дал. (61/стр. 257, 258)

Ако аз съм на ваше място, ще направя следното. На някоя обична сестра ще кажа: Напиши на тази сестра, която те обиди, следното, напиши и едно любовно писмо и и кажи: Много ти благодаря, макар че беше горчиво, но виждам, че си права. — Да допуснем, че ти и напишеш едно любовно писмо и че тя ти напише едно любовно писмо. Защо вашите пог-решки да не ги отстраните и да се споразумеете за всичко. (64/стр. 389)

Иска някой, дай, 5 лева иска — благодари на Бо- га, че не иска повече. Аз често питам някого: — Кол- ко искаш? — Толкоз. — Иде някой и ми казва тъй: В Пловдив ще ида, 45 лева не ми достигат. — Казвам: Благодарение, че иска само толкоз, до Пловдив пътят струва 150 лева. Втори път пак дойде, за Пловдив иска пак. Трети път пак иска. Изисква се една широ- ка душа. (64/стр. 469)

— Защо ми дойде това до главата? — Защото не знаеш как да ядеш. Ядеш много бързо. В бързото яде- не не сдъвкваш храната си добре, надве-натри я сдъвчеш и я гълташ. Задавиш се. Ти не бързай. Като седнеш да ядеш, остави всичките грижи навън. Не мисли нищо, мисли само за яденето. Ще благодариш на Бо-га, че ти е дал половин час на разположение да бъдеш разположен. (65/стр. 180)

Аз като дойда при вас да ви проповядвам, не мис-лете, че ще дойда да ви убеждавам. Аз ще запаля... Па-ля ви, после да става каквото ще. Не искам да зная нищо. Ако сте добри, ще благодарите, ако сте от лошите, на пепел ще станете. Да горите, нищо повече. Ще го запаля да гори. Добър ли е или лош, ще го запаля да го видя мисли ли право, или криво мисли.

(65/стр. 344)

Тъй щото задачата на всеки човек е да разглежда своите мисли, чувства и постъпки и да ги пречиства. Докато дойдете до съвършената чистота, благодаре- те за всичко, което става в живота. (71/стр. 41)

...Свещеният огън, той е същината на нещата вът-ре. И аз го наричам тъй: живот без страдание, живот без противоречие, живот без смърт. Живот, в който няма никаква смърт. Нищо повече! И там ще дойдат пак неща, ще има някои неща и благодарете, че всички неща не се обясняват. Защото всяко едно обясне-ние е една спънка. Ти мислиш, че нещата са обяснени, а те не са обяснени. (76/стр. 142)

16.

БЛАГОДАРЕТЕ И СЕ ПОУЧАВАЙТЕ

„Вечно благовествуване.” За да разберете това благовествуване, вие трябва да благодарите за всич- ко, което се случва в живота ви. Щом се обезсърчите, благодарете на Бога, че Той ви учи нещо. Чрез обезсърчението вие ще научите някакъв урок. (8/стр. 149)

Зад всяко противоречие се крие нещо интерес- но. Като знаете това, благодарете на Бога, че живе- ете на земята, която, от една страна, е пълна с противоречия и мъчнотии, а от друга — интересна. То- ва, което научите на земята, никъде другаде не бих- те могли да научите. (22/стр. 197)

Нашите мисли и желания са деца, които ни пре- дават добри уроци. Каквито и да са те, да благодарим на тия деца. (41/стр. 105)

Като работиш през деня, ще срещнеш различни хора: едни ще те изнудват да работиш без пари, други ще ти платят добре и ще се разделите приятелски. Ще благодариш и за едното, и за другото; вечерта ще се прибереш щастлив, че си научил нещо от живота и можеш спокойно да си починеш. (41/стр. 142)

Това, което изгрява в ума, в сърцето, в душата и в духа ни, е Божествената Любов. Това, което залязва в нас и ни причинява страдания, е човешката любов. Да благодарим, че живеем и в човешкия, и в Божествения порядък, за да се учим. (41/стр. 151)

Вярвайте във всичко, което ви подига, и благода- рете за всичко, което ви се случва. Дали сте здрави или болни, богати или сиромаси, учени или прости, бла- годарете, че ще научите нещо. (47/стр. 230)

Човек трябва да благодари, че е минавал и минава през страдания, защото те представят перо, с което той пише придобитите знания и опитности. Без страдания няма наука, няма знания и опитности, няма живот. (47/стр. 272)

Жената е недоволна от мъжа си и постоянно се оплаква, че Господ и изпратил толкова лош човек, цял живот да се разправя с него. Защо обвинявате Господа? Вие сами намерихте този мъж. На всичко отго- ре му дадохте 200-300 хиляди лева. Вие сами си купихте този мъж, а търсите вината отвън. Сърдите се, че той изял парите ви. Не се сърдете на никого, но благодарете, че сте се свързали с човек, от когото можете да научите нещо. Велика е науката за живота. Скъпо струва тя. (69/стр. 89)

Видите ли, че някой греши, благодарете, че по то-зи начин вие се освобождавате от същата погрешка. Някой върви по улицата, замислил се нещо и по невнимание паднал в една дупка и изкълчил крака си. Не питай защо е паднал, не го осъждай, че бил невнимателен. Всеки може да се замисли и да падне в ня- коя дупка. Благодари, че по този начин ти се избавяш от дупката. (71/стр. 34)

Лошо е човек да върши престъпления, защото ще носи последствията им. Престъпиш ли нещо, ще паднеш, ще удариш главата си. Какво трябва да правиш? Ще станеш, ще измиеш кръвта от главата си и ще благодариш на Бога, че си научил нещо. Ще се молиш, ще бъдеш внимателен втори път да не сгрешиш по същия начин. (71/стр. 95)

И тъй каквото и да се случи в живота ви, благодарете и се поучавайте. Видите ли, че някой страда, благодарете на Бога. Ако той не страдаше, вие щяхте да страдате. Някой паднал в трап. Благодарете, че ви спасил. Ако той не беше паднал, вие идехте след него и непременно щяхте да паднете в трапа. С падането си той спасил ония, които идат след него. (71/стр. 178)

Тази година приложете следното правило: каква-то погрешка и да направите, благодарете на Бога, благословете Го в себе си, че сте сгрешили. Като благодарите, ще видите какво ви липсва, къде е било слабото ви място, че сте сгрешили. Като благославяте Господа, Той ще изправи погрешката ви. (71/стр. 486)

Човек минава през разни положения, през разни фази и за всичко трябва да благодари, да се поучава.

(72/стр. 53)

17.

БЛАГОДАРЕТЕ И РАБОТЕТЕ

Хората не работят върху себе си, но се занимават с погрешките си. Вместо да вървят напред, те сами се спъват. Благодарете на това, което е вложено във вас, и работете върху него. Вие пренебрегвате своите дар-би и се занимавате с работи, които не ви ползуват.

(7/стр. 74)

Благодарете за капитала, с който разполагате. Ка-то го туряте в обръщение, постепенно ще вървите от видимото към невидимото. (7/стр. 251)

Благодарете за хубавото, топло време, което има- те тази година. Благодарете за всички блага и рабо- тете за превръщане на недоволството в доволство.

(9/стр. 46)

Приемете с благодарност това, което ви се дава, и го приложете в живота си. (15/стр. 201)

На здравите казвам: Работете и благодарете на Бога, че сте здрави. Ако здравият не приеме новите идеи и не ги приложи в живота си, никакво благо не го очаква. (15/стр. 293)

Още със ставането си от сън човек трябва да се запита: Здрав ли съм или болен? — Ако си здрав, бла-годари на Бога за здравето и започни да работиш. Ако си болен, потърси начин да си помогнеш. (15/стр. 294)

И тъй ще започнем деня си с работа и ще благо- дарим за хубавите дни, които имаме. (19/стр. 139)

Няма по-велико нещо за човека от това да бъде благодарен за всичко дадено и да има импулс към работа за Великото Начало в света. (25/стр. 55)

Първата задача на ученика е да възпитава ръката си, за да може правилно да възприема и предава енергиите на природата. Като възприема и предава правилно тия енергии, той трябва да благодари на Провидението, че му са дадени ръце, чрез които мо- же да хваща предметите и да работи. (25/стр. 74)

Те гледат на Господа като на човек и лесно се разколебават във вярата си. Ако Бог не отговори на мо- литвата им, те започват да Му се сърдят. Не се сър- дете на Господа. Той не е като вас. Бог нищо не ни дължи, дал ни е всичко даром. От нас се иска рабо- та. Да благодарим за всичко, което ни е дадено, и да го обработим. (26/стр. 213)

Ухото се формира от мислите и чувствата на чо-века. Благодарете за ухото, което сте наследили, но работете върху него да го пресъздадете. Заслужава да работите десетина години върху ухото си да придо- биете нещо към своето наследство. Каквото придо- биете, това ще бъде богатството ви на онзи свят.

(44/стр. 333, 334)

С една дума, на всеки човек се дава съответна ра-бота. Благодарете за работата, която ви е дадена.

(49/стр. 214)

Като си пипнете челото, кажете: Благодаря на Бо-га и на природата за това голямо богатство, което ми е дал и което не съм обработил. — Като го пипнете на горната и долната част, пак си кажете: Благодаря, че имам много работа, имам да обработвам този голям капитал, който ми е даден. (54/стр. 135)

Благодарете на Бога за светлия ум, който ви е дал. Поддържайте го в изправност, за да може светлината свободно да минава през него. Благодарете на Бога за възвишеното сърце, което ви е дал. Поддържайте и него в изправност да бъдат отдушниците му всякога отворени, за да става горението пълно. (69/стр. 407)

18.

ОСЪЗНАВАНЕ И БЛАГОДАРНОСТ

Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на земята, да съзнае жертвите, които се правят за него, и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия Глас в себе си и в ближния...

(8/стр. 282)

Работа се иска от ученика. Каквато задача му се даде — мъчнотия, изпитание, изкушение — да я ре-ши правилно. Природата го удостоила с внимание, за което той трябва да благодари. (3/стр. 176)

Мнозина дохождат до състояние на безразличие, до отпадане на духа и се чудят на какво се дължи това състояние. Те не подозират, че са попаднали на някоя мъртва точка в живота си. Благодарете, че сте попаднали на тази точка, защото тя ще ви спаси този ден. Тя ви спасява от някакво нещастие, като ви посочва правия път. (3/стр. 98)

Сега на първо място как ще се справиш с противоречието? То е най-лесното. Щом си нацапаш ръката и си при някой извор, не ходи да се показваш на този, на онзи, че си се оцапал, не се стреми да се чистиш с кърпа, но тури ръката си в извора, измий я във вода- та и благодари, че си се оцапал, за да видиш свойства-та на водата. Ти след всяко измиване изучаваш свойствата на водата. Ти като си измиваш калта, от водата влиза едно качество, свойство, никой друг път, ако не беше се оцапал, нямаше да влезе. (5/стр. 211)

В Бога няма посторонни човешки мисли. Всичко, каквото мисли, е добро. В края на краищата всички ще се убедят, че всичко, което Той върши, е добро. Ще минат може би милиони години, докато се убедят, че онова, което Той е направил, е добро, ще благодарят. Сега не разбират Божиите пътища, деца са.

(31/стр. 217)

Всичко се ръководи от една велика разумност, която се отличава с голямо разнообразие. Като знае- те това, за всичко благодарете! (17/стр. 268)

Има моменти, когато всеки от вас е съвършен — съвършен е само за миг, но не и завинаги. Вие не можете завинаги да запазите това съвършенство. Благодарете, че не можете да го запазите завинаги! Защо? Ако вие можете да запазите туй състояние завинаги, не зная какво би станало с вас. Да мислим човека за съвършен и да не може да покаже това свое съвър- шенство, това е едно вътрешно тежнение на човешкия дух. (1/15:4,5)

Та казвам: Трябва да благодарите, понеже нова светлина е влязла в света. Условията, при които вие живеете, са толкова благоприятни, понеже самата слънчева система, самата земя е навлязла в една но- ва чувствена област. (33/стр. 488)

Та казвам: Бъдещият свят е създаден за вас. Този свят, вие няма да идете при него, той сам ще дойде при вас. Вие със своите мисли, със своите чувства ще идете. Този свят ще слезе при вас и ще се нагоди като външно условие. Един ден ще се намерите и тогава ще благодарите в себе си, че сте поддържали тия идеи на човечеството. (33/стр. 505)

Единственото нещо, което не се изменя, това е Бог. Вън от Бога всичко се изменя и променя и ще благодарите, че е така, защото ако не беше така, това щеше да бъде най-голямото нещастие за хората.

(33/стр. 537)

„Всичко чрез Него стана.” И тогава казвам: Всич- ко, което сега във вас става, чрез вас става. Благодаре-те, че е така, защото по този начин вие сте в състоя- ние да изправите своя живот — само ако знаете как.

(34/стр. 671)

Писанието казва, че ангелите, които напуснаха небето, не устояха на своята чистота. Те затова напуснаха небето. Човек се заразил от тази нечистота. Понеже нечистотата влезе в умовете на ангелите, влязла и в сърцето на хората. Погрешката на ангелите не мо- же да се изправи, погрешката на хората може да се изправи донякъде. Благодарете на това. (34/стр. 674)

Всякога, когато ви дойде една скръб, в скръбта печелите повече. Скръбта събира, а пък радостта раздава. Следователно постоянно Бог изисква да бъдете щедри. Когато Господ иска да ви направи трудолюбиви, праща ви скръб. Когато иска да ви направи щед- ри, праща ви радостта. Благодарете за скърбите, че събирате. Благодарете за радостите, че раздавате.

(23/стр. 343)

Благодарете на Бога, когато скръбта иде. Благо- дарете на Бога, когато радостта иде във вас. Вашата скръб е радост на някого и вашата радост е скръб на някого другиго. Тъй щото когато ние се радваме, дру-ги скърбят; когато те се радват, ние скърбим. Смяна има в природата. (23/стр. 343)

За пример, често ме запитват: — Защо умря моето дете? Защо го взе Господ, трябваше ли да умре? — Чудни сте вие хората! Това дете не беше твое. То беше един ангел, изпратен от небето за 10 години при тебе да придобие една опитност. След като си свърши работата, след като си научи урока, за който беше дош- ло, Господ си го взе. То се върна на небето. Защо ще плачеш на чужд гроб? Това дете не е твое... Чудни са тия майки, които казват: Защо ми отиде детето? — Така да казва един верующ, то значи да не разбира Божия закон. Това дете не е твое, то е ангелче, което трябваше да си отиде. Умре ли детето ти, ще кажеш: „Господи, благодаря Ти, че взе моето ангелче, прати ми друго някое”. (10/7:14, 15)

Всички трябва да работим за Бога в света. Да кажем, че някой от вас е чиновник в банката. Ще ка-жеш: „Господи, понеже Ти установи тази държава и всяка власт е Твоя, а в тази държава аз съм чинов- ник, аз Ти благодаря, че ме остави на тази работа да Ти служа. Какво искаш да направя днес?” (10/27:23)

Вие ще излезете някой път — вятърът ви разбърка косите, той ви е предал известна енергия. Всеки косъм възприема от въздуха, вие не съзнавате това. Много пъти на хората оголяват главите преждевременно от недоволство. Върни се, вятърът като ти разклати ко- сите, направи угощение — благодари на Бога, че ти размърдал косите. Ти ще вземеш сам с грeбена, ще изгладиш косите си, какво си предал? (31/стр. 6, 7)

Казвам, не се обезсърчавайте, че плачете. Като плачеш, да се радваш, благодари за плача. Ония сълзи като излизат, дават един подтик. То е Божественият подтик, че Божествената светлина и топлина са дош-ли, ледът се е стопил и от разтопения лед се раждат твоите сълзи. Благодарете, че във вас плачът е дошъл. Ако не може да плачете, вие сте северен или южен полюс, дето нищо не може да расте. Ако си човек, който не може да плаче, нищо от тебе не може да стане. (31/стр. 390)

За пример, някой носи кошница с яйца в ръката си, но по невнимание спъне се някъде, падне и счупи яйцата... Нали казваш, че Бог е съвършен и се грижи за всички живи същества? ...Яйцата били развалени и за да не се разстрои стомахът ти, Той съдейс- твувал за счупването им. Следователно когато се на-тъкнете на някоя неприятност или мъчнотия, ще знаете, че това е кошницата с развалени яйца, която пада на земята. Благодарете, че ви сполетяло едно нещастие, което ви освобождава от по-голямо зло. За- това българинът казва: „Ела, зло, че без тебе по-зло”.

(11/стр. 165)

Има камъни, които от хиляди години насам ча- кат да дойде някоя голяма буря, ураган, да ги изкър- ти от голямата канара и да се подвижат малко. То- ва малко подвижване представя за тях нов живот. Те се усещат свободни и благодарят за великото благос-ловение, което им се е дало. И вие, като камъните, благодарете за бурите и ветровете във вашия живот. Те са условия за вас да се подвижите малко. Като не разбират тия неща, хората считат бурите в своя жи- вот за голямо нещастие. (14/стр. 258, 259)

Разумният свят всякога компенсира нещата. Той разпределя тежестите на живота върху всички хора: един ден ще тури една погрешка, т.е. една тежест, върху гърба на едного; на другия ден — върху гърба на другиго и т.н. Тъй щото благодарете, че природата ви е удостоила с известно внимание. Тя разчита на вашия гръб, на вашите сили, затова ви товари.

(18/стр. 202)

На земята има една добра страна, за която ние ще благодарим. Земята иска да вземе от нас онези непот-ребни неща, с които сме се натоварили, и да ни освободи от ненужния товар, и да ни изпрати при Бога такива, каквито сме били първоначално.

(20/стр. 203)

Сега благодарете се, че сте бедни и малки, защото ако бяхте богати и големи, нямаше да се съберете в този салон. Окултната наука разправя, че човек някога е бил висок по 35-40 метра, а даже и до 100 метра е достигнал; ако вие днес имате тази височина, де ще влезете, в коя стая? Кой би могъл днес да скрои дрехи за толкова висок човек и обуща толкова големи? Бла-годарете, че имате такова тяло днес, на което да се радвате. Не е в годините и в големината, която имате.

(34/стр. 35)

Защо именно утре искаш да станеш цар? Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото да съм цар на мравките. Аз бих предпочел да съм един прост човек, отколкото цар на животните. Когато започнат да колят животните, най-първо ще заколят техния цар като най-угоен, като най-силен. Нито един животински цар няма тези възможности, каквито има най-простият човек на земята. Аз бих предпочел да съм най-простият ангел на земята, отколкото да съм един човешки цар. Аз бих предпочел да съм последен меж-ду архангелите, отколкото да съм цар на ангелите... Навсякъде бих предпочел последното място, да бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо. Сега ако разбирате тия неща, вие трябва да благодарите и да не бъдете в един застой на живота, да казвате, че нямате условия за работа, че нищо не можете да постигнете. (34/стр. 225)

Каква нужда имате дяволът да ви обича? ...Има хо-ра, от любовта на които ние не трябва да се нуждаем. Когато някой от тия хора не ви обича, това е по-голямо щастие за вас, отколкото ако ви обича. Така тряб-ва да мислите. Някой път се разочаровате в себе си, че не сте постигнали това, което сте мислили. Вие са-ми се заблуждавате. Благодарете, че не сте постигна- ли това, което сте желали. (34/стр. 610)

Онзи, който ме обича, той трябва да ми благода- ри, че ме обича. Не че аз съм му длъжен, но той ми е длъжен. Защото когато човек полива градината с плодни дървета, кой яде плодовете — градината ли или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз се намирам в пасивно състояние. Ти като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота. (35/стр.469)

Писанието казва: „За всичко благодарете”. Поне- же всичко, каквото ви се случва, ще се превърне за ваше добро. (35/стр. 670)

Както си ял и пил, без да мислиш за последствия-та, сега ще бъдеш герой да понесеш закона за възмездието върху себе си. Ще благодариш на този закон, че ти дава възможност да се изправиш. (38/стр.6, 7)

Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него. Злото създава в човека противоречия, съмнения, за да се произведе в него търкане, което образува огън. Огънят стопява твърди-те тела, прави ги активни. (38/стр. 32)

Първото нещо, което се изисква от човека, е да благодари на Бога за главата, която му е дадена. Щом съзнава кой му е дал главата, той трябва да я държи изправена, а не наведена. Като съзнава какво благо му е дадено, човек трябва да си каже: Благодаря за Божествената Светлина, която възприемам чрез гла-вата. Благодаря за Любовта, която възприемам чрез сърцето си. Готов съм да приложа Светлината и Лю-бовта, които възприемам, не само към хората, но и към най-малките същества. Готов съм да направя път и на мравката и да и се притека на помощ. (40/стр. 156)

Разправят за един богат човек, 45-годишен, че не знаел какво нещо е благодарност. Каквото добро или услуга му правели, той на никого и за нищо не бла- годарял. Случило се един ден, като вървял по улицата, изкълчил единия си крак и паднал на земята. В това време край него минала една млада, красива мома. Като видяла, че човек лежи на земята, веднага му се притекла на помощ. Наместила крака, превързала го и го придружила до дома му. За пръв път той благо- дарил на момата, за пръв път почувствувал какво значи благодарност. Той често си повтарял: Благодаря на тая мома, намести крака ми и аз можах да ходя.

Казвам: За всичко трябва да благодарим! Да благодарим на Господа, Който се спира пред всички и помага. Какво представя Бог и как се изявява? Според мене младата мома, която наместила изкълчения крак на богатия, е проявеният Бог. Чрез нея Бог му дал един добър урок, научил го да благодари. (41/стр. 274, 275)

Вие трябва да благодарите на дявола и ако той би изчезнал само за един ден от света, би настанал голям смут: парите щяха да се обезценят, свещениците нямаше на кого да проповядват, майките не щяха да раждат, нямаше да има ядене, стомахът, дробовете, мозъкът щяха да се откажат да работят, всички щяха да бъдат свободни и т.н. А днес всички говорят за дявола, че бил много лош. Когато имате каруца, която изнася вашата смет, както и тази на вашите познати, вие всички казвате: „Ех, колко лошо мирише този боклук!” Не, благодарете на тази каруца, която ви изнася сметта, иначе вие бихте се разболели, ако тая смет останеше между вас. Ето защо и вие днес трябва да благодарите на този велик дух, който носи греховете на хората. Който сгреши днес, попът, владиката, ца- рят, майката, бащата — все дяволът е виноват.

(43/стр. 103, 104)

Когато природата праща на човека болести — хрема, треска, тя има предвид своите мързеливи, своенравни деца. Така тя ги заставя да правят движения, да се лекуват... Без движения човек може да се осакати. — Дотегна ми вече да се секна, не искам да си бутам носа. — Благодари на хремата. Без нея ти щеше да се осакатиш. Който не бута носа си, умира; който го бута, живее. (44/стр. 225, 226)

Всичките ви разочарования се дължат на двата велики закона — възлизане и слизане. Те показват, че човек не е свободен. Това не значи, че като не е свободен, някой го ограничава. Той трябва да благодари именно на това. Че не е свободен, това значи: свободен е да направи едно нещо, а не е свободен да направи друго. (60/стр. 41, 42)

На една силна греда се турга повече товар; един по-силен кон повече се товари, на по-слабия кон по-малко се турга; на малкото дете по-малко му се дава да яде. На всеки един човек в света му се дава подходящото. Бъдете благодарни на това, което Бог в да- ден момент ви е дал. (64/стр. 156, 157)

Само свободният човек може да греши. Щом съгрешиш, кажи на Бога: Господи, свободен съм, благо- даря Ти; както съм свободен да съгреша, така съм свободен сега да поправя погрешката си. — Това е характер! (64/стр. 387)

Когато освещават някоя православна църква, свещениците и владиците имат бели дрехи. Ще хванат тази дреха, че всичките късат. Кой как хване, иска да откъсне едно парче. От владишката риза и от ризата на поповете нищо не остава. Всичко туй отива. Там, дето Господ освещава някой храм, от вашата риза нищо няма да остане... Някои от вас се оплаквате, че имате ревматизъм, имате болежки в кръста или в корема имате болка. Болестите показват, че храмът се освещава. Болестта е отрязване на едно парче от ризата... Законът е такъв: Бъдете благодарни на оно- ва, което Бог ви дава. Тогава като ме боли кракът, каз- вам: „Благодаря Ти, Господи, че си благоволил да ме посетиш.” (65/стр. 486, 487)

Човек да благодари на Бога за всичко онова, с кое-то Той го е одарил. Трябва всички да съзнавате какво богатство Бог вложил във вашите умове, какво богатство е вложил във вашите сърца. (65/стр. 548)

Казвате, много нервни сте станали. Радвайте се, че сте станали нервни. Защото само един нервен чо- век, който има нерви, в него Любовта може да се прояви. Та само един човек, който има нерви, в него болестта може да се прояви. „Ще ми се пукне — казва — главата.” Няма да се пукне, тя се разширява, твоя- та глава расте правилно. „Ама сърцето ми ще се пукне.” Няма да се пукне. Всичко е на мястото си! Разберете Божиите пътища и благодарете за онова, което Бог прави за вас. (76/стр. 560)