Майстер Екхарт

МИСТИЧНИ

ИЗРЕЧЕНИЯ

Трета книга

Варна, 2023 г.

ПРЕДГОВОР

С почит към Неизразимия Майстер Екхарт

Всички ще се завърнат някога в Произхода – без изключение.

Истината никога не е била в победите или загубите, а в завръщането.

Когато се провалям, аз пак съм в Бога, защото само Той съществува.

Що е провалянето? Могъщ, пречистващ удар.

Бог не може да ме изостави никога, защото няма избор, защото е Любов.

Винаги има Път към Бога – и в мрака, и в светлината.

Бог ме е създал, за да ме пресъздаде.

Вярата е само път, а Любовта е Единство.

Душата е един велик свят – извън света.

Душата е благо убежище.

Душата е уханието на живота.

Смирението е по-дълбоко от оцеляването, от света, от сътворението.

Който има Душа, се е завърнал в собствената си Същност – в себе си.

Стремежът е Пътят, защото е пробивът.

Що е гробът? Злото в нас.

Животът е свещено пътуване в тайнството на мига.

Елеазар Хараш,
посветено на Майстер Екхарт.

За Бог, Нищото, Битието, Словото, Сина

Всичко, което нашият Господ някога е вършил, Той го е вършил единствено и само затова Той да бъде с нас и ние да станем едно с Него. Затова Бог е станал човек.

Нашият Господ ни учи колко благороден е създаден човека по природа и колко Божествено е онова, което той може да стане чрез Милостта и как може да го постигне.

Човек не трябва да се страхува от Бога, защото, който се страхува от Него, бяга от Него. Такъв страх вреди.

Правилен страх е, когато човек се страхува да не изгуби Бога.

Човек не трябва да се страхува от Бога, а да Го люби, защото Бог люби човека със Своето цяло съвършено Съществуване.

Който иска да следва Бог и да Го познава, той трябва да направи това незабавно и на място.

Тъй като Бог е Върховното Съществуване, човек трябва веднага, без да отлага и бързо да Го последва, веднага щом получи подтик от Него. (Исус Сирахов 5:8) 1

Следващите Бога, не поглеждат към нищо, което е зад тях, към нищо, което ги сполетява отвън или ги заобикаля тук и там. Те гледат само Бога.

Знай: Да си изпразнен от всички създания означава да си изпълнен с Бога, а да си изпълнен с всички създания означава Бог да не е в тебе.

Онова, което Бог дава, е Неговото Битие, а Неговото Битие е Неговата доброта, а Неговата доброта е Неговата Любов.

Едно сравнение от природата: Ако искам да пиша на восъчна дъска, нищо, което стои на нея, колкото и ценно да е то, не може да не ми пречи аз да пиша. Ако въпреки това обаче искам да пиша, трябва да изтрия всичко, което е на нея. По същия начин, ако Бог трябва да пише в моето сърце, всичко от сърцето ми трябва да изчезне.

Бог не може да действа във всички сърца с цялата си Воля; защото макар Бог да е всемогъщ, Той въпреки това може да действа само дотолкова, доколкото намери готовност или създаде такава… Ако сърцето трябва да има готовност в най-голяма степен, то трябва да се основава на едно чисто Нищо…

Колкото повече човек се стреми да стане възприемчив за Божието влияние, толкова по-блажен е той.

Никой човек не може да стане възприемчив за Божието влияние освен чрез единоформие с Бога; защото доколкото човек е единоформен с Бога, дотолкова той е възприемчив за Божието влияние. (Eдиноформие да се превежда като единнослияние. – бел. прев.)

Чистото отречено сърце е свободно от целия свят. Ето защо то изцяло е подвластно на Бога и стои в най-голямо единоформие с Него, и е най-възприемчиво за Божието влияние.

Колкото по-оголена и свободна отива душата при Бога и бива задържана от Него, толкова по-надълбоко човек бива пренесен в Бога, и толкова по-възприемчив става той за Него по отношение на всичките Му скъпоценни дарове; защото човекът трябва да гради единствено върху Бога.

Нашето блаженство не е в нашите дела, а в това ние да преживеем Бога. Защото така както Бог е по-ценен от сътвореността, така и Неговото дело е по-ценно от моето.

О, Господи, и утехо моя, ако ме отпращаш от Себе си и насочваш към нещо друго, тогава ми дай едно „друго Себе си“ така, че да вървя от Теб към Теб, защото аз не искам нищо друго освен Теб.

Ако Бог не може да остане в човека, Той въпреки това, не отива по-далеч от пред вратата.

Без значение дали човек ходи наблизо, или надалеч, Бог никога не се отдалечава, Той остава винаги близо него.

Бог дава на всеки онова, което е най-добро и подходящо за него.

Физическият баща споделя с детето си своята природа, но не му дава своя собствен живот, нито своето собствено съществуване, защото детето има собствен живот. А Бащата от Небесното царство – Той ти дарява Своето Вечно Слово и в същото това Слово Той ти дарява Своя Собствен Живот, и Своето Собствено съществуване, и цялата Своя Божественост. „Блажено тялото, което те е носило и гърдите, от които си сукал.“ (Лука 11:27)

„Бог е с теб“ 2 – тук се случва раждането. Никой не трябва да смята за невъзможно да стигне дотук.

Какво ще ми навреди тогава, дори то да е нещо толкова трудно, след като Той действа? Напротив, ще ми бъде лесно да спазвам всички Негови закони.

Тогава каквото и да ми каже, че желае, аз ще го смятам за нищо. За мен то ще бъде нещо малко, щом като към него, Бог ми дава и Своята Милост.

Простата форма на „съм човек“ е без установени черти… Следователно, ако трябва да сте Син, тогава вие трябва да се разделите и да напуснете всичко, което ви прави различни.

Стойте настрана от всичко, което е несъществено във вас и гледайте на себе си като на една свободна, неразделена човешка природа… Така ще станете Син на Вечния Отец с Христос, благодарение на това, че гледате на себе си като от същата тази природа, която е станала Бог.

Тъй като Бог е над душата, Той Се втича по всяко време в нея.

Докато човек се държи под Бога, той е непосредствено, чисто под Негово влияние и не е подвластен нито на страх, нито на силно желание, нито на страдание, нищо, което не е Бог.

Природата на Бога, Неговите Битие и Живот се състоят в това, Той Самият да се споделя и да се отдава цялостно. Бог се отдава без да се замисля, че люби, така както грее слънцето.

„Той е образ на невидимия Бог, Първородният на цялото творение.“ (Колосяни 1:15)

Там, където е „Образът“, нищо не може да влезе освен Бог.

Исус каза на учениците си да се качат на една ладия и да пътуват над гнева. (Мат. 14:22) 3 Как така морето тук е наречено „гняв“? То е наречено така, защото бушува и е неспокойно.

„Исус каза на учениците си да се качат“ – това означава, че който иска да слуша Словото и да бъде ученик на Христос, той трябва да се качи и да издигне ума си над всички телесни неща, и да пътува над непостоянството на гнева и на преходните неща.

Боеций казва: „Бог е едно неподвижно благо, стоящо тихо със Себе си, недокоснато и неподвижно и движещо всички неща“.

Бог не е абсолютно нищо, Той не е нито това, нито онова. Ако все още мислиш за нещо, че е Той, това не е Той.

Отец е едно Начало на Божествеността, защото, Той обхваща Себе си в Себе си. От Него произлиза Вечното Слово и остава винаги вътре него и като Слово, и като неизреченост. Светият Дух произтича от тях Двамата и Отец не го ражда, защото, Той е един, оставащ вътрешен край на Божествеността и всички създания, в Който има един чист покой и една почивка за всичко онова, което някога е получавало Битие.

В последния край – Отец, покои всичко онова, което някога е получавало разумно Съществуване.

Последният край на Битието е мрака или Непознаваемостта на Скритата Божественост, осветявана от Светлината. Мракът обаче не е „обхванал“ тази Светлина. (Йоан 1:5) 4

Затова Моисей е казал: „Който е тук, Той ме изпрати“, Който е тук без имена, Който е едно отричане на всяко име и Който никога не е бил назоваван.
(Изход 3:14) 5

Затова Пророкът е казал: „Наистина Ти си Скритият Бог“ в основата на душата, там, където Божията Основа и Основата на душата са една Основа. (Исая 45:15) 6

И колкото повече човек Те търси, толкова по-малко Те намира.

Ти трябва така да търсиш Бога, че никъде да не Го намираш. Ако не Го търсиш, ще Го намериш.

Нека Господ ни помага да Го търсим така, че винаги да оставаме при Него. Амин.

Който иска да започне да работи сред хората, той трябва преди това да се е „запасил“ много добре с Бога и да Го има здраво в сърцето си.

Целият свой стремеж и мислене, всички свои желания и сили човек трябва така да ги обедини с Бога, че в него нищо друго да не придобива форма.

Човек трябва да възприема Бог във всяко нещо и да свикне с това да Го има по всяко време – и в душата, и в устрема, и в Любовта.

Обърни внимание на това как си се върнал при своя Бог, когато си бил в църквата или в манастирската килия. Запази това вътрешно разположение и го носи, когато си сред хората.

Целият ни живот трябва да бъде едно Битие.

Доколкото нашият живот е едно Битие, дотолкова той е в Бога.

Доколкото нашият живот е включен в Битието, дотолкова той е сроден с Бог.

Колкото и малък да е един живот, взет като Битие, той е по-ценен от всичко, което някога е получавало живот.

Нищо не е така ценно, че да бъде обичано и желано, както живота.

Какво е живот? Божието Съществуване е моят живот.

След като моят живот е Божие Битие, тогава Божието Битие трябва да е мое Битие и Божията Същност да е моя същност – нито повече, нито по-малко.

Животът никога не може да бъде завършен, освен ако не бъде доведен до неговата явна Причина, където той е едно Битие.

Който търси Бога по някакъв начин, той възприема този начин и забравя за Бога, който е скрит вътре в начина.

Който обаче не търси Бог по точно определен начин, той Го възприема такъв, какъвто е Той в Самия Себе си.

Ние трябва да се превърнем в Бог и да бъдем напълно обединени с Него така, че Неговото да стане наше и всичко наше да стане Негово: нашето сърце и Неговото Сърце да станат едно Сърце, нашето тяло и Неговото Тяло да станат едно Тяло.

Ние трябва така да пренесем нашите сетива, нашите воля и устрем, нашите сили и удове 7 в Него, че човек да Го чувства и осъзнава във всички сили на тялото и на душата.

Който превърне дадено нещо в реален и същностен обект на своята Любов, вярва, че в него той притежава всичко, ако каже, че е напълно негово… Това нещо е целостта, в която Бог живее, в която и чрез която Той ни обединява със Себе си. И в тази цялост Бог бива намерен.

Всичко, което Бог има, го има в целостта. Тя е едно с Него.

В целостта човек намира Бога и цялостен трябва да стане онзи, който трябва да Го открие.

Бъди цялостен, така че да можеш да намериш Бога!

Който иска да възприеме Божието учение, той трябва вътрешно да се събере и да се отвърне от всички грижи и повърхностни занимания.

Ако човек имаше някой, който да го „обработва“ добре, мъдро и със старание, той щеше по-добре да расте и да се слива с Бога, чието семе е и плодът щеше да бъде като Божията природа.

Семето на Бога е в нас.

От семето на крушата става круша, от ореха – орех, а от семето на Бога става Бог.

Когато мисля за Божието Царство, често Неговото Величие ме оставя без думи. Защото Божието Царство, това е Самият Бог с цялото Негово богатство.

Човек трябва толкова много да е проникнат от Божието присъствие и да се е слял със Същността на своя възлюбен Бог, че Божието присъствие да му свети без никакво усилие и така той да стане свободен във всичко.

Бог е всичко и е цялостен.

Най-хубаво за Бог говори онзи, който може да запази най-дълбоко мълчание за Него пред пълнотата на вътрешното богатство.

Онзи, „който слуша Божието Слово“, слуша Христос като роден от Отец в пълна равнопоставеност с Него под приемането на нашата човечност, Двамата, обединени в Неговото Лице като Истински Бог и Истински Човек, като Истински Христос. (Лука 11: 27, 28) 8

Св. Григор ни препоръчва четири неща, които онзи, който слуша Божието Слово и трябва да го задържи, е необходимо да има в себе си.

Първото е: трябва сам да е убил себе си по отношение на всички плътски желания и да е убил също всички преходни неща в себе си; и той самият трябва да е също мъртъв за всичко, което е преходно.

Второто е: той трябва да се е извисил цялостно и особено с познание, и с Любов, и с истинска, цялостна близост с Бога.

Третото е: той никога да не прави на другите нещо, което не би искал му причинят на него.

Четвърто е: той да е щедър по отношение на материалните неща и духовните блага, така че да ги дава щедро.

Цялото Свето Християнство отдава голяма почит и уважение на Дева Мария затова, че е родила Христос и това е на място. И след като отдава такава голяма почит на Божията Майка, то може да отдаде също толкова и дори още по-големи почит и уважение на човека, който е чул и съхранил Божието Слово в себе си, защото един такъв човек е още по-блажен, отколкото е била тя, както е казал и Самият Христос.

Христос казва: „Който слуша Божието Слово и го съхранява, е блажен“. Сам Отец не чува нищо друго освен това Слово, Той не познава нищо друго освен същото това Слово, Той не изрича нищо друго освен същото това Слово, Той не ражда нищо друго освен него. (Лука 11:28)

В това Слово Отец чува и Отец познава, и Отец ражда Самия Себе си и същото това Слово и всички неща и Своята Божественост съвсем до Основата, Себе си, съобразно Божествената Природа и това Слово със същата тази Природа в едно друго лице.

Независимо от това дали иска, или не Отец трябва да изрича това Слово и да ражда без прекъсване.

В това Слово Отец изрича моя Дух и твоя Дух и Духа на всеки човек като същото това Слово.

Когато Отец те приеме в същата тази Светлина (Словото), Той ти дава Силата да раждаш със Самия Него себе си и всички неща.

При това Отец ти дава своята собствена Сила съвсем като на това същото Слово.

В тази Светлина Отец не познава разлика между теб и Него, защото в Светлината Отец и ти самият, и всички неща, и същото това Слово сте едно.

Бог е едно Слово, едно Не-изречено Слово.

Св. Августин казва: „Цялото писание е суетно. Ако човек каже, че Бог е едно Слово, така Той е изречен. Ако се каже обаче, че Бог е неизречен, тогава Той е неизречим“.

Онова, което е в мене, то произлиза от мене; дори само да мисля за него, то разкрива моето слово и така остава в мен. По същия начин Отец изрича Сина не-изречено и така Синът остава в Него.

Без значение дали искат, или не; дали им харесва, или не създанията изричат Бога, но въпреки това Той остава неизречен.

Определени имена са на Бога и са освободени от всички други неща. Например: името „Бог“ е най-истинското име на Бога, също както „човек“ е име за човека. Един човек е винаги човек било то глупав, или разумен.

Определени имена показват второстепенна връзка с Бог като например „бащинство“ и „синовство“. Където се говори за Отец, там същевременно се мисли и за Син. Не може да има Отец, ако няма Син, и не може да има Син, ако няма Отец. Двамата обаче носят в Себе си отвъд времето едно Вечно Съществуване.

Определени имена показват едно издигане към Бог и в същото време едно обръщане към времето. Човек назовава също Бог с много имена в писанието.

Винаги когато някой познае нещо в Бога, а после Му припише някое име, това не е Бог. Бог е издигнат над имена и природа.

След като Бог не е нито доброта, нито Битие, нито Истина, нито Единство, какво е тогава? Той не е абсолютно нищо. Той не е нито това, нито онова.

Ако все още мислиш, че Той е нещо, Той не е това нещо.

Ние не можем да намерим име, което да имаме право да дадем на Бога.

Бог е издигнат „над имената“ и е неизговорим.

Всички създания са едно изричане на Бога.

Моята уста изрича Бог и така Го разкрива, същото прави обаче и съществуването на камъка, а човек познава повече от делото отколкото от думите.

В писанието се казва: „Моисей видя Бог лице в лице“. Това обаче се отрича от Учителите и те казват: „Там, където се появяват две лица, там Бог не се вижда; защото Бог е Единица, а не две неща; защото, който вижда Бога, той не вижда нищо друго освен Едно“. (Изход 33:11) 9

Бог е казал: „Аз съм Този, Който съм“. От това следва, че в Него е и се съдържа всичко, и че само Той ни прави блажени – веднъж, защото в Него е всичко и втори път, защото в Него всичко е едно. От това следва трето, че Бог е нещо вечно и не е подвластен на времето. (Изход 3:14)

Ако човек вземе благородството на всички ангели и благородството на създанията, и после иска да отиде с благородството на целия свят при Бог, с това той няма да Го открие, защото всичко това пред Бог е едно чисто нищо.

Така човек не открива Бога, а по-скоро само в Единството.

Когато съм обединен с Бога там, където всички неща са настоящи, онези, които са били и които са, и които ще бъдат, там те всички са еднакво близо и еднакво цяло. Те всички са в Бог и са в мен. Тук човек няма нужда да мисли за никакъв Конрад или Хайнрих.

В Бог няма нито Конрад, нито Хайнрих.

Тук Основата на Бога е моя основа и моята основа е Божие Основа.

Тук аз живея извън „моето“, както и Бог живее извън „Неговото“.

Аз се грижа за хората като се старая да забравя за себе си и тях, и заради тях да вляза в единство с Бога.

Бог е Онзи, в Когото всичко горчиво, неприятно, тъжно и несъществуващо е сладко, красиво и е съществуващо, и без Когото всичко сладко е горчиво и едно нищо. (1 Йоан 4:8) 10

Бог трябва да има такава власт над всичко, което си ти, като над Своя собствена Несътворена природа.

Отдай се изцяло на Бога, така ще получиш Божествено влияние цялостно и чисто.

Вечното Слово не е приело този или онзи човек, а една свободна, неразделена човешка природа, която е била чиста, без индивидуални черти.

Тъй като човешката природа била приета от Вечното Слово просто, без индивидуални черти, затова Образът на Отец, който е Вечният Син, се превърнал същевременно в образ на човешката природа.

Защото, както е вярно, че Бог е станал човек, така е вярно също, че човек е станал Бог.

Св. Павел изпаднал в екстаз на третото небе. Първото небе е едно отделяне от всякаква плът; второто е отчуждаване на себе си от всякаква образност, а третото е едно чисто, непосредствено познаване в Бога. (2. Кор. 12:2) 11

Божиите Природа, Битие и Живот се състоят в това Той да споделя Себе си и да отдава Себе си напълно цялостно. (1 Йоан 4:8)

Благодарение на това, че Бог е Единственият, Битието Му принадлежи – това означава, че Той е Битие на Себе си, че е чисто Битие, че Той е Битие на всички неща.

Във всичките си дела създанията искат да подражават на Бога.

Целият живот и съществуване на създанията са един зов и едно бързане те да се върнат отново при Онзи, от Когото са произлезли.

Ако някой ме попита: „Къде е Бог?“, бих отговорил, че Той е навсякъде.

В Бог, Който е Дух, нещата са без място и без граници.

Така както Бог е неизговорим, и неразбираем, така и всичко в Него е по неизговорим начин.

Който подчини желанията и сърцето си на Бога и с това постави волята си в Неговата, и не поглежда към сътвореното: който би „излязъл“ по този начин от себе си, той би дарил наистина отново себе си.

Човек трябва да остави Бог да прави с него каквото си пожелае, или така сякаш той изобщо не съществува.

В писанието се казва: „Да бъде Волята Ти!“, а би било по-добре да се каже: „Да стане волята Твоя!“ – така че моята воля да стане Неговата Воля, така че аз да стана Той. (Мат. 6:10)

Ако Бог ми би дал нещо без Неговата Воля, аз не бих му обърнал внимание, защото, и най-малкото, което Той ми дава по Негова Воля, ме прави блажен.

Всички създания са изтекли от Волята на Бога. Ако можех да желая само Божията доброта, тази воля би била толкова благородна, че Светият Дух би потекъл непосредствено от нея.

Господ казва: „Никой не познава Отец освен Сина и никой не познава Сина освен Отец“. Истина е: ако ние искаме да познаем Отец, трябва да сме Сина.

Когато Бог те намери готов, Той трябва да действа и да Се „излее“ в тебе, също както, когато въздухът е чист и прозрачен, слънцето трябва да се „излее“ в него и нищо не може да му се попречи да го направи.

Нашият Господ Се обръща към народа: „Аз стоя пред вратата и хлопам, и чакам; който ми отвори, с него искам да вечерям“.

Няма нужда да търсиш Господ тук и там. Той не е по-далеч от вратата на сърцето.

Господ стои тук, очаква и чака някой, който е готов да Му отвори и Го пусне да влезе. (Откр. 3:20)

Не е нужно да викаш Господ отдалеч. Той е по-нетърпелив от теб да Му отвориш.

Бог те желае хиляди пъти повече отколкото ти Него.

Отварянето и влизането е само един момент.

Трябва да знаеш, че Бог не може да бъде празен или без нищо в Себе си. Да бъде едно нещо празно или кухо, дори и в най-малка степен, това не може да се търпи от Божествената природа.

Ето защо, ако смяташ, че не намираш Бог или че Той не е в тебе, това не е вярно.

Бог, Създателят на природата, не търпи нещо да е празно.

Ако ти вярваш, че чрез сближаване, споменаване, любезности или други особени дела ще отидеш по-скоро при Бога, отколкото, ако си над печката или в обора, тогава ти все едно вземаш Бог, увиваш Му кърпа около главата, а после Го скриваш под някоя пейка.

Защото, който търси Бог по този начин, той взема начина и оставя Бог, Който е скрит в начина.

Който обаче не търси Бог по определен начин, той Го взема такъв какъвто е Той сам по Себе си и този човек живее със Сина и той е самия Живот.

Там където престава да бъде личността, там започва да бъде Бог.

Бог не иска нищо друго от теб освен това ти да излезеш като сътворено създание от себе си и да Го оставиш Той да бъде в тебе.

И най-малкият сътворен образ, който се образува в теб, е също толкова голям колкото и Бог. Защо? Защото ти отнема целия Бог. Защото, там където влезе този образ, Бог и цялата Божественост, трябва да отстъпят.

Христос стои от дясната страна на Своя Отец.

Най-доброто благо, което Бог може да предложи, е Своята Дясна Ръка.

Цар Давид казва: „В Божиите очи хиляда години са като един ден, който е отминал“, защото всичко, което е ще бъде и което е било, всичкото това там е в едно „сега“. (Псалми 89:5)

„Яков, патриарха, стигна до едно място и искаше да почива вечерта, когато слънцето залезе.“ Казва се „до едно място“, но не се посочва кое. Това място е Бог. (1 Битие 28:10)

Бог няма собствено име и е едно място, и едно разположение на нещата, и е естествено място за всички създания.

В своята върховна извисеност и своята чистота Небето (Божественото) няма място. В своя отпадък обаче, своето действие, то е място и разположение на всички телесни неща, които са под него. И огънят е място за въздуха, и въздухът е място за водата, и за земята.

Това място е неназовано… Всяко Слово, което можем да кажем за него, е по-скоро едно отричане на онова, което Бог не е, отколкото да е едно изричане на онова, което е Той в действителност.

Това било забелязано от един велик Учител, който установил, че онова, което той можел да каже с думи за Бога, не можело да се каже така, че да не съдържа нищо погрешно за Него в себе си.

Ето защо да мълчим за Бога значи много повече, отколкото да говорим за Него.

Сега ние казваме, че Бог е Дух. Това обаче не е вярно. Ако Бог беше един Дух, Той щеше да бъде изречен.

Св. Григор казва: „Онова, което говорим за Божествените неща, ние трябва да го изричаме трудно, защото то не трябва да се изразява с думи“.

Колкото повече се издигаме с нашето познание, толкова повече ние сме едно в Сина. Ето защо Отец изрича Сина по всяко време в Единството и излива в Него всички създания.

Бог е Единственият и защото е Единственият, затова има Битие.

И защото Бог в Своето Битие е чисто Битие, затова Той е Битие на всяко нещо.

Нищо не е истински цялостно като Бог, защото нищо сътворено не е чисто Битие и още повече Разум.

Съществува само Бог и Той е Разум или мислене, и Той е просто само мислене без да има друго Битие освен Него.

Нищо освен Бог не може да бъде чисто мислене – Разум. По-скоро то има едно битие, което е различно от мисленето. Иначе то нямаше да бъде създание, защото мисленето не може да се създава и защото „битието е първото от създадените неща“.

В действителност съществува само Бог и Той е Разумът или мисленето, и Той просто е само мислене без да има друго битие към Него.

Само Бог придава Битие на съществата чрез Разума, защото само в Него Битие и мислене са идентични.

Единственият Бог е Разум и Разумът е Единственият Бог. Ето защо Бог не е никога и никъде Бог освен в Разума.

Само в Бога Битието е идентично с мисълта.

Извън Разума човек намира и среща само различия и други подобни. „Ти обаче си винаги същия“. Идентичност означава Единство. (Псалми 101:28)

Св. Августин казва: „Там където намерих Истината, там намерих своя Бог, самата Истина“. Следователно да се издигнеш до Разума и да му се подчиниш означава да се обединиш с Бога.

Да станеш обединен, да си едно означава да си едно с Бога.

Бог е Единствен и всяко битие извън Разума е едно създание. То е нещо, което може да се създаде, то е нещо различно от Бог, то не е Бог.

Битието е първата Реалност и първото отделяне. В Разума обаче, в Бог няма отделяне.

Ето защо в писанието се предупреждава да напуснем този свят, да напуснем себе си, да забравим неговия (на битието) дом и дома на неговия род, да напуснем неговата земя и неговите роднини така, че човек да израсне до един по-велик народ така, че всички народи да бъдат благословени в него, което означава в онзи, който се е отрекъл от всичко. (Битие 12:1 – 3)

При Бог не съществува никаква изменчивост, никаква възможност различна от Реалността.

Според Св. Августин подобие има във всяко създание, образ на Бога обаче има само в разумното същество. (Мат. 22:20)

Образът е едно изливане от Дълбината, при което всичко външно мълчи и е изключено.

Синът, Образът е в Отец и Отец е в Него. Синът в Отец е едно с Него. (Йоан 10:30 – 38)

Синът не е „нито направен, нито сътворен“.

Синът не е възникнал посредством Волята на Отец, а от Неговата Природа или естествено.

Синът е съвършеното отражение на Отец и затова Той вдъхва Любовта, Светия Дух.

Светият Дух също е несътворен, защото той остава в Образа и Образът в него.

„Образът“, Синът, „Първороденият“ заедно с Отец и Светия Дух е началото на всяко творение. (Кол. 1:15)

Ако искаме да познаем Отец, трябва да сме Сина.

Как ставаме Божии Синове? Като имаме същото съществуване, каквото има и Сина.

Какъв е Божият Син или как узнава човек, че е станал такъв, след като Бог не прилича на никого? След като е в природата на Бога, да не прилича на никого, следва, че е необходимо ние да станем Нищо така, че да можем да бъдем пренесени в същото онова Съществуване, което е Той Самият.

Ето защо, когато стигна дотам да съм се превърнал в Нищо и Нищото да се е образувало в мене, и да съм изнесъл и изхвърлил онова, което е било в мене, аз мога да бъда пренесен в чистото Съществуване на Духа.

Тук всичко, което е подобие, трябва да изчезне така, че аз да се превърна в Бог и да стана едно с Него, и една субстанция, и едно съществуване, и една природа и Божи Син.

И когато това се случи, тогава няма да има нещо скрито в Бога, което да не се открие и което да не стане мое.

Защото тогава аз ще стана мъдър и силен, и съвсем като Него, и едно и също с Него.

Тогава Сион ще стане един ясновидец, един истински Израел, което означава един виждащ човек: Бог, защото за Него няма нищо скрито в Божествеността.

Тук човек бива въведен в Бога.

За да бъдеш едно с Бога, в теб не трябва да има нищо внушено или образувано, което означава, че всичко, което е скрито в теб, трябва да се разкрие и изхвърли.

За да не остане нищо скрито за мен и всичко да ми се разкрие, в мен не трябва да има повече подобие и никакъв образ, защото никой образ не може да ни разкрие Божествеността или Божието Съществуване.

Ако остане дори само един образ в тебе или някакво подобие, ти не можеш да станеш едно с Бога.

Св. Павел казва: „Вие трябва да се обновите в Духа!“ Обновяването обаче се отнася до създанията, които са под Бог. (Ефес. 4:23) 12

Обновяването не се отнася до Бога, защото всичко Божествено е вечно; а качество на Вечността е: Битие и младост в нея да са едно.

Бог съдържа образите в Себе си като Бог, а не като душата или някое друго създание.

В Бог няма нищо ново и никакъв образ. Докато в нас има както ново, така и вечно.

Тъй като Бог е Битието, Той дава на всяко нещо Битие и всичко, което принадлежи към пълнотата, Истината и добротата, защото то принадлежи към Битието. Злото обаче грехът, лъжата и всичко, което принадлежи към несъществуващото и към нищото и има вкуса на нищото, Той го отказва: „Вие се молите и не получавате, защото зле се молите“, защото Той отказва нищото. (Яков 4:3) 13

Знак за това, че някой цялостно е възкръснал с Христос, е че той търси Бог извън времето. А извън времето Бог се търси само от онзи, който търси без време.

На най-малкото Бог се отдава най-много; с него Той споделя напълно Себе си.

Божият изход е Негов вход.

„От Него, чрез Него и в Него е всичко“ Всичко е така в Него, че нито Отец щеше да е в Сина, нито Синът да е в Отец, ако Отец не беше същото със Св. Дух или Синът същото като Св. Дух. (Рим. 11:36) 14

Блаженството на Бог се състои в това, че Той напълно познава Себе си и люби Себе си, и Се радва на това.

Бог чувства и вкусва Себе си. С вкуса, с който Бог вкусва Себе си, Той вкусва всички създания, но не като създания, а създанията като Бог.

Бог вкусва Себе си във всяко нещо. Слънцето изпраща своите лъчи към всички създания и онова, което то огрее, го привлича към себе си. Въпреки това слънцето не губи от силата на своята светлина.

Всички създания се развиват към своята Върховна пълнота, която е Бог.

Бог и Абсолютът се различават помежду си така както Небето и земята.

Бог започва да съществува и престава да съществува.

Само Аз връщам създанията обратно при Бога.

Пророкът казва: „Бог води праведните през един тесен път към широката улица така, че те да достигнат простора, което означава: истинската свобода на Духа, който е станал един Дух с Бога“.

Няма нещо, което да ми е толкова близко, така както Бог и аз съм толкова сигурен в това, както и в това, че живея.

Дори понякога твоите големи прегрешения да искат толкова много да те прогонят, че да не можеш да се видиш като близък с Бога, въпреки това трябва да възприемаш Бог като близък на себе си. Защото има едно голямо зло в това, че човек се отдалечава от Него.

Бог ми е по-близък отколкото съм аз на себе си. Моето съществуване зависи от това: Той да ми е близък и да Го има.

Бог е близо до нас, но ние сме далеч от Него.

Бог е вътре в нас, но ние сме отвън.

Бог е у дома, но ние сме на чуждо място.

Бог е еднакво близък на всички създания.

Приятелите на Бога никога не остават без утеха; защото онова, което Бог желае, било то утеха или не-утеха, за тях е най-голямата утеха.

Добрият рицар не се оплаква от своите рани, когато вижда царя, който е ранен с него. Господ ни предлага едно питие, от което Той Самият е пил преди това.

Господ не ни изпраща нищо, което да не е правил или което да не е изстрадал преди това. Ето защо ние трябва много да обичаме страданията.

Докато е бил на земята Христос не е правил нищо друго освен да страда.

Ако човек сравни едно създание с друго, то изглежда хубаво и е нещо; ако иска обаче да го сравни с Бог, тогава то е едно нищо.

Това, че един човек намира в живота си покой или пристан в Бога, е добре; това, че той понася страданията в живота си търпеливо, е още по-добре; но да намира покой в изпълнения си със страдния живот, това е най-добре.

Небето (Божественото) е чисто и ясно без никакви петна. До него не се докосва нито времето, нито пространството. Преходните неща нямат място в него.

Божественото не е във времето. Неговото движение е невероятно бързо.

Движението на Божественото е без време, но от него идва времето.

Само в Бог е цялото Божествено Съществуване.

Всеобхватното, доколкото то е всеобхватно, е Бог и всичко не-всеобхватно, доколкото то не е всеобхватно, не е Бог, а нещо сътворено.

На всяка любеща душа Господ казва: „Заради вас Аз станах човек. Ако вие обаче не станете богове заради Мене, тогава вие ще постъпите несправедливо спрямо Мене“.

И още: „С Моята Божествена Природа Аз живях във вашата човешка природа така, че никой не познаваше Моята Божествена Сила и хората ме виждаха да живея като един обикновен човек“.

„По същия начин и вие трябва да се скриете с вашата човешка природа в Моята Божествена природа така, че никой да не забелязва у вас вашите човешки недостатъци така, че вашият живот да стане преди всичко Божествен така, че човек да не вижда във вас нищо друго освен Бог“.

Ако Христовата Субстанция, Съществуване и Природа са мои, следва, че аз съм Божи Син.

Синът на Отец е Син по отношение на вечното в Себе си и това Той го има от Отец.

Онова, което има Синът, Той го има в Себе си, защото Той е едно с Отец по Битие и по природа.

Затова Синът има Битие и начин на съществуване изцяло в Себе си и така Той казва: „Татко, така както Аз и Ти сме едно, така искам и те да са едно“. (Йоан 17:11), (Йоан 17:21) 15

И така както Синът – Христос е едно с Отец по Битие и по природа, така и ти, като Син, си едно с Отец по Битие и по природа, и имаш всичко в себе си така, както го има и Отец в Себе си. Ти нямаш нужда да го заемаш от Бог, защото Бог е „твой“.

Блажен е човекът, който е стигнал дотам да трябва да получава със Сина от Онзи, от Когото Синът получава.

Бог иска от нас да ни намира свободни и непоклатими, когато ни казват, че сме фалшиви и неистински хора и каквото и да е било друго, което може да се каже за нас, с цел да ни бъде отнето доброто име.

Бог иска ние да сме такива не само, когато хората говорят лошо за нас, но също и когато действат злонамерено срещу нас и ни отнемат помощта, от която ние не можем да се откажем поради нашите житейски нужди, и то не само по отношение на необходимостта ни от Божествените неща, но също и когато това вреди на нашето тяло.

Бог иска ние да сме необвързани и непоклатими също и когато хората, макар ние да даваме най-доброто от себе си, когато работим, го обръщат по възможно най-лошият начин срещу нас, който може да си представим.

Бог иска ние да понасяме това не само, когато то идва от хората, но също и от Него, когато Той оттегля утехата на Своето присъствие от нас и Се държи така сякаш има издигната стена между нас и Него; и когато Той, в случай, че ние отидем при Него с нашите страдания, за да търсим утеха и помощ, Се отнесе така с нас, като че затваря очите си, защото не иска нито да ни вижда, нито да ни чува и като че ни оставя сами в борбата с нашите нужди, така както Христос е бил изоставен от Своя Отец.

В такъв случай ние трябва да се скрием в Неговата Божествена природа така, че в нашата неутешимост да бъдем така непоклатими и да не може да си помогнем с нищо друго освен с думите на Христос, Който е казал „Татко, в Твоите Ръце предавам Духа си!“