Месоядното състояние на човека

Сега, много пъти в Библията се взема, има едно обяснение за един плод. Казва се, че Ева изяла една ябълка. Че Ева изяла една ябълка! Какво зло има, че изяла една ябълка? Защо от една ябълка да произлезе такова зло, от което хората и сега не може да се освободят? Той е избор на онази неестествена храна. Грехопадението започва с месоядството в света. Падането на ангелите се дължи на месоядството. Един човек, който е месоядец, може да направи всички престъпления. Всички хора, които са месоядци, техният морал е до плевнята. Може да ви приведа ред примери какво нещо е – хората едни други може да се ядат; тя е една епоха, когато хората са се изяждали, когато човек се е изопачил. (104/стр. 394)

Било е време в развитието на човечеството, когато майките и бащите изяждали своите деца. И това е било култура! Било е време, когато и децата са изяждали своите родители. Но да оставим това настрана. (35/стр. 403)

Като говоря за законите на живота, за месоядците, ето какво разбирам – казваш: „Искам да бъда богат“, това е месна храна. Колко богат искаш да бъдеш?

(117/стр. 310)

И тъй, месоядството и вегетарианството не седят само в туй да не ядем месо, както сега разбират – то е буквата на закона. Месоядец е всеки, който не изпълнява Божия Закон. (32/стр. 584)

В човешкото тяло живеят едновременно две същества. Животът на тия две същества не върви в една посока, вследствие на което между тях винаги се явява борба. Тази борба се дължи на факта, че едни от клетките, които съставят храната на човешкия организъм, са месоядни, а други – растителни. Месоядните клетки са били такива от хиляди години насам и днес и да желае човек да стане вегетарианец, тия клетки му се противопоставят. Ако не се достави съответна храна, месоядните клетки се самоизяждат. Клетките на белите кръвни телца например водят борба помежду си и се самоизяждат едни-други. (93/стр. 33)

Тревопасните и месоядните състояния на човека отбелязват две различни епохи на човешката душа. Тревопасното състояние е по-старо. Когато се е проявило сърцето, когато са започнали да действат чувствата, човек е станал тревопасно; а когато е започнал да функционира умът, появило се е месоядството. Следователно всички месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях. Месоядството е резултат на човешката мисъл. Казваш: „Това е по-лесно“. Това е съкратен процес. Аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин: месоядните са корените – всички груби, необработени сокове са долу, в почвата; а тревопасните са във въздуха. (46/стр. 315-316)

Според мен месоядството определя епохата, когато се е появил човешкият ум. Онези същества, които умствено са се повдигнали най-високо, са си позволили да колят другите. Докато хората бяха в Рая, бяха тревопасни, а като излязоха вън от Рая, Авел заколи животно и го принесе в жертва. Авел беше месоядец. (46/стр. 316)

На този, кроткия Авел му дойде на ум, че закла едно животно, и го принесе жертва на Бога. С туй даде пример на брата си. Брат му каза: „Ако след заколването на едно агне, Бог прие и го благослови, аз, ако заколя брата си и го принеса жертва, ще имам много по-голямо благословение“. (68/стр. 428)

Въпросът за месоядството не е само за Земята. Този въпрос съществува и в духовния свят, дето има напреднали същества, ангели, които някога са паднали, и днес като месоядци изсмукват соковете на хората. Когато някой от тия ангели хване детето ви, той ще изсмуче кръвта му и ще си замине. Казвате: „Защо Бог позволява на тия същества да уморяват хората?“. Ако е позволено на комара да забива хобота си в телата на хората и да смуче кръвта им, защо да не е позволено същото и на падналите ангели? Днес един ангел ще смуче от кръвта ви, но утре, когато сте на смъртно легло и се обърнете към Бога, ще дойде друг Ангел, който ще ви даде от своя чист и светъл живот, и няма да забележите как ще преминете кризата, и ще влезете от смърт в живот.

(119/стр. 266)

Всичките месоядни животни няма да бъдат наследници на Земята. Тигри, лъвове, всичките месоядни, котки, кучета – всички тия ще си идат и не могат да бъдат наследници на Земята. И всички хора, които постъпват по същия начин, и те ще си заминат по същия начин. Законът е все същият. И те няма да бъдат наследници на Земята. Само че лошите хора ще си идат малко по-късно. Най-първо ще си идат лошите животни и след това и лошите хора постепенно. (47/стр. 209)

Първоначално животните не са били създадени месоядци. Те са били първоначално тревопасни, но месоядството дойде в техния живот като вметната храна. Казано е в Писанието, че ще дойде денят, когато и лъвът, и вълкът ще се хранят с трева, както са се хранили първоначално. Кога ще стане това? Когато хората започнат да мислят правилно. Че вълците и досега живеят у хората. Онзи човек, който мисли като вълка, не може да не се храни с месо. Онзи човек, който мисли като лисицата, не може да не се храни с кокошки. Какво лошо има в това? Нищо лошо няма. (29/стр. 177)

Вълкът казва: „Понеже сега съм лош по естество, аз трябва да се храня с овце и с агнета, за да се поправя. И в Писанието е казано: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате Живот в себе си“. Понеже Христос е Агне и е позволил да се яде Плътта Му, на основание на това, на основание на Христовото Учение, и аз имам право да ям агнета, овце, за да стана добър“. Разсъждението му е право, но кога? Ако той разбира двете страни на въпроса. Кога е криво? Когато се разбира само едната страна на въпроса. Вълкът разбира само едната страна на въпроса. А злото седи в неразбирането на нещата.

(29/стр. 177-178)

Питам: Коя е била подбудителната причина, задето някои Ангели напуснаха Небето, мястото на Вечно Блаженство и Чистота, мястото на Радост и Веселие, и дойдоха на Земята между грешните човешки синове? Кой ги застави да напуснат Небето и да изгубят своята Чистота? Те са слезли от онова величие и са дошли между хората на Земята като зверове да правят пакости. Някога, в далечното минало, месоядните животни са били Ангели, които днес са слезли във вид на животни да причиняват пакости на хората. Първоначално те са били миролюбиви като овцете, но като са слезли на Земята във вид на тигри, вълци, лъвове, започнали да нападат тревопасните и да ги ядат.

(114/стр. 174-175)

Птиците, рибите, животните в света си напакостиха с анормалното разплодяване. В тях се яви едно желание да се разплодят, да станат много и вследствие това, на туй увлечение, се създаде един закон насилствено да се изтребят излишните и трябваше да се наплодят месоядните животни. Те дойдоха да спасят света от чрезмерното размножаване. От чрезмерното размножаване щеше да се сплуе светът. Те спасиха света. Сега вие ругаете тези животни. Знаете ли какво щяха да създадат овцете с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво щяха да създадат птиците с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво създаваме ние с чрезмерните желания? Ти седиш, създаваш в своя ум желания и мисли, и постъпки, които населяват света. Човешките мисли стават паразити, човешките чувства стават паразити и човешките пос­тъпки стават паразити. Всичко в света живее, не е мъртво. (120/стр. 312)

Тази Разумна Сила, която иде в света, ще унищожи всички лоши хора. Преди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега, и те са били много по-големи, по-едри от сегашните, но постепенно те изчезват и се заменят с по-малки. Място за злото в света няма, то е нещо преходно, или казано в научен смисъл: всички онези земни идеали, човешки идеали, ще изчезнат. Всяка мисъл, всяко желание, което не е направено по Образ, какъвто Бог първоначално му е дал, ще се унищожи.

(16/стр. 8-9)

Някои хора могат да кажат, че като се нападат едни-други, животните вършат Волята Божия. Не, това е отклоняване от Правия път… Ако в сегашния свят имаше Разумност, трябваше ли да съществуват вълци, лисици и соколи? (98/стр. 92)

Всяка една епоха е създала храна – месоядните животни са станали такива. Някога в Природата имало една епоха, когато се е създала месната храна. После, в най-изобилните времена, се създаде вегетарианската храна. (84/стр. 156)

Месоядството се е явило при едно състояние, през което са минали животните. Тигърът, лъвът, вълкът, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава те не бяха животни, както са сега. Но щом минаха през тия условия, те не можаха да издържат и станаха месоядни. Тревопасните животни минаха през много благоприятни условия и останаха вегетарианци. (106/стр. 50)

Било е време в живота на човечеството, когато хората са употребявали известни храни, но после е дошъл законът на отвращението. Много от животните, след като са получили отвращение от растителната храна, станали месоядни и казали: „Дотегнало ни е вече само трева да се яде“, и оттам насетне те изменили целия ход на културата си, и загазили съвсем. Питали какво да правят: „Или гладни трябва да измрем, или трябва да преминем към друг начин на хранене“. И преминали чрез общо гласуване към местната храна… Казват, че при много неблагоприятни условия започнало това.

(118/стр. 117)

И сега всички месоядни животни имат постоянен глад – тревопасните животни се насищат, а месоядните всякога ядат и всякога са гладни, не се насищат. Следователно, според мен, месоядството е престъпване на Божия Закон. Всеки, който престъпи Великия Божи Закон на Любовта и Мъдростта, е месоядец, първокласен месоядец. Тъй турям аз. А всеки, който изпълнява Божия Закон на Любовта, Мъдростта и Истината, е плодоядец – не вегетарианец, а плодоядец. Следователно тъй като поставим вегетарианството, ще има смисъл. (32/стр. 584)

Съвременното човечество може да се уподоби на положението на човек, който е застанал между две огледала – едното на север, другото на юг. При това положение лицето му се отразява в едното огледало, а гърбът – в другото. Къде е Истинският човек? Нито в едното огледало, нито в другото. Истинският човек е този, който е застанал между двете огледала.

(100/стр. 158-159)

Бог е застанал между двете огледала и може да Го види само онзи, който има Любов. Бог не е нито между вярващите, нито между безверниците; Той не живее нито между вегетарианците, нито между месоядците. Къде е Бог? Между Любещите Души. (100/стр. 159)

Животните са петото тяло на живота

Петата раса, която сега живее, това е расата на животните. За в бъдеще ще дойде Шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в Петия Ден Бог създал всички животни, затова именно хората от Петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се – вършат всичко това, което и животните вършат. (63/стр. 224-225)

Битие 1:20-23 (И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ; и Бог видя, че беше добро. И благослови ги Бог, казвайки: „Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата. Нека се размножават и птиците по земята“. И стана вечер, и стана утро, Ден Пети.) Тук имаме обличането на човека в неговото Пето тяло. Тия животни са Петото тяло на Живота, след което иде Шестото поле, гдето „каза Бог: „Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие“. (71/стр. 346)

Когато Бог е започнал да говори, светът се е създал в Шест Дена. На Шестия Ден Бог направил човека. Когато се е създавал човекът, всички низши сили са започнали да работят. Същевременно в създаването на човека са взели участие и Ангелите, и Архангелите. (114/стр. 600)

И ако сегашният човек за дълго време още остане в тази гъста материя, дето плътта и Духът са в постоянна борба, той ще загине. Както рибите излязоха от водата и станаха птици, така и човекът трябва да излезе от гъстата среда, в която живее – да си подаде главата навън. Според окултната наука излизането на човека от гъстата материя е предвестник на Шестата раса. Когато Шестата раса дойде на Земята, тя няма да живее при условията, в които е живяла Бялата раса. По същия начин и Бялата раса не е живяла при условията на Четвъртата раса. Расите представляват състояния на материята. Съществата от Четвъртата раса се ръководеха повече от своите желания и затова бяха потопени в среда, по-гъста от тази, в която се намират днес съществата на Петата раса. По-напредналите същес­тва от Четвъртата раса, които работеха усилено върху своя интелект, влязоха в Петата раса. Днес обаче и тази среда им става гъста, затова тия същества се стремят да влязат в по-рядка среда. Всички хора, които се стараят да влязат в Шестата раса, трябва да изучават вътрешните методи, чрез които ще постигнат своите стремежи. (126/стр. 29)

Знанията, които сега ви давам, са Нови. Те се отнасят до Шестата раса, а не до Петата – тя ще си замине със своите стари възгледи. (55/стр. 565)

Сегашната раса на човечеството, Петата раса, спада към петте неразумни деви, за които Христос говори. Петте раси представят живота на петте неразумни деви. Следващите пет раси ще представят живота на петте разумни деви. Затова всички хора се стремят към Новото, към Възвишеното, което ще послужи за основа на Шестата раса, която сега иде в света. (2/стр. 148)

Шестата раса е расата на блудния син, който се връща при Баща си – тя е Шестата раса, която иде… Аз искам да представя работата тъй: тази раса иде с едно съзнание на смирение, тя вижда всичките погрешки на Петата раса, на Четвъртата, на Третата, на Втората и на Първата раса. Казва сега: „Господи, и деди, и прадеди са живели тъй, с туй разбиране, а аз искам да бъда слуга. Вече нямам друго желание, както те са разбирали. Искам да бъда слуга!“. (42/стр. 615)

В отношенията на хората от Петата раса силата решава въпросите – слабият трябва да се подчинява на силния. Между хората на Шестата раса справедливостта ще решава въпросите. Превъзходството на човека над животните не се състои в силата му, но в неговия ум. Има животни по-силни от човека, но човек ги е подчинил на себе си със своя ум. На физическия свят човек решава въпросите с ума си, а на Божествения свят – с прилагане.

(108/стр. 379)

Всеки, който не е готов да служи, той е в Петата раса. Всеки, който е готов да служи, Възкресението за него ще дойде. Който е готов да служи и да възкръсне, има бъдеще. Всеки, който не е готов от Любов да служи, за Второто Възкресение трябва да чака. При Първото Възкресение няма да умрем. (129/стр. 273)

Първото възкресение е за готовите души – едни се вземат, а други се оставят. Краят на Века е това. Сега е връзването на злото. Състоянието на материята ще се измени. Материята ще става все по-ефирна и по-ефирна. Излъчването на радиоактивните енергии ще се усили в течение на бъдещите хилядолетия. Това е началото на бавната дематериализация на материята. (7/стр. 388)

В третия Адам най-напред ще се събудят само най-напредналите души. Наричат го Първо Възкресение. Това са избраните души, които ще станат подтик. Защото ще има хора, които след хиляди години ще се повдигнат; а други ще има да останат с векове, защото с векове трябва да се работи, за да се преобразува съзнанието им. Ние говорим за напредналите души, които ще реализират Царството Божие на Земята. (8/стр. 103)

Важно е готовите души да не изгубят условията. И за да не изостанат назад, трябва да се поканят. (9/стр. 124-125)

И по-нискостоящите от вас същества понякога се пробуждат – тяхното по-високо съзнание разбира тези неща. Колкото и да са низши животните днес, това е само по отношение тяхната външна форма, с която те временно са облечени. Като гледате воловете и конете как си махат опашките, вие мислите, че те нищо не разбират. Обаче понякога конят или волът ме погледне съзнателно, умно и казва: „Не гледай тази ни форма. Така сме облечени само временно. Като на бал с маски, изиграваме известна роля. Обаче ще дойде ден, когато и ние ще хвърлим тези рога и копита, ще се освободим от тях“. Вие минавате, казвате: „Това е един вол“. Не, това е син на някой Архангел, когото бащата е изпратил на Земята да се учи на смирение и да работи. Един ден, като се върне при баща си, той ще разправя, че орал земята на Ивана, на Драгана или на Стояна цели десет години; ще разправя за жена му, за децата му как са се отнасяли с него и т.н. А от горе постоянно пишат тези неща. (73/стр. 411)

Ти искаш непременно Бог да ти говори и да те възпитава. Но като те хване един Архангел, той ще те направи вол, крава или кон и ще те изпрати на Земята като негов син да работиш. Впрегнат те заедно с другаря ти и си приказвате. И като ви питат защо орете на нивите, вие отговаряте: „Досега ядохме и пихме. Не слушахме Господа, но сега носим пос­ледствията на нашия живот. Както ни виждате, дойдохме до това положение“.

(73/стр. 73)

Сега някои се срамуват от положението на млекопитаещите. То е обаче едно спасително средство. Питам: Защо онзи Адепт, който влезе в Райската градина да изкуси Ева, избра змийска форма? Този адепт, който заемаше едно високо положение на един Архангел, слезе на Земята и взе едно такова незавидно положение – яви се като змия, която се уви около дървото, а остави само една свободна красива глава и заговори с Ева. Тя за пръв път видя змия да говори толкова разумно. Когато дойде моментът да я убеди, той свали своята змийска форма, представи се като човек, добре облечен, с черен гердан на врата. Ева, като го видя толкова млад и красив, а и самата тя беше млада и красива, каза си: „Този човек не може да лъже. При това той знае това изкуство да се преобразява. Значи, истина, наука има в него, и знания“. Излъга се тогава и го послуша: „От змия да стане на човек, това е много нещо. Готова съм да го слушам във всичко“. Сега дали това нещо е така, или не, то не е за вас – вие не сте били през това време там. (73/стр. 74)

В човека се крият известни сили и способности, които Бог е вложил в неговата душа. В Невидимия свят Ангелите издават един вестник, тиражът на който е повече от сто милиона. Сега дали ще вярвате в думите ми, аз от това не се интересувам, защото целта ми не е да ми вярвате. Аз искам да мислите. Вие считате Ангелите нещо отделно от хората. Не, Ангелите често идват на Земята между хората. Понякога аз съм срещал Ангели тук, на Земята, облечени с шопски дрехи, с калпаци големи на главата, и ги питам: „Какво търсите тук?“. „Събираме оттук сведения за нашия вестник. Ние черпим материал за нашия вестник от Земята.“ Може да ви шокира това нещо – как е възможно един Ангел или един Архангел да слезе на Земята. (79/стр. 13)

В Природата съществува един закон, който тепърва ще го изучавате. Когато на един Ангел от Небето му се роди син, той го изпраща на Земята във форма на круша или ябълка, или слива да се учи. Та всички плодове, които вие ядете – ябълки, круши, сливи, череши и тем подобни, са все Ангелски синове и дъщери, изпратени на Земята да се учат. Синовете на Архангелите пък – това са вашите волове и говеда, овци, които вие храните и използвате. Питате: „Вярно ли е всичко това?“. То е по-вярно, отколкото това, че вие сега сте при мене. (79/стр. 13-14)

Сега в Божествените работи защо трябва да намесим и животните. Че нав­сякъде са били намесени животните. Като четем Иезекиил, ще видим, че ония четири животни имаха четири образа: едни приличали на орли, други на лъвове, трети на волове и най-после едни от тия същества имали образа на човек. Ние сега от нашето морално гледище мислим, че животните седят на едно по-ниско стъпало. Техните мисли, техните желания донякъде съставляват една среда заради нас. Даже растенията – и те съставляват такава среда, и те отделят нещо от себе си. Като израсне една ябълка, тя веднага ще създаде в тебе нещо ново. (66/стр. 216)

И знаете ли какво нещо е човешката форма в сравнение с Божествената? Тя е рабска – най-дребната форма, как­вато можете да си представите. Мислите, че тази форма, която сега носим, е някакъв келепир… Казвам: Обаче не е външната форма, която унижава човека. Вътрешното унижава човека; неговите нечисти мисли, желания и постъпки – те го унижават. Много животни в света, много волове, крави, коне, много рогат добитък седят десет пъти по-високо от някой учен професор, както и от някой виден проповедник. Те са по-високо не по форма, но по интелигентност. Много волове, които днес орат в България, някога са писали много философски съчинения, цели томове, цели трактати са писали по известни въпроси. Та когато се казва, че Мъдростта се освещава, ние трябва да различаваме пътищата на тази Мъдрост. Всичко, което е създадено в Природата, има дълбок смисъл. (79/стр. 14-15)

Бог създаде минералите, скъпоценните камъни, металите, растенията, животните и хората като предметно учение. Той създаде въздуха, светлината и водата като предметно учение. Дали ти си учен, или невежа – това е безразлично; ти трябва да учиш от тоя свят. Ти си обиколен с растения, с животни, които не изучаваш, а очакваш да отидеш на онзи свят при Ангелите и там да се учиш. Как така? Тези растения, с които ти се кичиш на Земята, с тях се занимават Ангелите на Небето. Растенията са картините, художеството на Ангелите. Ако ти не се занимаваш с тяхното художество, как ще отидеш при тях? (44/стр. 303-304)

Или ако искаш да се запознаеш с Архангелите, ти трябва да започнеш от млекопитаещите. Ти не си милостив към животните си, към воловете си, а искаш да отидеш при Ангелите и Архангелите. Те се занимават с животни, а ти гледаш на тях отвисоко. Казваш: „Животно е това“ – това не е никаква философия. Така може да говори само невежият човек, който не разбира Великия Закон, който съществува в света. Ако кажеш, че това е животно, и Напредналите Същества, пред и над тебе, ще ти кажат, че и ти имаш животно в себе си. (44/стр. 304)

Ангелите казват: „Вие искате да се учите при нас. Ако искате да се учите при нас, ще слезете на Земята – да ви покажем какво знание се крие в Земята“.

(132/стр. 357)

Ние се нуждаем да се запознаем с езика на растенията, понеже тия, плодните дървета носят езика на Ангелите. Ако някой иска да изучава езика на Ангелите, той трябва да го изучава от дърветата. Ако иска да изучава езика на Архангелите, трябва да изучава езика на млекопитаещите. Ако иска да изучава езика на Бога, той трябва да го изучава от хората. Но ние, съвременните хора, които Бог ни е създал – ние изпъдихме Неговия език.

(115/стр. 288)

Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните биволи – те са връзка на Архангелите и хората. Волът ти оре заради Архангелите – той казва, като ги погледне: „Заради тях от Любов дойдох“. Та казвам: Ако зад големите биволи виждаме Архангелите, какво щеше да бъде нашето положение? След като си мушкал вола или бивола, ако този Архангел се изправи, че го видиш! Той ако каже: „Ако сега аз приложа същото правило да те намушкам, какво щеше да бъде!“. Аз често съм се поучавал. Волът преживя, но отзад е нашарен с остена; казва: „Няма нищо, такова е разбирането на хората“. Погледне и казва: „Ще се научат. Като дойдат на нашето място, ще се научат“. Рекох: Да, да, ще се научат. (37/стр. 225)

Казваме: „Ние толкоз години търсим Бога. Ние мислим, че сме Го намерили“. Аз не отричам, че сте Го намерили, но във всичките хора има едно прекъсване; те нямат добрата воля да служат на Бога постоянно. Пакостта седи в това, че Бог е всякога в нас, но ние нямаме туй прозрение, ние нямаме тази връзка, ние не Го познаваме. Нещастията на живота произтичат от този факт: не че Бог няма Любов към нас, но ние нямаме Любов към Него; не че Бог няма връзка с нас, но ние нямаме връзка с Него. (27/стр. 136)

Този свят според индуската философия Господ ще го държи едно число от една единица с петнайсет нули. Толкоз милиона години ще го държи и след като види, че нищо няма да стане, ще каже: „Тези хора не са пригодени да служат на Моето Учение“. Тогава Той ще ги тури в Огън и от тия същества няма да остане нищо. (27/стр. 136)

Които са определени и избрани, които са готови, те ще имат дял в Първото Възкресение – те са в Свитата на Христа.

(9/стр. 120)

А Второто Възкресение е завършването на човешката еволюция, когато Земята ще запустее, та няма да има условие за развитие. (71/стр. 164)

Въплътените в материята и родените

Ако бихте се намерили на Земята преди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намерили такива растения, каквито има сега? Тогава Земята имаше съвсем друга форма. Туй, което сега виждате по Земята, беше ли първоначално в самата Природа, или отпосле дойде? На Земята най-първо съществуваха кристалите, след тях – растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът. Кристалите слязоха от света на Мъдростта, растенията слязоха от света на Ангелите, след тях дойдоха синовете на Архангелите – животните. И най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашният човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия Души са сега на път и ние ще се срещнем с тях.

(22/стр. 626)

Сега всички вие се приближавате към света на Синовете Божии. Когато вие влезете в техния свят, във вас ще стане същото, каквото с животните. Когато човек е минал през света на животните, той е взел толкова животни, колкото му трябваха, а другите остави по горите. Туй, което сега се проповядва на хората – Любов, религия, възпитание и т.н., то е все приготовление за това време. Като дойдат тия Светли Души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй, Новото, което всички очаквате. (22/стр. 626-627)

Вие търсите щастието в живота. Но кой може да бъде щастлив? Само ученикът може да бъде щастлив. Щастието е качество само на ученика… Ученикът, у когото се е вселил един от Божествените Духове, забравя лошия живот и злото се заличава от него – то остава само като една привидност. А туй, което остава за вечни времена, то е Доброто и Истинското знание. (22/стр. 627)

И тъй, ние ще отворим умовете си, ще отворим сърцата си, ще отворим душите си, ще отворим духовете си за Великото, за Възвишеното. Тогава ще дойде Божественият Дух, който ще донесе свобода на човечеството. Кога ще стане това? В онзи тържествен ден, когато и най-малките тайни на живота ще се разрешат. Тогава вие ще се наречете хора на Великата Нова Култура, която се готви. В тази култура смърт няма да има, тя ще изчезне. Тогава ние ще бъдем свободни, както са свободни онези наши Напреднали Братя, наречени Ангели, Архангели, Херувими, Серафими. Тия Велики Братя са произлезли все от човешката раса, но са живели при по-благоприятни условия, които използвали разумно. Вие не използвахте разумно условията, но днес тия Велики Братя правят усилия да ви покажат пътя, за да добиете тази свобода, която те имат; щом добиете тази свобода, вие ще я дадете и на ония по-малки ваши братя, които я очакват. (60/стр. 336)

И аз ви считам и гледам на вас като на мои по-малки братя, на които се радвам, когато успяват. Но когато грешите, ще ви потегля за ушите. Защо? Защото искам да станете по-умни, та още повече да успявате. (71/стр. 339)

Учените и философите, като се спират върху греха, казват, че той е общо явление – не само за хората на Земята, но за всички същества във Вселената. Не, грехът е изключително явление, достояние само на хората на Земята. В другите слънчеви системи няма помен от греха. (101/стр. 246)

Сега аз няма да се спирам да ви доказвам нещата философски; едно ще знаете: хората са причина за падане на Ангелите – те са дали път на духовете в себе си. Че имало паднали ангели, това е човешка измислица. Че имало в света дявол, който се бори с Господа, и това е човешка измислица. На Земята съществуват само изостанали в развитието си човешки души – те са създали ада, тях наричат дяволи. Други души, които се развиват правилно, наричат Ангели – те са създали Рая. Изостаналите човешки души не са нищо друго освен паднали ангели и архангели, които си пакостят едни на други. (101/стр. 246)

Който ме слуша да говоря така, ще каже, че това е еретическо учение. Правоверно учение ли е, ако вярвате, че има паднали ангели? Според мене има Нап­реднали Ангели, Служители на Бога. Под Ангел на гръцки се разбира Служител. Който не гледа на Ангела като на Служител, казва, че той е нещо особено, високостоящо – Напреднало Същество. Ако е така, как е възможно това Същество да пожелае да слезе на Земята и да падне? Как е възможно Ангелът да падне и да се отдалечи от Бога? (101/стр. 246)

И вие казвате: „Аз ще умра“. Защо ще умреш? Защото грешиш. Само онзи умира, който греши. Каква наука има в умирането? Никаква наука няма в смъртта. Ако в смъртта подразбирате, че като умрете, ще възкръснете – тогава сте прави. Но ако дяволът ви накара да се самоубиете, за да възкръснете, тогава не сте прави. Ще се убиете, но какво ще правите, ако не възкръснете? Знаете ли колко хиляди години са нужни на самоубилия се, за да дойде отново на Земята? Той трябва с години да се върти около Земята, докато намери врата, през която да мине. И най-после той ще намери някоя майка от низко развитие, която ще го подеме нагоре, която ще го извади от дълбочините на ада. (127/стр. 97-98)

Адът е място на изостанали в развитието си души, които не могат да се въп­лътят на Земята. Адът е място на безработица. Там юргани, удобства нямат. И там им дават по малко работа, за която на десет дена едва се пада по едно малко парче хляб. Там всички живеят спартански. Като се откопчае някой от ада и дойде на Земята, казва: „Това е Рай. Тук има хляб, има работа, това е цял Рай“. И ако някой се опита да застави този човек да греши, той веднага казва: „Ти бивал ли си в ада да знаеш какво нещо е животът там?“. (127/стр. 98)

Сега, като ви описвам какво представя адът, не е нужно да ви го описвам много, защото достатъчно е да ви заведа в Лондон или в Чикаго в някои квартали, там да видите същинския ад. Адът съществува на Земята. И всеки може да види този ад и да има ясна представа за него. Сега да се върнем към красивата страна на живота. Според мене злото, грехът в света – това са неща случайни, неща вметнати. (127/стр. 98)

За в бъдеще хората ще се подмладяват с помощта на електричество. Човекът, който иска да се подмлади, ще седне на една площ, през която ще прекарват силен волтаж – до десет милиона, и когато стане от площта, той ще бъде като малко дете. Пълно ретуширане ще стане. Тогава няма да има умрели. Като поставят един умрял на такава площ, той веднага ще се възстанови. Обаче само праведните ще се ползват от привилегията да ги турят на такъв диск. Само онези от вас, които са издържали изпита си като ученици, ще имат право да седнат на този диск. Който не е издържал изпита си, не може да се повърти на този диск. (127/стр. 97)

Сега светът се намира в едно преходно положение. Тази е основната мисъл, която сега – при противоречията, които хората преживяват – трябва да залегне в умовете им. Съвременното човечество се намира в четвъртия период. То се намира в тъй наречената Духовна Зима на човечеството. (127/стр. 96)

В човека има едно низше естество. Има нещо в човека, което не мисли право, което не мисли за интересите на своя господар. Почти всички хора сега имат в себе си от този, кривия живот. Това ще го отнесете към себе си, а не отвънка.

(130/стр. 201)

В човека има едно естество, с което човек е свързан. И той има една задача да повдигне естеството си. У човека има нещо, което не се подчинява на Божия Закон – това е другото естество. Във всеки един човек седи въплътен един лош дух – такъв лош, какъвто светът не го е виждал. И ако мислите, че сте много доб­ри, много се лъжете… И ти трябва да знаеш, че не си свободен. (130/стр. 202)

Във вас сега може да се появи мисълта: „Веднъж родени така, как можем да си помогнем?“. Вие се лъжете, не сте родени така. Вие си предполагате само, че сте родени. Никой от вас още не е роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата. Въплътяването е един неестествен процес. (90/стр. 116-117)

Щом човек е въплътен в материята, той трябва да употреби своя Висш, Божествен ум, за да се разплете. Как ще се разплете?… Трябва да има една Основна Идея. (90/стр. 117)

Силата на човека седи в неговия Дух. Когато Духът се въплъти в материята, той я разредява, защото тя няма схващания за безграничното пространство, тя няма никакви стремежи. Тъй щото, когато казваме, че материята не се разширява, подразбираме, че тя няма идея за някакъв стремеж. Тя е спящо същество.

(128/стр. 64)

Целият човек не е въплътен в тялото си – голяма част от него е извън тялото му. Следователно човекът на Земята трябва да черпи вдъхновение от този още Непроявен човек. (24/стр. 208)

Сега женитбата е закон на самопожертване, за да добиеш своята Чистота, или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на Истинското развитие, имаш Чистота – законът на жененето и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: „И ще се вселя между тях, и ще живея в тях“. И всички ние ще започнем да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. (32/стр. 497)

Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в Царството Божие и оттам ще дойде истинското разбиране да познаем Бога. Аз не говоря за сегашната епоха, а за Истинската, но това не значи, че трябва да напуснем живота си – ни най-малко. Ние трябва да довършим работата си. Работата, която вършим сега в живота си, ще има отношение към бъдещия ни живот. (32/стр. 497)

Ти, като узрееш, това е само една възможност за проявлението на Божията Любов… Ти, като си станал Син Божи, това е само една възможност за Разумното Служене. Ти мислиш, че като узрееш, че като си станал Син Божи, всичко си свършил. Едва след като станем Синове Божии, ще започне този Истински Велик Живот, към който ние постоянно се стремим и за който постоянно мечтаем. Синове Божии – това е нещо реално, което ние трябва да въплътим в себе си. Бога ние трябва да въплътим в себе си. И ако Бог не въплътим в нашето съзнание, тогава безполезно е и това Учение.

(96/стр. 128-129)

Процесът на корените на едно дърво показва пътя на нашата еволюция, а процесът на клоните показва пътя, през който Ангелите са минали. Но понеже има диаметрално различие, то Ангелите идват, когато слизат надолу; а ние идваме, когато отиваме от долу нагоре. Ние сме започнали да учим от горе надолу и затова Ангелите са, които имат правилно схващане на нещата, поради което са и поставени за Учители на човечеството.

(71/стр. 345)

Царството на гномите, царството на ундините, царството на силфите, царството на саламандрите – във вашето слизане от горе вие сте видели тия царства, но сте забравили и всичко из вас е изчезнало… Сега четирите царства – те са четирите елемента, от които човек е създаден, и неговото грехопадение се състои именно там. (71/стр. 348)

И когато се казва, че сме сънаслед­ници на Христа, показва, че ще завладеем тези четири царства, които сега ни се неподчиняват, тъй като виждаме, че саламандрите ни изгарят, ундините ни удавят. Следователно, тия елементи сега ни са господари – владеят те нас, вместо да владеем ние тях. С тях лошите духове, тъмните сили ни постоянно изкушават и за нас единственият околен път е – да възпитаме нашето желание и да сме внимателни в нашите действия и стремежи. Тогава и само тогава тия духове не ще могат да ни завладяват. (71/стр. 349)

Христос иде и ако излезете да Го пос­рещнете, непременно ще преминете през тия четири царства. Най-напред ще Го посрещнете през царството на водните духове, защото те са, които ще My дадат каляска. И всяко царство ще My даде по нещо от своите елементи, докато каруцата стане огнена. И тъй, през първото царство, Царството на гномите, вие сами ще минете, а ще Го посрещнете в облаците, царствата на ундините и силфите… А за времето сега не можете да знаете. Като идем там, ще ви доизкажа това, което не съм ви казал. (71/стр. 349, 350)

Ако река да ви разправям как се е създала Земята, Небето, Слънцето, това ще бъде цяла история, цял роман. Има много описания по това, но онези, които са създали Земята и Небето с всички Светила по него, те сами знаят каква е била идеята им за създаване на Слънцето за пример. Те сами знаят каква идея са имали, за да заставят Земята да се върти около себе си и около Слънцето. Слънцето върви по свой начертан път и около друго едно Слънце. (127/стр. 96)

В цялата Вселена има само една Земя, едно Небе и едно Слънце. Има много слънца, но другите слънца по отношение Слънцето, за което ни е думата, са като нашите електрически лампи по отношение на естествената светлина. Тия светила, които виждаме, са само турени да осветяват само за тия същества, които са около тях. Под думата Небе се подразбират Съществата, създадени преди човека, а те са: Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите и човешката душа. (71/стр. 344)

Божествената Същина ви е създала като житни зрънца и плодни семенца. Вие не можете да избегнете вашето съществуване, не може да се самоунищожите – вашето битие е извън времето и пространството. Човешката душа в това състояние е просъществувала с милиарди години в недрата на Божественото Съзнание, но тогавашният неин живот е бил от друго естество: тя не е била индивидуализирана, не е познавала отделния живот на индивидуалния дух; тя е живяла в съзерцанието на Божествения Блист (Блаженство) – в дремещо състояние.

(17/стр. 204)

Но сега, със своето пробуждане, човешката душа дохожда на Земята да научи вътрешния смисъл и на тоя живот – на индивидуалния живот, да придобие сама свой собствен Безсмъртен Живот и да стане гражданка на Небето с определени права и задължения. Този вътрешен стремеж е условие, наложено ней от Бога. Сега някои искат да се въплътят и същев­ременно да живеят като Бога. Обаче да живееш като Бога – то е противоречие, защото за да живееш като Бога, няма защо да излизаш от Него. Каква нужда има туй Божествено Съзнание да се отделя, да търси някакъв друг живот? Туй показва, че човешката душа всякога е съществувала в Бога и неин вечен стремеж е да Го търси във всичките Негови проявления и да Го подражава. (17/стр. 204-205)