Из „Просвещаващият Мрак“
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди страхлив.
Страхувай се от погрешната постъпка. Страхувай се от своето неразбиране. Страхувай се от недоволството. Но не само това, приятелю. Страхувай се и от доброто, защото адът е пълен с добри хора. Който умее да се страхува, той се е освободил от бедността на доброто и злото. Който умее да се страхува, Истината му става приятел.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди в покой.
Когато се движиш, бъди в покой. Когато бягаш, бъди в покой. Когато боледуваш, бъди в покой. Когато си нервен, бъди в покой. Когато умираш, бъди в покой. Кой е покоят в човека? Истината. Щом си в покой, Истината ще те учи. Тя ще осветява твоя мрак и твоята светлина.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди лек.
Животът е тежък, но ти бъди лек. Смъртта е лека, но ти бъди още по-лек. Болестта е тежка, но ти бъди лек. Здравето е леко, но ти бъди още по-лек. Мракът е тежък, но влез в него с лекотата си. Светлината е лека, но ти си още по-лек, защото си преди нея. Твоята лекота е твоят учител. Що е лекотата в тебе? Това е Духът. Чрез лекотата ние го познаваме.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди непознаващ.
Не познавай съмнението. Не познавай щастието. Не познавай мечтаенето. Единственото, което трябва да познаеш, е Реалността, скрита в тайната на Мрака. Който е минал през светлия Мрак и е устоял, той е познал тайната на живота. Това е наречено: познай себе си. Който е познал себе си, илюзиите го отбягват. Който е познал себе си, не познава илюзиите.
Из „Просвещаващият Мрак“
Обожествявай себе си.
Този, който се обожествява, премахва от пътя си щастието и нещастието. Този, който се обожествява, премахва от пътя си света и отвъдното. Този, който се обожествява, премахва всички прегради. Този, който се обожествява, постига своята древност. Това вече не е човек. Той се е освободил от всичко човешко. Той вече е бог, защото се е завърнал в Бога. Той се е завърнал в собствената си тайна.
Из „Просвещаващият Мрак“
Не пожелавай.
Не пожелавай небето и не пожелавай земята. Не пожелавай щастието, не пожелавай и нещастието. Не пожелавай доброто и не пожелавай злото. Отдай се на Истинното в живота и то ще те научи на всичко необходимо. Истинното ще те прекара през Мрака, но то знае къде да те заведе. Мракът поразява неистинните хора. Истинният човек поразява мрака.
Из „Просвещаващият Мрак“
Пожелай.
Пожелай си трудности. Пожелай си бедност. Пожелай си болести. Пожелай си мизерия. Пожелай си неразбиране. Само така ще разбереш дали имаш Бог в себе си. А светът не се ли намира в такова положение? Само едно му липсва на света – да пожелае да освети трудностите си и да познае Бога.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди дълбок.
Ако светлината те посети, бъди по-дълбок от светлината. Ако тъмнината те посети, бъди по-дълбок от тъмнината. Ако щастието те посети, бъди по-дълбок от щастието. Ако нещастието те посети, бъди по-дълбок от нещастието. Ако разбереш светлината и щастието, освобождаваш се от тях. Ако проумееш тъмнината и нещастието, извисяваш се над тях. Ето накъде върви дълбочината. Тя осветява всичко.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди бездна.
Да бъдеш бездна, означава да бъдеш истинен. Истинският човек е бездна от безпределност. Той нищо не практикува. Той живее всякога в Истината, в своята дълбинност. Истинският човек е нещо повече от всяка практика, той превъзхожда всичко. Да бъдеш бездна от Истина, това е Върховният Замисъл. В тази бездна и мракът, и светлината светят, но с тайна светлина.
Из „Просвещаващият Мрак“
Люби Истината.
Люби Истината във всеки миг. Проявявай я колкото можеш във всеки миг. Търси я, изследвай я, бди над всяка дума. Така ще заслужиш изпитанието на Мрака. И тогава, когато преминеш през Мрака и го преодолееш, Истината ще ти даде себе си, ще ти подари своя Дух и тогава ти ще осъзнаеш в себе си своето начало.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди Дух.
Да бъдеш Дух, означава да владееш всяка своя мисъл, чувство, желание, постъпка. Да бъдеш Дух, означава да превъзхождаш светлината и да си преодолял тъмнината. Духът е господар на мрака и господар на светлината. Те зависят от него, той не зависи от тях. Да бъдеш Дух, това значи да не предадеш себе си на тъмнината, на светлината, на доброто, на злото, на света, на отвъдното. Да бъдеш Дух, означава да съхраниш напълно тайната на живота в себе си и на никого да не си я продал.
Из „Просвещаващият Мрак“
Живей правилно.
Който живее правилно, си предопределя среща с тъмнината. Да се срещнеш с тъмнината, това означава да си заслужил това изпитание. А да преодолееш тъмнината, това значи да преодолееш злото в себе си. Който е преодолял това зло, само той има способността да живее правилно. Който живее правилно, не се опира на надеждата, не се опира на света. Той има опората в себе си.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди съвършен.
Съвършенството е велико умение. Който е постигнал съвършенството, той е подредил хаоса, превърнал го е в ред. Той е преодолял тъмнината, превърнал я е в светла точка. Той е надраснал злото, защото го е превърнал във вечно добро. Той е изтръгнал себе си от мрака и се е превърнал във вечно сияещ дух. Така живее съвършеният – неуловимо сред света и неуловимо в отвъдното.
Из „Просвещаващият Мрак“
Освети себе си.
Трудният живот е създаден, за да осветиш сърцето си. Тежкият живот е създаден, за да осветиш ума си. Тъмнината е създадена, за да познаеш душата си. Мракът е създаден, за да се извисиш в духа си. От тъмнината трябва да изтръгнеш блясъка си. От мрака трябва да изтръгнеш тайната си.
Из „Просвещаващият Мрак“
Избягай.
Избягай от доброто, защото то завършва зле. Избягай от злото, защото то завършва добре. Избягай от щастието, защото то завършва с нещастие. Избягай от нещастието, защото то завършва с щастие. Който умее да избяга, той открива същността си, той е разрязал мрака. Той вече е Любов и Безпределност.
Из „Просвещаващият Мрак“
Живей без надежда.
Надеждата показва, че си излъгал себе си. Надеждата показва, че не си живял в Истината. Надеждата е подарена на тези, които обичат илюзията. Човекът на надеждата не е живял в единство с Истината. От надеждата се отвращава дори и Мракът, защото надеждата е състояние на илюзията, а Истината е състояние на пълнота и безпределност.
Из „Просвещаващият Мрак“
Живей като Истината.
Истината е ясна и мистична. Истината е ясна и неразбираема същност. Дори и когато осветиш своя мрак, ти няма да разбереш Истината. Истината не е родена, за да бъде разбрана. Не търси разбиране на Истината, но посвети живота си на нея.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди мрачен.
Бъди мрачен и така ще съумееш да наблюдаваш хората. Бъди мрачен и фалшивите хора ще те отбягват. Бъди мрачен, за да станеш наблюдателен. Бъди мрачен отвън, за да станеш светъл отвътре. Бъди мрачен, за да се осветлиш. Това, което ще те осветли, е наблюдението.
Из „Просвещаващият Мрак“
Живей.
Живей без въпроси. Така ще получиш отговора. Живей дълбоко. Така ще отстраниш света. Живей така, че да не те познават хората, но Тайната да те познае. Само Тайната може да те умъдри. Светът е свят, защото не е умъдрен. Тайната на живота е в умъдряването. Ще минеш през Мрак, но Тайната ще те освети. Докато светът не заслужава тази чест. Той не минава през Мрака и затова си остава беден.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди Дух.
– Ама животът ми е неправилен. – Тогава започни да го преобразяваш. – Ама моят кораб потъва в морето. – Тогава пусни котва във водата. – Ама за мен е късно, аз вече не вярвам. – Тогава пусни котва в небето. – Ама аз и в небето не вярвам. – Не се тревожи. Ще дойде Мракът и ще те изцели, той ще стане твоят учител. Мракът всякога открива безнадеждните, за да ги завърне някога в Духа.
Из „Просвещаващият Мрак“
Търси себе си.
Търси себе си, докато се откриеш. За да откриеш себе си, ще минеш през Мрака на изпитанието, защото Мракът е, който ни пречиства и пресъздава. И тогава, когато познаеш себе си, те очаква нова неведомост. Пътят на себепознанието е безпределен. Той ни дарява с все по-ярки откровения.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди жива духовност.
Премини през трудностите като през пътека от цветя. Премини през страданието като през богатство. Премини през отчаянието като през чуден подарък. Премини през Мрака като през велик разкош. Щом си преминал през всичко това, ти имаш живата духовност.
Из „Просвещаващият Мрак“
Приемай всичко с лекота.
Приеми страданието с лекота. Щом го приемеш с лекота, то започва да се преобразява. То се превръща в светлина, от която изтича поука за твоя живот. Приеми голямото страдание с лекота. И тогава твоят мрак ще започне да сияе. А щом засияеш, мракът ще се скрие, той ще те изостави, ще остане само твоята Божественост.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди раздвоен.
Който познава тайната на раздвоението, той постига пълнотата на живота. Само този, който осъзнава раздвояването, се завръща в целостта си. Човекът живее в два свята – отсамният и отвъдният. Бъди любящ в отсамния свят и бъди мъдър в отвъдния свят. Само така ще събереш двата свята и ще намериш себе си. Раздвоението е дадено, за да осъзнаеш целостта си.
Из „Просвещаващият Мрак“
Бъди смъртен.
И без да искаш, приятелю, ти си смъртен. Осъзнай, че в тебе има нещо смъртно. В тебе има нещо външно, което е смъртно, но има и нещо вътрешно, което е скрита причина. Ако осъзнаеш, че си смъртен, ще откриеш причината. Когато осъзнаеш причината, тогава смъртта ще се превърне в първите лъчи на твоята вечност. Бъди смъртен, значи да осъзнаеш грешката, която си направил спрямо своята вечност.
Из „Покоят на Древността“
Бъди слаб.
Бъди слаб в неразумното. Бъди слаб в лошото. Бъди слаб в действието. Ето така ще станеш силен в бездействието. Бездействието действува без усилия, с простота и яснота. Ето как живее Дао.
Из „Покоят на Древността“
Живей неразумно.
Човекът живее разумно и се проваля. Човекът живее морално и се проваля. Дао не живее нито разумно, нито морално. Дао живее просто и чисто. Простотата на Дао превишава всяка разумност. Чистотата на Дао превишава всеки морал. Който заживее в Дао, придобива простота, която е над всяка разумност. Който заживее в Дао, придобива чистота, която е над всеки морал. И неразумното, и разумното се провалят. И моралното, и неморалното се провалят. Но простото и чистото живеят в Покоя. Разумното и моралното са ограничени. Покоят на простотата е безграничен.
Из „Покоят на Древността“
Роди се в себе си.
Никой не се ражда от светлината. Светлината ражда светлото от тъмнината на най-тъмното. Който се е родил така, той е родил Дао в себе си.
Из „Покоят на Древността“
Бъди безпределен като детето.
Детето не знае откъде идва, то не знае и къде отива. То е в неведение. В това неведение живее безпределното Дао. Към детето не идва щастие, не идва и нещастие. Детето не живее заради щастие или нещастие. То живее заради безпределното. Ето защо в него няма време.
Из „Покоят на Древността“
Бъди странник.
Странствувай в сърцето на нещата и ще живееш в изначалния Покой. Странствувай в началото и в края, защото няма нито начало, нито край. Дао движи началото и края, докато всички неща се завърнат във великия Покой.
Из „Покоят на Древността“
Бъди незабележим.
Дао действува незабележимо. Дао се движи незабележимо. Дао движи вятъра, но е зад вятъра. Дао грее в слънцето, но е зад слънцето. Дао създава мълнията, но е зад мълнията. Дао живее незабележимо. Който обича Дао, живее незабележимо.
Из „Покоят на Древността“
Бъди постоянен.
Постоянството е онази река, която ще те заведе в морето на Дао. Постоянството е онази река, която ще те заведе в небето на Дао. Постоянството е пътуване към себе си. То е коренът на просветлението.
Из „Покоят на Древността"
Бъди неопределен.
Всичко, което се определя, се ограничава. Всичко, което се определя, се умъртвява. Бъди неопределен като небето и ще познаеш Дао. Бъди неопределен като безпределността и тогава ще познаеш Покоя на Дао. Определеното умира, неопределеното живее.
Из „Покоят на Древността“
Бъди лек.
Лекият човек е естествен. Лекият човек се носи като вятъра. Лекият човек се носи като небето. Лекият човек е първичен. Лекият човек не действува, а постига нещата. Това, което не действува, е ключът на живота. Това е водата. Тя не действува, но е ключът на живота.
Из „Покоят на Древността“
Не очаквай нищо.
Който не очаква нищо, е живял достойно. Който не очаква нищо, е живял благородно. Който не очаква нищо, е живял в единство с Дао. Който не е очаквал нищо, той е получил Дао. Който е получил Дао, е очарован от Дао. Не очаквай нищо и ще бъдеш очарован. Който очаква, обеднява. Дао не очаква нищо и има всичко.
Из „Покоят на Древността“
Бъди съкровен.
Бъди съкровен и ще живееш като безформен във формата. Бъди съкровен и ще живееш като безграничен в граничното. Бъди съкровен и ще бъдеш свободен. Съкровеният държи Покоя в себе си. За обикновеното Съкровеното е като свещен безкрай, свещен ужас. Ето защо обикновеното не придобива Покой.
Из „Покоят на Древността“
Не разбирай.
Не разбирай Пътя. Не чувствай Пътя. Не говори за Пътя. Отдай се на Пътя и тогава ще разбереш неясното Дао. Да се отдадеш, не означава да разбереш Дао, а да живееш в Дао.
Из „Покоят на Древността“
Отвори небето си.
Да отвориш небето си, то значи безпределното да заживее в тебе. Да отвориш небето си, то значи, когато имаш трудности, да ти е леко. Да отвориш небето си, то значи, че когато имаш много грижи, да ти е безгрижно. Да имаш много трудности и много грижи, то значи да си затворил небето си, то значи да си изгубил небето си.
Из „Покоят на Древността“
Бъди неясен.
Дао е неясно. Оттам идва неговото съвършенство. Дао е неясно. Оттам идва неговата безпределност. Да разбереш Дао, значи да си неясен. Защото неясното е съвършено и безпределно. Ясното е безплодно, неясното е изобилно. Аз живея в неясното и затова моето Дао никога не свършва.
Из „Покоят на Древността“
Бъди лек.
Лекото се движи като небесен вятър. Лекото се движи като мълния. Лекото се движи като свободата. Вятър, мълния и свобода – ето качествата на лекото Дао.
Из „Покоят на Древността“
Бъди мек.
Бъди мек като огъня. Огънят е мек, но разтопява твърдото желязо. Огънят прави желязото да тече. Бъди мек като водата. Водата е мека, но разрушава и най-твърдите скали. Ето как Дао побеждава – с мекота. Който има мекота, той има Дао, той ще разтопи твърдото желязо и твърдите скали в себе си. Щом твърдото бъде разтопено, Покоят ще надзърне в човека. Мекото е окото на Покоя.
Из „Приятел с малките неща“ от Малкия Вятър
Бъди като тревичката.
Тревичката танцува с вятъра, смее се със слънцето, радва се с живота. Тя живее с простота. Простотата е нейният дом. Който има дом, изграден от простота, той е постигнал себе си.
Из „Приятел с малките неща“
Бъди сламка.
Сламката не си строи замъци върху пясък. Сламката танцува с вятъра. Сламката живее с радост и с лекота. Сламката не живее с планове и затова тя лети като свободата. Камъкът много мисли и много планира и затова е застоял на едно място. Сламката е свободна птица.
Из „Приятел с малките неща“
Бъди свещен.
Ако си свещен, във всичко ще виждаш свещеното и то ще те учи. Ако си свещен, тогава вятърът става твой приятел. Тогава листенцата по дърветата те поздравяват, а листенцата по земята ти се усмихват, защото в свещеното всичко трепти и заживява. В свещеното всичко е приятел.
Из „Приятел с малките неща“
Бъди искрен.
Когато си искрен, сърцето се превръща в око на тайната. Когато си искрен, сърцето ти става светещо и тогава много същества идват, за да видят, кое е това, което свети. Но това, което свети, е неуловимо. Това, което свети, е тайната, която е станала приятел на сърцето.
Из „Приятел с малките неща“
Събирай сила.
Събирай сила, за да победиш най-големия си враг. Събирай сила от земята, от водата, от въздуха и от огъня, за да победиш най-коварния си враг. Когато събереш силата си, трябва да победиш най-хитрия си враг. Най-големият враг, това си ти самият. Ти трябва да победиш себе си. Когато победиш себе си, ще разбереш, че е нямало никакъв друг враг, освен тебе. Когато победиш себе си, ще станеш непобедим.
Из „Приятел с малките неща“
Не се изменяй.
Ще забележиш, че около тебе много неща се изменят. Около теб се изменят хората, около теб духат най-различни ветрове. Но има нещо дълбоко в тебе, което не се изменя. То е свещеното. То не се изменя. Прави всяка крачка според свещеното и ще узнаеш собствената си тайна.
Из „Приятел с малките неща“
Умей да разговаряш.
Който умее да разговаря, разговаря със сърцето на нещата. Който умее да разговаря, разговаря с неизразимото. Който умее да разговаря, разговаря със свещеното. Така свещеното се изрича в него. Ето как са създадени легендите.
Из „Приятел с малките неща“
Стани тайна.
Който е станал тайна, той е познал произхода си. Който е познал произхода си, той е придобил душа. С душата си той посещава нещата по свещен начин. Който има душа, говори на свещен език.
Из „Приятел с малките неща“
Стани танц.
Истинският живот е танц на свещената енергия. Истинският живот е танц, чрез който се сливаш с радостта на вятъра, с радостта на птиците, с радостта на слънцето. Истинският живот е танц, чрез който се сливаш със собствената си безкрайност. Всеки човек е един необятен танц.
Из „Приятел с малките неща“
Открий сърцето си.
Открий сърцето си и ще разбереш, че в него е написан пътят на твоята душа. Открий сърцето си и в него ще разчетеш своята безкрайна радост. Открий сърцето си и ще познаеш собствената си тайна, защото ти си тайна, родена от Великата тайна.
Из „Приятел с малките неща“
Научи се да умираш.
Живей достойно и ще се завърнеш в смъртта като в свой уютен дом. Смъртта е приятен дом за този, който е живял така, както искат Предците. Докато живееш, се научи да умираш, за да не те изненада смъртта. Смъртта е стрела за неподготвения и слънчев лъч за подготвения.
Из „Приятел с малките неща“
Научи се да бъдеш истинен.
Когато се научиш да бъдеш истинен, тогава гората те гледа с приятелски очи, морето ти се радва, небето те успокоява, а слънцето те топли. Научи се да бъдеш истинен и всичко ще се превърне за теб в приятел.
Из „Приятел с малките неща“
Открий най-дълбокия си глас.
Твоят глас е твоят корен. Твоят глас е твоята най-скрита и вътрешна част. Твоят глас е скрит в най-дълбоките недра. Там, в недрата, твоят глас се среща с неродения Баща. Гласът е свещена тайна и затова го наричам Роденият от Зората.
Из „Приятел с малките неща“
Открий себе си.
Ти можеш да откриеш себе си само в своята нероденост. Ти можеш да откриеш себе си само в своята древност. Ти можеш да откриеш себе си само в своята непостижимост. Ти си просто тайна непостижима. Който е открил това, е открил себе си.
Из „Приятел с малките неща“
Бъди свещен полъх.
Движи се като свещен полъх. Мисли и чувствай свещено. Действувай свещено. Така ще узнаеш Свещения Извор на живота. Свещеният човек е приятел с тревичката и с небесата.
Из „Приятел с малките неща“
Следвай собствения си път.
Твоят път е невидим и близък до тебе самия. Чуй гласа на своя път, той е скрит в сърцето ти. Твоят път е като тайнствен вятър. Той ще те отведе до Великата Тайна.
Из „Мистичната вътрешност“ от Дионисий
Живей в безмълвие.
Безмълвието е дълбоко, безмълвието е непреходно. Безмълвието не е мълчаливо, то е първичен говор. Безмълвието определя пълнотата на общуването. Безмълвието е най-древния език.
Из „Мистичната вътрешност“
Опознай Мрака.
Когато Мракът дойде, не го превръщай в страдание. Когато Мракът дойде, не го превръщай в бедствие. Мракът е мистичен, той мълви потайности. Който разбере тези потайности, той става лъчезарен, той става слънце. Слънцето изхожда от обятията на мрака.
Из „Мистичната вътрешност“
Преживей Истината.
Можеш да преживееш Истината само когато ѝ се посветиш. Можеш да преживееш Истината само когато ѝ отдадеш целия си живот. Когато се посветиш на Истината, Бог ти дарява Себе Си. Бог ни дарява Себе Си чрез откровение. Откровението е най-чистият и мистичен опит.
Из „Мистичната вътрешност“
Бъди в единение.
Когато при теб дойде трудният живот, бъди в единение с него и тогава ще го разбереш и преодолееш. Когато дойде най-мрачното в твоя живот, бъди в единение с Бога и тогава ще разбереш и преодолееш мрачното. И тогава ще разбереш, че е съществувал само Бог, а целта на мрачното послание е да познаеш Бога и себе си.
Из „Мистичната вътрешност“
Бъди независим.
Бъди независим от всичко, което ограбва Бог в теб. Ако и светлина те ограбва, бъди независим от нея. Но това, което те съгражда, бъди зависим от него, дори и да е мрак. Зло, което те съгражда, е по-ценно отколкото добро, което те руши. Бъди зависим само от това, което те съгражда. Това значи да бъдеш независим.
Из „Мистичната вътрешност“
Бъди свободен.
Да живееш в свободата, значи да живееш в Свещено място. Да мислиш за Истината, значи да си несвободен. Да разбираш Истината, значи да си несвободен. Да говориш за Истината, значи да си несвободен. Но да се слееш с Истината, значи да проникнеш в собствената си свобода. Свободата живее скрита в Божествения мрак. Това е другото название на Истината.
Из „Мистичната вътрешност“
Бъди пресветъл.
Пресветлото има изначално знание. С това изначално знание, което е плод на Истината, човек може да премине през Божествения мрак. Божественият мрак прави човека богоподобен. Божественият човек е богоподобен. Той свети с преярка светлина. Ето целта на живота.
Из „Мистичната вътрешност“
Достигни Тайната.
За да достигнеш до Тайната, трябва да я пробиеш. За да я пробиеш, трябва да имаш абсолютен съкровен мотив. Щом имаш такъв мотив, ти имаш оръжието, което пробива Тайната. Общуването с Тайната става на скрито място, в мрака, там, където очите не достигат.
Из „Мистичната вътрешност“
Живей изворно.
Който живее изворно, обитава в неизреченост. Който живее изворно, е пронизан от Бога. Той свети и за себе си, и за другите. Той има ярка и преярка светлина.
Из „Мистичната вътрешност“
Бъди същност.
В същността човек е неподвижен и тихо непоколебим. В същността човек придобива първоначалното, неведомо знание. Тези, които са в същността, се освещават от скрития мрак. Те притежават същностното око. Те се освещават от самата неведомост на Божествения мрак. Върху тях слиза самият Бог, защото Той се съединява само със същността.
Из „Мистичната вътрешност“
Осъществи благото в себе си.
Злото съществува, за да осъществи благото в нас. Злото в дълбочина не съществува, то само присъствува. Когато човек стане Божествено същество, тогава злото е изиграло своята роля. Така трябва да стане и с всички същества, те трябва да се завърнат в благото. Що е благото? Благото е Бог в нас.
Из „Мистичната вътрешност“
Завърни се във волята си.
Да се завърнеш във волята си, това означава да преодолееш себе си, своето минало. Да се завърнеш във волята си, означава да преодолееш своя неоплоден мрак. Воля, която е избрала единствено Бога, оплодява своя мрак.
От индианеца Синята пеперуда
Бъди пеперуда.
Пеперудата лети във всички посоки. Пеперудата е изключително жизнерадостно същество. Нейната реалност е цялото. Тя се движи поради любовта си към цялото, към реалността. А как е създала реалността в себе си? – Чрез развитието на сърцето си.
От индианеца Синята пеперуда
Бъди камък.
Камъкът е тих и спокоен, не се вълнува. Камъкът е тих и вглъбен. Той живее в сърцето си. Камъкът няма крака, но има сърце. Къде е сърцето му? Сърцето му е скрито в безмълвие.
От индианеца Синята пеперуда
Бъди като цвете в калта.
Цветето извлича своята красота от калта, а своето ухание – от слънцето. От калта цветето извлича себепознание. Така и човек е посят в света, но питам се човекът може ли да постигне себепознание, може ли да придобие ухание.
От индианеца Синята пеперуда
Бъди полъх.
Полъхът е вятър, който странствува в нежността. Полъхът е вятър, който странствува вътре във вятъра. Полъхът е вятър, който е овладял себе си и сега дава най-хубавото от себе си.
От индианеца Синята пеперуда
Бъди тревичка.
Когато идват ветровете-трудности, тогава огъвай се, танцувай и се радвай. Когато идват ветровете-трудности, тогава пей, смей се и подскачай. Ето как се поддържа жизненото начало. Не е ли красив подходът на тревичката?
От индианеца Синята пеперуда
Бъди като вятър.
Носи се към своята цел леко и приятно. Носи се към своята цел тихо и свободно. Ако животът пожелае, то тогава стани вихър. Важно е да бъдеш целеустремен. А вятърът ще ти подскаже начина.
Из „Толтекският път“ от Дон Хаваро
Преследвай Истината.
Преследвай Истината, както орелът преследва целта си. Преследвай Истината с голяма упоритост. Преследвай Истината, докато уловиш перо от Орела. Когато уловиш перо от Орела, тогава ще познаеш себе си и своя път.
Из „Толтекският път“ от Дон Хаваро
Преследвай смъртта.
Преследвай смъртта, докато я уловиш. Преследвай смъртта, докато я пронижеш. Преследвай смъртта, докато уловиш тайната в нея. Смъртта е последният полет към Орела. Смъртта е последният танц на Орела. Танцът превръща смъртта в светлина. Който е уловил хитростта на смъртта, става светлина.
Из „Толтекският път“
Познай Духа си.
Който не познава Духа си, той е като сянка. Който не познава Духа си, той живее като призрак. Който не познава Духа си, той си остава само една рисунка – рисунка на боговете. Но този, който познае Духа си, той заживява като Орела, той става част от Орела.
Из „Толтекският път“
Произнасяй свещено химните.
Който произнася свещено химните, прониква в света на боговете. Който произнася свещено химните, побеждава мрака, защото чрез химните Предците-богове оживяват в нас.
Из „Толтекският път“
Освободи се от илюзиите.
Този, който се държи за илюзиите, се отдалечава. Този, който се държи за илюзиите, се саморазрушава. Илюзиите носят страданията в живота. Илюзиите ограбват правилното видение. Кой се освобождава от илюзиите? Само този, който е избрал да бъде безпощадно честен към себе си.
Из „Толтекският път“
Практикувай безупречност.
Този, който практикува безупречност, се завръща във Вихъра от светлина. Този, който практикува божественост, оцелява във Вихъра от светлина. Вихърът от светлина, това е името на Истината. Силата на пътя е в това, когато се срещнеш с Истината, да оцелееш.
Из „Толтекският път“
Бъди осъзнат.
Да бъдеш осъзнат, означава да си се отдал цялостно на Истината. Който не е отдал цялата си същност на Истината, той е нарушил закона на Предците. Осъзнаването означава да се завърнеш в собственото си ядро.
Из „Толтекският път“
Изработи си гледна точка.
Да имаш гледна точка, значи да имаш онази опора, която премества света. Който има гледна точка, преобразява илюзията, наречена окръжаващата среда. Гледната точка в нас, това е опората, която преобразява нещата. Гледната точка в нас, това е една скрита, интензивна сила, която толтекът умее да съхранява.
Из „Толтекският път“
Върни се в древността.
Да се върнеш в древността, означава да развиеш своята безупречност. Който е развил своята безупречност, той може да издържи на великата среща с Истината. По време на великата среща безупречният човек се превръща във Вихър, който устоява на големия Вихър, наречен Истината. В тази среща човек става древен и се завръща в себе си, в своето достойнство.
Из „Толтекският път“
Движи се към Третия пръстен.
Който е направил правилен избор в живота си, той все повече вижда, че не е нито ум, нито разум, нито сърце, нито светлина. Той опознава все повече своята същност, а тя е ядро-същност от Тайната на Орела. Само в това ядро се разгръща Третият пръстен на силата.
Из „Толтекският път“
Имай приятно чувство.
Когато дойде бедност, имай приятно чувство. Когато дойдат лоши времена, имай приятно чувство. Когато дойде тежка ситуация, имай приятно чувство. Когато дойде и най-голямото зло, имай приятно чувство. Това приятно чувство съхранява силата, чрез която става срещата с Орела.
Из „Толтекският път“
Пази думите чисти.
Думите са пътечките към самия тебе. Думите са следите на твоята същност. Думите са рисунките на твоята душа. Да пазиш думите, значи да образуваш слънцето в своя живот.