Из „Истинни неща“

Бъди ключ.

Който има ключ, живее неузнаваемо. Който има ключ, живее бездънно. Който има ключ, той има Махарот, той изтръгва отвсякъде Махарот. Той изтръгва Махарот от живота, той изтръгва Махарот от смъртта, той изтръгва Махарот от щастието, той изтръгва Махарот от страданието. Махарот, това е другото име на ключа. Махарот, това е вдъхновението.

Из „Истинни неща“

Бъди проникващ.

Кой е проникващ в нас? Това е нашият древен Дух. Проникващата сила, която имаме, вижда в света и отвъд света, вижда в светлината и отвъд светлината, вижда в мрака и отвъд мрака. Проникващият не чува думите, а същността на думите. Проникването в тайната на нещата е себепознаване.

Из „Истинни неща“

Бъди въоръжен.

Ние сме заобиколени от много видими и невидими опасни древни същества. Но вътре в нас е скрито най-великото оръжие. Това е нашата най-чиста същност. Тази чиста сила е най-острият меч във вселената. И този, който постоянно съблюдава чистотата, мечът му е постоянно остър. Този меч прониква не само до кокала, а до корените на нещата.

Из „Истинни неща“

Възроди в себе си първичното съзнание.

Първичното съзнание не е нито наука, нито религия, нито учение. Първичното съзнание е чиста същност. Първичното съзнание е яснота. Първичното съзнание е реалност.

Из „Истинни неща“

Придобий своя образ.

Човекът има само един образ. Лицата са много, но образът е един. Този образ на човека е неговата тайна. Този образ на човека е неговата реалност. Кой е този образ? Истинността.

Из „Истинни неща“

Бъди непривързан.

Щом си непривързан, си неуловим. Щом си непривързан, си свободен. Щом си свободен, можеш да намериш своята Изначалност. Щом намериш своята Изначалност, ти си вече господар на себе си.

Из „Истинни неща“

Бъди необитаем.

Да си необитаем, значи да не допускаш мисли и разсъждения в себе си. Да си необитаем, значи да не допускаш света в себе си. Щом мислите и разсъжденията, и светът ги няма в тебе, тогава злото ще бъде мъртво. Злото се нуждае от обитаване. То не може да живее в празното пространство на Истината. Истината посещава, но не обитава. Истината е необитаема. Това е свободата, това е първичното място.

Из „Цветя от Светлина“ от Авдахар

Използвай страданието.

Когато страданието дойде и те обхване, когато страданието дойде и се промъкне до твоето сърце, това е моментът, в който трябва да изтръгнеш силата му. Ако изтръгнеш силата му, ще осветиш себе си.

Из „Цветя от Светлина“

Открий сияещото си уединение.

Когато пътуваш навътре, трябва да стигнеш до своето истинско уединение. Кое е мястото на това истинско уединение? Това е точката, в която засияваш. В това уединение човек разбира своята нерушимост.

Из „Цветя от Светлина“

Бъди духовен.

Когато те любят, използвай любовта. Когато те мразят, използвай омразата. Това значи: когато те любят, стани светлина, а когато те мразят, стани топлина. Когато те обиждат, стани теменужка. Това значи да станеш скромен и да изхвърлиш обидата от сърцето си. Когато те хвалят, стани кокиче. А това значи: стани смирен и изхвърли похвалата от сърцето си.

Из „Цветя от Светлина“

Познай своята безкрайност.

Тайната в нас е цел без край. Тайната в нас никога не свършва, никога не се изчерпва. Който е избрал земното, той е избрал края на нещата. Който е избрал свещеното, той е избрал безкрайността на нещата. Крайното се уморява от себе си, а безкрайното се обновява вечно в собствената си тайна.

Из „Цветя от Светлина“

Бъди весел.

Бъди весел, когато нещата не вървят. Бъди весел, когато времето е лошо. Бъди весел, когато губиш. Бъди весел, когато нещата се сгромолясват. Не е ли това живата духовност? Не е ли това истинският човек, който превъзхожда всичко, което се случва?

Из „Цветя от Светлина“

Бъди своя образ.

Първичният образ на човека е духовен и истинен. Този образ тече като водата, движи се като вятъра, сияе като слънцето, лети като орела и наблюдава като Истината. Ето образа на човека.

Из „Истинни неща“

Владей своята любов.

Който владее своята любов, той владее своето разрушение. Който владее своята любов, той владее своето страдание. Който владее своята любов, той владее своето падение. Разрушението не го докосва, страданието не го обхваща, падението не го унизява. Ето, той владее любовта си и преобразява всичко.

Из „Истинни неща“

Живей в собственото си царство.

Твоето собствено царство е твоят Дух. Духът царува в мястото, наречено хаос. Духът царува в мястото, наречено смърт. Духът царува в мястото, наречено мрак. Духът царува в мястото, наречено живот. В хаоса сияе, в смъртта тържествува, в мрака блести, в живота се радва.

Из „Истинни неща“

Говори правилно.

Ако не говориш правилно, тъмни сили полепват по тебе. Ако не говориш правилно, тъмни сили стават твои преследвачи. А когато говориш правилно, тъмните сили се отдалечават. Да говориш правилно, значи да изработваш своята свобода.

Из „Истинни неща“

Улови собствения си мрак.

Във всеки човек има скрит мрак. От този мрак произлиза зло, страдание и скърби – настоящи и бъдещи. Улови собствения си мрак с двете ръце на Духа. Който разбере това, внася свещен ужас в мрака.

Из „Истинни неща“

Бъди безмълвен.

Бъди безмълвен като предвечния океан. Бъди безмълвен като предвечната гора. Бъди безмълвен като предвечната неизреченост. В първичния океан е нямало нито една рибка. В първичната гора е нямало нито една птичка. В първичната неизреченост е нямало нито една дума. Ето, това е завръщане към безмълвието.

Из „Истинни неща“

Бъди искрен.

Да бъдеш искрен, това е способност да проникваш дълбоко в своята древност. Да бъдеш искрен, това е умение да проникваш в себе си, в собствената си тайна. Да бъдеш искрен, значи да си отвъд двата свята. Тези два свята са изменчиви. Докато искреността съхранява неизменния свят.

Из „Истинни неща“

Не осъждай.

Не осъждай света. Не осъждай болния човек. Не осъждай нещастния човек. Не осъждай урагана. Не осъждай наводнението. Не осъждай злото. Защото това, което осъждаш, става част от тебе и ти ставаш част от него. Осъждането е обвързване. Обвързването е неразбиране. Неразбирането е ограбване на другите и на себе си.

Из „Истинни неща“

Наблюдавай духовно.

Духовното не гледа само очевидното. Дори и да видиш очевидното, можеш да бъдеш заблуден. Духовното трябва да мине през завесата на очевидното и да проникне до същността. Земното виждане е сляпо и затова хората са станали изменчиви. Духовното виждане е съкровено и безмълвно. То прави човека неизменен.

Из „Книга за Откровенията“ от Азира

Бъди цвете.

Бъди цвете, което не се нуждае от земята. Бъди цвете, което не се нуждае от въздуха. Бъди цвете, което не се нуждае от слънцето. Това цвете е жива тайна и тази тайна е твоята душа.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди слънчев лъч.

Не чакай слънчевия лъч да те огрее. Бъди слънчев лъч за себе си. Някой би казал: „Как да бъда слънчев лъч?“ Този, който се е осъзнал, разбира, че е повече от слънчев лъч, че е повече от слънцето, че е повече от океана, защото твоят дух е самата безкрайност.

Из „Книга за Откровенията“

Засияй в себе си.

Има само един начин мракът да избяга. Има само един начин мракът да се отдели от тебе. Има само един начин мракът да изчезне. Изпълнението на това е: засияй в себе си. Тук няма въпроси и съвети, защото засияването в себе си, това е твоя собствена тайна.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди вървящият.

Когато обичаш Истината, ти вървиш. Когато не обичаш Истината, ти стоиш. Когато имаш Любов, ти вървиш, ти се движиш в Бога. Когато нямаш Любов, ти стоиш, ти си спрял на тъмно място. Да вървиш, това е пътуване към себе си, към собственото си достойнство.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди уединен.

Да бъдеш уединен, това не е свързано с гора, с манастир, с планина. Да бъдеш уединен, това е чисто духовно умение. Да бъдеш уединен, това е умение да живееш всред шума, всред изкушенията, всред хората и да се изплъзваш от всичко това. Така както Бог е близък с всичко, но се изплъзва.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди цвете.

Бъди цвете, което привлича слънцето. Бъди цвете, което привлича вятъра. Бъди цвете, което привлича дъжда. Слънцето осветява, вятърът раздвижва, дъждът освежава, но никой не разбира намеренията на цветето. Бъди цвете с незнайно намерение. Незнайното е съкровено.

Из „Книга за Откровенията“

Бъди дълбок.

Дълбокото не борави със света. Дълбокото не борави с отвъдното. Дълбокото не борави с нещата. Дълбокото не е привързано. Дълбокото е отвъд всичко. То е нашата неизменна природа.

Из „Книга за Откровенията“

Живей в неизменната Любов.

В неизменната Любов светът е прах. В неизменната Любов трудностите са прах. В неизменната Любов смъртта е прах. В неизменната Любов злото е прах.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди необвързан.

Не се обвързвай със света. Не се обвързвай с мислите си. Не се обвързвай и със своето дихание. Така ще познаеш себе си. Познаването на себе си е познаване на същественото. Що е Бог? Бог е същественото. Който е узнал същественото, нищо друго не му трябва.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди потопен.

Бъди потопен в себе си, а не в света. Бъди потопен в същността си, а не в събитията, които се случват. Бъди потопен в собствената си тайна и ще узнаеш, че ти и Бог сте единна тайна.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди храм.

Храмът е място, където обитават боговете. Храмът е място, където обитават висши същества. Храмът е място, където обитава Бог. Храмът е място, където обитават Старците. Що е храмът? Храмът, това е истинският човек. Истинският човек е истинското познание.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди далечен.

Далечното е дълбоко. Далечното е неуязвимо. Далечното е независимо. Далечното е неуловимо. Бъди като Бога. Бог е далечна близост.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди чист.

Има тайна сила в чистотата. Има особена сила в чистотата. Има изворна сила в чистотата. Чистотата ограбва мрака. Който има чистота, ограбва собствения си мрак.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди божествена бездна.

Истинският човек е бездна от безпределност. Тази бездна е най-големият ужас за злото. В тази бездна злото не може да съществува. Тази бездна е древният произход на човека.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди съкровен.

Съкровеното е без смърт. Съкровеното е чисто добро. Съкровеното е без материя. Съкровеното е безпределно. Ето кои качества трябва да придобие съкровеният човек.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди безмълвие.

Безмълвието е без глас, но говори ясно. Безмълвието е дълбочината в човека. Само безмълвието може да говори с безмълвието. Безмълвието е Божествено. Безмълвието се основава на неизразимото. Не можеш да изразиш неизразимото, освен с безмълвие.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди цялостен.

Цялостният човек никога не казва: „този и онзи свят“. Цялостният човек никога не е раздвоен. Цялостният човек никога не казва: „да любя или да не любя“. Цялостният човек е център, той е напълно събран в себе си.

Из „Ръкописите на сирийския монах“

Бъди чисто око.

Чистото око е едновременно спокойно и динамично. Чистото око е самата светлина. Чистото око може да прониква в нещата и да остане незабелязано. Чистото око е тайна Божия.

Из „Цветя от моето сърце“ от Руми

Търси това, което никога не залязва.

Това, което никога не залязва, е реалността. Това, което залязва, е в упадък. Нереалното е, което залязва. Любовта никога не залязва, но човекът залязва. Това, което не залязва, е твоят дом.

Из „Цветя от моето сърце“

Подчинявай се само на Истината.

Който се подчинява само на Истината, се разширява. Който се подчинява на лъжата, се самоограничава. Който се подчинява само на Истината, расте и се обновява. Който служи на лъжата, застоява и става блато. Който се подчинява само на Истината, засиява.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“ от Азира

Бъди сърдечен към себе си.

Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще огрееш живота си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще видиш пътя си. Ако бъдеш сърдечен към себе си, ще бъдеш сърдечен и към другите. Сърдечността е съставена от благоухание и безпределност.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“

Вложи в сърцето си безкрая.

И тогава сърцето ти ще се превърне в очи. Вложи в сърцето си безкрая. И тогава сърцето ти ще се превърне в твоите уши. Вложи в сърцето си покоя. И тогава твоят дом ще бъде безпределността.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“

Живей в радост.

Радостта е сърдечна светлина. Радостта е слънчева светлина. Радостта е живата безкрайност на сърцето.

Из „Пътуване към собствената си безпределност“

Търси покоя в себе си.

Търси покоя в сърцето си. Търси покоя в дълбините си. Търси покоя в пространството на безкрайността, защото покоят е твоето единствено благосъстояние.

Из „Цветя от Безмълвието“ от Учителя Мавахари

Бъди безмълвен.

Безмълвието ограбва света. Безмълвието ограбва тъмнината. Безмълвието ограбва низшата природа. Безмълвието ограбва неразумността. Упражнявай се в Безмълвие, защото Безмълвието е подобие на Бога.

Из „Цветя от Безмълвието“

Бъди цвете.

Цветето не говори, цветето не обяснява, цветето не спори, цветето не заблуждава, цветето не наранява. Цветето ухае в безмълвие. Бъди цвете, което ухае. Бъди Безмълвие, което ухае.

Из „Мистичната Безпределност“ от Втория Старец

Не познавай себе си.

Не познавай себе си, за да не се ограничиш. Не познавай себе си, но люби себе си. Който люби себе си, придобива своята Безпределност. В Безпределността няма нищо за познаване. Безпределността е името на свободата.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди неуловим.

В неуловимостта този свят те изпуска. В неуловимостта другият свят не може да те види. Само грубото може да бъде уловено, докато тънкото е неуловимо – то минава през прохода на световете. Само тънкото се завръща в своята родина – Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди океан.

Океанът поглъща всичко в себе си. Океанът поглъща доброто и злото. Великата душа на човека, това е океанът от Безпределност. Човекът е произлязъл от океана. Океанът е дълбочина. Океанът е стихия. Океанът е идея. Океанът е идея на Безпределността. Океанът е умаленото име на Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди чистия образ.

Истинският човек не прилича нито на другите, нито на себе си. Истинският човек прилича само на тайната в себе си. Истинският човек има само един образ. Това е чистият образ на Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди без привързаност.

Изработи си такава любов, която никой не може да нарани. Изработи си такова познание, което никой не може да уязви. Изработи си такава свобода, която никой не може да ти отнеме. Който люби Безпределността, тя ще направи всичко това за него.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди бездънен.

Щом обичаш този свят, ти имаш дъно. Щом обичаш другия свят, ти имаш дъно. Щом разбираш нещата, ти имаш дъно. Щом не разбираш нещата, ти имаш дъно. Но ако станеш безпределен, къде е дъното тогава?

Из „Мистичната Безпределност"

Люби като Безпределността.

Който люби като Безпределността, в него няма радост и скръб. Който люби като Безпределността, в него няма щастие и нещастие. Който люби като Безпределността, в него няма живот и смърт. Който люби като Безпределността, в него има само Дух и Огън, Истина и Свобода.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди с молитвен дух.

Молитвата отстранява времето. Молитвата въвежда във Вечността. Молитвата води към Безпределността. Молитвата съгражда моста към Безпределността. Когато молитвата извърши своето, тя се превръща в Покоя на Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди река.

Не бъди бряг. Единият бряг е единият свят, другият бряг е другият свят. Не се обвързвай с двата бряга. Бъди река, която тече между бреговете и се слива със своя океан. Реката, това е твоят дух. А океанът символизира древната, мистична Безпределност.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди жесток.

Бъди жесток със своите недостатъци, превърни ги в светлина. Бъди жесток със своите слабости, превърни ги в топлина. Бъди жесток със своите добродетели. Превърни ги в самата Любов. Добродетелите са ограничения, а Любовта е Безпределност.

Из „Мистичната Безпределност“

Търси и никога не намирай.

Истинският търсач търси и никога не намира. Който намери, ограничава собствената си Безпределност. Истинският търсач дори и когато намери, продължава да търси. Който постоянно търси, постоянно се обновява, постоянно се обожествява. Постоянното търсене е постоянно намиране. Какво намира истинският търсач? Той намира само едно нещо: Харматая – Непостижимостта. Ето защо той познава себе си, защото той се опознава безпределно.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди сляп.

Бъди сляп за злото, защото злото е действие на скрития Бог. Бъди сляп за злото, защото злото е мечът на Истината. Бъди сляп за злото, защото злото е строгата сила на Бога. Който е сляп за злото, той вижда навсякъде Бог и Божията сила и Бог израства в него. Да виждаш постоянно Бога, това значи Бог да расте в теб безпределно.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди Дух.

Животът и смъртта са ограничения. Щастието и нещастието са ограничения. Радостта и скръбта са ограничения. Тялото, чувствата и мисълта са ограничения. Само Духът живее, само Духът сияе в мистичната Безпределност.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди смирен.

Ако болестта нападне смирения човек, тя няма да може да се вкорени в него. Ако здравето нападне смирения човек, то няма да може да се вкорени в него. Ако животът нападне смирения човек, той няма да може да се вкорени в него. Истински смиреният човек живее на дълбоко място. С едната си ръка той е уловил безсмъртието, а с другата си ръка – неизразимата Безпределност.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди Пламък.

Пламъкът дали гори или се намира в невидимото, той е вечно тук. Пламъкът символизира същността на човека. А същността е неуязвима, защото тя е Безпределност от Безпределността. Пламъкът е състояние на нашата Безпределна същност.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди тих като Безпределността.

Тишината е могъща, тя поглъща всички звуци. Който е постигнал своята тишина, той е станал неуязвим. Който е постигнал своята тишина, той става неизмерим. Тихата същност е неуязвима и неизмерима, защото е част от Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Бъди проникващ.

Любовта е мечът, който прониква в небесата. Любовта е мечът, който прониква в Истината и узнава същността. Любовта прониква в сърцето на нещата. Любовта прониква в нещата, но тя живее отвъд тях, в Безпределността.

Из „Мистичната Безпределност“

Отдай се.

Отдай се на постоянството и то ще се превърне в твоя водач. Отдай се на постоянството и то ще те заведе във вечността. Отдай се на постоянството и то ще те заведе в тайнството на Безпределността. Постоянството е велик учител.

Из „Тихият Говор на Вечността“ от Десетия Старец

Бъди извор.

Какво извира от извора? Лъчи от чистота, лъчи от тишина, лъчи от благодат. Не е ли това Говорът на Вечността?

Из „Тихият Говор на Вечността“

Бъди цвете от Вечността.

Не е ли твоята душа това цвете? Не е ли това цвете една вечна усмивка? Не е ли това цвете самото безсмъртие? Да, това цвете е тихият Говор на Вечността.

Из „Тихият Говор на Вечността“

Бъди тих като Любовта.

Любовта тихо прониква в нашите сърца. Любовта тихо ни ръководи. Любовта тихо ни одухотворява. Любовта тихо образува Вечността в нас.

Из „Тихият Говор на Вечността“

Живей свободно.

Свободният мисли духовно, чувства Божествено, живее тихо и скромно, сияе вътрешно и е очарован от себе си и от тайната на своята тишина.

Из „Просвещаващият Мрак“ от Шестия Старец Морхор

Бъди убиец.

Бъди убиец на светлината и няма да има тъмнина в твоя живот. Бъди убиец на доброто и няма да има зло в твоя живот. Бъди убиец на любовта и няма да има омраза в твоя живот. Не допускай светлина, добро и любов в своя живот и вечно ще тържествуваш. Това е законът на най-древното съзнание. Това е наречено абсолютно чистото съзнание, но малцина разбират това.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди рушител.

Ако ти не си разрушил доброто в себе си, никога няма да бъдеш истински добър. Доброто на обикновения човек е рушение и саморазрушение. Най-лошото нещо на земята е добрият човек. Най-лошото нещо на земята е човек с цветущо здраве. Здравият човек, цветущият човек са незабележими рушители. Само орловият поглед може да забележи тяхната хитрост. Само орловият поглед знае, че те никога не могат да станат толтеки – мъдреци, защото пред хората те светят, а в светлината на Орела са мрачни. Ето, за такива хора е създаден мракът, защото той погубва всяко лицемерие. Мракът ще излекува всичко, което иска да мине за светлина пред хората.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди дълбок.

В дълбочината доброто и злото са преодолени. В дълбочината животът и смъртта са преодолени. В дълбочината разумът и умът са преодолени. Кой живее в дълбочината? В дълбочината живее само безпределността. Но кои живеят в безпределността? Само тези, които могат да я понесат.

Из „Просвещаващият Мрак“

Стани бог.

Стани бог и ще виждаш отвън и отвътре. Да станеш бог, значи да стигнеш до собствената си връхна точка. Да станеш бог, значи да отидеш отвъд Любовта и Мъдростта. Когато отидеш отвъд, ти вече можеш отново да се завърнеш в Любовта и Мъдростта, но по нов начин. Само тогава Любовта и Мъдростта ще изливат от богатствата си, които са придобили от мрака. Който е придобил богатствата си от мрака, той е осветил мрака.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди безпределен.

Бъди безпределен, защото ще се удариш в света или във вселената. Бъди безпределен, защото ще се удариш във времето или във вечността. Бъди безпределен, защото ще се удариш в дъното си. В истинската Реалност няма дъно, има само дълбочина.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди учител на себе си.

Бъди учител на себе си, защото иначе мракът ще слиза да те учи. Който се е отказал да бъде учител на себе си, той е привлякъл мрака за свой учител. Бог е първият добър учител, мракът е вторият добър учител. Когато първият учител не може да свърши работата, тогава Неведомата Тайна изпраща втория учител. Тя изпраща другия вид добро, скритото добро. Методите тук са лоши, но резултатите са добри. Ето защо аз го наричам вторият добър учител. Хората го мразят, но трябва ли цветята да мразят калта, от която произлизат?

Из „Просвещаващият Мрак“

Слей се с тишината.

Слей се с тишината и ще угасиш света. Слей се с тишината и ще угасиш ума. Слей се с тишината и ще угасиш живота и смъртта. В тишината е скрито това, което е по-дълбоко от живота и смъртта. В дълбока тишина живее просветляващата тайна. Там живее нашият чист Дух, свободен от ограничението на диханието.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди свободен.

Бъди свободен от земя, вода, въздух и огън. Бъди свободен от добро и зло. Бъди свободен от този свят и от отвъдния свят. Да бъдеш свободен, значи да познаеш себе си. А който е познал себе си, има само един устрем. Този устрем е по-дълбок от вечността. Ние сме родени, за да преодолеем вечността.

Из „Просвещаващият Мрак“

Не се учи.

Не се учи от света. Не се учи от звездите. Не се учи от живота и смъртта. Живей по такъв начин, че само Тайната да те учи. Ако спечелиш доверието на Тайната, тогава Истината става твоят учител. Тайната няма да те учи, тя ще ти даде себе си. И само тогава ще знаеш нещата.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди истинен.

Щом си истинен, ти нямаш живот и смърт. Ти имаш само Дух безкраен. Щом си истинен, ти нямаш свят и отвъд. Ти си само Дух безкраен. Щом си истинен, ти нямаш разбиране и неразбиране. Ти имаш само Дух безкраен. Безкрайност – ето къде живее мъдрият. Той не се оплита във време и във вечност. Мъдрият е истинен. Ето защо сияе в Безкрайността. Той е накарал Мрака да му се възхищава.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди безбрежен.

Доброто и злото са брегове, любовта и омразата са брегове. Отиди отвъд, отвъд бреговете. И тогава ще си пронизал мрака на доброто и любовта. И тогава ще се завърнеш с предвечното добро в себе си, с предвечната любов. Те се различават по това, че са без брегове, те принадлежат на безпределното. В това добро и в тази любов мракът се е превърнал във вечна музика.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди потаен.

Живей потайно в света, без светът да разбере това. Живей потайно в ума си, без умът да знае това. Живей потайно в сърцето си, без да си завързан за своето сърце. Живей потайно в мрака, без мракът да те узнае. Скъсай отношенията си с всички същества. И само тогава можеш да видиш потайното им величие. Потайният живее свободно в мрака и във величието, защото той е осветил собствената си тайна.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди безчувствен.

Да имаш чувство към света и към нещата, това значи да не разбираш. Да имаш чувство към света и към нещата, значи да си уловен от света и нещата, това значи да си зависим. Това, което трябва да имаш, е Любов към света и към нещата. Любовта е независима от света, от нещата и от космоса. Любовта не се поддава на чувства и влияния, освен на едно единствено влияние. То е наречено от рмоахали Атахара, което означава Свободата. Свободата е името на най-древното скрито Същество.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди изпразнен.

Щом си пълен, ще страдаш от мислите си. Щом си пълен, чувствата ще те мамят. Да имаш много мисли и чувства, значи да си напълнил себе си със света и робството. Това е начинът светлината в тебе да страда. При това положение може да ти помогне само Мракът и затова той ще дойде. Само Мракът може да те спаси от света, но ако можеш да го осветлиш. Който е осветил Мрака си, той е изпразнил себе си от света. Който е осветил Мрака си, той е заживял древния, истинския живот.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди мъдър.

Обикновените хора са вързани от всякакви външни неща – от къщи, от жена, от дълг, от деца и от всякакви външни неща. Те са завързани. Духовните хора са вързани от вътрешни неща. Те са вързани от идеи, от мисли, от чувства, от преданост, от настроения и от всякакви вътрешни неща. Само мъдрият е свободен от илюзията на външното и вътрешното. Мъдрият е освободил себе си от външното и вътрешното. Той живее в Тайната, той живее в Безпределността.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди умеещ.

Хората са умни, но не умеят. Хората са способни, но не умеят. Хората са начетени, но не умеят. Хората са музикални, но не умеят. Затова хората живеят във времето. Умеещият е мъдър. Умеещият умее да се самоумалява. Така той си е създал процеп и се е освободил от времето. Хората мечтаят за мир, умеещият живее в покой. Хората мечтаят за хубав живот, умеещият живее истински живот. Умеещият никога не е чакал нещата да се случат. Той е заслужил да мине през Мрака и го е осветил. Той не е очаквал, той се е случил в самия себе си. Той е умеещият.

Из „Просвещаващият Мрак“

Познай себе си.

Който е живял и живее в светлината, не познава себе си. Само този, който е проникнал в мрака и се е изтръгнал от него, само той е придобил себепознанието си. Той вече не живее в светлина, нито в мрак. Къде живее той? Той живее в Тайната и в Безпределността.

Из „Просвещаващият Мрак“

Бъди мъртъв.

Бъди мъртъв за всяко зло. Бъди мъртъв за всичко външно, за всичко повърхностно. Бъди мъртъв за всеки спор. Бъди мъртъв и за доброто – то е второстепенна реалност. Да бъдеш мъртъв, ето къде е скрита Тайната на живота. Да бъдеш мъртъв, това означава да си пробуден за единствената реалност. Някои наричат тази реалност Любовта. Но има по-дълбока реалност от Любовта. Бащата на Любовта е по-дълбок от Любовта. Безпределността е Бащата на Любовта.

Из „Просвещаващият Мрак“

Избери Бога.

Който е пожелал рая, той е пожелал живота. Който е пожелал живота, е пожелал смъртта. Който е пожелал Бога, минава през Тайната на Неговия Мрак. Който е преодолял Тайната на светлия Мрак, той се е освободил от робството на рая. Избери Бога и ще познаеш истината за своя произход. Раят е началото на обезумяването.