Из Словото на

Учителя Петър Дънов

СКАЗАНИЯ
ЗА ПАДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА

Варна, 2020 г.

ПРЕДГОВОР

Грехопадението е Промисъл

Грехопадението е път към нашата изгубена Дълбина, към нашата Безпределност.

Никой не може да нарушава Безкрая – Древното Царство.

Грехопадението е изгубило поведението на Безкрая – нашето съчетание с Древния.

Тук, в Безкрая, може да живее най-­тънката ни Същност – Чистият Дух.

Само който е познал Любовта, има Същност, а тези от грехопадението имат знания.

Грехопадението е станало сътвореност.

Твоят подход е твоята сътвореност или твоята несътвореност, твоят застой или твоето развитие, твоят път.

Двадесет и втория Старец

Който не е овладял себе си, не може да получи пътя си.

Втория Старец

Който е разрешил себе си, той вече не е човек, не е сътворен, той вече е чист, осъзнат Дух.

Чрез грехопадението човекът може да стане спасител на себе си или враг на себе си.

Който се е посветил на Бога, поразява грехопадението.

Който е видял дълбоко замисъла в грехопадението, е видял Светилище.

Знанието е поражението. Любовта е Възкресението.

Когато Бог е взривил змията, тя е станала вещество – материя, гъстота, плът.

Змията изсмуква светлината от човека и я превръща в черна сила. Змията превръща светлината в празнота, но змията никога не докосва Дървото на Любовта.

Слабостите на човека са животът на змията. Светът е поглъщаща змия.

Змията ще коригира всички, които нямат Истинска Любов към Бога.

Грехопадението в Рая е само последствие и наказание за старо отделяне от Бога, което се е случило в миналото.

Чрез Грехопадението Адам и Ева са получили плътно, твърдо вещество – тяло на смъртта.

Смъртта е майсторът, който ще излекува греха, защото грехът е зародишът на смъртта.

Истинското непослушание не е в Сатана, а в Адам и Ева. Те са стари, непокорни и дръзки духове. Те не са зачитали заповедите на Бога и тук, в Мойсей, заповедите отново им се напомнят, но те са в своеволието, а то означава, че не разбират Бога.

Адам и Ева са човечеството от души, които са нямали желание да следват Бога.

Змията пие духовната енергия на неовладяния човек чрез силата на неговите желания.

Змията чрез желанията увеличава грубата материя в човека, увеличава и тъмнината му.

Змията е чудовище, което само Бог може да овладее.

Змията е същество на знанията, на енергията, а не на Любовта. Силата, която побеждава змията, е Любовта. Това е Духовната Любов.

Боговете са цивилизация стигнала до Бога – цивилизация от Дървото на Живота, а грехопадението е път за зав­ръщане в тази цивилизация.

Греходадението – това е изгубеното развитие, но това е и правото да се развиваш чрез търсене на Бога.

Бунтът на Луцифер е скрит и таен замисъл на Бога, замисъл на развитието. Замисъл на Бога – на Единствения Действащ.

АУМ

Елеазар Хараш
Варна, август 2020 г.

Създаването на човека

Изявяване на Тайната

Сега ние сме в последната фаза на живот, която е желязната епоха. Досега са минали три епохи: златната, сребърната, медната, и сега е желязната епоха. Ние сме сега в края на желязната епоха. Бъдещата епоха, за която ви говоря; бъдещата, новата раса – тя ще бъде Златната Епоха, за която всички трябва да се готвите. Тогава ще дойдат всички онези Велики Хора, онези Предци, които са живели някога. Аз не говоря за Ангелите, но говоря за онези Човеци, които са живели някога. Те ще дойдат със своето знание, със своята сила и ще турят ред и порядък. Тези Хора са множество, те са живели някога на Земята и сега пак ще дойдат. (120/стр. 165)

Новото, което днес иде в света, е Бо­жествено. Светът днес се намира в своята последна фаза. Сегашния век аз наричам железен век. Този век е на края на своя живот. Думите желязо и цимент вървят заедно. По-нататък човек не може да отиде. Ако отиде по-нататък, човечеството ще умре. Желязото и циментът ще унищожат и последната капка на живота, която днес съществува. Ако сегашните условия на живота не се изменят, всички ще измрат – нищо няма да остане в живота. (114/стр. 365)

Но благодарете, че има един Възвишен свят над хората, който управлява народите. А то да остане на народите на Земята сами да се управляват, светът моментално би изчезнал. Този Възвишен свят е невидим, но той е пълен със Същества, умовете на които са отворени. Възвишеният свят разполага с такива грамадни сили и възможности, каквито хората не могат да си въобразят – този свят е вън и вътре в нас. Ако би пожелал, той може да приспи съвременното човечество и да го направи безопасно. Но какво ще постигне с това приспиване? Разумният свят иска по-скоро да убеди хората, да ги застави да мислят по друг начин, отколкото да ги приспива. Ако е въпрос за крайни мерки, като стане нужда, той може да ги приспи; но като ги приспи, трябва да започнат отново. С това нищо не се постига. (114/стр. 427)

Сега онези, които не разбират тази епоха, ще кажат, че светът ще се свърши. Няма да се свърши светът… Вие мислите, че тези Хора, за които ви говоря, сега ще дойдат. Те са вече на Земята. Те ще оправят света. Казвате: „По кой начин ще стане това?“. Ще го видите. Ние не можем да изложим техния план.

(127/стр. 319, 321)

Но не мислете, че лесно можете да влезете в Епохата на Сина Человеческаго. За да минете през тази (сегашната) епоха, вие трябва да минете през един голям, тежък изпит. Не е лесна работа да влезе Царството Божие в човека. Това не е много мъчна работа, но не е и много лесна работа. Защото, ако Царството Божие само влезе в човека и веднага след това излезе, въпросите не се разрешават.

(127/стр. 324)

Затова сега всички трябва да се подигнем в себе си и да благодарим на Бога, че живеем в такива красиви времена, когато Бог се проявява. Днес Бог се проявява, както никога друг път. Това всички трябва да знаете. Всички ония, които не изпълняват Волята Божия, ще си заминат от Земята – ще бъдат интернирани, няма да остане нито един от тях… Не само ще ги интернират, но ще ги екстернират далеч някъде. Земята ще се освободи от всички, които не следват Божия Път.

(114/стр. 430, 431)

Земята ще остане за онези народи, които изпълняват Волята Божия. Това трябва да знаете и ще го видите. Дали вярвате в това, или не вярвате, ще го опи­тате. (114/стр. 430-431)

Има Една Глава в света, която трябва да се почита от всички. Всички държави, всички народи, всички мъже и жени, всички господари и слуги трябва да имат едно мнение за тази Глава. И в Името на този Бог казвам: Хората трябва да престанат да се измъчват. В Името на този Бог на Любовта, хората трябва да си съдействат да се подигнат. Те трябва да изпълнят Волята Божия, защото иде Златната Епоха – иде Царството Божие на Земята. (114/стр. 431)

Сега всички Ангелски Йерархии, всички Разумни и Възвишени Същества са заети с Велика работа. Те строят Нова Вселена, Нов Свят, в който могат да живеят само Нови хора с идеално организирани тела, умове и сърца. За да не им пречат сегашните хора, те са им дали един малък свят на разположение да се занимават с него, както разбират.

(100/стр. 43)

И днес всеки човек, който живее на Земята, непременно трябва да се измени. Не се ли измени,… той ще умре, ще го заровят в земята, дето веднага ще го оберат – ще отнемат всичкия му капитал. Кой ще го обере? Князът на този свят обира всички хора, които счита свои поданици.

(100/стр. 43-44)

Вие мислите, че като умре, човек отива при Бога. Кое ви дава повод да мислите така? Можете ли да отидете при човек, когото не сте обичали и за когото никога не сте мислили? С какво ще ви привлече той? Следователно как е възможно човек да отиде при Бога, ако нито Го е обичал, нито Го е познавал, нито е мислил за Него? С какво ще го привлече Бог?

(100/стр. 44)

Чувате някой да изказва недоволството си от Бога и да Го пита защо го е създал такъв. Откъде знае този човек, че Господ именно го е създал? Че Господ го е създал, това е негово предположение. Казано е в книгата на Мойсея: „И направи Бог человека“. Какво разбирате под думите „и направи Бог человека“? Знаете ли какво са означавали тези думи в техния Първичен език? Ще кажете, че така е писано в Библията. Да, но колко превода е претърпяла Библията досега и в кой превод е писано така? Колкото повече преводи претърпява една книга, толкова повече се отдалечава от оригинала си, от своя първообраз. (55/стр. 400)

Библията се разбира по три различни начини според степента на развитието на онзи, който я чете. За простия човек тя е писана на прост език във вид на приказки. За по-развития тя е писана в символи, които той сам трябва да разгадава. За посветения тя е писана на висок, духовен език; като я чете, в нея той вижда вътрешния смисъл на живота. Кабалиститe пък намират в Библията особени кабалистически закони, каквито никой обикновен човек не може да види. Значи, думите на Мойсей, че Бог направил човека от пръст, имат съвсем различен от този смисъл, който хората разбират. Възможно ли е да се направи човек от пръст и ако е невъзможно, тогава какъв смисъл е вложил Мойсей в думите, какво е искал да каже той с този стих? (55/стр. 400-401)

Човек не е направен от пръст. Че пръст­та влиза като съставна част в човешкия организъм, това още нищо не значи. Пръстта не е организирана – в нея няма никакво единство. А под думата „човек“ ние разбираме: закон на единство, т.е. нещо организирано. Това, което сега говоря, не е отричане на Библията; но казвам, че всяка идея трябва да бъде разбрана. Когато четете Библията, през всичкото време вие трябва да водите чист живот в молитва и съзерцание, за да дойдете до високо вътрешно просветление, да разберете вътрешния смисъл на всяка дума, на всеки стих. Само така ще разберете какво означават думите „и направи Бог человека от пръст“. (55/стр. 401)

„И направи Бог човека от пръст по образ и подобие Свое“… Така се предава на съвременното човечество в Светената книга легендата за създаването на първия човек. От коя раса е останала тази легенда? От семитите, четвъртата подраса. Те са крайни материалисти. От тези хора днес като остатък се явяват китайците – хора, които даже и за Бог нямат Име. Когато китайците искат да кажат нещо за Бог, казват Тау – това означава Небето. За тях всичко на Небето горе е Бог.

(61/стр. 149)

Съвременните хора не знаят тайните на живота, не знаят как е бил създаден Адам, Праотецът на човечеството. Историята за създаването на Адам, която се разказва в Битието, е детинска история. Вярно е, че първоначално човек е бил облечен в тленна дреха, като пръстта, но после Бог е вдъхнал в този човек Жива Душа и той е придобил по-високо съзнание. А до това време човек се намирал почти в животинско състояние, не разбирал смисъла на живота. Като станал Жива Душа, животът му се осмислил и той разбрал, че има нещо по-високо от яденето и пиенето. Той разбрал, че в него има едно Висше Разумно Начало.

(100/стр. 42)

Мнозина мислят, че човешкото тяло е завършено. Това, което виждаме днес и наричаме „човешко тяло“, представя само скеле на бъдещето тяло, на бъдещето здание. Човек едва е започнал да съграж­да своето тяло. Казано е обаче, че човек е създаден по образ и подобие Божие – това не се отнася до сегашния човек. Сегашният човек не е създаден от Бога. Ако беше създаден от Бога, той щеше да съзнава това. Че не го съзнава, ние разбираме по думите, които бащата и майката казват на децата си: „Ние ви родихме“. И Христос казва: „Роденото от Духа, Дух е. Роденото от плътта, плът е“. (100/стр. 41-42)

Сега аз не разглеждам въпроса кой как е роден, но казвам, че човек може да бъде роден от Бога. Днес Бог разглежда хората да види кои могат вече да се родят от Духа. Какво означава раждане на човека от Духа? Това е един мистичен въпрос. (100/стр. 41)

Човекът на плътта трябва да се роди отново – от вода и Дух, т.е. от Бога. Роди ли се по този начин, той ще влезе в Правия път… Само роденият от Бога има бъдеще. (100/стр. 53, 58)

Сътворени от пръстта

Първоначално, когато се създаде човекът в тъй наречената Златна Епоха на човечеството, казва се, че Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Значи, в тази Златна Епоха на човечеството Бог създаде Първия Адам, който не е слязъл на Земята. Сега аз не искам да вярвате в тия работи, давам ви ги като приказка. Дали ще вярвате в тях, то е ваша работа, но трябва да учите. Вторият Адам, който слезе на Земята, на физическия свят, е направен от материалите на този свят и в него Бог вдъхна Дихание на Живот.

(127/стр. 317)

Вторият Адам, като седя в Рая, беше му толкова приятно и той каза: „Много е приятно в Рая, имам и растения, и животни около себе си. Но тези растения и животни си имат другарки, имат с какво да се занимават, а аз нямам с какво да се занимавам. Господ идва при мене само като Учител, предаде ми една лекция и си отиде, оставя ме сам. Всички същес­тва, които ме заобикалят, са по-низки от мене, не влизат в положението ми“. Така си разсъждаваше Адам и Бог видя в неговото лице недоволство.

(127/стр. 317-318)

И в най-голямата древност у човека имало понятие, че той трябва да бъде нещо повече, отколкото е. Даже Адам, първият човек – тъй както първоначално е бил, не е бил доволен от ония познания, от онази свобода, която имал в Райската градина, при онези много благоприятни условия. Някои подразбират тази Райска градина като епоха – една Цивилизация, Златна Епоха на човечеството, когато хората са живели в мир и съгласие. Но човек не е бил доволен от това, което е имал.

(104/стр. 270)

Когато Бог прекарал всичките животни пред Адам, той на всичките животни турил по едно име, кръстил ги. Адам такъв богат речник е имал от думи – на всяко животно да му тури име; на всичките имена им дал. И при това човек е бил недоволен от това, което е знаел. А много работи е знаел от ботаника, от зоология. Адам, първият човек, е бил отличен зоолог, капацитет. (104/стр. 270)

Но голямо нещастие му се е случило – на този Адам трябваше да му се направи една операция. И тази операция направи всичко в Рая. Ако не беше операцията, всичко щеше да бъде добре… Казвам: Адам имаше несполучлива операция. Този човек, той беше като Соломона, след като изучи животните, той беше господар на всичките животни. И ходеше в Рая свободно. Адам разбирал нещо и от астрология, разбирал е много добре – пътувал, на високо място се е качвал; учен човек е бил Адам, по другите светове е ходил. (104/стр. 270)

Но Адам в Рая имаше една голяма вът­решна тъга, образува се един тумор вътре в него – отзад на гърба му. Има предание в еврейската кабала, един еврейски мит, че се образувал тумор на гърба на Адам, нещо много тежко му станало – счупил му двете ребра; мъчил се, дълго време го носил на гърба си и най-после Господ е трябвало да го приспи, че тия двете връзки като ги отрязал, Адам казал: „Брей, това ли беше, дето ме мъчеше! Чудно същество, защо си се качило на гърба ми? Не знаеш ли, че съм учен човек?“. А Ева казва: „Понеже бях толкова свенлива, не исках да те безпокоя, затова се качих на гърба ти“. Сега аз искам, като се посмеете, да разбирате не външната форма, но да разбирате сегашната жена.

(104/стр. 272)

В Рая Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Трябва да му създам един помощник, не както първоначално, а от елементите на света“. Понеже Адам искаше една помощница, Бог взе едно от ребрата му – един чифт от ребрата му, и от тях създаде жената. Той взел две реб­ра от Адама, а не едно; чифт ребра взел. Значи, дотогава човек е имал 13 ребра (1+3=4=22); а числото 2 е число на борба. За да вървят работите на Адама, останали му 12 чифта ребра. Сега, като ви говоря така, вие не трябва да защищавате положението на жените или на мъжете, но трябва да разбирате това нещо в преносен смисъл. Вие трябва правилно да разбирате предназначението на мъжа и на жената. (104/стр. 318)

Първото венчаване стана в Рая. Когато Адам видя Ева, извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Щом помисли така, Адам направи първата пог­решка. Той не погледна на Ева като на Божие творение, дошло при него като другарка, но като на своя собственост. Какво означава думата Ева? Думата Ева означава дъщеря на Йехова, на Бога. Днес всички хора поддържат мисълта, че Ева е произлязла от ребрата на Адам. Това е детинско схващане. Бог е извадил две ребра от Адам като материал за създаване на жената – това не значи, че Ева е излязла от ребрата на Адам. Когато човек отива в някой магазин да си купи плат за костюм, можете ли да кажете, че той е произлязъл от плата? С плата човек се е облякъл само, но не е произлязъл от него.

(100/стр. 52-53)

Онова, което Бог е създал, никой няма право да господарува над него – за животните е казано, но за човека никъде не е казано, понеже Бог създаде човека по образ и подобие Свое. Не е позволено никому да владее това, което Бог е създал. То е морал. Не се позволява! Ти може да владееш животни със Словото; но на онова, което е направено по образ и подобие, да заповядваш, да го владееш, не може. И без това го владееш, и без това е слуга – то за тебе е направено, няма какво да владееш. (103/стр. 475)

Бог и досега служи на хората, както никой не е служил… Какво има да заповядваме още на Господа? Българите имат една поговорка, казват: „Белята си търси“. Единственото нещо, което ни очаква, е онова, което Бог е вложил в нас – Той е вложил нещо подобно на Себе Си, за да развием ние Божественото в нас. Туй е пътят на сегашното развитие. Ние говорим за човешка еволюция, но ние говорим за Доброто, за Любовта. (103/стр. 475)

Не мислете: „Ние сме остарели“. Ако сте остарели, аз ще ви питам: „Колко знание имате?“. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в Рая, трябва да сте гледали как Адам го обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Адама. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червения човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има. А всичкото много не му е потребно. (142/стр. 132)

Историята на човека е доста голяма. Изчисляват, че човек откак се е явил на Земята, има осемнайсет милиона години. Откак се е проявил червеният човек, има осем хиляди години. Преди този човек е имало една Епоха, за която за в бъдеще ще се разправя. „Създаде Бог човека по образ и подобие Свое“ – тази история не е написана, написана е само историята на червения човек, която сега се разправя навсякъде. Човек, който живее на Земята, е червеният човек. Червеният човек е земен човек, на когото мотивът е червената кръв – с червена кръв е, с червен цвят. (113/стр. 24)

Казват богословците, че червеният човек е бил направен от пръст. Кой ли не е направен от пръст? Думата „пръст“ не е преведена… Искам да изнеса идеята на пръстта. (104/стр. 270-271)

Щом направим една погрешка, ние изведнъж туряме всичката вина на Господа, казваме: „Господ защо направи този свят така, не можеше ли другояче?“. Все същото поведение от толкова хиляди години. Ние не сме се изменили. И Адам, като го хвана Господ, пита го: „Защо взе от плодовете на това Дърво?“. Адам каза: „Тази жена, която ми даде, …в беля ме тури“. Нищо не му казва Господ, отива при жената и пита я: „Защо направи това?“. Тя казва: „Господи, нали знаеш тия животни, Ти ги направи. Ако те не бяха, аз нямаше да съгреша“. Пак нищо не казва и на нея. Отива при змията, хваща я, тя е най-умната от всички, казва : „По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш!“. То ще ви кажа какво нещо е пръст. И човекът е направен от пръст, нали така казва Писанието? Следователно – с човешко месо ще се храни. И тъй смърт­та – това е змията, която постоянно се храни с пръст. Човешкото тяло е направено от пръст. И на тази змия Господ казва: „По корем ще се влечеш и пръст ще ти бъде храна“. Туй е месоядството. Месоядството е пръстта, която ядете. А главната храна е плодът. С плод се хранеше човекът, преди да беше съгрешил.

(47/стр. 197-198)

Добрият човек е червеният човек. Първият човек е бил по-добър, защото е бил червен. Доброто е на Живота. Вие сега вземате червения цвят в лош смисъл. Първото проявление на човека, който носи червения цвят, е бил човекът, който е добър. Хранил се е той с плодове, той не бил месоядец. В Градината обработваха плодове. Човекът после, като излезе от Рая, се научи да яде месо. Тази наука е извън Рая, тя съставя съвсем друга култура. Не е лошо – с тази култура се създадоха хиляди страдания. (113/стр. 31)

А във времето на Адама ние имахме съвсем друга Култура от тази, която днес имаме… Защото сам по себе си човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка и следователно с тази присадка Бог ще се разправи.

(127/стр. 318, 325)

Добро може да стане само това, което е родено Добро. Нищо повече. Така седи законът. (127/стр. 325)

Бог не е създал вълците, мечките, лисиците и лошите хора. Той е създал доб­рите и мислещите хора. Не мислете, че всичко, което съществува, е все от Бога създадено. Бог е допуснал злото, но Той не го е създал. Когато срещнете човек, който иска да се сближи с вас, запитайте се първо от кои хора е той: от онези, които Бог е направил от пръст, или от онези, които е създал по образ и подобие Свое. Сегашните хора са направени от пръст – тяхната култура е култура на пръстта, на калта. (18/стр. 448)

А откъде иде калта? От горделивите камъни. (47/стр. 365)

Калта е изобретение на хората. Единственото ново нещо в света, което хората са създали в света, това е калта. Когато хората са създали калта, и Господ слязъл от Небето – Той взел част от тази кал и направил човека. Затова човек има нещо Божествено в себе си, а останалото в него е калта. (107/стр. 481)

Но разбирайте ме право: калта не е лошо нещо. И човек създаде нещо майс­торски – калта. В продължение на милиони години човек в своята гениалност едва е успял да направи едно съчетание между пръстта и водата и като видял Господ неговото изобретение, казал: „Учен е човекът“. Той казал: „Чакай сега и Аз да направя една кукла да има с какво да се занимавам“. Като видял какво Господ прави, и човек започнал да прави същите работи. И днес всички хора творят това, което Господ е сътворил. Външно вече хората се приближават към Бога, но вътрешно онова, което Бог е вложил в тях, те не могат да го постигнат, не могат да го създадат. (107/стр. 481)

Още в Рая, когато Адам погледна животните, на които даде имена, той се възгордя и каза: „Какво съм създал!“. Да, но едни от тия животни не го послушаха, те се опълчиха против него; други обаче го послушаха. Същото е и с растенията: едни от растенията признаха Адам за своя господар, други не го признаха. Онези, които го признават, му услужват – той си прави греди от тях, строи си къщи. Но онези, които не го признават, се възмущават от него и ако той си е направил греди от тях, след известно възмущение, те се счупват и го затрупват под собствената му къща. Ще кажете, че тези греди са се счупили случайно. Не, идеята му за създаването е била слаба. Ако идеята му беше Божествена, и гредите никога не биха се счупили. (114/стр. 430)

Като четете Битието, виждате, че в известно отношение животните имат по-висок произход от този на човека. Защо? Защото, за да създаде животните, Бог приложи Силата на Словото Си. Той каза да се създадат животните и те се създадоха. А за създаването на човека Бог взе пръст, направи от нея човек, в когото после вдъхна Живо Дихание. (100/стр. 53)

Всички живи същества преди човека са работили, за да изкарат малко материал, за да се създаде човешкото тяло. Следователно хиляди години работили. И така, в Шестия Ден е направен човекът. Пет дена са работили да събират този материал – тази пръст, от която е направен човекът. Частите, от които е направен човекът, са били направени по разни места на Вселената и трябвало да ги съберат от всички места, докато ги сглобят.

(113/стр. 321)

Когато човек беше готов, Бог го взе в ръцете Си – вдъхна Бог от Своето Дихание в тази пръст, събуди се пръстта, влезе в Рая и какво каза Адам? Кажете ми коя беше Първата Дума, която Адам каза… Какво Адам е казал, ние не знаем.

(103/стр. 474)

Но ето какво казва Христос, Който е представител на Рая: „Както Отец има Живот в Себе Си, така е дал и на Себе Си Живот“. Тъй е казал Адам на Господа: „Господи, да бъде благословено Името Ти, че тури Твоя Живот в мене, и аз ще се постарая да оправдая онова, което Ти си ми дал“. Вие ще кажете, че Адам не е могъл. Че онзи, който дойде на кръста, кой беше? Пак Адам беше. Той казва: „Да покажа Своята Любов!“. И Той казва: „Мислите ли, че може една жена да Ме съблазни?“. Те се заблуждават хората. Втория път, като дойде Адам, никак не търсеше жена. Никога не казваше, че Му трябва другарка. В Райската градина му трябваше другарка – но втория път, като дойде, каза, че Син Человечески дойде не да Му послужат. Той не дойде като в Рая да му послужат, но дойде да служи на хората. Дойде да послужи и на жени, и на мъже. Казва: „Ще ме опитат Вторият Адам какъв съм!“. (103/стр. 474)

Астралната кал на света

В Божиите Книги никого не бесят, никого не умъртвяват. Духовете, които са съгрешили, Бог ги е изпратил в ада да се учат – горят, без да изгарят. Бог казва: „Не благоволявам в смъртта на грешника!“. (37/стр. 129)

Бог не благоволява в смъртта и наказанието на хората. (32/стр. 27)

Ние умъртвяваме грешните хора и страдаме за това. Вие разсъждавате и казвате да се махне една ваша лоша мисъл, да изчезне – не разсъждавате правилно. Една ваша мисъл, ако знаете, след време една благородна мисъл ще стане.

(37/стр. 129)

Сега хората са дошли до последната точка на своето падение, по-долу от тая точка не могат да отидат. Трябва ли да се чудите защо сегашните хора са лоши, кисели, защо има толкова злини в света? Сегашните хора минават през ада. И по-големи злини ще дойдат. Когато минават през различните области на ада, хората се заразяват от епидемиите, които съществуват там, и ги разнасят по целия свят. Кой човек, като е минал през нечисто място, не се е заразил? И сега, докато сте още в ада, ще носите всичките му зарази и нечистотии. (32/стр. 29)

„Къде е тоя ад?“ Около вас и в самите вас. Едни са излезли вече от ада, други са влезли в него, а трети се готвят да влязат… Христос учи хората на ония правила и методи, чрез които може да се пазят от потъване в гъстата материя на ада. Той ще подготви човечеството за Новия живот. Затова дойде Христос и пак ще дохожда. Затова са нужни и добродетели – чрез тях хората ще устояват на огъня на ада. Някой казва: „Пари тоя огън!“. Пари, разбира се, в ада се намираш. (32/стр. 29)

„Кой ще ни спаси?“ Любовта. Освен Любовта няма друга сила, която може да спаси човечеството. Това е Абсолютна Истина. Ако някой каже, че друга сила, вън от Любовта, може да ви спаси, той не разбира Божиите Истини. (32/стр. 30)

Кое е Новото в света, което иде? Ние говорим за Любовта. Любовта е Чисто Божествена Наука. Мъдростта – и тя е Божествена Наука на Чисто Светлите Духове. А пък Истината – това е Наука за Напредналите Човешки Духове.

(113/стр. 30-31)

Истината изважда дървото из почвата и го прави свободно да се движи; изважда го из гъстата материя. Та казвам: Докато ти си в земята, Истината я няма в тебе. Ти имаш в себе си Любовта и половината ти е в по-рядката среда – живееш в Любовта и Мъдростта, не си в Истината. Когато излезеш вън от гъстата среда, ставаш Човек. Сега човек не е излязъл още напълно, но Истината го води към това Освобождение. Това е фигуративно казано. Истината е великият онзи закон, който ни показва пътищата на Любовта.

(143/стр. 10-11)

Съществува един свят, наречен „свят на астралната кал“. Който мине през тоя път, и светия да е, ще се накаля. След това дълго време трябва да се чисти, за да се освободи от влиянието на тази кал. Щом се очисти от нея, човек влиза вече в Света на Свободата. Понеже мнозина от вас сте нагазили в тази кал, трябва да излезете от нея. Не е лесно да минеш през калта на света… „Калта на мъчението“ – така наричам аз астралната кал. (140/стр. 465, 469)

Всъщност човешката душа слуша само това, което е Добро, което иде от Бога. Не можеш да живееш в дом, дето Доброто не царува. Влезеш ли в такъв дом, ти ще получиш много удари. Всички болести и страдания са все удари, нанесени в този дом на калта… Скъпо се плаща влизането в този дом на калта. Раните, получени от ударите там, не се забравят лесно.

(140/стр. 536-537)

А има един Дом, в който, като влезеш, ако си сляп, проглеждаш; ако си глух, прочуваш; ако си сакат, прохождаш; ако си гладен, ще се нахраниш; ако си болен, ще оздравееш; ако си невежа, учен ще станеш. Този Дом е Мястото на Божието Благословение. Оттам идат накитите на душата. Това е Истинското Място.

(140/стр. 537)

Значи, в дома на калта отнемат всичко на човека: дрехите, обувките, накитите му. После му нанасят удар след удар, не остава място неударено. В Дома на Божието Благословение измиват раните, излекуват ги. После окъпват човека, облекат го и турят накитите му. Така човек придобива първото си състояние на радост и веселие, на мир и свобода. Желая ви да влезете в Дома на Божието Благословение. Този е Пътят. Много труден е този Път, но така е за всеки, който се връща от далечния път. (140/стр. 537)

Стремете се да влезете в Света на Истината и Любовта, т.е. в Света на Светлината и Чистотата – тези два Свята могат да ви запазят от калта на физическия свят. (28/стр. 373)

Цялата Земя не е направена само от кал – Земята е направена и от една чиста материя освен калта. Един ден ние ще се освободим от обвивката на Земята, в която грехът расте и се развива. И тогава Земята не ще бъде грешна. Това е, за което Писанието споменава: „Ще създаде Бог Нова Земя и Ново Небе!“. Един ден и вие ще се освободите от тази предпоставка. Всеки човек е обвит в една такава обвивка. Ако погледнете човека, ще видите, че той е опасан от един тъмен, черен пояс, който е носител на греха. Някой път не сте разположени; чувствате, че сте лоши, не знаете де сте – това греховно състояние функционира у вас. Това наричат „греховното естество“ на човека. Това е една тънка тъмна обшивка, от която цялото човечество иска да се освободи.

(107/стр. 344-345)

И сега вие казвате: „Кой ще оправи света?“… Светът е оправен. Ние трябва да излезем из калта, в която сега се намираме. В тази кал, докато сме тук, нищо не може да направим. (37/стр. 235)

„Вътрешният свят ли е създаден по-рано от външния свят?“ И досега не е разрешен този въпрос дали човек е минал през епохата на всичките животни, от малките към големите, или от големите е слязъл надолу към малките. Този въпрос остава неразрешен. Според еволюцията човек е произлязъл от низшите същества; а другите турят, че Господ изведнъж го е направил и направо от Бога е излязъл. Две мнения има, спорят и някой може да мине за еретик. Но учените хора са досетливи, казват: „Направил го Господ от кал – значи, от низшия живот. Взел тази кал отнякъде“. Сега Господ работи върху калта да ви одухотвори. Значи, има нещо малко Божествено в човека, а другото е кал. Постоянно Господ меси (калта) и не е престанал да меси. (67/стр. 9)

Човечеството минава през четири фази. Първата фаза е, когато главата на човека е от злато; втората фаза е, когато коремът и бедрата му са от мед; третата фаза – коленете му са от желязо; и четвъртата фаза, когато нозете му са една част от желязо, а друга – от кал. Такъв образ сънувал вавилонският цар. „Кога човечеството ще мине през тези фази?“ Това ще стане в един период от 400 години: Златният век трае сто години, сребърният – също сто години; останалите два, медният и железният – също по сто години. (74/стр. 284-285)

Светът е тази статуя, която вие виждате – със златната глава, със сребърните гърди, с медните реела от желязо и с кал. Казвате: „Каква култура!“. Виждате един малък камък, който всички тия неща ги разрушава, и ги хвърля на земята, и той остава на земята. Или другояче казано от преданията на вашите деди и прадеди: всичко туй ще падне, нищо няма да остане; ще иде там, отдето е дошло. Ще остане онова, което малкият камък ще донесе, който е отсечен от планината. На туй Учение сега трябва да разчитате.

(78/стр. 469)

Сега вие се намирате две хиляди и петстотин години след Данаила и питате какво ще стане. Ще стане туй, че вие ще видите как желязото и калта ще се разместят. Който не разбира, какво ще каже: „Е, какво означава тази кал?“. Една скица ви правя. Сегашната епоха е преходна, която показва възстановяването на Царството Божие на Земята. Ще дойде един ред и порядък – не ще дойде, а е започнало това. Всичките тия страдания, които имате, това е като грънчар, който прави нови гърнета – мачкане има там; а там, дето има мачкане, има страдание.

(78/стр. 469)

Пророчеството на Данаил се отнася и за сегашните времена. В прочетената глава се казва: „Желязото, калта, медта, среброто и златото се съкрушиха изцяло и станаха като прах от плява; вятърът ги дигна и не се намери за тях никакво място; камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя“. Тази глава показва всичките заб­луждения от хилядите години, в които хората са живели и са противодействали на Великия Божествен Закон. Камъкът, който удари образа, е Истинското Учение, което Бог изпраща в света. Божественото Учение ще проникне в съзнанието на хората и това Царство няма да загине. Него очакват сега хората. (74/стр. 285-286)

Сега ние живеем в последната епоха. Казвате, че ще се свърши светът. Няма да се свърши светът, но минаваме от една епоха в друга. Аз наричам едната „епоха на нощта“, а другата – „епоха на деня“. В епохата на нощта живеят всички нощни птици и месоядни животни, които завършват деня с изгряването на Слънцето. Но идва Новата Епоха на Божественото Слънце, което ще изгрее. И Писанието казва: „Праведните ще просветнат“.

(74/стр. 287)

Аз не ви проповядвам един Бог, от Когото хората страдат. Аз ви проповядвам един Бог, Който изтегля хората от калта. Той насила заставя хората да излязат от кочината. Той им разваля кочината и казва: „Хайде, излезте навън!“… Като види някой в затвор, Той го освобождава и му казва: „Хайде, излез на свобода. Затова Аз създадох света – да живеете и да се радвате на свободата си!“. „Ама аз така разбрах, така са ни учили.“ Бог казва: „За да живеете така изопачено, едно от двете е вярно – или ти не си разбрал Учението Ми, или криво са Го проповядвали“.

(114/стр. 200)

Прегрешенията в живота не са нищо друго освен свършване известна работа – окалваш се. Сега искат да знаят от Невидимия свят, като сте се окаляли, знаете ли да се чистите. Ако знаете да се чистите, не го считат за прегрешение. Ако не знаеш да се чистиш, тогава считат, че не разбираш реалността на калта. Не е лошо, че си се окалял. (157/стр. 236)

Според моите възгледи калта не е нещо лошо. Калта е лоша, когато не знаеш как да се справиш с нея. От калта стават най-хубавите грънци… Та казвам: От лошата кал – и от нея може да излезе нещо хубаво. (42/стр. 427)

Аз наричам „свободен човек“ следния: като те калят, да не могат да те окалят. Човек, като го калят, като не вика и не изгубва равновесие, калта се чисти и той се измива. Като те горят, да не могат да те изгорят. Вие всички сте в борба с вашите стари навици, със старите си мисли, със старите желания и постъпки – с тях се бори човек. (158/стр. 321)

Сегашните хора са недоволни от старото в живота, а не от самия живот. Те искат да се освободят от старото. Само Любовта е в състояние да освободи човека от старото… Само Любовта е в състояние да измие човешката душа от калта, която се е наслоила върху нея от векове насам. (108/стр. 455)

Калта е жива. Те са живи същества. И аз, както мисля, някой път те пращат делегати – малки частици се отделят като екскурзианти и през въздуха се пренасят, и влизат в стаята вътре. Понеже се влюбват, остават да живеят вътре. Но онези (сестри) ги чакат. И някой път ние трябва да вземем някаква форма да ги изгоним навън. Нали сте виждали как бухат килимите – изпъждат ги навън. И те, като се върнат, дават следното изяснение, казват: „Много добре е там, но буханица има“.

(113/стр. 40)

Та всички ние съзнаваме и чувстваме калта на нашите мисли, калта на нашите чувства и калта на нашите постъпки. И мисълта, и чувството, и постъпката образуват кал. Вие седите и казвате: „Кога ще се оправи този свят?“. Въпросът седи другояче, защото, докато не мислиш право, не чувстваш право и не постъпваш право, Бог не може да ти дава направо Своите Благословения. Те ще минат през другите. А като минат през другите, то е карма. Всички хора са кармически свързани. И ти ще носиш последствията.

(116/стр. 195-196)

И Христос понесе греховете на хората, но без да съгреши. Христос се окаля, без да се е окалял. Христос имаше голямо отвращение от това, но не можеше да се освободи. Той понесе всичките страдания на кръста – това са греховете. Писанието казва: „Понеже Ти стана гарантин заради тях, нос последствията“. (47/стр. 486-487)

Сега искам да ме слушате. Аз не се занимавам с порядъка, който съществува в света. Аз не се занимавам с калта. Калта си е кал, прахът си е прах, растенията са растения, животните са животни и т.н. Занимавам се с онзи Първоначален Божествен План, по който човек може да се създаде и да бъде чист, и чист да остане.

(111/стр. 250)

Никой не може да опетни никого. Сам човек се опетнява, като мисли, че е опетнен. Аз казвам: Онзи, Който ме е създал, е Чист и аз съм чист, служа на Него. Че отвън са ме каляли, нищо не значи. Калта е благословение отвън, отвътре е една болест. Калта отвън е богатство, а отвътре е сиромашия. Сега не искам да отлагате. Казвате: „Идеология е това, то не е за нашето време“. Не се лъжете!

(111/стр. 287)

„Кален съм, грешен съм.“ Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. (140/стр. 21)

Казвам: Ние сме пратени на Земята да я изчистим от нейната кал. Имаме обществена повинност в Природата. Дош­ли сме на Земята, има обществена повинност – сега сме призвани да чистим с лопати. (37/стр. 334)

Калта не иде от Слънцето. Да не мис­лим, че калта слиза от горе. Тя се е образувала тук, на Земята. И лошите мисли не идват от Бога, от Природата. Те се образуват вътре в нас. Това е един прост факт. (25/стр. 5)

Човек се каля на Земята, а се чисти на Небето. По никой начин на Земята не може да бъдеш чист. Ако мислиш да се очистиш на Земята и тогава да отидеш на Небето, няма да успееш. На Земята ще се каляш щеш не щеш; но щом помислиш за Небето, ще се очистиш. Там калта се превръща на злато. В нея е вашето богатство. (140/стр. 427)

Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни Космоса. Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата… При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха. Това зависи от неговите мисли и чувства. (69/стр. 533)

Ти трябва да впрегнеш лошите мисли и лошите желания да ти вършат работа. От калта на греха направи грънци. Някой ще каже: „Може ли така?“. Може, може! Много хубави грънци стават от калта на греха, ще ги туриш в пещта. Грехът ще изскочи навън и ще остане хубавата глина, и ще излезе едно хубаво гърне. Писанието казва: „Всичко онова, което се случва на тия, които обичат Бога, ще бъде за тяхно Добро“. (45/стр. 122)

Идването на Предците

Вчера говоря с една сестра, тя има едно богословско верую за Бога и ми казва: „Аз искам да изпълня Волята Божия, но зная, че и добрите, и лошите неща все Бог ги е поставил. Тъй че аз не съм виновна за нищо лошо, което върша и което се поражда в мене“. Не само тя, но и много други мислят, че Господ е вършил греховете и престъпленията чрез тях, а те са светии. Пък аз ви казвам: …Ако мислите, че Господ прави грехове и убива хората, той не е Господ. Аз за Бога имам друго мнение. Бог е Този, Който дава Живот на хората. Бог е Този, Който дава Разум на хората. Онзи, който убива хората, не е Господ. (40/стр. 286)

В Първата Епоха, когато човек още не беше готов, Бог му каза: „Ти няма да се занимаваш още с двата Свята – със Света на доброто и на злото, ще се занимаваш само с Живота“. Адам беше в едно Високо Училище, но той сгреши и излезе вън от това Училище. Сега му беше времето да яде от Забраненото Дърво. Тъкмо днес е времето за това Дърво. В това отношение вие точно сте навреме започнали да ядете от това Дърво. Вие навреме сте започнали да ядете от Дървото за познаване на доброто и на злото. (112/стр. 299)

Сега чета по лицата ви въпроса: „Какво трябва да правим?“. Вие трябва да умрете и да оживеете. Дошло е вече време да умрете. Които са умрели, няма какво повече да умират. Аз се радвам, че са умрели. Които не са умрели, да умрат. Едните трябва да оживеят, а другите – да умрат. (112/стр. 300)

Някои казват, че отиват на онзи свят. Вие не можете да отидете на онзи свят. Когато се говори за онзи свят, аз разбирам: Бъдещата Епоха, която иде да замести този свят. Онзи свят не е такъв, какъвто си го представяте. Това, което вие наричате „онзи свят“, не е нищо друго освен обезплътяване на човека. (112/стр. 301)

А ние трябва да бъдем такива, каквито са били Предците на Всемирното Бяло Братство. Като онзи Човек, Който е нап­равен по образ и подобие Божие, Който е наследил цялата Земя – това е Христос. Той казва: „Аз съм Първият, направен по образ и подобие на Бога. Ако слушате, ще имате Божието Благословение, ще минете от смърт в Живот. И когато Аз бъда въздигнат, ще привлека всички към Себе Си“. И всички култури, които идат в света, носят Името на Първородния Брат на човечеството. (97/стр. 157-158)

Ще кажете, че християнството е ново учение, от две хиляди години. Не е ново това Учение. То е минало през три епохи: първата датира от създаването на Първия човек по образ и подобие на Бога; той и до днес още живее в Рая. Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание изгонен от Рая. Третата епоха е времето на сегашното човечество, когато човек се доби вън от Рая – той беше облечен в кожа. Това е днешният човек, който изповядва християнството. (53/стр. 389-390)

Христос казва: „Дързайте, Аз победих света!“ – не се казва, че Христос е завладял света, но се казва, че е победил света. А знаете каква история беше, докато победи света… Едно от големите противоречия при създаването на света е това, че се явяват две противоположни течения. Така поне говори окултната наука. Аз ви предупреждавам в това, че е наполовина вярно; така да го знаете, за да имате възможност да си образувате ваше мнение по въпроса. Според едното течение едни хора поддържат, че светът трябва да се управлява със строгост, със сила. А другите поддържат, че светът трябва да се управлява с мекота. Първата епоха от създаването на света беше епохата на мекото управление. Това бяха хората, които живяха в Рая. Те управляваха за малко време и после казаха: „Така не може светът да се управлява“. Тогава им дадоха един Закон, но те не го изпълниха.

(107/стр. 390)

След съгрешаването на Адам и Ева – като видяха, че с мекота не може да се управлява, Божествата от Невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казват, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. И сега целият свят се управлява от хората на втората категория. И тяхното управление е вече към края си. Те направиха много повече и по-големи погрешки от първите. Те сами видяха, че техните погрешки са десет пъти по-големи от тези на първите. И в едните има погрешки, и в другите има погрешки. И сега това, което става в общия живот, става и в живота на всеки човек. Има едно противоречие в живота, което вие не можете да си обясните.

(107/стр. 390)

Сега може би и вие, понеже от памтивека сте възпитавани тъй, очаквате спасението да дойде по един чуден начин. Не, онзи, който влезе в Божия Път, у него трябва да започне да се развива неговата интелигентност, след туй трябва да се развие неговото сърце. Сега, понеже човешкият ум е дошъл до известна степен на развитие, голяма част от човешката раса са добили много висша интелигентност. Предците – те се застъпват за своите по-малки братя да се работи върху тяхното сърце и започва културата на сърцето. Тъй както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате една интелигентност, но липсва ви една мекота… Човешкият ум трябва да придобие една мекота и тази мекота не трябва да бъде изкуствена. Трябва едно вътрешно трансформиране в същината на умствените органи, т.е. материята съвършено да се пресъздаде. (91/стр. 173)

Някой съвременен учен работи върху даден въпрос от науката цели двадесет години и най-после открива нещо. Много естествено е, че ще открие. Като мисли усилено върху даден въпрос, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от Разумни Същества, които се намират във Висшите Светове. Този учен е трябвало да напряга мозъка си двадесет години наред, докато направи връзка със Същества от Разумния Свят. Следователно чрез мисълта си човек се свързва с Интелигентни Центрове във Вселената и по този начин предава тяхната Мисъл.

(126/стр. 232)

Но за да влезе във връзка с Напредналите, с Разумните Същества, човек трябва да се върне към своя Първичен живот – към живота на своите Предци, които се отличавали с голяма устойчивост, с висок морал. Иначе, каквито закони и теории да се прокарват в съвременните общес­тва, те не могат да подобрят живота.

(1/стр. 184)

Предците – те са Първите Учители на човечеството. Това, което хората днес учат, е написано от Първите им Учители. Всичко, каквото днешната наука познава, е предадено от Първите Учители на човечеството. Съвременните учени правят преводи от Оригиналните Произведения на своите Предци. (126/стр. 231-232)

И ако цялото човечество може да нап­рави съзнателна връзка с Възвишения свят, това ще се ознаменува като Нова Епоха в културата. При това положение човек ще може да добива знанията си направо от Възвишения свят. Някои от посветените египтяни са придобивали знанията си именно по този начин. Те са били поставяни в магнетичен сън, през което време излизали от тялото си и се издигали високо в пространството, отдето наблюдавали Земята и разположението около другите планети. Така те са проверявали такива неща, които по никакъв теоретически начин не биха могли да научат. (126/стр. 232)

Но сега какво е останало от музиката на Първата Раса – на нашите Предци, които пак идват на Земята? Ние едва сега започваме да произвеждаме нещо ново, едва сега започваме да изучаваме музиката, и то е само отражение на онази Велика Музика. Някой пита: „Ангелите имат ли музика?“. Имат. Ангелите, които слязоха да поздравят Христос, бяха Хора, завършили своето развитие на Земята. Какво ще кажете за това? И като дойдоха, пяха. В Небето има доста Ангели от човешките синове, които са завършили своето развитие на Земята, и не се именуват човеци, а се именуват Ангели. Те са съвършени. (62/стр. 399)

И в Писанието е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“. Кой от вас е съвършен? Съвършенство, без придобиване на Предците, е немислимо. Съвършенството подразбира Единение с Бога… Който живее в това Единение, той живее в Цялото и разбира Идеите, които се включват в Него. Това значи да имаш Доверието на Бога и да разполагаш с всички сили и богатства, които се крият в Него. Щом придобиете този Прадядо (Прародител) в себе си, Природата ще ви даде доверието си да разполагате с нейните сили и богатства. А днес Природата е заключила всичките си богатства. Защо? (1/стр. 192)

Защото мнозина от хората не искат да слушат, каквото Господ им говори. Господ им казва нещо един, два, три пъти, но те не искат да слушат. Те искат да си поживеят на Земята. Тогава Господ праща Своите служители и им казва: „Идете да му секвестирате всичко, каквото има“… И така Бог ще ви изпрати в онзи свят, отдето сте взети. Вие не сте взети от тази Земя, на която сега живеете. За да ви направи, Бог е взел материя от Онзи свят и там пак ще ви изпрати. (112/стр. 301)

Кой е причината за смъртта на хората – Бог или те сами? Казвам: В Своето Царство Бог не търпи никакво безредие, затова всеки момент възстановява реда в живота. Като види някой смъртен човек, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вън!“. Господ постоянно чисти хората. Следователно хората ще умират дотогава, докато намерят своите Предци и се присадят на тях. Апостол Павел казва: „Ще се присадим на дива маслина“. Това подразбира, че ще се присадим на нашите Предци. (1/стр. 186)

Достатъчно е човек да насочи мисълта си в дадена посока, за да може в двадесет-тридесет години най-много да пос­тигне това, което без Основна Идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази Основна Идея, не отлагайте – работете, молете се да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и Възкресението. Само онзи ще дойде до Възкресението, който е придобил Основната Идея, който е намерил своите Предци. Бог ще се всели само в ония житни зрънца, които са в състояние да възприемат слънчевата светлина по Новия начин. Нашите Предци са били в състояние разумно да използват богатствата в Природата, когато съвременните хора даже не подозират за тия богатства.

(1/стр. 188)

Сега тия хора, които са работили, те са тия Предци, които ти казват: „Ти защо не работиш както трябва? С туй чело, което ти дадохме, защо не мислиш както трябва?“… Ако ти не мислиш, ставаш тъмен. Следователно тъмнотата става едно голямо препятствие за твоя живот и добиваш един черен знак, черен цвят. При грехопадането се появил черният цвят. Щом дойде светлият цвят на човешкото лице, то е път на възход – просиява лицето; дойде червеният цвят, портокаленият, че после дойде и самата Светлина. Аз бих желал всичките хора да имат тази светла аура на светиите, да светнат хората.

(112/стр. 601-602)

Коя е причината за падането на човечеството? Някои казват, че злото е причина за падането на човечеството. Като дойдат до тази причина, те казват, че злото трябва да се премахне, и започват да се борят с него. В края на краищата те излизат победени. Никой човек досега, никое Възвишено Същество не е победило в борбата си със злото. Като знаят това, Възвишените Същества, даже и Боговете, не правят опит да се борят със злото. Те знаят, че ако се борят със злото, ще се натъкнат на Бога и ще счупят главите си.

(52/стр. 169)

Бог е допуснал злото като сила в света. Обаче пита се: „Защо е допуснато злото?“. Злото си върви по свой определен път. Бог е определил на човека да върви в пътя на Доброто. Кой го сложи в пътя на злото? Човек сам се е отклонил от своя път и тръгнал в пътя на злото. При най-малкото отклоняване Бог предупреждава човека да бъде внимателен, да не се залавя за работи, които ще го отклонят, но той не слуша. Както в далечното минало, така и днес, поради непослушанието си, човек се отклонява от пътя на Доброто и отива в пътя на злото. (52/стр. 170)

Няма човек в света, който да не е предупреден за нещастието, което ще му се случи. Всеки човек е дошъл на Земята да изпълнява Волята Божия и да се учи. Отклони ли се от своето предназначение и започне да служи на себе си, да изпълнява своята воля, той неизбежно ще се натъкне на злото. Следователно човек е изпратен на Земята първо да върши Волята Божия, а след това идват останалите неща: да става търговец, да става богат, силен, учен, да се жени и т.н. (52/стр. 170)

Сега и животните се намират в едно неестествено положение. Животните сега са израз на една аномалия, която съществува в Природата. Всичките животни почти са в едно анормално състояние. Между тях има такава жестокост, че не може да си представите. То е туй, което определяше Дарвин със стремежа за живота и борбата им. Но ние ще оставим защо е тази борба в Природата, ние няма да я разрешаваме. (104/стр. 269)

Пътят на еволюцията е човешкият път – пътят на човешкия прогрес, пътят на човешкия дух. Всички тези животни, които ние наричаме „животни“, това са изостанали човешки души. Пък ние, които минаваме за хора, мислим, че сме напреднали души. Но и онези ненап­реднали души, и те ще имат условия за развитие. Когато и да е, и те ще минат този път, ще го извървят. Та казвам: Вие сте напред, които сте изминали този път. Пред вас седи друг Велик път, пред вас седи едно Велико бъдеще. И ако вие сега се занимавате с вашите стари възгледи и неща, които сте наследили – нищо няма да придобиете, ще имате вашия сегашен живот. Трябва да бъдете вече готови за най-добрите условия, които вашите Предци ще доведат. (79/стр. 224)

Сега Предците са се приготвили да пресъздадат Земята, да изменят нейната орбита, да изменят оста, да изменят вътрешното състояние; да изменят и човешкия организъм, да изменят човешките мисли, човешките чувствания – да турят един Нов ред на нещата. При този Нов ред, който сега влагат, то е един Нов начин – с един ред на Любовта.

(120/стр. 502)

Предците идат в света. Предците на българите идат. Предците на славяните идат. Предците на англосаксонците идат. Предците на Латинската раса идат. Предците на Жълтата раса идат. Всичките идат в света да кажат на хората: „Няма защо да се биете, светът е широк. Има широко място за вас. Вие се карате заради нищо и никакво в света“. (112/стр. 586)

Наскоро ще се яви една планета в Слънчевата система, която ще бъде по-голяма от Месечината, и ония, които искат, от Земята ще ги пратят там, на Новата Земя, с най-хубави условия… Вие изведнъж ще ми кажете, че не искате да умирате. Не е въпрос за умиране. Аз ви препоръчвам една екскурзия до Оня свят, не едно умиране. Умирането е мъчение. Но една екскурзия ще направите на Оня свят и ако ви хареса, ще останете. Ако не – ще се върнете тук, на Земята, и ще кажете: „Ние харесваме това място“.

(112/стр. 586-587)

Сега – днес или никога! Не се надявайте, че друг път ще дойдат благоприятни условия. Под „днес“ разбирам, че Божественият Дух сега минава навсякъде през всички европейски народи и казва: „Свестете се, свестете се!“. Навсякъде говори този Дух. Няма човек, на когото да не говори Той. На всички казва: „С Любов, а не с насилие, не с убийство!“. Следователно повдигнете сърцето си към Бога и се молете. (97/стр. 158)

Една Църква има в света. Но вън от Църквата е Всемирното Бяло Братство, то е по-високо от Църквата. Но още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие. Следователно Църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало – най-великото, което трябва да се прояви – във всички сърца и умове да живее Божията Любов. И като се срещат хората, да знаят, че са братя и сестри, че са деца на Един Баща – на Една Любов, на Една Мъдрост и на Една Истина. (97/стр. 158)