Какво представляват обикновените очи, двете очи, външните? Обикновените очи са вратите за навън, за външния свят. Те са врати за външния свят. Но когато трябва да отидеш при Духа, там се отива без очи. В света на Духа не ти трябват очи. Там с очи нищо няма да видиш. Те трябва да изчезнат. Освен това този, който гледа в очите, е Духът, а не си ти. Зад очите гледа Духът. Самите очи не могат да видят себе си. Те могат да гледат външния свят, но този, който е скрит в тях, който е очи в очите, те не могат да го видят. Това означава, че те са ограничени и затова съдбата им е да станат на прах. Те са също осъдени в името на нещо по-дълбоко. При Духа се отива със затворени очи. Това е символът на висшата медитация. По пътя навътре трябва да изоставиш външните си очи, затова те се затварят. Няма нужда от тях по пътя навътре. Но тука трябва да обясня. Ако ти си външен човек, и затворените ти очи няма да помогнат. Защо? Защото външните очи са очи на ума. Те обират желанията на света, концентрират ги, сгъстяват ги и ги вкарват навътре. И отново светът е навътре и развалят всичко. Това няма нищо общо с медитацията. Такива затворени очи подобно на отворените са бедни. Това означава, че и отворените очи, и затворените очи няма да свършат работа. Ще обясня. Ако ти си външен човек, когато си затвориш очите, ти просто вкарваш – повтарям го – външния свят навътре. Тогава ти си пак в света. Може да си отшелник, можеш да живееш в манастир, в пещера, но ти поканваш външния свят навътре. Може да викаш астрални жени и пак да живееш в разврат. Това е твой проблем. Това означава, че не можеш да разрешиш въпросите по този начин. Духът не се проявява в такива затворени очи, които вкарват света навътре. За какво ти е умът навътре, след като ти трябва Душата и Духът. Достатъчно е дето умът е навън и ти е объркал доста неща. Навътре той трябва да бъде овладян и пречистен. Той трябва да се превърне в слуга. А когато влиза още по-навътре, той просто трябва да изчезне. Никаква намеса. Що е медитация? Медитацията е създаване на пълно отсъствие на ума. Иначе говорим за разсъждения и мисловни процеси. Истинската медитация е създаване на условия, създаване на пълно отсъствие на ума и това означава и отсъствие на света. Медитацията е извън света, извън времето. После ще обясня и този въпрос. Умът е събирач на желания, събирач на свят. И се опитва да вкара света и невежеството си навътре. Но така човек още повече се отклонява. Умът трябва да бъде обикнат, приет като слуга, пречистен, овладян. Тогава той става помагач, той може да се използва разумно. Това е нещо съвсем друго. Но само когато бъде овладян, пречистен, облагороден, обикнат. Не трябва да го превръщаш във враг, защото омразата и пренебрежението го превръщат във враг. Затворените очи са отсъстващи очи. Даосите казват, че очите трябва да станат пусти, пустота, нищо, за да могат да видят Нищото, т.е. истинското блаженство, Бог на вътрешен план, Който е Нищо, а не образ или подобие, или някаква форма, или личност. За да могат очите да Го видят, те трябва да се превърнат в пустота, в нищо, защото самият Бог и самият Дух е пустота. Няма образ, няма личност, няма същество. После ще обясним в какво се състои красотата на идеята за Бога. При тези очи, при пустите очи Бог се случва, Духът се явява. Но трябва да го желаеш. Преди време, ако си спомняте, говорихме за Конфуций и за Лао Дзъ. Когато Конфуций видял очите на Лао Дзъ при тяхната среща, той се уплашил. Видял в тях бездна. Истинските очи са толкова дълбоки, че са като бездна. Самият Бог, самото Дао, самата Истина, това е бездна от Божественост, от съкровеност и от дълбочина. Който попадне в тези очи, не може да издържи. И умът на Конфуций, неговата интелигентност са се уплашили и избягали. И казал на своите ученици: По-хубаво е да срещнете лъв в гората и той да ви разкъса, отколкото да видите тези очи. Бягайте от този човек. Всъщност той не е разбрал за какво става въпрос. Защото истинските очи не те гледат в очите, а те гледат на вътрешен план, по съвсем друг начин. Но ние тука искаме да ни гледат в очите, да се усмихват, да ни уважават,егото да засвидетелствува своето уважение и да каже: „да, ти ме уважаваш“ и егото да се нахрани.

Двете очи са символ на раздвоение, те затова са две, числото две, което означава, че те са изгубили своя център. Пак ще повторя. Двете очи са символ на раздвоение,защото са изгубили своя център, своето единство. Затова Учителят казва, че дясното око е мъжко, а лявото е женско. Дясното око е на ума, лявото е на сърцето. Дясното око е на Слънцето, лявото е на Луната. Но така или иначе, това са две очи и затова човек може да стане и кривоглед. Как? Ами умът гледа в една посока, сърцето – в друга. И когато дълго време гледа така, става разнородство, вместо хармония, вместо да се обединят, да се превърнат в едно око, в третото око, което означава, че човек е в единство със своята душа, те започват да гледат всеки по своему. Умът иска едно, дърпа на една страна, сърцето друго и накрая човек пострадва. Очите са станали две, двойственост. Това означава, че те съществуват като две идеи. Както казах, едната идея е на ума. Умът си има свои предпочитания, начин на виждане. Другата идея е на сърцето. Сърцето си има свои чувства, то не отстъпва, казва: „аз си имам такива чувства, ти си имай такива“ и става раздвояване. Така както е станало между науката и религията. Защото дясното око символизира науката, а лявото – религията. Някой религиозен казва: „На мен не ми трябва наука.“ Друг казва: „На мен не ми трябва религия.“ Значи единият отрича ума си, другият отрича сърцето си. А те трябва да бъдат обединени. Някои учени са разбрали това. Например Нютон. Нютон дълго време се е занимавал с наука, много старателно, с много голямо постоянство и любов. В един момент разбира, че само науката няма да му помогне и той ще остане половин човек. И започнал да навлиза в Библията. Има много дебели книги, писани от него, за тълкуване на Библията и Откровението, които тука не са издадени. Има и трудове по алхимия. Обаче те го водят учен и смятат, че с другите неща той се е отклонил. А пък тези неща са били други. Той бил добър като учен, но после нещо му било станало. Но в момента, в който Нютон започва да се занимава с тези неща, той казва: Вече моят приятел не е науката, а имам само един единствен приятел и той е Истината. Много точно казано и много добре. Това е друг въпрос, друг път ако трябва, ще ви занимавам с него.

Истинското око не съществува като нещо външно. То е нещо единно и символизира абсолютно чистото съзнание. Това е окото на човека. Тука не говорим само за третото око, а говорим и за най-висшата чакра. За върховното съзнание, абсолютно чистото. Именно това съзнание е абсолютното виждане. То няма нищо общо с ясновидството, нито с дарбите, както ще разберем после. Никакви дарби не помагат да видиш Бога. За външния свят ти са нужни външни очи. Вършат работа, не трябва да ги отричаме. На външния свят нашите очи вършат една хубава работа. Но за пътя навътре положението е друго. И както казах, съдбата на външните очи е след време да станат на прах. С външните очи не можеш да проникнеш в себе си. За пътя навътре трябва да ги изоставиш. Това, което вижда в дълбокото, е Духът. Именно това нещо е медитацията. Медитацията е дълбоко виждане. Защо? Тя вижда по-дълбоко от молитвата. Ще обясня накратко. Молитвата е все още общуване. Молитвата е един път, който трябва да се извърви. Не трябва да се отрича. Някои отричат молитвата за сметка на медитацията, както някои отричат ума за сметка на сърцето. Молитвата е път към истинската медитация. После медитацията ще доведе до нещо много дълбоко. Медитацията е виждане, защото е сливане, сливане с Духа. Медитацията е най-висшият израз на любовта. Ето защо когато любиш, примерно човек, ако любиш истински, ти виждаш в него Бог. Когато любиш Бога, когато каквото и да любиш, ти виждаш по един Божествен начин. Това означава, че самата любов е виждането. Истинското виждане се дължи на самата любов. Само Любовта, казва Учителят, има очи за Бога. Те са абсолютно сродни. Подобното вижда подобното. Само Любовта има очи за Бога, защото Любовта е най-висшето съзнание в човека. Любовта е най-висшето съзнание. Това означава най-висшето око. Любовта е във велико единство с Бога и затова тя вижда чрез Бога, чрез Неговите очи, т.е. чрез силата на Единството. Така вижда тя. Любовта има очите на Единството. Тя не дели нещата и не ги отрича. Нищо не осъжда. Затова Учителят казва, че Любовта е сляпа за грешките. Когато обичаш нещо, не виждаш грешки. А когато критикуваш, това е вече друг въпрос. Казва Учителят: Критиката се дължи на безлюбие. Това е диагноза. Колкото повече критикуваш, толкова по-голямо е безлюбието и толкова повече ще затъваш.

Именно очите на любовта са очите, които виждат реалността. Това са единствените истински очи. Очите на любовта.

„НЕ СЪДЕТЕ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ СЪДЕНИ“

(лекция 14)

„Не съдете, за да не бъдете съдени.“

Бог създава светеца, има много такива случаи в окултната история, и после го превръща в грешник. Защо? Ще обясня накратко. Първо Той го създава като светец и после го превръща в грешник. Който е критичен, няма да разбере нищо, но който приема нещата, ще разбере, защото приемането е един от най-дълбоките закони на живота, дълбокото приемане на всичко, което се случва. За малко ще се отклоня. Примерно ако съдбата ти е тежка, ако я приемеш с любов, такава, каквато е, тежка, да я наречем тежка, ти ще можеш да минеш зад нейните предели. Иначе нямаш никакъв шанс, защото когато я осъждаш, злото расте чрез осъждане, съдбата се задълбочава и ти ставаш все повече завързан от своята съдба. Това е неприемането. Ти даже не можеш да разбереш, че това, което ти е дадено в момента, е най-малкото зло. Но все някога човек разбира това.

Щом Бог е решил да превърне светеца в грешник, Той има по-дълбока идея, отколкото ние можем да видим. Това означава, че този светец има да учи още много тънки вътрешни уроци, които ще го обогатят и ще го извисят до онази святост, която никога не се изменя. Това е светостта на Синовете Божии, на посветените, на Учителите и т.н. Пълното приемане на всичко, което става, води до много по-дълбоко разбиране. Това е закон. Пълното приемане на всичко, което става и в твоя живот, и в света, води до ново по-дълбоко разбиране. Пълното приемане дава живот на чистото съзнание. Както казах, ако приемеш съдбата си такава, каквато е, ще преминеш зад нейните предели. Това ще стане постепенно, но ще си спестиш много усложнения. Съдбата ти не може да се подобри с оплакване и с осъждане. Напротив, по този начин тя винаги ще се влошава. Приемането винаги води до освобождение, но ако се бориш със съдбата си, тя ще те победи. Освен това ще си създадеш нова карма и в другите животи. Само приемането може да погълне съдбата и злото. Говоря за пълното приемане. Това важи и за болестите. Това е – става въпрос за приемането – метод на любовта. Само любовта е в сила да погълне злото и омразата. Няма друга сила, която може да се справи. Затова говорим за този важен закон – за приемането. Това е метод на любовта. Чрез тази любов Бог ще се задейства във вас, а Той знае как да се справи с вашето минало, няма значение колко е тежко вашето минало. Когато приемете съдбата, каквато е, с любов, тогава Бог ще проникне във вас, а Той знае как да се справи с вашето минало. Добрите условия за Бога са пълното приемане. Това е методът на любовта. Добрите условия за Бога – защото Бог в човека се справя с кармата му, а не човекът – са пълното приемане или любовта. Ти пак ще си правиш разумни усилия. Няма да мислиш, че всичко Бог ще ти го направи, защото Учителят казва: Когато на една баба ѝ паднали буриите от печката, тя казала: „Господи, слез да ми ги качиш“. И все се молела и все чакала, но се искат лични усилия от човека. Така че има много неща, които ти трябва да ги направиш, защото много ще чакаш иначе. Ти ще си правиш разумните усилия и старания, а Бог ще решава дълбоките неща. Ще се стараеш, ще се молиш, ще правиш всичко разумно, но дълбоките неща ще ги оставяш Той да ги решава, без да се намесваш, без да пречиш. Например дишаш. Дишай! Старай се да дишаш дълбоко, да задържаш въздуха, моли се, обаче позволи и на Бог да диша в тебе и не казвай: Аз дишам. Някои искат да кажат „аз“, но само Бог има право да каже в човека „Аз“. Самият човек няма право да каже. Посветените когато казват аз и дори когато понякога хвалят себе си, те винаги хвалят Бога, защото са скъсали с егото и никога нямат идея да похвалят себе си, когато казват „аз“. Те имат право да кажат, след като са се справили с егото. Бог диша във вас, а не вие. Например ако Бог спре да диша във вас, какво ще направиш? Нищо не може да направиш. А пък ако вземеш да спориш, е много смешно.

Люби и не осъждай, защото в неосъждането Бог ще расте в теб. В неосъждането, в приемането Бог ще расте в теб. Ти не можеш да растеш. Сам по себе си не може да растеш, но чрез любовта, чрез приемането Той може да расте в тебе, а ти ще се учиш. Той вътре в тебе ще расте, ще ти покаже нещо, а ти от това ще се учиш, ще се поучаваш. Например Бог говори. На тази лекция Бог говори в мене, аз съм инструмент. Във вас Бог ме слуша. Ние тука само участвуваме. Ние просто сме участници. Някои искат да постигнат Бога с дарби и със способности, което е погрешен път. Пак повтарям: някои искат да постигнат Бога с дарби и способности. Ще обясня защо е погрешен този път. Това е пътят на егото. То иска да се представя, иска да измести Бога, иска да има много големи дарби, да прави чудеса и т.н. Бог никога не се постига с дарби и способности. Бог се постига с любов. Всички дарби и способности са сенки пред Бога. Много е смешно един даровит човек и способен да застане пред лицето на Бога и да иска да го съветва и да го учи или да му дава съвети, или да му каже колко е интелигентен. Скоро срещнах един много интелигентен човек, на когото малък проблем беше в състояние да му обърка целия живот. И макар че е много горд, смята се за много интелигентен, понеже ръководи големи телевизионни предавания, но той пред мен сподели, че просто едновременно с това е много слаб, беше някак си смирен и аз разбрах защо се срещаме. Но той изведнъж разбра, че нещо не е наред с него, въпреки цялата му интелигентност, уж призната в България. Малък проблем може да го погуби. Така става с интелигентните хора, с гордите и т.н.

И така, в живота се случва всичко, което е длъжно да се случи. Ако приемеш по-малкото зло, казва Учителят, ще се освободиш от по-голямото зло. Осъждането и критиката увеличават злото в твоя живот.

Какво означава дълбокото приемане? Дълбокото приемане е дълбоко доверие. Това означава вяра, защото вярата в истинския смисъл е пълно доверие във всичко, което се случва. Това означава вяра. Пълно доверие във всичко, което се случва. Аз съм ви давал примера преди години, когато работих на „Златните“, питах една администраторка вярва ли в Бога. – Вярваш ли? – Вярвам. – Ако умрат комшийските деца, вярваш ли в Бога? – Вярвам. – Ако умре твоето дете, вярваш ли в Бога? – Не вярвам. – Така разсъждават спящите. Да не говорим, че това дете въобще не е нейно. То си е на Бога. И Бог има по-дълбока грижа за неговата съдба. Да не говорим, че майката не може да създаде не само дете, тя не може да създаде един косъм, един нокът не може да сътвори. Това е тайна. Детето е голяма тайна на природата и означава съвсем други неща.

Бог е скрит в дълбочината на нещата и ако ние сме дълбоки, приемствени и изпълнени с любов, ще Го видим. Но не чрез себе си, а чрез Него. Той сам в Себе Си ще се види. Не чрез тебе, а чрез Него, защото Той е дълбокото. Някои казват, примерно ти казваш: „аз виждам“ или „аз гледам“. Но не ти гледаш със своите очи. Понякога толкова много духове гледат през твоите очи, и ангели, и дяволи, и душата ти, и висши същества от най-различни категории. Ти не можеш да ги различиш. В края на краищата Той гледа, затова не казвай „аз“, не му пречи Той да гледа свободно. Остави Бог да гледа в тебе, защото Той може да вижда дори и чрез външните очи. Защото Той е Духът в очите. Понякога в редки случаи чрез външните очи можеш да видиш неща, които стават в петото и шестото тяло. Не говоря за външния свят. Във външния свят може да видиш някои знаци, признаци, предупреждения, но те идват от Духа, а не от твоите очи, които гледат. Именно Той е очите в очите и Той е говорът в говора. Както ви казах, не аз говоря, включително на тези лекции, а Той говори, аз само присъствам, но даже и това е под въпрос, дали присъствам, не се знае. Защото аз знам в себе си, че съм нищото и пустотата, така че някои хора някой път искат да направят контакт с мене и разбират, че мене ме няма, и въпросите им се разпадат. Това е друг въпрос. Той говори и не вие ме слушате – пак ще го кажа – и наблюдавате. Той говори и Той слуша и наблюдава. Понякога във вас Той много тънко ме наблюдава. А пък аз знам, че имам голяма отговорност. Аз също слушам лекциите и раста чрез тях, доколкото мога. Доколкото Той ми помага, доколкото приемам, доколкото съм се отдал. Аз мога да раста само чрез Него. Аз съм тук, защото Бог ме е превърнал в свой инструмент. Аз само съм приел. Нищо друго, само съм се съгласил, и то напълно, понеже Учителят е поискал.

Това, което Той говори – другият важен момент – е че не става тука във времето. Нали днеска казваме вторник, еди-коя си дата, еди-коя си година, няма такова нещо. Това, което Той говори, не става тук във времето, както изглежда, а извън времето, в Духа. Тука говорим в Духа. Ние само външно присъстваме във времето. Но вътрешно, в момента тука ние сме във вечността. Нямаме нищо общо с времето на вътрешен план. Но външно изглежда, че сме се събрали в тази зала и т.н. Не сме във времето. Само привидно сме тука. Ние трябва да бъдем много будни. Какво означава това? Ще обясня. Будният е верен на любовта, а не на логиката и на ума. Будният е любящ, а не даровит. Говоря за пътя на ученика. Будният е блажен, а не даровит. Ето защо много даровити и способни хора са се самоубивали. Много способни, много даровити, много интелигентни и продължават да се самоубиват. Да сте чули някога блажен човек да се самоубие? Това е абсолютно невъзможно. Блаженият човек никога не може да се самоубие. Блаженият човек пребивава в покой и дълбочина, не в дарби, не в способности и интелигентност, не в его, а в покой и дълбочина. Той живее в любовта. А любовта съществува, за да обожествява и себе си, и другите. Тя наистина действува така. Когато обичаш някой, го обожествяваш. Дори и това да е животно, обожествяваш го. Дълбокото разбиране не идва никога от дарбите и способностите на човека. Поначало такива хора нямат дълбоко разбиране. Дълбокото разбиране идва от пустотата, от Нищото, т.е. от Бога, или от дълбините на Любовта. Дълбокото разбиране за живота не идва от дарбите и способностите, а от пустотата, от Нищото.

Който няма будност, осъжда. Това означава, че се осакатява. Другият важен момент е, че който няма будност, се изгубва в знанието. Много чете много прераждания, много интелигентност и понякога не може да се справи с нещо елементарно. Какво искам да кажа? – Знанието е много далече от целта. Будността е близо, защото действува благородно и свято. Тя има едно предимство. Говорим за будността на петото тяло. Будността никога не осъжда, никога не критикува. Тя прави забележки, загатва, забелязва, отбелязва, но това е по закона на любовта. Вътре в себе си тя изхожда от любовта и не може да осъжда, защото будността е отношение към любовта. Какво означава любов към Бога? – Любов към Бога не означава, че ще видиш Бога, някакъв образ или личност. Не можеш да видиш това, което няма образ и личност. Той няма лице, само Синовете Му имат, но Той няма. Синовете Му, Синовете Божии, посветените, Учителите имат лице, но Той няма. Той е абсолютна пустота, Той е Нищото. Както ви казах, след време ще говорим за това Нищо, Което е една от най-големите тайни и мистерии.

Любов към Бога не означава, че ще го видиш. Това означава обаче, когато го търсиш, че ще се обожествиш. Няма да го видиш, но когато го търсиш с любов, ти ще се обожествиш. Именно затова е създадена идеята за Бога. Това е въпрос на отношение. За да имаш отношение. Затова слизат Учителите, не да те обучават, а те слизат като присъствие на Любовта, като присъствие на Бога, като присъствие на Нищото, за да имаш отношение. След време когато Учителят изчезне, ти ще имаш отношение към себе си, свещено отношение и ще постигнеш Бог в себе си. Т.е. ще постигнеш съкровената си същност, ще постигнеш обожествяване. Затова Абсолютът се е излъчил надолу и е създал Бога. Затова Учителят казва, че има Същество, което е над Бога. Това е Абсолютът. Абсолютът означава Абсолютното Нищо. Понеже е толкова недостъпен, че никой не може да го разбере, никой не може да го познае, нито имена, нищо; няма врата към Него, казва Учителят, няма никаква врата към Него. Не може да го търсиш и да го намериш, не може да се молиш и да го намериш. Той превъзхожда всичко. Затова Той е излъчил от Себе Си Бога, дал Му е безпределност, но Той самият, Нищото, надминава всякаква безпределност. Но Той е създал Бога като идея, за да бъде човек обожествен и да намери себе си, да познае себе си, своята собствена Божественост. Това е всъщност целта.

Пробуденост означава, че просто ще станеш Божествено същество. И както казах, Бог е само една идея, за да можеш да откриеш себе си, своята най-дълбока и съкровена същност. Когато откриеш, тогава вече нещата се променят. Тогава вече можеш да се наречеш ученик. Това е мярката за ученик. Това означава още познаване на себе си. Но тука искам нещо да уточня, преди да завърша. Познаването на себе си е вечен процес. Ще се познаеш на едно ниво в един живот. В следващото прераждане на още по-високо ниво. В тази връзка ще ви обясня нещо, което смущава в окултизма някои хора. Понеже някои мислят, че Бог е съвършен. Не знаят, че само Абсолютът е съвършен. Бог е несъвършен. Пак ще го повторя. И точно това е красивото. Ако беше съвършен, щеше да има застой. Но Бог е несъвършен. Той вечно се усъвършенствува в човека. На все по-високи нива. Той постоянно обожествява всичко. И няма спиране. Ако имаше съвършенство, щеше да има застой, щеше да има смърт. Затова всички, които се стремят към съвършенство, пропадат. Някои даже смятат, че са стигнали до края на съвършенството, такива като Сатана и поискаха да превземат престола на Бога, понеже са много съвършени. Има и такива хора, които смятат, че край, знаят всичко и вече няма какво да учат. Оттук нататък те почват да умират, застой.

Бог е несъвършен, за да има вечно развитие, вечно усъвършенствуване. А съвършен е само Абсолютът, но не в смисъл на съвършенство, а в смисъл на проява. Той няма нужда от качества. Бог има нужда от качества. Той е добър, Той е Любов, Той е благ, Той е търпелив. Абсолютът няма нужда от нищо, понеже има всичко в себе си, абсолютна пълнота, Той е наистина съвършен, но в съвсем друг смисъл. Той е съвършен чрез Бога, в смисъл такъв, трябва да търсим Бог по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Учителят казва, че Любовта, Мъдростта и Истината са съвършени. Не може да усъвършенствуваш Любовта. Не може да усъвършенствуваш Истината. Тя е абсолютно завършена и вечна. Но тя вечно е нова, вечно се обогатява и чрез Любовта вечно се открива. Когато човек познае Бог в себе си, т.е. Божествената си природа, той вечно ще се преоткрива на все по-високи нива. Но първо трябва да стане Син на Бога, Син на Любовта. Тогава той ще разбере тези неща в един друг по-вътрешен смисъл. Съкровеното – това е самата Любов. Тази Любов никога, никога не осъжда, никога не спори. Любовта е последната дума, последното слово на всички науки и религии. Те трябва да завършат там всичките си спорове, всичките си открития, те трябва да завършат там. Трябва да се превърнат в Любов. Затова Учителят казва: Не е достатъчно да обичаш. Трябва да се превърнеш в Любов. Любовта е последното слово. Не само в този живот, не само в бъдеще, а и в далечното бъдеще. Любовта е последното слово.

6 ноември 2001 г.

Пътят на предаността

(лекция 15)

Знаещите хора

(първа идея за размишление)

Предаността

(лекция 16)

Посвещението

(втора идея за размишление)

ПЪТЯТ КЪМ ПРЕДАНОСТТА

(лекция 15)

Изкушенията служат за погибел на всичко, което е лъжа. Една от целите на изкушението е, че изкушенията служат за погибел на всичко, което е лъжа. Който обича Истината, израства чрез изкушенията. Който обича Истината, е уверен, че ще победи изкушенията.

Тука само за малко ще се отклоня. Значи страстта, половият живот – след време ще говорим и за него, така нареченият секс, сексуална енергия и т.н. – той е създаден за възход, не за падение, не за пропадане. Трябва да минеш през него съзнателно, с цялата си любов, да го превърнеш в нещо свято, в молитва, да се разцъфтиш и да качиш енергията нагоре във висшите чакри. Да се превърнеш в чиста любов, освободена от страстта, любов, която се съединява с Бога, а не любов, която се съединява със страстта. Това между другото, но след време ще говорим по този въпрос.

Който обича Истината, превръща изкушението в спасение, а някои мислят, че изкушението е враг. То е враг на спящите и на тези, които обичат лъжата и удоволствията. Тука говорим от друга гледна точка. Който обича Истината, превръща изкушението в спасение. Изкушението не е враг на този, който обича Истината, но то е враг и рушител на този, който обича лъжата и злото. За спящия човек животът е низ от изкушения и падайки в тях, той увеличава своите заблуждения – така наречената въображаема реалност. Заблужденията произлизат от знанията. Знанията създават въображаема реалност. Докато няма нужда да се създава реалност, тя вече съществува и трябва да се открие, но това е друг въпрос, чрез любовта.

За пробудения човек, за търсача, търсача на Истината, животът не е изкушения, а изпитания, чрез които той израства в петото си тяло, т.е. в собствената си съкровена същност. После ще стане въпрос за посвещението, което отговаря на идеята съкровен човек. Той израства в собствената си съкровена същност. Този, който се изкушава, увеличава разсъжденията си, илюзиите си, знанията си, докато пробуденият човек увеличава своята духовност. Това са два различни пътя. Той минава по друг начин през изкушенията, минава с любов и ги надраства. Който не е минал през сексуалния живот с дълбока любов, със свещено отношение, той все ще се връща, ще си подпушва енергиите, но няма да може да надрасне този въпрос. Същото важи и за гнева. Който има любов, ще може да го погълне. Който няма любов, ще се връща.

Когато изкушението е преодоляно, човек вкусва от благословението на живота. След изкушението идва благословението, когато е преодоляно. Изкушението води до обновление и възраждане, т.е. след тъмнината и тревогите на изкушенията идват светлината и покоят. Това означава, че в изкушението е залогът на спасението, в изкушението е скрито спасение, но пак казвам – за пробудения.

Изкушението не е враг, няма нещо, което да е враг за ученика. Някой смята, че сексът е враг. Ако е враг, ти не можеш да го надраснеш, не можеш да го предвидиш, той ще е изненада. Първо трябва да го превърнеш в приятел, после в нещо свято, да минеш през него и да го надраснеш, да се освободиш. Никой не може да израсне без изкушение. Изкушението е наш скрит приятел. Това е Божествен замисъл на Бога. Сам Христос мина през него. Не само обикновените хора, но и духовните хора минават през него. Не е враг, а е наш скрит приятел. Той е промисъл на Бога. Бог има идея. И затова никой не може да израсне, ако не мине през изкушения. Изкушенията работят за нас. Самото изкушение работи срещу старото в нас. Затова пак казвам, че то не е враг. То работи срещу старото в нас.

Изкушението е – от друга гледна точка ще го разгледам – голямо сражение между стария и новия човек, между четвъртото и петото тяло. Тука се води голяма борба, дали човек ще познае себе си, или ще си остане човек на знанията, заблужденията, плановете и т.н. Изкушението е много дълбоко вътрешно сражение, сражение – мога да кажа даже – на живот и смърт. В края на тази голяма борба старият човек умира. Накрая ще завършим с идеята за посвещението. Старият човек умира и се явява така нареченото новораждане, новото раждане. Изкушенията са пътят за възраждането в новото, в новото съзнание и за да се избегне адът и тежките състояния, човек трябва да премине през изкушенията с будност, с осъзнатост и да ги надмогне. След преодоляването на изкушенията човек вече става жив. Преди туй той пак ходи, въобразява си, че е жив, но не е жив. След изкушенията, след преодоляването човек вече става жив, може да се нарече жив. След преодоляването на изкушенията започва реалното развитие, дотогава е било подготовка, въведение, предговор. Оттук нататък почва реалното развитие. Защото този, който е преодолял изкушението, се съединява вътрешно с Бога. Този, който е преодолял, той вече се съединява и започва реално развитие.

Който обича Истината, той умее да люби; който умее да люби, той умее да медитира, не да разсъждава, а да медитира. Медитацията е сътворена от Божествената любов. Самата любов се превръща в духа на медитацията. Тя вече става нещо естествено.

Само любовта умее да живее. Защо? – Защото тя не се стреми към това. Самият стремеж е преграда. Тя не се стреми да живее. Ще обясня. Който се стреми да живее, да съхранява живота си, той загива. Но който пожертвува живота си, а любовта умее да го пожертвува, той оживява. Който иска да го съхрани, нищо няма да съхрани. Но който го пожертвува в името на Истината, в името на Бога, в името на нещо велико и свещено, той оживява. За този, който няма любов, няма изход от смъртта. За този, който има любов, има изход от смъртта, това е наречено възкресението. Любовта има в себе си силата, която изменя смъртта, променя качеството на смъртта, превръща я в живот. Именно любовта е тази сила. Любовта е явление на Бога, на Бог в човека. Затова е казано, че Бог е любов, не е казано, че човек е любов. Именно любовта е Бог в човека, затова тя променя смъртта в безсмъртие.

Любовта е явление на Бога, явление на чистата духовност. В чистата духовност няма смърт. Любовта е тясно свързана и с Истината, и с предаността. Според откровението на Истината в човека се увеличава самоотричането. Когато човек има любов към Истината, тя почва да му дава малки прозрения и откровения. И според тези откровения на Истината в човека се увеличава самоотричането. Именно тука израства предаността. Във втората лекция ще разберем точно какво означава преданост.

ЗНАЕЩИТЕ ХОРА

(първа идея за размишление)

Който не обича Истината, става знаещ. Една от диагнозите – много знания, много информация. Знаещият знае, но не вижда. Той е свързан с дървото за познанието на доброто и злото, т.е. нереалното дърво, за което Бог е казал, че носи смърт. Знаещият знае, но не вижда. Именно знанието е невежеството на знаещия. Бог го оставя да знае. Казва: Ще го оставим, защото той много знае, сам да си решава проблемите – но знанието увеличава проблемите.

Навън знание – това е знаещият човек – а отвътре е невежество. Това е неговата характеристика. Отвънка знание, съвети и т.н., отвътре – невежество. Знанието няма връзка с дълбочината на човека. Знаещият е неуравновесен, фалшив, избухлив и т.н, защото знанието е нещо, което изхожда от ума. Умът дава знания на хората, т.е. Сатана дава знание, а Бог дава Любов. Това са две различни дървета. Сатана дава знание и много съвети. Учителят казва, че Сатана много знае, обаче е нещастен. Знаещият е неуравновесен. Какво искам да кажа? – Представете си махалото, което се люлее, това е умът – постоянно изпада в крайности. Наляво и надясно, т.е. или много яде, или голям пост прави, но не може да яде с мярка, винаги пътува в крайност. И или иска да се самоубие, или е много привързан към живота и държи много на живота и все изпада в крайности. Когато махалото спре, това означава, че умът е овладян, по средата – това е равновесието. Знаещият няма такова качество. Докато има ум, той ще пътува в едната крайност и в другата. Днеска е весел, утре е отчаян, времето се променя постоянно. Знанието създава в човека една измислена реалност, той почва да си въобразява. Окултната наука казва, че ти не си създаден да създаваш нова реалност, ти си създаден, за да откриеш реалността в себе си, в своята дълбочина. Именно от любовта към Истината ще дойде постепенно, както ще видим в последната глава за посвещението, откровението на реалността. Именно любовта към Истината, а не към знанията, води човека до откровенията на реалността.

Какъв е подходът на будния човек. Будният човек е отворен не за знания, а за Истината. Ето вижте една разлика. Спящият човек се интересува от знания, от съвети, от рецепти и т.н., той не се интересува от Истината. Той иска да оздравее, после може да живее още двадесет години глупав живот, но за него е важно здравето, защото то ще му осигури глупостта.Но това е друг момент. Умният човек е отворен за Истината, а не за това или онова знание или за това или онова учение. Няма значение в кое учение си, ако обичаш Истината. Решаващото е в Истината. Това важи и за Любовта. Няма значение дали си женен или не, а дали имаш свещена любов. Ако имаш любов, все едно е дали си женен или не, ти имаш целостта на живота в себе си. Ако нямаш любов, пак е все едно дали си женен или не, това се нарича брак. Знаете думата брак какво означава. Знаещите често критикуват посветените и пробудените, те си позволяват, без да имат мярката. Те изхождат от трето и четвърто тяло, което значи пълна слепота, даже за най-елементарни неща. Всяка тяхна критика е писане на карма на своя гръб, те си пишат така кармата. Ще дам един пример елементарен, който се е случил с Кришнамурти. Един последовател на Кришнамурти двадесет години чел книгите му, възхищавал се, вдъхновявал се и един път се случило така: в самолета, Кришнамурти пътува за едно място, където трябва да изнася лекция, и този негов последовател от двадесет години, който много го обичал и го ценял, много се вдъхновявал, се случило да пътува до него и наблюдава, че Кришнамурти чете детективски роман, криминален роман. И казва: Как може да следвам този човек двадесет години, кой ме обърка в този път, какво да правя, обърках си пътя. – Край. И той вече тръгва по друг път, изпуска развитието си и всичко, защото не може да разбере нещо елементарно. Кришнамурти не чете криминален роман, той го държи в ръцете си, но той чете Корана. Т.е. за посветения, за пробудения каквото и да чете, всичко за него е свещено. Обаче спящият вижда външните неща и не може да разбере елементарното, че вътре нещата са съвсем други.

Човек много късно разбира, че знанието е слепота, след много страдания, понеже човек е привързан, самият ум, това е качество на ума, умът се привързва към знанията. Това е целта на страданията, Учителят казва: „Философията не може да помогне“, страданията работят много по-точно, те ще изместят знанията, но много трудно. Много страдания, много страдания, докато накрая човек стане смирен и каже: Аз нищо не знам. Както после ще стане въпрос за Сократ. Знанията са от дървото на смъртта. Именно затова беше казано в Библията: „Ако ядете от това дърво, ще умрете.“ Значи ако се привържете към знанията, ще умрете. Именно това е методът на ума. Умът ти дава много знания, много желания, много капани. Много знания означава много капани и означава много желания.

Любовта ти дава будност, а будността ти дава прозрение в желанията, прозрение отвътре. Затова Учителят казва, че знанията не са важни, но в тях има нещо, което трябва да го изтръгнете. Трябва да умеете да изтръгнете от знанията живота, който е скрит в тях. Самите знания не ви трябват, но животът, който е скрит в тях, трябва да умееш да го изтръгнеш. Както един цигулар умее да изтръгне хубава музика от струните. Ако си в знанията, ти си в ума; ако си в ума, ти си във времето и настроенията, и в ограниченията. Щом си в ума, ще имаш достатъчно ограничения, проблеми и настроения, но няма да имаш вечното състояние.

Ако си в душата, ти си във вечността, защото любовта е създадена за вечността. Тя ще служи във вечността и затова е важно ученикът да се научи да живее в своята душа. Ако си в душата, ти си във вечността. Любовта е създадена за вечността и вечността също е създадена за нея, за да може тя да служи.

Ако си в духа, това е вече друг въпрос. Тука не си при себепознанието, а тука вече си при своя Учител, защото връзката с Учителя става с духа. Ти си вече и при Истината. Присъствието на знанията е присъствието на смъртта в човека, те може да са много хубави, много приятни, даже от тях да произлизат и някои изгоди, обаче ти си в смъртта. Присъствието на любовта е вече друг въпрос. Присъствието на любовта в тебе, това е присъствието на рая. Ти си в живия живот, това е животът на душата. Присъствието на Истината е духът в човека, това е наречено „Царството Божие“. Присъствието на Истината – това е равнозначно на духа в човека.

ПРЕДАНОСТТА

(лекция 16)

Какво означава преданост? Предаността означава цялото решение на петото тяло, т.е. това е пълно решение на висшата душа. Казвам това, понеже някои питат: Как да стана предан? – Той говори чрез четвъртото си тяло, чрез ума си, умът никога не може да бъде предан. Защото който е стигнал до зрялост в душата си, той взема тотално решение, това решение е безусловно, затова го наричаме цялостно, цялата душа. Това означава, че душата вече знае какво се иска от нея, как трябва да действува, защото душата е много досетлива, тя е самата любов. Любовта има досетливост за всички неща – и за фините неща, и за всичко. Само тогава може да бъдеш предан, когато това излиза от твоята душа. Човекът на ума никога не може да се отдаде на Истината, защото самият ум не е цялостен, той няма в себе си цялост, няма блаженство, няма пълнота, не му е дадено, както на знанията, на знаещия не е дадено да бъде блажен. Който се отдава, той се отдава с душа и въпросът „Как да бъда предан?“ изчезва. Нищо не може да направиш. „Какво да направя?“ – няма такъв въпрос. Просто това става.

Предаността е нещо прекрасно, когато излиза от петото тяло, т.е. от душата, от любовта. При тази преданост ученикът е в пълно единство със себе си. Преданост, която идва от ума, е фалшива. Пак казвам: човекът на ума може да иска, но той не може да бъде предан. Дори и когато години наред се старае да бъде верен, помага, прави услуги, но той не може да бъде предан. Предаността е едно от най-великите явления на душата. Предаността е придобиване на себе си, това е отдаване на себепознанието, това е навлизане все повече в дълбините на душата си, в собствената си душа, във великия храм на живота, това е душата, великият храм на живота. Предаността към себе си е искреност към самия себе си и тя завършва със себепознание, а не със знания и натрупана информация.

Например накратко ще ви кажа случката със Сократ. Има една случка със Сократ и делфийския оракул. Отиват учениците на Сократ при делфийския оракул да питат да им каже нещо оракулът за Сократ. Делфийският оракул казва: Сократ е най-мъдрият човек на земята.Те се радват, че имат такъв Учител, отиват при него и му предават. Казват на Сократ: Делфийският оракул каза, че ти си най-мъдрият човек на земята. – Сократ се засмива и казва: Няма такова нещо, някога това щеше да бъде вярно, когато трупах знания, когато знаех, когато имах его, може би тогава да е имало нещо подобно, но сега аз знам, че нищо не знам. – И те се връщат при делфийския оракул и му казват: Това, което казваш, не е вярно, защото Сократ не го приема, Сократ казва, че знае, че нищо не знае. – И делфийският оракул им казва: Точно това ви казах, че Сократ е най-мъдрият човек в света, понеже знае, че нищо не знае.

Когато душата се отдава, тя никога не търси полза, тя живее от самото отдаване, няма полза, няма изгода, тя се отдава на Истината и това е решено. Няма търсене на полза и на изгода. Отдаването е именно силата на любовта, силата на доверието. Именно това отдаване е силата на любовта, силата на доверието. Предаността не е мислене или някаква техника, тя дори не е действие. Тя е едно много дълбоко вътрешно явление на душата. Нито мислене, нито техника, нито действие, тя е явление, събитие, вътрешно събитие, дълбоко събитие на душата. Предаността е самата любов. Ако ти си изпълнен с тази любов, не можеш да питаш: Какво да правя? – Просто самата любов ще те научи. Тука няма въпроси. Именно затова казвам: не превръщай любовта в знание, защото животът ти ще стане фатален. Никога не превръщай любовта в знание и не превръщай Бог в знание, защото не може да го изречеш, каквото и да кажеш. После в посвещението ще стане на въпрос. Любовта е живот, а знанието е смърт. Любовта е душа, а знанието скръб. Любовта е душата на нещата, а знанието е скръб. Знанието е умствен процес, докато любовта е нещо, което е чиста духовност. И когато влезеш в любовта, тя пак може да ти даде знания като компромис, но това е вече така нареченото съкровено знание, съкровенолюбие, което няма нищо общо със знанието, което идва от ума. Знанието, което идва от душата, е истинско, знанието, което идва от любовта, е истинско. Знанието, което идва от ума, е много далече от Истината. Блаженството е любов, а не знания, блаженият човек е човек на любовта, а не на знанието. Само невежеството може да превърне Бог в знание, понеже иска да го улови, да си го обясни, обаче никога не може да си го обясни. Затова казах: не превръщай Бог в знание, защото Бог е Любов и за Него е казано, че Бог е любов, а не знание, не интелигентност или интелект. Не живей със знанията си, защото ще бъдеш разочарован. Живей с любовта си и тя е всичко, тя ще те научи на всичко. Както казах: предаността е любов, предаността е искреност, искреност към себе си и към другите.

Един изключителен Дзен Учител казва следното, една много забележителна мисъл, забележителна идея. Той казва така: Когато съкровеният човек или искреният човек проповядва фалшиво учение, лъжливо учение, това учение става правилно, защото не е важно учението, а кой го проповядва, кой е самият човек, дали той е съкровен, както ще видим после за постъпките, или не. И другият момент: когато фалшивият човек, неискреният, неистинският човек проповядва истинско учение, Божествено учение, то става погрешно и неправилно. Ще обясня. Това са неща, които обикновено не се казват, но все пак някои неща трябва да се загатват. Затова реших да кажа нещо за посвещението после, макар че имах идея да ви кажа нещо за десето, единадесето и дванадесето тяло, но се оказа, че няма да има полза, напротив, ще се смесят телата и някои не ме разбират; тука има един брат, без да го критикувам, скоро дойде при мене и каза, че спрял молитвите и размишленията въобще, защото стигнал до седмо тяло. Добре, казвам, няма проблеми, може и да си в седмо тяло, всичко е възможно. Само че после му обясних, че е закотвен в третото тяло и той казва, че почва да има много проблеми, разбира се, и не само проблеми, но щеше да има и повече неща, ако не беше ме послушал, така че благодарен съм, че дойде и че имаше някакво смирение чрез което се разбрахме. Значи говори се, че най-важното са чистите постъпки и в учението така се говори, сега ще ви убедя в обратното. Говори се, че най-важното в учението са чистите постъпки и благородните постъпки, чували сте го и Учителят много често го говори, но сега Учителят иска да ви кажа нещо по-ново и по-друго: Чистите постъпки много често доказват, че човекът, който ги върши, е фалшив. Ще обясня. Чистите постъпки, благородните постъпки, така наречени дарения, благодеяния, да не изреждам, много често показват, не често, а много често, че човекът е фалшив. Този, който не е постигнал себепознание, т.е. съкровената си природа, какви са неговите постъпки и благодеяния? Ами той е его, той може да иска да постъпи хубаво, може да си въобразява, че е постъпил хубаво, може да си въобразява, че е нахранил сираците, нито те ще израснат духовно, нито той. Напротив, даже има карма, понеже не знае как да постъпи. И няма в себе си съкровеното. Сега, неговите постъпки изглеждат добри, чисти и хубави отвън, така изглежда и те го водят благодетел. Но Истината вижда отвътре, тя мери с друга мярка. Постъпките на егото са скрито лицемерие и понякога дори жестокост. Това не изглежда така, то е скрито, обаче Истината, която раздава после правосъдие, не прощава нищо. Вътрешно това е лицемерие, дори жестокост, но това е много трудно да се забележи, но както казах, Истината – Учителят казва – преследва всички безпощадно. Тука няма йоги, няма окултисти, няма теософи, няма владици, Истината преследва абсолютно всички безпощадно, не прощава на никого. Другият случай: този, който е постигнал съкровената си природа, себепознание, съкровеният човек, за който ще говорим накрая, за посвещението, постъпките му не винаги изглеждат чисти, външно постъпките му не винаги изглеждат чисти, понякога изглеждат неразумни, понякога даже сурови, има Дзен Учители, които са удряли учениците си, а Гурджиев даже често ги е биел и правил такива безумия с тях. Примерно идва Успенски от чужбина, носи един куп пари, Гурджиев му казва: „Давай парите и заминавай пак да печелиш, махай се“ и т.н. Кара един да копае, той копае два метра трап, после отива, заравя го и казва: „Копай отново“. Обаче когато това го прави Учител, това е съкровено, от това може да израснеш, ако това го прави обикновен човек, е много лошо.

Постъпките на посветения, на съкровения човек, на този, който е познал душата си, не изглеждат чисти отвън, но Истината го вижда и дори когато постъпките му изглеждат нечисти и даже сурови, те са благодеяния, те са милосърдие, защото произлизат именно от съкровеното. Това означава следното: не е важна чистата постъпка, а кой постъпва, кой е този, който постъпва.

В тази връзка ще ви кажа два случая, даже единият случай е с Учителя, другият се е случил с Буда. Накратко, със свои думи ще ги кажа, защото важна е идеята. Двама светци си вървели в планината – две святи души и по пътя намерили едно гърне, гърнето било пълно със злато. Единият свят човек като погледнал гърнето, подскочил и избягал като попарен. Другият погледнал и казал: аз ще направя много благодеяния. Взел златото, почнал да строи къщи и т.н., училища и той смята, че помага на хората. След време този, който направил много благодеяния, отива в ада, а другият бил в рая и този в ада се чуди защо съдбата му е такава. И му обяснява свети Петър какво е положението. Казва така: Всичките ти благодеяния не струват нищо, не струват повече от подскока на твоя колега, на другия свят човек. Всичко, което си направил, не струва колкото този подскок.

Другият случай е с Буда. Отива един богаташ, трупал години наред пари и отишъл при Буда: Искам съвет – казва – ти можеш да ми дадеш, искам да помогна на хората, имам много пари, имоти, какво да направя? – Буда му казва: Ти не може да помогнеш на никого. – Той казва: Защо така, аз искам да помогна нали, мислех, че ти ще ми дадеш разумен съвет. – Буда му казва: Хубаво е да помагаш, но ти не може да помогнеш. – Ама защо? – Ами тебе те няма, не си познал себе си, ти си съвсем друг, кой е този, който ще помага. – Както виждате, важно е не постъпката и деянието, а кой действува отзад.

Съкровеното се постига чрез посвещение в петото тяло. В шестото тяло вече е по-висока степен, но в случая говорим за петото тяло. Това посвещение се постига с любов, без желания, без резултати, нищо не желаеш. В тази връзка ще кажа нещо за съкровеното. Не са важни твоите знания, не са важни твоите усилия, важна е твоята любов. Разбира се, някои имат обратна любов към нещата, примерно: сещам се за един случай, за един, който, чували сте за Мулла Насредин, е нещо като Настрадин Ходжа. Той обичал да си играе с нещата и с любовта, само че понякога тя му носела страдания. Обичал да носи два сантиметра по-тесни обувки и те много му стягали и много го боляло. И той ги носи, носи – това е случка, която Ошо я разказва, много интересна, и Ошо го пита: Бе защо ги носиш тези тежки обувки, събуй ги да ти олекне. – Не, казва, вечерта като много ме измъчат и като ги събуя, се чувствам прекрасно, цяла вечер се чувствам прекрасно. – Но това не е разбиране на любовта и не е разбиране на пътя. Човек може да нагажда нещата всякак си, но има една любов, която знае как да действа.

Ще се върна на идеята за предаността и после ще кажа и за съкровеното. Предаността е осмисляне и на външния, и на вътрешния живот. Тя не осмисля само вътрешния живот и външния. Предаността не е бягане от външния живот и от отговорност, напротив. Пробуденият носи отговорност, той не бяга от отговорност. Предаността е увеличаване на будността и отговорността. Едно от важните неща, които трябва да знаете за предания ученик, е че той развива вътрешната си тишина. Не външна, а вътрешната си тишина, защото предаността те въвежда много дълбоко в любовта, такъв е пътят на преданите, предаността те въвежда много дълбоко в любовта, в Бога. А това увеличава вътрешната тишина. Само любовта може да изцели човека от егото, никакви лекарства, никакви рецепти, никакви знания, само любовта. Само любовта те води в дълбокото и в Бога. И когато навлезеш там, просто егото го няма и изведнъж усещаш, когато влезеш да живееш в Божествената любов, изведнъж усещаш, че егото го няма, няма слабост, няма недостатъци, те са изчезнали, защото в любовта ги няма. Виждаш колко е ненужно да се бориш със слабостите, когато се бориш, те се увеличават. Няма нужда да се бориш, просто увеличавай любовта в себе си. Увеличавай светлината, те ще отпаднат. Поначало те не съществуват, но трябва да отпаднат. Във външният свят донякъде съществуват, но трябва да отпаднат. Будният човек не се занимава с проблеми, а със самия себе си, защото самият човек е проблем, проблем за себе си и докато познае любовта, той е все проблем. Това означава, че ти трябва да решиш себе си и тогава проблемите ще отпаднат. Не да решаваш някакви проблеми, защото няма такива проблеми, които могат да бъдат решени. Те си остават, прехвърлят се в други хора и т.н. Ти трябва да решиш себе си и когато решиш себе си, тогава проблемите ще отпаднат от само себе си. Ще разбереш, че те сякаш не са съществували. Всъщност те не съществуват. Те са изработка на ума, умът ги създава, въображението ги увеличава и т.н. и т.н., това, което сте чували, от нищото, от мухата станало слон, от слона станало нещо по-голямо. Предаността е пътят на любовта. Ако не разбереш любовта, тя ще стане твоето нещастие и тогава ще трупаш знания, защото това е някакво утешение, ще трупаш знания, но те никога не могат да заместят любовта. Ако растеш в човешкото, това означава, че проблемите ти ще се увеличават. Ако растеш в преданост и любов, тогава будността ти се увеличава, тогава проблемите намаляват. Там, където се увеличава любовта, се увеличава Бог. Там, където е Бог, както казах, няма проблеми, има задачи, има работа, има служение и т.н. и т.н., но няма проблеми. Увеличавай любовта си и проблемите ще бягат от тебе, това е решението.

ПОСВЕЩЕНИЕТО

(втора идея за размишление)

Ще кажа общи неща за посвещението, тъй като за него не може да се говори пряко, но общите неща са посока, въведение, загатване, затова ще направя загатване.

Първо, посвещението е тайнство. Това е другото име на съкровения човек. После ще видим как то произлиза от Нищото, защото някои мислят, че могат да му заповядат да дойде. Посвещението е другото име на съкровения човек. Съкровеният живот и съкровеният човек са създадени от веществото на просветлението. Поради липсата на съкровен живот посвещението се е превърнало в тайнство. И сега хората все търсят чакри, звезди, планети, астролози и т.н. и кашата става много по-голяма. Както някои търсят психотерапевти, аналитици и т.н., психоанализа, всъщност психоанализата никога не помага, тъй като самите аналитици са с проблеми, те не са посветени. Примерно един Фройд, това е един вътрешно напълно отчаян човек. Едно нещо, което казва, е достатъчно, без да се спирам надълго. Казва: Човекът е нещастен и никой не може да му помогне, ние можем само малко да му намалим нещастията, но не можем да му помогнем. – Как може такъв човек да решава дълбоките въпроси. Но има нещо хубаво в самите психоаналитици и психотерапевти, всъщност те нямат Божествена диплома, всичките им знания са фалшиви, но има едно нещо много хубаво в тях, което аз харесвам. Това е умението да слушат, вярно, че това е заплатата им, че от това зависи заплатата им и т.н., многото пари, обаче те умеят да слушат. А пък хората искат да се разтоварват и да се изповядат и трябва да си намерят отдушник, така че в случая те имат диплома за търпение, но нищо друго нямат, всичко друго е голяма илюзия. Даже и това търпение в края на живота не може да им помогне, защото то е изкуствено, то не произлиза от любовта, защото само любовта има истинско търпение. И самото търпение е силата на любовта, а не умението да изслушваш.

Днес посвещението изисква голямо очакване, много дълго очакване, и то с голямо доверие, после както ще видим, без въпроси. Днес всеки иска да стигне до посвещение, абсолютно всеки се стреми към това, някой съзнателно, някой несъзнателно, защото това е срещата с Бога, това е най-важното нещо, така че няма човек тука от вас, който да не се стреми. Всичко, което прави в живота си, книгите, които търси, хората, всичко е пътуване към това. Въпросът е колко голяма е жаждата и после ще видим, че няма полза от жаждата, има нещо друго.

Ти не можеш да заповядаш на посвещението да дойде. Има такива, които бързат, казват така и така, за колко време, три месеца, поставят срокове, после се оказва, че няма нищо подобно, увеличават сроковете с още една година, още две и така може да мине целият живот, вторият живот и т.н. Ти не можеш да му заповядваш, защото то е тайнство, което произлиза от Нищото. Запомнете, посвещението не идва от някъде, а от Нищото. Ти трябва да работиш много и много да чакаш. Като работиш, ти просто създаваш условия, то някога се случва. Работиш много и чакаш много, това е твоята задача, без да питаш кога. Това, което правиш в момента, се нарича създаване на условия. И още нещо. Посвещението е лична революция, няма нищо общо с народ и партии, демокрация, социализъм и т.н., да не изреждам, всичко е настрани, важен е лично човекът, личната революция. Това е лично дело, дело на петото тяло и на шестото, в по-висока степен на шестото. Работи и чакай, посвещението просто някога ще се случи. Умът не може да го хареса, кога е това някога, но пак казвам, някога ще се случи. Не задавай глупавите си въпроси: Кога? Как? – скрий абсолютно всичките си въпроси. Пак казвам, посвещението е тайнство, то идва при този, който много, много го е търсил и който накрая е престанал напълно да го търси. Пак ще повторя. Това е парадокс, обаче е така. То идва при този, който много го е търсил; жадувал си за Истината, жадувал си и накрая нищо, разочарование и така абсолютно се отказваш от привързаност към резултати и плодове, това е начинът да се откажеш. Защото ако много искаш, означава още да търсиш и още по-лош резултат, идва един момент, в който ти омръзва, спираш, толкова си жадувал, толкова много енергия и накрая нищо. В един момент се успокояваш, както учените са правили своите открития, много мисли, много мисли и нищо, и в един момент на релаксация се случва откровението. Това е нещо подобно. И накрая напълно преставаш да го търсиш, просто ти става толкова излишно да го търсиш, никакви резултати, просто нищо не искаш. Както казах, това е парадокс и не питай защо е така. Както се разбрахме, глупавите въпроси настрани, защото глупавият ти ум нищо няма да разбере, той поначало не пита, за да разбере. Преди време един философ ми задаваше въпроси, много въпроси, като му отговоря, се раждат десет въпроса, после още въпроси. Той каза: Ти не можеш да ме задоволиш. – Казах му: Разбира се, въобще нямам такива намерения, никога не мога да те задоволя. Аз съм доволен сам по себе си, въпросът е ти да станеш доволен, но и това не е достатъчно, трябва да надминеш и доволството.

Посвещението идва от мистерията на Нищото, никой не може да го задължи. Никой не може да задължи Нищото, защото Нищото го няма, как може да го задължиш. Посвещението е абсолютно и пълно разрушение на егото, то е завръщане в собствените си свещени корени, това е посвещението – пълно разрушаване на егото и завръщане в собствената си природа, в собствените си свещени корени. След посвещението ти се изпълваш с Бог. Ще обясня. Бог ти дава Своята Любов, не знания, Бог ти дава Своята Любов, Своята Пълнота, Своето Блаженство, Блаженство, което няма край. Сатана ти дава знания, но да оставим Сатана настрана, защото многото знания са много проблеми. Докато Бог ти дава Своята Любов, Той ти се отдава цял. Той не ти се отдава донякъде, а Той ти се отдава целия и те иска целия. Така те иска Истината, не можеш да се отдадеш на Истината донякъде. Учителят казва, че който иска да срещне Истината лице в лице, който иска да я види, той трябва да заложи целия си живот. Няма компромис тука, ако искаш средно положение, откажи се, но ако ти си в средното положение, ще си загубиш времето и енергията.

След посвещението, което се случва, обикновената реалност придобива изумителна красота, за мистика вече няма обикновени неща. Цялото му ежедневие е от радост към блаженство и от блаженство към радост, просто това вече става ежедневие и е начин на живот – изумителна красота. Ти си вече Син на Съкровеното си Битие. Тука егото е разтворено, да гледаш живота без его, е наистина пълнота, изумителна пълнота, чудо. Да гледаш живота без его, е чудна пълнота.

Бог е посвещението, но Бог – трябва да обясня нещо – не е цел, не го превръщай в цел, нито в знание, Бог не е слово. Посветените знаят, че в началото беше Нищото, но това е много дълга история да ви я разказвам, от кабалистическа гледна точка, ако някога трябва, ще ви я разкажа. В началото беше Нищото, нито слово, нито мълчание, нито знание, както казах, това е дълга история. Връщам се.

Бог не е цел, Той е дълбоко окултно преживяване, тотално вътрешно явление, Той се преживява от петото тяло и от шестото тяло и в двата случая извън ума, умът нищо не знае. И това е наречено в петото тяло себепознанието. Още е наречено второто раждане, себепознанието е наречено второто раждане. А когато това се преживее от шестото тяло, това е наречено третото раждане, това вече не е себепознание, а Богопознание и познаване на Учителя. Познаване на Истината и познаване на Учителя. Именно посвещението в петото тяло е раждането на съкровения човек. Който е постигнал себепознание, той става съкровен човек. Той се преоткрива като такъв, той е бил такъв, но вече се открива. Ще кажа нещо за съкровения човек.

Съкровеният човек не е в знанията, както ви казах, той дори не се намира и в чистата постъпка, той превъзхожда всяка постъпка. Той може да направи добра постъпка, може да направи неразумна постъпка, може да не направи постъпка, но той е винаги съкровен и винаги ги превъзхожда. Той е над доброто и над злото, за него вече няма полярности, защото той е цял. Той не живее в доброто и злото, а живее в любовта. Той се намира в присъствието. Той не прави постъпки и действия. Той дарява душа на нещата. Това е разликата. Той е в присъствието. На по-високо ниво, ако има шесто посвещение, той дарява дух.

Съкровеният човек е малкото тайнство на Нищото, тъй като има голямо и има специално. Съкровеният човек е малкото тайнство на Нищото. Той е тайнство на Божествената енергия. И с постъпки, и без постъпки той е душа, той носи душата на нещата. Затова хората когато срещнат такъв човек, се чувствуват добре, особено ако имат доверие и направят контакт с неговата душа и с неговия дух. Ако не могат да направят контакт, това означава, че посветеният е затворен. Има дълбоки причини за някои хора да е затворен и да се опитва да ги учи отвън, доколкото те могат да схващат, но той си скрива аурата и те не могат да го видят. Той превъзхожда и действията, и словото, не само действията, той превъзхожда и словото.

Съкровеният човек е човекът на посвещението. Той е духовна врата към тайнството на живота. Ценното в него не е, че той ще ви даде знания, а той е духовна врата, през която може да минете и да познаете себе си, Учителя и тайнството на живота. Той винаги е отворен за искрените души, той ги различава, понеже е минал по този път и никой не може да го излъже, няма такъв, който да може да го излъже.

Той е вратата към Бога. Но той не решава въпроси – както някои мислят, търсят го с въпроси, да им отговори на въпросите и на проблемите. Той не се занимава с това, той не решава въпроси. Достатъчно е да влезеш в духа му и в душата му и въпросите изчезват. В тази връзка ще обясня нещо. Пак напомням, той не разрешава въпроси, не му е такава целта. Достатъчно е да влезеш във връзка с него, с неговата душа и ще видиш, че твоите въпроси са били нищожни, неразумни, понякога даже те изчезват от само себе си. Толкова са глупави, че се смущават от самите себе си – въпросите са астрални същества, същества ментални, същества на ума, той ги изработва и те се смущават понякога при срещата си с духа.

Много хора трябва да се избавят от въпросите си, а не да получават отговор, но понеже е много натрапено, някои въпроси са много натрапени и разрушават човека, той мисли, че като получи отговор, въпросът ще се разреши. Не. Въпросът е да се избавиш от въпроса. Има въпроси, които ако се загнездят в тялото ти, след две-три години ще се превърнат в тежка болест. Питаш един, питаш друг, срещам един брат по едно време и той казва: Много неща виждам, всичко виждам, навсякъде, такива свръхестествени видения. И казва: Ти можеш да ми помогнеш, да ми ги изтълкуваш. – Казвам: Не позна. – Той ходил при ясновидци, никой не може да му помогне – постоянно видения. Седнахме на една пейка, казвам: Аз не съм от тези хора, които могат да ти помогнат, първо ти ми нямаш доверие. – Той така се замисли, замисли – няма доверие. Добре. Показва ми едно слънце над дърветата, казва: Ама виж красотата на природата. Гледай – ама така малко насила. – Казвам: Не искам да погледна слънцето. – Той се ядосва. Казвам: Ама аз имам друго слънце вътре в мене. – Не. Ама виж го, виж каква красота, ти не виждаш красотата на живота. – Добре. Така се разделихме. Но приятелското чувство винаги трябва да остане. Разбира се, засега никой не може да му помогне, но това е друг въпрос. Докато много вижда, е много опасно. Когато стане смирен, любовта в него ще започне да вижда и вече ще се получи нещо съвсем друго. Да не се отклонявам.

Достатъчно е, казах, да влезеш в духа му и въпросите изчезват. И трябва да се избави човекът от самите въпроси. Съкровеното не отговаря, но всичко решава – още един парадокс. Отиваш при него, но то не се занимава с твоите въпроси, то не ти отговаря, но ако ти направиш връзка с него, с такъв съкровен човек, въпросите ти отпадат, бремето ти отпада, товарът ти отпада. Въпросите не са нещо, което се решава, те изчезват от само себе си. Въпросът е да стигнат до този момент. Те са изработени от ума и ако умът изчезне, ако ти се потопиш в съкровеното на другия, в душата му или в собствената си душа, изведнъж виждаш, че те са изчезнали. Трябва да изчезнат всичките ти въпроси, значи вече тука говорим за всичките въпроси, защото преди години в София ме питаха: Коя е мярката, че третото око е отворено? – Точно това отговорих: Когато изчезнат всичките ти въпроси. Тука сега казвам: Когато изчезнат всичките ти въпроси, се ражда Бог. Това не означава да станеш мълчалив, защото има хора, които мълчат, а вътрешно говорят и пак задават въпроси. И Учителят казва: И рибите мълчат, но не са мъдри. Това мълчание не е злато, то е нещо гнило. Това е изкуствено мълчание, което се натрупва, то няма нищо общо с това, което се нарича безмълвие. Въпросите са препятствие Бог да се случи. Много хора имат въпроси, напрегнати са, а Бог го няма в напрежението. Трябва да станеш релаксиран и щеш не щеш, ще станеш. Защото в краен случай смъртта те прави хоризонтален, има една линия, тя ще реши въпроса, но не е там въпросът. Въпросът е ти самият да станеш хоризонтален доброволно.

Необходимо е мълчание, което да те отведе в тишината, в дълбините на безмълвието. Само в дълбокото безмълвие Бог се случва. Няма да казваме кога. Само в дълбокото безмълвие Бог се случва. Бог не се разбира, Той се преживява. Никой не може да Го разбере. И да Го видиш, и да не Го видиш, не можеш да Го разбереш, Той се преживява. Именно във великото безмълвие ти се сливаш с Него. Това не е знание, защото знаещият не може да се слива, той се слива с ума си. Тука говорим за душата и за духа. Именно във великото безмълвие ти се сливаш с Него. Мълчанието е качество на душата. Тишината е качество на духа. Както преди ви обясних, има една разлика между мълчание и тишина. Душата може да навлезе в дълбоко мълчание, но тя все още е привързана, тя общува. Тя общува по един свещен начин с Бога. Това е диалог, свещен диалог. В тишината, в шестото тяло, по-високото посвещение, няма диалог, има тотално сливане – няма гласове, няма образи, няма никой отсреща. Даже няма никой отвътре, на по-висок план, само Нищото. Именно в Нищото Бог се случва и тайнството на живота се разкрива – именно в тази дълбока тишина, в това абсолютно безмълвие. Никакъв шум, става въпрос за шум на тихите мисли вътрешно, на някакви чувства, емоции, нищо. Това е абсолютното безмълвие. Всичко трябва да изчезне, защото тебе ако те има, Бог го няма, защото ти си пречка на самия Бог и на себе си и понеже не Му отстъпваш, смяташ, че ти живееш, ръководиш нещата, управляваш, даже ръководиш души, да не говорим как много хора искат да обсебват другите.

Само в дълбокото безмълвие Бог се случва и както казах, Той не се разбира, но се преживява. Във великото безмълвие се сливаш с Него и всичките ти разбирания онемяват, абсолютно всичките ти разбирания онемяват. Именно това очаквам от вас – революция. Защото всички вие, както казах, се стремите към това, към посвещението. Дали някой си го признава, дали не си го признава, няма значение. Той се стреми към личната си среща с Бога и с Истината. И това е лично дело. Ако някой чака държавата да му оправя работите и партиите, аз ще ви кажа: не си губете времето. В пътя на ученика няма държава и партии, няма общества и народи, това е лична революция, лично дело. Разбира се, има риск, това е друг въпрос. По-нататък пак ще говорим.

И затова изнасям тези лекции, заради именно тази революция, която се нарича съкровеното себепознание.

4 декември 2001 г.

Красотата

(лекция 17)

Красотата на безумието

в мистичен смисъл
(идея за размишление)

Сама: тайната на танца

(лекция 18)

КРАСОТАТА

(лекция 17)

Първо ще кажа някои неща от Лао Дзъ, те ще влязат във втората ни книга, която сега подготвяме – „Книга на Загадките“, първата излезе – „Книга на Съзерцанията“, някои са я видели, някои я имат и тази е подобна книга. Тука съм изкарал две неща, така за ориентир, като идея за Красотата.

Лао Дзъ казва: „Това, което живее, е вече мъртво; това, което умира, отдавна е умряло. Само Дао живее. Ето защо аз не се тревожа. Живите се тревожат, умрелите се тревожат, но аз не се тревожа. Който не познава тревогата познава Дао.“

Втората идея от Лао Дзъ: „Вървя напред и все виждам Дао, тръгвам назад и пак виждам Дао, гледам небето и Дао ми се усмихва, взирам се в земята и Дао ми се радва. Казвам си: навсякъде е Дао, няма свобода за мене. Ето това наричам освобождение.“

Ще го кажа по друг начин. Докато не разбереш постоянната радост от живота, Учителят не е дошъл, Истината не е дошла, Бог не е дошъл в твоя живот, Душата не дошла, учението не е дошло и т.н. Това е един фундамент. Някои го наричат блаженство, в Китай го наричат постоянна радост, няма разлика. Докато не разбереш постоянната радост, става въпрос за радост при всички условия, дали ще се случва нещо хубаво, дали ще се случва нещо лошо, абсолютно няма значение. Както ще видим после, цялата Вселена е градина на Бога. Същевременно и животът не е дошъл. Значи докато човек не постигне постоянната радост, и животът не е дошъл, и красотата не е дошла. Красота има във всичко. По-нататък ще ви обясня, че има красота и в лъжата, но само посветените и мъдреците могат да разберат за какво става въпрос. Тук става въпрос да излъжеш егото, да излъжеш смъртта и т.н. и т.н., друг път ще говорим по този въпрос. Сега ще говорим за три вида друга красота. За красотата в мързела, за която съм споделял нещо, за красотата в смъртта и за красотата във виното. После ще говорим и за полудяването, и за безумието, неговата красота, според мистиците.

За мързела Учителят казва: Бъди мързелив в гнева, докато се ядосаш и да ти мине. Бъди мързелив в гнева. Докато почнеш, докато се сетиш, че трябва да се ядосваш, докато се ядосаш въобще, то да ти е минало. Това означава, че мързелът заставя гнева да си мълчи, това означава, че той е по-дълбока сила и трябва да умееш да го използваш. Мързелът е господар на гнева, той го обезличава, той е капан за гнева. Той вкарва гнева в капана, както едно парченце сирене вкарва мишката в капана, само дето мишката не знае, че има само вход. Като влезе, разбира, че има само вход и се изгубва, не знае, че няма изход. Освен това гневът е друго име на егоизма. Той също трябва да влезе в капана. Другата красота на мързела е, че мързелът е особен род релаксация. Мързеливият човек има разхлабен ум. Преди време познавах един приятел, той се отличаваше с това качество, обаче имаше защо да бъдем приятели, говорихме си на разбираем език. Както и да е, една сутрин като се разхождал по улиците, няколко човека посегнали да го бият, ударили го и избягали. И той казва: Аз щях да ги бия, ама докато си дигна ръката, те заминаха. – И досега идва така и си говорим, приятен човек. Ето, такъв човек не може да пише карма. Този, който е активен, много бързо ще отговори на злото със зло и след време ще стане още по-голямо зло, защото ще бъде изпратен при майстора на злото. А такива хора имат едно предимство.

За красотата на смъртта. Целта на смъртта е да те освободи от лъжата. Колкото повече лъжеш, толкова повече увеличаваш смъртта. Ето, смъртта се явява на помощ. Както казах: увеличаваш ли лъжата в себе си, увеличаваш смъртта и увеличаваш егото. Егото расте най-много от лъжата, и от други неща, но най-много от лъжата. Някои казват: благородна, бяла, синя – няма такива цветове. Няма никаква лъжа, Учителят казва: Абсолютно никаква лъжа. Има една случка: миналият път ви говорих, някои хора постъпват външно неточно, обаче постъпката е благородна. Един такъв случай сега се сещам за Доген, един Дзен Учител: на седем години умират баща му и майка му и той се радва и казва: Много се радвам, че моите родители умряха навреме, сега се отдавам на истинското ученичество. – Като погледнете външно, ще кажете: че какъв е този човек, той не обича хората. Впоследствие той става един от най-големите Учители, помага на хиляди души да се събудят, след време баща си и майка си може да направи ученици в друго прераждане и т.н. Това ли е по-хубаво, или те да го бяха изкривили с така наречената своя любов. Както виждате, има постъпки, които не изглеждат добре, но завършват много добре.

Други задават въпроса, как е възникнал животът? Един напълно погрешен въпрос. Не е въпрос, как е възникнал животът, а важно е как да бъде изживян? Това е съществен въпрос, а онова е залъгване. Както после ще видим голямата илюзия за райската градина. Значи как трябва да бъде изживян? Някои питат има ли живот след смъртта – въпросът е ти живееш ли истински преди смъртта. Ако ти не живееш истински преди смъртта, въпросът е ясен. Ако живееш истински, няма да задаваш такива въпроси. Когато живееш истински, смъртта е красиво явление. Защото животът продължава, видоизменя се в по-хубава форма на вътрешен план, навлизаш в дълбоките си тела. Защото смърт няма, дори и който вярва, и той не умира, само че продължава да се заблуждава и да живее като сляп и да се прави на сляп. Някои не виждат райската градина, но всички са в нея. Както после ще видим, цялата Вселена е градина на Бога.

Смъртта на егото е раждане в петото тяло. Значи много пъти след като умира, някога ще умре и егото. Тогава вече ще се получи нещо красиво, човек ще се роди в петото тяло и впоследствие в шестото. Това означава, че ще умрат всичките ти болести, неврози, проблеми, планове и т.н. Смъртта ти отнема плановете. Понеже на почти всички земни хора плановете са безумни, а някои надминават и безумието, смъртта идва да си разчисти сметките с тебе, да ти спести безумието. Пак може да си безумен, но по-малко безумен е по-добре. В смъртта пропадат всичките ти глупави амбиции, амбициите са винаги от ума. Чистият стремеж е от душата, вдъхновението е от шестото тяло – Духа. Обаче амбициите са от ума. Едно от хубавите неща в смъртта е, че егото е разтворено. После има и много други предимства в смъртта. Когато отидеш в другият свят, освен че егото те изпуска, защото ти навлизаш в по-рядка материя, изпускат те и данъчните. Изгубват те много лоши хора, които ти пречат в развитието. Казват: Той замина, почина. Всъщност той се скри, откъдето е дошъл. Битието е дошло от Невидимия свят, връща се в Невидимия свят. Това е едно скривалище и някои, които искат да те намерят, не могат да те намерят, макар че не е хубаво да се бяга. Амбициите се отлагат, умът отлага амбициите. Душата има шанс да се прероди при нови по-добри родители, които може да видоизменят амбициите. Така че прераждането е много хубаво нещо. Наистина ако един човек алкохолик живее 900 години, както в миналото, и повече, представете си един алкохолик в тяло 900 години или един наркоман. Така че 50-100 години е благодат за такъв човек. По-добре да се преражда по-често, да си променя родителите и държавите и да проумява някои неща, отколкото дълъг и безсмислен живот. Затова е накъсан животът така на много парченца. Макар че временно е изчезнал умрелият в другия свят, ако той е много привързан, като се прероди, амбициите продължават. Тази привързаност въобще пречи на развитието и в бъдеще. Ако човек е много привързан към амбициите, към ума си, към мечтите, към земните неща, те ще продължат.

Будният умира и умът го изпуска напълно, тъй като той няма амбиции, не се занимава с амбиции, амбициите са път към провала; и умът го изпуска напълно. Будният е неуловим и приживе, и отвъд. Какво искам да кажа: две неща. Будният е човек на медитацията – а тя е качество на петото и шестото тяло, на душата и на духа. Смъртта никога не може да ти отнеме медитацията. Смъртта е научила будния да не умира, става въпрос за будния, да не умира, а да заминава. Тя е един съдружник на будния. Както ви казах: Какво означава мъртвец? – Това е релаксация, само че пълна релаксация. Наричат го още дълъг сън. Обикновеният човек е релаксиран, но той не е съзнателен. Той отива от един сън в друг сън. Докато пробуденият човек е съзнателен и в този свят и съзнанието му продължава да работи в другия свят. В смъртта и егото трябва да изчезне, трябва да остане само твоята реалност. Затова човек умира много пъти, докато егото изчезне и остане реалността. Така че смъртта за този свят е благословение. Там, където животът не е разбран, смъртта е благословение. Смъртта те освобождава временно от егото, но важното е да се освободиш приживе от него. Тя те освобождава временно, но ти трябва да стигнеш до този момент, приживе да се освободиш. Смъртта те учи, че в дълбочината си ти не си нито тяло, нито ум, нито сърце, нито воля. Тя предава някои уроци.

Сега ще ви кажа някои неща за красотата на виното. Става въпрос за Божественото вино, а не онова вино, което превръща хората в свине, в маймуни и т.н. Руми казва – един от големите мистици: Аз съм пиян и Аллах е моето вино. – Истинското вино, това е радостта, екстазът, опиянението от любовта, опиянение от единението с нещата – това разбират мистиците под думата вино. Това вино освобождава човека и от двата свята, и от този, и от онзи. Докато егото пие винаги от виното на нещастието. Това е виното на егото – виното на нещастието. Бъди прям с Аллах, т.е. с божественото в себе си, съкровеното в себе си. Казва Руми: Една капка от Божието вино ще унищожи всичките ти знания, всичките ти проблеми. – Що се отнася до външното вино, то е създадено от прах, а вътрешното вино, това е любовта. Мистиците казват, че външното вино е в немилост, а вътрешното вино, това е милостта на Аллах. Та имат такива изрази мистиците: С вино напълни чашата ми – знаете какво подразбира обикновеният човек, а всъщност това означава: с любов напълни сърцето ми. Това е молитва – Аллах, с любов напълни сърцето ми. А обикновеното тълкуване е: просто напълни ми чашата да се напия, да се замая, да направя някакви глупости и т.н. Човешкото вино е като знанието и като страстта, това е психическо пиянство, става въпрос за човешката любов. Човешкото вино или човешката любов е като знанието, като страстта, психическо пиянство. А какво са знанията? – Знанията са само обяснения, а обяснение значи завършек на нещата и смърт. Това означава да обясниш нещо, това е завършек, да го ограничиш и това е смърт. Такъв човек казва: аз знам – продължава да умира и продължава да мисли, че знае. С Божественото вино абсолютно всичко е необяснимо. В тази книга, която излезе, новата, там има едно обяснение за тревичката, едно загатване. Там се казва, че всички учени в целия свят, всички знаещи не могат да кажат нищо съществено за една тревичка, абсолютно нищо съществено. Могат да изследват, да наблюдават там състава ѝ, дори този мъдрец казва, че не знаят защо е създадена. А тя е създадена за удивление, възхищение, благоговение – това се оказват степени на посвещение и т.н., и води по съвсем друг път. Значи една тревичка не може да бъде обяснена. Който е пил от виното на Аллах, няма его. Който е пил от виното на Аллах, в него няма его, няма смърт, няма двойственост. А който не обича Аллах, той пие земно вино. Земното вино е диагноза, това означава, че такъв човек има лицемерие към любовта и затова той трябва да се опие, за да се намалят престъпленията. Учителят казва: Който пие, не мисли. Целта е да пие, за да не мисли, защото ако почне да мисли, животът става много опасен. И затова хората пият, за да не мислят. Но все пак, казва Учителят, в този свят трябва да има кръчми, трябва да има пиене, защото престъпленията ще станат много повече. Така се притъпяват духовете и частично се спасяват. Земното вино те прави, както казах, свиня, маймуна, много видове животни, лисица. Който пие от това вино, той не може да различава главата си от краката, почва да бърка кое беше главата, кое беше краката, това е резултатът на земната любов. И казва после Руми: Как може влюбеният в Аллах да бъде изкуствен? Влюбеният яде Аллаха, той пие Аллаха, а чувственият яде триците. – Божественото вино е океан от реалност, става въпрос за Божествената любов. И затова е казано: Ако не ядете от плътта ми – това, което е смущавало много църквите и продължава да ги смущава – и ако не пиете от кръвта ми, нямате живот вечен.

КРАСОТАТА НА БЕЗУМИЕТО

в мистичен смисъл

(идея за размишление)

Според мистиците умопобъркването или безумието е другото име на възторга. Това е само символ и означава другото име на възторга. Скоро дойде една сестра при мене, тя е тука, тя няма да се сърди, казва: Полудявам. Казах ѝ: Няма проблеми, успех, обаче важно е да полудееш с възторг и разположение. Ако туй го внесеш, тези, които искат да те побъркат, те ще бъдат полудели, значи другите същества. Трябва да имаш любов и разположение към нещата, тези две неща, а това означава едновременно да имаш и будност, защото който има любов, има будност, тогава не само че никой не може да те побърка в лошия смисъл, а напротив, ти ще ги изненадаш. Така че въпросът е да умееш да ги правиш нещата. Ако полудяваш, полудявай, но трябва умение. Само любовта има тези умения. Казва Руми: Аллах, спаси ме от знанията ми, искам да съм прост, смирен, простичък, естествен, а не да се изправя пред Тебе като магистър на всички видове науки. После казва: Аллах, направи ме прост, за да не се преструвам на прост – което преведено означава: Аллах, върни ми естеството, детето, детето в мен. Както знаете, детето не знае нещата, но радостта му няма край. Това е естественото дете, истинското дете, първичното. Не знае нещата, не ги разбира, но радостта му няма край. Това, за което Учителят дава пример: Ако дадеш един орех на дете, то ще се радва, ако го дадеш на един професор, ще каже: Този човек майтап ли си прави с мене. Ще почне да пита откъде е този орех, ще почне да проучва и ще изгуби радостта заради логиката. Има една такава идея, свързана с логиката, сега се сещам, преди да продължа, примерът е даден от Ошо, един много хубав пример. Един философ остарял, той обичал много логиката и като остарял, на 80 години ослепял. Идвали приятели, лекари, искали да му помогнат да вижда. Той казал: Няма нужда да виждам, защото ние сме голямо семейство. Имам 12 сина, те имат 24 очи; те имат 12 жени, още 24 очи; те виждат заради мене; после имат и деца, в тях има 100 очи. Обаче какво се случило: станал един пожар, всичките 100 очи избягали, напуснали, само той останал и много късно разбрал, че логиката е абсолютно безполезна. Просто трябва да разчиташ на своите очи, а другите 100 очи са друга история. Разбрал, но изгорял. Може би в бъдеще ще започне да разчита на себе си и ще разбере, че логиката е глупост и то абсолютна глупост. Така че Ошо в тази връзка дава много ценни примери, примерно на един ученик му казва: Ти си дурак – направо, директно. Знаете какво е дурак, нали, тука има рускини. И единият от учениците се засегнал малко. И той му го обяснява: Понеже те обичам, затова те наричам дурак. Ако не те обичах, щях да те наричам мистър, господине, госпожо и т.н., щях да те уважавам. Но сега мога да те нарека дурак. – Това е една радост, да можеш да наречеш така, само близък човек можеш да наречеш така.

Казва Руми: Аллах, умните водят война, а аз, умопобърканият, безумният, пия любов. После казва: Моята лудост общува само с Аллах, моята лудост ще вразуми умните хора. После казва: С умния си ум аз се отчуждих от Аллах, а с обичта си по Него аз Го открих. И после предупреждава, Руми казва: Не ме осъждайте за лудостта, това е моята любов към Аллах. Тука става въпрос за човека, въобще говорим за човека на любовта. Човекът на любовта е толкова отдаден на Бога, че за него отпадат всички видове заповеди; заповеди има, където няма любов, те искат да възстановят нещо. Когато говорим за човека на любовта, отпадат всички видове заповеди. Тука не говоря само за 10-те заповеди, евреите имат 614 заповеди в Тора, будистките монаси имат 33 000 правила и заповеди, да се побъркаш от заповеди. Обаче животът е постоянно нов и не може постоянно с правила да се обвързва – те имат правила даже как да ходиш в тоалета. Ще ви кажа едното правило: трябва да си снемаш много тихо дрехите, абсолютно безшумно, не казвам, че е лошо, но когато почнеш да живееш по правила, животът става много, много по-лош. Защото правилата са ограничение, а животът е всякога нов, всякога свеж и не търпи никакви правила. Там, където няма любов, има заповеди, правила, закони, техники, методи и т.н. Там, където има любов, нещата се постигат естествено. Любовта не е техника, не е метод, тя превъзхожда всичко. Така че когато човек придобие любовта, няма да търси нищо друго, защото любовта е Бог. Как може да си намерил Бога и да търсиш още нещо. Нали не може. Това означава, че само в Божествената любов можеш да се спасиш. Защо в човешката не можеш? Човешката е двойствена. Рано или късно тя изневерява и на себе си, и на другия, и на Бога, и на всичко. Божествената любов никога не изневерява. В тази любов е Единството, можеш да се спасиш. Някои вярват в звездите. Няма да се спирам надълго защо е глупаво, защо е въобще ненужно, макар че после ще дам един пример. Бъдещето не е в ръцете на звездите, а е в ръцете на любовта. Които не са истински духовни и любящи или бягат в бъдещето, търсят някакъв свят да измислят някъде надалеч, защото не могат да живеят тука реално. Други пък бягат в миналото. А истинският живот е в настоящето и в нещо, което е по-дълбоко от настоящето. В любовта няма минало и няма бъдеще. Будният живее в света на Бога, а не в бъдещето. Това трябва да се разбере, че будният живее в света на Бога, а не в бъдещето. За какво ти е бъдеще без Бога. Не е важно да имаш бъдеще, а важното е да имаш Бог в себе си, да имаш Божествената любов, Божественото вино. Това означава в една дума, в едно изречение: Бог е по-важен от твоето бъдеще. Защото някои хора могат да мислят, че тяхното бъдеще е по-важно, но Бог е по-важен от твоето бъдеще. И само Той може да те спаси от твоето бъдеще и от твоето минало. Има един случай с Равина, майката и детето, накратко ще ви го кажа: една майка родила едно хубаво детенце, иска да му знае бъдещето. Отива при равина и го пита: Искам да ми кажеш бъдещето на моето дете. – Равинът казва: Няма проблеми, доведи го при мене, ето на тази маса с една покривка ще наредя четири неща. Ще сложа Талмуда, Тората, една пачка с пари и един автомат, каквото избере детето, това е неговото бъдеще. Ако избере Талмуда, ще стане равин, ако избере Тора, ще стане адвокат, ако избере пачката, ще стане бизнесмен и търговец, ако избере оръжието, ще стане воин. И отива майката с детето, той нарежда нещата и детето грабва всичко с покривката. И майката казва: Какво ще става? – Казва: Не се тревожи, ще стане католически свещеник. Те искат всичко. – Те не искат едното, другото, те искат просто всичко. Ето това е бъдещето на хората, символично.

Не търси минало и бъдеще, не търси знания, казва Руми, но търси своето безумие, т.е. бъди безумен по любовта, по Бога, живей в любов, по друг начин казано, но мистиците понякога говорят така. Не търси миналото, не търси бъдещето, не търси знания, но следвай своето безумие. Той казва в случая: моето безумие. И после казва: Гледай ме от главата до петите, аз съм жива радост, жива лудост, жива вода – това го наричаме жива вода или съкровената природа в човека. Преведено означава следното: заеми се със своята съкровена същност – едно от най-важните послания, които така невидимо се излъчват – заеми се със своята съкровена същност, бъди човек. По друг начин казано: бъди човек на собственото си изучаване.

И другият важен момент. Ако не намериш приятел в живота си, стани приятел на самия себе си, това е напълно достатъчно. Думата самота и скука никога няма да я вкусиш, ако разбереш този закон. Понеже човек е враг на себе си, егото е неговият враг, умът, нечистият ум. Ако не намериш приятел в живота си, стани приятел на самия себе си. Така говори безумният по Аллах. Чуй безумието ми и ще се спасиш. Аллах е далече от тези, които са далече от Него – това означава, че Аллах е винаги близо, но хората ги няма, човекът го няма, той търси нещо друго, някакво бъдеще, някакви звезди, а пред него е всичко.

САМА – ТАЙНАТА НА ТАНЦА

(лекция 18)

Сама означава тайната на танца. Ще го разгледаме така, както го разбират мистиците, посветените, а не учените, за да не се объркаме. Какво е танцът? Танцът е послание. Тука смятам, разбирате, че става въпрос, че няма нищо общо с кючека и с другите подобни. Тука говорим за танца в най-дълбокия смисъл, който води към посвещение. Лично Руми е танцувал 36 часа без прекъсване с Аллах на уста. Учениците му се изморили да стоят на крака, седнали, ставали, разхождали се, връщали се. Той 36 часа е танцувал с изобилната си радост и благодарност от живота. Накрая е припаднал, получил е посвещение и написал 2 книги, които се водят за персийския коран – Мас Нави и една друга. Това е друг въпрос, след време може да говорим и за неговите книги, но в случая ще говорим за танца. Това е танц, който произлиза от твоята искреност, от твоята радост, от твоята душа. Не танцът на ума, не танцът, където има пари, печалба, говорим за съвсем друг танц. Танцът е послание от тези, които са скрити вътре в твоето сърце. А Учителят казва, че клетките на сърцето са изработени от Серафимите. Става въпрос за нещо много велико, за една любов, която е жива святост и която е нещо повече. Значи послание от тези, които са скрити вътре в твоето сърце. В танца се разцъфтяват енергиите на човека. Аз ви го препоръчвам насаме, защото могат да ви сметнат, че не сте добре пред хората. Насаме, аз съм ви го дал насаме, само че не като Руми. Разцъфтяват енергиите, танцът разкрива твоето вътрешно съществувание, твоя съкровен център. Това е домогване до собствения ти съкровен център, разкрива твоето вътрешно съществувание. Танцът на суфи – т.е. на мистика, на искрения човек – разкрива радостта от съществуването. Танцът показва дали човек пие чисто вино, или пие развалено вино. Дали в човека има Божествена любов, или има човешки движения, които са свързани с човешката любов. Танцът извиква вътрешния изгрев, тука говорим за посрещане на вътрешния изгрев, а не оня, за който там някои ходят на Рила, на морето и т.н. Нека пак да ходят, но човек трябва да се домогне до своя вътрешен изгрев. Танцът обременява всички демони и всички духове в тебе. Абсолютно всички астрални същества танцът ги обременява. Защото в танца се разгръща вътрешната светлина на човека, неговата собствена светлина, която излиза от душата му. Това означава, че чрез танца човек призовава рая отвътре. Раят е бил скрит, сега почва да излиза навън. Танцът е призоваване на рая отвътре.

Другият важен момент е, че танцът воюва с мрака, който е скрит в тебе. Танцът е оръжие. Да воюваш със злото, което е скрито вътре в тебе, означава да се приведеш в бойна готовност. Това е радостта. Това е бойната готовност на този, който е буден.

Казва Руми: Танцът е прозорец към твоята розова градина. Някой път мистиците наричат рая, райската градина – розова градина, розово сърце и т.н. А радостта е оръжие на изначалната светлина, това е природата на петото тяло, на твоята душа. Говорим за истинската радост, не радостта на ума, а радостта на душата. Радостта е оръжие на изначалната светлина, това е радостта на душата.

Вие сте чували, има много случаи за смеещия Буда, има 5-6 различни случая, даже и много повече. Единият случай е следният. Той се случил с един японски будист, посветен в учението на Буда, той се казвал Хотей. Когато влязъл в посвещение, настанал голям смях, огромна радост, такъв голям смях, защото той видял, че нямало какво да се постига, това просто си ти. Ти си раят, ти си всичко, ти си Царството Божие – толкоз голям смях, че той умрял по пътя. Има такива, които са умирали, защото радостта е неизчерпаемо голяма. Разбира се, такава смърт е голямо благословение.