ЕЛЕАЗАР ХАРАШ

ТАЙНА И ДУХОВНОСТ

Окултни лекции,
държани в градовете Варна и София през 2001 г.

Варна, 2006 г.

ПРЕДГОВОР

Човек е могъщ, когато Бог е в дълбочината му.

Нерехер

Ако постоянно мислиш за Бога, то Бог е заживял в тебе. Който обожава Истината, ще се одухотвори отвътре. Ние опознаваме тайната в себе си чрез Бога. Ако Бог не е с нас, ние само ще се изучаваме.

Който има зло в себе си, ще бъде съкрушен. Който има Любов в себе си, ще бъде възвисен.

Евангелие от Салидон

Бог има само една воля и затова не греши. Човекът има две воли – разумна и неразумна воля – и затова допуска грешки, но този, който стане Бог, се завръща в Божията воля.

Истината вечно одухотворява тези, които я търсят.

Накалът Барихот

Бог и човек са всъщност една древна идея. Ако човек осъзнае своята Божественост, той ще се върне в Бога и ще стане като Него вечен.

Правилното мислене е космическа святост.

Тот

Правилното мислене зависи от това да осъзнаваш, че живееш вътре в Бога. Да осъзнаваш, че живееш вътре в Бога, е благословение.

За да проникне Истината в тебе, тя се нуждае от твоето безмълвие.

Ар Зуама

Ако искаш волята ти за Истината да се разгърне и тя да проникне в тебе, трябва да придобиеш Божествената Любов. Истината се постига с висшата степен на безмълвието.

Любовта към Истината дарява безсмъртие.

Морохир

Има обикновено знание, има духовно знание, има божествено знание, има и специално знание. Божественото и специално знание имат връзка с великата вътрешна динамика на Любовта. Тази Любов е изцяло насочена към Истината.

Човекът на Истината живее в тайната на невидимото.

Морохир

Ако искаш да разбереш дали в човека има тайна, вгледай се в тайния говор на неговите очи, но човекът на Истината има по-дълбок и мистичен говор, това е говорът на една велика и древна пълнота.

Ако избереш Истината, тогава Бог ще се зароди в тебе.

Морохир

Човекът на Истината има светещо безмълвие, това безмълвие е оплодено от една велика любов към неизречената същност, наречена условно Бог.

Безмълвието е стихията, в която се образува Духът на Истината.

Тот

Безмълвието е тайна духовност. Дълбоко в безмълвието не може да влезе нищо несъвършено. Безмълвието не допуска несъвършенството.

Бездната е вечна безсловесна дълбочина.

Василид

Този свят не познава Древната безсловесна дълбочина. Само този, който има велика и неизменна Божия Любов, може да влезе в този бездънен океан.

Елеазар Хараш
Варна, март 2006 г.

3 април 2001 г.

Тайната реч във вселената

(лекция 1)

Тайнството вяра

(първа идея за размишление)

Отговорът на Бога

(лекция 2)

Благоговението

(втора идея за размишление)

ТАЙНАТА РЕЧ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

(лекция 1)

Това е една много специална реч. Всъщност истинското грехопадане започва от тази реч, а не в Райската градина, както ще разберем, но първо ще кажа някои общи положения и после ще видим как Бог е допуснал за първи път във Вселената да бъде обвинен – обвинен от така наречения Луцифер в една изключително дълбока реч, която е държана пред многобройни същества, небесни, интелигентни. И впоследствие една трета от съществата пропадат. Затова ще говорим за тази реч. Първо някои общи положения.

Според окултната наука Бог може мълниеносно да приключи войната със злото. Сатана може да бъде заличен за един миг от лицето на Вселената. И самият той го знае. Но ако унищожението на Сатана би станало веднага, в момента на тази реч или преди това даже, небесните същества нямаше да разберат пътя и естеството на греха. По този начин те нямаше да схванат още и величието на Божията справедливост. Ако един разбунтувал се ангел срещу Бога беше унищожен веднага, тогава много небесни същества щяха да служат на Бога, щяха да Му служат, но не от любов, а от страх. Това е една друга тайна причина.

Окултната наука казва, че злото трябва да узрее, плодовете на злото трябва да узреят, да изгният на дървото за познанието на доброто и злото и сами да паднат, от само себе си да паднат на земята.

Бог изчаква и в това велико търпение злото си образува голямата присъда. Съблазняването на съществата, небесните, не започна в рая, а в горните светове по времето на тайната реч, за която ще говорим, която се състоя пред Бога и пред всички небесни жители. Тук в този момент Бог беше допуснал да бъде за първи път обвинен и както ще видим по-нататък, всеки, който обвинява Бога за нещастията си или за злото, става съдружник на злото. После ще видим, че Бог има по-дълбок план, който нито Сатана го е знаел, нито Божият Син, който е стоял отдясно. В тази много тънка съблазнителна реч, логична, донякъде разумна, Сатана е повлиял на многобройни интелигентни същества. Според Библията една трета от ангелите са последвали неговото слово. А то, както казах, изглеждаше много логично и с голямо красноречие, и в известен смисъл даже разумно. Сатана имаше искания и те изглеждаха в известен смисъл благородни.

Пак казвам: за първи път във вътрешната история на Вселената Бог беше обвиняван. Но това, което ще видим по-нататък, беше едно древно намерение на Бога, един изключително дълбок план. Никой не знаеше замисъла на Бога. Тогава, както казах, са присъствували много същества. Сатана е бил отсреща, Божият Син е бил отдясно, по него време е присъствувал и Учителят, отзад, той не е взел никакво отношение, през цялото време е мълчал. По-късно на едно място в лекциите казва Учителят: В невидимия свят ме знаят за най-мълчаливия. И това е вярно. Но по изключение той слезе и изнесе впоследствие други неща.

С власт и красноречие тогавашният Луцифер, впоследствие Сатана, защото той вече се преобразява после, се обърна към Бога и живеещите ангели в Неговото присъствие със следната реч. Сатана започна своята реч. Тя е следната: О, Боже, безкрайно съм признателен – Сатана се обръща към Бога и всички същества – че мога да излея словото и пред Твоето Свято Присъствие (както виждате, всичко изглежда логично и точно) и пред твоите служители. Моите желания може да изглеждат несъвършени пред лицето на една съвършена Вселена, но всички ние не можем да изявим Твоето съвършенство, защото нямаме Твоята мярка и дълбочина. – И после Сатана казва към Бога: Искам да съм подобен на Тебе и само Тебе признавам, но Твоето съвършенство за мен е неразбираемо и непостижимо. Всички искат да приличат на Тебе, на Твоята Святост, Мъдрост и Велико Съвършенство. Но кой може да докаже, че нашето абсолютно послушание към Тебе не Те удовлетворява и даже превъзнася. – Значи оттук започват вече тънките отклонения. Сатана казва на Бога пред всички небесни жители: Ние сме изцяло зависими от Тебе. – Това е изключителна реч. Тя се е състояла на Алфиола. Това е невидимото Слънце във Вселената, което управлява всички други Слънца – център на Космоса и на Галактиката въобще. Значи: Ние сме зависими от Тебе и от тази голяма зависимост се зароди и нашето безпокойство, а безпокойството е бреме. Какво развитие може да има в един завързан ангел, защото зависимостта е въже. – Забележете колко мъдро и колко дълбоко. – Твоят Син отдясно – тука вече се обръща и към Неговия Син, става въпрос за Христос – не познава други правила, освен единствените, Твоите правила. Твоите правила и закони необходими ли са и за нас? – Сатана казва на Бога и небесните жители: Ние имаме вътрешното убеждение, че можем сами да се управляваме чрез мъдростта, която Ти си вложил в нас, и затова сме ти признателни и Те обожаваме за това, което си вложил в нас. Ние всички живеем от Твоето изобилие. Но защо да нямаме свое изобилие и своя щедрост? – Сатана казва на Бога: Ние дължим на Тебе всичко, но не можем ли да бъдем независими и щастливи с това, което си вложил в нас? Защо не ни дадеш свобода и ние сами да открием своето щастие и своя път? Защо не чуеш нашата молба и ще пострада ли Твоето Величие от това, ако ни дадеш свобода и свободен избор, чрез която да извървим своя път и да изработим своето щастие? – И после Сатана казва: Ние винаги ще почитаме Твоето безкрайно знание и всемогъщество. Има ли риск да бъдем оставени самостоятелни, защото нали Ти Великият си навсякъде? Нали всички сме Твои деца? Нямаш ли ни доверие, след като сме всички от възвишен род? Дай ни свободата. Нека да сме свободни. И каквото мислим, да го изразяваме свободно. Ние не искаме нищо друго, освен свобода. Да действуваме в свобода. Защото Ти си ни направил разумни, за да отговаряме за своите действия. Зависимостта е подчинение – той говори от името на една група ангели, които вече са били съгласни с него – и окови за нас. Освободи ни от Себе Си. Твоят закон на зависимост ни пречи и затова те моля, дай ни свободата, дай ни свободния избор. И ако Ти, Боже, ни обичаш, дай ни жадуваната свобода и покажи ни Своята безгранична доброта. Твоето могъщество е безпределно, а аз съм само едно малко дихание пред Теб – тука има и признание – което е произлязло от Твоята щедрост. Ако ни дадеш свободата, тогава плашиш ли се от нещо, Боже мой, защото Ти си Съвършеният. – И после: Боже, приеми нашата молитва и позволи ни да опитаме непознатото, и ако наистина ни обичаш, дай ни свободата.

Много небесни същества слушаха тази изключителна реч и оттук започна, както ще видим, после грехопадението. Райската градина е само последствие. Тези, които не умееха да слушат, се поддадоха на тази много тънка, красноречива и съблазнителна реч. И те не разбраха, че всъщност грехът, както постепенно след хиляди и милиони години се изясни, беше злоупотреба със свободата. Значи не отделяне от Бога, защото кабалистичната дума за думата грях в еврейски език означава злоупотреба със свободата. Не отделянето от Бога, защото човек може да се отдели и да жадува абсолютната разумност и тогава той щеше да расте в Бога по един друг закон. Значи грехът е злоупотреба със свободата, с доверието. Но повечето небесни същества не умееха да слушат – после ще обясним какво означава думата слушане – но тези, които бяха с Божия Син и на Неговата страна, те умееха да слушат. Те познаваха тайната на думата „шема“. „Шема“ е една дълбока еврейска дума. Една от най-дълбоките молитви на древните евреи започва с „Шема Израел“. Тази дума, дешифрирана по законите на буквите, означава „блаженото слушане“. Тук не става въпрос само да слушаш с чисто сърце, а с цялата душа, с цялата любов на душата – това означава блаженото слушане – „шема“. Това е слушане, което те пробужда, а не онова обикновеното, което те приспива. Едното слушане те пробужда, а другото те приспива. Това означава, че всеки, който умее да слуша, ще се превърне в Божествено същество, ще се преобрази. Всеки, който познава „шема“, който умее да слуша, той ще се преобрази, ще се превърне в Божествено същество, т.е. това, което е бил в първичната си същност. Това се отнася до човека.

Учителят казва: Слушащите Истината не умират. Тези, които умеят да слушат Истината, които я различават, те не умират. Това означава, че слушането е средство за придобиване на Истината и метод за преобразяване.

Както видяхте, това беше една реч с голямо красноречие, но и с голяма хитрост. Тази именно реч пося съмнението в милиони небесни, интелигентни ангели и същества. Това стана постепенно. След тази реч съмнението вече беше посято. И тези, които го приеха, оттук нататък съмнението започна да работи в тях много тихо, постепенно и то работеше, разяждаше тяхната атмосфера и така постепенно то развали небесните ангели, които му се поддадоха. Това съмнение работи и сега. Съмнението е закон за разяждане. Учителят го нарича „психически червей“, но това е друг въпрос, друг път ще говорим за съмнението. Това беше накратко първата лекция.

Във втората лекция ще продължим с отговора на Бога.

ТАЙНСТВОТО ВЯРА

(първа идея за размишление)

В по-следващите лекции ще говорим за най-великата наука на света – става въпрос за тайните и мистериите на молитвата. Ще говорим по-нататък и за великата наука за радостта. Защото ако Сатана ти отнеме близките, жилището, ако ти запали колата и какво ли не ти направи, но ако той не може да ти отнеме радостта, трябва да знаете, че той е победен. Радостта, истинската радост е качество на петото тяло – Висшата Душа. Ако той това не може да ви го отнеме, ако не може да ви отнеме радостта, всичко друго може да ви е отнел, но ако не може да ви отнеме радостта, след време нещата ще ви се върнат седмократно. Това е библейски закон и вие ще израснете в Духа и после ще различавате неговите ходове, ходовете на Сатана. Но ако той може да ограби радостта ви, той посяга вече на безсмъртието на вашата душа и вие ставате смъртни. При всички условия той атакува най-много радостта. Има хора, на които им е отнето почти всичко, но радостта не е отнета. Те са победители. След време ще говорим за тази наука по законите на Учителя, казва се науката за радостта.

Сега накратко ще кажа някои неща за тайнството вяра, а след време специално ще говорим по-дълбоко за мистерията на вярата.

Вярата работи извън видимото, тя работи отвъд видимото. Учителят казва: С вяра трябва да живееш, а не със знание. Това определя ученика, определя истинския път. Това не означава, че вярващият трябва да се откаже от знанията, но трябва да знае кое е първично. Вярата е по-дълбока – казва Учителят – и от знанието, и от виждането. Всякакъв род ясновидство отпада тука. Тука става въпрос за нещо по-дълбоко. Вярата е по-дълбока и от знанието, и от виждането. Вярата общува с Бога, а не с ума. В най-лошия случай вярата общува с висшите същества. Говорим за истинската вяра, а не за вярвания. На най-високо поле вярата общува пряко с Бога, а в по-ниското си поле вярата общува с ангели, архангели, разумни същества, напреднали същества, които са живели в този свят, и така нататък.

Вярата е стихия, която се движи в петото тяло – т.е. Висшата Душа. Що се отнася до вярата на ума, тя е болна. Докато вярата на Висшата Душа означава зрялост. Тя свързва човека със стихията на Бога. Ето защо стихията на вярата разкрива същността на Бога. Когато вярата стигне своя абсолютен връх, своя апогей, тя разкрива същността на Бога.

Другият важен момент е, че вярата е сила, която вижда невъзможното. Ще дам един пример. Има хора, които казват:“ Аз вярвам, че ще оздравея, вярвам, че ще се подобря“, имат положителна мисъл, умът ги подвежда, те вярват с ума си и след време не само че не оздравяват, ами става още по-лошо. Някои казват: „Аз мисля, че ще оздравея“. Някои казват: „Какво ще кажеш, ще оздравея ли?“ Всичко това означава съмнение.

Вярата има много строг начин на изразяване. Тя не работи с думите „ако“ или „може би“. Вярата е нещо абсолютно. Умът не може да види в невидимото. Но вярата е сила – както казах – която вижда невъзможното.

Другият важен момент е, че абсолютната вяра се превръща в „шема“, т.е. абсолютно ухо, което слуша в света на Бога и на висшите същества. Това е един метод. Целият се превръщаш в ухо. Трябва да имаш абсолютна вяра, не говорим за деветдесет и девет процента, при деветдесет и девет процента всичко се разваля. При стопроцентовата вяра се превръщаш целият в слух. Няма нищо друго. Цялото ти тяло и очите ти стават ухо, и ръцете ти стават ухо, целият ставаш слух. Тогава проникваш и слушаш в света на Бога или в най-лошия случай в света на ангелите. Това ухо слуша само разумните неща и няма нужда да вижда, защото вярата прониква в Бога и тя е по-дълбока от всяко знание и от всяко ясновидство. Със знание не можеш да проникнеш в Бога, а с вяра, която произхожда от любов. Със знание не може да проникнеш в Бога, може даже по пътя на знанието да си станал мъдрец, но ако нямаш тази вяра, ще се заблудиш, дори и когато си в известен смисъл и мъдрец. Аз съм дал примери преди, има мъдреци, които не са посветени. Такъв е Конфуций, мъдрец, но не е посветен. Вярата е реалност преди знанието.

Другият важен момент – вярата променя обстоятелствата. Вярата е такава сила, че привлича ангелите, а те управляват така наречените обстоятелства, условия, съчетания. Учителят казва какво значи условия, какво значи обстоятелства. Това са висшите, разумни същества. Това не е просто дума мъртва. Някои казват така: Стана от само себе си, помогнаха ми. – Това са съчетанията, които идват отгоре. Някои въпроси се разрешават така. Висшите разумни същества работят и това се нарича условия или обстоятелства.

Другият важен момент е, че вярата е врата към свръхестественото. Вярата те прави необикновен. Вече не си обикновен човек. Тука не говорим за възгордял се човек, а говорим за смирен човек, който влиза в необикновеното. Вярата е врата към свръхестественото. Лично аз съм проверил тази вяра стотици пъти – и когато живях в гората и преди да живея в гората, и много други пъти, но сега не искам да говоря за себе си. Защо не искам да говоря? Защото макар че моят опит ще помогне на много хора, аз съм избрал мълчанието по моя път, защото в мълчанието съм разбрал, че най-много израства доверието към Бога. Има едни тихи вътрешни чудеса, ежедневни понякога, те се случват често, понякога са на най-различни степени, като се почне от обикновени, силни, необикновени и т.н. Имах възможността да преживея буквално в този живот стотици неща, както и да е, това е друг въпрос. Разбира се, имаше хора и които не ме послушаха, но това остава за тях. Някои от тях се разболяха, някои от тях заминаха в другия свят, някои се самоубиха, защото просто не изпълниха няколко думи, а законът на любовта не ми позволява да се натрапвам да искам да помагам. Просто казах, каквото трябваше и се оттеглих. Не можаха да чуят, защото нямаха идея за разумен живот. И Учителят казва, че който е избрал неразумния живот, той няма „шема“. Той няма истинско слушане и оттам нататък вече те го повличат. За тези, които чуха, така само бегло ще спомена, една майка и една дъщеря, която беше от неизлечима болест болна, и Учителят пожела да помогнем, за шест минути болестта изчезна. Една жена с тумор в мозъка – за кратко врече туморът изчезна, всички с подобни операции около нея умряха, но тази жена имаше „шема“, имаше някакво желание за разумен живот. Тя се яви само един път на моя лекция и аз разбрах, че това не е нейният път, и тя после си тръгна в църквите, защото нещата трябва да са естествени. Аз не държа хората да идват при мене неестествено. Както и да е, много такива случаи има, но те са нещо странично в моя път и аз не ги смятам за нещо важно, защото смятам други неща по-важни, за които ще говорим постепенно тази година в лекциите.

Другият важен момент. Вярата пренася невидимото във видимото. Това е вярата, която произлиза от неизменната любов, от неизменната любов към Бога. Тази вяра е свръхестествена. Тя звучи по-дълбоко от всяка музика, но тя е много скромна, много тиха и незабележима. Говоря за вярата на ученика. Тя не шуми. Не създава шумове, не създава шумна атмосфера. Тя е тиха, скромна и незабележима. Такъв е пътят на ученика.

Сатана в човека – искам да запомните този закон – това е големият стремеж към знание. Забележете, големият стремеж към знание откъде идва, от Сатана в човека. В тази връзка Учителят казва нещо за избраните – имам цял отдел в една от следващите книги, които ще издадем за избраните, по Учителя, кои са избраните, кои са истинските ученици, защото има разлика, кои са въобще ученици и там ще стане по-ясно, тука ще кажа само накратко.

Учителят казва: Избраните не са избрали знанието, те са избрали любовта и тази любов е, която вселява мъдростта в тях. Значи избраните не избират знанието, те са избрали любовта. Те се стараят да постигнат абсолютно неизменна любов към Бога. И тази любов е, която вселява мъдростта в тях. Това означава, че мъдростта се дава само на любовта. И ако искаш да бъдеш ученик, трябва да избереш Божествената Любов.

ОТГОВОРЪТ НА БОГА

(лекция 2)

Бог слушаше речта на Сатана и Той слушаше с безкрайно дълбоко виждане и търпение. Защото Той има слушане, което е по-дълбоко от „шема“. Ватанската дума е „Айхама“, преди време загатнахме за нея. Тя не означава само Единство, а нещо много по-дълбоко. Ватанската дума, първичната дума е „Айхама“, но това е друг въпрос и не е свързано с тази лекция.

След тази реч Бог насочи погледа си навътре и погледна в ангелите и във всички висши същества и Той видя тяхното колебание. Неговата Велика Любов и Святост бяха поставени под съмнение – тука става въпрос за милиони същества – и Той трябваше да реши как да постъпи. Бог знаеше, че ако даде тази свобода, Сатана щеше да зарази цялата Вселена. Лично аз съм видял изостанали същества на много други планети и звезди и съм разговарял с тях преди време, когато Учителят ме водеше на Марс, на Луната, на Венера, на Юпитер. Там също има лунни погребения, също има неразбиране, също не разбират тайната на покаянието, тайната на задгробния живот, тайната на вярата, като изключим адептите и посветените, които са малко и живеят там. Например на Луната живеят около сто и петдесет посветени от най-висока степен. Учителят конкретно е говорил за тези неща и те, разбира се, познават законите, но обикновените жители също страдат много, също имат много неразбирания, също имат много проблеми. Там има лунни погребения вместо земни. Там се смята за наказание, ако след смъртта човек не е предаден на огъня. Смъртта с огън е награда. Ако те изгорят, това е една награда, освобождава се душата, за да осмисли своя път. Но когато човек е живял лошо, той е наказан, когато умре, да бъде придружен там от своите приятели и близки. Да го придружат, да видят с кой са общували и е погребан в лунен гроб, където няма огън, защото той трябва да изстрада всичко в себе си, в своето астрално тяло, и постепенно ако обича разумността, ще се пречиства и ще се освобождава, но това са други неща. По този въпрос аз много малко знам, докато Сведенборг в тази област е говорил много. Аз имам само някакви четири-пет посещения, тъй като Учителят ме спря, докато Сведенборг има осем тома небесни мистерии където описва с много подробности много от тези неща. Една от хубавите книги на Сведенборг съм дал в печатницата и след няколко дена ще излезе. Но това е друг въпрос. Да се върна към лекцията.

Бог трябваше да реши как да постъпи.Както казах, Бог знаеше, че ако даде тази свобода, Сатана щеше да зарази цялата Вселена. Ако пък беше унищожил Сатана в мига, тогава съвсем друг род смърт щеше да проникне в цялата Вселена и към Бог щеше да има страхопочитание, обаче нямаше да има към Него благоговение. Щеше да има страх, но не оня мъдрият страх, за който говорихме преди. Защото мъдрият страх означава благоговение. А неразбраният страх е болест.

Но както се знае, Бог винаги решава въпросите по един единствен начин, с Божествена Мъдрост, съчетана с Любов. Това е Неговият начин. При това условие винаги се взима абсолютно правилното решение. Тука никога няма грешка, няма изключение. Когато Любовта е съчетана с Мъдростта в човека, той също винаги ще взима най-правилното решение. От Библията знаем, че Сатана е имал достъп до Земята. Самият той е пожелал, след като Бог му е дал свободата, той е пожелал да има и достъп до Земята. Защото заради свободата вече Бог трябваше да даде свободен избор. И Бог му даде да контактува с жителите не само на земята, но на всички сътворени светове. Бог вече му позволи да контактува с всички сътворени светове, защото вече въпросът за свободата беше решен. Разбира се, Учителят казва, че имаше таен разговор между Бога и Христос – това е съвсем друга тема за друга лекция – но Бог попита Христос дали гласува за свободата и Христос гласува. На тайно събрание на Всемирното Братство Христос гласува и след време Той трябваше да слезе да изкупи всичко, което се случи в името на свободата, всички злоупотреби. Той вече имаше дълг, Той вече беше длъжен, нямаше избор, Той трябваше да слезе на земята, за да изкупи това гласуване, това одобрение на свободата. Това е друг въпрос.

Нашите прародители, които бяха по това време на Земята, бяха предупредени. За тях можеше Бог да направи само едно нещо, да ги предупреди. Бог ги предупреди за опасностите, които щяха да дойдат, но както знаем, само с един въпрос от Сатана Адам и Ева бяха разколебани във вярата си към своя Творец. Беше достатъчен само един въпрос. Нямаше нужда от два. Бяха предупредени за дървото, но те сгрешиха. Сатана им каза – в Битие, трета глава, пети стих в Библията – аз ползвам Библията, която е ползвал лично Учителят, и затова цитирам точно нея, защото, според Учителя, това е една от най-близко преведените Библии, от най-точните, тя е от предния век, една стара Библия, това е друг въпрос. Буквално е казано следното, Сатана им казва: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в който ден ядете от него – става въпрос за дървото на познанието – ще се отворят очите ви и ще бъдете като богове. – Така. Те бяха предупредени, но нямаха „шема“, нямаха истинското дълбокото слушане. Защо? Защото те пожелаха в себе си неразумния живот. Това означава, че всеки, който пожелае този неразумен живот, той вече няма уши, той чува, но не слуша. Всеки, който е избрал неразумния живот, ти можеш да му говориш цял ден, цял живот може да искаш да му помагаш, но той даже не може да разбере, че молитвата е изключително важна. Най-важното нещо на този свят е молитвата и молитвеният дух. И колкото повече проблеми има един човек, толкоз повече молитва трябва, толкоз повече енергия трябва да даде, но за това ще говорим в по-следващите лекции. Значи той избра неразумния живот и вече изгуби нещо от слуха си. Чуваше но не умееше да слуша, вече не можеше да различава. Да пожелаеш да бъдеш като Бога е много голяма примка. Защо? Защото ако си богоподобен, тогава няма нужда да имаш отговорност пред някакво върховно същество. Почваш да мислиш, че ти си всичко и нямаш нужда от отговорност. Както Учителят казва за мързеливите хора, защо искат да се осигурят. За да мързелуват. В крайна сметка някъде скрито в подсъзнанието има идея да се осигурят, да мързелуват. Обаче истинското осигуряване се намира в познаването на Истината, придобиването на Истината и виждането на Бога чрез абсолютна вяра. Това е друг въпрос, за други лекции, за истинското осигуряване.

Така, идеалът на злото е да няма отговорност. Ако има някои между вас, които да бягат от отговорност, искат да минат някак си незабелязано, да не носят отговорността на любовта, на доброто, въобще отговорност към света, към хората, към децата и т.н., малко или много те се свързват с идеала на злото. Те сключват договор със Сатана. Затова Учителят казва, че ученикът не бяга от отговорност. Той не се страхува да носи отговорност и я носи дори когато това е опасно за живота му. Когато злото бяга от отговорност, кармата му расте. Когато човек бяга от отговорност, кармата му расте, защото той просто хитрува, обаче няма да може да избегне кармата.

И така, злото предложи на Адам и Ева един много привлекателен и непознат свят. Това се намира в думите: Ще бъдете богове. Това беше един много привлекателен и непознат свят и те искаха да го опитат, след като той им каза: Ще бъдете богове. Ако трябва да кажа за себе си, ако Сатана на мен беше ми предложил да опитам от това дърво и че ще стана Бог, аз щях да му кажа: Я първо ти опитай и ми докажи. Ако ти станеш Бог, може да помисля. – Но това е друг момент. Значи: ще бъдете богове, т.е. господари на себе си, независими. Те го послушаха и заедно с него оглупяха, защото в това желание за независимост от Бога е много тънко скрита гордостта. Който иска да бъде независим от Бога, трябва да знае, че в това желание е много тънко скрита гордостта, както ще разберем по-нататък. А за гордостта беше определено само едно дърво, дървото за познанието на доброто и злото, дървото на скръбта.

За смирението е определено друго дърво, това е друг въпрос. Независимостта от Бога е на първо време отклонение, след време самоубийство и т.н. Който иска да е независим от Бога, Бог може и да му даде независимост, особено ако много желае, но това е метод, който се превръща в отклонение и в самоубийство. Независимостта от Бога е избиране на смъртта. И Адам, и Ева станаха от този момент смъртни. Понеже избраха независимост, те станаха смъртни. Ще обясня.

Зависимостта е естествен закон във Вселената. И всички са зависими. Включително и най-великите Учители, и Учителят, и Христос, и двадесет и четирите Старци са зависими. Но да разбереш своята зависимост по правилен начин, значи да бъдеш истински свободен. Трябва да разбереш своята зависимост, от кого да бъдеш зависим, а когато си от Бог, това означава да си зависим от Абсолютната Разумност, това значи да ставаш все повече свободен, защото свободата е на много степени, но във всички степени тя дава красота и в човека се развива истинският Божествен разум. По друг начин казано: ние сме свободни дотолкова, доколкото следваме Абсолютната Разумност. Това се отнася и до волята на човека. Колкото повече волята следва Абсолютната Разумност, толкова е по-свободна. Познавам много хора с парализирана воля. Те искат свобода, но нарушават ежедневно законите на разумността и волята им е все повече парализирана. При някои е дотолкова парализирана, че ще ни отнеме много време да обяснявам, а това е друг въпрос.

Ако не следваме тази разумност, ние сме в илюзията на свободата. Ние си мислим, че сме свободни и можем да правим всичко, можем да посягаме на живота на други същества, на животни, но ние винаги грешим. Както преди време ви казах, дори и когато настъпваме една мравка, ние сме в опасност, просто в бъдеще ще заплатим. В древността мравките са били много едри същества, много опасни, даже по-опасни и от термитите. Единственият най-опасен враг на термитите са мравките. Мравките знаят едно тяхно слабо място, което се намира в корема. Термитите могат да се спасят от почти всички същества, могат да разрушават, една къща от камък могат да я изядат за двадесет и четири часа. Страхотни зъби, страхотна концентрация, страхотни същества, но мравките знаят тяхното слабо място. И в миналото мравките са били много опасни. След време ще говорим за тайния живот и на мравките, и на пчелите, и т.н. Ще разберем тайната на пчелите, защото това са девствени съзнания, съвсем девствени същества, които служат на едно бъдеще и на една свобода, на една истинска еволюция, но това е друг въпрос, няма да се отклонявам. Ако не следваме тази разумност, ние сме в илюзията на свободата. Например тези мравки, които сме настъпвали, след време те ще искат своето, те забелязват всичко, те забелязват кой ги настъпва и кой ги подминава, и кой ги благославя. Абсолютно всичко се регистрира. Нещо повече. Учителят казва, че и животните носят карма, ако те правят грешки. И не само животните. Учителят отива по-далече, даже и растенията имат карма и тези, които се увиват около някои дървета, около някои цветя, около някои други растения и изпиват техните сокове, също ще плащат. Абсолютно всичко носи отговорност. Защото във Вселената всичко е живо, всеки атом е жив, включително и камъкът. Туй, че ние не можем да видим неговия живот и неговата история, това е съвсем друго. Във всеки камък има централен скрит атом, и в най-малкото камъче, и ако човек направи връзка с него, ще получи нещо много ценно. Това е друг момент.

Сатана въпреки всичко си остава неразумно същество, защото той не притежава живот в самия себе си. Само Бог има живот. Сатана не притежава живот в себе си. Адам трябваше да се грижи за земята, но той сгреши и чрез непослушанието си той предаде земята на тъмните сили. Но Бог имаше план. Той имаше отдясно до Себе Си Син, Който трябваше да изкупи и да плати цената. Защото Бог беше справедлив. В една от по-следващите лекции ще говорим за тайната на скритата справедливост. В момента заради тези лекции аз продължавам да имам много врагове, макар че вече приятелите да са около хиляда, обаче и враговете ми са много. Тези, които не разбраха лекциите, продължават да се заканват, включително в това число и много опасни хора, и то такива, които воюват и с оръжие, търгуват с оръжие, деца, наркотици и т.н., не искам да изреждам. От много време ми се заканват, тъй като техни близки идваха на тези лекции и в София и продължават да се заканват и това ми коства допълнителни енергии и формули, за да се справям, макар че въобще не искам да се занимавам с такива неща, но трябва да се съобразявам с всичко. Но това е друг въпрос. Искам да кажа, че моите лекции не създават само истински хора, здрави хора, успели хора в живота, а създават и врагове. Но аз ще продължа да говоря по този начин, по който иска Учителят, и никога няма да изменя.

Бог беше справедлив, защото Той имаше в Себе Си една велика Любов, не просто любов, а една Велика Любов, която впоследствие щеше да стане велика основа за всички разумни същества във Вселената. Адам изгуби живота си – става въпрос истинския живот – но Бог има изобилен живот и пожела да му го върне отново, защото законът на живота, т.е. да живеем, е толкова свят закон, колкото самия Бог. Това важи и за всяка тревичка, за всяко цвете, за всяко животно и за всяко същество без изключение. И така Бог изпрати своя Син на Земята, и то на територията на тъмните сили. И така в цялата Вселена висшите същества бяха концентрирани да наблюдават какво ще се случи. Христос беше изпратен, затова Той и промени календара, едно обикновено същество ако се роди, не може да се промени календара, да се нарече нова епоха. Това е Божият Син и Бог, Който променя света. Христос разкри величието на своя Отец, Неговия истински характер, разкри величието на Неговата Любов. Той живя по законите на Великата Любов и разкри точно какъв е неговия Отец. Христос разкри Неговия характер, защото самият Той беше сърцето на Бога. Тука няма сега да доказвам, че Учителят не е сърцето на Бога, а Духът на Бога и това е съвсем друг момент и за друго време и място. Сърцето на Бога беше слязло на земята, за да изпълни една велика мисия, която засяга цялата Вселена и всички същества, които наблюдаваха събитието. Христос показа, че Любовта е ключът към познаването на Бога. Вярата е само едно спомагателно средство, важно, но именно Любовта, Божествената Любов е ключът за познаването на Бога. Христос желаеше да бъде зависим от Бога. Именно от тази зависимост Той придоби силата на възкресението и самият Той стана носител на живот. Затова Учителят казва, че Христос носи изобилния живот и може да го даде на всеки, който има тайнството вяра. Не просто вяра, не вярата на църквите; трябва да кажа, че в момента в света има около шест – седем вида църкви, тъй като аз проучвам и тях, някои от тях са много напреднали, отказали са се от всички земни желания и слабости, молят се горещо да разберат мъдростта и някои от тях са израснали, имат вдъхновение, което за съжаление аз не го виждам в много окултни ученици. Имат изключителна вяра, много изчистена любов и тук става въпрос за едно три – четири хиляди същества от определени църкви в Корея, в Америка и т.н. Така че нищо не може да бъде подценявано, в някои области църквата наистина расте, и то в хубав смисъл, в най-хубавия и чист смисъл. Някой път може да ви запозная с тези същества, истински същества, които разбират наистина своя път.

Сатана и Адам искаха независимост и получиха своето, Адам стана смъртен. И той все още търси еликсира на безсмъртието. А еликсирът се намира в закона, даден от Учителя: „Люби Бога повече от себе си“. Който иска безсмъртието – това е законът. И всеки трябва да го разбере. Ако един човек се посвети една година на този закон да го проучва най-дълбоко, той ще разбере тайната на безсмъртието. „Люби Бога повече от себе си.“ Христос нямаше за цел да покаже своята тайна сила пред Сатана. Той можеше, но нямаше такава цел. Той имаше за цел да покаже величието на любовта и величието на доброто, истинското добро. Преди време ви казах думите на Учителя, Учителят казва: Ние не трябва да бъдем добри, а истински добри, абсолютно добри, т.е. без изключения. По-нататък когато ще говорим за тайната справедливост, ще видим, че скритата справедливост на Бога наказва и добрите, и злите. Не само злите, а скритата справедливост на Бога наказва и добрите. Защо? Защото това са добри в относителен смисъл и това наказание, тази справедливост идва да им покаже пътя към истинското добро, защото ние много често мислим „той е добър човек“, а не знаем неговия вътрешен замисъл, не знаем скритите му желания и намерения и много често лесно се произнасяме и казваме, че той е добър. Само че мярката за доброто е друга. Това е друг въпрос в другите лекции.

От тука много ясно се вижда древното намерение на Бога, което показва, че Бог е наистина Любов. Оттук наистина се разбира, че Бог е Любов. И всички небесни същества трябваше да разберат това свято откровение, което се случи на Голгота: че Бог наистина е Любов и Бог пожертвува най-съкровеното от Себе Си, за да може да преобразява не само земята и хората, а и другите същества на другите планети, които са също в грехопадение. Това е всъщност тайната на откровението на Йоан. За нея сме говорили – за откровението – и след време пак ще говорим. Всеки трябва да разбере закона „Бог е Любов“ и после който разбере, може да постъпва, както си иска. Но който е разбрал наистина, че Бог е Любов, той ще направи правилния избор. Той ще посвети живота си не на знанието, а на Любовта, на неизменната, на вечната Любов. Тогава истинското знание само ще го търси, а не той да го търси. Истинското знание ще му даде различаване. Защото който е избрал Любовта, ще има различаване, защото ще му бъде изпратена интуиция. Ангелите имат тази грижа да управляват човека чрез неговата интуиция. Сведенборг много хубаво обяснява как ангелите и хората се сливат, имат едно общо чувство, обща мисъл, това става чрез интуицията, чрез сливане, но това е друг въпрос.

Сатана не можеше да предвиди величието на Любовта и въобще величието на Бога, пък и нямаше никакъв шанс. Сатана не можеше да предвиди това величие на Любовта, това величие на Божия план и величието на Бога. Защото Любовта и нейните пътища и дълбини, до които тя стига, стигнаха и до Земята, докоснаха Земята. Отговорът на Бога е в книгата на Йоан, трета глава, шестнадесети стих от Библията, (буквално, пак казвам, от тази Библия, която е ползвал Учителят, и аз също предпочитам нея да ползвам, старата Библия). Казано е следното: „Защото Бог толкова възлюби света – повечето от вас са го слушали този стих, чували сте го – щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен.“ Слизането на Христос, според Учителя, определя спасение не само за земните жители, но както казах, засяга цялата Вселена. Това е събитие на целия космос, на всички, които са участвували в онази реч и които са се отклонили. Тука те слушаха по друг начин. Защото в Божия Син е скрита тайната на предвечното намерение на самия Бог. Планът на Бога е по-дълбок от всичко, което се е случвало и което някога ще се случи. Ако по-нататък Учителят ми позволи, ще ви кажа нещо за тайния план на Бога и за Неговата стратегия. Бог промисля нещата – най-точната дума е промисля – много издълбоко и това е свързано с едно от тайните му имена, което е дадено от Учителя. Ще говорим и за тайните имена на Бога и по този въпрос подготвяме цяла книга, защото има много видове обръщения към Бога. Различните обръщения означават обръщане към различни видове сили от Неговия характер. В имената няма противоречие, те са стотици и всяко име означава точно към коя Негова сила конкретно се обръщаш. В случая говорим за името, което е дадено в еврейския език „Йова и ре“, и Учителят го ползува. „Йова и ре“ означава: Бог ще промисли. Буквално означава: Бог ще промисли – но всъщност е нещо много по-дълбоко, но най-близкият превод е този. Бог е подготвил своя отговор отпреди основаването на световете, защото Той е, Който промисля. Това е една много древна формула и много дълбока. Ако човек всеки ден си кара тази молитва, тя е кратка: „Йова и ре“, това означава, че той призовава Бог да промисля за неговите задачи, за неговите решения, да му помага да взима по-правилни решения в живота си. Както казах, за тайните имена ще говорим. Много е важна чистотата на човека, чистотата на молитвата. Тогава обръщението вече е по-пълно. И затова има голямо значение как се обръщаш. Например дали казваш, както казах, „Йова и ре“ или пък „Йова и рой“ – това е друго тайно име, другото тайно име е „Йова шалом“,означава „Бог дарява мир“. Друго тайно име е „Йова рафа“, означава „Бог е изцелител“ или „Бог е моето изцеление“. Значи призоваваш силите конкретно на изцелението. Има и „Йова шама“ – една от най-дълбоките формули, за нея специално ще говорим.

БЛАГОГОВЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

Според Учителя целта на ученика не е да се учи от Учителя, а да се домогне до свещено отношение към Него. Забележете тънката разлика. Защото от това се решава съдбата ви за хиляди години. Тука няма никакво подражание. Има нещо по-важно, което трябва да се разбере. Затова пак ще повторя. Целта на ученика – в една по-нова книга, която ще излезе след няколко месеца, тези неща ги обяснявам много надълго, даже книгата ще бъде много дебела, над триста страници, подробно за пътя на ученика във всички сфери – не е да се учи от Учителя, а да се домогне до свещено отношение към Него. Ако ученикът придобие това свещено отношение към Учителя, той ще се освободи от знанията на света – едно от нещата, от които ще се освободи – и ще придобие живот в дух и истина. Ще придобие съвсем друг живот. На земята това е незабележимо, ученикът няма да бъде познат така, както трябва. Истинските ученици са посветени. В България те са малко, но все пак те растат. Но той ще живее тайно в дух и истина. И после Учителят казва: Когато имаш вяра в себе си, ще познаеш своята душа. Но когато имаш любов към Бога, ще познаеш своя вечен път. Ще познаеш и дълга си тука конкретно на Земята. Няма да питаш: „какво да правя“, а просто ще познаеш. Но първо трябва да решиш тези въпроси. Когато имаш вяра в себе си, ще познаеш своята душа, висшата душа, петото тяло. А когато имаш любов към Бога, ще познаеш своя вечен път, ще познаеш и своя дълг на Земята. И после Учителят казва: Когато познаеш своята душа и своя път, Аз ще ти се изявя и ще осмисля твоя път. При тези условия Аз ще ти се изявя напълно – тука става въпрос за изявяване от друг род. Аз ще ти се изявя и ще осмисля твоя път. Тогава твоята душа ще има живот, говорим за Божествен живот, а твоят път ще има дух. Значи той ще бъде абсолютно непоклатим. Нито смъртта, нищо не може вече да спре такъв ученик. Когато ученикът е цялостно отдаден на Учителя, Учителят се превръща в отворена врата за своя ученик. Той става духовен поток и ученикът възприема благата, които се изливат от вътрешното измерение на Учителя. Тука вече става въпрос за шестото тяло и в известен смисъл за седмото. За да разбере една душа словото, което изнасям – това са думи на Учителя – тя трябва да има организирани Божествени желания. Докато има още земни желания, тя ще разбира оттук – оттам. Ще вярва, ще живее в приливи и отливи, ще се надява и т.н., но когато има организирани Божествени желания, тогава вече тя ще навлезе надълбоко в своя Учител, тогава ще бъде изпратен в най-лошия случай ангел, който да ръководи този ученик. Това е най-малкото, което може да се случи, най-ниското, най-ниската степен. Моята мярка за ученика, една от мерките е – след време ще говорим много за мерките – че на окултния ученик най-нисшата му степен трябва да е да се занимава постоянно с положителни мисли. Дали е пред прага на смъртта, дали има тежка болест, дали го е нападнало нещастие, дали има много проблеми, дали е уволнен от работа – най-лошото му нещо, най-ниското му състояние е постоянна положителна мисъл при всички условия. Оттук нататък, оттук нагоре започва ученикът. Оттук надолу не говорим за ученик, говорим за слушател, говорим за наблюдател и т.н., но това са съвсем други неща. Целта на знанието – казва Учителят – е смирението. Най-дълбокото знание, до което можеш да стигнеш, е да се смириш, защото другото знание няма да ти помогне наистина в света на Бога. Освен това е много смешно да отидеш при Бога със знание и да мислиш, че знаеш нещо. Ако имаш някакви дарби и способности, какво можеш да покажеш на Бога? Тези неща там не вървят, във висшия свят също не вървят. А тука понякога помагат на хората, но в повечето случаи пречат. Само дарба, която е посветена на Бога, донякъде просветлява човека, но не е това пътят, пътят на ученика е друг. Ще повторя. Целта на знанието е смирението, целта на истинското добро е здравето, т.е. който постигне истинско добро, ако му направят десет злини, ще отговори с десет добрини, ако отговориш с девет добрини и едно зло, вече не говорим за твоето здраве, за истинско здраве, не говорим, че имаш разбиране или че си ученик. Няма изключения. Целта на чистотата е устрем към светлината, т.е. жажда за истинска светлина. Чистотата се трансформира и се превръща в устрем за истинска светлина. А целта на любовта е обожествяване и благоговение към хората. Това няма нищо общо с уважението. Да уважаваш хората е едно, да ги обичаш – Учителят казва – е друго подобно. Да обичаш хората, това означава да ги изядеш, така както вълкът обича агнето, така и хората обичат хората и Учителят казва: Да те обичат по човешки начин, значи да те изядат. Тук става въпрос за благоговение.

Благоговението е методът за развитието на най-висшата чакра, за която преди време говорихме и след време пак ще говорим. Това е методът – благоговение към всички същества. Към живи същества, към така наречената мъртва материя, към всичко. Това е методът за развитие на най-висшата чакра и за познаване на Истината в най-дълбокия смисъл.

1 май 2001 г.

Окултният път

(лекция 3)

„Тауба“, „вара“ и „сабр“

(първа идея за размишление)

Съкровеното учение

закони от Учителя
(лекция 4)

„Йова шама“

(втора идея за размишление)

ОКУЛТНИЯТ ПЪТ

(лекция 3)

Търсенето на Истината е по-важно и по-дълбоко от срещата с Истината. Значи тука се набляга на самото търсене. Защо? Защото в търсенето човек се съгражда и обожествява вечно. А срещата с Истината е само един нов тласък. Това означава, че пътят не е създаден, за да се постигне целта – един важен момент – а заради самото вървене, заради самото търсене и то трябва да е вечно. В тази връзка Учителят казва, че човек, на който е прекъснал стремежът, той е вече наистина умрял духовно. Той може да върви по земята, да чете книги и да мисли за разни неща, но щом стремежът му към Истината е прекъснал, той всъщност е умрял. Това е по-лоша смърт от физическата.

Същественото в живота е постоянното търсене. Затова Учителят казва, че дори когато срещнеш Истината, когато я видиш лице в лице, ти вечно ще я търсиш. При самата среща не престава търсенето, а продължава да е вечно. Защо? Защото когато се види – това става в самадхи, най-висшето преживяване (следващия път ще говорим малко и за чакрите, за пътя, седемте основни пазачи на чакрите, през които трябва да се мине – седемте големи слабости, които всъщност пазят този път до върховната чакра), тя е толкова дълбока, толкова изумителна, че човек пожелава вечно да върви в нейната посока. И наистина тя го запалва с едно вечно вдъхновение и от този момент нататък можем да кажем, че и самата смърт вече е безпомощна да прекъсне това вдъхновение на човека и неговия стремеж. Това се осъществява в самадхи – в седмата чакра.

Докато търсиш, ти винаги се оживотворяваш вечно. Докато се стремиш, ти си жив. Именно затова е пропаднал Сатана. Той е пропаднал, защото не е познавал тайната на постоянното търсене. Това означава, че когато човек изгуби стремежа си, това търсене, той умира. Така Сатана се е изгубил в своя хаос и в своя мрак.

Яков Бьоме – един от най-големите теософи – всъщност ако трябва да бъда по-точен, това е най-големият теософ за всички времена. Малко е труден за разбиране, обаче той си остава най-дълбокият и към него се приближават донякъде Сведенборг, Майстер Екхарт и някои други, но най-големият теософ си остава Яков Бьоме, шестнадесети век живял, специално в областта на теософията и на Божествената Мъдрост говорил. Той казва: „Когато някое същество е създадено от силите на светлината и иска да се извиси по-дълбоко от тази светлина, която го е създала, и се опитва да гори по-силно от Бога, т.е. да иска да има по-големи възможности от Него, тогава тази светлина в него загасва“. И това същество става тъмно, това е произходът на тъмните същества, оттук започва, когато са поискали нещо повече, отколкото е мярката. Такова същество става тъмно. Това е подобно на свещта. Като я запалят – гори, а като я духнат – угасва и наоколо настава мрак. Изгасналата свещ става тъмна. Това означава, че светлината свети от вътрешната подкрепа на Бога. Значи в духовен план законът е следният: Светлината свети от вътрешната подкрепа на Бога, от Неговата вътрешна сила. Но когато някой с личните си качества иска да повреди силата на светлината, тогава свещта изгасва. Неговият пламък към Истината изгасва. И както казах, съществото става тъмно, неосветено. Това се е случило с Луцифер и с много негови последователи, можем да кажем милиони.

Всичко това означава, че Любовта към Бога е ключът на живота, ключът на стремежа. Който има тази постоянна Любов към Бога, той има ключа на живота и ключа на стремежа.

Окултният път е свързан с една дума, която на ватански се изрича „Атавах“. Атавах означава гласът. Ще обясня някои неща за тази дума. Идеята е следната. Ватанската идея е, че когато Бог е проговорил – в смисъл такъв, например много хора казват, че Бог им е проговорил, даже в тази книга „Разговори с Бога“ много хора ме питаха. Тази книга въобще не е разговори с Бога. Това е – има белези, има мярка, затова се хванах да я прочета, да я видя – това е разговор с едно разумно същество. Това не е даже ангелски йерархии, защото ангелите имат особен начин на говорене, признаци, белези и т.н, разговор с напреднало разумно същество, което е живяло на земята и което същество от време на време даже и разумността му се изгубва. Но така или иначе такива книги са приятни, защото все пак повдигат някои хора и от тази гледна точка могат да се правят компромиси, но те не водят към мярката. В този смисъл Ошо е прав, когато казва, че когато на една книга е погрешно заглавието, той никога не я чете. Щом заглавието е погрешно, той дава пример с един американски автор, който е писал една книга „Спокойствието на ума“. Докато има ум – няма спокойствие. Едното трябва да го няма. Или спокойствието трябва да го няма, или ума. Двете не могат да са заедно. Защото овладеният ум, напълно пречистеният ум – той вече е дух, той вече няма нищо общо с ума. Той е толкова духовен, че става чиста духовна същност и няма следи от ума, следи от змията.

Ватанската идея е следната. Ще дам някои мерки, кога Бог е проговорил на човека. Това е въпрос и отговор. Мярката е в следното: Когато Бог ти е проговорил, твоите неща се оправят завинаги. Не за един живот, не за една година, а твоите неща се оправят завинаги. Това е ватанската дума „атавах“. Тя означава най-дълбокият смисъл на нещата. Тука си стигнал до най-дълбокото. Преди това може да са ти говорили много ангели, разумни същества, архангели, но когато Бог ти проговори, тогава е вече съвсем друго. Тази дума „атавах“ е много близка до еврейската дума „атева“. И двете приблизително означават едно и също – стихия. Еврейската дума означава стихия. Този глас внася в тебе различаването. Значи когато чуеш гласа на Бога, вече можеш да различаваш, защото щом си го чул, Той внася в тебе различаване. Знаеш кое е добро. Знаеш коя добра постъпка е лоша. Защото има добри постъпки – казва Учителят – които имат лоши последствия, те са от черното братство. Има лоши постъпки, които водят към добри последствия, те са от бялото братство. А има добри постъпки, които водят към добри последствия, те са вече по-изчистени.

Когато Бог ти проговори, твоето пето и шесто тяло се пробуждат, а за тези тела животът е устроен. Това не означава, че няма трудности – после ще обясня – но за тези тела животът е устроен, става въпрос за човешката душа и човешкия дух. Но за ума нещата не са устроени, той много дълго трябва да се преустройва. Неговата земя е неустроена и пуста. Именно това е стихът в Библията, че „земята беше неустроена и пуста“, става въпрос за ума. Неговата земя е неустроена и пуста, той трябва да се преустройва и да се организира.

Друга мярка: Който е чул гласа на Бога, от този момент нататък всяко преживяване, независимо колко е лошо или добро, работи за неговото вечно добро. Това означава, че който е чул Божия глас, има сила да преобразява отвътре всички свои преживявания. Този глас, наречен „атавах“, му дава тази специфична сила.

Един друг важен момент. Докато му липсва на човека свещена цел в живота, той трябва да знае, че тази липса ще му създава всякога уязвимост. Ако човек няма свещена цел в живота – той е всякога уязвим. Може да си мисли, че е осигурен, даже и вътрешно, обаче в един момент може всичките му крепости да рухнат, понеже тука липсва слизането на „атавах“, или на гласа. Разбира се, тука все пак говорят ангели, говорят понякога архангели, говорят напреднали помагачи от невидимия свят, говорят разумни същества на човека, за да му помагат, но техните гласове не са достатъчни. Те са само упътване.

Ще обясня. Например ангелите може да ти говорят през целия живот и ти да пропуснеш правия път. Има много такива подведени хора. Примерно някой път ангелите помагат, човек успява в бизнеса, в някои приятелства, в имоти, даже хубави приятелски отношения с хората и той мисли, че и Бог му помага. Той не може да разбере, че успехът в живота не означава, че си в правия път. Няма нищо общо. Правият път има съвсем друга мярка и самата дума път не означава да вървиш по някакъв път към успех, към щастие или по някаква улица, а в арабската мистика се казва, че път означава дълбочина. Това означава да навлезеш навътре в своя център, а не да вървиш нанякъде навън. Защото и щастието даже е излизане навън. Преди време ви обяснявах как да се спасим от щастието, от успеха, от светлината и т.н. Даже за тази лекция много хора в София ме намразиха, така и напуснаха лекциите, но това е техен проблем. Те просто трябваше да знаят истината и да изберат – дали избират бизнеса и успеха в живота или избират Истината. Това е вече много лично.

Когато Божият глас ти проговори, всичко се променя. Например който е чул „атавах“, или Божия глас, той също страда – някой да не мисли, че иде край на страданията му, приключват, или че иде край на трудностите му. Той също страда, но ще обясня разликата – с любов, т.е той приема страданието с любов, прегръща го и по този начин страданието му се отплаща с радост. Ще обясня. Защо? Защото така разбраното и осмислено страдание се одухотворява – т.е. когато го приемеш с любов. Страданието се осмисля и одухотворява, иначе то се превръща в мъчение. Щом го приемеш с любов, то се осмисля и одухотворява от любовта и се превръща в радост. Ако страданието не може да се одухотвори, то си остава мъчение и бреме и не може да се превърне в път, в дълбочина. Ако страданието не може да се одухотвори, т.е. ако човек няма правилен подход към него, ако си казва „баш на мене ли се паднаха тези страдания, баш от този човек ли“ и т.н. и т.н., той го увеличава. Това означава, че всички обикновени хора носят своите неодухотворени страдания. Имали са задача, която не са разбрали и сега носят бреме. Те носят своите неодухотворени страдания.

Другият важен момент. Който е чул гласа на Бога – друга мярка – той никога няма да бъде победен от злото. Той вече няма участ, няма съдба.

Който е чул гласа, той превръща страданията и лошите преживявания в мъдрост и светлина – това е мярката. Който наистина е чул Божия глас, а не ангелски гласове или други разумни, той превръща страданията и лошите преживявания в мъдрост и светлина.

Друга важна мярка, че този, който е чул „атавах“, Бог го облича с една тиха и свръхестествена сила – с една свръхестествена вяра. Но тази сила в човека, в пробудения, си остава незабележима, защото такъв човек има истинско смирение.

Гласът на ангелите е всякога разумен и той може през целия живот да ти помага и да те съветва, но ти още не си спасен. Защото всичко това е само подготовка за срещата с гласа на Бога. Този глас съдържа най-специалните духовни и Божествени сили и той изисква духовна зрялост, за да може човек да оцелее и да понася Неговата мъдрост, не ангелската, а Божествената Мъдрост, която слиза от много високо ниво – от двадесет и четирите старци. Както ще видим по-нататък, ще говорим за старците по-специално. Старците са много специални същества. Те са създадени не от Бога, а от Абсолюта и имат съвсем друго измерение, съвсем друг път. Докато човекът, вторичният човек е създаден от Бога, от ангелите и от тъмните сили – смесено. Човекът е смесено същество, но му е даден избор и той можел да тръгне по пътя към тези съвършени същества, които наричаме двадесет и четирите старци, и както знаем двадесет и пети се подготвя.

Човек, който е чул гласа на Бога, никога не се проваля – друга мярка. Това не означава, че всичко в живота му тече гладко. Напротив, и той си има трудности, и то много големи, но трудностите се провалят, а не той. Болестите се провалят, нещастията се провалят, но не и той, защото той живее в духа, в шестото тяло. Преди време говорихме доста за шестото тяло, след време пак ще кажем някои неща.

Който е чул гласа на Бога, той има – друга мярка – правилни действия, т.е. той има скритата мярка. Защо? Защото той има любов към вечното добро. Не към обикновеното добро или човешкото добро, което всъщност е зло, а любов към вечното добро.

Който е чул този глас, той има правилни действия и мярката, защото има любов към вечното добро.

„ТАУБА“, „ВАРА“ И „САБР“

(първа идея за размишление)

Ще обясня как ги разбират арабските мистици. Първата дума е „Тауба “, някъде а-то го четат, някъде не го четат, зависи. Втората е „Вара“ и третата е „Сабр“.

Думата „Тауба“ означава в арабската мистика покаяние. Но на мистичен език какво означава всъщност това? Защото тука има много хора, които се покайват в църквите и животът им остава същият, което означава, че те не разбират тази идея и след време много скъпо я плащат. В арабската мистика думата покаяние – „Тауба“ – означава абсолютна решимост да се отдадеш на самоусъвършенствуване. Не просто покаяние, а да направиш преврат, революция в сърцето, революция в ума, революция във волята.

Един от големите мъдреци Руми – за него ще говорим от време на време, а и подготвяме една книга негова, персийски мъдрец с духовен произход, защото такива хора обикновено даже нямат произход – казва: „Заший си очите и гледай със сърцето“ – тука става въпрос обаче за чистото сърце, някои да не се объркат за кое сърце става въпрос. На едно място, когато го питат може ли накратко да обясни своето учение, той казва така: „Бях суров, опекоха ме и сега светя“ – това е цялото учение. В начало си суров, после те опичат, прекарват те през страданията и накрая светваш. Той е минал по този път. Разбира се, за него много мога да ви говоря, включително и детството му, и всичко, но в момента нямам такава задача. Той казва: „Заший си очите и гледай със сърцето“ и после казва: „Не се страхувай от смъртта, а от слепотата на своето сърце“. Значи трябва да знаеш от какво да се страхуваш. Който е решил да се самоусъвършенствува, той е разбрал тази дума, за която говорим – „Тауба“. Той се подчинява само на Истината. Все повече мисли за нея и тя все повече става негова мярка. Който е решил твърдо да се самоусъвършенствува, той се подчинява само на Истината. Вече няма държава, няма закони, няма господари, а само Истината. Това не означава, че няма да слуша някои хора, които му говорят разумно, защото Бог може да говори чрез хората, чрез растенията, чрез децата, чрез животните и т.н. Но той е буден поради любовта си към Истината да различава. Истината постепенно започва да му дава будност.

Според Руми водачът в усъвършенствуването не е логиката, а любовта – една много важна мярка. И после казва: „Водачът в живота, това е чистото сърце“. Който иска да има водач, трябва да има Божествени желания. Тогава вече чистото сърце започва да го ръководи. Учителят казва, че сърцето е по-дълбоко от ума. Умът е изграден и изработен от ангелски същества, а човешкото сърце е изработено от серафимите. Има много по-дълбока еволюция и човек наистина трябва да го пречисти – защото Бог е казал: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Той засега не иска ума, умът е прекалено опетнен и е оставен настрани да си размишлява, както си иска, но Бог се обръща към сърцето и казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си“. Тогава започва истинското ръководство. Ако човек знае как да даде сърцето си на един Божествен живот, тогава стават промени.

После Руми казва: „Чистото сърце си има своя собствена мъдрост“, която надминава всички науки на света.

Следващата дума „Вара“ – на арабски означава будност. Това е будност, която различава кое е позволено и кое е забранено. Който е разбрал тайната на тази дума, духът на тази дума, тъй като думите са живи, той вече различава кое е позволено, какво може да си позволи и кое е забранено. Само будният може да придобие вдъхновение, защото той се домогва до мярката. Ще обясня: Човек, който няма вдъхновение, може да има амбиции големи, но това няма нищо общо с вдъхновението. Може да стане фанатик, но не и вдъхновен човек – вдъхновен в чистия смисъл на думата. Според Руми вдъхновението се дава само на тези, които във всичките си помисли се стремят само към една цел и това е Истината. И после казва: „Най-висшата цел в човека е най-висшата му любов. А най-висшата любов е любовта към Истината“. Не може да има по-висша любов от любов към Истината. И после казва Руми: „Любовта е единственото средство за познаването на Истината“. И Учителят казва, че Любовта всякога има постоянен стремеж към Истината – говорим за изчистената Любов, Божествената Любов, тя се отличава по това качество. Тя всякога се насочва към Истината. Това е нейният път и нейната посока. Руми допълва: „Все още в пелените си – той е малко поет и говори поетично, неговата книга от шест тома се смята за персийския Коран – Мас Нави, откъси от нея ще преведем по-нататък – беше този свят, а аз вече бях влюбен.“ Става въпрос за отношението му към Истината. И после казва, че будността – тази дума „Вара“ – това е нейният белег, създава хора с душа. Значи не хора с ум, не лицемери, не пресметливи хора, а хора с душа. Там, където има будност, това е път, по който душата възкръсва, душата се възражда.

Следващата дума „Сабр“ в арабската мистика означава просто търпение, както знаете, много известна дума – търпение. Но според арабските мистици това означава следното – това е покорно и послушно приемане на всички трудности, страдания и изпитания. Именно тук е скрита силата на Любовта, защото само който има Любов, може да търпи. Затова се казва, че Бог е дълготърпелив. Търпи всякакви престъпници, понеже има изключително дълбока любов и има по-дълбоки замисли, отколкото ние мислим. Казано е, че Бог е дълготърпелив, а човек просто трябва да бъде търпелив. Да не иска да стане като Него, защото ще му бъде прекалено трудно. В тази връзка за Христос се казва, че „беше послушен до смърт“.Именно това се дължи на тази дума, на неговото изключително търпение. Търпение и послушание до смърт – това е мярката на „Сабр“. Това означава – според арабските мистици – че любовта е силата, която завладява и покорява смъртта и открива пътя, който няма край, защото вдъхновението е безгранично. Пътят няма край. От друга страна, търпението е едно друго име на чистотата, защото нечистият не може да бъде търпелив. Той може да иска, може да си го налага, може да се въздържа, но въздържанието още не показва търпение. Ти се въздържаш, но правиш усилия. А в търпението има една голяма любов. Любовта понася, трансформира и това става естествено, както когато прощаваш. Ако наистина прощаваш, трябва да простиш с лекота, не да се мъчиш, не да се напъваш, не да повтаряш, че много си простил, че си голям човек на прошката, а просто да забравиш. Прощаваш и забравяш, и то с лекота, без усилия.

Казахме, че търпението е другото име на чистотата, а в чистотата – според арабските мистици – има само Бог. Той се намира именно там. В чистотата има само Бог.

СЪКРОВЕНОТО УЧЕНИЕ

закони от Учителя

(лекция 4)

Това е по законите на Учителя и така до няколко месеца ще ни излезе тази книга, която се казва „Учителят като съкровена мистерия“. Там има много мерки за това, кои са ученици, какъв е пътят, съкровеното учение, кои са в съкровеното учение и т.н., тя е доста дебела книга с големи подробности. Тука съм извлякъл някои неща от тази книга, които ще ви ги изнеса днес.

Учителят казва: „Този, който умее да ме слуша, придобива живот, а този, който не умее да ме слуша, придобива знания“. Вижте двата различни пътя. Тука говорим за едно велико послушание и смирение, за една велика любов, както миналия път казахме за „шема“ – блаженото слушане, истинското слушане. „Не търси да познаваш Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога.“ Значи трябва да знаеш кое е на първо място, защото някои хора са почнали от любовта си към хората и след време, разбира се, са разочаровани. Защото човек още не е Бог, някога може да стане, но на този етап, Учителят казва, че човекът не е нито Бог, нито венец на творението, а една жаба, която кряка в гьола. Трябва да различаваме, защото хората обичат да се превъзнасят, че са богове, но този превод, както ще разберем по-нататък, по дълбокото учение на Учителя е напълно погрешен в Библията, че хората са богове. Никога не са били равни и Бог е толкова различен от човека, а пък скритият Абсолют в Него е толкова различен даже от Бога, че просто въобще не може да става въпрос за мярка, за сравнение и т.н. Разбира се, човек трябва да се стреми към Богоподобие, но без да стига до този момент да казва, че е станал бог, защото оттам нататък се връща назад и ще изпусне онова дълбоко, което е скрито в Бога. Но когато говорим за Абсолюта, нещата са пък вече съвсем други, Той надминава и безкрайността. После ще стане въпрос, в тайното име „Шама, ще кажем нещо за времето, вечността и безкрайността. Включително и безкрайната любов, безпределната, Го ограничава. Той е извън Бога, макар че Му е дал сила и реалност, Той го е създал, но Той е съвсем друга мярка. Той е абсолютно и свято Небитие. Няма понятия, но все пак ще се опитаме да го обясним с някакви понятия, да се приближим, като идея.

„Не търси Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога, чрез неизменната си любов към съкровеното.“ Така трябва да търсиш Истината. Не да търсиш жив Учител, защото Учителят е винаги жив, както съм обяснявал – няма умрели Учители, защото ако Учителят беше умрял, няма за какво да го търсиш. Учителят е винаги жив, очаква се жив ученик, напълно пробуден в любовта, за да може да го намери. Така в „Сант Мат“ търсят все жив Учител. И жив Учител не може да ти помогне, ако ти не изпълняваш Божията воля и ако нямаш тази чиста и неизменна любов. В тази връзка Учителят казва за свои ученици: „Тридесет-четиридесет години вървят след мене, но нищо не са разбрали“. Значи бяха до него, той беше жив, те бяха уж живи и искаха да бъдат близко до него. Някои даже искаха да бъдат много близко, но се оказаха много надалеч. Затова Учителят даде мярката и каза: „Кой е близко до мене? Само който изпълнява Божията воля.“ А това са: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Само те са изпълнение на Божията воля. Когато говорим за висша мярка, трябва да знаем какво точно търсим и да не търсим жив Учител и накрая да не намерим нито себе си, нито Учител.

„Всички, които следват – казва Учителят – моето учение, ще могат да го проверят в живота си. А тези, които проверят истините на моето учение с правилна мярка, те ще се наслаждават на живота с непрекъсната и блага радост.“ Тука става въпрос за вечна, безкрайна, непрекъсната блага радост. Но какво означава с правилна мярка? Учителят обяснява: „С правилна мярка подхожда само този, който има съкровена любов към Истината“. Който има обикновена любов към Истината, той е изгубил мярката. Единственото нещо, до което трябва да се домогне ученикът в своето ученичество, е благоговението. Това е висшата мярка на любовта. То обхваща всичко. Там вътре има преданост, има жертва, има любов на най-висока степен. Тука вече не можеш да посегнеш нито на човек, нито на животно, нито с лоша мисъл, нищо не можеш да нараниш. И най-малкото дихание, което пълзи или което лети, не може да бъде докоснато от тебе с лоша помисъл. Това е мярката на съкровената любов и на благоговението.

Според Учителя съкровеното учение изисква жива духовност и смирение, защото само смиреният човек може да прогресира във всяко отношение. После Учителят казва: „Аз не доказвам Истината с аргументи. Истината сама се доказва в своето безмълвие. И всеки, който има отношение към нея, ще бъде пробуден. Това ще става постепенно.“ Когато основата на ученика е Божествената Любов, всичко друго се изяснява от само себе си. Дали ще пита приятели и разумни същества, дали ще пита себе си, дали няма да пита, няма значение. Всичко около него се изяснява от така наречения закон от само себе си, т.е. условията работят за него. А какво означава думата условия? Учителят казва: „Това са висшите разумни същества“. Някой казва: „Нямам условия.“ Нямаш помагачи. „Имам условия, мога да се развивам.“ Имаш помагачи.

„Истинското учение – казва Учителят – първо се проповядва чрез силата и благородството на вътрешния живот“ – не да станеш проповедник, да почетеш малко и да говориш, да си почел малко книги, а първо трябва да огледаш вътрешния си живот и чак после идат думите, защото само вътрешният живот, Божественият живот може да осмисли думите. Иначе си започнал да проповядваш преждевременно и разбира се, ще създадеш една карма и за тези, които учиш, и за себе си. Има много такива проповедници и аз познавам такива, които обичат да говорят, и в това число даже и намират слушатели, защото винаги има слушатели. Много хора има винаги, които обичат да бъдат заблуждавани и това става много лесно. Те се намират, сродни са, говорят си, докато който разбере истината, напуска, но тука исках да ви кажа мярката.

За да намериш Учителя си – Учителят казва – трябва да си го търсил вътрешно. Вътрешното търсене принадлежи на петото тяло, висшата душа в човека.

Според Учителя, който много е говорил за любовта, любовта е ключът на учението. И познаването на любовта е спасение, не възкресение, а познаването на любовта е спасение. А казва: Възкресението е вечен процес. Не можеш да кажеш „аз възкръснах“ и да помислиш, че всичко е наред. Възкресението е вечен процес, защото човек всеки ден трябва да възкръсва за новото, за новата истина, за новите истини, които слизат. Затова то е вечен процес.

После казва: „Отдай себе си на Божественото, на Истината, а човешкото само наблюдавай“. За пробудените Бог е слязъл. Значи тука става въпрос едновременно, както ще разберем, за второто пришествие. Някои го чакат. Но за пробудените Бог е слязъл. Той се явява като център на тяхното съзнание и затова те имат опорна точка. За тези, които не са пробудени, Бог съществува някъде като сила – ще чуете такива хора да казват: има такава сила, вярвам в някаква разумност. Това са два съвсем различни пътя. Това са хора, които се стремят към външния живот, към повърхността. Докато тези, които имат идея, имат любов към Истината, те не се изразяват така. Защото тези, които казват, че има някъде такава сила, означава, че нямат център в себе си. Те я търсят някъде, защото са изключили вътрешната възможност. Те са изпъдили Бога и понеже човек трябва да има опорна точка и почва да Го търси навън. Всеки трябва да намери центъра на своето съзнание и в тази връзка Учителят казва, че ако човек правилно търси, той и правилно живее. А човек живее, за да създаде Бог в себе си. Но пак трябва да кажа – вечно ще Го създава и вечно ще възкръсва в Него на все по-високи степени.

Всички, които прилагат Божествената Любов – Учителят казва – ме разбират, защото приложението се превръща в разбиране. Това е пътят на приложението. Тези, които не прилагат Божествената Любов, говорят за някой си господин Дънов – така се изразяват – доктор Дънов, някои даже го наричат екстрасенс и т.н. Те нямат представа за понятието и думата Учител – какво означава. Разбира се, след време ще говорим и за много други свещени имена. Едно от най-великите имена е „Учителю благи“, това е космическо име, включително и минава мерките на космоса. Друго изключително име е „Господи Иисусе Христе“, надарено с изключителни и специални сили на любовта, име, което може да преобрази целия живот на човека из корени. Така че постепенно ще говорим за всичките имена по малко, за всичките, до които аз съм се домогнал,за да ги разберем правилно и да се обръщаме правилно.

Всички, които се съблазняват – казва Учителят – в която и да е област, не могат да бъдат мои ученици. Това е в раздела „Кои са мои ученици и кои са истинските ученици“. В книгата има много подробности по този въпрос. Всички, които се съблазняват в кое и да е отношение – като почнем: страстта, гнева, привързаността, преяждането и т.н. и т.н. – всички те не могат да бъдат мои ученици. Разбира се, те трябва да се стараят да търсят Учителя – Истината, но те не могат да влязат във вътрешния път на учението. Защото Учителят казва: „Моите ученици вървят по строго определен път“, не по относителен път. После Учителят обяснява: Има външни опити, които ученикът сам трябва да прави, а има и други опити – тука става въпрос за опит, по-нататък ще разберем, че човек може да има опит от хиляди години, но този опит е много по-слаб от опита, който е скрит в Божието Име. Божието Име надминава всякакъв опит. Значи има външни опити, които ученикът сам трябва да прави, но има други опити, които ученикът трябва да прави само със своя Учител, заедно. Например: когато искаш да победиш страстта, трябва да искаш Учителят да ти помага, за да можеш да наблюдаваш обмяната на енергии със своя партньор, можем да го наречем даже донякъде приятелка, сестра, ако искаш да извървиш за кратко този път и той да не те спъва, ще искаш помощ от Учителя, от Бога Той да те учи. Той ще ти покаже астралния свят. Ще покаже змията как идва, как се опитва винаги да те съблазнява, винаги да продължаваш да се увличаш в удоволствието, вместо да различиш змията кога влиза и вместо ти да владееш всичките астрални енергии, накрая тя ще те овладее и ще те погуби. Следващия път ще говорим за чакрите, понеже първият пазач, един от най-силните пазачи на първата чакра, това е именно страстта; значи има седем мощни пазачи, ще започнем другия път с първата чакра, това е изключително голямата страст в човека и привързаност, тя не го пуска да мине нагоре. После има, разбира се, гняв, после има друга страст, голям пазач, това е мързелът и т.н., ще стигнем до седмата чакра, там въпросът е най-труден, защото там пазачът е светлината и ученикът трябва да се спаси от светлината, за да влезе в духа. Но това е друг момент, другия път ще поговорим по този въпрос.

При тези опити – става въпрос съвместните с Учителя – се навлиза в свойствата на мрака и началата на светлината. Минава се – казва Учителят – през ред съзнания, през много видове съзнания ще минеш, най-различни духове, през ред светове вътрешни и така ученикът се освобождава от илюзията и на мрака, и на светлината, защото те са полюси – и двата свята не са реални. Така ученикът ще се освободи, когато иска помощ от Бога, от Учителя, от Божието Име. Ще се освободи не само от мрака, но и от светлината. И ще стигне до свещеното място, което в Библията е наречено тайната стаичка. Трябва да кажем, че тази стаичка е извън обсега на света. Светът нищо не знае за тази тайна стаичка. Това е специален център, който се намира и в сърцето, етерен център, най-висш, и в душата. Това е един много специален вътрешен дом и ученикът трябва да го пази само за Учителя и за Бог, а не да допуска там друга намеса. Затова Учителят казва: „Моето сърце аз съм го заключил с девет ключа. Никога не го давам на хората, никога даже на ангелите, а само съм го поверил на Бога. Единственият път, когато го отключвам, то е, когато допускам Бог в себе си.“

Както казах, тайната стаичка е отвъд света. Тука ученикът има Духа за свой център. Оттук нататък ученикът вече може да прави опити, след като е правил много опити заедно със своя Учител, той може да прави сам опити, а Учителят става само негов наблюдател. Значи след като ученикът е победил изкушенията, удоволствията, страданията, изпитанията и т.н., Учителят вече му дава една свобода, отделя се на вътрешен план и го наблюдава, защото ученикът е спечелил доверието – най-важното нещо в пътя на ученика е да спечели доверието на своя Учител, тогава вече може да прави сам опити, да си ги избира, а Учителят ще го наблюдава и ако ученикът желае, Учителят ще го коригира. Той ще го упътва към по-дълбоките измерения.

„ЙОВА ШАМА“

(втора идея за размишление)

От тайните имена в случая ще се спра само на едно име,за да го разгледаме по-подробно, а другия път ще говорим за други едно или две имена. Едно от тайните имена в Библията, в еврейската Библия – и в Бога – което е дадено, се казва: „ЙОВА ШАМА“. Първо ще кажа какво означава и после ще обясня. Това означава – Бог, Който е в теб винаги. Другото значение – Бог постоянно пребъдва, т.е. всякога е тук. Няма миг, в който да не е тук. Бог постоянно пребъдва тук. И другото е подобно: Бог всякога присъства. Някои хора си направиха табелки, има фирми, които изработват с много красиви букви – Йова Шама – поставят си го на стената и то работи като мисъл-форма, разчиства пространството даже и когато те няма, става въпрос за духовното пространство. Но в случая по-важното е да имаш отношение към това име и да го произнасяш с онова произношение, което да произлиза от твоята максимална искреност. Защото истинските имена могат да се произнасят само от хора, които са новородени и посветени. Но другите могат да се упражняват искрено, за да могат след време да постигнат връзка с тези имена. Разбира се, това не означава, че тези имена веднага ти решават въпросите, някой път бавно, някой път не ти решават въпроса, което означава, че Бог има по-хубав план за тебе, т.е. когато нещо не става по твоя план, трябва да разбереш, че Бог има по-хубав план, защото може да се отклониш съвсем много от своя път. Така, ще обясня във връзка с тайното име Йова Шама: Ако можеш да пребъдваш в настоящето, ти ще се слееш със своето шесто тяло, т.е. Духа, защото той знае метода. Но трябва да обясним какво означава думата настояще. Учителят казва: Настоящето – това е най-краткият миг, това е мигът на Бога. Значи това не е мигът на светлината, както някои мислят, не е мигът на мисълта. Светлината се движи с около триста хиляди километра в секунда, мисълта се движи с около петстотин хиляди километра в секунда, но тука говорим за скоростта на Духа и когато говорим за тази скорост, въобще понятието скорост изчезва, тъй като Духът е по-бърз от мига. И нещо повече. Тука има едно уточнение, защото всъщност Бог не живее точно в мига, а в една малка частица от мига. Това е тънкостта. Бог не живее в мига, както някои мислят, защото Той е с много по-голяма скорост, включително и от човешкия Дух, от шестото тяло. Той живее в една малка частица от мига. Можем да кажем така: в миг от мига. Толкова е голяма скоростта, че Той живее в миг от мига.

Ще обясня нещо във връзка с вечността. Понеже някои мислят, че вечността се състои от хиляди години, от епохи и т.н., но това е една голяма илюзия, разгърната от силата на Бога. Вечността не се състои от хиляди години, епохи и времена. Тя се състои от най-краткия миг. Разбира се, ако можеш да го видиш, ако Бог пожелае да ти разкрие. Тя се състои от най-краткия миг. В един миг можеш да я видиш, ако Бог е в тебе и ако пожелае да ти я разкрие. Разбира се, Той може да сгъсти времето до един миг, може до десет минути, може до един час. И в това време ти може да видиш цялата вечност, ако Той пожелае. За някои е пожелал. Например за Енох, един от великите посветени в миналото. За Енох е пожелал, на него се е разкрил за кратко време и на други. Но за да ти обясни Бог вечността, на самия тебе ти трябва време. На Бог въобще не му трябва време, нито му трябва вечност, но за да може да ти обясни, на самия тебе ти трябва време. Разбира се, все пак това е вътрешно време. Ако говорим за шестото тяло, на тебе ти трябва духовно време. Веднага ще я схванеш. Но ако не си в шестото тяло, трябва да има време, за да ти бъде обяснено, за да можеш да я възприемеш, за да можеш да разсъждаваш върху този въпрос. Разбира се, както казах, това може да продължи за десет минути, за един час, за два часа и т.н. Пак повтарям, на Бог не му трябва време, защото Бог е Абсолютно Небитие. Нито време, нито безкрайност, Нищо. Даже Учителят казва, че Той не е и любов. Даже на едно място казва: Ако ви кажа, че Господ не е любов, какво ще разберете? Но тази мисъл е само за юнаци и затова тя не се разкрива. Той е нещо много повече от любовта. Вярно е, че е излъчил любовта от Себе Си, и с тази любов е създал Единството, помага на световете, но Той е нещо много повече, когато говорим за Абсолюта и за Абсолютното Небитие. В тази връзка Яков Бьоме казва: „Бог е създал световете от Нищото и това Нищо е самият Той“. Разбира се, това е много трудно за разбиране, защото умът ще каже: ама как така от нищото и т.н. Но тези, които имат „шема“, ще разберат за какво става въпрос. Аз тука накратко ще обясня: в Абсолюта няма нито пространство, нито време, нито вечност, никакви ограничения и затова Той е всякога Йова Шама. Понеже няма никакви ограничения, не е необходимо да ходи някъде, за да бъде там. Той е едновременно навсякъде и това се нарича „Йова Шама“. Така, има случаи, когато Учителят едновременно е бил на шест места и помага на шест различни места. Както си разговаря в стаята, някакъв ученик на далечно място с коня си, конят му тръгнал към някаква пропаст и той успял само да каже: „Учителю“. Учителю – това е формула. „Учителю благи“ е също една велика формула. Успял да каже: „Учителю“ – и с това бил спасен. Учителят казал на тези, с които разговаря: чакайте за малко, затворил си очите – те не разбрали за какво става въпрос – и в момента конят спира и ученикът благодари на Учителя, Учителят си отваря очите пред своите близки и продължава разговора си, без да споделя какво е станало. Учителят е казал, че може да се обръщаме към него за помощ при всички случаи, така както и към Господа, тъй като някои се смущават, има такива, но формулата „Учителю благи“ аз съм я изпитвал много пъти, но не само аз, много хора са я проверили. Имената може да се ползуват, но всеки трябва да избере любимо име, душата му трябва да избере това име, което е достъпно за него, което му е близко по душа. Не да иска най-високите имена, а тези, които му са много близки по душа, тези, към които изпитва любов, тези вибрации на имената, с които има връзка.

Хората мислят, че като увеличават времето, ще го превърнат във вечност, но времето си остава всякога време. Казват: „има време“ и оставят за други прераждания да решат въпросите си, особено това е популярно в Индия – казват: карма. Ние сега не можем да станем като Махавира. В други прераждания, постепенно, бавно и така хиляди години се влачи кармата и те все се успокояват и времето не идва. Времето не им стига, защото въпросът е извън времето.

Времето си остава време. Времето не можеш да го превърнеш във вечност или в безкрайност. Привидно можеш, но иначе не можеш. Просто трябва да излезеш извън него. Трябва да излезеш извън времето, за да видиш Духа. Тука не ти трябва вечността, а ти трябва да видиш Духа. Това е свързано с някои окултни аналогии, за които ще загатна тука. Понеже хората не разбират този закон за времето, за вечността и Бога, и това, което е зад Бога, те правят такива капитални грешки. Например хората не разбират желанията си, защото не познават именно тайната на „Йова Шама“. Те не разбират, че човешките желания се явяват като време, т.е. ограничение. Който има човешки желания, влиза във времето и се ограничава, а Божествените желания се преживяват като живот. Не като време – това е разликата – а като живот, не като желания. Изглеждат желания – Божествените желания – но всъщност не са желания. Това е само условно казано, защото те се възприемат като живот. Те са присъствие на живот. А човешките желания са присъствие на време, присъствие на затормозяване, присъствие на напрежение, присъствие на време. За такъв човек казваме, че той живее във времето.

Има други хора, които правят друга грешка, чакат нещо да им се случи. Чакат изпитания и разбира се, след време нещо им се случва. Но те правят една капитална грешка, защото също не познават тайната на „Йова Шама“. В случая не е важно какво ще се случи, дали изпитанието е голямо или малко, това няма значение. Важно е дали имаш в случая неизменна любов към Бога. Някои се хващат да чакат трудностите, трудността като дойде, почват да търсят причините, но не трябва да търсят причините, а трябва да търсят дали са били неизменни към Бога и трябва да настояват на това. Ако бъдат неизменни на Бога, ще разберат нещо малко от тайната, защото всъщност има само една причина и това е Бог. Така че човек ако търси много причини, ще се домогне до една, до втора, до трета и накрая – Първопричината е Бог. Но няма полза да се обвинява Бог, затова Бог е скрит зад много причини, защото човек има погрешен метод. Ако човек има любов към Бога, за него трудността ще бъде нещо друго. Тя ще му разкрие скритото лице на Бога и човек ще израства. Това означава разбиране на „Йова Шама“.

Има други хора, които имат погрешно отношение към болестите. Те смятат, че болестите са болести. Понеже те са се превърнали в толкова силни внушения, даже някои си вярват, че болестта е неизлечима. Внушението е станало много силно. Според окултната наука няма болести, а има отношение към нещата. Примерно когато нямаш правилно отношение към сърцето си, сърцето ще заболее – това е отношение, ти ще го наречеш после болест, но това е неправилно отношение към устройството на твоето сърце. Защото твоето сърце така е устроено от серафимите, че да познае Бога. И после като получиш инфаркт, ще кажеш, че Бог е виновен или че някой друг е виновен, но не и ти. Можеш да изкараш и Бога виновен или някои други, обикновено човек не иска да си признава вината. Има такъв много ярък пример в един дзен-манастир. Отива един тежко болен, на който навсякъде в света са му повтаряли, че е болен. Тука болен, там болен, ще не ще, той станал болен. Той приел така болестта от толкова много внушения, не може да се пребори, крехка душа, и се разболял. И наистина хората го смятали за неизлечим. Отишъл да живее в един манастир, препоръчали му един дзен-манастир. Посетил хората, никой не му казал, че е болен, даже не са говорили с него. Никой не смятал, че въобще съществува болест. И той в един момент се почувствувал здрав. Разбрал, че няма болест, защото никой тука не му напомнял и той сам се отказал да си напомня, защото тези хора говорят по съвсем друг начин. Както виждате, това са отношения, а не болести.

Някой човек – става въпрос при трудностите – трудностите го гонят към бездната. Има хора, които трудностите ги гонят. А друг човек трудностите го гонят към Истината. Това са различни подходи. Който е буден, разбира, че трудностите идват да му помогнат. И тези гонения, да кажем богомилските, те не са идвали, за да те измъчват. Бог искал, допуснал тези гонения съвсем съзнателно, защото иска Неговите Синове да израснат. Когато богомилите са били гонени, те са умирали, изгаряли са на кладата с любов, защото в тези гонения те са намирали Истината и после са се сливали с Бог на съвсем друго ниво, на много високо ниво и в следващи животи се прераждат с ново тяло физическо, което е абсолютно организирано и може да понесе вибрациите на Мъдростта. Гоненията са план на Бога, а не на църквата, инквизицията и т.н. А тези, които не са търсили Истината, те са омеквали, отказвали са се от богомилството, от Истината и т.н. Някой път Бог ги е пощадявал, някой път им е бил отнеман животът. Така че гоненията са благословение. Аз също имах гонения в туй прераждане, както навремето са ме гонили като богомил и сега. Спомням си, когато живях в гората, от държавна сигурност на много фронтове ме гониха, и то много групи от тях, най-различи, но аз ги приех, почнах да се моля за тях, почнах да ги благославям и просто разбрах, че те не са ми врагове, а помагачи. Те искаха наистина да ме убият и да ме унищожат, разбира се, това не може да се случи, защото аз ги дадох в ръцете на Учителя, исках Учителят да се справи с тях и той просто се справи. След време абсолютно всички изчезнаха от моя път и остана само един, който се оказа, че е скрит ученик на Учителя и който понякога ми иска някои съвети, и той се интересува дали във Варна има черномагьосници, жестоки хора, фанатици, бомбаджии и т.н. Но аз даже за тези неща избягвам, не му давам съвети, защото просто говорим на различни нива, понеже един път ми показа конституцията и каза: „Трябва да се съобразяваш с нея“ – и казвам: Ами аз имам мярка за доброто и ако искам да направя едно добро и в конституцията ако не го пише, какво ще кажеш? – И той млъкна по този въпрос, защото мярката не е в конституцията. Както и да е, но той остана един човек с такт, запази доброто в себе си и наистина иска така да помага в името на сигурността, само че понякога неговата сигурност е относителна. Един път е тръгнал да се бори с терористи, аз също не одобрявам тероризма, но той тръгнал с голи ръце трима мъже въоръжени да ги сломява и пак не му обясних, че това е опасно, но понеже го ограждам, засега е жив и здрав, но това няма значение, това е между другото. Исках да кажа, че гонението е едно благословение и трябва да го приемеш. Така както навремето когато ми взеха книгите и около пет кашона тетрадки по Учителя, тогава през 1982 година нямаше много книги, нито по йога, всичко това го взеха; от този момент нататък аз почнах да ги благославям, защото разбрах, че ако едно нещо е вътре в мене, никой не може да ми го отнеме. И това ми помогна да не си създам врагове. Ако аз бях ги намразил, враговете щяха да се умножават – такъв е законът.

Някои трудностите ги гонят към бездната, малко или много, а някои пътуват към Истината. Тези трудности са благословение за този, който ги разбира, и проклятие за този, който не ги разбира.

Когато трудностите те гонят, трябва да разбереш, че Истината те гони. Тя иска нещо от тебе. Когато мъчнотиите те гонят, значи имаш да дължиш нещо на дявола. Той иска да си го вземе обратно, от миналите животи нещо му дължиш. Той ще те гони, докато си го вземе. И колкото повече се обърнеш към Истината, дяволът по-малко ще те гони, защото в Истината той ослепява. Но трябва да кажа, че гонението понякога е силно.