Аз си спомням, че едни от тези, които ме следиха, бяха трима разузнавачи специалисти, специалисти в държавна сигурност по разузнаването, завършили школа. Имаха моя снимка и се концентрираха в третото око и по едно време главата ми се пръскаше и аз реших да им изпратя обратно тази енергия и на тримата. Разбира се, те не можаха да ме намерят. Много време ме търсиха, отидоха да питат Ванга. Ванга не им каза нищо, защото тя щеше да тръгне срещу Учителя. Тези неща ги казвам между другото, защото на някои ще се случат подобни неща. И след като не ме намериха, аз след години се върнах доброволно и те сметнаха, че са ме хванали и се опитаха да направят нещо с военните, изпращаха ми много бележки да се явя на запас – искам да кажа как действува светът и как действува Духът – затова споделям, а не че е свързано с мене. Говоря за моя опит. Понеже чрез много бележки за запас ме викаха и аз трябваше да се явя на запас и ако не се явя, аз не съм верен на Родината, пък аз не съм верен. Аз съм верен на Бога и на Истината и нямам нищо общо с Родината. Много бележки и вече се стигна до военен съд. Понеже аз не се явявам, как така, трябва да служа на Родината, да се явя, за да ме хванат. След години когато се върнах, трябваше първо да се справям с много хора. Военните искаха да ме съдят, а държавна сигурност ме следи. Да се чудиш с кой по-напред да се справяш. Именно Името, Имената на Бога ми помогнаха и формулите. Първо отидох при военните, започнах с много формули, преди да отида при тях и отидох. И разговорът започна. На вас, на които ви се случва такова нещо, трябва да действувате по един подобен начин, не точно като мене. Значи стана въпрос за военен съд. Те говорят за военен съд, аз говоря за Любов, Мъдрост и Истина. Това са различни светове, различни съзнания, които се разминават, няма допирни точки. Накрая казват: „Абе, май няма да те съдим, ама ще платиш една глоба от двеста лева“, пък тогава двеста лева бяха много. Те пак говорят за глоба, аз пак говоря за Любов, Мъдрост и Истина, за Доброто и т.н. „Абе няма да те глобим, ама 20 лв. глоба ще направим.“ Казвам: добре – и пак разговорът продължава. Тука става въпрос за една светска сила демонична, която няма контрол над себе си, която иска просто да те вкара в своите – в книгата по магия на Учителя, която не сме издали, засега я пазим, защото има опасности, Учителят казва: „Когато допуснеш страха, ти навлизаш в чужд магнетичен пояс и можеш да бъдеш обсебен и побъркан“. Аз тези неща ги бях тренирал, защото имах много изпитания и много проверки от държавна сигурност и така имахме много разминавания. Те говорят едно, аз друго и т.н. Накрая казват: „Абе, знаеш ли какво, няма да те глобим, ти май си християнин.“ И накрая като се разделихме, казаха:“ Ако имаш време, идвай пак да ни говориш.“ Това беше раздялата. Искам да кажа как всичко може да се завърти.

Никога не се поддавайте, дори и когато вече виждаш, че е свършен факт, продължавай да вярваш в Бога, в Истината и накрая Бог завъртва всичко обратно. Бях заключен в една стая и записват на машина дали съм враг на държавата или не. Много мислеха и накрая – разбира се, аз си карах формулите – се оказа, че аз не съм враг. Искам да кажа: просто формулите разчистват всичко. Но за вас Бог трябва да е тук. Не някъде, не сила, която някъде съществува, а именно това, за което говорим: „Йова Шама“.

Истината и трудностите трябва да гонят човека, за да не си остане той мечтател. Някои са били мечтатели, смятали са, че вървят по най-великия път, но в тези гонения са се отказали от Истината. Това са мечтателите. Пак повтарям. Истината и трудностите ще те гонят, за да не си останеш мечтател. Това означава, че човек не живее за света, а за Истината в себе си. И наистина е така. Човекът не живее за света, той може да помага на света, но това е друг въпрос. Човек живее за Истината в себе си.

Йова Шама означава: стремеж към това никога да не бъдеш лишен от присъствието на Бога. Това е жажда – никога да не бъдеш лишен. И да имаш една такава табелка или идея, или в себе си запомнено, или на една тетрадка записано, означава да си го припомняш. Припомнянето е, за да не го забравяш. Защото много хора са забравили Бога и сега питат: Има ли друг свят, няма ли и т.н., има ли Бог? Идеята е припомняне. Затова понякога външни неща могат да помогнат на вътрешен план.

Ако живееш в Духа, времето не може да те улови и проблемите също. Това не означава да станеш неадекватен, както има някои, като дойдоха тука на лекциите, нещо им хареса и изпаднаха в крайности и техните родители идват и ме питат: „Какво става, това ли е учението?“ Че тя не може да се ръкува с един човек. Критикува. Казва: това е така, онова е така – изпада в крайности. Както една сестра в София смята, че практикува Учителя като дъвче една чушка един час. Понеже Учителят казал, че трябва да се дъвче храната с голямо търпение и тя една чушка я дъвче един час, обаче аз после я видях, тя е просто пълна с нетърпение. И при един конфликт в един рейс един пиян леко я бутна и тя забрави търпението и всичко, ядоса се. Значи има практики, които наистина помагат, а има практики, които не помагат.

Ако живееш в Духа, времето не може да те улови и проблемите също. Но който е овладян от времето, той не може да живее в Духа. Някои живеят във времето, има хора, които имат любов към болестите, към проблемите, към трудностите и т.н., и то голяма любов. Някои даже имат толкова голяма любов, че болестта е станала неизлечима. Това е вид любов, само че в обратен вид, обратен смисъл.

Който е овладян от времето, той не може да живее в Духа, защото казано е в Библията: „Кръстен в Дух и Истина“ – това означава кръстен извън времето и пространството, роден в друго измерение. Той вече може да живее и във времето правилно. Докато който живее във времето, а не живее в Духа, неговият живот е объркан и във времето, и за духовните неща.

Другия път ще говорим за „Йова Рафа“. „Йова Рафа“ означава Бог е изцеление, Бог е мой изцелител и т.н. Във връзка с „Йова Рафа“ ще кажа само един закон от Учителя. Учителят казва: По-важно е да обичаш хората, отколкото да им помагаш. Има хора, които цял живот помагат на хората и накрая нито са помогнали на хората, нито на себе си, че и станало по-лошо. По-важно е да обичаш хората отколкото да им помагаш, защото в Библията има закон, който гласи, че Любовта е изпълнението на целия закон. Тя е пълнотата на закона. Значи ако изпълняваш любовта, ти правиш нещо повече от помощ. Но това не означава, че трябва да се откажеш някой път на някой човек да му помогнеш външно. Не трябва да се изпада в крайности, но който има любовта към Бога, има мярката, доколко да помага външно и вътрешно.

В този закон има тайна: „да обичаш повече хората, отколкото да им помагаш“. Защото само едно висше същество знае как да действува по мярката на Бога. Това не означава, че висшето същество винаги постъпва правилно според човешката мярка. Понякога то постъпва привидно лошо, обаче, както казах, резултатът е хубав.

Има един пример, когато за първи път почнах лекциите си, това беше около 1982 година, тука се събирахме в тайни къщи и апартаменти във Варна. Идваха в началото по-малко хора, около 15-20 човека се събирахме. Един йога идваше, той беше много напреднал във физическите упражнения, разбира се, в гимнастиката и той един път предизвика една сестра. Постъпката беше лоша, обаче резултатът беше много хубав. Тя искаше той да я излекува. Тя беше доста пълничка, приятно пълничка, и тя много поиска той да я излекува, имала някакви болки и той ѝ казал: „Ако беше едно младо момиченце може, но ти не си.“ И тя така се ядоса, обиди се и взе да спортува, като почна да бяга години наред по стадиона, така и стана по-здрава, по-блага, по-мека. Значи както виждате, една лоша уж обида, обаче стана помагач. А някой път може да похвалиш човека, той да се отпусне и след време да има лоши резултати. Крайният резултат е хубав, но още по-хубаво е да го кажеш точно на човека. Тогава имах един друг случай, когато тази същата сестра от старите от братството каза: „Можеш ли да ме излекуваш?“ Когато човек говори така:“ Можеш ли?“ – значи той не е решил да си променя живота коренно. И казах: Не мога да ти кажа, трябва да питам Учителя – и Учителят, разбира се, каза не. Но тогава имаше едно друго момиченце, ученичка с нейна приятелка и майка ѝ, болна от неизлечима болест, изоставена от лекарите, и казаха: „Можеш ли да я излекуваш?“ Казах: Не знам, нищо не зависи от мене. – Обаче Учителят каза: да. Изоставена от лекарите от много години и понеже Учителят каза: да – и аз знаех, че това е свършен факт. И за шест минути неизлечимата болест изчезна, но аз нито съм лекар, нито съм нищо, просто Учителят ми даде начина, метода, техниката и това момиче е здраво. Макар че имаше един момент, когато те искаха да избягат с майка си, понеже духът на болестта беше разбрал, че ще има огнена атака, огнено въздействие и свръхконцентрация и той понеже иска да живее в това тяло, да го измъчва; болестите са живи същества, казвам, те си правят крепост в човека, имат си начин на говорене, не се дават лесно. Ако почнеш да говориш с такъв човек, има много проблеми, но който трябва и който иска да си промени живота, може да стане много лесно, но най за предпочитане е хората да се лекуват сами.

Може цял живот да си правил услуги и да нямаш нищо общо с неизменната любов към Бога, както обикновено се случва. Цял живот услуги и нямаш нищо общо с Бога.

5 юни 2001 г.

Тридесет и три загадки от Учителя

(лекция 5)

Чакрите

(първа идея за размишление)

Дълбокото

(лекция 6)

Йова рафа

(втора идея за размишление)

ТРИДЕСЕТ И ТРИ ЗАГАДКИ ОТ УЧИТЕЛЯ

(лекция 5)

Първо ще ви изредя 33-те загадки, както са дадени и после за всяка ще кажа по нещо малко.

Става въпрос за 33 най-най. Нещата са много точно казани, строго определени.

1. Най-красивото: Небето

2. Най-желаното: Свободата

3. Най-потребното: Слънцето

4. Най-чудното: Окото

5. Най-вълшебното: Музиката

6. Най-истинното: Приказката

7. Най-примамливото: Тайната

8. Най-чистото: Детето

9. Най-великото: Любовта

10. Най-бързото: Мисълта

11. Най-сладкото: Сънят

12. Най-необходимото: Въздухът

13. Най-дълбокото: Духът. Оттам нататък, разбира се, има нещо повече, но то вече не е дълбоко, а нещо друго.

14. Най-благословеното: Изпитанието

15. Най-благородното: Душата

16. Най-святото: Молитвата

17. Най-важното: Доверието

18. Най-скромното: Мъдростта. Тука говорим за Мъдреца, а не за знаещите хора.

19. Най-неразбраното: Страданието. Има причини.

20. Най-мистичното: Тишината

21. Най-неуловимото: Нищото

22. Най-могъщото: Истината

23. Най-общителното: Словото

24. Най-здравословното: Спокойствието

25. Най-непотребното: Съмнението

26. Най-задължителното (нещо в живота): Работата

27. Най-одухотвореното: Вдъхновението

28. Най-неопетненото: Безименното

29. Най-тънкото: Ароматът. После ще обясним нещо.

30. Най-полезното: Водата

31. Най-сияещото: Жертвата

32. Най-неизбродимото: Пътят

33. Най-щастливото: Изворът. После ще обясним какво означава извор.

Започвам подред. Ще дам кратки обяснения, тъй като нямам много време, защото всяка идея означава лекция, тука съм ги сбил така по-накратко.

1. Най-красивото беше Небето. Небето символизира живото присъствие на милиони слънца и звезди и скритата красота, която се намира в тях. Всичко това е Небето. Например по-нататък ще стане въпрос за красотата на Сириус. Тя е свързана със седмата чакра.

2. Най-желаното – Свободата. Учителят казва: Най-опасното в свободата е, когато човек мисли, че сам може да оправи всичките си работи. Смисълът на свободата е само един – познаване на Истината. Докато неразбраната свобода е оковала много хора във вериги, външни вериги, психически вериги, астрални вериги и т.н.

3. Най-потребното – Слънцето. Слънцето символизира пламъка на Висшите Същества. То е лицето на живата енергия. И Учителят казва: „Водата е свободна да тече, докато Слънцето грее. Щом Слънцето престане да грее, водата замръзва.“ Разбира се, в духовния свят това означава друго нещо, това важи и за човека. Това означава, че щом едно висше същество напусне човека, той замръзва, остава в застой – блато.

4. Най-чудното – Окото. Учителят дава неговата мярка. Може да се говори много; дясното око е мъжко, лявото е женско, дясното око е на Слънцето, лявото е на Луната, дясното е на ума, много дълга тема е. През очите се изреждат много духове от цялото човечество, но след време когато ще говорим специално за окото, ще говорим повече. Тука накратко Учителят казва, че мярката за окото е тази, че в очите на човека трябва да се вижда, че Бог говори чрез него и чрез тези очи. Това са правилните очи, това е истинското в окото.

5. Най-вълшебното – Музиката. Също много дълга тема. Има музика на очите, има музика на сърцето – пеещото сърце, постоянната радост, има музика на тишината. Учителят казва, че тоновете са живи, самите тонове са живи същества. И най-вече будният живот е истинската музика, нарича се още свята музика. Будния живот можем да го наречем свята музика. Музиката е едно друго име на любовта, едно видоизменяне на любовта, влизане на любовта и превръщане в музика. Например в Япония се е упражнявало и досега се упражнява така нареченото писане – изкуство на писането. Човек може да постигне екстаз чрез писане. Учителят казва: Ако се научиш как да управляваш всяка буква – защото тя не трябва да се люлее наляво или надясно, буквата трябва да е права, трябва да се изписва много бавно, да се управляват силите в нея – по този начин човек може да придобива спокойствие, търпение и да си изработи много качества. Например когато е надясно, означава, че предимство има умът, когато е наляво, предимство има сърцето, а когато е правилно изписана буквата, нито наляво, нито надясно – равновесие, но това е друга тема. Става въпрос, че в писането има екстаз, има радост, но се иска специално отношение. Учителят дава упражнение на ден да се изписва по една мисъл. Аз съм го правил много време преди години, по една мисъл на ден да изпишеш максимално красиво, да вложиш цялата си любов и тогава се получава нещо много хубаво. Влагаш душата си, електричество, магнетизъм, т.е. вложена любов. И Учителят казва: „Всяко нещо, което е направено с любов, се увеличава.“ После като погледнеш почерка си и ще видиш, че изтича нещо – радиация, т.е. нещо като извор, това, което си вложил, не се губи. Аз направих опит да пиша впоследствие по една страница, но не се получава, просто по една мисъл, максимална концентрация, без да се иска повече и така човек почва да придобива някои качества в себе си, които ги няма, както казах, спокойствие, търпение, послушание и т.н.

6. Най-истинното – Приказката. Приказката е стаена истина, прикрита истина. Приказката – както се казва в кабалата и за книгата Зохар, това важи и за тази свещена книга, и за приказката – не е нещо, което можеш да четеш, тя е нещо, на което трябва да се отдадеш. Това е една идея, в нея има истина и това е нещо, на което трябва да се отдадеш.

7. Най-примамливото – Тайната. Учителят казва – тука обяснява защо тайната е тайна – „Тайната е тайна, защото зад нея има друга реалност.“ Ако откриеш тайната, пак ще остане нещо в тайна. Тайната е тайна, защото в нея има друга реалност, по-вътрешна, скрита. И Учителят казва: „Който носи в себе си ключа на Любовта – говорим за Божествената Любов – той може да прониква във всички тайни на Битието.“

8. Най-чистото – Детето. Детето символизира онова първично и девствено състояние на съзнанието, което възприема постоянно Бога.

9. Най-великото – Любовта. Учителят казва: „Любовта е течение на най-чистата вода, наречена още живата вода.“ И после Учителят обяснява нещо. „Да се въртиш около себе си, значи да имаш любов към себе си, а да се въртиш около Бога, значи да имаш център.“ В тази връзка Учителят казва нещо много важно за любовта, много кратко и много ясно, един велик свещен закон. Учителят казва: „Любовта е единственото свещено писание.“ Тука няма Библия, няма Бхагават Гита, няма Коран. Който постигне свещената любов, той наистина е приложил учението. После ще стане въпрос и за приложението.

10. Най-бързото – Мисълта. Учителят казва: „Понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл.“ Значи ако можем да сгъстяваме мисълта си, времето все повече изчезва. Ако можем да постигнем свръхконцентрация, време няма, няма ум, който да пречи, затова е важно упражнението в концентрация. Преди време обяснявах за упражненията в точка, много по-дълбок въпрос, отколкото упражнения в образ, преди години, преди време го обяснихме кабалистически, тука няма да се спирам.

11. Най-сладкото – Сънят. Сънят е сладък, когато душата се отделя естествено от тялото. Тогава човек заспива естествено. Човек не може да заспива, когато има много привързаности, когато умът му е по-развит, отколкото трябва, тогава душата много трудно се отделя или се отделя частично, душата става неспокойна и човек не може да заспива. На някои препоръчах един метод, тъй като между вас има такива, които трудно заспиват, макар че правилното е човек още като легне, да заспива и по всяко време да може да спи с лекота. Но тъй като все пак за някои хора е проблем, значи не приспивателни или други неща – а вечер по-малко храна и другото е, когато легнеш, в полулегнало състояние да си повтаряш: заспивам, заспивам – в полусън, така между пет и десет минути. Така постепенно умът се приспива иска не иска, той се приспива и душата почва естествено да се отделя. Ако това ви стане навик, вече някои хора почнаха да нямат проблеми по този въпрос с този много елементарен метод. Понеже е много елементарен, някои може да го подценят, но такива са методите.

12. Най-необходимото – Въздухът. Това е една също голяма тема. Тука не мога да се спра подробно, но въздухът има много елементи: азот, въглерод, кислород, водород и т.н. и ако някой човек примерно е мързелив, инертен, това показва, че има в себе си много азот и т.н. Тези неща показват как диша човек и какви сили от въздуха изтегля, но това е друг момент, тука ще кажа нещо друго. Учителят казва, че въздухът е склад на всички Божествени енергии и всичко, което търсите, може да го намерите във въздуха. Ето защо дълбокото дишане е много важно. Всичко, което търсите, можете да го намерите във въздуха. В него има освен това и скрита светлина. Затова при дълбоко дишане могат да се взимат по-правилни решения. Има дълбоко дишане с молитва, когато имате по-трудни въпроси, после ще стане въпрос, при по-труден въпрос как да се постъпва. Също Учителят казва, че ако искате да проверите силата си, трябва да проверите доколко можете да задържате въздуха. Ако можете да задържате много въздуха, може да странствате по други планети, звезди, слънца и т.н. Това е много важно за излъчване, но човек трябва да е непривързан. От друга страна – казва Учителят – ние дишаме, за да възприемем живота на Бога.

13. Най-дълбокото – Духът. Следващата лекция е посветена на дълбокото, а и подготвяме цяла книга по този въпрос.

14. Най-благословеното – Изпитанието. То проверява буден ли е човек или спи. Учителят казва – тука не говорим за човека, а за ученика – „Ученикът трябва да бъде всякога буден.“ Не от време на време, а всякога, защото само в един миг той може да направи престъпление, може да допусне лъжа и може да стане изменник на учението, може и да стане и подлец, може и страхът да влезе в него; затова в ангелския свят няма страх, защото има будност. Ако човек е буден, злото е обезсилено. Има ли будност, злото не може да проникне, няма ли будност, достатъчно е едно малко внушение. Значи – всякога буден. Без будност никога не можеш да владееш злото. Осигурен е само будният, т.е. само живият.

15. Най-благородното – Душата. Това означава, че който има душа, има и благородство. Който няма душа, няма това скъпоценно качество. Любовта е тази, която създава хора с душа, хора с благородство. Тука само между другото се сещам, искам да вмъкна, понеже това е свързано и с благодарността. Благородният човек, човекът на любовта, човекът, който има душа, е всякога благодарен. Искам да ви кажа един важен закон накратко: Благодарността създава енергия. Увеличава енергията, която ще ви трябва за много неща, включително за битката с кармата. Така че хубаво е да се настроите на тази вълна, да благодарите особено когато положението е лошо. Не при хубавите условия, защото тогава е лесно, а особено когато някой ви е обидил така много тънко, близките обикновено, те играят такава роля – много тънко, много фино, много проникващо, като тънък меч, точно тогава да благодарите. С благодарността хем разтопявате злото и хем увеличавате енергията си. Разбира се, астралните същества няма да ви обикнат, като вземете да благодарите. Някой път ще ви кажат: Какво толкова благодариш? Можете да не споделяте на глас, но важно е благодарността да тече, ако не отвън, особено задължително отвътре.

16. Най-святото – Молитвата. В Кабалата се казва, че молитвата е възход към Бога и че тя има свещени огнени крила. Това означава, че тя е небесен огън. Истинската молитва е небесен огън, свещен огън и никой не може да я спре, нито астралният свят, нито менталният свят. Тя пробива и отива в целта си.

17. Най-важното – Доверието. Учителят казва: Загубиш ли доверието, всичко губиш. Учителят дава един пример. Ако на един българин му загубиш доверието, после и светец да станеш, пак няма да си върне доверието, пак няма да ти прости. Даже и да станеш светец после, пак си загубил доверието. По този въпрос в Япония има един закон между самураите, който гласи: ако един път се провалиш в живота, си се провалил за целия живот. Значи един провал е достатъчен. Така че въпросът за доверието трябва да се пази много и човек трябва да се старае да го оправдае. Става въпрос за доверието към невидимият свят, към Бога. Казано е: „Не мисли за промяна, а за будността си.“ Някои хора много искат да направят промяна, понеже е свързано с доверието. Не мисли за промяна, а за будността си, защото в будността ти си променен чрез силата на доверието към Истината. Доверието е постоянен поток от светлина. Ако трябва да кажа накратко, от вече около двадесет години изнасям лекции, най-вече тука и в София, вече почнаха и в други градове, никой досега не е могъл да ми загуби доверието, дори и тези, които са опетнявали учението, пак съм запазвал отношение към тях. Някои са го разбирали, някои не са го разбирали, но това няма значение. Но аз съм запазвал доверието, за да тече между нас връзката и хубавото чувство, защото има такива хора, на които в този живот не може да се помогне, нали, в голяма безизходица са и не правят усилия, обичат прекалено много злото. Но това чувство на доверие трябва да остане, защото то е към Бог в неговата душа. То не е към самия него, към неговия ум, а към Бог в неговата душа. За да може в други прераждания като се видим, той да възприеме, ако се е настрадал достатъчно, да възприеме Истината. Така че доверието трябва да се пази като нещо много скъпоценно.

18. Най-скромното – Мъдростта. Мъдростта е пълна със съкровени знания. Не просто със знания, а със съкровени знания. А съкровеното е всякога скромно. Ето защо всички тайни са скрити в съкровеното. Скромността ги съхранява.

19. Най-неразбраното – Страданието. Вие имате състрадание към някой човек, но Учителят казва: Нека да си страда – даже Бог обича, като го гледа, че страда. Защо? Защото така ще се роди нещо ново в него. Какво искам да кажа, някой да не помисли, че сме коравосърдечни. Защото умът само чака да си направи прибързани изводи. Ако искаш наистина да му помогнеш, не му прекъсвай страданието, но ако искаш да му помогнеш, не се съмнявай в него, защото така прекъсваш енергиите и прекъсваш любовта да тече към него. А любовта е единствения истински реален помагач и за нея няма значение разстоянието. Дали си в този или другия свят, любовта тече навсякъде. Не се съмнявай в него, ако искаш да му помогнеш. Освен това в страданието е скрито спасението на тази душа и ти като не знаеш, много искаш да я облекчиш някой път, но Бог пак ще го постави в страдание, защото много повече обича тази душа от тебе. В страданието е скрито спасението. Страданието на ученика е възходящо, страданието на човека не. Има два вида страдания, възходящи и низходящи. Страданието на ученика е възходящо и на някои благородни хора, които имат някаква идея в себе си, които имат някаква душа, това страдание е възходящо т.е. то ги облагородява. А другият вид страдание – низходящо, това са вече хората, които обичат злото, те се ожесточават.

20. Най-мистичното – Тишината. Именно в тишината е словото на Истината, не в мълчанието, а в тишината. Тишината – според Учителя – е ключът на учението. И всеки, който е овладял напълно своя ум, сърце и воля, т.е. своите мисли, чувства и постъпки, това Учителя което нарича светли мисли, благородни чувства и чисти постъпки постоянно, само той може да влезе в тишината. Другите влизат в мълчанието и се объркват, те не знаят, че в мълчанието има много говорене, умът им говори, други умове говорят и не могат да приемат чистата истина. Това се осъществява при овладяване.

21. Най-неуловимото – Нищото. Тука ще кажа някои неща, макар че след време ще говорим специално за тази дълбока идея. Нищото няма нищо общо с живота и смъртта. Познаване на Истината не съществува. Ако го познаваш, значи трябва да изчезнеш. То е подобно на Истината, иска те целия. Или те поглъща, или не. После ще видим изискването на Истината. Познаването на Нищото не е спасение или възкресение, а изчезване, тотално изчезване. При Учителя то е десетата степен на посвещение – най-висшата. Преди време говорихме за седем степени на посвещение, седмата беше възкресението. Тука при Учителя това е най-висшата степен – десетата – и тя се нарича посвещение в Нищото. Това е условно казано. За това посвещение няма никакво мнение, за него няма слово, то няма история, не може да бъде уловено от нищо. Затова е най-неуловимото, то няма история. Не можеш да вярваш в него. И затова от Нищото, от така наречения още Абсолют е произлязъл Бог. В Бог вече може да вярваш, тука вече може да се хванеш за нещо, но в Нищото не можеш да вярваш и не може да го търсиш. Затова трябвало да бъде създадено нещо, излъчено, за което хората да се уловят. Макар че идеята Бог е също голяма тайна. Тя не е такава, каквато хората очакват да видят. Нищото няма нужда от думи, макар че използвам думи, аз ги използвам символично. Ако влезеш в Нищото, не може да се одухотворяваш, там няма нужда от одухотворяване. Все едно да кажем, че Истината има нужда от усъвършенстване. Учителят казва: Всичко друго може да се усъвършенства, но Любовта, Мъдростта и Истината не се усъвършенстват. Те са вечни и съвършени. Те са мярката на всички видове учения.

22. Най-могъщото – Истината. Истината е най-голямото благо. Но Учителят казва: Тя е опасна, когато не ѝ посветиш целия си живот. Истината е най-голямото благо, но едновременно с това е най-опасното нещо. Кога? – Когато не ѝ посветиш целия си живот. Учителят казва: Истината не се занимава с факти, учените се занимават с факти, но Истината не се явява като факт, а като реалност, има голяма разлика. Хора, които се занимават с факти, не могат да намерят Истината – това е едно от значенията. Истината не се явява – казва Учителят – като факт. Например: твоята къща е факт, но не е реалност. Едно нещо, което изчезва, никога не може да бъде реалност, никога не може да бъде истински дом. Защото твоят дом е в Духа, и то именно в Духа на Истината. Така че фактите са си факти, но реалността е нещо друго. Истината не се явява като дом или като къща, а като една реалност – вътрешна дълбока реалност.

23. Най-общителното – Словото. Някой път сте забелязали една малка дума ако кажете на едно дете. Преди много години когато работих на „Златните пясъци“, исках да уча немски език. Не ми трябваха учебници и граматики. Казвам една дума на едно дете и почвам да слушам. И то почва да ми говори и аз слушам думите как ги произнася и всичко, както си е. Словото е дълбокото в човека, то е в шестото тяло. Неговата дълбочина се намира в шестото тяло или човешкия дух. То е самия вашия дух. Той е, който познава тайната на всяко общуване. Някой път вие може да кажете някоя дума на някой човек, без да знаете защо сте я казали, но духът знае и ангелът, и душата в другия човек също знаят тази дума, какво значение има. Тя е символ и означава други неща. Духът е предопределен за вечен живот и за него – казва Учителят – какво казват звездите и астрологията няма никакво значение. Духът е просто предопределен. Той е всъщност истинският човек, на едно по-високо ниво той е истинският човек. Няма значение за него какво казват звездите, защото той е, който казва. Духът е, който казва, духът е който променя нещата. Той може да промени всяко влияние с лекота. Ако човек се научи да живее в шестото си тяло, ако овладее Божието Слово, той ще променя влиянието. Този Дух е нещо много по-дълбоко и от звездите, и от слънцата, и от вечността. Най-дълбокото нещо е Духът.

24. Най-здравословното – Спокойствието. То овладява всички внушения на злото. Ако човек почне да се занимава с тази наука, преди време издадох една книга „Златните закони на спокойствието“, след време пак ще я издадем, той овладява абсолютно всички внушения на злото. Но спокойствието не е пасивно състояние, както някои мислят, сядаш в един стол, един фотьойл, отпускаш се и мислиш, че си спокоен. Не. Спокойствието е будно, динамично състояние и то е още стаен огън. Това е будно, динамично състояние, овладяно, тука силите са овладени, тука има равновесие и в това равновесие всички сили на злото и на внушенията се разпадат. Затова ви казах преди време как постъпва истинският ученик. Ако лекарят му каже: „Болен си от рак“, ученикът казва:“ Няма такова нещо“. Как може Бог в мене да няма изход. Как може да има неизлечима болест, след като Бог е в мене. Ученикът не се поддава на лекарите и техните внушения, а просто казва, че винаги има изход, наистина има изход и ако той се моли, просто изходът идва. Казва му се какво трябва да направи, къде трябва да отиде и т.н. Освен това спокойствието е сродно със справедливостта и любовта. Ако нямаш справедливост и любов, можеш да си въобразяваш, че си спокоен, но това ще бъде нещо пресилено, една игра на ума. Умът обича да имитира някой път спокойствие, но той няма нищо общо със спокойствието. Спокойният човек е сроден с любовта и справедливостта. Казано е, че най-висшето благо за човека, за човека звяр – тука има три вида блага, най-висшето благо за човека звяр, човека на ума, е здравето. Това е неговата най-голяма цел, за да може после пак да прави много грехове, нова карма и т.н., и глупостта да тече непрестанно. Най-висшето благо за духовния човек е справедливостта. А най-висшето благо за Божествения човек е любовта. Затова съм ви казал, че в нашето учение здравето не е най-важното нещо, а най-важното е – от друга гледна точка – мъдростта. Защото когато имаш мъдрост, просто няма да се разболяваш. Докато придобиеш мъдрост, ще те лекуват от една болест, после ще дойде друга, като бъдеш излекуван, защото недостатъците винаги носят нови болести. Хората искат да се излекуват, но не искат да си оправят недостатъците, както ще видим посетне, но когато човек придобие мъдрост, просто няма да боледува.

25. Най-непотребното – Съмнението. Учителят казва: Съмнението е закон за разрушение и саморазрушение. То означава символично на вътрешен план отричане на любовта. Едно или няколко тела на човека вътрешно отричат любовта, независимо човек дали го осъзнава и така човек става съмняващ се. Учителят нарича съмнението психически червей, който разяжда човека. Макар че в историята има случаи, когато някои хора са постигнали нещо със съмнението, един от тях е Буда. Той се е съмнявал във всичко. Обаче накрая, понеже искал да проучи нещата по този път на съмнението, той се съмнявал във всичко, но накрая стигнал до една идея, че не е могъл да се съмнява в себе си и разбрал, че трябва да се раздели със съмнението. Така или иначе, рано или късно човек трябва да се раздели със съмнението.

26. Най-задължителното – Работата. Учителят казва: Онзи, който не е работил отвън – т.е. външна работа, професиите на света – както трябва, и отвътре няма да може да работи. Ако не е бил абсолютно честен, точен, прецизен, старателен, усърден във външната си професия, като изключим, пак казвам, трите забранени професии от Учителя – ловец, кръчмарин и касапин, всички други професии човек трябва да ги работи с любов, със старание. Ако иска по-бързо да се освободи от техните ограничения, ако не ги харесва, трябва да ги обикне, т.е. когато обичаш едно ограничение, по-лесно ще се освободиш от него. Защото една тежка професия, която не ти харесва, не я работиш с любов, може да я работиш пет години, а може и една година. Ако я приемеш с любов, ще си съкратиш пътя и ще си научиш по-бързо уроците от тази професия, на която дължиш психически дълг. Истинската работа е процес на Бога. Тука не говорим за труд и за мъчение, както преди говорихме. Има три степени – мъчение, труд и работа. Тука говорим за самата работа, най-висшето нещо, това е процес на Бога. Чрез истинска работа Бог се съгражда в човека. Това е вече работата, която си обикнал завинаги, работата, за която душата ти е жадувала. Тя обикновено идва късно или на края на живота като награда, след като си научил другите уроци, смирение, послушание, търпение, твоята любима работа, работата на душата ти се дава като награда обикновено към края на живота. И това е все пак радост, ако някой стигне дотам.

27. Най-одухотвореното – Вдъхновението. Учителят казва: Въодушевлението е за ден и половина, а вдъхновението е постоянно. Вдъхновението се дължи на специално – тука думата специално има особено значение – отношение към Божественото и към съкровеното, оттам се постига. Да си загубил стремежа си, означава да си загубил малко или много част от съзнанието си. А да си изгубил вдъхновението си, означава да си се отдалечил от своя дух. Ако си загубил стремежа си, това означава, че малко или много си загубил нещо от съзнанието си, някаква част от съзнанието ти е загубена. Ако си загубил вдъхновението, духът се е отдалечил от теб, понеже си нямал свещена цел и той нямал защо да те вдъхновява. Вдъхновението е съвместна работа с шестото тяло, или това, което наричаме човешкия дух – най-дълбокото в човека.

28. Най-неопетненото – Безименното. Това, което няма име, е недосегаемо за ума. Безименно означава несътворено. Остава недосегаемо. Това е качество на Бога и едновременно качество на Любовта – става въпрос за Божествената Любов. Учителят казва: Можеш да опетниш себе си, но не и Любовта, не и Бога. Някой мисли, че е опетнено учението, че е опетнен Учителят, някой път ми казват: „Някои хора около тебе нещо са се изложили“ и т.н., всеки носи своя отговорност и освен това е много хубаво, че е при мене, за да може да научи нещо, ако иска, не е казано непременно с разговор.

29. Най-тънкото – Ароматът. Става въпрос за аромата на енергията. Ароматът – според Учителя – това е най-висшата еволюция на енергията. Когато енергията е извървяла своя път по най-правилния начин, тя започва да благоухае. Това важи и за човека. Някой казва: „Прилича на ангел, има ангелско ухание“. Има такива цветя, някои ухаят, други не ухаят, има си причина, има си причина защо кокичето е наведено и е бяло, защо минзухарът гледа нагоре. Учителят казва: Защото кокичето е постигнало нещо по-дълбоко, смирението, и то се е навело, постигнало е светлина и това е поклон на светлината. А минзухарът още е търсач, той търси, гледа нагоре, търси нещо, още не е намерил. Като намери и той ще побелее – в хубавия смисъл – и ще се наведе. Когато енергията е огрубяла, когато човек е станал по-жесток, вече отиваме към обратната страна на енергията, това, което се нарича зловоние. Това се забелязва особено при порочните хора, при престъпниците, при мястото на престъплението и т.н и т.н. Това е обратният път на енергията, когато не е овладяна, когато е нямала цел, тя се превръща в зловоние – духовно разлагане, подобно на лъжата.

30. Най-полезното – Водата. Преди време имахме специална лекция за водата. Тука ще кажа нещо накратко. Водата символизира първичното състояние на Божествената енергия. Това означава думата вода в първичен смисъл. Според окултната наука не водата тече, а енергията, която е скрита в нея – енергията, която се движи. Ако енергията се отдели, хората казват: реката пресъхна. Водата почва да изчезва, защото енергията се оттегля, а то си има закони, понякога енергията се оттегля и водата пресъхва и казват: тука имаше река. А енергията си е отишла, Бог е изтеглил енергията. Така върви и змията, както ви казах преди. Змията няма крака, тя върви с енергия, тя се движи със силата на своята енергия и понякога много бързо.

31. Най-сияещото – Жертвата. Жертвата е метод, чрез който се потопяваш в Бога. Тя е Богоподобие. Тя е атрибут на самият Бог. Първо Той е показал най-голямата жертва като се е разпръснал из цялата Вселена и се грижи за милиони същества. Само мравките са милиарди и Той знае за всеки мравуняк, какви са неговите нужди. Става въпрос за тайната на Абсолюта, едно изключително съзнание, което ние не можем да си представим. Жертвата е зрелият плод на любовта. Ако човек не е узрял в любовта, той може да поиска да се пожертва за някаква велика идея, но неговата жертва не се приема. Затова има в Библията жертви, които са правени, на някои се приемат, на някои не се приемат, защото Бог знае кой има любов и на кой трябва да бъде приета жертвата. Учителят казва, че жертвата подразбира дълбоко познаване на закона на Любовта. Само който се самопожертва в името на Бога и на Истината, той ще намери пътя си. Иначе все ще пита: Какво да правя, какъв е пътят ми? Но това е методът – ако се пожертва с любов за Истината, той ще намери своя вечен път. Не само този път в този живот, но той ще знае и нещо за своя вечен път. Чрез жертвата човек се освобождава от учението на змията, т.е. от учението на ума, логиката, схващанията, чувстванията и т.н. и т.н., жертвата е начинът. Затова се казва, че жертвата е закон за придобиване на Бога. Така са умирали богомилите, защото са знаели, че когато умрат с любов, когато приемат жертвата, това е начин да влезеш в Бога и да увеличиш изключително много енергията си за други животи. После се прераждаш много силен, много интензивен, с организирани духовни тела. Този, който е разбрал този закон, после придобива изключително голямо увеличаване на енергията.

32. Най-неизбродимото – Пътят. Думата път означава дълбочина. Именно човешкият дух е този, който отваря пътя към Бога. Учителят казва: Само в тесния път ученикът разбира – става въпрос за най-големите страдания, Голгота – откъде е дошъл, защо е дошъл и как точно трябва да живее. Само в тесния път, т.е. в най-голямото си страдание, върховното страдание на своя живот, ако може да го издържи, ученикът ще разбере откъде е дошъл, по вътрешен път, не от книгите, не от Библията, ще му се разкрие откъде е дошъл, защо е дошъл и как трябва да живее. После той разбира, че краят на пътя е винаги начало на нов път, на друга дълбочина. И Учителят казва: Защо хората търсят пътя? Защото по него те се завръщат в своята родина, в своята неразрушимост, това е Духът. Хората търсят някакъв път, защото съзнателно или несъзнателно те търсят своя дух, своята неразрушимост и своята вечност. Но Учителят казва: Истината е тесният път. Тя е пътят на ученика. Затова Учителят казва, че това учение не е за света. То е за ученика.

33. Най-щастливото – Изворът. Щастлив е само този – една мярка дадена от Учителя – който е по-силен от съдбата си, от кармата, т.е. който е едно с Бога. Само той може да бъде щастлив – който е едно с Бога. Щастливият човек има велика цел в живота си, това е любовта. Тука не говорим за романтика, говорим за една велика реалност и това е любовта. И колкото повече човек се стреми към любовта, толкова повече Бог започва да извира в него и той се превръща в извор на самия себе си. Защото именно Бог е любов и любовта е Бог. Чрез Бог в себе си човек става извор. Щастието на извора е неописуемо. Вие сте срещали малки изворчета и знаете, те не черпят своята сила и своята постоянна обмяна някъде от небето, не чакат дъждът да ги посети, че тогава да имат вода, и не черпят от земята, те черпят от само себе си. Всеки трябва да постигне Бог вътре в себе си и да стане извор на себе си, на своите енергии, а не да ограбва другите хора, да ходи да им се оплаква, да ги товари със своята енергия, после пък други него ще товарят, а човек трябва сам да се разтоварва и сам да се обменя – това е, когато стане извор.

ЧАКРИТЕ

(първа идея за размишление)

Първата чакра, както знаете – муладхара – ще използвам тези имена. Тези чакри имат седем много строги пазачи, мога да ги нарека жестоки пазачи, мога да ги нарека строги пазачи, все е вярно. Който иска да се изкачва по пътя на чакрите, трябва да се спаси от тези пазачи. Първата чакра муладхара е свързана със силата на сексуалната страст, това е пазачът, който не пуска човек да се качва нагоре в развитието. Ако човек може да се справи със страстта си, а това става – после ще разберем – със силата на чистите желания, това е златният ключ – всяка чакра има ключ, тука не се спрях подробно, тъй като няма много време, но по-нататък ще говорим повече. Силата на сексуалната страст трябва да бъде овладяна, тя е създадена, тя е първична слънчева енергия, изключително важна енергия, никой не трябва да я подценява, но тя трябва да се превърне в Божествена Любов. Затова е създадена, за да се изкачи нагоре до върховната чакра, която е абсолютната любов към Бога. Това е нейният път.

Втората чакра – свадхистана – тя е свързана с гнева. Знаете, когато човек е малко незадоволен, човешката любов, незадоволеността се трансформира и човекът е гневен. Това са остатъци от страстта, остатъци от неговото неразбиране, неорганизирани тела и той търси някъде да си излее гнева. В София на едно от събиранията ме питаха: Моят мъж много чупи чинии, какво да правя? – Казвам: Първо, радвай се, че не ти посяга, защото чиниите са нищо и второ, купи му пластмасови чинии, много е просто.

Трето – манипура чакра – тя е свързана с мързела, едно много тежко препятствие за някои хора. Има такива в Русе, питаха ме: Какво да правя с мързела? – Ами ето ти един метод, само че ти пак може да злоупотребиш, но все пак когато сутрин те мързи да ставаш, излежаваш се, почваш да броиш от десет до едно, на едно казваш: „Едно с волята на Бога“ – и ставаш. Ако е трудно, почваш да броиш от сто до едно, по-хубаво е да броиш от десет до едно и да се научиш да ставаш, за да можеш да победиш това много опасно качество, което ще ти навреди, защото мързелът е и болест, той след време ще привлече, той е магнит за болести, както и страхът, както и гневът и т.н.

Освен, че са пазачи и че са ценни в развитието, те са и приятели, и помагачи в развитието.

Четвърто – анахата чакра, или сърдечната чакра – безлюбието. Колкото и да не можеш да търпиш един човек, рано или късно трябва да трансформираш това.

Следващата чакра, петата – е свързана с критичния дух. Много тежка задача. Преди време говорихме за трите шестици, за третата шестица, една от най-тежките задачи – критиката и недоволството. Учителят казва: Най-лошото нещо на земята е недоволният човек. Казва: Цялата земя да му дадеш, всички богатства да му дадеш на моретата и океаните, пак ще е недоволен, защото е изгубил нещо съществено – това е вечният живот, това е духът. Казвал съм ви, че критиката е болест, произлиза от думата крие и тика. Значи криеш нещо и тикаш нещо друго подсъзнателно, за да изпъква нещо друго или да изпъкнеш ти и т.н., като политиката – и двете са много тежки болести. В това отношение Ошо е прав, казва: Светът ще се оправи, когато от света изчезнат абсолютно всички политици и свещеници, макар че и това е трудно, защото ще се яви друга политика, докато има свят, ще се явят друг род свещеници, но това е друг въпрос. Да се върнем на критичния дух. Критиката е демагнетизиране, тя изпъжда енергията и винаги изтича скъпоценна енергия, след което след време човек се демагнетизира и разболява много лесно. Ако искаш да станеш уязвим и след време да се разболееш, почваш да критикуваш. Ако няма хора удобни, почваш да критикуваш животни, растения, вселената, музиката и т.н. Ще си изхарчиш енергията, обаче трупаш черни точки.

Шесто – третото око. Тука вече е гордостта. Най-малкото его да имаш и микроскопична гордост да имаш, вече третото око е запушено. Всъщност то няма да се отвори истински, докато има микроскопична гордост. Когато се смириш напълно, защото смирението поглъща гордостта, тогава вече навлизаш в будността, защото будност и смирение са тясно свързани и тогава вече третото око започва да работи. Но гордостта, както знаете, не е лесна задача. Умът пак може да си въобрази, в София имах случай, една сестра играеше много хубав театър със смирението, навеждаше се, много хубаво лице, смирено, но нямаше нищо общо със смирението, тъй като мене и Учителя никой не може да ни излъже, тъй като аз виждам вътрешно чрез любовта. Не защото виждам, просто любовта ми помага да ги виждам такива хора, за да знам доколко да им помагам. Но все пак театърът беше хубав, после тя се издаде, разбира се, но това е друг въпрос. Те са ценни неща за наблюдение и разбира се, пак трябва да обичаме душите, въпреки всичко.

Седмата чакра – сахасрара – това е вече най-трудната задача, там пазач е светлината. Преди време ви говорих как трябва да се спасим от успеха, от щастието, от светлината – една трудна задача. Ако се отървем от тази светлина, ще влезем в истинската светлина, не светлината на ума, тука трябва да се освободим напълно от ума, никакъв ум, никакви остатъци, абсолютно чисто духовен ум, превърнал се в чист инструмент. Тогава слиза светлината на духа, съвсем друг род светлина. Ще кажа няколко общи неща за чакрите.

Всяка чакра е врата, която си има своя златен ключ. Например петата чакра изисква чисто слово. Ако искаш да се освободиш от критиката, трябва да се научиш да почнеш да говориш много чисто. Например ако си много недоволен, какво трябва да направиш, ако искаш да развиваш тази чакра и да се спасиш от критичния дух. Ако те е обхванало голямо недоволство, достатъчно е да произнесеш няколко пъти думите: Недоволство, колко си красиво. Разбира се, то няма да понесе това, защото недоволството е живо същество от астралния свят. Малко ще го обидиш. Може да каже: Откъде накъде така ще ми говориш. Но не изпадайте в разговори, защото астралните същества са големи дипломати. Просто кажи няколко пъти: Недоволство, колко си красиво, аз ти се възхищавам. И така то ще напусне. Това може да стане някой път само с едно такова изказване, с хубаво произношение, насаме, а може пет-десет пъти като го кажете и вече става много непоносимо за другите същества.

Освен, че изисква петата чакра чисто слово, тя изисква и голямо търпение, за да се придобие това слово. В шестата чакра, третото око, изисква се пък голямо търпение, защото гордостта не е лесна задача. Винаги човек иска нещо да постигне, нещо голямо, някакви големи планове. Учителят казва: „Любовта има малки планове, тя търси подробностите“, иска да е силна в малките неща, защото Бог е силен в малките неща, обаче човек иска да е много голям. Иска да стане голям авторитет, много знаещ, иска да натрупа много пари, много имоти, все големи неща иска и затова пропада, защото не му стига енергията и накрая съвсем други астрални същества постигат целта си. В шестата чакра ставаш много търпелив и човек, който отвори третото око, абсолютно нищо не може да го обиди. Може малко да се трогне, защото все пак човек е човек, обаче никога вече нищо не може да го обиди. Той поглъща обидите със своята любов, със своята духовна любов, защото това е чакра на духовната любов. Човек е постигнал тук духовната любов – будността. Да не говорим, че някои обиди са похвала. Учителят казва: Когато те нарекат „будала“ – това произлиза от буда и от аллах. И това е прекалено голяма похвала, ако може да я разбереш. Третото око е именно изгубеният рай, някои търсят рая, това е третото око. Ако искате да знаете, на окултен език, това е будността, изгубената будност, това е раят. В шестата чакра човек става образ, образ на Бога, той става жива душа, а в седмата чакра става подобие, там се намира нещо друго. Шестата чакра е раят, а седмата е Царството Божие. Ако човек съумее да надрасне светлината на ума, дори и положителната светлина, оптимизма си, защото той също е плитък в сравнение със светлината на Духа, тогава човек ще влезе в седмата чакра, в така наречената друга светлина, нарича се ослепителната светлина и това е Царството Божие. Нарича се самадхи – според йогите – най-висшето преживяване на земята. Според мене не е най-висшето, но това е друг въпрос. Смята се, че това е едно от най-висшите преживявания на земята. Освобождението от първата чакра се намира в чистите помисли. Аз не казвам, че ученикът трябва да избяга от половия живот и да мисли, че е разрешил въпроса. Учителят казва: Не бягайте от изкушенията, а ги побеждавайте. Обаче който не е искрен, ще бъде оплетен от удоволствията, а който е искрен и работи заедно с Бога, и иска Бог да му помогне, той ще овладее астралните сили. Ще иска помощ от Бога, Бог да го учи. Аз съм минал по всичкия този път – и човешки, и нечовешки, и през човешката любов, и през духовната, и сега не съм привързан към никакво същество и към никаква идея. Но разбира се, това коства много, не е така лесно да кажеш просто непривързан. Сега вече може да го кажа, но преди десетина-петнадесет години не можех да го произнеса, това е друг въпрос.

Числото – седем чакри – е мистичната природа на човека. В това число се намира цялата духовност на човека. От първата чакра до седмата, от първия ден на седмицата до неделя, последния ден, който означава ден, в който човек си почива. Почивката означава сливане с Бога. Това е последното посвещение – сливане с Бога. Окултната наука казва, че това число – седем – е лишено от материя, от вещество. То символизира чистото съзнание. Именно това чисто съзнание се възпламенява в седмата чакра и там се ражда истинският човек в неговия първичен вид. Това число е свързано в Египет с реката Нил. Ще кажа нещо за тази идея – реката Нил, или наречена още свещената река. Много се е говорило на времето в Египет за разлива на Нил, т.е. изобилните води на Нил. Разливът на Нил е голяма тайна за посветените. Те са знаели, че този разлив идва от Сириус. Това означава, че един ден, когато хората са готови и когато цялото човечество е готово, изобилието на тайната доктрина ще се разлее върху целия свят. Изобилието на Божествения живот, изобилието на тайната доктрина и на седмата чакра ще се разлее върху целия свят. Именно това разливане е свързано със седмата чакра. Това е Божественото разливане на свещената енергия върху човека. Това е наречено самадхи. Това е и седмият ден в седмицата, символично това означава човек да стигне до седмия ден и да си почине. Ако правилно е извървял степените на посвещение от първото до шестото, преди време говорихме, накрая стига до седмото посвещение. Слънцето в Египет е означавало езотерично седмата чакра. Това е едновременно чакрата на Слънцето. Тогава вече човек става слънчево същество. На окултен език това означава Месия. Някои хора чакат външен Месия, но именно в седмата чакра се осъществява срещата с истинския Месия. Това е всъщност Месия, т.е. това е същество помазано – тази чакра е същество помазано, осветено пряко от Древното Дихание. Така са мислили посветените в Египет. И човек е роден – според египтяните – за да стане чиста духовност. Това е неговата цел.

ДЪЛБОКОТО

(лекция 6)

Тука съм се ограничил, тъй като ще има цяла книга, подготвяме за дълбокото, във връзка с учението.

Само когато човек приложи всичко, изнесено от Учителя, само когато човек възстанови образа и подобието на Бога в себе си, може да разбере пътя, по който е бил създаден, защото за този въпрос няма отговори. Той се решава отвътре, защото сътворението е процес отвътре навън. После Учителят казва: „Злото е голяма тайна на природата“ – за тази тайна даже и Бог да питате, няма да получите реален отговор. Например символичен отговор може, има символи, има приказки, има легенди, понеже истината не обича да говори пряко, защото тя е най-могъщото явление и много хора няма да я понесат. Затова тя се изнася в символи. В тази връзка скоро в Русе изнесох една шега, тука се сещам, пак ще ви я кажа и на вас. Истината се изразява символично, понеже не може да се каже пряко, тя избира символите. Става въпрос за истината и лъжата. Пътят е индивидуален, човекът и ученикът трябва да търси истината, а не партиите и обещанията, и т.н., но шегата е следната. За малко само ще се отклоня в света на шегата. Един комунист умрял и отишъл при свети Петър – това е вътрешно окултна шега, няма нищо общо с това, което изглежда външно – и му казал: Какво ще правя? – Ами как какво. Отиваш в ада. – Ами какво ще правя в ада? – Ами колкото си лъгал, толкова ще се въртиш около себе си. – Той му казва: Ех, много работа ми отваряш. – Обаче казал: Да му мисли моят правителствен говорител. – Свети Петър го утешил: Не се тревожи за него, него ще го вградим като постоянен вентилатор. – Има лъжи, които рано или късно трябва да прекъснат, колкото и да са големи, колкото и човек да обича лъжата, рано или късно трябва да прекъсне, но има някои, които не искат да се разделят и във вечността с тях.

Учителят казва: Който познава духа, той живее в дълбокото, който не познава духа, той живее собствения си живот. Човек трябва да бъде – казвам това, защото някои хора искат да бъдат независими – зависим от Истината, от Божественото, защото ще стане самонадеян и ще се разболее. Има такива хора, които пренебрегнаха моите лекции, става въпрос за едно тридесет, четиридесет, петдесет човека и повече от различните градове, аз им се зарадвах, защото им казах, че не държа да идват на моите лекции, аз наистина не държа, но след време в много окаяно състояние идват, какво да правя и т.н. и почваме отначало. Човек трябва да бъде зависим само от Истината. Познаването на любовта освобождава човека от всички земни знания. Човек може да провери, защото някои хора смятат, че имат любов, познават любовта. Който е познал любовта, той е свободен от всички земни знания, т.е. ненужни. Има малко знания, скромен е, обаче има съществените знания. „Да имаш подход – казва Учителят – значи да имаш дух, да имаш живот“, защото много хора смятат, че имат правилен подход. Казват: Постъпвай правилно и всичко е наред. Само че докато се научиш да постъпваш правилно и да различаваш кое е правилно, може да мине много време, много животи, докато ти побелее косата. Така че някои използуват такива приказки и успяват да увлекат някои с логиката.

Човек е излязъл от Бога, за да служи на Истината. А този, който служи на Истината – казва Учителят – той никога не е излизал от Бога, защото Бог работи в него и чрез него, при всички условия. Няма излизане от Бога и няма връщане, има само работа за Бога. Привидно има, но всъщност няма излизане от Бога и няма връщане. Има само работа за Бога. За да се справи човек с нещастието си – Учителят казва – човек трябва да се свърже със строго определени хора, с молитва може да ги намери. Така той ще се свърже не със самите хора, а със съвършените същества, които работят тайно в тези хора, и те ще благословят пътя му. И казва Учителят: „Намери ли тези същества, тогава нещастието ще напусне човека“ – ако човек успее да намери тези скрити същества, не винаги успява, защото зависи от неговите скрити намерения. Може да иска здраве, за да живее един глупав живот примерно, има много намерения. После Учителят казва: Всеки, който иска да разреши един важен въпрос, какво трябва да направи? – И преди съм давал подобни методи. Първо: трябва да се потопи в себе си, просто потапяне, изчезване, умът да изчезне, сърцето да изчезне, волята да изчезне, светът да изчезне, стените, апартамента да изчезнат, дълбоко навлизане извън всичко материално. Дълбоко да се потопи в себе си, в своята любов, в дълбочината на своето сърце и душа. И там да се пожертва, да се откаже от някаква слабост, от някакъв недостатък, да вземе някакво решение, да говори истината примерно, да направи просто някаква жертва. От това вътрешно самопожертване, скрито, насаме в себе си – изтича разрешението на неговия въпрос. Ако той го направи както трябва, ще изтече разрешението на неговия въпрос.

Друго нещо, което казва Учителят: Когато човек не разбере страданието – казахме най-неразбраното беше страданието, една от загадките – което го сполетява, тогава той увеличава в себе си способността да се безпокои. Щом не разбере страданието, казва: „Откъде накъде, точно сега ли трябваше да дойде, има ли Бог“ и т.н. и т.н.

Всеки Учител или посветен, който е изпратен близо до теб, той има цел да скъси твоя път. Той винаги те обича, дали разбираш или не, той винаги има към тебе истинско чувство. А ти трябва да му се отплатиш с вяра, с доверие, нищо друго не се иска от тебе. Не е както някои мислят – подаръци – няма такива неща, просто трябва да се отплатиш с вяра, с доверие, със стремеж.

ЙОВА РАФА

(втора идея за размишление)

Едно от другите тайни имена, тайни и в известен смисъл явни, известни – Йова Рафа. Предния път говорихме за Йова Шама, днес ще говорим за Йова Рафа.

Йова Рафа означава – Бог е изцеление. Постепенно ще обясним какво точно означава и как може да се постигне истинско изцеление. Защото тука не става въпрос за болести, човек трябва да бъде изцелен тотално. Докато той има нечист ум и да бъде излекуван, след време ще дойде друга болест. Има едно изцеление, което трябва да стане завинаги. Как може човек сам да се домогне до истинското изцеление? Първо: отговорът е усърдна молитва. Най-важното условие е усърдна молитва. Понякога човек може да бъде изцелен от тежка болест с много елементарни средства. Някой път може да даде примерно 1000 лева за лекарства и да стане по-лошо. При Учителя има един случай, доколкото си спомням, беше генерал, жена му тежко болна, обикалял лекарите, плащал пари, тя ставала все по-зле. И накрая му казали да отиде при Учителя. Когато стане много трудно, се отива там и много пъти така е било. Учителят му казал: „Дай ѝ малко зехтин и ряпа и край.“ „А само туй ли, Учителю?“ – Край. Слушай и толкова, защото Учителят може да вкара енергията си в твоето послушание, в твоята вяра и да я излекува по много тайни начини. Той казал: „Абе, Учителю, нямам зехтин.“ „Добре, дай ѝ да яде имамбаялдъ“ – и тя се излекувала. Искам да ви кажа: много са начините и някой път може да са много простички, много елементарни и всичко може да стане много сложно от ума. Умът обича големи усложнения и той обича да си ги допълва, да ги украсява и т.н.

Казах: отговорът е усърдна молитва. Има много вярващи, които вдъхновяват много хора, възвисяват много хора и променят живота им по пътя към Бога. Но самите те имат много тежка болест, често неизлечима и останала да края на живота им. При тях това често се случва, трае цял живот. Къде отиват след смъртта си такива хора? Тука искам да ви кажа, че те наистина отиват при Бога, но Бог е едно много тънко нещо. Светият Дух е едно много велико Същество и Той въобще няма да ти обяснява защо е така. Той няма да ти даде да надникнеш в тайната на чуждата душа и в нейният интимен живот. Защото тази болест възнася душата в по-дълбоки нива на духа. Тя поддържа напрежението, будността и играе много важна роля. Но духът няма да ти обяснява по-дълбоките неща, защото той не отговаря на глупави въпроси или на съмняващи се въпроси, защото дори и да ти каже, за тебе няма голямо значение. Духът на Бога не отговаря на неразумни въпроси. Но когато имаш любов, просто ще се домогнеш до необходимото, такъв е законът. Просто сам ще се домогнеш до необходимото. Когато ти наблюдаваш човека, ти си правиш едни изводи. Когато Истината го наблюдава, тя си прави съвсем други изводи. Само Истината има право да знае тайните на чуждия живот. И само тя знае кой трябва да бъде изцелен. Ти може да настояваш много, но само Истината знае кой трябва да бъде изцелен. Затова Учителят и Христос са подминавали хиляди същества, без да им подадат ръка. Има си причина. Помагали са на много и на много не са помагали. Има причини. Истината знае кой трябва да бъде изцелен и от какво, защото не болестта е най-тежкото. Някой трябва да бъде изцелен от невежеството си, някой друг от голямата си упоритост, някой друг трябва да бъде изцелен от знанията си, има такива хора, които са много знаещи, всъщност те създават най-многото проблеми и те всъщност вървят по пътя на болестите, защото знанията са свързани с дървото на скръбта, дървото за познанието на доброто и злото. Докато любовта е свързана с дървото на живота. Бог е изцелението и когато Бог те изцелява, Той възстановява твоята енергия, за да му служиш. Не да си живееш някакъв собствен личен живот, а за да му служиш. Този болен трябва да е жадувал служене на Бога и Бог го наблюдава отвътре и когато е дошъл моментът, той ще бъде изцелен, защото той е жадувал промяната и служенето. Всяка болест – казва Учителят – е излечима чрез енергията на любовта. Това е енергията на Бога, но Бог трябва да реши. Чрез кого няма значение, стига Бог да реши. Сто лекари да си ти казали, че си безнадежден, няма значение, въпросът е решен. Но тази енергия, както казах, работи по строго определени закони. Тя не се случва просто така, а работи по строго определени закони. Именно с това е свързана идеята Йова Рафа. Това е едно от Божиите Имена. Това Име стои високо над всеки проблем и над всяка болест. Въобще Божиите Имена и всяко Божие Име, и самият Бог стоят над всеки проблем и над всяка голяма трудност, и над всяка трудна задача. Но грехът е в това, че ти вървиш по свой собствен път, който е далеч от Бога и Неговите закони. И после искаш да бъдеш здрав. Не можеш да искаш здраве, когато нарушаваш законите. Ще обясня. Някои мислят, че непременно религията може да им помогне, други мислят, че науката. Нито религията, нито науката, нито даже окултизмът, нито теософията, нито йога са достатъчни да те спасят и да те изцелят напълно. Някои мислят, че личното самоусъвършенстване може да помогне. Донякъде да, но правилото е следното: ти трябва да растеш чрез Бог в себе си, чрез Учителя в себе си. Защо? Едновременно като се развиваш, трябва да искаш Бог да е в тебе, да ти помага, да те ръководи, защото може да си помислиш, че си всестранно развита личност и накрая се оказваш всестранно невежа във всичко. Със своите глупави усилия ще стигнеш само донякъде и после много лесно може да пропаднеш. Знам десетки такива случаи, не мога да кажа стотици, но десетки знам – много лесно може да пропаднеш. Това означава, че в твоите усилия задължително трябва да е вплетен Учителят, Бог или някое висше същество, в най-лошия случай твоят ангел хранител. При молитвата, се знае, на твоето ниво ще изпратят съответно същество, но то винаги ще ти помага. Но винаги твоите усилия трябва да са вплетени най-малко с едно разумно същество. Няма значение дали това е видимо или невидимо, каквото ти дадат. Някои мислят, че с вършене на добри дела също могат да се изцелят напълно и да живеят както си искат. Само с вършене на добри дела накрая ще излъжеш себе си. Защо? Защото можеш да вършиш дела по най-различни причини и без любов. Казано е, че само любовта е изпълнението на закона. Без любов всичките ти добри дела не са благословени. Каквото и да правиш, целият живот може да го посветиш на услуги, всичко ще бъде напразно. А изцелението изисква живот в любовта, Божествена любов. И Учителят казва: Моята сила е в моя живот, а не в моите разбирания. Разбиранията са само украса. И накрая Учителят казва: Свещеният живот е единственото изцеление. Казвам това, защото някои мислят, че с пост могат да постигнат нещата, това не върши работа. Свещеният живот е единственото изцеление и това е Йова Рафа. Това вече означава: Бог е моето изцеление – и това вече е приложеното учение.

3 юли 2001 г.

Учението на Дао

(лекция 7)

Десет закона за благодарността

(първа идея за размишление)

Великите закони на Любовта

(лекция 8)

Телата

(втора идея за размишление)

УЧЕНИЕТО НА ДАО

(лекция 7)

Който цялостно следва Истината, той отговаря за себе си само пред ДАО. Който не следва ДАО, в тялото му проникват много нечисти енергии. Даосите казват: Ако смъртта дойде, умри, но не отстъпвай от ДАО. Както казахме, ДАО е друго име на Истината. Когато сърцето се укрепи в Истината, човек става последовател на пътя. Тогава сърцето на човека си отдъхва в покой. Да очистиш сърцето – на даоски език това означава да се потопиш в покой. Постигането на ДАО е най-доброто дело на земята. В случая ДАО означава съкровеното. Според даосите главното объркване на самоусъвършенстването идва от неразумните желания на сърцето. И когато неразумното желание стане много силно, то се превръща в преграда. Да се справиш с неразумните желания, това е придобиване на покой. По пътя към самоусъвършенстването най-хубавото средство е покоят. Ще го преведа по друг начин. Докато имаш земни желания – може да четеш много, може да практикуваш най-различни неща – няма да имаш истински резултати, истинско самоусъвършенстване. Защото това ще бъде една игра на ума. Умът обича също да се самоусъвършенства и все повече изостава. Това са така наречените неразумни усилия.

Според даосите Любовта е мекотата на ДАО, наречена още водата. Те казват, че ДАО няма лице, защото постоянно тече. Един даоски мъдрец дава следната идея: когато нисшият човек слуша за ДАО, той се присмива. Понеже се присмива, това означава, че отсреща му е ДАО. Толкова е велико ДАО, че допуска да се присмиват на Истината. И после казва: ДАО мълчи, а нисшият човек се присмива на себе си. ДАО се радва, а човекът се присмива. Който е постигнал ДАО, той превъзхожда всяко деяние, всяко действие, включително и всяко добро, той е нещо повече от доброто. В даоското учение думата „пост“ означава очистване на тялото, а думата „въздържание“ означава очистване на съзнанието.

Първата степен в даоската медитация е следната: седене в покой и затваряне на очите – това е тяхното най-първо условие. Те казват, че това е така, защото очите са врати на сърцето и чрез тях сърцето гледа и се разсейва и затова очите трябва да се затворят, трябва да се спусне завеса, за да се насочи сърцето изцяло навътре към ДАО. Именно ДАО е източникът на един още по-дълбок покой, неземен. Според даоските мъдреци думата „покой“ означава възстановяване на живота. Който постигне дълбок душевен покой, това означава възстановяване на живота. Според тях покоят помага на сърцето да живее правилно.

Едно даоско правило: когато във волята ти няма воля, това е истинската воля. ДАО няма традиции, защото обича свободата. Както знаем, ДАО е учение за пустотата, или това, което се нарича Нищото. Даоските мъдреци казват: Пустотата не може да се запълни с богатствата на света, а само с любовта към ДАО, т.е. любовта към Истината. Тука в случая можем да кажем така: душата не може да се запълни с всички богатства на света, а само с идеята за ДАО, с любовта към ДАО или любовта към Истината. Даоското учение казва, че който не е познал Истината в себе си, богатството ще го направи беден. Да срещнеш ДАО, т.е. да срещнеш Истината, не означава да видиш образ или лице, а означава да намериш истинския път в своя живот. Именно виждането на този път, на своя личния, истинския път,това е източникът на вдъхновението и дълбокия покой. Истинският човек – според даоското учение – живее в съгласие само с ДАО, а не с обществото, т.е. истинският човек живее в съгласие със своя съкровен и неизговорим път. Чрез стремежа към ДАО пускаш корени в пустотата, т.е. в случая в несътвореното. Това е именно съкровеното, или казано по друг начин – Божествената Любов, за по-разбираемо – Божествената Любов. Някои мислят, че пустотата е пусто място. Даоските мъдреци казват: Пустотата не е пусто място, а тя е изпълнена с ДАО. Според Лао Дзъ пустотата е безпределна пълнота. Това, което обърква много хората, думите „пустота“ и „нищо“ всъщност означават безпределна пълнота. В Кабалата също има подобен закон. Бог, т.е. Абсолютният, Който се намира в Ен Соф – безпределната светлина, се смята за мрак. Това не означава, че Той е мрак, но понеже светлината Му е толкова ослепителна, че за всички други светове Той се явява като мрак, понеже никой не може да го възприеме. Защото който навлезе в Нищото, той не може да съществува, той се разтваря. В арабската мистика това се нарича „фана“ – пълно изчезване, без връщане, тотално разтваряне. И всъщност според Лао Дзъ Нищото е единствената реалност, всичко друго не съществува – хората, животните, световете, вселената, звездите, абсолютно нищо не съществува реално. И според Учителя е също така, защото всяко нещо, което може да изчезне, не може да е реално. Ако един човек днеска го виждаш, утре го няма, изчезнал, умрял, той не е реален, ако един град изчезва, ако един потоп заличава света, значи всичко това е нереално. Обаче Нищото никой не може да го докосне. Както ще обясним по-нататък, именно злото се страхува най-много от Нищото. Когато има его, злото не се страхува, но там, където човек е нищо, където има пустота, където няма его, това е опасност за злото.

ДАО, както ви казах, това е равнозначно на Истината. Истината е толкова всепоглъщаща, че човек става нищо. Тя го поглъща, това става в седмата степен, при седмото посвещение, понеже Истината иска човека цял, иска да се отдаде напълно и тя го поглъща. Затова Учителят казва, че който иска да познае Истината, трябва да заложи целия си живот. Значи цялостно, ако се отдадеш 99%, няма да познаеш Истината. Но ако заложиш целия си живот – това е диагнозата, това е мярката – до няколко години ще я видиш лице в лице. Както казахме, няма образ, няма глас, никакви видения. Всички видения са голяма измислица дори и когато помагат, тъй като Духът не се нуждае от видения. Докато виждаш нещо, това е двойственост, ти и някой друг. Когато се слееш, живееш в ДАО и няма нужда да виждаш, защото просто това си ти.

Според даоското учение Нищото е бездна, която застрашава и доброто, и злото. Така както има една справедливост, която застрашава не само лошите хора, а и добрите, защото има много добри хора също с много грехове. И тази тайна справедливост, наречена скрита справедливост, също е заплаха и за добрите хора, така както Нищото е заплаха. Но за истинолюбивия, за този, който люби Истината, за него пустотата се разкрива като безпределна пълнота. По друг начин казано: за него Бог има друго лице. Тези, които обичат Истината, Бог им показва едно лице, любящото си лице, а за тези, които не обичат Истината, Бог им показва строгото си лице. Някои го наричат жестокост, но всъщност не е жестокост, а строгост.

ДЕСЕТ ЗАКОНА ЗА БЛАГОДАРНОСТТА

(първа идея за размишление)

1-во. Първият закон: Благодарността създава енергия. Който благодари, си увеличава енергията и запасите. Те ще му трябват за здравето, да разрешава някои важни въпроси и след време енергията ще му трябва за пробиване на астралния свят и за връзка с Бога. Бог се постига със свръхенергия; който има обикновена енергия, не може да пробие астралния и менталния свят и остава долу. После ще стане въпрос за телата. Благодарността създава енергия.

2-ро. Благодарността е вечно възприемане на любовта. Човек, който е постоянно благодарен, това означава, че той непрекъснато възприема любовта.

3-то. Благодарността е Божественият сок на живота. Можем да го наречем еликсир, можем да го наречем жива вода, тъй като, както ще видим, благодарността е тясно свързана с любовта, тя произлиза от любовта, тя е лъч на любовта. Благодарността е Божествен сок на живота.

4-то. Благодарното око осветява живота, т.е. дава правилна гледна точка, привлича помагачи, напреднали същества. Тука искам да напомня, че става въпрос за благодарност при всички условия. Не когато нещата ти са наредени и не когато нещата ти са объркани, а когато нещата ти са много объркани. И тогава да благодариш, и то естествено, с лекота, не да се мъчиш да благодариш, а говоря да ти е приятно, това означава да вярваш, че наистина има само една воля. Както ще видим после, има един важен закон в тази връзка. Благодарност при всички условия.

5-то. Благодарността е като музиката. Трябва да я създадеш в сърцето си. Не да я търсиш някъде навънка а трябва да я създадеш, да я сътвориш вътре в сърцето си. Сърцето е нейното място.

6-то. Учителят казва много кратко и важно: Само благодарният човек може да се развива. Може да правиш по цял ден упражнения по йога, 3 часа с главата надолу, 3 часа с главата нагоре, няма значение, но трябва да изработиш това скъпоценно качество благодарност. Само благодарният може да се развива.

7-мо. Благодарният не живее във времето, а във вечността, т.е. той живее в своята душа, по друг начин казано: в своята душа, в петото тяло. На окултен език думата време означава непостоянство и изменчивост, а думата вечност означава постоянство и неизменност.

8-мо. Истински благодарният човек е едно тихо и вътрешно преклонение пред нещата, той обожествява всичко, той вижда всичко в светлината на любовта. Чрез своята любов той ги вижда в друга светлина и ги обожествява, т.е. повишава ги.

9-то. Благодарността е райското състояние на душата.

10-то. Благодарността е метод, който поглъща злото. Един от най-простите методи, но той е много важен, защото той изхожда от любовта. Не говоря за благодарност, която излиза от ума, тя е лицемерна. Тя се представя, тя се извинява, тя казва, че ще се поправи, тя казва, че много цени вас и т.н., но това не е истинската благодарност. Тука говоря за благодарност, която излиза от петото тяло, т.е. от висшата душа на човека. Тази благодарност е метод, който се справя със злото. Поглъща го така, както любовта го поглъща. Защото любовта в своята дълбока основа е Бог. Бог в своята основа е Нищо. А злото не може да живее в Нищото. То не може да направи абсолютно никаква пакост на човека, който е нищо, т.е. човек, който е истински смирен. Затова се казва „нищите духом“, нищите духом – това произлиза от нищото. Те са неуязвими, тези, които са нищи духом, не могат да бъдат обидени, докато чували сте за унижените и оскърбените, това се отнася за хората, които имат гордост. Те винаги ще бъдат унижени, винаги ще бъдат оскърбени, докато постигнат нищото, тогава вече никой не може да ги обиди. В тази връзка Учителят казва: Как може да окаляш океана? Ако хвърлиш един камък в океана, т.е. ако твоето сърце е океан, Божествено, разширено и ако го обидят, ако хвърлят един камък, камъкът потъва, изчезва, обаче ако човекът е локва и ако хвърлиш един камък, ще се развълнува, т.е. ако човекът е его, ако е с тясно съзнание, и най-малката обида ще го измъчва, ще го обработва и ще го накара да страда, докато си научи уроците.

ВЕЛИКИТЕ ЗАКОНИ НА ЛЮБОВТА

(лекция 8)

Те са някъде около тридесет. Разбира се, те са много повече, но тука ще се ограничим.

1-во. Първият закон: Бог се съчетава само с любовта, само с хората на Божествената, свещената любов.

2-ро. Способността да действуваш като любовта е по-важна от всеки резултат.

3-то. Любовта е дълбочина. Ти можеш да обичаш някого, но да нямаш любов, това са различни неща. Ти може да знаеш много за религията и за науката, но да не знаеш нищо за любовта, става въпрос за Божествената любов, четвъртата степен, която Учителят нарича Любовта като принцип.

4-то. Това е един закон, даден от Мохамед. Той казва така: Господи, направи така, че любовта да ми е по-скъпа от мен самия, от моето семейство и от моето богатство.

5-то. Да любиш, без да искаш нищо, значи да си истинен – една мярка. Накратко ще обясня защо е така. Когато обичаш, не може да задължаваш другия да те обича, понеже любовта, това е Бог. Не можеш да задължаваш Бог да те обича, понеже не познаваш законите, кармата и дълбоките причини. И всеки, който настоява да го обичат, той предизвиква Бога и така постепенно си изработва нещастие, катастрофа, защото всеки, който насилва Бога, трябва да пострада. Понеже любовта не търпи никакви закони, никакви правила. Тя е закон над законите.

6-то. Само любовта – казва Учителят – има право да вижда в тайната. Това означава много неща, няма да коментирам, но ще кажа, че чрез този закон който е придобил любовта, може да чете Библията в оригинал – става въпрос за смисъла. Той няма да се занимава с формата, няма да се занимава със съдържанието, а с третата степен – смисъла на нещата.

7-мо. Любовта е всякога будна, т.е. динамична, никога злото не може да я изненада, понеже любовта има вибрациите на Бога. Това е една постоянна динамика и човек, който живее в любовта, злото не може да му посегне, защото Учителят казва, че когато злото влезе в любовта, то ослепява, то не може да вижда в тази сфера.

8-мо. Любовта има пробудени отношения с всички светове. Не само с животни, минерали и растения, но и със съществата на другите звезди.

9-то. Трябва да бъдеш добър от твоята любов, а не от култура и образование, т.е. доброто да произхожда като резултат от твоята любов.

10-то. Любовта носи в себе си едно естествено и дълбоко разбиране за живота, т.е. който има любовта, има ключ да разбере всеки свой проблем. Ако иска да го разбере, ще го разбере много лесно, защото може да задвижи любовта в себе си, т.е. Бог.

11-то. Насилието – става въпрос за човека на насилието, насилника – е неспособност да любиш. Всеки, който е изгубил способността да люби, става насилник, малко или много той все насилва някого и в краен случай себе си. Насилието е изгубена способност да любиш.

12-то. За да стигнеш до розата – това е един кабалистически закон от Зохар – трябва да минеш през бодлите. Казано по друг начин: за да стигнеш до любовта, трябва да минеш през страданията.

13-то. Който няма свещено отношение към любовта, той няма център.

14-то. Познанието на любовта е спасение, истинското спасение.

15-то. Любовта държи ключа към тайната на Бога. Само тя го разкрива. Тя е единственият метод, не е мъдростта, мъдростта не може да помогне. Мъдрост без любов не може да свърши това нещо. Учителят казва: Любовта държи ключа към тайната на Бога. Само тя може да го разкрие.

16-то. Любовта е образ на свещената сила, свещената сила на живота.

17-то. Само любовта има уши, т.е. висша будност, тя може да различава, може да разбира. Затова е казано в Библията: „Който има уши, нека да слуша“, т.е. който има любов, той ще разбере, а който няма любов, може много да слуша, но няма да разбере.

18-то. Един много важен закон, даден от Учителя. Учителят казва следното: Не ходиш ли в пътя на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина, всички Учители да се съберат около тебе, нищо няма да могат да ти помогнат. Всички най-велики Учители, които се сещате, да са до вас, няма да ви помогнат, защото има изискване. И това е дадено с много прости думички от Учителя. Тука няма жив Учител, няма умрял, просто има условия. Не ходиш ли в пътя на Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина и да търсиш Учител, и да не търсиш, няма да намериш; и да е до тебе, няма да го видиш или ще го видиш от съвсем друга гледна точка. Например от гледната точка на менталното тяло. Даже и да си оптимист, малко ще ти хареса, но както ще видим после за телата, оптимистът не е духовен човек. Той е също отчаян човек, както и другите, само че временно е оптимист, докато не е станал песимист. На такива хора не може да се разчита, а само на пробудени. После ще видим разликата между четвъртото и петото тяло.

19-то. Учителят казва: Любовта не живее в бъдещето. Ако живеете за бъдещето, непременно ще остареете и умрете. И обяснява Учителят кратко и много точно: Понеже всяко нещо, което не е станало, е бъдеще. Всяко нещо, което човек е изпуснал, то вече е избягало и човек го нарича бъдеще и се надява, че ще го постигне. Така говори човек, който изпуска настоящето, който спи. Понеже всяко нещо, което не е станало, е бъдеще, понеже човек иска да го постигне и умът му изиграва пореден номер и му казва: „в бъдеще ще стане, вярвай в бъдеще“, а всъщност всичко е сега. Ти сега може да проявиш любовта, а не някога.

20-то. Учителят казва: Най-великият закон в света е любовта. И обяснява: Тя е само в ръцете на Бога, не е дадена в човешки ръце. Любовта е единственият закон, който само Бог може да прилага в света.

21-во. Само любящият е готов за духовен подвиг.

22-ро. Само любящият може да се посвети на Бога. Дотогава, разбира се, може да се старае, може да прави упражнения, да чете, да се занимава, може да се моли много, но той още не може да се посвети, понеже не е постигнал онова състояние на молитвата, при което молитвата се превръща в любов. Защото истинската молитва е състояние на любов и ако той постигне това, от този момент нататък ще му бъде дадена част от любовта, т.е. той ще познае своята душа, и в тази душа той може да се посвети, защото без душа всяко посвещаване е илюзия.

23-то. Когато се пожертвуваш за любовта, Божият глас става твое ръководство, тука става въпрос, когато се пожертвуваш изцяло.

24-то. Засега последният закон, след време ще продължим. Любящият живее с душата си. Не с ума си, даже не със сърцето си, а той живее с душата си.

ТЕЛАТА

(втора идея за размишление)

Главно ще говорим за четвърто, пето и шесто тяло. Преди време говорихме доста за телата, пак ще продължим, ще ги разглеждаме от различни гледни точки.

Четвъртото тяло – това е мисловното, наречено менталният свят и още умът на човека, но това не е Божественият ум, това е човешкият ум. Затова четвъртото тяло е много мисловно, прекалено мисловно и понякога от много мисловност се създават много проблеми.

Петото тяло – това е висшата душа и означава тяло на будност и духовност едновременно, защото тези две неща са тясно свързани.

Четвъртото тяло означава, че ти можеш да имаш много положителни мисли, разбира се, и отрицателни, то си играе, то е поляризирано, то е двойствено тяло. Човекът до четвъртото тяло е двойствен, от петото тяло става единен с Бога, тъй като неговата душа има желанията на Бога. Но докато човек живее най-много в ума си, ако това е най-високата му позиция, той е двойствен. Това означава, че той или се занимава с положителни мисли, които също са илюзия, или се занимава с отрицателни мисли, или има хубави настроения, или има лоши настроения. Той постоянно се променя. Понякога може да не е всеки ден, но на различни периоди той се променя, изпада от едни мисли в други. Понякога чрез положителните мисли човекът на четвъртото тяло става голям оптимист. Това е една друга илюзия, защото оптимизмът не означава, че си духовен. Ти си само просто оптимист, за момента ти е добре, но ти още не си духовен. Това означава, че само будният е духовен. Той има също положителни мисли в петото тяло, но той е техен господар. Например той никога не ги губи, защото ги управлява, т.е. в четвъртото тяло мислите управляват човека. Дойдат някакви мисли, завладяват го, той се радва, формули, молитви, положителни мисли, внушения и т.н., почва да повтаря „ще оздравея, ще се оправя“ и т.н. После като дойдат другите мисли, почва да повтаря обратно. Познавам една такава сестра: „лошо ми е, лошо ми е, става ми много лошо“ и т.н. Значи каквито мисли дойдат на гости, управляват.

В петото тяло човекът е господар, затова това се нарича себепознание. Петото тяло е мястото на себепознанието. Човекът решава кои мисли да си избере, как да работи с тях и той решава дали да е спокоен, а не някой друг. Ако някоя мисъл иска да му отнеме спокойствието, няма да успее, защото той познава своето пето тяло, познава себе си и той си налага спокойствие дори и когато е в много тежки условия поставен; когато е в свръхнапрежение, той пак е господар на себе си. Това е мярката на петото тяло. Никой не може да извади от равновесие човека на петото тяло, може да го напрегне много, може да го развълнува, но този човек никога не изгубва постоянното си състояние, не настроение, той не се занимава с настроения, а той има едно вечно състояние, това е една постоянна радост, която е естествено качество на неговата душа. Душата без усилия има постоянна радост, понеже в петото тяло се намира безсмъртието. Всички истински решения в живота се вземат в петото тяло, не от ума, не от сърцето, не от въображението, а в петото тяло, висшата душа, т.е. извън четирите нисши тела, те не знаят нищо. Защо? Защото човекът на петото тяло може да се вглъбява, т.е. да изчезва, умът не му пречи да се излъчва от тялото. Човекът на петото тяло може да се излъчва спокойно, затова такъв човек може да спи много дълбоко. Докато умът не позволява на човека – когато човек има много развит ум, понякога той трудно спи, понеже умът не позволява на душата да се отделя. Но има и такива хора с развит ум, които спят добре, но това е по друга причина.

Истинските решения в живота се вземат, когато участваш с цялата си душа, когато се вглъбиш в молитва, когато навлезеш дълбоко в себе си и в продължение на пет-десет минути си в абсолютна концентрация, абсолютно изчезване от света, абсолютно успокоен и тогава може да вземеш решение, което означава следното: когато някой път искаш много прибързано да вземеш решение, трябва да си наложиш да изчакаш, защото умът ще те подведе, умът, четвъртото тяло, или третото, астралното тяло, тялото на емоциите, обичат да вземат прибързани решения и после да съжаляват много. След време пак ги вземат и пак съжаляват и това е някой път една безконечна игра, игра на решения.

В петото тяло човекът е истински ученик, а в шестото тяло – както преди време казах – той вече е син, син на своя Учител, син на своя Бог. В петото тяло си истински ученик, а в шестото тяло се превръщаш в син.

Седмото тяло не се постига на земята, нито в другия свят, а в една по-друга сфера. В шестото тяло има велико съществуване. В петото тяло има велико блаженство, в шестото тяло има нещо по-дълбоко от блаженството, можем да го наречем велико съществуване, защото в шестото тяло, това е човешкият дух, а той е част от Нищото и това е една подготовка за един по-дълбок живот.

Петото тяло е блаженството, шестото тяло е великото съществуване, в седмото тяло има велико не-съществуване. Значи тука се намира святото Небитие. Това е едно от другите имена на Бога, т.е. това е областта на съкровеното, но не в човешки смисъл, а в един много по-дълбок, който засяга областта на Нищото, т.е. абсолютна Божественост, разтворена в самия Бог. Както казах, в арабската мистика това е наречено „фана“, в седмото тяло има изчезване. Това е свързано с вечната тишина, няма говор, няма слово, няма даже мълчание, тишината е по-дълбока от мълчанието, вечна тишина, вечна дълбочина.

В петото тяло, както казах, човекът става ученик на своя Учител, а в шестото тяло той се слива с него, сливат се и те работят заедно. Човекът на петото тяло е всякога буден, защото той живее в своята висша душа, т.е. във вечността. Ако изгуби будността си, има такива случаи в окултната история, човек на петото тяло да слезе надолу, той изгубва състоянието на вечност и влиза във време, влиза във времето, където се намират проблемите. Ако изгуби будността си, той изгубва състоянието на душата си, състоянието на вечност. Това означава, че който е изгубил будността си, е същество на времето. Всички същества, които живеят във време, са изгубили своята будност. Такъв човек има настроение като времето, променливи настроения – или хубаво настроение, или лошо. Някой път такъв човек може да е много усмихнат, много приятен и някой казва: „Ето, това е истински приятел, ще разчитам на него.“ След време се оказва друго, казва: „Сякаш не го познавам.“ Десет години примерно вярност и изведнъж съвсем изменчив човек. Такива са хората на четвъртото тяло, които не знаят пътя към прехода, за който после ще загатна към петото и шестото тяло. Трябва да знаете, че и доброто настроение, и лошото настроение са илюзия, те се взаимно изместват; когато човек е в добро настроение, е изместено лошото, после има друг период на приливи и отливи. Ученикът, който живее в петото тяло, не се занимава с приливи и отливи, той е извън тях. В петото тяло човек няма настроения, а има вечно състояние, това е състоянието на душата, наречено още „райското състояние“ или „изгубения рай“, за тези, които са го изгубили. Душата е самото райско състояние, самата тя е райската градина, няма външна градина. Самата тя е, душата – петото тяло, висшата душа, това е всъщност райската градина. А плодовете на райската градина, това са добродетелите: смирение, търпение и т.н., това са плодовете на райската градина. Например ако спорят човек с развито четвърто тяло и човек с пето тяло, разбира се, спор в кавички, защото човекът на петото тяло никога не спори, но тука идеята е да дадем един пример, ако спорят, условно казано – този от четвъртото тяло винаги губи. Защо? Защото след разговора той продължава да си говори сам. Диалогът продължава, той продължава да мисли. Понеже е привързан към менталното си тяло, ако мисълта е лоша, той не може да я прекъсне, ако е бил обиден или сам се е обидил, той не може да си прекъсне мисълта и дълго време ще бъде засегнат поради привързаност. Докато човекът на петото тяло, т.е. будният, много лесно прекъсва мислите си, защото той живее в богатството на своята душа, той не е привързан към мислите, към чувствата, към настроенията, към емоциите и той много лесно се освобождава. Будният много лесно прекъсва мислите си – и хубавите, и лошите, в случая говорим за лошите. Той може да ги прекъсне без усилия, с лекота, навлиза в богатството на своята душа, а другият продължава да се тормози или продължава дълго време да мисли, понякога положително, което е по-добрият вариант.

Човекът на петото тяло никога не спори реално. Ще обясня. Той спори винаги привидно, даже няма спор, но някои го наричат спор, понеже не разбират как действува човекът на петото тяло. Човекът на петото тяло не спори реално, а привидно; дори когато изглежда, че спори, той е извън спора. Защото за него истината не се ражда в спора, както мислят обикновените хора. Учителят казва: Истината се ражда в много дълбоко мълчание. Не в спора, а в много дълбоко мълчание на душата, насаме. Забележете: не даже в истинския разговор, който има приемственост, защото при истинския разговор няма спор, а има една голяма взаимствена приемственост. Но даже и там не се ражда Истината. Истината се ражда в много дълбоко мълчание, в едно състояние молитвено на душата, когато душата е изпаднала в много дълбок покой и иска да разбере и тогава шестото тяло изпраща един лъч. Този лъч е наречен интуиция, друг път ще говорим за устройство на интуицията, това не е чувства, както някои мислят, не е схващания, а точно интуиция. Интуицията е вътрешен орган, инструмент на шестото тяло, на духа. Духът излъчва и душата веднага схваща Истината, но умът нищо не знае. Четвъртото и третото тяло нищо не знаят, защото Истината е предназначена за душата, а не за ума, защото умът я изкривява дори и когато не иска, постепенно той я разваля.

Има и по-високи истини, те се предават от Учителя на шестото тяло. Това са вече дълбоки окултни истини, които ги няма в книгите, няма ги в лекциите, ученикът сам трябва да се домогне и ако той си е отдал живота на Учителя, той ще придобие метода, защото шестото тяло има метод, как да се свързва с Учителя.