За доброто, злото, живота и смъртта

Ако хората бяха добри, техните дела щяха ярко да светят.

Ето защо човек трябва да вложи всичкото си стараене в това да бъде добър – не толкова в това какво върши, а в това каква е основата на неговите дела.

Всичкото добро, което създанията могат да предложат, спрямо Божията Воля е едно чисто зло.

Всяко добро изтича от изобилието на Божията доброта.

Божията Воля ми се услажда само в Единството там, където за благото на всички създания е Божият Покой, в който покой добротата и всичко, което някога е получавало битие и живот, като в негова крайна цел.

Да оставаш много тих и изцяло изпразнен от себе си и всяко творение това е най-доброто за теб.

Каквото и да прави Бог, ние трябва да смятаме, че то е най-доброто и най-много да ни харесва.

Които приемат направеното от Бог като най-доброто, те остават винаги в мир.

Понякога вие казвате: „Ах, ако се беше случило по друг начин, щеше да бъде по-добре; или, ако не се беше случило така, може би щеше да се случи по-добре“. Докато мислиш по този начин обаче, ти никога няма да намериш покой.

Ти трябва да приемеш онова, което ти се случва, винаги за най-доброто.

Познанието „търси“ Бог и Го обхваща в Корена, от Който произлизат Синът и цялата Божественост. Докато волята остава „навън“ и се държи за „съм добър“, защото „съм добър“ е дреха на Бога.

В Писанието се казва: „Не се страхувайте от онези, които искат да убият телата ви, защото душата те не могат да убият“, защото Дух Дух не убива. Духът дава Живот на Духа. (Мат. 10:28) 58

Онова, което те искат да убият, са плътта и кръвта, а те умират заедно.

Най-ценното в човека е кръвта, когато тя желае доброто; както и най-голямото зло в човека е също кръвта, когато тя желае злото.

Ако кръвта, желаеща доброто надделее над плътта, тогава човекът е смирен, търпелив и непорочен, и носи всички добродетели в себе си. Ако обаче плътта надделее над кръвта, тогава той става горделив, гневлив и неморален, и го обсебват слабости.

Всички създания залагат живота си в името на своята Същност.

Онова, което съм съобразно времето, трябва да умре и да изчезне, защото то е на деня; затова то трябва да се разруши с времето.

Човек трябва доброволно да се предаде на смъртта и да умре така, че да му бъде дадено едно по-добро съществуване.

Ние славим умирането в Бога така, че то да ни пренесе в едно Битие, което е по-добро отколкото живота; в едно Битие, в което нашият живот живее и самият става Битие.

Душата получава това Битие, след като умре до основи така, че ние да живеем в онзи Живот, в който животът е едно Битие.

В този Живот всички неща са едно и всички неща са заедно, всички неща са във всяко нещо обединени.

И това е така, защото Животът живее от своята собствена Основа и извира от своето. Ето защо той живее без „защо“, като живее себе си.

И ако някой би питал Живота в продължение на хиляди години: „Защо живееш?“. И ако Животът трябва да му отговори правилно, той би казал: „Аз живея затова, защото живея“.

Как Исус издърпа въжето?

Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, освен онзи, който го привлече Моя Отец“. (Йоан 6:44) 59

Преди да бъде роден нашият Господ Исус Христос в продължение на пет хиляди и двеста години Небесният Отец дърпал хората с всичка сила без да може да изтегли нито един човек в Божието Царство.

Като видял, че Отец Се изтощил и е дърпал толкова силно, и въпреки това не е успял нищо да направи, Синът Му казал: „Аз искам да ги изтегля с въжето на Адам“. Сякаш казал на Отец: „Аз виждам, Татко, че с всичката си Сила Ти нищо не можеш да направиш; затова искам да ги изтегля с Моята Мъдрост по въжето на Адам“.

Като казал това Синът Се спуснал от Царството Небесно в тялото на Мария и тук Той поел върху Себе си всички наши слабости на плътта без греховете и неразумното, към които ни бил тласнал Адам, и направил едно въже от всички Свои Слова и Свои дела, и всички Свои части на тялото, и Своите вени, и дърпал с цялата си Мъдрост толкова силно от сърце, че най-накрая избила кървава пот от Неговото Свещено тяло.

Едва след като дърпал в продължение на тридесет и три години, без да успее да направи нещо, Христос видял движението и освобождението на всички неща. Те искали да Го следват. Затова Той казал: „Ако Аз бъда извисен на кръста, тогава ще изтегля всички неща към Себе си“.

Ето защо нашият Господ бил разпънат на кръста. При това Той оставил настрана всичкия Свой блясък и всичко, което можело да Му попречи да тегли.

Има три неща, които по природа теглят, и Христос ги е имал и трите на кръста. Ето защо в един преди обед Той успял да изтегли повече отколкото преди това в продължение на тридесет и три години.

Първото нещо, което естествено привлича към себе си, е еднаквостта. Ние виждаме, че птицата привлича птицата, която е като нея по природа.

Така и Христос, благодарение на Божествената си природа и това, че е бил като Отец, Го привлякъл към Себе си.

И за да Го привлече още повече към Себе си така, че Отец да забрави Своя гняв, Христос казал: „Възлюбени Мой Татко, тъй като Ти никога не пожела да простиш греховете на хората въпреки всички жертви, които Ти бяха принесени, така както стои в Стария Завет, Аз, Мой Татко, Единородния Син на Твоето Сърце, Който е като Теб във всяко отношение на Твоята Божественост и в Когото Ти си родил цялото съкровище на Божествената Любов и богатство, казвам: Аз Се качвам сега на кръста така, че да стана Жива Жертва пред Твоите Бащински Очи така, че Ти да сведеш Очите на Своето Бащинско Милосърдие и Ме погледнеш, Мене, Твоят Единороден Син и да видиш Моята Кръв, която изтича от Моите рани и заличиш огнения меч, с който Ти в ръката на ангел херувим, си затворил Пътя към рая, за да могат сега всички, които се разкайват в Мен за своите грехове и ги изповядват, и плащат за тях, да влязат свободно в него“.

Второто нещо, което по природа привлича, е едно празно пространство. Ние виждаме, че водата стига устата, когато въздухът се изтегли от сламката; защото, когато въздухът се изтегли, сламката е празна; и именно тази празнота изтегля после водата към себе си.

Ето защо, когато искал да привлече нещата със Своята Мъдрост към Себе си, нашият Господ Исус Христос изпразнил Себе си, оставяйки всичката кръв, която била в тялото Му да изтече.

Така Христос привлякъл всичкото милосърдие и цялата Милост, които били в Сърцето на Неговия Отец, толкова много и така цялостно, че те стигнали за целия свят.

Затова Отец казал: „Аз никога повече не искам да забравя Своята Милост“. И още: „Сине Мой, бъди силен и смел, защото, трябва да заведеш целия народ в страната, която Аз съм обещал, в страната на Небесната радост; в страната, която е преизпълнена от меда на Моята Вечна Божественост и от млякото на Твоето човечество“.

Третото нещо, което привлича, са горещите неща. Както виждаме, слънцето привлича изпаренията от земята нагоре към небето. Ето защо и нашият Господ Исус Христос е бил горещ на кръста.

Христос е бил горещ на кръста, защото там Неговото Сърце е горяло като една пещ или като една печка, в която пламъците достигали до всеки край. Така Той е горял на кръста в Огъня на Любовта за целия свят.

С огъня на Своята Любов Христос теглил целия свят към Себе си и това толкова много Му харесало, че никой не можел да се скрие от Неговия Огън, както казва Господ на Давид в псалтира.

Защото нищо от онова, което нашият Господ Исус Христос някога е вършил, не е ставало с такава голяма Любов, както страданията, през които Той е преминал на кръста; защото там на кръста Той е дал Душата си за нас и е измил нашите грехове в Своята скъпоценна Кръв и Се е жертвал, за да служи на Живия Бог.

Ето защо Христос ни е теглил със Своята Любов на кръста към Себе си и то с такава сила, че всички онези, които вземат присърце Неговите страдания и смърт, да станат блажени с Него във Вечността. Амин.

1 „Не се бави да се обърнеш към Господа.“

2 (Лука 1:28)

3 „И на часа Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отвъдната страна, докле разпусне народа.“

4 „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.“

5 „И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас“.

6 „Наистина Ти си Бог, който се криеш, Боже Израилев, Спасителю!“

7 Уд – част на тялото, крайник.

8 „Когато Исус каза това, една жена от тълпата високо възкликна: „Благословена е майката, която те е родила и откърмила!“.

„Но Исус ѝ отговори: „Още по-благословени са тези, които чуват Божието слово и му се подчиняват“.

9 „И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а като се връщаше Моисей в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра.“

10 „Който не обича, не е познал Бога, защото Бог е любов.“

11 „Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе.“

12 „Да се обновите в духа на своя ум.“

13 „Просите и не получавате, защото зле просите, за да пилеете във вашите сладострастия.“

14 „Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин.“

15 „Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името си тия, които си ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.“

„...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“

16 „Вярвайте Ми, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене. Ако ли не, то заради самите дела Ми вярвайте.“

17 „И които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние[a] на този свят преминава.“

18 „Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод.“

19 „А друго падна на добра земя и като порасна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша“.

20 „Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене“.

21 „Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан.“

„И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.“

22 „Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе.“

23 „Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“

24 „Ако някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.“

25 „Тогава Господ протегна ръката си, допря я до устата ми и ми каза: Ето, вложих думите си в устата ти“.

26 „Да се обновите в духа на своя ум.“

27 „Каза още и на всички: Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва.“

28 „И ние сме познали и сме повярвали в Любовта, която Бог има към нас. Бог е Любов; и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“

29 „Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае) бе занесен до третото небе.“

30 „И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.“

31 „И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“

32 „Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.“

33 „По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, защото ни е дал от Духа Си.“

34 „Господарят му каза: Хубаво, ти си добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.“

35 „И ние сме познали и сме повярвали в Любовта, която Бог има към нас. Бог е Любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.“

36 „Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е Любов.

И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си.“

37 Хю от Сен-Виктор

38 „А Той му рече: Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“

39 „Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото обичаме братята. Който не обича, остава в смърт.“

40 „Който обича брат си, той пребъдва в светлината; и в него няма повод за съблазън.“

41 „Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят.“

42 „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си[a], благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят.“

43 „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.“

44 „Затова ти казвам: Прощават се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.“

45 „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра така, че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с Истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“

46 „Който е лош към себе си, към кого ще е добър? Такъв няма да изпита радост от имота си.“

47 „Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.“

48 „Ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.“

49 „Тогава твоята светлина ще изгрее като зората, И здравето ти скоро ще процъфне; Правдата ти ще върви пред тебе, И славата Господна ще ти бъде задна стража.“

50 „Блажени са бедните по дух, защото тяхно е небесното царство.“

51 „Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне“.

52 „Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.“

53 „И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника, и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха. И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.“

54 „Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.“ (2:9)

„Аз спях, но сърцето ми беше будно; И ето гласът на възлюбения ми; той хлопна и казва: Отвори ми, сестро моя, любезна моя! Гълъбице моя, съвършена моя; Защото главата ми се напълни с роса, Косите ми с нощни капки“. (5:2)

„Възлюбеният ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.“ (2:16)

„О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.“ (2:14)

„Проговаря Възлюбеният ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди“. (2:10)

„Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си.“ (2:11)

„Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя.“ (2:12)

„Събуди се, северни ветре, и ела, южни, повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и да вкуси изрядните ѝ плодове.“ (4:16)

55 „А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел“.

56 „Но, ето, Аз ще я привлека и като я заведа в пустинята, ще ѝ говоря по сърцето ѝ.“

57 „Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“

58 „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“

59 „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.“

Майстер Екхарт

МИСТИЧНИ
ИЗРЕЧЕНИЯ

Трета книга