2. ВЪТРЕШНОТО РЪКОВОДСТВО
2. ВЪТРЕШНОТО РЪКОВОДСТВО
Има нещо, което ни ръководи
Щастлив е само онзи, който има Вътрешно Ръководство и по него върви.
(78/стр. 42, 43)
Същината на човека се крие в неговото съзнание, което всеки ден го повдига все по-високо и го напътва в живота му. То му нашепва какво да прави, как и кога да се прояви. (14/стр. 24)
В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго освен неговото Ръководно Начало. Някои го наричат още Интуиция, Ангел Пазител и др. Който слуша Гласа на своята Интуиция, работите му се нареждат добре. Престане ли да слуша този Глас, всичко на зле върви. (14/стр. 24)
Ако искате да бъдете свободни, дръжте връзката си със своето Ръководно Начало. Това не значи, че няма да се натъквате на мъчнотии. Ще минавате през мъчнотии, през страдания, но лесно ще се справяте. (14/стр. 24)
…Има нещо, което ни ръководи. Туй, което ни говори, е толкова красиво! И когато заговори то на един човек, в каквото положение и да е, където и да е, той няма да изгуби присъствието на духа си.
(70/лек. 1: стр. 19)
Всеки ученик, който се е събудил за Божественото, влиза във връзка със своя Вътрешен Учител и следва съветите му. Този Учител ще му даде методи как да работи. Той ще го вдъхнови, ще събуди в него всички сили, дарби и способности за работа. (66/стр. 95)
Има нещо в нас, което ни обяснява какво нещо е духовният свят. Ние трябва да се подчиняваме на това Вътрешно Ръководство. Тогава ще имаме естествен живот. (42/стр. 252)
Това Вътрешно Ръководство у човека, което се проявява като Тих Глас, като Светлина или като чувство, ние наричаме вътрешен барометър. Слушайте този барометър. Ако го слушате, ще имате по-малко страдания. (9/стр. 11)
…Вътрешното чувство в човека… никога не лъже… Например ставаш рано бодър, здрав и гледаш, че времето е хубаво. Решаваш да отидеш на Витоша. Отвътре нещо ти подсказва да не отиваш този ден, но ти не слушаш. Взимаш раницата си и тръгваш. Едва стигаш на върха и времето се разваля: започва да вали сняг, явява се буря, виелица. Връщаш се назад съвсем измръзнал, мокър, обрулен от вятъра. Ако не вземеш мерки да се стоплиш, може така да се простудиш, че с месеци да лежиш болен. Вътрешното Ръководство подсказва на човека какво трябва да прави. Слушайте Гласа на това Ръководство! (15/стр. 115)
Някой тръгва на работа, но Вътрешният Глас му казва: „Не излизай днес на работа“. „Защо?“ „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ „Не, не ме е страх. Аз съм герой.“ Излиза на работа и се случва точно така, както му се каза. Той се бори с вятъра и бурята, пада, става, докато най-после се връща у дома си изнемощял, измъчен и казва: „Много изгубих днес!“.
(9/стр. 10, 11)
Вслушвай се в своя
Вътрешен Глас
Каквото и да мислите, чувствате и вършите, винаги се вслушвайте във вашия Вътрешен Глас. (59/стр. 65)
Не питайте какво е казал този или онзи философ, но се вслушвайте в своя Вътрешен Глас. Не подражавайте на другите, но бъдете верни на себе си.
(100/стр. 217)
Помнете: Всеки човек трябва да служи на Любовта според своите вътрешни разбирания, а не според това какво му се диктува отвън. Слушайте Вътрешния си Глас. Той говори в името на Любовта.
(26/стр. 112)
Ти стоиш пред един въпрос, искаш да го разрешиш правилно. Отвътре нещо ти нашепва как да постъпиш, но дохожда някой от вън и дава криво направление на мисълта ти. Щом го послушаш, виждаш, че си сгрешил. Като знаеш това, давай ухо на Вътрешния Глас в себе си, а не на своята мисъл или на своето чувство. Те са твоите външни съветници, които лесно могат да те заблудят. (12/стр. 72)
Каже ли ти Вътрешният Глас да не предприемаш нещо, слушай го. Но ти започваш да философстваш, че времената са добри, че условията са благоприятни за тази работа, и като постъпиш по своя ум, виждаш, че не си на прав път.
(12/стр. 72)
В света има един Велик Закон, който върши всичко. Сега ще се повърнем към истинските данни, които потвърждават този Закон. Някой ден ти искаш да четеш една книга, но този Закон ти казва: „Не чети днес тази книга!“. Ти казваш: „Не, аз днес съм разположен да я чета“. Друг път той ти казва: „Днес не започвай тази работа! Не ходи днес на работа!“. Или: „Не минавай по тази улица!“. У всички хора [го] има този Вътрешен Глас, но те не смеят да го признаят. Ти искаш да се скараш с някой човек, но този Глас ти казва: „Недей, постъпи благородно! Бъди търпелив!“. (71/лек. 18: стр. 18)
Следователно искате ли да се справите разумно със съдбата си, вслушвайте се в Божествения Закон, който във всички случаи ви нашепва как трябва да постъпвате. Ти бързаш, искаш в няколко години да станеш учен. Нещо в тебе ти нашепва: „Не бързай!“. Щом чуеш този Глас, вслушай се в него и не бързай. Бързаш ли, ще се осакатиш. Ти започваш една работа, но я отлагаш, вижда ти се мъчна. Този Глас ти нашепва: „Побързай малко, не отлагай!“. Някога седиш и не знаеш какво да правиш. Този Глас ти казва: „Спри! Чакай, докато въпросът се изясни“. Някога си затворил спирачките и се чудиш защо работата ти не върви. Изведнъж чуваш, Гласът ти нашепва: „Отвори спирачките!“. Каквото Гласът ти каже, слушай го. Така именно съдбата ще разбере, че има работа с умен човек, и ще бъде по-снизходителна към тебе. (99/стр. 216, 217)
Има нещо скрито в дълбочината на душата ви, което говори, което решава всичко. Има един Вътрешен Глас във вас, който ви казва: „Стани, събуди се…“.
(70/лек. 22: стр. 34)
Някой обича да се облича много богато. Този Глас казва: „Престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи! Нека друг гради, ти имаш достатъчно“. (70/лек. 22: стр. 34)
Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя Вътрешен Глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. (19/стр. 184)
Интуицията е Вътрешният Пътеводител
…Ако вие се вслушвате в себе си, ще знаете, че Природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие, и ако го слушате, няма да грешите. (7/стр. 235)
Интуицията е Вътрешният Пътеводител. Тя води човека в Правия Път, посочва му какво да работи, какви връзки да прави с хората и т.н. (76/стр. 176)
Интуицията е огнище, средоточие, дето се събират множество Разумни Същества и осведомяват човека. Те го насочват в Правия Път… Интуицията е Божествено чувство. (33/стр. 232, 233)
Вярвайте в Божественото. Чрез него ще схващате интуитивно нещата. Интуицията е Божествено чувство в човека. Тя му говори с Тих Глас и го предпазва от лоши мисли и деяния. (35/стр. 101, 102)
Вслушвайте се в Интуицията си и ще бъдете близо до Истината. Когато разсъждавате и философствате много, по този начин вие можете да уредите само материалните си работи, но не и Божествените. Божествените работи се уреждат само чрез Интуицията. Първо ще повикате Божествената Интуиция, а после – разума като слуга на Божественото. Интуицията ще урежда работите ви в Божествения свят, а за физическия свят тя ще събира сведения от разума, който ще играе служба на секретар. Божественото показва Новите пътища, през които човек трябва да мине. (59/стр. 111)
Великите хора, на които работите винаги са вървели успешно, са минали по вътрешния път на Интуицията. При страдания и мъчнотии в живота си те винаги са се справяли с Интуицията си.
(59/стр. 111)
Следователно, когато се намерите пред някакво страдание или някаква болест, не философствайте много защо и как е дошла болестта, но отправете ума си към Бога, към своята Интуиция и оттам ще получите съвет какво да правите. Не бързайте да викате лекар. По-добър лекар от Интуицията няма. Не се плашете от болестта или от страданието. Те идват при вас да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите.
(59/стр. 111, 112)
Вслушвайте се във Вътрешното си чувство, което всякога ви подсказва какво да ядете, къде да отидете, с кого да дружите и т.н. (19/стр. 250)
Отиваш ли в магазин да купуваш нещо, вслушай се в своето Вътрешно чувство имаш ли разположение към човека, от когото купуваш. Свързваш ли приятелство с хората, прилагай същия закон. Свързвай приятелство с хора, към които имаш добро разположение.
(19/стр. 250, 251)
Слуша ли Интуицията си, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя Вътрешен Глас как да постъпи с него. Каже ли нещо отвътре да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати всякаква буря. Щом разположението му се върне, тя може да го пита каквото иска.
(19/стр. 184)
Като регулирате нервната си система, вие ще развиете Интуицията си, която ще ви подсказва какво ще ви се случи. Ако сте умни, ще се вслушвате в Гласа на Интуицията си и ще се предпазвате от много злини и нещастия. (79/стр. 18)
…Вътре във вас има известни инструменти, с които ви предупреждават за това, което има да ви се случи в живота. Такъв един инструмент например е вашата Интуиция. Тя често ви предупреждава, казва ви: „Бъдете внимателни, ще ви се случи нещо!“. Внимателни в какво? Ако сте в някой град, ще пътувате по краищата, а не по средата, защото, ако вървите по средата, може да ви прегази някоя кола. Вие трябва да развивате Интуицията в себе си! Тя не се проявява като мисъл в мозъка, но като едно дълбоко Вътрешно чувство, като едно Вътрешно пришепване. То не излиза и из гортана*, но е едно чувство, което излиза някъде изпод лъжичката. То ви пришепва тихо и спокойно, казва ви само да бъдете внимателни.
(1/стр. 142)
Един български офицер разправяше една своя опитност от миналата война за силата на Интуицията. Той бил началник на гарнизон и като такъв получил заповед да вземе два взвода от своите войници и да излезе с тях срещу неприятеля. Той избрал едно място за позиция, което се оказало много благоприятно. Колкото да ги обстрелвал неприятелят, нито един от войниците не пострадал. Целият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсил място да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: „Не спирай на старото място. Намери сега ново място, по-далеч от вчерашното“. Той казал на войниците си да се отдалечат от това място, но те отговорили: „Господин началник, добро е това място, не мърдаме оттук“. Обаче офицерът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мястото, дето били войниците, и една част от тях убила, а друга – ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат.
Значи, има нещо в човека, което постоянно му нашепва какво трябва да прави. Това е неговата Интуиция. Докато се вслушва в своето Вътрешно чувство, в своята Интуиция, човек всякога ще бъде добре. (19/стр. 182, 183)
Интуицията е Божествена, чрез нея ти знаеш със сигурност за нещата. Това е цяла наука, която трябва да се изучи. Намираш се в безизходно положение, пътят ти се губи в мъгла, но чувстваш, че ще излезеш от това положение, и така става. Има един закон: посредством Интуицията ще слушаш себе си… Например чрез Интуиция аз зная какво ще ми се случи след 10 години. (83/стр. 41)
(Братът попита: „Дали мога да уповавам на своята Интуиция?“.)
Можете, но не смесвайте обективните разсъждения с Интуицията. Тя е непосредствено схващане на една Реалност; и няма колебание, и няма двоумение, и няма раздвояване на съзнанието.
(83/стр. 41)
Разрешението е вътре в самия човек. Вътре в нас има едно място, където добиваме ясна представа как трябва да постъпим. Отвън можеш да намериш метод, но след 80 години, а отвътре ще го намериш още на първата година… (83/стр. 41, 42)
Интуицията е вложена във всеки човек, но трябва да се развие чрез ред упражнения и опити. В началото е възможно да претърпявате неуспех, но постепенно вашата Интуиция ще се засили. Упражненията и опитите могат да бъдат най-различни. Например концентрирайте се да узнаете дали приятелят ви е в дома си: съсредоточете се и вижте каква мисъл най-напред ще ви изпъкне, после ще отидете да проверите дали е там, или не. Ето друго упражнение: като получите писмо, подръжте го известно време, поставете го върху челото си и мислете, за да познаете съдържанието му. Или направете един друг по-прост опит с кутия. Можете да не познаете какво има в нея, но можете да познаете дали е празна, или пълна. Ако кутията е пълна, вие ще чувствате в слънчевия възел пълнота… Ако е празна, ще изпитвате празнота…
(83/стр. 42, 43)
Представете си, че като ученик, вие изпаднете в чужд град, нямате пари, нямате работа, нямате познати, ходите натук-натам, отникъде не можете да намерите хляб да си хапнете. Така прекарвате три дена. Направете следния опит: вдълбочете се в себе си и ще почувствате още колко време ще гладувате. Като се вдълбочите в себе си, отвътре ще ви се отговори кога и по какъв начин ще получите хляб. (58/стр. 28)
Изключително важно е да помислите върху живота си и да успеете да видите добре ли ще го прекарате, или зле… Някой път, като погледнем към живота си, усещаме присъствие на нещо тъмно, значи някакви препятствия ще ни се случат. С Интуицията можем да намерим веднага отговор отвътре. Разумните Същества имат отговор на това, което търсим; този въпрос е разрешен за тях. (83/стр. 43)
Божественото е Вътрешният Учител и Лекар
С Вяра ни говори Азът. Той е Божественото в нас. (3/стр. 114)
Щом намери Божественото Начало в себе си, човек става свободен. Даде ли път на Божественото, той може да каже, че е чул Божия Глас в себе си… (80/стр. 157)
„Слушайте него!“ Кого? Божественото вътре във вас. То е, което създава характера. (69/стр. 126)
Чуете ли Гласа на Божественото в себе си, вие можете вече да се надявате на всичко. Без него няма развитие, няма успех, няма знание, няма радост, няма Светлина. (10/стр. 20)
Трябва да се учите. „От кого?“ От Бога. „Защо?“ Защото Бог е Любов. И ако се вслушвате в Божественото Начало, вие можете да учите. Тогава животът ви ще се превърне на песен. (43/стр. 152)
Няма по-хубаво нещо от това да се свърже човек с Бога. Ние обаче не разбираме да се направи връзка с обикновения Бог, както Го схващат религиозните хора, но подразбираме връзка с Възвишеното, Тихото състояние у човека, което всякога му посочва Правия Път в живота. Това Божествено Начало говори във всички хора, били те царе, князе, министри, светии или най-последни бедняци.
(47/лек. 8: стр. 26)
За всеки човек има специални методи… Човек ще се домогне до тези методи чрез своя Вътрешен Учител и Лекар. Слушайте своя Вътрешен Учител и Лекар, т.е. Божественото в себе си. Така ще изправите всичките си недостатъци; каквото не сте развили, ще го развиете.
(75/стр. 155, 156)
Божественото Съзнание всякога ни нашепва какво трябва да правим. Някога хората прекъсват течението на хубавите мисли в себе си, но Божественото в тях ги запитва: „Защо прекъсна хубавото, красивото в себе си?“. „Какво да направим, Господи?“ „Престанете да прекъсвате течението на хубавите мисли в себе си и Аз ще поправя всичко.“ (47/лек. 6: стр. 27)
…Има случаи в живота, когато и като прави добро, човек може да носи лоши последствия. Той трябва да знае кога да прави добро и кога да не прави. В правене на доброто човек трябва да бъде умен, да се вслушва в Божественото Начало в себе си. (60/стр. 311)
Иска ли да изпълни правилно своите задачи, човек трябва да се вслушва в Божественото в себе си. (20/стр. 12)
Всеки ден ни се дават известни упътвания. Започваш да ядеш, нещо ти казва: „Стига вече!“. Спечелиш хиляда лева, мислиш как да спечелиш още, нещо ти казва: „Достатъчно са толкова!“. Пишеш някаква работа, нещо ти казва: „Спри, не продължавай повече!“. Съвременните хора не се поддават на тия упътвания… Щом нещо ви каже да спрете, послушайте този Глас. Вие трябва да се подчинявате на Божественото в себе си. (59/стр. 260)
Божественото в човека постоянно му нашепва кое е добро и кое зло, като му казва, че като същество, което се движи между два полюса, трябва да бъде внимателен, да се контролира. (53/стр. 182, 183)
Божественото говори няколко пъти на човека… Веднъж се говори на сърцето му, втори път – на ума му, трети път – на волята му… (24/стр. 123)
…Висшето Съзнание… всякога е тихо и спокойно. И когато човек е развълнуван, обезсърчен, тази малка Светлинка – Божественото Съзнание – казва на човешкото съзнание: „Не бой се, всичко ще се свърши добре!“. Ти се спираш, но то казва: „Не бой се!“. Ти философстваш, питаш как ще се свърши тази работа. „Добре ще се свърши“ – само толкова казва Божественото Съзнание, но ти чувстваш дълбоко в себе си едно спокойствие. (1/стр. 264)
Божественото седи в следното: когато си най-развълнуван, в тебе ще дойде една Божествена мисъл и Бог ще ти проговори. Тогава всичко у тебе утихва и ти се решаваш да измениш живота си. Това е Божественото Начало. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява и казва: „Може ли това, малкото нещо, което ви проговори, да е Бог?“. …Всеки човек, който мисли така, той е един невежа.
(88/стр. 219)
Божественото в нас не говори като някоя гръмотевица, но говори тихо и някой път, като сгрешим, то казва: „Няма нищо, има начини да се поправи тази погрешка“. (70/лек. 33: стр. 28)
Желая ви сега да живеете в Божественото, което може да ви обнови, да ви освободи от всичко старо и нечисто, за да чуете в себе си Гласа: „Аз съм“. Чуете ли този Глас, свободно можете да започнете работата си. Този Глас е Гласът на Божественото, което внася радост и оживяване. Този Глас обновява човека.
(66/стр. 141)
Коя мисъл остана в ума ви като най-
важна? Мисълта за Божественото. Вие не се безпокойте как ще се разреши въпросът. Той ще се разреши по един естествен път, но всички трябва да бъдете готови, когато Божественото говори във вас, да го слушате. (28/стр. 137)
Който се е научил да слуша Гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. „Ама защо светът е създаден така? Защо съществува злото?“ Защото не слушаш Гласа на Божественото.
(29/стр. 186, 187)
…Докато майка ти и баща ти говорят, радвай се; докато брат ти и сестра ти говорят, радвай се… Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли Гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне. (57/стр. 121, 122)
Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. (70/лек. 22: стр. 35)
Когато Божественото проговори в човека, той е в сила всичко да направи. В него се разкриват сили, способности, възможности. Той става творец, чудеса може да направи. (38/стр. 92)
Успехът е в слушане на Разумното Начало
В човека има едно чувство, аз го наричам: то е барометър, то е пътеводител, една справочна книга. Всеки един от вас има едно такова чувство. Никога не се отдалечавайте от съветите на туй ваше чувство, което ви говори в душата ви. Не зная как може да го наречете. Някои го наричат Ангел Хранител, Пътеводител, Учител. Това чувство е Разумното в човека. Ако го слушате, можете много лесно да минете през живота си. (98/стр. 235)
…Това, Разумното в нас, е хубавото, което ни говори. И трябва да го слушаме. И в това е успехът на всяка една душа, която е дошла на Земята, която се е въплътила на Земята. Там е и вашият успех.
(82/стр. 14)
В душата на ученика винаги трябва да говори Великото Разумно Начало. Така той е свободен и в душата му настъпва Дълбок Мир. (17/стр. 89)
Пожелавам ви да чуете Първата дума на Великото Разумно Начало! Тя ще бъде не отвън, а отвътре. Казано е: „Който чуе Гласа Му, ще оживее“. Като чуете Първата дума, това е Новораждане.
(17/стр. 88, 89)
Ум, сърце, душа и дух
са приятели твои
Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели за човека са. Вслушвай се в наставленията на духа си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. (63/стр. 71)
Душата и духът, това са Принципи, които живеят, и на тях трябва да разчитаме, понеже Бог се проявява напълно чрез нашия дух и нашата душа. Ако бихме слушали духа и душата си, тогава щяхме да имаме между нас единство, …щяхме да слушаме Гласа Божий и да изпълняваме Неговата Воля. (42/стр. 192)
„Бог е Дух.“ …Духът, това е проявеният Бог, Който ни се представя в Своята Пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно душата ще ни говори за Духа, а Духът – за Бога. Душата ще говори на сърцата и умовете ни. Това е цяла наука! (47/лек. 6: стр. 30)
Вършете всичко по побуждението на Любовта. Любовта да бъде най-великото побуждение на душата ви. По 3 пъти на ден се вслушвайте в побужденията на душата по 1 секунда. Те са най-ценните неща, които Любовта ще ви даде.
(95/стр. 135, 136)
Човек винаги трябва да бъде внимателен на онова нашепване на нашето сърце. Всякога ни нашепва нашето сърце хубаво… Каквото сърцето нашепва, умът трябва да направи. (81/стр. 284, 285)
Смели бъдете, но се вслушвайте в своето Добро сърце… Следователно учениците на Новото Учение трябва да се вслушват в Гласа на Доброто сърце, в Гласа на Божественото Начало в себе си.
(59/стр. 193)
Младият има само едно разбиране за живота. Той се ръководи от своите вътрешни чувства, от Гласа на своето Разумно сърце. Каквото сърцето му каже да направи, така постъпва. (60/стр. 137)
Вслушвайте се в онова, което умът и сърцето ви говорят, за да разберете каква сила се крие в тях. Лесно е да се каже, че не можете да направите това или онова, и да не работите. Приложете вашата мисъл и вашата Любов в действие. (96/стр. 288)
Вслушвайте се в Божията Любов. Вслушвайте се във всичко добро и красиво, което е вложено във вашия ум и във вашето сърце. (96/стр. 312)
Приеми Божествените
мисли и идеи
Вслушвай се в Новите идеи, които ти се нашепват отвътре. (17/стр. 357)
Бог ни говори в настоящето, но Той никога не повтаря. Той говори веднъж на ума, втори път на сърцето и трети път на волята. Ти ако не си слушал, ако не си възприел – въпросът е свършен. Тази идея ти не можеш да възприемеш друг ден – тя е само за днес, за друг ден – друга идея, за трети ден – трета идея и т.н. (8/стр. 150)
Пита някой: „Как да прогресирам?“. Казвам: Доколко си прогресирал, ще познаеш по това колко Божествени идеи си възприел от Бога и колко от тях си реализирал. В това седи ценността на човешкия характер. Качествата на идеите и броят им определя характера ти. (8/стр. 150)
Дойде ли при тебе една Божествена идея, това е един знаменит ден, това е един велик ден, ако я възприемеш. Няма по-велико нещо от това. Тази идея може да се разрасне дотолкова, че да направи от тебе една велика душа. (8/стр. 150, 151)
Всички хора трябва да се стремят към това именно правилно да възприемат мислите, които идат от Възвишения свят.
(78/стр. 68)
В който момент дойде една Божествена мисъл в ума ви, той е най-благоприятният. Изпуснете ли този момент, мисълта минава и заминава, без да даде своя плод. Ако Духът днес ви проговори, не е ли този момент най-благоприятен?
(55/стр. 159, 160)
…Сутрин, като станете, ще внимавате дохожда ли в ума ви някоя Нова Божествена мисъл. Дойде ли в ума ви една Нова мисъл, колкото и да е малка тя, вие ще се държите за нея. Приятно е, когато човек става рано сутрин и Господ му заговори, а той се вслушва с притаено внимание в тази Нова мисъл! Дойде ли тази мисъл във вас, животът ви се осмисля. От тази мисъл зависи работата, която ще свършите през деня. (28/стр. 228)
И ако проникне някоя Възвишена Божествена мисъл във вас, кажете: „Слушам, Господи, готов съм да изпълня Твоята Воля!“. И Той ще проговори тъй нежно, както е говорил на Пророк Илия…
(73/стр. 204)
Дай път на добрите
подтици и стремежи
И тъй, вслушвайте се в своя Вътрешен Глас, в онова Дълбоко Вътрешно чувство, което някога се явява като силен подтик да направите нещо. Щом почувствате този подтик в себе си, веднага мислите и чувствата ви се хармонизират. (9/стр. 11)
Всеки малък подтик към доброто е Свещен тласък в човешкия живот. Вслушвайте се и в най-малките добри подтици в себе си и ги прилагайте. Хората се отказват от приложението на малките подтици към добро, защото, от една страна, ги омаловажават, а от друга, не могат да дочакат резултатите. Те бързат, искат да имат резултат още в момента. Това е невъзможно. (46/стр. 247, 248)
Не се занимавайте с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки… Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи. (15/стр. 299, 300)
В Свещени минути в глъбините на човешката душа проговорва нещо чисто и възвишено и в човека се събужда стремеж да живее за Красотата, Истината и Доброто. Останете верни на този Вътрешен Глас, който иде от Истинското ви естество. (17/стр. 389)
Следвай Гласа на Любовта
Любовта носи живот. Тя носи Съзнателния живот, който се развива правилно. Който чуе Разумния Глас, Гласа на Любовта, той ще я последва. Животът, който Любовта носи, иде от вътре.
(80/стр. 39)
Слушайте Гласа на Любовта и ще приемете Истинския живот.
Слушайте Гласа на Истината и тя ще ви даде Абсолютната Свобода.
Слушайте Гласа на Мъдростта и тя ще ви даде необходимата Светлина.
Това е Великото благо, за което всички сте призвани в света. (19/стр. 316)
…Гласът на Божията Любов. Който чуе този Глас, той ще оживее. Днес всички хора очакват този Глас… (31/стр. 183, 184)
Любовта си служи с най-тихия Глас, какъвто съществува в Битието. Няма по-тих Глас от нейния. За да чувате Тихия Глас на Любовта, трябва да имате добре развито ухо, добре нагласен ум. (2/стр. 138)
Любовта… Ако е нужно да каже нещо, тя сама ще направи това. Тя не се нуждае от преводчици. Тя знае всички езици и ако иска да ти открие нещо, ще ти говори на твоя език и ти ще я разбереш. Когато Любовта говори, всички я разбират.
(2/стр. 68)
Любовта сама иде при нас. Ние трябва да схванем момента, когато тя ще ни посети. Тя може да дойде днес, утре или след година – ще чакаш с търпение.
(2/стр. 73)
Ако ходиш с Любов и всякога я слушаш, всичко ще разбереш добре, ще придобиеш онова Знание, което произтича от нея. (2/стр. 74)
Няма по-велико нещо от Любовта. Докато Любовта говори, всичко имаш на разположение… Щом почне да ти говори, тя отваря пред тебе всички врати и ти я разбираш. (2/стр. 77)
…Апостолът… казва: „Езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне. Сега отчасти знаем“. Единственото нещо, което ще остане за вечни времена, е Любовта да говори, а ние да я слушаме. (2/стр. 73)
С какво трябва да се занимаваме? С онова, което Любовта ни говори всеки даден момент. Когато Любовта говори, ще оставиш всичко настрана и ще слушаш. (2/стр. 68)
Любовта трябва да те намери тих и спокоен… Тя ще ти каже: „Иди по този път“. Няма да питаш кога ще стигнеш, ще имаш ли мъчнотии. Ще вървиш в пътя без съмнение и страх. Ще имаш мъчнотии, ще минеш през огън, но ще вървиш напред. Ще минеш през огнената пещ както тримата момци, но ще излезеш здрав и читав, косъм няма да падне от главата ти. Ще слушаш Гласа на Любовта и докато си с нея, ще бъдеш вън от всякаква опасност. (35/стр. 211)
Ако ние разбираме Любовта, Любовта е онзи език, който ще проговори на целия свят. Ако ние не може да проговорим с езика на Любовта, тогава ще имаме обикновения живот. Ако проговори чрез нас Любовта, тогава Бог чрез нас ще работи. То е Възкресението в света.
(86/стр. 396)
Велика е вашата
Майка Природа
Понеже сегашният слух не е така добре развит, ние мислим, че Природата не говори. Но тя говори отлично, много хубаво и красноречиво говори.
(30/стр. 68, 69)
И тя е Велика, Велика е вашата Майка Природа! …В мълчанието именно има смисъл. Чул ли си в това мълчание Гласа на твоята Майка, който Глас иде от дълбочините на душата? Този Глас е спокоен и ще ти проговори тъй тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този Глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил 10 джобура със сълзи. Това проговаряне на този Глас ние наричаме тук, на Земята, Любов, Обич и т.н. (3/стр. 25, 26)
Този Глас предизвиква в човека моментално магическо променение. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на Земята, може да се намираш на умиране, но проговори ли ти този Глас, у тебе веднага се заражда едно съживяване. Вие търсите Тайната, Истината на живота някъде вън и ми казвате: „Научи ни как да я намерим!“. Научете се да разбирате себе си и да намирате тази Тайна в себе си. (3/стр. 26)
…Когато дойде Божествената Любов, човек трябва да бъде с отворени уши, да слуша Гласа на Разумната Природа и да отговаря. (33/стр. 339, 340)
Природата, която действа върху вас, е Жива. Мнозина казват: „Няма по-добра учителка от Природата“. Поне аз не съм намерил по-добра учителка от нея. Ако вие я слушате, тя може да ви даде ценни внушения и ценни упътвания, може да изправи почти всичките ваши погрешки, да направи живота ви на Земята разумен, даже и щастлив. (1/стр. 390)
…Природата. Тя работи върху вас, но и вие трябва да бъдете в съгласие с нея. Каже ли ви, че пътят, по който вървите, не е прав, не се противопоставяйте. Вслушвайте се в думите и изправяйте пътя си. (46/стр. 307)
Природата всякога предупреждава човека за онова, което предстои да му се случи. Достатъчно е човек да се вслушва в онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мерки. Като разбира езика на Природата, човек сам ще бъде лекар на душата и на тялото си.
(41/стр. 217)
И тъй, искате ли да се развивате правилно, влезте във връзка с Природата… В широката и необятна сцена на Природата човек е актьор, който, колкото и да знае ролята си, все пак се нуждае от помощта на суфльора. Ако суфльорът не му подсказва какво да говори, той съвсем ще пропадне. Слушайте внимателно какво ви нашепва Природата и всякога изпълнявайте нейните съвети. (46/стр. 59)
Възвишените Същества
се грижат за вас
Светът, който е над нас, има грижа за всичко, което става в по-долните светове от него. Там полагат всички грижи за нас да регулират нашите мисли, чувства и постъпки. …Като се вслушва в съветите на Разумните Същества, човек се свързва с тях, а същевременно и с духовния свят.
(20/стр. 12, 13)
Радвайте се, че сте свързани с духовния свят и с Разумните Същества, които постоянно ви говорят и напътват. Докато те ви дават съвети, вие сте на Прав Път.
(20/стр. 13)
…Човек… за него са определени Същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате Гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас. (19/стр. 315)
Ако не можете да оправите работата си, оставете я на Разумните Същества, те ще я оправят. Какъвто съвет ви дадат те, изпълнете го. (35/стр. 211)
Любовта свързва съществата от физическия свят с тези от духовния и от умствения свят. Не е достатъчно да виждате тези Същества. Важно е да чувате техния говор. Като се намерите в мъчнотия или затруднение, те започват да ви нашепват нещо. Вслушвайте се в говора им и изпълнявайте каквото ви казват. Те ще ви кажат точно кога и как ще разрешите мъчнотията си. Ако имате Интуиция, вие ще влезете във връзка с тях и ще се ползвате от съветите им. (79/стр. 88)
Съществата, които са завършили своето развитие, изпращат своята Любов към нас. Трябва да се свържем с тях… Когато сте в мрак, когато сте нападнати от изостанали същества, ще дойде една Светла душа при вас, ще ви каже нещо, ще ви донесе една Нова идея. (16/стр. 282)
…Съществата, които стоят по-високо от нас, които са завършили своята еволюция… Тези Същества са близо до вас, но за да ги почувствате, съзнанието ви трябва да се пробуди, да се прояви нежното чувство на живота във вас… При това положение, ако сте намислили да отидете, за пример, на Мусала, едно от тия Разумни Същества ще ви проговори и точно ще определи програмата на вашето пътуване. То ще ви каже в колко часа ще тръгнете, през кой път ще минете, на кой километър ще ви срещне мечка, но да не се уплашите и т.н. Тръгвате за Мусала и всичко става така, както ви се каза. След това ще ви се каже, че ще ви срещне един старец, който ще ви спре и ще се разговори с вас. По-нататък ще ви срещне млада мома, която ще ви се усмихне само. Вървите вие и наистина се случва точно така, както ви е било предсказано. Като се върнете [у] дома си, вие си спомняте всичко това и казвате: „Говори ли ми някой, или не?“. Говори ти, разбира се. (50/стр. 70, 71)
Това Същество прави и втори, и трети опит с вас. То казва: „Ще отидеш на еди-кое си място, ще разровиш там и ще намериш съкровище. После ще отидеш навътре в гората на разстояние около десет километра. Ще разровиш земята на това място и ще намериш един ценен ръкопис. Ще откриеш ключа на този ръкопис и ще го прочетеш“. (50/стр. 72)
Питам: Илюзия ли е това, или Реалност? Каквото ви се каже, всичко се сбъдва. Обаче, когато духовете говорят, не излиза така. Каквото духовете ви кажат, нищо не се сбъдва. Когато Разумните, Възвишените Същества ви говорят, всичко е абсолютно вярно без никакво изключение. (50/стр. 72)
Когато Бог иска да каже Своята Истина, всички Разумни Същества се съединяват… и изказват на човека туй, от което се нуждае. (70/лек. 15: стр. 26)
…Божиите пътища са неузнаваеми. Ти не знаеш кога Господ ще ти продиктува. Когато някой поет пише, ако вие сте Ясновидец, ще видите, че някой му диктува и той пише. …До него от лявата и от дясната му страна има Същества Възвишени, които знаят, и те диктуват, а той пише. Тогава той казва: „Дойде ми вдъхновение“. Значи, от горе е дошло нещо. (11/стр. 385, 386)
При прозрение в духовния свят… Това е някой Ангел, който е дошъл при човека. Когато иска да ти направи впечатление, ще се яви облечен в красивата си форма и ще ти се усмихне, а когато иска да те учи, той ще дойде съвсем семпъл, облечен с дреха в права линия, с мантия и с колан. Тогава всичко почва да говори на човека – треви, цветя, дървета, цялата полянка. Това Същество така учи човека.
(17/стр. 401)
Външната страна на Ангелите представя Ангелския говор. Казвате: „Какъв е Ангелският език?“. Внушенията, които имате, то е Ангелският език. Дойде ли ви някоя мисъл, то е езикът на Ангелите.
(82/стр. 188)
Нощните часове, когато хората заспят, са добри за размишление. Тогава ще влезете във връзка със Съществата, понеже има неща, които могат да се предадат, когато съзнанието е будно и отвън няма голям шум. Ако отвън се дига шум, тогава не може да се разбере онова, което Духът говори. (17/стр. 398)
Изгрее ли Слънцето на вашия живот, сърцето ви ще трепне, защото ще чуете Гласа на Бога, на всички Ангели, на всички Напреднали Братя. Тогава ще влезете във Великия град между Напредналите Разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена.
(16/стр. 103, 104)
Всеки има Ангел Ръководител
Всеки има по един Духовен Ръководител, който с велико търпение чака да изправим погрешките си. Сбъркаш, той ще ти покаже Пътя, ще ти прошепне и ти се опомняш; това продължава стотици векове, докато човек намери Пътя си и върви без отклонения. (17/стр. 381)
…Един Ангел слиза на Земята, за да води една грешна душа, да я изчисти и обърне към Бога. Ангелът тръгва подир човека, тихо му говори, съветва го как да живее, какво да прави, но човекът не го слуша, върви по пътя на своите низки желания. Ангелът го следва, мисли какъв метод да приложи за подигането му. Приложи един, втори метод – никакъв резултат. Най-после успява по някакъв начин да го подигне малко. Той върви напред, човекът – подир него. Дойдат до едно място, човекът кривне в друга посока и Ангелът се връща, следва го. Ден след ден, година след година минават, докато този човек обърне внимание на своя Ангел, подаде му ръката си и двамата тръгват напред. Ангелът се радва и цялото Небе се радва, че е спечелена една душа. (10/стр. 82, 83)
…Всеки човек има по един Ангел, по един Дух Напреднал, който го ръководи. Колцина от вас сте запознати с вашия Ръководител, който ви ръководи? Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна. Този Ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие да [се] учите, той се грижи вие да се просвещавате на Земята. (88/стр. 275)
Твоят Ангел Ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова трябва да слушаш какво говорят добрите хора.
(17/стр. 357)
Вътрешният Закон
предпазва човека
Аз съм гледал: някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица… Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. (64/стр. 126)
Търговец си, искаш да вършиш някакво предприятие с някой човек, но този Вътрешен Глас ти казва: „Не предприемай нищо!“. „Ама защо?“ „Не върши никаква работа с този човек, нищо няма да излезе от това!“ Искаш да отидеш в Америка, но този Вътрешен Глас ти казва: „Не бързай, не е време сега!“.
(71/лек. 19: стр. 25)
Един познат господин ми разправяше как се убедил, че трябва да вярва. По едно време той си направил хубава двуетажна къща и търсил наематели за един от етажите. Явил се един господин като наемател, но нещо отвътре му казало: „Не давай къщата си на този човек, той не обича да плаща“. Обаче външно този човек бил добре облечен, благовиден, внушавал доверие и затова той не послушал Гласа си и дал под наем етажа си именно на него. Гласът отвътре пак му нашепвал: „Този човек в първо време плаща, но после не плаща“. „Не, аз ще го заставя да плаща редовно.“ Както и да е, влязъл този господин в къщата му и платил само два-три месеца. Останалото време вече не плащал. Какво не правил той, докато най-после го извадил от къщата си. Така се научил той да вярва на Божественото в себе си. (45/стр. 151, 152)
За Разумния човек всичко говори. Разправяше ми един българин от Варненско следния случай: връща се той един ден от работа и рекъл да си полегне малко след обяд на кревата. Ляга си, но по едно време чува като да му говори нещо: „Стани от леглото си и бягай навън!“. И не се минават 15 минути, целият таван се събаря върху леглото му. Така се спасил той. Говори ли ти този Глас, не питай защо трябва да излезеш навън. Излез вън и не питай! Ако ние слушаме този Вътрешен Закон, много нещастия щяха да се избегнат. (71/лек. 19: стр. 24, 25)
В Америка някъде детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: „Лягай!“. Детето легнало на линията, тренът минал отгоре и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си защо трябва да легне? Щеше ли да се спаси тогава?
Тъй щото, каквото ви каже Любовта, слушайте Гласа . Каже ли ви: „Лягай!“ – лягай. „Ставай!“ – ставай. „Мълчи!“ – мълчи. „Говори!“ – говори. Каквото ви каже Любовта, слушайте Гласа , изпълнявайте съветите и заповедите . В Послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси. (19/стр. 315)
Имаше една Султана… Тя ми разправяше една своя опитност. Като идела от Македония вечерно време, тя чува един Глас: „Султано, спри се!“. И аз се спрях. Сутринта виждам, че ако бях пристъпила една крачка – една цяла пропаст. Нещо ми каза: „Спри се!“ – слушам Глас.
Слушай Гласа. Когато ти каже вътре: „Спри се!“, ти се спри. „Но има дъжд.“ Нищо. Ти се спри. Ако не се спреш, ще изгубиш. Та казвам сега, Гласът ти казва: „Вземи този път“. Вземи го.
И на Султана каза Гласът: „… Нощно време не се ходи. Трябва да се спреш, да чакаш“. И тя чакаше. И на сутринта Гласът казва: „Вземи този път. Този път отива за България“. (48/стр. 153, 154)
Допитване до Вътрешния Глас
Божественото все нашепва на човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза с решаването на въпроса.
(17/стр. 357)
Казвате: „Как можем да познаем коя книга трябва да четем?“. Ще ви дам следното правило: вземете книгата, която искате да четете, турете я пред челото си, отправете мисълта си към Разумния свят и запитайте Божественото в себе си да я прочетете или не. След това останете спокойни за една-две минути и ще чуете един Тих Глас отвътре [да] ви отговаря да четете книгата или не. Слушайте този Глас! Той никога не лъже. (59/стр. 163)
Има смисъл да се чете една книга само тогава, когато тя дава храна за ума, сърцето, волята, душата и духа на човека. Когато човек чете по този начин и се съветва със своя Вътрешен Глас, той ще развие в себе си Интуицията, чрез която ще познава соковете, които текат в живота, и оттам ще задържа за себе си полезните, а ще се предпазва от отровните. (59/стр. 163)
Изпълнявайте Волята Божия и се вслушвайте в Божествения Глас. Той всякога казва как трябва да постъпвате. Питайте го един, два, три пъти, докато разберете какво трябва да правите. Божественото отговаря на човека по различни начини: чрез растения, чрез животни и чрез хора. (96/стр. 65)
Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите. (19/стр. 163)
Ще кажете: „Стражарят не бие хората по собствено желание, така му заповядват“. Това е така, но когато стражарят изпълнява своята длъжност, той трябва да се допита до своя Вътрешен Глас да изпълни ли тази заповед буквално, или да намери някакъв друг начин, по който да я приложи. Вътрешният Глас в него ще му каже да удари ли някой човек и ако трябва да го удари, колко удара са нужни. Ако му заповяда началството да удари 25 тояги, Вътрешният му Глас може да каже, че за този човек са достатъчни само две тояги. Нека той послуша своя Вътрешен Глас, чрез който именно Бог му говори. Двата удара ще донесат благословение както на провинилия се, така и на самия стражар. (74/стр. 96, 97)
Гласът отвътре
претегля всичко
…Има една Вътрешна Справедливост. Има едно чувство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувстваш в себе си Мир. И придобиваш достойнство сам пред себе си. Започваш да се подигаш и сам се харесваш. А някой път, като не постъпваш така, нещо те осъжда у тебе и ти… виждаш, че не си такъв, какъвто трябва. У тебе има нещо, което те преценява и ти казва, че в даден случай ти не си прав.
(77/стр. 295, 296)
Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото, което показва, че пътят, по който вървиш, не е прав. Сега не говорим какво хората могат да говорят. В нас има едно естество, което показва, че има нещо погрешно в нас, даже погрешки, които другите не ги виждат, а ние ги виждаме. (77/стр. 306)
Казвам: Съдбата не е нищо друго освен Гласа на съвестта, чрез която говорят Напредналите Същества. Ти сгрешиш и чуваш Тихия Глас на едно от тия Същества да ти говори: „Не постъпи добре. Изправи грешката си“. (40/стр. 17)
Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство или за една тяхна постъпка дали са прави, или криви, те не могат да ги определят. Нещата обаче вътре в нашето съзнание са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже дали тя е права, или не. (70/лек. 2: стр. 8)
Някои от вас искате да знаете доколко са прави. Има един Вътрешен Закон, който определя Абсолютното право. Ако вие слушате Вътрешния Закон, всеки един от вас може да знае дали това, което върши, е право, или не. Има нещо в теб, което ти казва право ли е, или не това, което вършиш. И то като ти каже, че е право, тогаз и целият свят да ти казва, че не е право, ти ще кажеш: „Право е“.
(4/стр. 152)
…Аз зная право ли постъпвам, или не. Няма защо да питам хората за това. Щом постъпвам добре, нещо в мене се радва. Чувам Тихия Глас на Бога, Който ми казва: „Ти постъпи добре“. Ако не постъпвам добре, пак чувам Тихия Глас да ми казва: „Не постъпи добре, не си справедлив“.
(36/стр. 136)
Знайте, че има един Морален Закон в света, според който, когато аз направя една погрешка, каквато и да е, колкото малка и невидима да е, аз я чувствам в себе си. Има един Вътрешен Глас, който претегля всичко и ми казва: „Толкова липсва на твоята постъпка“. (70/лек. 3: стр. 19)
Невидимият свят
изисква да помогнеш
Давайте щедро там, дето Божият Глас ви съветва. Изпълнявате ли Волята на този Глас, и вашите работи ще се наредят добре. (20/стр. 277)
…Някой иска да развие Милосърдието си. Той търси случаи къде да прояви Милосърдието си, но не намира. Обаче нещо вътре в него му казва да помогне на една бедна вдовица, като посочва даже адреса . Тази вдовица се е молила на Бога да помогне по някакъв начин да се справи с материалното си положение… С риск да остане без пара в джоба си, той трябва да слуша Вътрешния си Глас. Има случаи, когато работите на човека се уреждат не когато не смее да даде нещо от джоба си, но когато прояви своята щедрост.
(20/стр. 276, 277)
…Един човек от Нови пазар имал само един лев и не знаел как ще прекарва занапред. Тъкмо седнал на едно място да си почине, минал един просяк и поискал от него пари. Един Глас му казал: „Ако не дадеш лева, ще ти дойдат големи нещастия!“. И той дал лева. А от там насетне му тръгнало. (17/стр. 37)
Когато един Праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи Светия, който пожертвал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: „Продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя“. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил кого да пожертва, камъка или сина на вдовицата. В това време чува един Вътрешен Глас, който му казва: „Дай тоз[и] камък!“. Светията пак си помислил: „Дали не ми говори някой дявол?“. Гласът повторно му казва: „Дай този камък на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като казва: „Вземи този камък, той е заради тебе, аз 20 години го държа“. И ако при вас дойде някой ваш беден брат, който страда, дайте му този камък, нека го продаде да откупи сина си. (70/лек. 30: стр. 25)
Някой път през нощта можете да чуете Глас: „На тази и тази улица и номер живее човек в трудно и безизходно положение, идете и му помогнете!“. Отивате и намирате, че всичко е тъй, както ви е казал Гласът. (16/стр. 367)
Представете си, че сте легнали да спите към 11 часа вечерта и току-що сте заспали, някой ви събужда и тихо ви пошепва: „На еди-коя си улица и еди-кой си номер живее един човек, който в този момент преживява някакво голямо разочарование и отчаяние. Иди при него и го утеши“. Вие ще кажете: „Как мога да изляза толкова късно? Сега е военно положение, ще ме хванат и ще ме затворят. При това в състояние ли съм аз да помогна на този човек?“… Казвам: Заповядат ли ви от Невидимия свят да станете, да излезете вън и да свършите някаква работа, вие не трябва много да размишлявате и да се колебаете. Станете и идете там, дето ви посочват! Дойде ли Божественото у вас, вие трябва да му се подчините. Не се ли подчините на Божественото, човешкото ще ви подчини.
(58/стр. 142)
На Господа ще слушаш Гласа. Разправят за един човек, когато бил големият пожар в Чикаго. На пътя оставено едно дете. Върви и нещо му казва: „Вземи това дете“. Той гледа огъня след себе си, трябва да се бяга, огънят е силен. Казва му нещо: „Вземи това дете. Ако вземеш това дете, огънят няма да те настигне. Ако не вземеш детето, ще те настигне“. Господ е, Който ти говори – вземи туй дете.
(75/стр. 343)