5.

КАТО СТАНЕТЕ СУТРИН

Сега и на вас казвам: Всяка сутрин след ставане ще определите две минути за връзка с невидимия свят. Силата на човека седи във връзката му с невидимия свят... За вас е достатъчно за две минути да отправите съзнанието си към Космическото, Божественото съзнание, за да се свържете с напредналите същества и да опитате силата, която те упражняват върху вас. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия през съзнанието ви, за да можете през целия ден да се чувствувате силни, мощни по мисъл, по чувства, по дух, да свършите успешно работата си през деня. И тогава ще отправите благодарността си към невидимия свят. (16/стр. 142, 143)

Всяка сутрин като ставате от сън, благодарете за дарбите, които ви са дадени, и молете се да ви се да- дат благоприятни условия да ги развивате. (8/стр. 243)

Не скачайте изведнъж от леглото си като наплашени зайци. Като станете от сън, първо благодарете, че сте се върнали благополучно от странство. Вие сте би-ли в горния свят и слизате на земята да работите.

(8/стр. 243)

Истинският живот е свещена работа. Какво е почивката? Свещена почивка. Като се събудиш, благода-ри на Бога, че си поспал малко и си починал. Като станеш от сън, пак на работа. (7/стр. 47)

Щом станете сутрин от сън и се изправите на краката си, благодарете, че можете да ходите, да стоите прави. Краката са основа на живота — добродетелите, с които можете да работите. Колкото и да са слаби краката ви, бъдете благодарни и за тях. (2/стр. 84)

Като ставате сутрин, отворете сърцата си и бла-годарете на Господа. И да не Го познавате, постъпете, както е постъпило едно малко момиченце. То напи- сало един ден писмо на Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи свят... Ще кажете, че то-ва дете е било глупаво. Не, умно е било това дете. Къ- де е Господ? Във вашата мисъл. (32/стр. 237, 238)

Защо, като станете сутрин, пет минути да не благодарите на Бога, че ви е оставил живи на земята. Да благодарите за вашата глава, за ума, който имате, да благодарите за сърцето, което имате. (31/стр. 20)

Като станете сутрин, вглъбете се в себе си и благодарете за всички блага, които ви са дадени. Благодарете за светлината, чрез която виждате красотата в природата. Благодарете за хляба, за водата, които ви са дадени. (11/стр. 175)

Човек... Като стане сутрин и види изгряващото слънце, като усети неговата благотворна топлина, ка-то види около себе си цветя, птички, животни, хора, той трябва да се изпълни с благодарност към всичко живо. Може ли да благодари по този начин, всичко в живота му ще се осмисли, от най-малкото до най го-лямото. (18/стр. 151)

Искате ли да имате успех в работата, щом станете сутрин, още докато сте в леглото си, благодарете на Бога за всичко, което ви е дал. (19/стр. 118)

Всеки ден като станем, да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не е по-зле, отколкото е. Все-ки ден е по-добре. По този начин всичките неща вървят добре. (23/стр. 37)

Като станеш сутринта и болен да си, пак да благодариш на Бога. Да благодариш на Бога, че болестта ти е поносима. Че Господ те изпитва колко можеш да търпиш. Тук имаме един приятел, чиято ръка е сил- на и като хване някого за ръцете за ръкуване, обра- зува се скърцане. Казваш: „Много ме стисна!” Как трябва да се ръкува човек? Благодарете, че този човек ви е стиснал ръката. (23/стр. 189, 190)

Постоянно трябва да се освобождава човек, понеже се наслоява прах върху вашия ум, сърце и воля... Та всяка сутрин като станете, очистете ума си, сърцето и волята си, поблагодарете на Бога и започнете да работите. (23/стр. 254)

Сега казват: „Какво да правим, някаква култура ще дойде”. Културата е Божествената Любов. Изпълнявайте я. Като станете сутрин, благодарете на Бога за Любовта. (23/стр. 340)

Сутрин като станете, поблагодарете на Бога за Любовта, която е в сърцето ви; поблагодарете на Бога за Светлината, която е в ума ви; поблагодарете за Истината, която е в душата ви. (23/стр. 341)

Та сутрин като станете, изправете се и благодарете за Любовта: с никаква молитва, нито с „Отче наш”, нито с „Добрата молитва” — отправете ума си с благодарност към Бога. (23/стр. 384)

Когато ставате сутрин от сън, правете следното упражнение. Седнете спокойно на стол, повдигнете ума си към Бога и кажете: „Господи, помогни ми да нап- равя връзка между обикновеното и Божественото си съзнание.” Размишлявайте върху тази връзка пет минути и започнете работата си. Вечер преди лягане благодарете за помощта, която ви е дадена през деня, и пак помислете за силата, която се крие в тази връзка.

(27/стр. 141)

Сутрин като станеш, весел да бъдеш. Вечерно време имате право да се пооплачете, понеже има набра- на опитност, но сутринта като станете, дигнете си очите, благодарете, запейте си: „Благодаря Ти, Господи!” (32/стр. 348)

Всяка сутрин като станем, трябва да отправим душата си към Бога, да благодарим за този великия свят, който е създаден. Ако ние така го обичаме, един ден ще получим свободен билет да отидем до слън- цето, ще получим свободен билет да отидем до лу- ната, до всичките планети и по-далече. (32/стр. 465)

Вие сте много богати хора, но вашият капитал не е в обръщение. Краката на вашите банки се клатят малко. Защо? Защото капиталът ви не е в обръще- ние. Щом капиталът се вложи някъде, той трябва да бъде в обръщение. На същото основание казвам: Човешката мисъл трябва да бъде производителна. Ако всяка сутрин като ставаш, не можеш да направиш едно добро на себе си или едно добро на своя ближен и ако не можеш да изпратиш едно благодарително писмо на Господа, ти не си турил своя капитал в обръщение. (33/стр. 166, 167)

Вярата е една вътрешна връзка, връзката подразбира онзи човек да създаде в себе си сърцето. Всякога когато станеш сутрин, поблагодари на Бога, че ти е дал сърце. Искай туй сърце да си извърши работата.

(33/стр. 465)

Като станеш, облечи си дрехите, поумий се и поблагодари на Бога и пак си върви по пътя! (35/стр. 334)

Ставате ли сутрин от сън, не започвайте работата си, докато не срещнете Бога в себе си и не благодарите за доброто, което ви е дадено. Красив е животът, когато се движите в свят, дето Бог се проявява. (36/стр. 119)

И тъй като ставаш сутрин от сън, хвани ухото си и кажи: „Господи, благодаря Ти за ухото, което си ми дал. Дай ми възможност да слушам Словото ти. Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал да мога да възприемам благоуханията на света. Научи ме да разбирам дълбокия смисъл, който си вложил в природа- та. Благодаря ти за очите, които си ми дал да виждам красотата в света. Благодаря Ти, Господи, за устата, която си ми дал да опитвам с нея благата на живота. Благодаря за всичко, което си ми дал, за да го изпол- зувам за Твоята Слава.” Ако се молиш така с години, един ден ще тръгнеш в правия път. А ти какво правиш? Станеш сутрин от сън, туриш ръцете си в джобовете или отзад и не знаеш какво да правиш.

(44/стр. 117, 118)

Ръцете на човека са велико благо, което му е даде-но на земята. Затова като става сутрин, нека всякога благодари за великото благо, с което може да разполага. От ръцете зависи развитието на ума и на сърце- то на човека. Да помилва някого, да направи добро, да напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка. (46/стр. 218)

Станеш ли от сън, съблечи старите дрехи на недоволството, благодари на Бога, че живееш, и излез вън.

(47/стр. 331)

Като станете сутрин, не бързайте да започнете работа... Застанете тихи и спокойни и отправете своя- та благодарствена молитва към Онзи, Който ви е пратил на земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благо-дарете Му не на думи само, но от дълбочината на ду- шата си. Свържете се после със съзнанието на добри- те и разумните същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви. (56/стр. 182, 183)

Още със ставането си от сън благодарете за светлината, за въздуха, за водата, за хляба, които ви са даде- ни. Знаете ли колко същества са работили, за да приготвят тия блага? Знаете ли колко слънчева енергия е погълнало житото, докато узрее? Знаете ли какво не-що е светлината, която слиза отгоре? (71/стр. 519)

6.

НЕПРЕСТАННО БЛАГОДАРЕТЕ

Тайната на живота се крие в благодарността. Всеки момент да благодарим за всичко, което ни се дава. Че страдаш, благодари; че се радваш, пак благодари. Че си беден или богат, благодари. И когато получаваш нещо, и когато даваш, пак благодари. Аз не говоря за механическата благодарност. Правете всичко съзнателно, а не механически. (17/стр. 268, 269)

И тъй човек трябва да обича и да го обичат. Пръв, Който е възлюбил човека, е Бог. За тази Любов човек трябва да благодари всеки момент. (18/стр. 89)

От сутрин до вечер човек непрестанно трябва да благодари на Бога за всички възможности, които Той му е дал. (19/стр. 89)

И мислите, и чувствата, и желанията се зачеват, раждат и живеят като човека. Следователно всяка мисъл, която човек е родил в някакво болезнено състояние, също като него ще стене, ще плаче. Затова е казано в Писанието: „Постоянно се молете, винаги се радвайте и непрестанно благодарете!” Това е състоянието на детето. (16/стр. 176)

Важно е човек да благодари и като яде, и като не яде. Преди ядене и след ядене, той всякога трябва да благодари за всичко, което му се дава. Само хляб и сол да има, пак трябва да благодари. (4/стр. 37)

Ако човек се счита съучастник в доброто, едновременно трябва да се счита съучастник и в злото. Кол- кото си причина за доброто, толкова си виновен и за злото. Постоянно се молете да не изпадате в изкушения и за доброто всякога благодарете. (2/стр. 176)

От сутрин до вечер благодарете. Ставате сутрин от сън, измивате се — благодарете за чистата вода. След това правите молитвата си — благодарете, че сте станали живи и здрави и можете да работите. Благодарете за чистия и свеж въздух, за храната. Че не сте свършили някоя работа навреме — благодарете и за това. Като свършите работата си — пак благодарете. Че сте счупили една чаша или чиния, благодарете. Можехте да счупите крака или ръката си. Благодарете, че чашата дойде като изкупление. (2/стр. 242)

Вие нямате представа, какво нещо е Божестве- ният порядък, за който постоянно трябва да благодарите. (32/стр. 78)

Герой е онзи, който всякога е благодарен.

(40/стр. 195)

Благодарността носи безсмъртието, а неблагодарността — смъртта. Не се изисква много от човека, за да бъде безсмъртен. Щом е всякога доволен и благодарен, той е придобил вече безсмъртието. (40/стр. 200)

Благодарността се крепи върху три неща: доброта, разумност и справедливост. Дето е доброто, ра- зумността и справедливостта, там е Любовта. Дето отсъствуват доброто, разумността и справедливостта, там никаква Любов не съществува. Там е човешки- ят, временният порядък на нещата. Затова е казано в Писанието: „Постоянно благодарете”. (40/стр. 210)

Ако хората постоянно благодарят, много неща ще им се дадат и много тайни ще им се открият. Обаче държат ли само една неблагодарност в сърцето си, те сами се спъват. (40/стр. 210)

Понеже днес е петък — денят на Любовта, желая ви лъчите на Божията Любов да хранят ума, сърцето и душата ви не само един ден, но за вечни времена. Желая ви постоянно да благодарите на тези лъчи.

(40/стр. 211)

7.

БЛАГОДАРЕТЕ ЗА ХРАНАТА

Когато се храните, вие трябва да отправите ума си към Бога, да благодарите, да почувствувате Божията Любов, да се свържете с всички разумни същества, които са взели участие при създаването на хранител- ните материали. (4/стр. 284)

Сега и на вас казвам: Малко ще ядете, но спокой-но, с благодарност, че сте яли сладко. (8/стр. 39)

Като се нахраниш, благодари за яденето, което ти е дадено. Някой яде днес, а за утре мисли дали ще има какво да яде. Ако си доволен от малкото, което днес ти се дава, и на другия ден ще ти дадат. Не си ли доволен на днешното, на другия ден още по-малко ще ти дадат. Който се погрижил за днешния ден, той ще се погрижи и за утрешния. (2/стр. 80, 81)

Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, той има живот в себе си.” Значи само живите неща се ядат, а не мъртвите. Да благодарим, че имаме без- брой живи неща за ядене. Яжте живия хляб, пийте живата вода, за да станете такива, каквито трябва да бъдете. (7/стр. 174, 175)

Бъдещето изисква нова философия, ново разби- ране, нов начин на живот. Като седнеш да ядеш, ще мислиш, че яденето е Божие благословение. Ще ядеш с голяма благодарност, като че за пръв път ядеш.

(7/стр. 185)

Яж умерено и благодари на Бога. Дишай умерено и не роптай. (7/стр. 199)

Злото в човека се крие в областта на слепите очи... Ония, които обичат повече да си хапват, са разшири-ли главата си около слепите очи. Не се плашете от това, че ядете. Важно е човек да не преяжда и да не си недояжда. При това положение той е на крив път. Обаче ако яде и благодари за това, което му е дадено, той се благославя. (7/стр. 317)

Ти опитай най-малкото благо на яденето, най- микроскопическата част от това благо! Вземи една ябълка и малко хлебец и бъди благодарен, а довечера пак ще ядеш. (1/11:23)

Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, то-ва е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. (1/17:15)

Ще знаеш, че през целия си живот, около 70-80 години, ти ще можеш да ядеш и да пиеш. Защо тога- ва ще се пресищаш? Благодари на Бога, че ще можеш да ядеш и да пиеш каквото пожелаеш: и ябълки ще ядеш, и череши, и готвено... (1/27:18)

И казва по-нататък Писанието, че Царството Божие не седи в ядене и пиене. Ами в какво? Когато ядеш, да ядеш само това, което Бог е определил, и то с благодарност. Разбира се, това се отнася до верую- щите хора, до тия, които са умни, които имат разбирания. (10/7:7)

Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертвуват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползуват. Тогава страданията на растенията и животните са по-големи и хората тря- бва да изкупуват тези жертви. (6/стр. 7)

Ще ядеш, без да преяждаш. При това ще бъдеш доволен от храната си. Колкото и да е малко, ще ядеш с благодарност и доволство. (6/стр. 295)

Каквато храна и да ядете — физическа, умствена или сърдечна, приемайте я със съзнание и с Любов, сдъвквайте я добре и след това благодарете на Онзи, Който ви я дал. (13/стр. 426)

Изяж плода, благодари му, че си се нахранил с него, и посади семката му в земята. Външната форма на плода представя дреха, в която е облечена ед- на велика идея. Изяж плода, приеми идеята, която той крие в себе си, и благодари, че си имал възмож-ност да се насладиш. (15/стр. 322)

Търсите ли Божественото, ще го намерите и в хра-ните, и в плодовете. За да се свърже с Божественото в храната, човек трябва да яде всичко с благодарност и Любов. В това се крие философията на храненето. Който е могъл само един път в живота си да яде с Любов и благодарност, той е разбрал смисъла на храненето. Не е въпрос човек да яде разнообразна храна, но той трябва да яде с Любов и да благодари на Бога за великото благо, което му е дал. Тогава и най-простата храна е благословена. (18/стр. 68, 69)

И тъй започнете сега с първото правило — правилото за ядене. Направете опит за една седмица да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с Любов и благодарност.

(18/стр. 230)

Една житейска мъдрост, една житейска философия казва: когато човек се нахрани, той не трябва да се безпокои как ще се смели храната. Следователно седне ли човек пред трапезата, първо той трябва да изпита благодарност, че има възможност да се нахрани, да опита Божиите блага; после трябва да започне да яде, като изпитва удоволствие от храната, която приема, и най-после трябва да благодари, че се е нахранил.

(19/стр. 101)

Някой мисли, че като изтощава тялото си, като яде малко, ще стане духовен човек. Казвам: Най-важ- но нещо при яденето е да ядеш с благодарност.

(19/стр. 203)

Каквато и да е храна не яж, избирай хубава хра- на. Ако не е хубава храната, откажи се от нея. Гладът е за предпочитане пред лошата храна. Добрата хра- на внася всичката благодарност. Благодари на Бога за добрата храна. (20/стр. 183)

Много от страданията на съвременните хора се дължат на неправилното хранене. Те ядат механически. Виждате, че един човек се храни, но в това вре- ме мисълта му е заета с друго нещо. Той яде, без да мисли за храненето като процес, който се извършва в организма. Той не мисли и за храната, която прие- ма в стомаха си. Същевременно той не благодари за благото, което му се дава в момента. (25/стр. 228)

Следователно искате ли да бъдете здрави, мисълта ви трябва да присъства във време на храненето. Яжте и мислете за това, което ядете; яжте и благодарете, че има какво да ядете. (25/стр. 228, 229)

Не е лошо човек да яде, но важно е как яде и какво яде... Когато яде, човек трябва да бъде добре разположен и да благодари за храната, която му е дадена. Да яде с благодарност и с разположение, това значи да върши велика работа. (25/стр. 364)

Желанието на човека да задоволи глада си е Божествено... Ако го задоволите и не благодарите за това, което ви е дадено, ражда се злото, грехът, който е по-страшен от смъртта. (27/стр. 148)

Смисълът на живота не е в многото ядене, но в благодарността, която сърцето изказва за това, което е получило. (30/стр. 18)

Закон е: Всякога бъди доволен! Като вземеш в ръ- ката си парче от живия хляб, ти трябва да се про- никнеш от велика благодарност към хляба за жерт- вата, която той прави. Вдълбочи се в себе си и кажи: И аз искам да се жертвувам като хляба. (37/стр. 202)

Пий водата бавно, на глътки и благодари на Бога за това благо. (37/ стр. 92)

Всичко е дадено наготово. На вас не остава нищо друго, освен да седнете пред трапезата, да ядете ра-зумно и да благодарите на Великия Промисъл, Който е предвидил и наредил всичко. (42/стр. 166)

Когато хлябът дойде при вас, какво трябва да му кажете? Вие трябва да му благодарите, да се радвате, че ви е посетил. (46/стр. 81)

Когато те поканят някъде на обяд, първо отпра-ви мисълта си нагоре да благодариш за това, което ще получиш. Щом благодарността е чистосърдечна, от- вътре веднага ще те предупредят трябва ли да оста- неш на този обяд, или не трябва. Ако пред тебе е сложена развалена кокошка, трябва ли да ядеш от нея?

(46/стр. 143)

Ако пък сиромахът яде, без да благодари за хра- ната, която му е дадена, той минава за болен човек. Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. (48/стр. 110)

Сега и на вас казвам: Благодарете за хляба, кой- то сте получили в момента, когато сте били в голямо затруднение. Този хляб може да се изпрати в различ- ни форми. Формата не е важна, съдържанието е важ-но. Благодарете за хляба и започнете да се подигате нагоре. Кажете ли, че малко сте получили, и него ще изгубите. Благодарете и за малкото. (48/стр. 123, 124)

Ако вие можете да се спрете пред едно парче хляб с благоговение, да го разгледате, да помислите малко, да се съсредоточите в себе си, да се изпълните с благодарност към това, което природата е създала, и да кажете: „Господи, благодаря Ти за този свят, който си създал и който в момента ще приема в себе си” — и в резултат на това ако вие усетите едно голямо удоволствие, значи, че сте приели тази храна както трябва. И ако след това не се спрете със същото бла- гоговение пред въздуха, който приемате, и не благодарите, вие не можете да се ползвате както трябва от него. Обаче ако го приемете с благоговение и с благодарност, и дишането ще стане във вас правилно.

(54/стр. 134, 135)

Какво разбирате под думите „изправност на храносмилателната система”? Това подразбира нейната нормална дейност. Тя зависи първо от външните ус- ловия и обстановка, а после — от вътрешните усло- вия. За пример, не е безразлично как ще започнеш да ядеш, изведнъж ли ще се нахвърлиш върху яденето, или ще се спреш пред трапезата, ще благодариш за това, което ти е дадено, ще си направиш молитвата и след това ще започнеш да ядеш. (55/стр. 272)

Като мислите върху храната, вие се свързвате с разумната природа и внасяте спокойствие в мислите и в чувствата си... Каквото и да е сложено на трапезата, приемете го с благодарност. Може да имате само хляб и сол, благодарете и за това. Хлябът е най-важ- ният елемент за организма. Посолете си хляба, ту- рете малко червен пипер и яжте с благодарност. Ако имате нещо готвено и плодове, по-добре ще бъдете, но учете се да благодарите за всичко. (55/стр. 276)

Вие се радвайте, че можете да ядете. Благодарете за това, защото чрез яденето вие влизате в съприкосновение с реалността, с тези хубави неща, които Бог е създал. (65/стр. 78)

Когато окултният ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш как да ядеш, това е наука, това е цяла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Бог ви е дал, ще благодари- те”. (68/стр. 443)

Откъснеш един плод и веднага го изядеш. Защо не помислиш за светлината, топлината, въздуха и водата, които са го създали? Този плод е живият хляб, за който Христос говори. Приеми го с благодарност и Любов. Всеки плод носи живот в себе си. Благодари за живота, който си възприел. (69/стр. 364)

Правилното хранене носи щастието на човека. Чрез храната човек приема истинския живот в себе си. Хлябът, който приема човек с благодарност, със съзнание, като някакво благо, ще го направи щаст- лив. Хлябът ще научи човека как да живее, как да обича. (72/стр. 10)

Яденето е велик процес. Всяка хапка, която човек поглъща, представя цял микрокосмос. Всяка хапка, съставена от милиони малки вселени, идва в услуга на човека да увеличи обема на неговата вселена. Щом влязат в неговия организъм, тия малки вселени продължават своя живот. За тях човек е божество, на което те слугуват. Следователно той трябва да благодари на тия малки вселени, които взимат участие в неговото растене и развиване. (72/стр. 39)

Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря. Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може да се задави. (76/стр. 150)

8.

БЛАГОДАРЕТЕ ЗА МАЛКОТО

Всички хора очакват тържествения момент, кога-то Божественото съзнание в тях се пробуди, когато Слънцето бъде на зенита на техния хоризонт, когато пътят им се напълно освети. И днес те не са в абсолютен мрак. Всеки си носи по една малка запалена свещ, за която трябва да благодари. (22/стр. 304)

...Да пеем тая песен и да благодарим за всичко. Днес човек мъчно благодари. Кипне за нещо и разва- ли всичко. Дават му нещо добро, пак не благодари. Много получава, не благодари; малко получава, пак не благодари — все е недоволен. Изкуство е да си благодарен и на малкото. (7/стр. 130)

Един човек ми даде нещо, погледна го и казвам: Това има човекът, това ми дава. Ако ми даде една ябълка, погледна я, благодаря и за нея. Една круша ми даде, пак благодаря. Едно камъче ми даде, пак благодаря. Погледна към камъчето, казвам си: Кол- ко души са стъпвали върху него, но то си мълчи, не роптае. Малкото изворче може да ми даде повече нещо от голямата река. (7/стр. 306, 307)

Това, което хората наричат страдания, причинени от любовта, не е нищо друго, освен противодействието на любовта. Когато любовта види, че някой човек се лакоми, иска да я обсеби, да я погълне напълно, тя му се противопоставя. Любовта не търпи лакомство-то и алчността. Тя казва на човека да бъде благодарен и на най-малката любов. (2/стр. 68)

Всеки трябва да е благодарен от своите малки дарби, които Бог му е дал, за да ги разработи. (1/20:12)

Бъдете благодарни на малкото! Ако те поканят, благодари! Ако те поканят да седнеш на земята, пак благодари! Ако ти дадат стол, пак благодари! Доблест се иска от човека. (10/13:35)

Ние, съвременните хора, не сме благодарни на малката придобивка. Казва: „Да бъда много учен човек”. Знаете ли какво е да бъдете много учен? Някои хора искат да знаят всичките тайни в света. Ако вие знаехте тайните на земята, вие не можехте да спите една вечер. (31/стр. 8, 9)

Да приемаме с благодарност малките благосло- вения, които Бог ни изпраща! Върху тях почива чо-вешкото щастие. (39/стр. 164)

Бог се проявява чрез доброто. Благодарете и за най-малкото добро, и за най-малката радост. Ако очаква- те само големи радости, да заемате високи положе-ния, цял свят да ви се покланя, вие сте изгубени.

(11/стр. 119)

Туй, което ми дават хората, да зная как да го при-ема. И да съм благодарен, колкото и малко да ми дадат. (12/стр. 92)

Онова, което отличава обикновения човек от светията, седи в друго едно качество. Светията не се безпокои, той е спокоен, той е благодарен. Светия е онзи, който е благодарен и на най-малкото. Той казва: „Господи, и в 10 дни веднъж да ям, аз съм бла- годарен”... (12/стр. 115)

И да ви помогне някой, пак на вас предстои ми- наването на този път. Както и да ви се помогне, ни- кой не може да влезе в дълбочината на страданията ви. Затова именно някой се оплаква, че хората не влизат в положението му. Защо ще влязат, да се уда- вят ли? Достатъчно е, ако някой ви подаде ръката си, но да изисквате заедно с вас да влезе в дълбочината на морето, това не е право... Тъй щото благодарете и за най-малката помощ, която хората ви дават.

(13/стр. 49, 50)

Радвайте се и оценявайте най-малкото благо, ко-ето ви е дадено. По този начин само можете да въз-приемете живота и да растете. Щом приемате мал- кото благо с благодарност, след него иде Любовта, а после — правата мисъл. (25/стр. 127)

Само една милионна част от секундата е нужна на Господа, за да помогне на всеки човек, но трябва да чакате реда си. Нямате ли търпение да дочакате реда си, ще се сърдите на тоя, на оня, на Провидени- ето и най-после и на Бога. Бъдете благодарни и на малкото. Каквото и да ви се случи в живота, благодарете и за него. Колкото малка помощ да ви е дадена, благодарете и за нея. (26/стр. 230)

Колкото хляб сложите на трапезата, няма да се извинявате, че е малко, но ще благодарите и за него. Колкото плодове сложите на трапезата, ще благода- рите и на тях. Няма да казвате, че някой ви е дал са- мо една череша, но ще благодарите и за нея. Само една ябълка да имате, благодарете и за нея. Ако не благо- дарите за малкото, и то ще ви се отнеме. (40/стр. 208)

За да намериш Господа, трябва да имаш схватлив ум, добре да възприемаш и предаваш. Колкото малко да възприемате, бъдете благодарни. (41/стр. 298)

Сегашните хора са неблагодарни на малкото. Всъщност малкото расте и се развива, а голямото се намалява. Малката любов расте и се разширява, а голямата се намалява. Малкото добро расте и се увеличава, а не голямото. (41/стр. 302, 303)

Сегашните хора губят добрите условия на живо- та, понеже не четат Евангелието, не прилагат малкото добро, не оценяват малката любов. Ако трябва да приемеш малката любов, приеми я с благодарност.

(41/стр. 312)

Колкото по-високо стои едно същество, толкова повече блага има на разположение и толкова по-ра-зумно ги използува. Като знаете това, благодарете и на най-малкото благо. Микроскопическото благо, добре използувано, струва повече от най-голямото бла- го, неизползувано или неразумно използувано.

(42/стр. 261)

Не е в многото, а някой път и малкото с благо- дарност се благославя. (43/стр. 9)

Всеки ден носи за човека известно благо, чрез което може да се подигне, но като не разбира това, той го подритва. Бъди благодарен на малкото, което ти се дава, и разумно го използувай. В него се крие велико благо. (47/стр. 137)

Малкото, което ви се дава, трябва разумно да го използувате и да бъдете благодарни от него. Можете ли да използувате малкото, което ви се дава, ще из- ползувате и големите опитности и знания.

(47/стр. 169, 170)

Като върви човек в правия път, добрата съдба, т.е. добрият му приятел, ще го срещне, ще го извика да му даде парче медена питка. — Защо не ми даде ця- ла питка? — Цяла питка не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и не- го. Малкото се благославя. В него е скрит животът.

(57/стр. 163)

Благодарете на малкия живот в себе си, за да придобиете големия, вечния живот. (58/стр. 46)

Някой от вас може да пее добре, друг — да рису- ва, трети — да пише и казвате: Имам един малък талант. — Не, на Бога ще благодарите за този свой та-лант и ще знаете, че и малките таланти могат да се увеличават, да стават големи. (68/стр. 64)

Бъдете благодарни на най-малкото благо, което ви се дава. То е скрито от погледа на обикновения човек, затова не може да се оцени. Разумният и прос- ветен човек вижда и най-малкото благо, оценява го и му се радва. (69/стр. 105)

Да благодарим на всяко живо същество за най-малката услуга, която ни прави. (69/стр. 402)

Христос се отличаваше със Своето послушание. Хич не питаше Христос отде накъде Той трябва да но- си греховете на хората. Това е Волята Божия. Или онова малкото, което Бог ни дава, да питаме защо ни го дава. Бъдете благодарни на онова, което ви дава.

(76/стр. 436)