3. МЪДРОТО СЛУШАНЕ

Какво се иска от човека,
за да чуе Божия Глас?

Истинската мисъл внася успокояване на ума, истинското чувство – успокояване на сърцето, а истинските дела – успокояване на целия организъм. Дойде ли до тия положения в себе си, човек ще чуе Божия Глас… (66/стр. 120)

Когато залюбите Бога, туй, Безграничното, …Той всякога ще ви говори и вашето лице ще придобие една особена Светлина. (70/лек. 33: стр. 29)

В Любовта човек слуша Гласа на Бога най-ясно. (48/стр. 297)

…Когато Любовта дойде в твоето сърце, тя ще събуди в тебе желание за работа. Ти ще възприемеш нейната Чистота и Святост, ще чуеш Тихия Глас на Бога.

(43/стр. 51)

Дошло е вече време за човека, който от хиляди години живее на Земята, да съзнае жертвите, които се правят за него, и да благодари за тях. Само по този начин той ще чува Божия Глас в себе си и в ближния, както Мойсей го е чул. Това значи да се запали Свещеният Огън в човека… (41/стр. 282)

Нека тази вечер ние да отправим умовете си, сърцата си и душите си към Бога… да почувства Господ, че ние искрено Го търсим. И когато почувства това, Той ще ни отговори. И тогава ще чуете онзи, Тихия Глас, и като го чуете, ще имате един от най-приятните моменти, който някога сте преживели! (69/стр. 438)

Вие желаете Господ да ви проговори. Той ви е говорил, но съзнателно трябва да разберете Неговия Глас. И като Го разберете, да задържите вътрешната си връзка с Него. Когато Бог ви проговори, всички ще се съберат около вас. Когато някой извор извира, нали всички идват при него? Цялата околност знае за него, защото той носи живот. (91/стр. 153, 154)

…Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“.

…Човек… трябва да си каже: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Когато човек произнесе тия думи с дълбочина, със смисъл, той ще чуе Гласа на Бога, Който ще му каже: „Твоят Път – това съм Аз. Твоята Истина – това съм Аз. Твоят Живот – това съм Аз. Ти ще ходиш по този Път. Ти ще живееш с Истината, която си намерил. Тогава Моят Живот ще се прояви в тебе!“. Желая на всички да чуете този Глас! Щом го чуете, душата ви ще се изпълни с Живот, с Радост и Веселие. Тогава ще разберете, че сте човек, в пълния смисъл на думата. Това значи да чуете Гласа на Бога, Който от хиляди години сте очаквали! Това значи Бог да ви проговори! (90/стр. 20)

Как познавате,
че Бог ви е проговорил?

Когато Господ дойде да говори, Той ще говори ясно. Знаете, че Божествените работи са точно определени. (5/стр. 76)

Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говоренето на Господа има нови елементи, има нещо особено.

(3/стр. 79)

И тъй, като се върнете по домовете си, запитайте се говорил ли ви е Господ и как ще познаете Гласа Му. (44/стр. 239)

Как се познава кога Бог говори на човека? От книга това нещо не може да се научи. В това отношение всеки човек има своя специфична вътрешна опитност. Чрез тази опитност той е дошъл до поз­наване на Божия Глас в себе си.

(53/стр. 230)

Когато Господ почне да говори на човека, той чувства това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква. То е Живо Слово. Който чуе Гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Вие ще чувствате дълбоко в душата си една радост, която само този я знае, който я е опитвал. (3/стр. 79)

И когато този Божествен Глас се обади, всякога се разлива Светлина, а при другите гласове съзнанието се раздвоява и то тъне в мрак. Утихнат ли гласовете, Той пак ти говори – това е вече опит. Дълго време се изисква, за да умееш да схващаш от раз. (83/стр. 42)

Трябва да познаваме Господа… Той се различава по това – развълнуваш ли се и проговори Господ, ще се успокоиш.

(3/стр. 171)

По какво познавате, че Бог е проговорил на човека? Щом Бог му проговори, всичките му слабости и недъзи се свалят от него, както се сваля кожата на змията. Той се чувства напълно обновен и прероден. (41/стр. 127)

Ако имаш желание да учиш, Господ ти е проговорил. Имаш желание да живееш по нов начин – Господ ти е проговорил. Не отлагай нещата. Не отлагай работата на днешния ден за утре. Днешният ден никога не се повтаря. (2/стр. 104)

Онзи Баща, Който си Го представяте, Неговото Лице виждали ли сте го вие? Когато чуете Неговия Глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и Той“. И тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете, и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“. (73/стр. 47)

Човек, на когото Бог е проговорил, кесията му е винаги отворена, къщата му – на разположение на бедни и нуждаещи се. Този човек се разбира с всички хора. Той е разрешил съществените въпроси в своя живот. (41/стр. 127)

Когато Великият проговори на човека, в ума му се явява Светлина, а в сърцето – Широта и той обиква всички хора, всички същества, цветя, дървета, птички. За него всичко е красиво. (16/стр. 139)

Два гласа има в човека

Субективният, вътрешният ум, или, както мнозина го наричат, Истинският човек, не е нищо друго освен Божественото Начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има Интуиция за отличие от обективния ум, който няма никаква Интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва например: „Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият“. Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака... Субективният ум е добрият съветник на човека: каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: „Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи“. „Как ще се оправи?“ „Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите.“ (37/стр. 29)

Това, което предизвиква страх, уплаха, е човешкото… Който иска да преодолее страха в себе си, да надрасне своите слабости и да даде предимство на Божественото, той трябва да се ръководи по Вът­решния си Глас, по Вътрешните закони, които представят истински образец.

(37/стр. 201)

В човека има един глас, който му казва: „Остави това сега, отложи го“. Той иска да отложиш, за да задигне твоето благо. Като те обидят, някой ти казва отвътре: „Защо да претърпиш? Защо не му дадеш да разбере?“. (16/стр. 368)

Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо, вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да стават в човека, но той трябва да ги отстрани. (17/стр. 356)

Като влезеш в Школата, в тебе ще има два гласа. Единият глас ще ти казва: „Остави Школата, живей тъй, както другите хора в света!“. Другият глас ще ти казва: „Остани в Школата, изпълнявай това, което тя изисква!“. (16/стр. 104)

Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат Светлина, Разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други – отдясно и те не знаят кого да слушат…

(34/стр. 59)

…Хората… слугуват на двама господари, т.е. на два свята: света на злото и света на доброто. Съществата от първия свят стоят от лявата страна и нашепват: „Живей и мисли за себе си. Гледай да се ожениш, да имаш дечица, пари, къща, имот, да си създадеш добро положение, че като дойдат черни дни, да си осигурен“. От дясната страна стоят съществата на доброто и нашепват: „Служи на Бога и не мисли за себе си. Достатъчно е да изпълняваш Божията Воля, всичките ти работи ще се наредят добре. От тебе се иска готовност да се пожертваш за Господа и за своя ближен“.

Ти слушаш какво се говори от двете страни и се объркваш. Започваш да се бориш и се питаш коя от двете страни е права. Съществата, които стоят от дясната страна, са на прав път. Те служат на Бога по закона на Любовта. Онези, които стоят от лявата страна, са на крив път.

(79/стр. 86, 87)

Някога ти сам чувстваш известно разположение, молиш се; някога нямаш разположение, не се молиш. Това показва, че в тебе има два източника. Единият източник ти казва: „Ти трябва да мислиш!“. Другият ти казва: „Защо да мислиш? Безсмислено е това нещо“. Два източника има у човека. Тези два източника се различават и ти ще слушаш единия от тях. Единият казва: „Мисли!“. Другият казва: „Не мисли!“. Единият казва: „Вярвай!“. Другият казва: „Не вярвай!“. Единият казва: „Със знание можеш да добиеш Царството Божие“. Другият казва: „И без знание може да се влезе в Царството Божие“. Единият казва: „Любовта е Живата църква“. Другият казва: „Без църква не може да се живее“. (4/стр. 14)

Различавайте гласовете отвътре

Как да познаем Бога? Той е тих, спокоен в нас и ни говори, а противното е друг един глас в нас, който ни смущава, дава ни съмнение и пр. (3/стр. 114)

Казвам: Има едно съзнание, което ни говори, и каквото да ни говори, ние всякога оставаме недоволни от него. Освен това съзнание има и друго, което говори малко, по една-две думи само, но тия думи всякога внасят в човека вътрешен Мир. И най-после в по-напредналите души има и трето Съзнание, което щом проговори на човека, той чувства вътрешно разширение в себе си и Свобода. Такъв човек е освободен от гнета на материалните нужди и ограничения. (57/стр. 152)

…Вие всякога трябва да проверявате кой ви говори. Вие всеки път може да знаете дали ви говори Истината, или не…

(70/лек. 30: стр. 25)

Някой слуша много гласове в себе си и като не ги различава, казва, че Бог му говори. Бог не говори всякога на човека. Той говори в особени случаи, когато човек е на кръстопът, при големи страдания, когато е изоставен от всички. Затова е казано в Писанието: „Потърси Ме в ден скръбен“. Когато сте скръбни и се обърнете към Бога, тогава ще чуете Гласа Му и ще направите разлика между Неговия Говор и човешкия. (79/стр. 270)

Задачата на ученика е да различава Божествените мисли от човешките. Когато Духът говори, нещата се изпълняват точно и навреме. Когато духовете говорят, нищо не се сбъдва. На кого духовете не са говорили, че е способен, даровит човек, че ще стане пръв министър в отечеството си, че ще се прослави пред света? И колко от говоренето се е сбъднало? (55/стр. 165)

Следователно, за да не изпадате в илюзии, слушайте какво Духът ви говори, а не какво духовете ви нашепват.

(55/стр. 166)

Казано е в Писанието: „От делата им ще ги познаете“. Ние казваме: От резултатите ще познаете Духът ли ви говори, или някой малък дух. (55/стр. 390)

И по някой път е казано, че има лоши духове. Но лошите духове не са нищо друго освен пак човешки духове. Умрял някой, постоянно се върти около тебе със своите стари навици – баща ти и майка ти – и ти дават съвет какво да правиш. И някой път баща ти казва: „Не бъди толкова будала, излъжи хората малко, работата така не се оправя“. И то това наричаш: някой си дух от Бога, някой Ангел. Да, баща ти, който те лъже… (77/стр. 410, 411)

…Съдбата е неумолим закон. Със съдбата заедно вървят много Същества, които пазят човека от нейните тежки удари. Достатъчно е човек да върви в Божествения Път, за да се ползва от помощта на тия Светли Същества. За пример някой добър човек мисли да пътува по море. Нещо го побутва да тръгне още на другия ден, да се ползва с половин билет. Кое е това, което го подтиква? Съдбата му. Този ден именно е предвидена някаква катастрофа, от която той трябва да загине. Добрите Същества обаче, неговите приятели, го съветват да не пътува утре, да отложи за друг ден. „Ама с половин билет ще пътувам.“ Отложи пътуването си, макар да платиш и цял билет. Друг някой иска да заеме някаква добра служба, за която му обещават десет хиляди лева месечна заплата. Той се радва, че като вземе тази служба, ще подобри положението си. Съдбата му го съветва да вземе тази служба, но приятелите му нашепват: „Откажи се от тази работа. Наистина парите са много, но господарят е лош човек, ще одере кожата ти“.

Като ученици, вие трябва да различавате тия два гласа в себе си.

(60/стр. 305, 306)

Мъдрецът знае
кое да слуша и кое не

Когато чуеш Гласа на Бога, тръгни след него и не мисли. Когато чуеш гласа на човешкото, не се отклонявай, следвай своя път. (11/стр. 233)

Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее както всички хора, защото тук ще се обезличи. „Влез в света като другите хора да разбереш защо живееш.“ …Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. (31/стр. 18)

За пример едно същество ти казва вът­ре: „Открадни, ти ще останеш будала“. Другото същество вътре в тебе ти казва: „Не“. Кои се борят вътре в тебе? Кой е онзи, който ти говори едно; кой е онзи, който ти говори друго, и кой е онзи, който слуша? …И най-сетне всичко утихне. Казваш: „Реших въпроса“. (11/стр. 482, 483)

Значи, в съзнанието на човека еднов­ременно има две течения, които трябва да се долавят. Всеки от вас може да наб­людава тия течения. Например минавате покрай някоя градина, погледнете към плодовете , искате да си откъснете от тях. Едновременно с появяването на тази мисъл се явява и друга мисъл – нещо дълбоко във вас ви казва: „Не, ти не трябва да вземаш от тия плодове“. Отде се ражда последната мисъл във вас? Тя иде от Божественото Съзнание. Вие казвате: „Ама аз съм гладен!“. Че вие още не знаете дали този плод не е отровен. Дървото може да е хубаво, но ако вие изядете този плод, вашият живот може да се спре в развитието си, затова Божественото Съзнание ви казва: „Няма да ядеш от този плод!“. Божественото Съзнание няма да ти обяснява защо и за какво няма да ядеш от този плод; то никога не обяснява, само казва: „Не, недей!“ – нищо повече… Ако ти се подчиниш на това, което Божественото Съзнание ти подсказва, след време… туй Висше Съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съвременните философи наричат Висшето Аз в човека.

(1/стр. 262, 263)

Всякога се стремете да имате една чиста мисъл. Не се опасявайте от онези мисли, които минават през вас. Те да не ви безпокоят. Защото вие сте като едно радио, дето се хващат всички вълни от всички станции. И вие трябва да бъдете умни да уловите тези станции, които ви са потребни. (82/стр. 55)

Дойде ли злото при тебе, затвори радиото си да не го чуваш. Злото си служи с дипломатически език. То се разговаря и с хората, и с Бога. На Бога говори по един начин, а на човека – по друг. (20/стр. 248)

Често ще ви нашепват, че сте грешници, че не разбирате живота, и вие ще се обезсърчавате. Не се обезсърчавайте, но бъдете будни да не се поддавате на внушенията на дявола. Говори ли ви отрицателни и неверни неща, турете един грам от Истината на гърба му. Той се страхува от Истината като от огън. (79/стр. 193, 194)

Не разчитай на това, което говори отвън. Ако разчиташ на него, всичко ще изгубиш. То ще задигне всичко, ще те обере. Разчитай само на Оня, Който ти говори отвътре. То е Божественото в тебе – него ще слушаш. (62/стр. 201)

Христос опита гласа на оня, който говори отвън, и на Оня, Който говори отвътре. Във външния глас Той позна ония, които не Го обичаха. Те Му казваха, че Бог не Го обича, затова Го е изоставил. И Христос се обърна към Бога с думите: „Господи, защо си Ме оставил?“. Най-пос­ле Той каза: „Господи, в Твоите Ръце предавам Духа Си. Да бъде Твоята Воля!“. С тия думи Христос победи. В победата е силата на Христа. Тогава Бог проговори на Христа отвътре и след три дена Той възкръсна. Така Христос разбра силата на думите, които идат отвътре. Вслушвайте се в Тихия Глас, който ви говори отвътре.

(62/стр. 201, 202)

Смиреният слуша
по особен начин

Бог е Любов. Когато дойдете във връзка с тази Любов, …ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се изявил: дали чрез някой Ангел, или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не важи. Това значи да бъде човек смирен. (37/стр. 138)

Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия дума носи живот, Светлина и Свобода на човека. (37/стр. 138)

Щом искате да изпълнявате Волята Божия, вие трябва да се вслушвате в Неговия Глас, както и в гласа на всяко живо същество, изпратено от Бога. И Адептът се вслушва в този Глас. Ако е объркал пътя си, той ще приеме услугата и на най-малкото дете, което може да го напъти.

(60/стр. 229, 230)

Когато казвам „Аз“, под тази дума разбирам Бог. Щом сте чисти, това Божествено Аз всичко ще ви каже. Когато някое дете ми рече: „Аз ще ти кажа“, аз ще се спра и ще отговоря: „Казвай, Господи, аз Те слушам“. (6/стр. 131)

Мъдрецът, истинският философ не философства; той е като дете – готов да слуша всички… Мъдрецът еднакво изслушва и детето, и учения и от всичко вади поука. (38/стр. 133)

Бъдете готови да слушате Бога

Някой път Господ дойде, хлопне на вратата ни и казва: „Днес е твоят ден, приеми Ме!“. Ти казваш: „Нямам време сега, искам да довърша науките си“. Или: „Имам една много взискателна жена, трябва да услужа малко“. И тъй се извиняват господарят с жена си, държавникът с поданиците си, ученият с науките си, а Господ все чака. (71/лек. 33: стр. 22)

Бъдете готови да слушате Гласа на Онзи, Който от създаването на света досега е мислил за вас, грижил се за вашето добро, уреждал е вашите работи. Той е мислил и продължава да мисли за вас. Той ви е дал живот и поддържа живота ви. Ако Него не слушате, никого не можете да слушате. (78/стр. 147)

Днес Господ ви говори на прост език, необходимо е само да пожелаете да Го разберете и послушате. (6/стр. 243)

Каквото Бог ти казва, приеми го. То носи Новото в света. Пред Божественото отстъпва всякаква философия, всякакво знание. (12/стр. 259)

Казвам: Когато аз говоря, сърцата ви и умовете ви трябва да бъдат готови да възприемат онова, което ви се казва. Не само онова, което отвън ще ви се говори, но и онова, което отвътре ще ви се говори. Защото едновременно има един, който ви говори отвън, и друг има, който ви говори отвътре. И във вас има един, който възприема отвън, и един, който възприема отвътре. Четирима души трябва да бъдат в съгласие. (21/стр. 98)

Търсете Бога,
докато е близо до вас

Бог говори на човека само при известни условия, при известни отношения, когато Той пожелае, а не когато човек
изисква. Бог сам определя момента, когато трябва да проговори на една душа.

(23/стр. 8)

Само Бог учи човека. Желая всеки ден Бог да ви казва по една дума. Да бъдете будни в този момент, когато Господ ви говори. Той ще ви каже само една дума. Не я ли схванете, всичко изгубвате.

(16/стр. 139)

И в Писанието е казано: „Търсете Ме, докато съм близо до вас“, или „Слушайте Ме, докато съм с вас“. Така прави Бог. Той мине, предаде нещо хубаво и си заминава. (11/стр. 401)

Природата никога не повтаря себе си. Бог говори на човека за едно и също нещо най-много три пъти, и то по три различни начини. Първия път ще го каже на ума на човека, втория път – на сърцето му, третия път – на волята му. Като проговори три пъти на човека, Бог спира вече да му говори. (54/стр. 118, 119)

Бог говори на човека само три пъти през годината… Не Го ли послушаш, Бог престава да говори, цели девет месеца мълчи. След това се изреждат страдания и нещастия в живота ти. Ако периодът, през който Бог говори на човека, е 12 години, тогава Той говори през първите три години, а през останалите девет години мълчи… Благодарете, че вие работите с една година от 12 месеца. Първите три месеца от годината са Божествени, а останалите – човешки. Кои са тия месеци, вие сами ще ги намерите. Те не вървят последователно, затова трябва да бъдете внимателни, да се вслушвате в Божествения Глас, който ще ви каже: „Стани!“. Чуете ли този Глас, и на смъртно легло да сте, ще оживеете. (65/стр. 138, 139)

„Ето, казах цялата Истина – говори Бог Йехова. – Не отлагайте деня на Спасението си… Слушайте Гласа Ми, докато ви подканям в пътя на Живота. Защото ето, [още] малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане.“ (93/стр. 16)

Вярвайте в Онзи,
Който ви е дал живота

Когато човек потъне в ада, той ще чуе там Тихия Свещен Глас на Бога, Който му казва: „Ако вярваш в Мене, Аз мога да те избавя от ада“. Казва се на едно място в Писанието: „Невъзможното за хората е възможно за Бога“. (71/лек. 32: стр. 30)

Кажеш ли, че Господ те чува и мисли заради тебе, Той действително те чува и мисли за теб; кажеш ли обаче, че Той не те чува и не мисли заради теб, ти сгъстяваш материята около себе си и се отдалечаваш от Бога с такава бързина, че Гласът Му не може да се чуе и да те стигне.

(71/лек. 10: стр. 24)

Един ден Бог ще проговори на всяка душа и ще я пита: „Докога ще лежиш в гроба? Докога ще бъдеш в робство? Излез вън!“. Който чуе Гласа Му и повярва, ще излезе от гроба и ще възкръсне. Който чуе и не повярва, ще остане да лежи в гроба. Следователно, ако искате да излезете от гроба, да се освободите от смъртта и да възкръснете, вярвайте в Онзи, Който ви е дал живот и Свобода. (72/стр. 140)

Който има Вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението и той вярва и проявява Послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно Убеждение, че съществува Една Сила в света, Която управлява всички. При това положение той знае, че без Волята Божия косъм няма да падне от главата му.

(20/стр. 81)

Да любим Бога, значи, каквото ти каже Той, да го изпълняваш и да бъдеш винаги разположен. Той казва: „Премини тази река“. „Ами ако се удавя?“ Мини, нищо повече, щом ти казва Бог. (17/стр. 74)

Който обича Бога и когото Бог обича, той всичко може да постигне. Такъв човек може да мине през най-опасни места и никой да го не забележи. Един човек, който обичал Бога, бил преследван от неприятели и за да се спаси, трябвало да мине през границата, дето на всеки сто метра имало по един добре въоръжен войник. Дошъл до това място, но се спрял, започнал да мисли как да мине през тази забранена зона. По едно време чул един Глас отвътре да му казва: „Мини спокойно и не се безпокой, никой няма да те види“. Той минал покрай тия въоръжени войници, но забелязал, че всички спят. Като извървял два километ­ра път, неприятелите му стигнали при стражата и ги запитали: „Не видяхте ли да мине покрай вас един човек?“. „Кога?“ „Преди половин час.“ „Как може да мине покрай нас човек? Оттук птичка не може да прехвръкне, камо ли човек да мине.“

(22/стр. 80)

Нужно е Послушание
към Божия Глас

…Каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го и не мисли. (11/стр. 234)

Работиш някъде по осем часа на ден, но удари часовникът и Бог отвътре ти казва: „Спри!“. Чуеш ли Гласа Му, веднага спри, не завършвай работата си. Проповядваш някъде, но чуеш Гласа Му, който казва: „Спри!“. Послушай Гласа Му и спри, без да довършиш изречението си. Шиеш някаква дреха, но чуеш ли Гласа Му, спри, не довършвай работата си. Правиш къща, чуваш Гласа на Бога, пак спри. Нека останат някои работи недовършени. (39/стр. 28)

Вие трябва да обръщате внимание върху най-малките си опитности. Спрете се в най-малките си дела и ще откриете едно особено състояние: преди да сте възбудени, съществува един нежен, приятен Глас, едно малко побутване под лъжичката и сърцето и една деликатна мисъл ви нашепва: „Направи това нещо“. Но това, което тя нашепва, е толкова деликатно, меко, че ти започваш да го коригираш. Коригираш го, коригираш го и накрая разваляш Божественото. (30/стр. 100)

Дойде някой беден човек и Духът ти казва: „Дай му малко хлебец!“. А ти казваш: „Защо му е хляб на този човек; ще му направя едни хубави дрехи, обуща и шапка ще му купя“. Щом направиш това, всичко е развалено. (30/стр. 100)

Каквото чуете от Бога, приложете го точно, без никакви изменения. Ако правите корекции, вие ще изопачите Словото Божие. Бъдете точни и изпълнителни.

(55/стр. 391)

Искаш да направиш едно добро. Нещо в тебе ти казва: „Направи това добро“. Ти веднага изпълняваш волята му и целия ден си доволен и разположен… Това Същество е Божественото, твоят Ангел. Ако го слушаш, той ще те изведе на Прав Път. (32/стр. 197)

За доброто времето всякога е благоп­риятно. Каже ли ви се отвътре да нап­равите нещо, не отлагайте. (26/стр. 241)

Ще ви приведа един действителен пример от живота да видите, че за онзи, който слуша и изпълнява това, което Бог му говори отвътре, за него теория и практика са едно и също нещо. Двама братя се карали помежду си за наследство, оставено от баща им. Големият брат взел повече, малкият – по-малко. Цели 15 години те се карали помежду си, не искали да се видят и всеки от тях говорил лошо за другия. Един ден Божественото се пробудило в големия брат и му казало, че това, което той прави с брата си, не е добро. „Иди, примири се с брата си, дай всичко на него, а ти работи и се прехранвай с труда си.“ Той послушал този Глас и тръгнал към дома на брата си. В това време Божественото проговорило и на малкия брат. Той си казал: „Дотегна ми вече тази свада! От толкова години съм скаран с брата си. Какво спечелих от това? Я да отида при него, да се помирим и да му кажа, че всичко бащино давам на него. За мене е достатъчно това, което имам“. Казано – свършено! Запътил се към брата си да се помирят. На пътя се срещат и двамата. Големият казал: „Брат­ко, ида да се помирим. Всичко, което взех от баща си, давам на тебе. Аз ще се прех­ранвам от собствения си труд“. „И аз от своя страна реших да направя същото“ – казал малкият брат. „Тогава хайде и двамата да работим заедно!“ Събират се двамата братя, помиряват се и започват обща работа. Ето начина, по който и вие трябва да решавате всички мъчнотии и недоразумения в себе си. (54/стр. 24, 25)

Едно трябва да станем с Бога, с Неговата Любов и Мъдрост, да чуваме Словото Му и да го прилагаме. (72/стр. 212)

Сега вие можете да казвате: „Това ми казва Господ, онова ми казва Господ“. Господ може да ви говори всеки ден, но какво прилагате от това, което Той ви говори? За мене е важно това, което съм приложил. Аз трябва да направя скъпоценни камъни от това, което Господ ми е говорил. (11/стр. 77)

Казва ми Господ: „Не прави това!“. „Добре, Господи, няма да го направя.“ Но трябва да си кажа: „Господ ми каза да не правя това, но затуй пък трябва да направя нещо, което съответства на него. Трябва да направя това, което Той иска“. Това ще ми донесе една радост. Това са скъпоценните камъни – да направим това, което Божественото изисква от нас.

(11/стр. 77)

Моят Глас е за много малко хора… Ако чуете Гласа ми, можете ли да изпълните това, което ви казвам? (3/стр. 59)

Който не послуша,
всякога губи

Представете си, че нещо отвътре ви казва да станете в четири часа сутринта, да се помолите, да помогнете малко на жена си. Вие лежите и не се поддавате на този Глас. Не само това, но даже намирате, че е безсмислено да ставате толкова рано да мръзнете. Обаче, като не изпълните това, което ви се подшушва, целия ден сте недоволни от себе си. (61/стр. 164)

Послушание се иска от ученика. Каже ли ви Духът да станете, веднага станете. „Вървете напред!“ – веднага бъдете готови за път. Най-малкото непослушание води към лоши последствия. Ако Духът ви каже да се качите на върха, ще се качите, без да питате защо и за какво. Който може да се качва по високите места, той може да бъде ученик. (55/стр. 391)

Една сестра разправяше една своя опит­ност. Като се връщала от Витоша…, минала през с. Драгалевци. През целия път изпитвала голяма жажда. На площада тя видяла една чешма, към която веднага се отправила с намерение да пие малко вода, две-три глътки само, да накваси гърлото си. В този момент нещо отвътре казало: „Не се спирай да пиеш вода! Върви по пътя си!“. Гласът бил категоричен, но тя си казала: „Само две-три глътки!“. Спряла се пред чешмата, от която текло изобилно вода, и за да не пие направо от нея, помолила едно младо момиче да услужи със стомната си. Едва докоснала гърлото на стомната до устата си, нещо я бутнало и тя изпуснала стомната на земята. Стои тя пред счупената стомна пак жадна, но сега мисли как да изправи погрешката си – пет пари няма в джоба си. Най-после взела адреса на младото момиче и продължила пътя си. На другия ден купила нова стомна от града и я занесла на селянката. Така изправила тя погрешката на своето непослушание.

(55/стр. 390, 391)

Някой път правиш нещо, нещо ти казва: „Недей“. Аз съм срещал и хиляди хора са ми разправяли своята опитност, и всеки, който не е послушал онова, което вътре му е говорило, винаги пострадвал.

(64/стр. 106)

Един офицер, участвал в миналата война, разправяше следната опитност: „При едно голямо сражение бях на първа линия. Нещо ми нашепваше: „Премести се две крачки назад“. Аз не послушах този Глас и след няколко минути ме раниха. Ако бях направил две-три крачки назад, куршумът нямаше да ме засегне“.

(26/стр. 241)

Преди повече от 20 години при Варненската мъжка гимназия имаше един учител грък, който строеше по това време втори етаж на къщата си. Една вечер сънува, че някой му казва да не довършва къщата си, защото ще умре. Той повярва на съня си и издигна нагоре една пос­тройка, която приспособи за гълъбарник, а сам той остана да живее в първия етаж на къщата си. Другарите му се смееха, наричаха го суеверен и най-после след 12 години той се убеди да изпъди гълъбите от къщата, и издигна втори етаж. Щом свърши етажа, той умря. (39/стр. 28, 29)

Изпълнение на Свещената Воля Божия

Бог говори на всеки, който Го слуша и върши Неговата Воля. (79/стр. 256)

Едно от важните качества на ученика е Послушанието. И това значи да се вслушваш в себе си, да чуеш какво ти говори Бог отвътре и да го изпълниш. Ученикът трябва да има Послушание спрямо Божия Глас, говорещ му отвътре, трябва да възприема Божиите мисли и да изпълнява Волята Божия. (17/стр. 450)

Любовта към Бога се изразява по три начина: да слушаш, да чуваш Божия Глас, да го възприемаш в себе си и да изпълняваш Неговата Воля. Това значи истински просветен човек. (56/стр. 55)

…Бога… На ония, които са искали да вършат Неговата Воля, Той мислено им е подсказвал какво трябва да направят, но никога не им се е налагал. (39/стр. 291)

Бог дава само подтик на човека, а работата и усилието са от него. Чуете ли Гласа на Бога да казва: „Стани!“ – стани и започни да работиш. Не чакай повторно да те събуждат. „Ама защо трябва да стана?“ Стани и не питай. (65/стр. 224)

Ти имаш едно желание. Помислил ли си как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от Великата Душа, работи върху нея. Някой казва: „Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене“. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата!

(70/лек. 14: стр. 17)

…Щом Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Бог ти заповядва. (11/стр. 235)

Дохожда ти някоя мисъл да станеш, да излезеш вън и да се помолиш на Бога. Не отлагай, стани! Или нещо отвътре ти казва: „Иди в еди-коя си къща, там живее една бедна вдовица, помогни !“. Стани веднага, похлопай на вратата и помогни ! Друг път нещо ти нашепва: „Прочети еди-коя си книга!“. Не отлагай, прочети я! Каквото хубаво и добро ти се нашепва отвътре, направи го, не отлагай, то е ра­зумно. В Разумността всякога има плод.

(47/лек. 1: стр. 27)

Да бъдем верни – каквото Господ каже, направи го. (77/стр. 328)

Ще съзнавате, че Господ е във вас, ще слушате Неговия Свещен Глас; ще бъдете верни, няма нито на йота да отстъпвате от това, което ви говори. (28/стр. 134)

…Като дойде Господ, каквото ни каже, ние… ще употребим всички сили да го изпълним точно. И няма да пожалим нито средства, нито нищо, ще изпълним всичко и като се върнем, ще кажем: „Господи, изпълнихме, сторихме Волята Ти тъй, както Ти каза“. (18/стр. 150, 151)