Единствената истинска наука е свещената наука, така казват техните жреци. Тя е по-религиозна от самата религия. Говорим за толтеките, те казват: Ти произлизаш от това, на което се прекланяш. – Всеки човек произлиза от това, на което се прекланя.

Истинските атланти имат свещено минало, това са най-вече толтеките. Но тяхната четвърта подраса – туранците – преди време говорихме, те са от съвсем друго измерение, друго явление. Тези туранци с начина си на мислене създадоха мисловни, астрални чудовища. Тези чудовища се вплетоха по-късно в цялата история. Но днес ще говорим специално за толтеките.

За толтеките най-важното нещо било да чуват безсмъртния глас на Истината, там те се концентрирали. Те казват така: Да имаш Любов, на атлантски език означава сваляне на Слънцето. – За толтеките решението на живота е било свещеният подход към всичко, което се случва, няма значение дали е добро или зло – това е решението на въпроса. Толтеките казват: Свещеният подход превъзхожда всички събития, всички трудности и всички изпитания. – Те казват още: Свещеният подход към нещата означава още смирение. Смирението е виждане, а виждането е спасение. – Значи това са три етапа: първо е смирение, после смирението е виждане, а виждането е спасение.

За преклонението казват така: Преклонението е отношение към мястото, от което сме дошли. – Т.е. ако имаш преклонение, благоговение към нещата, ти се завръщаш в своя произход – мястото, откъдето си дошъл. И после казват: Този, който има преклонение, може да се развива; този, който няма преклонение, той ще се учи и ще се труди, докато дойде преклонението. Дотогава той няма да се развива. – Ще работи, ще се учи, ще се труди, но реално развитие няма да има, ще има въображаемо развитие.

Един техен жрец, казва се Ор Азама, велик атлантски жрец, казва така: Мъдростта идва от ядрото на Истината, от ядрото на Тишината. – Именно оттам е произлязла тайната на Орела, за който ще говорим другия път. Между другото, Орелът означава висшата пробудена същност. Това е Бог в човека, това е тяхното название за Бог, те Го наричат Орела. Той казва още: Всичко се съхранява в храма на чистото сърце. – Значи древното минало на човека, сътворението, всички неща се съхраняват именно там, в храма на чистото сърце. Според него древните култури са скрити в паметта на посветените, така наречената жива памет. Има хора с жива памет, има хора с отнета памет. Тези, които имат жива памет, могат да възстановяват миналото.

Преди много хиляди години в Атлантида се е случило нещо много голямо, велика драма. При тази драма е станала голяма промяна върху нашата реалност – става въпрос за съзнанието. Изменил се е образът на нашето съзнание. Днешният свят продължава да е свързан с това древно събитие, чиято причина е била посята от четвъртата, най-опасната раса – туранците. Те са посели именно тези кошмари, тези чудовища, които и сега продължават да работят в астралния свят, понякога и във физическия. Тези туранци и техните кошмари сега продължават да действат и във вид на демони във вътрешните тела на човека. Те са неуморими и няма да спрат да работят, докато ние не постигнем нашата си цел – единение с Орела.

В Атлантида хората са променили своето съзнание. Ето защо сега тук живеят много хора с най-различен уровен, с най-различни степени на съзнание, многобройни степени на съзнание. Оттогава досега е имало много нива на падение на съзнанието, докато стигнем до нивото трето измерение. В Библията това е наречено с простата дума грехопадение. По пътя на падението ние сме изгубили хекау, за което говорихме, т.е. святото Слово – жизнената същност на нещата. Ние сме изгубили своята Божественост и сме стигнали дотам, че сега се храним с паднали енергии, наречени въздух, храна, вода и така нататък. Но от друга страна, чрез тях можем да се завърнем. Ако ги пречистим в себе си, ако ги приемем правилно, можем да се завърнем. Ако човек диша хекау, т.е. своята чиста същност, тогава според атлантите той ще има съвсем други възприятия за реалността. И според толтеките тогава реалността ще го отглежда, ще го видоизмени, ще го завърне.

Хекау е живият хляб, който е бил изпуснат в Атлантида. Ще го кажа по друг начин: когато човек е изгубил връзката с хекау, т.е. връзката с Бога, той е изменил и дишането си, и мисленето си. Това означава, че възприема съвсем друга реалност. Щом е паднал от чистото Слово, той вече диша съвсем друг въздух и има съвсем друг начин на мислене. Това означава, че възприема друга, втора реалност. Човек е забравил как е бил сътворен – като реалност. И след падението си той е започнал да диша чрез носа и устата, вместо както дишат делфините – с душата си. Делфините дишат по истинския, първичния начин. Дишането с носа и устата означава, че ти не можеш да намериш реалността. Това е плитко дишане, това е и друг начин на мислене. Тези, които дишат така, атлантите ги наричат хора с поразено съзнание, което е наследство от Атлантида, от четвъртата подраса – туранците, от съгласието на човека с тях, с тази раса. Още оттогава той е подписал договор с тях да им служи и това го е отклонило.

ЛЮБОВ КЪМ ИСТИНАТА

(първа идея за размишление)

Окултната наука казва: Не търси Истината със спор, нито философски, нито научно, нито религиозно. Търси Истината с Любов. – Ето къде е правилната мярка. Когато обичаш Истината, ти ѝ се отдаваш и тогава тя започва да се грижи за тебе и да те ръководи. Когато обичаш лъжата и света, ти ще срещнеш много трудности и много препятствия и някои от тях ще бъдат разрушителни и непреодолими. Щом обичаш Истината, препятствията са без значение, защото Бог воюва за тебе. Бог и Неговите сили воюват вместо тебе. Който обича лъжата и света, трудностите го съсипват и накрая го разрушават. Докато този, който обича Истината, трудностите го съграждат. Забележете разликата: при единия случай имаме разрушение, а при другия трудностите го съграждат.

Любовта към Истината води човека към същественото, към нещото, което е изгубил.

ДЕМОНИТЕ И РАЗЧУПВАНЕТО

(лекция 11)

Първо едно малко въведение: от една страна, животът е борба, от друга страна, животът е игра. Но за ученика животът не е нито едното, нито другото, нито борба, нито игра. Той само минава в тези фази, но не остава там. Животът на ученика е дълбочина. Животът на ученика е особена любов към Истината, не просто отношение, а особена любов към Истината. В тази Истина той придобива мъдрост, която го отделя от Дървото за познанието на доброто и злото.

Съдбата на човека е особен род проклятие. Самата дума съдба, знаете, произлиза от думата съд, осъдени. В ангелския свят няма съдба. Всеки, който пречисти живота си, особено ума си, няма съдба. Тази съдба трябва да бъде изцелена. Това проклятие е свързано с непокорството към Бога от древни времена. То продължава и сега. По един или по друг начин непокорството работи. Ти например може да си повтаряш формули: „Господи, разчупи проклятието на моя живот“ или „Господи, разчупи проклятието, което засяга моето здраве, моите финанси, моя мързел“ и т.н. Но за Бог искреността е по-важна от думите.

Ще разгледам малко понятието съдба. Съдбата е преданост към Дървото за познанието на доброто и злото, преданост към смъртта, преданост към удоволствията. В по-тежък смисъл преданост към лъжата, въобще преданост към смъртта. Докато свободата, която Бог е дал, е дадена, за да бъдеш предан към Истината, предан на Бога. Любовта към Истината е най-мощният инструмент за овладяването на съдбата и за изцеляването. Който е избрал твърдо тази любов към Истината, той не може да бъде роб на съдбата и нейните последствия – проклятията. Само един твърд избор може да видоизмени съдбата, обикновеният избор не може. Ако просто обичаш Истината и другите неща, няма да стане. Един твърд избор може да видоизмени цялата съдба. Съдбата се състои от определени низши енергии. Те са наречени физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, ментално тяло. Всичко това е свързано със съдбата. Например главата на човека е пълна с неговата ментална съдба. Сърцето на човека е пълно с неговата астрална съдба, а тялото на човека е пълно с неговата физическа съдба. И понеже човек не е избрал любовта към Истината, той си остава в съдбата, т.е. той е позволил на съдбата да бъде по-силна от него – позволение. Както казва лечителят за болестта – ти си болен, разболял си се, защото си се съгласил. Ако не беше се съгласил, болестта щеше да мине покрай тялото ти и да замине. Но ти си допуснал, при съгласието вече тя навлиза.

Ти трябва да ръководиш съдбата си, както конят води каруцата, а не обратно. Не както е сега – каруцата води коня, т.е. съдбата ръководи човека. Твоята съдба е твоята древна неразумност. И затова пак казвам – думата съдба произлиза от думата съд, осъдени, това е твоята неразумност. Тя не може да ти помогне, защото демоните и Сатана днес са по-хитри от всякога, по-хитри от Атлантида. Те вече имат много опит. Например ще ви обясня една тънкост, която се е случила в тайното събрание на парламента на демоните, за което говорихме. Сатана събира демоните и им казва: „От днес нататък няма да лъжете постоянно хората.“ Те се учудили, защото това е тяхната същност. Но той им заповядва и обяснява: „Ако постоянно лъжете хората, ще бъдете различени и разпознати. Хората ще вземат мерки, ще се обединят, ще намерят начин да ви победят. Затова отсега нататък ще изучавате свещените книги и много често ще говорите истината. Когато дойде подходящият момент, ще кажете малката или голямата лъжа, която съсипва.“ Това е стратегия – тънка, демонична стратегия, с която постепенно ще ви запознавам. Значи дълго време могат да ви говорят истината, защото тя е изгодна за тях. Те в истината виждат полза, понеже нямат любов към истината. Те виждат, че по този път могат да заробят хората и всъщност са заробили много хора, дори и напреднали, духовни.

Съдбата е вътрешно състояние на човешката неразумност. Съдбата покорява и заробва само неразумни хора. Това означава, че вътре в разумността е изходът от съдбата. А що се отнася до проклятията, те идват от великата справедливост на Бога. Защо? Вие някой път може да мислите, че някой е осъден неправилно, да кажем лекарите в Либия. Бог ги съди за техните минали и тайни грехове. Те може да не си ги спомнят, но това няма значение. Много време им отлагат делата, само и само да се променят, да се покаят, да обърнат курса. А те търсят някаква помощ от хората, направиха голям въпрос в обществото, забавляват се и не могат да разберат нещо много елементарно – едно дълбоко покаяние и всичките им тайни и явни грехове отпадат. Но трябва да се досетиш. Горко на тези, които чакат помощ от света. Защото когато Бог не им даде помощта, дори и светът да им помогне, после ще стане по-лошо. Тук нямам идея да се спирам на такива елементарни въпроси.

Ако диагнозата е проклятие, тогава всички лекарства са заблуждение. Те не могат да помогнат. Напротив, демоните се радват хората да пият повече лекарства и да се объркват, това ги устройва. Проклятието всъщност е скритият враг на човека и то действа вътрешно – тихо, подмолно и опасно.

Коя е главната причина на проклятието? Отхвърлянето на Бога, отхвърлянето на Истината. Този въпрос с полуистина не може да се разреши. Трябва много твърд избор и ако си искрен, дори и да правиш грешки по пътя към Истината, Бог ще види тази искреност, ще те видоизменя, ще те ръководи и ще те освободи. Всичко това означава, че за да изцелим съдбата си, ние трябва да изпълним свещения закон ЛЮБОВ КЪМ БОГА. Всички са го чували, но ние трябва дълбоко да го разберем, твърдо да го изберем, ако искаме промяна. Именно тази твърда, избрана любов към Бога, любов към Истината разлага съдбата, т.е. чувството за обреченост.

Изцелението на съдбата и изцелението на всяка болест започва винаги с този закон: ЛЮБОВ КЪМ БОГА, ЛЮБОВ КЪМ ИСТИНАТА. Именно тази любов е пътят към очистването на себе си, на стаята си, на всяка мисъл. (После ще ви кажа по какъв начин демоните влизат да живеят в една стая.) Причината за всяка болест е скрита в най-малката отрицателна мисъл – това е началото, това е семето. Ще разгледате себе си – ако подхранвате отрицателни, лоши мисли, очакват ви болести. Вие ги сеете, после няма да имате избор. Ще трябва да ги жънете, защото в основата на всяка болест е най-малката отрицателна мисъл. Затова преди време ви говорих много за духовните дневници, дневници на Истината, дневници на безкритичност, защото това е едно постоянно очистване на ума, постоянна дисциплина. До една-две години неусетно е изцелен най-големият враг на човека, най-опасната болест – умът. Учителят го нарича старовременната змия. Там е кармата на човека, там е всичко; ако той не се очисти, да ви излекуват от болестите, е безполезно, защото после ще има нови болести. Ако едни демони бъдат изпъдени от човека и той няма с какво да запълни това празно пространство, ако не може да го запълни с любов към Бога и Истината, демоните ще се върнат с други демони, колеги и ще запълнят пространството още по-силно, защото това пространство трябва да бъде запълнено или с едното, или с другото.

Демоните не обичат осветената вода, за която после ще ви говоря. Те дори я ненавиждат. Всичко това означава, че трябва да бъдеш човек на изключителна вярност към Истината, защото Сатана и демоните ще се стараят да те победят в ума, в твоя начин на мислене. И ако ти се научиш да не мислиш правилно, демоните са успели. Освен това за демоните е много хубаво да имаш хубави постъпки и лошо мислене. Това е другото, което те много харесват.

Всичко това означава, че Бог е любов за разумните и закон за всички неразумни.

МИСЛОВНОТО ЛЕЧЕНИЕ

(втора идея за размишление)

Всяко прието внушение за разболяване отнема жизнена енергия. Няма значение дали това идва от човек, от лекар или отвътре. Това е атака. Отначало идва една малка, скромна мисъл – „ще се разболея“ и ти ако почнеш да си повтаряш, посяваш. Да приемеш отрицателното внушение, означава да изпъдиш Бога и своите помагачи, да изпъдиш духовната подкрепа, да изпъждаш от себе си своята разумност. Всяко положително самовнушение е връзка с невидимия духовен извор. Всичко това означава, че каквото си внушаваш, това укрепваш в себе си, това е закон. Това означава: мисли за здравето, за да го укрепиш. Мисълта е духовен магнит. Това, за което мислиш, ти го привличаш и то става все по-силно. Ако постоянно мислиш за здравето си, няма значение, каква е болестта. Скоро посетих нашето момче, което става все по-добре, което скочи от петия етаж, това беше и стратегия на Бога. Тук няма да се отпускам да обяснявам надълго – изключително дълбока стратегия. Той много се отчайваше, дълго време подхранваше лоши мисли, включително и критика към Бога. Имахме много разговори, това беше планът на Бога да му помогне и сега той се извисява. Когато го посетих и попитах (това са закони, които споделям, той е само повод): Сега ще живееш ли разумно, защото ако ми обещаеш да живееш разумно, ще те вдигнем на крака. Каза: Сто процента разумност! Казах му накратко: Това исках да чуя. – В момента той е все по-добре, разбра какво се иска от него. Какво искам да кажа, един закон: Не оздравява болният, оздравява неговата мисъл, неговият начин на мислене, неговият подход към нещата. И това е стратегията на Бога. Той сега го извисява. Започва да обича Истината, но по друг начин, за което го поздравявам. Той израства и вече цени нещата. Той вече ще внимава и за думите, защото всяка дума може да бъде помощ и да го съгражда.

Положителното самовнушение е лечение. Това е много древен метод в много народи, истинско лечение. И Учителят казва: Ученикът трябва да работи със самовнушението. Ако някой ви каже, че ще се разболеете, може да му кажете най-малко десет пъти: ще оздравея. Ще ви дам два примера от Учителя, макар че съм ви ги казвал: Жената била на смъртно легло и лекарят казал на мъжа ѝ, че жената си отива. Мъжът приел, разговарял малко с жена си и жената попитала мъжа си: Кажи ми честно, като умра, ще се ожениш ли или не? Мъжът отговорил: Ще се оженя. – Тогава няма да умра. – И живяла много години. Няма значение дали от ревност, оцеляването е по-важно, защото ще научиш важни уроци. Другият случай се е случил някъде в Бразилия. Двама парализирани в болница, никой не можел да ги излекува. Няма хора с такава вибрация, няма такива лекари... Изведнъж през отворения прозорец влиза една огромна змия. Те забравили, че са парализирани. Като хукнали да бягат, оздравели. Друг подобен пример е: една майка била парализирана, но много си обичала детето. Станал пожар (значи трябва една много голяма вибрация). Като видяла пожара, понеже любовта е много силна, тя е повече от огъня – забравила огъня, надраснала го, взела детето, хукнала, бягала донякъде и разбрала, че оздравяла. Пожарът идва на помощ, трябва една силна вибрация, за да може човек да бъде излекуван, но той трябва да заслужи това посещение, да заслужи този пожар.

Защо самовнушението е лечение? Защото е навлизане в състояние на покой и доверие – две думи. А доверието и покоят са навлизане в Бога, в извора на живота. Това самовнушение е свързано с правилния начин на мислене. Това е правилно разбиране. Правилното разбиране само по себе си е правилното, универсалното лекарство на човека.

ТАЙНСТВОТО, НАРЕЧЕНО НУН

(лекция 12)

Нун е египетска дума и има много значения, това е събирателна дума. В същността си това означава вода, ще говорим за тайнството на водата. Дали това ще е вода в реката, в океана, в морето, в дъжда, в снега, това е все Нун, все вода.

Учителят казва, че водата не се състои от кислород и водород. Те са само проводници, но не са вода, те са нещо странично. Във водата има трети елемент, който учените не го знаят, реално и буквално. Аз съм изучавал начина на мислене на почти всички нобелисти. Те са много далече от мъдростта, макар че някога едва-едва я докосват. Те не знаят този трети елемент. На мен ми отне много време да го открия, но това е друг въпрос. Днес ще говорим за същността на водата.

Водата е част от енергията на Нетера, т.е. част от енергията на Бога. Чистата Нун, т.е. чистата вода, идва от дълбините на Бога. Това означава, че чистата вода носи в себе си правилната енергия. Ето защо лечителят Петър Димков препоръчва дъждовната, пречистена вода. След време ще говорим повече по този въпрос, тук искам само да загатна защо тази вода е много важна за човека, както и изворната вода, както и осветената вода, защото тя е свързана с неговия правилен път и неговата мисия.

Накратко: тя се издига от океаните във вид на капки, които се извисяват много нагоре към небето. Там ги посреща мълнията и ги пресича, и внася в тях много силна енергия. Именно тази енергия му трябва на човека, но тази вода трябва да се пречисти, ще говорим друг път по-специално. Чистата енергия носи в себе си идеята за Бога, идеята на правилното развитие. Тази вода, наречена Нун, е създадена от Нетер Нетеру, на египетски означава Върховният, или Абсолютът. Тази вода е създадена в състояние на съвършена възприемчивост. Това означава следното: водата е жива същност, жива енергия и тя наистина символизира живота. Освен това нещо много важно: водата има памет. Като пътуват във вселената, капките проучват всички светове и приемат всичко. Ако имате едно шише в стаята си и наоколо има съответна музика, водата я попива. Когато пиете тази вода, идеите от тази музика влизат във вашата кръв и стават начин на мислене. Затова после ще говорим и за осветената вода. Нечистата вода има в себе си друга памет. Тя съдържа информация от Дървото за познание на доброто и злото. Затова Учителят е карал учениците дълго време да пътуват, километри наред да ходят за чиста вода. Защото чистата вода има информация, която произлиза от Дървото на живота. Това е друго Дърво, съвсем друг път. Има памет в себе си, има древно знание складирано, което постепенно разкрива тайните на Дървото на живота.

Водата записва всичко в себе си. Най-чистата и дестилирана вода, и изворната вода, това са капките на мъдростта. Те познават смисъла на живота и могат да го внесат в човека. Те могат да му дадат истинско виждане, понеже човекът се състои от вода – 60, 70, 80% човекът е вода – и в костите, даже в зъбите му има вода. Ако човек пие тази чиста вода и я осветява и пречиства, тази вода в него ще му даде много ясен и дълбок поглед за смисъла на живота. Въобще водата е дълбока тема, ще ви изнеса няколко лекции, но след време съм решил да подготвим една по-голяма книга в тази връзка.

Водата записва в себе си всякакви енергии, всякакви мисли и ги съхранява. Чрез формула, внесена във водата, водата става храм, т.е. място, където Бог присъства. Аз съм ви дал формулата и пак ще я повторя: взимате си малък пластмасов съд с любим цвят, който ще ползвате само за тази вода, не за други неща, само за тази вода. Изсипвате малко вода в него и си потопявате пръстите. Връхната фаланга, която има най-силна енергия, трябва да бъде потопена. Учителят казва, че най-силната енергия на човека се излъчва от ръцете и от очите. Концентрирате ръцете и очите във водата и казвате формулата: „Господи, всели се във водата и направи я свята.“ Около една минута концентрация, без да мислите за нищо друго. И после с тези духовни капки напръсквате всички ъгли. Духовете не могат да понасят тази древна вода, която е символ на живота, символ на развитието. Защо ъглите? Защото там се спотайват не само буболечки, но и астрални същества, особено в кухнята. Ако оставяте вечер нечисти чинии, там не идват само буболечки. Там идват астрални същества, които заразяват енергетиката на стаята. Това е друга тема, за която друг път ще говоря. Когато напръсквате тази стая, избирате си едно любимо число, първо, десето, аз съм си избрал 24-то число всеки месец, посветено на 24-те Старци. Когато напръсквате, вие правите изключителна хигиена на дома. Тези духове бягат като подгонени, все едно че ги стрелят. Защото водата наистина е жива и тя предава това, което е написано в нея. Пак казвам, Бог присъства в тази вода, когато тя е намагнетизирана със Словото. Тя приема в себе си напълно Словото.

Водата е създадена да очиства пътя към Бога. Ето защо водата в древен Египет се е смятала за нещо свещено. Осветената вода отстранява всички враждебни енергии, защото тя е канал на Нетера, на Бога. Бог тече в тази вода, в осветената вода. Когато Бог потече, когато ги опръскате с тази вода, тези духове бягат. Осветената вода е най-чистият образ на Божествената енергия.

Защо водата ни очиства? Вие знаете, когато човек се изкъпе, дори и в морето, водата му отнема психическите тревоги и враждебните енергии и човек се чувства олекнал. Да, водата наистина разтоварва. Тя си има мисия да разтоварва човека, да го очиства и да го води по пътя към Нетера, т.е. по пътя към Бога.

Водата ни очиства, за да вземаме все по-правилни решения в живота, това е нейна друга задача. Това постоянно очистване ни води до все по-правилни решения в живота. Водата запомня това, което е вложено в нея. Затова такива формули са много важни. Водата отнема от човека всичко тъмно, чуждо и негативно, т.е. това, което му пречи да живее разумно.

Водата приобщава човека към Божествения живот. В Нун, във водата има скрито тайно, закодирано знание за Бога, говоря за чистата вода. Учителят нарича това третият елемент във водата. На едно място казва кой е той: това е Любовта. Петър Димков, лечителят, казва: Това, което лекува във водата, не е водата, а това, което е истинската вода, което няма елементи. Никакви минерали, соли, кислород, никакви елементи. Въпросът е човек да се домогне до тази вода. Това е третият елемент.

Чистата вода съдържа в себе си най-древното знание. Тя подхранва цялата вселена и всички същества. И ангелите, и серафимите имат в себе си вода, но това е духовна, жива вода. Те са успели по пътя на земната вода да я трансформират, да разберат Любовта и да я превърнат в Жива Вода. Това знание за водата е свързано с Дървото на живота, а това означава познаване на Любовта. По друг начин казано, във водата е скрита тайна, която е свързана с постижението на Бога, това е нейната най-голяма тайна. Тя води до същността на живота, до постижението на Бога.

Според Тот водата те очиства, за да намериш своята цел в живота. Водата е одушевена. И самият човек в основата си е вода. Той е произлязъл от нея и ще се завърне в нея. Водата, която човек има в себе си, трябва да се освети, за да може той да вижда замисъла на Бога.

Думата вода е много древна дума, Учителят казва, че има древен корен и произлиза от идеята за водачество. Наистина водата е водач. Тя води човека към своето начало, защото Нун още означава изначалния океан, изначалния хаос, изначалната Бездна, или така наречения прапроизход на човека. Това е по-дълбокото значение на Нун.

Чистата вода ни води към това, което е смисълът на живота, по друг начин – първичното състояние на съзнанието. Това означава да се завърнем в произхода. Водата се намира навсякъде на земята, по земята, под земята и навсякъде. Тя странства навсякъде и запаметява всичко по своя път. Тя е същността на всичко живо, но преди всичко тя е хранител на древния живот, първичния живот, живота на боговете, живота на първата слънчева раса. За съжаление тази вода не се изучава в училищата, а тя е свързана с целия живот, с най-важните неща в живота. Тя е свързана и с човека, и със света, и с цялото му развитие, с всяка негова клетка. Тази клетка задължително трябва да плува в чиста вода, в Жива вода.

Що е клетка? На окултен език това е следното: Клетката е мъдрата и Божествена основа на организма. Това е клетка от окултна гледна точка. Ако в този организъм попада нечиста вода, това води до изкривяване на знанието, изкривяване пътя на човека, защото нечистата вода, от една страна, отнема енергия, от друга страна, разумност. Това става много тихо и постепенно. Докато в чистата вода има мъдрост, при която човек започва да намира своята цел, смисъла на живота и своя истински път.

Чистата вода, според древните египтяни, е носител на духовност, не мисловност. А това означава, че водата е нещо много съществено за връзката на човека с Нетера, с Бога. Водата е създадена за възраждане на духовността в човека и тя погубва всеки, който има лошо отношение към нея. Водата си има и своя отрицателна страна за този, който има лошо отношение към духовността. Тези, които нямаха специално отношение към тази вода, постигнаха своята участ от водата – в Атлантида, расата на туранците. Те нямаха отношение към чистата духовност, тогава водата се организира от невидимия свят, от Бялото братство, от силите, които я направляват. Тази раса беше потопена, водата се превърна в потоп. Това означава, че водата не прощава. Тя е един велик и древен закон. Тя наблюдава всичко и не прощава.

АЗИРА

(трета идея за размишление)

Наистина много е странен пътят на Бога. Азира е посветен в пътя на Истината, но е минал по пътя на Черното братство, извървял пътя на злото, но надраснал злото. Дървото за познанието на злото го е изпуснало. Това е един мъдрец и Учител, спада към Втория Старец, Старецът на Черното братство е негов Учител. Въпреки това той е Учител и мъдрец. Има много същества, които са минали по този път и са стигнали до Истината, както пък други вървят по пътя на Доброто и някои стигат до Истината, някои не стигат. В следващата книга, която скоро ще излезе, написах, че доброто е враг на вечното Добро. Става въпрос за човешкото добро, което е свързано с Дървото на познанието. Това добро наистина е враг на Абсолютното и святото Добро. Азира е минал през тази школа, той участва малко и в книгата Ава Торот, днес ще ви кажа някои неща от неговия опит, от неговата мъдрост. Той казва:

„Кой е белегът, че ти се движиш по своя верен и древен път, твоя си път, който ти е предначертан? Има един белег: ти ще усетиш пълнота и поток от енергия. Това не е твоята енергия, това е допълнителен поток, особено благословение. Този поток дава свежест, бодрост и напълно ясна мисъл. Това не е някаква мисловна, ментална енергия, това е чист поток. Той е едно изливане на Любовта. Този поток от лъчиста енергия носи ново знание и нов аромат.“ Става въпрос за тънко, духовно и свещено знание. „Потокът от мощната енергия към тебе означава поддръжка свише, от невидимия свят. Това означава, че си одобрен. Това означава, че си намерил своя път. Тази енергия, която се излива върху тебе, е живо благословение. Тя е допълнителна подкрепа за твоя път и затова, че ти си намерил правия път. В този поток ти си естествено блажен.“ Няма смисъл да се напрягаш, няма смисъл да търсиш блаженство. Ти просто си влязъл в този поток.

„Друг важен белег за твоя правилен път е, че съмнението тотално отсъства, просто няма съмнение. Защото този поток прави съмнението невъзможно.“ В тази чиста енергия просто съмнението е невъзможно. За малко ще прекъсна, сещам се нещо: ако искате да се зареждате с енергия, има един метод. Когато си карате формулата за ограждане примерно: „Господи, постави абсолютна огнена стража около мен“, представяйте си кръг малко над главата, около тринадесетата чакра – тя се намира на една разтворена педя над главата. Представяйте си един малък кръг от режеща сияеща светлина. Трябва да го преживявате, да го усещате, да го създадете – режеща бяла светлина. Ако до няколко дена не се образува и не можете да го видите, трябва да настоявате, защото този кръг трябва да бъде създаден – бяла, режеща, сияеща светлина. През този кръг ще влиза енергията отгоре през вашата централна чакра и ще ви зарежда с енергия. Това е един универсален метод, но представата ви трябва да е много ясна. Ще се упражнявате, докато представата стане ясна. Има борба на представи. Тъмните сили и демоните ще искат да не можете да го виждате ясно, да се чудите как става, защо не се получава. Но ако сте сериозни и искрени, най-много до една седмица представата се изработва. Ако трябва, ще си го начертаете на един лист, ще го гледате, ако не можете да го разберете – има най-различни съзнания, но до една седмица, ако човек е искрен, се получава.

„Този път, за който говоря, е твоята малка мисия.“ Всеки човек си има своя малка мисия, няма да казвам скромна, нищожна, защото в нея има нещо много хубаво, много красиво. „В никоя книга няма да намериш ръководство за твоята мисия. Твоята мисия е въпрос на ЛИЧНО ПРЕОТКРИВАНЕ.“ Запомнете, тази мисия е нещо, което те отличава от всички хора в света. Няма друг, който да те замести и да изпълни. Това си ти. Азира казва: „Твоята мисия е нещо, което ти можеш да направиш за другите по-хубаво от всеки друг.“ Никой друг не може да направи това нещо, само ти можеш да го направиш, това си ти. Може до теб да има мъдрец и велик лечител, той не може да го направи. Това е твоята тънка мисия. Защото ти ще го направиш по-хубаво от който и да е друг. „Твоята мисия е нещо, което ти правиш с особено удоволствие и огромна пълнота.“ По това можеш да познаеш, че си вътре в своята малка мисия. Огромно удоволствие имаш към тази си работа, към този си път и огромна пълнота, това са белези. „Мисията на човека е заключена в самия човек от Древния. Всеки човек сам трябва да си я отключи.“ Не да пита: Какъв ми е пътят, какво трябва да правя? Това е път на себеоткриване и той сам трябва да се отключи.

„Само твоята Любов към Истината – казва Азира – ще ти разкрие тази мисия и това е твоят специфичен път, който продължава към едно много по-дълбоко място.“ Мисията е между другото, но тя ще те заведе към много, много дълбоко място.

АУМЪ

3 август 2004 г.

Окултната мъдрост на Толтеките

продължение
(лекция 13)

Важни формули

за помагане на близки
(първа идея за размишление)

Дървото на изцелението

(лекция 14)

Исихастите

безмълвниците
(втора идея за размишление)

Дървото на изцелението

продължение
(лекция 15)

Някои важни неща от Учителя

(трета идея за размишление)

В неделя бях в София и много се радвам не само за многото хора, а и че вече има групи и в Англия, и в Америка, които не знаех даже, че четат лекциите ми, че размишляват по тях, даже много сърдечно ме поканиха. Аз засега отказах, но лекциите пътуват по някакъв път, който аз не знам, но се радвам, че хората ги ценят и си помагат по този начин.

ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ НА ТОЛТЕКИТЕ

продължение

(лекция 13)

Толтеките казват: „В ума на човека има много живи същества с безбройни мнения и гласове“. Умът чува много гласове. Те идват от много други светове (става въпрос за съзнания) и реалности. Ето защо толтеките решили, че умът трябвало да бъде напълно пречистен и овладян, за разлика от други две опасни раси в Атлантида – туранците и монголите. Между другото, това е най-опасният враг, най-опасната болест – неовладяният ум. Дори и да се излекуваш от тежка болест, ако умът ти е нечист, ако не е пречистен напълно, очаквай нови проблеми и болести. Това е основното, което трябва да се постигне, трябва да се изцели.

Ако умът е пречистен и човекът пробуден, тогава тези, които обикновено му говорят, са свързани с боговете и всички разумни и висши същества. Едно от най-важните условия е пречистеният и овладян ум, докато нечистият ум много лесно улавя намеренията на ада, т.е. на падналите същества. Това става просто естествено, те вибрират заедно.

В толтекската традиция Бог се нарича Орел, което означава най-чистият Дух. Наричат го още Вечно Извисеният. Що се отнася до Нагуала, или Учителя, смята се, че Учителят е същество, което обладава специална енергия, една специфична енергия, която може да помага на другите. Нагуалът е човек, който има способност да направлява хората към собствения им Орел. Техните учители, които се наричат Нагуали, имат тази способност, да направляват хората към собствения им Орел, към собствения им дух, към собствената им извисеност. Нагуалът учи човека на това, че самият човек обладава могъща сила, която го свързва с Орела в самия него. Тази сила е вътре в самия човек и тя е една специфична енергия. Това е чистата енергия. Значи чистата енергия е специфична енергия, има друго качество, друг лъч. Тази могъща и специфична енергия, която свързва човека с Орела, е наречена от толтеките Чистото намерение. Именно затова Нагуалът помага на ученика да постигне тази енергия и тази извисеност, т.е. да постигне своя Орел, своя собствен Дух, което означава своята свобода и още своята любов. Всички същества всъщност са този Орел, тази извисеност, но когато познаят себе си.

Според толтеките хората страдат от липсата на Орела в себе си – основната причина, т.е. от липса на пробуденост, възвишеност, извисеност. А това означава и от притока на нова енергия. Щом няма будност, няма приток на нова енергия. Толтеките казват, че човек се освобождава от страха, ако умее да странства в дълбините на своя собствен Орел, т.е. в своя чист дух, който познава само свободата.

Толтеките казват, че Любовта заражда в човека благословената енергия и казват: „Любовта е тази енергия, която се превръща в здраве, в духовност, в истински път“. Тя е самото здраве, самата духовност, самият водач, самият път. Смятали са, че всички човешки убеждения са система, която толтеките наричали Книгата на ада. Там, където има човешки убеждения, т.е. там, където работи умът, те го наричали Книгата на ада. Книгата на ада е съставена от паразити на съзнанието, т.е. лоши мисли, лоши чувства и лоши убеждения – това са паразити на съзнанието, свързани с тази книга. Обясняват за паразита: „Паразитът е живо същество, което се състои от ефирна, тънка енергия. За да живее, паразитът трябва да се храни. Ето защо той се старае да създаде погрешни убеждения, погрешни мисли, погрешни чувства.“ Те го наричат всичко това съновидения. Към тази област спадат страхът, омразата, депресиите, кошмарите, които изработват съответни емоции, т.е. храна. Значи всеки, който има такива мисли и емоции, има и такива неща в себе си: или страх, или омраза, или депресии, или кошмари – паразитите много обичат тези неща, защото те изработват точно съответни емоции, т.е. храна.

Всяко съзнание, което се саморазрушава, се контролира от паразити. Толтеките знаели, че за да се справиш с паразитите, трябва да им обявиш война. От една страна, това означава да обявиш свободата си, свой собствен начин на мислене; няма значение как мисли светът, няма значение как мислят паразитите и обществото въобще, ти трябва да обявиш свой собствен начин на мислене, трябва да обявиш война.

Толтеките избрали пътя на бунта, защото другият път означавал да се предадат на паразитите и да станат хора на света както другите раси. И затова нарекли себе си воини. Воинът е човек, който напълно осъзнава присъствието на паразитите. Той не казва дали ги има, дали ги няма, той не гадае. Той напълно осъзнава, че те съществуват, това е много важно, за да им обявиш война. Той напълно осъзнава присъствието на паразитите вътре в своя ум, не някъде – вътре в своя собствен ум се обявява войната.

Борбата с паразитите е изходът от Книгата на ада. За толтеките-воини пътят към свободата означава преодоляване на (те говорят на един особен език – нахуатъл толи – един от атлантските езици, останал и впоследствие в някои народи) митоте. Митоте означава хаоса, т.е. обикновеното човешко съзнание, те му обявяват тотална война, никакво съгласие с него. Воин означава да започнеш стратегически постепенна и постоянна война. Става въпрос за много хитър враг, той е ефирен, той е без тяло, той внушава, той отклонява, той разубеждава. И те му обявяват тотална война, но стратегически, постепенно и с постоянство, т.е. обявяват война срещу злото и всички паразити в себе си, не в света – в себе си. А това означава да имаш правилна любов към себе си, според толтеките. Това е мярка и означава да не изневериш на себе си, а да имаш правилна любов към себе си и въобще към живота. Другият път ще говорим специално за толтека-воин. Те се наричат още ловци на енергия. Примерно ако го гони тигър, тигърът няма да му вземе енергията чрез страх, напротив, толтекът ограбва тигъра...

ВАЖНИ ФОРМУЛИ

за помагане на близки

(първа идея за размишление)

Те са малко, но са концентрирани и важни:

1. Господи, само Ти живей в мен и никой друг.

2. Господи, разчупи контрола на дявола върху брат... (сестра...). Значи с цитати няма да им помогнете, с разни съвети няма да им помогнете, а съжалението е вече остаряло. Ако съжаляваш един човек, ти увеличаваш неговата беда. В миналото това е било полезно, сега не е, съжалението е остаряло. Ще му изпращаш формули и положителни мисли, ако искаш реално да му помогнеш. Защото ако сто човека го съжаляват и не му изпращат мисли или му изпращат някакви лоши мисли, този човек допълнително ще бъде разбит.

3. Господи, излей благословението си върху моето дете (еди-кой си близък, върху моя апартамент). Представяйте си кръгове от жива, режеща бяла светлина. Или: Излей могъщото си благословение...; или: Излей огненото си благословение върху... И тези, които са ви близки, ги поставяте в този кръг.

4. Господи, бъди постоянно между нас със... по най-красив и Божествен начин (за тези, които имат трудни отношения). И постепенно лошите влияния, лошите духове ще се разреждат, докато си отидат.

5. Господи, научи брат... (сестра… или моето дете...) да се справя с всяка трудност. Формула за ваши близки – не да избягва, защото няма да има опит, няма да се кали, няма да има дълбочина – да се справя!

6. За болни: Господи, излей върху брат... или сестра... словото Си на изцеление. Избирате си ключовата дума изцеление, представяте си човека и повтаряте само нея – изцеление, изцеление, изцеление – може 10–15 минути, ключовата дума, особено ако детето спи, както някои направиха и много помогнаха. Някои деца нямаха увереност, когато спи, умът го няма, душата е още по-възприемчива, няма съпротива; детето започна да се събужда с все по-голяма увереност, започна да вярва в живота, намери си работа, втора професия, трета, започна да му върви.

7. Господи, научи ме да живея без грях – разбира се, като правите съответните старания.

Когато някой ви атакува или има опасност в него:

8. Господи, Ти се справи със злото в... (еди-кой си).

Ако някой не иска да живее:

9. Господи, научи брат... да иска да живее. Някой може да каже: Ама трябва ли да се месим? В случая трябва, няма тука да ви обяснявам защо, но трябва.

За отчаяните: има ваши близки, които изпадат в несъзнателност, не знае какво говори, не знае какво прави. Никакви съвети в случая няма да му помогнат, освен вътрешно, разумно говорене и формулите:

10. Господи, парализирай напълно злото в несъзнателното на... Дори и да стане нещо, ще стане десет пъти по-меко, по-леко. А може и нищо да не стане.

ДЪРВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

(лекция 14)

Става въпрос за изцеление на съдбата в най-широк смисъл.

Съдбата е съставена от три вида нисши енергии: физическа, астрална и умствена (ментална). Освобождението се намира в разбирането на фината, тънката енергия, която се намира в душата и в чистия дух. Освобождението се намира в чистата енергия, която е от друго Дърво, именно от Дървото на живота. Дървото на живота е съставено от чиста енергия. Тези, които са от Дървото на познанието, т.е. от съдбата, от ума, те се изразяват така: „От съдбата си не можеш да избягаш“. Т.е. отчаянието казва: „Не може да се избяга“. Така невежеството се оправдава и се утвърждава. Учителят е на съвсем друго мнение. Например писано ти е някаква болест, идва лекар и ти казва още друга някаква болест. Значи звездите ти написали една болест и ти трябва да се примириш, защото била съдбата такава – от това по-голяма глупост няма. После лекарят ти казва, че си болен от рак. Аз ви казвам да кажете на звездите да си гледат работата, същото и на лекаря, както онзи случай дето ви казах за болната жена: била на смъртно легло, лекарят ѝ казва: „Не искам да те лъжа, скоро ще умреш“, казва го и на съпруга ѝ. Жената пита мъжа си: „Като умра, ще се ожениш ли пак? – Да – отговорил той. – Тогава няма да умра.“ И живяла дълго. Има начини как човек да си удължава живота, макар и отрицателни, макар и от ревност. Но в Библията има други начини: ако обещаеш нещо на Бога, дори и да ти е писано (аз лично не вярвам в писаното, защото човек пренаписва; човекът има дух, има душа, няма какво да слуша звездите – те да му пишат и да му говорят или пък бедните лекари. Освен това лекарите в света защо не могат да лекуват?), няма да се съгласяваш. Петър Димков казва: „Болестта е дошла, защото си се съгласил“. Щом се съгласяваш, щом допускаш, тя това чака, влиза.

Истинското изцеление от съдбата се случва в Божественото присъствие. Без това присъствие всички лекарства са една голяма илюзия. А що се отнася до дявола, той няма власт да ни унищожи. Скоро трима човека правиха заговор да ме убият, идват и ми предават... Аз ги знам кои са долу-горе, няма проблеми. Аз въобще не воювам, изпращам Учителя срещу тях от 1982-ра година и никога не се разправям, това не е моя работа, нито да ги мразя; ще ги благославям, ще им кажа по някоя хубава дума. С някои от тях се срещам, казвам им по нещо хубаво или ги поздравявам и се разминаваме. Ако аз се съглася, ако пусна страха, ако кажа: „съгласен съм“, ами духовете това чакат и това внушават. Същото важи за болестите. Значи за всичко разумно се съгласявайте, за всичко неразумно – не. Но дори и да ви е писано, в Библията има пример и Учителят е дал много примери – може да удължавате с много години живота си. Но трябва да обещаете, че искате да се учите истински и да се развивате, че искате да се учите по Божествен начин, искрено и тогава Бог казва: Прибавете там 20-30-50 години – никакви проблеми. После може да има ново прибавяне, въпросът е дали сте искрени и дали искате мощно. Това означава, че няма значение какво ви е писано.

Що се отнася до дявола, той няма власт да ви унищожи. Защо? Защото ако имаше власт, той няма търпение. Ако имаше власт да ни унищожи, това много отдавна щеше да стане – той не може да чака. Ако Бог му даде, той може, иначе чака. Колко време чака? Може да чака хиляди години, каквото Бог му каже.

Хората искат да им е леко, въобще искат да им е лесно. Ще обясня тази грешка: Адам и Ева живяха много дълго в рая и им беше много лесно (пише в архивите на Бялото Братство). Но те не израстваха, много време нямаше израстване. Хората израстват в трудни времена, не в лесни, не в щастливи времена. Човек трябва да се излекува от най-опасния вирус. Кой е той? Това е нечистото мислене. Както видяхте, толтеките обявяват война. Това е плодът на змията, това е Дървото за познанието. Според Учителя това е много стара, изостанала култура – това означава изразът Дървото за познанието на доброто и злото. Именно нечистото мислене е провалът на човека. В рая Адам и Ева показаха какво е нечисто мислене, когато бяха изкушени, докато Христос показа какво е чистото мислене. Той показа какво нещо е Дървото на живота, никакво поддаване. Демоните могат да ти говорят цял ден – никакъв слух! Само посветените, Учителите имат право да говорят с тях и те знаят какво точно: примерно някой път ги заставят да кажат точно защо измъчват болния, коя е причината и така ги отстраняват. Демоните, когато са призовани от Истината, много съжаляват, когато са изпуснали думите как точно са объркали човека, но това е друга тема. Христос показа какъв е методът. В Дървото на живота е скрито съвсем друго знание и друг подход. Каквото и да се случи, първата ти мисъл е положителна, не втората. Примерно лекарят ти каже, че имаш много тежък тумор. „Благодаря ти, приятел, само че си гледай работата (това може да му го кажеш и вътрешно) – аз имам друго мнение.“ Скоро в Москва имаше такъв случай – много тежък тумор, забравих кой орган точно е болен: руснакът взима един атлас на човешкото тяло, на болния орган слага едно слънце и започва атака с положителни мисли. Никакъв тумор, никакъв рак – за кратко време всичко изчезва. Тук няма цитати, няма полувярвания, няма разсъждения – това е правилен начин на мислене. Много хора има излекувани от рак. А има много прости методи, които Учителят е дал, но понеже някой път нещата са много прости, човек казва: „А, сега ще дишам дълбоко... или чиста вода, какво толкова“. Обаче дълбокото дишане първо означава връзка с чистата енергия, после означава връзка с висши същества, после означава съвсем друго ръководство и т.н. Но като погледнеш, ще кажеш: а, един въздух... Само че този въздух има и скрита светлина, и дълбока любов има, и енергията от Дървото на живота е там вътре.

За да се изцели човек от съдбата си, той трябва да се върне в Дървото на живота, т.е. в правилния начин на мислене. Той може да си го наложи, не да чака някой да го научи – той може да го избере. Дървото на живота, това е чистата енергия, това е изцелителната енергия, това е тънката, проникваща енергия на Любовта. Затова лекарите не могат да лекуват, защото здравето е глобален въпрос. То изисква много велика любов към Бога. Освен това само здрав човек може да лекува. Няма здрави лекари, с много малки изключения – полуздрави. Има такива, които се развиват правилно, но те са много малко. По друг начин казано: Любовта към Бога е получаване на най-важната, здравословната енергия. Любовта към Бога е получаване на съществената енергия, т.е. това, което най-много ти трябва. Голямата цел на изцелението не е да оздравееш, а да се освободиш напълно от Дървото за познанието на доброто и злото, от старата култура, или така наречената змия. Например пробуденият човек никога не се тревожи за бъдещето, а за това, дали живее за Бога, дали наистина живее в Бога. Никакво бъдеще, никакви звезди, а дали живее в Бога, дали има истинска любов към Бога – това е неговата първа и единствена разумна тревога. Ако нямаш истинска любов към Бога, ти няма как да имаш бъдеще. Няма как звездите да ти помогнат, нищо не може да ти помогне, защото бъдещето е в ръцете на Бога, не в ръцете на звездите.

Най-тънкият враг на човека е мисълта, неговият начин на мислене. Оттук трябва да започне изцелението. Изцелението изисква да очистиш начина си на мислене. При толтеките това става постепенно, стратегически. В духа на човека, във всеки от вас има вродена много могъща решителност, която я няма нито в тялото, нито в ума, нито дори в душата – много могъща решителност. В тялото, в ума и в душата ги няма тези неща, те не познават тази решителност. Това означава, че всеки трябва да събуди в себе си по един разумен начин тази решителност. Или: Избери твърдо любовта към Бога и Истината и не се тревожи за злото, защото злото се намира всякога и по всяко време в чистите ръце на Бога.

Някои искат да станат религиозни. Не ви съветвам. Не ставай религиозен, не обърквай нещата. Стани любящ, духовен, благ и разумен – това е нещо, което реално ще ти трябва. Когато избереш твърдо Бога, пак ще страдаш, но ще обясня разликата: ще бъдеш изцелен. Защо? Защото Бог ще изгради в тебе своя замисъл, т.е. той ще изгради в тебе едно вечно добро, не мижавото човешко добро, а едно вечно, абсолютно, реално добро – това е замисълът на страданията. Не да станеш получовек, както казва Учителят за един, дето искал да оздравее, за да отиде и да убие някого; няма за какво да оздравява, трябва да лежи, докато научи урока си. Но той нямал търпение, в един момент оздравял и тръгнал, но... паднал в един трап и си счупил крака. Няма закъде да бързаш – затова си болен, за да станеш по-вътрешен, по-духовен, защото и ако сега не се отдадеш на вътрешните неща, кога?

ИСИХАСТИТЕ

безмълвниците

(втора идея за размишление)

Това е една много дълбока школа, която е съществувала и в Атлантида, и в Египет, и в Гърция, и в Англия, и в България, и на много места. В България се смята, че има три велики школи, което е, разбира се, грешка: орфиците, богомилите и Учителят. Тези безмълвници – исихастите – са пропуснати, защото са много дълбока вода, намерили са най-дълбоките методи, по-дълбоки и от Орфей, и от богомилите. Те не са избрали този бунт срещу държава или нещо друго, те са избрали безмълвието и благоговението – една от най-дълбоките школи, които някога са съществували, включително и в България, минала е тихо и незабелязано като дълбоките води.

Кой е най-тънкият въпрос на живота според исихастите? Безмълвниците отговарят, те са го открили: Това е изпълнението на Божията воля. Не да гадаеш, да знаеш точно коя е тя – те са открили най-тънкия отговор на този въпрос. Как са го открили? Чрез две неща: безмълвие и благоговение. Една от следващите книги, които подготвям, е „Златни закони на спокойствието“, но второ издание, почти два пъти по-голяма, тя съдържа и по-дълбоки неща от спокойствието, там се обясняват много неща. Накратко ще кажа: има три степени – мир, спокойствие и покой. Мирът изисква овладяване на ума, твърдо, задължително, без компромиси – всеки ученик може да го постигне с духовни дневници и дисциплина в най-лошия случай за три години, в добрия случай за една година при голяма сериозност. Умът изисква овладяване на себе си, иначе няма да има мир – ще бъде мечтаене, подписване на договори и илюзии. Спокойствието изисква разумна душа, разумност – това е качество на душата, не е на ума, не е на сърцето; сърцето има друго качество. Покоят изисква мъдростта на чистия дух – там е мястото на истинската медитация, именно в покоя. Затова е важна релаксацията: тя не е покой, но след време тя ще заведе човека; тя е едно въведение, успокояване и рано или късно човек ще стигне до спокойствието и покоя, но нещата не трябва да се бъркат.

Що е безмълвието? Исихастите казват: Мъдро качество на търпеливия човек. Бих прибавил и на любящия човек, защото търпението е качество на Любовта.

Коя е волята на Бога? Исихастите казват: Постоянната любов. Разбира се, с много опит са стигнали до този извод, с много страдания. Страданието е изработило тяхната истинска интуиция – не предчувствия, те са въведения, а интуиция.

Казват исихастите, безмълвниците: Който люби постоянно, в него се е вселила душата. – Ако имаш такава любов, ако някой от вас има такава любов – при всички условия на живота – това вече е мярка, диагноза, в него се е вселила душата цялостно. И той има постоянна радост и вдъхновение, други белези. Той не чака някой да го вдъхнови, сам вече ги има. Ако има някой да му помага, той само му увеличава радостта и вдъхновението, но той вече си ги има, не ги чака на заем, вече ги има от собствената си душа.

Коя е волята на Бога? – Постоянно горене за мъдростта. Не за знания, не за мнения, а за мъдростта. Който така люби мъдростта, в него се е вселил вече духът. Не говорим вече за душата, тук вече говорим за другата мярка. Който така гори за мъдростта – не просто да почета нещо, да науча нещо – не! Това е пожар, това е огън – който така гори, вече в него е заработил духът.

Що е чистият дух в човека? Исихастите казват: Живият хляб. Животворящият хляб, насъщният хляб. Това е идеята за насъщния хляб в Отче наш – дай ни хляба наш насъщний – това е чистият дух в човека, нищо друго не е по-дълбоко от този истински хляб. По друг начин казано: чистият дух в човека е сам по себе си храна нетленна.

Безмълвниците разбират смисъла на живота в дълбините на своето смирение, там смирението е задължително. Чрез благоговението си безмълвниците постигат своя истински опит. Не както преди време един ми каза: Аз имам опит, четири брака, четири развода – страшен опит, нали? Безмълвниците постигат своя истински опит, това не е човешки опит, който е фалшив опит. Това е много дълъг път на еволюция. Даже има животни, които се развиват по-бързо от някои хора. Затова Учителят казва, че има животни, кандидати за хора и хора, кандидати за животни. Исихастите постигат своя истински опит по пътя към Бога именно чрез това благоговение – универсалното, 25-то качество на Любовта, най-високото, последната степен. Който има благоговение, живее в безмълвие и Богопознание.

Злото не може да се бори с тайната на безмълвието. Исихастите казват: Безмълвието е смърт за злото. Наистина никога не можеш да се разкайваш за безмълвие, но една изпусната дума може да ти реши целия живот. Не само в обикновения живот, даже и при мафията е така – ако си объркал една дума, това е вече краят.

Безмълвниците имат осветено добролюбие. По-нататък ще посветим поне една-две лекции на тях, тъй като тяхната мъдрост е много дълбока. Макар и безмълвници, има 7-8 книги, които са излизали, така че са искали да кажат все пак нещо.

ДЪРВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

продължение

(лекция 15)

Който вярва в Бога, трябва да умре в себе си до една дълбока степен, наречена Дървото за познанието на доброто и злото. Трябва да се откаже от човешкото добро, от услугите, които са лицемерни, за разлика от истинското добро. Трябва да умре напълно за Дървото на хитростта. Хитростта е качество на изостаналите атланти, най-трудно се лекува тя.

Всяка болест и падение имат общ корен – Дървото за познанието, нарича се още и Дървото на безверието. Думите и мислите, свързани с това Дърво, са мъртви; дори и когато са красиви, тези думи са мъртви.

За да бъде изцелен човек, трябва да съумее да убеди себе си. Но има думи, до които той трябва да се домогне. Те са могъщи, живи същества, живи принципи – те идват от Дървото на живота. Това означава, че изцелението изисква думи на увереност, не да казваш: ще оздравея ли, може би ще оздравея... В Дървото на живота няма ако, няма може би. Тези думи на увереност са от Дървото на живота, от Дървото на Бога, от Бога в нас, а Той иска точно това – да бъдем уверени, да бъдем силни. Не да се правим на силни, защото силата не е наша, макар че в нашия чист дух я има. Да имаме силата, но да бъдем смирени Бог да работи. Някой да не помисли, както в София един иска да става господар на вселената – втори път влиза в психиатрия, за да си уточни мнението, защото то е от друго Дърво. Тези думи са живи същества, живи принципи. Думата принцип е много силна и много дълбока. Именно тези думи лекуват всички болести, ще видите после какво казва Учителят по този въпрос, колко е просто; няма значение, колко е тежка болестта, нещата са много прости.

Изцелението изисква вътрешна увереност. Бог е в тебе, ти не можеш да кажеш: няма го; това означава изпъждане. Ако повтаряш мога, няма да стане веднага, но след време ти ще се съединиш с Бога и затова казва Учителят: Ученикът работи с думата МОГА.

Някой може да каже: Аз имам проблеми и трудности. Това е без значение, какъв е проблемът, каква е трудността, каква е болестта. Ти само избери постоянната молитва и тогава, независимо от това, какъв е проблемът, болестта или трудността, пред постоянната молитва всички отрицателни сили в света и във вселената отстъпват. Усърдната молитва е велико оръжие – има такъв стих в Библията, в Яков, на него може да се спра някой път отделно.

А що се отнася до вярата, вярата е виждане на изцелението, преди да се случи, това означава вяра. Не да мислиш, че ще се случва, че ще стане – ти вече се виждаш изцелен. Примерно ако си парализиран, ти си представяш как се разхождаш; това няма да стане веднага, но ти ще победиш злото в своето въображение, което те е заключило да не можеш да ходиш. Ще си представяш, че се разхождаш, от време на време ще побягваш малко и ще караш формулите. Вярата е виждане на изцелението, преди да се случи, преди да си го постигнал. Изцеляването е плод на – запомнете – натрупани мисли, натрупани формули, натрупана чиста енергия. Това обяснявах скоро на една болна душа: когато си тежко болен, трябва да дадеш съответната енергия, да натрупаш строго определено количество енергия, капитал. Както във външния свят на по-ниско ниво ако трябва да получиш някаква стока, трябва да събереш тези и тези пари, точно толкова пари. Същият закон важи и в духовния свят – голямата болест изисква да натрупаш голямо количество енергия и да направиш голяма, сериозна промяна в живота си. Малката болест иска друго – малко натрупване на енергия, малка промяна.

Молитвата е изключително велик дар от Бога. В Библията се нарича оръжие, както и музиката. Учителят нарича хубавата музика, извисената музика оръжие. Молитвата е още по-дълбоко оръжие. Затова Учителят казва: Има въпроси, които може да ги разрешите с музика. Обаче има въпроси, за които музиката няма да помогне. Там вече работи оръжието постоянна молитва. – Молитвата е най-сигурното оръжие и за изцеление, и за всякаква победа. Имам случаи в гората, много опасни хора, цели групи животни са ме нападали – видях я как работи. Но понеже не искам да говоря за себе си, затова премълчавам много неща, но просто съм се смайвал. Макар че съм се превръщал целият в молитва и забравях дали съм жив, дали съм в този свят; забравях окръжаващата среда, гората, дърветата, небето, всичко. Което означава, че при истинската молитва изчезваш. Това е поглъщаща молитва, поглъщаща концентрация. Човек с горяща и пламенна молитва е непобедим, защото Бог е с него и Бог е в него. Но пак искам да кажа: човек трябва да е смирен, за да не си представя, че той самият е господар на вселената или че той самият е много силен. Защото Учителят казва: На един много силен човек една малка микроба на чумата може да му види сметката. Затова Бог е казал в Библията: „Постоянно се молете.“ Законът за капката, както ви казах преди: капката е мека, обаче побеждава камъка. Тогава кой е по-твърдият? Постоянството е по-твърдо. Постоянната молитва може да изпъди всичко отрицателно от вашите близки. Въпросът е дали ще се заемете сериозно, дали ще пазите енергията, а няма да я разпилявате по обикновени разговори, обикновени думи, нечисти мисли и т.н., където е изпиването и разрушаването на човека.

Усърдната и постоянна молитва променя болестта, т.е. видоизменя я в здраве, променя хора, променя събития, променя разговори, променя явления, променя войни, променя затвор в свобода. Ако си заложник и обещаеш на Бога, може да те е хванал, да кажем, Бен Ладен – ако те е хванал и те държи, ако обещаеш на Бога нов живот искрено, дълбоко, тъй като всичко е инструменти в ръцете на Бога, Бен Ладен ще каже: Този съм го хванал по погрешка, я да го пусна. Затова някои заложници ги пущат, а за някои няма пущане, защото има дълбок вътрешен момент.

Молитвата променя всичко – усърдната, постоянната молитва. Защо? Защото усърдната и постоянна молитва е енергия, която в един момент се превръща в поток от Бога. Значи Бог се слива с нея в един момент и тя става поток. Учителят казва: Никой човек, колкото и да е глупав, не би си поставил ръката в огнена лава, за да опитва този поток. – Няма такъв човек, който би пожелал да си постави ръката, за да види що за поток е това. Този поток от Бога е поток от всички невидими сили на вселената и на невидимия свят. Това е чистата енергия. Тя може да се превърне в поток. Затова когато имате по-важни проблеми, не лъжете себе си и Бога с една кратка молитва: Господи, помогни ми; с такава малка вложена молитва вие искате големи резултати. Така действат много българи. Не, ако искаш мощни резултати – мощни молитви! Ако искаш средни резултати – средни молитви; ако искаш малки резултати – малки молитви и ако не искаш резултати, може и да не се молиш. Но много хора и от други учения в София идват да ме питат защо така става, защо не върви, защо пропадат, защо тъй се случи... Казвам: – Да ти дам една проста формула. – Не приемаме формулите. – Добре, няма проблеми.

Всеки човек постига мислите, които е натрупал. Значи трупаш някаква мисъл за болест – разбира се, това е черна формула, ти си творец. Създаваш я, милваш я, галиш я, викаш я – мислите са магнит. Накрая като дойде, казваш: съдбата е такава, звездите такива, а то е съвсем друго. Това е твоето невежество. Ето защо човек трябва да се старае да е буден. Будността зависи от постоянната молитва. Молитвата увеличава будността. Когато си буден, знаеш какво да трупаш, знаеш какви мисли да трупаш, какви благородни чувства и какви светли постъпки да трупаш. Ето защо казвам: внимавайте много с мислите си, защото насочената мисъл е насочено оръжие. Брат Михаил казва за тези, които владеят концентрация – те могат да изпращат мисли-ракети. Те могат да се движат като ракети навсякъде във вселената, включително и в другия свят. Но който не познава законите, след време тази ракета се връща обратно.

Ето защо някои се упражняват много в концентрация. А какво означава концентрация? Добре управлявана мисъл. Затова концентрацията е много важна – в точка, в свещ. Когато имаш един проблем или когато твой близък има нужда от помощ, да се концентрираш да му помогнеш. Не да му изпратиш само една мисъл и да забравиш, а да му изпратиш сто, двеста молитви. И както някои майки правят, тук ги познавам, по няколко часа само върху проблема на сина си и отделно други молитви. И те видяха резултатите, въобще как работи законът.

Молитвата е най-силното оръжие, което Бог ни е дал. Тя е повече от оръжие, защото е връзка със самия Бог. Тя осъществява връзката, осъществява истинския опит. Тя съгражда интуицията. И накрая тя води човека към Мъдростта.

Ето защо молитвата е огромна отговорност. Според Дървото на живота ако желаеш здраве, създай преди всичко и първо здравето в съзнанието си, в себе си. Създай това ядро от светлина, създай здравето в съзнанието си. Съзнанието е методът за постигането на всичко, за привличането на всичко. По друг начин казано: това, което искаш да постигнеш, преди всичко трябва да го създадеш в съзнанието си. То трябва да е ясно. Ако искаш да си здрав, да си представиш тази светлина ясно и да си отговориш защо искаш да си здрав, дали после ще планираш глупости. Скоро говорих с една позната, питам я: – Какво правиш? – Всеки ден правя глупости. – Имаш ли почивен ден? – Нямам. – И от време на време грохва, угасва, не иска да се променя. Но човек в един момент ще се измори, защото това е уморително и ще почне нещо друго.

Постоянната молитва, която работи в човека, това е слязлата ръка на Бога в самия човек. Т.е. Бог ще изпълни много неща в твоя живот според твоите молитви, според това, за което се молиш, постепенно и според това, което мислиш, чувстваш и постъпваш. Той така те насочва – не отнякъде да ти помогне, а отвътре. Той те насочва чрез твоя собствен начин на мислене. А той трябва да е ясен в самия тебе, трябва да знаеш какво искаш, защото ако искаш здраве, за да оглупееш, не знаеш какво искаш.

Затова е много важно да имаш чисти намерения, както казват толтеките, за да може Бог да те обикне истински, за да можеш да спечелиш доверието на Бога. Когато Бог те обикне, проблемите вече ще бягат от тебе. Понякога ще те заглеждат малко, но ще кажат: този човек е опасен, в този човек има нещо особено. Да, Божият поглед е такъв. Те малко се плашат от този поглед и от Бог в човека. Проблемите са живи същества, те познават къде има сила на духа и бягат.

Така постепенно Бог ще те научи на чистото, сгъстено Слово. С това Слово ще постигнеш своята мисия и своята най-велика и тайна цел, не тази, която е пред хората, а своята тайна, истинска и чиста цел. Това сгъстено Слово, което е самият Бог в действие, изисква много Любов – не просто любов, не човешка любов, а много духовна и Божествена Любов. Разбира се, ще минеш и през човешката любов, но тук говорим за нещо много повече.

Човек може да бъде изцелен, когато се завърне в Дървото на живота, т.е. в първоначалната чистота. В тази първична чистота няма никакво зло – нито микроскопично, нито никакво зло въобще, няма и добро. Има Любов, а това е нещо много повече от добро. Тук се намира истинското изцеление, истинското здраве. Ще го кажа по друг начин: Любовта е самото здраве. Истинското здраве – това е самата Любов, тя е Дървото на изцелението. Това означава, че здравето е свързано с една много велика Любов. Това е един космически проблем и същевременно глобален въпрос, затова медицината не може да го разреши. Да не говорим, че тя е превърнала човека в месо. Учителят казва: Обикновеният човек има едно тяло, истинският човек има седем тела. Днес болестите се смятат за нещо нормално, а здравето – за нещо ненормално, неестествено. Това е така, защото хората нямат достъп до Дървото на живота, отдалечили са се по някакви свои, особени намерения. Изгубили са достъпа, т.е. те са изгубили достъпа до висшата жизнена енергия, където е здравето, а тази енергия е самата Любов. Това е много специална дума, която много дълбоко познават само Старците и посветените. Посветените я познават частично, Старците я познават дълбоко в нейните корени. За Старците тази свещена, тази специална дума означава най-страшната висота и най-дълбоката и най-възвишената бездна. За тях думата Любов има други измерения, прекалено дълбоки, включително и за посветените. И макар че тя е наистина страшна мистерия, тя е, казва Тот, нашата цел. Такава е Любовта – бездна е, океан без брегове, обаче тя е нашата цел. Цялата вселена се движи към нея – включително минерали, растения, животни, всичко живо, всеки атом. Кабала казва, че всеки атом е жив.

НЯКОИ ВАЖНИ НЕЩА ОТ УЧИТЕЛЯ

(трета идея за размишление)

Учителят казва: „Ако не познаеш Бога в страданията, никъде и никога няма да Го познаеш.“ В страданията има дълбочина, която в щастието и в радостта я няма. Целта на страданието не е да те направи щастлив и заспал, а да те направи дълбок. После вече щастието ще те гони, ако въобще го искаш. А пробуденият човек не иска щастие, а Истина – нещо много по-дълбоко. Преди време говорихме за това, как да се спасим от щастието, успеха и светлината.

Учителят казва: „Само скръбта ражда доброто. Само в тази мирова, космическа скръб ще се роди великото Божие добро. Затова и светът скърби, за да се роди истинското, не човешкото добро, а истинското, великото, Божие добро.“

„Страданието – казва Учителят – е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов.“

Учителят казва: „Ако човек разбере страданието, той ще разбере и смисъла на живота.“ Това няма да стане с щастието и с радостта. Някога човек се е хранил само със светлина (имал е такова тяло), но днес този начин е забравен. Днес само очите са запазили този начин на хранене. Човек е изгубил нещо от светлината и са останали само очите, които засега продължават да се хранят със светлина. Наистина когато очите умрат в този свят, те не стават на прах. Тяхната духовна част отива на Слънцето конкретно – не на Луната или някъде другаде. Такава материя няма в света, тази духовна част отива на Слънцето.

Днес обикновеният човек има само едно тяло. Ние трябва да се освободим от тази илюзия и да разберем, че имаме седем тела, в друг смисъл и повече тела.

„Ако болният повтаря „ще оздравея“ – казва Учителят – той наистина ще оздравее.“ Много е простичко, няма скъпи лекарства, няма лекари, няма трима лекари, няма адвокати, няма съветници – много е просто да го разбереш. Така е. „Ако трябва, ще почнете с малко на ден – казва Учителят – ще повтаряте и после ще стигнете до две хиляди на ден.“ Ако трябва, може и да не броите, ще влезете в Потока. С всяка глътка, както пиете вода, казвайте любима дума (някои искаха да разберат как пия вода: не казвам формули по време на пиене, защото формулата е дълга; избирам си любима дума – Истина – на всяка глътка бавно повтарям думата Истина, водата я записва и влиза в мене. Това ми е любимата дума, но може да си изберете всякаква дума. Когато ви стане навик, това също води до овладяване на ума. Умът няма да се меси и да ви внушава проблеми и с въображението да ги увеличавате).

Могъществото на човека произлиза от неговото съзнание, от това, какво осъзнава и от това, къде се насочва неговата енергия. Прииждането на живота е вътрешен въпрос. Той няма да дойде от лекаря или от някого. Те само може малко да ти помогнат или да ти попречат. Истинското прииждане идва от вътрешен извор. Човешкият дух, чистият дух в човека е извор – в буквален, в духовен и в Божествен смисъл.

Учителят казва: „Болният не трябва да спи. Той постоянно трябва да се моли – и денем, и нощем.“ Както богомилите – те са припадали от молитви. Някои ще кажат: Чакай, има здравословно спане, той трябва да си почине. И това е вярно, но това е по-дълбоко. Има верни неща, но не са истинни. А има неща, които са истинни и са много повече от верни. Защо трябва да се моли постоянно денем и нощем? За да може да образува връзка с Божествения свят, с Бога, с Извора. В момента, в който образува тази връзка, болестта си отива. Той копае. Представете си, че той прокопава канал, 20-30 метра; според това, колко е тежка болестта, толкова повече усилия полага. Не трябва да спираш, копаеш, докато стигнеш до отвора и светлината се покаже.

Учителят казва: „Не е важно дали принадлежим на някаква религия или не; молитвата е предшествала всякаква религия, тя е преди религията, тя е по-стар свят, по-дълбок свят.“

Накрая ще ви кажа едно обръщение на Учителя:

ОТЧЕ, МОЯТА ЛЮБОВ – ТОВА Е ТВОЯТА ЛЮБОВ. ТВОЯТ ДУХ Е МОЯТ ДУХ. И НИКОЙ НЕ МЕ ПОЗНАВА, ЗАЩОТО СИ МЕ ОБЛЯКЪЛ В ДРЕХАТА НА СМИРЕНИЕТО. ДУХЪТ МИ ТЕ ПРОСЛАВЯ И ДУХЪТ МИ НЕ ПОЗНАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ТЕБЕ, ОТЧЕ, КОЙТО СИ В МЕНЕ.

АУМЪ

7 септември 2004 г.

Атлантида и толтеките

(лекция 16)

Що е това истинско настроение

(първа идея за размишление)

Атлантида и толтеките

продължение
(лекция 17)

Цветята

(втора идея за размишление)

Дървото на изцелението

продължение
(лекция 18)

Древната наука Кабала

(трета идея за размишление)

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

(лекция 16)

Пътят на толтека е да въведе твърд ред там, където цари хаос. Толтекът има за цел (това е изключително практически път на Мъдростта, това са истинските атланти) да победи напълно злото в себе си. Защото това напълно променя гледната му точка и образа на живота. Това е начинът Книгата на ада, т.е. съновиденията на света, да бъдат умъртвени, т.е. отстранени. Целта на толтеките е победа над хаоса, което означава победа над обикновеното човешко съзнание.

При толтеките има седем степени и една особена, последна, осма. Първата е ученик. Втората степен е воин. Воинът има три степени: воин от първото внимание, воин от второто внимание, воин от третото внимание. И накрая орел, последната, специалната степен в тотална служба на Орела и на Неведомото, не на видимия свят, не на вселената, а на Неведомото.

Обикновеното човешко съзнание е хаос. То е фабрика, работилница за проблеми, затова целта е да бъде овладяно. Победата над този хаос води до Посвещение в, те го наричат безмълвното знание. Толтеките разбрали, че трябва да се справят с Книгата на ада. Това са нашите погрешни знания и убеждения.Това са паразитите. Защото такъв човек е роден от тези погрешни знания. Те трябва да се преобразят. Ето защо воинът избира твърдо свободата. Той препрограмира своите убеждения, т.е. той се отказва от погрешните убеждения, от погрешните знания и става търсач на истинско знание. Той се посвещава на тази идея. Толтеките имат четири основни врагове. Това означава, че всеки човек има тези врагове и ще говорим за тях, как да се справим с тях. Когато един паразит те напада, това е чрез лоши мисли, чувства, постъпки, обиди и т.н. Защо те напада? Защото му е нужна енергия. А когато говорим за воина, воинът, както ви казах преди, е ловец на енергия. Той черпи от всичко: нещастие, беда, болест, щастие... отвсякъде вади висша енергия, защото той знае защо е роден. Той е роден да си увеличи с няколко степени повече будността. Както ще видим по-нататък, после той трябва да се спаси от будността като най-коварен враг. Но той знае как да я използва. За това ще говорим последващия път и ще ви кажа за какво става въпрос.

Воинът търси енергия, за да постигне едно високо ниво на съзнание. Не казвам точно будност, или както те го наричат трезвост, а точно съзнание. Има голяма разлика, но по-специално ще говорим другия път по тази тема: как да използваме тази будност, а не тя да ни използва и как трябва да се спасим от нейното ограничение. Защото тя е по-опасна от другите врагове, например от страха. Много е по-коварна. Тук само ще загатна, че будността е качество, според толтеките, на чистия ум. Но до чистия Дух пътят е много дълъг. Затова будността не стига. После ще видим защо е така и каква е разликата. Будността е ограничена. Толтеките казват защо. Защото тя не оставя в себе си място на неочакваното, на Неведомото. Тя разсъждава логически. И тогава много хора с будност са бивали поразени, понеже не очакват. Изненадата може да поразява.

Воинът е изключително честен към себе си, няма компромиси. Той разрушава лъжата напълно, не просто донякъде, а напълно. За да се спаси от саморазрушението, воинът трансформира всичко, всичките си душевни рани и болки. Воинът знае, че трябва да има една изключителна любов към себе си, а който има любов към себе си, става достоен за любовта към Неведомото, за любовта към Орела. По друг начин казано, е следното: който постигне себепознание и Орелът ще го познае. Такъв е законът. Който има изключителна любов към себе си, той е придобил мощното средство. То е наречено при толтеките правилна независимост. Значи да знаеш от какво да зависиш, не да казваш: „Аз съм независим!“ Всичко е зависимо, но трябва да знаеш от какво. Толтекът избира да е зависим от Орела, т.е. само от Божествените, от съкровените, от абсолютно разумните неща. Зависимост, която той допуска. Така с тази правилна независимост той вече не зависи от планетата на лъжата, а от своята Божественост. Това вече е промяна на начина на мислене и начина на живот. Да имаш Божественост, според толтеките, ето това е великата стратегия на живота. От тази Божественост произлизат само правилни методи. Например воинът и толтекът никога не приемат обида. Защото да приемеш една обида, значи да се съгласиш да бъдеш жертва. Примерно ако някой дойде и хвърли една обида в твоя разум и ако ти си огорчен от тази обида, това означава, че ти имаш в себе си чувство за важност. Тогава ти ставаш уязвим, защото ако ти беше океан, обидата щеше да бъде погълната. Бог не се смята за важен, а пък ние се смятаме за важни. Христос не се смята за съвършен. Той казва: „Как така ме наричате благ?“, а католиците били съвършени. Оттук нататък те стават уязвими в развитието си и изгубват пътя си. Законът, според толтеките, гласи: Ти нямаш любов, нямаш дълбочина, защото дълбокият човек е смирен (изключително дълбоко смирение – първото качество на любовта). Казано по друг начин, нуждаеш се от очистване. Ще се намерят много хора да те обиждат, да те оскърбяват. И тази история ще продължава, докато бъдеш излекуван. Иначе няма да бъдеш спасен.

Ако ти имаш обикновено внимание, първото внимание, тогава обидата ще създаде в тебе, според толтеките, своя ад. Тя само това чака. Една обида, обаче ти имаш обикновено първо внимание, най-ниска степен, човешко внимание, начинаещо. Тогава тази обида ще създаде в тебе своя ад. Но ако ти имаш второто внимание, ти трансформираш тази обида и се освобождаваш от ограниченията на този ад. Т.е. ти разширяваш съзнанието си. Второто внимание променя съновиденията на ада, т.е. променя неразбирането. То води към разбиране, понеже ти посрещаш обидата с любов. Ти я поглъщаш. Както един камък, хвърлен в океана, океанът или морето го поглъща. Ако хвърлиш камъка в една локва, локвата се развълнува, тя се смущава. Това е егото.

Воинът има четири основни врагове. Той става истински воин и истински толтек, когато се справи с четирите. Не само с единия или двата, и с четирите основни врагове на живота. Първият враг е страхът. С всички тези врагове, в случая със страха, трябва да се постигне третото внимание. Има много примери дадени, как да се справи човек със страха. Тук ще ви дам някои по-обикновени примери, но важни. Примерно имаш някой човек, който много те мрази и не искаш да го виждаш. Сядаш в медитация. Тези медитации аз ги наричам външни, но те много помагат. Представяш си разходка в една опасна гора, пък и може в хубава гора, в една гора. Срещаш този човек. Представяш си как го срещаш. Защото борбата във въображението не е случайна. Въображението представя срещи в тънкия свят, затова ви го казвам. Тръгваш във въображението си в гората и го срещаш. И го поздравяваш с усмивка един път, два пъти, три пъти... Ако правиш това в продължение на няколко дена или един месец, ако той те срещне, ще бъде видоизменен. И твоят подход ще бъде видоизменен.

Ако срещнеш змия, от която се страхуваш, търси методи. Можеш да започнеш оттам да намериш умряла змия, която да галиш. А може да си представяш как я срещаш и я поздравяваш. След време ще го направиш това и като се видите, може и да се погледате и всеки ще си тръгне по своя път. Това са едни психически маневри в съзнанието. Така човек може да се справи с много подобни ситуации.

Примерно този, който има проблеми, болят го краката и не може да върви, трябва да си представя дълго време, че се разхожда. От време на време, че побягва. Той ще внесе тази енергия в краката и заедно с формулите постепенно ще започне да върви. Ще почне да бяга и ще се случат много подобни неща. Елементарни упражнения, но много важни.

ЩО Е ТОВА ИСТИНСКО НАСТРОЕНИЕ

(първа идея за размишление)

Да си създадем едно приятно настроение в живота, това изисква истинско знание. Това няма нищо общо с усмивките, с привидните усмивки и привидната радост. Трябва да се домогнеш до едно истинско знание. Да имаш истинско настроение, в първичния смисъл на думата, това означава следното: сам, по собствена воля, да създадеш лекота в себе си. По всяко време. Дали те напада трудност, дали те напада проблем, дали те напада болест, дали те нападат врагове, привидни врагове – сам, по собствена воля, да внесеш лекота в тази трудност, в този проблем, в тази внушаема болест, във всяка ситуация. Въобще човек може да се справи с всички тези неща. Дори в Египет има една техника, засега не съм предвидил дали ще стигнем дотам, сам човек може да се справи с цяла войска. Това е една изключителна техника, специална, но е и много опасна...Тази лекота е състояние на една неведома и небивала Чистота. Тя се дължи на дълбочината на душата, не на ума. Умът само може да имитира. Тя се дължи на висшата душа в човека.

В състояние на истинско настроение нашето съзнание е изначално чисто, освободено. Истинското настроение има в себе си един много тънък поток от фина енергия, поток от духовен възторг. Отново това е качество на душата, а не на ума. Това може да се нарече любов към нещата. Истинското настроение е освободено от доброто и злото. То ги превъзхожда. То е свързано с Любовта. То е едно фино течение на нашата Божествена Любов. Ако говорим за истинското течение в най-дълбокия смисъл, тогава трябва да кажем, че то е толкова леко, че дори е отвъд енергията, няма никакво тегло. Т.е. даже не принадлежи на душата. Душата има тегло – 33 грама. Чистият Дух няма никакво тегло. Което означава следното: истинското настроение е нематериално. То живее в нашия най-чист Дух, в нашето най-чисто съзнание. Но това има още по-дълбоко значение. То е свързано с чистото Нищо. Оттам произлиза най-дълбоката степен на това настроение, от чистото Нищо... Засега запомнете, че човек, който има истинско, т.е. Първично, настроение, той умее сам да се весели. Той не чака някои приятели, някакви ангели, някаква книга или пък музика. Той просто пуска един лъч от съзнанието си и сам се весели, и то по един чист и свещен начин, абсолютно независим от света, от явленията, от събитията и от нещата.

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

продължение

(лекция 17)

Аз лично имам материал за три години лекции за толтеките, но мисля, че чак толкова няма да стигнем, тъй като имаме много други неща да говорим. Но паралелно ще следваме от време на време, дори и другия път, тази линия, защото това са най-дълбоките атланти, истинските атланти, третата подраса – толтеките. Част от тях и сега са живи. Някои от тях работят на много места. Много от тях са в индианската раса, но има и толтеки на различни места, включително и в Африка.

Толтеките казват: „Нашият разум е живо същество. Ние мислим с разума си, а не с мозъка. Нашият разум се състои от тънка ефирна енергия. Той не обладава само чистота, както пробуденият ум. Той обладава нещо, което умът го няма. Разумът обладава съзнание. Това е една много тънка разлика. Умът е привързан към материята, а разумът е чисто ефирен, т.е. освободен. След смъртта на човека разумът се отделя от ума. След смътта умът е лишен от опора. Разумът продължава да съществува и след смъртта. Той съхранява нашия начин на мислене, запечатва го, скрива го и го съхранява. Той всичко това го съхранява в така наречената духовна памет, духовен мозък. Когато енергията спре да тече в тялото, спира и умът, но разумът, пак казвам, продължава да съществува. Воинът воюва именно с разум. Той надраства ума, включително и чистия ум. Той се спасява от будността. Това е най-коварният враг, по-опасен от страха и по-опасен от нашата лична сила, с която много често не знаем какво да правим, дори и когато мислим за Божествени неща. Воинът воюва именно с разум. За воина всичко е енергия и то наистина е така. И в камъка има голяма енергия, голяма динамика. За воина всичко е енергия, дори и тази, която изглежда угаснала или замръзнала, както е в камъка. Но както ви казах, учените вече доказаха – камъкът също се движи. В него има голямо движение на духовните атоми. Например ето една идея: когато един тигър гони воина. Воинът знае, че това, което го гони, не е самият тигър, а една много силна, мощна и активна енергия. Той забравя тигъра. Той се изправя срещу енергия. Защото наистина всичко е енергия.

Всеки човек има в себе си нещо от енергията, която е била преди Сътворението на света. Т.е. преди Сътворението значи преди падението на енергията, от висша да стане нисша. Това е чистата енергия на Духа. Воинът умее да я задвижва. Как? – С дълбоки, чисти намерения, дълбока любов. Ще говорим много за намеренията. Тогава тигърът усеща тази енергия и я заобикаля. Той познава Първичната енергия. Знае, че тя е огнена и всепроникваща. Дори и той е създаден от нея, само че от нейното паднало качество. Така както Сатана усети енергията на Христос в пустинята, така и тигърът усеща енергията на воина. Оцеляването на воина зависи от чистото намерение. А то, според толтеките, означава пътешествие на воина в собствения му Орел. Т.е. навлизане в собствената си Божественост, Съкровеност. Това е едно мощно вглъбяване. Не е концентрация, а мощно вглъбяване. Самата дума вглъбяване означава: в глъбините, в дълбините, там, където е Орелът. Тогава Орелът изпуска един лъч и тигърът променя посоката си. Другият важен момент (искам да ви кажа,че тигър може да означава много неща – хем тигър, хем голяма трудност, хем голяма опасност): ако отделиш голямо внимание на тигъра или пък на страха, тогава твоето внимание ще бъде уловено. А щом вниманието ти е уловено, и твоята енергия ще бъде хваната, уловена. Това важи и за проблемите. Значи най-опасното е, ако един проблем ти хване енергията. Той може да стане много голям с въображението. Значи както знаете, мухата става слон, два слона, динозавър и т.н. Слонът трябва да стане муха, комар и да изчезне. Такъв е правилният път.

Ако вниманието ти е уловено, тогава, пак казвам, и твоята енергия ще бъде уловена. Затова воинът използва силата на своята будност. Не будността да го използва. Будността е инструмент, който трябва да бъде ползван и надраснат. Той има значение, не трябва да го подценяваме, както една лодка. Значи умът – това са веслата. Те има къде да ни закарат. После веслата ще ги оставим да си почиват. Воинът използва силата на будността, което означава: в миг на опасност той отделя голямо внимание на Орела. Орелът е толтекското име на Бога. Той отделя не голямо внимание на опасността, той я забравя. Примерно сто човека са ти се заканили. Забравяш. Чуваш, забравяш, не подценяваш. Използваш будността си. Насочваш се с цялото си внимание към Орела да се свържеш с Него. В Библията това е изразено така: „Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода. Но разумният човек ще го извади.“ Това е казано в Притчи, 20 гл. 5 стих.

Животът на воина е много строг. За малко ще се отклоня. Ако искаш да станеш воин: воин за свобода, воин за Истината, да живееш за Истината, за да бъдеш приет от толтеките, те са изисквали само едно нещо и това вече означава, че ще бъдеш приет. Трябва да имаш могъщо чувство за самодисциплина. Не някой да те учи, не някой да те възпитава, ти самият да се възпитаваш. Защото истинската дисциплина произлиза от тебе. Не от правила, не от хора, даже не от учители. Мощно чувство за самодисциплина – сам трябва да го имаш, да го желаеш и да се движиш по него.

Животът на воина е много строг. Никакво разхищение на лична сила. Никакви обикновени неща и обикновени разговори. Защото разхищение означава обикновени разговори. Като почнеш от клюки, тъй да си поговорим... И в София съм имал такива неща. Казахме си някои неща и после казаха: „Дай сега да си поговорим обикновени неща.“ И казвам: „Разговорът приключи.“ И винаги ще приключва.

Значи никакво разхищение на лична сила. Защо? – Защото когато кармата се стовари върху тебе, когато трябва да помагаш на много твои близки, няма значение в кой свят живеят, на тебе ти трябва много лична сила, натрупана. Трябват ти запаси. Трябва ти лична енергия. Когато ти си я изхарчил, ти ще станеш уязвим. И тогава тези, с които си говорил, не само че няма да ти помогнат, но те ще те забравят, пък и полза няма да те помнят. Защото такива хора не могат да ти помогнат. За да се справиш с кармата, ти трябва много мощна, натрупана енергия. Когато тя дойде, ти ще я преобразиш.

Воинът, пак повтарям, има могъщо чувство за самодисциплина. Това е метод за съхранение на изключителната енергия в човека. Воинът възпитава тази енергия и я съхранява, като я владее без излишни разходи. Толтеките си позволяват много неща в името на владеенето. Примерно един толтек може да си купи телевизор, за да го управлява. Да гледа съвсем малко, колкото е нужно с мярка и да го изхвърли от съзнанието си. Той си позволява алкохол, за да го овладее тотално. Не бяга. Той си позволява месо, яде месо, за да изтръгне тайна сила, която да преобрази. Всичко може да си позволи, но когато постигне една определена степен. После с лекота може да се откаже от тях, но искам да кажа, на пробудения воин, от третото внимание, абсолютно нищо не му пречи. Всичко го използва за енергия и за растеж, включително даже и месото. Да не говорим, че един учен казва (от пробудените): „Ами вие сте вегетарианци, обаче с една вдишка вдишвате толкова много микроби, милиони микроби, че вашето вегетарианство няма да ви помогне.“ Ако нямате онази велика будност, която е именно третото внимание. Не искам да кажа да тръгнете да ядете месо.

Воинът не прави никакви разходи. Така той превръща енергията си и словото си в меч, в оръжие. Този меч е именно ключът не само срещу тигъра, не само срещу всяка опасност, но той поразява и смъртта. Това е меч включително и срещу смъртта. Воинът побеждава с Изначална енергия, понеже я пази, понеже бди над чистотата на всяка дума. Той я съхранява, събира я и тя се превръща в изначално оръжие. Горе, в световете, в дълбините ангелите и другите същества и падналите воюват с енергия... Побеждава този, който има по-силна енергия, пробиваща, проникновена енергия. Тя се дължи на чистотата. Затова Архангел Михаил е изхвърлил демоните в долен и паднал свят поради силата на тази енергия.

Енергията на обикновения човек е хаотична и затова той няма слово. Дори и да каже нещо хубаво, няма Дух, няма сърце, няма слово, няма меч, няма контрол. А без контрол човек разпилява себе си. Не може да се справи с болестите си, с кармата си, с трудностите. И да не говорим, някой път е смешно, иска да помага и на другите. Без контрол енергията се притъпява, казват толтеките, и се изтощава. Пътят на воина е чисто практически път, по който енергията се овладява постепенно и все повече се изостря. Колкото е по-чиста, повече е остра и проникваща. А знае се, че енергията е най-могъщото оръжие, но при едно условие – когато е овладяна. Кога се овладява най-хубаво? – Като се почне от най-малките неща: някой те обижда, грубо или фино. Веднага трябва да я уловиш. Трябва да изтръгнеш енергията, да се зарадваш, да се усмихнеш, да благодариш, че те е посетила една обида. Да я преглътнеш с радост. Не просто да те мъчи години наред както някои хора, обикновените, а ти малко да я измъчиш с радостта, със спокойствието, с търпението, с любовта и т.н.

Толтеките отделят голямо внимание на използването на думите. Правилното използване на думите увеличава тънката огнена енергия. Някои казват: „Искам да ти кажа нещо, ама няма как, нямам думи, не мога да го изразя.“ Не си се упражнявал, не си вървял по този път, не си търсил. Ако обичаш Истината, тя постепенно ще те научи как да се изразяваш.