Става въпрос за думата АУМЪ. Учителят казва, че Аумъ е ватанска дума и много народи са я използвали и продължават да я ползват. Аз подготвям една книга за древни и нови езици по Учителя, но още е рано да говорим за нея. Тук се сещам за азбуките. Азбуките на народите, според Учителя, са дело на невидимия свят. Хората са просто малки проводници, понякога даже ограничени, но все пак през тях по някакъв начин слизат азбуките. Но думите са дело на невидимия свят, на висшите същества. Те (висшите същества) влизат в съответни хора, създават азбуките по правилата на Божествения език. Граматиката също е по правилата на Божествения език. И така чрез хората те слизат на Земята.

Думата Аумъ, казва Учителят, не може на нито един език да се преведе. Защо? Защото тази дума въобще не е въпрос на превод. Тя е въпрос на едно дълбоко, тайно и мистично преживяване на древното единство. Тя е наследство от първата слънчева раса. Тогава това единство е било факт. Боговете са си говорили с много малко думи, на ватански език, безмълвно. Те са се разбирали с безмълвие, със светлина, с идеи и с много малко думи. Тогава тази дума е звучала по един особен начин, като съвсем чист звук. Всъщност тя е най-чистият звук. Тази дума е идея на първата слънчева раса, расата на боговете.

Думата Аумъ е останала като едно наследство от първата слънчева раса за народите. Тази дума е тайна предвечна. Тя е едновременно ясна, дълбока и неопределена. Това е много точно казано, макар че изглежда противоречиво. Какво означава на окултен език неопределена? Означава част от чистия Дух. Докато определената, външната дума е част от застоя. Затова след време тези думи се променят, някои остаряват, има мъртви думи, има умрели езици... Не че езикът може да умира, но когато Духът се оттегли от една дума, вече е трудно тя да се използва, защото хората са злоупотребявали с нея и тя се превръща в мъртва. Но ако след време Духът реши да я възроди, тя може да оживее.

Думата Аумъ не е външна дума, а вътрешна сърцевина. Тази дума никога не се изменя. Тя винаги е означавала древното единство между хората, когато са били истински братя и сега означава същото. В Шестата и Седмата раса пак ще означава същото.

Праезикът е наречен Ватанан, по-късно съкратен на Ватан. Според ватананците целта на праезика е да ни води към безмълвието. Говорихме за исихастите, говорихме какво е безмълвие. Праезикът ни води там, където думите са излишни. Любовта е толкова велика и ясна, толкова е дълбока, Мъдростта е толкова дълбока и ясна в този първичен свят, думите, които са светлина, рядко има нужда да се ползват. Затова се налага безмълвието. Ще го обясня по по-прост начин: колкото повече се разбират двама човека, толкова по-малко си говорят. Ако много си говорят, ако много си обясняват нещата, сложно е положението.

В думата Аумъ, в изначалното единство няма нужда от думи, няма нужда от ограничения. Именно Любовта ни води в тази посока. Любовта ни води там, където думите постепенно стават излишни. Любовта ни води там, където и думите, и знанията, и даже образованието стават излишни. Защо? Защото Любовта е самото образование. Тя е душата на нещата. Няма по-голямо образование от нея. Ако някой се опита да я замести с така нареченото възпитание, т.е. разни дресировки и други подобни неща, ще стане много по-лошо. Любовта не се занимава с такива неща. Тя е самото образование, тя е душата на нещата. Ще го кажа по друг начин: знанието е грехопадение, а да бъдеш Любов, е Аумъ, праезик. Да бъдеш Любов, е велико единение. На иврит да се завърнеш в Аумъ, значи да се завърнеш в Бет Елохим – означава Домът Божий, това е наистина единството, това е Бет Елохим.

Аумъ е дума на чистия Дух. Учителят казва: „Може да я произнасяте, може да я ползвате, но не искайте да я разбирате. Оставете я, дайте ѝ една свобода, просто я произнасяйте. Вашият Дух дълбоко във вас знае какво означава тя. Това е дума на неговия език, тя е неопределена, но той знае точно, няма нужда от обяснения. Просто я произнасяйте, тя ще увеличава във вас единството.“ Това е дума на чистия Дух и това е дума от древния език, наречен праезика; знаете, има около седем хиляди езика, но праезикът е един – Ватанан. Но има и други езици от друга гледна точка, например езикът на Истината. Учителят казва: „Най-дълбокият, най-деликатният език“. Той също говори с намеци, със символи. Друг велик език е езикът на Любовта, но това е все в тази посока, посоката на единството. Това е дума от времето на великото единство и така ще остане завинаги.

АУМЪ

7 декември 2004 г.

Трите внимания на воина

(лекция 25)

Скритата реалност

(първа идея за размишление)

Кармата

(втора идея за размишление)

ДАО: думи на простотата

(лекция 26)

Грехопадението според толтеките

(трета идея за размишление)

Здраве и болест

(четвърта идея за размишление)

Дзен

(лекция 27)

Буквата А

(пета идея за размишление)

Мона Лиза

(шеста идея за размишление)

Огънят

(седма идея за размишление)

ТРИТЕ ВНИМАНИЯ НА ВОИНА

(лекция 25)

След грехопадението в Атлантида толтеките забелязали, че човекът започнал да губи своята реалност, своята душа. Те видели, че човекът придобил едно изкривено съзнание, което започнало много да мисли и да чувства, но не решавал реално своите въпроси. Те видели, че изгубвайки истината, човек започнал да изгубва своята Божествена сила, т.е. останал в ниво човешка сила. Започнал да пада в мрака на някакво странно, земно мислене.

По-късно толтеките видели едно особено нещо в човека. Те видели, че той загубил най-важната си способност – това е способността си да се развива. Няма по-лошо нещо от това да изгубиш тази способност да се развиваш. Така толтеките решили да въведат третото внимание за този, който иска да воюва за своята реалност и да се завърне в нея. Те разбрали, че основният закон за завръщането в реалността може да бъде само безупречността. Те видели, че в тази безупречност има нещо, което измества земното мислене и променя гледната точка. Те наблюдавали, че безупречността по някакъв странен начин разрушава грехопадението. Те видели, че безупречността завръща на воина неговото истинско виждане. Така толтеките внушили на воините от третото внимание идеята за безупречност, като им обяснявали, че ако действат по обикновен начин, те ще се обезсилват. Докато чрез своята безупречност те ще натрупат онази важна енергия, която след време ще се взриви във важната им среща с Куаутли, Орела. Значи на първо време много старание и после тя става нещо постоянно.

Действайки с безупречност, воинът от третото внимание започнал да схваща своето предназначение и с това да се приближава до тайната на живота. Такова е и мъдрото, кратко послание на Сфинкса. То е кратко и ясно: „Осмисли себе си“. Точно това става в трето внимание: осмисли себе си, не света, не хората, не окръжаващата среда, а себе си.

По пътя на тази безупречност воинът започнал да открива много неща. Ще ги изредя:

1. Да не се въвлича в битка, която не му носи духовно израстване и извисяване. Ти не можеш да искаш да оправяш един упорит човек, който обича злото, удоволствието, да си дадеш главната енергия, за да го оправяш и накрая да загубите и двамата. Значи нищо излишно!

2. Той започнал да избягва сложността, защото тя ограбвала личната му сила и енергия по пътя към Орела. Той избрал простотата. Вие знаете кой усложнява нещата. Аз преди съм го казвал, тук ще го повторя: умът прави от мухата слон, Духът прави от слона муха, комар, песъчинка и всичко изчезва. Това са различни подходи, различни стратегии.

3. Когато се явявала трудност, той я е опростявал и се стараел да я преодолее. Тогава придобивал още по-тънко познание. Значи опростявал и се стараел да я преодолее. Толтеките от трето внимание са им давали много ценни съвети. Ето един техен специфичен, мъдър съвет към воина от първо внимание: когато ти се яви трудност, въведи я в своята Пустота, т.е. в своята дълбочина, в своята чистота. Разбира се, егото няма къде да я въведе. Това е друг въпрос, но човек трябва да се старае да стане по-дълбок, да я въведе навътре, защото в Пустотата трудността умира. Пустотата е мястото, където трудността умира, тук тя е ограбена – не човекът, а трудността, проблемът е ограбен, той угасва.

Воинът от третото внимание умеел да слуша. Първо и второ внимание отделят огромно внимание за себе си, за другите, за окръжаващата среда и много разговарят със себе си. Воинът от третото внимание прекъсва разумния диалог, включително и разумния диалог със своята душа. Така той умеел да чува това, което е отвъд него и което е по-дълбоко от него. Преди време ви казах за тринадесетата чакра, за разлика от другите системи тя се намира тук някъде (показва една разтворена педя над главата), което означава, че реалността е извън човека. Тя може да влезе в него, тя е много дълбоко отвъд, но може да го посети.

Между другото, според толтеките има три вида Пустота, но това е тема, която ще докоснем догодина.

Връщам се на идеята.

4. Воинът разбрал, че престоят му на земята е ограничен и че Орелът може да го призове във всеки миг. Това го карало да бъде още по-безупречен; понеже животът е кратък, той разбрал, че трябва да стане още по-старателен, още по-безупречен, защото така той променял времето. Той превръщал обикновеното време в магическо, както го наричат толтеките, т.е. духовно време, още наречено свещено време. Така той постепенно започнал да се завръща в тамо анчан, тринадесетото небе. На толтекски език тамо анчан означава мистичното място, откъдето са произлезли толтеките, т.е. боговете.

СКРИТАТА РЕАЛНОСТ

(първа идея за размишление)

Движението е създадено от живота,

животът е създаден от Любовта,

Любовта е създадена от Бога,

Бог е създаден от Върховното Нищо.

Бог е отражение на Върховното Нищо, а всичко в този свят е отражение на Бога, на Неговата Реч, на Неговото Първично Слово. Ето защо веществото не е вещество. То е символ, то символизира само отношения и обмяна с други измерения. Това означава, че РАЛНОСТТА СЕ СЪСТОИ ОТ ОТНОШЕНИЯ И ОБМЯНА, обмяна на отношения, обмяна на енергии.

Веществото и предметите са скрита енергия. Те са идея. Всичко е духовно. Всичко е Меду Нетер, както казват египтяните, Божествена реч. Не съществува нищо друго, освен Бог. Този свят е само част от Неговата Реч, от Неговото Слово. И това Слово трябва да се разбере. По друг начин казано, веществото не е материя. И въобще няма такъв Учител, или Нагуал, който да е физическо същество, както изглежда, понеже някои търсят физически учител. Според толтеките това е грешка, но това е друга тема.

Веществото не е материя, а скрита енергия. Веществото има скрит смисъл, както казах, отношенията. Веществото и материята са само форма на Вечния Дух. Веществото и материята са спуснати, те само определят отношенията с други светове. В тази връзка има едно изказване на Николай Райнов, който казва: „Има хора, които вярват в Христос и животът им става по-тежък и си объркват все повече живота; има племена, които вярват в камък, в дърво, в парче от дърво и животът им става все по-хубав и все повече се урежда, и те придобиват пълнотата на живота.“ Има нещо в тайната на отношенията, в светостта на отношенията, което съгражда повече, отколкото някои цитати.

И материята, и душата са външни проявления на скритата Реалност. Те са само проекции на Неговата Реч, на Неговата Същност. Чрез тях Той е решил да стане по-достъпен. След като има материя и вещество, след като има душа, Той става по-достъпен. Така толтеките Го нарекли Тлоке Нахуаке, т.е. Бог на Близостта, благодарение на Когото всички живеят. Както ще видим, според Дзен, в камъка тече река от енергия, огромна тайна енергия, която се развива с голяма бързина. Ние не можем да я видим, защото нямаме такава нагласа и такъв поглед. Но там тече.

И материята, и душата са Негови излъчвания, но те не Го обясняват. Те не са създадени да Го обяснят, те са просто Негови излъчвания и от нашите отношения зависи дали ще Го разберем.

КАРМАТА

(втора идея за размишление)

Ще ви кажа какво казва Учителят.

„Съдбата действа вън от Любовта“, основен закон. Затова в тази връзка Учителят казва: „Докато се противиш на Божията Воля, кармата ще ти заповядва“. Просто няма да имаш избор, щом се противиш на Великата Разумност, на Великата Любов, Мъдрост и Истина, кармата ще ти заповядва. „Има един изходен път – да се подчиниш на Божията Воля“, казва Учителят. „Що е Божията Воля, как се изпълнява тя? Божията Воля се изпълнява само чрез Любовта.“ Някои мислят, че с много молитви и добри дела ще се справят с кармата. Няма такова нещо; никакви молитви, никакви добри дела няма да разрешат въпроса – само Любовта. От Любовта всичко, което произтича, е правилно. Това са го разбрали и толтеките, тяхната безупречност е правилната безупречност; Даоската безупречност е правилната безупречност и Дзен е също прав, защото там се живее изначален живот.

После Учителят казва: „Вътре в Любовта действа Божията Воля, а не съдбата“. Значи влезеш ли в Любовта, за теб ще действа Божията Воля, а не съдбата, т.е. за другите ще има съдба, за теб ще има промисъл, разликата е огромна.

„Когато човек изгуби Любовта си, на нейното място идва кармата“, казва Учителят. Същото нещо е станало и с религията: понеже Любовта е изгубена, идва религията да замести. Дали ще замести, дали няма да замести, това е въпрос на отношения и подход. Религията може хиляди години да те обърква все повече, а може и да ти помогне, ако знаеш какво се иска.

„Всеки може да ликвидира с кармата си при условие, че приложи Любовта.“ Така действат суфите. Там няма цитати, определения... Има хора, които могат да напишат една дебела книга за Любовта, без да я познаят. Суфите проявяват Любовта и тогава тя ги учи. Например трябва ли да чакам звездите да ми кажат да имам любов към Бога. Няма да ги чакам, защото любовта към Бога е моето древно отношение. Нямам нужда от звезди, слънца, от хора, от мнения да ми казват това. Искам да кажа: твоят подход определя съдбата ти, а не звездите. Твоят подход е по-важен от всичко, което е писано и неписано. Затова ако избереш правилен подход, всичко се видоизменя. Толтеките не вярват в бъдещето, те го създават. Те живеят безупречно и после заживяват все повече истински живот, нямат нужда от вяра; живеят безупречно и просто го създават.

И друго искам да кажа: измениш ли своя подход, своите мисли, ти изменяш и своите преживявания. Според толтеките въобще не трябва да променяш съдбата; промени себе си, тя се променя автоматично.

Карма означава още неразумност. Тя принадлежи на човека, затова всеки сам е длъжен да се справи със своята неразумност. Няма значение дали е явна или скрита. А що се отнася до кармата, тя не е виновна, че човек е посял тази неразумност. Кармата идва, защото има посята причина. Тя няма нищо общо с тебе, но ти си посял и тя идва. Кармата само изпълнява закона.

Що се отнася до толтеките, те не се занимават с вяра в бъдещето, а живеят в безупречност и създават все по-истински живот. В следващи животи те слизат, за да живеят този истински живот, който са посели, който са създали на все по-високи нива.

ДАО – ДУМИ НА ПРОСТОТАТА

(лекция 26)

Даосите казват: Който изпусне ДАО, т.е. Истинността, изпуска всичко. Когато постигнеш ДАО, идва Неговата тишина. Тогава ти изчезваш, в това изчезване се ражда твоят истински живот. Казват: Спусни се дълбоко в сърцето си, в неговата Пустота, т.е. дълбочина, чистота, защото там е скрито ДАО. Ще управляваш ума си, както управляваш едно колело, но няма да ставаш колело. Просто използвай колелото, т.е. ума си, когато е нужно.

Докато не стигнеш до ДАО, ти винаги ще се безпокоиш, защото ДАО е покоят, а покоят е мярка за безсмъртието. Разумният съхранява и владее своята енергия и така той я завежда в дълбочината си, където тя става тихо и дълбоко езеро.

Даосите казват: Лекото е правилно. Правилният път се движи леко. Придай в живота си особено значение на лекотата и ДАО ще тече в тебе. Това, което е леко, не се явява тежест и затова лекото е вечно.

Чуан Цзъ, вторият баща на даосизма, казва: Няма нужда от никакви методи, никакви техники и медитации. Простотата е достатъчна, Пустотата е достатъчна, Пустотата е едновременно и простота, тя разбира естествено нещата. Никакви методи, никакви техники, никакви медитации – Пустотата е достатъчна. Казва: Няма нужда от усилия; ти си се родил, какви усилия си правил? Ти дишаш – какви усилия правиш? Дишай си, дай на ДАО да живее в тебе, дай на ДАО да плува в тебе. В това плуване е твоето разцъфтяване.

Ти нямаш нужда от култура, а от простота и естественост. Културният човек е опасен човек. Културата е бавно действаща отрова.

Цветето расте просто и естествено. То не се занимава с никаква култура, не планира никакво бъдеще, което означава, че то не се разсейва, защото разсейването е изпускане на ДАО, на същността, на настоящето. Когато си в ДАО, няма нужда от Аз, никакво висше Аз, никакво низше Аз. Всяко Аз е излишно, всяко Аз е пречка за ДАО.

Даосът няма никаква нужда от Бог и дявол. Той не разцепва енергията на две, на висше и низше. Той живее в своята Пустота, т.е. в своята чистота и дълбочина. Той живее в Истинност, а това превъзхожда всяка двойственост. Той живее в покоя, т.е. в Истинността на ДАО.

Даосът не обича една жена, за да получи секс. Той обича, за да получи ДАО. И понеже обича само ДАО, получава ДАО, получава цялост, велика пълнота.

Как да намеря ДАО? Това е въпрос, който създава илюзия. Който проявява ДАО, Истинността, той не търси ДАО. Той е вътре в ДАО.

На въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш“ как отговарят даосите? Даосите отговарят простичко и ясно: Най-хубавото нещо е да бъдеш такъв, какъвто никога не си бил, т.е. истинен. Ако станеш такъв, какъвто никога не си бил, тогава ти постигаш да не бъдеш – това е ДАО.

Чуан Цзъ бил весел, когато погребвал жена си и себе си. Постоянна радост, огромно веселие. Погребал жена си с тази радост, после погребал и себе си, защото те умеят да се наблюдават и всичко това било радост, празник. Истинският даос дружи с това, което превъзхожда и живота, и смъртта; там няма двойственост.

Какво казват даосите за знаещите хора, т.н. ментални хора: Знаещите хора обезсмислят смисъла, докато даосът осмисля и безсмислието. Ето защо това бяха прости слова. Словата на даоса са призив към безмълвие.

ГРЕХОПАДЕНИЕТО СПОРЕД ТОЛТЕКИТЕ

(трета идея за размишление)

За толтеките грехопадението било предизвикателство за развиване на една голяма, разумна воля. Те никога не го осъдили и критикували. Защо? Там въпросът защо не съществува. Наблюдаваш, действаш и израстваш.

По-късно като развили този разум, те открили (защото грехопадението задължава да развиеш истински разум), открили, че разумът вижда чрез процепа на волята. Оказало се, че грехопадението било освобождение от мързела на волята. По-късно толтеките открили, че грехопадението изисква още по-дълбоко отношение към Нелтилицтли, т.е. към Истината. Това пък водело, става въпрос за отношението към Истината, водело до увеличаване на енергията. Оказало се, че целта на грехопадението е велика, а тя била израстване във висотата на Истината.

Толтеките открили още, че щом волята станела разумна, всичко в тебе и около тебе започва да става разумно. После открили, че разумната воля задължително трябва да се храни правилно, т.е. с Истината. В София ме питаха за вегетарианството. Някои мислят, че като ядат само плодове, ще станат вегетарианци. Няма такъв закон: истинското хранене е любовта към Истината. Истината и думите, свързани с Истината, самите думи са енергия. Когато обичаш по един особен начин Истината, това е хранене с енергия, истинско вегетарианство. После вече можеш да ядеш и плодове, и някои други неща, тогава вече всичко се осмисля. Останеш ли само на плодове, твоята работа е загубена.

Разумната воля се оказала големият дар на Орела. Оказало се още, че разумната воля е освобождение от грехопадението, т.е. от човешкия път и същевременно грехопадението щяло да покаже кой обича Орела, т.е. Истината, и кой обича света. Грехопадението било мярка. По един естествен начин всеки разкрива себе си. Така грехопадението, според толтеките, се оказало неизповедим дар, най-големият дар на света. Но за тези, които не обичали Истината, върху тях щяло да се спусне було. И булото се спуснало.

За толтеките грехопадението нямало нищо общо със злото, то не се оказало такова. Защо? Защото то осъществявало нещо, което е много по-добро. Това е разумната воля. А разумната воля се оказала реална сила във вътрешната вселена. Там въобще не пътуваш с въображението си, а с Духа си. Защото разумната воля и разумът са качества на Духа. Умът е качество на човека, разумът и разумната воля са качества на чистия му Дух.

Разумната воля била ключът за завръщането в Куаутли, т.е. Орела.

ЗДРАВЕ И БОЛЕСТ

(четвърта идея за размишление)

Болестите на човека, това са неговите заблуждения. Болестта иска да ги излекува. Не винаги успява, но тя работи, иска да ги излекува. Болестта е един особен глас, който ни призовава да помогнем на себе си, а не да ни помогнат. Значи първо трябва да помогнем на себе си, а не да чакаме да ни помогнат.

Болестта е един особен начин на духовно обучение на човека. Разбира се, ако човекът разбере, че става въпрос за обучение. Човек боледува, защото мислите, чувствата му и постъпките му са болни. Той не е безупречен и даже не се старае към това. Могат ли те да се излекуват? Могат. Има една идея, върху нея трябва да се мисли. Учителят е дал формулата: „Сърце, чисто като кристал; ум, светъл като слънцето; душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога“. Ще ви я преведа по друг начин, тя е египетска:

„Сърце, чисто като извор,

ум, светъл като покоя,

душа, обширна като Любовта и

Дух, могъщ като Мистерията.“

Тази свещена формула означава следното: да създадеш в себе си пространство и за здравето, и за правилното мислене, което преведено означава: започни да мислиш правилно, защото в това се крие твоето самоизцеление.

Това, което ще те излекува, е любовта към Истината. Защо? Защото Любовта е висше изцелително пространство. Любовта в своя най-висш и дълбок смисъл, това се нарича здраве.

ДЗЕН

(лекция 27)

Дзен е „религия“, на която не са нужни книги, дори и свещени книги. Това, което е нужно на Дзен, е правилен живот. Те се концентрират върху тази идея, наречена правилен живот. Това означава пробуден, истинен живот. Правилният живот в Дзен е живата религия. Тук няма нужда от месии и пророци.

В Дзен няма никакво очакване на страшен съд, както и в ДАО. Няма свещени книги, няма месии и пророци. В Дзен няма какво да се очаква, просто живей правилно. Това е решението. Това са също думи на простотата.

Дзен е едно от най-странните неща в света. Дзен се радва на самотата, както хората се радват на слънцето. Светът наоколо се разпада, а Дзен процъфтява и ще процъфтява все повече.

Дзен никога не различава светско от свещено. Тук всичко е свещено, няма никакво разделение, разцепване. Всичко е толкова единно и цялостно, всичко е свещено. Когато си с такава нагласа, виждаш целостта.

Всичко е свещено: и трудностите, и болестите, включително и потопът е свещен. Той не ги докосва. Защо? Потопът означава ново начало, отгоре на всичко означава по-хубаво начало.

Няма нужда да отделяш време за Дзен, така казват Дзен-учителите. Защо? Защото всичко е Дзен. Дзен е в тебе, всичко е Дзен, ти си просто Дзен.

В Дзен казват: Пустотата постоянно ни поздравява. Това означава, че всичко, което виждаме наоколо, като започнем от камъчетата, листенцата, дърветата и т.н., всичко ни поздравява. Това са идеи на Пустотата.

Според Дзен ние сме раят, няма какво да се търси. Раят, това сме ние самите, раят е нашата същност. Всъщност нашата душа е раят и понеже ние сме излезли от нея, влезли сме в ума и сме изгубили рая, но раят сме ние.

Нашата душа е Обетованата земя. Това е несътворената земя, или както в Дзен я наричат, безмълвната земя. Нашата Висша душа е безмълвната земя.

Ето едно хайку: Във всеки камък – неспиращ поток на река, т.е. във всеки камък има енергия, която тече постоянно.

Дзен не се интересува от интелектуални въпроси, а от същността.

За Дзен не е важно дали се намираш в светлина или в мрак, дали си щастлив или си нещастен, или в трудност. Важно е дали проявяваш същността си, дали проявяваш своята Пустота, т.е. дали действаш и мислиш чисто.

Дзен е безмълвна мъдрост отвъд всяка мисъл. Това е мъдростта на безмълвието.

В Дзен въобще не вървят такива глупости като „Здрав дух в здраво тяло“. В София се смяха на това, но те разбраха идеята. В Дзен стремежът към здраве е ненужен. Какво е нужно? Нужен е само стремежът към просветление. Това ще донесе нещо много повече от здраве. Здравето е също едно залъгване, преди време го обяснявах. Здравето създава много беди, много карма; въобще здравият човек е опасност и за себе си, и за другите поради това, че не живее в същността си.

Какво представлява един Дзен-учител? Той не носи в себе си никаква философия, никаква логика. Той носи в себе си хара. Хара на японски означава същността, присъствието, той носи в себе си Духа.

Християнинът би казал: Голям смисъл има в Библията; мохамеданинът би казал: Голям смисъл има в Корана. В Дзен казват: Смисълът – това си ти. Кратко, ясно и конкретно. Ти си смисълът и без тебе всичко се обезсмисля. Ако ти си безумен, твоята Библия и твоят Коран, и твоят Бог са безумни. Затова трябва да осмислиш себе си. Смисълът – това си ти.

Учителят и ученикът в Дзен не ги сближава никога знанието. Това, което ги сближава, са две неща: Любовта и доверието. Тези две неща са важни.

За Дзен-учителя няма значение дали си му ученик, последовател или го търсиш. За него е важно как вътре в себе си, в своята тайна търсиш просветлението и Истината. Щом ги търсиш, той няма нужда от теб, макар че понякога може да се срещате и да си казвате по нещо.

В Дзен се смята, че знанията са вредни, само Пустотата е полезна. Защо? Това означава, че само чистите сърца са близки и сродни. Не знаещите, не умуващите, а чистите, любящите, пробудените сърца са близки и сродни. Те имат една естествена близост.

В Дзен няма Божи заповеди, нито 10, нито 614 както при юдеите, нито над 3000 както при Будизма. Просто няма нужда от заповеди. Дзен означава да въведеш себе си в Пустотата, можем да го наречем условно основния закон или заповед, т.е. да навлезеш в своето най-чисто изначално съзнание. Това чисто съзнание надминава абсолютно всички заповеди, то ги отстранява, то ги надминава, то ги превъзхожда.

В Дзен не са важни никакви мнения, никакви възгледи, никакви учения. Важното в Дзен е имаш ли присъствие, т.е. имаш ли душа, имаш ли Дух, имаш ли Пустота, т.е. имаш ли основа, изначалие.

БУКВАТА А

(пета идея за размишление)

Буквата А е скритата жизнена сила на светлината. Това са кабалистически обяснения. Например, според Зохар, всички букви са се явявали на среща с Бога. Всяка буква имала някакви идеи, някакви претенции. Буквата К много е спорила с Бога и затова е изгубила светлината си. Затова тя е така разностранна, има различни ъгли, поради спора. Тя няма как да има светлината на буквата А.

Буквите са инструменти на Бога. Буквата А се подкрепя от една много дълбока област на етера, наречена не субстанция, а есенция. Ето защо буквата А е наречена светлина и водач в над 4000 азбуки – водачът или светлината.

В София ме питаха за ватанския език: ватанският език, за разлика от всички древни езици, е праезикът, наречен още ватанан, съкратено ватан... Другите езици и букви са създадени от ангели, ватанският език е създаден от серафимите. Те са се пожертвали в тези букви, те са духът на тези букви. Във ватанския език първата буква е една чертичка, минус, небитието. Който познае небитието си, своята несътворена природа, той има най-реалната, дълбока светлина. Ватанският език понеже има огромна светлина, той така е направен, че на този език не можеш да лъжеш. Ако се опиташ да лъжеш, светлината му е толкова голяма, че този език се отдалечава от тебе и ти го изгубваш, така е устроен. Когато ще говорим за древните езици, ще се спра по-подробно.

Ето защо буквата А и идеята, за която говорихме преди – АУМЪ – осветляват всичко сътворено отвътре.

Според Кабала буквата А е произлязла от вътрешния храм на Духа. Той я дава за пътя на човечеството като светлина. Ако посветиш много време и почит на буквата А, това означава след време да бъдеш докоснат от нейния Дух. Това е Духът на древността. Тази буква означава началото на вечния път. Тя е свързана с една вечна азбука, не човешка. Тя е пътят към безконечната вътрешна светлина. Такава е идеята на Духа – да вървиш по пътя към безконечната вътрешна светлина.

А означава, че началото се е превърнало във вечен път.

Зохар, или както я наричат Сияйната книга, казва, че буквата А е нематериална. В нея няма вещество. Тя е свободен път, т.е. тя е независима. Когато кажем А, нещо в нас се отваря, защото това е светлина. Когато кажем Б, това е затворен свят, буква-закон за вътрешно развитие. Буквата А – това е път извън материята; след време буквата А ще ни изведе дълбоко извън материята.

Буквата А в Египет означава живот по закона на Нетерите, т.е. боговете.

Буквата А е по-дълбока от творението, затова тя е отстъпила в Библията на буквата Б. Буквата Б е искала да бъде първа. Понеже буквата А е по-дълбока, в Зохар се казва, че тя е отстъпила и затова Библията започва с Б – Берешит – Битие.

Защо буквата А е по-дълбока от творението? Защото е успяла, според Зохар, да си направи тяло от чиста светлина, нещо, което буквата Б не е успяла. Затова в праезика тя е написана като минус, небитие. Това е така, защото буквата А е постоянен поток от изначална светлина, която не може да бъде определена. Тя е нещо, което вечно съществува. И всеки човек трябва да оживи тази жива светлина в себе си. Такъв е замисълът на буквата А и на идеята АУМ, за което говорихме преди.

МОНА ЛИЗА

(шеста идея за размишление)

Тънката и неуловима усмивка на Мона Лиза е усмивка на Бога. Мона Лиза се усмихва и когато страда. Това е метод на Духа, тя е надраснала всичко. После ще видим защо това е усмивка на посвещението.

Тази тънка усмивка, която няма нищо общо с презрението, загатва за дълбоко вътрешно богатство. То не принадлежи на ума, то е качество на душата. Как е създадено това богатство? Мона Лиза го е създала чрез закона на жертвата. Това е начинът да станеш вътрешно богат.

Тази усмивка, според окултната наука, означава, че добрите ѝ желания са оплодени. Какво означава добри желания? Това са разумните желания на душата, а оттук се подразбира, че това са едновременно и желанията на Бога.

Тази усмивка е плод от Дървото на живота. Тя е чисто окултно състояние на висшата душа. Това не е обикновена усмивка, не е човешка усмивка. Това е усмивка на мистичната вечност. Ето защо това изкуство е много велико. Леонардо го е постигнал в себе си и успял да го изрази. Това е истинско изкуство – с малко да кажеш толкова много неща за мистичната вечност.

Тази мистична усмивка е състояние на небето, а небето е друго название на душата. Тази усмивка произлиза от чистия звук на сърцето. Това не е някаква усмивка, както се смее някой човек широко или пък някой сервитьор – пресметливо. Това е нещо много дълбоко. Тази усмивка не е човешка, защото човешката обича видимото, докато Божествената обича невидимото. Тази усмивка води отвъд човешкото, което означава отвъд видимото.

По друг начин казано, тази усмивка е осъществяване на тайната на истинския път на човека. Тази усмивка изтича от висшата душа, Богинята-душа, по друг начин казано, безсмъртната душа. Тя много тънко се усмихва на всички човешки радости на хората, защото техните радости са много бедни: семейство, дълг, проблеми, материални неща и т.н. Тази усмивка леко се усмихва, иска да каже, че не е това пътят. Тя съжалява тези земни радости, защото на човека е определено нещо много по-дълбоко. Най-малкото, което му е определено, е безсмъртието, но след това има много, много дълбоки неща.

Тази усмивка е усмивка на посвещението, което означава свобода. Ако трябва да ви пожелая нещо, това е нещо подобно. Тази усмивка е усмивката на Любовта, а за мен Любовта е непрекъснат празник. Затова за мен празниците нямат значение, защото има нещо, което ги измества, което е непрекъснато – това е Любовта.

ОГЪНЯТ

(седма идея за размишление)

Бог дава на преданите огнена мисъл, за да Го узнаят. Става въпрос за истинска концентрация, огнена концентрация.

Огнена мисъл означава сгъстяване силата на Бога. На толтекски език, на езика на атлантите огнена мисъл означава събиране на световете на едно място. Огнената мисъл, това е първичната сила на нашата чиста душа и нашия Дух. Затова са много важни малките, ежедневни упражнения в концентрация. Те подготвят тази сила да се разцъфти.

Само на чистия Дух е дадено да работи с огнена мисъл на най-високо ниво. Какво е казано в Библията за Бога? „Бог е огън всепояждащ.“

Сбъдват се само тези мисли, които постоянно се хранят. Защо? Защото след време те образуват огнената мисъл. Тогава въпросите се решават. В София на лекциите ми идва един много учен физик, който преди време се опитваше да спори с мен, но понеже в мен спора го няма много отдавна, оставям го да спори със себе си. На последната лекция неговите убеждения, неговата наука тръгнаха срещу него, баща му е парализиран, донякъде и той. Но понеже дойде с душа, каза искрено: „Искам помощ“ – и аз го разбрах. Знаех, че рано или късно тези убеждения се заплащат. Това ме накара да го обикна, беше толкова искрено; действаше душата. Казах му: „Остави другото на мене“. Това между другото ви го загатвам: ако всеки от вас има някакви странни, особени убеждения, да не бърза да мисли, че те са прави, защото по-права е дълбочината.

Да се върна на идеята за молитвите и формулите въобще. Натрупването на молитвите е именно натрупване на огън. В труден час този огън ще ти се отплати.

Когато имаш предчувствие за опасност, първото нещо, което трябва да направиш, след като се яви това предчувствие, то си има и някаква миризма, някакъв знак, първото нещо е да отхвърлиш това предчувствие, което означава следното: мобилизирай се, влез в определената формула, в нейния чист поток, така формулата ще стане всемогъща. Но пак казвам, всеки ден трябва да я храниш с енергия така, както ако искаш да станеш музикант, всеки ден трябва да свириш, малко или много трябва да има постоянство.

Защо е важно постоянството? Защото само с постоянство можеш да спечелиш на своя страна висше същество, което да те ръководи. Това ще бъде напреднал брат от другия свят, може да бъде ангел, архангел и по-висше същество, от теб зависи, ако се установиш в постоянството. Ако си непостоянен, други ще те ръководят.

Никога не казвай, че си слаб. На езика на толтеките означава: не се ограбвай. Бъди постоянен като капката и твоята капка ще се превърне в огнен меч, т.е. в огнена Любов и тогава ще живееш заедно с Бога, заедно с ДАО, заедно с Истината.

Накрая ще ви кажа някои неща във връзка с Новата година, някои неща ме питаха в София, в Добрич. Питаха ме как да празнуваме, на какво да наблегнем. Няма да ви говоря много, ще ви кажа следното:

Учението изисква главната си енергия, съществената си енергия да я отдадеш за истинските неща на учението. Главна енергия означава над 70% от енергията си. Ако я дадеш за музика, за паневритмия, за добро, за справедливост, за отглеждане на някаква котка, цветя или дългове, ти ще се отклониш от учението и след време скъпо ще плащаш.

Това, на което трябва да се отдадеш, е същността на учението. Главната енергия трябва да се отдаде за главни неща. Нито доброто, нито справедливостта няма да решат въпросите. Те идват по-късно. Основата на учението, знаете от Учителя, това е Любовта, Мъдростта и Истината – тези три неща ще осмислят всичко друго. Тогава ще имаш мярка кое е добро и кое не, ще знаеш кога си справедлив и кога не. Ако паневритмията беше важна и спасителна, ако беше толкова съществена, аз мога да направя нова паневритмия и точно тя щеше да бъде благословена от Учителя. Даже имам някои свещени движения, не съм ги показвал и нямам такава идея, но някои помислиха, че не обичам паневритмията. Няма какво да им обяснявам, искам да ви кажа същественото. Понеже не във всеки град, не навсякъде мога да го кажа, понеже на много места се налага вече да ходя, но тук го казвам и знам, че над 90% ще ме разберете.

Съществената енергия се дава за съществени неща. Трябва да навлезете дълбоко в Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е тази Любов, която не се изкушава. Ще се борите там, ще ви е трудно да навлезете в нея, после в Мъдростта и Истината; после всичко друго, което правите, е без значение, защото все ще бъде правилно.

АУМЪ