Грехът на Адам и Ева
Грехът на Адам и Ева
Пазителят на Забраненото Дърво
Казва Господ: „От всички Дървета на Рая ще ядеш, но от това Дърво, където се изисква един отличен ум, Учител се иска там – да не ядете от това Дърво“. И дойде онзи първият, змията, тя беше Учител от Черното Братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева, и казва им: „Аз съм този Учител, който може да ви научи как да живеете“. И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете: Съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божественият Глас, извика: „Адаме!“. Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча – пак лъжа, и на третия път той каза: „Тук съм, Господи, но не смея да изляза“. И след това Адам нямаше доблестта да каже Истината. (22/стр. 30-31)
Каза им Бог: „Ще ядете от всичките Дървета на Райската градина, само от Дървото за познаване на доброто и злото няма да ядете“. Ето една заповед, която е дадена като изпит. Значи, вие и вашите деца ще обработвате Райската градина, ще се ползвате от всички плодове, но не и от плодовете на Забраненото Дърво. Но един ден в Райската градина влиза лъжата, във форма на змия, качва се на Забраненото Дърво и започва да яде от неговите плодове. В това време покрай Дървото минава Ева и змията казва: „Ето, едно отлично Дърво. Не се ли ползвате от неговите плодове?“. „Забранено ни е да ядем от това Дърво.“ „Кой ви забрани?“ „Онзи, Който ни постави в Рая.“ „Искал е да ви изпита.“ (33/стр. 437-438)
От Разговор на Учителя с Духа Господен: Изпитът, който ти беше даден: да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята Вътрешна и Духовна Сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в Пътя на Истината. (12/стр. 125)
От Разговор на Учителя с Духа Господен: А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе Великата Заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от Силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой Водител всякога. Ето този Вестител, Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи. (12/стр. 125)
Съвременните хора имат два завета: Стария завет и Новия завет. Старият завет е учението на Моисей, а Новият завет – Учението на Христа. Хората дохождат до заключението, че това, което е казал някога Бог, след време се изменя. Значи, това не е Абсолютната Истина. Но според апостол Павел Бог изменил Първия завет, заменил го с Новия, според развитието на тогавашните хора… Какво е отношението на тия два завета един към друг? Старият завет е за децата, а Новият – за възрастните. (33/стр. 438-439)
Сега иде Господ в света, за да донесе Трети завет на хората. „Чудно, даже Трети завет!“ Да, Трети завет ще има. Той ще бъде Завет за Прославянето на Синовете Божии. С този Завет ще дойде в света Любовта и хората ще изучават Великата Наука как трябва да живеят по Любов. Днес, като казвам на хората, че иде Третият завет в света, те отговарят: „Това е еретическо учение“. Ние казваме: „Това неразбиране е в реда на нещата“.
(33/стр. 439)
Сегашните хора работят повече, отколкото в миналото, т.е. във времето на Адама. Когато е бил в Рая, Адам малко е работел и много е придобивал. Защо? Защото е работел с Любов. Един ден Ева се разхождала в Райската градина, където срещнала високоучен адепт, който започнал да се разговаря с нея върху научни въпроси. Ще кажете, че това е било змия. Не, аз оспорвам това. Не змия, а учен човек е срещнала Ева. Първоначално змията имала крака, но като сгрешила, Бог я проклел; след това тя изгубила краката си и започнала да се влече по корем. Ученият стоял пред Забраненото Дърво, ядял от плодовете му и питал Ева: „Защо не ядете от плодовете на това Дърво?“, а тя отговорила: „Забранено ни е“. Според мене тя е трябвало да му каже: „Тук има Закон и ние го спазваме. Никой няма право да нарушава този Велик Закон“.
(34/стр. 42)
Сега, ако ви попитам кога е станала първата кражба в света, какво ще ми кажете? Първата кражба е направена от първата жена… Някои хора обличат тази кражба в мека форма – казват, че жената искала знание. Не, тя не искаше да намери знание, а имаше желание да си хапне. Нищо повече. Този грях и сега става в света. Най-първо жената краде, а после – мъжът. Жената, като отиде до Дървото, открадна си. Змията беше пазителка на това Дърво. Предава се, че змията влязла в жената и я изкусила. Чудно! Тук има една несъобразност. Как е възможно да влезе змия в Рая, да се качи на Дървото и Пазителите на Рая да не знаят нищо? Чудно ми се вижда как е възможно да влезе в Рая змия, без да знаят Ангелите за това, и да оставят тази змия да си играе с Ева! Змията беше пазителка на туй Дърво. Нищо повече. Ева се постара, като приказва, да приспи змията, да я омагьоса, но като омагьоса змията, тя влезе в нея.
(24/стр. 332)
Като се върна при Адам, той видя, че Ева е припечелила нещо, затова пожела да вземе от този плод. И той е като нея. Той пък открадна от Ева. Как ще краде, когато тази жена е негова? Как ще я завладее? Така и двамата станаха крадци. Затуй първото нещо: няма да крадеш, няма да лъжеш. Първият грях е кражбата, вторият грях е лъжата. Сега трябва да се ликвидира с тях. Затова на първия грях се противопоставя Любовта към Бога. Защото човек, който люби Бога, не може да краде – не може да крадеш от Този, Когото обичаш. (24/стр. 332-333)
Тази кражба, която става отвън, не е толкова груба. Вътрешната лъжа е опасна. Когато човек се домогне до известна идея, която не е за него, или когато се домогне до една мисъл или до едно чувство, които не са за него, той навлиза по-дълбоко в кражбата. Има много неща, на които човек може да се радва, но те не се дават преждевременно, пазят се. И ако човек иска да ги придобие по незаконен начин, той винаги ще си създаде неприятности, страдания. (24/стр. 333)
Често, като дойде някой при мене, ме пита какво е бил в миналото. Казва: „Какво съм бил в миналото?“. Какво да му кажа. Аз го виждам какво е бил в миналото. Той първоначално е бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Това мога да му го докажа от Свещената книга. Луцифер, който беше един от Светлите Князе в миналото, в една Епоха на Култура в Небето, стана змия – измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От Цар той стана на едно говедо, за да постигне целта си. И вие питате: „Какво съм бил в миналото?“. Че какво си?! (66/стр. 384)
По-низките форми в живота показват, че някога е станало деградиране с някои от Възвишените Същества. В това отношение трябва да знаете, че ако човек не живее по законите на Бога, той може да се деградира. Това не трябва да ви плаши, но трябва да знаете, че единственият вечен и верен закон седи в изпълнение Волята Божия. Изпълнява ли човек Волята Божия, той вижда, че всичко в света е красиво. Защо? Защото светът е създаден от Бога. (153/стр. 115)
Кога се създава кармата? Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Тогава те се отклоняват от Правия път и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена „път на астралната змия“. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на змията. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати. (86/стр. 279)
Много центрове има в живота, но един е Истинският. И змията се увива в концентрични кръгове, като поставя главата си за център, но страшно е да попаднеш в този център, където действат нисши сили, които дебнат човека с цел да го използват и унищожат. (86/стр. 273)
В света съществуват сили, които противодействат на човешкото щастие. Някои наричат това противодействие „стария човек“; други го наричат: „тъмни сили“, „черен век“, „черна магия“ и т.н. Когато съзнанието на човека не е будно, тези сили го свързват и му противодействат. За тези сили е писано и в Свещените книги. Казва се за Буда: „Когато помислил, че е разрешил въпросите на живота и изпаднал в блаженство, Буда веднага се намерил в обятията на астралната змия, която го стегнала така здраво, че едва не счупила ребрата му“. (98/стр. 171)
Буда помислил, че е най-силният, че е открил тайната на живота, че не го е страх от нищо, че е свободен, легнал под едно дърво да си почине и заспал. Световната змия, която го търсела, намерила го там, обвила се около тялото му – ще му счупи ребрата. (79/стр. 106)
Буда разполагал със знание, с голяма философия, но единственото нещо, което му помогнало да се освободи от змията, било Смирението – изкуството да се смалява. До това време той знаел да расте и да се увеличава, но не и да се смалява. А за да се освободи от змията, Буда трябвало или да се смали, или да умре. Той започнал постепенно да се смалява, докато станал невидим. По този начин се освободил от връзките на змията.
(55/стр. 491)
Има нещо в човека, което никога и от никого не може да се задоволи – то е тъй наречената плът, или змията в човека. Това е голямата змия в света, която е умна, будна и никога не спи. Тя живее във всеки човек още от раждането му, но е в спящо състояние и постепенно се пробужда. А с пробуждането , между Духа и нея започва борба. Който не знае как да подчини змията на себе си, натъква се на големи бедствия; който може да я подчини да му служи, той придобива голямо богатство. (49/стр. 199)
В живота на змията е животът на човека. Казваш: „Защо Господ не премахне злото?“. Ако се премахне злото, и вие ще се махнете. Бог предпочита съществуването на един свят със змии, но с живот в него, отколкото един мъртъв, пуст свят без змии, но и без живот. Змията е за предпочитане пред смъртта. (49/стр. 199)
Нито Ева можа да разреши въпроса за плътта, нито Адам го разреши. В това положение се намират и сегашните хора. Всички хора трябва да се върнат назад да разрешат този въпрос. Без това разрешение не могат да вървят напред. Този път е неизбежен. Бог няма да го мине заради нас. Той слиза на Земята между нас, учи ни да разберем законите на живота, но няма да ни избави от страданията, от змията. (49/стр. 199-200)
Казваш: „Не ми се живее вече сред тия страсти, които бушуват в мене“. Радвай се, змията се е събудила в теб, а със събуждането , животът се е проявил в теб. Ще служиш на Бога, а с теб и змията ще служи на Бога. Тя има велико предназначение. Христос, Синът Божи, дойде на Земята заедно със змията – с плътта. Той беше Дух, но се облече в плът, прие робски образ и се смири. Понеже разбираше законите, Той подчини змията на Духа и я накара да Му служи. (49/стр. 200)
Не мислете, че умът ще намери Пътя на Истината. Умът е прост слуга, който учи елементарни работи… Умът ни най-малко не е посветен в Дълбоките Тайни на Живота. Има неща, които човек възприема вътрешно, не с ума си. Той предчувства неща, които ще станат в бъдеще, след десет-петнадесет години. Значи, има нещо по-високо от човешкия ум. Бог оставя главата, ума настрани и казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“. Онова, скритото в човека, то е Божествено. Казва се за сърцето: „грешното сърце“. Бог не иска от човека грешното сърце, но онова, в което живее заспалата змия. Богата е тя – докато живее в човека, крие в себе си половината богатство на Космоса.
(49/стр. 200-201)
Христос влезе в света и го позна. Само така Христос можа да разбере и познае човешката душа. Той разбра света, позна човека и научи великия урок на послушанието. През големи изкушения и изпитания мина Христос, но издържа… Когато беше на кръста, дойде при Него змията и Го изкушаваше: „Мъдрецо, Спасителю на света, не виждаш ли, че Бог Те е изоставил и не се интересува от Тебе?“… Христос мина и това противоречие, Той каза: „В Твоите ръце, Господи, предавам душата Си. Да бъде Твоята Воля!“. През големия изпит мина Христос. Лесно се говори за страданията, но мъчно се понасят. Христос мина през такива страдания, като че Вселената се рушеше. (49/стр. 208)
Учението на змията
Казвам: Не е страшна змията. Страшно е да не се върне човек към стария живот, живота на първия черен адепт, който се яви пред Ева във вид на змия… Змията има само една задача: да изпитва хората, да види колко са послушни и верни на Господа. Тоя адепт им обещава големи придобивки: знание, слава, богатство; описва им такъв свят, какъвто никой не може да им даде, и само едно нещо иска от тях – да ядат от Забранения плод.
(49/стр. 225)
Змията постоянно се движи около хората и им нашепва: „Без пари не може да се живее. Нямате ли пари, гладни ще умрете. И без знание не може. И без сила не може“. Змията дава съвети на човека, но не му дава най-малката помощ за реализиране на тези неща. Тя казва: „Ти трябва да постигнеш тези неща с всички средства, простени и непростени“. Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след себе си големи страдания и разочарования.
(138/стр. 30)
И до днес още човек слуша съветите на змията, т.е. на животинското в себе си, от което не може да се освободи… Вие се чудите на Ева защо се е съгласила да яде от плода на Забраненото Дърво. Въпреки това вие всеки ден правите същата погрешка. (138/стр. 28, 29)
Змията е внесла животински елемент в човека, той се отличава с неустойчивост. Виждате за пример една квачка с пиленца: тя се грижи за пиленцата си – храни ги, крие ги под крилата си; а щом израснат малко, тя веднага започва да ги кълве и ги прогонва от себе си. Като я наблюдавате, вие се чудите къде отиде майчината любов. Такова нещо е животинската любов, тя трае малко време. Следователно всяка любов, която не трае дълго време, е резултат на животинското състояние, на неустойчивостта на човека, на змията в него. (138/стр. 34)
И туй, което хората днес наричат „женитба“, е особен род посвещение, но не от Бога, а от змията. Истинската женитба се основава на Любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му. Той се е родил с определена Любов към някого. Женитба, която се основава на любов, създадена днес, е устроена от змията. Следователно не е ли роден човек с определена Любов към някого, това е измама, от която трябва да се пази.
(138/стр. 36)
Женитбата, която днес съществува в света, това е продажба. Не се минат и четири-пет години, виждаш: този мъж бяга от жена си, развежда се, оженва се за друга; после и от нея бяга, казва: „Побеля ми главата от тези жени! Ужасни змии са те“. Хубаво, жените са ужасни змии и мъжете са ужасни змейове, ами тогава де са хората? Ако всички мъже са лоши и ако всички жени са лоши, тогава де е човечеството? (40/стр. 417)
Къде е египетската култура? Много култури и цивилизации са умрели и изчезнали. Много религии, много понятия за Бога, за Вселената са изчезнали и са се сменили с нови. Сегашната наука открива, че още в Атлантската раса е имало аероплани, хората са летели във въздуха; и след изчезването на тая раса са останали понятията за хвърчащи змейове, а те не са нищо друго освен тия аероплани, които тогава са съществували. Големи бомби са хвърчали отгоре ни, а ние мислим, че днес за пръв път се заговаря за аеропланите. И сега ние минаваме през същата онази култура, която някога е съществувала. (79/стр. 137)
„Змей ме люби, мамо“, се споменава в българските народни песни. Това са остатъци от тази древна култура на източните народи. Как може змей да люби? Той представлява културата на хората, които са слизали от Невидимия свят надолу. (18/стр. 118)
Когато слънчевият лъч падне върху една змия, тя използва ли този лъч? Тя си прави отрова, за да покоси жертва си. Също така, ако Любовта дойде в неподготвено сърце, то ще излива отровата си, ще е готово да унищожи всички. Тази отрова опитват хората от хиляди години.
(34/стр. 174)
Змията така пречупва светлината в себе си, че произвежда големи сътресения върху човешкия мозък… Пламъкът, който излиза от очите на змията, внася страх, ужас в човека. А страхът прекъсва връзката в човешкото съзнание и човек може да припадне. (55/стр. 574-575)
Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе.
(63/стр. 228)
Що е грехът? Ухапване на една духовна кобра. Ако те умъртви, ти си слаб.
(44/стр. 44)
Всеки кръг, който се разтваря, става на змия. Всеки човек, в когото става пропукване, става на змия. Но щом змията отново захапе опашката си, става пак човек. Значи, човек може по десет пъти на ден да става змия, само че без да има нейната външна форма. (24/стр. 146)
С грехопадането, т.е. с излизането на Адам и Ева от Рая, учението на змията се предаде на всички хора. Това учение се прилага и до днес още… Задачата на човека днес е по обратен път да се освободи от учението на змията. (138/стр. 35)
Как може да се освободи човек от влиянието на змията? Чрез вяра и послушание към Бога. Докато се съмнява в Бога, човек всякога ще изпада в примките на змията. (138/стр. 31)
Кой е Пътят към Любовта? Отричане от учението на змията и тръгване в Пътя на Любовта, който Христос и до днес още сочи на човечеството. Не чакайте да дойде Господ в Райската градина да ви търси – преди още да ви е извикал, излезте пред Него и се изповядайте. Признайте грешката си и тръгнете напред. (138/стр. 35)
Ако вие снемете кожата на човека и отворите неговия мозък – видите човека без кожата, видите това, с което оперира – то е страшна работа. Ако извадите мозъка от гръбначния стълб, нервната система представя една змия с такава голяма глава, че е страшно чудовище. Онази змия, която изкуси Адама и Ева, е в човешкия гръбначен стълб и в главата му. Ние бягаме от онзи дявол, който живее в нас, както негъра, който носи своята чернота. (120/стр. 489)
Кое е това Дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да ядат? Това Дърво е Дървото на злото. Къде се намира това Дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това Дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това Дърво, нито от плодовете му яжте. Какво правят съвременните хора? Те всеки ден влизат в градината си, приближават се до Дървото на злото и си откъсват по един плод. След това страдат, плачат, чувстват се нещастни. Не бутайте Дървото на злото, което е вътре във вас! (138/стр. 40)
Сега, като говоря за влиянието на змията върху човека, аз имам предвид онази тъмна, черна зона в човешкия живот, на която той неизбежно се натъква. Някой път, със ставането си от сън още, човек чувства тъга, неразположение, тъмнина в съзнанието си и се чуди откъде е дошло това. Това тежко състояние е влияние на змията. Тя влияе на човека чрез особени отрицателни мисли и чувства, които му се натрапват. Не е лесно да се освободи човек от тия мисли, натрапени чрез внушение. (138/стр. 37)
Казвате: „Защо Ева трябваше да слуша змията?“. Защо младата мома трябваше да слуша старата баба? Защото не са имали опитност. Защо змията е змия? Защото е яла от Забранения плод.
(138/стр. 23)
Вие често питате: „Грехопадението на какво се дължи?“. Тъй както се казва в Библията, нищо не се обяснява: „Ева яла от Забранения плод и направила грях“. Това не е обяснение. За едно дете е така, но за един възрастен човек грехът да дойде само защото Ева яла – това не е обяснение. Плодът станал като повод да мине грехът. То е една среда на онзи адепт. Казват, че Ева не е откъснала плода, той откъснал плода и го дал с ръката си; следователно той със своята ръка вложил нещо в плода… Защото под „змия“ се подразбира: много учен човек – такъв, какъвто светът не е виждал. (107/стр. 674)
Под думата „змия“ според стария език се разбира: същество, много разумно, което може да се приспособява при всички условия. (114/стр. 605)
Ева, като яде от този плод, съгреши… Така дойде грехът, но това още не е обяснение. Причината на съвременните нещастия почва от нечистотията, която влезе в умовете на Съществата, които са съществували някога във Вечността, които са напуснали своята Първоначална Чистота на ума, и от тях започват съвременните страдания. Писанието казва, че Ангелите, които напуснаха Небето, не устояха на своята Чистота – те затова напуснаха Небето. Човек се е заразил от тази нечистота. Понеже нечистотата влезе в умовете на Ангелите, влезе и в сърцето на хората. Погрешката на Ангелите не може да се изправи. Погрешката на хората може да се изправи донякъде – благодарете на това, сега Невидимият Свят опитва. (107/стр. 674)
Сега, ако ти мислиш криво, ти си вече в една връзка с първата причина, заради която нечистотата влезе в човешкия ум. Ако ти си в този свят на нечистата мисъл, тебе не те очаква нищо друго освен нещастие. Ще се поквари сърцето ти. Щом се поквари сърцето, ще се поквари и човешкият организъм. Оттам насетне бял ден няма да видиш. (107/стр. 674)
Умът, който човек носи, той не е човешки, той е от един Възвишен свят. Този ум му е даден да може да се подигне. Умът и сърцето – това са най-големите благословения, които Бог дал. Сега само сърцето на човека е опетнено вътре, отвън е чисто. Умът отвън е опетнен, отвътре е чист. Ако човешкият ум би се опетнил отвътре, много време щеше да мине да се спаси човечеството. Сега понеже само погрешката е в сърцето, затова иде великото избавление, което наричат възкресение. (111/стр. 288)
Когато човешкото сърце се очисти, Бог ще влезе да живее в него. Казва: „Сине Мой, дай си сърцето“. В сърцето да влезе Бог да живее свободно. Той ще устрои нашите сърца. Там ще бъде Раят – ще видим всичката красота, която ще се отрази; тогава умът ни ще се зарадва. Сега търсим Рая. Раят е в сърцето. (111/стр. 288)
Животинската душа в човешкото сърце
В Рая у Адам се яви едно желание, което Бог се съгласи да задоволи. Природата тогава направи една погрешка. Погрешката седеше в това, че след като се каза на Адама да не яде от Забраненото Дърво, той яде. Бог му каза да не яде, а същевременно му даде възможност да яде. Ако Бог беше заградил това Дърво, той нямаше да яде. (107/стр. 222)
Тогава Адам се изхитри – той хвърли всичката вина на Ева. Но работата не беше така, аз ще я разбуля малко. Адам каза на Ева: „Виж, на мене Господ забрани да ям от това Дърво, пък аз съм и по-голям. Затова виж, иди, заобиколи малко около това Дърво и ела да ми съобщиш може ли да се яде (плодът му). Аз не искам да се хвърли вината върху мене, че не съм изпълнил Божия Закон“. Ева отиде около Забраненото Дърво, поогледа се малко – заобиколи го по заповед на Адама. Тя се върна при Адам и каза: „Струва ми се, че тези плодове са много хубави“. „Така ли? Я тогава пак иди, виж, може да има друг някой, който може да откъсне от тях, и по този начин да хвърлим вината върху него.“ Когато Ева отиде втори път около Дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на Забраненото Дърво; яде адептът, даде и на Ева, която занесе на Адама. Но видяха после, че работата не излезе, както са я мислили. (107/стр. 222)
Но казва Писанието: „И постави Бог вражда между змията и човека“. Тъй казва: „Змията ще нарани петата на жената, а тя ще смаже главата“. Следователно главата на злото в света ще бъде стъпкана от петата на жената. Значи, злото ще изгуби своята интелигентност, вследствие на това ще бъде победено. (67/стр. 333)
Не се убива лесно змия. Че онази змия, като влезе в Райската градина, ако се убиваше – но излезе от Райската градина неубита. Ангелите не можаха да я убият. Змията влезе в Райската градина и Ангелите не можаха да я убият, и пак излезе навън. След време Господ казва: „Човешките поколения, човешката раса ще смажат главата“. Защото тази работа е много мъчна – да се убие една змия. Но след хиляди и хиляди години ще смажат главата. (124/стр. 274)
Сега в живота сте дошли да поправите вашата погрешка и втория път, като влезете в Рая, да не престъпвате Божия Закон. Имаме две противоположни идеи: най-първо Бог каза на Адама, че в който ден яде, ще умре. Думата „умиране“ значи, че той ще влезе в един свят на промени, и там ще бъде много трудно. И пак му казва Господ: „В който ден ядеш от това Дърво, ти ще слезеш долу“. А пък като дойде змията, казва: „В който ден ядеш от този плод, ще се качиш горе“. Кое е вярното от двете? Виждаме, че първото е вярно – ние слязохме долу. (143/стр. 208)
Дяволът не каза така: „След като ядете от Забранения плод, най-първо ще слезете долу и после Бог ще дойде, ще ви избави и вие ще се качите горе“. Дяволът каза наполовина Истината. Дяволът каза на Адам, че ще се качи горе. И Адам мислеше, че той, като яде, няма да слезе долу. А пък Бог му каза: „Ще слезеш долу“. Божественото разбира: „Като поправиш погрешката, тогава ще се качиш горе“. А пък дяволът не казва за поправянето на погрешката; той казва: „Като ядеш, ще се издигнеш, ще отидеш горе“ – и човек се заблуди. (143/стр. 209)
Всичката погрешка в първите хора седеше в това, че първият човек не знаеше какво нещо е Любов. Нито Адам знаеше какво нещо е Любов, нито Ева знаеше какво нещо е Любов. Те дойдоха за пръв път на Земята и не знаеха какво нещо е Любов. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в Рая и излъга Ева, в душата на Адама се яви ревност. Той каза: „Взеха дъщеря ми“ и след това той тръгна след нея. Той обичаше дъщеря си, тази хубава царска дъщеря, и каза: „Не мога без нея. Дето отиде тя, там ще отида и аз“. Тя беше кръстена на Името на Бога – Ева – Йехова. (42/стр. 197)
Сега аз искам да ви дам едно обяснение: Ева – това е онзи Свещен Идеал, който има всеки човек в душата си. Два Идеала има в света: единият е Ева – Йехова, Който е, Който съдържа всичко в Себе Си; другият е Адам, Който е създал Ева. Адам представя физическия свят: Той е носител на Духа, т.е. това, което създава нещата. Значи, Адам подразбира Разумната Душа. Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева. Вашата душа е Ева, а вашият Дух – Адам. Друго положение: Вие сте умът, а вашата възлюбена – това е сърцето ви. (42/стр. 197-198)
Според хората падналата змия била причина за човешкото грехопадане. Тя влезе в Рая и изкуси жената. Така се създаде един лъжлив донос, че змията е причина за човешкото нещастие. На друго място виждаме, че същата тази змия Моисей я издигнал в пустинята, за да могат хората да се лекуват. В този смисъл змията представя знанието. А знанието е благодатта за човечеството. Но неразбраното знание носи всички нещастия.
(127/стр. 141)
Някога стоногата пожелала да има сто крака, за да се движи бързо. А човек поискал само два крака. Следователно многото знание, неизползвано, струва по-малко от малкото знание, разумно използвано. (74/стр. 77)
Тази стоножка е дяволът – за да върви бързо, той има сто крака. Всички го познавали по тия сто крака. Как е влязъл в Рая? За да не го познаят, се скрил в змията, която била без крака; по този начин искал да мине за светия и казвал: „Ето, аз нямам никакви крака“. Някои питат: „Защо дяволът се е преобразил в змия?“. За да не го познаят – да мине скрито, инкогнито. (62/стр. 284)
Ще кажете: „Но защо Господ прокле змията?“. Господ наистина прокле змията така: „Проклет е светът поради тебе!“. То значи: „Проклет е, дето те е родил с такива желания, стремежи и наклонности“. (6/стр. 96)
Змията крие в себе си Великите Тайни на Живота. Духът се намира в непрестанна борба с нея, докато най-после я подчини да му служи. Змията, като реши да служи на Духа, захапва опашката си. Ако не захапе опашката си и не умре заедно с нея, вие ще умрете. (73/стр. 268)
Като съберете главата и опашката на змията, вие ще образувате Вечността.
(63/стр. 210)
За да дойде Нов Приток от Любовта, главата и опашката на змията трябва да се съединят. Това подразбира, че омразата и Любовта трябва да се съединят. Нищо повече. (63/стр. 211)
Моисей стигна дотам – да издигне змията да се лекуват хората. Но Невидимият Свят видя, че този емблем не е толкова правдоподобен, заради което изпрати вече не змията, но изпрати един Човек – Син Человечески, Който да донесе на хората Истинското Знание, което лекува. (127/стр. 141)
Знание е нужно на хората. Истинското Знание се отличава по това, че внася известна Сила в човека. Но Знание без Вяра и без Надежда не може. Вярата и Надеждата са крилата на Знанието. Животното и човекът са двете крила, с които човек може да се движи в света. А някой човек се възмущава как така да има животински работи в себе си… Идеята, че има нещо животинско в човека, не е лошо нещо. (42/стр. 196)
Бог взе човека от животинското царство и го направи. Животното какво е?… „Животното“ значи „из живота“.
(44/стр. 74)
Думата „животно“ е прекрасна, но хората са я изопачили – тя произлиза от „живот“. (33/стр. 228)
Под думата „животински живот“ разбираме: първичния живот, който още не е диференциран, не е организиран.
(108/стр. 327)
На Земята без животно човек не може. Животните са помощници на човека, те са неговите слуги. Следователно в човека има една животинска душа, която е свързана с него. Тя живее в човешкото сърце и той трябва да я възпитава. Човек трябва да бъде справедлив към нея. Тя не иска много от човека, освен да се обхожда добре с нея. (42/стр. 196)
Сега ще ви кажат, че хората едно време са били животни. Вие се лъжете. Нито един от вас не е бил животно – вашето тяло е било животинско. Но туй, което сега имате, то никога не е било животно, то е дошло от горе. Някой казват, че според теорията на Дарвин има еволюция на тялото, че от нисшите животни излязъл човекът. Автомобилът ни – желязото е излязло от земята, от него направиха автомобила; но аз не съм излязъл от земята. Аз, който влизам в автомобила, не съм направен от земята… Та казвам: Автомобилът е бил едно време животно.
(143/стр. 208)
Ти живееш в една животинска форма и ако не разбираш законите, ще се повлияеш от животинското. Облечен е човек в една животинска форма. Може един човек да е облечен в животинско разбиране. Та казвам: За да се освободим от животинското състояние в себе си, трябва да мислим… Като започнеш да мислиш, то е човешко. Като започнеш да различаваш Доброто от злото, то е Ангелско. И като започнеш да прилагаш Доброто в живота, то е Божествено. (143/стр. 208)
Добър е само Бог в света. Бог не е във всички нас. Ако Бог беше във всичките хора, те щяха да бъдат добри. Но тепърва Бог се проявява в хората. Единственото Добро Същество е само Бог. (118/стр. 433)
Сегашните хора са дошли до критични моменти… И ако бубата не се завие в пашкул, положението е опасно.
(33/стр. 121)
Но казвате: „Господ ще ни промени“ – ще те промени Господ, ако ти се промениш. Господ има друго едно променяне, но аз казвам: Да ви пази Господ от това променяне. А вие казвате: „Няма да се подчиним“. Господ има и пещ за хората. (32/стр. 801-802)
Земята ще се повдигне в по-висока област, а с нея заедно ще се повдигнат и съществата, които я населяват. Ония, които първи се повдигнат, ще възкръснат и ще влязат в Новата култура. Ония, които няма да се повдигнат, остават в гробовете си, т.е. в старата култура – те ще бъдат демоните за животните и растенията и ще ги измъчват. (32/стр. 231)
Затова аз ви призовавам: Опитайте Любовта. Сега е благоприятното време!
(33/стр. 87)
Ти може да станеш сега свободен – да няма нужда да търсиш друго прераждане, понеже всяко прераждане е експедиция с големи разноски. И после ти ще плащаш разноските за тази експедиция.
(25/стр. 674)
Преражда се животинското, а ражда се Божественото. (47/стр. 307)
Христос казва на Своите ученици: „Както Аз не съм от този свят, така и вий не сте от този свят“… Това значи: Ние, хората, не сме от света на животните.
(44/стр. 279)
Сега се проповядва Ново Учение, Нова Наука на хората. Какво се разбира под думите Ново Учение? То подразбира да се отпусне на хората Нов кредит, с който да преустроят, да създадат Нови хора от себе си. (65/стр. 312)