До четвъртото тяло мислите са господари на човека, мислите, чувствата, емоциите, настроенията и т.н. Пак казвам: няма значение дали са положителни или са отрицателни, защото положителните след време ще станат отрицателни, отрицателните ще станат положителни и т.н., те ще се сменят, защото човек си остава извън реализацията. До четвъртото тяло човек няма истинска духовна реализация. Той няма истинска духовност, той е извън духовния живот. Може да има положителни мисли, но той не е духовен, той си остава извън. Това означава, че положителни мисли без будност са също опасни. Някои мислят: най-важно е да съм здрав. Само че това не пречи да оглупееш. Може да си здрав и може да оглупееш, може да се разболееш пак, защото глупавият винаги ще се разболява, само че ще сменя болестите. Това е разликата, че от една болест ще пътува към друга. Положителни мисли без будност, т.е. без душа, без участието на висшата душа, са също опасни.

В петото тяло – както казах – ти лично решаваш дали да си спокоен. Примерно когато един от богомилите, когато са го изпращали на клада през 1111 г., Василий, той си е наложил спокойствие. Няма значение дали ще е на клада, или дали ще го убиват. Но има и по-тежки случаи от него, които са били господари на себе си. Това е един от големите богомили, наречен Симеон Антипа. Това е един от най-жестоко обезобразените хора от църквата, когато властта се е съединила с църквата, понеже този човек, едно от най-великите същества, посветени, е съхранявал тайните книги на богомилите, които в момента се намират в Малта, пазят се от посветени, този човек именно е съхранявал най-дълбоките книги и как ли не са го мъчили. Примерно Николай Райнов обяснява в книгата си, в тайната книга за богомилите, първо са му изрязали езика с ножица, после са му овъглили очите, в ушите са му слагали олово, горещо олово, какво ли не са правили, мокрили са го с вода и са го поставяли в жарава, нищо не е казал. Когато са го закарали при патриарха на църквата, патриархът изпитал едно състрадание, но това е глупаво състрадание, защото те заедно са избрали да го измъчват, а той не се е намесил. Но този човек е останал верен на себе си; такива хора в бъдеще постигат много силно пето и шесто тяло, с изключителна динамика, нова нервна система, ново устройство на тялото, едно тяло, което е абсолютно недосегаемо за злото. Това е пътят, по който се изработва истинско духовно тяло, чрез страдания, но не чак чрез такива, това е за определени посветени само, но страданията изработват огненото тяло на човека, когато човек става неуязвим за злото.

В петото тяло ти решаваш да си спокоен, а не твоите мисли или чувства, защото мислите, както казахме, са живи същества, чувствата са също живи същества, желанията са астрални същества, но в петото тяло ти ги управляваш.

Оптимизмът на четвъртото тяло е полезен, но елементарен, защото, пак повтарям, той просто не е чиста духовност.

Ето, накратко ще кажа нещо за прехода от четвъртото тяло към петото и шестото.

Първо: Трябва да се насочиш изключително към Истината, за да ти стане тя приятел. Това е пътят на четвъртото тяло и спасението от четвъртото тяло. Изключително насочване към Истината – това е само посока.

Второ: Това е свързано с петото тяло – трябва да се отдадеш на Истината – тука вече не е само да си се насочил, а тука вече се оформя нещо друго – отдаване, това става с душа. След като си се насочил изключително, ти постепенно придобиваш един елемент в четвъртото тяло, който ще те изведе в душата, в петото тяло. Тогава вече в петото тяло трябва да се отдадеш на Истината, за да ти стане тя път. Тука Истината вече се превръща в твой път.

Трето: Трябва напълно да се слееш с Истината – тука вече не става въпрос за отдаване, а трябва напълно да се слееш с Истината, за да стане тя за тебе вечен живот. Тука тя вече не е път, а вече е живот, и то вечен живот, живот в дълбочината на шестото тяло. Това е живот в дълбочината на шестото тяло.

По друг начин казано: Чистият ум, пречистеният ум, или чистият човек, търси Истината, т.е. съкровеното или душата си, натам е насочен той.

Петото тяло, т.е. душата, общува с Бога, с Истината, тука вече има общуване, можем да го наречем свещен диалог, но все пак има още диалог. Душата все още търси, обогатява се, иска, обаче тя живее в хармония в своето богатство. Тя е блажена, но това не е крайната цел на ученика.

А в шестото тяло вече има сливане с Истината. Тука блаженството не е достатъчно, а има една по-висока степен, която е сливане с Истината.

За седмото тяло, разбира се, е трудно да се говори, защото там човек трябва да се раздели с всичко, даже трябва да се откаже от своята душа и от своя дух. Напълно да се разтвори в Бога и да разбере, че тайната на Нищото е най-дълбоката тайна на живота.

7 август 2001 г.

Медитацията

(лекция 9)

Злото

(първа идея за размишление)

Учението на Дао

(лекция 10)

Истината

(втора идея за размишление)

МЕДИТАЦИЯТА

(лекция 9)

Първо: трябва да се знае, че медитацията е винаги извън ума, няма вмешателство на ума. Тя се осъществява извън пределите на ума. Медитацията е извън ума. Това означава тихо и безмълвно да навлезеш в собствената си дълбочина, която е извън четирите тела. Истинската медитация е състояние без мислене, т.е. няма умствени процеси, няма разсъждения, няма вмешателство на ума, понеже човек се слива с дълбокото в себе си, т.е. душата и духът, петото и шестото тяло. При медитация човек се слива с дълбокото в себе си и няма умствени процеси, умствени решения. Учителят казва за човешкия дух в човека, че да го постигнеш, това е едно велико изкуство на сливането. Не разсъждение, а сливане, едно велико изкуство на сливането. Това означава, че медитацията е уединение в своята съкровена същност. Четвъртото тяло на човека, умът, умственото тяло, му предава разсъждения и размишления. При петото тяло, когато медитацията се осъществява чрез душата, тогава медитацията предава на човека свещено знание, не просто знание, а свещено знание. При сливане с шестото тяло медитацията предава на човека дух, дух и безмълвие. Защо? – Защото шестото тяло, т.е. човешкият дух, е толкова свръхзапълнен, такава запълненост, такава всеобхватност и пълнота на живота, че няма нужда от никакви знания и от никакви мнения. Той схваща нещата естествено, разбира ги първично и затова няма нужда от знания. Те за него са ограничение.Дори и свещените писания ограничават човешкия дух, но за душата те са нещо много важно. Шестото тяло не прави човека знаещ, а безмълвен, можем да кажем медитативен, но в един по-дълбок смисъл, не просто мълчалив. Хората казват: „Мълчанието е злато“, но както ще видим по-нататък, мълчанието е злато само когато е качество на петото тяло. Истинското мълчание е качество на петото тяло и на душата. Когато умът мълчи, мълчанието не е злато, а е нещо съвсем друго, това е едно бедно мълчание, повърхностно. Затова Учителят казва, че и „рибите мълчат, но не са мъдри“ – те много мълчат. Тука в шестото тяло нещата се схващат без никаква нужда от знания, мнения и изразяване, просто пълнота – схващат се и има пълнота, човек знае как да действува, без да има нужда от знания, методи, правила, техники и т.н. Защото тук човек е открил своята божественост, своята пълнота, и то такава пълнота, че няма място за никакви знания и методи. Защото има хора, които все искат правила, техники, методи, все искат да практикуват. А в неделя имах една лекция в София, идва един възрастен човек при мене и казва: Много съм зле, само ти може да ми помогнеш. – За първи път го виждам, казвам: Зависи, може и да помогна, може и да не ти помогна. – Обаче той посегнал на жена си, насилие, и тя му сипала отрова и той сега останал с половин мозък, и иска да се самоубива, отчайва се, казвам му един метод, казвам му втори, той на нищо няма доверие. На такъв човек е много трудно да се помогне, защото е станало късно. Някои казват: „никога не е късно“, но има една категория хора, за които е късно. Можем да се молим за тях, за да ги подобрим в другия живот или в бъдеще и донякъде да смекчим съдбата им в този живот, но някои искат напълно да ги преобразим, но вече има много такива случаи, въобще не може да става въпрос за помощ, а само за смекчаване, понеже насилието в тях е живо. Връзката им със злото е силна и такъв човек ако го излекуваш или ако му помогнеш, е много опасно. Там има най-различни такива интересни случаи, не искам да ви занимавам, но се сещам за още една от възрастните сестри в братството, тя ми е симпатична като този човек, но по друг закон. Тя идва и ми носи подарък, казва: Аз съм много бедна, обаче много исках да ти подаря нещо и ето ти тези увехнали цветя. – Едни много увехнали цветя, разбира се, това е по-хубаво, че не ги е късала, мен ме зарадва това, че тя не ги е късала. – Аз, казва тя, ги взех от едни казани тука с боклук. – Обаче аз се зарадвах на красотата на душата ѝ, защото макар и бедна, тя иска нещо да даде. Тя видя, че аз видях нещо в душата ѝ, между нас стана една много хубава връзка, а нея никъде не я търпят в братството и каза: Само ти ме търпиш, тука ще идвам на тези лекции. – Казвам: Добре. – Има много такива случки, но те показват нещо друго. Те показват какъв трябва да е нашият таен подход. Някой път външно може да изглеждаме строги или особени, но вътрешно не трябва да има душа, към която да нямаме свещено отношение, каквато и да е тя, както и да изглежда. В новата книга, която издадох скоро „Учителят като съкровена мистерия“, има много такива закони и мерки за отношенията към нещата. Там са свързани главно с Учителя и от него ще се учим на съкровен пример, Учителят като извор, Учителят като мъдрост, неговият свещен подход и т.н.

Който може да медитира истински, открива, че физическото присъствие на Учителя не е необходимо, не е нужно. Който може да медитира истински, т.е. който може да се слива със своята висша душа и със своя дух, той няма нужда от физическо присъствие. Аз познавам хора от Сант Мат, които посещаваха години наред Учители с физическо присъствие и накрая напуснаха учението и взеха да идват при мене и ме питат могат ли да станат ученици? Това е друг въпрос. Става въпрос, че физическото присъствие е нещо второстепенно. Кое е същественото? Същественото е дали ти самият си в любовта. Ако ти си в любовта, ще имаш Учител. Дали ще е отвън, дали ще е отвътре, ще имаш правилно вътрешно ръководство. Ако ти не си в тази съкровена и Божествена любов, както казва Учителят, и миналия път го казах: Ако ученикът не върви в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, всички велики Учители да се съберат около него, с нищо не могат да му помогнат. Всички велики Учители остават безпомощни, защото той е избрал друг път. Учителят казва: Ако ученикът не се движи в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, не може да му се помогне. Може да имаш хубаво желание да му помогнеш, но няма условия. Когато няма условия, означава, че висшият свят не участва. Това означава, че няма условия. Трябва да се чакат, човек трябва да ги изработи и да се подготви. Когато си в медитация, никога няма отговори от ума, защото тогава ти си дълбок. Не си умствен, не си сърдечен, а си дълбок. Медитацията, това е силата на петото тяло – висшата душа, а нейната дълбока тайна се крие в шестото тяло. Това може да се изрази приблизително така: обикновените ученици вървят по пътя към Учителя, понеже не са разбрали нещо съществено, изгубили са нещо съществено, те вървят по пътя към Учителя. Това е до четвъртото тяло. При петото и шестото тяло вече законът е друг, изразен е така: не да вървиш към своя свят Учител, а заедно с Него, това е разликата. Не да вървиш към него, това е посока към някакъв обект, а едно с него, едновременно, заедно с него. Шестото тяло отговаря на петото тяло, но не чрез знания, а чрез откровения – това е една друга тънкост. На даоски език казано: Дао не говори, но отговаря. Даоските мъдреци казват, че Дао не говори, понеже е толкова изпълнено, такава велика пълнота, че няма нужда. Обаче от някакво състрадание слиза надолу и говори, това е закон на любовта. Дао не говори, но отговаря. Това е едно просто естествено отношение на Дао, т.е. на Нищото, тъй като човешкият дух е най-близко до Нищото. Това е отношение на Нищото, на пустотата към светостта на душата. Това е едно много дълбоко и свещено отношение, същевременно естествено. В медитацията отговорите идват извън пределите на ума. И както казах, някои търсят Учителя. В известен смисъл това е правилно, но в един много по-дълбок окултен смисъл не е правилно. Някои търсят Учителя, но Учителят не е външно същество, той не е личност, а е вътрешна идея. Преведено това означава следното: Учителят, това е твоята дълбочина. Дали може да се домогнеш до нея, това е друг въпрос, но там се намира твоят Учител, на вътрешен план. Вашата дълбочина – това е вашият Учител. По-ниската степен е петото тяло – душата, говорим за висшата душа, тя е учител на човека и може да го ръководи правилно. Защо? – Защото тя има желанията на Бога. В по-дълбок план това е човешкият дух, той е още по-дълбок и той е всъщност Учителят. От една гледна точка душата е ученикът, духът е Учителят. А когато вече говорим за Учителя в най-дълбокия смисъл – Абсолютното Нищо – това е вече нещо Универсално, то ръководи и духа, и душата. Всъщност думата Учител, в най-дълбокия смисъл, означава Нищото. После ще стане въпрос в учението на Дао като идея. Но до четвъртото тяло човек няма дълбочина, може да си я въобрази, но това няма нищо общо с дълбочината. Както и преди обясних, дори и когато човек е голям оптимист, в четвъртото тяло човек може да стане голям оптимист, но оптимизмът е нещо елементарно и повърхностно и той трябва да се надрасне.

Сега ще ви кажа два метода, с които постепенно се върви към истинска медитация. Пак казвам постепенно, защото това е метод на бялото братство, не бързо, а постепенно.

Един от методите, чрез които човек става все по-медитативен, т.е. все по-сливащ се със своята дълбочина, това е мълчанието. То трябва да се проучва като наука. Ще обясня накратко, тъй като има няколко вида мълчание. Тука няма да се спирам подробно, но ще загатна за двата вида.

Става въпрос за мълчание, изпълнено с любов към живота, а не онова наложено мълчание на ума. Налагаш му да мълчи, обаче това е насилено мълчание, умствено, то не води до проникване в душата си. Защо? Защото умът участва – неговото качество е привързаност, той е привързан към своето мислене много силно. Умът се различава по това, че той има едно качество на силна привързаност, той е привързан към своето мислене, не се отказва от него, освен ако не стане някоя катастрофа и пак зависи. Затова Айнщайн е казал една много хубава мисъл: По-лесно е да се унищожи, да се разруши атомът, отколкото предразсъдъкът на човека. Човек може да умре и да си носи заблужденията в другия свят и пак да дойде с тях. Умът е изключително привързан. Т.е. какво искам да кажа: той винаги говори, ако външно не говори, вътрешно мърмори, обаче говори, няма значение дали външно или вътрешно, той е привързан и винаги говори.

Нужно е мълчание, изпълнено с любов, любов към мълчанието като съхранение на своята душа. При мълчанието душата се съхранява. Учителят казва: Когато замълчиш, заключваш устата си, умът е заключен и душата се пробужда. Почват едни по-тънки наблюдения. В момента вие печелите, вие мълчите, аз говоря, макар че аз обичам мълчанието, но в момента е така, вие печелите. Когато мълчанието е наложено, това не дава Божествен резултат, т.е. не подобрява, не постига връзката с душата, защото то е наложено, това е дисциплина. Както ще видим по-нататък, Дао няма нищо общо с дисциплината, защото то живее истинолюбиво. То няма нищо общо със законите, не му трябват закони, защото живее с истинолюбие. И ще видим, че всички техники и правила нямат значение, ако човек не е истинолюбив. После ще стане въпрос и за това.

Мълчанието с любов създава покой и дълбоко спокойствие. Затова Учителят казва: Само спокойствието може да те научи да мислиш дълбоко. Защо? Защото в спокойствието ти си застинало море, огледалото е ясно и Бог може да се отразява в тебе, душата може да се отразява в тебе, духът може да се отразява в тебе и Учителят може да се отразява по един правилен начин. Тогава си абсолютно медитативен, медитативен означава тотално възприемане, това е аурата на абсолютно доверие. Затова има една такава поговорка, която е много ценна: „Когато морето е спокойно, мравките излизат да пият вода“. Когато морето е спокойно, няма риск за тях. Те могат спокойно да излязат да пият вода. Това е духовното огледало.

Другият метод – след време ще говорим повече за мълчанието, тука така бегло споделям – при който човек става все по-медитативен, е пасивната будност, това, което даоистите наричат „водата“, силата на водата, а това означава още мекотата в човека, благостта, но будната благост, не онази мързелива пасивност, а будна, хем пасивна, хем будна. Тази будност е естествено вродена в човека, тя не е нещо създадено или сътворено, въпросът е човек да я открие в себе си. Тя е преди всичко създадено, преди да са създадени нещата, човек е имал тази будност. Затова Учителят казва: Нещастието е създадено. Човек много се е трудил, един живот, два живота, три живота, сто живота да го създаде, много усилия, много е работил по този въпрос, да си изработи нещастието в най-различен вид и форма, докато щастието не е създадено, то постоянно тече. Няма какво да го търсиш, то е винаги тука. И блаженството постоянно тече, и Истината е всякога тука. Затова говорихме за онази идея Йова Шама – всякога тук. За нещастието се искат много усилия, а за щастието няма нужда от усилия и за блаженството също.

Когато обединиш любовта с мълчанието, тогава умът постепенно започва да се пречиства, т.е. да изчезва. Колкото повече умът изчезва, толкова повече се пречиства, или обратно, колкото повече го пречистваш, толкова повече изчезва. Накрая остава Божественият ум в човека. Това е вече истинско ръководство, той става слуга на човешкия дух. Изчезва човешкият ум, изчезват всички разсъждения, които са го подвеждали, остава една малка бяла точка, светла. Това е Божественият ум, който се ръководи от шестото тяло, тогава вече умът е слуга и никога не може да обърка човека и да го подведе. Преди това е бил господар, човек го е слушал и винаги е обърквал живота си. Това е ставало постепенно от живот в живот и сега картината е ясна.

Мълчанието на петото тяло, т.е. на висшата душа, е злато, а както казах, мълчанието на четвъртото тяло е бедно, елементарно и повърхностно. Мълчанито на петото тяло е красиво, жизнено и благоухаещо, още освободено от вмешателство, т.е. както даосите го наричат „незаето“– това мълчание е незаето, умът го няма. Това мълчание е тихо и сияещо, то е една вътрешна благодат. Мълчанието – както казах – на четвъртото тяло, на ума, е привързано, защото човекът на ума е привързан към своето мислене или към своите болести. Аз съм срещал такива хора, толкова привързани. Една сестра каза: Аз обичам болестта, не я давам. – Казвам: Добре, няма проблеми. – Това е привързаност. Тази привързаност е подобна на алкохола, именно затова в тази област често се раждат фанатици, в четвъртото тяло се раждат фанатиците. Какво означава думата фанатик? Само с едно изречение ще ви я обясня. Това означава преданост без любов, най-лошото нещо. Това означава фанатик.

Истинското мълчание не е качество на ума, то няма нищо общо с въображението. Човекът на четвъртото тяло не може да се уединява в медитация и да чака тя да се случи, но той ако е буден, може да се моли. Молитвата е другият метод, който подготвя в бъдеще сливането с истинската медитация. Така обикновено като цяло в Сант Мат много не обичат молитвата, някои от Сант Мат обичат някои видове молитви, но скоро дойдоха хора от Сант Мат, на които им се случило нещастие, понеже те обичат само медитацията, всъщност не медитация, а размишленията. И ме питат какво да правят, защото все медитират, все медитират, пък станаха някои нещастия, защото те не са извървели пътя на молитвата, който въвежда, пътя на истинското мълчание, не са постигнали онази Божествена любов, от която се ражда истинската медитация. А пътят на молитвата е много продължителен процес, дори и Учителите, които имат истинска медитация, продължават да се молят, защото е толкова важно. Но подценявайки този въпрос, хората изпадат в така наречената медитация – понеже обичат тази дума – а тя означава сливане с първичната светлина – това е светлината на духа. Но има много посветени и полу-посветени, аз срещах много такива, в София имах среща с много такива, които не са в пътя. После ще видите Дао какво казва за пътя и кои са в пътя. Истинското мълчание не е качество на ума поради привързаност и затова той не може да се уединява. Какво искам да кажа. Ако вкараме двама човека, единия, който има душа и познава душата си, и другия, който е умствен, в една пещера, още първия ден човекът на ума ще почне да се притеснява, той не може да се уединява, защото уединение означава – у Единния, в единния Бог, сливане с Бога, с висшите светове. Понеже не може, той се усамотява, влиза в самота, попада в самотата на егото, егото е самотно нещо и си внушава все по-голяма самота. На втория ден ще му стане много тежко, а вече не се знае на третия ден къде ще избяга. Докато за човека на себепознанието – на петото тяло, за него мълчанието е благодат, той няма да пита: „какво правя в тази пещера, защо съм тука“, ако той е поставен при тези условия, той ще направи връзка с душата си, с духа си, с Бога и ще намери разрешение на най-трудните въпроси. Преди време когато се наложи да тръгна за гората и да живея в гората, никога не съм поставял въпроса, какво ще правя там и как ще живея – просто тотално приемане. И си научих ценните уроци от там. Набързо разбрах къде се крие храната в природата, но когато преди време питах една сестра, тя така също имаше идея за гората, първият ѝ въпрос беше: „какво ще ям“ – и край, това означава, че гората не е за тебе. И няма да издържиш там и силите, които ще срещнеш, няма да ти откликнат и няма да ти помогнат, макар че те са много разположени, ако си буден и помагат на всяка крачка. Имах възможност там да се срещна и с много умрели, и външно с хора, които ги наричаме ние луди, обаче не са луди, ако ги обикнеш и отделно с групи животни, които и ме нападаха, и ме посещаваха, и т.н. Всичко туй благодарение на Учителя, научих едни ценни уроци, защото го бях приел тотално. Ако го приемеш тотално, ще израснеш, ако не го приемеш, ще имаш проблеми и няма да научиш туй, за което си отишъл.

Истинското мълчание е качество на петото тяло, т.е. на душата. Както казах, умът винаги обича да говори, ако искате съвети от него, ще бъдете смаяни, пълен е със съвети даже когато е в окаяно положение, той може да продължава да ви дава съвети.

Думата мълчалив означава на окултен език пасивен и бдителен едновременно, има голямо значение да си не само пасивен, защото може да станеш мързелив, то и сънят е пасивност, обаче не е медитация, защото там липсва другото качество, което е бдителност. Мълчалив – означава да бъдеш пасивен и бдителен, двете вървят заедно и подготвят човека за медитативност. Така човек узрява за срещата си с петото си тяло, т.е. със собствената си душа. В този смисъл медитацията е важна, защото издига човека над собствените му проблеми и също този човек не се занимава да разрешава проблемите на света и на хората, защото Учителят казва: Ако искаш да оправиш хората, ще ти побелее косата. Първо трябва да оправиш себе си, оттам се тръгва. Чак после вече по някакъв начин може да помагаш на хората, но трябва да знаеш методите. Те идват в медитация, и то доколкото отсреща човекът ги приема. Медитацията издига човека над собствените му проблеми, няма значение какво се случва, както после ще видим чрез законите на Дао. Има един златен закон в Дао: Дао е щастливо от подхода си, а не от ситуациите, които се случват. Един златен и дълбок закон. Дао е щастливо от подхода си, т.е. човекът на истинолюбието е щастлив от начина, по който действа, после ще го обясня чрез техния закон.

Да търсиш петото си тяло, означава да имаш свещена цел в живота си. Това означава следното, т.е. който има свещена цел в живота си, който търси своята душа, той никога не се извращава, това е закон, това означава, че търсенето му е правилно. Ако се извращава, той лицемери.

ЗЛОТО

(първа идея за размишление)

Говорили сме много за злото, тъй като трябва да го познаваме, не да го смятаме за враг, а да го познаваме и да го проникнем, и да го осветлим, да го преобразим.

Според окултната наука в същността на живота злото не съществува, т.е. то е нереално. На физическия свят привидно съществува, но това не означава, че физическият свят е реален. В същността на живота злото не съществува. Същността се намира в петото и шестото тяло, там злото не съществува. Учителят казва: Някои искат да направят дявола добър, никога няма да успеят. И казва Учителят: Не можеш да направиш дявола добър, но можеш да го направиш безвреден. Например идва ти една лоша мисъл, това са куршуми на дявола, внушения. Стреля той, внушава такива съвети да се самоубиеш и т.н., най-различни, или че си болен от рак, той обича внушенията, няма значение чрез човек ли ще ги изпрати или вътрешно. Учителят казва, че тази мисъл е като змия, почва да се усуква около тебе и той казва: Не я пъди, овладей я, не я убивай, а я укроти. Не можеш да я убиеш, тя след време ако я потискаш, ще избухне, ще стане още по-силна в тебе. Човек може да се моли, да иска да разбере какво означава овладяване. Срещал съм хора, като ги заболи зъбът и веднага: „Господи, помогни ми, помогни ми“ и т.н., кажи речи до припадък. Ами малко не искаш ли да потърпиш. Ами не знаеш ли, че търпението е важно. И винаги ли искаш бързо да ти се махне болката, защото тя те прави по-търпелив, по-издръжлив и по-овладян – само загатнах една идея, някои много бързат.

Едно нещо има, казва Учителят, с което можем да победим дявола, това е да не говорим никога лъжа, защото тя веднага става силен капитал за него и ставате все по-зависими от него. Да не говорим никога лъжа. Много често хората казват, че са изморени, това е качество на четвъртото тяло, т.е. хората са изморени от ума си, т.е. от собствените си неразумни желания. „Ама уморен съм“ – да, щом имаш неразумни желания, има кой да те уморява.

Другият важен момент за злото е следният. Злото е недостиг на вяра, а това означава, че е недостиг на любов. Щом има недостиг, винаги се пораждат малко или много страдания. Щом има недостиг, тази празнота трябва да се запълни и страданията идват да я запълнят и да произведат разум, не човешки разум, а Божествен. Някои се опитват с човешка логика да са разумни, това няма да стане. Преди около десет дена участвах в едно предаване в София по телевизията, по БТВ, бяхме поканени заедно със Зор Алеф, с Антон Дончев и един литературен критик, който стоя до мене. Идеята беше поначало неправилно извадена от ръководителката на предаването „Искрено и лично“, тя чела едно изречение от Учителя, харесало ѝ и направила предаване, аз реших все пак да участвам, повикаха ме. Идеята беше: да те обичат, значи да те изядат. А то от Учителя е казано така: „Да те обичат по човешки…“, а това вече е съвсем друго. Но когато заговорих за Божествената любов, всички се смутиха, даже и Зор Алеф малко се смути, после си поговорихме, гледаше ме така доста особено, както и да е, аз го харесах, защото има причина, така едно много приятно дете, след време аз съм решил да го поканя, той ми даде координатите си и мобифона, харесах нещо в него, смятам някой път ако е удобно, да му дам думата, защото обичам да му се радвам, стана ми много приятен, но това е между другото. Искам да кажа: литературният критик направи едно изказване срещу Учителя и изречението изглеждаше логично, имаше логика, но всъщност то беше една глупост, той не случайно каза, че го е заболял коремът още като ме е видял. Има разлика между човешката логика и Божествената. Той казва: Защо е необходим Учителят? Хората и преди Учителя са се обичали истински. – Логично изглежда, те и досега продължават да се обичат, само че нямат резултати. Не са стигнали още до онези методи, а Учителят е изнесъл много методи и дълбочини за любовта. Той е единственият, който е говорил най-много за любовта, и той сам го казва, макар че на друго място казва, че не е почнал още да говори, но по мои изчисления около десет тома дълбоки, дебели могат да се направят за любовта. Разбира се, не можах да му отговоря, че и преди Христос е имало християни, но е трябвало да дойде Христос. Просто там думата се взимаше така малко напрегнато, пък аз не исках така да взимам думата, че да се налагам, затова едвам едвам говорих два пъти по малко и реших да остана в мълчание, просто да наблюдавам, имаше и публика, тя трябваше да задава въпроси, стана въпрос за сексуалната любов, за човешката, всички взеха да се радват.

Без вяра заблуждението расте, трябва да се стремим да изработим вяра в себе си. А заблуждението си има своето възмездие вътре в самото себе си, това е наречено отчаяние. Те са тясно свързани, щом се заблуждаваш, може временно да се радваш, да, но това е временно, това е закон, след време ще те обхване едно отчаяние и ще питаш какво да правя, дано да не е късно.

Критиката означава, според Учителя, да даваш боеприпаси на врага, даваш му енергия, даваш му сила и той расте. Критика означава неразумност. Даваш боеприпаси на врага, т.е. правиш го силен, а той когато расте в сила, расте в неразумност. Така дяволът става силен в твоя живот чрез собствените ти думи, не чрез други думи, а чрез твоето минало, когато си натрупал такива думи и чрез твоето настояще. Така дяволът става силен чрез твоите собствени думи, това за него е капитал да те атакува и да те обсебва.

Само за малко ще се отклоня, така в София стана въпрос във връзка с тази идея, значи какво да се прави, когато човек е много потиснат, обсебен, идва му да каже нещо лошо на този, който го е обидил, или на близките си. Ами в момента на този напън кажи: „Господи, благодаря ти, обичам те в тези хора“ – и вместо да избухнеш и да кажеш някакво проклятие или някаква лоша дума, избухни с думата „Господи“ или с думата „Любов“, или „Обичам ви всички“. Няколко такива думи, това са такива бомби, които зашеметяват злото и критичните, астралните същества в човека. Разбира се, те няма да те харесат, ще кажат: на този човек му става нещо, нали – но няма значение.

Именно затова е казано: Не съдете, за да не бъдете съдени. Защо? Защото твоето съдене е неговият капитал, капиталът на злото.

Но когато имаш любов, ти не съдиш, това е една мярка, ако ти имаш любов – не съдиш, имаш забележки, но тава е друг закон, както сме говорили, забележката не е критика, тя е по закона на любовта. Когато имаш любов, ти не съдиш и затова в любовта злото е ограничено. Иска да каже нещо, но не може, задушава се. В любовта злото е ограничено, все едно е в затвора, любовта за него е затвор. Понеже Бог е Любов, в тази Любов злото е винаги ограничено, важното е ние дали сме в любовта. В петото тяло ние винаги сме любов, защото душата, нашата душа е изтъкана от любов, тя е просто любовта. Ако в нас има зло, то е защото имаме недостиг на любов и така ние не познаваме своето пето тяло. Именно затова е казано: „Познай себе си“. Защо? Защото познанието на себе си е будност, дарява будност, а будността никога не позволява на злото да живее. Злото живее, където няма будност. Будността никога не позволява на злото да живее. Кой е методът срещу злото, много елементарен, много пъти казван, пак ще го кажа. Учителят казва: „Накажи злото с добро, така прекъсваш развитието му“, нито му даваш енергия, нито му даваш сила, то почва да отслабва. Накажи злото с добро, ако някой ти направи две злини, ще му направиш четири-пет добрини или пряко, или чрез някой посредник и вътрешно ще се помолиш Бог да му помогне и той ще почне да те гледа по един особен начин. Змията е символът на злото, така се смята, обаче от друга страна се казва, че змията е мъдра, значи има два варианта. Ще обясня. Когато змията не е овладяна, тя дава знания, мнения и т.н. Когато е овладяна, тя дава мъдрост, това е вече нещо друго. „Бъдете мъдри като змията“ е казано за този, който е овладял змията в себе си, т.е. който е овладял всяко зло. Когато змията не е овладяна, тя ще те напълни със знания и ти ще кажеш: „всичко знам, много знам“ – знаещите са така. Както говорихме преди, най-скромното нещо е мъдростта. Когато змията е овладяна, тя дава мъдрост. Това, което е овладяно, е без власт. Неовладяният ум е изиграл много хора, например много хора чрез самоубийството, така ги е изиграл. Неовладяният ум често внушава самоубийство, т.е. освобождение. Човек мисли, че ще избяга. След време ще говорим специално за самоубийството, но тука само загатвам един важен закон. Значи човек си внушава, че ще избяга, но това е една голяма лъжа. Защо? Защото всеки самоубиец в следващо прераждане увеличава своето его, а това означава, че увеличава тежестта на своя живот. Всеки самоубиец увеличава своето его, то става много по-силно и тежестта на живота става много по-голяма в следващия живот. И обикновено такива хора се раждат с някакви израждания, недостатъци. Самоубийство означава, според окултната наука, да нанесеш вреда на следващите си животи. Дали вярваш или не вярваш, няма значение, самоубийството означава да нанесеш тежка вреда на следващите си животи.

Другият важен момент за злото е следният. Учителят казва: Злото не идва в твоя живот, за да се бориш с него, а за да увеличиш доброто в себе си. Злото не идва в твоя живот, за да се бориш със него и да го побеждаваш, защото колкото повече се бориш, повече се увеличава. Злото идва, за да увеличиш доброто в себе си. А доброто ще те заведе при любовта, а любовта няма противници.

УЧЕНИЕТО НА ДАО

(лекция 10)

Много пъти сме говорили, ще продължим да говорим и след време ще излезе една книга за „Златните закони на Дао“, много неща, които тука не мога да ги кажа, там ще бъдат изнесени.

Това е от много различни видове даоски мъдреци. Даоските мъдреци казват така: Остави в покоя всичко да се утаи и на повърхността ще остане само Дао.

Следващият закон обяснява как даосите се справят с проблемите си. Те казват така: Каквото и да се случи в живота ви, за вас то не е проблем, т.е. приемаш го като не-проблем, тогава вие живеете в естествения път на Дао. Каквото и да се случи, казваш: „това не е проблем“, няма значение как изглежда. Когато го приемаш, че не е проблем, тогава вие живеете в естествения път на Дао. И тогава проблемът минава и заминава, защото никой проблем не се застоява при Дао. Ако имаш нечисто сърце, според даосите, е глупаво да търсиш Дао, защото нечистото сърце изпуска Дао и улавя собствените си проблеми.

Когато Дао ти се открие, то продължава да е скрито. И Учителят го потвърждава, и Кабалата го потвърждава, пълно единство на всички велики учения. Когато Дао ти се открие, то продължава да е скрито от теб, но ти ставаш вечен в своя път, т.е. ставаш вдъхновен. Но при това откритие става вече една промяна, ти ставаш вечен в своя път, ставаш вдъхновен, не амбициозен, даже не стремящ, ставаш вдъхновен. Ако имаш чисто сърце, дори и да не си чувал нищо за Дао, тука няма никаква нужда от кръщения, от спасение и т.н., дето Учителят казва: „Ако аз живея в Бога, от какво да се спасявам“ – да се спасява този, който е извън любовта, това е друг въпрос. Значи ако имаш чисто сърце, дори и да не си чувал нищо за Дао, ти си в пътя. В тази връзка Лао Дзъ казва, че безразлично е какъв е социалният строй, няма значение каква партия управлява, важното е недеянието, т.е. чистата постъпка, за тебе е важно това. Няма значение кой управлява, за тебе лично е важно не-деянието, или чистата постъпка.

Даоските мъдреци казват: Търси Дао в дълбочината на своя живот, а не в учения и ритуали. Не можеш да правиш ритуал на Дао, защото Дао е безпределно, какво ще му покажеш, няма нужда, според даосите, от никакви ритуали. Това е едно голямо забавление; дори и когато утешава човека, то си остава забавление. После казват: Само чистото сърце е способно на отдаване. И обясняват: обикновеното сърце търси ползата, а чистото сърце търси само Дао. Думата Дао преди казахме какво означава, тя е равнозначна на думата Бог, на думата Истина, на думата Великия закон на живота, на думата Съкровеното. Дао има няколко значения и всички тези са верни. Да видиш Дао, означава да видиш откритото. Придобиването на Дао е придобиването на всичко необходимо. Всичко най-важно ще го имаш. Онази вътрешна пълнота, която я търсиш, зависи от това, иначе може да имаш всичко, но да си беден, беден вътрешно. Придобиването на Дао е придобиването на всичко необходимо. Казват, че Дао няма начало и затова постоянно се ражда в себе си, т.е. постоянно е ново, не е ограничено от начало и край. Който иска да има начало, това означава, че иска да има край, тези неща са свързани, а който иска да няма начало, това е безпределността на душата и на духа. Тогава вече той не иска да открие своето начало. Защо? Накратко ще ви обясня. Един от глупавите въпроси, по които много хора медитират, включително и окултисти, йоги, будисти и т.н., е: Кой съм аз? – Един фалшив въпрос. Ами това е – човек е Бог в развитие, и то във вечно развитие и винаги ще се преоткриваш, никога няма да разбереш кой си. Важно е да си в пътя, важно е да си в истинския път, но винаги ще се усъвършенствуваш, защото то е нещо без край. Тогава как ще откриеш: кой съм аз? Не можеш да откриеш, но трябва да разбереш кое е същественото. На този въпрос не може да се отговори, защото това е вечен процес. Така че въпросът отпада от само себе си. Но някои обичат да се забавляват с този въпрос.

Дълбокият покой е породен от вслушването в Дао. Даосите казват, че дълбокият покой, който настъпва в човека, е породен от вслушването в Дао. Когато човек придобие Дао, настава една необикновена радост, защо? Защото човекът започва да вижда своята безконечност и тази радост няма край.

Другият важен момент. Това е мярка за всички висши учения, които са истински. Даосите казват: Който иска да има ученици и последователи, това значи, че той не е достоен за Дао. И обясняват. Който иска да има ученици и последователи, това значи, че той не е достоен, той не е постигнал Дао, защото Дао следва само себе си. Разбира се, по правилния начин. Според даоските мъдреци постоянството е най-доброто знамение за пътя към Дао, т.е. когато постоянно мислиш да Дао, за благородството, за чистотата, това е най-голямото знамение, че си в пътя към Дао.

Другият важен момент. В Дао няма упражнения, някои външни даоси са измислили някакви техники, но тука говорим за истинското учение на Дао, т.е. за тайното учение на Дао. В Дао няма упражнения, няма техники, никакви такива глупави упражнения за младост и т.н. Няма пози и няма методи, но целта се постига. И казват простичко: Целта се постига с една дума – Истинолюбие.

Казват още: Мълчанието е скритото Дао, а говоренето е разумното Дао. Както виждате, и двете неща са на място поставени. Когато умееш да мълчиш, придобиваш енергия. Когато умееш да говориш, пак придобиваш енергия и благодат. Мълчанието е скритото Дао, говоренето е разумното Дао. Отказвайки се от Дао, човек никога не може да разбере своя път.

Тука ще ви кажа една разлика между конфуцианците, последователите на Конфуций, и последователите на Лао Дзъ – учението на Дао. Конфуцианците търсят Дао, за да постигнат своята цел. Тука няма да обяснявам защо това е тяхната глупост, просто това е техният път, това са хората на ума. За тях Бог е изгоден, ако постигнат своята цел. Учението, Бог са изгодни, ако съвпадат с това, което се случва в живота им. Ако животът им върви, значи учението е правилно и Бог е разумен. Ако нещо почне да не става, както те искат, вече нещо им липсва на учението и Бог, защото егото не обича нещата да стават по друг план. Обаче за егото нещата винаги ще стават зле.

Конфуцианците търсят Дао, за да постигнат своята цел, а даоистите, даосите търсят Дао, за да го превърнат в свое вечно ръководство. Те не гонят цел, защото после пак трябва да гонят друга цел и все ще играят на игри, те търсят Дао, за да го превърнат в свое вечно ръководство.

Закона, който казах, пак ще го повторя: Дао е щастливо от подхода си, а не от ситуациите. Т.е. няма значение какво се случва в живота ти, ако ти постъпваш благородно, ти постоянно ще имаш една пълнота, една увереност и ще бъдеш осигурен на всички нива, защото спазваш великия закон на Дао.

Другият важен момент. Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси, все пита, отговаряш му, раждат се нови въпроси, играта няма край. В София също разбраха отдавна, че не трябва да питат, защото има някои по-дълбоки въпроси, които са убийствени, и не всеки и всяка душа може да ги понесе. Но и по други причини разбраха, че няма много полза от въпроси, освен когато са лични, за помощ и т.н. Който се е отделил от Дао, е заживял с въпроси. На даоски език думата въпроси символизира нерешени задачи – това означава въпроси: нерешени задачи. Това не означава, че човек въобще не трябва да пита, но трябва да пита по един свещен начин, с любов, и въпросът му трябва да е разумен, т.е. трябва да си готов за отговора да го изпълниш, иначе става лошо. Ако просто питаш, това е техника на ума, той пита, но не за да разбере, той просто пита, докато душата пита по друг начин и тези неща се различават. Вече двадесет години изнасям лекции, нито един ученик в градовете на България, където съм ходил, включително и чужденци, никой още не ми е задал истински въпрос. Около дванадесет въпроса има зададени през тези години полу-разумни и всичко друго е така между другото.

Искам да кажа, че има една наука за въпросите, която е изключителна. Ако поставиш въпроса с душа, с тоталност, Истината го превръща в отговор, става преобразяване, веднага получаваш отговора, защото това е въпрос, поставен пред небето и пред Бога. И ако ти си тотален, той ще се преобрази и ще получиш отговор отвътре, но понякога Бог може да избере да ти отговори чрез някой човек разумен, за да може после да се съветваш и за да не си помислиш, че си постигнал най-високите върхове на окултизма и т.н.

Другият важен закон в даоското учение. Който се жертва за другите, преди да се е пожертвал за Дао, т.е. за Истината, изпуска своя живот, т.е. той се отклонява. Има много такива хора, първата им грижа е семейството. Така те почват да изпълняват желанията на детето, на мъжа, на жената и постепенно загърбват Бога. Това става постепенно, тихо и накрая отклонението става много голямо. Много е смешно да се ограничиш в едно малко семейство, тъй като нашето семейство е целият свят, цялото човечество, всички животни, всичко това е нашето семейство и ако ние се ограничим, ще изпуснем Истината.

Какво означава на даоски език думата недеяние, за която сме говорили много. Недеяние на китайски се изрича У Вей. Преди време говорихме, означава следното. Това е чистото действие – означава дълбоко възприемане на Дао. Щом има чисти действия, дълбоко възприемаш Истината, отваря се врата, ставаш възприемчив поради благородството си и постъпките си, говоря за благородство при всички условия. Тогава може да възприемаш правилно Истината и Дао.

После даоските мъдреци казват: Дао се явява като нещо много просто, много естествено, а всичко друго е много трудно и е много усложнено. Това може да се наблюдава в живота. Който е приел Дао, нещата му текат с някаква лекота.

Другият важен момент в даоското учение, едно от най-великите учения. Който действа с недеяние, т.е. чисто, той никога не познава чувството за вина. Не съществува такова чувство. Който действа с недеяние, чисто, необвързано, т.е. Божествено, той никога не познава чувството за вина.

Който не може да съхранява Дао, не може да овладее своята свобода. Който не може да овладее свободата си, той се изражда. Всичко, което е извън Дао, вярва в учение, в правила, в закони, в методи и в култура и образование, новата култура, новото образование и т.н., новата вълна. Но когато си извън Дао, когато не живееш за Истината, и то изцяло, всичко тези неща са анти-култура, всичко е напълно погрешно. Дали го осъзнаваш, това е друг въпрос.

Животът в Дао е пълнота, а не придобивки. Те може да идват по някакъв закон, но те нямат значение. Понеже Дао е истинолюбиво, то живее без закон. Учителят казва: Изкуство е да живее човек без закон и без правила. И обяснява: Тежко на човека, ако се яви закон, който да го заставя да живее добре или да прави добро – ако затворът трябва да го учи, ако училището трябва да го учи и т.н.

Другият важен момент в даоското учение. Слабият, но който живее в Дао, има неизмерима сила. Когато Дао е в човека, човек няма недостатък. Когато Дао е в човека, когато човек е изпълнен с любов – защото Дао означава Великият Съкровен Закон на Природата, именно Съкровеното, т.е. Любовта – когато Дао е в човека, човек няма недостатък, защото там, където е любовта, няма недостатъци. Там, където я няма любовта, трябва да се запълни с нещо и това са недостатъците.

После има една много важна идея, дадена от даосите, за така наречените мъртъвци, накратко. Мъртвият се нарича завърнал се, а живият се нарича странстващ. Ако странстващия забрави завръщането си, той се нарича бездомен.

Друго, което обясняват даосите във връзка с човеколюбието. Някои хора мислят, че човеколюбието е голяма работа. Човеколюбието причинява много болки на хората. Само Дао никога не вреди. От човеколюбие много хора са пострадали, но от любовта на Бога никой не е пострадал. Някои хора даже са умрели от човеколюбие. Човешката любов умъртвява, а Божествената оживява. Само Дао никога не вреди.

По своя път Дао няма препятствия, а всички други същества имат, малко или много, имат.

Даосът върви по своя неизповедим път.

ИСТИНАТА

(втора идея за размишление)

Няколко неща ще кажа за Истината.

Виждането на тайната на живота се дължи на дълбока, тиха и лична преданост към Истината. Именно това виждане на Истината, когато се случи, е източникът на вдъхновението. При това виждане се заражда истинското вдъхновение. Според Учителя смисълът на живота не е в подмладяването, а в Духа на Истината. Всеки, който се стреми към Истината, не може да се изврати и не може да се отклони. Когато се посветиш на Истината изцяло, само тогава Учителят става твой път, твое ръководство. Има един междинен път, когато обичаш Истината и се стремиш към нея, но тогава те ръководят ангелите или напреднали братя окултисти от другия свят, включително понякога и от този, но това е междинно ръководство. Но когато си заложиш целия живот за Истината, тогава вече Истината и Учителят стават твой път. Това, с което смутих това предаване по БТВ и другите, беше, че аз настоях много на неизменната любов като единствения метод за познаване на Бога. Но за съжаление почти всички се смутиха, макар че Зор Алеф каза, че специално уважава Учителя и в лекциите си в Москва го цитира, но това още не означава нищо. Всеки, който не съхранява Истината, не може да избегне своята гибел – един важен закон, свързан с Истината.

И накрая последната идея. Знаещият става хитър. Това е пътят на знанието. Чистият става устойчив. Святият става сияещ. Любящият става истинен.

4 септември 2001 г.

Сведенборг

за десетте Божи заповеди
(лекция 11)

Идеи за медитация

(първа идея за размишление)

Телата

(лекция 12)

Чун чи – чистата енергия

(втора идея за размишление)

СВЕДЕНБОРГ

за десетте Божи заповеди

(лекция 11)

Почти всичко и изцяло е взето от него.

„Раздай своето имане.“ Той разкрива много библейски неща от своя гледна точка основно в книгите си „Небесните мистерии“.

„Раздай своето имане, та ме последвай“ – това е една идея от Библията. Той я обяснява простичко. „Откажи се от всички традиции на своята религия“ – той го обяснява така. И още: „Откажи се от любовта към себе си – става въпрос за егото – и от любовта към света.“ Само този е раздал своето имане и може да последва Господа, който се откаже от традициите, от подражанието, който се откаже от любовта към себе си, става въпрос за егото, егоистичната любов, и който се откаже от любовта към света.

За да следваш Господа, казва Сведенборг, означава да признаваш само Божественото ръководство в живота си, само разумността. Дали ще идва отвън, дали ще идва отвътре, това е чистото Божествено ръководство, само него трябва да следваш. Това означава да следваш Господа.

„Да нямаш други богове“ – една от Божиите заповеди. Това се отнася за тези, които имат любов към себе си и любов към света. Защото който люби себе си и света, той има други богове. Не говорим за този, който има любов към свещеното в себе си, защото това е друга любов към Бога и към себе си. Който люби себе си и света, той има вече други богове.

„Не произнасяй Името Божие напразно.“ Това означава да имаш почит към всички свещени писания, почит към светостта на словото, независимо откъде идва, това е почит към светостта на словото и неговите наставления – става въпрос за святото, чистото слово. Да имаш почит към светостта на словото и да зачиташ чистото слово и неговите наставления. Това означава да изпълниш тази заповед.

„Не прелюбодействай.“ Една от заповедите, както знаете, която най-много се нарушава. Да нямаш любов към удоволствията, независимо дали партньорът ти насреща е съпруга, няма значение, съпружеството ще бъде осъдено и той много хубаво го обяснява. Да нямаш любов към удоволствията, защото удоволствията увеличават отклоненията и прелюбодеянието. Любовта към удоволствията е метод да се увеличават отклоненията на човека. Тези, които са съпрузи – казва Сведенборг – са събрани не за удоволствия, а да увеличат своята Божественост. Това е неговата идея, много точно казано. Те са събрани не за удоволствия, не за да се ограбват, а да увеличат своята Божественост, да придобият все повече и все повече Божественост. Ще обясня още нещо в тази връзка. Човекът на половата любов е човек, на който винаги ще му липсва нещо. Защо? Учителят казва, че тази любов, самата страст е астрално пиянство, психическо пиянство и много хора са се изгубили в тази страст.

Другият важен момент е, че на този човек винаги ще му липсва нещо, защото това е подобно на виното, колкото повече пиеш, повече ти се пие, докато водата утолява. Ако го кажем по друг начин, има едно вино, което утолява човека, това е наречено от мистиците, най-вече от арабските мистици – Божественото вино – това всъщност е другото име на Божествената любов. Който има Божествена любов, се опиянява, но по съвсем друг закон. Той не си изгубва ума и не става престъпник, а нещо съвсем друго. На тази нисша любов винаги ще ѝ липсва нещо и на тези хора, които са свързани с нея, защото на тази любов не е дадено единство и цялост, тя не е благословена, тя е само път, врата, през която трябва да минеш и да надраснеш. Само на духовната любов е дадено едно по-дълбоко качество на пълнота, на човешката не е дадено, само на духовната. Вярно е, че в половата любов и половите отношения времето изчезва, това важи и за духовната любов, но има една разлика. В половата любов времето изчезва, но егото остава. Когато егото остава, означава, че винаги ще има проблеми. Дали по-рано или по-късно, проблеми винаги ще има. Докато в духовната любов и времето, и егото изчезват. Това означава пробудени отношения. Това е разликата в духовната любов – не само времето изчезва, а и егото изчезва. Щом изчезва егото, и проблемите ще изчезнат; най-големият проблем е егото. Това е изопаченият ум. Както ще видим после за заповедта „Не лъжи“. Защото всеки, който изопачава Истината и писанията, също пада в лъжата, после ще стане въпрос. В духовната любов има и друг хубав момент, тя прави човека не разсъдителен, а медитативен, релаксиран и по-дълбок. Понеже на духовната любов е дадено благословение и тя придобива нещо по-дълбоко, по-дълбоки качества. Надминават се разсъжденията и се постига постепенно медитативност. Докато в едно нещо има его – пак ще повторя – винаги ще има проблем.

Другият важен момент в тази връзка. Обикновеният човек се влюбва в жената, в тялото и в ползата. Това е пътят на обикновения човек, външния човек. Духовният човек се влюбва в нещо друго: духовният човек се влюбва в проблясъците, които излизат от жената, а те идват от духовния свят, от ангелите. Те му показват път и от тази любов той може да израсне. Ако наистина оцени жената като душа, той ще се насочи към невидимото и няма да остане физически, външен, елементарен човек. Божественият човек е нещо друго. Той не вижда нито жената, нито проблясъците, той се интересува от нещо друго. Понеже той цялостно желае само Бога, той ако има партньор, понякога има, понякога няма, ако има партньор, той вижда само душата и вижда душата като част от Бога и в тази душа Бог му се разкрива. Той се обновява не с жената, а с невидимия свят, със самия Бог. Затова той може да обича неизменно, вечно, без да изменя. Понеже той се обновява с Бога, може да вижда правилно. Той вижда душата, после вижда душата като част от Бога, защото душата е Божество, излъчено от Бога, и постепенно вижда Бога на все по-високи нива. И той се обновява постоянно поради това, че има истинска любов към тази душа. Тази любов е най-благословената, най-цялостната и в нея няма значение дали имаш партньор или нямаш. Защото душата е в тебе и духът е в тебе, а това означава мистичният брак. Този въпрос е много дълъг, но аз тука няма да се спирам, след време може да поговорим повече. Има съюз на сърца, чистите сърца могат в известен смисъл да бъдат благословени, но още не е достатъчно. Има женитби на умове с умове, ум със сърце, те са все най-различни категории в по-нисшето поле. После има връзка на душа с душа. Душа с душа означава любов, която е образ и подобие – според Сведенборг – на второто небе. Такива са отношенията между ангелите. Но има и по-дълбока любов. Тази любов, душа с душа, е образ и подобие на Бога, по-точно образ на Бога. А в третото небе, там е вече душа с дух, това е още по-високо поле, това е третото небе и там е най-висшата любов, това е подобието на Бога. Нарича се още мистичен съюз, мистична женитба. Така се говори за алхимическата женитба на Кристиян Розенкройцер. Той се е оженил точно по този начин. Той е оженил в себе си душата и духа и е постигнал алхимия на любовта. Човек, който е влюбен външно в жената, той ослепява постепенно от своите заблуждения, понеже тази любов е сляпа и постепенно те се превръщат в разочарования, неизбежно. Човешката любов – казва Учителят – винаги завършва с разочарование, изключение няма, дали по-рано, дали по-късно, винаги завършва с разочарование. Докато Божественият човек е всякога в Бога, той всякога е влюбен в Бога, независимо, както казах, дали общува с някого или не. Той всякога е влюбен в Бога. Той осъзнава само невидимото, Божественото, съкровеното. И това е самодостатъчно. Затова той има пълнота. Това се нарича още блаженство. В това блаженство той е толкова пълен, че даже няма място за партньор. Обаче ако има партньор, той може да го направи съдружник или да го направи сестра, но не и жена, не робиня и така нататък. Нещастието на обикновения човек е в това, че той не осъзнава в кого се влюбва. Това означава следното: когато си влюбен само във външното, ти не отделяш внимание на душата и на Бога, пренебрегваш ги и понеже не отделяш внимание на Бога, Той си отива. Тогава най-хубавото нещо, което може да ти се случи, е разочарованието, защото има много степени по-лоши, това е все пак награда, малка награда – разочарованието. Всеки, който не обича Бога, той не може и да го види, нито в жената, нито в животните, нито в минералите, нито в звездите, никъде. Виждането е въпрос на – не ясновидство, то няма нищо общо с ясновидството – любов. Само който има любов – казва Учителят – има реални очи. Всички други, включително и ясновидците, нямат реално виждане, някой път ще се спра по-подробно на този въпрос. Само любовта е реална и само любовта дава реални очи, включително и за други светове. Такъв е и Сведенборг, който е странствал, който е разбрал много тайни и на Библията, и други тайни на живота. Щом не виждаш Бога, ще обикнеш разочарованието и нещастието. Това е неизбежно. Щом не обичаш Бога, не го виждаш. Щом не го виждаш, ще започнеш да виждаш разочарованието, нещастието, проблемите, трудностите и т.н., а има проблеми, които се справят с хората, разрушават ги. Докато за други хора тези проблеми са играчка, освен че се справят с тях, те усилват и любовта си, и волята си, и мъдростта си, и опита си, и т.н. и т.н. Щом си съсредоточен във външното, тогава вътрешното, духовното си отива. Зависи къде си съсредоточен и какво гледаш. Щом държиш много на външното, вътрешното ще си отиде.

Продължаваме със Сведенборг. Докато в човека има зло, нито едно негово добро деяние не може да бъде истинско. Ако човек не е изкоренил злото в себе си, ако не го е преобразил в чиста Божествена любов, той може да прави цял живот услуги и това е пак хубаво, но това не означава мярка за истинско добро. Освен че не е добро за него, то не е благо, истинско благо и благословение за другите. После Сведенборг казва: Ако вътрешността на човека не е очистена, тогава всяко негово жертвоприношение е лицемерие. Според Сведенборг чистият човек никога не търси удоволствията. Човекът на Истината не се занимава с удоволствия. После казва: Когато човек се очисти, първото чувство, което се явява в него, е изключително динамична любов към Истината. Първото чувство на чистия човек – той поставя на първо място Истината. Тука няма място за кой в какво учение е и в каква религия, религията няма нищо общо. Това е въпрос на чистота и чистотата решава въпроса за Истината. Същевременно такъв човек държи и на Божествената Любов. Тука накратко ще кажа нещо: Ако имаш любов, Божествена любов, няма никаква полза да ходиш в църквата или в храмовете, абсолютно никаква полза, защото именно тази любов те спасява. Не църквата, не ритуалите, а тази Божествена любов, говоря просто. Ако нямаш тази любов и цял живот да ходиш по църквите и храмовете, въпросът е също решен, няма никаква полза. И в двата случая няма полза. Човек трябва да търси навсякъде любовта, а когато човек придобие любовта, всичко става храм, включително и света, той го вижда под един друг ъгъл, Божествена гледна точка, изведнъж той разбира, че по всяко време е в храм – и в природата, и навсякъде, всичко е храм – но само за човека на любовта. За другия, по цял ден да стои в храма, всичко е безполезно.

Чистият намира – казва Сведенборг – наслаждение само в Истината. Тези, които имат любов към света, обичат света заради собствените си удоволствия. Това са обясненията на Сведенборг. Тези, които имат любов към света, обяснява защо го обичат, защото те обичат в него собствените си удоволствия и ги намират и стават обречени. Казва Сведенборг: Любов към света – това е друго название на любов към удоволствията и любов към себе си.

Какво означава Божията заповед: „Не кради“? Тука ще обясним, както е според Сведенборг. Той казва: Има хора, които цял живот не крадат. После обяснява защо остават крадци. Това става ясно в другия свят. Той не краде на външно поле, но вътре в себе си той си остава крадец. Защо? Всичко зависи от неговите скрити намерения. Той не краде, става въпрос за много хора, не крадат по следната причина – някои не крадат заради натиска на общественото мнение, други – да не си загубят авторитета, властта, репутацията. Понеже властта дава богатство, защо да краде? Обаче такъв човек в другия свят е много жалко същество. Защо? Сведенборг обяснява: Там вътрешното е външно. И всичките ти кражби се виждат, защото ако ти си имал условия, ти просто щеше да крадеш. Но понеже в момента си задоволен, имаш други намерения и избягваш кражбата, но всъщност ти си оставаш вътрешно крадец и този въпрос не е разрешен. А десетте заповеди са, за да се образува в тебе духовният живот и впоследствие – свещената връзка с Бога. Те затова са дадени. Такива хора не означава въобще, че имат любов към Бога и че имат дълбоко разбиране на заповедта „не кради“. Тези хора, които разрешават въпроса по външен начин, не крадат, защото имат причини, но вътрешно са крадци. Те сами се запечатват в своето развитие. И ако такива хора работят върху себе си, това е въображаемо и това е лицемерие. Пред вас той се представя, че работи върху себе си, държи на контрола, мисли, чувства, старае се да постъпва благородно, прави услуги, но всичко е въображаемо, няма нищо общо с реалната работа върху себе си.

Духовната любов е винаги любов към Истината, а не към човека и към мненията на света. Такъв човек не държи на това, какво казва общественото мнение. За него е важно мнението на Бога и той държи на Истината и Абсолютната Разумност.

Другата заповед: „Не лъжи“. Това не означава само да не лъжеш, т.е. да не даваш лъжливи свидетелства за някои хора. Това означава още да не изопачаваш Истината във всички писания. Как се изопачава Истината? С логика, със спорове, с философия, със софизми, с красноречие и с криволичене. Истината не се нуждае от тези неща. Има един пример, дава Учителят, за един свещеник и жена му. Той казал на жена си: Заповедта гласи: когато имаш две ризи, дай едната риза на ближния си. – Оказало се, че той имал две ризи, дошъл ближният и жената я дала. И той казал: Как можа да направиш това? Това важи за другите хора, това не важи за нас. – Такива са попските неща, но те са много.

Другият важен момент. Сведенборг тука докосва съдиите. Всички съдии, които обявяват справедливостта за несправедливост, които обръщат черното в бяло и обратно, бялото в черно, остават в лъжата и запечатват своето развитие и след време това, което ги очаква, се нарича тежка карма. Защото една от най-тежките заповеди, най-тежките грехове, това е лъжата. Учителят я нарича двоен грях. На друго място обяснява, че това е космическо разлагане, атрофия, абсолютно разлагане, духовно гниене даже го нарича. Това е един от най-тежките грехове. Всеки, който се въздържа от лъжа, който се пази от нея, му се изпраща духовна сила, която се превръща в любов към Истината. Когато се види, че човекът е устойчив, продължително време се въздържа, пази се от лъжата, пази се в изказванията си, му се изпраща духовна сила отгоре, която се превръща в любов към Истината.

ИДЕИ ЗА МЕДИТАЦИЯ

(първа идея за размишление)

От една неиздавана книга, която подготвяме, на Учителя – „Книга на загадките“ – ще кажа нещо. Тука ще се спра само на няколко закона, както казах, те са стотици. По друг начин казано: това представлява окултният Дзен.

Учителят казва: Когато познаеш себе си, ще влезеш в едно по-дълбоко незнание – това е правият път.

Втората: Когато любовта в човека е сляпа – за злото става въпрос, става въпрос за грешките, когато не вижда грешките нито на хората, нито на света, става въпрос в този смисъл, когато вижда само Божественото, защото любовта никога не е сляпа, това е в друг смисъл – тогава човекът е изпълнен с живот. Докато всеки, който е прогледнал за света, който обича да наблюдава злото и да казва, че това е зло, той го утвърждава, той е изгубил нещо много ценно в живота си. Защо? Защото който живее в любовта, няма нужда да вижда нещо друго, освен Божественото, ръката на Бога навсякъде. Защото любовта живее изцяло в Бога, любовта вижда само Бога, нито света, нито злото, нито недостатъците на хората, нито слабостите. Не се занимава с тях, защото занимаването с тях означава да се оцапаш. Ако дълго време мислиш за недостатъка на един човек, ако години наред повтаряш, че той е лош човек, това ще се отпечата в тебе, малко или много ще бъдеш окалян.

Следващото: Стремежът спасява човека от неговите амбиции. Амбициите – това са законите на ума и на егото. Усетите ли, че някъде има амбиции, ще знаете, че това е погрешен път.

Вдъхновението, казва Учителят, спасява човека от стремежите му.

А покоят спасява човека от вдъхновението. Става въпрос за най-дълбоката степен на вътрешен покой и сливане с Бога, Универсалното Единство.

Който се е отказал напълно от злото, той е придобил умението да търси Истината. И после казва Учителят: Който е придобил умението да търси Истината, той никога няма да я открие. Това е неговата най-голяма награда.

Тука само ще обясня, за да не остане в някой смущение. Той никога няма да я открие и това е неговата най-голяма награда. Това означава преведено по друг начин: който вечно търси Истината, той вечно ще се обожествява. Той ще става все по-божествен на все по-високи нива и това обожествяване няма да има край, пълнотата му ще придобива нова пълнота, нови качества на вдъхновение, на спокойствие, на търпение и на любов, всичко това ще расте. Докато човек ако е спрял да се стреми към Истината, той е вече умрял. Щом няма стремеж, той ходи, вие го виждате, движи се в света, Учителят казва: това са движещи се гробове. Такива хора, които са спрели да се стремят към Истината, са движещи се гробове.

ТЕЛАТА

(лекция 12)

В петото тяло, т.е. висшата душа, човек познава себе си, а това означава, че не позволява на други същества да мислят вместо него. Ако се срещнат двама души с пето тяло, т.е. висша душа с висша душа, те могат да се разберат с много малко думи или без думи. Защо? Те нямат нужда да си говорят с думите, защото те си говорят с присъствието си, със своите излъчвания. Най-доброто средство за общуване е душата, а не думите. Може да се ползват малко думи, но те са само повод, но понякога може и без тях. Шестото тяло – човешкият дух – е реалност без никакви знания, той няма никаква нужда от знания, понеже е изпълнен с мъдрост, той е така сътворен. Това е искрата на Бога. Толкова е пълен с мъдрост и той има такова схващане, такова разбиране, че знанията са напълно излишни. Истинската реалност е абсолютно безмълвна. В нея няма въпроси, няма нужда от въпроси, няма и отговори. Даже се сещам в момента, имаше една от загадките на Учителя, ние ще ги издадем след време тези книги,Учителят казва: Ако ти си в тишината, съществуваш ли или не. Защото ако все още съществуваш, ти не си влязъл тотално в областта на тишината. А тишината е съвсем дълбоко явление, това е друго име на Бога. Тя е така дълбока и различна, както е разликата между Христос и християнин. Христос е едно велико събитие, нещо реално, нещо много дълбоко. Християнин – това е нещо съвсем друго, това е нещо болно, нещо отклонено, нещо, което подражава, но нито има любов, нито има мъдрост, докато Христос-съзнание е нещо съвсем друго.

Четвъртото тяло – това е човешкият ум. И четвъртото, и третото тяло си имат висша степен и нисша. Астралното тяло може да бъде облагородено, може да бъде и нисшо, нисши емоции и благородни емоции, в случая говоря за четвъртото тяло. Четвъртото тяло знае, но не живее в реалността. Много знания има, но то не може да живее в реалността, не му е дадена реалност, защото в реалността няма знания.

В тази връзка Учителят казва: Дяволът много знае, но е нещастен. Това е подобие на човека, много хора са такива. Много знания, много информация, но са нещастни. Защо? Изгубили са шестото тяло, а това е вечността. Човек, който е изгубил вечността, аз познавам такива хора, е постоянно недоволен. Аз пак го обичам, но от друга гледна точка. Но искам да кажа: цялата земя да му дадеш, всички блага да му дадеш, той е просто недоволен. Години наред, животът му е на привършване, той вечно е недоволен и не може да се примири. Изгубил е нещо съществено.

Обратно – шестото тяло не знае, но живее, живее в реалността. По друг начин казано от Учителя: Който мисли – става въпрос, който много разсъждава, който много философствува, който много логично се опитва да разбере Истината, понеже Истината е нелогична, по-дълбока от логиката – не живее, а който живее, не мисли. Който живее истински живот, Бог в него мисли,Той промисля живота му, Той се грижи за неговите нужди, за неговите права, няма нужда човек да се защитава и да се страхува. Просто той се е отдал в ръцете на Бога.

За петото тяло вечната религия е любовта. Именно затова когато човек стигне в развитието си до това тяло, петата степен, висшата душа, той няма никаква нужда да става будист, християнин, мохамеданин, дъновист и всичко, което може да се сетите. Няма нужда, защото същественото е в любовта. Той избира същественото, защото същественото е: стани любов, а не ставай християнин или будист, или нещо друго. Същественото е накратко казано: стани любов. Учителят го казва по друг начин: Има нещо повече от това да обичаш – това е да станеш любов.

Законът на шестото тяло по отношение на Библията е следният. Законът гласи: Ти бъди вдъхновен, а не Библията. Библията нека да си е вдъхновена и нека да си е Богу вдъхновена. Но ти лично, самият ти бъди вдъхновен от Любовта, Мъдростта и Истината. Не чакай Библията да те вдъхнови или пророците, защото в тебе има вродено много по-дълбоко вдъхновение. Това се нарича шесто тяло или човешкия дух. Това е не само шестото тяло, казва Учителят, а и петото тяло е по-дълбоко от Библията, това е висшата човешка душа, толкова дълбока, такива свещени неща преживява, че нито една Библия не може да ги опише. Толкова са тънки, толкова незрими и толкова съкровени, че няма такова слово. Дори и Словото, което е Бог, не може да ги опише, защото те са приблизителни неща на това, което преживява висшата душа.

Няколко неща ще кажа за уединението, за разлика от усамотението и самотата. Уединението е благословение за петото тяло, докато в самотата няма благословение, в усамотението има его. Там, където има его, няма благословение. Затова за някои хора самотата е ужас, те я преживяват като ужас, плашат се и почват да пият много приспивателни или какво ли не, дълга история. Уединението – това е радостта да бъдеш със себе си, със своята висша душа. Тя е такова богатство, че е много трудно да го обясня. Макар че ако реша, след време ще мога да намеря най-близките думи, но това не означава, че ще съм я обяснил напълно. Уединението – това е радостта да бъдеш със себе си, с богатството, наречено душа. В уединението има вътрешна красота, има ширина, има дълбочина, докато в самотата няма такива неща. Защо? Защото там има его. По друг начин казано: тясно пространство, ограничено съзнание. Самотата е болест на егото и болест на ума. Тя разяжда, разяжда човека. А който не търси Истината, малко или много ще бъде разяждан. Такъв е законът. Докато в уединението и медитацията човекът черпи нови енергии от себе си. Не ходи да краде енергия от хората, да ги обижда, да ги насилва, да ги обсебва, да властва над тях и да им измъква енергията по един лицемерен начин, защото след време той ще бъде ограбеният. При медитацията и при уединението, при любовта към Истината човек черпи от своя извор, от своята душа, която е извор. Няма нужда да краде енергия. В душата – във висшата душа става въпрос, понеже човек когато влиза в нея, той е чист, иначе не може да влезе дълбоко в нея – тука е чистата енергия, а тази енергия е всякога в любов и във възторг. Енергията се самозаражда. Тука има винаги любов и възторг. Любовта всякога увеличава енергията. Възторгът, благоговението пред нещата всякога увеличава енергията. Дори и да обичаш едно животно, това е метод да си увеличаваш енергията и живота.

Ако не си постигнал живота на петото тяло, всичко е суета, затова е казано в Библията: суета. Наистина тогава всичко е суета. Даже и паневритмията – някои ми се сърдят, смятат, че аз отричам паневритмията, продължават да говорят, да произнасят лъжа, това е техен проблем. За мене паневритмията е нещо толкова свещено, но само при един случай тя е свещена – когато се ръководи или от посветени, или от самия Учител, защото тя излиза от тяхната дълбока хармония. Тука няма имитация, а има живот. Тези движения придобиват съвсем друг живот. Обикновеният човек няма такава енергия и цял живот може да подражава, но подражанието, казва Учителят, е самоубийство. Няма развитие в подражанието. Докато когато Учителят играел това, това произлиза от неговата дълбочина. Той го заражда, той не подражава. Това е начин на живот.

Боян Мага казва: Ако нямаш идея за чистота, не каляй пустинята със своето отшелничество – Боян Мага, истинският ръководител на богомилите, основният стълб. Това е негова мисъл.

Третото тяло – то може да бъде чисто и облагородено. Например ако човек се вкорени в постоянството и започне да го пречиства, става въпрос за своите емоции и чувства, своите желания, ако започне да ги пречиства, ако започне да ги облагородява, той ще се освободи от астралното тяло. Ще може да влиза в него и да излиза, без да е зависим. Когато тялото е пречистено, ти си свободен от него. Влизаш в него, но то не може да те обсебва. Не може вече да ти внушава примерно да убиеш еди-кой си или да направиш пакост на еди-кой си. Защото вече вратата е затворена, ти си господар и различаваш кой ти говори. Само чистият може да различава кой му говори. Това тяло ще остане да го имаш, но то ще бъде само мост, ти няма да имаш привързаност. Понеже си постигнал други желания, Божествени, ти си свободен от тези желания, които те заробват, които се намират в астралното тяло. Обаче ако човек е непостоянен в своите желания, амбиции, самото непостоянство прави астралното ти тяло хаотично, безцелно и дава безразличие към живота. Поради самото непостоянство на желанията, понеже те не са вкоренени в Божествена цел, те стават хаотични. И те правят астралното тяло на човека хаотично.

Що се отнася до четвъртото тяло, тука трябва да се пречистят мислите. Защо? Защото ако не се пречистят и овладеят, те образуват ада. Ако човек не овладее мислите си, ако не ги пречисти, самите тези отрицателни мисли образуват ада. Ще го кажа по друг начин: адът не е нищо друго, освен погрешния начин на мислене. Това е адът, погрешният начин на мислене.

Друг важен момент за човека на четвъртото тяло, става въпрос, който не си пречиства мислите, който е променчив. Човекът на четвъртото тяло винаги иска да е преуспяващ, известен. Освен преуспяващ, това е едната глупост, втората – известен, третата – амбициозен. Окултната наука казва: Не е нужно да си преуспяващ, амбициозен или известен. Нужно е да си любящ, търпелив и истинолюбив. Това, което е нужно, което е съществено, е да си любящ, търпелив и истинолюбив. Защото Истината е вечен враг на всички, които я изопачават.

Човекът на петото тяло, т.е. на висшата душа, живее не в нещата, а в своите отношения към тях. Той не живее в нещата вътре, той не ги обсебва, не се привързва, а живее в своите свещени отношения към тях. Най-голямата реалност на човека на петото тяло е неговият свещен подход. Тука не може да се придобие нещо по-дълбоко, това е крайната мярка. Свещен подход към всички неща, хора, животни, врагове, приятели, всичко наред. Този подход също е особено важен към словото. Защо? Защото при това условие, ако имаш свято отношение към словото, чистото слово се превръща за теб в една динамична енергия. Това е истинската защита на човека. Човек има защита, когато има любов, когато има динамика. А Учителят казва: Любовта е всякога динамична. Както извора. Постоянни, могъщи, невидими духовни сили витаят около този човек. И този човек е буден, затова злото не може да го изненада, защото той предварително взема мерки.

ЧУН ЧИ – ЧИСТАТА ЕНЕРГИЯ

(втора идея за размишление)

„Чун чи“ – ще обясня накратко как го разбират даоските мъдреци. Те казват така: Само чистата енергия е неизменна. Т.е. в нея няма примеси. Всички други видове енергия трябва да се изменят и трансформират. Тънката „чун чи“, т.е. тънката чиста енергия, представлява вечност. Едната от тези енергии е наречена душа. Душата символизира чистата енергия. Това е друго име на чистата енергия. Тънката енергия символизира вечност, а най-тънката енергия символизира пустота. Тя е път, по който изчезваш в Истината. Това е наречено пустота. Другото, което исках да кажа, е че само чистата енергия представлява велико единство. Другите енергии още нямат това единство. Само чистата енергия вече се домогва до това, което се нарича „велико единство с живота“. Например мъдрецът на Дао, т.е. даоският мъдрец, става въпрос за истинските даоси, те никога не размишляват за Истината и неистината. Те намират покой в своята безпределност. Те избягват размишления и спорове даже и за Истината. Нито искат да я доказват. Те просто живеят в нея и в нея откриват покоя на безпределността. Те смятат покоя за най-дълбокото Дао.

Според тях когато енергията „чи“ се разсейва, настъпва смъртта. Когато се сгъстява и се концентрира, настъпва раждането. Въобще с енергията те си обясняват много неща и това е правилно. За да поддържа своя живот, човек трябва постоянно да попълва своята „чи“ енергия. Как става това? Това става чрез правилен подход към Дао. Както виждате, с едно изречение обясняват всичко. Правилен подход, благородство във всяко отношение, постъпване по законите на Истината и т.н. и т.н., все в този дух. Това означава правилен подход към Дао. Когато човек постъпва чисто, в смисъл – правилно, Дао храни неговата цялостност, неговата душа.

Според даоските мъдреци в „чун чи“ няма пороци и няма беди. Когато човек живее в своята чиста енергия, няма пороци, няма беди. Те казват: енергията „чи“ съществува във вид на невидимо вещество. Тя е все пак вещество, духовно, понякога по-гъсто, понякога по-разредено, но е вещество. Според тях всеки истински успех в живота произхожда от съхранението на чистата енергия. Чистата енергия е получена от Дао, за да следваш пътя. Когато тя се увеличава в тебе, тя ти се дава, за да следваш пътя. Чистата енергия прави далечните неща близки. Така се осъществява и връзката с Учителя. Някои казват, че е далеч. Христос е далеч, но той може да е много близко. Въпрос на чиста енергия. Чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата. Това е един даоски закон, много важен. Не е необходимо да говориш на висок глас за своите принципи. Тихо, убедително, устойчиво, т.е. чистият съхранява твърдостта си с помощта на мекотата. Затова учението на Дао го наричат „пътя на водата“. След време ще говорим защо. Говорили сме много за водата, пак ще говорим. Водата, както знаете, е много пасивна, обаче най-пасивното нещо, най-непретенциозното пътува надолу без претенции в долините, не търси върхове, но може да разруши и най-твърдата скала. Може да пробие камъка, което означава, че капката е по-твърда от камъка. Но това е друг закон, след време ще говорим и за него от друга гледна точка.

2 октомври 2001 г.

„Не съдете, за да не бъдете съдени“

(лекция 13)

Очите, които виждат реалността

(идея за размишление)

„Не съдете, за да не бъдете съдени“

(лекция 14)

„НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ“

(лекция 13)

Един стих библейски, който в много случаи все още се тълкува и не е разбран. Не са разбрали много хора, много учения, че даже и в злото има нещо свято. Разбират го много късно, когато злото направи хората добри, но след много време или след много прераждания. Затова ще стане въпрос. Защото злото е също Бог. Само че по други причини.

„Не съдете, за да не бъдете съдени.“

Защо не трябва да съдим? Защо „не съдете“? – Защото всичко е Бог. Не само злото, не само доброто, не само любовта, не само всичко, което се случва, всичко е Бог. И доброто е Бог, и злото е Бог. И злото, и доброто Му служат за определени цели. В Неговите ръце абсолютно всичко е за добро. Ако отричаш нещо, ти отричаш Бога. Отричането е осъждане. Например: не осъждай злото в човека, защото и без това злото е осъдено, но се моли Бог да израсне в този човек. Злото е създадено, за да може Бог да израсне в човека и човек да израсне в Бога. От една страна, Бог израства в човека и, от друга страна, човек израства в Бога.

Съществува, казва Учителят, само Една Воля. Съществува само Бог. Злото е слуга, то работи за бъдещото добро. Това е неговата мисия. То работи за бъдещото добро. В Библията се казва в Исая – сам Бог казва: „Аз творя тъмнината, правя мир, творя и зло“. Той сам го казва в Библията: „Аз творя тъмнината“. Той после прави мира, Той после твори и зло. Примерно: Той пороби България. Той изпрати богомилите да донесат новата Истина, после Той ги гонеше, после Той пороби България и после Той я освободи. Всичко друго е инструменти, както ще стане по-нататък на въпрос. И после казва: „Аз, Господ съм, Който правя всичко това“ – и доброто, и злото, всичко е в Негови ръце. И така: злото е скритият Бог, доброто е явният Бог. Не казвай, че лявата ръка е лоша. И двете ръце ще ти трябват, затова не осъждай и не казвай, че едната ръка е хубава, а другата е лоша. Ако злото работи за пробуждането на хората, то ще се превърне в добро. То наистина работи за пробуждането. Тогава след като ние сме станали истински добри, след като то си е изпълнило задачата и ние сме станали истински добри, от тази гледна точка можем ли да кажем, че злото е било зло? Когато извървим един път, ще разберем мисията на злото, дотогава няма да можем да разберем. Но все пак някои хора и отсега разбират. Това означава, че злото в крайна сметка не е зло. Именно затова не трябва да го осъждаме. Осъждането е зло. Злото не е зло, но осъждането е вече зло.

Питаха ме скоро в Русе, много хубав въпрос: „Трябва ли да бъда естествено лош, или да бъда изкуствено добър?“ Въпросът беше много хубав, човекът ме пита искрено. Казах му: „Остани си лош. Бъди си естествено лош, но бъди буден“ – това е разликата. Не се прави на добър, защото ще измъчиш себе си. Когато лошият човек прави добро, той се мъчи. По същия закон когато добрият човек прави лошо и той се мъчи, защото това не е естеството му. На лошия доброто не му е естествено. Това означава, че той трябва да се изнасили, и след време ще стане още по-лош. Аномалията ще стане още по-голяма. Затова просто си остани лош, но бъди буден. Това е вече важно. Както казах, злият се мъчи, като прави добро и добрият се мъчи, като прави зло. Именно думата Дао обяснява това. Дао означава: върви, следвай пътя си, следвай естеството си. Не се осъждай, че си добър или лош. Щом си лош, Бог има задача за тебе. Чрез злото, чрез тази лошавина ще познаеш Бога, ако си запазиш будността. На някои хора е определено да вървят по пътя на злото, по пътя на лошото, да получат особен род страдания, които ще ги обърнат в пътя на доброто. Бог знае през какъв огън да прекара и добрите, и лошите, за да ги направи истински добри. Както преди време ви казах, Учителят казва: „Вие не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри.“ Ако си добър, ще станеш лош. Ако си лош, ще станеш добър. Когато станеш абсолютно добър, няма вече двойственост. Тогава вече ще различаваш истинското добро и никога няма да мислиш, че правиш добрини, а пък ти правят злини. Защото който прави добро, той никога не иска нищо насреща. Това е вечното добро. Ти можеш да мислиш, че нещо е лошо, но ти не знаеш Божия замисъл. А той е всякога по-дълбок от твоето бедно мислене и от твоите мнения – става въпрос за бедното мислене на четвъртото тяло. То раздава мнения, обаче няма мъдрост. Злото, казва Учителят, е тайна на Бога. Чрез злото Той ще направи хората дълбоки, истински и добри, добри във вечния смисъл на думата. Това е мисията на злото – дълбоки, истински и добри във вечния смисъл на думата. Злото е скритият Бог, Който работи за истинското добро, доброто, което е в друго качество, не обикновеното добро, човешкото, защото Лао Дзъ казва, че човеколюбието е донесло много страдания на хората. Именно това е човешкото добро, човеколюбието. Скритият Бог работи в злото. И злото, пак повтарям, всякога си остава слуга на Божия замисъл. Не съди злото, защото ще бъдеш осъден от скрития Бог в него. Това е предупреждение, което е дадено в Библията в Евангелието на Матей. Именно затова Бог е предупредил. Не осъждай и без това осъдения си живот. Както ви казах, затова хората имат съдба, карма. Думата съдба произлиза от съд, думата съд, осъдени. Има нещо, което хората трябва да научат тука на земята, за да се освободят от осъждането. Пробуденият никога не осъжда, това е човекът на петото тяло, говорим за човека на петото тяло, на висшата душа. Пробуденият никога не осъжда, той не се меси в дълбокия замисъл на Бога. Неосъждането е качество на чистото съзнание. Докато осъждането създава нови карми, нови проблеми – и настоящи, и бъдещи. Ако критикуваш злото, злото ще проникне в теб, това е негова врата. Критиката е врата на злото. Затова се казва, че критиката е саморазрушение. Не само че нямаш право да критикуваш събитията и хората, а и себе си. Защото Бог работи тайно в тебе. Не Му пречи, не критикувай скрития Бог в себе си и скрития Бог в хората. Критиката е саморазрушение, самоизяждане, самоотравяне, тя е болест. Всеки, който осъжда, влиза в застой. Присъединява се към злото, няма значение дали иска, или не иска. За съжаление този въпрос и в братството още не е разрешен, но не само в братството. Много малко хора знам, които са освободени. Това е една много трудна задача, но задача, която може да се постигне само за няколко години. Бог е Същество, Което – казва окултната наука – никога не прави зло, никога. Той само го допуска, защото Той знае, че ще се превърне в добро. Той знае пътя, който извървява то. Това е закон. Но трябва да се извърви един път. Сега или в бъдеще, няма значение кога ще се превърне в добро. Защото зависи от съзнанието на човека. Тъй като съзнанията на хората са на много степени и затова зависи кога човек ще разбере, че неговото зло е за добро. Не съди, защото попадаш в строгия закон на Бога. Щом осъждаш, ти осъждаш Бога и попадаш в Неговия строг закон. Ако ти осъждаш злото, ще бъдеш осъден от скритата справедливост на Бога, дори и когато критиката ти изглежда справедлива, тя понякога изглежда справедлива и разумна, по законите на логиката е така, но логиката няма нищо общо с Истината, става въпрос за човешката логика, не говоря за Божествената. Затова Учителят казва, че когато хората разсъждават логично и за любовта, и за проблемите, ангелите и серафимите се хващат за корема от смях; тази логика, която иска да изглежда много точна, много прецизна, всъщност тя е за смях. Дори когато критикуваш и се чувстваш справедлив, даже и понякога прав, ще бъдеш осъден, защото критиката сама по себе си е болест и осъждането си остава. Може да е изглеждало разумно, но осъждането си остава, то е изречено и вече не може да се върне. Това означава, че при това положение законът „не съдете“ е нарушен. Докато неосъждането е отношение към Бога. Не съди, защото всичко, което се случва в твоя живот и в живота на другите хора, е Бог. Осъждането е самоотделяне от Бога. Нечистото съзнание е всякога критично и осъждащо. То е подобно на недоволния човек. Дай му цялата земя, казва Учителят, всичко му дай, всичкото злато, всичките блага, пак е недоволен. Защото е изгубил нещо съществено. После ще видим какво е загубил. Нечистото съзнание е всякога критично и осъждащо. То няма единство в себе си. И именно в това съзнание е грехът. Не в самото зло, а в това съзнание, нечистото съзнание, осъждащото съзнание.

Окултната наука казва, че за святия всичко е свято, за чистия всичко е чисто, а за нечистия даже и святите неща са провал. Това означава, че идеята, че всичко е свято, означава, че даже и злото е свято. Обаче умът много лесно може да изкриви тази чиста идея. Даже и злото е свято. То работи, пак повтарям, за бъдещото добро. Защото казва окултната наука: Кой дава енергията си на злото? Това е Бог. И отговаря: Енергията на злото се дава от Бога. Бог е източникът и на доброто, и на злото. Няма друг източник. Бог е източникът. Например Бог е създал грешника и после Той го прави свят, светец. Значи Бог е грешникът в човека, това са превръщания, после Бог е святият в него. Така човекът расте. После и Бог прави обратното. Първо Бог прави човека грешник, после Той го прави светец. Има и обратен процес. Той прави първо човека светец и после го прави грешник. После в продължението ще обясня.

ОЧИТЕ, КОИТО ВИЖДАТ РЕАЛНОСТТА

(идея за размишление)