ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

СИЯЕЩАТА МЪДРОСТ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2004 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Помислите на благородния човек са като сиянието на слънцето.

Древнокитайска Мъдрост

Кой е благороден човек? – Сияещият. Той черпи своето сияние от несгодите и трудностите на живота.

Възторженото вдъхновение е над всяко учение.

Авраам Абулафия

Вдъхновението е глас от друго измерение. Вдъхновението е гласът на Истината, гласът на Праблагословията. Този глас е извън сянката, наречена време.

Окото на сърцето вижда всичко.

Индианска Мъдрост

Чистото сърце е око на безпределното. Който пребивава в това око, той обитава в покоя. Покоят е мярка за чисто виждане.

Великите Учители идват от непроявени вселени.

Атлантска Мъдрост

Един такъв Учител може самостоятелно да създаде цивилизация. Такъв Учител съществува в най-древната енергия, а тя е, която храни и поддържа всичко.

Човекът наблюдава реалността според способността да владее себе си.

Атлантска Мъдрост

Да овладееш себе си, значи да имаш съзнание, което прониква в същността на нещата.

Щом овладееш себе си, тогава Орелът идва и те учи.

Толтекска Мъдрост

Ако не владееш себе си, тогава ще те учи Тескатлипока – вселенската илюзия. Илюзията живее само във времето, но рмоахали казват: Всъщност време няма, съществуват само процеси.

Който не е преживял Истината, животът му ще оглупее.

Лемурийска Мъдрост

Истината е реална само когато я преживееш. Тогава тя става златният ключ за влизането в храма. Провалът на всеки човек е неговата история на нелюбов.

Безупречният превръща енергията в мълния.

Учителят Мелхория

Огромна е силата на чистотата – тя се ръководи от Мъдростта. Тази велика сила, наречена истинското знание, не се дава като дар. То може да бъде получено само на много висока цена. Тази цена се състои в това да отдадеш целия си живот на безупречността.

Ако не знаеш как да понесеш доброто, то се превръща в бреме за теб.

Сирийска Мъдрост

Истинското добро е нематериално и този, който го прави, има сияещо съзнание. На това съзнание дори и светлината завижда.

Силната вода върви нагоре.

Персийска Мъдрост

Силната вода е особена енергия, това е енергия от друг свят. Силната вода е неродена.

Пиеш ли малко, сякаш вкусваш мед.

Монголска Мъдрост

Да уловиш мярката на нещата, това е велика наука, велико изкуство. В мярката енергията се разцъфтява. Щом нарушаваш мярката, времето ще лекува твоето неразбиране.

Елеазар Хараш
Варна, 2006 г.

6 април 2004 г.

Дао

(лекция 1)

Знание и мъдрост

(първа идея за размишление)

Дзен

(лекция 2)

Що е истинска концентрация

(втора идея за размишление)

Що е истинска медитация

въведение
(лекция 3)

Децата за Бога

(трета идея за размишление)

ДАО

(лекция 1)

ДАО не се познава със знание или с незнание. ДАО се познава с чистота. Даосите казват: Да знаеш, това е един неправилен способ на мислене. Това означава застой. Да не знаеш, е спящо състояние. Да си в ДАО, значи да си му позволил да живее в тебе, това е същността – да позволиш. И без това позволяваш на много същества да живеят в тебе, но хубаво е да разбереш на кого трябва да позволиш. Знаете, ДАО означава Истината.

ДАО не е нещо, което може да се знае или да не се знае. ДАО не е известно, нито неизвестно. ДАО е Неведомо. С известното се занимава умът, с неизвестното се занимават търсачите, т.е. душата, с Неведомото се занимава Духът. Неизвестното понякога след време се открива и става известно; при Неведомото няма такова нещо, то е винаги неведомо, там се случва истинската медитация.

Имаш ли чистота, ще живееш в ДАО и ще се радваш, че не го познаваш.

Когато търсиш ДАО, се отдалечаваш от него, защото чрез търсенето ти създаваш себе си.

Когато проявяваш ДАО, ти го намираш, защото в проявата ти изчезваш. Ти му позволяваш да те превземе отвътре. Ще обясня: и преди сме говорили за недеянието, на китайски у вей, т.е. чистото действие. Това означава да отстъпиш мястото си на ДАО; не ти да действаш, а да отстъпиш мястото си. Защо? Защото може да мислиш, че постъпваш правилно. Може да направиш една добра постъпка, която да има толкова лоши последствия, че даже и да не ги знаеш. Да отстъпиш мястото си на ДАО, на Истината, тя да действа. Само недеянието придобива неизразимото ДАО. Който има такъв подход към живота, постига неизразимото ДАО. Например някои четат Библията и мислят, че всичко е наред; други четат Корана и мислят, че всичко е наред. Библията, това са твоите 24 часа: всеки миг е Библия, всеки миг е послание и откровения. Ако ти не си буден през цялото това време, нищо няма да се получи, твоята Библия е фалшива. Значи всеки миг – това е твоята Библия, това е ежедневие.

Живей в ДАО и всичко друго е без значение, всичките ти беди ще изчезнат. Защо? Защото това просто означава: стани истинен. Ако станеш истинен, как можеш да имаш проблеми? Ако живееш в Бога, как може да имаш проблеми? Стани истинен – най-важният дълг на човека. Понеже все ме питат: Какво да правя? Ето, простичко, ясно – стани истинен.

Ако даосът говори разбрано, той ще остане неразбран, затова даосът говори неразбрано, т.е. мъдро. Така хората се замислят и започват постепенно да разбират, това е даоският метод.

Даоските мъдреци не се молят, не се прекланят, не правят никакви ритуали. Те остават всякога будни, а това е повече от всичко. Така те съхраняват ДАО в себе си, своята чистота, изначалното си състояние.

ДАО е един велик космически опит за тези, които са действали с у вей, т.е. с чистота, с будност, и така те са се оказали просто в ДАО.

Тези, които обичат света и са привързани, трябва да живеят по законите на света, в Китай по законите на Конфуций. Но тези, които надраснат света, постепенно могат да навлязат в ДАО.

Даосът няма знания, той има само ДАО. Той има Същността. Той няма нищо общо с Дървото за познание на доброто и злото. Просто живее в ДАО, проявява ДАО и ДАО живее в него. И затова същевременно живее във вечността. Даосът няма нужда нито от сънища, нито от откровения, нито от послания, нито от бъдеще, нито от възкресение. Той живее в ДАО, в истинното, в покоя.

За Чуан Цзъ, вторият баща на Даосизма, един от най-големите Учители, се казва: Чуан Цзъ е подобен на ДАО, т.е. безподобен, така го наричат: Безподобния. И самото ДАО няма подобие и затова Чуан Цзъ е решил да стане безподобен.

Даосът живее в покой, означава в истинност. Това е много повече от всяко Евангелие, от всяка свещена книга. Това означава, че Истината ти дава нещо много повече от свещени книги и писания, тя ти дава същественото – покоя. Същественото е покоят, това не е мирът, мирът е само въведение.

За даоса няма хубави и лоши звезди, за даоса звездите са безполезни. Полезно е само ДАО, полезна е само Истината. Звездите са нещо между другото. По-нататък ще имаме лекция за надеждата, надеждата е една от най-опасните болести. Някои хора оцеляват чрез нея, илюзиите остават. Надеждата в звезди, в бъдеще, в хороскопи е нещо много нелепо. Надеждата показва, че ти в момента не живееш в Истината и си се отказал, и затова се надяваш, само че няма да се получи. Когато бъдещето стане настояще, ти отново ще живееш с ума си вместо с чистия Дух, бъдещето ще бъде настояще и ти ще бъдеш отново в глупостта. Това ще продължава много време, докато някога разбереш за какво става въпрос.

За даоса и този, и онзи свят са безполезни, само ДАО е полезно – само Истината, истинността. Накрая ще видите какво казват децата – дори и когато обиждат Бога, те са толкова искрени, просто Бог ги благославя. За предпочитане е да си искрен, отколкото да говориш полуистини.

ЗНАНИЕ И МЪДРОСТ

(първа идея за размишление)

Знанието и мъдростта са различни дървета. Знанието е невежество, мъдростта е покой. Знаещият е осведомен, мъдрият има в себе си покой и будност. За да станеш знаещ, ти трябва много да учиш, много знания да натрупаш. Примерно ако искаш да станеш билкар, има книги, има билкари, всички ще те учат. Но за да станеш мъдрец, ти трябва да бъдеш преобразен. Никакви знания няма да ти помогнат, дори да си енциклопедия – трябва да бъдеш преобразен.

В живота знаещият изхожда от ума, т.е. от невежеството. Ето защо много знаещи, включително и гениални хора се самоубиват. Това при мъдреците никога не се случва. Мъдрият не изхожда от ума си, той изхожда от своята същност. Той живее според истинността, според духа.

Знанията се предават отвсякъде – от книги, хора и т.н. Но мъдростта е лично дело, това е огромен личен труд, това е тесният път. Пробуденият ученик избира тесния път, рискува; ще има много трудности, но той избира тесния път. Той ще има опит с Истината, а от това по-важно няма. Човешкият опит е фалшив. От хиляди години хората се учат и понякога трябва да учат много елементарни неща.

Знаещият прилича на смъртта, а мъдрецът благоухае. В знанието има ум, в мъдреца има Любов. Знаещият избира широкия път, мъдрият избира тесния път. Знаещият слуша, мъдрият чува. За да слушаш, е необходим умът, т.е. невежеството. За да чуваш, е необходимо твоето безмълвие, твоята същност, твоята цялост, твоята сърцевина. Така реалността чува реалността.

ДЗЕН

(лекция 2)

Дзен е наречен културата на Тишината. Според Дзен съществува само една добродетел – пробудеността. Дзен е сродно с ДАО. Всичко друго идва след тази добродетел, т.е. всичко друго е последствие.

Дзен е живот в Същността. В Същността няма въпроси. Самата твоя Същност е отговорът на всички въпроси.

В Дзен няма правилно и неправилно, т.е. няма разцепване на енергията, не делиш: това е правилно, това неправилно. В Дзен си цял, цялостен. Всичко в Дзен е правилно, ако ти си правилен. Ако ти не си правилен, и Библията ти не е правилна и всичко, което правиш, не е правилно. Ще обясня: В Дзен ако си правилен, и кражбата е правилна. Един случай обяснява това в Дзен. В Дзен няма никакви заповеди. Такива заповеди като „не кради“ там не важат. Един дзен-учител крадял много: крушки, пиперки, домати, чушки и т.н. Имал ученици, които имали градини, могат да му подарят всичко, обаче той краде. Краде и краде. Тогава времето било такова, че за такова нещо те вкарват в затвора. Влиза в затвора и всички го приемат като сроден, той почва да ги пробужда и е спасил много хора от затвора. От това по-правилно няма, обаче това е съвсем друг род кражба; ако си правилен, кражбата е правилна. Много затворници научили тайната на Дзен от един крадец.

Дзен е жива будност, жива духовност. Тишината на Дзен е наситена с много особен въздух – въздуха на Истината, въздуха на свободата. В Тишината е скрита Истината, а в Истината е скрита свободата. Именно за Дзен Тишината е пътят към свободата, това се потвърждава и от истинската медитация. Ти може да мълчиш, това няма нищо общо с Тишината. Ако ти не можеш да навлезеш в Тишината, ти не можеш да се докоснеш до Същността си. Без Тишината човек никога не може да придобие покой. Това означава, че без Тишината човек никога не може да бъде цялостен, пълнотата е скрита в Тишината. Не казвам да ходите на Рила, за да намерите Тишина, защото Рила е вътре във вас. Може да имате някой много шумен комшия, аз имам един, кръстил съм го Вечния ремонт – музика, досега не съм му направил и най-малката забележка. Просто го обикнах, защото го превърнах в музика. Неуморен човек, понякога и нощем в три часа работи, няма проблеми. Никога няма да му направя и една малка забележка, защото той свири, той там живее, просто той живее в ремонта, това е начин на живот.

Защо Тишината е толкова важна в Дзен? Защото в Тишината човек вкусва хара. Хара на японски означава Същността си. Значи човек вкусва хара, вкусва Същността си, вкусва своята Божественост. Същността на човека се пробужда най-дълбоко именно в Тишината, затова говорим за нея.

Древният Хермес, Техути на египетски, казва: Тишината винаги гледа в посоката на Истината, посоката на вечността. Там гледа и Сфинксът.

Това, което най-много липсва на обикновените хора, е именно Тишината. Тук става въпрос за Тишина в мислите, в чувствата и постъпките. Ти може да мълчиш, но вътрешно се занимаваш примерно с някакви мисли, те може да са положителни. След време ако искаш да познаеш истинската медитация, те са преграда. Ако искаш да познаеш най-дълбоката медитация, твоето висше Аз, слънчевото Аз е също преграда.

Тишината е пътят за срещата със себе си – това е до една степен и после е нещо, което е повече от самия тебе. Който търси шума, той търси множеството, търси двойствеността, такъв е животът на ума. Такива хора обичат място, където е шумно. Но който е постигнал Тишината и там я има, а който я няма, на Рила може да си въобрази, че е на много тихо място.

Само този, който може да понесе продължителното мълчание и голямата Тишина, и то мълчание без отговор, той е човек, който има търпение, т.е. Любов. Той ще чуе хара, т.е. отговора на своята Същност. Той ще чуе пълнотата, той ще вкуси от нея и ще се слее с нея.

Великите 24 Изначални Старци са тези, които са понесли най-дълбоко Тишината, най-много. Става въпрос за милиарди години, само те са издържали. Затова те са 24-те Изначални Старци. Те са получили изобилието на Истината, буквално изобилието на Истината.

Истинският ученик в Дзен не слуша словото на своя Учител. Той слуша нещо съвсем друго, той чува Същността му. Той чува неговото мълчание, неговата Тишина. Между другото, мълчанието е духовно, Тишината е Божествена, защото там е същността на Дзен, там е самият Дзен.

ЩО Е ИСТИНСКА КОНЦЕНТРАЦИЯ

(втора идея за размишление)

Ще говорим и за медитацията. Много ръководители по медитация не знаят какво е медитация, постепенно ще навлизаме. Първо смятах да ви говоря директно, после реших да направя въведение. Ще навлезем постепенно, тъй като това е голям въпрос. Някои бъркат медитацията с концентрация, други я бъркат с релаксация, трети с размишление. Тя е нещо друго.

Що е истинска концентрация? Ще ви разкажа една случка, която се е случила в древна Индия. Имало един индиец, който имал дълг към Словото, както Мойсей имал дълг към Словото от минали животи, така и този индиец трябвало да направи един коментар на Брахма сутра, обаче неговите родители настоявали да се ожени. Тогава трябвало да се слушат родителите. И той се оженил. Още същата вечер забравил, че се оженил. Дългът му толкова бил силен към Словото, толкова изключителен, че той просто забравил и се отдал на коментарите към Брахма сутра. От време навреме виждал някаква жена там, носи му храна, пали му свещите, едва му минавала мисъл, коя ли е тази, но нямало значение, защото дългът е важен. Толкова се потопил, няколко години, много време работил върху Брахма сутра. И накрая завършва коментара. Това се нарича образец на поглъщаща концентрация. Накрая си отдъхнал и решил да разбере коя е тази. Тя била жена му, но той забравил. – Коя си ти? – Аз съм жена ти. – Как се казваш? – Казала му и той се възхитил, тя била пък друг род преданост. И той посветил Брахма сутра на нея. И после казал: Ще ме извиниш, дал съм обет, когато свърша коментара на Брахма сутра, никога да не се женя. – Това е една идея за истинска, поглъщаща концентрация. Някога тя ще се превърне в медитация. Когато човек си изпълни дълга, ще бъде освободен, но в случая още не може да говорим за медитация. Но това е особен род преданост. Тя ще му помогне след време.

ЩО Е ИСТИНСКА МЕДИТАЦИЯ

въведение

(лекция 3)

Медитативната енергия в човека е неговото естество, неговата най-чиста духовност, т.е. неговата съкровена същност. Ще разгледаме в различните езици какво влагат древните народи.

На езика на Мали това е наречено маа нгала, означава Върховното естество. После ще видим, че най-точната дума е атлантската дума, но и други думи са много близки в древните народи.

В санскрит думата е дхиана, понякога погрешно я превеждат като концентрация и др., но тя означава нещо друго, по-дълбоко. Думата на санскрит означава Абсолютна безпредметност, т.е. никакви обекти, никакви образи, никакви желания, нищо. Абсолютна безпредметност – това е идеята за медитация в санскрит.

Както ви обясних, има знайно, незнайно и неведомо. Знайното е свързано с ума, незнайното с душата, неведомото, т.е. там, където се осъществява истинската медитация, е свързано с духа. Неведомото е неизследимо. То е свързано с Абсолютното Нищо. В Библията, 26 глава, седми стих, Йов казва: Земята е окачена на Нищото. – И буквално е така, въобще всичко е в Нищото.

Еврейската дума за Нищо е белима, много дълбока, много точна дума, няма да я коментирам, означава Нищото. Т.е. земята е върху празното пространство. Има пространства, които са пълни, наситени. Но има едно по-вътрешно пространство, то е празно.

Думата медитация в латински означава размишление, обаче и още нещо: разширение на съзнанието. Това е вече по-точно, защото размишлението е бедно.

На древнокитайски думата е хуан хъ, означава сияеща хармония. Другото значение е място на пълнотата. Именно това постига медитацията, но тя има и по-високи степени. Който влезе там, постига ци ни ен, на китайски означава чисти изречения. Има даже такава книга – Книга на чистите изречения. Така човек на китайски е наречен дзюн дзъ, означава почтен човек, достоен човек.

Има още няколко важни китайски идеи, свързани с медитацията. Едната е сюан дзи, означава съкровено движещата се сила. Това е пак най-дълбоката същност в човека. И една друга дума има: шън йоу. Думата шън има много значения, даже и Божество означава, но в случая шън йоу означава пътуване на духа. Именно това е истинската медитация, пътуване на шестото тяло, пътуване на духа. Защо не на душата? Защото душата не е чиста светлина, а е полусветлина, фино-материална, тежи 33 г, но тя не е чиста светлина; духът е чиста светлина и той може да осъществи контакт с Абсолютната Мъдрост. Но това е последствие. Там свещенознанието е важно, но има нещо по-дълбоко от това.

Още: на китайски йероглифът у е всъщност ключът, който означава неведомост. Китайците го наричат това, което го няма, като всъщност отсъствието е именно голямото присъствие. Т.е. ако тебе те няма, ако не пречиш, Бог ще е в тебе. Но ти много му пречиш, много философия, като Хегел – едно изречение цяла страница – и такива елементарни неща говори за Кабала, за Лао Дзъ, подобно на Аристотел... Някой да не помисли, че ги критикувам. Когато говоря за Нострадамус, за глупостите на Нострадамус, казвам съвсем друго – обичам душите им, но с техния ум не искам да имам нищо общо, само ще ги обичам като развитие, като души. Но техният ум нека да си говори.

Даосите казват: От празното има полза, каквато няма от пълното. Един учен човек е пълен, чашата му е пълна, главата му е пълна. От такъв човек няма полза, Бог не може да се промъкне там, даже и ангелите с голяма мъка може едва-едва да влязат, но то е голям зор... Докато празният човек, празната чаша може да се напълни. Това е смиреният, дълбокият човек, това е истинният човек. Той дава вход на Бога и Бог знае как да го напълни. Освен това медитативната енергия в човека, слънчевата енергия е самото безсмъртие, още наречено еликсира на живота. Този еликсир има различни наименования:

индусите го наричат амрита,

гърците го наричат амброзия,

ведите го наричат сома,

древна Персия го нарича хаома.

Това е жизнената сила на всяко истинско учение. По друг начин казано, това е живата вода. Суфите по свой начин я наричат ат и хайат, мистичната вода на безсмъртието. Това е съвършено вещество, което се изработва в организма на суфи благодарение на любовта му и предаността му към Хак, Истината, Реалността.

В египетския език има много думи с богато значение, но те не винаги са в целта. Едната дума, която е близко до медитацията, е нефер, означава съвършенство, но все пак тя не отговаря напълно, защото това е съвършенство по пътя на красотата. Нефер на египетски означава красота, това е да се движиш по пътя на красотата като идея за съвършенство – пак някога ще те доведе, но това не е най-дълбоката дума, свързана с медитацията.

Други думи са: хену – на египетски означава вътрешност. Подобна дума е аменти, означава скритото място. В Библията е наречена скритата стаичка, това е скритата субстанция в човека, отново безсмъртното вещество, най-тънкото, квинтесенцията на човека, най-първичната субстанция.

Думата, която най-много ни помага в случая, е думата хотеп. Външно думата означава мир, но не е тази идеята. Думите имат по няколко значения. Най-дълбоките значения на една дума са свързани с духа, не с ума, а с духа. Хотеп означава дълбинен покой, това е всъщност резултатът от истинската медитация. Тази дума има и други дълбоки значения, означава завършеност и трето значение – означава приношение, т.е. ти въобще трябва да изчезнеш. Ако тебе те има, Тишината няма да я има, покоя няма да го има. Ти си ненужен. Може да знаеш много, но трябва да изчезнеш, за да се роди истинската Тишина, дълбинният покой и истинската медитация. Твоето его, твоята личност, твоят ум трябва да умрат. Именно в покоя става това, в него те умират. Това означава, ако човек иска да постигне истинската си природа. Ако той много иска да живее, нека си живее – може да измести Бога, ако иска да се заблуждава, има право. Но който търси истината, трябва да знае какво търси. Това означава, че покоят е смърт за ума. Обаче умът, старовременната змия от Библията, не иска да умре, тя иска да живееш и не само че иска да живееш и никога да не възкръснеш, но иска да живееш в Дървото за познанието на доброто и злото, иска да трупаш знания. Дали имаш чистота, дали имаш мъдрост, тя не се интересува. Покоят е смърт за Дървото за познанието на доброто и злото.

Тибетската дума е дхян. Тя е много близка и подобна на китайската ча ан.

В Япония друга дълбока дума за медитация е просто дзен.

В тибетски език има такъв израз: тхян чохани, понякога се пише с две х-та, по-правилно е без едното х. Буквата на Христос, буквата на пресечените линии означава тайнство и посвещение. Там, където се пресичат доброто и злото, най-големите страдания, точно в тази точка се ражда тайнството на човека. Тхян чохани означава господари на медитацията. Кои са те? Само тези, които са постигнали Самадхи, отваряне на върховната чакра. При третото око никога няма още пълна, истинска медитация, то е въведение. Но този, който е отворил върховната чакра, тринадесетата в египетската система на чакрите, намира се над главата, там се осъществява истинската медитация.

Най-дълбоката и най-точната дума за медитация е матарот в Атлантида, означава буквално изначалие. Тази дума е ключът и за познаване тайните на Атлантида и Египет, тъй като Сфинксът се е намирал в центъра на Атлантида. Това е послание на посветените и на жреците на Атлантида. То продължава и сега. Всъщност египтяните са египетски атланти, просто са пренесени, продължават посланието. Тази дума е великото въведение в тайните на истинската медитация и в посланието на Сфинкса.

ДЕЦАТА ЗА БОГА

(трета идея за размишление)

Един руски автор се е сетил да направи интервю с много деца от Русия, в някои училища не са го пущали, няма значение, да разпита децата от първи до четвърти клас какво мислят за Бога. Събрал е над три хиляди мнения. Аз и друг път ще ви говоря за детската мъдрост, но тук накратко съм извадил неща от тази книга, какво казват децата за Бога, от първи до четвърти клас. Прости, естествени, искрени, както всъщност е самата душа, самата същност на човека.

Първото дете: Здравей, Господи! Как вървят нещата при тебе? Как живееш и как си със здравето? – То е втори клас.

Друго дете: Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?

Друго: А,Господи, ти какво образование имаш? – Децата искат да разберат. Ако ние ги поведем правилно, след време те ще станат чиста светлина.

Друго дете: Господи, ти слушаше ли майка си и баща си като дете? – Просто споделят.

Един първокласник: Може ли да не умирам, а? – Така го казва. Не иска да умира.

Друго дете: А мене има ли ме в действителност, Господи? – Децата разсъждават, и то в случая доста медитативно.

После: Ти какво, Господи, по-невидим от въздуха ли си? – Те Го търсят, децата също Го търсят.

Друго, второкласничка: Може би мога да ти помогна с нещо, Господи? – Разбира се, може. Има взаимоотношения между Бога и душата.

Друго дете, първи клас, много се интересува от този въпрос: А ти как така стана всемогъщ? – Това е голяма тайна, пита, иска да разбере; това е много искрен въпрос.

Друго дете, втори клас: Дай ми вълшебната пръчица, Господи, и ще те оставя на мира.

Друго: Мили Боже, вземи ме обратно, този свят е много скучен.

Други: Изпрати на земята своя Син, ние няма да го разпънем. – Вие знаете, евреите чакаха месия, той дойде, беше сред тях, разпънаха го и сега пак го чакат. Това е умът. Умът винаги чака месия, винаги се надява. Затова след време ще говорим за надеждата като една от най-опасните болести. Има малко полза от нея за някои хора да оцелеят, но да оцелеят в глупостта.

Друго дете: Господи, следи ме внимателно, за да не сътворя нещо. – И децата творят – може да е някоя глупост, беля, но детето иска да бъде следено.

Друго: А времето, когато спим, защо не се смята за живот? Не е правилно, Господи, това. На сън ние дори не ядем.

Друго дете: Господи, желая ти всичко най-хубаво в живота. – Чисто, детско, искрено пожелание.

Друго дете: Родителите, това е нашата болка.

Друго дете, едно от най-хубавите изказвания, които много харесвам: Цветята ти са се получили по-добре от хората, Господи!

Друго дете: Не се страхувай, Господи, аз съм с тебе!

И последното: Господи, аз тебе те уважавам заради вярата ти в човека. Ти имаш много голяма вяра!

АУМЪ

4 май 2004 г.

Мер кхет: Пирамидите

(лекция 4)

Зрънца от Свещената наука на Египет

(първа идея за размишление)

Шешет анх: Сфинксът

(лекция 5)

Учителят за спасението

(втора идея за размишление)

Що е истинска медитация

продължение
(лекция 6)

Децата за Бога

продължение
(трета идея за размишление)

МЕР КХЕТ: Пирамидите

(лекция 4)

Мер кхет, пирамидата на египетски, или звезден храм, храм на мъдростта и т.н.

Свещените традиции в Египет са създадени от Нетерите, т.е. от боговете. Това означава от същества, които принадлежат на Божествения свят, а не на човешката еволюция. Нетерите, това е най-висшият енергиен свят. Вие знаете, че всичко се мести с енергия, не с мускули, защото ако енергията, душата я няма и мускулите ги няма. Най-висшият енергиен свят, това са боговете. Енергийният свят, всички знаят, предшества материалния свят, както Духът предшества тялото.

Според Тот Нетерите са Любов, която има вътрешен поглед за Истината и за нещата. Т.е. Любовта вижда чрез Бога, чрез своята божественост. По друг начин казано, същността на Любовта е вечната будност.

Ще ви кажа нещо за Тот. Няма да ви чертая йероглифите, няма да ви ги показвам, но идеята, която те означават ще ви кажа. Неговият йероглиф, неговото тайно име означава: Отец, роден от Отец. Означава още: този, който е създал себе си. Той не чака някой да го сътворява, а той е, който сам се създава. Това е задачата на всеки човек по пътя на спасението – сам да създаде себе си, т.е. да не чака нещо отвън да го създава или да го направи божествен. Това е задача на всеки човек, лична задача.

Мер кхет, пирамидата е символ. Тя е последствие от една свещена наука. Символите са част от свещената наука на боговете. Що е това символ? Тот казва: „Символът е духовно състояние на вечността“. Символите изразяват действията на божествените принципи на Нетерите, на боговете.

Символът е нещо много повече от идея. Той е живот в принципи – не закони, не факти, а принципи. Според Тот „принципът е сърцето на Нетера, същността на неговия живот“. Преди ви обясних, според Учителя, какво означава принцип. Законите можеш да ги нарушаваш, правата си имат плюсове и минуси; може да правиш изключения, но когато говорим за принцип, няма изключения – или лъжеш, или не лъжеш. При принципа не можеш просто понякога да лъжеш. Няма бяла лъжа, няма синя лъжа, няма никаква лъжа, това е нещо абсолютно – това е принцип.

Що е Нетер? Тот казва: „Първична жизнена субстанция, която е напълно съзнателна“, което означава пробудена цялостност, пробудена цялост. Освен това Нетерът е поток от първична жизнена субстанция и енергия. По друг начин казано, изгубеният рай. Тук става въпрос за непрекъснат поток.

За мер кхет, за пирамидата Тот казва: „Тя е пътят към Истината“. А това означава преобразяване на себе си от човек в Бог. Мер кхет, пирамидата, или космическият храм, за египтяните е имала неземно значение. Голямата пирамида в Гиза, най-голямата, е построена в чест на Нетера Тот, на бог Тот. Дори има цяла книга, посветена на него. Самият Тот или Техути на египетски, е син на Атлант – по този въпрос има цяла книга, внук на първия цар в Атлантида. Той е негов внук и негово продължение. Той продължава науката за пирамидите от Атлантида; посланията се пренасят в Египет и на много други места.

Нетерите са посветили и построили голямата пирамида като почит към великия Нетер Тот, или Техути. Няма нищо общо с Хуфу, както учените смятат, а това е посветено на този велик жрец от Атлантида, който е известен като Тот, Хермес и няколко други имена, но древното египетско име е Техути. Атлантското му име е Та Кхора. Защото този, който познае бог Тот, в него ще узрява най-чистата божественост. Това е една от вътрешните цели на пирамидите, те водят към него. Този, който познае тайната на бог Тот, на създаването на себе си, тъй като това е задача на всеки, в него ще узрява най-чистата божественост.

Мер кхет показва, че човек трябва да съумее да израсне в себе си до Бога, до своето изначалие – предния път казахме тази дума, на атлантски тя е матарот, изначалие. След време ще говорим за окултните науки в Атлантида, тогава ще говорим повече за това израстване.

Най-дълбокият окултен труд на древността е Изумруденият скрижал. Той засега си остава скрит, макар че на древни езици е превеждан по различен начин, но подобен. Ще направя само едно кратко въведение, като идея. В него е казано следното: „Истинно без лъжа“. Учителят, между другото, много възхвалява Тот, много е говорил за Египет, още ми е рано да издам книга за Египет по Учителя, но много е говорил и има цяла посветена лекция за Египет, казва се „Сфинксът – началото и краят на нещата“. „Истинно без лъжа“ означава „проверено от чистото сърце, изпитано и преживяно“. Понеже е изпитано и преживяно, е освободено от лъжата, затова е казано „истинно без лъжа“. После е казано: „Достоверно“ – означава научно проверено от чистия разум и затова достоверно. После е казано още: „Във висша степен истинно“ – това означава проверено чрез душата, от мистичния опит на душата. Всичко това е Маат, на египетски Истината. Истината, проверена в трите свята: сърцето, разума и душата. Това означава следното: Истина, която е проверена в трите свята, е абсолютна, без примеси на лъжа. Това означава, че когато човек търси Истината, той трябва да я провери в трите свята. Така той ще стане едно с нея и ще бъде част от нея. Ще се превърне в звук на тази Истина, какъвто е бог Тот.

Мер кхет означава звезден храм на Истината, космически храм, дом на тайната Мъдрост, дом на свещената наука. В мер кхет, в пирамидата има три нива, три уровена – подземен, земен и надземен, отново числото три. Подземният символизира злото, макар че то е относително, това е един символ, символизира злото; земният символизира доброто, а върхът на пирамидата символизира Любовта. Там, където човек се превръща в Нетер, където надраства и стига до върха на пирамидата, където е имало тайни стаи; когато съществата са се превръщали в Нетери, те са се срещали там.

Тот казва: „Само Любовта може да улови тайнствения глас на Нетер, на Бога“.

Мер кхет никога не е била гробница. Тя е храм на невидимото и върховно Същество. Това е храм на мистериите, хранилище за секретните истини. В мер кхет е скрита окултната мъдрост на Нетерите, Боговете и разбира се, жреците. Тази Мъдрост е отпреди потопа. Нетерите и жреците са същества, които имат абсолютно чист космически разум, без примеси, това е тяхна характерна черта. А пирамидата служи за хранилище на техните секретни истини, които се явяват като основа на всяка наука, на всяко изкуство и на всеки истински живот. В тази свещена наука – херметичната – няма никакви предположения, нещата са строго определени, затова е свещена, не е човешка. При човешкото веднъж има едно предположение, после втора теория, третата оборва втората, след време се явила друга теория...

В свещената наука нещата са строго определени, например: Що е Истина? Накратко е казано: Съвършена Любов към Бога. Кой как ще го разбере? Рано или късно ще го разбере и ще разбере, че това е мярката. За Истината мярката е да имаш съвършена Любов към Бога.

Що е чист мотив? Абсолютна вярност и неизменност към Нетера. Що е око? Врата към безкрайността на Бога. Това е идеята за египетското око. Що е нуб? (На египетски нуб е злато.) Отговорът е: Същество от чиста светлина. То цялото е светлина, защото е самородно, това е качество на боговете, в този смисъл еднородно. Що е светлина? Наситената енергия на Бога, това е светлина. Когато има голямо насищане, има голяма светлина.

ЗРЪНЦА ОТ СВЕЩЕНАТА НАУКА НА ЕГИПЕТ

(първа идея за размишление)

– Що са нашите сълзи? Това е Сатурн. (Това е част от Египетската астрология.)

– Що е нашето рождение? Това е Юпитер.

– Що е нашата реч? Това е Меркурий.

– Що е нашият гняв? Това е Марс.

– Що е нашият сън? Това е Луната.

– Що е нашето желание? Това е Венера.

– Що е нашата безкрайна радост? Това е Слънцето.

– Що е покоят? Египтяните го наричат знание за вратата. Преди време ви казах нещо за вратата, атлантската дума е арамон, врата, означава свобода и преход към всички светове. Що е покоят? Знание за вратата, проходът в Духа, който всеки трябва да открие в себе си; проходът в шестото тяло, за което преди време говорихме. Покоят е нещо, в което пътешества самият Нетер, самият Бог. Той е нещо като жилище, като обиталище на самия Бог. За покоя ще говорим отделно, има цяла египетска книга – „Книга на скрития покой“.

– Що е земя? Това означава да бъдеш твърд към принципа, към Маат, т.е. към Истината.

– Що е вода? Да проникваш чрез мекотата си в нещата и да се обединяваш с тях. Това е друг път към Истината.

– Що е въздух? Да бъдеш лек и естествен в своето движение към Истината.

– Що е огън? Да движиш интензивно Любовта в себе си към Истината. По друг начин казано накратко, да гориш за Истината, това е вложено в тази идея на египетски. Тук не ви занимавам подробно с египетските названия.

– Що е нетертум, т.е. на египетски дете? Пулсът на творението, свещен призив към вдъхновение.

– Що е мер кхет, пирамида? Космически храм, или порядъкът в самия теб, твоят собствен вечен порядък, всеки трябва да го постигне в себе си, това е посланието на пирамидата. И друго значение има: мястото за тези, които искат да станат божества; това, което Библията казва: Богове сте. Тези, които искат да се завърнат в своето изначалие, в своята изначална същност.

– Що е ами уннут, т.е. хороскоп? Запис на блуждаещите звезди. Докато боговете живеят в неподвижни звезди, много по-могъщи, по-динамични и слънчеви.

– Що е Сет, на египетски дяволът? Застоят в развитието. Отказалият се от развитие, това е сет. Блатото, това е вода, която не се движи. Знаете кой ходи при блатото и кой ходи при чистия извор. Или: плътното непроницаемо вещество. Негови символи са следните животни: змия, крокодил и магаре. Разбира се, те си имат и хубави страни, но в тях също има такова плътно, непроницаемо вещество. Такова има и в хора, в които има древен материализъм, които дълбоко държат на материалното. Затова в следващата лекция ще говорим за тайната на десятъка, тъй като с много хора стана на въпрос – тайната на дарението, тайната на парите и как всеки може да забогатее, ако иска, ако изпълни определени закони. Какво искам да кажа: Бог не е против парите, както смятат висарионците; Той не е нито против бедността, нито против богатството. Бог е против алчността и против неразбирането. Десятъкът е един от най-дълбоките закони и тези, които нямат принцип, означава, че имат някакво падение във вярата и след време ще трябва да го заплатят. Десятъкът е сключване, според Библията, на завет с Бога. Той го е допуснал, за да може постепенно да превземе във вас вашето мислене и желание и да ви ръководи. Ще говорим за тайната на парите и за пътя, тъй като те са отношения с Бога и с чистата духовност; те са неутрална енергия и не са никога вредни. Но човек може да ги направи опасни и полезни, но всичко зависи от човека.

– Що е жена? Това е блестящият пламък на Любовта, слязъл долу на Земята. Според Тот когато блестящият пламък е слязъл, той се е превърнал в жена. В древните народи Върховният Бог не е мъж, когато ще говорим за тайната на танца, а е женски принцип. Този, който е само активен, той губи нещо съществено в живота си. Но който постигне жената в себе си, той ще стане цялостен. Ще говорим за двата вида танц, от гледна точка на древния Египет и на суфите, също и на ДАО.

ШЕШЕТ АНХ – СФИНКСЪТ

(лекция 5)

Сфинксът е атлантска тайна. В това каменно същество наистина има велика тайна, защото в него е заключено живо същество. Това същество е един от Нетерите, свръхестествено и всепроникващо за тези, които направят контакт с него. Той се е пожертвал и се е сродил с материята, за да предаде древно послание. Сфинксът е универсално послание, което е секрет на Атлантида и продължава да се предава. Посланието е, че ние непременно ще възкръснем. Никой няма избор, никой не може да се спаси от това, въпросът е само във времето, но и времето е илюзия. Но все пак то съществува по някакъв начин като един поток.

Шешет анх, или Сфинксът, показва, че човек не принадлежи на този изменчив свят, а принадлежи на вечността по простата причина, че в нас самите живее Нетер, т.е. самият Бог. Ние нямаме никакъв избор, понеже Бог живее тайно в нас. Това означава, че смъртта е голяма илюзия. Учителят казва, че това е най-голямата лъжа, внесена в света, че има смърт. Смърт няма, това са го разбрали даже и децата. След време ще ви разкажа за английските некролози – това са най-красивите некролози, които съм срещал в света. Те са подигравка не само със смъртта, но даже и с живота, защото в живота наистина има една скрита игра.

Шешет анх, или Сфинксът, е послание на атлантските жреци. То е едно загатване, едно напомняне за славата на древния човек, който е бил Нетер, т.е. Бог. Това е послание на посланията. Това означава, че твоята душа не може да умре, защото ти просто си вечен. Нищо не може да се направи по въпроса, просто не можеш да умреш. Ето защо е казано: „Познай себе си“. Казано е така: „Познай себе си, о, смъртний, който не си смъртен“. Учителят казва, че смъртта е голям театър. Умрелият имитира, че е умрял, другите имитират, че плачат и му дават цветя, когато пък въобще не му трябват цветя, но друг път ако трябва, ще говорим повече за смъртта. „…Който не си смъртен, защото в тебе живее Този, Който е вечен.“ Защо ви разказвам тези неща? Защото като изключим Учителя и Духа, Египет е моята родина. Не се чувствам българин, макар че от друга страна се чувствам, но всички народи са ограничения. Затова си позволявам по-често да ви говоря за Египет. Много от нещата няма да ги намерите в книгите. Това са мои медитации с Учителя, макар че ползвам буквално (не преносно, а буквално) хиляди източници и оттам намирам зрънца. Затова от време навреме ще ви говоря за Египет. Но ако Учителят ми каже да не ви говоря, да не се окаже, че съм привързан, ще прекъсна, но ще имаме поне няколко лекции.

Тот казва: „Всеки, който е докоснат от тайната на Сфинкса, придобива магически възход“. Ако с това същество, скрития Нетер в Сфинкса, ако някой направи връзка, ако съумее продължително да има свещено отношение, в един момент се явява запалката. Това същество ще го докосне, даже се знае неговото име, това е друг въпрос. То ще го докосне и човек навлиза във вечен магически възход. Няма значение дали насреща му се явяват препятствия, смъртта или някакво друго прераждане: възходът е вечен. Шешет анх, или Сфинксът, изразява съвършено безстрастие към човешките съдби и суета, към всички превратности, защото той умее да чака.

В лъвското си тяло той символизира могъщ звяр, но в главата си той символизира древния Разум. Това е нещо, което превъзхожда и звяра, и човека. Именно това загатване няма нищо общо с Хеопс, на египетски Хуфу, тъй като фараоните малко или много са паднали, слезли надолу от жреците, и никога такова велико нещо не може да бъде посветено на някакъв фараон; превъзхожда и звяра, и човека.

Сфинксът няма никакво ухо за земната суета. Тот казва: “Животът, това е време, дадено ти, за да станеш Нетер, Божествена същност“.

Зад Сфинкса е скрито божество, което се е пожертвало. Неговото име на египетски е ХЕРУ ХУТ, това е неговото древно име, името на неговия Дух. Той се е слял с идеята за Сфинкса, за да може посланието да е живо за тези, които са пробудени. Той е станал същевременно древен наблюдател на всичко, което се случва в цялата човешка история. И той знае нейните тайни, както и самият Тот. Те знаят истинската, тайната история на човечеството.

Сфинксът е послание от Атлантида, пренесено в Египет. Пренесено послание означава още съхранено послание. След като пробудените атланти разбрали, че Атлантида ще бъде потопена, защото те винаги получават знаци за това, видели едно място, което щяло да оцелее. Едно малко островче и това било новоизбраното място на Сфинкса. Наистина тази скала и това малко островче останали недокоснати. Сфинксът е една нерушима връзка между външното човечество и Нетерите, боговете. И затова той е трябвало да бъде съхранен. Макар че са се опитвали много пъти силите на Сет, на тъмнината, които са се превърнали във врагове, във вражески стихии, да го затрупат, имам предвид тайните на пясъка: когато много песъчинки тръгнат на война, в някои времена са успели да го затрупат донякъде, но после Сфинксът отново е бил разчистван. Това е друга тема, цяла история за пясъка и как той може да се превърне в най-опасния враг. Той е потопявал цели градове и същества.

За спящите хора Сфинксът не е послание, а някаква архитектура и забавления, някакви изчисления и някакви загатвания. Но Сфинксът е завет, послание за завръщане в началото, в древния произход, за който Библията казва: Богове сте. Това е нашият произход, нямаме нищо общо с маймуната. И Сфинксът го доказва.

Сфинксът е най-древното послание. То се е намирало в центъра на Атлантида. А когато едно послание се намира в центъра, това означава, че то е от самия Бог, Върховния Бог. Това означава, че това послание е абсолютно божествено.

Новата страна на Атлантида – Кеми, другото име на Египет – е трябвало да има главен символ. И те отново го построили чрез мистериите на хекау, тайната на свещените думи. Няма никакви релси, камъни, мъкнати на гръб, с кранове и т.н., не съществуват такива глупости. Тот казва: „Мистериите са построили Сфинкса и пирамидите“ и обяснява що е мистерия: „Там, където на едно място са събрани боговете, там са мистериите. Там е най-великата енергия.“

Сфинксът символизира изначалното послание. Именно затова погледът му винаги трябва да гледа към Истината, откъдето изгрява Слънцето, откъдето изгрява Истината. Всеки човек трябва да гледа в тази посока, това е другото послание. А до него трябвало да има храмове, посветени на Слънцето, така както е било и в самата Атлантида, по повелението на главния цар, който се е наричал Атлант. Както ви казах, Тот е негов внук.

Сфинксът отразява още нещо: дълбокото спокойствие на Нетера, дълбокия покой на Бога. Бог умее спокойно да чака, докато хората станат богове, за Него времето е без значение.

УЧИТЕЛЯТ ЗА СПАСЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

Учителят казва буквално така: „Казвам: Човек може да се спаси навсякъде – и в религията, и в науката, и в поезията, и в изкуството, и в музиката. Мнозина твърдят, че човек може да се спаси само чрез Христос. (Други пък смятат, че само чрез Аллах и т.н.) Това е буквоядство. Какво представя Христос? Христос е Божествената Любов, самата Любов, същността. Любовта изключва всички догми. Казвам: С догми човек се спасява само на едно място – в ада. (Има и едно по-дълбоко място – пъкълът.) Без догми човек се спасява навсякъде, няма значение какъв е – дали е учен, дали е невежа, към какъв народ принадлежи, спасява се навсякъде. Без Любовта човек се спасява само на едно място.“ Казва: „Кое е това място? Адът.“ Т.е. само чрез мъчнотиите и страданията. Това е мястото, където човек може да се спаси. Затова сега подготвяме една книга, дебеличка, за страданията, тъй като моите хора от братството не умеят да страдат. Страдат по някакъв начин, искат ако може да постигнат Бога без страдания, но малко са тези, които страдат за нещо истинско, за нещо свещено, или казано по друг начин, малко са тези, които страдат тотално за Бога.

Учителят продължава: „Когато казвам, че с Любовта човек може да се спаси навсякъде, аз разбирам първичния живот, първичния език, първичната Любов, в която и невежият може да се спаси.“ Може да не е чувал нищо за Аллах, за ДАО или за Христос – той се спасява. Има такива племена, които ще се спасят. Те не признават никакъв Бог, не вярват в нищо, признават само Истината – те ще се спасят. Това е тяхната мярка. Всъщност Бог е Истина.

Казва още Учителят: „Когато всичко около теб пропадне, твоята Любов трябва да се извиси“. Ако искам да ви го кажа по друг начин, ако някои от вас са чели законите на Мърфи, там има един подобен, много хубав закон. „Всичко в живота е толкова объркано, че не ми остава нищо друго, освен да стана оптимист.“

Учителят продължава: „Никоя религия не може да ви спаси, ако нямате Любов“. Това важи за всяка наука, поезия, изкуство, с каквото искате да се занимавате, това важи за всички неща. Любовта е същността. Религията е второстепенно средство за облагородяване; разбира се, може и да се получи облагородяване, може и да се стигне до Любовта, но това е под въпрос – някога ще се стигне. „Религиите – казва Учителят – са външната страна на живота.“ Имат някакво значение, да не казвам мижаво значение, но те си остават външната страна на живота, Любовта е центърът.

ЩО Е ИСТИНСКА МЕДИТАЦИЯ

продължение

(лекция 6)

Истинската медитация е изкачване в Истината. Тя не борави с двата свята – този и онзи. Тя е отвъд. Истинската медитация е нещо, което навлиза в пустотата, в Нищото, мястото, където се преживява Истината. Истината не е понятие, тя трябва да се преживее. Тя е мястото, откъдето произлиза свободата като последствие.

Медитацията трябва да се превърне в твоя Истина, в твое дълбоко преживяване и тогава ще достигнеш до своя Дух и неговото естествено отражение, което е свободата. Щом постигнеш оригинала, естественото отражение – свободата – идва, те вървят заедно. Както когато постигнеш Истината, щастието ще се скъса да те гони; ако искаш да гониш щастието и парите, нищо няма да постигнеш. Но ако си отдаден на Истината, нещата ще те гонят и никога няма да казваш „има проблеми, има държава, има икономика“ и т.н. Нищо няма.

Медитацията изисква да е налице правилната тишина. Тази тишина се създава, тя се случва. Когато се приближаваш към своя Дух, се случва правилната тишина. Когато се приближаваш към своя ум, се случва неправилната тишина, т.е. външната, привидната тишина, това е тишината на ума. Затова ви казах, че и рибите мълчат, но мълчанието не е злато; рибите не са мъдреци.

При тази привидна тишина има и привидна медитация. В този свят ще срещнете много привидни медитации, включително и такива ръководители, които ръководят даже медитация.

При правилната тишина има реална, дълбока медитация, реално потопяване в шестото тяло – в Духа. Медитацията не е задаване на въпроси. При молитвата може да питаш, даже може и глупави въпроси да задаваш, даже да не знаеш какво искаш. Макар че има един начин, при който да получиш свещенознание, но то е последствие. Медитацията е навлизане в собствената ти същност, за която говорехме, че тя е Нетер, тя е твоята божествена същност, това си самият ти, това е твоят център.

Казано на езика на Дзен: Който не задава въпроси, е намерил отговора, т.е. чистия Дух в себе си. Това е главният отговор. Наистина в него няма имитации, в него не възникват въпроси. Той е част от Нищото, т.е. част от великата пълнота. При такава голяма пълнота, при такава велика Любов как може да има и най-малкото местенце за въпрос, откъде ще проникне този въпрос? Въобще как може да влезе там? Няма такова място.

Истинската медитация е потопяване в неведомост. Не в знания и незнание, както ви обясних предния път, а в неведомост. От друга страна, медитацията е състояние на хотеп – египетската дума – дълбинен покой. Това, което тук Духът разкрива при този покой, са три неща. Най-ниската степен е:

1. Свещенознание, което означава още мъдрост. Това е слизане в най-долната точка, понеже духът въобще не се нуждае от знания. Има друго Дърво, което много обича знанията – Дървото за познаване на доброто и злото, т.е. Дървото на смъртта.

2. Постига се реален дълбинен покой, който превъзхожда и свещеното знание. Макар че някои избират свещеното знание, за да помагат на хората и тогава има някакво оправдание.

3. Третото състояние е отвъд покоя.

При свещеното знание Духът не ползва думи, а своето скрито присъствие, което ти влива една много потънка мъдрост. Той ти дава присъствие и чрез това се влива в теб мъдрост, разбира се, ако имаш идея да работиш за Цялото. Това свещенознание е все пак компромис, но засега не може без него. Компромис, защото Духът цени повече покоя и безкрайността, а не ограничените неща. Самият Дух така е създаден от Бога, такава част е от Бога и от Нищото, така е устроен, че цени покоя, който надминава и знанията, и живота, и смъртта и цени най-вече безкрайността. Дори свещенознанието в сравнение с покоя е бедно, защото покоят е състояние на изначалност, а свещенознанието е един компромис, който има малко оправдание.

Ватанската дума беше матарот, означава дълбоко в покоя на своето изначално съзнание, или в своето най-чисто състояние. Именно там хората са богове. Това съзнание е абсолютно необременено – става въпрос за медитативното съзнание, най-чистото съзнание – от сътворението и всички сътворени неща, от сътвореността. В покоя ти си несътворен. Когато много се тревожиш, означава, че много си сътворен, правя един малък превод – много си обичал външните неща. При покоя ти си несътворен.

Човекът на изначалието не е образован, няма нужда нито от образование, нито от интелигентност, той няма нужда от тези неща. Той има чиста духовност. Разликата между образование и духовност мисля, че я усещате – тя е както между калта и небето, мисля, че даже е и по-голяма. Именно матарот е най-чистата духовност и поради това нейното последствие е дълбинен покой. Това е последствието от чистата духовност. Вие знаете, че за образованите хора покоят е мечта. Някога ще се случи нещо, но за хората от Дървото за познание на доброто и злото покоят е мечта. Понякога те могат да си затворят очичките и да имитират медитация и покой, но посветените веднага ги разкриват. При други хора може да мине номерът, но при посветените и Учителите такива номера не минават.

Истинската медитация е освободеност от всяка сътвореност, от всяка привързаност. Според Дзен за да разбереш света около себе си, трябва да изчезнеш от неговите предели, т.е. да не зависиш от него. Ако искаш да владееш морето, трябва да не си стъпил в него. В момента, в който си стъпил, ти си във влияние. Т.е. трябва да се върнеш в изначалната си същност, а тя е отвъд света, тя е чиста и необременена. Тази изначална същност, казват в Дзен, е проста по природа. Няма нищо сложно и интелигентно там. А светът е сложен, това е неговият проблем и става все по-сложен. Това означава: постигайки простотата, която особено се цени в ДАО, човек се избавя от сложността на света и от хитростите на ума.

За Дзен медитацията е виждане на нещата без себе си. Не трябва да пречиш – ако тебе те има, виждането го няма. Т.е. виждане с най-чистата същност – с Духа, т.е. тебе вече те няма, ти си божествена същност. Слава Богу, няма кой да пречи, най-после пречката я няма. Дзен е учение на будност и простота. Никакви свещени книги, никакво правилно и неправилно, както предния път ви казах – будност и простота. Подобно е и при даосите. Простотата в Дзен е пробудеността в чистото, върховното съзнание в нас, това означава простота в Дзен. Тази простота те изпълва с живот. Тя не е като науката, религията и философията. Те само пътуват към истинския живот, а Дзен живее. Дзен е нещо простичко, както онази случка–суфи за лодкаря, пак ще ви я кажа: пътували един лодкар с един професор. Професорът го питал: Ти учил ли си математика? – Лодкарят казал: – Не. – Загубил си една голяма част от живота си. Учил ли си физика? – Не. – Загубил си още по-голяма част от живота си. Учил ли си география... и т.н. След време настанала буря. Лодкарят го пита: Ти учил ли си се да плуваш? – Професорът казал: – Не. – Губиш целия си живот. От едно детско ръкомахане във водата, ако беше го научил, щеше да разбереш за какво става въпрос.

ДЕЦАТА ЗА БОГА

продължение

(трета идея за размишление)

Ще говорим за детската мъдрост, защото тя се приближава много до Дзен.

Това са деца между първи и четвърти клас. Едно от децата:

„Господи, ти си създал десет заповеди за възрастни, но и аз сътворих някои. Ти може би няма да ги разбереш, но нека да ти ги кажа:

Първата заповед: Щом вече си се родил, не пискай.

Втора заповед: Задоволявай се с малко, защото и ти самият си много малък.

Трета заповед: Не се обиждай от възрастните, Господи, те не познават тайните на живота.“

Друго дете: „Аз разбрах, Господи, че ти си най-главният на земята, макар че живееш на небето. А няма ли да те преизбират?“

Друго дете: „А дето продават свещи в църквата, това твой бизнес ли е, Господи?“ (Децата се интересуват, искат отговор.)

Друго дете: „Добре, Господи, Христос е страдал заради хората. А за какво страдат хората?“

Друго: „Значи ако аз съм разбрал правилно еволюцията, ти първо си създал Адам и Ева, а по-нататък човек е произлязъл от маймуната.“

Друго дете: „Господи, а на другите планети ти ядосан ли си?“

„Господи, изпари моите грехове!“

„Господи, аз съм малка, уча се в трети клас. Засега нямам грехове, но имай търпение, ще ги натрупам и ти ще бъдеш наблюдател.“

„Господи, трябва първо да съгреша, че после да ми простиш ли? Такъв ли е пътят?“

Друго дете: „Господи, научи моите врагове да прощават на своите врагове.“

Друго дете предлага уговорка на Бога: „Хайде да се уговорим: аз вярвам в тебе, ти вярваш в мене.“

Друго дете: „Ако беше направил най-напред жената, Господи, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата.“

„Господи, като чета надписите върху паметниците и некролозите, се замислям: А къде са погребани лошите хора?“

Друго дете: „Прощавай, Господи, аз заминавам за Израел. Много ми е тъжно да се разделя с децата и с нашата учителка. И с тебе, Господи. Аз бих те поканил на гости, но нали знаеш, там говорят на иврит, знам, че няма да се разберете. И затова не те каня.“

И накрая едно дете казва: “Е, Господи, поне на себе си би могъл да прокараш телефон.“

АУМЪ

1 юни 2004 г.

Десятъкът и парите

(лекция 7)

Разчупване на проклятията

(първа идея за размишление)

Десятъкът и парите

продължение
(лекция 8)

Разчупване на проклятията

продължение
(втора идея за размишление)

Децата за Бога

продължение
(лекция 9)

Английските некролози

(трета идея за размишление)

ДЕСЯТЪКЪТ И ПАРИТЕ

(лекция 7)

Десятъкът е подновяване на древния завет с Бога. Това е взаимоотношение. Според Библията (на много места се говори по този въпрос) десятъкът не ти принадлежи. Той принадлежи на Бога. Освен това десятъкът е принцип. Той е сеене в Бога, а сеенето е най-могъщият закон в живота, ще говорим за сеене в най-широк смисъл. И лъжата е сеене, обаче тя жъне разочарования. И истинската Любов към нещата е сеене, тя жъне среща с Бога. Ако имаш истинска Любов, ще жънеш среща с Бога.

Едно от най-важните неща на десятъка е това, че той разрушава финансовото проклятие на човека. Както ще видим после, върху човека има много видове проклятия от миналото. Христос е слязъл, Учителят е говорил, но това не пречи на демоните – ще разберем техния подход, как действат и как обременяват хората. Освен това десятъкът е подчинение към Бога и покорност към Него, това означава, че поставяш Бог на първо място и Неговата система, а държавата и света на второ. С тази система в момента работят милиони хора и особено в църквите. Те са разбрали, че в този закон има нещо специално и Учителят го потвърждава по друг начин. В Писанието сам Бог казва: Десятъкът е свят за Мене. Значи Той държи на това отношение, за да може Той да направи в тебе плана на твоя живот. Иначе Бог те оставя на, както Библията го нарича – Поглъщателя. Поглъщателят е Сатана, все умува, кара те да харчиш за излишни неща, други планове и ти накрая мислиш, че това са твои планове. Когато вече е много късно, нищо не може да се направи.

Десятъкът е завръщане в благословението на Бога, едно от най-важните неща. Освен това десятъкът е метод за разрушение на сатанинските планове, метод за разрушение на ума. Вие знаете, умът винаги планира, той винаги иска ползата, винаги иска печалбата и накрая умира заедно с нея, и то на много нива.

Библията казва, че тези, които не дават десятък, трудът им ще бъде повреден. Дали енергията на човека, дали нещо в самия човек, но техният труд ще бъде повреден.

Друг важен момент: десятъкът за разлика от дарението (в Библията се говори и за дарения), което е свободно, десятъкът е принцип. Той е взаимоотношение с Бога, това е нещо много лично. Като отделяте, не трябва да бързате някъде да давате. Трябва много да мислите, защото това са пари за чисто Божествени цели. Защото ако ги дадете на някого и той не ги изхарчи по този закон, парите не са благословени. Макар и да си ги дал с хубаво чувство, трябва много да внимаваш, защото тези пари служат на природата, на ангелите, на Бялото братство, на икономиката на Бога. Това е система на Бога, Той я е допуснал с тази цел – да бъдат благословени душите, техният път, да имат за себе си, да имат и за другите и да служат на Цялото.

Десятъкът се ползва само за Божествени цели, а дарението е за най-различни цели – духовни, помощи, услуги и т.н. Десятъкът е най-чистото сеене в Бога. Брат Михаил го нарича „в Божествената каса“. Банка, която никога не пропада. Разбира се, това важи и за благородните постъпки, те са също такова сеене в Божествената каса.

Учителят казва: Десятъкът е принцип, който е скрит в самата природа, никой не може да го избегне. В тази природа е скрито и преумножението на нещата. Има един случай с Учителя и пчеларя: пчеларят се похвалил на Учителя, че имал 150 кошера, но казал на Учителя: На всеки десет години имам една много хубава реколта, а през другите години – донякъде. Учителят му отговаря: Искаш ли да ти върви всяка година? Той казал: – Да. – Ето ти едно правило: щом имаш 150 кошера, отдели 15 тенекии за Господа. – Пчеларят помислил малко и казал: Много са. – Не отделил нищо и на следващата година всичките му пчели умрели. Той не можал да види, че 135 негови тенекии са много, и то прекалено много, но видял петнадесетте.Така работи егото. Всеки от вас трябва да реши този въпрос насаме със себе си, без да бърза, дълбоко да помисли, защото това е влог в една абсолютна каса. С тези пари може да се помага наистина на хората за развитие, а с тях може и да се пречи, ако не знаеш точно как да ги насочиш. Аз го изпълнявам този закон тотално и съм видял как работи, само от време на време се смайвам, но това е друг въпрос. Това не означава да станеш богат, напротив – да станеш разумен, после всичко друго е сигурно, но преди всичко трябва да станеш богат в разумността, в своите принципи.

В Библията сам Бог казва за тези, които не дават десятък: Вие ме ограбвате. Буквално. При принципа на десятъка Бог казва: Ще смъмря поглъщателя. Тези, които са принципни, Бог застава на тяхна страна. Ще смъмри поглъщателя, т.е. Сатана, който поглъща парите по най-различни линии. Това става главно когато хората са много хитри и търсят само ползата.

Всяко сеене означава, че жътвата ти принадлежи. На над деветдесет процента от хората това се случва в този живот, не в други животи, а в този живот. А на другите десет процента много е хубаво, че не им се случва, защото не владеят себе си, нито парите си, защото парите са отношение към неща, към духовни неща, а не към човешки неща и към земни. Така че тези изключения са за тяхно добро. Освен ако човек не е съвсем безумен, както Учителят дава един пример: един много искал пари и си ги поръчал с формула, не си спомням, сумата мисля че беше голяма – към десет милиона, не си спомням вече. Понеже когато чакаш с вяра и търпение, законът на вярата е много могъщ и всичко посято е твое. Накрая при едно корабокрушение едвам доплувал до брега. Вече умирайки, до него стои пачката със сумата. Но тя вече не му трябва. Хем законът си изпълнява своето, хем човекът разбира, че не е знаел какво иска, не е бил подготвен и не е бил моментът.

Сеенето, както ви казах, не е само в пари. Всичко е сеене. Например: посей любов към Бога и ще дойде ден за истинска среща с Него. Посей лъжа и ще жънеш разочарования. Когато си разумен, можеш да сееш всичко. Има много формули по този въпрос. И Учителят дава една кратка: „Ще забогатея!“ Много просто, подобна на „ще оздравея“. Ако искаш да оздравееш, ще си повтаряш две хиляди и повече пъти „ще оздравея“. Ако искаш да забогатееш, простичко и ясно... Казвам на един приятел формулата, той казва: А, не ме залъгвай. Той си повтаря: Аз съм беден. И сега все има дългове, но това е по свобода, други духове работят там.

Има една египетска формула и сега също ще ви я кажа. Защо? Защото вярвам във вашата разумност и след време искам да бъдете господари на всичко, не само на пари, просто на всичко. Египетската формула е така: „Така, както пчелите се роят, така да се роят и моите пари.“ Простичка формула. Разбира се, това иска постоянство, но трябва да имаш принципи.

Бог иска да Му дават. Той не се нуждае, разбира се, от пари, но Той иска да благослови душата и нейния път. Сам Бог в Писанието казва: „Проверете ме да видите дали съм верен.“ Даже предизвиква. Проверете ме в даването, защото Библията казва, че тези пари ще се умножават тридесетократно, шестдесетократно и стократно. Проверете ме – става въпрос за преумножението.

Да се молиш продължително за нещо, на окултен език означава да го постигнеш. Все едно е дали е пари, здраве, мъдрост или самият Бог, срещата с Бога. Всичко това може да се постигне, такъв е законът на капката – всяка капка е една мисъл. И накрая става океан. Всяка капка, която пада върху камъка, се оказва по-силна от камъка и по-твърда от него и го побеждава. Когато го пробие, злото е пробито, твърдата материя е пробита и се осъществява срещата с Бога. Но това е много трудно да бъде разбрано от човек, в който има древен материализъм, който все планира за себе си, за своето семейство и накрая нищо. Искам да кажа: такъв е законът на постоянството, той е нещо безусловно, в която и да е област. Ако искаш например да оглупееш и всеки ден си го повтаряш, законът е верен – ще станеш кръгъл глупак.

Ако забогатееш или оздравееш, тогава трябва да живееш два пъти по-разумно отпреди – ето ви едно важно правило. Не един път, два пъти.

Десятъкът, това не са просто някакви пари. Те са признателност към Бога за всичко, което ти е дал. Ами енергията, с която работиш, пак е Негова. Ако тя не е благословена, тя ще бъде в друг канал или ще имаш големи отливи. Така че десятъкът е свързан с много дълбоки закони. Това не е само едно просто даване. Това е желание да живееш по Бога, по Неговите закони. То е посяване и очакване с вяра. Посяваш и очакваш, както житното зърно – посяваш го и няма какво да ровиш, да проверяваш дали расте, там тъмно ли е, какво има – няма нужда от проверки. Законът е безусловен: след като си изпълнил правилото и си посял правилно, с любов, с чисти намерения, можеш да очакваш.

Чрез десятъка всеки в своя живот може да провери дали Бог е верен. И след време може да споделя. Бог не само преумножава, но Той ти дава и скъпоценната енергия, с която работиш. И нещо много по-важно – благословението. Защото при обикновените хора законът е друг, Учителят го е казал: Цял живот се трудят, за да станат нещастни. Цял живот труд, независимо дали са богати. Богатите при обикновения живот са бедни, само че се наричат богати, просто табелата е погрешно написана.

Ние не даваме на Бога, за да получим, а за да го почетем и заради любовта. А получаването е нещо естествено, както е при закона на любовта. Учителят казва: Когато постъпя с любов, аз няма какво да очаквам, аз вече съм получил хилядократно от самата любов.

Десятъкът е метод за разрушение на егото – големият проблем на човека. Защото именно егото е връзка със злите духове и с демоните. И затова ще започнем цикъл от много важни лекции, тъй като някои хора пострадаха, закъсняха, не разбраха някои важни закони. Бог дава благата, за да живеем разумно, а не за да станем по-глупави. Десятъкът означава да даваш не само пари, а част и от своя живот за Бога и, разбира се, за другите.

Десятъкът няма нищо общо със страстта към забогатяване, защото тази страст е най-големият капан. Чрез нея човек отива в ръцете на Поглъщателя, както Библията го нарича. Човек може да е богат в този живот, но той сее своята бедност. Само въпрос на време е изведнъж да обеднее. При някои това се случва рязко. При тази страст парите се превръщат в път към безумието, ние въобще не говорим за това. При тази страст, при тази привързаност, когато това е цел, парите увеличават безумието. Докато десятъкът е път към Бога. Той е началото на разумността. Освен това десятъкът е съществен за твоето развитие и за подобрението в твоя живот, защото благословението на Бога не засяга само финансови области, а твоята разумност, твоята будност и твоето здраве.

Богатият без Бога е по-беден от бедния с Бога, това е един важен закон. Всяко нещо, дадено с любов към Бога, никога не се изгубва. Учителят го е казал по друг начин: Всяко нещо, направено с любов, се увеличава. Тук става въпрос за качеството – при качеството има увеличение; докато при количеството има знание, при качеството има мъдрост.

Десятъкът, това са пари, строго свързани със строго изпълнение на Божия план. Например ако аз си купя от тези пари една ябълка, аз изгарям за себе си. Може да изглежда дребно, просто, но аз вече свършвам, защото това е принцип. Изпълнение на Божия план, а не на някакви си хитри лични цели или на някакви осигурявания.

Десятъкът е финансова система на Бога и той е допуснат, защото е Негова стратегия, Божествена стратегия. В Библията, в Малахия се казва: „Десятъкът е завет с Бога.“ Нещо като сключване на договор – завет, общение с Него. Словото е това, което постепенно може да превърне бедността в изобилие и в благословение. Значи нещата са в ръцете на Словото. Защо Словото? Защото Словото е творческата сила на Бога. По друг начин казано: творческата сила на Бога е скрита вътре в Словото. Ако искате да знаете какво бъдеще ви очаква, разгледайте сегашните си мисли, чувства, постъпки и формули – най-важните, с които работите всеки ден. Те ще определят точно вашето бъдеще. Не ви трябват никакви ясновидци. Това, което сеете, това ще бъде ваше. Преди време един брат каза: Много искам да живея в манастир. Казвам: Ето ти една формула. След време: Ау-у, не искам никакъв манастир. – Вече си посял.

РАЗЧУПВАНЕ НА ПРОКЛЯТИЯТА

(първа идея за размишление)

Някои казват: Не вярваме в демоните. Това е много изгодно за демоните, защото когато не вярваш в тях, те работят скрито, подмолно и още по-хубаво. Освен това няма значение дали вярваш в демоните или не – те ти вярват. Имат голяма вяра в тебе, т.е. в твоето човешко, неразумно естество. Най-опасният враг в човека не са болестите и трудностите, а злото, което е скрито в него. То може да е малко, може да е микроскопично, но то може да стане и много голямо.

Проклятието е дошло върху човека, когато той е упорствал срещу Божествените, правилните неща, когато е бил упорит срещу Бога и срещу Божествените неща. В Библията има над 500 места, където се говори и за демони, и за благословения, и за проклятия. Има и много дълбоки области, които избягвам да коментирам, защото някои може и да не ги разберат. Мога само едва да ги загатна, но моята цел е друга.

Има проклятия, при които никакви хора не могат да ти помогнат, абсолютно никакви ясновидци. Те са произлезли пряко от Бога, от самия Бог, заради нечестие. Има проклятия от Божествени хора; има проклятия от зли хора и демони, когато правят думата да бъде свръхестествена сила. Когато след време ще говорим за магията, защото искам да се предпазите от всичко и да овладявате всичко, там ще говорим повече за силата и интензивността на желанията. Разбира се, тези неща не ги казвам, за да ви плаша, напротив, за нещо съвсем друго.

Проклятията идват от скритата справедливост на Бога. Ако ти не се коригираш, няма друг начин някой да ти помогне. Те са въздаяние за нечестие. Еврейската дума за нечестие е авоун, означава извращение. Именно това нечестие отваря вратата за злите духове и за демоните. По-нататък ще ви обясня разликата между тях. Има голяма разлика между злите духове и демоните. Това нечестие отваря вратата за законно разрушение на човека. Те вече имат законно право да разрушават човека, особено при лъжата – това е най-голямото им право, да разрушават човека.

Тежките психически болести са проклятия. Никакви лекарства не могат да излъжат демоните в човека и да излекуват демоните. Техният метод е съвсем друг и след време ще говорим как се лекуват. Разбира се, ако човек иска да посвети толкова време на тези, които обича. Формулите ще стават все по-важни. И окултният ученик може да се справи с абсолютно всичко. Има техники, след време на когото трябва ще ги обясня, но да караш много формули, трябва да ти е естествено, а не да се насилваш. Аз карам ограничено, около 1300 на ден. Но с новата техника мога да правя около 10 000 и мога в краен случай да стигна до около 30 000, нещо, което не го желая. Но ако се наложи, както преди години имаше едно обединение на Държавна сигурност, милиция и кмет срещу мен – исках само с Бог да им разкажем правдата, нищо друго. И по човешки начин казано, им разказахме играта. Вярно е, много молитви бяха, много огън, обаче те трябваше да разберат. И после някои изкараха, че за мене нямало закони в България, с които да ме хванат. Но ние знаем за какво става въпрос, но това е между другото.

Голямата склонност към конфликти и злополуки е също проклятие. Има хора с такава склонност – към конфликти и злополуки. Шизофренията е демоничен проблем. Тя е произлязла от бунта към Бога, от отхвърлянето на Бога. В основата на шизофренията лежи проклятие, което трябва да се премахне. Това няма нищо общо с лекарите и с лекарствата, а с нещо друго.

Човек може да се освободи от едно проклятие само когато го разчупи. Затова следващия път и по-нататък ще имаме такива важни лекции. Без покаяние освобождението няма да дойде, проклятието остава. Значи ако човек не се покае дълбоко, ако не пожелае промяна, проклятието остава.

Какво нещо е покаянието? Божествена скръб. Не човешка, а Божествена скръб. Това е скръб по Бога, по истинските неща. Тогава вече то е реално, а не имитация на ума.

В света има два вида хора: благословени и прокълнати. Има и средна категория, но Учителят казва за тях, че даже и дяволът не се интересува. Не можеш да избягаш и да се скриеш от проклятието, ако не промениш живота си и подхода си към Бога – това е основното нещо, което трябва да направиш.

ДЕСЯТЪКЪТ И ПАРИТЕ

продължение

(лекция 8)

Никога не съм смятал да ви изнасям такива лекции, но от известно време разни хора ме питаха. Домогнах се до важни закони и затова ви ги изнасям.

Посятото семе струва много повече от изяденото семе, това е един закон. Твоята жетва се управлява от твоето сеене. Ако някои са сели много в минали животи, сега нещата им идват наготово. Обаче ако не живеят сега разумно, те си посяват следваща бедност и така ще се залъгват от бедност към богатство и от богатство към бедност. Разбира се, моята цел не е да ви направя богати, а разумни. Аз лично никога няма да бъда богат, но за мен има други много по-важни неща. Но понеже има някои, които това ги мъчи, и понеже настоявам да бъдат разумни, затова изнасям някои неща за финансовата система на Бога.

Никой никого не трябва да насилва да дава. Това е по свобода. Макар че десятъкът е принцип, макар че тези пари са на Бога и ако не ги даваш, духовете ще ги вземат двойно и тройно, такива са законите, но свободата остава като свещен закон. Даването, според Библията, трябва да произлиза от свободно и радостно сърце.

Дарението е нещо друго, то е по свобода. При десятъка не си свободен, но ако искаш, можеш да си наложиш една своя свобода, ако искаш да си много умен и след време да обеднееш във всяко отношение. Докато при дарението си свободен – може и един лев да посееш за годината, може и десет лева; каквото си сял, след време такова ще жънеш. Това означава, че дарението е извън десятъка, то е свободно семе, по друг закон. От човека обаче се иска да бъде разумен сеяч, защото твоето семе е едновременно с това и твоето бъдещо снабдяване, а това означава, че ти можеш да помагаш след време на много хора, такава е и целта. Например постоянната молитва е сеене на взаимност с Бога, сближаване. Какво означава това? Сей, за да имаш след време Божествени обстоятелства. Не да чакаш някакъв късмет, а ти да го създадеш и той да дойде, защото си го създал. Защото някои хора си умират с късмета. Познавам един брат Велчо, от старите от Братството, постоянно сънуваше злато – златото на Вълчан, сънуваше го, направо го миришеше, ходеше, показваше... Казвам му: – Остави ги тези неща. – Искам да построя сграда за тебе да изнасяш лекции. – Казвам: Гледай си работата... Но така или иначе се уважавахме. Постоянно мислеше и наистина на много места го знаеше, той просто вече двадесет и шест години само за това мисли. И накрая каза така: В кръчмата е много хубаво като говорим за злато, виното е много сладко. Може да умрем със скъсани гащи, обаче така става по-сладко виното. ... И така си умря, с такива разбирания. Имаше идеи, но още не беше господар на себе си. Но тези идеи някога ще станат реалност.

Десятъкът е, за да имаш Божествени обстоятелства. Вие знаете, някои хора години наред не могат да си намерят работа. Има много работа, но не могат да си намерят, няма обстоятелства, няма условия. Какво са условията? Учителят казва: Невидимите помагачи. И такива хора се лутат, разбиват си живота, а някои хора за няколко дена с формули си намират работа, други за няколко месеца. Спомням си един брат, говоря му за формулите, той няколко месеца нямаше работа, в един момент взе да се притеснява. Казвам: – Нали вярваш? – Вярвам. – Добре, вярвай тогава. – И съвсем скоро вече на няколко места го викаха и се чуди къде да почне работа. Значи законът работи, но има един момент, в който ти трябва да изчакаш, за да узреят нещата. Защото ако искаш много, може и да се случи пак работа, но тя няма да е твоята, тя ще е нещо малко по-друго. Заради силата на твоето желание може да я изместиш.

Човек, в който има древен материализъм, много трудно ще схване този въпрос за парите – ще го мисли, обаче винаги умът му ще му играе номер. Въобще тези идеи за сеенето са много простички, но за някои хора са проблем. Но сеенето е най-могъщият закон на живота, той ражда всичко. Според Учителя едно житно зърно, посято правилно, за 11 години може да изхрани цялата планета Земя, ако хората са разумни и знаят как да сеят с любов. Нека никой да не мисли, че с парите човек непременно ще успее в живота си. Когато Бог е в човека, само тогава човек наистина е успял – мярката за успех е, когато Бог е в човека. В Библията, в Малахия се казва, че десятък означава да отвориш небесните врати, т.е. небесните условия. Тогава може и да не си намериш веднага работа, но за кратко време ще бъде лесно. Въпросът е как ще използваш тази работа.

И парите са сеене, и формулите са сеене, въобще енергията във всякакъв смисъл е сеене. Но любовта е най-голямото сеене. Любовта означава да се посееш в живота на Бога. Това е най-истинското сеене, това е вече за пробудените. Някой иска да стане лечител. Трябва много да си сял. Има такива, които са сели много. Например лечителят Петър Димков, посветил съм цяла лекция на него. Той също е ученик на Учителя и много е сял. Какво е сял? Той е бил богомилски врач, сам го казва за себе си. В предния живот е бил италиански знахар, продължава да сее. В този живот – над шест хиляди рецепти, говори и за Боян Мага, толкова много неща важни, и за прераждането, за всичко. Ето истински лечител. Когато го питат какъв е пътят, по който да станеш истински лечител, той отговаря: Всеки живот, посветен на тази мисия от любов към душите. – Не е вземал пари за рецептите си и билките. Негови приятели казват, че винаги е имал пари. Когато един човек е разрешил правилно въпроса, Бог вече поема неговите нужди. Учителят отговаря така: Когато си се посветил изцяло на Бога, Бог вече се грижи за твоите права и нужди. Не някакви държави, не някакви институции, а самият Бог. Аз лично не чакам нищо от Европейския съюз. Ако аз не съм си уредил живота с Бога, работата ми е спукана, по-лошо от спукана. Според Петър Димков здравето е почтеност към всичко и към всички. Това е неговата мярка. Затова всеки трябва да си зададе въпроса, дали е посял тази почтеност.

Десятъкът и даренията са даване. А що е това даване? Това е освобождаване на Бога да действа за тебе. Такъв е и кармичният закон: много си давал, много ще получиш. Ако си сял много в музиката, може да свириш още на пет години като Моцарт и големите музиканти, със затворени очи. Ако не си сял и сто години да работиш, ще бъдеш начинаещ музикант.

Бог иска да даваш десятъка не за да забогатее Той, защото това е немислимо – всички източници са Негови, Той няма откъде да забогатява, всичко е Негово. Той иска да те благослови. Това означава, че десятъкът е отваряне на условия за тебе, развитие в най-широк смисъл. Разбира се, как ще го използваш, е твой въпрос, но това е отваряне на условия. В Библията, в книгата Левит се казва: „Десятъкът е свят за Господа.“ Даже и парите, а не както си мислят висарионците да не пипат пари, да не се изцапат, защото това са взаимоотношения с Бога. Парите са неутрални, те не са лоши, нито добри. Човек може да ги направи лоши, човек може да ги направи добри. Същото е с любовта. Любовта е нещо велико; ако не я разбереш, тя ще се превърне в проклятие за тебе. Ако я разбереш, ще разбереш, че това е най-голямото благословение.

Десятъкът и дарението, т.е. сеенето, са мярката за благословенията. Недостигът в живота се причинява от Сатана по определени закони – по законите на човешката неразумност, поради законите на човешката пресметливост и хитрост. Но както знаете, хитростта е много древно качество, даже и отпреди Атлантида, едно от най-трудните неща, от които човек трябва да се освободи. Дяволът е прекалено хитър. Той умее да превръща изобилието в мизерия. И на много хора е успял да превърне тяхното изобилие в мизерия, изключителен майстор. Затова ще говорим, за да разкрием неговите планове, ходове във връзка с демоните. Злото не е в самите пари, защото те са допуснати за Божествена употреба. Злото се намира в неправилното отношение към тези пари. Ако Бог в тебе, т.е. ако твоята Абсолютна Разумност в тебе, харчи парите, това е смърт за дявола и неговите планове. Той съжалява, че тези пари са попаднали в тебе, ако ти имаш принципи. Ако ти си разумен, това е благословение и за тебе, и за другите.

Пробудеността означава правилен подход към всичко. Тук говорим за парите, но иначе, в широк смисъл, правилен подход към всичко. Познавам в София един от Сант мат, отделя десятъка си и купува книги, за да ги подарява. Казвам: Добре, Ники, подарявай ги, обаче не се натрапвай на хората, защото те може да не ги харесват. – Той обикновено купува моите книги и ги подарява. Даже една жена му казала: Каква е тази опасна и глупава книга Ава Торот? – Казвам: Видя ли, че не можеш да ги даваш на всеки, трябва да почувстваш. Ако искаш да правиш услуги, трябва да си сигурен, а не така просто да правиш услуги.

РАЗЧУПВАНЕ НА ПРОКЛЯТИЯТА

продължение

(втора идея за размишление)

Демоните са организация. Имат изключителни стратегии. Те са специализирани в своите области. Например има демон на омразата – той няма да те кара да лъжеш, той е специализиран в омразата. Това е негова територия и ако ти се поддаваш, там ще те учи, това е цяла школа. Има демон на лъжата – той няма да те учи да се ядосваш. Той ще те учи на всички хитрости, свързани с лъжата. Той с омраза не се занимава, той си е специалист в своята област. Има демон на самоубийството. Този демон няма да те учи на гняв. Той ще те води към самоубийство и ти ще си повтаряш от време на време „животът е тежък“, тихо-тихо ще се отчайваш, макар че има друг демон на отчаянието. Това означава, че в нашите формули ние трябва да сме конкретни. Например ако имате някой близък, който често си говори за самоубийство, ето ви формула. Той може от време на време да говори, да премълчава, може да има и демон на затвореност, има и такива демони, не иска да споделя, смята, че всичко сам ще разбере или пък има просто някаква притеснителност. И тя не му дава да сподели, при мене идват такива, споделят донякъде, обаче умът им е много хитър, не са искрени. Казват по нещичко и сами се обричат. Защото ако ми каже искрено всичко, аз ще разбера ключовата формула, ключовата дума, метода и ще се включа да му помогна. Но щом не иска и така става, защото всичко е свещена свобода. Например ако ваш близък иска да се самоубива и искате да му помогнете, формулата е следната: „Господи, пресечи връзката на брат еди-кой си или сестра еди-коя си с демона на самоубийството.“ Какво трябва да си представяте? От едната страна е човекът, когото обичате, от другата страна е демонът, поставяте между тях една стена. Представете си, ако искате и китайската стена или въобще някаква стена – минава и ги разделя. Аз съм правил много такива опити и човекът казва: А бе в този живот човек даже не може да се самоубие. – Това е един начин да пресичате.

Кога е демон и кога зли астрални духове? Разликата е следната: когато мислите за самоубийство много рядко се явяват в човека или когато безсънието е много рядко, това са астрални същества. Когато безсънието е много често, редовно, когато кошмарите са редовни, когато мислите за самоубийство са редовни и чести, това е вече демон. Трябва голяма мобилизация, ако искате да помогнете на тези, които обичате. А от нас, от нашата помощ ще се нуждаят все повече хора. Ако ваш близък често се отчайва, ето ви формула-идея: „Демон на отчаянието (конкретно!), в името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да напуснеш брат еди-кой си, сестра еди-коя си, този човек.“ Но трябва да сте усърдни. Едно от най-свещените имена – Господи Исусе Христе – от най-дълбоките, въобще за величието на Христос и за неговата любов ще говоря друг път; може и „в името на Бога“, както искате, но в случая ви представям това. Ако наистина искаме да помагаме на своите близки, докато не е станало късно, трябва да предвиждаме отрано нещата и да помагаме.

Ако ваш близък има склонност към фаталност, ето ви друга формула: „Господи Исусе Христе, освободи брат еди-кой си или сестра еди-коя си от демона на фаталност и отвън, и отвътре.“ Знаете, има такива хора, които просто я търсят, сякаш копнеят. Но те са подведени. Трябва отрано да им помогнем и ако можем, да им обясним някои неща.

Ние сме потопени всички в тази древна, космическа война. Тя е била преди Атлантида, по времето на Атлантида и сега продължава. Това е война между синовете на Светлината и синовете на Тъмнината, между Бога, между светлите същества, между хората и между демоните. Тази война си има бойно поле. Това са нашите умове. Ето защо ние трябва да се въоръжим с Любов, Мъдрост и Истина, с постоянен молитвен Дух. Какво искам да кажа: ако някой има много формули и понякога му натежават, може да си има една резервна програма само от три-четири формули, но никога да не прекъсва. Скоро един брат прекъсна за два дена и сега, някои знаят, е в хирургията, в тежко положение, но ние ще се постараем да направим най-доброто за него. Само за два дена прекъсна формулата, отчаяха го, а това беше една прекрасна душа. Дори баща му е тука, днес си говорихме с него. Понякога закъсняваме, той не споделяше много неща с мене, но това е друг въпрос. Трябва да вземем мерки, за да можем да помагаме на тези скъпоценни души, за да не стане късно.

Ние трябва да вземем всякакви мерки – и външни, и вътрешни, понякога в разговор, с благи думи, които някой път са решаващи, но най-вече с усърдните молитви. Например някои имат някакъв лош навик. Знам, в София една сестричка си обуваше чорапа тридесет минути. Това е само единият чорап, вторият още не е почнал. Значи: „Господи, разчупи проклятието, което е свързано с моя лош навик“ – ако тя го казва за себе си, ако е ваше дете – „с лошия навик на моето дете“. Аз лично много харесвам обръщението „Господи Исусе Христе“, имам много такива имена, но имам особено предпочитание към това „Господи Исусе Христе“, около хиляда и двеста формули са ми подобни само с това име. Както казах, ще говорим много по тези въпроси, днес исках само да ви въведа и постепенно, по малко трябва да разберем този въпрос, за да можем да помогнем на много души и някои от вас да могат да помогнат и на себе си.

ДЕЦАТА ЗА БОГА

продължение

(лекция 9)

Не знаех, че днес е ден на детето, още по-хубаво, ще приемем, че съвпада. Ще говорим за тяхната мъдрост, продължение.

„Господи – казва едно дете – ще ми простиш, аз нямам вяра в църквата, но си изработих една увереност в живота.“

Друго дете: „Господи, докога ще търпиш вярващите и невярващите?“ Защото наистина му коства голямо търпение на Бога.

Друго: „Господи, за какво са създадени тези глупави атомни бомби? Ако тя се стовари върху мен, тя ще ми обърка целия ден.“ Детето се предпазва, иска да се осигури.

Това са деца от първи до четвърти клас, както ви казах, малки деца.

„Господи, познавам бедняци, които започнаха от нулата и стигнаха до безумието. Нали това не е твоят план?“

Друго: „Господи, защо си създал този рай да се мъчат и да пъшкат хората по него? Не им ли стига адът?“

Друго дете: „Господи, смъртта не ме устройва. Направи така, че смъртта ми да не умира и тогава сам ще разбереш, че съм твой син.“

„Господи, ако твориш смъртни хора, не ме включвай в сметките си. Аз си имам други планове.“

„Господи, ако един глупак живее вечно, ти вечно ли трябва да го храниш и няма ли той да те разори?“

„Господи, след като съм безсмъртен, защо трябва да се раждам? Да няма някаква грешка в твоя план?“

„Господи, уморих се да гледам баща ми и майка ми все нещастни. Направи нещо по въпроса, за да не взема нещата в свои ръце.“

„Господи, когато баща ми не може да спи и страда от безсъние и ти ли не можеш да спиш или ти си се устроил по-добре от него? Кажи ми, нали сме приятели.“

„Господи, ако имаш лошо мнение за мене, коригирай го, защото по природа аз съм добър и ти много добре го знаеш.“

„Господи, аз мисля, че за умрелите могат да се говорят само хубави неща, защото те може да възкръснат.“

„Господи, ако дяволът ми е враг, стани ми приятел, за да му видим сметката.“ Това е детският начин на мислене.

„Господи, всяко нещастие ли се случва по разписание? Ако е така, тогава отмени моето разписание, защото аз не се нуждая от нещастие.“

„Господи, не мислиш ли, че хората се стараят да нарушават твоите десет Божи заповеди? Е, тогава защо им ги даде?“

„Господи, моля те, повече не изпълнявай човешките желания, защото и без това адът стана много голям.“

„Господи, в твоята книжка (за Библията) си дал някакво откровение. А защо на мене не си дал откровение? Нали аз и ти трябва да се разбираме?“

„Господи, ако се хвана сериозно да изучавам твоята книжка, ще стана ли истински човек, или ще стана свещеник?“

АНГЛИЙСКИТЕ НЕКРОЛОЗИ

(трета идея за размишление)

Англичаните не смятат, че смъртта е толкова сериозна, както нас и са въвели нещо по-различно.

Английските некролози:

„Тук лежи епископ Честърски, който изяде тлъста гъска, но не успя да я смели.“ Това са техни некролози и надгробни плочи.

„В този уютен гроб жена ми спи. Най-после тя намери покой и аз също.“ Това е една искреност, която е въведение след време в мъдростта. Не е още мъдрост, но въведение.

„Тук в гроба лежи мисис Ейкъл, на възраст 102 години. Добрите хора умират рано.“

„Тук лежи госпожица Янг, която на 21. 05. 1771 година започна да си държи езика зад зъбите.“

„Тук лежи жена ми, въобще жалка история. Ако ви кажа, че съжалявам, ще ви излъжа.“

„Аз се завърнах обратно в тишината. Но жена ми не вярва, че спрях да говоря.“

„Най-после мъжът ми почина. Сега вече ще се научи да мълчи. Е, Джони, вече нищо лошо не можеш да ми кажеш.“

„Тук почива мъжът ми Майкъл, най-големият лъжец на света. Но не можа да излъже смъртта.“

„Тук почива Джим. Вече съм в другия свят, но нямам намерение да умирам. Джим никога не се предава.“

АУМЪ

6 юли 2004 г.

Окултната мъдрост на Атлантите

въведение
(лекция 10)

Любов към Истината

(първа идея за размишление)

Демоните и разчупването

(лекция 11)

Мисловното лечение

(втора идея за размишление)

Тайнството, наречено НУН

(лекция 12)

Азира

(трета идея за размишление)

ОКУЛТНАТА МЪДРОСТ НА АТЛАНТИТЕ

въведение

(лекция 10)