Из „Толтекският път“
Из „Толтекският път“
Познай свободата си.
Който познае свободата си, може да влиза в света и да излиза от него. Който е познал свободата си, може да влиза в сърцето си и да излиза от него. Който познае свободата си, той си отваря врати в пространството. Който познае свободата си, става част от Орела.
Из „Толтекският път“
Преодолей смъртта.
Смъртта не се е случила в тялото, тя се е случила в съзнанието. Когато човек е изгубил слънцето в себе си, тогава в него са навлезли слабостите. Това, което хората наричат смърт, са просто слабостите. Преодолей слабостите и ще преодолееш смъртта. Тогава твоето съзнание ще стане слънце и ще се нарече Еекатл – Свободен Вятър, Сияещ Вятър.
Из „Живот в Истината“ от Азира Хаватор
Бъди сияещ.
Да бъдеш сияещ, значи да не се разделяш с пълнотата в себе си. Да бъдеш сияещ, това е умение да съхраняваш пълнотата в себе си. Да бъдеш сияещ, това е израз на Истината.
Из „Живот в Истината“
Бъди приятел с Истината.
Да си приятел с Истината, значи в тебе да тече вечността. Да си приятел с Истината, значи в тебе да тече безпределността. Сиянието в нас може да живее само във вечността и в безпределността. Сиянието, това е другото име на мъдреца.
Из „Живот в Истината“
Бъди постоянен.
Постоянството е отношение към скритата реалност. Постоянството е поток, който събира чистотата. Чистотата събира духовността, духовността събира блаженството, а блаженството образува вечността.
Из „Живот в Истината“
Радвай се.
Радвай се на трудностите, защото те идват да донесат още по-голяма радост. Радвай се на страданията, защото те ще изработят в тебе още по-голямо благословение. Радвай се на живота, защото животът ти е даден, за да постигнеш свободата си.
Из „Живот в Истината“
Имай всякога приятно чувство.
Когато дойдат трудности в живота ти, посрещни ги с приятно чувство. Когато дойдат неприятности в живота ти, посрещни ги с приятно чувство. Когато смъртта приближава към твоя живот, посрещни я с приятно чувство. Приятното чувство е дело на висшата душа, дело на безсмъртието. Който има това приятно чувство, той е изпреварил трудностите, времето и смъртта.
Из „Живот в Истината“
Бъди искрен.
Искреността пробива времето. Искреността е началото на духовността. Който е искрен, си пробива пътека към Истината. Който е искрен, се освобождава от привидната духовност. С искреността започва развитието.
Из „Живот в Истината“
Възроди правилния си поглед.
Който гледа с Любов, той е възродил правилния си поглед за нещата. Правилният поглед прониква в същността на нещата. Правилният поглед има способността да разрязва мрака и да вижда отвъд него. Правилният поглед, това е чистият дух в нас.
Из „Живот в Истината“
Познай своята недосегаемост.
Човекът е недосегаем в своята дълбочина. Дълбочината на човека е съставена от дух и свобода. Който е познал своя дух, не може да бъде уловен от двойните неща – от доброто и злото, от студа и топлината, от щастието и нещастието. Духът е недосегаем за тези неща, но който не познава духа си, той е уловен от двойните неща.
Из „Живот в Истината“
Открий Бог в себе си.
Ако Го търсиш по специален начин, ще Го откриеш специално. Да Го откриеш навътре, означава да Го откриеш в собствената си чиста вътрешност. Да Го откриеш във вътрешността си, това значи да си открил вечността, защото Той, това си ти.
Из „Живот в Истината“
Живей в интуицията си.
Ние живеем в свят, пълен с недоловими сили. За да можеш да ги различиш, трябва да живееш в интуицията си. Интуицията живее в нашето чисто духовно аз. Интуицията е безпогрешна, защото изхожда от нашия дух. Интуицията ни освобождава от преходното.
Из „Живот в Истината“
Бъди единен.
Да бъдеш единен, значи да се завърнеш в своята цялост, в своята прародина. Големият проблем на човека е в това, че той е разединен. Истинският човек е цялостен, той съдържа в себе си и мъжката, и женската енергия.
Из „Живот в Истината“
Бъди смирен.
Смирението е изчезване навътре. Смирението позволява да проникнеш в себе си. Смирението прави така, че да разбираш и опознаваш все повече своята собствена тайна.
Из „Поучения“ от индианския вожд Крила от вятър
Бъди пазител на Зората.
Да бъдеш пазител на Зората, е съхранение. В Зората е скрито най-древното видение. То се нарича Бялото огледало. То е чистото и лъчезарно съзнание, което притежава всеки пазител. То не е нито светлина, нито тъмнина; то е между тях, то е отвъд тях. То е нашата древност.
Из „Поучения“
Живей в собствената си радост.
Ти може би не знаеш, че радостта е тайната на древността. Ако посрещаш с радост трудностите, тогава къде са те. Ако посрещаш с радост събитията, тогава къде са те. Ако посрещаш с радост смъртта, тогава къде е тя. Тази радост нарекох Меч, изтръгнат от Зората на живота.
Из „Поучения“
Гледай със сърцето си.
Сърцето е нашата основа. То има всичко в себе си. То има формата на земята, движи се като водата, трепти като въздуха, гори като огъня, а в центъра си то има частица от искрата на вечния Дух. Нашето сърце умее да ни води, ако го слушаме. Там, където ние не виждаме, нашето сърце може да види тайна. Всеки, който е постигнал сърцето си, е станал мъдър вожд, водач на себе си и на другите.
Из „Поучения“
Бъди като тревичката.
Когато дойде вятърът, тревичката става като танц. Когато дойде слънцето, тревичката става като усмивка. Когато дойде дъждът, тревичката става приятел с капката. Ето защо тревичката стои твърдо в земята. Не ни ли учи тревичката да се покланяме на живота?
Из „Поучения“
Странствувай.
Странствувай в този свят и никога не спирай, защото този свят не е нашият дом. Странствувай на небето и никога не спирай, защото и небето не е нашият дом. Странствувай там, където човешки крак не е стъпвал и там, където няма бизони. Така се странствува в мястото, което е наречено Тайната.
Из „Поучения“
Живей в Тайната.
Тайната е дом на Зората. Направи си дом в Зората. Тайната е била преди светлината и преди тъмнината. Тя е скритото място. Който живее в скритото място, той познава своята неуязвимост. Скритото място е нашият истински дом. И затова ние посрещаме Зората.
Из „Поучения“
Бъди тих като изгрева.
Изгревът е най-красивото пристигане на светлината в нашето сърце. Изгревът е най-красивото идване на топлината в нашето сърце. Изгревът идва безмълвно в нашето сърце и ни дава най-хубавото от себе си.
Из „Поучения“
Научи се да улавяш себе си.
С ума си трябва да уловиш ума си. С мисълта трябва да уловиш мисълта си. Със скритото си сърце трябва да уловиш сърцето си. Който е успял да улови сърцето си, в очите му грее свободата.
Из „Поучения“
Виж душата си.
Кой ни даде душата? Кой изпълва душата ни с Любов? Кой изпълва душата ни с топлина? Кой изпълва душата ни с безкрайност? Виж душата си. Не е ли тя най-старото огнище? Кой ни учи да прекрачим в страната на душата? Уакан Танка ни учи, Великата Тайна ни учи.
Из „Поучения“
Радвай се на очите си.
Кой ни даде очите, за да виждаме? Кой ни даде очите, за да гледаме към изгубената родина? Кой ни даде очите, за да плачем? Кой ни даде това чудо? Уакан Танка ни даде това. Великата Тайна се смили над нас.
Из „Поучения“
Живей като чудо.
Не е ли чудо всичко, което ни заобикаля? Не са ли направени планините и долините с магическо изкуство? Не е ли магическа водата? Не се ли движи тя чудно по своя път? Не е ли странен вятърът? А как така се е родило морето? Къде беше, преди да дойде при нас? Не е ли чудо цветето – как се ражда и как се скрива? Живей и ти като чудо.
Из „Поучения“
Живей с благодарност.
Кой ми даде ударите на сърцето? Кой ми даде изгрева в очите? Кой създаде красотата в душата ми? Кой създаде вятъра, който странствува в духа ми? Кой движи моя път? Всичко, което ме заобикаля, ме изпълва с благодарност.
Из „Поучения“
Пресътвори себе си.
Пресътворяването е изоставяне на света и обличане с друго мислене. Шаманът е пресътворен човек. Той наблюдава отвъдното. Той се занимава с най-чудното изкуство – изкуството за сливане с нещата.
Из „Поучения“
Бъди свещен.
Не е ли свещен изгревът, който изплува от зората? Не е ли свещена тревичката, която излиза от земята? Не е ли свещена усмивката на цветето? Не е ли свещен вятърът, който ни носи по пътя към великата Тайна?
Из „Поучения“
Гледай със сърцето си.
Ние гледаме правилно в живота си, когато познаем Тайната, която е скрита в нашето сърце. Тайната в нашето сърце е това, което вижда. Целта на нашия живот е да се сродим с Тайната, която е скрита в нашето сърце.
Из „Поучения“
Научи езика на искреността.
Ако научиш езика на искреността, искреността ще ти укаже правилния път към самия тебе. Искреността е най-добрият водач. Който е научил езика на искреността, той става достоен да познае своя път. Искреността е нашият най-чист водач в пътя.
Из „Поучения“
Бъди цвете.
Не е ли нашата душа цвете в градината на света? Не е ли нашата усмивка цвете в нашия живот? Не сме ли цветя в градината на Духа?
Из „Поучения“
Бъди свободен.
Бъди свободен, когато си беден и посетен от лишения. Бъди свободен, когато си болен и посетен от близките си. Бъди свободен, когато в очите те гледа змия. Който е свободен от лошите знамения на живота, той става част от великата Тайна.
Из „Поучения“
Живей в потайното място.
Потайното място не е нито светлина, нито тъмнина. Потайното място не е нито в света, нито във вселената. Потайното място се движи между нещата. В света то е наречено Зората, а между света и вселената е наречено Незнайното.
Из „Поучения“
Пази своя път.
Твоят път е неразбираем, но ти го пази. Твоят път е невидим, но ти го съхранявай. Твоят път е необясним, но ти трябва да го извървиш достойно.
Из „Древни послания“ от Азохор
Бъди виждащ.
Когато дойде часът на тъмнината, дошло е времето да станеш виждащ. Когато дойде часът на голямото изпитание, дошло е времето да станеш Дух в Духа. Тъмнината е нереална, Духът е реален. Тъмнината е символ на скритост, тя има за цел да скрие реалността. Твоят Дух трябва да разкрие в скритостта своята реалност.
Из „Древни послания“
Осветли себе си.
Когато е дошла голямата мъка в живота ти, осветли я. Не изпускай голямата мъка. Тя е дошла, за да ти окаже чест. Осветли мъката си и не я изпускай, защото тя е дошла да ти покаже твоя невидим път. Мъката ни освобождава от видимото и ни насочва към невидимото. Видимото е само покривало, невидимото е това, по което се движим.
Из „Древни послания“
Отстрани ветровете.
В живота на човека се явяват най-различни ветрове. Ти трябва да отстраниш и малките ветрове, и силните, и ураганите. Ветровете са трудности, а трудностите са духовни влияния. Силният отстранява всички ветрове. Кой е силен? Който е познал собствената си Тайна. Кой е познал собствената си Тайна? Който е заживял в присъствието на Бога.
Из „Древни послания“
Живей мъдро.
Мъдрият не живее във време, той живее в безвремие. Мъдрият не живее в настроения, той живее в състояние. Това е състоянието на Вечността. Мъдрият се изплъзва на ветровете, те не могат да го догонят.
Из „Древни послания“
Бъди проникващ.
Когато дойде трудност, проникни в нея и ще видиш светлината ѝ. Когато дойде мъгла, проникни в нея и ще видиш илюзията ѝ. Когато дойде смъртта, проникни в нея и ще видиш живота. Животът е началото на смъртта, смъртта е началото на живота. В живота умираме, в смъртта оживяваме. Който знае това, е проникновен.
Из „Древни послания“
Улови Истината.
Улови Истината и ще познаеш духа си. Щом познаеш духа си, преодоляваш живота и смъртта, преодоляваш доброто и злото. За да уловиш Истината, трябва да станеш голяма тишина, защото Истината живее в тишина.
Из „Древни послания“
Бъди врата.
Който има Любов, е врата по пътя към Бога. Който има Мъдрост, той се е превърнал във врата на проникновението. Чистотата е врата, нечистотата е стена. Вратата съдействува да минеш от един свят в друг. Стената е собственото ни невежество. Всеки трябва да се справи със собствената си стена.
Из „Древни послания“
Бъди жива духовност.
Натрупаната чистота е живата духовност. Натрупаната Любов е живата духовност. Любовта е свят без желания, затова тя е духовност. Желанието е свят без Любов и затова човекът на желанията няма опора. Любовта е опората, защото тя е живата духовност.
Откъси от „Безвремието“ от Втория Старец
Бъди лек като вятъра.
Който съумее да стане лек, той започва да странствува в безвремието. Той разкъсва веригите на времето. Той живее в безпределното – мястото на свободата. Който е придобил тежест, той е заключен с веригите на времето. Лекотата е името на духовността.
Из „Безвремието“
Бъди подвижен като пътя.
Пътят се движи във водата, прониква в земята, странствува във въздуха. Пътят лети през небесата. Пътят пронизва времето, живее във вечността, но храни себе си от Безпределността. Пътят е съставен от най-чистия пламък. Този пламък е скрит от нашия поглед, но достойното сърце го вижда.
Из „Безвремието“
Бъди смъртен.
Бъди смъртен, за да познаеш тайната на живота. Бъди смъртен, за да осъзнаеш безсмъртието. Някога си бил безсмъртен и си станал смъртен. Сега бъди смъртен, за да станеш безсмъртен. Когато си влязъл в живота, ти си станал смъртен. Сега трябва да влезеш в смъртта, да я проникнеш и да си върнеш безсмъртието. Животът е едно умиране, а смъртта е едно оживяване.
Из „Безвремието“
Бъди разрушител.
Разруши всичките си неразумни желания. Разруши всичките си сенки, които са скрити в тебе. Желанията са привързаностите, сенките са заблужденията. Когато ги разрушиш, в теб ще заблести Истината.
Из „Безвремието“
Търси вдълбочаването.
Вдълбочаването е мястото, в което се отстранява светът. При голямото вдълбочаване се отстранява и другият свят. Когато влезеш много дълбоко в себе си, остава само едно нещо – Сиянието. Истината е сияеща. Всеки, който е познал Истината, става сияещ. Това е произходът на човека.
Из „Безвремието“
Бъди твърд в Бога.
Който е твърд в Бога, разрушава стената между себе си и Бога. Тази стена е съставена от плътен мрак. Но който е твърд в Бога, я разрушава. Когато твърд човек е поставен на клада, той превръща кладата в храм. Той запалва твърдостта в себе си и отстранявайки кладата, се завръща в произхода си.
Из „Безвремието“
Бъди умеещ.
Добрият човек не е умеещ. Лошият човек не е умеещ. Изкусният не е умеещ. Любящият е умеещ. Ето защо Тайната приема любящия и го поставя в голям мрак. Ако адът те постави в своя мрак, ти ще бъдеш разрушен. Но когато Тайната те взима в своите ръце, тя те поставя в своя мрак, който те пречиства и те превръща в слънце и вечност.
Из „Безвремието“
Бъди лек като ефира.
Ефирът, това е първичният въздух. Но човекът се е отделил от ефира и е станал вторичен въздух. Този въздух като се сгъсти, става буря, събаря дървета по пътя си. Ето защо трябва да станеш лек като ефира. Упражнявай се в лекота, за да се изтръгнеш от ветровете на времето. В лекотата на ефира е царството на безвремието, докато всичко тежко е погълнато от времето.
Из „Безвремието“
Върни се в Древността си.
Светът е беден в сравнение с нашата Древност. Вселената е бедна в сравнение с нашата дълбочина. Ние сме по-дълбоки от света и от вселената. Дълбоко в нашата собствена същност ние сме вечни и безпределни. Всеки, който съумее да разруши времето, се завръща в собствената си Древност.
Из „Безвремието“
Общувай само с Истината.
Не общувай с времето. Времето е едно ограничение на съзнанието. Не общувай със света. Светът е едно ограничение на съзнанието. Общувай с Дълбочината в себе си, общувай с Истината в себе си и тогава ще познаеш себе си и Тайната, която превъзхожда всичко.
Из „Безвремието“
Вложи търпението в себе си.
Ако вложиш търпението в себе си, тъмни ната вече не може да ти вреди, а светлината не може да те разсейва. Търпението образува Вечността в човека. Търпението е велик преобразувател.
Из „Безвремието“
Изучавай невидимото.
Колкото повече се посветиш на изучаване на невидимото, толкова повече в теб се образува скритото око. Това око съумява да види Бога и безвремието и заживява в тях. Който е изработил това око в себе си, той изоставя света и заживява в Безвремието.
Из „Безвремието“
Тревожи се.
Тревожи се ти, който си излязъл от Истината. Тревожи се ти, който си напуснал Истината. Извън Истината всичко, което правиш, е илюзия. Всички практики, всички начинания, всички дейности и всички разговори са илюзия. Ти си загубил същественото, приятелю от света. По пътя на чистото и мъдро Слово можеш да се завърнеш в Истината. Самото Слово е тайнственият път.
Из „Безвремието“
Унищожи мрака.
Не те питам какво практикуваш, а унищожил ли си мрака. Да не си унищожил мрака, а да практикуваш много неща, всичко това е мъртво дело. Който е унищожил мрака, е човек от безвремието и той носи в себе си малкия белег. Този белег е мярката, че мракът е унищожен и отвън, и отвътре. Този белег е Харима Нарата – означава постоянната радост. Такъв човек има по една усмивка за всяка трудност и за смъртта също има една хубава усмивка.
Из „Безвремието“
Бъди тайнствен.
Тайнственият човек не живее нито в този свят, нито в онзи свят. Той не живее нито за този, нито за онзи свят. Той знае, че те са паднали, поучителни светове. Той не живее нито за злото, нито за добруването на хората. И в добруването, и в злото светът си остава заспал. Как действува тайнственият човек? Като тайнството – просто, любящо, мъдро и неузнаваемо.
Из „Безвремието“
Действай с вихъра си.
Вътре в човека има скрит бял вихър, предвечен и неуязвим. Той е съставен от динамиката на първичната сила. Този вихър е самото чисто и бяло съзнание на човека – първичното съзнание.Този вихър е ключът на човека. Насочвай го срещу всяка трудност. Ако всяка птица, която е в клетката на времето, узнаеше името на белия вихър и ако повтаряше: „Искам свобода, свобода!“, вратите на клетката щяха да бъдат скоро отворени.
Из „Безвремието“
Премини през себе си.
Да преминеш през себе си, означава да пробиеш времето. Да преминеш през себе си, значи да отидеш отвъд отвъдното. Времето, това е смъртта. Животът, това е вечността. Но твоят дух е по-дълбок от смъртта и от живота. Смъртта е земно време, животът е духовно време, а твоят дух е Безвремие.
Из „Безвремието“
Действувай като Мистерията.
Как действува Мистерията? Просто, ясно и тъмно. Хората разбират простото и ясното, но не разбират, че тъмното е скрита яснота. Който е разбрал тъмното, е узнал скритото. Тъмното действува по повеля на съкровеното. Който е узнал тъмното, той е узнал Безвремието. Тъмното е по-дълбоко от ясните неща. Тъмното е по-висша степен на ясното.
Из „Безвремието“
Придобий себе си.
Докато не си придобил себе си, не се радвай на нищо, дори и да ти подарят звездите, дори и да ти подарят рая. Първо придобий Истината, защото тя е твоето собствено ядро. Тогава няма да развалиш рая и няма да помрачиш звездите. Без да си придобил себе си, лесно ще превърнеш радостта в скръб и рая в ад. А когато си придобил себе си, скръбта ще заблести и адът ще засияе.
Из „Безвремието“
Познай своята нероденост.
Човекът е човек, защото е неплодородна земя. Човекът е човек, защото е пустинна земя. Що е неплодородна земя? Непознаването на Любовта. Що е пустинна земя? Непознаването на Истината. Когато човек възприеме Любовта и Истината, тогава човекът ще познае своето истинско богатство. Това е неродеността. Нероденото е плодородно, нероденото е оазис.
Из „Безвремието“
Не откликвай.
Не откликвай на злото и то ще стои зад вратата. Който умее да не откликва, разхлабва и отстранява влиянията на злото от себе си. Да умееш да не откликваш, е наука на Безвремието. Който откликва, той бива покоряван от злото и в ума си, и във въображението. Не откликвай означава: не приемай. Това е метод на разумната душа.
Из „Безвремието“
Побеждавай себе си.
Когато победиш себе си, злото ще престане да съществува. Докато злото възниква от тебе, ти си негов слуга. Ето защо животът във времето е борба срещу собственото ни зло. Злото е същество от времето. А който е победил себе си, става същество на Безвремието и Вечността. Борбата със себе си е процес на издирване на Безвремието. Безвремието е нашата свобода.
Из „Безвремието“
Придобий собственото си мистично съзнание.
Това съзнание е един особен опит, който се придобива във вътрешността на Тайната. Тайната на живота е съкровена. Който влезе в нея, той разрушава временното. Временното, това е личното, илюзорното. В своето мистично съзнание човек става съкровен. Той става без време, без илюзия. Заживял е в Древността, заживял е в мистичното си съзнание.
Из „Безвремието“
Открий смисъла, който си ти самият.
Смисълът е роден отвъд добро и зло. Смисълът е отвъд всяко човешко разбиране. Смисълът на живота е скрит в мрак. Който мине правилно през този мрак, той засиява и изоставя всички човешки пътища. За другите мракът е грабител. Той ограбва дори малката им светлинка. Смисълът е в това, което сияе, а то е неземно.
Из „Скритият Храм“ от Хародор
Бъди пронизващ.
Молитвата е тайнство на мълнията. Истинската молитва е поразяваща като мълния. В нея човекът не съществува, съществува само огънят. Тази молитва е най-великото оръжие. Вятърът занемява, птицата спира полета си, водата замръзва, всичко се преобразява. Ето как се моли Старецът.
Из „Скритият Храм“
Всеки ден храни Меча.
Всеки ден трябва да имаш една кратка молитва-мълния. Тя е Мечът. Мечът се храни от две стихии – мекотата и благостта. Мекотата – това е мълнията на свещения Разум. Благостта е мълнията на най-древната Любов. Който познае това, никога не става слуга на доброто или злото. Всяко същество на свободата притежава в себе си Меча-мълния. Този Меч смущава дори и светлината.
Из „Скритият Храм“
Познай своята радост.
Това, което липсва на ада, е радост. Това, което липсва на мрака, е радост. Ако ти носиш постоянна радост в себе си, ти си отрязъл мрака и си го изхвърлил извън себе си. Останала е само постоянната радост. Тя е гласът на Тайната. Твоята радост е мълнията, която съкрушава мрака. Радостта е придобитото Царство на Вечността, на твоя дух.
Из „Скритият Храм“
Познай собствения си дух.
Когато човек е изправен пред огнената клада, ако той е познал своя дух, той не се трогва. Човешкият дух предхожда огъня. Човешкият дух е съставен от по-древен огън. Ето защо който е познал своя дух, засиява в огъня. Ако кладата може да ти отнеме силата на духа, ти не си достоен за нея. А щом не си достоен, ти не можеш да се завърнеш в своята собствена Древност.
Из „Скритият Храм“
Пробий светлината.
Този, който е пробил мрака, става познавач на Пътя. Този, който е пробил светлината, става познавач на Тайната. Който се е освободил от мрака, е заживял достойно. Който се е освободил от светлината, той отново се завръща в нея, но заживява като боговете. Отвъд достойните и отвъд боговете живеят Незнайните.
Из „Скритият Храм“
Превърни се в Извор.
Превърни смъртта си в живот. Превърни живота си в път. Превърни пътя си във вечност. Превърни вечността си в безпределност. Щом си стигнал до безпределността, ти си вече част от мълнията на Древността. Ти вече си слънце и можеш да се завърнеш при хората и да им покажеш пътя. Само който е станал безпределен, може да показва пътя на другите.
Из „Скритият Храм“
Бъди неизкушаем.
Да бъдеш неизкушаем, това е методът за придобиване на сила. Да бъдеш неизкушаем, това е методът за придобиване на духовност. Да бъдеш неизкушаем, това е пътят към себе си. Който остава неизкушаем, той става достоен да познае себе си.
Из „Скритият Храм“
Живей скрито в своята непредсказуемост.
Който заживее в своята непредсказуемост, той заживява в своята Тайна. Който е заживял скрито в своята непредсказуемост, той е заживял в своята Божественост. Само външното е предсказуемо, само застоят е предсказуем. А това, което се движи в своята Вечност, в своята Тайна, то остава непредсказуемо. То е излязло от застоя и се е вляло във Вечността. Във Вечността живее само мълниеносното, неуловимото.
Из „Скритият Храм“
Отиди отвъд чистотата.
Обикновеният живот е нечистота, то е едно неразбиране. Духовният живот е чистота, той е свързан с разбирането. И разбирането, и неразбирането са неведение. Неразбирането съдържа в себе си падение. Разбирането съдържа в себе си страдания и разумност. Истинският човек отива отвъд разбиране и неразбиране. Той си подготвя място в Сиянието и постепенно заживява в него. Сиянието е отвъд чистотата.
Из „Скритият Храм“
Изостави всичко.
Изостави и този, и онзи свят, за да намериш себе си. Изостави и доброто, и злото, за да познаеш себе си. Да изоставиш нещата, значи да не си привързан към тях. Да изоставиш нещата, значи да съхраниш свободата си. Който е съхранил свободата си, е същество-Сияние. Тези, които са изгубили сияещото си начало, са ограбени от нещата. Те са били уловени от нещата.
Из „Скритият Храм"
Бъди врата.
Врата е този, който е отключил своя път на развитието, своя път към безпределността. Обикновеният човек не е врата, той е стена. Човекът-стена е заключил пътя си. Всеки трябва лично да премахне стената си и да отключи вратата си към безпределността. Какво ще срещне в нея? Мрак, в чийто център сияе чудно слънце. Чие е това слънце? Това слънце си ти самият. То означава, че всеки човек трябва да победи собствения си мрак. Ние сме слънца.
Из „Скритият Храм“
Роди себе си.
В човека има скрита велика Тайна. В човека има нещо, което прекрачва всички предели, всички брегове. Това скрито нещо на един древен език се нарича Хадор. Това е мистичната воля, скрита в човека. Всички, които са успели да събудят Хадор в себе си, са станали слънца в Слънцето. Някои ги наричат богове. Но те са Хадор – мистични слънца.
Из „Скритият Храм“
Бъди вятър.
Вятърът се движи леко и неуловимо. Той е тих и незабележим. Той живее според нуждите си. Когато се сгъстява, това е ураган. Когато се разрежда, става благ и мек като слънцето. Човекът е вятър неуловим, но трябва да познае себе си. Човек се познава в своята неуловимост. Неуловимостта е центърът на Храма.
Из „Скритият Храм“
Бъди древен.
Който е познал своята Древност, той е преодолял своята сътворена природа. Що е сътворението? То е само едно привидение. Сътворението съществува, за да го преодолеем и да познаем своята реалност. Човекът е длъжен да познае своята несътвореност и своята безпределност. Със своята несътвореност човек заживява във Вечността, а със своята безпределност човек заживява в Древността.
Из „Скритият Храм“
Люби своя страх.
Страхувай се от всяко свое неправилно действие. Страхувай се от всяко свое спокойствие, което не те прави мъдър и ясен. Страхът е прекрасен, но трябва да се превърне. Превърни страха си в Мъдрост и ще разбереш Любовта.
Из „Скритият Храм“
Открий кой съществува в теб.
Ако Бог съществува в теб, тогава къде е злото, къде е грехът, къде е тъмнината? Щеше ли да има дявол? Но ти си подслонил дявола в себе си. Аз казвам: Открий Бог в себе си. Но има едно условие: ти трябва да познаеш себе си. А който се познае, той измества себе си, за да заживее Бог в него.
Из „Скритият Храм“
Чувствай Вечността си.
Вечността е тялото на Любовта. Който се е слял с Любовта в себе си, той е станал Вечност и свобода. Той е вече свободен от мрак и светлина, от страдание и радост. Но Вечността не е всичко. Тя трябва да те заведе в Мистерията на Безпределността.
Из „Скритият Храм“
Познай своя Учител.
Твоят единствен Учител е Безпределността. Който се е изгубил в своята Безпределност, той е познал тайната на своята скрита свобода. Който се е познал, той живее в Безпределността на своята свобода. В тази свобода ти не живееш, нито умираш, защото си познал своя Учител. Мистерията е твоят Учител и ти ставаш част от Мистерията.
Из „Скритият Храм“
Усмихни се на мрака.
Усмивката е оръжие. Да се усмихнеш на мрака, това е преодоляване. Кой в нас се усмихва на мрака? Това е Тайната в нас, това е дълбокото в нас.
Из „Скритият Храм“
Познай своето несъществувание.
Ако си познал своето несъществувание, ти вече си Дух. А дяволът съществува, когато ти още си човек, когато съществуваш, когато си уловен. Истинският човек е Дух, който съществува и не съществува. Така човек живее в своята Тайна, която е неуловима и недосегаема. Тази Тайна е твоят Дух, твоето несъществувание, твоята неуловимост, твоята скрита природа.