За воина борбата със страха е сражение за една по-висша енергия, по-голяма будност. Той не казва: „Защо дойде този страх, защо дойде тази опасност?“ или „Откъде дойде този тигър?“ Никакви излишни думи. Ако си спомняте, когато говорихме за Лао Дзъ, за разходката му с един комшия, той казал че ще го приеме на разходка, ако мълчат през цялото време. Вървели, разхождали се, хубаво време, прекрасен изгрев, прекрасна природа и накрая той казал: „Колко прекрасно слънце, колко прекрасна природа, колко хубаво беше!“ Лао Дзъ му казал, че друг път няма да излиза с него на разходка, защото е много бъбрив. Едно изречение, че той не вижда ли, че това е прекрасно слънце и има ли нужда думите да развалят красотата на невидимото възприемане, което води към Неведомото.

Значи за воина борбата със страха е едно сражение за една по-висша енергия, по-висша будност, защото силата, която ни предизвиква и ни призовава, тя ни призовава нарочно, тази сила излиза от Орела, тя ни предизвиква да израстваме към още по-голяма будност. Затова нямаме право да кажем: „Защо това ми се случи, защо така се случва?“ Значи тя ни призовава да растем. Целта на страха е да увеличим нашата будност и нашата внимателност. Другият път ще продължим във връзка с толтеките.

ЦВЕТЯТА

(втора идея за размишление)

Някои общи неща, но все пак важни.

Цветята са духовни трепети на ефира. Цветята могат да си разговарят, но обикновено само с Божествени същества: пчелите, ангелите, посветените и т.н. С тях те имат правилна обмяна.

Цветята живеят във времето, но те са идеи на вечността. Те са деца на ангелите. Те са идеи – както казва Тот – идеи на Нетерите, идеи на Боговете, идеи на ефира. Това са тънки енергии и ще разберем после защо.

Цветята са отронени трепети от ефира, от най-тънката духовност. Когато цветето види своето Слънце, то дарява Слънцето със своята благодарност. По друг начин казано, то дарява Слънцето със своя аромат.

Що е това аромат? Нетерите казват, че ароматът е узряла духовна енергия. Това важи и за човека. Един човек, който благоухае, това е узряла духовна енергия, узрял опит. Нетерите още казват, т.е. Боговете, че ароматът е узрял усет за вечност, защото не всяко цвете има аромат. Но именно ароматът показва една по-висша еволюция. Узрял усет за Вечност. И това означава, че когато едно цвете придобие аромат, то се завръща правилно в ефира. То се завръща с по-голяма светлина. Имало някаква светлина, но придобило аромата чрез благодарност и правилно отношение към Слънцето. То се завръща, понеже е живо същество, с още една степен по-голяма светлина.

Вечността е именно съставена от фини трепети. А времето е съставено от години, месеци, часове и други подобни неща. Много по-нисши трепети. Правилното разбиране на нещата също означава да придобиваш все повече аромат.

ДЪРВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

продължение

(лекция 18)

Тъй като много хора имат здравословни проблеми, решил съм, че от време на време и тези лекции ще вървят паралелно, заедно с толтеките, тъй като много хора трябва да разберат някои важни неща.

Когато се оплакваш от трудностите и болестите, ти ги призоваваш да останат в теб, т.е. утвърждаваш ги, закотвяш ги. Това е липса на стратегия, т.е. толтеките биха казали: „Лоша стратегия!“ Това е просто едно неразбиране. Това важи за хората, които са с обикновено внимание – първото внимание.

Оплакването и недоволството – това са методи за материализиране на трудностите и болестите. Значи ако искаш болестта ти да се увеличи, можеш да повтаряш: „Ще се разболея.“ Това е една кратка дума. И ако повтаряш дълго, ако не успееш до 1-2 години, ще знаеш, че след няколко години нещата са сигурни. Грешка няма, защото това е вяра. Само че обратна вяра.

Болестите, както ви казах и преди, са живи същества. На тях може да се говори и затова те могат да се изпъждат. Зависи какво им говориш. Знаете, че много хора си говорят сами. Това въобще не е лошо. Важно е дали си говориш разумно и дали ще можеш да привлечеш ангели, или си говориш неразумно, критикуваш себе си, хората и т.н. Много важно е как си говориш. И аз си говоря сам, много често.

Оплакването и недоволството са методи на дървото за познанието на доброто и злото, т.е. методи на змията. Това е знанието, което постепенно разрушава човека, наречено още фалшивото знание.

Както знаете, дяволът много знае, но е нещастен. Огромни знания за Вселената, извън Вселената, цитира Библията, познава Библията, много други свещени книги, но е нещастен. Защо? – Изгубил е нещо съществено – Изначалната енергия.

При дървото на живота подходът е друг. Съзнанието е изпълнено със здраве. И умът, и съзнанието. Съзнанието е изпълнено със здраве, с успех, с победа, с изцеление. Не чакаш лекар да ти го каже, защото може и много да дочакваш. Ти самият си ставаш лекар. Освен това твоят чист Дух е толкова дълбок лекар. А що се отнася до самовнушението – това е една от най-древните изцелителни системи на всички народи от древността. Мощна, древна, изцелителна система. Намира се в една дума – самовнушение.

Един закон от дървото на живота гласи: „Там, където има трудности, потърси замисъла на Бога.“ Не казвай: „Защо е така?“ Ученикът не задава въпроса: „Защо?“ Потърси замисъла на Бога.

Пробуденият човек не приема това, което му е писано. Той не иска човешка съдба. Той я пренаписва. Той не се примирява и не казва: „Така е писано.“ Той иска дихарма. Не карма, дихарма. Иска благодат. Защо? Той знае, че съзнанието постига всичко, в което вярва. Това означава, че за да успееш, трябва да си буден за тези мисли, които ще повтаряш. Защо? Защото постоянната мисъл се натрупва и създава могъщо гравитационно поле. По друг начин казано – това, в което постоянно влагаш енергията си, капитала си, то ще се сбъдне, защото ти го създаваш. Тази постоянна мисъл, в която вярваш, събира елементите. Ти ставаш творец. Това е магнит. Ти събираш и създаваш постепенно събитията, които искаш да станат. Не чакаш друг да ти ги създава, не чакаш случая. Защо? Защото ти си случаят. То вече се е случило. Няма какво да чакаш някой друг да ти създаде случая. Ти създаваш случаите, ти създаваш събитията, ти създаваш явленията, ти създаваш здравето. И затова казва Христос: „Твоята вяра те избави, твоята вяра те спаси.“ Не казва: „Моята.“

Това означава, че посятите мисли са причината, а резултат е последствието. Някои казват сега: „Много е лош животът.“ Ами посял си го. Сял си яко в миналото и сега просто жънеш. Ако не можеш да го промениш с ново посяване, значи след време като се срещнем, ще говорим за повече проблеми.

Това означава, че оздравяването изцяло зависи от вложената енергия, от вложения капитал. Това ти го решаваш. Няма звезди, няма звездички, няма ангели, няма дяволи, няма съдба. Това ти лично го решаваш.

Постоянното повтаряне на една дума или формула, например: „Ще оздравея!“, означава постоянно оживяване на тази дума. Тя в начало може да не е много жива, но ти постоянно ще я оживяваш. Защото тя в себе си има съживяване, има живот. Но ти трябва да я наситиш със своята енергия. Колкото по-съзнателно, по-хубаво.

Върхът в този свят е постоянството. Докато непостоянството е свързано със съмнението, т.е. провала. Съмнение означава провал. Постоянството е всемогъщ закон. И още повече от закон – всемогъщ принцип.

Вие знаете, говорили сме няколко пъти, меката и малка капка побеждава твърдия камък. Как така меката капка, малката капка побеждава твърд камък? Това означава, че капката е по-твърда. Защо? Именно чрез принципа на закона, наречен постоянство. Това означава, че ако постоянно мислиш за Бога, това е капката. Накрая ще пробиеш камъка, ще пробиеш материята, ще пробиеш сътворения свят и ще станеш, както е писано: „Богове сте!“

Другият път ще говорим и на тази тема: да разбираме Библията по нов начин. Също десетте заповеди. Те са методи, тук само между другото го вмъквам, за придобиване на най-тънката енергия. Това не са просто някакви правила. Това са методи, за да постигнем тази тънка енергия и да влезем, както толтеките биха казали, в Орела, или да влезем в Бога, да се слеем с Него.

Оплакването, недоволството и непостоянството означават, че твоето внимание е хванато, уловено от змията, т.е. от дървото за познанието на доброто и злото. Значи твоето внимание е уловено. Планираш разни неща, ама не знаеш след време къде ще те заведат. Мислиш, че някакви желания са твои, казваш: „Ще направя така и така...“ И след време когато е късно, много хора идват при мене, казват: „Защо така стана? Аз мислих, че имам интуиция...“ Докато нямаш интуиция, толкова много страдания ти трябват, защото интуицията, това е най-дълбокият опит. Това не е просто да страдаш, ами да страдаш правилно. Да страдаш с любов, да страдаш разумно. Само тогава интуицията ще дойде. Откъде? Не предчувствието, интуицията. Тя е вътрешен орган на чистия Дух. Тя слиза в душата, говори правилно и безгрешно. По-надолу от душата не слиза. За нея материята е груба. Но това е съвсем друга тема.

Недоволство, оплакване, непостоянство означава, че твоето внимание е просто уловено. Това означава, че уловена е твоята енергия. Затова трябва много да внимаваш какво става в теб. Затова ще говорим другия път за толтеките. Пак и след време пак. Какво става в теб? Какво става в твоето въображение, в твоите представи? Защото ако тъмните духове не те победят в думите, ако не ти изкривят думите, начина на мислене и разбиране, те ще действат в представите, ще ти внушат кошмари. Там също има борба на въображението с представите и е много важно какво си представяш.

Това, което става във въображението, е много важно. Защо? Защото въображението е нещо, пак ще кажа, което работи в Тънкия свят. Самото то е в Тънкия свят. И то може да разруши човека, а може и да го възкреси. Въображението работи в тънката енергия и трябва много да внимаваме там какво си въобразяваме.

Човек трябва да стане ловец на енергия. Не като обижда хората и им изтръгва енергия, а просто трябва да я улови. Скоро мина един при мене, така преди известно време, приятел. Аз така си го обичам... и говори критики, големи критики към мене и към Учителя, няма значение въобще. И накрая ме поглежда и казва: „Отнех ли ти вдъхновението, а?“ Сега ако аз се бях разсмял или се изсмял, това не е точен метод. Напротив, едно тънко благословение с чисто сърце и го оставих сам да си говори. И друг път така. Обаче вътрешно към душата му имам истинска любов. И аз знам защо той идва при мене. Той мисли, че знае, но не знае. Аз знам защо неговият ангел го изпраща при мене, но когато има гордост, не можем да си говорим взаимно, не можем да си говорим – Бог в мене с Бог в него. Тогава няма да стигнем до истинските методи, ще ми остане само да го обичам тайно, но и това е нещо.

Значи човек трябва да стане ловец на енергия. Пробуден и разумен. Много честен, пак казвам, към себе си. Има жизнена енергия, но има и материална енергия, т.е. мъртва. Ако искате мъртва енергия, може да започнете да се занимавате с имоти, документи, кметства. Ще ви побелее косата. Много неща няма да бъдат решени, а това, което сте решили, също ще ви пречи, защото не спада към истинското търсене на Орела. Това е нещо друго. Но някои са се устроили там и са замръзнали във времето.

Къде се намира живата енергия?

1. Във въздуха. Пълно е. Кажеш ли и най-малката мисъл, че въздухът не е чист, вече и да дишаш, няма много полза.

2. В радостта.

3. В покоя (следващата ми книга, която се надявам до един месец да излезе, е именно тази „Наука за мира, спокойствието и покоя“). Покоят е нещо, което е било преди Вселената. Значи той превъзхожда сътворения свят и надминава Вселената. Но там в книгата има много закони, тези, които искат, ще си я вземат.

4. В разумността. Много жизнена енергия. В разумното говорене и в разумното мълчание. И особено много в молитвата и в четенето на Божествени книги. Кои книги са Божествени? Зависи. Ако си воин на второто внимание, третото, всички книги в света, включително и най-черните книги, са Божествени, защото имаш друга гледна точка. Правиш съвсем други изводи. Ако си човек на първото внимание, Библията няма да ти даде жизнена енергия. Нито свещените книги, защото тълкуваш повърхностно, с ума. Зависи в кое внимание се намираш, в коя степен на будност.

Кога се трупа най-много енергия? Според толтеките най-вече, когато работиш за Орела, т.е. когато работиш за Истината. Когато внимаваш за всяка дума да е в мярката на Истината. Когато не знаеш, няма какво да се правиш на знаещ и да даваш някакви отговори и да мислиш, че си казал големи истини. Просто се смири и кажи: „Не знам.“ Но бъди много честен към себе си, иначе губиш тънка енергия.

Когато работиш за Истината, твоята енергия се увеличава. Освен това твоята жизнена енергия е скрита в това, в което много дълбоко вярваш.

Другият метод е самата Любов. Любовта, това е също силата на самата жизнена есенция и енергия. Затова който има любов към Бога, той натрупва тази голяма енергия, тази лична сила, огромна лична сила и след време се слива с Бога. На толтекски език се слива с Орела.

В Китай имало един учител по бойни изкуства, който се е справял по друг начин с тигъра. Той е натрупал много голяма сила, изключителен боец, изключителен учител. Когато тигърът дойде, той изведнъж се маха рязко и го разсича на две, но с това нищо не решава. Не решава истинския въпрос. Натрупал е много голяма сила, но още няма истинските методи. Истинският метод е да живееш в единство с всички същества.

Сега искам да запомните едно нещо: здравето не се излива върху нас, то извира от нас. Един много важен закон, който хората бъркат. Ще го повторя нарочно. Когато го повтарям, значи има ударение, значи е важно и това след време може да даде много отражения. Здравето не се излива върху нас, то извира от нас, отвътре. Не искай здравето да дойде отвън. Извади го от себе си. Как? С правилен подход към своята вътрешност, Бог в тебе, към своята дълбочина. На болния проблемът не е в болестта, а в болния начин на мислене. Това е всъщност неговият голям проблем. Не е болестта. На бедния проблемът не е в колибата. Проблемът му на бедния не е в бедността, а в бедния начин на мислене. Много българи повтарят: „Не върви. Сушата ни удари, туй ни удари, онуй. Не върви.“ Това е беден начин на мислене. Такъв човек няма нужда Бог да му даде блага. Той ще ги развали. Той всичко разваля. Ако му дадеш щастие, ще го развали. Ако му дадеш добро, ще го развали, защото това е беден начин на мислене.

Например, пак ще го повторя, щом се оплакваш от болестта, тя още повече ще те завърже. Тя е живо същество, чува те и много се радва: „Точно така, мой човек!“ Болен си: „Все по-лошо става.“ Ти ѝ даваш енергия. Тя расте. Ти поливаш цветето и то расте. Ако искаш да умре, трябва да спреш да го поливаш. Когато спреш да поливаш болестта, когато си отклониш вниманието към Бога, какво ще стане с това цвете, наречено болест? Ще увехне. Болестта ще увехне. Това важи и за рака. Друг път ще говорим.

Това, от което се оплакваш, от него ще бъдеш завързан. Ако се оплакваш от държавата, държавата има много методи да те завърже. Ако се оплакваш от болестта, това ще бъде твоят проблем. Всичко това означава, че не звездите, а ние решаваме дали ще преодолеем болестите и трудностите. Ние решаваме. Пак ви казвам да оставим звездите на спокойствие, както миналият път ви казах, звездите да си гледат работата. Някои ще кажат: „Те я гледат.“ Аз знам как я гледат. Човешкият Дух е много по-дълбок от звездите и той има друг поглед. Той не гледа, както звездите и както е писано. Той пренаписва. И ако 30 години например се оплакваш от държавата, това е огромно разхищение на енергията. Ако беше дал поне половината си енергия за Бога в търсенето на Истината, животът ти щеше да бъде съвсем, съвсем друг. Искам да кажа, че начинът, по който разбираш нещата, контролира твоя живот. Това е основен закон.

Бъдещето не се намира в звездите. Никога не се е намирало там и никога няма да се намира. Нито в слънцата. Къде се намира бъдещето? Бъдещето се намира в дълбините на твоето сърце. Там е. Кое сърце? Не говорим за човешкото. Днеска тупа, утре го няма. Говоря за духовното, етерното сърце.

Ти трябва да решаваш какво да влиза в твоето съзнание и какво да не влиза. Ти трябва да решаваш в какво да вярваш и в какво да не вярваш. Не някакви хора, не някакви лекари, не някакви приятели, не някакви духове. Дори и не ангели. Ти самият, твоята душа, защото в твоята душа работи Бог. Ти с Него трябва заедно да решавате, а не други сили. Това означава, че човек трябва да въведе здравето вътре в съзнанието си, успеха вътре в съзнанието си и най-вече Любовта, Мъдростта и Истината вътре в своето съзнание.

Проблемите на човека са в неговия начин на мислене. И проблемите на човека се намират в неговото съзнание, неосъзнатото съзнание, наречено самосъзнание. Със същото това съзнание могат да бъдат отстранени, ако човек влезе по-дълбоко в себе си, в своето свръхсъзнание. Същото това съзнание, говорим за чистото, свръхсъзнанието, то ще разреши проблемите на твоите други съзнания. И пак казвам, съзнанието постига всичко, в което вярва.

ДРЕВНАТА НАУКА КАБАЛА

(трета идея за размишление)

И по този въпрос можем да говорим, след време може би ще имаме поредица от много лекции, но засега ще бъда кратък.

Кабала казва: „Светът страда от неразвит стремеж към висша Мъдрост. Това е неговата най-голяма грешка.“ Въобще грешката на хората. Тук в случая нямат значение болестите, изпуснато е нещо съществено. И здравето няма значение, това е нещо по-дълбоко.

Много хора медитират и се успокояват, но това не означава, според Кабалата, че смисълът е намерен. Медитацията си е медитация. Това успокоява, но това не пречи, според Кабала, да си много далеч от Истината. И аз познавам много такива, големи медитатори, на които проблемите им растат. Нямат методи, нямат подход. Да не говорим пък за свещения подход. След време ще говорим много за методи. Някъде над 3000 методи имам, но става въпрос, че ще говорим за малко и по-концентрирано, защото не искам да ви затрупвам. Но това е друга тема.

Ние трябва да открием, казва Кабалата, една тайна в себе си и само тогава ще разберем смисъла на живота. Не само медитация. Когато открием тази тайна, явява се Кабала. Кабала на иврит означава получаване на откровение. Това е по-важно от всички знания. Знанията са си знания. Те ще те направят невежа. Но откровението е съвсем друг свят. Трябва да го заслужиш, трябва да го искаш. Ще го получиш и това се нарича Кабала.

Желанието над всички желания е огромната жажда за висша Мъдрост. Тази висша Мъдрост се намира в Твореца. Творецът е този, Който ни изпраща откровение и тайно знание за нещата, т.е. истинско знание.

И още Кабала казва: „Когато започнем да се занимаваме с висша Мъдрост (не със знание, не с мнения, не с хипотези и други теории), само тогава ще се освободим от злото.“ Ако се занимаваме със знания – не! Само с висша Мъдрост.

Що се отнася до Адам и Ева, „те се родиха на шестия ден“. Според Кабала – преждевременно. Нещо дълбоко в тях сгреши. Бог им даде избор, но те не избраха дървото на живота. Родиха се преждевременно. Не дочакаха седмия ден. В седмия ден се намира истинската Любов – Любовта на Бога. Затова засега в този ден само си почиваме. Но още не можем да разберем неговата тайна.

В седмия ден е скрита истинската Любов, която изисква, разбира се, висша Мъдрост. Самата Любов, нейният белег е, че тя се стреми абсолютно към Мъдрост, не към знание, ако Любовта ви е истинска. Ако се стреми към знание, тя влиза в падение. Ако се стреми към висшата Мъдрост, тя вече расте. А висшата Мъдрост има за цел да заведе човека в Истината. Това е вече съвсем друга епоха.

Седмия ден кабалистите го наричат светещият ден, узрелият плод. Онова беше преждевременният плод, а това е узрелият плод. Само в голямата светлина на седмия ден има чисти кристални желания. Чистите желания превъзхождат забранения плод, преждевременния плод – шестия ден.

И пак казвам, човек е роден в шестия ден, а тайната на живота се намира в седмия ден. Въобще в числото 7. Но засега за седмия ден стига му на човека да знае, че в този ден може да си почива. Сега дали разбира какво е почивка, това е друг въпрос, но почивката е нещо важно. Който умее да си почива, той умее и да работи и разбира много неща.

Какво означава да си почиваш? Да работиш по Божествен начин. Не по човешки, а по Божествен начин, с лекота, с любов, с много хубаво чувство. Разбира се, знам, някои ще кажат: „Аз съм в тежка професия и т.н.“ – няма да коментираме, защото няма нужда.

Седмият ден е ден на Пустотата на Бога, което означава ден на Великата пълнота. Пустотата означава Великата Пълнота.

Днес всеки човек живее в борба, според кабалистите, във война с неговото вътрешно зло. Някои мислят, че със света и враговете – не! В тази връзка Кабала казва: „Човек ще живее винаги в борба, ще живее винаги във война, докато в него съществува и най-малкото зло.“ То може да е микроскопично. То няма да те остави. Винаги то ще се появява и ти ще живееш във война и ще разбираш, че нищо не си решил, докато злото не бъде заместено напълно не от доброто, повтарям, а от абсолютното добро. Доброто няма нищо общо. Докато злото не бъде заместено от абсолютното добро, което е добро без изключения. Дотогава борбата и войната са неизбежни. Никой не може да се надява, че те ще прекъснат. Няма да прекъснат, защото те са неизбежни.

„Войната изчезва, казва Кабала, когато се слееш с Твореца.“ Това няма нищо общо с подписване на мирни договори. И аз не ги подписвам. Викали са ме, включително и в Министерството – не се занимавам с такива глупости. Не подписвам договори. Човек трябва да постигне мир в себе си и договорът вече е подписан.

АУМЪ

5 октомври 2004 г.

Атлантида и толтеките

продължение
(лекция 19)

Възлюби

(първа идея за размишление)

Трите внимания на воина

(лекция 20)

Бурята и Христос

(втора идея за размишление)

Дървото на изцелението

продължение
(лекция 21)

Десетте Божи заповеди

(трета идея за размишление)

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

продължение

(лекция 19)

Ще започна с думата толтек. На техния език, той се казва нахуатъл толи, тази дума е следната: акулюаке, това означава „толтек“ на техния език. Накратко ще ви кажа какво означава – всяка дума в един такъв език като толтекския има три предложения, три нива, които не си пречат; както при разумния човек: тяло, душа и дух – първото значение на думата, външното значение е „високите“, „силните“. Вътрешното значение е „изкусните“, „вещите“. И най-дълбокото значение, Божественото е „майсторите“, „учителите“.

Друга много важна дума в езика на толтеките е думата нелтилицтли, означава „Истина“. Толтеките казват, че който обича свободата, е предан именно на тази идея, тази дума, тази сила – Истината.

По времето на Атлантида Братството на толтеките се оказало разделено на две части: първо – това са тези, които са се посветили на нелтилицтли – на Истината и, разбира се, на нейния плод – свободата, т.е. те са се посветили на развитието, не на еволюцията, има голяма разлика, на развитието. Второ – тези, които са се посветили на своите цели, те са се посветили на еволюцията, това е много дългият път, бавният път, при който няма гаранция, че ще станеш даже човек, да не говорим за нещо повече. Значи това е дългият път – там може да има религия, може да има проповеди, но няма идея за себепознание. Да не говорим, че себепознанието е също една степен, която трябва да бъде, както ще видим по-нататък, надрасната.

Тези, които не обичат нелтилицтли, т.е. Истината, те са избрали времето. На толтекски език думата време е следната: нахуитл, т.е. как тълкуват те идеята за времето – това, което оставя следи след себе си: биография, данни и т.н. Толтеките имат един израз, ще го кажа на толтекски език: Ин тлал титик пак кам мач ти итлитиу, което означава: Има ли нещо на Земята, което да търсиш и то да ти донесе Великата Пълнота, да те удовлетвори, в смисъл твоето сърце. (Макар че след време ще говорим за толтеките от третото внимание, те се разделят и с Пълнотата в името на Орела, но това е друга тема.) Изразът за сърце има две думи. Тука съм избрал едната, по-важната – мойойо. Тя означава следното: твоята цялост (значи там думата сърце означава цялост, цялостно същество). Да имаш сърце, означава да си цялостно същество. По друг начин казано: без търсене на Истината ти не можеш да излезеш от ада, от робството, в каквато и да е форма.

Казах ви предния път, че толтеките имат четири вида врагове. Те ги наричат четири естествени природни врагове. Тук ще ви ги изредя и ще говорим за някои от тях, след време ще се връщаме, за да намерим методите, как да се справим с всички тези четири естествени врагове. Първият враг е страхът. Вторият враг е будността, трезвостта, най-тънкият, най-коварният. Третият враг е личната сила, голямата енергия. Също опасен враг. Човек с такава енергия почва да си въобразява, че може да постигне всичко и изпуска да разбере предназначението на тази сила – а тя е да служиш на другите. Малко сгрешиш ли, вече стават големи отклонения. И четвъртият враг естествен – старостта, която е сродна със смъртта. Тези четири врагове не само че толтеките ги побеждават и преодоляват, но и воинът от трета степен също ги преодолява.

Днес ще ви поговоря за втория враг – будността, трезвостта. Будността е качество на чистия ум. Тя не е качество на чистия Дух, а на чистия ум. Именно затова е опасно, защото будният човек може да си помисли, че всичко може да узнае за Бога. Но понеже е качество на чистия ум, това е една диагноза, една мярка, че на тази будност ѝ липсва най-важното нещо – Мъдрост. Защото едно е да имаш будност, съвсем друго е да имаш Мъдрост. И затова именно тя е най-коварният враг, защото е полузнание, полусветлина. Подобно на третия враг – личната сила и увереност – може да подведе човека и както е подвела много хора. Човек, който има голяма лична сила, може да си помисли, че може да постигне всичко, защото нещата се постигат с много енергия. И такъв човек може да постигне много желания. Само че дали ще постигне и едно съществено нещо – Мъдростта, което е много важно, иначе всичко ще бъде напразно. Защо? Защото тази лична сила му дава увереност, другият капан. Увереността е хубаво нещо, но се иска голяма любов, голяма Мъдрост, за да я използваш правилно, а не тя да те отклони. Такива хора изпускат предназначението на силата. И пак казвам, тя е дадена, за да служиш с нея на хората, за да служиш с нея на Орела.

При втория враг – будността, пак ще кажа, голямата опасност е в това, че като си буден, мислиш, че можеш да узнаеш тайните на Бога, на толтекски език тайните на Орела. Но това не може да се случи, защото Писанието казва: „Само на чистия Дух е дадено да узнава дълбините на Бога“. Именно затова Луцифер не е могъл да се домогне до тайните на Любовта и той в Любовта и Мъдростта е сляп. Има знания, огромни знания, но не му е дадена по-дълбоката област. Това ще стане ясно особено когато говорим за толтеките от второто и третото внимание. В пророк Данаил е казано: „Само Бог открива дълбоките и скритите неща. Само Той познава онова, което е в тъмнината.“

В Исаия, V-та глава, 11-ти стих, е казано за Бога: „Търсете Го, искайте Го в дълбините.“ Това означава не в ума, а в чистия Дух. Апостол Павел казва: „Понеже Духът е всичко, даже и дълбините Божии издирва.“ Значи тук отново има потвърждение, че на него е дадено. Има будност, която освобождава човека от митоте. Предният път говорихме за митоте. Това е човешкото съзнание, наречено по друг начин хаосът, т.е. обикновеното човешко съзнание. Тази будност е полезна. Има будност, която прави човека господар на съдбата си и му дава чувство за отговорност. И тази будност е полезна. Но при толтеките търсим нещо по-дълбоко. Търсим третото внимание. Нещо, което се освобождава от тези две илюзии.

ВЪЗЛЮБИ

(първа идея за размишление)

Думата възлюби изглежда обикновена дума, но тя е стратегия. Например ако искаш да излекуваш своята болест, възлюби я. Щом я възлюбиш, тя ще започне да се топи като леда. Да възлюбиш, това е особен подход на съзнанието. Казано по друг начин: да възлюбиш болестта, означава да предупредиш леда, че го очакват топли, слънчеви дни. Така действа Любовта, смекчава всичко, всяка твърда материя, в случая леда или болестта. Без Любовта ти не можеш да излекуваш нито болестта си, нито мисленето си, нито настоящето си, нито миналото, нито себе си. Да възлюбиш, това означава да започне да действа незримата ръка на Бога. Тъй като Той е Любов, щом даваме ход, Той действа незримо. Да възлюбиш, още това означава да дадеш на Бог да живее и да работи в тебе. От това по-голяма стратегия няма: да Му дадеш Той да работи, а да не си въобразяваш, че си голям творец. Както ще видим по-нататък, някои смятат, че са големи господари на съдбата си – нещо, от което толтеките се отказват. Те минават през този път, но го надрастват, защото знаят, че е илюзия.

Що е болестта? Болестта е липса на правилен подход към нещата. Болните хора нямат правилен, дълбок, свещен подход към нещата. Те не познават тайната на своите намерения. Затова при толтеките се говори за Майстор на намерението, а това е вече нещо много важно.

Какво означава здравето? Това са само условия за работа. Здравето не означава още да си благословен, само Любовта е благословена. Някои мислят, че здравето е благословено. Други мислят, че бракът е благословен. Само Любовта е благословена. Опасно нещо ли е здравето? Много опасно. Защо? Защото обикновените хора го превръщат в проклятие. Важно нещо ли е здравето за човека? Не винаги, защото то е донесло на хората много беди, много карма. За кого е важно здравето? Само за любящия човек, защото той го превръща в благословение. Той избира пътя на Истината, избира чистия живот, разумния живот и превръща здравето в благословение. Въобще любящият човек превръща и болестта в благословение; не само здравето, но и болестта. От това се подразбира, че спящият човек превръща и здравето, и болестта в проблеми и проклятия. Трябва ли човек да търси здравето? Не. Първо човек трябва да търси Истината и Бога, тогава здравето ще започне да го търси. Такъв е законът. Трябва да знаеш кое да поставиш на първо място. Една грешка и вече все ще гониш здравето, и от прераждане в прераждане ще го гониш, но идеята е то да те гони. Тогава здравето ще те търси и освен това ще те намери. Иначе няма да може да те намери.

ТРИТЕ ВНИМАНИЯ НА ВОИНА

(лекция 20)

Това е една дълга тема. Ще се наложи няколко пъти да говорим, за да можем да разберем потънкостите на трите внимания. Първото и второто внимание са еволюция. Има най-различни системи. Има при толтеките осем-девет степени както при чакрите, най-различни, но аз съм избрал най-подходящото, което най-хубаво може да се обясни – осем степени. Не ви говоря въобще за Кастанеда, тъй като той е воин от втората степен. Говоря ви от името на един толтек, който е толтек трета степен, а това означава много неща. Първото и второто внимание, пак повтарям, са еволюция, т.е. илюзии. Дългият път, който може да стане много дълъг, после още по-дълъг и дали човек ще стане разумен, няма гаранция. Но воинът преминава през тези места, опасни зони, заради своя опит – той трябва да има опит. Но той продължава, докато стигне до истинското знание и истинското внимание, което е наречено третото внимание. Сега преди да навлезем в тайнственото трето внимание, трябва да минем през илюзиите на първото и второто внимание. Това са степени.

Първото внимание е обикновеното човешко съзнание, на техния език – митоте, т.е. хаос. Много проекти, много мечти. Толтеките не се занимават с мечти. Нещо друго по-дълбоко, но не и мечти. Казва се, че съдбата е предопределена. Говорим за първото внимание. Те така казват обикновено: „Съдбата е предопределена.“ Даже някои хора това ги устройва много, защото може да използват други и предопределено е примерно да си ми слуга или да ми служиш, да ми работиш и други подобни неща, и т.н. Така било писано. И при този избор, при това убеждение тяхното съзнание си остава заключено, а съзнанието никога не е предопределено. Умът може да се предопределя, но тука говорим за съзнанието – грешката, която правят обикновените хора и първото внимание. Съзнанието никога не е предопределено, но ако той избере пътя на ума, ще стане ограничено. При такъв избор и при такива убеждения ти вече се предопределяш. Да си убеден, че съдбата ти е предопределена, това е митоте, т.е. хаос, и другата дума – глупост. Защото това означава да отдадеш съдбата си в чужди ръце, които много често са безумни ръце. Така мисли първото внимание, т.е. по друг начин ще го кажа: ако вие решите, че съдбата е предопределена, вие се съгласявате, че нищо не може да промените. Казвате така: „Съдбата е предопределена“ и вече изчезва нещо от волята на човека, от съзнанието, от неговата работоспособност, от Духа. Затова е наречено глупост. Значи вие се съгласявате, че нищо не може да промените и щом сте убедени в това, така ще стане. Защо? Защото това е убеждение и то е силно убеждение, т.е. това е определен начин на живот, определен начин на избор, но това не означава, че човекът е прав. Той е убеден, той си изстрадва този път, но това не означава, според толтеките, че е прав. Той просто е убеден в своята илюзия. В известен смисъл е прав, но когато го разгледаме дълбоко, той не е прав, че съдбата е предопределена.

Да минем към второто внимание: тук има будност, за разлика от хаоса. И тук илюзията обаче е много по-тънка и почти неуловима. Тук има и будност, даже и вяра; даже има и молитви, и някакво познаване на духовните сили. Тук има и черна, и бяла магия – две странни заблуждения. И двете са заблуди. И черна, и бяла магия – те са тук във второто внимание. Второто внимание работи с по-тънки сили, с по-тънки енергии. Научава се да ги владее и затова то може да използва хората от първото внимание, които не знаят за тези неща. При второто внимание работи убеждението, че ти управляваш своята съдба и че носиш отговорност, което звучи много приятно. Тук ти се наричаш творец на съдбата си. Тук ти си избрал това убеждение и това е твоят избор. А знае се, че това, което стане твой избор, това винаги се реализира, това ще се сбъдне. Значи както и при първото внимание се сбъдват нещата, така и при второто внимание, щом си го направил този избор, то винаги ще се реализира.

Както при първото внимание, така и при второто внимание това, което избираш, това ще получиш. Избираш го, вярваш в него, влагаш си енергията, то почва да се образува, да се материализира, даже в известен смисъл си творец и това ще получиш. И двете внимания за себе си са някак си прави, но това не пречи да са заблудени и да са много далече от, както ви казах свещената дума на толтекски език, нелтилицтли – Истината. Във второто внимание е пълно с илюзии и заблуди. Например една общоприета заблуда, тя е известна в света, е казана ясно: Като хвърлиш ябълката, тя пада, защото имало гравитация. И почти целият свят е приел, че това е вярно. За второто внимание е така, така изглежда и е така. Но воинът от третото внимание, който има частично всеобхватно виждане, за разлика от толтека, който има всеобхватно виждане, казва друго, много по-дълбоко и много по-вярно, че ябълките падат в Небето. Никаква земя. Разбира се, че земните ябълки, т.е. земните мисли, се превръщат в затвор. И такива хора падат в този затвор. Техните ябълки падат в затвора. Те са привързани към земята и всичките им ябълки падат на земята. И така човек въобще е паднал на земята, като ябълка. Но който има Първичната ябълка, т.е. чистата мисъл, чистото съзнание, той е непривързан. Воинът казва: той „пада“ нагоре. Той пада в Небето. Но за да разберем дълбоко това, трябва да имаме трето внимание, за което ще имаме няколко лекции, тъй като това се разбира само с трето внимание.

Друго голямо заблуждение, също общоприето (те са много, няма да ги изреждам), е изразът: „Не чакай от умрял писмо.“ А умрелите всеки ден пишат. Къде? В нашите съзнания. Всеки ден, даже според мене са неуморни. Всеки ден пишат в нашето съзнание, управляват... Някой път някой чете някаква книга, авторът го няма отдавна, той е в другия свят. Този автор му повлияе и променя целия му живот. По всякакъв начин, чрез мисли, внушения, желания, постъпки умрелите говорят и не спират да говорят ежедневно. Така че ще се учудя, ако има някой умрял да не пише писма. Пишат ги в нашето съзнание. Не ги пишат на листи, но някой път може да накарат някой да си понапише нещо за разнообразие и може и да го завържат. Може да го изкарат голям философ даже.

Без третото внимание, т.е. без истинско знание (другия път ще ви кажа още някои неща за ябълките, но все пак това е тема, която не заслужава дълго обсъждане, но ще ѝ отделим още малко време), всички хора ги очакват големи беди, разочарования и страдания. Защото първото и второто внимание са пътят на провала, включително и бялата магия; човек мисли, че влияе благотворно на хората. Даже някои не подозират, че ще бъдат наказани за доброто, ненавременното добро. Не само за злото, но ще бъдат наказани и за ненавременното и неточното добро. Ти можеш да си си въобразил, че е добро, но не му виждаш последствията. Те може да се окажат много лоши. А пък някой път една лоша постъпка може да даде златни последствия. Това воините от третото внимание го знаят и го различават.

Толтеките казват, че този, който се е отдал на света, той разваля себе си. Той разваля и сърцето си и много често той, особено второто внимание, изпада в магически практики. Това означава, според толтеките, че той няма самоуважение. Той не е изключително честен към себе си. Той няма любов към Орела.

Воинът на третото внимание е безупречно същество. Той живее и работи за Орела, за Истината и Орелът го въвежда в своята Мистерия. Воинът от третото внимание умее, знае как да отстрани будността. Първо знае как да я използва, не тя да го използва, а той умее да я използва, понеже обича с една по-висока степен Истината. И после знае как да я отстрани в своя път, за да постигне нещо по-дълбоко, т.е. той умее да я използва правилно, той не я отрича. Но той знае, че тази будност строи замъци върху пясък. Този, който обича Истината, той различава пътя на свободата от пътя на приключенията. Това са различни пътища.

Воинът от третото внимание показва на хората пътя към свободата. Той знае, че свободата е освобождение от многобройни илюзии. Пак ще повторя: свободата е освобождение не от една или няколко илюзии, а от многобройни илюзии. Воинът от третото внимание знае от опит, че будността в сравнение с чистия Дух е тъмнина. И той знае, че рано или късно будността води до заробване и падение. Будността, която в известен смисъл е помагала, но не е била разбрана дълбоко, води до падение. Например такива неща има и при болестта: ако не я обикнеш, ако не подходиш правилно към нея, тя може да се превърне във враг. Тя не е враг, но от твоя погрешен подход, после ще говорим за здравето, тя може да стане враг. От враг нататък, следващата крачка вече е смъртта.

Воинът от третото внимание знае, че това, което дарява истинския живот, не е будността. Будността няма това качество, това свойство – да дари човека с истински живот. Само чистият Дух може да дари този живот, чистия живот на човека. Воинът от третото внимание е само началото на истинския живот, защото пътят до толтеките от третото внимание е много дълъг, много труден, много истински и много дълбок. Третото внимание е само начало, истинският живот е само едно начало по този изключителен и прекрасен път на древните мъдреци, древните толтеки. Защото по този път воинът от третото внимание познава своята висша душа и той заживява с нея. После, оттам нататък, той ще пътува към своя Дух.

Воинът от третото внимание знае, че твоята съдба не се намира в ябълките, които падат на земята, т.е. твоята съдба не се намира в твоето ограничено съзнание. Като казвам, че този учен Нютон е казал така за ябълките, аз не го критикувам. Той си е невежа, но аз не го критикувам. Аз обичам много неговото трудолюбие. Той се е занимавал 30 години с алхимия, има книга за тълкуване на Откровението, за религията и много други научни неща. Това не му пречи да е далеч от истината. И при Айнщайн има големи заблуждения: това, че Вселената се била разширявала... Но тук нямам такава идея, тъй като ще следвам посоката на толтеките. Значи твоята съдба не се намира в твоето ограничено съзнание, т.е. в твоя ум. Твоята съдба се намира в твоето чисто съзнание. Това вече е Божествената съдба, не човешка, даже не духовна. Това е твоята Божествена съдба – чистото съзнание. А това съзнание е неограничено и просто няма как да е предопределено, и никога не е било. То е неограничено и безпределно. Така че ние имаме Божествена съдба. Тук ябълките падат в Небето, т.е. велик е пътят на воина от третото внимание нататък, защото той вече е пред прага на така наречената Тламатиниме, т.е. на езика на толтеките той е във въведението на пътя на Мъдростта. Истинският живот – първо той трябва да се постигне и после вече имаме въведение в пътя на Мъдростта. Другият път ще говорим пак за трите внимания и може би няколко пъти, защото трябва много дълбоко да се разберат, защото има много тънкости и ние трябва да ги разберем много дълбоко, за да можем после да усетим за каква древна и велика Мъдрост става въпрос, особено при третото внимание на толтеките, което е древната Мъдрост, наречена Мъдрост на драконите. Ще говорим за знанието на драконите, но те са от съвсем друг свят, съвсем друго измерение, съвсем друга дълбочина. По-нататък ще говорим за тях, но първо трябва да разберем много други неща.

БУРЯТА И ХРИСТОС

(втора идея за размишление)

В Библията, в Матея, се казва (VIII гл., 24 стих): „И ето, буря голяма биде на морето. Така що вълните покриваха ладията“. Ще ви кажа няколко неща за Христос и бурята, т.е. как чистото съзнание посреща бурята, няма значение дали е психиеска, дали става потоп – без значение. Подходът е един.

Първото, което трябва да разберем, това е също от гледна точка на толтеките, че бурята въобще не е важна. Разбира се, за неговите ученици се оказала важна, защото те ѝ отдали внимание. Тяхното внимание е било уловено. Щом ти хванат вниманието, ти хващат и енергията. И ако едно такова внушение те хване, каквото и да е то, значи ти ще бъдеш уловен. Бурята не е важна, важно е как управляваш себе си. Важно е какво става вътре в твоето съзнание. Това е вече важно, това е вече нещо съществено. Бурята е без значение, важно е самият ти как управляваш своето съзнание. Бурята идва само за да ти помогне да постигнеш себеовладяване. Тя е помагач, както ще видим, тя се жертва. Бурята идва, за да излекува твоето неверие. Не случайно Христос им казва: „Защо сте толкова маловерци?“ Ти почваш да я виждаш, да я разширяваш в съзнанието си. И този малък проблем става много голям, пък всъщност нещата са други. Бурята идва да излекува твоето паднало съзнание. Тя прави голяма жертва, тя е твой помагач, но трябва да го разбереш.

После Матей продължава в Евангелието (25 и 26 стих): „И пристъпиха учениците Му, та Го събудиха и казаха: Господи, спаси ни!“ – то не става въпрос за спасение, но те искат спасение... Такова е съзнанието. Това е второ внимание, т.е. изгубена будност. Те казват: „Спаси ни! Загиваме!“ А Той им казва: „Що сте страхливи и маловерци?“ Ще обясня: тук има една малка тайна. Тя е в това, че бурята е съставена от живи същества, духове. Ние не вярваме в духове, но духовете за мен са по-реални от хората, от камъните и от предметите. Невидимият свят въобще е по-реален, но много време трябва на хората да го разберат. Тази буря се жертва за тях, за тяхното израстване, за тяхното овладяване. Защо? Защото този, който е овладял съзнанието си, той много лесно ще овладее бурята, ако въобще я забележи. Защото някой път има толтеки от второ внимание, те въобще няма да я забележат, тъй като тя не може да ги улови, те са минали много, много далече отвъд. Тук само между другото ще ви кажа, после ще продължа, че толтеките от древността са постигнали третото внимание, после са преродени в много държави – в Египет, Финикия, Вавилон, Гърция – като богове. Богове на народите, просто са станали богове, докато туранците са се превърнали в много демони на различните народи, но това е една друга тема.

Бурята идва, за да израснеш поне в своето трето внимание. Затова идва бурята, а не за твоето падение. И всичко зависи – дали ти ще бъдеш в падение или в израстване, както е при болестите, както и при другите проблеми – всичко зависи от твоя подход. Твоят подход решава какво ще ти се случи. Ако смяташ, че болестта е неизлечима, тя става такава. Тя никога не е неизлечима, защото Бог в тебе превъзхожда всичко неизлечимо. Но поради твоето голямо заблуждение, особено на първото внимание, ти си убеден – ами тя се получава неизлечима и ще я влачиш и не само в един живот, в много, че можеш да убедиш даже и някои други съмишленици.

Бурята е замисъл на Неведомото. На езика на християните това е замисълът на Отец. Но чистото съзнание, в случая Христос, веднага разбира замисъла на Отец. Защо? Защото чистото съзнание е естествено сродно с Неведомото. Те се познават, те са близки, те са приятели с Невидимия свят. Той живее в Невидимия свят, а работи във външния свят. Той е обединил двата свята в себе си и същевременно такъв Велик Учител като Христос ги е надраснал. Както и толтеките от второ и трето внимание, така и Христос живеят отвъд Отвъдността, но това е друга тема. Всичко това означава, че бурята воюва срещу твоето съзнание. Тя те изпитва, тя иска тебе. Тя иска твоето израстване, иначе тя е безсмислена, обаче иска да ти помогне и тя работи за тебе. Бурята изисква ние да се пробудим, да постигнем това, което се нарича чисто духовно съзнание. Тя работи за него. Прави всичко възможно: бушува, лети, играе си, както силфите си играят, казва Учителят, някой път, духовете на вятъра събарят на някого шапката и му се радват и той мисли, че е от вятъра. И почва една игра, една гонка, а те се радват. Такова нещо е и бурята.

На друго място Библията казва: „И ето, смути ги с буря.“ После се казва за Христос, че „превърна бурята в тишина“. Що е това тишина? Това е напълно чистото и овладяното съзнание. Иначе няма тишина – има мълчание, има диалог; може да е свещен диалог, но по-нататък толтеките се разделят и с него. Те търсят тишината, търсят дълбочината на Истината и на Бога. Тишината, това е чистото и овладяно съзнание.

ДЪРВОТО НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

продължение

(лекция 21)

Здравето е едно разумно, живо същество и ти трябва да го отгледаш в себе си. Това важи и особено за третото внимание на толтеките. Този автор, който ползвам и много уважавам, се казва Теун Марез. Името му на толтекски Те уун маа и рис означава Предводител на Великата Вода. Това е толтек от трета степен на вниманието. В момента живее в Африка. Мои хора от Англия ме запознаха с него. Той има около седем книги. Много голям стратег. Това не означава, че е лесно да бъде разбран. Но това е един от много дълбоките автори, които изнасят истински традиции на толтеките. И особено последната му книга „Сянката на вълчия огън.“ Там думата вълк има съвсем друго значение. Титлата толтек трето внимание на толтекски език се нарича дракон-вълк. Но тази година сигурно няма да стигнем дотам, защото много други неща трябва да си кажем, но по-нататък ще говорим за тази изключително висока степен, третото внимание на толтека. Над него има само едно внимание, което е повече – това са Великите Старци, най-великите древни Учители, посветени в съвсем друг смисъл. Те надминават и тази категория, която е известна в света като Боговете.

Що се отнася до болестта, всичко започва с една малка отрицателна мисъл. Защо? Защото тази мисъл е семенце, тя е семе. И това семе расте. Ти мислиш, че това е нещо дребно, но след време когато дойде тежката болест, когато хубаво е израснало това семе и вече трябва отново да се бориш със себе си, дали ще успееш, защото си изпуснал тази малка отрицателна мисъл. А тя е само в началото малка. Тя расте, както като поливаш едно цвете, то расте. Така като поливаш тази мисъл, т.е. като повтаряш често „не мога, не мога“, като се оплакваш от това и онова, тази малка мисъл расте. Всяка отрицателна мисъл си има свой път. Тя се превръща в химически вещества, в реакции, в болест и в събития. Значи вижте къде отива тя. Болестта има много лица. Тя може да бъде следното, ще изредя някои от лицата и намеренията на болестта и на болния човек. Защото както знаете, болестта е жива същност, живо същество. Тя затова и мъчи човека и му пие енергията. Ще изредя някои намерения, някои болни да видите защо боледуват. Има много причини и необичайни... Списъкът е много дълъг, но аз съм се спрял на няколко.

Първо: Болестта може да бъде натрупана жажда за почивка.

Второ: Болестта може да бъде оправдание за бездействието, за мързела.

Трето: Тя може да бъде оправдание за лоши постъпки: „Понеже съм болен, затова постъпих така.“ Във Великия Живот няма оправдания. Там, когато се достигне особено до дванадесето и тринадесето Небе на толтеките, тъй като те имат тринадесет Небеса, там такива думи „извинявай“ не съществуват. Тук на Земята може да се извиняваш хиляди години, там такива думи няма.

Четвърто: Може да бъде метод за организиране, за мобилизация на себе си. Разпръснал си се в много неща, разпиляваш се, тези желания ще те унищожат още повече от болестта. Това е един начин да се събереш, ако усетиш, че трябва да се събираш вътре в себе си.

Пето: (По-нататък ще ви говоря за науката за намеренията, но това е съвсем друга тема.) Болестта може да бъде средство да разиграваш другите: „Иди, донеси ми туй – не го искам.“ Това е егото. Значи средство на егото да разиграваш хората, защото почваш да се чувстваш господар. Ти си болен, ти си нещо като генерал и трябва да ти се покоряват и да те слушат.

Шесто: Болестта може да бъде призив за помощ, една жажда за помощ, това е вече нещо много хубаво. И вие трябва да различавате кое какво е, за да може да помагате по съответния начин.

Седмо: Болестта може да бъде желание за споделяне. Има такива хора, които няма къде, какво да споделят. Търсят начин, когато се разболеят, това е един от начините да им се обръща внимание и да искат да споделят. Разбира се, ако почнат да искат повече споделяне, отколкото трябва, тук само ще ви загатна, това е по-опасно от болестта. Това е натрапчив дух, натрапчиви желания, тук вече става опасно. Трябва да се помага със съответни формули.

Осмо: Болестта може да бъде бягство от трудната действителност. Това е пак вид почивка, но по друг начин. Просто искаш да избягаш, да си поболедуваш малко, един вид да си починеш. Това може да е разумно и неразумно, всичко зависи от човека.

Девето: (Бих могъл да ви изредя хиляда причини, но се спрях на около девет, другите вие ще ги допълните.) Болестта може да бъде желание да ти се отделя много голямо внимание. Понеже се чувстваш като генерал, защото си болен и сякаш хората са длъжни да ти отделят голямо внимание. Но голямо внимание означава и голяма енергия. Но ако това желание за внимание превишава мярката, тогава вече това желание е по-опасно от болестта.

Въобще болестите осъществяват най-различни и необичайни намерения. Всички тези болести определят различни намерения и подходи към живота. Здравето на човека е също подход към нещата. И болестите са различни подходи, затова човек е болен, неправилни подходи и здравето е също подход към нещата. Например ако ти не обичаш по един свещен начин всяко същество, ами ти няма как да бъдеш здрав. Едно същество да не обичаш – Бог живее в него, няма как да бъдеш цял.

Според начина си на мислене ние се определяме, т.е. сформираме нашите болести, нашите професии, нашите неприятности, нашите специфични трудности и затова ще чуете някой ще каже, и при мен идват много такива: „Ама, аз имам специални проблеми, специални трудности“. Точно така, много са специални...

Само този, който има любов към Истината, и то по един изключителен начин, може да си изработи правилен, свещен и Божествен подход. Само при тази изключителна любов към Истината – това е закон, при който няма компромис. Какъвто и да си, трябва да разбереш този закон, защото той решава и твоето далечно бъдеще. И той ще изтрие твоето минало, и той ще подобри твоето настояще. Значи изключителен начин на любов към Истината, не просто: „Да, да, трябва да се обича Истината“. Това означава, че вече си загазил. Като чуя човек така да казва: „Да, да, трябва да внимавам, трябва да съм буден“ – той вече с единия крак е загазил. Този подход, свещеният подход към нещата води към Дървото на Изцелението, той води към Любовта, той води към Дървото на Живота.

Що е болестта? Отражение на твоите мисли и отношения към живота. И понеже отношенията са много и болестите са много, и спецификата е голяма. Болестта показва, че отношенията ти към нещата и живота са вредни за тебе. Това е един знак, в случая болестта е приятел. И болестта идва, за да ти помогне. Даже някой път има хора, които може да ти дадат точна диагноза. Примерно ти си болен от рак. Това означава, че е дадено името на врага. Почваш да атакуваш. Търсиш начини и методи. И аз имам такива методи, но ако не ги изпълниш, ракът остава. Няма да има операции, няма да има лекарства, няма да има загуба на много пари за скъпо струващи лекарства и почти винаги безполезни. Обаче понеже няма ухо, въпросът вече е друг.

В случая болестта е приятел. Защо? Защото тя иска да те предпази от твоето разрушително поведение към нещата и към живота, затова се явява тя. Защото след нея има много по-лоши неща, ако не я разбереш. Болестта е приятел, ако я разбереш правилно. В случая, тя е твой предупредител, нещо много важно, нещо много благородно. От друга страна, болестта е особен разговор на Бога и Вселенския Разум с тебе, с твоята душа. Те искат да говорят за тебе, за твоята душа, за твоята разумност, за твоя път. Болестта е един повод.

Този, който обвинява другите за своята болест, ще се намери в много тежко положение. Значи който обвинява приятели, врагове, държава, система, окръжаваща среда, той ще попадне в още по-тежко положение. Защо? Ще обясня: това е един механизъм на ума, който е напълно фалшив, погрешен, механизъм на първото и второто внимание, т.е. този, който обвинява близки, родители, света, държавата, средата, разни икономически условия, то е, защото не иска да се променя. Обаче умът е много хитър, той може да говори някой път, че иска, даже може да го каже, и то много хубаво, звучно, но той не иска. Има си белег, кога той иска. Много по-лесно е да обвиняваш, отколкото да се променяш. Просто хвърляш недоволството си, където ти попадне, много е лесно; но да се отървеш от това недоволство, от тази критика, иска усилия. Мързеливият човек, мързеливият ум много трудно дава усилия, почти не дава.

Да не искаш да се променяш – това значи да искаш, преведено, да увеличаваш страданията си, трудностите си и съдбата си. Всичко това се усложнява все повече и все повече. И това произлиза от този закон, да не искаш да се променяш. Но Невидимият свят е много строг: щом не искаш да се променяш, очакват те много скъпо струващи лекарства. Но без промяна на себе си тези скъпо струващи лекарства са почти сто процента безрезултатни. Е, някой път ще те излекуват, но пак ще те излъжат, понеже ти оставаш най-много във второто внимание. Понеже не си търсач на Истината, толкова сили, толкова разходи, толкова родителски грижи, за да може след време пак да се разболееш. Защото такъв е пътят на тези, които не са избрали Истината. Щом не искаш да се променяш, тогава болестта ще те ограбва все повече и все повече, отделно парите, разходите и лекарствата. Болестта вече се настройва към тебе. Щом не искаш да се променяш, тогава болестта ще те ограбва все повече и повече. Дори ще ти стане враг. Тя няма такива намерения, не е такава, но ти я превръщаш във враг поради своя подход, поради своето неразбиране. Най-накрая за такива казват: „Болестта го завлече.“ Чували сте го този израз, в света е много популярен.

Истинското здраве не означава никога да не бъдеш болен. Там не си застрахован, че всякога си здрав. Но то означава винаги едно нещо – да имаш правилен подход към нещата, да запазиш благородството си, да запазиш любовта си към хората, към нещата, към животните, към всичко. Запазваш правилния подход – това означава, че вече не само си здрав, а и по-нататък ще надминеш здравето, защото няма цял живот да се занимаваме със здраве. Здравето е едно, а чистото състояние на съзнанието е нещо още по-дълбоко.

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ

(трета идея за размишление)

Десетте Божи заповеди са закони за чистото съзнание. Те предпазват човека. Вие знаете, че грешките са живи същества и подяждат човека. Те са нещо като психически червеи. Заповедите предпазват човека от онези грешки, които водят към трагедия. Защото има грешки, които въобще не водят в тази посока. Значи Десетте Божи заповеди предпазват. Спазването на Десетте Божи заповеди определя духовната еволюция на съзнанието, затова са дадени.

Десетте заповеди утвърждават Бог в твоя живот. Няма по-хубаво нещо от това да Му дадеш да се утвърди в твоя живот, затова са дадени и тези заповеди. Например: „Не убивай!“ – означава да преодолееш своето древно минало, своето древно зло. То е в тебе, скрито. Може и десет години да не го видиш, но ако не си постигнал трето внимание, то е вътре, то чака. И най-малкото зло в тебе ще създаде проблеми. Затова истинският човек избира пътя на Истината и на третото внимание.

Всички тези Десет заповеди означават да намериш Бога, което преведено означава, че ако не изпълняваш Десетте Божи заповеди, значи дяволът ще те намери. Няма какво да го търсиш, просто той много лесно ще те намери. Щом Бог не може да те намери, значи Той има резерва, резервен вариант – знаете, резервна гума на колата. Веднага се слага другата гума, значи идва другият господар.

Десетте Божи заповеди изработват тънките енергии в човека, а без тях няма истинско разбиране. Без тази Любов, за която много ще говорим, без тази Мъдрост, без тази Истина няма дълбоко разбиране, няма тънки енергии. Затова ние трябва да навлезем в тази област. Учителят казва, че който много обича Истината, той много вижда. Въобще не говорим за слепотата, наречена ясновидство. Говорим за Истината, говорим за Любовта, които реално виждат, но имат особен подход. Скоро идва една позната от София и казва: „Четох една твоя книга. Тя ме спаси. Какво ще ми кажеш за бъдещето. Кажи ми нещо.“ Казвам: Аз не говоря така. – Тя мисли, че като чела книгата ми, че сега ще почна да се покланям, ще си хваля книгата или нещо такова. Казвам: Свършихме разговора. Някой път може да има естествен момент, в който ще говорим, но не по този начин. – Мисля, че се засегна, но това няма значение; вътрешно към душата ѝ аз имам съвсем друго, истинско чувство.

В рая животът е на ниво тънки енергии. Тук се намира Любовта, Безсмъртието, душата и т.н., все тънки неща, все тънки енергии. Падането на Адам и Ева означава слизане от висшите енергии долу при грубите енергии. Вие знаете как българите обичат да чупят по спирки пейките, защото имат много разрушителна, груба енергия. Но това аз го харесвам, защото по-хубаво е да не посягат върху живи същества. В София има един брат, неговата сестричка се оплака, че хвърлял много чинии, чупел и какво да прави: купи му пластмасови чинии. Много е просто.

Раят е един висок енергиен план, уровен, т.е. ниво. Докато адът е паднала енергия, т.е. водата е слязла в леда, слязла е в света. Думата свят на езика на толтеките е много странна и се изрича: семан ахоак. Тълкуването е: затворен кръг на водата. И затова тук в този свят се говори за кръговрат, водата се върти, само че има друго въртене извън света, което е истинско – Живата Вода. Но тук се върти друга вода... и тя е хубава в известен смисъл, но това е друг въпрос. Затворен кръг на водата, така наричат толтеките думата свят, т.е. затворен кръг на живота, и само с любовта към Истината може да излезеш от този кръг. Ние ще говорим по-нататък все повече за третото внимание, но когато разберем първото и второто.

Процесът на изгонването от рая е процес на трансформиране на висшата енергия в нисша. За тази нисша енергия са дадени именно тези Десет Божи заповеди. Те не засягат хората на Любовта. Човекът на Любовта, Мъдростта и Истината не се нуждае от заповеди. Той живее в Бога и Бог го учи. Христос няма нужда от университети, няма нужда от училища, за които, както съм ви казвал, в земните училища влизаш с един дявол в главата, излизаш с десет, може и повече. Имаш диплома, но нямаш свещен живот. И затова е казано в Библията, и то много точно: „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Но грубата енергия няма уши. И макар че са дадени Десетте заповеди, много хора нямат уши, нямат такава енергия, няма кой да слуша. И затова много деликатно е казано: „Който има уши, нека да слуша.“

Ухото по принцип е свързано с тънките енергии. То улавя много тънки неща. Вие знаете при индианците, особено при вождовете, при шаманите такива тънки неща се научават, такива следи, такива стъпки, такива долавяния на вятъра... Ще направя едно малко отклонение, преди да завърша: преди много години американците успяха да излъжат много индианци с мирни договори, после много от тях ги натикаха в резервати. Много от тях избиха... А вождовете на индианците от третото внимание нагоре са наследници на толтеките. Но за съжаление, между тях има много индианци, много племена, които са първо и второ внимание, да не говорим за човекоядците, които са извън вниманията. Какво се случи? Американците си намериха майстора. Това между другото го казвам, аз въобще не се занимавам с политика, но тука искам да ви дам един закон, в случая това е само повод да ви разкажа нещо друго: американците изнасилиха, ограбиха, убиха много, натикаха в резервати, отнеха им природата, земята и т.н. в името на някакво добро. Обаче те попаднаха на многобройни вождове от второто внимание. Тези вождове имат традиция от Атлантида. Един вожд може да прави заклинание от единадесет часа до три дена без почивка, никакъв проблем. Една мисъл, без да я прекъсне, от единадесет часа до три дена. Тази мисъл привлече Алкайда, съответния инструмент, и трябваше някой да отмъсти за тези лъжи. И, разбира се, веднага след тези мощни мисли, океани от егрегори, ние ще говорим след време и за тайната на егрегора, тези егрегори образуваха мощна вълна и намериха съответните хора-оръжия, хора-инструменти и това е заплатата. Така че ако не се разбират дълбоко нещата, винаги ще се плаща, ще се случват такива неща. Особено пък ако попаднеш на човек, който е във второ внимание, и то вожд или шаман. Това е най-голямата грешка, която може да направиш. Тогава имаше и вождове от трето внимание, които изпитаха съжаление, че тези от второ внимание не ги разбраха. Те приеха съдбата си, но не се почувстваха жертви, защото в третото внимание си винаги победител и отвъд нещата. Те претърпяха, израснаха и влязоха в първото внимание на толтеките. Те продължиха своето развитие, не еволюция, а развитие. Но те имаха друг подход. Те никога за нищо не съжаляват. Но в случая бяха обучавали много хора от второ внимание да тръгнат по този път и изпитаха едно малко съжаление, че останаха неразбрани и че другите отвърнаха на удара с удар. Но това е за техен опит и те ще го изплащат също.

В началото в рая Ухото имало чисто послушание, т.е. живот в Любовта – това означава чисто послушание. Животът в Любовта е живот в тънките енергии. А без тънка енергия няма никога дълбоко разбиране за нещата. То никога няма да дойде, будността не може да го даде. Трябва трето внимание, трябва Ухо. При това положение щом нямаш Ухо и нямаш тънки енергии, няма учение, няма път.

Десетте Божи заповеди са свързани със законите на висшите енергии. Например този, който лъже, който нарушава тази заповед, той най-много изгубва висшата си енергия. И при нарушенията на другите заповеди има загуба, но най-голямата загуба, най-голямото ограбване на човека на вътрешно ниво в духовните тела е при лъжата, особено при съзнателната лъжа. Тя се запечатва в телата и не може да кажеш „извинявай“ или „извинявам се“. Словото е Бог, Словото е голяма отговорност. Не може да говориш каквото си искаш и после да мислиш, защото някой път с една дума унищожаваш човек. Защото не си знаел какво искаш да кажеш пред Бога. Това не означава, че някой път като се старая да говоря ясно, че всички ме разбират. Но аз знам какво искам да кажа пред Орела. Останалото не е моя работа. Пък някой път има хора – и при съвсем ясно говорене не те разбират. На такива хора се говори вътрешно, молиш се за тях и им помагаш в техния път, но не с думи. Там думите не работят.

Нарушаването на Десетте заповеди създава духовни инвалиди. Тук става огрубяване на енергията, втвърдяване: втвърдяване в лъжата, втвърдяване в страстите, втвърдяване в какво ли не, включително втвърдяване и в мързела, и в най-различни неща. Някой път такива хора искат да се изкарат добри, но аз имам как да ги проверявам, не е този начинът да се изкарваш добър. Добрият човек въобще не е от този свят, той е съвсем друго същество и той е преди всичко същество на Любовта, а не на доброто. Ако е на доброто, той малко или много върви назад. Но ако е същество на Любовта, вече е нещо друго. Значи те се втвърдяват. Докато Христос – това е участие на висшата енергия в Библията. Това е участие на чистото съзнание, т.е. на най-висшата енергия. Това е Любовта, това е голямата динамика. Това е енергията на Любовта. Тя е енергията на Бога, към която абсолютно всички, без изключение, трябва да се стремим.

АУМЪ

2 ноември 2004 г.

Атлантида и толтеките

продължение
(лекция 22)

Тламатини

(първа идея за размишление)

Суфи

продължение
(лекция 23)

Дионисий Ареопагит

(втора идея за размишление)

Тот (Техути)

египетската мъдрост
(лекция 24)

Аумъ

една дума от Праезика
(трета идея за размишление)

АТЛАНТИДА И ТОЛТЕКИТЕ

продължение

(лекция 22)

Толтеките са големи наблюдатели. Те нищо не осъждат. Само чисто и дълбоко наблюдение. Например когато наблюдавали грехопадението, те видели, че по един странен начин времето и пространството се сгъстяват, нещо в тях се ограбва. Човек сякаш заживява в друго време, те го нарекли забавено време. Наистина в този свят времето е забавено, за някои хора тече особено бавно. При будността времето е динамично. Това е така, защото при чистия Дух грехопадението е овладяно, изкушенията са овладени; това означава, че и времето е овладяно, и пространството.

Наблюдавайки грехопадението, толтеките, т.е. атлантските мъдреци, видели в него тънкия замисъл на, толтекската дума е Куаутли, значи Орелът. За него ще говорим специално, все пак и днес ще кажем нещо. Те видели тънкия замисъл на Орела – Куаутли, т.е. те разбрали защо човекът е трябвало да падне. Защото целта на Орела е била самият Той да се издигне в човека. А що се отнася до самото грехопадение, те го приели като дар. Това е наистина дар, както ще разберем по-нататък. По-нататък ще разберем защо раят е заблуждение и ще разберем невежеството на блаженството, но от гледна точка на толтеките. Те го приели само като едно предизвикателство за преодоляване. Какво разбрали, когато го наблюдавали? Те разбрали първо, че е дар, защото то може да се преодолее само чрез Истината в човека. Значи Орелът предизвиквал Истината в тях. А именно тази Истина в човека, това е всъщност и същността на Орела. Така те разбрали чрез правилно наблюдение, че Орелът иска Истината да се разгърне в човека и човекът постепенно да стане част от Орела. Това е замисълът, въобще грехопадението се дължи на една безкрайна любов, много дълбока, за да бъде разбрана от човешката логика, много по-дълбока.

Според толтеките този, който правилно наблюдава грехопадането, той ще израсне от него, ще мине правилно през него и ще се освободи. Но това е само за този, който много държи на Истината, който има особени отношения към Истината. Докато този, който не обича Истината, ще има друг вид наблюдения. Него грехопадението ще го води все повече във времето. А времето в случая е зло, т.е. то те заставя да живееш в ограничения. Разбира се, това е условно зло, защото човек може да го промени, ако избере Истината, защото се знае, че Истината е извън условията. Казано по друг начин, вселената е ценна, ако представлява за тебе един безкраен източник на вдъхновение, тогава тя е ценна.

Според толтеките редът и хаосът са без значение. Същественото е в нещо друго, например тука има друго наблюдение: според толтеките всяко нещо, което е неразбрано, е хаос, докато дълбокото разбиране е ред, то внася ред преди всичко в човека. Който постигне дълбоко разбиране, той вече не разглежда хаоса като хаос, защото той вече има обхват. Той има нещо от Истината и вижда, че всъщност хаосът е велик ред, но дотогава не го е виждал. Без Истината съществата не могат да обхванат хаоса, за тях той ще остане хаос, който всъщност според толтеките е иначе необятният ред. На хората без Истина или без разбиране им липсва обхват, липсва им тази любов и тази мъдрост, която има друг ъгъл на виждане и този ъгъл е съществен. Но въпреки това нито един човек не може да избегне, казват толтеките, предназначението си, което е познаването на Орела, което е най-дълбоката тайна на живота. После ще стане въпрос за думата Орел, това е една от най-дълбоките думи в света.

Разбира се, големия обхват и разбиране са имали и други същества, не само толтеките. Например четвъртата подраса на Лемурия, така наречената Шалмали, старото име на Лемурия, това е древното тяхно име. Тази подраса, голямата раса, която е владеела и после се преражда и при толтеките, се е наричала Барни, те имат друга подобна мъдрост, която е също много, много дълбока. Тя се е преродила после на две места: първата и третата подраса на Атлантида. Първата се наричат рмоахали, това е първата подраса на Атлантида, която е владеела дълбоко тайните на ватанския език, по-късно третата подраса – толтеките, за които говорим. Но сега за Барни няма да говорим, тъй като имаме друга цел.

Думата Атлантида произлиза от думата атл, което на техния език означава глава, второто значение е думата власт, трето значение е пак власт, но слънчева власт, т.е. тази власт, която е имала слънчевата раса.

Що е Орелът? Това е една от най-най-дълбоките думи в света. На техния език се казва Куаутли. Накратко ще се спра на нея, защото това е голям въпрос.

Първото значение на думата Орел е: Великата Тъмнина. Всички минават през нея, защото това е важен път.

Второто значение е: Древната Светлина.

Третото значение е: Абсолютната Бездна. Значи тук въобще не става въпрос нито за светлина, нито за тъмнина, а за нещо много по-дълбоко, включително и от идеята за Бога. Това е Нещото, от Което е произлязъл и Бог. По по-външен начин казано, Орелът означава източникът на всичко. Например за обикновените хора Той е източникът на живота, понеже те не знаят, че има има по-дълбоки неща от живота, разбира се и от смъртта. Те смятат, че Той е източникът на живота, защото нямат представа за това, което е над живота. За воините от третото внимание, за което говорихме предния път, Той е тайната на себепознанието: да откриеш себе си, своята божественост и своя вечен път, не човешкия път, а дълбоко да откриеш себе си, това е за воините от третото внимание.

За толтеките това е вече нещо по-дълбоко: това е познаване на Пустотата. Това е една дума, която обикновено плаши хората, но тази скрита дума означава Великата Пълнота. Но посветените я използват така закодирано: Пустотата.

Според толтеките пътят на човека е пътят на самоосвобождение. Тук не се чака спасител, защото ако те спаси външен спасител, ти няма да бъдеш реално спасен. Значи ти трябва да постигнеш своята истинска природа, защото Орелът е просто в тебе. Ти трябва да постигнеш самоосвобождение. Когато се постигне степента второ и трето внимание при толтеките, за което ще говорим другата година, тогава вече ти си в Пустотата, ти живееш в Пустотата. Тук вече злото нищо не може да ти вземе и доброто нищо не може да ти даде. Ако искаш на такъв човек да направиш добро, няма какво да му дадеш. Все едно да искаш на някой серафим да направиш услуга. Трябва да си постигнал нещо много особено. Толтеките специално могат да правят услуга и на ангели, и на серафими, особено толтеките от третото внимание и даже могат да общуват заедно правилно. Но такива същества, които постигат Пустотата, могат да дадат много нещо на вселената и на съществата.

ТЛАМАТИНИ

(първа идея за размишление)

Тламатини на толтекски език означава едновременно: учен човек, философ и човек на изкуството. Тук ще разберем коя е мярката за истинския човек, това са традиции и правила от толтеките. Кой може да бъде тламатини? Има седем правила:

1. Само този, който е преодолял съдбата си. Според толтеките овладяването на себе си означава контрол на съдбата. Каквато и да ти е тежка кармата, ако ти овладееш себе си, ако си поставиш за цел, ако търсиш това и ако намериш правилния подход към себе си, ти ще постигнеш овладяване. Щом овладееш себе си, няма значение колко е тежка кармата ти, ти вече владееш и кармата. Въобще контрол означава преодоляване на себе си, т.е. на своето минало.

2. Само този, който умее да извлича от себе си, толтекската дума е иекийотл, означава само този, който може да извлича от себе си правилното и подходящото.

3. Само този, който умее да си създаде мъдро лице и твърдо сърце.

4. Само този, който умее да разговаря с вечното си сърце, на толтекски това се нарича иол-теотл, означава обожественото сърце, не просто сърцето, не онова там, което разнася кръв, а обожественото, духовното сърце в човека. Тогава той ще умее и да обожествява съществата, а също и изкуството, с което се занимава.

5. Само този, който умее да предизвиква в себе си Божественото вдъхновение. Не да го чака, както някои чакат вдъхновение на заем и ако дойде, пишат или правят нещо. Този, който има в себе си тази дълбочина, че може да го предизвиква по всяко време.

6. Само този, който е видял своя път в Куаутли, своя път в Орела.

7. Само този, който познава Тишината. Ще обясня: това означава само този, който се справя със злото в себе си, и с най-малкото зло, чрез Тишината. Защо? Защото в Тишината злото забравя себе си; ако можеш да го въвлечеш там, то забравя себе си, там няма живот, Тишината е част от Пустотата. Въобще Тишината е много дълбока, тя е подобна на Орела.

Всички тези идеи на тламатините – означава учените хора, философите и хората на изкуството – изхождат от древните толтеки; това са правила, които важат от древността и досега.

СУФИ

продължение

(лекция 23)

На суфи е дадено да види величието на Любовта, т.е. суфите са позволили Любовта да навлезе, да проникне в тях.

Що е Любовта? Един от големите суфи, Ал Газали, казва: „Любовта е резултат. Тя е резултат на истинското, съкровеното знание.“ Не просто на знанието, не на човешкото, а на истинското, съкровеното знание.

Истинският суфи е мистик. Що е мистик според суфи? Мистик значи очистване на съзнанието от всички сътворени неща, т.е. в сърцето ти трябва да остане само Бог, единственият компромис, който правят, и никой друг. Това означава мистик, той наистина става такъв човек – мистик. Всичко това означава, че ако се разбере дълбоко един закон, даден от Ал Газали, а той гласи: „Само Бог е достоен за истинска Любов“, ако хората бяха намерили първо Него, всичко друго щеше да им се нарежда постепенно все по-хубаво и по-хубаво. Но те търсят първо човека или нещо друго; някои търсят животни. „Има само Бог“ – това е целият суфизъм. Бог е същността на всички неща. Суфите казват: „Всичко е Бог – реки, дървета, животни, гори, този, когото обичате и този, когото мразите – всичко е Бог.“ Който разбере израза „Всичко е Бог“, ако дълбоко го разбере, това означава коренно преобразяване на живота. Другият път пак ще кажем нещо по този въпрос, когато ще говорим за тайната на веществото. Ние виждаме вещества, виждаме предмети; всъщност веществото не е вещество, то е скрита енергия и то е символ, означава отношения. Един предмет е даден да се види какви отношения имаш към други измерения, към енергията и към Бога. Всъщност няма вещество, но то е успяло да излъже чувството... Но другия път ще говорим по този въпрос, за да разберем по-дълбоко какво е Бог.

Суфизмът няма нищо общо със знанията. Той не е свързан с тях, той е свързан с Любовта. Защото според суфи Любовта е, която унищожава разстоянието между Бога и човека, не е знанието. Любовта е, която унищожава, която премахва това разстояние. Знанието според тях е раздяла с Бога. Вие знаете в света има много знаещи хора и колкото по-знаещи, толкова повече проблеми. Проблемите въобще произлизат от учените хора, от знаещите хора в съвременния смисъл на думата.

Знанието е раздяла с Бога, а Любовта е сливане. Това води до друг подход, до друго разбиране. Когато има сливане, нещата се променят; суфи е избрал сливането.

Според суфи има два вида любов: първата се казва мохабба – това е обикновената човешка любов, наречена още смътната, объркващата живота. Дали по-бързо или по-бавно, човешката любов постепенно обърква нещата; понякога действа и бързо като объркване. Днес я има, казват суфите, утре е в отпуска. В мохабба няма нито дух, нито душа, казват суфите, нито дълбочина. Какво има? Има само някакви уши, някакъв ум, някакво сърце – това е мохабба, или сянката на Любовта. Но има и друга Любов, тя е наречена Ишк – истинската, дълбоката, преданата, неизменната Любов. При нея също нямаш уши, нямаш ум и нямаш сърце, защото си ги изгубил по Бога, т.е. по една свещена идея, по нещо Божествено, нещо дълбоко. Ще обясня: Любовта за суфи означава храма на безумието. Ще трябва да обясня тази дума, защото тя е много хубава, въобще при суфи всичко е хубаво, но има други обяснения. Думата безумие тук просто означава абсолютната радост и затова суфите ги наричат мъдрите идиоти. Такъв човек има такава пълнота, че ако някой учен отиде да му обяснява, той може да се смее от сърце до полудяване, до безумие. Но това безумие е по-дълбоко от знанията на света.

Когато Мохамед овладял в себе си Иблис, т.е. Сатана – преди време говорихме за него, Мохамед е един от най-големите Учители, но това е друга тема, тук само ще спомена нещо – когато го е овладял, той е казал: „Моят Сатана стана вярващ, стана мюсюлманин“. Значи всеки има да превъзпита в себе си едно зло, един дявол от миналото, но не че дяволът е виновен, а самият човек е допуснал тази природа да се развие и има задача да я вкара в пътя и да я направи вярваща.

Безумието на езика на суфи означава неизчерпаема радост, те го наричат още вино. Това безумие надминава всички знания на света, всички проповеди, всички речи, защото това е огромна радост, огромна препълненост. Те я наричат безумие. Безумието на суфи е изпълнено с невероятна красота, затова често ги наричат мъдрите идиоти.

Суфизмът е един тайнствен опит върху човешкото съзнание. Това е опит, при който човешкото съзнание изчезва и остава само Ишк, т.е. истинската Любов. Суфи е едно друго учение на Мъдростта, което търси начини за някои съзнания да им помогне пак по същия път, който е всъщност пътят на тази велика Любов. Суфите казват на учените, които не ги разбират: „Напълно излишно е да мислиш за Бога, Бог трябва да Го живееш, Бог трябва да Го любиш“. Няма нужда да Го мислиш, трябва да Го любиш. Кое е по-важното: да Го любиш.

Ще ви кажа нещо за харабат: когато се събират суфи на едно място, никой не се събира, мястото е пусто, защото тук е само Бог. Това е истинският храм, суфи наричат това място харабат, никой няма, никой не пречи – само Бог е там. От това по-хубаво събиране няма. И суфите казват: „Това не е църква, нито джамия, около която се събират и обикалят глупаци“. Суфи не се занимава с глупави свещи. Той е запалил Любовта в себе си, каква по-голяма свещ, в него гори Бог. Как може да се залъгваш, времето на залъгване е минало. Свещите могат да си стоят настрани, просто няма нужда от тях, т.е. ти си живата свещ. От тях полза няма. Защо? Защото ти самият си свещта. Ако палиш, значи още не си станал.

Суфи е разбрал таоил. Таоил на техния език означава изначалния смисъл, т.е. истинския смисъл. Ще обясня: суфи не се занимава с глупави философски анализи за Бога, никакви философии за Бога, никакви анализи. Него словото „Бог“ въобще не го интересува като дума, все едно да анализираш словото „хляб“. Никакви анализи, никакви размишления: суфи го яде, т.е. суфи го живее. Няма нужда от думи, от разсъждения, от философия; суфи го живее.

Суфи има ясно зрение и то принадлежи на чистото сърце. „В това сърце се отваря, казват суфите, едно особено око, т.е. едно особено възприятие за хакика“. Хакика означава Истината. Това възприятие е недостъпно за интелекта, това е окото, което разбулва нещата. Суфите го наричат още аин джадида, новото око. То съзира отвъдностите, вкусва неизвестностите, но не може да сподели своя опит с интелекта, с хората. Новото око говори по особен начин. Те казват: „Новото око говори чрез ишарад“. Ишарад означава намеци, тънки намеци. Това е новото око, така говори то. Това е и истинското знание, което е отвъд булото, т.е. отвъд неразбирането.

ДИОНИСИЙ АРЕОПАГИТ

(втора идея за размишление)

Един от най-големите, от най-дълбоките християнски мистици. Почти всички такива са били отлъчени от църквата – и Яков Бьоме, и Сведенборг, за които сме говорили, и Майстер Екхарт. Това е нещо като бащата на християнската мистика. Тук ще ви кажа накратко някои неща от него.

Дионисий казва: „Човек е роден, за да заслепи мрака“, т.е. да го освети. После казва: „Истинската цел на живота не е в познаването на Бога, а в общуването с Неговата непознаваемост“. И обяснява: „Бог може да бъде уподобен само на три неща (според него):

Първо: Абсолютен мрак. Разбира се, по-късно той обяснява, че това е ослепителна светлина, която ние не можем да възприемем и затова тя е наречена мрак.

Второ: Безмълвие.

Трето: Бездна. В тази бездна угасват всички чувства и усещания, всички възприятия. Който може да влезе в този мрак, той е бил особено удостоен. А когато освети този мрак, той вече е бил особено благословен. Ако съумее да го освети, той вече става в друга степен особено благословен.“

Казва: „Бог се открива само в дълбините на този мистичен мрак чрез откровение. Да осветиш мрака, това значи да бъдеш удостоен с Божественото присъствие в себе си“. Той го нарича тайната на живота. „Този мрак е тайнство, тук е скрит мистичният възход на човека“, т.е. човек изважда възхода си, вдъхновението си именно когато се сблъска с този мрак и съумее да извади неговата енергия. „Този Божествен мрак символизира непристъпната светлина на Бога. В този мрак пребивава тайнствено Той“, т.е. скрито. „Само в този мрак става единението с Бога. Тук е скрито абсолютното първоединство. Само в този мрак човек се усилва мистично.“ Затова в този свят има много страдания.

ТОТ (ТЕХУТИ)

египетската мъдрост

(лекция 24)

Казва: „Истината се простира по-далеч от всички светове. Тя се храни само с изначална светлина. Постига Маат (на египетски означава Истината) този, който има желание, по-силно от огън.“ Не просто да казваш: А, да, уважавам истината, да, то е важно, разбирам.... По този начин бавно загиваш. Казано е: Само този, който има желание, по-силно от огън – това желание е вродено във всеки човек, трябва да си го разпали.

Казва Тот: „Истината е родината на Нетерите (на боговете). Тя е тяхната свещена храна.“ Храната на боговете и храната въобще на първата слънчева раса. „Който не търси истината, той живее в неуловимо падение.“ Тук няма значение дали го разбира или не, той ще навлиза все повече в падение, външно и вътрешно.

Казва: „Ако си решил да откриеш Истината, трябва да се подготвиш да изгубиш всичко скъпо, дори и живота си.“ Всичко трябва да заложиш, ако тръгнеш по този път, има риск. Но истинският търсач на Истината поема този риск. „Чистото разбиране за нещата е най-великото посвещение.“ Защо? Защото при това разбиране самият Нетер, самият Бог ти е дал нещо съществено от себе си. Той ти е дал нещо от Неговата Истина. Нещо от Неговата Истина е станало твое и затова ти можеш да разбираш тънко и дълбоко нещата. Например според толтеките тънкото, или дълбокото, разбиране на нещата не зависи от възприятието на човека и няма нищо общо със знанията и с мненията. Тънкото разбиране на нещата зависи от тайната на намерението. Но думата намерение е дълбока вода, за нея след време ще говорим. Тя е също една от най-дълбоките думи. Ако човек познава дълбоко своето намерение, той ще има един ключ, ще отвори нещо в съзнанието си. Думата ключ на келтски език означава способност за проникване. Той ще открие нещо, ще мине през друг свят, през врата и ще може да разбира истински нещата. Воините-келти също са подобни на толтеките в много отношения, там особено силни са били жените, наречени моригам.На келтски език моригам означава богинята-воин. Нещо много дълбоко, подобно на толтеките и като стихия не отстъпва на т.н. мъжки принцип.

„Очите на Истината – казва Тот – са по-дълбоки и по-сияйни от звездите.“ Казва: „Когато Нетер (Бог) те възлюби, Той ти изпраща истински Учител.“ Значи ти можеш да го търсиш колкото си искаш, но това няма да помогне, той трябва да ти бъде изпратен. По някакъв начин ти трябва да спечелиш доверието, в теб трябва да има нещо хубаво, нещо дълбоко, някакви усилия и такъв Учител няма нужда да го търсиш, той просто идва. И няма значение дали ще дойде вътрешно или външно, той просто работи.

„Когато Нетер (Бог) не е в тебе, ти си самата илюзия. От тази илюзия (тя е допусната) трябва да се зароди твоята голяма скръб. От тази скръб трябва да се зароди търсенето на Маат (Истината). Ако търсиш Истината, тя ще погълне твоята скръб.“ Вижте откъде започнахме – ако Той не е в тебе, минава се през илюзията и накрая стигаме до Истината, която освобождава.

Тот казва: „Голямото страдание е път към една нова и необятна вселена.“ Ако страданието е голямо и го издържиш, ще разбереш много дълбоки неща. Ако не го издържиш, ще останеш с човешко съзнание, както говорихме за първо и второ внимание. Преди време ви говорех за древните котки и се чудех дали тази вечер да ви говоря, но се получиха две много дълги лекции и ги отложих. След време ще продължим идеята за древните котки, защото те са постигнали воин-трето внимание – много дълбока степен; такива неща са разбирали, каквито човек не е разбирал. Това е друга тема, по-нататък ще се спрем и на тях.

Тази нова, обновена вселена отдавна е скрита в твоето етерно сърце, т.е. в твоето духовно сърце. Но само Любовта може да види това. Защо? Защото „само в Любовта се намират твоите безкрайни очи“, казва Тот. Въобще Любовта е безкрайност. Тя не означава никакви обекти, никакъв рай. Както ще видим по-нататък, заблуждението на рая означава да отидеш на безопасно място и да се отдалечиш от Бога, да станеш независим, а пък ставаш по-зависим. Подобно нещо е заблуждението, невежеството на блаженството. Но ще го разгледаме по-нататък от гледната точка на толтеките, нещата не трябва да се бъркат.

За да навлезеш в Истината, Тот казва, че трябва да преминеш през три неща, три области:

„Първо, мини тихо покрай завличащата астрална светлина.

Второ, мини предпазливо през красивите ментални знания“, т.е. онзи оптимизъм, който е фалшив и който след време води до провал. Онези знания, онова ръкомахане са знания на егото, тук говорим за Мъдрост, а не за знания.

„Трето, мини пробудено през изкушенията и чаровете на душата и се освободи.“

„И когато минеш през всичко това, Тот казва, аз те очаквам.“ И после обяснява: „Самият аз, Тот, съм скрит във всички тези красоти и чарове. Обаче ти продължавай да търсиш Истината. Аз съм всичко това, всичко е път, продължавай да търсиш Истината докрай. И щом си възлюбил Истината докрай, аз ще те водя вече към безкрайността.“ Когато човек се е отдал на Истината, той вече принадлежи на друг свят. Тот казва: „Той принадлежи на света на Нетера (на Бога).“

Истината, според Тот, е изначалното устройство на вселената и в своето чисто състояние вселената е във велико единство. Това единство е абсолютно нерушимо, никой не може да му посегне.

Изначалното състояние на човека, според него, е безпределната Мъдрост. Казва после: „Този, който е против Истината, се саморазрушава и ако е дълбоко против Истината, се самоунищожава. Всеки има право на избор.“ По-нататък ще разгледаме какво означава избор, но според толтеките.

Който обича Истината, изгражда собствената си вечност чрез тази любов. При толтеките от третото внимание има и други идеи и при Тот има, но те са по-дълбоки. Оказва се, че и времето, и вечността са илюзия, както и материята, и душата. Трябва да влезем в чистия Дух, където нещата са от Истина нагоре. Но понеже е много трудно, засега приемаме, че и материята, и душата са важни, но те са едни степени, които рано или късно трябва да бъдат преодолени.

В истинската Любов са съхранени тайни с огромна жизнена важност за човека по пътя му към Нетера, т.е. по пътя му към Бога. Не случайно Тот е казал, че Истината е тайната душа на Египет. От друга страна, това е тайната душа на всеки истински народ – и на Барни, и на Първата подраса, на всички, които са съхранили Истината; това е тяхната душа, но в един друг смисъл.

Казва: „Никой не може да избегне своя път, който е посвещение в Бога, защото Бог е дълбоко вкоренен в човека и затова рано или късно човек ще се пробуди като Бог.“ В това отношение човек няма избор. Може да мине време, много или малко, но той няма избор – ще се пробуди и ще види, че е Бог.

Тот, както и суфите, казва, че всичко е Нетер, всичко е Бог. И всичко това е точно сега – точно сега всичко е Бог, но в дълбочината си. Тази дълбочина ще бъде разбулена от човека-нетер, от човека-бог. При всеки ще се получи в различно време.

Шешет анх, Сфинксът, за който говорихме преди време, символизира великия път навътре – там, където човек се завръща в Бога. Това завръщане е наречено на египетски зеп тепи, наречено е златният век. Който се завърне в своята Божествена природа, той се завръща в златния век. Това е златният век, защото Бог е вселена от прасветлина, наречена на египетски още ахет. Тази дума има няколко превода. Външно тя означава хоризонт, обаче ако вземеш да гониш хоризонта, няма го. Вътрешният превод е остров от светлина.

АУМЪ

една дума от Праезика

(трета идея за размишление)