Човекът звяр и неговата съдба
Човекът звяр и неговата съдба
Третата форма на човека
Сега вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите Първи отношения. Трябва да се знае какви бяха Първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите Първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на Слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото Свое създание, как да живее, как да обработва градината.
(102/стр. 70)
Един ден Господ прекара всички животни пред Адам и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение; в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото Име, но той не го знаеше. (102/стр. 70)
И тогава Господ приспа Адам, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Как нарече това същество? Вие казвате: „Ева“, а той го нарече „Йехова“ – същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е Принципът, който твори; втората е Принципът, който съхранява; третата изразява Принцип, който държи нещата в равновесие, и последната буква е пак повторение. Евреите произнасят това Име така: „Йод-Хей-Вав-Хей“. Човек трябва да научи своето Име. (102/стр. 70-71)
Сега под думата „човек“ аз разбирам сбор от всички Добродетели. Който няма този сбор от Добродетели, той има по-голямо или по-малко надмощие на животното в себе си. Като говоря за животното в човека, аз имам предвид всички животни – тигър, мечка, вълк, лисица, разните тревопасни, насекоми и т.н. Какъв е животът между всички тези животни? Живот на самоизтребление. (133/стр. 45)
Казвате: „Човек е Божествен“. Видели ли сте тоя човек? Ако разсъждават като вас, и животните могат да мислят, че Божественото е в тях. Не се заблуждавайте – сегашният човек не може да се сравни с Божествения. (32/стр. 230)
Казвате: „Нали човек е направен по образ и подобие Божие?“. Човек е минал през три форми: Първият е бил направен по образ и подобие на Бога; вторият е бил направен от пръст; а третият – Ева, от реброто на Адам. Когато Адам и Ева сгрешили, Бог ги изпъдил от Рая и понеже попаднали при лоши условия, облекли ги в кожена дреха. (32/стр. 230-231)
Сегашният човек, облечен в дреха от кожата на звяр, казва, че е направен по образ и подобие на Бога. Това е заблуждение. За да дойде до Първичния човек, сегашният трябва да се преобрази два пъти. (32/стр. 231)
Кои са жени сега в света? Всичките животни, това са все жени – кандидати да се женят. Как ще ме разберете вие? Те са животни, понеже техните сродни души ги няма. Човек се отличава по това, че той има условия да тръгне да дири своята сродна душа. Когато казвате: „Да намерим Христа“, разбираме: Христос – това е онзи колективен сбор от души, които са излезли някога от Вътрешността на Божия Дух. Това е Великото, което всеки един от вас търси. (78/стр. 178)
Под думата „жени“ ние не разбираме само тия същества, които по форма са жени. Цялата човешка раса са жени. На Земята няма мъже. Тепърва ще дойдат. Сега някои минават за жени, някои минават за мъже. Мъжът подразбира нещо Възвишено, Благородно. Ние учим сега закона на Любовта. Под думата „жена“ разбираме: да изучаваме живота. Вземете жените в тази форма; формата на една жена, която служи за слугиня, ни най-малко не е жена. Божественият Живот, който е излязъл от Бога, той е Жена. Тази Жена, която е излязла, това е Животът. Този Живот Бог го внесе в Адама.
(111/стр. 139)
Сфинксът означава човек, който излиза от състоянието на звяр; той е обвит в звяра тъй, както птичката – в яйцето, едва показва главата си от тялото на звяра. Засега само главата на човека е излязла, а цялото му тяло още се намира под неговото влияние, затова човекът мисли право, а действа криво. Следователно задачата му е да се освободи от влиянието на звяра и когато това стане, той ще разбере защо е създадена Вселената.
(55/стр. 380)
Вие говорите, че трябва да бъдете милостиви, благородни, но дойде ли да се проявите в това, което говорите, не успявате. Защо? Защото друг господар има над вас – звярът. Умен е този господар, той ви е опасал като змия, от която не можете да се освободите; тя ви диктува какво да правите – често ви казва: „Във ваш интерес така постъпете, а не иначе“; и много пъти слушате нейния глас, но виждате, че сте сгрешили. (55/стр. 381)
Казвам: Още от най-старо време всички адепти са търсили загадката на Сфинкса. Намери ли се загадката, ще се намерят методи и начини как да се освободим от влиянието на този звяр. И всеки човек, който повярва в Първичната Причина и се възроди, се заема със задачата да се освободи от звяра. (55/стр. 381)
Да знаете, че страданията са метод за работа, метод за възпитание на човечеството… Има и други три метода за възпитание, а именно – методът на тялото, физически метод, метод на сърцето и метод на ума. Според мен най-добрият е методът на ума. Като казвам, че методът на ума е най-добър, аз не пренебрегвам тялото и сърцето, но слагам на първо място ума, понеже той пръв се е освободил от звяра. Ние виждаме, че главата на Сфинкса е човешка – значи, умът се е освободил от животинското влияние, затова той ще даде методи и начини за възпитанието на човека. Умът трябва да оправи пътя на сърцето, а сърцето – пътя на волята; този е методът, който ни води към Божественото. (55/стр. 394)
Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното; той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам“. Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления; а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. (103/стр. 217)
Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин: смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи, смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. (103/стр. 218-219)
Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в Живата Природа. Тя е посаждане. Следователно, когато Природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Когато злото дойде дотам, и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта – там е вече Животът, Животът на Безсмъртието.
(103/стр. 219)
В седма глава на Данаила се говори за зверове. Тия зверове, тези царства, за които се говори в тая глава, са вътре в човека. Дойде една мисъл в твоята глава, която те повлече някъде – и стане цяла катастрофа. Дойде ти едно чувство, едно желание вътре и те повлече – и стане цяла катастрофа, катаклизъм. Същото се отнася и за постъпките. Казва се, че звярът е стъпкал Земята. Какво означава Земята? В Битието се казва: „В Начало Бог създаде Небето и Земята“. Земята е закон за превъплътяване, раждане, размножаване на всички живи същества. Та като се казва в Битието, че Земята била неустроена, то се разбира, че законът на превъплътяването, раждането и размножаването бил неустроен. И Господ искал да научи хората как да се раждат и как да живеят на Земята. (121/стр. 119-120)
В тази седма глава се открива на Данаила значението на това, което е видял. Тези, четирите зверове показват вашия неразбран, неустроен живот, който излиза от водата. И най-после те се приближават до онези, които са дошли от горе. И им казват какво означава това. Те обясняват. Тези зверове са един неуреден живот. И казват какви ще бъдат последствията. И най-после Данаил вижда Вехтия с Дни. Идва онова, Разумното, от горе – на Когото главата Му е бяла. И топлина, огън излизаше от Него. Една огнена река изтичаше от Престола Му. Казват, че ще изгори света. Не, от тая река тече топла вода. (121/стр. 121)
От Райската градина излизали четири реки да поят целия свят. Ако от теб не изтича нещо навън, какъв човек ще бъдеш? Ако твоите мисли, чувства и постъпки не текат, какъв човек ще бъдеш? Те трябва да бъдат огън, светлина… Та казвам: Данаил среща четирите звяра, но след това се явява пред Вехтия с Дни. Значи, човек трябва да напусне старото разбиране на гъсениците и да дойде до Божественото.
(121/стр. 121, 125)
Единственият изходен път в живота – това е зараждането на Новите мисли, на Новите чувства, на Новите идеи в живота. Това е изходният път за човека, който е изгубил насоката в живота си. Като се обезсърчи, той казва: „Не ми трябва вече да живея“ и той започва да мисли да се самоубие… Самоубийството е процес на израждане. Този, който се е самоубил, той се превръща в животно, деградира в животинското царство. Ако не е вярно, можете да го проверите. Самоубиецът се повръща в животинското царство. След това му трябват хиляди години да пъпли като животно, докато дойде до това положение, в което се е намирал, преди да се самоубие; той е паднал вече. (127/стр. 60-61)
Тъй щото, като се самоубие един човек, той слиза в животинското царство, става животно. Нищо повече. При всичките мъчнотии, които е имал, той вече не може да мисли и започва да изживява своето минало. Когато Господ иска да освободи човека от страданията, които той не може да ги носи, Той го поставя в положението на животно. И тогава, като го впрягат, той не трябва да съжалява.
(127/стр. 61)
Бог направи животните помощници на хората. Едно време, когато животът се развиваше при естествени условия, тогава животните и хората си говореха помежду си. Едно време от сутринта още волът запитваше господаря си какво има да правят днес. Господарят казваше: „Днес трябва да орем на нивата“. Тогава волът сам се впрягаше и отиваше с господаря си да орат на нивата… Така било едно време, но после, когато човек е съгрешил, той е изгубил Божественото в себе си и влязъл в животинското положение – възприел езика на животното, а животното е слязло още по-долу. Та сега хората се намират в един паднал свят. Сега животните казват на хората да ги извадят от това положение и да ги поставят в онази култура, в която някога са живели. (127/стр. 61-62)
В развитието си човек не се увеличава по форма, но по сложност. Ако разтеглим човешките клетки – или материята, от която е направено тялото му – в плоскост, ще видим, че то ще заеме по-голямо пространство, отколкото ако по същия начин разтеглим най-големия мамут. Човешката материя е фина и разтеглива. В този смисъл, по форма, човек е най-голямото животно на Земята. Външно той представя една малка опашата звезда, но в Идейния свят той е грамаден – неговите идеи отиват до Слънцето, до Звездите. (119/стр. 165)
За какво може да мисли един мамут? Преди всичко неговата форма не е толкова голяма, пък и мисълта му се простира на около 2 – 3 км, най-много 10 км. Обаче човекът, с този голям простор на своя ум и с това голямо разширение на своето сърце, може да влезе във връзка с всички хора. Често съм казвал, че ние трябва да любим Бога. Как ще Го любим? Ние ще любим Бога, като дадем път на всяка благородна мисъл и на всяко благородно чувство в нас. Колкото малки да са тия мисли и чувства, те са Божествени – не трябва да се отхвърлят. (119/стр. 165)
Но ако една култура е култура на престъпленията, на измамите, на вечния спор, на вечните страдания, на измъчванията, на инквизицията – аз се отричам от такава култура. Това не е никаква човещина, това е животинщина. Съвременните хора изживяват последните етапи на своето животинство. Казвате: „Какво ще дойде след това животинство?“. Ще дойде човещината. (102/стр. 179)
Животинщината трябва да умре, т.е. да престане да се явява в тази форма, в каквато досега господства. Да искаш да бъдеш богат, това е животинско състояние. Да искаш да бъдеш силен, това е животинско състояние. Тези неща ги преживяваха животните преди хиляди години и създадоха грамадните форми. Те постепенно се стопиха. Всичките мазнини, които животните носеха на гърба си, говорят за техните грамадни богатства. Но те прекараха един голям фалит – настана потопът на Земята, който ги изтреби. (102/стр. 179)
Допотопните същества
Сега има много пособия, дадени за хигиена – какво трябва да се яде. Не е в многото ядене. Преди потопа имаше много големи животни, мамути, имаше много учени, философи, адепти, но всички измряха все от глад и от студ. Не можаха да се справят със своята прехрана, от студ и глад измряха. Много грамадни растения имаше тогава, сегашните растения не са нищо в сравнение с онова, което са били. Но и те не можаха да се справят с климатичните условия. И от сегашните хора ще останат само онези, които могат да се справят със сегашните условия; а другите, по същия закон, както грамадните растения и мамутите, ще трябва да напуснат Земята. (79/стр. 269-270)
Тогава вие ще запитате: „Къде ще бъдат те (грамадните)?“. В Природата има един закон – големите хора тя ги е турила да слугуват на малките. Та сега големите животни, които измряха, са учители на животните. Учат ги на хигиена. Малко да ядат, да спазват условията, да не би да остане някакъв излишък. И при това казват: „Приспособявайте се, че като стане някаква пертурбация, да може лесно да се нагаждате“. (79/стр. 270)
Като говоря за животните, разбирам: човека във всевъзможните състояния на своето съзнание. Човек някой път се намира в съзнанието на животно, по животински разсъждава – не по човешки и по Бога. А той трябва да разбира причините и последствията в света. Той не е дошъл за удоволствия на Земята, а е дошъл да се учи. После той не е дошъл да прави къщи грамадни. Той е дошъл да създаде едно тяло – да има мускули, че като го погледнеш, да ти е приятно. Човек е една красива архитектура. (79/стр. 270)
Радвайте се на малките възможности, които съществуват в света, а не на големите. В човека, както и в млекопитаещите, е останало и досега желанието на мамута: да бъдат големи, да внушават страх и трепет в окръжаващите. Достатъчно е било да мине един мамут край някое животно, за да внесе в него страх. Къде е днес мамутът, на когото всички животни са отваряли път да мине? Дребните животни, които се плашеха от него, живеят на Земята и до днес, а той изчезна. Днес още живее китът, едно от големите животни, но и той е на изчезване.
(134/стр. 439)
Всъщност и до днес има остатъци от мамутите – това са ненаситните човешки желания. Някой има пълни хамбари с жито, но и те не му стигат, още повече иска. Както са изчезнали големите допотопни животни, така ще изчезнат и ненаситните човешки желания. (134/стр. 502)
Всички богати хора трябва да раздадат имането си. Някои от вас се плашат, като чуят да им се говори да раздадат имането си – те се боят, че ще го изгубят. Не е така. Чудни сте вие! Ако онзи голям кит би пожертвал голямата си глава, голямата си уста, с които би глътнал всеки един, как мислите, какво би изгубил той? Ако за сметка на това, което пожертва, придобие една малка човешка глава, какво губи? (60/стр. 398)
„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам.“ Сега някой мисли, че като умре, ще бъде посрещнат на онзи свят със слава и почести. Важно е как е умрял: с Любов или без Любов. Ако е умрял без Любов, нищо не се ползва – човек влиза в по-страшен затвор; може да влезе във водата и да попадне в устата на крокодил или на кит. (109/стр. 293-294)
Преди всичко, хората сами са създали убеждението, че човек умира. Щом е така, кажете що е смъртта? Да бъде човек мъртъв, значи да се парализират всички негови удове и способности, а да остане да действа само един център, само едно голо съзнание, без всякаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни. Жабата може да замръзне, след векове отново да се размрази и животът пак да се прояви. Според нашите научни схващания хората сами създават ограниченията и заблужденията в своя живот. Това се дължи на неправилно разбиране на живота. (65/стр. 452)
Виждам: Ако има аномалия в Природата, тя е останала от неразбирането на хората. Много растения има осакатени от хората, много животни има осакатени от хората. В света сега няма мамонти, но в чувствения свят има мамонти – на един човек даваш сто, двеста милиона, един милиард, не е доволен. (87/стр. 132)
Сегашните хора, при всичкото им желание да живеят спокойно и богато и всички да бъдат задоволени, имат една усилена борба за забогатяване. Това не е дело на сегашните хора, но това са идеи, които сега са се развили; някога не са ги изразили, сега искат да ги изразят… Но всички тези планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите животни, мамонти. Когато се е изменила оста на Земята, Северният полюс се е променил – изгубил е своята тропическа топлина и всички тези животни измряха. По същия начин всички тези грандиозни идеи, замисли и желания, всичко това ще бъде пометено, както тези големи животни. Ще остане само дребосъкът. (120/стр. 361)
Природата, която правила много опити, ония допотопни същества, големите мамонти, трябваше да ги изчисти в света, понеже видя, че е несъвместимо тия същества с големи тела и малки глави; всичките ги изчисти. Те казваха, че те ще оправят света. Те създадоха всички съвременни войни, понеже, като излязоха от физическия свят, влязоха в духовния свят, наречен „астрален свят“. Сега хората имат грамадни желания – те са грамадните мамонти. (87/стр. 200-201)
Защо някога молитвите ви остават напразно? Защото вие искате от Бога храна като за един слон, като за един мамонт – искате да се осигурите за сто години. Но вие знаете, че в Господнята молитва е казано: „Хляба наш насъщни, дай ни го нам днес“. (112/стр. 190)
Казвам: Човешката душа има велики стремежи. Аз изхвърлям амбициите. Стремеж е потребен сега, не амбиция… Амбиция имаше в първите същества, които дойдоха на Земята. След като ги изпъдиха из Рая, те си образуваха големи тела. Един мамонт и още много други видове има, които са имали грамадни тела. Намерено е, че някои от тях са били дълги по 50 метра дължина. Понеже са мислили външно великолепно. Но силата не седи във външната великолепност. В Божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. (125/стр. 194)
Казвам: В големите и в малките неща в света има една динамическа сила. Който разбира закона, знае, че в малкото има всичките възможности, които ги има и в голямото. И в голямото има всичките възможности, които ги има и в малкото.
(125/стр. 194)
По-слабо същество от водата няма и по-силно същество от водата няма. Един адепт хванал една малка водна капчица и я затворил в едно малко шишенце. Тя започнала да му се моли и да му казва: „Моля ти се, пусни ме, че ме чакат у дома моите братя и сестри!“. „Е, кой ще мисли за тебе?“ Но голямо предчувствие има между частиците на водата, голяма връзка имат те помежду си. „Пусни ме – казала му тя – защото, ако моите братя и сестри разберат, че си ме затворил, нищо няма да остане от тебе!“ „Не, не давам нито пет пари за тебе.“ Аз няма да казвам името на този адепт, обаче това бил първият му опит. Той станал причина за първия потоп на Земята. (123/стр. 303)
И казвам: Не само един адепт, но много адепти ще се премахнат от света – пардесютата на много адепти ще бъдат хоризонтално само ако си позволят да затворят една капка вода. Казвате: „Много дяволи има в света“. Да, дяволът е един адепт, един учен човек. Дяволът има своя лаборатория: туря в нея мъже, жени и деца; коли ги, пече ги вътре и те блеят. Щом проблее една човешка душа, гласът е толкова силен, че всички други братя и сестри ще я чуят. Призовеш ли Бога, призовеш ли Божието Име, проблееш ли, всички водни капки от цялата Вселена ще се притекат, ще се оживят и ти ще бъдеш свободен. (123/стр. 304)
Ако вземете една капка вода, не може да потопите света; една капка вода не може да удави човека, не може да му направи никаква пакост – тя е толкоз приятна, че като падат тия капчици по растенията, всички растения се радват. Но милиони и милиарди капки, събрани на едно място, отдето минат, пакост правят: дървета изкореняват, къщи събарят, хора удавят и какво ли не правят. Тия, миролюбивите капки, които бяха светии, като се съберат на едно място, повличат орталъка. Потоп правят. Защо е така? Защото не може да бъде другояче.
(47/стр. 310)
В света съществуват само Две Велики неща, които са еднакво силни: те са Великото Малко и Великото Голямо. Великото Малко може да запали целия свят, а Великото Голямо може да изгаси целия свят. Великото Малко е онази искрица, която произвежда най-страшни пожари. Великото Голямо е онази буйна вода, която и потоп може да причини, и всички пожари да изгаси. Когато Великото Голямо работи, потоп иде в света. Когато Великото Малко работи, огън гори в света. (100/стр. 130)
В миналото Природата си е служила с вода; тя е избрала потопа като метод за изправяне на хората. Днес те са станали толкова твърди, че никаква вода не помага, само огънят може да ги изправи. Енергията, която действа в Природата, е огън, който пече съвременните хора, и нервността им се дължи отчасти на него. Мнозина се оплакват, че нещо ги пече – това е огънят, през който минават.
(69/стр. 309)
Един ден Земята ще се обърне – северният и южният полюс ще се обърнат, ще станат екватор. Туй, което сега наричате „изток“ и „запад“, те ще станат два полюса. И Земята ще се измени. Много пъти са се изменяли полюсите; там е всичкото събрано богатство на лъжата и всичкото събрано богатство на злото. Всичко туй ще се стопи, ще стане един потоп. И онзи, големият потоп е станал по единствената причина, че се изменили полюсите, че всичкото събрано богатство на злото и лъжата се стопило и наводнило цялата Земя. (124/стр. 204)
Но Бог поставил дъгата за знак на човечеството, че втори път потоп няма да става. Това значи, че когато човек живее съобразно седемте велики добродетели на дъгата, в неговия живот потоп няма да стане и мъчнотиите му лесно ще се разрешат. Щом види дъгата в своя мистически живот, всичките му работи ще се оправят. (122/стр. 122)
Бог е бил принуждаван много пъти от непослушанието на хората да бъде унищожен светът. Сега не иска да го унищожи. И потоп в света няма да прави. И затова сега Огън иде в света. Всичките хора ще бъдат стопени. Златото ще излезе от сгурията и сгурията ще се хвърли. Няма да остане човек нестопен. (82/стр. 244)
Злокобното в човека
Често се говори за наследственост, за наследствени черти. Наследствеността е създадена от хората, а не от Природата. Както добрите, така и лошите черти се предават от поколение на поколение, докато станат наследствени… Мислите ли, че вълкът, лисицата, тигърът първоначално са били такива, каквито днес ги виждаме? Мислите ли, че първият човек е бил като сегашния? Не, първоначално Бог ги е създал други, но отпосле те се изменили. Това може да се докаже научно.
(33/стр. 399)
Адът е създаден от неща, които се повтарят, а Раят – от Нови неща. Ако искате да повторите миналия си живот, да се върнете към старите си разбирания, това значи да си създадете най-голямото зло. Следователно, за да избегнете злото, не се борете с него, но всеки ден внасяйте нещо Ново в разбиранията си. Не оставайте дълго време в старите си разбирания. Новото прави човека силен, млад, жизнерадостен. (94/стр. 153-154)
Било е време, когато вълкът не е могъл да напада овцата. Защо? Имало причини за това: вълната на овцата съдържала такава енергия, че който вълк се решавал да приближи до нея, ставал на пух и прах. Едно време овцата била най-силното същество – който тигър или вълк се опитвал да я нападне, нищо не е оставало от него, никой не е могъл да устои срещу нея. Обаче по някакво стечение на условията в овцата влязла една малка лъжа, вследствие на което тя изгубила силата си. (133/стр. 359)
Казват, че овцата била много страхлива и мека. Това не е вярно. Тя е мека и страхлива само когато я предадат. Иначе тя е смела, тропва с крак не само на вълка и на кучето, но и на лъва, и на тигъра – и тях връща назад. На какво се дължи това? В даден момент вибрациите на нейната воля са по-силни от тия на месоядните животни и по този начин тя им въздейства. Вълкът яде само тия овци, които са се захласнали някъде и си хрупат тревицата. Те са материалистки. Такава овца не успява да тропне с крак на вълка и той се приближава до нея, хваща я за врата и казва: „Ти не служиш на Господа“.
(65/стр. 199)
Казвам: Всички овци, които не служат на Господа, са материалистки; а всички Духовни овци, като видят вълка, още отдалеч се приготовляват да му тропнат с крак. Тези овци предчувстват дохождането на вълка. Ако някой от вас е овчар, ще види как тези овци са на крак няколко часа преди дохождането на вълка – чакат го, готови са да му тропнат с крак. Материалистката овца седи спокойно, хрупа тревицата си, не подозира никаква опасност, а Духовната овца пази стадото. Аз ви навеждам този пример, за да знаете какво трябва да правите с мъчнотиите в живота, какво трябва да правите с дявола.
(65/стр. 199-200)
И тъй, овцете допуснаха в себе си една малка лъжа и изгубиха силата си. Същото може да се каже и за човека: първоначално човек бил облечен с огнена дреха, вследствие на което нищо не било в състояние да му причини зло – значи, като допуснал лъжата в себе си, той отворил вратата на злото. Каквото става вътре в човека, това става и вън от него… Дойде една красива мисъл в ума му, но не се минава много време и тя изчезва – изяжда я някой. Дойде едно красиво чувство в сърцето му, но скоро след това изчезва – изяжда го някой. (133/стр. 360)
Казвате: „Какво трябва да се прави тогава?“. Ето какво трябва да правите: изключете насилието от себе си, изключете лъжата от себе си, изключете злото от себе си! Не е въпросът външно да се освободите от тях, аз не говоря за външните отношения – важно е вътрешно да се освободите от тях, да дойдете в единство с Бога, да Му се подчините. (133/стр. 360)
Ако изкачите лъв, тигър или друго хищно животно на планина, висока четири-пет хиляди метра, то коренно ще се измени, ще се укроти, ще стане безопасно. (94/стр. 153)
Ще ви приведа още един пример. Един индийски факир, на име Мали, укротител на змии, …като пътувал из гористите места на Индия, един ден бил повален на земята от тигър. Лежи той на гърба си 5 – 10 – 15 минути, гледа: тигърът не го дави. Той се чуди, мисли си защо тигърът не му направя нищо, защо не свърши с него. А какво било? В пазвата на факира имало една кобра, наречена Саприла, която веднага изскочила и фиксирала тигъра. Юнак бил този тигър, но и той затреперил от погледа на кобрата. Фиксирала го тя около 10 – 15 – 20 минути и по едно време в тигъра се явили особени спазми и се търкулнал на земята. Саприла дошла в помощ на своя господар, клъвнала тигъра и той се търкулнал на земята – човешкият ум трябва да се бори с туй, злобното, в себе си.
(35/стр. 139-140)
Сега законът е: У вас има едно естество, което не го събуждайте, защото, когато го събудите, другото естество лошо става. А това не е необходимо. Има нещо в човека, което е злокобно, и когато се събуди, то е ужасно. Най-лошите змии, зверове не са нищо в сравнение с това. Това е по-страшно от кобрата, от тигъра, от крокодила. А като спи, няма нищо. Българите казват: „Да спи зло под камък“.
(130/стр. 228)
Когато у човека се заражда онова злокобно чувство, той трябва да знае, че е слаб. Какъв е церът срещу това? Да станеш силен. (96/стр. 322)
Слабите хора родиха злото. Слабите хора, които искаха да бъдат силни, но са слаби – те родиха злото. А Силните, Безсмъртните Хора родиха Доброто.
(96/стр. 322)
Но повдигането на хората понякога зависи от мислите, които Бог изпраща към тях. Когато някой човек е съвсем загазил и е непоправим в себе си, тогава Бог му изпраща една мисъл, която го повдига. Тогава с този човек може да стане същото, каквото – с Апостол Павел, който гонеше християните, но Бог го срещна, свали го от коня и тогава той рече: „Кой си Ти, Господи?“. „Аз Съм Този, Който беше в Христа, не отивай да Го гониш. Ти трябва да вземеш друг път в живота си.“ И Павел се подчини… Той казва: „Аз умрях, а в мене живее Христос. У мене умря онова, злобното, и заживя Христос“.
(120/стр. 30)
Два вида хора има в света: едните аз наричам хора на тъмнината, а другите – хора на светлината. Хората на тъмнината имат право да ядат каквото искат; а хората на светлината нямат право да ядат каквото искат – на тях е забранено да ядат каквото искат. Хората на тъмнината имат право да се женят колкото пъти искат и за колкото жени искат… На хората на светлината не е позволено да се женят. На хората на тъмнината е позволено да имат деца, колкото искат, а на хората на светлината се позволява да имат само едно дете. Това е един факт. (102/стр. 49-50)
Ние виждаме, че и Бог има само един Син. Бог дъщери няма. Никъде в Писанието не се казва, че има дъщери. Там се говори за осиновяване. По закона на осиновяването Бог има хиляди синове и дъщери, но те са осиновени; а по закона на раждането Той има само един Син – Единородния Син се казва за Него. Така се нарича Той и в църквата. Някой твърдят, че и други синове имал. То е друг въпрос.
(102/стр. 50)
Първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева… От Духа, който Бог му даде, Адам даде на жена си. Но в нея се зароди желание да вземе всичкия Дух, който имаше в Адама вътре. Туй е грехопадението, каза се: „Само половиния Дух да го има, не целия да го има“. Адам роди едно дете, момиче, не навреме от мое гледище. Защото, когато Бог прекара всички животни пред Адама, всичките две по две минаха. Казва Адам: „Господ на мене не дал като на тези другарчета“. Нямаше нужда. За Ева нямаше нужда. Тя преждевременно дойде. (110/стр. 67)
Понеже Адам се огорчи, Господ извади Ева по-рано. Ева са роди на седем месеца; два месеца не достигнаха. И затуй Христовото Учение 2000 години как се проповядва – 2000 години са двата месеца, понеже Ева навреме не се роди… Сега в света Господ създава един Нов Адам и една Нова Ева, която на девет месеца ще се роди. Адам няма да бъде създаден от пръст. Адам ще бъде роден и Ева ще бъде родена. У тях ще се роди Новото Човечество, което няма да върви по стария път. (110/стр. 67)
Ако питате съвременната църква, тя ще ви каже, че много време има още, докато Вторият Адам дойде. Ако питате окултните общества, и те ще ви кажат същото. Обаче аз ви казвам: Вторият Адам е дошъл вече и Райската Градина е приготвена. Ако бихте влезли в тази Градина за една минута, не бихте желали да се върнете назад. Вторият Адам е в Рая вече и вратата на този Рай се отваря всеки ден по един път да влезе вътре онзи, който е готов за там. (1/стр. 228)
Каза Бог: „Няма да ядете от това Дърво на Познанието на доброто и злото. Няма да ядете от това Дърво дотогава, докато Аз не ви позволя, Аз да ви покажа как се яде от това Дърво“. Адам трябваше да слуша и да търпи едновременно, учеше послушанието и търпението. Но Раят беше едно Велико Училище, в което имаха право да влизат и ученици от противоположния лагер на тъмнината. И дойде един адепт от противоположната страна – от вън, от външните учени… И Адам и Ева послушаха него – наместо да послушат Господа, послушаха този адепт.
(102/стр. 385)
Човек трябва да разбере, че за сбъдването на всяко нещо си има определено време. Важно е да знаеш какво трябва да учиш в този момент. Този, Който е направил света, не е направил някои неща тъй, както учените хора. Има един Свят, който от самата Вечност съществува, той никога не е направян. Направен е нашият свят. И този, нашият свят е направен по образец на Онзи, Идейния Свят.
(102/стр. 384-385)
Древният окултизъм изобразява жената с черна коса, а мъжът – с бяла. Жената била носителка на тъмнина, а мъжът – на светлина. Тъмнината представя първичната материя, от която светът е произлязъл. Светлината подразбира проявения, организирания свят. Първичната материя не е била организирана. Тя хвърляла сянка върху нещата, вследствие на което изглеждала тъмна. От светлината пък се създават новите светове. Значи, тъмнината е склад, от който Бог вади нещата, за да създаде света на светлината. Светлината излиза от тъмнината. Тъй щото, когато казвате, че някой е лош, знайте, че в него има нещо добро, и обратното.
(56/стр. 270)
Тигърът, едно от свирепите животни, може да бъде нежен, добър. За кого? За своите малки тигърчета. Ако стоите на пътя на този тигър, вие непременно ще пострадате. За да не пострадате, трябва да стоите далеч от неговия път. Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по Разумните Закони на Битието. (56/стр. 270)
Не може човек, който живее добре в света, да го остави Бог на произвола на съдбата. То е невъзможно. Някои остават, понеже упорстват, не вървят по ония закони, които са турени, в разрез са. Сами си създаваме своето нещастие. Не спирай мисълта, която носи Доброто в тебе.
(68/стр. 278)
Когато човешкият ум се е изопачил, тогава са се явили нощта и тъмнината. Тогава се създала черната раса, чрез която човечеството е дошло до най-голямото падение. Човек постепенно се повдига, но не се е освободил напълно от черния цвят. Някога казваш: „Имам черни мисли и черни чувства“. Те са остатък от Лемурийската раса. (140/стр. 170)
Казваш, че човек има пороци. Не, това е лошото влияние на лемурийците. „Те са черни духове.“ Лошото и опасното не е в черния цвят, но в тяхната мисъл. Лемурийците са стигнали до известно развитие, но сърцето им не е обработено. Така се е създал черният цвят у тях, причина за грехопадението. (140/стр. 170)
Дето стават кражби, убийства, престъпления, там непременно е намесен някой лемуриец. Като убие някого, лемуриецът застава пред него тих и спокоен – гледа жертвата си и се радва, че е победил. В това отношение той прилича на тигър. (140/стр. 171)
Мнозина мислят един човек да го преобразят, да го превъзпитат. Може да го превъзпиташ, но ще бъде временно. Един тигър, един лъв, колкото и да го възпитаваш, остава такъв, какъвто е. Змията остава змия, вълкът остава вълк, мечката остава мечка. Ние не познаваме законите, по които животът може да се трансформира. Може да се преобрази един вълк – но такъв, какъвто е сега, не може да се преобрази. Та казвам: Известни наши лоши състояния ние не може да ги преобразим. Вие допуснете едно лошо състояние във вас и казвате: „Да го изменим“. Не, да не го допущаме! (82/стр. 37)
Онези, които ви измъчват, са живи същества. Питам: Тези, които ви измъчват, ли седят по-високо от вас, или вие седите по-високо? Вие ли сте по-умни от дявола, който ви измъчва, или той е по-умен от вас? Онзи, които ви измъчва, ли е по-силен, или вие сте по-силни от него? Разглеждайте нещата по-дълбоко. Значи, онзи, който ви измъчва, има едно превъзходство над вас. Вие не се спирате върху превъзходството му и си правите илюзия. Когато попаднете в ноктите или в устата на един тигър или в обръчите на една боа, вие може да мислите, че те са по-низши същества – но трябва да знаете, че има нещо, по което ви превъзхождат. (106/стр. 352)
Познаване на доброто и злото
В древността един от Великите Учители изпратил своя ученик да мине през една гора, дето никой не могъл да мине. Всеки, който минавал, все пострадвал. Учителят му казал: „Като минеш през гората, ако обикнеш съществата, които населяват гората, те ще се отнесат много добре с тебе. Ако не ги обикнеш, те ще се разправят с тебе така, както те си знаят“. В тази гора имало една голяма змия и много жестоки зверове. Ученикът минал през гората благополучно, върнал се при Учителя си и казал: „Много добре се отнесоха с мене“. „Добре се отнесоха с тебе, защото ти ги обикна!“ Сега вие седите и казвате: „Това е звяр“. Знаете ли, че вълкът коленичи и се моли на Бога? И мечката, и тигърът – всички животни, колкото и да са жестоки – и те се молят на Бога.
(111/стр. 269)
Какъвто е човек, такъв е външният свят спрямо него. Ние, съвременните хора, сме станали причина всичките животни да се ожесточават спрямо нас. Дето вълкът е лош, причината сме ние. Дето тигърът е лош, причината сме ние. Дето змията е лоша, причината сме ние. Дето мухите хапят, причината сме ние. Ако вие бихте станали един светия, мухите нямаше да ви хапят. (110/стр. 141)
Казвам: Ние при самовъзпитанието имаме да възпитаваме всичките животни, които живеят вътре в нас. Ние възпитаваме лъва, мечката, тигъра, вълка. Лъва как ще го възпитате? Тигъра в какво ще го възпитаме? В лъва има нещо по-благородно, в тигъра има нещо по-хищно. Как ще обясните тази постъпка на вълка: влезе в една кошара и удави трийсет-четирийсет овце? Не взема една овца, но издави четирийсет-петдесет овце и си заминава, как ще обясните? Така и човек, като се разгневи, вземе едно нещо, счупи, после – второ, трето; това хвърля, онова хвърля. Като счупи десет-петнайсет работи, мине му. (89/стр. 143)
Дето се проявява инстинктът, там е своеволието. Ако своеволието, инстинкта и нагона наричате воля, такава воля имат всички животни – и лъвът, и тигърът, и мечката, и вълкът… Това не е Воля, но своеволие. А своеволието показва, че животът е неразбран. (100/стр. 201)
Законът е такъв – вие не вярвате в това, но източните народи вярват – когато ти заколиш една овца, която е озверена, тогава тя ще влезе в някой човек и чрез него ще те измъчва и преследва. Ти можеш да убиеш един вълк, но той още повече ще те преследва. Ти си могъл да убиеш един тигър или една оса, но те могат да влязат в някой човек и чрез него ще те измъчват. И ако хората още не са изучили последствията на своите престъпления и постъпки, те няма как да се освободят от своите страдания. (102/стр. 49)
Човек носи в себе си едно Божествено Естество, което различава нещата – кои са прави или не. Ако го няма туй, Божественото, безпредметно е всяко положение. Никакъв Идеал не съществува вън от Божественото. Всичките други работи са тъй, както животните живеят. И е доказано, че всичкото зло в света, което съществува, то се дължи на животните – всичките пороци, които съществуват в животните. Понеже човек е една целокупност, израз на животинското царство. У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка. Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в себе си. (47/стр. 298)
Но под думата „човек“ ние вече подразбираме една Нова Божествена форма. „И направи Бог човека по Образ и Подобие“ – за да може да мине от животинската форма в човешката, в Божествената. Хората ходят с човешки крака, но още нямат едно човешко сърце. Някои хора още имат едно животинско естество. (47/стр. 299)
Та казвам: Ние сме сега в периода Познаване на добро и зло. Да познаваш злото, то е животинското царство; а да познаваш доброто, то е човешкото царство – познаване добро и зло. Тогава казват: „Защо човек ял?“. Че той беше в туй, животинското царство и Бог му каза: „Няма да ядеш животинските работи, от които си ял“. Бог му забрани да яде известни храни, които човек в миналото е ял: „Защото, ако ядеш, непременно ще умреш. Ще дойдат в тебе всичките страдания“. Защото най-големите страдания прекарват животните. Вие не можете да си представите какви страдания имат. Нямат никакъв съд, няма никакво право. Правото в животинското царство е на силния. Който е силен, разправя се, както той иска. (47/стр. 299)
В животинското царство съществува едно непреривно насилие. Там всичко е насилие. Няма никакъв закон. А закон и справедливост има само у човека. И вследствие на това се заражда онова вътрешно противоречие в нас. И туй, Божественото, което говори за нашите постъпки. И щом постъпим по животински, то казва: „Ти си човек, на тебе не подобава това. На един вълк подобава да изяде една овца, но на тебе, като човек, не подобава“. Направиш една погрешка, Божественото казва: „На един паяк подобава да оплете една муха в паяжината си, но на тебе, като човек, не ти подобава“.
(47/стр. 299-300)
Само в човешкото има прогрес. В животинското няма никакъв прогрес – там има израждане, един регрес. Много видове от животните са изчезнали и много човешки раси, които са имали преодоляюще влияние на животинското царство, са изчезнали. И тия раси, които сега съществуват, са остатък от други раси, които са изчезнали. И в края на краищата ще останат само тия хора, които имат Божественото в себе си – Божественото или човешкото – които мислят.
(47/стр. 300)
Какво е останало от Лемурийската раса? Нищо не е останало. Де е сега тази раса? Тя е потънала дълбоко във водите на моретата. Но някои от тях са успели да се спасят и сега още живеят между хората, и продължават да им причиняват пакости. И друг път Бог ще съди лемурийците – с други думи казано, на евангелски език: ще им се яви Архангел Михаил, който ще се бие със змията. Змейовете – това са лемурийците, пръснати по Земята. (140/стр. 172)
По някой път казвате, че имате животинско естество. Значи, имате животни във вас, които не ви признават – пет пари не дават за вас. Казват: „Ще те изядем тебе“… Като погледне на човека, животното гледа дали ще може да го изяде. Една мечка, един тигър, като те погледне, казва: „Хубаво ядене става“. И като те хване, казва: „Много хубаво ядене е това“.
(139/стр. 174)
Животните имат съвсем друго понятие за живота. Много животни имат голямо мнение за себе си. В тях има голямо честолюбие, гордост, мисли си нещо. Човек го хване, погледне го – хване някой лъв или тигър, или боа, затвори го, излага го, а той седи. Тия животни не могат да си представят своята ужасна съдба, в която те се намират. (104/стр. 248)
Онези млекопитаещи, които не знаят какъв е халът им, те са все аристократи… Високо мнение имат за себе си. Вдигнали опашка, въртят. Вдигането на опашката е гордост. Всичките млекопитаещи са много горделиви. По-горделиви същества от тях няма. Като видиш лъва, тигъра, като тръгнали, като че заповядват на целия свят. Казват: „С пеене (с добро) тази работа не става“. „Бабини деветини“ на български казано – но тази дума я няма у тигъра; той не признава баба си, нито за баща си говори, той винаги разчита на себе си. Никога няма да срещнете лъвове и тигри на компания да нападат. Всеки един ходи сам да си върши работата.
(115/стр. 55-56)
И като те хване тигърът, поваля те надолу… Това може да се случи. Вие се намирате в един свят и мислите, че вие сте господар. Прави сте, но не ви признават още за господар. (139/стр. 174)
Някой път вий се уплашвате. Туй, което се плаши у вас – има такъв един център, който ви туря във връзка с животните. Щом се уплашите, вий сте във връзка с животните. Гневите се, вий сте във връзка пак с тях. Под думата „животни“ разбирам специфично, не разбирам общия живот, който минава през животните – тази мощна сила, която се проявява. (95/стр. 248)
Всичките животни не са нищо друго освен опити, които Съществата са направили. После тях други Същества са ги правили; и най-после е дошъл Господ, и Той е направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че много Същества са работили върху всички животни: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили, и по това ние ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкова му е стигал умът“. Не, толкова е знаел. Направил е един паяк, с колко крака го направил? Но това е необходимо – без един вълк не може. Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може. (106/стр. 12)
Бог изпрати Христа да ни покаже, че светът ще се оправи с Любов. Няма същество в света, което да не се подчинява на закона на Любовта: кобрата, която е толкоз дива и отровна, лъвовете, леопардите, тигрите – и те се подчиняват. В Индия има хора, които са изучавали закона за Любовта, и като обичат тия животни, не правят никаква пакост. Ако обичаш един лъв, той не може да те нападне. Лъвът или тигърът нападат човека, който не ги обича. Змията – и тя гълта някой, който не я обича. Змия, която обичаш, по никой начин не те засяга. И ако ние в света имаме толкоз нещастия, показва в какво голямо безлюбие живеем.
(110/стр. 66)